Древните гърци не са никои други, освен остатъци от арийските родове, които се срещат в историята с имената: пелазги(елини), епироти, фригийци, тракийци, македонци, илирийци, мизи, лигури, лики, клики, есперийци, мундарийци и много други, които не са могли да съставят едно национално тяло, са се смесили с отпосле дошлите народи като: финикияни, египтени,...и от тях произлизат древни гърци и латини. Днешните гърци се образували много по-късно,..когато данайците пристигат от Африка, смесват се фригийците и постепенно почват да придобиват европеидни черти.
Пелазгите са тракийски народ, населил Балканския полуостров далеч преди данайците, дошли от Египет. Ето какво научаваме за тях от:
История, Херодот, Издателство ГУТА-Н, София, 2024. 810 стр. ISBN 978-619-7444-88-9. https://www.book.store.bg/p149983278/istoria-herodot.html
„…йонийците първоначално са били от пеласгийски произход, а дорийците – от елински. Йонийското племе никога не е напускало земята си, докато дорийското племе е странствало много дълго време. Следователно, ако цялото пеласгийско племе е говорело така, то и атическият народ, бидейки пеласги по произход, трябва да е променил езика си, когато е станал част от елините“, (1.56).
„…пеласгите са говорели на варварски (не старо-гръцки) език“, (1.57).
„Що се отнася до елинското племе, според мен то от самото начало винаги е говорело на един и същ език. Преди да се свържат с пеласгите, елините са били малко на брой. От такова доста скромно начало те се разраснали числено и включили много племена, главно защото към тях се присъединили пеласгите и много други чужди племена…“, (1.58).
„…тогава (по време на Троянската война) Елада все още се е наричала Пеласгия…“, (2.56).
„…Докато йонийците живеели в Пелопонес, в днешна Ахея, т.е. преди пристигането на Данай и Ксуф в Пелопонес, според елинската легенда те се наричали пеласги и егинци. След това от Йон, сина на Ксуф, те получили името йонийци“, (7.94).
„Жителите на островите … също принадлежали към пеласгийското племе и впоследствие били наречени йонийци по същата причина, както и преселниците от Атина, жителите на дванадесетте йонийски града“, (7.95).
„Ако изброим по ред всеки родоначалник на Даная, дъщерята на Акризий, то, разбира се, вождовете на дорийците ще се окажат истински египтяни“, (6.53).
История, Херодот, Издателство ГУТА-Н, София, 2024. 810 стр. ISBN 978-619-7444-88-9. https://www.book.store.bg/p149983278/istoria-herodot.html
„…йонийците първоначално са били от пеласгийски произход, а дорийците – от елински. Йонийското племе никога не е напускало земята си, докато дорийското племе е странствало много дълго време. Следователно, ако цялото пеласгийско племе е говорело така, то и атическият народ, бидейки пеласги по произход, трябва да е променил езика си, когато е станал част от елините“, (1.56).
„…пеласгите са говорели на варварски (не старо-гръцки) език“, (1.57).
„Що се отнася до елинското племе, според мен то от самото начало винаги е говорело на един и същ език. Преди да се свържат с пеласгите, елините са били малко на брой. От такова доста скромно начало те се разраснали числено и включили много племена, главно защото към тях се присъединили пеласгите и много други чужди племена…“, (1.58).
„…тогава (по време на Троянската война) Елада все още се е наричала Пеласгия…“, (2.56).
„…Докато йонийците живеели в Пелопонес, в днешна Ахея, т.е. преди пристигането на Данай и Ксуф в Пелопонес, според елинската легенда те се наричали пеласги и егинци. След това от Йон, сина на Ксуф, те получили името йонийци“, (7.94).
„Жителите на островите … също принадлежали към пеласгийското племе и впоследствие били наречени йонийци по същата причина, както и преселниците от Атина, жителите на дванадесетте йонийски града“, (7.95).
„Ако изброим по ред всеки родоначалник на Даная, дъщерята на Акризий, то, разбира се, вождовете на дорийците ще се окажат истински египтяни“, (6.53).
