АНТРОПОГЕНЕЗИС - част първа

      

I. Как са могли древните народи да знаят нещо за измрелите чудовища на Въгленото и Мезозойското време и даже да ги описват устно и да възпроизвеждат техните изображения, ако сами не са ги виждали или не са притежавали описанията им в своите предания, описания, които изисквали живи и разумни очевидци?

II. И ако такова съществуване на очевидци вече е признато, то по какъв начин (само ако не се предположи ретроспективно ясновидство) се твърди, че човечеството и първите хора на Палеолита са можели да се появят не по-рано от средата на Третичния Период? Ние трябва да имаме предвид, че мнозинството учени не допускат появата на човека по-рано от Четвъртичния период, като по този начин напълно го изключват от Кайнозойските времена. Има видове животни, изчезнали от лицето на земята преди милиони години, описани и познати на народите, чиято цивилизация, както казват, е можела да започне едва преди няколко хиляди години. Възможно ли е това? Очевидно е необходимо да се допусне, че Мезозойският период е препокрил Четвъртичния период или че човекът трябва да се признае за съвременник на птеродактила и плезиозавъра.

И само защото окултистите вярват в Древната Мъдрост и Наука и я отстояват, независимо че в превода на Зохар крилатите заври се наричат „летящи камили“, от това не следва, че ние вярваме на всички разкази за подобни дракони, представени ни от средновековието. Птеродактилите и плезиозаврите са престанали да съществуват заедно с мнозинството от човечеството на третата раса. Поради това, когато католическите писатели сериозно ни убеждават да повярваме в приказките на Христофор Шерер и Кирхнер, видели на живо огнени и летящи дракони през 1619 и 1669 година, може би ще ни бъде разрешено да разглеждаме техните твърдения като сънища или измислици.1 Също така ние не можем да приемем по друг начин освен като „поетическа волност“ легендата за Петрарка, който като съпровождал веднъж в гората своята Лаура и минавал край пещера, видял в нея дракона. Той тутакси го намушкал с кинжал и го убил, като попречил на чудовището да изяде дамата на сърцето му.1 Ние на драго сърце бихме повярвали на неговия разказ, ако Петрарка живееше в дните на Атлантида, когато подобни допотопни чудовища още са можели да съществуват. Ние отричаме съществуването им в днешната епоха. Морският змей е едно, а драконът е съвършено друго. Първият е отричан от мнозинството хора, понеже живее в най-дълбоките места на океана, много е страхлив и се издига на повърхността само когато е принуден, може би от глад. По този начин, стоейки извън видимост, той може да съществува и все пак да бъде отричан. Но ако този описан дракон съществува, как би могъл да избегне да го забележат? Тази твар, съвременна на самото начало на петата раса, повече не съществува.



1 Авторите, привърженици на римокатолическото учение, приемат цялата серия от разкази за дракони, приведени от Кирхнер в неговата „Њdipus Жgyptiacus“, „De Genesi Draconum“ напълно сериозно. Според този йезуит, самият той е виждал дракон, който бил убит през 1669 година от селяни в околностите на Рим, тъй като директорът на Музея Барберини му изпратил дракона, за да нарисува звяра; което Кирхнер направил и публикувал в едно от своите in-folios. След това той получил писмо от Христофор Шерер, префект на Кантона Солер в Швейцария, в което този чиновник удостоверява, че със собствените си очи е видял жив дракон в лятна нощ през 1619 година. „Като стоях на балкона, за да се любувам на абсолютната бистрота на небосклона – пише той, – аз видях огнен блестящ дракон, който се издигаше от една от пещерите на планината Пилатус и бързо се насочваше към Флуелен, на другия край на езерото. Неговите размери бяха огромни, но опашката му беше още по-дълга и шията му опъната. Главата му и челюстите напомняха змия. В своя полет той изхвърляше многобройни искри (?!)... Отначало аз помислих, че това е метеор, но като се вгледах по-внимателно, скоро се убедих по неговия полет и очертанията на тялото му, че виждам истински дракон. Така аз съм щастлив да уведомя ваше преподобие за действителното съществуване на тези животни“ – сънувайки за отдавна минали векове, би трябвало да добави авторът. (Пак там, стр. 424.)

1 Като убедително доказателство за реалността на този факт един католик отпраща читателя към картина, изобразяваща тази сцена и нарисувана от Симон Сиенски, приятел на поета, на портала на църквата Notre Dame Du Don в Авиньон, независимо от забраната на висшия Понтиф, който „не разрешавал въдворяването на този триумф на любовта на свято място“. Католикът добавя: „Времето е повредило това произведение на изкуството, но не е намалило неговото предание“ (пак там, стр. 425). „Драконите-Дяволи“ на нашата ера, за които говори Дьо Мирвил, явно нямат успех, тъй като те изчезват твърде тайнствено от музеите, където казват, че били пазени. Така Драконът, балсамиран от Уилс Алдоврандус и подарен на Музея на Сената в Неапол или в Болония, „още се намирал там през 1700 година“, но сега го няма. (Пак там, стр. 427.)




Читателят може да попита – защо въобще говорим за дракони? Ние отговаряме: първо, защото знанието за съществуването на подобни животни е доказателство за дълбоката древност на човешката раса; и второ, за да покажем разликата между действителния зоологически смисъл на думите „Дракон“, „Нага“ и „Змей“ и значението на метафората при тяхното символично използване. Твърде е вероятно, срещайки някоя от тези думи, непосветеният читател, нищо незнаещ за тайния език, да ги приеме буквално. Оттук е quidproquos и несправедливите обвинения. Два примера са достатъчни. „Sed et Serpens?“ Да, но каква е била природата на змея? Мистиците интуитивно виждат в Змея на Книгата Битие животинска емблема и висока духовна същност; свръхразумна космическа сила, „Велика Паднала Светлина“, дух надзвезден и въздушен, и телурен едновременно, „чието влияние обвива нашето земно кълбо“ (qui circumambulat terram), както излага това Дьо Мирвил,1 християнин, фанатик на мъртвата буква, и „който се проявил само във физическата емблема, най-добре отговаряща на неговите морални и умствени гънки“ – т.е. в змиевиден образ.

             

Историците смятат, че свещениците от Мемфис са уточнили, че за първи се появил Птах, Който е създал небето и поставил на него слънцето. Мъдрите твърдели че той, Птах, носеше идеята за създаване в сърцето си и даде живота с движения на езика си (т.е. неговата животворна дума). Под "Птах", обикновено се разбира Земята. Оказва се, че днес светът е създаден от Птах, който е на Земята, чрез думи или изрази. Не забравяйте, че това е важен аргумент за бъдещето. Ако словото е реверсирано светът постепенно ще бъде разрушен. Например какво ще е влиянието/превода на революционното мото "Свобода или смърт" ако думите са реверсирани: призовавате за робство и това ще получите или ново мото, например "По добре роб но жив"

Рис.32 Медния Змей, знамето на Моисей Начало XVI в. 

Пасха е иудейски празник посветен на датата на изхода на арианските войски, "народа на Израел," от Каспийско море, от Хазарския Итил =монголо-татарската столица Итил = Сарай Бату = Астрахан за завладяване на Paradise/ Райския Рим, за да го направят Световен ариански Мир покланящ се на змея-Aру. Потвърждение на гореизказаното е Евангелие на Йоана: където е указано, че ". Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва и Човешкият Син бъде издигнат, че който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот" (3 14-16). Това означава, че апостол Йоан директно оприличава Христос на Медния Змей Serpent. На Фигура 32 е показан образа на медната змия на прът от Моисей възнесена за да и се покланят иудеите следващи за нея. 

           

Рис.33 Икона, изображающая распятие Хора-Христа,из церкви с. Чернокулова

На Рис.33 е показана типична икона, датираща от началото на XVI век., Което показва, разпъването на Христос. Вижда се добре, че кривата на тялото на Христос, изобразен антропоморфно (т.е. в човешка форма) е напълно съвместима с огъването на Медната Змия възнесена от Моисей, от което може да се заключи, че иконата на разпъването на Христос на Рис.33 е изпълнена по същата култова/религиозна традиция, както и изображението на Медния/Бедния Змей на Рис.32.

Това означава, че Фигура 33 показва арианска икона, която изобразява разпятието дошло на Земята от ада през 1666 г. в човешката форма/облик на Звяра-Змея = Хора-Христа, разрушил Рая, Paradise/Райския Рим и трансформирал Земята в ариански технологичен свят, упадащ към високо технологичните адски локали на Билла Сварга. Кривите на тялото разпнатия Хора-Христа е идентичен с изображението на Медния Змей на Рис.32. Именно въплътения Хор-Христ(-ос), върна в злокачествения грях земляните, съблазнени човечеството доброволно да се откажат отРайския Раав(-ы), вместо което на Земята се насади арианската вяра. Тъй като арианската вяра е изградена изцяло върху лъжи и измами, в нея няма реална истина , веднага след разпването от римляните на Христа-Хора арианската вяра веднага се разпада на няколко ариански течения, като християнство, ислям, юдаизъм, будизъм и т.н., които, от своя страна, също започнаха да се дробят фрактално на секти, и този процес продължава в настоящия момент. Борбата на арианите срещу Рим беше дълга и упорита, традицията на поклонение към Sun Ra в света не бе победена, арианите не успяха да я победят с въоръжена сила, и затова Вестфалския мир през 1648, провъзгласява принципа на "чиято власт, такъв ред и религия", (или религиите се налагат по местожевеене) новообразуваните религиозни култове са със синкретични характер, тоест, съдържа елементи както на Paradise Райската Раав, така и на арианството. Икони, изобразяващи меандрите на кръста като змия-Христос хор бяха разпределени в мускусни в XVI -. XVII век, когато арианите, кромешники-поддръжници на Иван Грозни и неговите последователи бяха нетърпеливи да доминират над света. Тогава тази иконографска традиция напълно изчезна заради поражението на идеологията и кромешничеството и последвалите синкретизации създаващи през XVIII-XIX век нови религиозни култове, подаде отказващи се от поклонението на Рa, така и от поклонението на Aру в полза на признаването като обект на поклонение на "Всемогъщото Нищо", т.е. към несъществуващия "Бог-Дух", който не съществува материално, и затова във физическото съществуване на който последователите му остава само да вярват. Днес доминират образи на разпятия, където тялото на Христос се намира на кръста вертикално без серпентинови завои, което показва, че в момента, Христос се проповядва, поне официално, както възкръснал не-сущий абстрактен Бог -Дух, а не като Син на Духа на Луната, Йис_Ара, и плътския Ка, разположен в ада в ядрото на Земята. Горните доказателства доказват несъстоятелноста на тезата на Д. Айк че християнството произхождало от Рим, една добра манипулация.

                

Библейските християни не знаят, че Новия завет възхвалява семитския Дракон Ях

Но какво ще направят християните с Медния Змей, „Божествения лечител“, ако разгледаме змея като емблема на хитростта, лукавството и злото, като самия Сатана? Възможно ли е някога да се установи линията на разграничаването, щом тя произволно е прекарана в сектантски и теологичен дух? Тъй като, ако последователите на римокатолическата църква преподават, че Меркурий и Ескулап, или Асклепий, в действителност представляващи едно и също лице, са „дяволи и синове на дявола“ и техният жезъл и змей е „Жезъл на Дявола“, как ще бъде с Медния Змей на Мойсей? Всеки учен знае, че както езическият „жезъл“, така и европейският „змей“ са едно и също нещо, а именно Кадуцея на Меркурий, син на Аполон Питийски. Лесно е да се разбере защо евреите са приели змиевидния образ за техния „прелъстител“. При тях той е бил чисто физиологически и фалически и никакво количество казуистични разсъждения от страна на римокатолическата църква не може да придаде на това друг смисъл, ако тайният език бъде добре изучен и европейските свитъци прочетени в тяхното числово значение. Окултистите знаят, че Змея, Нага и Дракона имат, всеки поотделно, седмично значение; че Слънцето например е било астрономическа и космическа емблема на две противоположни Светила и двата Змея на гностиците, на доброто и злото. Те също така знаят, че при обобщение, изводите на науката, както и на геологията представляват две най-нелепи крайности. Понеже когато първата ни казва, че е достатъчно да се проследят митовете за змейовете до техния първоначален източник на астрономическата легенда и сериозно да се замислим върху Слънцето, победителя над Питона и над Небесната Дева в Зодиака, отблъскваща назад пояждащия дракон, за да имаме ключ към всички следващи религиозни догми – лесно е да се види, че вместо да обобщи, авторът се е вслушал в християнската религия и Откровението. Това определяме като едната крайност. Ние виждаме другата там, където теологията, повтаряйки прочутото решение на Трентския Събор, се старае да убеди народните маси, че:

„От Грехопадението на човека до часа на кръщаването му дяволът има пълна власт над него и го притежава по право – diabolum dominium et potestaоem super homines hцhere et jure eos possidere.“1



1 Пак там, стр. 433.

На това Окултната Философия отговаря: докажете отначало съществуването на дявола като особа, а след това ние ще можем да повярваме на подобно вродено обземане. Достатъчни са твърде малка степен на наблюдателност и познание за човешката природа, за да се докаже погрешността на тази теологична догма. Ако Сатаната имаше реалност в обективния и даже в субективния свят (в църковния смисъл), именно жалкият дявол щеше да бъде обзет от злобни хора – следователно от мнозинството от човечеството. Именно самото човечество и специално свещеничеството, оглавявано от надменната, безпринципна и нетърпима римокатолическа църква, е заченало, родило и с любов е възпитавало Духа на Злото. Но това вече е отклонение.

             

За Ищар, дракона-змия Христ и тайния мистичен смисъл на думите.

„Църквата хвърля обвинение върху целия мислещ свят за неговото поклонение пред Змея. Цялото човечество му е кадило благовония или пък го е било с камъни. В книгите Зенд се споменава за него, а също така и в Цзин и Ведите, както в Ед... и в Библията... Навсякъде свещеният Змей (Нага) има свое светилище и свой свещенослужител. В Рим весталката му... приготвя храната със същата грижовност, каквато изразява и към свещения огън. В Гърция Ескулап не може да лекува без неговата помощ и му посвещава силите си. Всеки е чувал за прочутите римски посланици, изпратени от Сената при бога на изцелението и за завръщането им с не по-малко прочутия змей, който ги последвал по собствено желание и сам, без съпровождащи го, към своя главен храм на островите Тибра. Не е имало нито една вакханка, която да не е обвивала (змея) около косите си, нито един авгур, който да не го е разпитвал старателно, нито един некромант, чиито гробове да са били лишени от неговото присъствие. Каините и офитите го наричат Създател, едновременно признавайки, както това е правил и Шелинг, че змеят „е злобен в естеството и образа си.“1

  

Да, авторът е прав и ако някой иска да има пълна представа за престижа, с който се ползва змеят чак до наши дни, той би трябвало да изучи този въпрос в Индия и да научи всичко, в което още вярват във връзка с Нагите (кобрите) и какво им се приписва в тази страна. Също така би трябвало да се посетят африканците от племето Whydah и Voodoo от Порт о Пренс и Ямайка, нагалите в Мексико и па или хората-змии на Китай и т.н. Но защо се учудваме, че на змея се „кланят“ и в същото време го проклинат, след като знаем, че от самото начало той е бил само символ? Във всеки древен език думата Дракон е означавала това, което означава и сега на китайски, а именно дълъг или „същество, отличаващо се по разум“, а на гръцки ?????? или „този, който вижда и пази“.2 Нима подобни определения са можели да се отнесат към животното, носещо това наименование? Нима не е очевидно, че докъдето и да е довело диваците днес суеверието и забравата на първоначалния смисъл, горните определения са били предназначавани за човешки прообрази, чиито символи са били Змейовете и Драконите? Тези прототипи – и до днес наричани в Китай „Дракони на Мъдростта“ – били първите ученици на Дхиани, на техните наставници; казано накратко, те били първите Адепти на третата раса и след това на четвъртата и петата раси. Това име станало универсално и нито един здравомислещ човек преди християнската ера никога не би смесил човека със символа.

1 Пак там, стр. 432, 443. Това е почти толкова справедливо, колкото ако фанатик на бъдеща вяра, устремен към възвеличаването на своята религия за сметка на древното християнство, каже след няколко хилядолетия: „Навсякъде е съществувало поклонение на четирикракото агне. Наричайки го агнец, монахинята го поставяла върху гърдите си, свещенослужителите го помествали в олтарите. То присъства на всяка великденска трапеза и гръмогласно е било прославяно във всички храмове. И въпреки това християните са се страхували от него и затова са го убивали и изяждали.“ Във всеки случай, езичниците поне не ядат своите свещени символи. Ние не познаваме нито един, който яде змиите или влечугите, с изключение на християнските цивилизовани страни, където започват с жабите и смоковете и трябва да свършат с истинските змии, както са започнали с агънцето и са завършили с конското месо.

2 Пак там, стр. 443.



„Символът на Кнут или Световната Душа“, пише Шамполион,

„се изобразява сред другите символи като огромен Змей, стоящ на човешки крака; това влечуго, емблема на Добрия Гений, е истински Агатодемон. Той често се изобразява с брада... Това свещено животно, тъждествено със Змея на орфитите, се среща на многобройни гностични и византийски камъни... Змеят има различни глави, но винаги един надпис, състоящ се от следните букви „???????“.1

Агатодемон бил надарен с „познание за доброто и злото“, т.е. с Божествената Мъдрост, тъй като без последното е невъзможно и първото.2 Привеждайки думите на Ямблих, Шамполион доказва, че той е бил:

„Божество, наричано ?????? (или Огън на Небесните Богове – Великия Tom – Хермес),3 на който Хермес Трисмегист приписва изобретяването на Магията.“4



1 „Пантеон“, 3.

2 Слънчевият Кнут или Агатодемона е Христос на гностиците, както е известно на всеки учен. Той е тясно свързан със Седемте Сина на София (Мъдростта), Седемте Сина на Адити, Всемирната Мъдрост, чийто осми син е Мартанда – Слънцето, докато Седемте останали са Седемте планетни Управници или Гении. Поради това Кнут бил Духовното Слънце на Озарението, Мъдростта и Покровител на всички египетски Посветени, както е станал такъв в по-късни времена Бел-Меродах или Бел-Белитанус у халдейците.

3 Хермес, или по-точно Тот, е било събирателно име. Абул Феда привежда в своята книга „Historia Anti-Islamica“ пет Хермеса, чиито имена: Хермес, Небо, Тот, в различни страни са се давали на велики Посветени. По този начин Небо, син на Меродах и Зарпанита, когото Херодот нарича Зевс-Белос, дал своето име на всички велики пророци, ясновидци и посветени. Всички те били „Змейове на мъдростта“, като свързани със Слънцето астрономически и с Мъдростта духовно.

4 „Пантеон“, текст 15.



„Изобретяването на Магията“! Странен израз, като че ли вечните и съществуващи тайни на природата могат да бъдат изобретени! Все едно след изтичането на хилядолетия в бъдеще да се припише на Крукс изобретяването на лъчистата материя, вместо откриването Ј. Хермес не е бил изобретател или даже откривател, тъй като, както е казано в последната бележка под черта, името Тот-Хермес е нарицателно, точно както и Енох. Еноихион, „вътрешно духовно око“ – Небо, пророк и ясновидец и т.н: Това не е личното име на някой живеещ човек, а общо заглавие на много Адепти. Връзката им със змея в символичната алегория е станала благодарение на тяхното просвещение и озарение от Слънчевите и Планетните Богове по време на най-ранната разумна раса, а именно третата. Всички те са представители и покровители на Тайната Мъдрост. Асклепий е син на Слънчевия Бог Аполон, той е и Меркурий. Небо е син на Бел-Меродах; Вайвасвата Ману, великия Риши, е син на Вайвасвата – Слънцето или Суря и т.н. Докато астрономически Нагите заедно с Ришите, Гандарва, Апсарас, Грамани (или Якша, по-малките Богове), Ятудхана и Девитеса са представени като приближени на Слънцето в течение на дванайсет слънчеви месеца, в теогонията, както и в антропологичната еволюция те са богове и хора, когато се въплъщават в низшия свят. Във връзка с това нека читателят си спомни факта, че Аполоний срещнал в Кашмир Нагите на буддистите. Разбира се, те не са били зоологични змии, нито етиологични Наги, а просто „мъдри хора“.

От Книгата Битие до Откровението Библията е само редица от исторически записки за великата борба между Бялата и Черната Магия, между Адептите на Дясната Пътека, Пророците и Адептите на Лявата Пътека – левити, свещеничеството на грубите тълпи. Дори изучаващите Окултизма, независимо че някои от тях разполагат с голямо количество архаични Манускрипти и непосредствено обучение, на което могат да се основават, все пак често се затрудняват да прекарат линията на разграничаване между Последователите на Дясната и Лявата Пътека. Великият разкол, започнал между синовете на четвъртата раса веднага след като Първите Храмове и Светилища на Посвещението били издигнати под ръководството на „Синовете Божии“, е предаден в алегорията за синовете на Яков. Доказателство, че са съществували две Школи на Магията и че ортодоксалните левити не са принадлежали към съкровената, се открива в думите на умиращия Яков. Тук ще бъде уместно да се приведат няколко цитата от „Разбулената Изида“.1

„Умиращият Яков описва така своите синове: „Дан“, казва той, „ще бъде змия на пътя, аспида на пътеката, ухапваща петата на коня така, че конникът му ще падне назад (т.е. той ще учи на черна магия). На твоята помощ се надявам, Господи!“ За Симон и Левий патриархът отбелязва,– че те са „братя“; мечовете им са оръдия на жестокост. В „съвета“ им да не влезе душата ми и в събранието им да не участва славата ми.“2 В оригинала думите „съвета им“ се четат „техния Cod“.3 А Сод e било названието на Великите Мистерии на Ваал, Адонис и Вакх, които били Слънчеви Богове и имали за свой символ Змея. Кабалистите обясняват алегорията за огнените Змейове, казвайки, че това име е било дадено на племето Левии, т.е. накратко – на всички левити, и че Мойсей е бил Главата на Содалите.“1



1 I, 555.

2 Книга Битие, XLIX, 17, 18 и 5, 6.

3 Dunlap в своя увод към „Sod, the Mysteries of Adoni“ (XI) обяснява думата „Сод“ като arcanum, религиозна Мистерия, на основата на труда на Шиндлер „Pentiglott“ – 1201. „Тайната на Господа принадлежи на онези, които се боят от него“, казва Псалм XXV, 14. Това е изопачен превод на християните, тъй като трябва да се чете така: „Sod Ihoh (Мистериите Ihon) за онези, които се боят от него.“ „Ал (Ел) е ужасен във великия Сод на Кедешимите (Свещенослужители, Светци, Посветени) “ – Псалм LXXXIX, 7 (пак там). Кедешимите били много далеч от светост. Вж. раздела „Светая Светих“ във втората част на този том.

1 „Членовете на школата на свещенослужителите се наричали Содали“, гласи „Latin Lexicon“ (IV, 448) на Freund. „Содалите се назначавали в Мистериите Идаен на Мощната Майка“, пише Цицерон в „De Senectute“ (Dunlap, ibid., стр. XII.).

   

И така, първото значение на „Победител на Змея“ трябва да бъде отнесено към Мистериите. Изцяло този въпрос ще бъде осветен по-нататък.

Засега от всичко това следва, че ако Мойсей е стоял начело на Мистериите, той е бил Йерофант; освен това, като виждаме, че в същото време пророците са рушели „мерзостите“ на израилския народ, значи са съществували две Школи. Така „Огнени Змейове“ било определение, дадено на левитите от свещеническата каста, след като те са се оттеглили от Добрия Закон, традиционното учение на Мойсей, и на всички, които са учели на Черна Магия. Исай, като сочел „въстаналите деца“, които трябва да носят богатствата си в земята, откъдето... излизат „аспидите и огнените летящи змейове“2 (или в Халдея и Египет), и посветените, които вече силно се изродили по неговото време (700 години пр. Хр.), е имал предвид вещарите на тези страни.3 Но трябва да се прояви голяма предпазливост, за да не бъдат те сбъркани с „Огнените Дракони на Мъдростта“ и „Синовете на Огнената Мъгла“.



2 XXX, 6.

3 Жреците на Ваал, които скачали през огън. Но това е бил еврейски термин, при това местен. Сарат означава „огнена или пламенна отрова“.



Във Великата Книга на Мистериите ни казват, че:

„Седем Властелини създали седем Човека: Трима Властелини (Дхиан-Когани или Питри) били свети и благи, другите четирима no-малко божествени и пълни със страсти... Чхая (отраженията) на Отците им били подобни.“

Това обяснява наблюдаваните различия в човешката природа, която се подразделя на седем степени на добро и зло. Седем вместилища били готови за обитаването в тях на Монади при седем различни кармични условия. На тази основа Коментарите обясняват лесното разпространение на злото веднага, щом човешките форми станали истински хора. Обаче някои древни философи в своите генетични писания не признавали тези седем и пишели само за четири. Така местният мексикански Генезис има „четири добри хора“, описани като четирима истински предци на човешката раса, „които не били породени нито от боговете, нито заченати от жена“, а тяхното създаване било чудо, произведено от Творческите Сили, и те били направени едва след като „три опита да се създадат хора не се увенчали с успех“. И египтяните в своята теология са имали само „Четири Сина на Бога“, докато в Пемандър са посочени седем — избягвайки по този начин всякакъв намек за лошата природа на човека. Но когато Сет от Бог слязъл до Сет-Тифон, той започнал да се нарича „седмия син“, откъдето по всяка вероятност е възникнало поверието, че „седмият син на седмия син“ винаги ще бъде природен магьосник, въпреки че в началото се е предполагало само вещар. Апап-змей, символизиращ Злото, е сразен от Акер, Змея на Сет1; поради това Сет-Тифон не е можел да е това зло. В Книга на Мъртвите е посочено, че глава CLXIII трябва да се чете „в присъствие на змей на два крака“, което означава висок Посветен, Йерофант, тъй като дискът и рогата на овена,2 украсяващи неговата „змийска“ глава, означават именно това в йероглифите на заглавието на споменатата глава от книгата. Над „змея“ са изобразени двете мистични очи на Амон,3 скрития „Таен Бог“. Посочените места потвърждават нашата теза за значението в древността на думата „змей“.

1 Книга на Мъртвите, гл. XXXIX.

2 Същите рога на овен се срещат на главата на Мойсей, които авторката е виждала на някои неотдавнашни медали в Палестина, един от които е нейно притежание. Рогата, които са част от ореола на сиянието в статуята на Мойсей в Рим, изваяна от Микеланджело, са вертикални, вместо да бъдат извити към ушите, но емблемата е една и съща; оттук е и Медния Змей.

3 Но вж. „Магически Папирус“ на Харис, номер V и изображението на Амон с глава на овен, зает с оформянето на хора върху грънчарското колело.

Що се отнася до Нагалите и Наргалите, откъде произлиза тьждествеността на имената на индуските Наги и американските Нагали?

„Наргал е бил главата на халдейските и асирийските Магьосници (Раб-Маг), а Нагал е бил главният магьосник на мексиканските индианци. И двете наименования произлизат от Гергал-Серезер на асирийския бог и индуските Наги. Както този, така и другите притежават една и съща мощ да имат при себе си приближен помощник на Демона, с когото те напълно отъждествяват себе си. Халдейският и асирийският Наргал е пазел своя Демон вътре в храма в образа на някакво животно, почитано като свещено. Нагала на индианците пази своя, където му е удобно – в съседното езеро или в гората, или в образа на някакво домашно животно.“1

Подобно сходство не може да се припише на съвпадението. Открита е нова светлина и ние виждаме, че за нашите предци на четвъртата раса тя е била вече стара, тъй като Арджуна, спътник и ученик на Кришна, според преданието се спуснал в Патала – „Антипод“, и там се оженил за Улупи,2 Нага или по-точно Наги, дъщеря на царя на Нагите Кауравия.3

                

Приблизително 240,000 мили под планетата Патала лока живее друго въплъщение на Върховният Бог. Той е експанзия на Господ Вишну известен като Господ Ананта или - Господ Санкарсана. Той е винаги в трансцендентална позиция, а защото той е почитан от Господ Шива, божеството на "Тамо-Гуна" или - тъмнината, Той понякога се нарича "Тамаси". Господ Ананта е преобладаващо божество на материалният режим(гуна) на невежеството, както и на фалшивото его на всички обусловени души.

1 Стр. 135 и 574, Брасьор дьо Бурбург, „Мексико“.

2 Думата Улупи (Улупл) има съвършено атлантически характер. Точно както и Атлантида, тя не е нито гръцко, нито санскритско име, а напомня мексиканските.

3 Махабхарата, Ади Парва, стих 7788, 7789. В Бхагавата Пурана (IX, XX, 31), както е обяснено от коментатора Шридхара, Улупи е показана като дъщеря на цар Манипур (вж. Вишну Пурана, превод на Уилсън, IV, 160). Но покойният пандит Дайананд Сарасвати, без съмнение най-големият авторитет по санскритски език и по Пураните в Индия, както и по тези въпроси, лично потвърдил, че Улупи е била дъщеря на Царя на Нагите в Патала или Америка преди 5000 години и че Нагите са били Посветени.

И така, може да се надяваме, че пълното значение на емблемата на Змея беше доказано. Това не е емблема на злото и най-малкото е символ на дявола; а в действителност е ???????????????????, „Вечното Слънце Абрасакс“, Централното Духовно Слънце на всички кабалисти, изобразено на някои диаграми с кръга на Тиферет.

Тук също можем да приведем извадки от наши ранни трудове и да пристъпим към по-нататъшни обяснения.

„От тази област на бездънна Дълбина (Бифос, Адити, Шекина, Покров на Непознаваемото) излиза Кръг, съставен от спирали. Това е Тиферет, което на езика на символизма означава велик Кръг, състоящ се от no-малки кръгове. Свит вътре така, че да следва по спиралите, лежи Змей – емблема на Мъдростта и Вечността – Двуредната Андрогина; Кръгът изобразява Еноя или Божествения разум (несъздаваща Мощ, която трябва да се възприема), а Змеят е Агатодемон, Офис, Сянка на Светлината (не вечната, но въпреки това най-великата светлина на нашия план). Както единият, така и другият били Логоси при офитите, или единство, тъй като Логоса проявява себе си като двуреден принцип на Доброто и Злото.“1

Ако това беше само бездействена и абсолютна Светлина, човешкият разум не би могъл не само да я оцени, но и да я разбере. Именно сянката дава възможност на Светлината да се прояви и Ј дава обективна реалност. Поради това Сянката не е Зло, а е необходимо съотношение, допълващо Светлината или Доброто; Сянката е нейна създателка на Земята.

По мнението на гностиците тези два принципа са безспорно Светлина и Сянка; Добро и Зло всъщност са единни и са съществували по време на цялата Вечност и ще съществуват дотогава, докато и проявените светове.

„Символът обяснява почитането от тази секта на Змея като спасител, независимо дали той ще е обвит около жертвения хляб или около Тау (фалическата емблема). В своето единство Еноя и Офис представляват Логоса. Когато те са разделени, единият изобразява Дървото на Духовния Живот, а другият Дървото на Познанието на Доброто и Злото. Поради това ние виждаме, че Офис устремява първата човешка двойка – материално произведение на Илда-Баоф, но притежаваща духовен принцип от София-Ахамот – да вкуси забранения плод, независимо от това, че Офис е Божествената Мъдрост.

Змеят, дървото на познанието на Доброто и Злото и Дървото на Живота, всички те са символи, пресадени от почвата на Индия. Араса-марам (?), фикусовото дърво, толкова свещено сред индусите – тъй като Вишну в едно от своите въплъщения почивал под дебелата му сянка и учел под него на човешка философия и наука – се нарича Дърво на Познанието и Дърво на Живота. Под пазещите от слънцето листа на този цар на горите Гуру преподават на своите ученици първия урок за безсмъртието и ги посвещават в тайните на живота и смъртта. Ява-Алейм на Свещеническата Школа, по халдейските традиции, учели човешките синове да станат подобни на тях. До днешното време Фо-чжу,2 пребиваващ в своя Фо-Мяо или храма на Будда на върха Гуин-Лун-Сан,1 на великата планина, извършва своите най-велики религиозни чудеса под дърво, наричано на китайски Сун-Мин-Шу или Дърво на Познанието и Дърво на Живота, тъй като невежеството е смърт и само знанието дава безсмъртие. Тази забележителна демонстрация става на всеки три години, когато огромно сборище от китайски буддистки пилигрими се стича в това свещено място.“2

1 „Разбулената Изида“, II, 293.

2 На китайски език Фо-чжу означава буквално Владика Будда или учител на Доктрината Будда – Фо.

1 Тази планина се намира на югозапад от Китай, почти между Китай и Тибет.

2 Пак там, стр. 293–294.

Сега става ясно защо най-първите Посветени и Адепти, или „Мъдри Хора“, които според твърдението били посветени в Тайните на Природата от самия Всемирен Разум, представян от висшите Ангели, са се наричали „Змейове на Мъдростта“ и „Дракони“ и също така защо първите физиологически завършени двойки (мъже и жени) – след като били посветени от Офис, проявен и андрогинен Логос, в тайната на Човешкото създаване чрез вкусване на плода на Познанието – постепенно започнали да бъдат обвинявани от материалистическия дух на потомството в извършване на грях и в непослушание на „господа Бога“, подучени от Змея.

Първите християни – които заели от евреите тяхната Библия — толкова малко са разбрали езотеричния смисъл на първите четири глави на Книгата Битие, че не могли да видят как непослушанието не само не е съдържало грях, а и „Змея“ е бил в действителност Самият „Господ Бог“, който също като Офис, Логос или носител на божествената творческа мъдрост, е учел човечеството на свой ред да станат създатели.3 Те никога не са си давали сметка, че Кръстът е бил еволюция на Дървото и Змея и по този начин е станал спасение на човечеството. По силата на това той вече ставал най-първият и основен символ на Творческата Причина, приложим към геометрията, към числата, към астрономията, към измеренията и към животинското възпроизвеждане. Според Кабала проклятието настигнало човека със създаването на жената.1 Кръгът бил отделен от своята линия на диаметъра.

3 Читателят не бива да забравя – в Зохар, както и във всички кабалистични трудове се твърди, че „Метатрон се съединил с Шекина“. Така Шекина, като покров (благодат) на Ейн-Соф, представляващ Логоса, е самото Дърво на Познанието, докато Самаел – тъмният аспект на Логоса, заема само кората на това дърво и притежава единствено знанието за злото. Както казва Лакур, който виждал в Падението (Книга Битие, III) събитие, също отнасящо се към египетското посвещение: „Дърво на Пророчеството или знание за Доброто и Злота., е науката на Тзифон, Гения на съмнението, тзи – да учиш и, фон – съмнение. Тзифон е един от Алеймите; ние скоро ще го видим, носещ името Нах, изкусител“ („Елохими“, том II, стр. 218). Сега той е известен на символистите под името Йехова.

http://www.dunov-knigi.com/

                

СУБ-АТОМНИЯТ СВЯТ НА НАГИТЕ: GERMS & GEMS(БАЦИЛИ § АТОМИ) GENETIC ENGINEERING, HIGH TECHNOLOGY (AND TOTAL CONTROL

Нагас - „Под Расатала е друга планетарна система, известна като Патала или Нагалока, където има много демонични змии, господарите на Нагалока, като Санка, Кулика, Махасанка, Света, Дананджая, Дхтарарастра, Санкхакуда, Камбала, Асватара и Девадата. Главният сред тях е Васуки. Всички те са изключително ядосани и имат много, много качулки - някои змии пет качулки, други седем, други десет, други сто и трети хиляди. Тези качулки са покрити със скъпоценни камъни, а светлина, излъчвана от скъпоценните камъни, осветява цялата планетарна система на била-сварга. " (SB 5.24.31)

   

VIRuses - particles of the An-anta Shesha Genome 

Ако попитате всеки инфекционист, вирусолог и паразитолог "От къде идват вирусите"?; той /тя ще вдигне рамене и ще каже...."ОТ МЪГЛИТЕ"... И Е АБСОЛЮТНО ПРАВ(А)!!! Вирусите са най-малките живи организми(съдържащи джива-атма, неделима индивидуална душа, за разлика от сперматозоидите, които съдържат Парам-атма, Свръх-душата), които "виреят" или по-скоро-"миреят" в МИРажът("Долният Астрал" на Огън/Вода). Вирусите са на границата на ВИРажът с МИРажът- ФЛУИДИТЕ: ВЪЗДУХ-Горен Астрал и ВОДА-Долен Астрал. Всъщност, те идват от долните земи(но земята(притхиви), като елемент(таттва) принадлежи към "Горният Астрал" - ВИР-ажът(заедно с въздуха-ваю'). Брахманите(възвишените учители) винаги са съветвали кшатриите(царете на земята) през древните епохи да НЕ строят сложни машини, а да практикуват и проповядват йога и пуджа (пречистване). Причината за това е да ги предпазят от пропадане и закотвяне в матрицата, вместо да я напуснат мистично, по не-насилствен и мирен начин. Изграждането на вимана означава да поставите рождената си телесна клетка в по-голяма вместо съзнателно да изоставите вашата родна телесна машина, наречена (Шри) 'Янтра' Оригиналната Матрица е създадена от божествените змии-нагите (генетични инженери) по заповед на Деми-Ургът(Духовният Сатурн Шива-Господарят на полу-светло-сенките). Падналите наги (които доброволно са напуснали Върховният и Неговият Администратор за Матрицата-Деми-Ургът) винаги ще се опитват в Краят на циклите изкуствено да пре-създават отново оригиналната матрица (ДНК) и за да останат "безсмъртни" в рамките матрицата, използвайки Знания, делегирани от ДемиУргът - Генетично Инженерство и Висши Технологии.

Енергия, гавах, истинското предназначение на човечеството

За разкриване на механизмите и способите за източване на гавах, адептите на демиурга прилагат прилагат много разнообразни способи за маскировка. Такива, които дори след евентуалното им разкритие повечето хора просто не могат да осъзнаят цялата чудовищност на замисъла. И дори повече – няма да възникне желанието да вдигнат ръка, за да разрушат затворения кръг. Това е капан, който е невъзможно да бъде разрушен. Или поне те така смятат, почти на 100%…

        

ИСЛЯМ - СЪСЕД/ГАВАХ - СИВИ 

ИСЛЯМА Е ИДЕАЛНА РЕЛИГИЯ ЗА СИВИТЕ, РЕЛИГИЯ ИЗДИГАЩА ПЕДОФИЛИЯТА В КУЛТ, В СЛЕДСТВИЕ ОТ НАЛАГАНЕТО Й - ПО-РАННО РАЖДАНЕ, ХАРЕМИ, МНОГО ДЕЦА, ОСВЕН ТОВА Е ВОЙНСТВЕНА Т.Е. ПО-КРАТКИ ЦИКЛИ И СЪОТВЕТНО ПО-КРАТЪК ЖИВОТ. ТАКА ПРИ ПО-БЪРЗИ ЦИКЛИ НА РАЖДАНЕ, СМЪРТ, ПРЕРАЖДАНЕ СЕ ОТДЕЛЯ И ПОВЕЧЕ ЕНЕРГИЯ ОТ СМЪРТ КОЯТО ПОДХРАНВА НЕГАТИВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ЗАВЛАДЯЛА ЗЕМЯТА ПРЕДИ ПОСЛЕДНИЯ ГОЛЯМ ПОТОП.

Според „Атра-Ха-зис" известно време преди Потопа Енлил решил да накаже човека с помощта на инфекции, зарази и серия засушавания а след това и с намаляне продължителноста на живот чрез генно инжинерство. Днес се използват също евгеника и ваксини(за подържане на живота до около 80г. а може да се намали и още) и атомно оръжие , нищо ново. А едно обещание за по дълъг живот може да купи всяко правителство, религия, масони и милиони последователи. Когато Авраам бил на деветдесет и девет години, Бог ЯХВЕ му се явил и му казал:
„Аз съм Бог Всемогъщи (Ел Шадаи), тръгни след мен и бъди благословен. Ще потвърдя договора между теб и мен и много ще увелича числата ти(живота ти)."!?

Защо е нужно на адептите на демиурга такова точно обвързване по изгрева на Слънцето в определени дати? Предаването на енергия се осъществява непостоянно, а чак след нейното натрупване, усилване и концентрация става енергийно изхвърляне на мощен сноп в строго определени промеждутъци от време. Време – това измерение е свойствено на нашия плътен свят, докато в това място, където отива гавах, понятието “време” в привичния за нас смисъл не съществува. Поради което, за да има стиковане на два паралелни свята – предаващ и приемащ, се използва астрономически фар, работещ във всички измерения – Слънцето. А защо на изгрев? След нощта атмосферата е максимално чиста и прозрачна. А колкото до предпочитаните дати – те са очевидни: Рождество, Пасха, Денят на победата – тогава енергийния потенциал на хората се пренастройва. Човечеството вече е програмирано за тези събития. Така сработват всичките дати, обвързани към този комплекс – датите на празници, победи, сражения. Хората, без дори да подозират, изпълняват ролята на детонатор в системата за предаване на гавах.

    

Превръщат ни в батерии, от които източват жизнената сила. И както показват редица изследвания, източванията стават по целия диапазон – от положителното до негативното. Наистина, най-големите изхвърляния на гавах се наблюдават при емоциите на скръбта, тъгата, ненавистта и страха, болки и болести, страдания и смърт. Детската пси-енергия е особено чиста и мощна, а еманацията на насилствена смърт е най-продължителната във времето. Ето защо се е правила цялата тази бесовщина с реконструкцията на стари и строителството на нови пирамиди, както и със строителството в близост до древни некрополи на религиозни обекти, детски площадки, медицински или спортни съоръжения. Паяжината на такива комплекси е оплела цялата Земя, събирайки, концентрирайки и усилвайки, а накрая и предавайки на адресата много мощно презареждане за тези, които контролират нашия плътен свят.

   

В руския свят няма такова явление и следователно няма такава дума .. Всички чужди и често враждебни явления не без основание се наричат ​с чужди ​думи.Все пак все по-често чуваме за събирането на гавах, обсъждаме инциденти с трагичен изход - пожари, катастрофи, земетресения, терористични атаки, войни ..
Това явление е НАДнационално, твАрно - паразитно, съществуващо отделно от нашето съзнание. Но за да му се съпротивлявате съзнателно, трябва да познавате „врага в лицето“ ..

И така, какво пишат в Интернет:

Гавах е финото излъчване на човешкото страдание, излъчвано от нашето същество както по време на живота, така и в задгробния живот.
Гавах компенсира загубата на жизненост за много категории демонични същества и за самият Гагтунгр ...
... излъчването на страдание и болка - способно да насити гигантски тълпи демони от почти всички видове и редици. По същество „гавах“ е тяхната храна ...
Сред различните видове гавах, този, свързан с изтичането на физическа кръв, е от особено значение.
Когато кръвта на хора и животни изтича от тялото, тогава в първите минути от този процес тя излъчва изгарящо излъчване със специална сила.
Следователно някои класове демони се интересуват не толкова от смъртта на живите същества от Енроф и не от отвъдното страдание на душите им, а от кръвопролития ...
... чувство на страх, но то е придружено от увеличаване на пулса и освобождаване на хормони и много други промени, които се случват с вас, но не са уловени от сънното ви съзнание.
Но в същото време се отделя енергия, или както се нарича „гавах“.
Огромен брой същества, живеещи в нашия свят, само чакат този гавах, за да се хранят с него ...
Нищо не може да замести тази енергия .. Но те могат да бъдат лишени от нея!
Какво да се направи за това? Как да се предпазите? Не участвайте в масови представления, организирани от мениджъри от всички нива.
Това се отнася за митинги "за" и "против", включително.
(Майдан и Антимайдан са явления от един и същ ред, като фашизъм и антифашизъм, като глобализъм и антиглобализъм!)
Най-често те пишат за това, че когато сме ядосани, изключително уплашени от нещо, по този начин даваме емоционалната си енергия на съществата.
За съжаление, твАрите не пренебрегват безумната еуфория, масовото ликуване по случай, например, олимпийски победи или анексията на Крим.
Старите хора казват: „Бесняха - забавляваха се, броиха - проляха сълзи ...“ И това се касае не само за парите

     

Човешкият потенциал е една от най-скъпите енергии в нашето многомерно пространство ...
Хората смятат, че манипулацията се извършва чрез някаква хитра технология, но всъщност всичко е много по-просто.
Ние сме общество на потребителите и това, към което насочихме вниманието си, е мястото, където сме дали своята енергия.
Ако премахнем енергията от обектите на потребление, те ще загубят всякаква стойност.
Ако спрете да гледате определена програма или да ядете определен продукт, всичко е просто, това телевизионно предаване ще бъде премахнато от канала, този продукт ще бъде спрян. И нищо повече ...
Сега си представете, обезсилената маса от хора е готова на всичко, само за да получи глътка от човешкия, собствения си потенциал.
Привлича ни мястото, където се събира колективната ни енергия.
Следователно възникват идеологии, учения, гурута, места за поклонение, ритуали.
И какво всъщност се случва в местата за поклонение на различни култове? Хората носят останалия си потенциал там, той колективно се усилва и събира там и се пренася към същества от друг свят, нека ги наречем извънземни или паразити, а част от енергията остава да привлече същите тези адепти .. - енергийна фуния.
Хората идват на тези места за поклонение, някой да се моли, някой да запали свещ, но и двете неща работят. Концентрацията на енергия е голяма.
Защото това са природните закони. Бог не съществува на небето, но има природни закони и принципи. За създаването на най-простия генератор са необходими двама души, но представете си какъв вид кондензация създава тълпата ...
Трябва да разберете разликата между вярата и знанието.
Ако срещнете гуру и започнете да вярвате в него, процесът ви на развитие незабавно спира, както казваме, вие се озовавате в секта.

Защо процесът на развитие спира?

Тъй като развитието е развитие на човешкия потенциал, съответно можем да започнем развитие само от себе си, а не с гуруто.
Ако напомпваме нашия гуру, идол, камък, бог със собствената си вяра, ние го правим само супер привлекателен и харизматичен за другите.
Ореолът върху главата на нашия гуру е нашият собствен потенциал, даден му от нашата вяра. Същото се случва с предмети за поклонение, места на силата или неща, на които много хора се покланят, те натрупват енергията на тълпата, половината от които отива за паразитите, а другата половина - за привличане и хранене на поклонниците ...
.. ако има дори намек за вяра в гуру или вяра в доктрина, ако има заместване на знанието за своята природа с някакъв вид вяра или увереност в някакъв идеал, тогава съзнанието е блокирано.
И цялата енергия си отива, слива се с тези авторитети и от тези авторитети - отчасти за извънземните, отчасти, за да запазят своята харизма и сила на влияние, за да ви привличат ...
.. гурута, водачи, лидери получават силата да ви влияят - от вашия потенциал!
Достатъчно е не само да покриете нуждите на паразитите, но и да осигурите на вашия гуру силата на влияние ...
Сигурно сте забелязали, че никой не затваря порно сайтове. Защо?
Сексуалната енергия е много важна за паразитите, както и всякакви силни емоции на страх или празнуване.
Следователно Интернет е една от глобалните системи за събиране на човешкия потенциал.
Но ние, мислещите хора, можем да използваме същия интернет, за да придобием знания.
Следователно и поради други причини, в света на паразитите започна криза; на цели милиони те напускат нашата планета.
А хората, онемели от този процес, губят своите вярвания и фалшиви убеждения, докато от паразитите те остават с ужасяващо състояние на екология и вътрешна пустота, ужасна пустота, бягайки от която, хората са готови да вярват дори в гномите на късмета, дори в кристали на богатството, дори в Дядо Коледа на облака.
Човек изпитва криза на вярата, не знае къде да отиде, тъй като много манипулации вече не работят заради паразитите, отлитащи в друг свят.
Криза на празнота или депресия.
... хората са свикнали да бъдат манипулирани, да следват някого или нещо. Тоест, шизофренията и психозата са по-привлекателни за хората поради запълването на празнотата, отколкото да се развиват като източник или генератор на енергия.
Забравили сте как да мислите и осъзнавате и в същото време цялата екология е срещу хората ...
Тази ситуация накара много консултанти и експерти в сянка да се жертват, да се афишират и да споделят своите знания.
Пазителите на знанието никога не се придържат към хората, особено по време на кризи, тъй като, сами разбирате, това заплашва със самоунищожение ...
.. да се споделя това универсално знание, което принадлежи на всички хора, а не само на елита. Защото тази криза ще покаже дали хората искат да се превърнат в зомбиленд, а тяхната планета в кофа за боклук и ресурси, или да изберат пътя на мислещия човек ...
Точката на развитие е във вас! И във всички учения, дори в най-привидно чистите, има същества, които са ангажирани в събирането на човешкия потенциал ...
Избрал пътя на инерционното зомби, човек се е лишил от смисъла на живота и след това цял живот страда и го търси. В този случай човек е като счупена машина ..
В ерата на криза паразитите могат да създадат екологични бедствия, войни, тъй като паразитите се нуждаят от жертвоприношения, тези жертвоприношения просто се прикриват като войни, катаклизми, природни бедствия, тероризъм.
Тъй като повече хора започват да мислят и по-малко им дават своя потенциал, понякога жертвоприношението е единствената храна, която им остава.
Много организации, основани от паразити, вече не представляват нищо, а само формалности, картонени кутии, безсмислени ..
Ако правите нещо формално, не отдавате енергия; ако се отнасяте формално с нещо, не отдавате енергия.
Следователно паразитите са в криза, те не са очаквали, че хората имат толкова дълбок инстинкт на любов към себе си.
И дори с техните технологии, те се озоваха в празен варел, с цялото си безсмъртие и махатми, всичко се оказа прах пред изначалните природни закони ...
.. паразитите не консумират вашите пари, а вашето внимание .. като обръщат вашето внимание на идеи и ограничения, паразитите ви лишават от способността ви да мислите и да печелите достойно.
Ще можете да използвате вниманието си за себеизразяване, а не за ограничаващите идеи.
Не можете да си представите доколко човек е способно същество и какво невероятно количество способности са му присъщи от природата.
Ако махнете ненужното, увереността възниква автоматично.
В древните ръкописи се казва, че морът напада хората, когато кралят и сановниците са шудри, тоест представители на нисшата морална класа, загрижени преди всичко за жаждата за власт и лична изгода, представители на неарийската раса, които са дошли на власт с измамни средства ...
„Тази страна, която е обитавана предимно от шудри, пълна с невярващи, бързо загива, изтощена от глад и болести“. Това са идеите на „Законите на Ману“.
*
Бих искал да насоча вниманието на читателите към блога на моя приятел, rodom-iz-tiflis, по-специално към неговата статия за партньора, по-точно за това съвсем несъзнателно и доброволно предаване на собствената си жизнена сила на твАрите:
Разговорната постелка е вид ежедневна магия, когато се призовават древни богове от чуждите египетски, шумерски и други пантеони.
Призоваването на боговете обикновено се случва в силно емоционално състояние (стрес), което значително усилва трансфера на енергия от псувни към бог или богове, наричани по име.
Процесът на предаване на енергия протича срещу волята и дори осъзнаването на този факт от самите псуващи.
Ефективността на думите се осигурява от богинята Маат, която е дала името на целия механизъм на постоянно изпомпване на егрегорите на древните богове с емоционална човешка енергия ...
Псуването е лошо, защото енергията се изпомпва от чужд на руснака егрегор.
Тогава тази енергия се използва срещу нас.
Ето защо човек инстинктивно избягва да псува и да не одобрява хората.
*
Може би това е така, защото цивилизаторите по целия свят упорито водят до дигитализация, почиствайки паметта на хората от умението за самоидентификация, унифицирайки всичко и всички ..
Но ви съветвам да мислите за звука като инструмент, който работи с енергии, за това е достатъчно да запомните и анализирате състоянието на самочувствие на масови концерти с усилен звук, който създава хаос в атмосферата.

             

ХОРАТА АБСОРБИРАТ ЕНЕРГИЯ ОТ ДРУГИТЕ ЖИВОТНИ, А СИВИТЕ - НА ВЪРХА НА ХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА - АБСОРБИРАТ ЕНЕРГИЯТА НА ОРАТА. ВСЕ ПО ЗАКОНИТЕ НА КАРМА.

Организацията на фермата трябва да бъде многопланова, да обхваща всички сфери. И при това е желателно да се контролира от самите хора, без намеса и с минимална загуба на енергия при управление отвън.

Негативната цивилизация която държи планетата под контрол чрез свое световно правителство се захранва от вас енергийно, като освен чрез войни всекидневно, през всеки ден ви изсмуква по стадиони, църкви и през интернет чрез некросферни атаки, а вечер ви източват чрез кааба-жилища построени от техните служители от зидаро-мазаческият масонски легион, който е подлъгван да им служи с обещание за по-дълъг живот в материята.

Човекът е създаден наистина от Бога-творец. Той се е развивал и усъвършенствал. В хода на това развитие е успял да стигне до нивото “почти Бог”. Но именно в този момент, когато сме били на прага на нещо велико, нашите знания и сила са ни били отнети. Не всичко веднага. Хората са били изтребвани масово и такова зачистки е имало многократно, всеки път намалявайки човешката популация до минимум и отнемайки късче по късче това, което е оставало от предците. Оставяли са ни ограбени, оголени и обезсилени. Знанията от миналото сега станали суперсила, с която били дарени тези измежду редовете на жреците, пазителите и властимащите, които били готови да служат на някакъв егрегор, на задържащ нашето развитие бездушен механизъм, който многократно съм посочвал като покварения демиург. Главното му предназначение е равновесието. Това не ни е донесло някакви позитиви, тъй като непрекъснато до поредното “зануляване” той ще изпълнява своята задача. А за да не успеем да повторим пътя на нашите предци, мощният канала за свръзка с твореца-абсолют, който съществува у всеки от нас от рождение, бива подложен на изкуствено свиване, почти до пределния минимум, чиято тънка линия отделя човека от животинския свят.

Всички същества се нуждаят от енергия. Ако приемем, че някои от негативните същества живеят в нематериален план, и се хранят с енергия, как могат да си осигурят система за изхранване? Най-лесният начин – е просто да паразитират върху други същества, постоянно подтиквайки тези същества да им отдават тази енергия, която са в състояние да поглъщат (пише блогърът Маxim Mon в статията „Ферма за хора“). Но в по-глобален мащаб е необходимо да се изгради ферма за енергийните донори и като се управлява да се максимизира отдаването. Когато се говори за отдаване, не става дума за физическа енергия при извършване на някаква физическа работа. Това отдаване на енергия е в материалния план. Ние говорим за енергия в нематериален план, енергия на съзнанието. Съзнанието на всяко живо същество е в някакъв смисъл „генератор“ на честоти в някакъв диапазон. Съзнанието, както и аурата вибрират постоянно – това е неговата същност. Колкото повече са съществата- толкова повече енергия генерират непрекъснато. Целият въпрос е в спектъра и амплитудата на вибрациите. У всяко същество този спектър се променя и зависи от външни събития, както и от вътрешната работа на ума. В Интернет можете да намерите таблица на честотите на някои емоции, като честотата на гнева / страх / отчаяние / любов / състрадание и т.н. Като цяло те се свеждат до това, което се разбира под отрицателни емоции – има нискочестотни вибрации, а всичко, което се отнася до положителните емоции – има високи вибрации …

Един от най-важните необходими фактори е ограничението на знанията. Истинското знание ви позволява да разберете работата на мирозданието и по този начин да бъдете в състояние да се впишете в него. Вместо това е необходимо да приложи неразбиране и страх, свързани с него, система на неверни знания, да се контролира и развива науката строго в правилната посока. Може просто да се убиват всички носители на истинското знание, както е правено по време на Инквизицията. В допълнение, необходимо е генетично да се ограничат способностите за мислене и осъзнаване. Най-важният фактор е затварянето на комуникационния канал с Висшия Аз, за да се сведе до минимум изтичането на знания директно. Това е направено с помощта на генетични прищипвания, като „разреждане“ на ДНК с „фрагменти от боклук,“ намаляване на броя на нишките на ДНК и хромозомите.

Да приемем, че логистиката за предаване на получения урожай от светла енергия е съвсем очевидна – това са всичките култови и религиозни съоръжения по планетата, където хората отиват доброволно и като донори в молитвите си отдават своя “дял”. Но пътят за предаването на гавах е по-усложнен. Гавах е ефирно-материално излъчване, отделяно при страданието на живите същества. Страх, ненавист, злоба, гняв, обида и други отрицателни емоции. Най-силното отделяне на гавах става при кръвоизтичане и смърт. Именно поради това съществата, на които това излъчване е нужно, са заинтересовани от убийствата на други същества, и по възможност в кръвопролития, макар че те самите не могат да свършат тази мръсна работа. На масоните, сатанистите и сектантите, различни маниаци и други хора, творящи зло – тези същности, посредством биотехнологии (обърнете внимание на кода МИК-РОБ – това е микро-робот) им впръскват ендорфини, морфиноподобни вещества, поощрявайки своите земни слуги с крепко здраве, власт, богатство. Колкото повече се доставя гавах, толкова по-силна е тяхната власт, иначе без нея техните батерии ще издъхнат и тогава цялото хорско стадо, останало без контрол, ще избяга. Ето защо им е нужна цялата тази планетарна истерия с Ковид-19, а и всички СМИ са отдавна под контрола на тези сили. Сега те работят с една цел – масови психози и истерии. Върви голяма жътва на гавах. Сега вече знаете защо не ни убиват веднага, а бавно се хранят, надсмиват се, гледайки ни в очите, говорейки за законите и извънредните положения.

  

  

Зараждане на мисълта - 1

Малко хора извън кръга на изучаващите психология са си давали труда да разрешат въпроса как се заражда мисълта. Ако се замислим, ще видим, че още като деца ние притежаваме вече оформени множество мисли - огромен склад от тъй наричаните “вродени” идеи. Това са идеи, които носим със себе си - синтезирани и обобщени резултати от наши минали опитности в предишни животи. С такъв умствен багаж ние навлизаме в този живот, така че психологът не е в състояние да установи чрез непосредствени наблюдения как се заражда мисълта.И все пак той би могъл да научи това-онова от наблюденията си над едно дете, защото както новото физическо тяло повтаря набързо в утробния си период дългата физическа еволюция на човечеството, така и новото умствено тяло преминава в детството стадиите на своето дълго минало развитие. Наистина, умственото тяло по никакъв начин не би могло да се отъждестви с мисълта и следователно с простото изучаване на новото умствено тяло всъщност не можем да установим как се заражда мисълта. Това е още по-вярно, ако се има предвид, че хората, които могат да изучават умственото тяло непосредствено са малко, а другите са ограничени да правят изводи само въз основа на резултатите от дейността на това тяло, които могат да се наблюдават отразени върху неговия по-плътен другар - физическия мозък и нервната система. Самата мисъл е нещо също толкова различно от умственото тяло, колкото и от физическото; тя принадлежи на съзнанието откъм неговата живот-страна, докато умственото и физическото тела принадлежат на форма-страната, на материята и са просто преходни носители или средства за проява. Както вече казахме, изследователят трябва винаги да има предвид “разликата между този, който знае и ума, който е неговото средство за постигане на знанието”, както и даденото вече определение на думата “ум” - умствено тяло и манас - едно сложно образувание.
Можем обаче, изучавайки въздействието на мисълта върху тези млади тела, по аналогия да направим извод за начина, по който възниква мисълта, когато едно Аз, от която и да е Вселена, влиза за първи път в контакт с не-Аза. Наблюденията могат да ни помогнат според правилото “Каквото е горе, това е и долу”. Тук всичко е само отражение и изучавайки отраженията, можем да научим нещо за предметите, които ги хвърлят.
Ако внимателно наблюдаваме едно дете, ще установим, че усещанията - отклик на дразнения с чувство на удоволствие или мъка - предшестват всеки признак на ум. Това означава, че неопределени усещания предшестват определени познания. Преди раждането детето е било поддържано от жизнените сили, течащи в майчиното тяло. Когато то започне независим живот, притокът на тези сили секва. Тогава майчиният живот тече вече вън от тялото на детето и не се подхранва от него. С намаляването на жизнените сили започва да се долавя нужда и тази нужда е мъка. Удовлетворяването й пък доставя удоволствие и детето изпада отново в несъзнателност. Появяват се първите слухови и зрителни усещания, но все още не се забелязва признак на разбиране. Първият признак на ум се появява, когато видът и гласът на майката или дойката се свържат с постоянно подновяващата се нужда и с доставянето на удоволствие чрез хранене - когато чрез паметта се появи връзка между група повтарящи се усещания и външен обект, който се разглежда като нещо отделно и като причина на тези усещания. Мисълта е осъзнаването на връзка, обединяваща в един цялостен образ многото усещания и външния обект. Това е първата проява на ум, първата мисъл; технически, това е перцепция[1]. Същността на тази перцепция е установяването на връзка, подобна на гореописаната, между една единица съзнание (Джива) и даден обект; там, където се установи такова отношение, има мисъл.
Този прост и вечно повтарящ се случай може да послужи като пример за това как се ражда мисълта в едно отделно Аз, т.е. в едно троично Аз, затворено в обвивка от материя, независимо колко фина е тя; едно Аз, различно от Единния Аз. В такова едно отделно Аз усещанията предшестват мислите, вниманието на Аза се събужда от впечатления, направени му от някои усещания, на които то откликва. Силното усещане за нужда, дължащо се на намаляването на жизнената енергия, само по себе си не поражда мисъл. Но нуждата, която се удовлетворява при срещата с млякото, оставя определено впечатление, следвано от чувство на удоволствие. След като това достатъчно често се е повтаряло, Азът достига повърхността слепешката, пипнешком; повърхността, защото оттам са дошли впечатленията. Жизнената енергия тече в умственото тяло и влива в него живот така, че то започва да отразява (първоначално слабо) предмета, предизвикал усещането. Тази промяна в умственото тяло, след като бъде повторена много пъти, разбужда Аза откъм неговата познавателна страна и той започва съответно да трепти. Изпитвал е нужда, осъществява се среща, изпитва удоволствие, но със срещата се появява и образ - въздействано е както върху устните, така и върху очите, като двете сетивни впечатления се сливат. Неговата собствена вътрешна природа свързва нуждата, срещата, образа и удоволствието в едно и тази връзка е мисъл. Докато той не отговори на въздействията по такъв начин, мисъл няма; Азът е този, който възприема, а не нещо друго или по-нисшестоящо.
Новият начин на възприемане оформя желанието; съзнанието престава да усеща неясна нужда от нещо и оформя желание за нещо вече определено - за мляко. Но първоначалното възприятие трябва да бъде преразгледано, защото Познавателят е свързал три неща в едно, а едно от тях трябва да се отдели - желанието. За отбелязване е, че първоначално появата на човека, който дава млякото, извиква нуждата, т.е. Познавателят извиква нуждата, когато се появи образът, асоцииран с нея - детето, макар и да не е гладно, ще желае гръдта на майката, когато я види. По-късно тази погрешна връзка се преустановява и майката се възприема като причина и цел на удоволствието. Така възниква желанието за майката, което по-нататък става импулс за мисъл.


[1] От лат. perceptio = възприемане. Псих.Отражение на непосредствено въздействащите върху сетивните органи предмети и явления от реалния свят.

Ани Безант

Трите същности в индийското учение за епохите/Троична алхимия на човека

 

Ученията за епохите са имали основно значение в представите на древните хора за историята. Такива учения са известни от наследствата на всички културни народи, живяли в древността – индуси, перси, халдеи, елини, келти и ацтеки.

Въпреки специфичните си особености, тези учения почиват на едни и същи общи принципи, а това е показателно за общия им произход и историческо основание. Така във всички учения световната история се поделя на четири епохи, през които господствуват различни човешки раси. Всяка една епоха завършва с някакво световно бедствие, с което боговете наказват хората за техните грехове. В течение на четирите епохи човечеството преживява непрекъснат упадък, който се натрупва в течение на времето, така че всяка следваща епоха е по-лоша от предходните. Древноиндийската философия се отличава с отличава с едно задълбочено познание на динамиката на епохите и господствеващите в тях обществени слоеве. В нея се рязглежда основният исторически кръговрат с продължителност от 12000 години, наречен Махаюга. Той се поделя на четири епохи-юги, които намаляват по реда на своята последователност в съотношение 4:3:2:1. За всяка юга е характерна определена обществена структура.

Първата епоха – Критаюга, съответствува на общоизвестната представа за Златния век. Хората , живяли през нея , са били силни тялом и духом, и са живели щастливо, без да познават греха. На представата за хора от Критаюга отговарят народите, живяли до Античността в Средна и Северна Европа. Народи , набеждавани с прозвището “варвари” от уж по-културните елини и римляни.

Не така е мислил римският историк Тацит за древните германи. Той истински ги е уважавал , впечатлен от тяхната силна раса и обществени отношения. В тях той е открил своя идеал за справедливо общиство и с носталгия си е спомнял за тяхната родина, наречена в съчиненията му “Свободните гори”.

Много по-късно, през XIV в. , европейските мореплаватели са открили Канарските острови и живеещия на тях народ, наречен гуанчи. Те са смятани за потомци на атлантите, и също са един пример за народ от Крита юга. Тези високи, синеоки и червенокоси хора от кроманьонската раса са удивили европейците не саво с физическата си сила и красота, но също и с високите си нравствени добродетели. За съжаление гуанчите почти напълно са били изтребени от испанските завоеватели след близо стогодишна война.

Старите българи също са имали самочувствието на народ от Златния век, от “ Първото Слънце”, както е записано в средновековния български превод на Книгата на Сибила. След приемането на християнството византийските нрави са унищожили традиционните български добродетели в благородническото съсловие. Но българското селячество е съхранило тези добродетели в един неподправен вид до края на Османското владичество. “Тий българи живеят друголюбно между си и съхранили са почти първобитное неповинно начертание старого живота.” (Г.Раковски).

През Трета юга е започнала покварата и упадъкът на расата. Но злото е било все още малко и се е компенсирало с трифункционалната обществена йерархия, в която ръководно място са заемали духовниците – брахмани. Тази епоха съответствува на времето от Библейския потоп през V хил. пр. Хр. До средата на I хил. пр. Хр. През нея са се развивали цивилизации, управлявани от високопросветени жречески съсловия, които наричаме духовни. Най-ранните от тях са Египет, Шумер и Протоиндийската цивилизация. По-късно са възникнали и индоевропейските духовни цивилизации – Индия, Персия, а също и древната българска държава – Балхара.



През Двапара юга са управлявали воините – кшатри.

Тази епоха съответствува на Гръко-Римска цивилизация и на по-късната Европейска средновековна цивилизация. В тях духовенството не е било толкова високопросветено , колкото в духовните цивилизации, и властта действително е принадлежала главно на войнското съсловие. Тези цивилизации ние наричаме войнски. Така например гражданството на Древния Рим се поделя на две добре известни обществени съсловия – патриции и плебеи. Управляващите патриции са аристократи от войнското съсловие, присвоили си правомощията на жреческото съсловие – sacra. От своя страна обикновените граждани – плебеите не са признавали sacra на патрициите, и това показва, че те са държали на достоверната трифункционална йерархия, която патрициите са нарушили.

Днес живеем в края на Кали юга. Според пророчествата през тази епоха управляват вайшите и шудрите, слабите тялом и духом, без дълг, морал и религия. И наистина това съответствува на модернистичната буржоазна цивилизация, управлявана по анонимен път от нехероични елементи – банкери, лихвари, търгаши. Нейната обществена структура е изцяло разрушена, както военните, полицията и правителствата, така и тъй наречената “интелигенция” (атеистичният заместител на духовенството), обслужват комерсиалните интереси на световните паразитни кръгове.

Този бегъл поглед върху човешката история е достатъчен, за да се убедим, че упадъкът непрестанно е вземал надмощие в живота на човечеството, и като проклятие тегне над неговата съдба. Древноиндийската философия обяснява обществения упадък със загубата на дхарма – нравствения закон, от който произтичат редът и благоденствието в обществото. Каква е причината за това?

Животът е антиентропийно явление, но в дълговременен план подлежи на бавна деградация. В природата това се поправя от неумолимото действие на естествения отбор, който прочиства живота от всичко нездраво. Но колкото по-независим от природата става човекът, толкова па-малко той е в състояние да контролира собствената си природа. Поради отстраняването на отбора в поколенията се натрупват дегенеративни изменения, дължащи се на расови смешения и вредни мутации, и така се влошава качеството на расата. Оттук следва и непрекъснатото разрушаване на обществената структура, което в крайна сметка следва да достигне до пълния хаос, или Махапралая ( Голямото разтваряне) което ще отбележи края на Калиюга и цялата Махаюга .Но това разтваряне няма да бъде краят на Света, а едно пречистване, след което животът ще продължи вечния си кръговрат.

Кръговратът на епохите се свързва с представата за трите върховни божества в хиндуисткия пантеон: Брахма – Творецът, Вишну – пазителят и Шива – Разрушителят. От Брахма произтича чистото творение в началото на Критаюга. През Критаюга също така управляват брахманите, затова тя още се нарича Брахманаюга, както и Сатияюга – Епоха на Истината. Вишну се намесва по средата на историческия кръговрат, за да запази човечеството от упадъка. През Двапараюга, когато властта е преминала в ръцете на кшатрите, Вишну се е превъплътил в брахман на военна служба, за да запази богоустановеното управление на брахманите. В края на Калиюга, когато разложението взема застрашителни размери и положението става неспасяемо, идва ред на Шива да разруши света с космическия си танц. Да унищожи нездравото, за да засили здравото за нова Сатияюга.

Троичната алхимия на човека

Нашето учение за трите същности ще остане непълно, ако не го развием и в дълбочина. По пътя на изложението ние засегнахме толкова важни въпроси от човешкото битие. Пред нас стоят, обвити в мистично тайнство, загадките на сътворението, цялостната история и бъдещето на човечеството. Ключът към тези съдбовни за нас тайни се крие в отговора на основния въпрос: кои са онези вътрешни сили, които движат трите кръговрата в човека – духовен, кръвен и обменен, и произтичащата от тях обществена структура? Тези сили са извън обсега на познатата ни материалистическа наука. Тяхното съществуване е предмет на познанието на метафизическата наука, но тя не ги обяснява с точни дефиниции, а посредством техните качества и съотношения, с които те се разкриват в сетивния свят.

Индоевропейците винаги са развивали своите учения върху познанието на природните закони. Те са възприемали троичната подреденост на човека като една естествена даденост, която са свързвали с цялостния си мироглед. Така е възникнала една прастара философия, осмисляща троичния порядък на Света. Както и други предхристиянски учения, унищожени повсеместно, тази философия е запазена в Индия – тази съкровищница на арийската култура. Това е философията Самкхя.

Самкхя е дуалистична философия, която признава две независими едно от друго начала на Света – природа и дух, наречени пракрити и пуруша. Пракрити е изградена от три основни субстанции, или същности, наречени гуни :саттва – духовният потенциал, чистата същност, чрез която пуруша прониква в пракрити ; раджас – активната сила ; и тамас – тъмната, инертна материя.



http://www.spiritualresearchfoundation.
org/bg

Трите гуни присъствуват в цялата Вселена, и стоят в основата на живота. Ако обърнем поглед към биологията, ще се уверим, че гуните се проявяват в трите зародишни пласта, от които се развиват животните и човекът : ектодерма, мезодерма и ендодерма. Саттва преобладава във външния зародишен пласт – ектодермата, от който се развива кожата, сетивните органи и нервната система. Чрез тях ние опознаваме света, а също и невидимия дух – пуруша, и така осъществяваме духовния кръговрат. Раджас преобладава в средния пласт, от който се развива мускулатурата, половата и кръвоносната система. В тях е силата, която движи живота, и осъществява кръвния кръговрат. Тамас преобладава във вътрешния пласт. От него се развиват вътрешните органи, осъществяващи обменния кръговрат.



krishna-prabhupada-bulgaria.blogspot.bg/2010/05/14.html

От взаимодействието на гуните произтича развитието и многообразието в природата. Когато гуните са в равновесие , пракрити е в покой. Щом това равновесие се наруши , от първоосновата възникват различни жизнени форми. Следователно многообразието в природата се изразява в различните съотношения на гуните в нейните творения. Но при понататъшното развитие съотношението достига до дисхармония , животът се изхабява и в него настъпва обратното на творението явление – разтварянето (пралая). Животът се завръща към първоосновата , докато хармонията на гуните се възстанови , и вече пречистен , отново продължава своето развитие.




Идеята за хармонията на трите същности в човека откриваме в българската поговорка “Здрав и читав”. думата ЧИТАВ е равнозначна на ЗДРАВ , но тя произхожда от древнобългарския,санскритски корен ЧИТ/Атомът под влияние на ЧИТ (универсално знание) формира Читта или спокойно,състояние на разума, който, когато е одухотворен, се нарича Буддхи, Интелект./ , който означава “три”."Чита" се превежда като мозъчна материя, умствено вещество. Всезнаещото Усещане като негово Съзнание е (Чета-на). Следователно здрав е този , който е читав , т.е. при когото трите същности са в равновесие. Любовта представлява взаимното протичане на съзнателната и позитивна енергия (чит-шакти) от една душа към друга.

На тези закономерности е подчинено и историческото развитие на човечеството през различните епохи. Чрез законите на Самкхя ние вече можем да си обясним същността на обществения упадък – това е един процес на последователно отпадане от трите същности , и от кръгавратите , които те осъществяват. Затова той е и напълно предсказуем , и доказателства за това са древните пророчества за нашето съвремие.

През Критаюга са господствували хората с хармонично развита троично подреденост. В живота на тези хора първостепенно значение е имал духовният кръговрат. Значителният дял на саттва е определял пълноценното развитие на сетивата им за духовното измерение. Посредством тях те са могли да общуват с висшите духовни сили и са постигали задълбочени познания за битието. За това например ни загатва древногръцкото учение за епохите. Според него първите хора са живели като богове , и самите богове са идвали да се съветват с тях. А според свещената книга на маите “Попол вух” първите хора са “имали познания за всичко , което съществува на Света. Когато гледали наоколо , те изведнъж виждали и наблюдавали отгоре надолу целия небесен свод и вътрешността на земята. Те виждали даже неща , скрити в дълбока тъмнина. Те виждали изведнъж целия свят без дори да се помръднат ; виждали го от мястото , където се намирали. Велика била тяхната мъдрост.”

В съвременните окултни науки тези способности се определят като “разширяване на съзнанието” или “духовна визия”. Благодарение на тях хората от Критаюга са се развивали като цялостни личности , съизмерими с боговете , и са създали едно наистина справедливо общество.

През следващите епохи делът на саттва е намалявал и това е довело до ограничаване на духовния кръговрат. През Двапараюга са господствували хората , за които съществено значение е имал кръвният кръговрат. Макар и със стеснен духовен кръгозор , тези хора са продължеле да бъдат верни на природните закони. Развивайки войнските добродетели , съответствуващи на раджас , те неуморно са се борили за господството на своя род. Но преди всичко те свято са спазвали свещените закони на кръвта , въпрос на чест за доблестните воини.

На свой ред и войнските добродетели преживяват упадък през Калиюга. В настоящата епоха преобладават онези хора , чието съществуване е сведено до обменния кръговрат , до задоволяването на материалните потребности. Днес този стремеж за задоволеност е достигнал до своята крайност , наречена консумизъм. Но робуването на материалните потребности влиза в противоречие с природните закони , и подтиска волята за самовъзпроизводство. Заради него през Калиюга става обичаен така наречения “брак по сметка” оправдан единствено от жаждата за богатство , но за сметка на качеството на расата в идните поколения.Така се засилва обратния подбор , съгласно пророчествата в Еддата за поругаването на свещените закони на кръвта.

Основно значение в живота на хората от Калиюга имат трудовите добродетели. До недалечното минало дребните и средните производители бяха главната обществена сила. Тези , които съставляват националната буржоазия , съответствуваща на вайшите. С пословичното си трудолюбие и предприемчивост те поддържаха едно устойчиво и благоденствуващо обшество.

Но и това време вече е история. Днес Светът се управлява от представителите на интернационалната лихварско-спекулативна буржоазия. Тяхната предприемчивост се свежда до натрупването на печалби по нетрудов , паразитен път. Чрез многобройните средства за масова информация те разпростират своята ценностна система над целия свят. Днес ние виждаме как се руши и последната опора на нашето общество – трудовите добродетели. Следователно сега живеем във времето на шудрите – най-нисшият обществен слой , на който са чужди трите основни добродетели. Но от законите на Самкхя е ясно , че съвременната обшествено-политическа система определено е противоестествена. Тя няма дълго да просъществува поради дълбоките си вътрешни противоречия.

Както вече забелязахме , през Калиюга господствуват различни обществени слоеве. Поради това тя се подразделя на два периода : на вайшите и на шудрите. На подобно деление подлежи Четвъртата епоха и в учението на ацтеките, с което епохите при тях всъщност стават пет на брой. Изглежда и ацтеките по свой път са достигнали до идеята за трите същности , за да я осъществят в делението на историческите епохи.

Историческото развитие на обществените слоеве показва , че те не са възникнали единствено по силата на обществената необходимост. Това са преди всичко едни исторически обособени раси – раси на Духа , които тантрическото учение класифицира така : дивя – хора с божествена природа ; вира – хора с хероическа природа ; и пашу – хора с животинска природа.

Не само в ученията за епохите , но и в други древни митове и предания се разказва за хората-богове , живели през първата епоха. Но там се разказва още и за техните отношения със смъртните хора , както са наречени хората с животинска природа. От смесените бракове между божествените и смъртните хора са се родили прословутите войнствени великани , които са господствували през следващите епохи. Така поради расовите смешения тези първи хора-богове са загубили божествените си добродетели.

Имайки предвид тези предания , ние следва да се направим едно важно уточнение : че в ученията за епохите всъщност се разглежда историята на една божествена раса , а не на всички човешки същества. Хората от Бялата раса са създали Световната цивилизация с нейните културни постижения , в това число и ученията за епохите. Под формата на “история на човечеството” те всъщност са пресъздали своята собствена история. Така следва да използуваме обобщителните понятия “хора” и “човечество” , използувани тук.

Своеобразно схващане за алхимията на човека застъпва Платон. Той обяснява божествената природа на атлантите и предисторическите атиняни с изявата на божествения елемент в тях , а упадъка – със смешението на този елемент със смъртния елемент , наследен от смъртните хора. Подобна представа е изразена в индийското учение за епохите. Там упадъкът на обществото се обяснява със загубата на дхарма , а нейният дял през различните епохи се определя така : Критаюга – пълна дхарма ; Третаюга – ѕ дхарма ; Двапараюга – Ѕ дхарма ; Калиюга – ј дхарма. Като нравствен закон дхарма е проявление на божествения елемент в човека , а делът на дхарма през епохите всъщност отговаря на дела на божествения елемент в различните раси , господствували през тях. Така брахманите , господствували през Крита- и Третаюга , са от чист божествен произход , или дивя. Кшатрите , господствували през Двапараюга , са наполовина от божествен проидход – вира. През Калиюга господствуват вайшите , при които божественият дял е ј , а впоследствие и шудрите , изцяло от небожиствин произход – пашу. Тези основни положения ни разкриват и същността на двиджа – категорията на дваждиродените , към която принадлежат брахманите , кшатрите и вайшите. За тях се вярва , че могат да живеят втори живот след смъртта , тъй-като душите им са безсмъртни , а както забелязахме , това качество се определя от наличието на божествен елемент в тях. Макар и с различни дялове в тяхната наследственост. За разлика от двиджа , шудрите нямат божествен елемент , следователно и възможности за втори живот – те са адвиджа. В учението за двиджа е развита една дълбока житейска мъдрост : че през целия си живот ние трябва да се стремим да осъществяваме божествения елемент в нас , независимо в каква степен сме го наследили. Това е да бъдем верни на Себе си и на висшата същност в нас самите. Подобна идея изказва и великият италиански философ Юлиус Евола. Той твърди , Арийската раса не може да се възстанови в изначалната си чистота , но може да се възроди нейния дух.

Задълбочените познания върху човешката алхимия показват , че качествата на трите (или четири) раси на Духа всъщност се определят от двата основни елемента – божествен и смъртен , както и от съотношенията между тях в отделните раси. От своя стряня тези два елемента съответствуват на гуните във философията Самкхя : божественият елемент – на саттва , и смъртният елемент – на тамас. Тези гуни всъщност са двете потенциални енергии , които се осъществяват при свързването си с активната енергия раджас. От саттва и раждас произтичат съзиданието и добрите дела , а от тамас и раджас – пороците и престъпленията. В това се състои и съдбовният житейски избор между доброто и злото – как да осъществим жизнената си енергия – в божественото или в животинското начало.