I. Как са могли древните народи да знаят нещо за измрелите чудовища на Въгленото и Мезозойското време и даже да ги описват устно и да възпроизвеждат техните изображения, ако сами не са ги виждали или не са притежавали описанията им в своите предания, описания, които изисквали живи и разумни очевидци?
II. И ако такова съществуване на очевидци вече е признато, то по какъв начин (само ако не се предположи ретроспективно ясновидство) се твърди, че човечеството и първите хора на Палеолита са можели да се появят не по-рано от средата на Третичния Период? Ние трябва да имаме предвид, че мнозинството учени не допускат появата на човека по-рано от Четвъртичния период, като по този начин напълно го изключват от Кайнозойските времена. Има видове животни, изчезнали от лицето на земята преди милиони години, описани и познати на народите, чиято цивилизация, както казват, е можела да започне едва преди няколко хиляди години. Възможно ли е това? Очевидно е необходимо да се допусне, че Мезозойският период е препокрил Четвъртичния период или че човекът трябва да се признае за съвременник на птеродактила и плезиозавъра.
И само защото окултистите вярват в Древната Мъдрост и Наука и я отстояват, независимо че в превода на Зохар крилатите заври се наричат „летящи камили“, от това не следва, че ние вярваме на всички разкази за подобни дракони, представени ни от средновековието. Птеродактилите и плезиозаврите са престанали да съществуват заедно с мнозинството от човечеството на третата раса. Поради това, когато католическите писатели сериозно ни убеждават да повярваме в приказките на Христофор Шерер и Кирхнер, видели на живо огнени и летящи дракони през 1619 и 1669 година, може би ще ни бъде разрешено да разглеждаме техните твърдения като сънища или измислици.1 Също така ние не можем да приемем по друг начин освен като „поетическа волност“ легендата за Петрарка, който като съпровождал веднъж в гората своята Лаура и минавал край пещера, видял в нея дракона. Той тутакси го намушкал с кинжал и го убил, като попречил на чудовището да изяде дамата на сърцето му.1 Ние на драго сърце бихме повярвали на неговия разказ, ако Петрарка живееше в дните на Атлантида, когато подобни допотопни чудовища още са можели да съществуват. Ние отричаме съществуването им в днешната епоха. Морският змей е едно, а драконът е съвършено друго. Първият е отричан от мнозинството хора, понеже живее в най-дълбоките места на океана, много е страхлив и се издига на повърхността само когато е принуден, може би от глад. По този начин, стоейки извън видимост, той може да съществува и все пак да бъде отричан. Но ако този описан дракон съществува, как би могъл да избегне да го забележат? Тази твар, съвременна на самото начало на петата раса, повече не съществува.
1 Авторите, привърженици на римокатолическото учение, приемат цялата серия от разкази за дракони, приведени от Кирхнер в неговата „Њdipus Жgyptiacus“, „De Genesi Draconum“ напълно сериозно. Според този йезуит, самият той е виждал дракон, който бил убит през 1669 година от селяни в околностите на Рим, тъй като директорът на Музея Барберини му изпратил дракона, за да нарисува звяра; което Кирхнер направил и публикувал в едно от своите in-folios. След това той получил писмо от Христофор Шерер, префект на Кантона Солер в Швейцария, в което този чиновник удостоверява, че със собствените си очи е видял жив дракон в лятна нощ през 1619 година. „Като стоях на балкона, за да се любувам на абсолютната бистрота на небосклона – пише той, – аз видях огнен блестящ дракон, който се издигаше от една от пещерите на планината Пилатус и бързо се насочваше към Флуелен, на другия край на езерото. Неговите размери бяха огромни, но опашката му беше още по-дълга и шията му опъната. Главата му и челюстите напомняха змия. В своя полет той изхвърляше многобройни искри (?!)... Отначало аз помислих, че това е метеор, но като се вгледах по-внимателно, скоро се убедих по неговия полет и очертанията на тялото му, че виждам истински дракон. Така аз съм щастлив да уведомя ваше преподобие за действителното съществуване на тези животни“ – сънувайки за отдавна минали векове, би трябвало да добави авторът. (Пак там, стр. 424.)
1 Като убедително доказателство за реалността на този факт един католик отпраща читателя към картина, изобразяваща тази сцена и нарисувана от Симон Сиенски, приятел на поета, на портала на църквата Notre Dame Du Don в Авиньон, независимо от забраната на висшия Понтиф, който „не разрешавал въдворяването на този триумф на любовта на свято място“. Католикът добавя: „Времето е повредило това произведение на изкуството, но не е намалило неговото предание“ (пак там, стр. 425). „Драконите-Дяволи“ на нашата ера, за които говори Дьо Мирвил, явно нямат успех, тъй като те изчезват твърде тайнствено от музеите, където казват, че били пазени. Така Драконът, балсамиран от Уилс Алдоврандус и подарен на Музея на Сената в Неапол или в Болония, „още се намирал там през 1700 година“, но сега го няма. (Пак там, стр. 427.)
Читателят може да попита – защо въобще говорим за дракони? Ние отговаряме: първо, защото знанието за съществуването на подобни животни е доказателство за дълбоката древност на човешката раса; и второ, за да покажем разликата между действителния зоологически смисъл на думите „Дракон“, „Нага“ и „Змей“ и значението на метафората при тяхното символично използване. Твърде е вероятно, срещайки някоя от тези думи, непосветеният читател, нищо незнаещ за тайния език, да ги приеме буквално. Оттук е quidproquos и несправедливите обвинения. Два примера са достатъчни. „Sed et Serpens?“ Да, но каква е била природата на змея? Мистиците интуитивно виждат в Змея на Книгата Битие животинска емблема и висока духовна същност; свръхразумна космическа сила, „Велика Паднала Светлина“, дух надзвезден и въздушен, и телурен едновременно, „чието влияние обвива нашето земно кълбо“ (qui circumambulat terram), както излага това Дьо Мирвил,1 християнин, фанатик на мъртвата буква, и „който се проявил само във физическата емблема, най-добре отговаряща на неговите морални и умствени гънки“ – т.е. в змиевиден образ.
Рис.32 Медния Змей, знамето на Моисей Начало XVI в.
Пасха е иудейски празник посветен на датата на изхода на арианските войски, "народа на Израел," от Каспийско море, от Хазарския Итил =монголо-татарската столица Итил = Сарай Бату = Астрахан за завладяване на Paradise/ Райския Рим, за да го направят Световен ариански Мир покланящ се на змея-Aру. Потвърждение на гореизказаното е Евангелие на Йоана: където е указано, че ". Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва и Човешкият Син бъде издигнат, че който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот" (3 14-16). Това означава, че апостол Йоан директно оприличава Христос на Медния Змей Serpent. На Фигура 32 е показан образа на медната змия на прът от Моисей възнесена за да и се покланят иудеите следващи за нея.
Рис.33 Икона, изображающая распятие Хора-Христа,из церкви с. Чернокулова
На Рис.33 е показана типична икона, датираща от началото на XVI век., Което показва, разпъването на Христос. Вижда се добре, че кривата на тялото на Христос, изобразен антропоморфно (т.е. в човешка форма) е напълно съвместима с огъването на Медната Змия възнесена от Моисей, от което може да се заключи, че иконата на разпъването на Христос на Рис.33 е изпълнена по същата култова/религиозна традиция, както и изображението на Медния/Бедния Змей на Рис.32.