Трудно да се обясни сложния етногенезис на нашите южни съседи. Причините за това се крият не само в изкуствено завоалираната им история, но и поради факта, че след идването си в Европа те са заели имената ели, елини, гърци, които по начало принадлежат на древно балканско население. Обикновено в научните среди не се говори за различните преселнически вълни, нито пък се обяснява, че дошлите от Африка мигранти са се смесили с коренните балканци и са взели техните имена. *Първата, сравнително скромна преселническа вълна от Африка е в периода XVI-XII в.пр. Хр. Следващата, вече значителна е в периода XII-VIII в.пр. Хр. Трета вълна, но не от Африка, а от Царство Израел има през VIII в.пр. Хр., веднага след асирийската агресия и унищожаването на царството. От XVI до VIII в.пр. Хр. на юг от нашите земи дошлите от Африка данайци се смесват с трако-пеласгите, а през VIII в.пр. Хр. идват и бежанци от Царство Израел. *По-късно, в периода на римското господство, на територията на Гърция живеят траки, галати, пафлагонци, кападокийци, арменци, лази, исаврийци, германи, араби [като Никифор Геник и неговия син Ставракий], евреи, хазари [Лъв Хазар и Ирина Хазарска са имали свои хора], да не забравяме и италийците [стари жители на Апенинския п-в], заселили се в периода на римската доминация. По време на късното Средновековие на територията на Гърция се заселват и много албанци. Всички тези различни етнически групи се явяват предци на днешните ни южни съседи. Можем със сигурност да кажем, че гърците са смесица от около 14 различни народа.
Петър Делев. История на племената в Югозападна Тракия
Произходът на гърците, или края на една мистерия
По време на неолита територията на Епир се населява от племена на моряци по крайбрежието, а във вътрешността от животновъди и ловджии, които донасят със себе си древногръцкия език. Тези племена погребват вождовете си в могили с шахтови гробници и по това си приличат с микенската цивилизация. Такива находки са намерени в две религиозни светилища: Оракула на мъртвите (на гръцки: Νεκρομαντεῖον) на река Ахерон и в оракула на Зевс в светилището на Додона.
Относно имената елини и гърци може да се каже, че най-важната информация не е дадена на широката публика. Елини идва от ели, а ели пък от сели, което е название на пеласгите, пазещи светилището на Зевс в Додона.
През 4 век пр.н.е. се формират държави с мощни армии в Македония, Дардания, Епир и Илирия. В Епир се разгарят битки за власт. Молоският цар Алкета, син на Тарипс, за известно време губи властта и търси убежище в Сиракуза. За да си възвърне трона, Алкета търси помощта на илирийската държава, организирана по онова време около племето на енхелеите. През 385 г. пр.н.е. илирийският цар Бардил изпраща армия, която да възстанови Алкета начело на молоското царство. Именно това събитие води до създаването на Античен Епир като политическа формация. След около 370 г. пр. Хр. Еакидите успяват да разширят царството си, като присъединяват към него съседните теспроти и хаони. Така се формира епирска държава, наричана на първо време Молоска лига, а по-късно през втората половина на 4 век пр.н.е. и Епирска лига. Властта на Еакидите укрепва още повече след брака на принцеса Олимпия с цар Филип II.
При раждането си е наречена Поликсена, при сватбата си – Миртила/Митрала, а в чест на победата си в Олимпийските игри от 356 г. пр. Хр., Филип я нарича Олимпиада
Античен Епир често воюва със съседните Илирия и Македония въпреки монархическите съюзи между тях, редовно скрепявани чрез династични бракове. По него време най-значителните градове на Епир са Дирахион и Аполония. Мощта на молосите залязва след смъртта на епирския цар Пир.
Всеки, който е видял древните постройки на Атина, Микена, Тилисос и т.н. е останал силно впечатлен. Има защо, преди повече от три хиляди и петстотин години хората не са разполагали с днешната техника. Да се издигнат масивни каменни стени, които да устоят на влиянието на времето е било и си остава сериозно предизвикателство. Народът извършил това заслужава нашето възхищение, а дори и преклонение. За съжаление тези, които са издигнали първите масивни сгради на Европа не само, че не са получили признание, но дори и е направен опит да бъдат заличени от историята. Става дума за тракийските роднини пеласгите, народът сътворил най-старата цивилизация на нашия континент. Именно те, а не гърците са създателите на величествените градежи в Атина, Микена, Тилисос, Коринт, Пилос...Пелазгите са оставили следи и в България: циклопските стени на Небет Тепе -Пловдив, тези на Перперек (Перперикон), древните градежи край Ямбол, Малко Търново...
За съжаление това e известно на малко хора и по този начин е дадена възможност на спекуланти да изкривят историята и да я нагодят към интересите си. Подобно на траките, техните роднини пелазгите са обявени за мистериозно изчезнал народ. Ако тези велики хора бяха едно малобройно племе би могло да се приеме, че поради война, природно бедствие, или епидемия всички те са загинали. Разгледаме ли историческите извори обаче установяваме, че пелазгите са обитавали огромна територия обхващаща днес Гърция, Южна България, Македония, Сърбия, Албания, а и част от земите на Азиатска Турция.
Херодот свидетелства, че земята наречена по негово време Гърция в миналото е наричана Пеласгия (История - II- 56). Страбон допълва твърдейки, че в древността цяла Гърция е била населена с пеласги (География - V. 5, 2 -4 ). Плиний Стари е ясен и точен пишейки, че Пелопонес е носил името Пеласгия, а Хемония е наричана Пеласгийски Аргос (Естествена История -IV.III. 8-IV, IV. VII. 27-viii-29). Тукидид също дефинира пелазгите като най-древните обитатели на Гърция (Пелопонеските Войни I-3). Свидетелството на римския историк Помпей Трог дава интересни подробности определяйки пеласгите за най-древното население на Македония и добавяйки, че държавата им е носела името Пеония (Justinus, Epitome of the Philippic History of Pompeius Trogus, VII-1). Страбон твърди, че Тесалия, а и Епир са принадлежали на пеласгийските племена (География-V 5.2.4). Дори и в Мала Азия е имало пелазги, Херодот им дава дом в Плакия и Скилака ( История I- 57), тези селища са в земите на днешна Турция. Пеласгите са обитавали също древния остров Крит. Там явно те са били благородническата класа на минойското общество защото старите автори ги наричат богоравни (Страбон, География V.5,2-4).
Този велик и сроден на траките народ е колонизирал дори и Апенинския полуостров. За това научаваме от Плутарх, който твърди, че пеласгите обиколили повечето от обитаемия свят и покорили по-голямата част от народите. Като се установили в земите на Стара Италия те основали Рим...( Плутарх, Животът на Ромул) - Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome. 2
http://penelope.uchicago.edu/…/Plutarch/Lives/Romulus*.html
Трябва да се добави и това, че в края на Бронзовата Епоха пелазгите са най-голямата заплаха за Египет. Те, а и редица тракийски племена са така наречените Морски народи, които за малко да завземат страната на пирамидите. Фараоните Рамзес II и Меренпта спасяват държавата си като наемат част от Морските народи да се бият срещу събратята си...
Тези данни свидетелстват красноречиво не само за силата на пелазгите- покорители на много народи, но и за тяхната многобройност. Видяхме, че пеласги е имало в Юго-Източна Европа, Мала Азия, Египет, Средна Европа. Кой разумен човек би повярвал, че те са се изпарили мистериозно в небитието, без следа? И все пак учените твърдят това...Следва да се запитаме – каква е причината? Явно е нещо сериозно, за да са се хвърлили толкова усилия и средства векове наред да се поддържа една лъжа.
Разковничето е донякъде в произхода и делата на гърците. Нашите южни съседи дължат религията, писмеността и културата си на трако-пеласгите. Така наречения гръцки бог Зевс е всъщност пеласгийско божество. Омир пише – Зевс Пеласгийски, додонски. Почитаните от гърците Арес, Дионис, Деметра, Кибела, Атис, а дори и Атина са стари трако-пеласгийски божества.В работата си “The Mycenaean World” Джон Чадуик признава, че гърците наследяват от по-старото население ( пеласгите) думи свидетелстващи за по-високо ниво на цивилизация (J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, Cambridge, 2005, стр.3).
