събота, 23 февруари 2019 г.

Къде върви човечеството? Тенденции в развитието на съвременния свят

           

Под “диктовката” на тъмните на тази планета продължават едни и същи грешки, водещи до затворения цикъл… На мнозина им се струва, че сме отишли стъпало или две по-нагоре в стълбата на еволюцията и почти докосваме върха… Ние “знаем всички природни закони” – и нито крачка повече! “Науката не допуска това”! И за останалите малцина възникват “неудобните” въпроси – каква е тази “наука”, чия е тя на практика? И в каква посока ни води, въпреки куцащото си състояние?

Съвременното плачевно състояние на човечеството на фона на предполагаемо прогресивния технически прогрес има много характеристики, които не е трудно да се определят. Успехът ни в изучаването на инертната материя е само малка част от общото знание за света около нас.
Нашата наука е фрагментирана в тясно специализирани области, първоначалната връзка между тях се губи. Нашето оборудване буквално “изхвърля в тръбата” по-голямата част от произведената енергия, докато замърсява околната среда на човечеството. Нашето образование се основава на образованието на “броителните машини” и “ходещите енциклопедии”, които са напълно неспособни за полет на фантазията, творческо вдъхновение, което надхвърля остарелите догми и стереотипи.
Нашето внимание е буквално „залепено” към телевизионните екрани и компютърните монитори, докато нашата Земя, а с нея и цялата биосфера, буквално се задушават от продуктите на екологичното и психическото замърсяване. Нашето здраве зависи изцяло от консумацията на все повече и повече нови химикали, които постепенно губят борбата с постоянно мутиралите вируси. И ние сами започваме да се превръщаме в някакви мутанти, които са безплатни приложения към технологията, която сме създали.
Последиците от такава безумна инвазия в местообитанието стават все по-непредсказуеми и следователно – катастрофално опасни за нас. Нека се опитаме да разгледаме по-отблизо всички процеси, които се случват в реалния свят около нас. Време е да се събудим, да излезем от „света на сънищата“. Най-накрая трябва да осъзнаем нашата роля в този свят и с широко отворени очи да отхвърлим заблудите на илюзии и миражи, на които сме били в плен през последните хилядолетия. Ако останем “спящата планета”, вятърът на еволюцията просто ще ни “издуха” от тази велика сцена на живот, наречена “Земя”, както беше преди много милиони години с други форми на живот.
Какво се случва сега? Какви са характерните тенденции в съвременния свят? Какви перспективи ни очакват в най-близко бъдеще? През втората половина на ХХ век футуролозите започнаха да дават отговори на тези въпроси, а сега все повече и повече изследователи от различни области на науката, религията и езотеричните знания се присъединяват към техния глас. И ето каква картина се изрисува на този фон.
Анализът на научните данни, предоставени от Г.Т.Молитор, И.В.Бестужев, К.Карташов, В.Бурлак, В.Мегре, Ю.Осипов, Л.Проурзин, В.Шубарт, Г.Бичев, А.Микеев, Х.Зендерман, Н.Гулиа, А.Сахаров, У.Съливан, И.Неумивакин, О.Тофлер, О.Елисеева, К.Медоуз, И. Яницки, А. Войцеховски, П. Глоба, Т. Глоба, И. Царев, Д. Азаров, В. Дмитриев, С. Демкин, Н. Бояркина, В. Кондаков, Л. Володарски, А. Ремизов, М. Сетрон , О. Дейвис, Г. Хендерсън, А. Печей, Н. Винер, Й. Бернал, Е. Корниш, Е. Аветисов, О. Гревцев, Й. Фомин, Ф. Полак, Д. Бел, Т. Яковец, Ю. В.Мизун, Ю.Г.Мизун, разкрива следните проблеми на съвременната технократична цивилизация:
1) зависимостта на мирогледа и начина на живот от медиите, компютърното и телевизионно “пристрастяване”, допринасящи за заседналия начин на живот, грижите във виртуалната реалност, намален имунитет, пропаганда на насилие, “златния телец”, безразборния секс;
2) висока степен на урбанизация, допринасяща за отделянето на хората от естествените природни ритми, което също провокира намаляване на имунитета, увеличаване на стресови ситуации, психични и инфекциозни заболявания, влошаване на екологичната ситуация;
3) назряване на следващата световна война на фона на заплахата от изчерпване на природните ресурси, засилване на борбата за пазари и източници на енергия, прекомерни запаси от оръжия за масово унищожение;
4) превръщането на човека в кибернетичен организъм: човек-машина, човек-компютър (биоробот), в придатък и роб на създадените технически средства;
5) намаляване на раждаемостта на фона на физическата дегенерация на човечеството, разрушаване на семейните отношения, нарастване на наркоманията, проституция, престъпността (социална катастрофа);
6) несъвършенство на училищни програми, които подготвят ново поколение биороботи с психологията на хищниците (явни и скрити форми на агресия към света около), с талант и способности, натъпкани с безмозъчно зубрене;
7) глобален екологичен дисбаланс (обезлесяване, увеличаване на въглеродния диоксид и вредните примеси в атмосферата, ерозия на плодородните земи, увеличаване на броя на природните катаклизми, стихийните бедствия, техногенни аварии и катастрофи);
8) деградация на умствените способности на фона на автоматизма на действията в условията на технократичен живот, разписан по часове, гледане на примитивни сапунени опери, елементарни екшъни, четене на булевардната преса, компютърни “играчки”;
9) световната криза в основните науки, причинена от стратификацията и тясната специализация на ортодоксалните науки, сляпото отричане на религиозните и езотеричните знания, придържането към остарелите догми в рамките на класическата физика от 19-ти век, каскада от нови открития, които не се вписват в общоприетите парадигми;
10) еволюцията на техническите средства в ущърб на еволюцията на самия човек, неговите способности и таланти, хармоничното развитие на двете полукълба на мозъка;
11) мутационни процеси, дължащи се на неграмотни генетични експерименти в растителния свят, водещи (чрез храната) до нарушаване на генетичния код на животните и хората;
12) просперитета на тероризма на основата на религиозен и идеологически фанатизъм и сепаратизъм;
13) появата на нови видове заболявания, характерни за технократското общество, както и мутации на вече известни вируси, дължащи се на употребата на канцерогенни вещества и страничните ефекти на синтетичните лекарства (ежегодно увеличение както на самите заболявания, така и на броя на пациентите), едностранно развитие на медицината (борба с последствията, а не с причините за болестта);
14) слабата позитивна насоченост в изкуството и културата, появата на нови видове култура и антикултура, отричащи общочовешките ценности.

По материали от Интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар