Този пост е част от поредицата „Геополитически размисли“, породени във връзка с издадената книга на политолога Димитър Ганев. В случая обаче ще разширя темата като разгледам някои базисни положения в геополитическата и конкретно политическата ситуация на някои от изброените централноевропейски държави.
За написването на настоящата статия, вземам повод и мотив от поста на Петър Григоров petgrig.blog.bg, който може да се прочете, ако се последва линка https://petgrig.blog.bg/drugi/2025/01/04/protest-v-slovakiia-sreshtu-kopeikata-fico.1934947
В предходните статии по темата изясних, че геополитическият регион Rimland, който е междинен, разположен географски по средата между Хартланда /Евразия/ и външния кръг, към който спадат типичните морски сили „Атлантис“, е регионът, в който попада България. В този регион обаче попадат и редица други държави, повечето от които са били част от колониално-окупационната система на Евразия, представлявана от съветска русия. Геополитическият регион Римланд е ключов за цялостната социална, политическа, военна, икономическа, транспортна структура на Европа като организиран геополитически субект. Римландът е важен както като защитна стена/вал на Европа спрямо Евразия, така и като необходимо предмостие за привличане и интегриране на остатъчните източни територии и население на европейския континент. Тоест, Римландът е нещо като централна ос, която може да се оприличи и на гръбначен стълб, който държи и придава цялост на европейската конструкция в основния й географски план.
Всички държави, част от Римланда, са членки на ЕС, а с изключение на Австрия – и на НАТО. Освен тези организации, Римландът е допълнително организиран в още две политически структури: Б9 и инициативата „Триморие“. От двете организации по-голямо значение има „Триморие“-то, към която напоследък се присъедини Гърция, а Германия е заявила, че също проявява интерес с оглед бъдещо присъединяване. Пряко ангажирани с организацията, но без да членове, са САЩ и Великобритания.
Географски погледнато, триморието има три опорни, основни държави (оприличавам ги на носещи колони), чрез които се затваря географски пространството от Балтийско море на север и запад и Черно море на изток и юг. Тези три държави са Полша, Румъния и България. На картата ясно се вижда почти вертикалната подредба на трите държави и как разположението им осигурява затварянето на Балтийско -Черноморското пространство откъм изток, от Евразия. Без да се подценява участието на останалите държави в организацията „Три морета“, но то може да бъде определено като второстепенно, спрямо това на България, Румъния и Полша, още повече, че географското им разположение е такова, че те представляват нещо като „пълнеж“ и допълнителни географски опори.
Източник на изображението: wikipedia
Геополитическият враг на Европа и на Атлантика или Евроатлантическият регион, е Евразия, с основните си две сили, а именно Русия и Китай. Казвам враг, защото организациите: икономически, политически, социални, военни и др. на Европа и Северна Америка: НАТО, ЕС, както и изграждащите ги и интегриращи споразумения като: ВИТС, Шенген, Еврозона, транспортни и енергийни коридори, политико-военни и икономически споразумения между ЕС и Канада, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия са обявени официално от Русия за вражески/неприятелски и официално заявената цел /заявена официално и лично от путин/, е, ни повече, ни по-малко разпускането/унищожаването на тези организационни структури на Западната цивилизация.
Разбираемо е, че едно такова разпускане или унищожаване на изброените по-горе организационни структури ще доведе до огромен политически хаос и серия от икономически и финансови колапси за държавите, членуващи в тях, най-вече в Европа, както и до нови локални конфликти по подобие на войните в бивша Югославия.
От друга страна, в хипотеза на индивидуално напускане на тези структури на конкретна държава, това би довело до много бърз политико-икономически и социално-финансов срив на дадената конкретна държава. Така че е немислимо това да стане по доброволен, суверен път, ето защо евразийските сили, основно русия, действат със средствата на политическата подривност, която се крепи на три големи „кита“: корупция, зависимости и хибридна война, като последната включва подсредства като открит тероризъм, пропаганда, фалшиви новини, саботажи, шантажи, заплахи и др. България е системно потърпевша от терористичната и хибридна война, която русия води срещу Западната цивилизация, при това далеч преди да започне пълномащабното военно нападение срещу Украйна през 2022 г. Достатъчно е да се споменат серията взривове във военни заводи на българска територия, опитите за убийства на български граждани, кибератаките срещу електронната инфраструктура на държавното управление, редица икономически блокажи и много други. Разбира се България не е изолиран случай, терористични действия русия извърши и във Великобритания, Чехия, Естония, Финландия, а хибридните операции провежда навсякъде.
Чрез системата от зависимости в действащите политически елити на държавите от Римланд-а, „Три морета“, но и в ЕС като цяло, в която ключова роля играят корупционните практики, русия се опитва да създаде малки геополитически клинове, чрез които да направи опит да разбие тези организации. На първо място става въпрос за организацията „Три морета“, а в един по-дългосрочен план - и ЕС, и НАТО.
Става ясно защо не е случаен руският фокус точно върху държавите от Римланд-а. Геополитическата максима, че който държи Средна Европа, държи цяла Европа, е не просто вярна, но е част от стратегията на русия, но и не само.
Системата от корупция и зависимости – впрочем доста грижливо отглеждана от руските служби в цяла Европа, успя да консолидира два политически режима в две от държавите - членки на ЕС, НАТО, „Три морета“ и Б9 и ги противопостави както на непосредствените им съседи, така и на съгласуваната обща външна политика на ЕС. Става дума за Унгария и Словакия, чиито политически лидери, чрез реални политически действия директно поставят под въпрос колективната сигурност на изброените организации. Към групата на Словакия и Унгария, но вече извън ЕС, НАТО, „Три морета“ и Б9 се добавят Сърбия, ентитета Република Сръбска и Северна Македония/членка на НАТО/.
Тези държави образуват един географски коридор, който след южната граница на Северна Македония, завършва на Егейско море. Тук ключовата точка е град Солун и неговото пристанище. Солун, като входна врата към Европа, е от голям интерес за Китай. Това води до извода, че действията на русия, с които цели да консолидира група от държави, които да подриват общата икономическа, политическа и военна сигурност в ЕС, НАТО и т.н., се припокрива с икономическите цели на Китай. До голяма степен такава е била и геополитическата линия на експанзия на старата Австро-Унгарска империя – през Сърбия да овладее долината на река Вардар и да излезе на Солун.
И в миналото и днес, ключов съюзник и на русия и на някогашна Австро-Унгария /днес Унгария, Словакия, донякъде и Австрия/ е Сърбия, а неизбежен враг – България.
Ако трябва да се направи историческа ретроспекция във светлината на геополитиката, веднага става ясно, че сръбското нападение над България през 1885 г. не е само и единствено заради Съединението, сръбско-българската война е част от една много по-голяма геополитическа проекция на интересите на русия и някогашната Австрийска империя. Геополитическо е и обяснението защо Велика Британия застава зад България, в подкрепа на Съединението и срещу Австрия и русия.
Видно е, че от геополитическа гледна точка положението днес е същото като през 1885 г., разбира се има някои нюанси и нови дадености, но те не променят същественото.
Унгария на Орбан и Словакия на Фицо – за Сърбия се подразбира и без изрично споменаване - системно прокарват политиката на русия, при това, далеч не само по отношение на Украйна. Няма как по друг начин да си обясним дългогодишната политика на Унгария и лично на Орбан, насочена към поддръжка и разпалване на яростен македонистко-сърбомански антибългаризъм в Скопие. Известно е, че големите медии в Северна Македония са собственост на унгарски олигарси – приблежени до Орбан. Поддръжката на която се радва Сърбия от страна на Унгария при ескалиращата й агресивност – далеч не винаги сведена само до реторика – към България, Хърватия и Косово. Серията от македонистко-сърбомански антибългарски провокации от лидери на сърбоманската сателитна ВМРО-ДПМН в Скопие, намираха косвена поддръжка и в Словакия, освен в Унгария и Сърбия.
За пълнота на повествованието е необходимо да се даде обща характеристика на режимите в изброените държави, а именно Унгария, Словакия, Сърбия, Северна Македония и ентите Република Сръбска.
Обща географска характеристика на изброените държави е, че става въпрос за затворени, вътрешноконтинентални държави, които нямат пряк излаз на море. Единственият досег до воден път за Словакия, Унгария и Сърбия, е до река Дунав.
Обща политическа черта на изброените е, че са авторитарни режими, а в случая на Сърбия – за режим, който е достигнал и до някои тоталитарни елементи. От гледна точка на обстоятелството, че Унгария е член на ЕС и НАТО, то може да се каже, че там авторитаризмът на Орбан, е буквално шокираща аберация на фона на всички останали страни-членки на тези организации. Реално режимът на Орбан, като същност и практики, е много по-близо до Ердоганова Турция, отколкото до която и да е европейска държава.
Друга обща черта, са тежките зависимости на политическите им елити от русия, като основата на тези зависимости е корупцията. Вече са известни връзките на Орбан, които е имал в миналото, с руската организирана престъпност.
Зависимостите и корупцията от своя страна обуславят проблемите с върховенството на правото, а това рефлектира директно в икономическата сфера. В този смисъл, напълно закономерна последица е, че Унгария се срина до нивото на най-корумпирана и бедна държава в ЕС, с най-висока инфлация, с най-ниско ниво на свобода на словото, с разклатено доверие от страна на всички съюзници. А къде беше Унгария през 90-те години и в началото на 21-ви век? - Почти на едно ниво с Чехия.
Освен зависимостите обаче, има и допълнителни фактори, които обуславят успеха на руските операции по завладяване на тези държави и използването им като инструмент за подриване на общата сигурност и политика на ЕС и НАТО. Ще ги разгледам накратко.
Словакия
Словакия, макар да бе част от Чехословакия и да изпита на свой гръб смазването на „Пражката пролет“, то тя е доста по-различна от Чехия като манталитет и това се отразява на политическия й ландшафт. Защо това е така, е дълга и сложна тема, но като цяло може да се каже, че причината има чисто социо-културен и исторически аспект. За разлика от чехите, словаците са по-малобройни, относително по-разпръснати и значително изолирани в селски и затворени планински региони. Докато Чехия бързо се индустриализира, то словаците остават до доста късно масово аграрно население. Освен това в рамките на Австро-Унгария, словаците са под унгарски суверенитет и върховен австрийски, докато чехите само под австрийски. Словаците нямат самостоятелна държава чак до 1939 г., когато благодарение на Хитлер се създава за пръв път самостоятелна словашка държава. Словашката идентичност, за разлика от чешката, е формирана основно чрез идеите на панславизма. Всичко това очертава по-дълбоките причини, защо Словакия стигна до избора на Робърт Фицо.
В Словакия има много силни проруски сантименти, и тези сантименти не са съвременен феномен. В Словакия има и много силни просръбски сантименти, и тези сантименти също не са феномен на нашето съвремие. В Словакия има много силни промакедонистки сантименти, и тези сантименти не са отскоро.
Словакия имаше проблеми, подобни на днешните и през 90-те години, когато министър-председател, а и президент, беше Владимир Мечиар, който в един момент поставяше под въпрос членството на Словакия в ЕС и НАТО и дори заявяваше възможност за някакъв неутралитет на Словакия. Мечиар стана известен и с корупционни практики, но в онези години това някак си не предизвика толкова болезнено внимание. Между политическото поведение на Мечиар и Фицо, макар те да са от противоположни по идеология партии, има фундаментални прилики и дори бих казал идентичност. Може да прозвучи странно на мнозина Българи, но проруските тежнения в словашкото общество са много силни, и както казах – те не са от сега.
Колкото до социално-икономическата страна на въпроса за управлението на Фицо, то със сигурност може да се каже, че той няма да успее да установи авторитаризъм по унгарски модел, но ще се опита. Словаците ще успеят да се избавят от него по един законов, конституционен ред. Фицовата политика едва ли ще се отрази драстично на словашката икономика, още повече, че Словакия е в Еврозоната, а това е една много силна защита дори и пред активни безумци в сферите на финансите и икономиката, а Фицо все пак не е такъв. Така че Словакия за един парламентарен мандат /оптимистично/ ще преболедува болестта „Фицо“.
Унгария
Ситуацията в Унгария е доста по-различна от тази в Словакия. Унгарците по начало не таят добро отношение към руснаците, но политиката на Орбан успя да промени в определен смисъл това. Промяната е в посока не на проява на някакви топли чувства към руснаците, а на утвърждаване на положителен образ на откровения тоталитаризъм в русия, изграден от путин. Слабото място на унгарците е, че в тяхното общество винаги е имало много силни тежнения към авторитаризъм и даже тоталитаризъм.
В исторически план Унгария винаги е била държава, която е управлявана авторитарно и реално либералната система от западен тип се установява след 1989 г. В рамките на Австро-Унгария, унгарската част е далеч по-авторитарна, затворена, аграрна и с много обществени елементи характерни за феодализма, в сравнение с германската част /Транслейтания, сиреч Австрия/. След това управлението на Хорти и Салаши не е просто „духът на времето“, а закономерност. Закономерност породена и от други фактори в интерес на истината.
Дългогодишното управление на Орбан доведе Унгария до фактическо еднопартийно управление. Партията ФИДЕС се е сраснала с държавата, а около Орбан има кръг от олигарси, които по традиция се обогатяват от държавата /познато, нали?/. Този модел е подобен на модела в русия, но значително по-мек и „европейски“. Все пак Орбановото управление доведе Унгария до осезаемо изоставане – и икономическо, и финансово, и социално. Ако в края на 80-те години на 20-ти век Унгария и особено Будапеща бяха перлата на умиращия соц. лагер, а през 90-те Унгария тръгна с мощни темпове на развитие и беше почти на едно ниво с Чехия, далеч по-напред от Полша, Балтийските страни, а за България и Румъния да не говорим, то сега положението е диаметрално противоположно. Унгария значително изостана от Чехия, а с Полша е много, ама много трудно да бъде сравнявана. Унгария изостана и от Румъния. Унгария изостана и от България. Управлението на Орбан постави Унгария на последно място в ЕС по корупция, бедност, инфлация и свобода на словото. Орбан доведе до там нещата, че един от старите и близки съюзници на Унгария Полша да преразгледа отношенията си с тази страна. Орбан докара Унгария до постоянни конфликти с Украйна, а напоследък стигна до там, че предизвика и дипломатически скандал с Румъния. Унгария провежда системна просръбска и промакедонистка политика, която води до разклащане на принципно добрите отношения между Унгария и България. Унгария е в една незиказана изолация в ЕС и доверието в нея е доста разклатено.
Унгария трудно ще се избави от Орбан и партията му октопод. Предполагам, че след Орбан Унгария я чака продължителна политическа нестабилност, доколкото политическата опозиция е сравнително доста слаба и буквално казано в насипно състояние.
Сърбия
Сърбия е почти изцяло проруска и то не само защото Вучич е дотолкова зависим от Кремъл, че е отвратителна перверзия, когато точно той заговори за някакъв суверенитет и самостоятелност. Сърбия е проруска, защото сърбите са настроени проруски. Сърбите, които искат Сърбия да е в ЕС и НАТО са пренебрежим процент и реално нямат обществена тежест; това е причината Сърбия да не е в тези организации. Да, сред политическия елит на Сърбия има достатъчно интелигентни хора, които осъзнават, че пътят на Сърбия с русия и Китай, е път към катастрофа и провал, но не са в състояние да направят нищо съществено. Допълнително, тази ситуация се утежнява от факта, че русия притежава енергийната система на Сърбия, а в Ниш ГРУ има собствена база. Изобщо руското проникване в Сърбия е толкова голямо и на всички нива, че реално сърбите не могат да мръднат без разрешение на русия. В същото време, Сърбия изостана много в икономико-социален план. Сърбия е бедна държава сравнима със Северна Македония и Албания. На фона на стандарта, който сърбите имаха в бивша Югославия, то може спокойно да се каже, че регресът им е главозамайващ. За Сърбия има теоретичен шанс да се измъкне от мъртвата хватка, в която сама се натика, само след като русия катастрофира военно и се разпадне.
Не съм оптимист обаче, че сърбите ще се възползват от един такъв шанс. Там има тежък дефицит на политическа интелигентност; но и не само на политическа. Все пак от страна, която е родила турбо-фолка и Цеца, а псувните са част от положителния обществен етикет, не може да се очаква нещо кой знае какво.
В сравнение с Унгария Сърбия е по-авторитарна и далеч по-корумпирана. Корупцията в Сърбия е на нива, които дори не са характерни за Европа и в това отношение тя дели място със страни като Алжир, Доминиканската република, Египет и Бразилия.
В този смисъл и корупционните практики на Вучич и кръга крадци около него по-скоро напомнят за латифундисти от Латинска Америка, отколкото на европейски политици. На фона на Сърбия, дори Албания и Косово са що-годе прилични държави.
По отношение на свободата на словото – и там Сърбия е далеч зад Унгария и това допълнително утежнява положението на тази страна. Много голям потенциален проблем за Сърбия могат да се окажат десетките хиляди руснаци, които избягаха от русия, след нападението над Украйна, тъй като не се знае колко от тези „дисиденти“ са всъщност агентура на Кремъл.
Казаното за Сърбия важи и за ентитета Република Сръбска, но с тази разлика, че Република Сръбска е много по-бедна и изостанала от самата Сърбия и дивотията там е в още по-големи мащаби. Така че за тази квазидържава няма какво особено да се каже, а и тя няма никакво съществено значение.
Република Северна Македония
В Македония проруските сантименти сред обществото са слаби, има ги, но изобщо не са преобладаващи, още повече, че един много голям дял от македонското общество се състои от албанци, които няма как да имат каквито и да е проруски симпатии.
В Македония има силни просръбски тежнения, тъй като не само политически, но и ментално, и културно Сърбия продължава да оказва огромно влияние върху македонското общество. В този смисъл е и много съмнително, доколко македонците /без албанската общност/ желаят реална интеграция в ЕС или искат имагинерния квазиюгославски и нереализируем "сръбски свят". Засега конфигурацията на политическата власт в Скопие по скоро показва, че не желае интеграция в ЕС и Западния алианс и за това следва политическа линия на остра конфронтация с България и пълен отказ от изпълнение на поети правни договорености. Тоест, политическият елит на Северна Македония, плаща най-тежката международно правна цена - отказ от изпълнение на международен договор /pacta sund servanda/.
По този начин Македония попада в зависимост от русия, но чрез Сърбия, което логично означава двойна подчиненост на Скопие.
Подкрепяното от Сърбия и русия правителство на Мицкоски още с първите си стъпки предприе геополитически саботаж, който беше изцяло в полза на русия и Сърбия и във вреда на България, НАТО и ЕС. Става въпрос за опита за блокиране на изграждането на ключовия за България и НАТО коридор номер 8, който свързва Черно море с Адриатика и от една страна има важно икономическо значение - особено за България,, а от друга е изключително важна логистика за съюзниците от НАТО, включително и за самата сигурност на България и Румъния. В това отношение Македония не само, че не действа като реален член на НАТО, а като откровен враг. Зад проекта коридор номер 8 стои не само България, но и САЩ и ЕС. От това става достатъчно ясно кои сили стоят зад ВМРО-ДПМН и Мицкоски и чии интереси последния изпълнява.
Работейки срещу НАТО, Македония работи срещу собствените си интереси, тъй като именно тази организация дава стабилност и устойчивост на тази иначе доста аморфна и заплашена от реален разпад държава.
В икономически и социален план Македония е по-бедна и изостанала от Сърбия, но не с много. Икономическите реформи, които Македония трябва да направи, за да може да се присъедини към ЕС, тепърва предстоят, ако въобще някой реши да ги направи. Въпросите със свободата на словото са все така остри, по подобие на Сърбия. Не е тайна, че в македонските медии, а и в общественото пространство, се насажда пропаганда и действа цензура, включително и автоцензура по редица важни въпроси, както от исторически характер, така и от текущата политическа реалност..
Най-големият проблем на Република Северна Македония е отказът на прилагане на основни норми, регламентиращи основни човешки права, което автоматично означава, че в Македония категорично липсва върховенство на правото и на реално действаща конституция /не става въпрос за формално приетия там конституционен акт/. В този смисъл е спорно доколко Македония е годна въобще да бъде член на Съвета на Европа.
Така изглежда положението и то не е добро към момента. Очаквам руски натиск към България, но и подкрепа от Вашингтон, Брюксел и Лондон. Много хора ще останат неприятно разочаровани от Тръмп. Допускам вероятността за налагане на нови санкции на наши политици по закона „Магнитски“. Очаквам и спиране на така наречения „Турски поток“, което ще доведе някои хора в България до инфарктни състояния, а други ще почнат да разбират, че възможността да се окажат в Хага, заедно с кремълските военнопрестъпници, е напълно реална. Както се казваше: „Бойко най-много го е страх от момента, в който ще дойдат при него едни много сериозни хора, чийто майчин език не е български и ще го питат: „Ти тогава що така направи тоя „Турски поток“ и подаряваше кученца“? Но, всеки да си носи кръста и според стореното.
Как ще продължи да се развива световната политика и каква ще бъде съдбата на България? Карта на планираното от тайните йезуитски и масонски общества разпадане на ЕС (2016, 2017) на две от десетте зони на новия световен ред, начело с папството - антихирста, звяра от морето (Откровение 13.1-10), и на планираното разделяне на териториите на Европа, Близкия Изток и част от Северна Африка между зоните. България ще бъде вкарана в ,,Зоната Еврей-азия" - Православна в която ще влизат следните страни: Русия, Казахстан, Беларус, Източна и Южна Украйна, Молдова, Източна Румъния, Северна и Централна България, Гърция, Кипър, Сърбия, Северна Македония, Грузия, Армения, Латвия, Естония, Северен Узбекистан, Северен Киргизстан. Другата зона в която ще бъде вкарана Родопската област е Османската мюсюлманската зона - сунитска - Близък Изток, Средна Азия със страни и територии. Турция, Северен Ирак, Северна Сирия, Западен Кюрдистан, Южна България (Родопи), Южна Македония, Албания, Южна Босна и Херцеговина, Южен Узбекистан, Северен Туркменистан, Йордания, Палестина, Ливан. Как може да стане това разделяне, което никой не вярва, че ще стане? Първи сценарий: Войната в Украйна, както и ,,санкциите" на ЕС срещу Русия и ответните такива, всъщност се правят съгласувано от ЕС, САЩ и Русия с цел ускоряване на създаването на ,,новия световен ред" начело с последния - антихрист. При тези ,,санкции" Русия ще имитира, че не се е разбрала за цената на нейния природен газ с Украйна, а и ,,най-вече" като ответна мярка на т.н. санкции ще спре доставките на газ за Източна Европа и за България Другите страни ще се справят по някакъв начин с липсата на газ, но положението на България ще бъде най-тежко поради липсата на резерви. Това ще доведе до режим на тока и до недостиг на горива, което ще предизвика повишение на цената на газта за автомобилите, а оттам ще скочат цените на всички горива. Увеличат ли се цените на горивата те ще повлекат след себе си увеличението на цените на всички стоки. Всичко това ще става на фона на взаимните обвинения на политиците в корупция и защита на чужди интереси. ,,Десните" ще обвиняват ,,левите" в пристрастия и обвързване с Русия и Путин и ще посочват, като причина за кризата енергийната ни зависимост от Русия, и обратно т,н, ,,леви" ще обвиняват т.н. ,,десни" в слугуване на ЕС, САЩ, НАТО и Обама и че санкциите срещу Русия са предизвикали и спирането на горивото. Този политически театър, който ще се командва от масонските и йезуитски централи извън България, на фона на новото правителство след изборите ще доведе до колапс икономиката, държавата и политическите отношения и ще предизвика небивало разделение в обществото, между привържениците на Русия и на Запада. По този начин ,,събитията от Украйна" - взаимна омраза, противопоставяне, нападения, дори престрелки ще се случат и у нас. България ще иска да излезе от Европейския съюз, тъй като не ще може да ,,издържи на последствията на санкциите, които ЕС и Евразия си ,,налагат". (В крайна сметка до 3-4 години и Европейският съюз ще се разпадне според плана за новия световен ред на две зони - католическа и протестантска за да отстъпи място на десетте зони, които ще се подчинят на папството.) В същото време тази изкуствено предизвикана и умишлено неовладяна информация може да доведе до банкова криза, затваряне на банки и дори до срив на валутния борд. Поради настъпилата зима ще се получи бедствено положение за голяма част от хората поради липса на отопление, храна, медицински грижи и транспорт. Според този сценарий, ЕС умишлено няма да окаже адекватна помощ, като се оправдае с политическата нестабилност в България и ще се занимава с все по-нарастващите си вътрешни проблеми (тероризъм, политическа и икономическа криза). Путин ще предложи помощ с горива за България, като единственото условие, което ще постави е България да прекрати участието си в ,,санкциите" срещу Русия. В резултат на този план на масоните и йезуитите вътре и извън България повечето от хората ще бъдат съгласни България да влезе в руската православна зона Евразия само и само да има някакъв ред и нормално снабдяване с горива и стоки.
.gif)
"Преди да навърша 9 години, вече бях научил основната доктрина на арабския живот : Аз против брат ми, аз и брат ми срещу баща ни, семейството ми срещу братовчедите ми и целият клан, клана срещу племето, племето срещу света и всички заедно срещу неверниците
Леон Юрис.Това е познато от Тора и Талмуда.Крипто-турци ,Крипто-араби, Крипто-българи,Крипто-европейци = Крито-масони са начело на управлението на света.
Концепцията за „хиджра“
Леон Юрис.Това е познато от Тора и Талмуда.Крипто-турци ,Крипто-араби, Крипто-българи,Крипто-европейци = Крито-масони са начело на управлението на света.
Концепцията за „хиджра“
През 622 г. пророкът Мухаммад заедно със своите сподвижници е принуден да напусне Мека и да се пресели в Медина. Това „преселение“ (хиджра) поставя началото на ислямското летоброене. Но то се превръща и в традиционна парадигма. „Хиджра“ символизира готовността на мюсюлманите да страдат за правата вяра, ако се наложи, но да установят на всяка цена исляма над своите противници. Днес мигрирането представлява своеобразно задължение за мюсюлманите, като подготовка за други форми на ислямския „джихад“, целящи победата на исляма и мюсюлманите в другите неислямски държави. Тази практика е установе¬на още когато Мухаммад е казал: „Заповядвам ви тези пет неща, които Аллах ми е повелил: събирайте се, слушайте, покорявайте се, предприемайте хиджра и водете джихад“.5
По-късно Мухаммад уточнява, че мигриране¬то трябва да продължи, докато врагът все още се съпротивлява на исляма. Това е основната мисъл и в Сура 8:72, Сура 8:75, Сура 2:218, където Мухаммад оценява високо подвига на преселилите се. В Сура 9:20 е казано: „Които вярват и се преселят, и се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души, те са с по-висока степен при Аллах и те са спечелилите“.
На местата, където е допуснато заселването на мюсюлмани, прилагането на ислямските норми е видно. Те отказват да се интегрират и асимили¬рат в местната култура, а това спомага съществуващата социално-политическа система домакин да бъде променена, съборена и дори унищожена. Моделът със заселване, овладяване и превземане на даден квартал, град, регион и държава действа бавно, но безотказно. Пресен пример е променената етническа и религиозна карта на бивша Югославия, а и сега виждаме почти същото да се случва в някои страни на Западна Европа.Това е добре премерена и отработена през вековете тактика за завладяване на нови територии от исляма. Потвърждават го различни декларации, фатви и изявления от редица мюсюлмански духовни лидери.
През 1995 г. на конференция, проведена от Арабската асоциация на мюсюлманската младеж (MAYA) в Толедо, щата Охайо, известният ислямски учител и водещ на предаване по „Ал- Джазира“ д-р Юсуф ал-Карадауи представя своето виждане за съдбата и целите на вярата: „Това, което остава, е да завладее Рим, за да се изпълни втората част от знамението на Пророка, че Константинопол ще бъде завладян първи, а после и Рим. Това означава, че ислямът в Европа за трети път, след като бе изгонен от там два пъти... ще я завладеем чрез прозелитизъм; това, на което ние се надяваме, е че ще завладеем Европа и Америка! Не чрез меч, а чрез прозелитизъм.“6
Ето и думите на Неджметин Ербакан – бивш турски министър председател, към един германски журналист: „Вие мислите, че ние, турците-мюсюлмани, идваме тук само за да търсим работа и да събираме трохите от вашите пари. Не, ние идваме тук, за да установим контрол върху страната ви, да се внедрим тук и да изградим това, което ние смятаме за подходящо; и всичко това ще напра¬вим с ваше съгласие и съгласно вашите закони.“
Тези, както и много други изявления, потвърждават подозренията ни, че мюсюлманите , прииждащи в Западна Европа и Америка, не са водени само от икономически, но и от религиозни подбуди. Не е възможно ислямската религия да се затвърди без миграция. Няма начин ислямът да се наложи на новото местопребиваване без мюсюлманите да нарастват на брой, затова преселението им не е случайност, а тактика и това е също вид „джихад“ – „джихад бил хиджра“. Когато мюсюлманите се заселват в някоя страна от „Дома на войната“, там съществуващите закони, правила, норми и традиции са съвсем различни от тези в „Дар ал-ислям“ и на тях им е много трудно, дори невъзможно да практикуват вярата си. Тогава на помощ им идва практикуването на „такийя“.
Концепцията за „такийя“
„Такийя“ означава: предпазливост, предвидливост, предпазна мярка,прикриване и в зависимост от ситуацията може да се използва от мюсюлманина за отбрана или нападение. Чувствайки се застрашен, даден мюсюлманин привидно се отрича от своите религиозни убеждения и практики, демонстрира любов и уважение към неверниците, прави се на техен верен приятел, но всъщност в сърцето си ги мрази, ненавижда и крои зло, защото се страхува от тях и религията им. Един мюсюлманин под обрека на „такийя“ може дори да хули Мухаммад, Аллах и да се прави че приема друга религия... Първият пример за практикуване на „такийя“ е свързан със съратника на Мухаммад, Амар ибн Ясер, който бил принуден от езичниците в Мека да се отрече от исляма, но се казва, че „сърцето му било спокойно“. Когато признал на Пророка какво е сторил, Мухаммад му рекъл: „Ако пак те накарат, направи го пак, стига да е спокойно сърцето ти“. Затова в Корана е написано:„Който отрече Аллах, след като е повярвал, освен който е бил принуден, но сърцето му е спокойно с вярата... Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение“(Сура 16:106).
Противно на твърденията, че това е само шиитска практика, може да се смята, че тя се ползва от всички мюсюлмани. Например, по времето на инквизицията на халиф Ал-Мамун (813-833), много сунити практикували „такийя“. Твърди се също, че „такийя“ се използва много рядко и то само при сериозна опасност. Дали е вярно това?
Концепцията за „такийя“ позволява използването на всякаква форма на лъжа и измама в случай, че мюсюлманинът не се чувства достатъчно силен, но е във „враждебна“ среда или в „Дома на войната“.
В Корана се препоръчва: „Вярващите да не взимат неверници за ближни вместо повярвалите. А който направи това, той няма нищо общо с Аллах, освен ако се страхувате от тях. Аллах ви предупреждава за Себе Си и към Аллах е завръщането“ (Сура 3:28). В случая изразът „освен ако се страхувате” представлява достатъчно условие за „такийя“. Това означава, че всеки мюсюлманин в неислямска държава може да лъже по всякакъв начин и на всякакво обществено ниво, за да постигне целите си.
Тук особено интересна роля играе двойната терминология, т.е. двузначното интерпретиране на едни и същи категории.
При контакти с мюсюлмани често могат да се чуят думи като: справедливост, истина, мир и др. За нас, християните, те имат един смисъл, но за мюсюлманите – абсолютно друг. Например, думата „справедливост“ за всеки цивилизован човек означава ползването на равни права и безпристрастност от страна изпълнителите на закона, но за мюсюлманите това е правото им (според исляма) да стоят над останалите хора. Затова в съда свидетелството на жена или немюсюлманин представлява само половината от стойността на свидетелството на мюсюлманина по всички въпроси.
Когато мюсюлмани порицават избиването на невинни хора, те са против убийствата на мюсюлмани, но това не се отнася до „неверниците“, защото те по презумция не са невиновни. След атентатите в Лондон ислямският духовен лидер Омар Бакри Мухаммад публично заявява: „Аз осъждам убийството на невинни хора“, но само два дни по-късно уточнява: „Да, аз осъждам убийството на невинни хора, но не и на кафири (неверници)“. Пак по това време известният ислямски проповедник Анджем Чоудари, в интервю за БиБиСи казва: „Когато ние (мюсюлманите) говорим за невинни хора, имаме предвид мюсюлмани. Що се отнася до немюсюлманите – то те не са приели исляма, което е престъпление срещу Аллах“.
Ислямът е категоричен, че немюсюлманите не са равнопоставени с мюсюлманите, а са същества от някакъв по-нисш разред. Между едните и другите няма място за равноправие, а само за „такийя“, ако мюсюлманите са слаби или за тотална доминация, ако са в „Дар ал-ислям“!
Животът на Мухаммад и историята на исляма са пълни с примери за нарушени договори, клетви и обещания. Всички те са валидни единствено в контекст, когато мюсюлманите не са достатъчно силни, а след това тактиката се променя. В Корана е казано: „А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден“ (Сура 4:5).
По-късно Мухаммад уточнява, че мигриране¬то трябва да продължи, докато врагът все още се съпротивлява на исляма. Това е основната мисъл и в Сура 8:72, Сура 8:75, Сура 2:218, където Мухаммад оценява високо подвига на преселилите се. В Сура 9:20 е казано: „Които вярват и се преселят, и се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души, те са с по-висока степен при Аллах и те са спечелилите“.
На местата, където е допуснато заселването на мюсюлмани, прилагането на ислямските норми е видно. Те отказват да се интегрират и асимили¬рат в местната култура, а това спомага съществуващата социално-политическа система домакин да бъде променена, съборена и дори унищожена. Моделът със заселване, овладяване и превземане на даден квартал, град, регион и държава действа бавно, но безотказно. Пресен пример е променената етническа и религиозна карта на бивша Югославия, а и сега виждаме почти същото да се случва в някои страни на Западна Европа.Това е добре премерена и отработена през вековете тактика за завладяване на нови територии от исляма. Потвърждават го различни декларации, фатви и изявления от редица мюсюлмански духовни лидери.
През 1995 г. на конференция, проведена от Арабската асоциация на мюсюлманската младеж (MAYA) в Толедо, щата Охайо, известният ислямски учител и водещ на предаване по „Ал- Джазира“ д-р Юсуф ал-Карадауи представя своето виждане за съдбата и целите на вярата: „Това, което остава, е да завладее Рим, за да се изпълни втората част от знамението на Пророка, че Константинопол ще бъде завладян първи, а после и Рим. Това означава, че ислямът в Европа за трети път, след като бе изгонен от там два пъти... ще я завладеем чрез прозелитизъм; това, на което ние се надяваме, е че ще завладеем Европа и Америка! Не чрез меч, а чрез прозелитизъм.“6
Ето и думите на Неджметин Ербакан – бивш турски министър председател, към един германски журналист: „Вие мислите, че ние, турците-мюсюлмани, идваме тук само за да търсим работа и да събираме трохите от вашите пари. Не, ние идваме тук, за да установим контрол върху страната ви, да се внедрим тук и да изградим това, което ние смятаме за подходящо; и всичко това ще напра¬вим с ваше съгласие и съгласно вашите закони.“
Тези, както и много други изявления, потвърждават подозренията ни, че мюсюлманите , прииждащи в Западна Европа и Америка, не са водени само от икономически, но и от религиозни подбуди. Не е възможно ислямската религия да се затвърди без миграция. Няма начин ислямът да се наложи на новото местопребиваване без мюсюлманите да нарастват на брой, затова преселението им не е случайност, а тактика и това е също вид „джихад“ – „джихад бил хиджра“. Когато мюсюлманите се заселват в някоя страна от „Дома на войната“, там съществуващите закони, правила, норми и традиции са съвсем различни от тези в „Дар ал-ислям“ и на тях им е много трудно, дори невъзможно да практикуват вярата си. Тогава на помощ им идва практикуването на „такийя“.
Концепцията за „такийя“
„Такийя“ означава: предпазливост, предвидливост, предпазна мярка,прикриване и в зависимост от ситуацията може да се използва от мюсюлманина за отбрана или нападение. Чувствайки се застрашен, даден мюсюлманин привидно се отрича от своите религиозни убеждения и практики, демонстрира любов и уважение към неверниците, прави се на техен верен приятел, но всъщност в сърцето си ги мрази, ненавижда и крои зло, защото се страхува от тях и религията им. Един мюсюлманин под обрека на „такийя“ може дори да хули Мухаммад, Аллах и да се прави че приема друга религия... Първият пример за практикуване на „такийя“ е свързан със съратника на Мухаммад, Амар ибн Ясер, който бил принуден от езичниците в Мека да се отрече от исляма, но се казва, че „сърцето му било спокойно“. Когато признал на Пророка какво е сторил, Мухаммад му рекъл: „Ако пак те накарат, направи го пак, стига да е спокойно сърцето ти“. Затова в Корана е написано:„Който отрече Аллах, след като е повярвал, освен който е бил принуден, но сърцето му е спокойно с вярата... Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение“(Сура 16:106).
Противно на твърденията, че това е само шиитска практика, може да се смята, че тя се ползва от всички мюсюлмани. Например, по времето на инквизицията на халиф Ал-Мамун (813-833), много сунити практикували „такийя“. Твърди се също, че „такийя“ се използва много рядко и то само при сериозна опасност. Дали е вярно това?
Концепцията за „такийя“ позволява използването на всякаква форма на лъжа и измама в случай, че мюсюлманинът не се чувства достатъчно силен, но е във „враждебна“ среда или в „Дома на войната“.
В Корана се препоръчва: „Вярващите да не взимат неверници за ближни вместо повярвалите. А който направи това, той няма нищо общо с Аллах, освен ако се страхувате от тях. Аллах ви предупреждава за Себе Си и към Аллах е завръщането“ (Сура 3:28). В случая изразът „освен ако се страхувате” представлява достатъчно условие за „такийя“. Това означава, че всеки мюсюлманин в неислямска държава може да лъже по всякакъв начин и на всякакво обществено ниво, за да постигне целите си.
Тук особено интересна роля играе двойната терминология, т.е. двузначното интерпретиране на едни и същи категории.
При контакти с мюсюлмани често могат да се чуят думи като: справедливост, истина, мир и др. За нас, християните, те имат един смисъл, но за мюсюлманите – абсолютно друг. Например, думата „справедливост“ за всеки цивилизован човек означава ползването на равни права и безпристрастност от страна изпълнителите на закона, но за мюсюлманите това е правото им (според исляма) да стоят над останалите хора. Затова в съда свидетелството на жена или немюсюлманин представлява само половината от стойността на свидетелството на мюсюлманина по всички въпроси.
Когато мюсюлмани порицават избиването на невинни хора, те са против убийствата на мюсюлмани, но това не се отнася до „неверниците“, защото те по презумция не са невиновни. След атентатите в Лондон ислямският духовен лидер Омар Бакри Мухаммад публично заявява: „Аз осъждам убийството на невинни хора“, но само два дни по-късно уточнява: „Да, аз осъждам убийството на невинни хора, но не и на кафири (неверници)“. Пак по това време известният ислямски проповедник Анджем Чоудари, в интервю за БиБиСи казва: „Когато ние (мюсюлманите) говорим за невинни хора, имаме предвид мюсюлмани. Що се отнася до немюсюлманите – то те не са приели исляма, което е престъпление срещу Аллах“.
Ислямът е категоричен, че немюсюлманите не са равнопоставени с мюсюлманите, а са същества от някакъв по-нисш разред. Между едните и другите няма място за равноправие, а само за „такийя“, ако мюсюлманите са слаби или за тотална доминация, ако са в „Дар ал-ислям“!
Животът на Мухаммад и историята на исляма са пълни с примери за нарушени договори, клетви и обещания. Всички те са валидни единствено в контекст, когато мюсюлманите не са достатъчно силни, а след това тактиката се променя. В Корана е казано: „А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден“ (Сура 4:5).
.webp)
.gif)
.gif)
.gif)
Когато мюсюлмани порицават избиването на невинни хора, те са против убийствата на мюсюлмани, но това не се отнася до „неверниците“, защото те по презумция не са невиновни. След атентатите в Лондон ислямският духовен лидер Омар Бакри Мухаммад публично заявява: „Аз осъждам убийството на невинни хора“, но само два дни по-късно уточнява: „Да, аз осъждам убийството на невинни хора, но не и на кафири (неверници)“. Пак по това време известният ислямски проповедник Анджем Чоудари, в интервю за БиБиСи казва: „Когато ние (мюсюлманите) говорим за невинни хора, имаме предвид мюсюлмани. Що се отнася до немюсюлманите – то те не са приели исляма, което е престъпление срещу Аллах“.
Ислямът е категоричен, че немюсюлманите не са равнопоставени с мюсюлманите, а са същества от някакъв по-нисш разред. Между едните и другите няма място за равноправие, а само за „такийя“, ако мюсюлманите са слаби или за тотална доминация, ако са в „Дар ал-ислям“!
Животът на Мухаммад и историята на исляма са пълни с примери за нарушени договори, клетви и обещания. Всички те са валидни единствено в контекст, когато мюсюлманите не са достатъчно силни, а след това тактиката се променя. В Корана е казано: „А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден“ (Сура 4:5).
Готвят ви ново турско-еврейско робство
Бързат за въвеждане на нова световна религия... Ислям с център Москва. Служителите на Сатана на Земята, работят по реда описан в тяхната библия - изпълняват библейски пророчества. След като употребиха с Йудаизма евреите, по късно, чрез Юдеристиенството, измамиха ристиените да се поклонят на ЯХВЕ. Идва ред да се приложи Исляма.
ИСЛЯМА Е ИДЕАЛНА РЕЛИГИЯ ЗА СИВИТЕ, РЕЛИГИЯ ИЗДИГАЩА ПЕДОФИЛИЯТА В КУЛТ, ВСЛЕДСТВИЕ ОТ НАЛАГАНЕТО Й - ПО-РАННО РАЖДАНЕ,ХАРЕМИ, МНОГО ДЕЦА, ОСВЕН ТОВА Е ВОЙНСТВЕНА Т.Е. ПО-КРАТКИ ЦИКЛИ И СЪОТВЕТНО ПО-КРАТЪК ЖИВОТ. ТАКА ПРИ ПО-БЪРЗИ ЦИКЛИ НА РАЖДАНЕ, СМЪРТ, ПРЕРАЖДАНЕ СЕ ОТДЕЛЯ И ПОВЕЧЕ ЕНЕРГИЯ ОТ СМЪРТ КОЯТО ПОДХРАНВА НЕГАТИВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ЗАВЛАДЯЛА ЗЕМЯТА ПРЕДИ ПОСЛЕДНИЯ ГОЛЯМ ПОТОП
.gif)
Няма коментари:
Публикуване на коментар