Мисли форми 183

     

Къса е дирята , между смъртта и животът , защото те са едно цяло във Вечността на Душата , носеща Светлината в себе си.. 

             

            
          

Техният баща е Слънцето
" Всичко във Вселенската изява е произлязло някога от Божията сила. Затова в своето паднало състояние то може или да бъде унищожено в Божията сила, или да бъде издигнато отново към първоначалното състояние. Значи в тази сила то може също и да трансфигурира. Херметичната аксиома съдържа и дарява голямата тайна на спасението като научна формула, като неприкосновена теза:
- Ако вие се свържете с чудната сила на Духа на любовта, с Пимандер – което означава “Пастирят” или “Водачът на хората” – тогава естествено нисшето (долу) отново ще стане еднакво с висшето (горе). Затова Смарагдената плоча продължава:
- Техният баща е Слънцето;
Тяхната майка е Луната.
Въздухът ги носи в своя скут.
Земята беше тяхна кърмилница
Бащата на всички талисмани в целия свят е вездесъщ.
Неговата сила остава недокосната, когато се употребява на земята. -
Тази кратка формулировка е едно чудо по своята яснота. Авторът казва: Внимавайте, има двама бащи: бащата на природното царство и бащата на духовното поле. И природното царство трябва да произлиза и да се поддържа от духовото поле."
ЕГИПЕТСКИЯТ ПРАГНОСИС и неговия зов във вечното днес, том ІV, от Ян ван Райкенборг

       

Ендура
Ученикът, който желае да осъществи ендура, изхожда от познанието, че една част от неговата микрокосмична система не съответства на законите на Божественото строителство и същата тази дегенерирала част пречи на останалата система да вземе участие в Божествения живот, поради което микрокосмосът буквално е потънал в мъртвешки сън. Ученикът, който е достигнал до това откритие, преминава чрез ендура към неутрализация на тази небожествена част на микрокосмоса – отстраняването на небожественото е началото на освещаването на цялата система.
Ендура е основата, върху която се осъществява завръщането към Божествения живот. Върху тази основа лежи цялата трансфигурация, или евангелското новораждане. Затова методът на евангелското новораждане, пълното и вечно възкресение на Първоначалната природа, трябва да бъде изцяло обяснен на свещения език на Евангелието. Затова може да се каже, даже трябва да се подчертае, че в Евангелията се съдържа методът ендура. Ако всичко, което ни предлагат евангелските методи, се изпълнява точно, резултатът може да бъде само един: среща с Господаря на целокупния Живот в новия етерен поток.
Откъс от Универсалният Гносис на Катароза де Петри и Ян ван Райкенборг

       

"Сърцето и душевното състояние"

...Всички, които не искат да приемат своето душевно състояние такова, каквото е, не искат да затворят и вкоравят сърцата си, трябва да приемат борбата на сърцето, да променят душевното си състояние, и по този начин да променят хода на целия си живот, да го обновят според Духовната душа. Те придобиват друго душевно състояние, друго духовно-душевно състояние, в което животът на Розата може да се развие напълно. В резултат на това Духът, сам Бог, може да влезе в светилището, така че заедно с Хермес можем да кажем: "Духовната душа, о, Тат, е от самото същество на Бог".

Из "Египетският прагносис и неговият зов във вечното днес",
ІV част, обяснен от Ян ван Райкенборг

               

Има диалектично и гностично съзнание, също както и два напълно различни типа хора, отличаващи се един от друг не само в духовен и морален смисъл, но дори и телесно. Различията между тези два типа хора в един определен момент ще стават толкова фундаментални, че в крайна сметка те не ще могат повече да живеят в един и същи свят. И двата типа имат нужда от свое жизнено поле, дихателно поле и вибрационно поле. Затова в световната история през определени периоди от време става разделяне между земния тип човек и човека на новата жизнена сфера, или, говорейки с езика на Библията – разделяне между козите и овцете, между грешниците и праведните.
И ако искаме да запазим реализма си по отношение на съдбата на човечеството, то трябва да кажем, че едната му половина ще трябва да остане в така добре познатия й природен ред, с всички произтичащи от това последствия, докато другата половина ще влезе в Новата жизнена сфера, космически атмосферно и духовно подготвена от Христовата йерархия. Историческите и природно-научните последствия от такова разделяне, което е ставало неведнъж, показва отново и отново, че онази половина от човечеството, която се вкопчва за материалната земя, не залага на добра карта.
Откъс от Универсалният Гносис на Катароза де Петри и Ян ван Райкенборг

