Козирев доказал с брилянтни експерименти, че съществуват непознати полета. Той ги улавя от звездите, затваряйки телескопския обектив с непрозрачен капак. Светлината не минавала, а създадените от учения уникални прибори регистрирали потоци от непознати вълни. Те убедително доказали : около нас има тайнствена сила , тайнствени полета . Но те ли са времето ?
“Хващайки” нови полета, Козирев не е могъл да бъде сигурен за техните свойства. Той може единствено да предполага. Едно от тях обаче все пак е потвърдено с блестящ експеримент, убедително показващ, че миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно. Той насочил телескоп с покрит обектив към видима звезда в небето – устройствата регистрирали нови полета. Но всъщност звезди в това място от дълго време не е имало – ние виждаме светлината, която се излъчва преди милиони години. Козирев насочил телескопа в областта на небето, където звездата се намирала в момента, но светлината от нея до нас все още не е достигнала. Приборите показали – има нови полета. Козирев след това се насочва към мястото, където звездата ще дойде едва след милиони години. Отново приборите записват мистериозно излъчване! Накрая Козирев насочва телескопа към район, където звездата не е била и никога няма да бъде. Ето тогава устройствата не са показали нищо. Така Козирев доказва, че новото поле разполага с цялата информация за миналото, настоящето и бъдещето.
————————————–
Съществуват много теории по повод промените в хода на времето. Едно от най-убедителните мнения е на професор Николай Козирев, който по опитен път е доказал, че времето е енергия, в която пребивава Мирозданието. И тази енергия може да променя плътността си на протичане. Според Козирев, ако се промени скоростта на въртене на Слънчевата система, автоматично се променя и времето. Там, където енергията е повече, времето “намалява”, свива се.
————————————-
Козирев в своите теоретични калкулации и експерименти дал насоки за непознато дотогава поле – полето на времето. Чрез него може незабавно и точно да прехвърляте информация в пространството. Данните могат да се предават не само в сегашно време – а и от миналото или бъдещето, но в дифузна форма. Колкото по-малко е енергийната значимост на събитието, колкото е по- далеч във времето, толкова по-неточна е предаваната информация. Козирев не е имал специални биологични знания. Въпреки това, с широчината на мисленето на истински учен, той разбира значението на биологията в изучаването и разбирането на феномена на времето. В една от последните му творби той пише “… свойствата на времето следва бъдат от специално значение в биологичните процеси … Неговият поток и свойства са свързали целия свят в едно цяло и могат да осъществяват взаимодействия на събития, между които не съществуват преки физически връзки, което може да обясни фактите на взаимодействие на биологични обекти , отдалечени и изолирани един от друг. “
—————————–
Усещането за време, присъщо за всеки ни убеждава, че времето се движи от миналото към бъдещето и това движение е необратимо. Но дали има реална оценка, която да отличава миналото от бъдещето ? Експериментите си астрономът Козирев основава на следните разсъждения: “Ако една система се извлече от нормалното протичане на времето, то тя ще бъде в състояние да изпита силата на течението на времето. Чрез анализиране на принципа на причинно-следствената връзка може да се заключи, че ротацията на тялото е механичен способ за извеждането му от обикновеното течение на времето “. Звездите са толкова далеч от нас, че те движейки се в пространството, биха могли да бъдат в напълно различно място от това, което показва идващата от тях светлина. Казано по-просто, те често не са там, където ние ги виждаме. А времето, според Козирев, не се разпространява като светлината, а се появява изведнъж в цялата вселена.
————————————
Военно време, дневно време, стандартно време, лятно време и т.н. показва, че то е изкуствено създадено по определени правила на Земята. В една страна е три часа, а в друга – два макар тя да е съседна на първата. Ако времето беше фиксирано, нямаше да е възможно глупави хора да го променят с глупавите си закони.
———————————–
Ние можем да си представим безкрайната Вселена като дълъг ванилов крем, чиито център по цялата му дължина е запълнен с шоколад. Когато торежем от него пласт, ще получим това, което наричаме “настояще”, “сега”.
Представете си, че шоколадът в центъра обозначава самите нас : тогава бихме сметнали, че нашето парче е единственото съществуващо във Вселената и че предишното и следващото парчета съществуват само като понятия. Тази идея би се сторила смешна за наблюдателя на крема, който знае, че всички парчета съществуват едновременно.
На този пример бихте могли да отговорите, че “аз” не е същият човек, който е започнал да пише това изречение. Аз съм уникален и може би се намирам в явна връзка с всеки от субектите, написали всички предишни думи в този абзац. Въпреки това безкрайните “сега”, независими едно от друго, не биха се оказали разпръснати. Те продължават да съставят структура, те са единно цяло, цял крем без бучки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар