„Приклекналият човек”: Древен символизъм за велики космически събития...
е намирал изражение в историята сред неизброими цивилизации по света. Човешкият образ, изобразяван с няколко прости линии, предлага безпогрешно представяне на един уникален спектакъл, разигран в древните небеса.
Сигнал на боговете
God Jump Starting Adam in Michelangelo Painting
Внезапно някой посочи към небето. Следобедният небосвод бе станал червен, след това бял, а после наситено жълт. Огромната сила на небесната твърд бе едновременно красива и ужасяваща, най-плашещото нещо, което групата бе виждала някога. Това бе красива и болезнена демонстрация на човешката нищожност пред боговете.
Величествените проблясъци останаха в небето известно време – достатъчно, за да могат местните да гравират сцената върху гранитните си платна. Оста на енергията предаваше заряда й в пространството, освобождавайки по пътя си гигантски струи газ, някои от които летяха нагоре, а други – надолу.
„…Само преди няколко хиляди години земното небе е било озарявано от електрическа активност. Последствията от тази вероятност ще окажат директно влияние върху разбирането ни за културните корени. Какво е било влиянието на документираните събития върху първите цивилизации? Каква е била връзката с произхода на световната митология, с пораждането на ранните религии или с монументалното строителство в древността?” – питат Дейвид Талбът и Уолас Торнхил в книгата си „Мълниите на боговете” (David Talbot, Wallace Thornhill – “Thunderbolts of the Gods”).
Истинският произход на „приклекналия човек” или „човека-клечка”, както е известна тази резбована в камъка фигура, е вероятно една от най-любимите загадки на учените, специализиращи в плазмената физика. Това графично изображение може да бъде открито и оценено в археологичните наследства на десетки древни култури по света – култури без никаква видима връзка или контакт една с друга – което кара много дръзки учени да считат „приклекналия човек” по-скоро за известно на различните култури събитие с величествени пропорции, отколкото за смътно и стандартно изображение на човешката анатомия.
Нова теория за една стара Вселена
Дори и да е така, „приклекналият човек” не представлява първоизточникът за тази фантастична теория. Той не е нищо повече от щастливо доказателство, намерено сред огромния поток от авангардна мисъл, известна като „електрическата Вселена”.
Защитници на електрическата Вселена (по заглавието на творбата на Доналд Скот, един от пионерите на идеята) твърдят, че плазмата, енергетично състояние на материята, е онази субстанция и сила, която изпълва и едновременно ръководи съвкупността от почти всички елементи, съществуващи във Вселената. Изправянето пред подобна идея може да направи възможни радикално нови тълкувания на познати теории като тази за големия взрив, за тъмната материя, теорията на Айнщайн за относителността и други.
Но когато защитници на електрическата Вселена твърдят, че плазмата – призната за четвъртото състояние на материята и за субстанция, изпълваща 99.9 процента от познатата ни Вселена – е отговорна за планетарното привличане, вместо гравитацията, идеята бива често отхвърляна и дори осмивана от консервативни учени.
Tesla Farming
Това, което е сигурно, е че поведението на електричеството между топлите газове и гигантските магнитни полета на звездите е област, за която понастоящем липсва необходимото проучване за евентуалното потвърждение или отхвърляне на тази интригуваща теория. Изучаването на тези области би могло да предложи ново разбиране за тези явления, като енергията на гама лъчите, ускорението на разширението на космоса и огромните освобождавания на енергия, за които се твърди, че са се случили някога, много отдавна, в небесата на древни времена.
Въпрос на електричество
Поведението на електричеството в топлите газове от космически величини е все още прохождаща дисциплина. При все това, това разбиране, приложено върху различните електромагнитни полета, може да предостави идея как едно пространствено изтичане би могло да възприеме получовешка форма в древни времена.
Гигантският „електрически” плазмен лъч би могъл да наподоби човешки торс, изобразен във фигурата на „приклекналия човек”, а дискът от енергия, пресичащ оста на тялото, може да се разпростре надалеч, като вълни, носещи се в противоположни посоки, придавайки вида на ръце и крака. Виждащият се отстрани трети елемент – обикалящ около тялото централен „сноп” – може да изглежда като две точки, концентрирани от двете страни на фигурата, така завършвайки най-широко разпространения образ на изображението.
Barack Obama with a Light Shining Out of His Bottom
По този начин взаимното отблъскване на дисковете, наред с оста на електричеството, би предоставило една от най-зрелищните гледки, на които древното човечество вероятно е имало удоволствието да се наслаждава – огромно същество с разперени ръце и разтворени, присвити крака.
Сигнал на боговете
God Jump Starting Adam in Michelangelo Painting
Внезапно някой посочи към небето. Следобедният небосвод бе станал червен, след това бял, а после наситено жълт. Огромната сила на небесната твърд бе едновременно красива и ужасяваща, най-плашещото нещо, което групата бе виждала някога. Това бе красива и болезнена демонстрация на човешката нищожност пред боговете.
Величествените проблясъци останаха в небето известно време – достатъчно, за да могат местните да гравират сцената върху гранитните си платна. Оста на енергията предаваше заряда й в пространството, освобождавайки по пътя си гигантски струи газ, някои от които летяха нагоре, а други – надолу.
„…Само преди няколко хиляди години земното небе е било озарявано от електрическа активност. Последствията от тази вероятност ще окажат директно влияние върху разбирането ни за културните корени. Какво е било влиянието на документираните събития върху първите цивилизации? Каква е била връзката с произхода на световната митология, с пораждането на ранните религии или с монументалното строителство в древността?” – питат Дейвид Талбът и Уолас Торнхил в книгата си „Мълниите на боговете” (David Talbot, Wallace Thornhill – “Thunderbolts of the Gods”).
Истинският произход на „приклекналия човек” или „човека-клечка”, както е известна тази резбована в камъка фигура, е вероятно една от най-любимите загадки на учените, специализиращи в плазмената физика. Това графично изображение може да бъде открито и оценено в археологичните наследства на десетки древни култури по света – култури без никаква видима връзка или контакт една с друга – което кара много дръзки учени да считат „приклекналия човек” по-скоро за известно на различните култури събитие с величествени пропорции, отколкото за смътно и стандартно изображение на човешката анатомия.
Нова теория за една стара Вселена
Дори и да е така, „приклекналият човек” не представлява първоизточникът за тази фантастична теория. Той не е нищо повече от щастливо доказателство, намерено сред огромния поток от авангардна мисъл, известна като „електрическата Вселена”.
Защитници на електрическата Вселена (по заглавието на творбата на Доналд Скот, един от пионерите на идеята) твърдят, че плазмата, енергетично състояние на материята, е онази субстанция и сила, която изпълва и едновременно ръководи съвкупността от почти всички елементи, съществуващи във Вселената. Изправянето пред подобна идея може да направи възможни радикално нови тълкувания на познати теории като тази за големия взрив, за тъмната материя, теорията на Айнщайн за относителността и други.
Но когато защитници на електрическата Вселена твърдят, че плазмата – призната за четвъртото състояние на материята и за субстанция, изпълваща 99.9 процента от познатата ни Вселена – е отговорна за планетарното привличане, вместо гравитацията, идеята бива често отхвърляна и дори осмивана от консервативни учени.
Tesla Farming
Това, което е сигурно, е че поведението на електричеството между топлите газове и гигантските магнитни полета на звездите е област, за която понастоящем липсва необходимото проучване за евентуалното потвърждение или отхвърляне на тази интригуваща теория. Изучаването на тези области би могло да предложи ново разбиране за тези явления, като енергията на гама лъчите, ускорението на разширението на космоса и огромните освобождавания на енергия, за които се твърди, че са се случили някога, много отдавна, в небесата на древни времена.
Въпрос на електричество
Поведението на електричеството в топлите газове от космически величини е все още прохождаща дисциплина. При все това, това разбиране, приложено върху различните електромагнитни полета, може да предостави идея как едно пространствено изтичане би могло да възприеме получовешка форма в древни времена.
Гигантският „електрически” плазмен лъч би могъл да наподоби човешки торс, изобразен във фигурата на „приклекналия човек”, а дискът от енергия, пресичащ оста на тялото, може да се разпростре надалеч, като вълни, носещи се в противоположни посоки, придавайки вида на ръце и крака. Виждащият се отстрани трети елемент – обикалящ около тялото централен „сноп” – може да изглежда като две точки, концентрирани от двете страни на фигурата, така завършвайки най-широко разпространения образ на изображението.
Barack Obama with a Light Shining Out of His Bottom
По този начин взаимното отблъскване на дисковете, наред с оста на електричеството, би предоставило една от най-зрелищните гледки, на които древното човечество вероятно е имало удоволствието да се наслаждава – огромно същество с разперени ръце и разтворени, присвити крака.
Electrical Hand Waving Lincoln Statue
Според наличните графични данни фигурата на „приклекналия човек” е могло да бъде наблюдавана от всяка точка на земното кълбо. Формата му се появява в записки на култури от Аризона, Армения, Ню Мексико, Венецуела, Испания, Италия, Алпите, Средния Изток, Китай и други места.
Популярното отрицание – стигма на новите теории
„Приклекналият човек” обаче може и да не е единственият небесен спектакъл, представен на древния свят. Възможно е различните схеми, повтарящи се в древните каменни резби по цялата Земя, да са били използвани за изобразяването на мъглявини или огромни експлозии.
Happy Birthday Tesla
Години наред учените са приемали само слънцето, луната и други директни изображения от културните наследства като ярки наблюдения върху небесния свод, приписвайки изображенията на богове, хора и животни на въображението на художниците. Но много съвременни археолози, като Антъни Перат (Anthony Peratt), са започнали да утвърждават тези „натрапили се” в древната митология неща като реално съществуващи факти.
Слънцето = портал за пътешествия във Вселената
Solar Electricity Machine
Слънцето е портал за цивилизации, които пътешестват из Вселената, използвайки форма на хипердименсионна математика, основана на сакралната геометрия, според последните свидетелства на инсайдера Кори Гуд, бивш участник в тайната космическа програма.
Той разказва, че докато е служил шест години на научноизследователски кораб в рамките на космическата програма „Слънчеви пазители“ (Solar Warden Space Program), е бил свидетел, че сонди се изпращат в петната на Слънцето, за да изследват състава и поведението на звездата
Electro Accountant Fish Man vs Master Ho
Това, което е било открито, би шокирало учените от официалната научна общност, които вярват, че Слънцето е гигантски генератор за ядрен синтез. Вместо това било потвърдено, че Слънцето има електрическа природа и неговите изхвърляния на плазма служат на пътешестващи из Вселената цивилизации като портали за влизане във и излизане от нашата Слънчева система.
Barack Obama Recharging
Електрическата Вселена е астрономически модел, при който Слънцето и планетите са електрически заредени небесни обекти, които съществуват в електрическо поле, създадено от Слънцето в радиално направление (като спиците на велосипедното колело) в Слънчевата система.
По-нататък, Слънцето е част от огромна електрическа мрежа в галактиката, генерирана от Галактическия център, отново в радиално направление. Заряди текат през тези електрически полета чрез действието на плазмени частици, които постоянно се излъчват от Слънцето и от галактичното ядро.
Magnetism of Nikola Tesla
Плазмата е четвъртото състояние на материята (първите три са: твърдо, течно и газообразно) и включва свободни протони, неутрони, електрони и йони. Плазмата не е електрически неутрална, а е свръхпроводник, който може да пренася електрически заряди през Слънчевата система и в междузвездното и междугалактическото пространство.
Според Кори Гуд сонди, изпратени в слънчевите петна, показали, че те съдържат спирални плазмени струи (протуберанси), които се простират от над повърхността на Слънцето към неговото ядро. Програмата “Слънчеви пазители” потвърдила, че при определени условия тези слънчеви протуберанси могат да се използват като звездни портали, през които извънземни цивилизации могат да влизат в нашата Слънчева система или да излизат от нея.
Кори описва тази слънчева портална система като огромна космическа мрежа, която свързва всички слънца и галактики и позволява да се изминават огромни разстояния между звездите и галактиките.
Ако той е прав, това предполага, че идентифицираните от наблюдатели много хиляди обекти, които влизат в Слънцето или излизат от него (това се наблюдава на картините, излъчвани от Solar & Heliospheric Observatory и от други слънчеви обсерватории), не са аномалии на камерите, а са междузвездни космически кораби.
Кори разкрива, че има хипердименсионен математически модел, който свързва всички слънца в нашата галактика, който е бил даден на програмата „Слънчеви пазители“ от извънземни. Той казва, че този математически модел използва геометрични шаблони, подобни на Платоновите тела, за целите на навигацията.
Заслужава си да се чуе дискусията на Кори с Дейвид Уилкок за сакралната геометрия и как тя е фундаментална за хипердименсионно пътуване из Космоса.
Кори дискутира също „възли” (естествени портали), открити навсякъде по света, като например в Бермудския триъгълник, които се отварят и затварят непредсказуемо. Когато са активирани, тези възли могат да транспортират кораби и самолети, попаднали в тях, през хипердименсионното пространство навсякъде в галактиката.
Кори обяснява природата на времето и съзнанието, както тя е била разбрана в тайните космически програми. Това дава възможност отделни хора и колективи да преосмислят как преживяват времето.
Този епизод на „Космическо разкриване“ хвърля много светлина за тайния свят на космическите програми и за зашеметяващите познания и технологии, които те притежават.
Tesla"s Electric Eel
Инсайдерът Кори Гуд (Corey Goode) разказва за това в последния епизод на „Космическо Разкриване” по Gaiam TV, където е интервюиран от Дейвид Уилкок. Твърденията на Кори Гуд подкрепят модела за електрическата Вселена, предложен от редица алтернативни учени, например Дейвид Талбът и Уолас Торнхил, автори на книгата „Електрическата Вселена” (The Electric Universe).
www.youtube.com/watch
Склонни ли сте да повярвате в простотия като "храненето от Слънцето". В солено езеро в Микронезия, където живеят милиони златни медузи (добра алюзия за ВА), които се хранят не с планктон, а с трансформирането на слънчевите лъчи в прости захари. Това се извършва от някакво водорасло, което ги е колонизирало и т.н. .
Та щом водорасло го може, какво ни пречи и ние да можем да се храним от лъчите? Но почакайте, нали бяхме най-сложния организъм, а де факто нямаме способностите на едно просто водорасло. А не трябва ли по-сложните организми да са extend-нали всички свойства на по-нисшите?
Electric Fish
Извода е прост: Вие трябва да бъдете целокупен идиот и да се храните/обличате/ и др., понеже инак системата няма да има контрол над вас. Сега разбирам защо във филма "Матрицата", човеците затъмниха небето с черен газ перманентно... А вие разбрахте ли?
Spectatorbg
megavselena.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар