Изкуствена светлина и телевизия

Oнова, което наричаме „Велика Пустота“, изглежда черно, защото То е отвъд сътворения свят. Всъщност това е т. нар. „Uncreated Light“. Това е завръщането към изначалната „светлина“ на Източника, която от наша перспектива изглежда черна, но всъщност е представителна за предутробното съзнание (а и отвъд него). Затова магията все повече изчезва от този свят – защото този тип тъмнина почти я няма вече. И ако слънчевата светлина е онази, която ни задържа тук, то светлината на онова, което в митологията и алхимията наричаме „Черното слънце“, е онази светлина, която е отвъд всички привързаности. Именно това е вида „тъмнина“, с която човек трябва да се „заиграе“, ако иска да излезе оттук. Ако забелязвате, това отново е цялата онази тема с умирането за всичко, зануляването свързано с разпадането на тесеракта, което е като загасване за вече изградените идеи. Това е завръщането към Изначалното. Тъмнината е Uncreated Light – типа светлина, който Източника еманира. На нас винаги ще ни се струва „тъмна“ и „черна“, защото в тяло ние никога не можем да преживеем пълното проявление на Източника съзнателно. Винаги ще остане нещо скрито. Затова и ние възприемаме тези участъци като черни – т.е. – те са незримото. Но то е просто друг тип светлина, която няма общо с дуалната такава; защото не е проявена, тя няма бинарната кодировка, от която всичко проявено е „съшито“. Инак всичко е съставено от светлина – просто ние я тълкуваме като тъмнина. И колкото повече разбираме тъмнината – толкова повече светлина ще виждаме в нея, която засега остава невидима за нас. Идеята зад всичко това винаги е била една и съща през хилядолетията – връзката с незримото. Просто се изразява по различни начини на различните равнища на сътворение и информация.
И единственият път „дотам“, е да се превърнеш в нищо.



Изкуствена светлина и телевизия

Това е очевидно полу-продължение на предната точка, но и тук има някои доста интересни наблюдения, които реших да споделя.
Едновременно с откритието на горните неща, протичаше и изследването на изкуствената светлина, която в един момент започна да ми прави силно впечатление. Впоследствие си дадох сметка, че тя определено е фактор.
На първо място, добре е да осъзнаем наглед очевидния факт, че съществува изкуствена светлина, но не и нещо, което можем да наречем „изкуствена тъмнина“! Някак си тъмнината не може да бъде репликирана, тя просто е, без да са нужни специални условия за това.




Светлината има нужда от Слънце или съзнание, което да я излъчва – т.е. има нужда от проявено. Освен това, самият факт, че можем да репликираме нещо (в случая светлината), означава че това е процес на ума. Защото само ума преповтаря. Ние не можем да репликираме тъмнината, защото тя е нещо, което просто Е в участъците, където няма светлина. Това е видно на няколко нива и има различни сечения в проявлението. Космосът, например, е безкрайна чернота. В него само блещукат светлинки на съзнание (в лицето на звезди, планети и т.н.), но те са само дадени акценти в нещо, което по същество е празно и тъмно.



Във всички тези неща има метафора за нас. Просто трябва да се огледаме в декора, защото в самия му set-up имаме хиляди „улики“ за това какви са реалните принципи.
Тук искам да посоча и едно грешно (според мен) разбиране, което като че ли е всеобщо. Тъмнината не е отсъствие на светлина. Тя е условие за светлина. Ние не щракваме ключа на стената, за да получим тъмнина, защото няма нужда „тя да бъде внасяна отнякъде“ какъвто е случая със светлината. Тя е условие да се прояви светлина. Също така интересно е, че никъде в природата нямаме абсолютна тъмнина, освен ако не влизаме в пещери или дупки. Почти сякаш самите предпоставки на Играта са дирижирани така, че ние никога да не можем да преживеем пълен мрак. Това е възможно, ако сами си създадем „бонус ниво“ вътре в нея (като например даоисткото упражнение с тъмната стая). В един момент започна да ме човърка „защо“ това е така.



През нощта звездите и Луната дават светлина, в която можем да се ориентираме. Т.е. дори вечерно време ние нямаме абсолютна тъмнина. Тук искам да изляза извън очевидната дуалност – че видиш ли „през деня също има мрак в лицето на сенките и двете винаги са неразделни“, затова „било логично и през нощта да има светлина“. Това не ме задоволява. Ние винаги сме свикнали да е светло и правим всичко възможно с технологията си това да остане така. Но никога не искаме да е тъмно. Дадох си сметка, че имаше нещо повече тук.
Откакто започнах да навлизам в РСВ, всичко това започна да ми прави все по-голямо впечатление.



Още по-натрапващото е, че изкуствената светлина има силно изразен негативен ефект върху разширеното себевъзприятие. Когато всичко това започна да ми се случва за 1 път си помислих, че си въобразявам, но колкото повече преживявания имах, толкова повече се убеждавах, че става дума за реален процес, а не субективни фактори. В даден момент това стана толкова очевидно, че реших да му обърна специално внимание и да изследвам механизма в РСВ. Това, което открих бе далеч отвъд първоначалните ми подозрения.
Модерната изкуствена светлина отблъсква и убива астралната такава. Сякаш я умъртвява и прави средата по-стриктно физическа. Говоря за онзи тънък филм тъмнина в пространството, който все още бе наличен при старите крушки с нажежаеми жички.



Разбира се те бяха забранени от ЕС през 2012 г. с мъгляви аргументи и заменени с нови, „по-добри“ технологии, почти всички от които предизвикват рак (макар това да е най-малкия проблем свързан с тях)



Когато съм в РСВ и ми се наложи да стана от леглото, за да отида до банята или тоалетната, светвам лампата във въпросното помещение и винаги усещам полу-физическа ударна вълна, която блъска цялото ми поле. Това е излъчването на изкуствената светлина, която стерилизира пространството. Помещението става две-три нива по-физическо, а аз трябва да присвия още повече очи, за да не изляза от РСВ и да поддържам нужния процент тъмнина на перцепцията. Говоря за всички видове крушки (освен най-старите за които вече споменах): енергоспестяващи, луминесцентни и най-вече LED-осветлението!!! Ето защо в болниците усещането е толкова стерилно (знам че всеки го е усещал по свой собствен начин и ще ме разбере) – защото там светлината винаги е била луминесцентна. Тези форми на осветление убиват воала на нощта, отнемат именно онази многоизмерност, която тъмнината създава. Отрязва се достъпа ни до мембраната през която преминава „магията“. По-меката жълта светлина (като от нощна лампа) е по-щадяща астралната такава. Затова по-притъмнените салони имат по-особен чар. Колкото повече тъмнина има, толкова повече коридори се отварят в реалността.



Колкото повече спектъра отива към бяло-синкаво, толкова по-зле, толкова повече яснота се внася в уравнението. Тя унищожава целия тънък филм тъмнина в текстурата на пространството, който by necessity трябва да бъде в рамката на реалността. И тази липса изключително потиска въображението. Защото, както казах, въображението и чувството за магичност идват именно от тъмнината. А изкуствената светлина е като фрагментиращ „крясък“ в пространството.
Между другото животните по пътищата се парализират от тази светлина, именно защото е изкуствена и те не могат да отреагират по никакъв начин. В РСВ съм виждал как те самите се движат по-скоро по „енергийни коридори“ в природата и не разчитат толкова много на физическото си зрение. И когато тази светлина от колите ги облее – те изведнъж се озовават в нищото, именно защото тази магия в пространството, която им позволява ориентация – изчезва. Техните „маркери“ в пространството изчезват рязко. Те не могат да мръднат ни напред, ни назад, защото вече не виждат накъде. Много хора се чудят защо животни, които в естествени условия имат такива невероятни инстинкти и светкавични рефлекси, озовавайки се пред фаровете на огромни и ясно видими превозни средства – много често просто се сковават и по този начин нелепо предначертават съдбата си. А причината е именно тази. Ние просто унищожаваме „координатната им система“ и те се превръщат в точки без пространствени стойности. В резултат – те се заковават на едно място, което предопределя трагичния изход.
Всичко това навежда на интересни размисли. Тъй като физическото винаги е последно като проявление, самият факт, че като колектив създаваме технология, която да стерилизира средата ни още повече, твърдо говори за тенденциите на ума да създава пространства, в които той би функционирал още по-добре. Говоря за чист вакуум, в който нищо освен чистата логика не може да оперира необезпокоявано. Ние затова ставаме и все по-стерилни хора. Защото това е типа светлина, с който вече искаме да се свързваме честотно. Респективно ние го пресътворяваме под формата на технология, която да излъчва такава светлина, защото искаме да се свържем с идеята зад основния архетип. И ако погледнете типа светлина, който се използва в институциите смятани за устои на обществото ни – лампата в главата ви ще светне (joke intended) :)
Всички „зъбни колела“ на матрицата се ползват от „облагата“ на новия вид светлина: училища, болници, съдебната система, полицията, данъчните, както и целият чиновнически апарат на държавата. Kакво да кажем за всички фабрики, които са апотеоза на линейното мислене и конвейера?



До една използват LED-осветление, най-малкото по икономически причини (то консумира много по-малко енергия).
Funny story: имам приятел, който работи в държавния апарат и казва, че тези лампи светят дори през деня и хората предпочитат изкуствената светлина пред слънчевата! Естествената светлина им пречела и те дърпали пердетата, за да не влиза! Т.е. говорим за поколение, което вече е склонно да търси другата вибрация априори! В големите градове дори говорим за т. нар. „светлинно замърсяване“.



В контекста на всичко казано, не е ли странно, че преди години имаше огромна планетарна кампания старите крушки да бъдат заменени? Сега... не изпадам в параноя, казвайки че: „злите илюминати имат пръст и в замяната на крушките ни“, много моля... Но това отново е метафорично проявление на факта, че навлизаме в още по-линеен режим като цивилизация, защото студената светлина отрязва достъпа ни до мета-връзките в пространството. И ако изкуственото осветление in general постига този ефект без да иска, то LED-светлината пронизва и стерилизира 3 пъти по-силно. И може би това е една от причините тя да бъде толкова промотирана. LED-а вкарва в кубичен режим. Оттук нататък всички компютърни монитори, телефони, таблети и т.н. ви вкарват в едно състояние на транс. Всички те излъчват бяло-синкава светлина, която е най-фрагментиращата от всички. Това вече започва да се открива дори от учените по техен собствен начин. Те правят връзката, че един от най-добрите признаци, определящи времето от деня, е светлината. И мозъкът ни свързва синята светлина с настъпване на утрото.



Устройства като телефона, iPad-а и компютъра излъчват синя светлина. Това означава, че когато сме под завивките и пишем съобщения или се занимаваме с други дейности на мобилното устройство, „казваме“ на тялото си, че „е сутрин“. Оказва се, че телефоните и таблетите ни държат будни именно чрез светлината си, защото както вече казах – светлината е тази, която държи съзнанието във физическото. Ние вече сме толкова абсорбирани от цялата тази реалност, че си търсим закотвящата светлина дори през нощта, взирайки се в тези устройства.


Инак за масовата епидемия през деня и все по-голямата пристрастеност към всичко що свети и има touchscreen – няма нужда да говоря...


What about television now?

Когато пишех частта за телевизията в книгата ми за киното, имах няколко преживявания в РСВ, за които нямаше необходимия натрупан контекст да споделя към онзи момент. Макар да загатнах определени аспекти, то не можех да направя това в пълнота, защото отклонението щеше да е твърде голямо. Сега обаче, такъв контекст има и ще си поговорим малко за механиката на телевизора и функцията му на окултна технология в дома, защото той е точно това.
Нека започнем с онова, което след всичко описано дотук, вече би следвало да е очевидно.



Оригиналният телевизор, както повечето от вас помнят, е куб. На него се сменят канали, което е метафора за смяната на фокуса и реалностите, които преживяваме. Това е тотално копие на тесеракта и идеята зад него – куб позволяващ навлизането в множество реалии. Оперирайки с дистанционното (което е метафора за вашата съзнателна воля и фокус), вие преминавате от кадър в кадър – от паралелна реалност в паралелна реалност. Ясно е, че всичко това може да бъде използвано както с позитивни намерения, така и за негативни цели. И както подозирате – втория вариант е именно този, който медиите ползват, за да се поддържа едно статукво на масов транс и затъпяване. И макар всичко това да е ясно на някакво равнище, имах едно специфично РСВ, което разкри истина доста „по-зловеща“ от очевидната механика на нещата.
Периодично през няколко години ми се преиграват от старите 16 bit-ови телевизонни игри (които все още си пазя). Не знам защо, но това става винаги около зимните празници, при което се започва едно трескаво търсене на старомоден телевизор, който да заема от някой познат – временно, за няколко месеца. Последната зима направих същото. Заех телевизор, „инсталирах го“ на подходящо място и започнах да играя. Няколко вечери подред всичко протече нормално, nothing out of the ordinary. Веднъж обаче, почувствах характерното „дръпване“ и вече знаех, че съм в РСВ.
Първото нещо, което ми направи впечатление е, че екранът на телевизора е квадратен. Наясно съм с очевидността на факта, но във въпросното състояние проумях това по много по-дълбок и многоизмерен начин, който не мога да пресъздам с думи. Второто, което видях, бе светлината излъчвана от този квадратен екран. Телевизорът излъчваше характерната светлина стерилизираща пространството (за която говорих досега), но това не бе всичко...



Усетих един допълнителен аспект за който досега не си бях давал сметка. Тъй като телевизорът е излъчвател на конкретна реалност, с навлизането на тази светлина, тя закотвяше информационно своята реалия, която директно нахлуваше към нашата. Както обясних в частта за притворения клепач – светлината е онази, която придава реалност на физическото и ни закотвя към него. Излъчвайки светлина/носител на информация генерираща визуална картина, екранът закотвяше реалността, на която тази светлина се явява носител.




Това е изключително хитро използване на този принцип, защото всеки един квадрат (или правоъгълник) е проход в структурата – просто заради фтрмата си. Няма нужда да има кубичен телевизор![173] Достатъчна е рамката – чисто архетипно това е портал, защото резонира на ниво структура с тесерактната конструкция. Т.е. тънкият момент тук не е просто че имаме екран, а че този екран е квадратен. И когато този квадрат излъчва светлина, той се явява директен коридор за нахлуване на реалност, която се закотвя тук. Гениално.
Това което на практика се случва е, че излъчвайки закотвяща светлина, това разхлабва връзките на тъмнината, астралната светлина изчезва и тази мембрана, която отделя реалностите се стопява.



Светлината-носител излъчвана от телевизора се превръща в единствената реалност. Това позволява функцията на квадрата да проработи тук на реално ниво. Т.е. за да разберем телевизора трябва да погледнем това устройство абсолютно наопаки. Това е и скрития смисъл зад термина „телевизионен приемник“. Защото налагайки своята реалност, той буквално ощетява нашата. Ние приемаме тази техно-магия в домовете си и съзнателно участваме в това като донори. В известен смисъл ние сме приемника. Това е причината поради която телевизията imprint-ва толкова съвременната ни реалност, защото тя буквално излиза от куб и структурно всички условия за контаминация на субективния ни свят са там. Той е проводник на своя собствена реалност, която ние се очаква да приемем.



Лично аз от известно време насам, когато ходя на ресторант или заведение, винаги сядам с гръб към задължително присъстващия телевизор, защото много често се усещам как изведнъж изключвам от разговора с приятелите ми и нещо ме кара да гледам в тъпия правоъгълник! Става неусетно и макар да не се случва всеки път, е изключително дразнещо! Преди се чудех защо това се случва дори и на мен, който се очаква да е по-съзнателен и да не се поддава на такива евтини трикове, но тогава не познавах структурата на нещата. Сега вече знам, че просто светлината на телевизора е подмамваща и изкушаваща (by design), защото тя е друга реалност. И почти никой не може да избяга от това, защото на всеки би му било интересно да види нова реалност – това е структурата която подсъзнанието тълкува и разиграва за себе си. В резултат ние неусетно отправяме поглед натам. „Мета-антените“ ни веднага улавят честотата на тази нова светлина в пространството и отправяме вниманието си в предвидима посока, без значение какво е излъчването. Ние просто го попиваме. И в повечето случаи това има за цел манипулация, защото, ако допреди 50 години цялата пропаганда се е случвала чрез посаждането на меми от устно разказвани истории и преса, сега това се случва много по-масово и интензивно, при това на едно доста по-различно ниво. Ето защо го наричам „техно-магия“. Знаете че самата телевизия излъчва на честоти много близки до тези на мозъка в състояние на сън, така че ние буквално започваме да влизаме в съня на някой друг. И много хора вече се хранят от тази честота. Познавам няколко човека, които не могат да заспят, ако няма пуснат телевизор в стаята. Съжалявам, но за мен това е просто плашещо.
Разбира се, тази технология може да бъде ползвана и като инструмент за вдъхновение, но колко често виждаме това днес? Ако изобщо се случва, то е косвено, защото човешкото въображение е по-силно от всичко и използва цялата постановка в своя полза. По тази причина смятам, че телевизорът е добър за хора, които са решили да не общуват с живота.



Те ползват тази кутия, за да общуват директно с тесеракта и онова което някой спуска през него. Т.е. няма го творчеството да създадеш сам нещо в реалността си – чакаш да минеш през нечий чужд квадрант. Да, разнообразието вече е огромно, но то никога не въвлича в себе си като участник самата личност – тя е винаги bypass-ната. Мисля че затова по-старото поколение в България е заседнало пред телевизорите, защото поради комунизма, то не е виждало истинска палитра от възможности в живота. Така че от една страна сега те са пристрастени към многообразието, за което вече са твърде възрастни, че да преживеят сами в живия живот. Превръщайки се по този начин в друг тип зомби. И всичко това е примамливо, защото е възможно без ти самия да вкараш каквато и да е активност в уравнението. Т.е. – то е лесно. Лягаш на дивана, пускаш квадрата и си там! Това е блокажа на новото време. Което е тъжно, защото сега, когато вече има всичко и можеш да го преживееш, ти продължаваш да гледаш репортажи за него вместо да се гмурнеш и да започнеш да го правиш! И на практика имаме едно вечно неосъществяване, защото преди и да си искал не е можело да изживееш някои неща. Но сега когато условия вече има – старите хора са свикнали твърде много да са спрели и това не може да бъде променено. Ето защо казвам, че телевизията е за статисти – защото тя самата е статика. А тези, които контролират света знаят много добре как да генерират още от нея, докато истинската динамика се случва някъде другаде. Защото публичните събития са фалшива „динамика“ – те са всъщност статика. Затова и тя се преповтаря. Слушаме едни и същи глупости по новините, които ние продължаваме жадно да поглъщаме по навик. Истинските събития винаги се случват другаде, скрити от светлината на прожекторите. Така че да гледаш телевизия обикновено е „lose-lose ситуация“, в която по-вероятно е да губиш все повече от собствената си светлина.