Диодор Сицилийски твърди, че пеласгите са първите хора, които използват кадмейските (финикийските) букви и поради това те са наричани още пеласгийски (Historical Library of Diodorus the Sicilian, W. Mc Dowell, London, 1814 стр. 208).Ще напомня, че според B. Георгиев траки и пелазги са една общност, чието присъствие на Балканите е от времето на Неолита - VII-мо хил.пр.Христа.
Според Плиний Стари, не гърците, а пеласгите са тези, които са разпространили азбуката чак до Лациум ( родината на латините в Апенинския полуостров) -Naturalis Historia -VII-LVI-193. Това явно е станало по времето когато пеласгите са покорили племената на Апениския полуостров и са основали Вечния град -Рим (Плутарх, Животът на Ромул -I).
Тези факти са от изключителна важност, но никой не се е заел сериозно с тяхното популяризиране. От това са се възползвали нашите южни съседи, те са си приписали заслугите на хората, при които те са дошли от Африка и, които те са асимилирали, или прогонили на север. Да, звучи странно, но е верно, гърците са нашественици в днешните си земи. Това се казва от Херодот, който обяснява, че:
-гърците идват от Африка ( История, VI- 53)
-погребалните гръцки обичаи са като на африканските номади (История -IV-190)
-типичната гръцка дреха е от африкански произход (История -IV-189).
Плиний Стари и Страбон също са на мнение, че гърците идват от Африка ( Плиний, Естествена История- VII. LVI.195-198, Страбон, География -VII, 7. 1). Есхил описва гърците като тъмнокожи и идвайки от Африка предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите – “Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил.”
No likeness of our country do ye bear, But semblance as of Libyan womankind. Even such a stock by Nilus" banks might grow; http://classics.mit.edu/Aeschylus/suppliant.html
Нека приемем за момент, че свидетелствата на Есхил, Херодот, Страбон и Плиний не са съвсем точни. Днес обаче имаме методи, с които може да се определи произхода на даден народ. Генетично изследване на различни учени доказа, че гърците са роднини на африканците http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11260506
Самото заглавие на научната статия е достатъчно красноречиво - HLA genes in Macedonians and the sub-Saharan origin of the Greeks
Явно старите автори изобщо не са направили грешка, а са казали самата истина. Пристигайки от Африка гърците са били тъмнокожо малцинство в държавата на пеласгите. След време обаче са успели да размножат и да съперничат на пелазгите по брой. По време на Троянската Война пеласгийската аристокрация е почти елиминирана в сражения и епидемии, а това са били войниците на държавата, без тях коренното население е било слабо. За данайските гърци не е било особен проблем да асимилират, или изтикат на север старите си господари и в по-късни времена да си припишат постиженията им.
Няма съмнение, че част от пеласгите са намерили убежище в Родопите и Пирин – далеч от набезите на африканските нашественици.Когато някой е в беда той търси подслон при роднини, а траки и пеласги са сродни народи. Разликата между тях е точно такава каквато е разликата между днешните добруджани и родопчани. Аз лично не бих нарекъл тракийския и пелазгийския като отделни езици, а по-скоро като диалекти на един древен език, говорен по нашите земи още по времето на Неолита
Най-ранният познат епитет на Зевс в Елада е Зевс Пеласгийски. Пазители на неговото светилище в Епир са селите, които не са гърци. Сели разбира се има и в Тракия - край град Селимврия и в областта Селетика, край Хемус. Това е установено от наши учени като акад. Георгиев.
