Живеем в гигантска черна дупка, която е част от още по-масивна вселена

          

Доскоро учените вярваха, че вселената в която съществува и нашата галактика Млечен път се е формирала преди милиарди години чрез т. нар. „Голям взрив“. През 2014 г. се появи научна теория, която в общи линии задава различно схващане за сътворението на „физическата вселена“. И макар че реално тази хипотеза, не бе чисто нова, това бе началната точка, в която сериозно започна да се „шуми“ около въпросната развръзка. Днес същите учени предложили теорията са още по-убедени в нейната валидност и на тази база са готови да направят определени „предсказания“, които могат да бъдат тествани и подкрепени с математични уравнения. Накратко, според теорията, нашата реалност е била формирана във вътрешността на гигантска черна дупка, която е част от една много по-мащабна мултиизмерна вселена. Конкретното предположение за начина по който това се е случило, визира колапса на 5D звезда. Тази „имплозия“ създава черната дупка и респективно формира познатата ни вселена като едно своеобразно „подниво“ на свят, който физиците признават, че трудно могат да опишат адекватно…

Канадските учени от университета Ватерло разглеждат традиционната представа за Големия взрив като своеобразен мираж, на процеси случили се във вселена доста по-различна от нашата. Според професор Роберт Ман е напълно възможно началото на вселената да бъде проследено до епоха, която е съществувала преди „Големият взрив“ – нещо, което конвенционално би било счетено за „табу“. Според стандартната теория човек не може да надникне отвъд сингулярността на „Големия взрив“ и да разбере какво го е причинило, защото всички закони на физиката в този момент се разпадат. Но човечеството познава още един „тип“ сингулярност – тази във вътрешността на черната дупка. Затова все повече учени биват увлечени от идеята и започват да изследват възможността зараждането на вселената да има доста по-ясен генезис. Тази на пръв поглед радикална теория може да промени драматично разбиранията ни за нашата роля в по-голямата „структура“, защото това предполага че огромната ни вселена, заедно с нейните многобройни галактики, планети и звезди, е просто една от много. Те описват предполагаемия модел по следния начин.

Една 5D черна дупка (съществуваща в 4 пространствени измерения + времето) може да има 4D хоризонт на събитията (3 пространствени измерения + времето). При формирането си тя може да посее цяла нова вселена и де факто нашата реалност бива формирана при звездна имплозия, която създава нещо като мембрана около черната дупка. Този модел заобикаля напълно сингулярността на Големия взрив при който законите на физиката не важат. Вместо това учените постулират, че вселената ни води началото си от 5D звезда, която колабира и образува черната дупка. Нашата вселена бива предпазена от сингулярността в сърцето на черната дупка от 4D хоризонт на събитията. При този представен модел вселената ни никога не е била в самата сингулярност, а по скоро бива пазена от нея. Де факто нашата вселена е описаната „мембрана“ и ние отчитаме нейният растеж като разширяване на „космоса“.[1]

Според учените, вселената в която е била образувана черната дупка може да е съществувала невероятно дълго време в сравнение с нашите разбирания. Затова те смятат, че осъзнаването ни е развито в свят, който реално показва само изкривени сенки от по-голямата реалност. Подобно на алегорията за пещерата на Платон, в която затворниците виждат само сенките на стената, формирани от преминаващите неща до огъня.

В последно време информационния ефир бе буквално залят с всевъзможни новини касаещи черните дупки. Някои от тях останаха извън масовия фокус на фона на тиражираните „картинки“. Само преди няколко седмици, бивш кадър на NASA (занимавала се с изследвания на Луната) даде пространно интервю, в което дори каза, че скоростта на светлината се забавя, което е символично на хиляди нива. Един от другите главни акценти в него бе бомбастичното твърдение, че в центъра на Земята се намира черна дупка, която де факто служи като енергиен генератор за всичко което се случва:

                      

Интересното е, че тази теза е застъпена както в 4-тата, така и в 5-ата книга от поредицата на Раду Чинамар (които все още не са издадени на български).

Наскоро учени работещи в подразделение на университета в Масачузетс решили да направят компютърен модел, който да тества хипотеза свързана с черните дупки. Иронично, те били вдъхновени точно от филма „Interstellar“ и се опитали да предвидят какви биха били последствията за екипажа на подобно приключение. Както добре знаете, до съвсем скоро властващата световна „аксиома“ бе, че близка среща с черната дупка би била фатална. Тази парадигма влизаше в остро противоречие с представите на почти всички научно-фантастични творби свързани с темата, описващи феномена по-скоро като вид портал. Няма съмнение, че голяма част от физиците признават, че черните дупки са може би най-мистериозните обекти във вселената. Според учените от посочения университет обаче, черните дупки не са „създадени“ еднакви и могат да предложат различни условия, в зависимост от своите характеристики и големина. В частният случай са били разгледани т. нар. „въртящи се черни дупки“.При определени условия, негативните ефекти на подобен род черни дупки могат да бъдат минимизирани до степен, при която те няма да се отразят фатално на полета на космическия екипаж. Използвана е дори метафора, която да онагледи процеса на по-достъпен език. Ако вземете една свещ и доближите пръста си до пламъка след известно време ще почувствате силна болка. Но ако прекарате пръстта си през огъня бързо – дори няма да усетите проблем. Използваният компютърен модел дава реални шансове за възможността големи въртящи се черни дупки да бъдат използвани като портали за далечни космически пътешествия.

През 2015 г. други учени от университета в Охайо излагат не по-малко интересна теза. Тя отново е свързана с дебата относно това, доколко масово наложеното възприятие за черните дупки като „безскрупулни убийци“, е безалтернативна. Според тях черните дупки могат да бъдат оприличени на своеобразни генератори на холограми. В тази връзка те дори казват, че света ни може да е вкопчен от подобна черна дупка, без дори никой да забележи.
Не можем да изразим до каква огромна степен посочените по-горе „новини“ и „теории“ биват реално релевантни, като метафората на Платон е особено точна. Без подобаващ контекст обаче, за повечето хора те по-скоро приличат на „стрелба в тъмното“, въпреки многобройните математически уравнения и формули, с които са подкрепени. Това се дължи на обстоятелството, че реално са описани дребни фрагменти, които са част от нещо наистина грандиозно като мащаб и стрктура. Тези т. нар. от нас фрагменти имат много специфични и различни роли, в зависимост от конкретната гледна точка. Затова и гореспоменатите хипотези свързани с черните дупки отразяват просто различни аспекти на тяхната функция. И тя може да бъде разбрана адекватно само, ако бъде обяснена по-голямата картина, в която всички тези „екзотични“ аспекти пасват като добре смазан механизъм. За целта следва да бъде намесен и фактора съзнание, чието творение де факто коментираме в момента. Очаквайте още много повече по въпроса в книгата „Завръщане в Монтоук“.

[1] Забележете че при този модел физическата вселена бива разглеждана като 4D заради добавянето на времето. Същият сценарий може да бъде представен и по друг начин при който черната дупка, както и „вселената майка“, е четириизмерна, а нашата реалност възприета като традиционното 3D.