Това означава, че Фигура 33 показва арианска икона, която изобразява разпятието дошло на Земята от ада през 1666 г. в човешката форма/облик на Звяра-Змея = Хора-Христа, разрушил Рая, Paradise/Райския Рим и трансформирал Земята в ариански технологичен свят, упадащ към високо технологичните адски локали на Билла Сварга. Кривите на тялото разпнатия Хора-Христа е идентичен с изображението на Медния Змей на Рис.32. Именно въплътения Хор-Христ(-ос), върна в злокачествения грях земляните, съблазнени човечеството доброволно да се откажат отРайския Раав(-ы), вместо което на Земята се насади арианската вяра. Тъй като арианската вяра е изградена изцяло върху лъжи и измами, в нея няма реална истина , веднага след разпването от римляните на Христа-Хора арианската вяра веднага се разпада на няколко ариански течения, като християнство, ислям, юдаизъм, будизъм и т.н., които, от своя страна, също започнаха да се дробят фрактално на секти, и този процес продължава в настоящия момент. Борбата на арианите срещу Рим беше дълга и упорита, традицията на поклонение към Sun Ra в света не бе победена, арианите не успяха да я победят с въоръжена сила, и затова Вестфалския мир през 1648, провъзгласява принципа на "чиято власт, такъв ред и религия", (или религиите се налагат по местожевеене) новообразуваните религиозни култове са със синкретични характер, тоест, съдържа елементи както на Paradise Райската Раав, така и на арианството. Икони, изобразяващи меандрите на кръста като змия-Христос хор бяха разпределени в мускусни в XVI -. XVII век, когато арианите, кромешники-поддръжници на Иван Грозни и неговите последователи бяха нетърпеливи да доминират над света. Тогава тази иконографска традиция напълно изчезна заради поражението на идеологията и кромешничеството и последвалите синкретизации създаващи през XVIII-XIX век нови религиозни култове, подаде отказващи се от поклонението на Рa, така и от поклонението на Aру в полза на признаването като обект на поклонение на "Всемогъщото Нищо", т.е. към несъществуващия "Бог-Дух", който не съществува материално, и затова във физическото съществуване на който последователите му остава само да вярват. Днес доминират образи на разпятия, където тялото на Христос се намира на кръста вертикално без серпентинови завои, което показва, че в момента, Христос се проповядва, поне официално, както възкръснал не-сущий абстрактен Бог -Дух, а не като Син на Духа на Луната, Йис_Ара, и плътския Ка, разположен в ада в ядрото на Земята. Горните доказателства доказват несъстоятелноста на тезата на Д. Айк че християнството произхождало от Рим, една добра манипулация.
Но какво ще направят християните с Медния Змей, „Божествения лечител“, ако разгледаме змея като емблема на хитростта, лукавството и злото, като самия Сатана? Възможно ли е някога да се установи линията на разграничаването, щом тя произволно е прекарана в сектантски и теологичен дух? Тъй като, ако последователите на римокатолическата църква преподават, че Меркурий и Ескулап, или Асклепий, в действителност представляващи едно и също лице, са „дяволи и синове на дявола“ и техният жезъл и змей е „Жезъл на Дявола“, как ще бъде с Медния Змей на Мойсей? Всеки учен знае, че както езическият „жезъл“, така и европейският „змей“ са едно и също нещо, а именно Кадуцея на Меркурий, син на Аполон Питийски. Лесно е да се разбере защо евреите са приели змиевидния образ за техния „прелъстител“. При тях той е бил чисто физиологически и фалически и никакво количество казуистични разсъждения от страна на римокатолическата църква не може да придаде на това друг смисъл, ако тайният език бъде добре изучен и европейските свитъци прочетени в тяхното числово значение. Окултистите знаят, че Змея, Нага и Дракона имат, всеки поотделно, седмично значение; че Слънцето например е било астрономическа и космическа емблема на две противоположни Светила и двата Змея на гностиците, на доброто и злото. Те също така знаят, че при обобщение, изводите на науката, както и на геологията представляват две най-нелепи крайности. Понеже когато първата ни казва, че е достатъчно да се проследят митовете за змейовете до техния първоначален източник на астрономическата легенда и сериозно да се замислим върху Слънцето, победителя над Питона и над Небесната Дева в Зодиака, отблъскваща назад пояждащия дракон, за да имаме ключ към всички следващи религиозни догми – лесно е да се види, че вместо да обобщи, авторът се е вслушал в християнската религия и Откровението. Това определяме като едната крайност. Ние виждаме другата там, където теологията, повтаряйки прочутото решение на Трентския Събор, се старае да убеди народните маси, че:
„От Грехопадението на човека до часа на кръщаването му дяволът има пълна власт над него и го притежава по право – diabolum dominium et potestaоem super homines hцhere et jure eos possidere.“1
1 Пак там, стр. 433.
На това Окултната Философия отговаря: докажете отначало съществуването на дявола като особа, а след това ние ще можем да повярваме на подобно вродено обземане. Достатъчни са твърде малка степен на наблюдателност и познание за човешката природа, за да се докаже погрешността на тази теологична догма. Ако Сатаната имаше реалност в обективния и даже в субективния свят (в църковния смисъл), именно жалкият дявол щеше да бъде обзет от злобни хора – следователно от мнозинството от човечеството. Именно самото човечество и специално свещеничеството, оглавявано от надменната, безпринципна и нетърпима римокатолическа църква, е заченало, родило и с любов е възпитавало Духа на Злото. Но това вече е отклонение.
За Ищар, дракона-змия Христ и тайния мистичен смисъл на думите.
„Църквата хвърля обвинение върху целия мислещ свят за неговото поклонение пред Змея. Цялото човечество му е кадило благовония или пък го е било с камъни. В книгите Зенд се споменава за него, а също така и в Цзин и Ведите, както в Ед... и в Библията... Навсякъде свещеният Змей (Нага) има свое светилище и свой свещенослужител. В Рим весталката му... приготвя храната със същата грижовност, каквато изразява и към свещения огън. В Гърция Ескулап не може да лекува без неговата помощ и му посвещава силите си. Всеки е чувал за прочутите римски посланици, изпратени от Сената при бога на изцелението и за завръщането им с не по-малко прочутия змей, който ги последвал по собствено желание и сам, без съпровождащи го, към своя главен храм на островите Тибра. Не е имало нито една вакханка, която да не е обвивала (змея) около косите си, нито един авгур, който да не го е разпитвал старателно, нито един некромант, чиито гробове да са били лишени от неговото присъствие. Каините и офитите го наричат Създател, едновременно признавайки, както това е правил и Шелинг, че змеят „е злобен в естеството и образа си.“1
Да, авторът е прав и ако някой иска да има пълна представа за престижа, с който се ползва змеят чак до наши дни, той би трябвало да изучи този въпрос в Индия и да научи всичко, в което още вярват във връзка с Нагите (кобрите) и какво им се приписва в тази страна. Също така би трябвало да се посетят африканците от племето Whydah и Voodoo от Порт о Пренс и Ямайка, нагалите в Мексико и па или хората-змии на Китай и т.н. Но защо се учудваме, че на змея се „кланят“ и в същото време го проклинат, след като знаем, че от самото начало той е бил само символ? Във всеки древен език думата Дракон е означавала това, което означава и сега на китайски, а именно дълъг или „същество, отличаващо се по разум“, а на гръцки ?????? или „този, който вижда и пази“.2 Нима подобни определения са можели да се отнесат към животното, носещо това наименование? Нима не е очевидно, че докъдето и да е довело диваците днес суеверието и забравата на първоначалния смисъл, горните определения са били предназначавани за човешки прообрази, чиито символи са били Змейовете и Драконите? Тези прототипи – и до днес наричани в Китай „Дракони на Мъдростта“ – били първите ученици на Дхиани, на техните наставници; казано накратко, те били първите Адепти на третата раса и след това на четвъртата и петата раси. Това име станало универсално и нито един здравомислещ човек преди християнската ера никога не би смесил човека със символа.
