ПРЕЖДЕВРЕМЕННОТО ПРЕРЯЗВАНЕ НА ПЪПНАТА ВРЪВ: ПАМЕТНИК НА АКУШЕРСКОТО ВРЕДИТЕЛСТВО
В наши дни раждането се е превърнало в процес, при който максимално се вреди на здравето на детето. Това се прави или поради невежество или поради умишлено вредителство.
Една от най-вредните практики е преждевременното прерязване на пъпната връв. Това не бива да се прави поне по две причини.
1. По пъпната връв от плацентата към детето трябва да потече плацентарна кръв. Ако пъпната връв се отреже по-рано от един час от раждането, детето няма да получи част от плацентарната кръв и поради това може да получи различни проблеми със здравето. Плацентарната кръв съдържа вещества, които по естествен начин усилват имунитета на детето.
Пъпната връв се реже по-рано, за да се отслаби имунитетът на детето, защото здравият човек не е изгоден на медицинската индустрия.
2. Веднага след раждането детето се намира на "двойно дишане". Т.е. по пъпната връв от плацентата то получава кислород и постепенно започва да диша през носа. Ако пъпната връв се отреже веднага, детето ще прави резки вдишвания, а това е болезнено, тъй като белият дроб още не е напълно активизиран.
Тази болка се запечатва в съзнанието на детето и в бъдеще този страх ще се отразява негативно върху живота му.
От тъканите на плацентата и пъпната връв произвеждат подмладяващи маски и други препарати. Затова медиците са заинтересувани пъпната връв да бъде прерязана по-рано. Тези препарати съвсем не са евтини.
Доходът от използването и продажбите на тъкани от плацентите и пъпната връв са една от причините медицината да се обяви срещу раждането вкъщи. Защото тогава и плацентата, и пъпната връв остават в семейството.
В родилните домове лекарите измислят какви ли не страшилки, за да убедят майките да не искат плацентата и пъпната връв след раждането. Те принадлежат на майката и на детето. И това е важно.
Защото пъпната връв и плацетата на духовно - енергоинформационно ниво, са свързани с жената и детето. Това означава, че ако те се използват от чужди хора, това може да се отрази негативно връху здравето на жената и детето.
По закон изземането на плацентата и пъпната връв е медицинска намеса. Медикът трябва да получи разрешението на родилката за тази намеса. Това съгласие или несъгласие трябва да се оформи в писмена форма. Това са изискванията например в руското законодателство.
В Закона "Основи на охраната на здравето на гражданите в Руската федерация" пише: "Пациетът има право да откаже медицинска намеса".
Без писменото разрешение на жената, изземането и по-нататъшното използване на плацентата и пъпната връв е забранено.
От форума
"Някога нашите прадеди при раждането на детето го слагали на гръдта на майката. Когато то започнело да суче, излизала плацентата. Нея я окачвали над люлката на младенеца. След известно време отрязвали плацентата и я закопавали. Над нея засаждали брезичка, ако детето е момиче, или дъбче - ако е момче. Брезичката дава допълнителна женска мека енергия. Дъбът - сила и издръжливост. А цялата наша т.нар. съвременна медицина може само да убива здравето на децата ни. Днес на практика всички деца се раждат болни..."
Бързото срязване на плацентата лишава детето от 50% от общия обем кръв в плацентата. За това не може да има никакви оправдания.
По-късното прерязване на пъпната връв варира в различните медицински източници от 30 секунди до три минути.
Пъпната връм на детето не бива да се срязва веднага дори при изключителни обстоятелства - цезарово сечение и др.
За детето преходът от живот в матката към живота извън нея е много сложен. Много от най-важните физиологични промени протичат невидимо и намесата в този процес може да има сериозни последици.
Срязването на пъпната връв предизвиква спиране на циркулацията в плацентата. Това няма нищо общо с природния физиологичен замисъл.
Дядото на Чарлз Дарвин - Еразъм Дарвин, писал през 1801 г.:
"Много е вредно за детето прерязването на пъпната връв много рано; пъпната връв не бива никога да се пипа, не само докато детето започне да диша, но и и докато не се прекрати всяка пулсация. В противен случай детето става много слабо, защото част от кръвта, която трябва да стигне до него, остава в плацентата..."
От 1773 г. повечето медицински ръководства поддържали неприкосновеността на пъпната връв до прекратяването на пулсацията.
Около 1913 г. прерязването на пъпната връв веднага станало много модерно, защото лекарствата вече нарушавали нормалното раждане. Средствата, които използвали по това време за анестезия на раждането, водели до отпускане на матката и обезболявали детето, докато аналгетиците, удължавали пулсацията на пъпната връв. Това била епоха, когато жената била въвеждана в безсъзнателно състояние и били използвани различни инструменти, които нарушавали естествения процес на раждането.
До 1970 г. повечето документи твърдели, че пъпната връв трябва да се остави до прекратяването на пулсацията.
Около 1976 г. учебниците постановили, че пъпната връв трябва да се отреже веднага или 30 секунди след раждането и тази практика продължила десетилетия.
Около 1986 г. учебниците постаовили, че оптималното време за срязване на пъпната връв е неизвестно. През 1994 г. - че след раждането незабавно трябва да се отстрани слузта от дихателните пътища и веднага да се среже пъпната връв.
Днес се чуват единични гласове, които призовават лекарите да се върнат към естественото физиологично затваряне на съдовете на пъпната връв, но много акушери не са склонни да прекратят практиката за незабавното й срязване. Правят го, въпреки че знаят, че в това няма нищо научно и рационално.
Една от най-вредните практики е преждевременното прерязване на пъпната връв. Това не бива да се прави поне по две причини.
1. По пъпната връв от плацентата към детето трябва да потече плацентарна кръв. Ако пъпната връв се отреже по-рано от един час от раждането, детето няма да получи част от плацентарната кръв и поради това може да получи различни проблеми със здравето. Плацентарната кръв съдържа вещества, които по естествен начин усилват имунитета на детето.
Пъпната връв се реже по-рано, за да се отслаби имунитетът на детето, защото здравият човек не е изгоден на медицинската индустрия.
2. Веднага след раждането детето се намира на "двойно дишане". Т.е. по пъпната връв от плацентата то получава кислород и постепенно започва да диша през носа. Ако пъпната връв се отреже веднага, детето ще прави резки вдишвания, а това е болезнено, тъй като белият дроб още не е напълно активизиран.
Тази болка се запечатва в съзнанието на детето и в бъдеще този страх ще се отразява негативно върху живота му.
От тъканите на плацентата и пъпната връв произвеждат подмладяващи маски и други препарати. Затова медиците са заинтересувани пъпната връв да бъде прерязана по-рано. Тези препарати съвсем не са евтини.
Доходът от използването и продажбите на тъкани от плацентите и пъпната връв са една от причините медицината да се обяви срещу раждането вкъщи. Защото тогава и плацентата, и пъпната връв остават в семейството.
В родилните домове лекарите измислят какви ли не страшилки, за да убедят майките да не искат плацентата и пъпната връв след раждането. Те принадлежат на майката и на детето. И това е важно.
Защото пъпната връв и плацетата на духовно - енергоинформационно ниво, са свързани с жената и детето. Това означава, че ако те се използват от чужди хора, това може да се отрази негативно връху здравето на жената и детето.
По закон изземането на плацентата и пъпната връв е медицинска намеса. Медикът трябва да получи разрешението на родилката за тази намеса. Това съгласие или несъгласие трябва да се оформи в писмена форма. Това са изискванията например в руското законодателство.
В Закона "Основи на охраната на здравето на гражданите в Руската федерация" пише: "Пациетът има право да откаже медицинска намеса".
Без писменото разрешение на жената, изземането и по-нататъшното използване на плацентата и пъпната връв е забранено.
От форума
"Някога нашите прадеди при раждането на детето го слагали на гръдта на майката. Когато то започнело да суче, излизала плацентата. Нея я окачвали над люлката на младенеца. След известно време отрязвали плацентата и я закопавали. Над нея засаждали брезичка, ако детето е момиче, или дъбче - ако е момче. Брезичката дава допълнителна женска мека енергия. Дъбът - сила и издръжливост. А цялата наша т.нар. съвременна медицина може само да убива здравето на децата ни. Днес на практика всички деца се раждат болни..."
Бързото срязване на плацентата лишава детето от 50% от общия обем кръв в плацентата. За това не може да има никакви оправдания.
По-късното прерязване на пъпната връв варира в различните медицински източници от 30 секунди до три минути.
Пъпната връм на детето не бива да се срязва веднага дори при изключителни обстоятелства - цезарово сечение и др.
За детето преходът от живот в матката към живота извън нея е много сложен. Много от най-важните физиологични промени протичат невидимо и намесата в този процес може да има сериозни последици.
Срязването на пъпната връв предизвиква спиране на циркулацията в плацентата. Това няма нищо общо с природния физиологичен замисъл.
Дядото на Чарлз Дарвин - Еразъм Дарвин, писал през 1801 г.:
"Много е вредно за детето прерязването на пъпната връв много рано; пъпната връв не бива никога да се пипа, не само докато детето започне да диша, но и и докато не се прекрати всяка пулсация. В противен случай детето става много слабо, защото част от кръвта, която трябва да стигне до него, остава в плацентата..."
От 1773 г. повечето медицински ръководства поддържали неприкосновеността на пъпната връв до прекратяването на пулсацията.
Около 1913 г. прерязването на пъпната връв веднага станало много модерно, защото лекарствата вече нарушавали нормалното раждане. Средствата, които използвали по това време за анестезия на раждането, водели до отпускане на матката и обезболявали детето, докато аналгетиците, удължавали пулсацията на пъпната връв. Това била епоха, когато жената била въвеждана в безсъзнателно състояние и били използвани различни инструменти, които нарушавали естествения процес на раждането.
До 1970 г. повечето документи твърдели, че пъпната връв трябва да се остави до прекратяването на пулсацията.
Около 1976 г. учебниците постановили, че пъпната връв трябва да се отреже веднага или 30 секунди след раждането и тази практика продължила десетилетия.
Около 1986 г. учебниците постаовили, че оптималното време за срязване на пъпната връв е неизвестно. През 1994 г. - че след раждането незабавно трябва да се отстрани слузта от дихателните пътища и веднага да се среже пъпната връв.
Днес се чуват единични гласове, които призовават лекарите да се върнат към естественото физиологично затваряне на съдовете на пъпната връв, но много акушери не са склонни да прекратят практиката за незабавното й срязване. Правят го, въпреки че знаят, че в това няма нищо научно и рационално.
Няма коментари:
Публикуване на коментар