ЧеКа потопи Русия в кръв, отне живота на десетки милиони човешки същества, разнесе по света диверсии, атентати, масови убийства, разврат и мизерия
49 журналисти са били убити през 2019 г., съобщава "Франс прес", позовавайки се на доклад на "Репортери без граници". Това е най-ниското ниво на смъртност за последните 16 години.
Путин, страдащ от жестоките комплекси на слабото и бедно дете, става чекист, за да почувства причастност към могъщата корпорация, способна да го направи силен и неуязвим, да го защити от страха да бъде унизен. В СССР, трябва да го признаем на тази умряла страна, социалните асансьори работеха добре. Хора от бедни семейства, подобни на Путин, имаха възможност да направят кариера, да получат добро образование, добре платени и престижни професии. Тогава имаше два варианта за радикално социално издигане, така че да имаш висок статус и материално благополучие: творческа работа в науката или изкуството или кариера в парийния апарат, армията или спецслужбите. Първият вариант избираха творчески ориентираните хора. Вторият, избран и от Путин, е за не толкова креативни, но затова пък по-прагматични и властни хора.
И Путин, навлизайки в съзнателна възраст, започва да си „заработва успеваемост“. Както пише неговата учителка Вера Гуревич, до шести клас той обръщал малко внимание на ученето, а след това „рязко се стегнал“. Видимо, измъкнат от комуналната нищета и забвение. С времето той избира не просто кариера, а пътят на „жокер“
на системата, да служи в КГБ.
За кариера или даже просто за работата в тази организация е нужно да не се гнусиш от нищо, да си готов на всякаква подлост. За да оправдаят себе си в собствените си очи, служителите на „органите“ бяха решили, че целият свят е такъв, че никой не е по-добър, че всички наоколо са к...ви, заслужаващи само да ги мамят и използват.
Чекистите в СССР и техните наследници в Русия-това не са просто служители на спецслужбите, това е привилегирована каста със свой кастов морал, поделящ света на „свои и чужди“. Чекисткият морал е близък до бандитския. Целият свят и на едните, и на другите се дели на свои и чужди: крадци и ченгета, чекисти и предатели. И чекистите, и бандитите използват криминални средства за постигане на целите си: лъжи, провокации, убийства. Само че, чекистите оправдават всичко това с „интересите на отечеството“ (като често ги бъркат със своите лични цели). А бандидите са по-честни, те не се оправдават.
Путин е попил чекистко-бандитското отношение към хората като средство за постигане на цел
Той не уважава гражданите и е готов да жертва техните интереси, дори живота им, заради решаването на своите „високи“ задачи. Анна Политковска, убита на рождения ден на Путин, и, както мнозина смятат, от путиновите агенти, които са искали да направят „подарък“ на шефа си, беше писала: "Путин, който случайно получи огромна власт в ръцете си, се разпорежда с нея с катастрофални последици за Русия
Страховита от десетилетия дата. Празник на една организация и на нейните членове, които от първите часове на своето съществуване след болшевицкия преврат, потопиха Русия в кръв и отнеха живота на десетки милиони човешки същества, разнесоха по света диверсии, атентати, масови убийства, нравствен разврат и мизерия.
Според бълнуванията на привържениците на конспиративното мислене светът уж се управлявал от някакви тайни общества, от еврейски световни заговори, масонски ложи, от билдербергери и пр. дивотии…tscheka
Всъщност има една единствена мощна и задкулисна тайна сила, която пронизва всички общества и която почти 100 години дърпа конците, сипва отрова и радиоактивен прашец, изгаря живи, натиска копчетата на адските машини, поставя и сваля (буквално!) държавни глави и бута цели народи в бездната е именно празнуващото днес в Москва ЧеКа (с всичките му мимикрии, разновидности, и филиали – от ГПУ и НКВД през Коминтерн, КГБ, КДС, ЩАЗИ до ФСБ).
И днес, пред очите ни, тази задкулисна сила (заедно с порочната си сестра ГРУ) обръща с главата надолу световните дела. Тя генерира конспиративно и инструментализира ислямския фанатизъм, произвежда тероризъм, чрез дезинформация и лъжливи внушения вдига от домовете им и направлява милионни човешки маси.
Всичко това все с една и съща, вече вековна цел:
съсипване на западната цивилизация
и налагане на своята, московска антицивилизация на бандитизма и всеобщото развращаване.
Сегашното честване в Москва не бива да ни учудва. Защото както никога досега в историята тъй всецяло, днешна Русия се управлява – и открито, и подмолно – от тайните служби, от наследниците на ЧеКа.
Чекист възсяда на президентския трон в Кремъл.
Чекисти са настанени на всички ключови политически, икономически и медийни позиции в Русия.
Чекисти държат тази страна оплетена в своята конспиративна – служебна и частно-корпоративна мрежа.
Газят я, стискат я, изцеждат от нея каквото могат да натикат в своите джобове, наливат в главите на все по-обезумяващото й гражданство злоба, завист и агресивност към всеки и всичко, които не желаят
да се подчинят на чекисткия диктат
След 1991 г. имаше няколко години, когато Русия беше на кръстопът. Все още имаше шанс за коренна промяна. Но с идването на власт на невзрачния ленинградски подполковник през 1999 г. и празникът на чекиста бе възстановен, и векторът на развитие на Русия върнат в привичната си посока: назад, надолу, натам, откъдето връщане за тази страна, в този й вид, явно няма да има.
Спомних си 2006 година, черните месеци след убийството на Анна Политковская и Александър Литвиненко. За пръв път ми бе попаднало съобщение в руски медии за все още свенливото възстановяване и споменаване на “Деня на чекиста”. Тогава публикувах следното саркастично антрефиле с елементи на ирония. Каква наивност от една страна!
Но и каква участ: само няколко години по-късно написаното да се окаже, вече без всякаква ирония, грозна истина…
20.12.2006 г.
Назоваването на нещата с истинските им имена винаги помага за по-точното разбиране на често пъти скритите зад тях движещи сили и мотиви. Ще се опитаме да направим това тъкмо днес – в деня, на който от сайта на Федералната служба за сигурност (ФСБ, наследник на КГБ) с патетична тържественост се носи приветствието:
“Поздравяваме всички действащи сътрудници и ветераните на ДС по случай Деня на работниците от органите за държавна сигурност!”
Напира ни и на нас да честитим празника на безкористните труженици на тихия фронт, на деятелите, огъващи денонощно гръб, напрягащи мускули, ум, перо и дар слово с една едничка цел – държавното величие на матушка Рус.
Напира, но не чак до там. И то не защото ни се зловидят рюмката или две и повечко високоградусни напитки, които на този ден ще гаврътнат изтощените майстори на плаща и кинжала.
Причината не е и в някаква незряла предубеденост или, не дай Боже, злонамереност към днешните органи на северния гигант.
Просто тъкмо когато се канехме да се включим и ние според силите си в празничния салют, погледът ни се спря на един представителен сайт на популярната и в България руска Академия по проблемите на сигурността, отбраната и правния ред (АБОП). По-точно на един от медийните портали на тази организация на елитни ветерани на органите за сигурност от бившия СССР и на действащи държавници на днешна Русия.
Представителният медиен портал, наречен “Хранител” (българският потребител не може да не открие в названието многозначителна връзка както с охранителния бизнес, така и с храненето, най-вече от държавната ясла) публикува обширна честитка във връзка с празника. В нея, необременени от вниманието на публичния интерес, действащите и пенсионирани деятели на ДС оставят всяко прикритие и си казват, за какво става дума на този празник.
“На този ден, 20 декември 1917 г. с постановление на Съвета на народните комисари за борба с контрареволюцията и саботажите, в Съветска Русия бе основана Всеруската извънредна комисия (ВЧК). За неин пръв председател е назначен Феликс Едмундович Дзержински. По-рано този празник се наричаше Ден на чекиста.
Денят на работниците от органите на държавна сигурност се отбелязва в Русия като официален професионален празник от 1995 г., въведен с указ на първия президент на Русия Борис Елцин. Днес той е професионален празник на сътрудниците на ФСБ, на Службата за външно разузнаване СВР, на Федералната служба за охрана ФСО и на Главното управление за специални програми на президента на Русия. В съветско време всички тези служби влизаха като главни управления в структурата на КГБ.”
Какво излиза? Значи изброените “бивши главни управления” взели и ей така решили да продължат честването на Деня на чекиста, макар и под ново име. Също както държавата им, ръководена от един бивш подполковник от КГБ, реши да възстанови своя десетилетен съветски химн, от чийто звуци
близките съседи ги побиват тръпки
Празнува се всъщност денят, в който Феликс Дзержински и Ленин основават организацията с име, напомнящо щракането на предпазителя на наган – ЧеКа. Един поглед на официалния сайт на ФСБ ще ни поучи, че Феликс Едмундович продължава да е пример за подражание и почитание на весело празнуващите днес “работници”. Няколко цитата от там:
“За характеризирането на исторически деятели, особено от такъв мащаб като Дзержински, е съвършено неприемлив едностранчивият подход. Под нарицателното “железният Феликс” разбираме неговото умение да налага в живота приетите решения, взискателността му, чувството за отговорност и дисциплина, личният пример…
Най-характерната черта на Ф. Дзержински е неговата вяра в правотата на делото, на което се е отдал. Именно тази вяра определя всички негови постъпки. Заради нея той не жали себе си…
Като ръководител на съветските органи за държавна сигурност Дзержински полага основите на могъщата съветска спецслужба, способна да противостои на всички световни разузнавания. Той формулира принципите на подбора, разпределението, обучението и възпитанието на чекистките кадри, учи ги да бъдат “политически бойци”, “законопослушни” (по-точно, “партийно-послушни”)… Дзержински не е против развитието на демокрацията, но “демокрацията трябва да се развива само на онази платформа, която ни дава партийният конгрес”. Той е борец за законност, но законност социалистическа, революционна…”
Поучени от горния текст разбираме, каква досадна грешка щяхме да допуснем, ако се бяхме присъединили към поздравлението с думите “Ден на работниците от…”. Не! Съкровеното желание на тези работници е да им бъде честитен именно Денят на чекиста.
Което и правим.
Пък току виж, че следващия празник посрещнат пред възстановения паметник на “железния Феликс” на Лубянския площад.
Милен Радев, Де зората
КГБ дава на своите служители сили, но за това, като Мефистофел им взема душата. В младостта си Путин е сключил договор с дявола на спецслужбите и му е верен досега.
Тройка Чеченци планирали терористични актове в Австрия по Коледа
Паметният знак в гр. Бургас на починалите там през 1944 г. съветски войници в резултат на препиване с метилов спирт от няколко дни е с нови плочи, поставени в нарушение на процедурата, от никому неизвестен инициативен комитет на наследниците на войниците със съдействието на почетния руски консул в морския град и със средства, заплатени от „Лукойл” | Източник: postimg.
Ясни са имената на съветските войници, починали в Бургас след препиване с метилов спирт през 1944 г.
Плочите с имената са поставени до надгробния знак в парк „Изгрев“, южно от параклиса „Св. Троица“ в морския град – място, където преди десетилетия са се намирали старите бургаски гробища. Надгробният знак е поставен по време на комунистическия режим и указва, че това е мястото, където са „погребани съветските войни, починали в гр. Бургас”.
Както desebg.com писа неотдавна зад анонимната строителна дейност край паметния знак всъщност стои Руската Федерация в лицето на почетния ѝ консул в Бургас.
Тя е представяна като дело на инициативен комитет на наследниците на съветските войници, а средствата за строителната дейност, както и новите плочи са платени от „Лукойл”.
От пресцентърът на община Бургас пък обявиха, че не ставало въпрос за изграждане на нов паметник, а добавяне на елементи към съществуващия и не било необходимо разрешение. Проектът бил видял от художника на общината.
„Познавам много добре и процедурата за поставяне на паметни плочи. В качеството ми на частно лице или като на председател на Съюза на художниците в продължение на доста години, аз съм участвал в поставянето на 7 паметни плочи. Процедурата е много дълга, много тежка, тя рестриктивна, консервативна, в което няма нищо лошо, стига да се спазва. Не би трябвало с някакви си телефонни позвънявания и „видял го художника на общината“ да се прескачат всичките тези процедури“, коментира пред „Десант” действията на общината бургаският художник и историограф Митко Иванов, който в свое изследване осветли мистерията около смъртта на смъртоносно натровилите се с метилов спирт съветски войници през 1944 г. (виж подробностите – ТУК).
По думите му има конфликт на интереси във факта, че художникът на общината Николай Дубаров е едновременно експертно лице, одобрило този проект, и негов изпълнител.
Позовавайки се на различни източници, включително и руски, Митко Иванов установи, че от метиловия спирт, намерен в цистерна, са пили няколко стотин съветски войници в дните след съветската окупация на България през септември 1944 г. От тях около 200 са потърсили медицинска помощ, 150 са били в много тежко състояние, 42 за починали, а други 8 са ослепели в резултат от препиването.
Прави впечатление, че имената на наскоро поставените плочи от двете страни на надгробният знак съдържат общо 44 имена на съветски войници, изписани на руски, тоест с два повече от известната досега цифра от 42 загинали при алкохолния инцидент през 1944 г.
Пред „Десант” историографът Митко Иванов предположи, че може да става въпрос за съветски военнослужещи, които са участвали в мародерства или изнасилвания, които са били наказани за действията си.
Както е известно при окупацията на България от СССР през септември 1944 г. съветската армия не дава нито една жертва във военни действия, тъй като такива не са водени, поради факта, че още преди нахлуването на армиите на Трети украински фронт в страната българското правителство на Константин Муравиев дава нареждане на българската войска да не оказва съпротива срещу окупаторите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар