Мисли Форми 172

             

Смъртта е само илюзия на човешкия мозък. Съзнанието създава материята

Колкото и противоречиво да звучи за мнозина, един учен разкрива как смъртта не е реална, а илюзия. Животът не свършва, когато тялото умре и може да продължи вечно. Робърт Ланза от Университета Wake Forest твърди в своята книга „Биоцентризмът“, че смъртта е илюзия, генерирана от нашето съзнание.

Според тази теория има много реалности, подкрепени от различни нива на съзнание. По този начин, краят на живота ще бъде само една представа, настанена в умовете ни. Тъй като, ако няма нито време, нито място, няма смърт.

Освен това изследователят твърди, че безсмъртието не означава постоянно съществуване във времето, а живеене извън времето. Концепцията за смъртта, каквато я познаваме, не съществува в нито един реален смисъл, тъй като няма истински ограничения, според които тя може да бъде определена.

Идеята за биоцентризма е подобна на теорията за паралелни вселени. Хипотезата, формулирана от много теоретични физици, според която има безкраен брой вселени, в които съществуват и се появяват едновременно различни вариации на хора и ситуации.

По този начин, ако някой вярва в смъртта през целия си живот, той ще създаде своята реалност въз основа на тази вяра.

И обратното, ако някой вярва, че е направен от безсмъртна същност и че само преминаваме в този живот, той ще живее по начин, съвсем различен от този, на който сме свикнали. Въз основа на тази вяра създава реалност, иначе съвсем несъвместима с предишната.

Теорията на Биоцентризма казва, че съзнанието е сътворило материята и Вселената, а не обратно. В основите на теорията са заложени принципите на квантовата механика и квантовите процеси, които се случват в един специален участък от мозъка. Учените смятат, че точно този участък от мозъка поражда съзнанието.

Квантовият експеримент с двата процепа

Учените наблюдават частица, която се движи към преграда с два процепа – преминава през единия или другия процеп. Парадоксалното е, че една частица може да премине и да пренесе потенциала си през двата процепа едновременно и да интерферира сама със себе си, както вълните правят. 

Нещата стават още по-странни когато учените решават да поставят сензор пред единия процеп. Тогава се вижда, че частицата преминава само през него и се държи като материя.

Самото наблюдение кара електрона да се държи според очакваното. Когато не се наблюдава електронът е просто потенциал информация, който преминава в суперпозиция през двата отвора, докато не бъде наблюдаван и от него не се очаква определено поведение. 

Това е повратната точка в квантовата механика, която ни кара да се запитаме: „Какво всъщност представлява материята?“ 

Експериментът нагледно показва, че материята и енергията могат да имат характеристики както на частици, така и на вълни. 

И че поведението на частиците се променя въз основа на съзнанието и възприятието на човек. „Животът е приключение, което надхвърля нашия обикновен линеен начин на мислене“, категоричен е Ланза. Смъртта може да се окаже не толкова окончателна колкото повечето от нас смятат.

             

          
               

              

Природата/Практири е тази която се движи, отражението на това движение пада в/у Азъ и той мисли че се движи. Докато го прави той е във робство, когато открие че никога не се движи че е вездесъщ тогава е свободен.

Разликите му индивидуалната душа(съзнание) и Брахман са привидни. Индивидуалната душа просто е заблудена от илюзиите на тялото и умът.

СВЯТАТА НАУКА от Гянатавар Свами Шри Юктешвар              

Вълните в Читта се наричат Врити те са нашата Вселена.

Чита черпи енергия(информция) от природата и я изпраща навън като мисъл. При хората по подобие на боговете е същото, имаме инструмент-око, орган- мозъчни центрове и ум които ги свързва. Умът поема впечатлението и го подава на Будхи който определя кое е истина и взема решение, заедно с това просветва идеята за егото. След това тази смесица от действия и реакции се предоставя на Джива - истинската душа(в сърцето) - която възприема един обект в тази смесица.

"Моето тяло е само восък и фитил за пламък. Когато свещта изгори, Светлината грее другаде. "

~ Египетската книга на мъртвите

             

Сутра 28 [Влизайки в Бхуварлока („въздух” или „свят на ставането”), човек става Двиджа или„дважди роден”. Той разбира втората част на материалното творение– тази на по-финитечастици, на тънките сили. Такова състояние на умовете преобладава в Двапара Юга.]

Когато човек, бидейки кръстен, започва да се разкайва и се връща обратно към Вечния Баща, и оттегляйки своето Аз от грубия материалния свят Бхулока, навлиза в света на фината материя Бхуварлока, казва се, че той става Двиджа или дважди роден тип. В това състояние той разбира своите вътрешни електричества – втората, фината част на създанието.


Разбира също, че съществуването на външното не е нищо друго, освен просто срастване или съединение на неговите фини вътрешни обекти на сетивата (отрицателните
свойства на електричествата) с неговите пет органа на сетивност (положителните свойства) чрез неговите пет органа на действие (неутралните свойства на същите), дължащо се на функционирането на неговия ум и съвест
(съзнание).

Това състояние на хората е Двапара; и когато това става естествено всеобщото състояние на човешките същества в някаква слънчева система, казва се, че цялата тази система е в Двапара Юга.

В този Двапара период сърцето става устойчиво.Ако човек продължава да бъде в това кръстено състояние, оставайки потопен в свещената река, той постепенно стига до
приятно състояние, в което сърцето му напълно изоставя идеите за външния свят и се отдава само на вътрешния.

https://krishna-prabhupada-bulgaria.blogspot.com

                     

Линга Пурана: Крадците ще станат царе, а царете ще бъдат крадци

Шримад Бхагаватам , канто 12, глава 2 :

Сукадева Госвами каза: Тогава, царю, религията, истинността, чистотата, толерантността, милостта, продължителността на живота, физическата сила и паметта ще намаляват ден след ден, поради силното влияние на епохата на Кали.В Кали-йуга, само богатството ще се счита за знак на добро раждане на човека, правилно поведение и благочестиви качества. И законността и справедливостта ще се прилага само от силният на денят.
Мъжете и жените ще живеят заедно само заради външното привличане, успехът в начинанията ще зависи от измамата. Женствеността и мъжествеността ще бъдат оценявани в съответствие с опитът на човек в секса, а брахманската класа ще бъде оценявана само заради носене на брахманския шнур и облеклото на брахман.
Духовно състояние на даден човек ще се определя само в зависимост от външни символи, и на тази основа същите хора ще скачат от един духовен ред на последващият. Качествата на човекът ще бъдат поставени сериозно под въпрос, ако той не печели материални средства за живот добре. И този, който е много ловък по жонглиране с думи ще се счита за знаещ учен.
Дадено лице ще се счита за нечестиво, ако то не разполага с пари, а лицемерието ще се приема за добродетел. Бракът ще бъде организиран само чрез устно споразумение, и дадено лице, ще мисли, че е годно да се появи в обществото, само ако е взело баня.
За „свещено място“ ще се вземат места, състоящи се от не повече от един резервоар за вода на известно разстояние, а красотата ще се смята, че зависи от прическата. Напълването на корема ще се превърне в цел на живота, а този, който е дързък ще се приема като достоверен. Този, който може да поддържа семейство ще се счита за експертен човек, както и принципите на религията ще се събюдаватт само в името на добрата репутация.
Така, постепенно Земята ще се изпълни с покварени хора, а този, който е най-силен в рамките на класата(кастата) ще получи политическата власт.
Тормозени от глад и от непосилните данъци, хората ще са принудени да ядат листа, корени, плът, див мед, диви плодове, цветя и некултивирани семена. Поразени от суша, те ще станат напълно съкрушени.
Гражданите ще страдат много от студ, вятър, жега, дъжд и сняг. Те ще бъдат допълнително мъчени от вражди, глад, жажда, болести и дълбока тревожност.
Максималната продължителност на човешкият живот в Кали-йуга ще стане 50(петдесет) години.
До краят на епохата на Кали, телата на всички същества ще бъдат със значително намален размер, а религиозните принципи на последователите на варна-ашрама-дхарма ще бъдат разрушени. Пътят на Ведите ще бъдат напълно забравен в човешкото общество, както и така наречената „религия“ ще бъде най-вече атеистична. Царете ще са най-обикновени крадци, хората ще бъдат заети само с кражба, лъжа и ненужно насилие, както и всички социални класи, ще бъдат сведени до най-ниското ниво на шудра. Кравите ще бъдат като кози, духовните обители не ще се различават от светските къщи и семейните връзки ще се разширят далеч отвъд непосредственото задължение в рамките на бракът. Повечето растения и билки ще бъдат малки, и всички дървета ще се появят като дървета-джуджета. Облаците ще бъдат пълни с мълнии, домовете ще бъдат лишени от благочестие, както и всички хора ще са се превърнали като магарета.

http://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/…/blog-post_29…

               

Безкрайността може да бъде само една и неделима. Така достигаме до заключението, че безкрайността е една, а не много - и тази Безкрайната Душа се отразява в хиляди и хиляди огледала, които изглеждат като безброй много отделни души. Това е същата Безкрайна Душа, която е основата на цялата вселена и която ние наричаме Бог. Същата Безкрайна Душа е основата на човешкото съзнание, което ние наричаме човешка душа.

                  

5. Смъртта за роденото е неизбежна, както за мъртвото е неизбежно новото раждане - и не бива за неизбежното да се тъгува.
II.27

6. То (Себето) нито се ражда, нито умира. То съществува и не престава отвъд раждане, смърт и промени - с телесната гибел то не изчезва.
II.20

7. Ненаранимо, неизгоримо, неовлажнимо, неизсушимо,
то е безкрайно и всепроникващо, неизменно - единствено, вечно.
II.24

8. Не може да бъде унищожено Онова, чрез което всичко живее.
Онова - което е въплътено - никой не може да го погуби.
II.17

9. Нереалното не съществува. Реалното винаги съществува.
Така битието познават тези, които виждат самата същност.
II.16

10. Както ефирът (етерът) всепроникващ е чист, понеже е недосегаем, така и Себето във всяко тяло е чисто - не го докосва материята.
XIII.32

Извадки от Бхагавад гита

                     

Там, където са фанатизма и сляпата вяра, обезателно има слуги на тъмните господари, маскирани с различни религиозни и идеологически течения и действащи на принципите на тоталитарните секти, изискващи сляпа вяра в догмите и подчинение на волята на вожда (бил той гуру, учител, лидер) и на други овчари на “стадото”!

                          

Защо беше изгорен на кладата Джордано Бруно?

Величествена статуя на Джорджано Бруно краси сърцето на Рим, за да гризе съвестта на тези, които някога са го обвинили и осъдили на смърт.

“Евреите се явяват заразена от чума, прокажена и опасна раса, която заслужава изкореняване още от деня на раждането.”


– Джордано Бруно

               

Юдео-масонският крипто "елит" ползва един и същи СЦЕНАРИЙ от "Френската" революция в Европа насам за 'придвижване' на своя план към "окошарване" на "Гоим"(Нациите) чрез материална енергия и "хуманизъм". Стана дума, че това не е "хуманизъм"(човеколюбие) а, АНИМАЛИЗЪМ(животнолюбие).
ЗМИЙСКИЯТ ЕЛИТ СКРИТ ЗАД "ЧОВЕШКИТЕ" ПРАВА НА ЧОВЕШКОТО СТАДО.

