Имайки възможност да се запозная с книгата на Бети още преди превода на руски, аз я прочетох с голямо удоволствие. Много от нашите читатели, мисля, са преживели подобни чувства. Реализираното от автора документално изследване е много ценно и хвърля светлина върху много аспекти на нашето вечно битие, които по-рано изглеждаха малко неясни.
След анализ на съдържанието на приведените в книгата медиумни контакти от началото и средата на XX век, бих искал да споделя някои от основните изводи, които направих за себе си:
1. Всеки един от живелите хора на планетата, след като премине чертата на "смъртта", без съмнение, ще запази своя индивидуален "Аз" и идентичността. Сам по себе си, този факт (непрекъснатостта на съзнанието) се осъществява независимо от това, което хората мислят или правят.
2. Въпреки това, условията, при които един човек се оказва след прехода са много зависими от съдържанието на вътрешния свят, от тази култура на мислене и възприятие, която той е възпитавал в себе си по време на своя живот на земята. Принципът "каквото посеете сега, ще пожънете в бъдеще" в този смисъл работи безотказно. Невъзможно е по някакъв начин да престанете да съществувате и по този начин да се избегнат последиците от собствените действия. Все едно да излъжете себе си или Бога, което само по себе си е пълна глупост.
3. Противно на това, което се проповядва от много секти, религии, или само от определени групи от хора, света не е "обхванат от злина". Това се потвърждава от факта, че по-голямата част от "обикновените" хора, които дори не се интересуват от духовни въпроси, предават сведения за доста приемливи нива на съществуване. Следователно, много от тези, които ни заобикалят - хора от различни националности, занятия, убеждения, макар и да не са "светии" или някакви абсолютни алтруисти, излезли от страниците на утопични книги, все пак са адекватни и достойни за уважение личности. Под влиянието на някои изкуствено наложено върху нас от вън идеали, които не са в съответствие с реалния живот (на които "пазителите на морала" често не са релевантни), и на преувеличения негативизъм, стимулиращ недостойно поведение на отделни членове на човечеството, ние започваме да изпадаме в необоснована гордост и да забравяме за горепосоченото.
С подобни сектантски възгледи относно "тесен кръг от избраните" грешат не само фанатиците на традиционните религии, но често и последователите на Ню Ейдж, веганите и т.н. Неприкритият култ към превъзходство на ръба на "изпращане на опонентите в ада" е присъщ и на разни политически възгледи: западняците, либералите, националистите, болшевиките и т.н. Този тип мислене е подобен на мултикилограмова гира, теглеща човек надолу. Самият аз многократно е трябвало да се убедя в това.
4. Посмъртното битие се определя от вътрешния свят на човека и неговите действия (които също от своя страна влияят на вътрешния свят), а не на извършването на каквито и да било религиозни обреди, принадлежност към дадена традиция и т.н.
От това следва безспорен извод: ако срещнеш човек или група от лица, които в една или друга форма твърдят, че тяхната традиция (движение) са изключителни "спасители на душите" насред "един изгубен свят" - отпратете ги по-надалеч и винаги си запазвайте правото да се развивате самостоятелно, в съответствие със своя опит и предназначение. Не се заблуждавайте от емоциите и не отхвърляйте логиката (характерните черти на тези култове - да се позовават на предполагаемото "несъвършенство на ума", а когато човек се поддава и отхвърля ума си, му се внушава това, което им трябва на "ловците на души").
5. Според разказите на Реймънд и капитан Хинчклиф, сами по себе си вярата или неверието в посмъртното битие също не са някаква цялост от фактори, определящи състоянието на човека след чертата. Разбира се, знанията за живота си като непрекъснат път, изпълнен със смисъл, и са важен инструмент. Но дори и ако човек, докато е пребивавал тук, нещо не е знаел или не е обръщал внимание на нещо, от "другата страна" винаги ще се намерят тези, които ще му помогнат, просветят и научат. Човек рядко бива напълно изолиран от истинския си "Аз", и дори ако някои интелектуални концепции, свързани с живота след смъртта, тук не са му достъпни или са преминали покрай него - това е по-скоро нелеп пропуск, но не и присъда.
6. В нито едно ниво на Битието човек не живее като "чиста душа": той винаги пребивава в тяло от различно естество. Всеки план (ниво на битие) ни дава необходимите инструменти (тяло), което съответства на определено ниво на вибрации.
7. Повечето от източниците, цитирани в книгата, признават факта на прераждането. Въпреки това, неговото разбиране е различно от религиозните представи за "Самсара". Прераждането - това е преминаването на земно обучение, получаване на опит, необходими за човека, за да достигне известна вътрешна зрялост , а не "колело на съдбата" или някакво тежко задължение, надвиснало над всички.
8. Сама по себе си, раздялата с плътното тяло не прави човека нито всезнаещ, нито всемогъщ. Също така, описанията ясно показват, че оказвайки се на "другата страна", ние не си спомняме "за раз-два" предишни животи или предишно пребиваване в ефирните светове (въпреки че паметта за последния изживян живот, който е останал зад гърба е съхранена във всичките си детайли). Някои от обитателите на фините светове не знаят нищо за прераждането, което вероятно се дължи на факта, че те някога са избрали различен вид на развитие, или просто тази тема не им импонира.
9. Старостта, болестите, инвалидността не се наследяват от човека във фините светове, но това е възможно, ако той упорито вкопчил в ума си този образ. Въпреки това, едно дете, което е преминало на другата страна, си остава дете и като такова се нуждае от възпитание, образование и израстване, както ако живееше на Земята. Това се получава именно защото то има малък опит от последния земен живот, а оттам - неговия детски манталитет остава с него. Идеята, че след като премине в "другата страна", всеки рязко се превръща в "чиста и самоосъзната душа", е мит. Това се потвърждава и от моята собствена практика с ИТК, при която отишли си деца показват признаци на детска личност, което е потвърдено и от опита на други изследователи.
10. Вярата в Бог като външен ритуал е по-скоро признак на земната култура, която хората могат да вземат със себе си на "другата страна", заедно с други емоционални и ментални модели и стереотипи. Въпреки това, от определено ниво на развитие жителите на фините светове пряко усещат присъствието на Висшия Разум - източник на сътворението и реда във Вселената, така, както ние, живеейки на Земята, виждаме светлината или чувстваме топлината. По този начин, за тях това вече не е атрибут на вярата, а пряка, непосредствена реалност.
Артьом Михеев
Няма коментари:
Публикуване на коментар