1 Пак там, стр. 432, 443. Това е почти толкова справедливо, колкото ако фанатик на бъдеща вяра, устремен към възвеличаването на своята религия за сметка на древното християнство, каже след няколко хилядолетия: „Навсякъде е съществувало поклонение на четирикракото агне. Наричайки го агнец, монахинята го поставяла върху гърдите си, свещенослужителите го помествали в олтарите. То присъства на всяка великденска трапеза и гръмогласно е било прославяно във всички храмове. И въпреки това християните са се страхували от него и затова са го убивали и изяждали.“ Във всеки случай, езичниците поне не ядат своите свещени символи. Ние не познаваме нито един, който яде змиите или влечугите, с изключение на християнските цивилизовани страни, където започват с жабите и смоковете и трябва да свършат с истинските змии, както са започнали с агънцето и са завършили с конското месо.
2 Пак там, стр. 443.
„Символът на Кнут или Световната Душа“, пише Шамполион,
„се изобразява сред другите символи като огромен Змей, стоящ на човешки крака; това влечуго, емблема на Добрия Гений, е истински Агатодемон. Той често се изобразява с брада... Това свещено животно, тъждествено със Змея на орфитите, се среща на многобройни гностични и византийски камъни... Змеят има различни глави, но винаги един надпис, състоящ се от следните букви „???????“.1
Агатодемон бил надарен с „познание за доброто и злото“, т.е. с Божествената Мъдрост, тъй като без последното е невъзможно и първото.2 Привеждайки думите на Ямблих, Шамполион доказва, че той е бил:
„Божество, наричано ?????? (или Огън на Небесните Богове – Великия Tom – Хермес),3 на който Хермес Трисмегист приписва изобретяването на Магията.“4
1 „Пантеон“, 3.
2 Слънчевият Кнут или Агатодемона е Христос на гностиците, както е известно на всеки учен. Той е тясно свързан със Седемте Сина на София (Мъдростта), Седемте Сина на Адити, Всемирната Мъдрост, чийто осми син е Мартанда – Слънцето, докато Седемте останали са Седемте планетни Управници или Гении. Поради това Кнут бил Духовното Слънце на Озарението, Мъдростта и Покровител на всички египетски Посветени, както е станал такъв в по-късни времена Бел-Меродах или Бел-Белитанус у халдейците.
3 Хермес, или по-точно Тот, е било събирателно име. Абул Феда привежда в своята книга „Historia Anti-Islamica“ пет Хермеса, чиито имена: Хермес, Небо, Тот, в различни страни са се давали на велики Посветени. По този начин Небо, син на Меродах и Зарпанита, когото Херодот нарича Зевс-Белос, дал своето име на всички велики пророци, ясновидци и посветени. Всички те били „Змейове на мъдростта“, като свързани със Слънцето астрономически и с Мъдростта духовно.
4 „Пантеон“, текст 15.
„Изобретяването на Магията“! Странен израз, като че ли вечните и съществуващи тайни на природата могат да бъдат изобретени! Все едно след изтичането на хилядолетия в бъдеще да се припише на Крукс изобретяването на лъчистата материя, вместо откриването Ј. Хермес не е бил изобретател или даже откривател, тъй като, както е казано в последната бележка под черта, името Тот-Хермес е нарицателно, точно както и Енох. Еноихион, „вътрешно духовно око“ – Небо, пророк и ясновидец и т.н: Това не е личното име на някой живеещ човек, а общо заглавие на много Адепти. Връзката им със змея в символичната алегория е станала благодарение на тяхното просвещение и озарение от Слънчевите и Планетните Богове по време на най-ранната разумна раса, а именно третата. Всички те са представители и покровители на Тайната Мъдрост. Асклепий е син на Слънчевия Бог Аполон, той е и Меркурий. Небо е син на Бел-Меродах; Вайвасвата Ману, великия Риши, е син на Вайвасвата – Слънцето или Суря и т.н. Докато астрономически Нагите заедно с Ришите, Гандарва, Апсарас, Грамани (или Якша, по-малките Богове), Ятудхана и Девитеса са представени като приближени на Слънцето в течение на дванайсет слънчеви месеца, в теогонията, както и в антропологичната еволюция те са богове и хора, когато се въплъщават в низшия свят. Във връзка с това нека читателят си спомни факта, че Аполоний срещнал в Кашмир Нагите на буддистите. Разбира се, те не са били зоологични змии, нито етиологични Наги, а просто „мъдри хора“.
От Книгата Битие до Откровението Библията е само редица от исторически записки за великата борба между Бялата и Черната Магия, между Адептите на Дясната Пътека, Пророците и Адептите на Лявата Пътека – левити, свещеничеството на грубите тълпи. Дори изучаващите Окултизма, независимо че някои от тях разполагат с голямо количество архаични Манускрипти и непосредствено обучение, на което могат да се основават, все пак често се затрудняват да прекарат линията на разграничаване между Последователите на Дясната и Лявата Пътека. Великият разкол, започнал между синовете на четвъртата раса веднага след като Първите Храмове и Светилища на Посвещението били издигнати под ръководството на „Синовете Божии“, е предаден в алегорията за синовете на Яков. Доказателство, че са съществували две Школи на Магията и че ортодоксалните левити не са принадлежали към съкровената, се открива в думите на умиращия Яков. Тук ще бъде уместно да се приведат няколко цитата от „Разбулената Изида“.1
„Умиращият Яков описва така своите синове: „Дан“, казва той, „ще бъде змия на пътя, аспида на пътеката, ухапваща петата на коня така, че конникът му ще падне назад (т.е. той ще учи на черна магия). На твоята помощ се надявам, Господи!“ За Симон и Левий патриархът отбелязва,– че те са „братя“; мечовете им са оръдия на жестокост. В „съвета“ им да не влезе душата ми и в събранието им да не участва славата ми.“2 В оригинала думите „съвета им“ се четат „техния Cod“.3 А Сод e било названието на Великите Мистерии на Ваал, Адонис и Вакх, които били Слънчеви Богове и имали за свой символ Змея. Кабалистите обясняват алегорията за огнените Змейове, казвайки, че това име е било дадено на племето Левии, т.е. накратко – на всички левити, и че Мойсей е бил Главата на Содалите.“1
1 I, 555.
2 Книга Битие, XLIX, 17, 18 и 5, 6.
