Микенската империя божествено родословие

          

Векове наред Микена се е развивала в сянката на могъщия Аргос, управляван от Данайската династия. По името на Данай аргоският народ се нарекъл данайски. „... Данай, за когото се твърди, че дотолкова надминал царувалите в този район преди него, че според Еврипид „над Елада наложил закон всички наричани дотук пеласги да се зоват данайци”. (Страбон, „География”, Книга VІІІ, Глава 06.09). Аргос, управляван от династията на Данаидите, бил главният град на Арголида. Но славата му бива засенчена, когато властта в Микена е поета от династията на Пелопидите.При управлението на цар Агамемнон, внукът на цар Пелопс, Микена се превръща във водеща сила в целия Егейски регион. Всички царе на Пеласгия, от Тесалия до Атика и островите, са били васали на микенския владетел. Във васална зависимост са се намирали всички големи центрове като Атина, Спарта, Аргос, Тива, островите в Йонийско и Егейско море, остров Крит, та чак до Кипър и малоазийското крайбрежие без Троя.Така царят на Микена Агамемнон, син на Атрей и внук на фригийския цар Пелопс, владеел над пеласгите, нарекли себе си ахейци, населяващи Арголида и Лакедемон. Древната пеласгийска (пелгарска) митология, незаслужено и безпочвено преименована в „древногръцка”, ни разкрива най-близкото родство на тракийската аристокрация, произхождаща от Хермес, с потомците на Дардан и Лакедемон – дарданците и лакедемонците, произхождащи от самият Зевс. Т.е. троянците и ахейците са два народа с общ произход, близкородствени, с твърде близка култура и език. Ила, синът на Дардан, основава Троя, довеждайки със себе си сто фригийски младежи и девойки с пряк фригийски произход са и Агамемнон и Менелай. Да обърнем поглед и към Спарта- „Както разказват самите лакедемонци, местният Лелег пръв царувал в тази земя, и от него тези, над които царувал, се нарекли лелеги. На Лелег се ражда Мюлет и по-младия Поликаон... А след смъртта на Мюлет властта наследил синът му Еврот...” (Павзаний, „Описание на Елада”, Книга ІІІ, Глава 01.01). Лелегите са известни от древната история като силен мореплавателски народ, близкородствен с карите или пък техен клон. „Карийците пристигнали на материка от островите. В дълбока древност те били подвластни на Минос (Мина), наричали се лелеги и живеели на островите.” (Херодот, Книга І, Глава 171). Дълбоката древност, в която е царувал синът на Зевс и Европа, е ХVІ век пр. Хр., време на разцвет и могъщество на Критската цивилизация. Корените й се откриват 1 200 години по-рано, в далечния ХХVІІІ век пр. Хр., почти едновременно с египетското Древно царство. В тези далечни времена, предшестващи с дванадесет века появата на Пеласгия, лелегите населявали островите и владеели моретата. След залеза на Критското могъщество, те се преселват в Анатолия, смесвайки се с родствените им карийци.Внукът на Лелег – Еврот, нямал мъжко потомство, а само една дъщеря – Спарта. За нея се оженил Зевсовият син Лакедемон, давайки своето име на цялата област. По неговото име местното население на областта приело името лакедемонци.Интересни са родствените връзки на Лакедемон. Негова майка е нимфата Тайгета, дъщеря на титана Атлант, който имал седем дъщери, родени от Плейона, дъщерята на Океан. Нейната сестра Мая е майка на Хермес от Зевс. Друга нейна сестра е Електра, родила от Зевс сина си Дардан. От връзката си с Посейдон Алкиона ражда цар Хирией от Беотия, а Келено става майка на Лик. Стеропа и Арес са родители на Ойномай, а Меропа става съпруга на Сизиф. Цар Лакедемон, наследил на трона цар Еврот, основал град, който нарекъл на името на своята съпруга – царица Спарта. През това време, към началото на ХІ век пр. Хр., населението на Лакедемон се променя. Дорийците нахлуват в Пелопонес. Древното население на областта, нарекло четири века по-рано себе си ахейци, под натиска на нашествениците, се преселва на север, в Егиалея – земята на йонийците. И двата народа са част от коренното население на Пеласгия, преименована в Пелопонес по името на фригийския цар Пелопс, внук на Зевс. Въпреки преселенията, легендите остават живи в народната памет. Следващият спартански владетел, известен на Павзаний, е Амиклас, внук на Еврот, живял към началото на ХVІ век пр. Хр. Негов правнук е Йовал, женен за Персеевата дъщеря Горгофона. Техни синове са Тиндарей, Хипокоонт и Икарион. Зет на Тиндарей става Менелай, син на Атрей и брат на микенския цар Агамемнон.
Микена, както и близките градове Тиринт и Пилос, били защитени от масивни каменни стени. Високи 7,50м и широки 4,50м, тези стени били изградени от циклопите.Казват, че героят Тиринт, от който идва името на града, е син на Аргос – сина на Зевс. След завладяването на остров Крит от ахейците през 1450г. пр. Хр., ахейската цивилизация под въздействието на критската, започва своя възход. Завоеванията и пиратските набези донасят на ахейските царе огромни богатства. Богатството води до разкош и развитие на изкуството и културата.
Въпреки, че не достига нивото на критската култура, на която подражава, културата на пеласгийската микенска цивилизация заема водещо място по онова време в целия регион и оставя богато наследство на възникналата векове по-късно млада елинска цивилизация. От целият Егейски регион единствено неподвластен на Микенската империя остава Троя, градът на дарданите. Именно синът на Дардан, цар Ила, прогонва дядото на Агамемнон и Менелай, цар Пелопс, от фригийския град Сипил. Сега вече е става възможно внуците му, властващи в земите на древните пеласги и придобили огромна мощ, да си върнат това, което им принадлежи, разширявайки Микенската империя.

antichniavtori.wordpress.com/2008/11/12/onek2/