Между другото цялата тази архетипна тема на цивилизацията, в която допускаме някой друг да пише историята ни, вместо ние да я създадем сами за себе си, е като дамгата на милениума. Телевизорът е просто един от крайните продукти кондензиращ една много по-голяма тенденция. Всъщност това е и причината това устройство да е толкова популярно днес, за сметка на книгата. На практика телевизорът е популярен, защото книгата вече не е. Обърнете отново внимание на факта, че телевизорът излъчва светлина. А когато четеш, ти си този, който трябва да напои със светлината си самата история в книгата и да я разкаже във въображението си. Т.е. в този случай ти сам трябва да осветлиш Потока с твоя вътрешен огън. И тъй като днес човекът вече не излъчва светлина, той поема такава отвън. Това е подлъгващата светлина на телевизора, защото присъствието му обикновено означава, че ти самият не можеш да излъчваш светлина. Затова и казвам, че е за хора без въображение.

Описаният принцип на телевизията важи с двойна сила за телефони и таблети. Закотвящата светлина идваща от тях е още по-силна и резултата е налице – хората са по-пристрастени да живеят във виртуалната реалност, отколкото в онази, която възприемаме за истинска. Все по-често ставам свидетел на сцени, в които хора седящи един срещу друг си чатят по телефона. Again – we have the alluring light of technomagic here.
И сега един трик.
Защото, ако не сте разбрали, в тази дуална вселена всичко си има контра :)



Най-добрата светлина за нас идва от огъня (подхранван от дърво), защото в нея има елементал. Огънят идва от подземния свят – сянката, анти-света, тъмнината[179] – онова, което носи магичността. Затова едно време във всяка къща задължително е имало целодневен огън, който никога не е изгасвал в камината. Хората са знаели колко важно е да има елементал в къщата. Ние вече нямаме елементали в къщата, всичко е стерилно. Огънят е опитомен и разменин за електричество. Изкуствената светлина е една от причините поради които нямаме сетива днес. Когато хората са се осветлявали с огън, сетивата им са били по-отворени, защото е било по-тъмно. Парадоксът е именно, че вътрешното зрение (а дори бих казал – и външното) е по-изострено, когато е по-тъмно.




Не разказвам всичко описано дотук с идеята да се върнем в пещерните времена – нереалистично е. Аз лично reverse-вам всичко това със свещи, когато е възможно.



Макар в самите свещи също да няма елементал те възвръщат поне отчасти онази естествена светлина на огъня, която насища пространството с воала, в който магията може да се случи и в който човешките преживявания са много по-наситени и истински.



Изкуствената светлина отрязва нашия вибрационен достъп до магията. Тя е дисоциация от Потока. На нас ни е нужна елементална светлина, която в тази епоха само огъня може да даде.




Ето защо свещите винаги създават атмосфера на особена мистичност – защото те ни напомнят за онова чувство, което всички познаваме (поне на клетъчно ниво).



Едно време хората винаги са кладели огън – дори сред природата. Именно защото нищо не може да ни даде тази светлина по същия начин. Най-малко пък Луната на която най-накрая някой трябва да ѝ дръпне шалтера веднъж завинаги! Наскоро станах свидетел на някаква синкава нейна фаза, която беше толкова зануляваща ефира, че просто ми падна пердето! Беше около 2АМ – точно в периода когато навлизаме във фазата на най-дълбокия сън – и усещането бе баш като от луминесцентна лампа! Беше ми ясно, че това лъчение не е случайно, но дори не пожелах да навлизам и да изследвам случващото се в този неин цикъл... Sometimes it’s just too much...



И така, призива от настоящата глава е – върнете огъня и магията в дома си! :) По възможност без да ставате крайни и без да създавате грижи на пожарната от глупост.



www.parallelreality-bg.com/