          

"Основните характерни магнитни черти на Вашето аурично същество образуват заедно Вашия жизнен план, Вашата жизнена песен. Магнитните силови линии, които се излъчват от тези точки във Вашата личност, Ви обхващат здраво. Вие не можете да направите и една крачка извън тях. Във Вашето аурично небе говорят всички Ваши предшественици, всички предшестващи изяви на Вашия микрокосмос, т.е. цялото минало, цялата карма. Затова всички магнитни силови линии, които сега излизат от извора на Вашето аурично същество, трябва да бъдат прекъснати и угасени. Това е дълбокият смисъл на думите: "И ни прости нашите грехове, както и ние прощаваме на нашите длъжници". Божественият пламък, сияещ във втория змийски огън, действа разрушително, но възможностите за това трябва да бъдат създадени от самия кандидат." Ян ван Райкенборг: "Идващият Нов Човек"

          

"Когато мисленето във вас се освободи, вие се свързвате чрез него с безкрайния божествен универс и можете да видите в него всичко, към което се насочи вашето внимание. Разумът може да вижда в неизявеното, когато Пимандър се е родил, т.е. когато предшестващото го развитие на душевното раждане е завършило. Тогава чудното златно цвете, окото на душата в светилището на главата, е отворено и душевно роденият човек може да вижда в отвореното пространство. Тогава кандидатът е свързан с новото астрално поле, от което се освобождава един нов мисловен етер." откъс от книгата на Ян ван Райкенборг Египетският прагносис и неговият зов във вечното днес - 2ра част

          

Розенкройцерите през всички времена винаги са били лечители и са помагали на поверените им болни. Помощта и утехата, които бяха указани на телесно и душевно болните се проточват като златна нишка в световната история. В това лечебно дело Братята на Розата и Кръста винаги заемаха едно превъзходно място и те са пак онези, които отново намираха нови и успешни методи. В нашите преломни времена алхимията и върховното лечебно средство ще образуват заедно основата на една нова изява, на едно ново Откровение, каквото светът още не е виждал. Алхимичният процес ще подтикне хилядите съзнателно, или несъзнателно към пълно новораждане . По посивелите като пепел лица на милиони, които сега са изкривени от страх и отчаяние ще се появи едно ново сияние от радост и щастие. Ние никога не бива да забравяме, че “Отец ни удостои с толкова голяма любов, че ни изпрати Своя Единороден Син, Христос”. И така ще стане, че върховното лекарство ще слезе при нас, лекарството, което ще излекува безбройните ужасни болести на тялото и на душата. Това е една нова изява на Панацеята на Розата и Кръста. Така оборотите на колелото на времето ще се ускорят. След една ужасна нощ човечеството ще се пробуди за ново утро. ... Виждате ли как алхимията оживява за вас? Вие не можете да я прокудите в средновековието, където маговете се опитваха да превърнат неблагородните метали в злато. Разбирате ли, че алхимията не ни е чужда и че тя е пулсът на нашето време; виждаме буйният й огън; можем да докоснем, като че ли с ръце, дейността на по-старите братя и да чуем кипенето на врящата маса в медните казани! Разбира се, тук действително става дума за освобождението на духовното злато. Но през всички времена ние чуваме гласовете и виждаме дейността на Божиите работници, на алхимиците, които превръщат низшите метали на материалният свят. Така Синовете на Огъня запалват Вечният Огън под ретортите на Бог. Неблагородното се изхвърля, то изгаря пред Господ и от пепелта се издига новият Феникс, Огнената Жар-птица. Из: Конфесио Фатернитатис Р.К.(Веруюто на Розенкройцерското Братство)- Езотеричен анализ от Ян ван Райкенборг

        

Откъс от глава XVIII на „Голямата космическа революция”
От Катароза де Петри и Ян ван Райкенборг

Края на годината

За ученик на Преддверието на Духовната Школа е важно да размишлява върху цикъла на една година. Няма защо да прави това само във вечерта срещу Нова година. В хода на годината съществуват много моменти, в които той се чувства подтикнат да припомни миналото и да размисли относно бъдещето.
Ако вие, във вашите размишления, се откъснете от обществените привички и от евтината емоционалност на средностатистическия гражданин, тогава края на годината може да придобие за вас различно и по-дълбоко значение. Понеже, погледнато от космическа гледна точка, не е ли вярно, че след изтичането на приблизително 365 дни вие се връщате към вашата изходен пункт? И погледнато микрокосмично, не правите ли пътешествие през вашата собствена липика в рамките на 365 дни и след приключването на този цикъл не се ли уверявате, че ъгъла на падане на вашата собствена светлина е същият, какъвто е бил и предходната година? От тази перспектива, може да видите, че един цикъл от 365 дни е завършван всеки ден и така, за ученика всеки ден бележи началото на нов цикъл. Това е причината в Библията да има израз, който се отнася за всеки ученик: “Дадох ви всеки да е като година”.
Тези думи нямат отношение към усъвършенстването на хороскопите, както смятат много хора. Те имат отношение към факта, че всеки ден трябва да бъде изживяван като цяла година, като единна, вибрираща действителност. Ученикът трябва да преодолее времето, да се освободи от времето. Той не трябва да се опитва да го забави или да го накара да отмине по-бързо, или да променя характера му. Той трябва да се освободи от времето и да позволи на вечността да тържествува над него.
Тази задача е толкова огромна, толкова магична и трансфигуристична, че в сравнение с нея всяко занимание с астрологически прогресии изглежда като глупава детска игра, като ненужен и неуместен заместител.
“Дадох ви всеки ден да е като година!” Какво правихте всичките дни в годината? Не се ли опитвахте, всеки ден от всяка година да се примирите, да достигнете до спогодба със същината на времето?

В сърцевината на мрежата стои огромен кървавочервен паяк и независимо дали сте прилепени плътно или висите на мрежата, като религиозни или окултни личности, материалисти или хуманисти, той винаги знае как да ви открие. Когато часовника удари дванадесет, отново поемате, отново нагоре по вашата стълба, точно както животното в своята клетка и си пожелавате един на друг приятно пътуване, “Щастлива Нова година”. Но дори и да не предприемете това пътуване, изхода от това ще бъде същия.
“Дадох ви всеки ден да е като година”. Всеки ден можете да започнете промяна на линията си на действие. Всеки ден може да бъде използван, за да направите истински ново начало. Всеки ден можете да се освободите от хватката на червената смърт.
На всички, които Го приемат, Великия освободител, Светия Дух, Той дава силата да превърнат в действителност голямата микрокосмична революция.
В този смисъл, ние ви желаем: “Благословена Нова година!” От старата, с помощта на Голямата революция, към Новата!

      

Откъс от глава XVIII на „Голямата космическа революция” От Катароза де Петри и Ян ван Райкенборг 