3 Dunlap в своя увод към „Sod, the Mysteries of Adoni“ (XI) обяснява думата „Сод“ като arcanum, религиозна Мистерия, на основата на труда на Шиндлер „Pentiglott“ – 1201. „Тайната на Господа принадлежи на онези, които се боят от него“, казва Псалм XXV, 14. Това е изопачен превод на християните, тъй като трябва да се чете така: „Sod Ihoh (Мистериите Ihon) за онези, които се боят от него.“ „Ал (Ел) е ужасен във великия Сод на Кедешимите (Свещенослужители, Светци, Посветени) “ – Псалм LXXXIX, 7 (пак там). Кедешимите били много далеч от светост. Вж. раздела „Светая Светих“ във втората част на този том.
1 „Членовете на школата на свещенослужителите се наричали Содали“, гласи „Latin Lexicon“ (IV, 448) на Freund. „Содалите се назначавали в Мистериите Идаен на Мощната Майка“, пише Цицерон в „De Senectute“ (Dunlap, ibid., стр. XII.).
И така, първото значение на „Победител на Змея“ трябва да бъде отнесено към Мистериите. Изцяло този въпрос ще бъде осветен по-нататък.
Засега от всичко това следва, че ако Мойсей е стоял начело на Мистериите, той е бил Йерофант; освен това, като виждаме, че в същото време пророците са рушели „мерзостите“ на израилския народ, значи са съществували две Школи. Така „Огнени Змейове“ било определение, дадено на левитите от свещеническата каста, след като те са се оттеглили от Добрия Закон, традиционното учение на Мойсей, и на всички, които са учели на Черна Магия. Исай, като сочел „въстаналите деца“, които трябва да носят богатствата си в земята, откъдето... излизат „аспидите и огнените летящи змейове“2 (или в Халдея и Египет), и посветените, които вече силно се изродили по неговото време (700 години пр. Хр.), е имал предвид вещарите на тези страни.3 Но трябва да се прояви голяма предпазливост, за да не бъдат те сбъркани с „Огнените Дракони на Мъдростта“ и „Синовете на Огнената Мъгла“.
2 XXX, 6.
3 Жреците на Ваал, които скачали през огън. Но това е бил еврейски термин, при това местен. Сарат означава „огнена или пламенна отрова“.
Във Великата Книга на Мистериите ни казват, че:
„Седем Властелини създали седем Човека: Трима Властелини (Дхиан-Когани или Питри) били свети и благи, другите четирима no-малко божествени и пълни със страсти... Чхая (отраженията) на Отците им били подобни.“
Това обяснява наблюдаваните различия в човешката природа, която се подразделя на седем степени на добро и зло. Седем вместилища били готови за обитаването в тях на Монади при седем различни кармични условия. На тази основа Коментарите обясняват лесното разпространение на злото веднага, щом човешките форми станали истински хора. Обаче някои древни философи в своите генетични писания не признавали тези седем и пишели само за четири. Така местният мексикански Генезис има „четири добри хора“, описани като четирима истински предци на човешката раса, „които не били породени нито от боговете, нито заченати от жена“, а тяхното създаване било чудо, произведено от Творческите Сили, и те били направени едва след като „три опита да се създадат хора не се увенчали с успех“. И египтяните в своята теология са имали само „Четири Сина на Бога“, докато в Пемандър са посочени седем — избягвайки по този начин всякакъв намек за лошата природа на човека. Но когато Сет от Бог слязъл до Сет-Тифон, той започнал да се нарича „седмия син“, откъдето по всяка вероятност е възникнало поверието, че „седмият син на седмия син“ винаги ще бъде природен магьосник, въпреки че в началото се е предполагало само вещар. Апап-змей, символизиращ Злото, е сразен от Акер, Змея на Сет1; поради това Сет-Тифон не е можел да е това зло. В Книга на Мъртвите е посочено, че глава CLXIII трябва да се чете „в присъствие на змей на два крака“, което означава висок Посветен, Йерофант, тъй като дискът и рогата на овена,2 украсяващи неговата „змийска“ глава, означават именно това в йероглифите на заглавието на споменатата глава от книгата. Над „змея“ са изобразени двете мистични очи на Амон,3 скрития „Таен Бог“. Посочените места потвърждават нашата теза за значението в древността на думата „змей“.
1 Книга на Мъртвите, гл. XXXIX.
2 Същите рога на овен се срещат на главата на Мойсей, които авторката е виждала на някои неотдавнашни медали в Палестина, един от които е нейно притежание. Рогата, които са част от ореола на сиянието в статуята на Мойсей в Рим, изваяна от Микеланджело, са вертикални, вместо да бъдат извити към ушите, но емблемата е една и съща; оттук е и Медния Змей.
3 Но вж. „Магически Папирус“ на Харис, номер V и изображението на Амон с глава на овен, зает с оформянето на хора върху грънчарското колело.
Що се отнася до Нагалите и Наргалите, откъде произлиза тьждествеността на имената на индуските Наги и американските Нагали?
„Наргал е бил главата на халдейските и асирийските Магьосници (Раб-Маг), а Нагал е бил главният магьосник на мексиканските индианци. И двете наименования произлизат от Гергал-Серезер на асирийския бог и индуските Наги. Както този, така и другите притежават една и съща мощ да имат при себе си приближен помощник на Демона, с когото те напълно отъждествяват себе си. Халдейският и асирийският Наргал е пазел своя Демон вътре в храма в образа на някакво животно, почитано като свещено. Нагала на индианците пази своя, където му е удобно – в съседното езеро или в гората, или в образа на някакво домашно животно.“1
Подобно сходство не може да се припише на съвпадението. Открита е нова светлина и ние виждаме, че за нашите предци на четвъртата раса тя е била вече стара, тъй като Арджуна, спътник и ученик на Кришна, според преданието се спуснал в Патала – „Антипод“, и там се оженил за Улупи,2 Нага или по-точно Наги, дъщеря на царя на Нагите Кауравия.3
1 Стр. 135 и 574, Брасьор дьо Бурбург, „Мексико“.
2 Думата Улупи (Улупл) има съвършено атлантически характер. Точно както и Атлантида, тя не е нито гръцко, нито санскритско име, а напомня мексиканските.
3 Махабхарата, Ади Парва, стих 7788, 7789. В Бхагавата Пурана (IX, XX, 31), както е обяснено от коментатора Шридхара, Улупи е показана като дъщеря на цар Манипур (вж. Вишну Пурана, превод на Уилсън, IV, 160). Но покойният пандит Дайананд Сарасвати, без съмнение най-големият авторитет по санскритски език и по Пураните в Индия, както и по тези въпроси, лично потвърдил, че Улупи е била дъщеря на Царя на Нагите в Патала или Америка преди 5000 години и че Нагите са били Посветени.
И така, може да се надяваме, че пълното значение на емблемата на Змея беше доказано. Това не е емблема на злото и най-малкото е символ на дявола; а в действителност е ???????????????????, „Вечното Слънце Абрасакс“, Централното Духовно Слънце на всички кабалисти, изобразено на някои диаграми с кръга на Тиферет.
Тук също можем да приведем извадки от наши ранни трудове и да пристъпим към по-нататъшни обяснения.
„От тази област на бездънна Дълбина (Бифос, Адити, Шекина, Покров на Непознаваемото) излиза Кръг, съставен от спирали. Това е Тиферет, което на езика на символизма означава велик Кръг, състоящ се от no-малки кръгове. Свит вътре така, че да следва по спиралите, лежи Змей – емблема на Мъдростта и Вечността – Двуредната Андрогина; Кръгът изобразява Еноя или Божествения разум (несъздаваща Мощ, която трябва да се възприема), а Змеят е Агатодемон, Офис, Сянка на Светлината (не вечната, но въпреки това най-великата светлина на нашия план). Както единият, така и другият били Логоси при офитите, или единство, тъй като Логоса проявява себе си като двуреден принцип на Доброто и Злото.“1
Ако това беше само бездействена и абсолютна Светлина, човешкият разум не би могъл не само да я оцени, но и да я разбере. Именно сянката дава възможност на Светлината да се прояви и Ј дава обективна реалност. Поради това Сянката не е Зло, а е необходимо съотношение, допълващо Светлината или Доброто; Сянката е нейна създателка на Земята.
По мнението на гностиците тези два принципа са безспорно Светлина и Сянка; Добро и Зло всъщност са единни и са съществували по време на цялата Вечност и ще съществуват дотогава, докато и проявените светове.
„Символът обяснява почитането от тази секта на Змея като спасител, независимо дали той ще е обвит около жертвения хляб или около Тау (фалическата емблема). В своето единство Еноя и Офис представляват Логоса. Когато те са разделени, единият изобразява Дървото на Духовния Живот, а другият Дървото на Познанието на Доброто и Злото. Поради това ние виждаме, че Офис устремява първата човешка двойка – материално произведение на Илда-Баоф, но притежаваща духовен принцип от София-Ахамот – да вкуси забранения плод, независимо от това, че Офис е Божествената Мъдрост.
Змеят, дървото на познанието на Доброто и Злото и Дървото на Живота, всички те са символи, пресадени от почвата на Индия. Араса-марам (?), фикусовото дърво, толкова свещено сред индусите – тъй като Вишну в едно от своите въплъщения почивал под дебелата му сянка и учел под него на човешка философия и наука – се нарича Дърво на Познанието и Дърво на Живота. Под пазещите от слънцето листа на този цар на горите Гуру преподават на своите ученици първия урок за безсмъртието и ги посвещават в тайните на живота и смъртта. Ява-Алейм на Свещеническата Школа, по халдейските традиции, учели човешките синове да станат подобни на тях. До днешното време Фо-чжу,2 пребиваващ в своя Фо-Мяо или храма на Будда на върха Гуин-Лун-Сан,1 на великата планина, извършва своите най-велики религиозни чудеса под дърво, наричано на китайски Сун-Мин-Шу или Дърво на Познанието и Дърво на Живота, тъй като невежеството е смърт и само знанието дава безсмъртие. Тази забележителна демонстрация става на всеки три години, когато огромно сборище от китайски буддистки пилигрими се стича в това свещено място.“2
1 „Разбулената Изида“, II, 293.
2 На китайски език Фо-чжу означава буквално Владика Будда или учител на Доктрината Будда – Фо.
1 Тази планина се намира на югозапад от Китай, почти между Китай и Тибет.
2 Пак там, стр. 293–294.
Сега става ясно защо най-първите Посветени и Адепти, или „Мъдри Хора“, които според твърдението били посветени в Тайните на Природата от самия Всемирен Разум, представян от висшите Ангели, са се наричали „Змейове на Мъдростта“ и „Дракони“ и също така защо първите физиологически завършени двойки (мъже и жени) – след като били посветени от Офис, проявен и андрогинен Логос, в тайната на Човешкото създаване чрез вкусване на плода на Познанието – постепенно започнали да бъдат обвинявани от материалистическия дух на потомството в извършване на грях и в непослушание на „господа Бога“, подучени от Змея.
Първите християни – които заели от евреите тяхната Библия — толкова малко са разбрали езотеричния смисъл на първите четири глави на Книгата Битие, че не могли да видят как непослушанието не само не е съдържало грях, а и „Змея“ е бил в действителност Самият „Господ Бог“, който също като Офис, Логос или носител на божествената творческа мъдрост, е учел човечеството на свой ред да станат създатели.3 Те никога не са си давали сметка, че Кръстът е бил еволюция на Дървото и Змея и по този начин е станал спасение на човечеството. По силата на това той вече ставал най-първият и основен символ на Творческата Причина, приложим към геометрията, към числата, към астрономията, към измеренията и към животинското възпроизвеждане. Според Кабала проклятието настигнало човека със създаването на жената.1 Кръгът бил отделен от своята линия на диаметъра.
3 Читателят не бива да забравя – в Зохар, както и във всички кабалистични трудове се твърди, че „Метатрон се съединил с Шекина“. Така Шекина, като покров (благодат) на Ейн-Соф, представляващ Логоса, е самото Дърво на Познанието, докато Самаел – тъмният аспект на Логоса, заема само кората на това дърво и притежава единствено знанието за злото. Както казва Лакур, който виждал в Падението (Книга Битие, III) събитие, също отнасящо се към египетското посвещение: „Дърво на Пророчеството или знание за Доброто и Злота., е науката на Тзифон, Гения на съмнението, тзи – да учиш и, фон – съмнение. Тзифон е един от Алеймите; ние скоро ще го видим, носещ името Нах, изкусител“ („Елохими“, том II, стр. 218). Сега той е известен на символистите под името Йехова.
Да, авторът е прав и ако някой иска да има пълна представа за престижа, с който се ползва змеят чак до наши дни, той би трябвало да изучи този въпрос в Индия и да научи всичко, в което още вярват във връзка с Нагите (кобрите) и какво им се приписва в тази страна. Също така би трябвало да се посетят африканците от племето Whydah и Voodoo от Порт о Пренс и Ямайка, нагалите в Мексико и па или хората-змии на Китай и т.н. Но защо се учудваме, че на змея се „кланят“ и в същото време го проклинат, след като знаем, че от самото начало той е бил само символ? Във всеки древен език думата Дракон е означавала това, което означава и сега на китайски, а именно дълъг или „същество, отличаващо се по разум“, а на гръцки ?????? или „този, който вижда и пази“.2 Нима подобни определения са можели да се отнесат към животното, носещо това наименование? Нима не е очевидно, че докъдето и да е довело диваците днес суеверието и забравата на първоначалния смисъл, горните определения са били предназначавани за човешки прообрази, чиито символи са били Змейовете и Драконите? Тези прототипи – и до днес наричани в Китай „Дракони на Мъдростта“ – били първите ученици на Дхиани, на техните наставници; казано накратко, те били първите Адепти на третата раса и след това на четвъртата и петата раси. Това име станало универсално и нито един здравомислещ човек преди християнската ера никога не би смесил човека със символа.
2 Пак там, стр. 443.
„Символът на Кнут или Световната Душа“, пише Шамполион,
„се изобразява сред другите символи като огромен Змей, стоящ на човешки крака; това влечуго, емблема на Добрия Гений, е истински Агатодемон. Той често се изобразява с брада... Това свещено животно, тъждествено със Змея на орфитите, се среща на многобройни гностични и византийски камъни... Змеят има различни глави, но винаги един надпис, състоящ се от следните букви „???????“.1
Агатодемон бил надарен с „познание за доброто и злото“, т.е. с Божествената Мъдрост, тъй като без последното е невъзможно и първото.2 Привеждайки думите на Ямблих, Шамполион доказва, че той е бил:
„Божество, наричано ?????? (или Огън на Небесните Богове – Великия Tom – Хермес),3 на който Хермес Трисмегист приписва изобретяването на Магията.“4
1 „Пантеон“, 3.
2 Слънчевият Кнут или Агатодемона е Христос на гностиците, както е известно на всеки учен. Той е тясно свързан със Седемте Сина на София (Мъдростта), Седемте Сина на Адити, Всемирната Мъдрост, чийто осми син е Мартанда – Слънцето, докато Седемте останали са Седемте планетни Управници или Гении. Поради това Кнут бил Духовното Слънце на Озарението, Мъдростта и Покровител на всички египетски Посветени, както е станал такъв в по-късни времена Бел-Меродах или Бел-Белитанус у халдейците.
3 Хермес, или по-точно Тот, е било събирателно име. Абул Феда привежда в своята книга „Historia Anti-Islamica“ пет Хермеса, чиито имена: Хермес, Небо, Тот, в различни страни са се давали на велики Посветени. По този начин Небо, син на Меродах и Зарпанита, когото Херодот нарича Зевс-Белос, дал своето име на всички велики пророци, ясновидци и посветени. Всички те били „Змейове на мъдростта“, като свързани със Слънцето астрономически и с Мъдростта духовно.
4 „Пантеон“, текст 15.
„Изобретяването на Магията“! Странен израз, като че ли вечните и съществуващи тайни на природата могат да бъдат изобретени! Все едно след изтичането на хилядолетия в бъдеще да се припише на Крукс изобретяването на лъчистата материя, вместо откриването Ј. Хермес не е бил изобретател или даже откривател, тъй като, както е казано в последната бележка под черта, името Тот-Хермес е нарицателно, точно както и Енох. Еноихион, „вътрешно духовно око“ – Небо, пророк и ясновидец и т.н: Това не е личното име на някой живеещ човек, а общо заглавие на много Адепти. Връзката им със змея в символичната алегория е станала благодарение на тяхното просвещение и озарение от Слънчевите и Планетните Богове по време на най-ранната разумна раса, а именно третата. Всички те са представители и покровители на Тайната Мъдрост. Асклепий е син на Слънчевия Бог Аполон, той е и Меркурий. Небо е син на Бел-Меродах; Вайвасвата Ману, великия Риши, е син на Вайвасвата – Слънцето или Суря и т.н. Докато астрономически Нагите заедно с Ришите, Гандарва, Апсарас, Грамани (или Якша, по-малките Богове), Ятудхана и Девитеса са представени като приближени на Слънцето в течение на дванайсет слънчеви месеца, в теогонията, както и в антропологичната еволюция те са богове и хора, когато се въплъщават в низшия свят. Във връзка с това нека читателят си спомни факта, че Аполоний срещнал в Кашмир Нагите на буддистите. Разбира се, те не са били зоологични змии, нито етиологични Наги, а просто „мъдри хора“.
От Книгата Битие до Откровението Библията е само редица от исторически записки за великата борба между Бялата и Черната Магия, между Адептите на Дясната Пътека, Пророците и Адептите на Лявата Пътека – левити, свещеничеството на грубите тълпи. Дори изучаващите Окултизма, независимо че някои от тях разполагат с голямо количество архаични Манускрипти и непосредствено обучение, на което могат да се основават, все пак често се затрудняват да прекарат линията на разграничаване между Последователите на Дясната и Лявата Пътека. Великият разкол, започнал между синовете на четвъртата раса веднага след като Първите Храмове и Светилища на Посвещението били издигнати под ръководството на „Синовете Божии“, е предаден в алегорията за синовете на Яков. Доказателство, че са съществували две Школи на Магията и че ортодоксалните левити не са принадлежали към съкровената, се открива в думите на умиращия Яков. Тук ще бъде уместно да се приведат няколко цитата от „Разбулената Изида“.1
„Умиращият Яков описва така своите синове: „Дан“, казва той, „ще бъде змия на пътя, аспида на пътеката, ухапваща петата на коня така, че конникът му ще падне назад (т.е. той ще учи на черна магия). На твоята помощ се надявам, Господи!“ За Симон и Левий патриархът отбелязва,– че те са „братя“; мечовете им са оръдия на жестокост. В „съвета“ им да не влезе душата ми и в събранието им да не участва славата ми.“2 В оригинала думите „съвета им“ се четат „техния Cod“.3 А Сод e било названието на Великите Мистерии на Ваал, Адонис и Вакх, които били Слънчеви Богове и имали за свой символ Змея. Кабалистите обясняват алегорията за огнените Змейове, казвайки, че това име е било дадено на племето Левии, т.е. накратко – на всички левити, и че Мойсей е бил Главата на Содалите.“1
1 I, 555.
2 Книга Битие, XLIX, 17, 18 и 5, 6.
3 Dunlap в своя увод към „Sod, the Mysteries of Adoni“ (XI) обяснява думата „Сод“ като arcanum, религиозна Мистерия, на основата на труда на Шиндлер „Pentiglott“ – 1201. „Тайната на Господа принадлежи на онези, които се боят от него“, казва Псалм XXV, 14. Това е изопачен превод на християните, тъй като трябва да се чете така: „Sod Ihoh (Мистериите Ihon) за онези, които се боят от него.“ „Ал (Ел) е ужасен във великия Сод на Кедешимите (Свещенослужители, Светци, Посветени) “ – Псалм LXXXIX, 7 (пак там). Кедешимите били много далеч от светост. Вж. раздела „Светая Светих“ във втората част на този том.
1 „Членовете на школата на свещенослужителите се наричали Содали“, гласи „Latin Lexicon“ (IV, 448) на Freund. „Содалите се назначавали в Мистериите Идаен на Мощната Майка“, пише Цицерон в „De Senectute“ (Dunlap, ibid., стр. XII.).
И така, първото значение на „Победител на Змея“ трябва да бъде отнесено към Мистериите. Изцяло този въпрос ще бъде осветен по-нататък.
Засега от всичко това следва, че ако Мойсей е стоял начело на Мистериите, той е бил Йерофант; освен това, като виждаме, че в същото време пророците са рушели „мерзостите“ на израилския народ, значи са съществували две Школи. Така „Огнени Змейове“ било определение, дадено на левитите от свещеническата каста, след като те са се оттеглили от Добрия Закон, традиционното учение на Мойсей, и на всички, които са учели на Черна Магия. Исай, като сочел „въстаналите деца“, които трябва да носят богатствата си в земята, откъдето... излизат „аспидите и огнените летящи змейове“2 (или в Халдея и Египет), и посветените, които вече силно се изродили по неговото време (700 години пр. Хр.), е имал предвид вещарите на тези страни.3 Но трябва да се прояви голяма предпазливост, за да не бъдат те сбъркани с „Огнените Дракони на Мъдростта“ и „Синовете на Огнената Мъгла“.
2 XXX, 6.
3 Жреците на Ваал, които скачали през огън. Но това е бил еврейски термин, при това местен. Сарат означава „огнена или пламенна отрова“.
Във Великата Книга на Мистериите ни казват, че:
„Седем Властелини създали седем Човека: Трима Властелини (Дхиан-Когани или Питри) били свети и благи, другите четирима no-малко божествени и пълни със страсти... Чхая (отраженията) на Отците им били подобни.“
Това обяснява наблюдаваните различия в човешката природа, която се подразделя на седем степени на добро и зло. Седем вместилища били готови за обитаването в тях на Монади при седем различни кармични условия. На тази основа Коментарите обясняват лесното разпространение на злото веднага, щом човешките форми станали истински хора. Обаче някои древни философи в своите генетични писания не признавали тези седем и пишели само за четири. Така местният мексикански Генезис има „четири добри хора“, описани като четирима истински предци на човешката раса, „които не били породени нито от боговете, нито заченати от жена“, а тяхното създаване било чудо, произведено от Творческите Сили, и те били направени едва след като „три опита да се създадат хора не се увенчали с успех“. И египтяните в своята теология са имали само „Четири Сина на Бога“, докато в Пемандър са посочени седем — избягвайки по този начин всякакъв намек за лошата природа на човека. Но когато Сет от Бог слязъл до Сет-Тифон, той започнал да се нарича „седмия син“, откъдето по всяка вероятност е възникнало поверието, че „седмият син на седмия син“ винаги ще бъде природен магьосник, въпреки че в началото се е предполагало само вещар. Апап-змей, символизиращ Злото, е сразен от Акер, Змея на Сет1; поради това Сет-Тифон не е можел да е това зло. В Книга на Мъртвите е посочено, че глава CLXIII трябва да се чете „в присъствие на змей на два крака“, което означава висок Посветен, Йерофант, тъй като дискът и рогата на овена,2 украсяващи неговата „змийска“ глава, означават именно това в йероглифите на заглавието на споменатата глава от книгата. Над „змея“ са изобразени двете мистични очи на Амон,3 скрития „Таен Бог“. Посочените места потвърждават нашата теза за значението в древността на думата „змей“.
1 Книга на Мъртвите, гл. XXXIX.
2 Същите рога на овен се срещат на главата на Мойсей, които авторката е виждала на някои неотдавнашни медали в Палестина, един от които е нейно притежание. Рогата, които са част от ореола на сиянието в статуята на Мойсей в Рим, изваяна от Микеланджело, са вертикални, вместо да бъдат извити към ушите, но емблемата е една и съща; оттук е и Медния Змей.
3 Но вж. „Магически Папирус“ на Харис, номер V и изображението на Амон с глава на овен, зает с оформянето на хора върху грънчарското колело.
Що се отнася до Нагалите и Наргалите, откъде произлиза тьждествеността на имената на индуските Наги и американските Нагали?
„Наргал е бил главата на халдейските и асирийските Магьосници (Раб-Маг), а Нагал е бил главният магьосник на мексиканските индианци. И двете наименования произлизат от Гергал-Серезер на асирийския бог и индуските Наги. Както този, така и другите притежават една и съща мощ да имат при себе си приближен помощник на Демона, с когото те напълно отъждествяват себе си. Халдейският и асирийският Наргал е пазел своя Демон вътре в храма в образа на някакво животно, почитано като свещено. Нагала на индианците пази своя, където му е удобно – в съседното езеро или в гората, или в образа на някакво домашно животно.“1
Подобно сходство не може да се припише на съвпадението. Открита е нова светлина и ние виждаме, че за нашите предци на четвъртата раса тя е била вече стара, тъй като Арджуна, спътник и ученик на Кришна, според преданието се спуснал в Патала – „Антипод“, и там се оженил за Улупи,2 Нага или по-точно Наги, дъщеря на царя на Нагите Кауравия.3
Приблизително 240,000 мили под планетата Патала лока живее друго въплъщение на Върховният Бог. Той е експанзия на Господ Вишну известен като Господ Ананта или - Господ Санкарсана. Той е винаги в трансцендентална позиция, а защото той е почитан от Господ Шива, божеството на "Тамо-Гуна" или - тъмнината, Той понякога се нарича "Тамаси". Господ Ананта е преобладаващо божество на материалният режим(гуна) на невежеството, както и на фалшивото его на всички обусловени души.
1 Стр. 135 и 574, Брасьор дьо Бурбург, „Мексико“.
2 Думата Улупи (Улупл) има съвършено атлантически характер. Точно както и Атлантида, тя не е нито гръцко, нито санскритско име, а напомня мексиканските.
3 Махабхарата, Ади Парва, стих 7788, 7789. В Бхагавата Пурана (IX, XX, 31), както е обяснено от коментатора Шридхара, Улупи е показана като дъщеря на цар Манипур (вж. Вишну Пурана, превод на Уилсън, IV, 160). Но покойният пандит Дайананд Сарасвати, без съмнение най-големият авторитет по санскритски език и по Пураните в Индия, както и по тези въпроси, лично потвърдил, че Улупи е била дъщеря на Царя на Нагите в Патала или Америка преди 5000 години и че Нагите са били Посветени.
И така, може да се надяваме, че пълното значение на емблемата на Змея беше доказано. Това не е емблема на злото и най-малкото е символ на дявола; а в действителност е ???????????????????, „Вечното Слънце Абрасакс“, Централното Духовно Слънце на всички кабалисти, изобразено на някои диаграми с кръга на Тиферет.
Тук също можем да приведем извадки от наши ранни трудове и да пристъпим към по-нататъшни обяснения.
„От тази област на бездънна Дълбина (Бифос, Адити, Шекина, Покров на Непознаваемото) излиза Кръг, съставен от спирали. Това е Тиферет, което на езика на символизма означава велик Кръг, състоящ се от no-малки кръгове. Свит вътре така, че да следва по спиралите, лежи Змей – емблема на Мъдростта и Вечността – Двуредната Андрогина; Кръгът изобразява Еноя или Божествения разум (несъздаваща Мощ, която трябва да се възприема), а Змеят е Агатодемон, Офис, Сянка на Светлината (не вечната, но въпреки това най-великата светлина на нашия план). Както единият, така и другият били Логоси при офитите, или единство, тъй като Логоса проявява себе си като двуреден принцип на Доброто и Злото.“1
Ако това беше само бездействена и абсолютна Светлина, човешкият разум не би могъл не само да я оцени, но и да я разбере. Именно сянката дава възможност на Светлината да се прояви и Ј дава обективна реалност. Поради това Сянката не е Зло, а е необходимо съотношение, допълващо Светлината или Доброто; Сянката е нейна създателка на Земята.
По мнението на гностиците тези два принципа са безспорно Светлина и Сянка; Добро и Зло всъщност са единни и са съществували по време на цялата Вечност и ще съществуват дотогава, докато и проявените светове.
„Символът обяснява почитането от тази секта на Змея като спасител, независимо дали той ще е обвит около жертвения хляб или около Тау (фалическата емблема). В своето единство Еноя и Офис представляват Логоса. Когато те са разделени, единият изобразява Дървото на Духовния Живот, а другият Дървото на Познанието на Доброто и Злото. Поради това ние виждаме, че Офис устремява първата човешка двойка – материално произведение на Илда-Баоф, но притежаваща духовен принцип от София-Ахамот – да вкуси забранения плод, независимо от това, че Офис е Божествената Мъдрост.
Змеят, дървото на познанието на Доброто и Злото и Дървото на Живота, всички те са символи, пресадени от почвата на Индия. Араса-марам (?), фикусовото дърво, толкова свещено сред индусите – тъй като Вишну в едно от своите въплъщения почивал под дебелата му сянка и учел под него на човешка философия и наука – се нарича Дърво на Познанието и Дърво на Живота. Под пазещите от слънцето листа на този цар на горите Гуру преподават на своите ученици първия урок за безсмъртието и ги посвещават в тайните на живота и смъртта. Ява-Алейм на Свещеническата Школа, по халдейските традиции, учели човешките синове да станат подобни на тях. До днешното време Фо-чжу,2 пребиваващ в своя Фо-Мяо или храма на Будда на върха Гуин-Лун-Сан,1 на великата планина, извършва своите най-велики религиозни чудеса под дърво, наричано на китайски Сун-Мин-Шу или Дърво на Познанието и Дърво на Живота, тъй като невежеството е смърт и само знанието дава безсмъртие. Тази забележителна демонстрация става на всеки три години, когато огромно сборище от китайски буддистки пилигрими се стича в това свещено място.“2
1 „Разбулената Изида“, II, 293.
2 На китайски език Фо-чжу означава буквално Владика Будда или учител на Доктрината Будда – Фо.
1 Тази планина се намира на югозапад от Китай, почти между Китай и Тибет.
2 Пак там, стр. 293–294.
Сега става ясно защо най-първите Посветени и Адепти, или „Мъдри Хора“, които според твърдението били посветени в Тайните на Природата от самия Всемирен Разум, представян от висшите Ангели, са се наричали „Змейове на Мъдростта“ и „Дракони“ и също така защо първите физиологически завършени двойки (мъже и жени) – след като били посветени от Офис, проявен и андрогинен Логос, в тайната на Човешкото създаване чрез вкусване на плода на Познанието – постепенно започнали да бъдат обвинявани от материалистическия дух на потомството в извършване на грях и в непослушание на „господа Бога“, подучени от Змея.
Първите християни – които заели от евреите тяхната Библия — толкова малко са разбрали езотеричния смисъл на първите четири глави на Книгата Битие, че не могли да видят как непослушанието не само не е съдържало грях, а и „Змея“ е бил в действителност Самият „Господ Бог“, който също като Офис, Логос или носител на божествената творческа мъдрост, е учел човечеството на свой ред да станат създатели.3 Те никога не са си давали сметка, че Кръстът е бил еволюция на Дървото и Змея и по този начин е станал спасение на човечеството. По силата на това той вече ставал най-първият и основен символ на Творческата Причина, приложим към геометрията, към числата, към астрономията, към измеренията и към животинското възпроизвеждане. Според Кабала проклятието настигнало човека със създаването на жената.1 Кръгът бил отделен от своята линия на диаметъра.
3 Читателят не бива да забравя – в Зохар, както и във всички кабалистични трудове се твърди, че „Метатрон се съединил с Шекина“. Така Шекина, като покров (благодат) на Ейн-Соф, представляващ Логоса, е самото Дърво на Познанието, докато Самаел – тъмният аспект на Логоса, заема само кората на това дърво и притежава единствено знанието за злото. Както казва Лакур, който виждал в Падението (Книга Битие, III) събитие, също отнасящо се към египетското посвещение: „Дърво на Пророчеството или знание за Доброто и Злота., е науката на Тзифон, Гения на съмнението, тзи – да учиш и, фон – съмнение. Тзифон е един от Алеймите; ние скоро ще го видим, носещ името Нах, изкусител“ („Елохими“, том II, стр. 218). Сега той е известен на символистите под името Йехова.
СУБ-АТОМНИЯТ СВЯТ НА НАГИТЕ: GERMS & GEMS(БАЦИЛИ § АТОМИ) GENETIC ENGINEERING, HIGH TECHNOLOGY (AND TOTAL CONTROL
Нагас - „Под Расатала е друга планетарна система, известна като Патала или Нагалока, където има много демонични змии, господарите на Нагалока, като Санка, Кулика, Махасанка, Света, Дананджая, Дхтарарастра, Санкхакуда, Камбала, Асватара и Девадата. Главният сред тях е Васуки. Всички те са изключително ядосани и имат много, много качулки - някои змии пет качулки, други седем, други десет, други сто и трети хиляди. Тези качулки са покрити със скъпоценни камъни, а светлина, излъчвана от скъпоценните камъни, осветява цялата планетарна система на била-сварга. " (SB 5.24.31)
Ако попитате всеки инфекционист, вирусолог и паразитолог "От къде идват вирусите"?; той /тя ще вдигне рамене и ще каже...."ОТ МЪГЛИТЕ"... И Е АБСОЛЮТНО ПРАВ(А)!!! Вирусите са най-малките живи организми(съдържащи джива-атма, неделима индивидуална душа, за разлика от сперматозоидите, които съдържат Парам-атма, Свръх-душата), които "виреят" или по-скоро-"миреят" в МИРажът("Долният Астрал" на Огън/Вода). Вирусите са на границата на ВИРажът с МИРажът- ФЛУИДИТЕ: ВЪЗДУХ-Горен Астрал и ВОДА-Долен Астрал. Всъщност, те идват от долните земи(но земята(притхиви), като елемент(таттва) принадлежи към "Горният Астрал" - ВИР-ажът(заедно с въздуха-ваю'). Брахманите(възвишените учители) винаги са съветвали кшатриите(царете на земята) през древните епохи да НЕ строят сложни машини, а да практикуват и проповядват йога и пуджа (пречистване). Причината за това е да ги предпазят от пропадане и закотвяне в матрицата, вместо да я напуснат мистично, по не-насилствен и мирен начин. Изграждането на вимана означава да поставите рождената си телесна клетка в по-голяма вместо съзнателно да изоставите вашата родна телесна машина, наречена (Шри) 'Янтра' Оригиналната Матрица е създадена от божествените змии-нагите (генетични инженери) по заповед на Деми-Ургът(Духовният Сатурн Шива-Господарят на полу-светло-сенките). Падналите наги (които доброволно са напуснали Върховният и Неговият Администратор за Матрицата-Деми-Ургът) винаги ще се опитват в Краят на циклите изкуствено да пре-създават отново оригиналната матрица (ДНК) и за да останат "безсмъртни" в рамките матрицата, използвайки Знания, делегирани от ДемиУргът - Генетично Инженерство и Висши Технологии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар