Double Helix Nebulae 80 LY дълга и на 300 LY отдалечена от черната дупка в центъра на Млечния път, Тя е продукт на изключително силното магнитно поле на нашата галактика, чиято вълна я усуква навън. "Никой никога не е виждал нещо подобно преди в космическата сфера." Тя изглежда като голямомащабна фрактално-плазмена ДНК с двойна спирало-нишковидна структура, която е свързана с центъра на галактиката или като ядрената мембрана на ДНК-то на живата клетка.
Комбинативната възможност на нишковидната вакуумна структура, е че може да съществува като две редуващи се противоположни вериги /нишки/ само с различие в посоки. Противоположната двупосочност на двете вериги на ДНК е отражение на тази противоположна двупосочност на вакуумните нишки. Получава се първичното Абсолютно едномерно геометрично, материално пространство с безкрайна дължина на двупосочните вакуумни нишки..
Несътворимостта и неунищожимостта натази субстанция /точка/се определя от нейната безструктурност и безформие или от същността на Идеалната материална точка. Ето защото никой не може да сътвори и унищожи Идеалната/енергийна/точка – същност на духовната субстанция. Така че прото субстанцията може да бъде идеална, но тази идеалност не съдържа разум/поне в началото/ поради простотата на своята безструктурност и безформие.
Реално съществуващите противоположности във природата са не 2 а 4. Необходим минимум от 2 броя проточастици, за да съществува и се развива света. За да протича необходимото взаимодействие, Идеалната материална точка трябва да има свой антипод или проточастицата да приежава огледален двойник – античастица, подчиняващи се на Антисиметрията. От тази простота, съществуваща само като качествено различие между частицата и античастицата, развитието върви към раждане на структурите и формите на материята. Така от първичната безформена и безсмъртна материя без количествено различие, само с качествено различие между частиците и античастиците, се раждат новите вторични структури и форми с определено време на живот. След което се ражда различието като промяна на формата и количеството, определени от останалите видове симетрия. Двете противоположни проточастици /частица и античастица/ притежаващи необходимите първични материални свойства са с име Бегетрон /Бˉ/ и Антибегетрон /Б+/, дадено от автора на „Тетралектика на природата” – в името на България. При взаимодействието на точковидната електроотрицателна проточастица Бегетрон /Бˉ/, с пртивоположната античастица – Антибегетрон /Б+/ се стига до унищожаването на противоположните електрични заряди, еднаквата маса, противоположните посоки на спиновото въртене ½ , противоположните елементарни магнитни полюси като се получават най-занулените структури: частиците на вакуума /Вакуумон и Антивакуумон/ или първичното материално, относително едномерното геометрично пространство.
От тези частици преди големия взрив в резултат на микрофлуктоация се образуват торосоиди по законите на антисиметрията като всеки се свързва с антисиметричния си и образуват диполи всеки от които съдържа две еднакви части атоми тороси - това са виртуалните фотони които нямат спин.
Щом получихме частиците на вакуума, то от тях може да се построи неговата структура, а най-подходящо ще е името им Вакуумон /В0/ и Антивакуумон /В̄0/. От електродинамиката се знае, че електричните сили се проявяват при неподвижни електрични заряди, а магнитните при движение на електричните заряди.Така че при въртенето на ляво на отрицателния Бегетрон /Б–/, се появява положителен магнитен заряд /полюс/, а при въртенето на дясно на положителния Бегетрон /Б+/, се появява отрицателен магнитен заряд /полюс/. При получаване на Вакуумона и Антивакуумона, по подобие на атома, единия електрчен заряд е център, а другия се върти около него и от двете точковидни частици се получават възможните две нови структури – частиците на вакуума. Възможните комбинации са само две. При Вакуумона център е отрицателния Бегетрон, около който обикаля положителния Антибегетрон, а при Антивакуумона е обратно. Така се унищожават елементарните магнитни полюси, но не се унищожават магнитните свойства, а се получават магнитни диполи с S и N полюси, при които стават действени лоренцовите магнитни сили. Така получените неразделими магнитни полюси могат да бъдат разделени само при разпадането на Вакуумона и Антивакуумона, за да се получи отново Идеалната материална електромагнитна точка, която вече има елементарен магнитен заряд – монополът на Дирак. Това обяснява невъзможността за откриване монополът на Дирак.
Осъществявайки тази връзка помежду си чрез магнитните сили, частицата и античастицата на вакуума се навързват чрез ориентация на своите различни магнитни полюси/...–S–В0–NS–В̄̄̄0–NS–В0–NS–В̄0–NS–В0–NS–В̄0–NS–В0–NS–В̄0–N–.../, по подобие на химичните полимерни вериги, но по-правдоподобно, е че полимерните химични вериги са отражение на вакуумната нишковидна структура.
От тези частици преди големия взрив в резултат на микрофлуктоация се образуват торосоиди по законите на антисиметрията като всеки се свързва с антисиметричния си и образуват диполи всеки от които съдържа две еднакви части атоми тороси - това са виртуалните фотони които нямат спин.
При свиване на космичното яице в резултат на квантови удари техните два истински атома придобиват еднопосочен спин. Така от виртуалните фотони възникват реалните фотони спинори и първото вещество озарява космичното яйце и безбрежните простори край него. Кварките това са възможни типове реализация на истинските атоми спинори. Пранавата ОМ води до промяна, което е времето, до разделяне, което е пространство, което води до безбройни атоми,... но всичко това е само една идея. 
Структурата на ДНК е просто приемно устройство, нещо като антена. Без космически информационен поток гените са празно пространство, те не работят.
Енергийните полета на хората съществуват и имат холографска природа
Структурата на ДНК е просто приемно устройство, нещо като антена. Без космически информационен поток гените са празно пространство, те не работят.
Информация идваща отвън а не от ДНК, кара хормозомите да строят материалното тяло
Виртуални частици/Частица и античастица/физическия вакуум
Повечето от информацията, съдържаща се в хромозомите, е все още неизвестна за нас. Според учените, ДНК – това е същият текст като в книга. Но той има способността да се чете не само буква по буква и ред по ред, а и от всяка буква, защото няма прекъсване между думите. Като се чете този текст, с всяка следваща буква се получават все повече и повече текстове. Може да се чете и в обратна посока, ако редът е плосък. А ако веригата на текста е разгърната в триизмерното пространство, като в куб, текстът се чете във всички посоки.
https://thebulgariantimes.com/
Виртуални частици/Частица и античастица/физическия вакуум
Изследователи са открили че в ДНК се крие някаква кодирана информация, наличието която заставя човека да се счита за биологичен компютър, съставен от сложни програми
Съвсем наскоро учените стигнали до неочаквано откритие: молекулата на ДНК се състои не само от гени, участващи в синтеза на някои протеини, и гени, отговорни за формата на лицето, ушите, цвят на очите и т.н., а в по-голямата си част – от кодирани текстове. А освен това тези текстове заемат до 95-99 на сто от общото съдържание на хромозомите! Само 1 до 5 % са заети от известните гени, които синтезират белтъци.
Повечето от информацията, съдържаща се в хромозомите, е все още неизвестна за нас. Според учените, ДНК – това е същият текст като в книга. Но той има способността да се чете не само буква по буква и ред по ред, а и от всяка буква, защото няма прекъсване между думите. Като се чете този текст, с всяка следваща буква се получават все повече и повече текстове. Може да се чете и в обратна посока, ако редът е плосък. А ако веригата на текста е разгърната в триизмерното пространство, като в куб, текстът се чете във всички посоки.
Текстът е нестационарен, той постоянно се движи, променя, защото нашите хромозоми дишат, въртят се, генерират огромно количество текстове. Работата с лингвисти и математици от Московския държавен университет показва, че структурата на човешката реч, книжния текст и структурата на последователността на ДНК са математически близки, тоест текстовете са написани на неизвестни за нас езици. Клетките разговарят помежду си, както ние помежду си: генетичната система има безкраен брой езици.
Човекът е самочетяща се текстова структура, – заключава Гаряев. Нашите хромозоми изпълняват програмата за изграждане на тялото от яйцеклетката чрез биологични полета – фотонни и акустични. Във вътрешността на яйцеклетката се създава електромагнитния образ на бъдещото тялото, записва се неговата социопрограма, ако ви харесва повече – съдба.
Това е още една неизследвана особеност на генетичния апарат, която се осъществява, по-специално, чрез една от холограмите – а те са много, защото на една холограма могат да се записват множество холограми – се получава един или друг конкретен образ. И може да се чете само с цвета, с който е записан.
А нашите хромозоми излъчват в широк спектър, като се започне от ултравиолетовия и се стигне до инфрачервени, и следователно могат да четат една от друга множествените холограми. Резултатът е: светлинен и акустичен образ на бъдещия нов организъм, а в прогресия – всички бъдещи поколения.
Програмата, която е записана на ДНК, не може да е резултат от еволюцията на Дарвин: за да се запише това огромно количество информация е нужно време, което е много пъти повече от живота на Вселената.
Това е все едно да хвърляме тухли и да се опитаме да изградим небостъргач. Генетичната информация може да се предава на разстояние, ДНК молекулата може да съществува като поле. Един прост пример за пренасяне на генетичен материал – проникване в тялото ни на вируси като Ебола.
Този принцип на „непорочното зачатие“ може да се използва за създаване на някакво устройство, позволяващо да се въведе в човешкото тяло и да му влияе от вътре. „Ние сме разработили, – казва Петър, – лазер с молкули от ДНК.
Това нещо е потенциално страшно, като скалпел: може да лекува, но може и да убива. Не е преувеличено да се каже, че е основата на психотропните оръжия. Принципът на работа е такъв.
В основата на лазера лежат обикновени атомни структури, а в основата на молекулите на ДНК – текстове. Можете да въвеждате в участъка на хромозомата конкретен текст, и тези молекули на ДНК да преведете в състояние на лазер, това означава, че им въздействате така, че ДНК молекулите да започнат да светят и да издават звук – да говорят!
И в този момент светлината и звука могат да проникнат в друг човек и да въведат в него чужда генетична програма. И човекът се променя, придобива други характеристики, започва да мисли и действа по различно.
Думите влияят на структурата на ДНК
Човекът е самочетяща се текстова структура, – заключава Гаряев. Нашите хромозоми изпълняват програмата за изграждане на тялото от яйцеклетката чрез биологични полета – фотонни и акустични. Във вътрешността на яйцеклетката се създава електромагнитния образ на бъдещото тялото, записва се неговата социопрограма, ако ви харесва повече – съдба.
Това е още една неизследвана особеност на генетичния апарат, която се осъществява, по-специално, чрез една от холограмите – а те са много, защото на една холограма могат да се записват множество холограми – се получава един или друг конкретен образ. И може да се чете само с цвета, с който е записан.
А нашите хромозоми излъчват в широк спектър, като се започне от ултравиолетовия и се стигне до инфрачервени, и следователно могат да четат една от друга множествените холограми. Резултатът е: светлинен и акустичен образ на бъдещия нов организъм, а в прогресия – всички бъдещи поколения.
Програмата, която е записана на ДНК, не може да е резултат от еволюцията на Дарвин: за да се запише това огромно количество информация е нужно време, което е много пъти повече от живота на Вселената.
Това е все едно да хвърляме тухли и да се опитаме да изградим небостъргач. Генетичната информация може да се предава на разстояние, ДНК молекулата може да съществува като поле. Един прост пример за пренасяне на генетичен материал – проникване в тялото ни на вируси като Ебола.
Този принцип на „непорочното зачатие“ може да се използва за създаване на някакво устройство, позволяващо да се въведе в човешкото тяло и да му влияе от вътре. „Ние сме разработили, – казва Петър, – лазер с молкули от ДНК.
Това нещо е потенциално страшно, като скалпел: може да лекува, но може и да убива. Не е преувеличено да се каже, че е основата на психотропните оръжия. Принципът на работа е такъв.
В основата на лазера лежат обикновени атомни структури, а в основата на молекулите на ДНК – текстове. Можете да въвеждате в участъка на хромозомата конкретен текст, и тези молекули на ДНК да преведете в състояние на лазер, това означава, че им въздействате така, че ДНК молекулите да започнат да светят и да издават звук – да говорят!
И в този момент светлината и звука могат да проникнат в друг човек и да въведат в него чужда генетична програма. И човекът се променя, придобива други характеристики, започва да мисли и действа по различно.
Информацията за холограмата на макрокосмоса е по повърхноста на космичното яйце по Ведите а за микро-космоса на материално ниво за всяко растение, жив организъм, човек е във Ану (когиталните частици, кармичен атом, псион, трон на духа, Ану, атом на Демокрит, БГ трон, нематерилна точка от концетрирана енергия - всички наименования от различни теории и религия).От тези частици преди големия взрив в резултат на микрофлуктоация се образуват торосоиди по законите на антисиметрията като всеки се свързва с антисиметричния си и образуват диполи всеки от които съдържа две еднакви части атоми тороси това са виртуалните фотони които нямат спин при свиване на космичното яице в резултат на квантови удари техните два истински атома придобиват еднопосочен спин.Така от виртуалните фотони възникват реалните фотони спинори и първото вещество озарява космичното яйце и безбрежните простори край него.Кварките това са възможни типове реализация на истинските атоми спинори Пранавата ОМ води до промяна което е времето, до разделяне което е пространство,което води до безбройни атоми но всичко това е само една идея.
Тайната на света /отТодор Вачев/
Кратки бележки по книгата.
Приемаме че има безкраен океан от свръхфинни прото-частици движещи се с различни скорости, може и по-големи от cкороста на светлината.
Кратки бележки по книгата.
Приемаме че има безкраен океан от свръхфинни прото-частици движещи се с различни скорости, може и по-големи от cкороста на светлината.
При микроскопични флуктоации, трептене, се получава завихряне във микроскопични двойки торосоиди/латентни диполи, като постепенно всички те стават количествено и геометрично еднакви, неразличими един от друг, тогава именно ги наричаме вторични Х частици. Всяка от които съдържа 2 еднакви частици/истински атоми на Демокрит/
И така в природата/холограмата съществуват или са пуснати безкрайно много неделими микро обекти и те се свързват по два, образувайки всички Х частици. Ще си представим истинските атоми като микроскопичен облак от прото частици с особенна структура и организация на движение около един център. Движението вътре може скокообразно да придобива различен интензитет и да обхваща различна дълбочина.
При квантови удари на истинките атоми и Х частиците или между тях те могат да се превръщат в известните ел. частици съдържащи 2 или 3 атома. Това превръщане става по строги правила. При което истинските атоми придобиват спин маса, ел.заряд или други цялочислени заряди. Божественият промисъл се крие в структурата и свойствата на истинските атоми обуславяйки чудната хармония и разнообразие във света.
Свободните първични/пра частици приемаме за приносители съучастници в гравитационното поле а свободните Х частици/или виртуални фотони/ придобили постоянна скорост v=c приемаме за приносители на ЕМ и ЕЛ. поле и отчасти в гравитацията. Х частиците се движат в океан от първични частици и затова скороста им не достига до безкрайност а се мени по нелинеен закон стига до v>c след това пада до една мах. v=c/когато реактивната и активна производна се изравнят при някакъв мах/.
Макроскоп.флуктоации в резултат на субгравитационното поле и взаимодеиствия захваща все повече Х частици което води до свиване в миниатюрно за космическите мащаби много плътно и свръх температурно яйце. Виртуалните фотони придобиват пак v>c. Вероятноста за квантови удари рязко нараства и множество от тях от хомогени се превръщат в спинори(придобиват вътрешно спинорно движение или спин)Т.е. във резултат на квантови удари възниква незатихваща енергийна нееднородност възли/патрони/ - при което техните два истински атома без да се разделят един от друг придобиват еднопосочни спинове h/2 и h/2=1.
Така от хомогенните виртуални фотони възникват реалните фотони спинори и първото вещество озарява космичното яйце и безбрежните простори краи него.Втори етап- ражда се гравитационото взаимодеиствие g, еднакво по физическа същност, характер и микромеханика със субгравитационното взаимодеиствие но много по интензивно от него поради огромният брои нови разсейващи центрове/ възли/ - съществуващи вече в самите атоми спинори. В този стадий първоначалните фотони пак придобиват v>c те отчасти се разсейват от атомите спинори и това обуславя гравифотоното поле f то поражда слаби сили на отблъскване между телата F=k.m.m/r2.
F се дължи на субгравитационното Х/по слабо - от виртуални фотони/и на гравитационното g /по силно - от реални фотони/ - като се приспадне малкото отблъскване антигравитацията f.
