Руски и американски войници пият за победата на р. Елба, 1945 г. Снимка: Център за военна история към американската армия
Както вече стана дума в първата част, Хитлер е държал на строга дисциплина по отношение на алкохола в армията, но командващите са си затваряли очите и пиянството във войската е било по-скоро правило, а не изключение.
От другата страна на фронтовата линия, в СССР, съветското командване, Политбюро на комунистическата партия и лично Сталин, още в началото на войната обсъждат въпроса и решават да разпределят водка на всеки войник.
В спомените си есесовецът от холандски произход Хендрик Вертон пише, че „в Русия 40 километра не е никакво разстояние, 40 градуса не е студ, а 40 градуса не е алкохол”. Силният алкохол в Русия често се асоциира със студа. Затова в съветската армия има различен порцион водка през зимния и летния период. Първият официално установен порцион алкохол, със съответните решения и заповеди, е от 1 септември 1941 г. – 100 грама на всеки войник в Червената армия. В това отношение в руската армия има традиции от предишни войни – Първата световна, Финландската и др., когато са въвеждани порциони водка.
Руски войници пият водка от полагащия им се порцион от 100 грама на ден. Снимка: Историческая правда
Но този порцион от 1941 г. бързо е променен и не навсякъде е спазван. Следват допълнителни заповеди, 100 грама да се дават само на фронтовите части на предна линия, а за резервите в тила – по 50 грама. През летния период 100 грама се полагат само на официални празници, а не всеки ден.
Недостигът на зърно и картофи през войната води до намалена продукция на водка и доставките за армията не достигат. Според различните заповеди са били нужни дневни дози за между 2 милиона души до 28 милиона души в определени дни. Заповедите са променяни няколко пъти до 1943 година. По едно време порционът е бил само за настъпващите части.
Спомените на войници и офицери за порциона водка през войната са противоречиви. Според едни 100-те грама, наричани „наркомовски 100-грамки” (от Народний комисариат – нарком), са били давани преди боя, преди атака, а според други спомени – след сражения. Очевидно практиката е била различна в различните войскови части, според случая, според военачалника, според наличните количества. Но както навсякъде по фронтовете алкохолът помага на войниците да преживеят ужаса на войната. Но и носи риск при сражения.
Американски войници пият японско саке – трофейно, след завземане на японски позиции в неизвестно място в Тихоокеанския район. Снимка: Център за военна история към американската армия
В спомените си оцелели войници от Червената армия разказват, че много от младите пиели на екс 100-те грама преди бой и най-често загивали. Така, ако някой преживее няколко сражения и види как умират другарите му, ставал по-внимателен към водката, не пиел, или само по малко, и не преди боя. Някои цитират стара максима на адмирал Суворов – „До боя пить, убитым быть” (Преди бой напит, ще бъдеш убит).
Според спомените на Николай Камишин, артилерист, ако, примерно, сутринта доставят порцион водка за 100 души, в края на деня остават живи 80 души. „И това едва ли не всеки ден”, казва артилеристът. Затова вместо по 100 грама, „често пиехме по 400 и по 500 грама. Това не е шега, това е трагедия”, разказва той.
Оказва се на практика, че пияният войник не е добрия войник. Затова маршал Жуков заповядал да взривят немски цистерни със спирт, завзети при настъплението на Червената армия, за да не ги изпият войниците.
И немците на Източния фронт не били трезвеници, изземали и пиели самогона (домашния алкохол) от селата, а дори организирали сами производство на самогон.
Както вече стана дума в първата част, Хитлер е държал на строга дисциплина по отношение на алкохола в армията, но командващите са си затваряли очите и пиянството във войската е било по-скоро правило, а не изключение.
От другата страна на фронтовата линия, в СССР, съветското командване, Политбюро на комунистическата партия и лично Сталин, още в началото на войната обсъждат въпроса и решават да разпределят водка на всеки войник.
В спомените си есесовецът от холандски произход Хендрик Вертон пише, че „в Русия 40 километра не е никакво разстояние, 40 градуса не е студ, а 40 градуса не е алкохол”. Силният алкохол в Русия често се асоциира със студа. Затова в съветската армия има различен порцион водка през зимния и летния период. Първият официално установен порцион алкохол, със съответните решения и заповеди, е от 1 септември 1941 г. – 100 грама на всеки войник в Червената армия. В това отношение в руската армия има традиции от предишни войни – Първата световна, Финландската и др., когато са въвеждани порциони водка.
Руски войници пият водка от полагащия им се порцион от 100 грама на ден. Снимка: Историческая правда
Но този порцион от 1941 г. бързо е променен и не навсякъде е спазван. Следват допълнителни заповеди, 100 грама да се дават само на фронтовите части на предна линия, а за резервите в тила – по 50 грама. През летния период 100 грама се полагат само на официални празници, а не всеки ден.
Недостигът на зърно и картофи през войната води до намалена продукция на водка и доставките за армията не достигат. Според различните заповеди са били нужни дневни дози за между 2 милиона души до 28 милиона души в определени дни. Заповедите са променяни няколко пъти до 1943 година. По едно време порционът е бил само за настъпващите части.
Спомените на войници и офицери за порциона водка през войната са противоречиви. Според едни 100-те грама, наричани „наркомовски 100-грамки” (от Народний комисариат – нарком), са били давани преди боя, преди атака, а според други спомени – след сражения. Очевидно практиката е била различна в различните войскови части, според случая, според военачалника, според наличните количества. Но както навсякъде по фронтовете алкохолът помага на войниците да преживеят ужаса на войната. Но и носи риск при сражения.
Американски войници пият японско саке – трофейно, след завземане на японски позиции в неизвестно място в Тихоокеанския район. Снимка: Център за военна история към американската армия
В спомените си оцелели войници от Червената армия разказват, че много от младите пиели на екс 100-те грама преди бой и най-често загивали. Така, ако някой преживее няколко сражения и види как умират другарите му, ставал по-внимателен към водката, не пиел, или само по малко, и не преди боя. Някои цитират стара максима на адмирал Суворов – „До боя пить, убитым быть” (Преди бой напит, ще бъдеш убит).
Според спомените на Николай Камишин, артилерист, ако, примерно, сутринта доставят порцион водка за 100 души, в края на деня остават живи 80 души. „И това едва ли не всеки ден”, казва артилеристът. Затова вместо по 100 грама, „често пиехме по 400 и по 500 грама. Това не е шега, това е трагедия”, разказва той.
Оказва се на практика, че пияният войник не е добрия войник. Затова маршал Жуков заповядал да взривят немски цистерни със спирт, завзети при настъплението на Червената армия, за да не ги изпият войниците.
И немците на Източния фронт не били трезвеници, изземали и пиели самогона (домашния алкохол) от селата, а дори организирали сами производство на самогон.
Руски танкисти пият водка, неизвестно място, 1943 г. Снимка: Историческая правда
Историкът Яницки пише още, че водката е играела важна роля в полското освободително движение. Всяко съвещание на офицери и партизани от двете освободителни нелегални армии в Полша (Людова и Крайова) минавало с водка. И полските войници и летци на английска територия наблягали здраво на водката. Един американски летец в своите мемоари разказва, че се е смятало за голяма чест и достижение да преживееш запой, на който са те поканили поляци.
Във всички съюзнически армии командващите са си затваряли очите за употребата на алкохол, и наказвали само ако това с нещо е попречило на бойните действия. А в армията на САЩ например официално е бил в сила стар неотменен „сух режим” в столовите, т. нар. столови закон от 1901 г. (Canteen Act), който е отменен чак 1953 г. Въпреки него американските войници получавали с храната слаб алкохол, бира или вино. Американските власти дори решили по време на войната 15 процента от производството на бира в Щатите да бъдат отделяни за армията.
Франоцузойка налива вино на американски войници, освободили градчето Бриноле, август 1944 година.Снимка: Център за военна история към американската армия
Чърчил, за да не остане по-назад, поощрил подобен режим в английската армия. Цитират неговите думи по този повод – „Ако искаме да опазим живота на хората, тяхната нормалност, бирата трябва да бъде достъпна”. Не било по-различно и с концентратите. Те били разпределяни във войската по официални празници. В кралския флот бил въведен порцион ром, както в предишни години. Шотландските дистилерии за уиски произвеждали максимално, според наличностите на ечемик. Недостигът на ечемик засегнал само износа на ирландската бира „Гинес”.
А американските власти по време на войната нареждат дистилериите за уиски в САЩ да произвеждат и спирт за гориво за торпеда.
В американските войскови части в Европа започва истинска търговия с алкохол, също като в романа „Параграф 22” на Джоузеф Хелър. Много от командирите мъкнели след частите си цели камиони алкохол само за търговия, къде за да осигурят храна и др., къде заради чиста спекула и печалба. За бутилка алкохол е могло да си купиш всичко – храна, деликатеси, проститутка… Всичко каквото му трябва на войника.
Сицилианец налива вино на войници от американската 7-а армия, дебаркирала в Сицилия. Снимка: Център за военна история към американската армия
Американски войници пият вино и коняк от бившата резиденция на Хитлер „Орлово гнездо”, Бергхоф, Баварските Алпи, 1945 г. Снимка: Американско министерство на отбраната
e-vestnik.bg/
Духовни ефекти от консумация на алкохол в Кали Юга
Р. Щайнер: Антропософски извадки за вредата от алкохола
Историкът Яницки пише още, че водката е играела важна роля в полското освободително движение. Всяко съвещание на офицери и партизани от двете освободителни нелегални армии в Полша (Людова и Крайова) минавало с водка. И полските войници и летци на английска територия наблягали здраво на водката. Един американски летец в своите мемоари разказва, че се е смятало за голяма чест и достижение да преживееш запой, на който са те поканили поляци.
Във всички съюзнически армии командващите са си затваряли очите за употребата на алкохол, и наказвали само ако това с нещо е попречило на бойните действия. А в армията на САЩ например официално е бил в сила стар неотменен „сух режим” в столовите, т. нар. столови закон от 1901 г. (Canteen Act), който е отменен чак 1953 г. Въпреки него американските войници получавали с храната слаб алкохол, бира или вино. Американските власти дори решили по време на войната 15 процента от производството на бира в Щатите да бъдат отделяни за армията.
Франоцузойка налива вино на американски войници, освободили градчето Бриноле, август 1944 година.Снимка: Център за военна история към американската армия
Чърчил, за да не остане по-назад, поощрил подобен режим в английската армия. Цитират неговите думи по този повод – „Ако искаме да опазим живота на хората, тяхната нормалност, бирата трябва да бъде достъпна”. Не било по-различно и с концентратите. Те били разпределяни във войската по официални празници. В кралския флот бил въведен порцион ром, както в предишни години. Шотландските дистилерии за уиски произвеждали максимално, според наличностите на ечемик. Недостигът на ечемик засегнал само износа на ирландската бира „Гинес”.
А американските власти по време на войната нареждат дистилериите за уиски в САЩ да произвеждат и спирт за гориво за торпеда.
В американските войскови части в Европа започва истинска търговия с алкохол, също като в романа „Параграф 22” на Джоузеф Хелър. Много от командирите мъкнели след частите си цели камиони алкохол само за търговия, къде за да осигурят храна и др., къде заради чиста спекула и печалба. За бутилка алкохол е могло да си купиш всичко – храна, деликатеси, проститутка… Всичко каквото му трябва на войника.
Сицилианец налива вино на войници от американската 7-а армия, дебаркирала в Сицилия. Снимка: Център за военна история към американската армия
Американски войници пият вино и коняк от бившата резиденция на Хитлер „Орлово гнездо”, Бергхоф, Баварските Алпи, 1945 г. Снимка: Американско министерство на отбраната
e-vestnik.bg/
Духовни ефекти от консумация на алкохол в Кали Юга
Р. Щайнер: Антропософски извадки за вредата от алкохола
Няма коментари:
Публикуване на коментар