Чували ли сте клишето: "Бъди човек" за удволетворяване на чисто-животински нужди у човека? Това е поради причина на невежеството КАКВО Е "ЧОВЕК" от гледна точка на Божественото. Демоните в Кали-юга до такава степен са объркали понятията, че Човекът се лута в света на Животинската си същност на плодене и смъртност-биологичен живот и нихилация.
И този момент много добре се ползва от банкерския-юдейски скрит крипто-"елит", за които ще прочетете в Уикипедия, че били и "фил-антропи"/φιλ-άνθρωπος(гр. "човеко-любци"). Всъщност, по-правилната тяхна характеристика е "фил-зоос"/φιλό-ζωος(животно-любци), тъй като тяхната ултимативна цел на юдео-масонската(на банкерството, технокрацията, световния революционен "прогрес") е да превърнат всички нации в света(Gentiles-"Goyim") в "кошЕр-кошАра"("The Animal Farm" by George Orwell), чипирани доброволно за "сигурност в матрицата" с RFID-chip, чието съзнание ще е животинско-роботно("1984" by George Orwell), с "равни" роли, без оглед на Божественото различие у тях за материалния свят, като "пол", "раса", "етнос", "класа", "вяра".
За еврейският крипто-"елит", всички гоим са създадени (от Дракона "ЯХВХ") да им служат, тъй като те имат само "животинска душа"=נפש הבהמית‬; nefesh habehamit(Nefesh HaBahamis/Animal Soul) в противовес с "божествената душа"=(נפש האלקית‬; nefesh ha'elokit(Nefesh HoElokis/Godly Soul) на "богоизбраните" ЗМИЙСКИ юдеи.

Веднага давам пример-контрапункт на тая световна тенденция ТОЧНО с Ведаанта и Бхагавад Гита, където се казва, че ВЪРХОВНИЯТ ГОСПОД БХАГАВАН ИНКАРНИРА С АВАТАРИТЕ СИ ИМЕННО ПОРАДИ ПРИЧИНИ 2:
1) ДА СПАСИ ЧОВЕШКАТА ПОПУЛАЦИЯ ОТ ДЕГРАДАЦИЯ КЪМ ЖИВОТИНСКОТО ЦАРСТВО С 4-ТЕ ИНСТИНКТА ЯДЕНЕ-РАЗМНОЖАВАНЕ-САМОЗАЩИТА-СПАНЕ(EATING-MATING-FIGHTING-SLEEPING);
2) ДА ОБЛЕКЧИ ЗЕМЯТА ОТ БРЕМЕТО Й (ОТ ДЕМОНИ ПАДНАЛИ ДУХОВЕ-раджас и тамас гуни);

В тая си функция Върховният Господ защитава класата на брахманите(светите духовни учители), благочестивите в женското и пасивно начало (чрез 3емята) и кравите(т.е-беззащитните и неагресивни животински същества);

ОРФИЗЪМ ЕЛИНИЗЪМ И МИТРАИЗЪМ

               

Най-равните в "Животинската Ферма"(по Дж. Оруел)-РАВИНИТЕ.

            

Юдаизмът е успял да заблуди не само библейски "християни", но и кураническите мюсулмани, както и масонските секти от Средновековието, обединени 18 век сл. Христа от "Илуминати" от Бавария"(които управляват материалистите чрез юдейската банкерско-кабална система, чиито основатели са темплиерите-"бедните" рицари на Соломоновия храм на Яхве!!).
В последната глава на Библията-"Откровението на Йоана"- в предпоследния стих се казва казва е целта на вярата на библейските "християни": това е "Небесния" Йерусалим да слезе на Земята, "Христос" е Яхве(Сатурн, т.е.-"Сатан"-Противник на Слънцето-Бог) и идва от тъмната страна на "Небето"("Сат-Урна-та на Уран") - "Рая" на шабатяните - северния полюс на Сатурн- "ЧЕРНИЯ КУБ" (на Сатурн) - първата "Черна Дупка" в Слънчевата ни система към "НОЩТА НА БРАХМА"("BRAHMA'S NIGHT"-"PRALAYA"). Друга такава е "Плутон" и "Нептун"(последният, обаче, прехвърля към ДРУГА РЕАЛНОСТ в материалната Вселена) и с него "Второто Пришествие на Христос".

...и както казва астро-теологът Джордан Максуел: "Колкото повече библейските 'християни' се молят на библейския "Христос" и кураническите мюсулмани - на курническия Аллах - толкова повече нещастията, причинени от Яхве(Яхова) от Тората и Талмуда, ги връхлетяват, тъй като авокират астралните сили на Сатурн! ;)

                 

Това което наричаме материя в настоящето, е наречено от древните психолози Бхутас, външни елементи. Има един елемент, който според тях е вечен; всеки друг елемент бива създаден от него. Той се нарича Акаша. Идеята за него е донякъде сходна с тази за етера в наши дни, въпреки че не е съвсем същата. Едновременно с този елемент съществува и вечната енергия, Прана. Прана и Акаша се комбинират и рекомбинират, като по този начин образуват всички елементи от себе си. Накрая на всяка Калпа (цикъл) всичко утихва и се връща към Акаша и Прана. В най-древното човешко писание, Риг-Веда, има един красив пасаж, който описва творението по най-поетичния начин: “Когато не е имало нито нещо, нито нищо, когато тъмнината е заливала тъмнина, какво е съществувало?” И е даден следният отговор: “То е съществувало - без вибрация.” Тогава е съществувала Прана, но в нея е нямало движение; Анидаватам означава “съществувам без вибрация.” Вибрацията е била спряла. После, когато започва Калпа, след необятен интервал от време, Анидаватам (невибриращият атом) (“атом” в смисъл на най-фината частица), започва да вибрира и Акаша получава удар след удар от Прана. Атомите се кондензират, и чрез това кондензиране се създават различните елементи (частици). Акаша, върху която Прана въздейства чрез повтарящи се удари, поражда Ваюили вибрации. Ваю вибрира, и докато тези вибрации нарастват и стават все по-интензивни, те предизвикват триене и пораждат горещината, Теджас. По-нататък (като същевременно този процес продължава) образуването на горещина завършва с втечняване, Апах. Накрая течността се втвърдява. Първо имаме етера и движението, след това се появява горещината, която после се втечнява, а течността се кондензира в твърда материя; и всичко това преминава съвсем точно по обратния начин (по време на инволюцията). Твърдата материя ще бъде втечнена и после преобразувана в горещина, която бавно ще се превърне в движение или вибрации; това движение ще спре и тази Калпа или цикъл ще завърши. После всичко отново ще се върне и в края на следващия цикъл пак ще се разложи до етер. Прана не може да действа сама без помощта на Акаша. Всичко което ние познаваме като движение, вибрация или мисъл, представлява модификация на Прана, а всичко което познаваме като материя - независимо дали като форма или съпротивление - е модификация на Акаша. Прана не може да съществува самостоятелно, нито да действа без посредник; когато е в своята най-чиста форма, тя съществува в самата Акаша, а когато се видоизмени в някоя сила на природата, като например гравитацията или центробежната сила - Прана има нужда от материя (в която да действа и съществува).

Вие никога не сте виждали материя без сила; това което наричаме сила и материя са в действителност грубите проявления на онези неща, които, когато са свръхфини, наричаме Прана и Акаша. На английски език можете да наричате Прана жизнена сила, обаче не трябва да я ограничавате само до живота на човека; но същевременно не трябва да я идентифицирате и с Духа, или Атман.Така е винаги. Творението не може да има нито начало, нито край; то е във вечно движение.

                  

Инструментите – очите, носът и ушите – се състоят от груби материали. Органите също са съставени от материя. Както тялото е формирано от груби материали и поради това то преобразува Прана в различни груби сили, по същия начин вътрешните органи (на възприятие) са съставени от фини елементи като Акаша, Ваю, Теджас и т.н. и преобразуват Прана във фините сили на възприятието. Вътрешните органи, функциите на Прана в тях, умът и Буддхи заедно образуват финото тяло на човека – Линга или Сукшма Шарира. Линга Шарира има реална форма, тъй като всичко материално трябва да има форма.Умът се нарича Манас, Читта Вритти, или вибриращото, нестабилно състояние.

Ако хвърлите камък в едно езеро, първо ще има вибрация, а после противодействие. За момент водата ще вибрира, а после ще има ответна реакция върху камъка. По същия начин, когато до Читта достигне едно впечатление, тя вибрира за кратко. Тези вибрации се наричат Манас. После тези вибрации, или впечатлението, се пренасят по-надълбоко и се представят на вземащата решения функция, Буддхи, която реагира. Зад Буддхи се намира Ахамкара или егото, чувството за самосъзнание, което казва “Аз съм”. Зад Ахамкара е Махат, или разума - най-висшата форма на съществуване в природата. Всяка една от тези функции е следствие на предхождащата я. В случая с езерото, всяко въздействие което достига до него е от външния свят, докато в случая с ума, въздействието може да дойде както от външния, така и от вътрешния свят. Зад разума (Махат) е Душата на човека, Пуруша, Атман – чистият, съвършеният, единственият, който действително вижда и заради когото са всички тези промени.Истинският човек само наблюдава всички тези промени – той самият никога не е нечист; но чрез онова, което ведантините наричат Адхяса или отражение, и поради неговото въвличане (в природата и нейните обекти) той изглежда нечист. Също както един кристал, пред когото е поставено червено или синьо цвете: този цвят се отразява в него, но самият кристал е чист. Ще приемем за даденост, че съществуват много души и всяка от тях е чиста и съвършена; върху всяка се наслагват различни видове груба и фина материя и я правят да изглежда многоцветна. Защо природата прави това? Природата претърпява всички тези промени заради развитието на душата; цялото това творение е в полза на душата, за да може тя да бъде свободна. Тази необятна книга, която ние наричаме вселена, е разтворена пред човека, за да може той да чете от нея; и накрая той открива, че е всезнаещо и всемогъщо същество.

Свами Вивекананда

               

Философията Самкхя / Vyakta Prakriti

       

"Даоистка вътрешна алхимия" Джао Бичън

"Когато сте били още зародиш в утробата на майка ви, ръцете ви са обхващали ушите, а очите са били на равнището на коленете. Не сте дишали през устата или носа и вашето дишане (както природата на майка ви), са били подчинени на същите елементи в тялото на майка ви. Макар че не сте яли, постоянно сте растели. Били сте свързани с майка си чрез пъпна връв. След около десет лунни месеца сте се родили. Тялото ви е било меко като кадифе, но щом пъпната връв е била отрязана, вроденото ви зародишно дишане е било прекъснато и заменено с придобито (обикновено) дишане през носа и устата. От този момент способността ви да виждате се е раздвоила и езикът ви е престанал да се свързва с Управляващия и Изпълнителния канали (думо и жън-мо). С помощта на придобитото дишане същностната ви природа е била пренесена до сърцето, където се е установила, а вечния живот се е спуснал в долната част на корема. Пространството между тях е било малко над 25 сантиметра. Понеже духът ви е бил заменен от съзнанието, последното ви ръководи от младенец до възрастен човек, чак до смъртта, и уви, вашата същностна природа и вечния живот вече никога няма да се слеят.Тъй като жизнеността се увеличава според теглото с 64 джу на всеки 32 месеца, когато детето е на две години и осем месеца, то развива в себе си единица от положителното начало (Ян) и жизненост с тегло 64 джу. Когато е на пет години и четири месеца, положителното начало става две единици, а жизнеността нараства с нови 64 джу. На осем години положителното начало се е увеличило с три единици, а жиснеността - с още 64 джу. Когато детето е на десет години и осем месеца, положителното начало става четири единици, а жизнеността се увеличава с нови 64 джу.На 16 години положителното начало ще е равно на шест единици, а жизнеността получава още 64 джу.

Така общото тегло на жизнеността ще бъде 384 джу. Като прибовим наследените от родителите 24 джу, към 360-те джу, дадени от небето и земята, ще се получат 384 джу, или едно кати*, и този, чиято жизненост тежи 384 джу, ще живее.
Но на 16-годишния възраст съзнанието на човек взима в свои ръце управлението на живота и постепенно започва да се развива интелектът. Наред с вътрешния огън, надигащ се в тялото му, същностната природа се заменя от ума, така че страстите и желанията изпълват същността на 16-годишния младеж. В стремежа си към слава и богатство той прибягва до хитрост, измисля всякакви уловки, за да излъже другите, без да разбира, че така вреди на истинската си природа. Похабявайки по този начин сърцето и тялото си, той разпилява жизнеността и предизвиква колебания в същностната си природа.Всичко това води до съкръщаване на живота. Вратата на смъртта е широко отворена, а същностната природа е отслабена и повредена. Поради това жизнената му сила изтича навън като воден поток. Раезпилявайки същностната си природа чрез виното и секса, човек оставя възпроизвеждащата и жизнената сила да се изтощят, а той самия потъва в смъртта.""Така неговата положителна жизненост (ян ци) постепенно намалява, докато отрицателният и компонент расте в същата степен. Той става човек подвластен на смъртта и погълнат от земните си интереси. От 16-годишна възраст нататък на всеки 96 месеца се развива една единица отрицателно начало (ин). Така към 24-та си година се прибавя още една единица отрицателно начало и поради липса на натрупване на жизненост човек губи 64 джу от нея. Към 32-та година отрицателното начало става две единици и човек губи още 64 джу жизненост поради липсата на мерки за нейното запазване. На 40 години отрицателното начало е вече четири единици и понеже не се вземат мерки за възтановяване на жизнеността, намираща се в долната част на корема, тя постепенно се изтощава, предизвиквайки побеляване на косата и брадата и човек губи 64 джу от нея. На 56 години отрицателното начало е пораснало до 5 единиции понеже човек продължава да се отдава на удоволствия и да се стреми към слава и богатство, черният му дроб отслабва, зрението се влошава, значително намалява паметта, а външността избледнява. И ако независимо от това той не спре да разпилява, губи още 64 джу от жизнеността си. На 64 години отрицателното начало е шест единици , и ако човек още не осъзнава, че е подвластен на смъртта и продължава да гони стремежи, докато косата му не побелее съвсем, а енергията се изтощи и лицето му придобие измъчен вид, той пак ще изгуби 64 джу. Сега старецът вече не е в състояние да създаде възпроизвеждаща сила за поддържане на тялото си. Неговите 384 джу са разпилени и смъртта наближава.Ако в продължение на сто дни човек последователно акумулира възпроизвеждаща сила, получава 64 джу жизненост и създава една единица положително начало. Това е като "подклаждане на дърва в огъня" за поддържане и удължаване на живота.Ако възпроизвеждащата сила се събира още 100 дни, човек ще получи допълнителни 64 джу жизненост, а положителното начало ще нарастне на две единици. Тялото става много силно и всички болести изчезват. Ако натрупването на възпроизвеждаща сила продължи още 100 дни, жизнеността на човек се попълва с нови 64 джу и положително начало от три единици. Всички кухини в тялото се пречистват за подмладяване и походката на практикуващия става лека и бърза, зрението - ясно, слухът - добър.
След нови 100 дни човек придобива ощ 64 джу жизненост, а положителното начало става пет единици. Духовността на адепта става много висока и поникват нови зъби на мястото на изпадналите.След последвалито още 100 дни, човек получава нови 64 джу и шест единици жизнено начало. Той се наслаждава на най-хубавите неща от живота и възтановява тялото си такова, каквото е било в ранната му детска възраст. Човек отново владее кръга тайдзи (Великия Предел). Така положителната жизненост и същностната природа се сливат, за да излъчат светлината на жизнеността, която е светлина на същностната природа в скъпоценния котел (в главата) и на истинския живот в пеща (в долната част на корема).

https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/…/blog-post_7…

                   

Душата е изначално щастлива

Целта е изолирането на душата от всички останали обекти, умствени и физически; когато това бъде постигнато, душата ще открие, че тя винаги е била всичко, което съществува и че никога не се е нуждаела от някого, за да я направи щастлива. Докато се нуждаем от някого другиго да ни направи щастливи, ние сме роби. Когато Пуруша (Душата) открие, че е свободна и не се нуждае от нищо, за да стане пълна и цялостна, че природата изобщо не ѝ е необходима — тогава следва свободата, кайваля.

https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/…/blog-post_5…

                     

Разберете, никой не може да учи някого другиго. Учителят разваля всичко, мислейки, че учи. Веданта казва, че цялото познание е в човека — това е така дори и при децата; познанието трябва само да бъде събудено и работата на учителя се състои единствено в това. Ние трябва да научим децата как да използват собствения си ум, за да действат правилно с ръцете си, краката си, очите си, ушите си — и така, в крайна сметка, всичко ще стане лесно.

Образованието - Свами Вивекананда

https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/…/blog-post_4…

          

Вие шофирате автомобил, движещ се със седемдесет мили скорост .. той се разбива случайно. Но вие сте жив тогава ще трябва да се промените/ремонтирате вашата кола. По същия начин, ние може да управляваме тази машина, наречена тяло в продължение на толкова много години; След това то остарява и ние трябва да го заменим за друга машина. Това е процес на раждане и смърт. Тялото е временно превозно средство. Без душата, тялото е като кола без шофьор....

                

Този красив материален свят е нищо друго освен едно сенчесто отражение на реалността, в Божието царство.
Шримад Бхагаватам 01.19.13,
Шрила Прабхупада
                 

Онези които вършат зло, чийто умове са
неспокойни, никога не могат да видят Светлината. Азът се разкрива на онези, които са истинни в сърцето си и чиито сетива са под техен контрол.

Свами Вивекананда

               

След дълго търсене тук и там, в храмове и църкви, в земи и небеса, накрая вие се връщате отново, завършвайки окръжността там, откъдето сте започнали — при вашата собствена Душа; тогава откривате, че Онзи, когато сте търсили навсякъде в света, заради когото сте се молили и
плакали в църкви и храмове, на когото сте гледали като загадката на всички загадки — забулена в облаци — е най- близкия от всичко близко, е вашия собствен Аз, реалността
на вашия живот, тяло и душа.

Свами Вивекананда

                

Душата е в действителност свободна — но действията на душата се извършват от тялото и ума, които не са свободни.

Свами Вивекананда

              

Във вас има любов към Бог (бхакти), само че тя е покрита от "воала на похотта и златото(черното -бел. ред.)"; веднага щом този воал бъде премахнат, любовта ще се прояви от само себе си.

Свами Вивекананда

                                    

208. Ние може би четем Гита на светлината на свещ, но
в пламъка на тази светлина биват изгаряни множество
насекоми. Така виждаме, че към това добро действие се
прибавя и някакво зло. Онези, които работят без
съзнанието за тяхното нисше его, не са повлияни от
злото — те работят за доброто на света. Да работиш без
лични мотиви, непривързано, носи най-висшето
блаженство и свобода. На тази тайна на карма йога Бог
Кришна ни учи в Гита.
209. Четейки Бхагавад Гита, мнозина от вас в западните
страни, може да са били поразени от втора глава, където
Шри Кришна нарича Арджуна лицемер и страхливец,
понеже той отказва да се бие и се съпротивлява, тъй като
неговите противници са му приятели и роднини; той го
прави под предлога, че ненасилието е най-висшият идеал
на любовта. Това е големият урок, който трябва да научим:
двете противоположности винаги изглеждат подобни —
крайно положителното и крайно отрицателното...
Арджуна се превърнал в страхливец при вида на могъщата
армия строена пред него; неговата "любов" го накарала да
забрави своя дълг към страната си, дълга си на крал.
Затова Шри Кришна му казал, че е лицемер: "Говориш
като мъдър човек, но действията те издават като
страхливец; затова стани и се бий!"
210. Отново и отново четем в Гита, че трябва да
работим непрестанно. Всяка работа, по своята природа, е
съставена от добро и зло. Не можем да свършим такава
работа, която няма да породи нещо добро някъде; не може
да съществува такава работа, която няма да донесе някаква
вреда някъде. Всяка работа, по необходимост е смесица от
добро и зло; и въпреки това, на нас ни се казва да работим
непрестанно. И доброто, и злото дават своите резултати и
пораждат своята карма. Доброто действие ще доведе до
добро следствие; лошото действие — до лошо. И доброто,
и злото са окови за душата. Изходът, до който достига Гита
по отношение на пораждащата робство природа на
работата е следният: ако не се привързваме към работата,
която вършим, тя няма да породи обвързващ ефект за
душата ни.
211. Това е единствената причина за нещастието: ние
сме привързани; хванали сме се в капан. Затова Гита казва:
работете постоянно; работете, но не се привързвайте.
Съхранете силата си да се откъсвате и освобождавате от
всичко — колкото и да ви е любимо едно нещо, колкото и
да копнее душата ви за него, колкото и голяма да бъде
болката и нещастието, ако го оставите; въпреки всичко,
запазете силата си да се откажете от него, във всеки един
момент, в който пожелаете това.

Свами Вивекананда

            

224. Ако законът на вселената е съответствието, то
тогава всяка част от нея би трябвало да е изградена на
същия принцип, както и цялото. Затова ние вярваме, че
зад тази груба материална форма, която наричаме нашата
вселена, трябва да съществува вселена от по-фина материя,
която наричаме мисъл, а зад нея трябва да има Душа,
която прави цялата тази мисъл възможна, която дава
заповедите и е коронованият крал на вселената. Душата,
която е зад всеки ум и всяко тяло се нарича Пратягатман,
индивидуалния Атман, а Душата, която е зад вселената
като неин господар и управляваш, е Бог.
225. Каквото и да е положението на философията и
метафизиката, докато в света съществува такова нещо като
смърт, докато съществува такова нещо като слабост на
човешкото сърце, докато съществува плачът идващ от
човешкото сърце в неговата безпомощност — ще
съществува и вярата в Бог.
226. Още щом се роди, детето започва да се бунтува
срещу закона. Неговата първа реч е плачът — един бунт
срещу оковите, в които то открива себе си. Тази жажда за
свобода ражда идеята за Съществото, което е абсолютно
свободно. Концепцията за Бог е фундаментален елемент
на човешкото устройство. Във Веданта най-висшето
понятие за Бог възможно за човешкия ум е Сат-Чит-
Ананда (Битие-Познание-Блаженство) Абсолюта. Той е
същността на познанието и по своята природа е същността
на блаженството.
227. Този, от когото всички същества са произлезли, в
когото те живеят и при когото се завръщат — Той е Бог.
228. Цялата природа представлява богослужение на
Господ. Навсякъде където съществува живот, го има и това
търсене на свободата, а свободата е същото като Бог.
229. Преминаваме през света като престъпник
преследван от полицай и рядко зърваме неговите красоти.
Целият този страх произлиза от вярата в материята.
Материята се ражда от ума, който стои зад нея (умът се
ражда от душата, Бог, който стои зад него). Това, което
виждаме е Бог, който "се процежда" през природата.
230. Бог е установен в своя собствен величествен и
неизменен Аз. Ние се опитваме да бъдем едно с Него, но се
заравяме в природата, в дреболиите на ежедневието, в
парите, славата, в човешката любов и всички тези
изменчиви форми на природата, които раждат робството.
231. Когато природата свети, от какво зависи
светлината ѝ? От Бог, а не от слънцето, луната или
звездите. Светлината на всяко нещо, което сияе —
независимо дали слънцето или нашето собствено
съзнание — това е Той. Той свети и всичко свети чрез
Неговата светлина.


http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.info/

                     

275. Философията (на Веданта) твърди, че съществува радост, която е абсолютна и неизменна. Тази радост е различна от радостите и удоволствията, които ние изпитваме в живота си и все пак Веданта доказва, че всичко, което е радостно на този свят е само частица от тази истинска радост, защото единствено тя съществува в действителност. Във всеки един момент ние се радваме на това абсолютно Блаженство, въпреки че то е покрито, погрешно разбрано и окарикатурено. Навсякъде, където има някаква благословия, блаженство или радост, дори тази на крадеца от краденето — това е същото Абсолютно Блаженство, което се проявява, само че то е било замъглено и изкаляно, така да се каже, с всякакви видове външни условия и е било погрешно разбрано.

276. След всяко щастие идва нещастие; едното може да последва другото след дълго или кратко време. Колкото по-напреднала е една душа, толкова по-бързо се редуват двете. Но това, към което се стремим ние, не е нито щастието, нито нещастието, тъй като и двете ни карат да забравим своята истинска природа; и двете са окови, едната желязна, другата златна; зад двете стои Атман, който не познава нито щастието, нито нещастието.

277. Щастието се изправя пред човека, носейки короната на нещастието на главата си. Този, който приветства щастието, трябва да приветства и нещастието.

                

267. Човекът глупаво мисли, че може да направи себе си щастлив; но след години борба, накрая открива, че истинското щастие се състои в убиването на егоизма и че никой друг не може да го направи щастлив, освен самият той.

268. Никой не е наистина щастлив тук. Ако човек е заможен и има храна в изобилие, неговото храносмилане няма да е наред и той няма да може да се храни. Ако храносмилането му е добро и той има храносмилателната сила на един корморан — тогава няма да има нищо, което да сложи в устата си. Ако е богат, няма да има деца. Ако е гладен и беден, има цял полк деца и не знае какво да прави с тях. Защо е така? Защото щастието и нещастието са двете страни на една и съща монета; онзи, който търси щастието, трябва да приеме и нещастието. Ние имаме глупавата идея, че можем да бъдем щастливи без да изпитваме нещастие и тя така ни е обладала, че не можем да контролираме сетивата си.

269. В Индия, в някои маслени мелници са използвани волове, които обикалят непрестанно в кръг, за да се смели масленото семе. На врата на всеки от тях има хомот, от който стърчи едно парче дърво; на него се връзва снопче слама. Волът е със закрити очи по такъв начин, че може да вижда само напред и затова той протяга врат, за да достигне сламата; докато го прави, избутва парчето дърво малко напред; след това, отново прави опит със същия резултат, после пак и пак. Той никога не захапва сламата, а само върви в кръг отново и отново с надеждата да я достигне и докато го прави, извлича маслото от семето. По същия начин вие и аз, които сме родени роби на природата, парите и богатството, на жени и деца, винаги преследваме едно снопче слама, една химера; така преминаваме през цикъл от безбройни прераждания, без да постигнем това, към което се стремим. Голямата ни мечта е любовта; всички искаме да обичаме и да бъдем обичани, всички се стремим да бъдем щастливи и никога да не срещаме нещастието, но колкото повече вървим към щастието, толкова повече то се отдалечава от нас. И така си продължава светът и обществото си продължава, а ние, слепите роби, трябва да плащаме за това, без да го знаем. Изучете собствения си живот и вижте колко малко щастие има в него и колко малко истина сте придобили по време на цялото това гонене на диви патици в света.

270. Видяхме, че щастието е или в тялото, или в ума, или в Атман, Душата. При животните и при най-низшите човешки същества, които много приличат на животни, щастието е изцяло в тялото. Нито един човек не може да яде със същото удоволствие като гладното куче или вълка, затова за кучето и вълка щастието е изцяло в тялото. В човека откриваме по-висше ниво на щастие — това на мисълта; а най-висшето се намира в джнанина, човека на 111 духовното познание — това е щастието от Аза, Атман (Душата). Затова за философа познанието за Аза е най- висшето, тъй като му дава най-висшето възможно щастие. Физическите обекти или задоволяването на сетивата не са от голяма полза за него, защото той не открива в тях толкова голямо удоволствие, което чувства от познанието. В крайна сметка, познанието е единствената цел и действително е най-висшето щастие, което познаваме.

271. "Зависимостта е нещастие. Независимостта е
щастие". Адвайта (философията на недуализма) е
единствената система, която дава на човека пълна власт
върху самия себе си, премахва всяка негова зависимост и
свързаните с нея суеверия, правейки ни по този начин
смели в страданието, смели в действието и смели в
постигането на Абсолютната Свобода.

272. Може ли в света да се установи вечно щастие? В
океана не може да се издигне вълна, без някъде другаде да
се създаде празнина. Общият сбор от добрите неща в света
винаги е бил един и същ в отношението си между
действителните нужди на човека и неговата алчност. Той
не може да бъде увеличен или намален. Да вземем
историята на човешката раса, както я познаваме днес. Не
откриваме ли същите нещастия и същото щастие, същите
удоволствия и същите болки, същите разлики в
положението на хората? Не са някои богати, други бедни,
някои извисени, други нисши, някои здрави, а други
болни? Всички тези неща са съществували по времето на
древните египтяни, древните гърци и римляни, така както
е и с американците днес. Доколкото е известно на
историята, това винаги е било така.

274. Ние не можем да увеличим щастието в този свят;
по същия начин, не можем да увеличим и нещастието.
Сумата от енергията на удоволствието и на болката,
проявени тук, на земята, винаги ще бъде една и съща. Ние
просто я избутваме от една страна на друга и после отново
я връщаме, но тя винаги ще си остане същата, защото това
е природата ѝ. Приливите и отливите, издигането и
падането са самата същност на света; да твърдим
обратното, би било толкова логично, колкото и да кажем,
че бихме могли да живеем без да умрем.

                    

Животът не идва от материята. Материята се генерира от живота. Наука на себереализацията, Шрила Прабхупада

                    

“Както въплътената в това тяло душа непрекъснато преминава от детство към младост и от младост към старост, така в момента на смъртта тя преминава в друго тяло. Личност, която е уравновесена, не се смущава от такава промяна” (БГ 2.13.). Всяко живо същество е индивидуална душа и тялото му постоянно се променя. Въпреки че духовната душа вътре в тялото е една, тя не претърпява промяна. При смъртта тази индивидуална душа сменя тялото си и се преселва в друго тяло. Отделните частици на Върховния (душите) съществуват вечно (санатана); дори и след освобождението си индивидуалната душа остава същата – частица от Бога. Но веднъж освободена, тя живее вечен живот в блаженство и знание в присъствието на Божествената Личност. Свръхдушата (Параматма) присъства във всяко индивидуално тяло; тя е различна от индивидуалното живо същество. “... В несъществуващото (материалното тяло) няма трайност, а във вечното (душата) не настъпва промяна” (БГ 2.16.). Човешкото тяло подлежи на промяна, то не е трайно. Но нематериалната, безтелесна душа съществува вечно, като остава същата независимо от промените на тялото и ума. Това е разликата между материята и духа. Природата на тялото се променя винаги, неизбежно, а душата е вечна, т.е. безсмъртна. “Това, което прониква цялото тяло, е неразрушимо. Никой не може да унищожи вечната душа” (БГ 2.17.). Истинската природа на душата, която се разпростира из цялото тяло (без да има конкретно седалище в него), е безсмъртието, неунищожимостта на живота. Във всяко тяло е въплътена една индивидуална душа и белег за присъствието й е усещането на индивидуалното съзнание. Духовната душа като индивидуална частица е духовен атом, по-малък от материалните атоми, и тези духовни атоми са неизброими. Съзнанието се дължи не на определено количество от някаква материална комбинация, а на духовната душа. Без съзнание тялото е мъртво.