Края на годината 

За ученик на Преддверието на Духовната Школа е важно да размишлява върху цикъла на една година. Няма защо да прави това само във вечерта срещу Нова година. В хода на годината съществуват много моменти, в които той се чувства подтикнат да припомни миналото и да размисли относно бъдещето. Ако вие, във вашите размишления, се откъснете от обществените привички и от евтината емоционалност на средностатистическия гражданин, тогава края на годината може да придобие за вас различно и по-дълбоко значение. Понеже, погледнато от космическа гледна точка, не е ли вярно, че след изтичането на приблизително 365 дни вие се връщате към вашата изходен пункт? И погледнато микрокосмично, не правите ли пътешествие през вашата собствена липика в рамките на 365 дни и след приключването на този цикъл не се ли уверявате, че ъгъла на падане на вашата собствена светлина е същият, какъвто е бил и предходната година? От тази перспектива, може да видите, че един цикъл от 365 дни е завършван всеки ден и така, за ученика всеки ден бележи началото на нов цикъл. Това е причината в Библията да има израз, който се отнася за всеки ученик: “Дадох ви всеки да е като година”. Тези думи нямат отношение към усъвършенстването на хороскопите, както смятат много хора. Те имат отношение към факта, че всеки ден трябва да бъде изживяван като цяла година, като единна, вибрираща действителност. Ученикът трябва да преодолее времето, да се освободи от времето. Той не трябва да се опитва да го забави или да го накара да отмине по-бързо, или да променя характера му. Той трябва да се освободи от времето и да позволи на вечността да тържествува над него. Тази задача е толкова огромна, толкова магична и трансфигуристична, че в сравнение с нея всяко занимание с астрологически прогресии изглежда като глупава детска игра, като ненужен и неуместен заместител. “Дадох ви всеки ден да е като година!” Какво правихте всичките дни в годината? Не се ли опитвахте, всеки ден от всяка година да се примирите, да достигнете до спогодба със същината на времето? В сърцевината на мрежата стои огромен кървавочервен паяк и независимо дали сте прилепени плътно или висите на мрежата, като религиозни или окултни личности, материалисти или хуманисти, той винаги знае как да ви открие. Когато часовника удари дванадесет, отново поемате, отново нагоре по вашата стълба, точно както животното в своята клетка и си пожелавате един на друг приятно пътуване, “Щастлива Нова година”. Но дори и да не предприемете това пътуване, изхода от това ще бъде същия. “Дадох ви всеки ден да е като година”. Всеки ден можете да започнете промяна на линията си на действие. Всеки ден може да бъде използван, за да направите истински ново начало. Всеки ден можете да се освободите от хватката на червената смърт. На всички, които Го приемат, Великия освободител, Светия Дух, Той дава силата да превърнат в действителност голямата микрокосмична революция. В този смисъл, ние ви желаем: “Благословена Нова година!” От старата, с помощта на Голямата революция, към Новата!

                       

    

Дълъг, много дълъг е този път назад към Единството, назад през седемте космични области до най-висшата и гореща сфера. Но това е възход от сила към сила и от великолепие към великолепие, път на свободен от болки живот в блаженото щастие на възстановената, съвършена хармония с Вселенския баща, в най- висше, съвършено служене, като истински Божи син, който изпълнява волята на Отеца в радостна доброволност, в съответствие със своето призвание, в полза на цялото Творение и за прослава на името на своя създател.
Египетският прагносис - 2-ра част

              

"Никой не може да посрещне часа на изгрева, ако преди това не е преминал нощта на изпитанията"

Ян ван Райкенборг: Dei Gloria Intacta 

            

Научен факт е, че фундаменталните различия, които се срещат в органите и клетките на тялото на мъжа и на жената, се срещат също и в душевния образ, в духовния образ и в първообраза; че тези различия се намират и в Централния духовен принцип на Божия план; че това не може да е по друг начин, защото всичко, което съществува, произлиза от духа. С това ние констатираме, че: съществува едно божествено творение – мъж, едно божествено творение – жена, и че тези два аспекта заедно образуват човешката жизнена вълна. Тези два аспекта на човешката жизнена вълна трябва напълно да короноват Божия план, също и по отношение на собственото им призвание. Паметта на природата учи, че праатомът на човешката жизнена вълна е притежавал две ядра, две същества, които в много отношения са били като огледален образ едно на друго. Но органично те са били различни, защото и духовната идея, основата на двете ядра, също е различна. Ако като жител на Божествения порядък разпознаем човека в небесния му образ /някои получиха тази привилегия/, тогава ясно ще различим мъжа от жената. /Из „Основи на философията на съвременните розенкройцери“ от Ян ван Райкенборг/

         

Гледайки към звездното небе, вие виждате много небесни тела. Всички те кръжат в голямо светлинно поле, а самите те остават тъмни. Ние ги виждаме само защото те отразяват космическата светлина. Така става с всички тъмни предмети. Ние ги приемаме само поради присъствието на светлината. Откъс от Универсалният Гносис на Катароза де Петри и Ян ван Райкенборг

       

       

          

НЕПРИКОСНОВЕНОСТТА НА БОЖИЯ ПЛАН

Представете си Универсума в едно абсолютно девствено състояние като нещо празно, както ни се описва в Пролога на Битие: Универсумът преди Сътворението. Но тази празнота е само привидна, защото това, което изглежда празно, е едно пространство, изпълнено с прасубстанция, с една космична коренна самостоятелност....
Върху тази първична природа въздействат седем лъча, които произлизат от Неподвижното царство – седемте сили на Бог, на универсалното поле на Духа. Всеки от тези седем лъча е също седморен по своя вид. Тези седем пъти по седем лъча се определят взаимно. Те олицетворяват абсолютния живот, абсолютната любов, абсолютната интелигентност, абсолютната хармония, абсолютната мъдрост, абсолютната всеотдайност и абсолютното освобождаващо действие...
Когато тези седем лъча, които произлизат от Неподвижното, Неприкосновеното, проникнат в Първичната природа, в Универсалната майка Изида, в нея възниква едно движение, едно въздействие. Това движение винаги е успоредно, съпровождащо... Произлизайки от Непознаваемото, седемте лъча доказват в Първичната природа чрез своята дейност и чрез това, което се изявява от нея, какво е намерението на Божественото...
Когато на една същност й се отдаде да се движи в синхрон с Божия план, който действа в нея чрез седемте лъча, тогава този план се осъществява в нея и чрез нея....
Това е едно грандиозно заключение, към което ни води египетската философия на Хермес Трисмегист.
Който влиза в успоредното движение и остава в него, ще осъществи божествения план в себе си и чрез себе си. Така в цялото творение съществува едно съвършено успоредно движение, което води до абсолютната божественост.
Но наред с него съществува и възможността за едно напълно противоположно движение. Защото възможността да се достигне божествеността, дарена на сътвореното същество, включва в себе си и абсолютната свобода. Тя произтича от вида на седемте взаимно определящи се лъча. За това свидетелстват също и думите, които вие всички познавате: „Където е Духът Божий, там е свобода.”
Затова във вселенската изява се явяват и двете действия – успоредното и насрещното движение: свободата да влезем действително в Божественото вселенско битие, за да станем фундаментално и структурно Божии деца, и свободата да се противопоставим на това движение и така да потънем в хаоса на опорочената диалектика.
В Универсалното учение ни се казва, че сътворените същества са призвани да станат някога като Бог и да се издигнат от сътвореното в несътвореното. Или, според думите на древните китайци: да проникнем от нещото към нищото, т.е. към безграничното...
Нека сега да се върнем към насрещното, противоположното движение. Вие знаете какво ужасно, какво разтърсващо нещастие, какво объркване и противоестественост причинява опорочената диалектика. Вие познавате също така и последиците от противоположното движение: кристализацията.
Но има една утеха, една голяма утеха, а именно съществуването на смъртта. Върху това би трябвало добре да помислите...Всяко действие ще предизвиква съответните последствия. Последицата от противоположното движение е смъртта, което означава, че резултатът на противоположното движение винаги се самоунищожава.
Не е ли това прекрасно, не е ли това неизразима утеха?
Защото противоположното движение, отказът от доброволното сътрудничество при осъществяване на Божия план, от основата на съществуване, не може да трае вечно и да изпълни накрая цялата вселенска изява, да проникне в нематериалното, в неподвижното, и така да стане статично. Представете си колко ужасно би било това!
Само това, което е от Духа на Бог е вечно. И следователно този, който се намира в противоположното движение изпитва непрестанно разрушение и смърт дотогава, докато със силата на Божественият път за спасение може да се намери само в успоредното движение, в хармоничното обединение със седемте универсални лъча:
Тъй като греховните сфери биват движени постоянно в посока, противоположна на движението на сферата на безгреховните, в това противоположно движение те се задвижват чрез неподвижната точка на равновесие около оказващата съпротивление сфера. Следователно кръговратът не е нищо друго, освен движението около една и съща средна точка, която изцяло се управлява от неподвижнастта на центъра. Защото кръговото движение предотвратява отклонението, и предотвратявайки отклонението, то се запазва постоянно. Така противоположното движение се намира също в покой в точката на равновесие, защото чрез оказващото съпротивление движение то става статично.
Следователно противоположното движение е причина за кръговрата в природата и за колелото на раждане и смърт, към което са прикрепени човешките същности.
Приятелю, разбра ли вече, че противоположното движение, непрестанната борба срещу самия себе си и твоето обкръжение не е успоредно движение? Чрез него ти оставаш непрестанно в плен на нещастието и напреженията!