Под въздеиствието на F материята се устремява с още по голяма скорост към центъра и виртуалните и реални фотони бурно реагират. В резултат свръхенергийни фотони, а други се разпадат на отделни атоми спинори(частици античастици),с маси много по големи от наблюдаваните в съвремените ускорители. Едните са антисиметрични(частици античастици), а при другите имаме огледално симетрично квантово взаимодеиствие при което възникват двойка атоми спинори неразличими по никакъв външен белег от огледалният си образ, с маси в покой m>0-Барионни заряди. Антибариони не съществуват както не съществува анти-фотон или анти -мезон.Така с възникването на неутралните атоми спинори и бариони заряди наред със свръхенергийни фотони и атоми спинори които са частица античастица един спрямо друг завършва великият космически срив и започва великият топлинен взрив родил нашата галактика.
Кварките това са възможни типове реализация на истинските атоми хомогени в спинори. Истиването на Космичното яйце води до намаляване на взаимодействието между различните видове кварки и антикварки, техните свойства се изменят и в една по късна фаза възникват нуклеоните/протони и неутрони/Тогава ел.заряди с голям брои неутрино и анти-неутрино остават все още свободни. По късно нуклеоните образуват по тежки атомни ядра около тях се настаняват ел. заряди компенсиращи положителният заряд на тези ядра т.е. възникват химическите атоми. А оцелелите първични фотони превърнали се в реликтови заедно с освободените неутрино и антинеутрино и досега скитат в просторите на Мегавселената обуславяйки в голяма степен нейната скрита маса.
Ако съществува гравитрон, то той най-вероятно е истинския атом на Демокрит - хомоген(и когато е в центъра трябва да е частица, кристализирала - по Славка Севрюкова), а извън него гравитационна вълна с голяма дължина и малка енергия. Целостта на нуклеоните се обяснява с обмен на неутрино и антинеутрино. Навън неутриното се превръща в всепроникваща частица, а вътре в структурата е силно енергийна вълна с много къса дължина, което е причина ядрените сили да се проявяват на много малка дължина, а на по-големи разстояния замират. И третата частица, фотон има средна дължина на вълна и енергия и управлява ЕМ-ма.
Така неутриното управлява микросветът/ядрени сили/,
Фотонът-макросвета.
Гравитрон/АНУ, атом на Демокрит, ПСИОН, праатом-хомоген/-Мегасвета,... и носителите на силите на света са триада.
И така в природата/холограмата съществуват или са пуснати безкрайно много неделими микро обекти и те се свързват по два, образувайки всички Х частици. Ще си представим истинските атоми като микроскопичен облак от прото частици с особенна структура и организация на движение около един център. Движението вътре може скокообразно да придобива различен интензитет и да обхваща различна дълбочина.
При квантови удари на истинките атоми и Х частиците или между тях те могат да се превръщат в известните ел. частици съдържащи 2 или 3 атома. Това превръщане става по строги правила. При което истинските атоми придобиват спин маса, ел.заряд или други цялочислени заряди. Божественият промисъл се крие в структурата и свойствата на истинските атоми обуславяйки чудната хармония и разнообразие във света.
Свободните първични/пра частици приемаме за приносители съучастници в гравитационното поле а свободните Х частици/или виртуални фотони/ придобили постоянна скорост v=c приемаме за приносители на ЕМ и ЕЛ. поле и отчасти в гравитацията. Х частиците се движат в океан от първични частици и затова скороста им не достига до безкрайност а се мени по нелинеен закон стига до v>c след това пада до една мах. v=c/когато реактивната и активна производна се изравнят при някакъв мах/.
Макроскоп.флуктоации в резултат на субгравитационното поле и взаимодеиствия захваща все повече Х частици което води до свиване в миниатюрно за космическите мащаби много плътно и свръх температурно яйце. Виртуалните фотони придобиват пак v>c. Вероятноста за квантови удари рязко нараства и множество от тях от хомогени се превръщат в спинори(придобиват вътрешно спинорно движение или спин)Т.е. във резултат на квантови удари възниква незатихваща енергийна нееднородност възли/патрони/ - при което техните два истински атома без да се разделят един от друг придобиват еднопосочни спинове h/2 и h/2=1.
Така от хомогенните виртуални фотони възникват реалните фотони спинори и първото вещество озарява космичното яйце и безбрежните простори краи него.Втори етап- ражда се гравитационото взаимодеиствие g, еднакво по физическа същност, характер и микромеханика със субгравитационното взаимодеиствие но много по интензивно от него поради огромният брои нови разсейващи центрове/ възли/ - съществуващи вече в самите атоми спинори. В този стадий първоначалните фотони пак придобиват v>c те отчасти се разсейват от атомите спинори и това обуславя гравифотоното поле f то поражда слаби сили на отблъскване между телата F=k.m.m/r2.
F се дължи на субгравитационното Х/по слабо - от виртуални фотони/и на гравитационното g /по силно - от реални фотони/ - като се приспадне малкото отблъскване антигравитацията f.
Под въздеиствието на F материята се устремява с още по голяма скорост към центъра и виртуалните и реални фотони бурно реагират. В резултат свръхенергийни фотони, а други се разпадат на отделни атоми спинори(частици античастици),с маси много по големи от наблюдаваните в съвремените ускорители. Едните са антисиметрични(частици античастици), а при другите имаме огледално симетрично квантово взаимодеиствие при което възникват двойка атоми спинори неразличими по никакъв външен белег от огледалният си образ, с маси в покой m>0-Барионни заряди. Антибариони не съществуват както не съществува анти-фотон или анти -мезон.Така с възникването на неутралните атоми спинори и бариони заряди наред със свръхенергийни фотони и атоми спинори които са частица античастица един спрямо друг завършва великият космически срив и започва великият топлинен взрив родил нашата галактика.
Кварките това са възможни типове реализация на истинските атоми хомогени в спинори. Истиването на Космичното яйце води до намаляване на взаимодействието между различните видове кварки и антикварки, техните свойства се изменят и в една по късна фаза възникват нуклеоните/протони и неутрони/Тогава ел.заряди с голям брои неутрино и анти-неутрино остават все още свободни. По късно нуклеоните образуват по тежки атомни ядра около тях се настаняват ел. заряди компенсиращи положителният заряд на тези ядра т.е. възникват химическите атоми. А оцелелите първични фотони превърнали се в реликтови заедно с освободените неутрино и антинеутрино и досега скитат в просторите на Мегавселената обуславяйки в голяма степен нейната скрита маса.
Ако съществува гравитрон, то той най-вероятно е истинския атом на Демокрит - хомоген(и когато е в центъра трябва да е частица, кристализирала - по Славка Севрюкова), а извън него гравитационна вълна с голяма дължина и малка енергия. Целостта на нуклеоните се обяснява с обмен на неутрино и антинеутрино. Навън неутриното се превръща в всепроникваща частица, а вътре в структурата е силно енергийна вълна с много къса дължина, което е причина ядрените сили да се проявяват на много малка дължина, а на по-големи разстояния замират. И третата частица, фотон има средна дължина на вълна и енергия и управлява ЕМ-ма.
Така неутриното управлява микросветът/ядрени сили/,
Фотонът-макросвета.
Гравитрон/АНУ, атом на Демокрит, ПСИОН, праатом-хомоген/-Мегасвета,... и носителите на силите на света са триада.
Предполагаем механизъм на взаимодействие: От 4-то измерение чрез (9) се получава сигнал под формата на гравитационна вълна (9-8), за необходимост/потребност от материя/вещество. Във възелът (8), този сигнал се трансформира във възел пространство-време (5-5) във вълна вибрационна вълна (звук) (8-7), която се подава към клетъчната мембрана ( 6) (положителния Ану), увеличавайки по този начин въртенето на силното взаимодействие. Въртенето на силното взаимодействие (6) завърта слабото взаимодействие (област усукване- торосионно поле) в областта (1-2), което води до извличане на веществото и енергията от второ измерение, проход към което е (1). Това усилва слабото взаимодействие във възел (2) което се превръща чрез пространство-време в електрическо поле (2.3) и то действа върху клетките (4) (отрицателната Ану) ускорявайки въртенето на магнитното поле (4), което води до преминаване на енергия във вещество през пространствено-времева стояща вълна в участъка (4-5-6). Такъв модел на Вселената илюстрира корпускулярно-вълновия характер на елементарните частици, когато под влияние на енергията време, (или психическата енергия, Дух), взаимодействащите фундаментални енергии се концентрират до състоянието на материалните частици и античастици, и след това отново да попаднат в сферата на вълната(разпадат се на вълново поле). За да научите повече за вселената на Валери Кондратов може да посетите сайта му«Палеотехнология» (paleotehnolog.ru).
Няма коментари:
Публикуване на коментар