„Лъжливи и безполезни са речи, които се отнасят до временното и преходното." (сн. Independent)
Във Ведите празните ненужни разговори се наричат „праджалпа“. Те са едно от главните препятствия по пътя на духовния и материален прогрес. Бездуховната праджалпа или празнословие е пречка за преданото служене. Безбожното многословие не носи нищо друго, освен загуба на умствени сили и увеличава човешкия немир. За да живее живот без грях, човек не бива да говори повече, отколкото е необходимо. Трябва да се обсъжда само това, което е благоприятно за говорещия и за слушателите, ако човек иска да обсъди нещо друго, тогава неговата реч няма да донесе полза.
Форми на праджалпа са:
Светските разговори – те не засягат дълбоките теми за раждане, смърт, старост или болест. До старостта си човекът трябва да стане просветен или свят и на теория да престане да се страхува от смъртта. Светските разговори не са благоприятни за самореализация и самоусъвършенстване.
Споровете – всичко, което човек постига в тях, е превъзбуда и загуба на енергия, а търсенето на чужди грешки и заблуди в последствие втвърдява сърцето. В по-голямата си част споровете са безполезни, защото се раждат от завист или гордост, фалшиво отказване или привързаност към сетивното удовлетворение. Ако двама души решават някакъв труден проблем, те не бива да спорят, а трябва да търсят варианти за взаимното му изгодно решение, тъй като всеки вижда истината само от своята страна.
Обсъждането или оценката на другите – то произтича от желанието за себеутвърждаване в правилността на своя избор. Като правило основната причина за обсъждане и осъждане на другите е скритата или явна ревност. В замяна може да се даде пример за правилно поведение, за да се помогне на събеседника да избегне съответната грешка.
Клюките – те са най-разрушителната и болезнена форма на общуване или праджалпа : качествата на човека, за когото човек говори, започват постепенно да се вкореняват в живота му. Във ведически времена мъдрите винаги са се опитвали да потопят ума и съзнанието си в дейностите на светиите и на Върховния Бог.
Заяждането – възниква в резултат на несъзнателното прехвърляне на собствените негативни навици в поведението на другите. Бог дава свобода на действие на всяко живо същество, следователно единственият начин да промените поведението на друг човек е да го вдъхновите да действа по различен начин, разгръщайки пълните ползи от своето поведение.
Лъжите – в този свят много неща се казват и пишат в името на благоприятното, но ако то не води до Върховната Божествена Личност и Истина, то всъщност представлява измама. Всичко, което ни държи далеч от Бога, се нарича лъжа.
„Лъжливи и безполезни са речи, които се отнасят до временното и преходното, но не съобщават за нематериалната Личност на Върховния. Единствените думи, които са наистина истински, благоприятни и праведни, са тези, които разкриват на хората духовните качества на Господ. А речта, прославяща Личността на Господа, красива във всички дела и проявления, е вечно нова, носи удоволствие и привлича сърцето. Наистина, тази реч е непрестанен празник за ума, защото изсушава океана от страдание.”
Шримад-Бхагаватам (12.12.49-50)
Възмущението и желанието за отмъщение – те са последният етап на завистта и по правило възникват от желанието да бъдеш център на всяка комуникация. Това в крайна сметка има разрушителен ефект върху собствената съдба на човека.
Ведическата астрология разказва, че сенчестата планета Кету отговаря за оскърбленията. Тя реагира много бързо, често дори за един миг, като наказва за оскърбленията и непочтителната реч и бързо лишава човека от всичко, което е постигнал в духовен и материален план.
Според будистката психология основният източник на загубата на енергия е речта, а Буда твърди, че с дума може да се убие човек.
Във ведическата цивилизация всеки човек се учи внимателно да следи речта си, тъй като тя се счита за проява на жизнената сила. Според Аюрведа речта е Вселенска енергия, чиято цел е доближаване на човека до Божественото. Колкото повече Прана притежава човек, толкова той е по-здрав, успешен, харизматичен и хармоничен. Праната се изразходва най-напред, когато човекът говори, особено когато критикува някого, осъжда, предявява претенции или псува.
От речта на човека зависят неговото здраве и материалното му благополучие.
Хората, които общуват с ругатни, грубо и оскърбително, в определен момент започват да формират тъмно петно на тънкото си тяло, което е възможно да прерасне в раково образование.
По правило хората, които говорят лошо, в различните йерархии заемат последните места.
На Изток човекът, който не е в състояние да контролира речта си, се смята за примитивен, дори същият да е професор някъде на Запад.
Пак на Изток се счита, че кармата на човека се определя и от неговата реч. Когато критикуваме някого, ние поемаме върху себе си негативната му карма и лошите му качества. Същевременно вземаме качествата на човека, когото възхваляваме и придобиваме божествени свойства, възхвалявайки Бог. Онзи, който ни критикува, ни отдава положителната си карма, като взема лошата ни карма. Затова във Ведите се казва, че е добре да бъдем критикувани.
В „Махабхарата“ се говори, че ако искаме нещо да направим, вероятността това да стане е голяма, само ако си мълчим. Ако сме казали дори на един единствен човек, вероятността да свършим заплануваното намалява с 80 %, особено ако този човек е завистлив или алчен.
Хората, които говорят малко и обмислено, постигат повече. Те не губят енергията си.
Счита се, че когато имаме претенции, нашият сърдечен център се блокира. Най-честите претенции са срещу съдбата, срещу заобикалящите хора, проявяват се като недоволство от себе си или от света. Всичките претенции имат деструктивна природа; те отнемат енергията на човека и водят до закоравяване на неговото сърце.
Ще припомним, че и в Свещената книга на християните – Библията, се подчертава огромното значение на речта за човешкото добруване:
„Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.
Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?
А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.
Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.“
Матей, 15 глава
Няма коментари:
Публикуване на коментар