С това Хермес иска да каже: Ако вие злоупотребявате с вашата свобода и по този начин действате противно на Божието намерение, което владее в неподвижност вселенското движение, тогава съпротивлението, което вашето противоположно движение предизвиква, ще стане накрая толкова голямо, че като резултат вашият живот в безбожност няма да го издържи и ще бъде унищожен... Защото вибрацията на това съпротивление става все по-силна, докато накрая последва едно изгаряне и унищожение във вашето собствено същество.
Следователно съпротивлението не се предизвиква от Божественото, а от самия вас. Затова не е разумно да се ядоствате на трудностите във вашия жизнен път, защото вие сами си ги създавате, въпреки че понякога изглежда сякаш за това са виновни вашите ближни....
Вие предизвиквате това съпротивление, било поради причини от микрокосмичното ви минало, или от живото ви днес, и в даден момент умирате поради тези съпротивления. Тогава вие не живеете, а изживявате едно непрестанно повтарящо се умъртвяване, което погрешно наричате живот.
Затова трябва да се стремите и да действате така, че да трансформирате живота си в едно основно успоредно движение, за да можете да намерите милостта в седемте излъчващи се от Логоса сили.
Където е Божия Дух, там е свобода. Затова вие не може да бъдете принуждавани, тъй като това би нарушило принципа на свободата и би било небожествено. Но един ден вие ще се научите и ще се пречистите от собствения си опит и, преминали през много смърти, ще се извисите в свобода към спасението, към вашето божествено предопределение.

/Ян ван Райкенборг, „Египетският Прагносис”, 2-ра част, гл. 15/

           

"Учениците трябва да знаят, че има три големи препятствия, преди да се намери истинския Път: Първото препятствие е съществото на нашето Аз и всички заблуди на материалната сфера; второто препятствие произлиза от огледалната сфера и от всички сили и същества, които действат в нея; третото, досега почти не споменато препятствие идва изцяло от собствения ни микрокосмос и по-специално от неговата непозната част - ауричното същество; това трето препятствие се появява само когато ученикът "заплашва" да избегне първите две."

Ян ван Райкенорг: Идващият Нов Човек

           

"Ако тази земя беше всичко, за което мечтаят поетие, ако цялото зло бъде унищожено, всяка болка престане да съществува, всяка радост бъде изживяна, всяка красота - възвишена, дори и ако всичко тук би било издигнато до съвършенство, то душата пак ще се умори от всичко това и, освободила се от всички желания, тя ще се отвърне. Тогава тази диалектична земя ще стане за нея един затвор и колкото и добре да е украсен, душата ще копнее за свободната и неограничена атмосфера извън затворническите стени. Така нареченият "небесен свят" на огледалната сфера ще я привлича толкова малко, колкото и земната сфера: душата ще се умори и от него. Тези небесни радости също ще загубят напълно своята привлекателна сила." 

Ян ван Райкенборг: Идващият Нов Човек

          

В светлината на херметичното основно правило „ Да приемеш всичко, да се откажеш от всичко и чрез това да обновиш всичко“, поведение, изпълнено със страх, е абсолютно недопустимо. Който по принцип живее изцяло в съответствие с изискванията на освобождаващия живот, не трябва да се тревожи от нищо. Страхът е заблуда. Страхът, тревогата и безпокойството увреждат във висша степен астралното ви тяло. Те се отварят за демони,така че ученичеството се превръща в една самоизмама. Ако живеете от душата, не може да падне и косъм от главата ви без волята на нашия Небесен Отец. За това ни напомня Планинската проповед: „Не се безпокойте. Но първо търсете Божието Царство и неговата правда; и всичко това ще ви се предаде“. 

„Египетският Прагносис“, част 3 от Ян ван Райкенборг

      

Какво означава да притежаваш отворено сърце? Обикновено това води до пълно объркване или се разбира само частично. Някои казват, че един човек с отворено сърце се характеризира с една извънредна чувствителност, че е един приятен човек. Но един гностик не се задоволява с подобни неопределени тълкувания. Гностичната наука доказва, че при онези, които се подготвят за гностичното ученичество сърцето също претърпява физическа промяна. Онази част от сърцето, която се намира непосредствено до гръбначния стълб, до спиналния духовен огън, се променя така, че цялото сърце започва да работи като контролиран мускул, така че човешкият дух може да контролира мотора на тялото, което е сърцето. В резултат от това ученикът, между другото, може при необходимост съзнателно да навлезе във вътрешните области. Тази голяма промяна у нас се извършва чрез силите на Уран. Когато е постигнал тази степен на развитие, ученикът може да владее също и своите чувства. Той може да ги прилага целенасочено, може да мисли със сърцето. С други думи: той никога вече няма да стане жертва на емоции, на неправилно насочени чувства. Той не засипва повече и другите хора с вихрушка от неконтролирани чувства, които винаги им причиняват мъка и страдания и разрушават техния живот. Срещнали ли сте вече човек, който може да “мисли”със сърцето, който притежава осъзнато чувство? Понякога той ни изглежда студен, неспособен на вълнение и безсърдечен, но в него гори един буен огън. Този огън не се пилее безцелно, той не изгаря и не наранява. Той е вечният огън, без страст, без емоция, който може съзнателно да бъде насочен към онези, които се лутат в мрака. Това е огънят на любовта, който не предизвиква спор, а превръща всичко в красота и хармония. Чак когато разберете нещо от това, можете да говорите за любов. Вие трябва да се учите да мислите със сърцето, и всичко друго, което може би все още съществува във вас, трябва да се разбие във скалите на неудържимото постигане. Не забравяйте никога това, което важи за всеки в Гносиса и в мистерийната Школа на розенкройцерите: всичко или нищо. 

Веруюто на Розенкройцерското братство – езотеричен анализ от Ян ван Райкенборг

       

" НЯКОИ ХОРА НЯМА ДА ВИ ХАРЕСАТ НИКОГА , ЗАЩОТО ВАШИЯТ ДУХ ДРАЗНИ ТЕХНИТЕ ДЕМОНИ " ДЕНЗЪЛ УОШИНГТЪН

Можем да избираме.. Да избираме с Умът или Да избираме със сърцето Когато е с Умът...е ясно Но когато е със сърцето...Стрес има Защото То не лъже, То знае и е готово да поеме стреса, защото е Голямо

ВЪПРЕКИ , ЧЕ ДОМА ГОСПОДЕН Е НАШЕТО ТЯЛО , А ВЕЛИКАТА ИЛЮМИНАТКА БЛАВАТСКА Е С ДОБЪР ПРОМОУТЪР PR - РОТШИЛД 

ИСТИНАТА Е КАЗАНА .

ВЪВ ЕРАТАТА НА КАЛИ ЮГА ВСИЧКИ ДУШИ ЩЕ ИЗПИТВАТ ЗАТРУДНЕНИЯ ПОРАДИ НЕВЕЖЕСТВОТО СИ ДА ТЪРСЯТ НАВЪН СИЛАТА , КОЯТО ТЕ ПРИТЕЖАВАТ . ЗАКОНИТЕ НА ЛЮБОВТА ЩЕ БЪДАТ ПОРУГАВАНИ , ЛЪЖАТА И НЕЧИСТИВОСТТА ЩЕ БЪДАТ НА ПОЧИТ . АРИМАНИЧНИТЕ ДУХОВЕ ЩЕ СЕ ВЪПЛАЩАВАТ В ТЕЛА И ЩЕ ИЗКУШАВАТ ПРИЗВАНИТЕ . 

" Края на дните "