Името гърци, или грайки също принадлежи на пеласги, а в Тракия живеят техните роднини граите - деди на днешните граовци. Понеже името сели, променено от дошлите от Африка деди на южните ни съседи на ели, елини, е било престижно, то е прието от съседите на селите-елини. В последствие и по-отдалечени хора го приемат и след няколко века то вече се е превърнало в колективно название на хората живеещи на юг от Тракия и Македония. Това статукво се запазва до времето на късната Античност. След това смесеното население на Гърция, бивайки римски граждани приемат името ромеи - римляни. Названието елини се изоставя и не само се изоставя, но и придобива обиден характер. Този обиден характер името елини запазва за около 1000 години. Завръщене на етнонима елини идва благодарение на възникналото в Западна Европа течение филелинизъм - любов към елинската култура. В края на XVIII и началото на XIX в. различни влиятелни личности като Байрон и Фабие се явяват ревностни пропагандисти на филелинизма. *След 1832 г. смесеното население на Кралство Гърция бива индоктринирано, то искрено вярва, че е наследник на Елада. Докато за нас българите биват лансирани смазващи самочувствието ни лъжи, на южните ни съседи бива съчинявана славна история, повдигаща националната гордост. Имащите обяснение на български език хиляди названия на селища, реки, местности от територията на Гърция биват наречени сравнително нови, внесени от нашественици от север в периода VI-VII век. *Премълчано е най-важното: въпросноти "нови, славянски" названия имат успоредици във възможно най-древните названия на селища и реки от територията на Древна Елада. *Названията на реките Пеней, Кафисос, Илисос, Ахерон са обяснени от различни учени и изследователи със стблг. пѣна, капати, илъ, ѥзеро, но информацията остава позната само в тесен научен кръг. *Не се дава популярност и на факта, че древните божества на Елада Дионис, Деметра, Атина и др. са описани като русокоси и светлооки - точно каквито са божествата на траките според Ксенофан. *Потулен е и още един важен факт - използваните от древното население на Елада писмености: Линеар А и Линеар Б са непознати на гърците от времето на Античността, но за сметка на това имат най-близки паралели със старобългарските руни. Успенски признава това през 1905 г, а по-късно Сотиров посочва приликите на Линеар Б с глаголицата.
Всеки, който е видял древните постройки на Атина, Микена, Тилисос и т.н. е останал силно впечатлен. Има защо, преди повече от три хиляди и петстотин години хората не са разполагали с днешната техника. Да се издигнат масивни каменни стени, които да устоят на влиянието на времето е било и си остава сериозно предизвикателство. Народът извършил това заслужава нашето възхищение, а дори и преклонение. За съжаление тези, които са издигнали първите масивни сгради на Европа не само, че не са получили признание, но дори и е направен опит да бъдат заличени от историята. Става дума за тракийските роднини пеласгите, народът сътворил най-старата цивилизация на нашия континент. Именно те, а не гърците са създателите на величествените градежи в Атина, Микена, Тилисос, Коринт, Пилос...Пелазгите са оставили следи и в България: циклопските стени на Небет Тепе -Пловдив, тези на Перперек (Перперикон), древните градежи край Ямбол, Малко Търново...
За съжаление това e известно на малко хора и по този начин е дадена възможност на спекуланти да изкривят историята и да я нагодят към интересите си. Подобно на траките, техните роднини пелазгите са обявени за мистериозно изчезнал народ. Ако тези велики хора бяха едно малобройно племе би могло да се приеме, че поради война, природно бедствие, или епидемия всички те са загинали. Разгледаме ли историческите извори обаче установяваме, че пелазгите са обитавали огромна територия обхващаща днес Гърция, Южна България, Македония, Сърбия, Албания, а и част от земите на Азиатска Турция.
Херодот свидетелства, че земята наречена по негово време Гърция в миналото е наричана Пеласгия (История - II- 56). Страбон допълва твърдейки, че в древността цяла Гърция е била населена с пеласги (География - V. 5, 2 -4 ). Плиний Стари е ясен и точен пишейки, че Пелопонес е носил името Пеласгия, а Хемония е наричана Пеласгийски Аргос (Естествена История -IV.III. 8-IV, IV. VII. 27-viii-29). Тукидид също дефинира пелазгите като най-древните обитатели на Гърция (Пелопонеските Войни I-3). Свидетелството на римския историк Помпей Трог дава интересни подробности определяйки пеласгите за най-древното население на Македония и добавяйки, че държавата им е носела името Пеония (Justinus, Epitome of the Philippic History of Pompeius Trogus, VII-1). Страбон твърди, че Тесалия, а и Епир са принадлежали на пеласгийските племена (География-V 5.2.4). Дори и в Мала Азия е имало пелазги, Херодот им дава дом в Плакия и Скилака ( История I- 57), тези селища са в земите на днешна Турция. Пеласгите са обитавали също древния остров Крит. Там явно те са били благородническата класа на минойското общество защото старите автори ги наричат богоравни (Страбон, География V.5,2-4).
Този велик и сроден на траките народ е колонизирал дори и Апенинския полуостров. За това научаваме от Плутарх, който твърди, че пеласгите обиколили повечето от обитаемия свят и покорили по-голямата част от народите. Като се установили в земите на Стара Италия те основали Рим...( Плутарх, Животът на Ромул) - Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome. 2
http://penelope.uchicago.edu/…/Plutarch/Lives/Romulus*.html
Трябва да се добави и това, че в края на Бронзовата Епоха пелазгите са най-голямата заплаха за Египет. Те, а и редица тракийски племена са така наречените Морски народи, които за малко да завземат страната на пирамидите. Фараоните Рамзес II и Меренпта спасяват държавата си като наемат част от Морските народи да се бият срещу събратята си...
Тези данни свидетелстват красноречиво не само за силата на пелазгите- покорители на много народи, но и за тяхната многобройност. Видяхме, че пеласги е имало в Юго-Източна Европа, Мала Азия, Египет, Средна Европа. Кой разумен човек би повярвал, че те са се изпарили мистериозно в небитието, без следа? И все пак учените твърдят това...Следва да се запитаме – каква е причината? Явно е нещо сериозно, за да са се хвърлили толкова усилия и средства векове наред да се поддържа една лъжа.
Разковничето е донякъде в произхода и делата на гърците. Нашите южни съседи дължат религията, писмеността и културата си на трако-пеласгите. Така наречения гръцки бог Зевс е всъщност пеласгийско божество. Омир пише – Зевс Пеласгийски, додонски. Почитаните от гърците Арес, Дионис, Деметра, Кибела, Атис, а дори и Атина са стари трако-пеласгийски божества.В работата си “The Mycenaean World” Джон Чадуик признава, че гърците наследяват от по-старото население ( пеласгите) думи свидетелстващи за по-високо ниво на цивилизация (J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, Cambridge, 2005, стр.3).
Диодор Сицилийски твърди, че пеласгите са първите хора, които използват кадмейските (финикийските) букви и поради това те са наричани още пеласгийски (Historical Library of Diodorus the Sicilian, W. Mc Dowell, London, 1814 стр. 208).Ще напомня, че според B. Георгиев траки и пелазги са една общност, чието присъствие на Балканите е от времето на Неолита - VII-мо хил.пр.Христа.
Според Плиний Стари, не гърците, а пеласгите са тези, които са разпространили азбуката чак до Лациум ( родината на латините в Апенинския полуостров) -Naturalis Historia -VII-LVI-193. Това явно е станало по времето когато пеласгите са покорили племената на Апениския полуостров и са основали Вечния град -Рим (Плутарх, Животът на Ромул -I).
Тези факти са от изключителна важност, но никой не се е заел сериозно с тяхното популяризиране. От това са се възползвали нашите южни съседи, те са си приписали заслугите на хората, при които те са дошли от Африка и, които те са асимилирали, или прогонили на север. Да, звучи странно, но е верно, гърците са нашественици в днешните си земи. Това се казва от Херодот, който обяснява, че:
-гърците идват от Африка ( История, VI- 53)
-погребалните гръцки обичаи са като на африканските номади (История -IV-190)
-типичната гръцка дреха е от африкански произход (История -IV-189).
Плиний Стари и Страбон също са на мнение, че гърците идват от Африка ( Плиний, Естествена История- VII. LVI.195-198, Страбон, География -VII, 7. 1). Есхил описва гърците като тъмнокожи и идвайки от Африка предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите – “Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил.”
No likeness of our country do ye bear, But semblance as of Libyan womankind. Even such a stock by Nilus" banks might grow; http://classics.mit.edu/Aeschylus/suppliant.html
Нека приемем за момент, че свидетелствата на Есхил, Херодот, Страбон и Плиний не са съвсем точни. Днес обаче имаме методи, с които може да се определи произхода на даден народ. Генетично изследване на различни учени доказа, че гърците са роднини на африканците http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11260506
Самото заглавие на научната статия е достатъчно красноречиво - HLA genes in Macedonians and the sub-Saharan origin of the Greeks
Явно старите автори изобщо не са направили грешка, а са казали самата истина. Пристигайки от Африка гърците са били тъмнокожо малцинство в държавата на пеласгите. След време обаче са успели да размножат и да съперничат на пелазгите по брой. По време на Троянската Война пеласгийската аристокрация е почти елиминирана в сражения и епидемии, а това са били войниците на държавата, без тях коренното население е било слабо. За данайските гърци не е било особен проблем да асимилират, или изтикат на север старите си господари и в по-късни времена да си припишат постиженията им.