               

“Себето не убива и не може да бъде убито” (БГ 2.19.). Живото същество не може да бъде убито поради духовната си природа. Това, което бива убивано, е само тялото. “За душата няма нито раждане, нито смърт. Тя не е започвала да съществува, тя не започва да съществува и няма да започне да съществува. Тя е неродена, вечна, вечно съществуваща и първоначална” (БГ 2.20.)

            

Нищото - Твореца въздигна Закона над Хаоса и му даде от него две различни Нища.

А Закона повели:" Ти - Малкото и Ти - Голямото сътворете Всичко!"

Но те като бяха слепи, глухи и безчуствени, не можеха, нито знаеха как да го сторят.Затова Законът ги захрани с Любов, като даде и на двамата по равно. Така Малкото стана - Тя а Голямото - Той.
Но Тя, понеже беше малка, се изпълни и преизпълни с Любов, а на него недостигаше. И като не знаеха какво да сторят, Любовта ги научи. Той обгърна Тя от всички страни, а Тя се скри в прегръдката му и започна Лила - вечната игра за любовта на другия.
Затова се притискаха все по-силно и по силно и не остана място между тях, където да сътворят Всичкото, защото там беше Любовта.

Тогава законът им даде Омразата, а тя ги отблъсна далече един от друг и щеше да ги раздели за винаги, ако не ги привличаше Любовта. Сега те се обичаха колкото трябва и се мразеха колкото трябва. Стояха на разстояние един от друг, което Закона изпълни с Омая- там да сътворят всичкото.

"Ето - каза И Закона - на тебе давам най-голямата Тайна - Тайната на сътворението. Затова и ти ще станеш Тайна.Никой не ще види лицето ти и не ще те познава. Ще си непревземаема крепост и никой не ще може да излезе от нея докато не настъпи Изгрева и не ще влезе докато не настъпи Залеза.

Ти ще даваш светлина, но не ще я видиш, защото си мрак. От теб ще е денят след Изгрева, но Ти не ще го познаеш, защото си нощта след Залеза.

Ти си смъртта и животът. Което е в теб ще е мъртво, което си Ти ще е живо. Ти си Марга - мъртвата вода. Ти си основата и началото на пътя. От теб ще излезе Всичко, но Ти ще си винаги чиста и непорочна.

Звукът на Тайната на сътворението ще е "К". От нея ще е твоята сила и власт над Всичкото. Звукът за "Азъ" в тебе е "М", а звукът за твоята крепост е "У". Числото ти е Нула.

А на теб - каза Законът на Голямото - давам Ключа на живота. Ти си Сварга - Живата вода. Ти си първият и последният дъх и духът между тях. Ти ще си волен и ще бъдеш навсякъде около крепоста, но никой не ще те види, защото ще е в теб, и част от теб.

Ти си Просветлението и твой ще е небесният простор, защото Тя е основата, а Ти си върхът . Тя е движението, а ти си покоят. Тя е началото , а Ти си края на оМая.

Звукът за Волноста е "В" за Небесно царство е "О", за твоето Аз "М", за просветлението "С", а за покоя "Н". Твоето число е "Нула".

Така е било, така е и така ще бъде винаги, защото такъв съм Аз - Законът. Каквото е в мен това е. И никой никога не ще ме наруши.

Звукът за моята воля е "Д" а за Мъдростта и Знанието в мен "Б".Число аз нямам. А звукът, за този, който отваря всички врати е "Р". Негови са всички числа.

Вие двамата, ще сътворите Всичкото и ще сте в него. Затова и то ще е като вас. Звукът му ще е "А" и ще бъде Омая, а числото му е Единица.

Само чрез него се проявявам Аз - Законът.

Името ви е Оммарка и Азът ще ви събира и разделя.

Нещата на Всичкото ще са безброй, но сътворените последни ще са като вас, и Вие ще сте в тях

Ти - Малкото понеже си долу, ще бъдеш в долната им част, и там ще поставиш КА, а пътят към Ка и от Ка е Омая. Затова последните ще нарекат тези МайаКа, а теб ВелиКата МайКа.

А ти - Голямото, понеже си горе, ще бъдеш в горната част . Там ще поставиш ОМ. Тези последните ще се нарекат От Ца, понеже са получили ОМ от Царя Небесен. А теб ще нарекат Небесния Отец.

На тях ще дадеш ключа за живота, с който ще минават в Омая, пътя към Ка и животът ще влиза в крепостта(портала) с помоща на РА.

Когато двамата последни сътворяват те са в Омая, под власта на Тайната на сътворението и на Аза. А сътворението ще е част от Аза и ще е Ман.

Полвината Ман ще носят в себе си КА, а пътя на Ка през Омая е от крепостта до Небесното царство. Затова те ще се наричат Уоман и ще са МайКа/и.

А когато поглеждат в себе си ще пропадат надолу към крепоста, където ги тегли Ка.

Другата ПОЛовина от Ман ще носят в себе си просветлението в Омая ще се наричат Манас и ще са Отци.

Затова когато поглеждат в себе си ще политат нагоре, към Небесното царство където ги тегли ОМ.

В памет на моята мила Stefidev

              

„Безсмъртието е достъпно всекиму” (Ииссииди, том 10)