Няма съмнение, че част от пеласгите са намерили убежище в Родопите и Пирин – далеч от набезите на африканските нашественици.Когато някой е в беда той търси подслон при роднини, а траки и пеласги са сродни народи. Разликата между тях е точно такава каквато е разликата между днешните добруджани и родопчани. Аз лично не бих нарекъл тракийския и пелазгийския като отделни езици, а по-скоро като диалекти на един древен език, говорен по нашите земи още по времето на Неолита
Още по времето на Античността гърците признават, че Арес и Дионис са тракийски божества. *Тракия е считана за свещено място за бога на войната, а и негово родно място. Самият Арес е носил прозвището Трак и се е смятало, че той е праотец на траките. *Най-древното споменаване на Арес като Арей, е в надпис върху златен пръстен, използван при погребението на критски благородник, живял преди около 3800 - 3700 г. За това, че крито-минойската цивилизация е създадена от стари балканци пише проф. Б. Хрозни преди около 70 г. *Фламандският лингвист Карноа тълкува названието Арес със санскр. irasyati - разярявам се, гневя се, но реално по-добър кандидат се явава стблг. iарити сѧ. *Най-ранното споменаване на Дионис като Диво-нусо е в микенски документи от Пилос, а за това, че траките имат водеща роля оформянето на крито-микенската култура, са писали учени като Шмид, Лихтенберг и др. Няма народ, при който култът към древното божество на вегитацията да е по-жив, както е при нас българите. Трифон Зарезан, а и Кукерските игри са ехо от почитта към Дионис. *Ранното название на Дионис - Диво-нусо е сродно на името на баща му Зевс и по-точно Диво. На гръцки език то няма обяснение, но отговаря точно на стблг. дума диво, за която Бернекер твърди, че притежава древно значение светлина, сияние. Точно това е и значението на Диво-Зевс и тук е мястото да се добави, че името на самотракийския Зевс е Ден. То бива тълкувано със стблг. дьнь, чието най-древно значение е светлина, сияние. Най-ранният познат епитет на Зевс в Елада е Зевс Пеласгийски. Пазители на неговото светилище в Епир са селите, които не са гърци. Сели има и в Тракия - край Селимврия и в областта Селетика, намираща се край Хемус - Стара планина. *Най-ранното споменаване на Аполон и Артемида е при хетите, под формите Апулунаш и Артамуш. Аполон е споменат и в микенски документи като Паяво, а този вариант е обясним със стблг. пѣвати. Богът е не само покровител на музиката, но и лечител. И в двата случая стблг. пѣвати - пея има смисъл, защото от Платон знаем, че траките лекуват с припяване. Името Атремида, Артемис е сродно на названието спадащите към мизите траки Арта-кии. Обяснение получаваме с помощта на стблг. ратъ - война, воюване, чиято най-древна форма е *ārtъ [БЕР, т. VI, c. 189]. *За Хермес Херодот твърди, че този бог е на голяма почит у траките, защото благородниците се считат за негови потомции се кълнат само в неговото име. Правилното име на Хермес е Ерм [Ермъ], то няма смисъл на гръцки, но стблг. ѩрьмъ – ярем предлага обяснение, защото този бог е покровител на скотовъдците, той е опитомителят, този, който слага ярем на животните, за да орат ниви и да теглят каруци. Имената на Хефест, Афродита, Хестия, Посейдон също нямат обяснение на гръцки език. Това се знае добре от лингвистите и историците. Някои от тях признават, че гърците са получили своята религия от предгръцкото население, но не уточняват кое е това население, не споменават имената на отделните групи, а информация има и то доста подробна: 1. Пелопонес е обитаван от фригите на Пелопс. 2. Тесалия е владяна от мизи и тевкри още преди Троянската война. 3. Цяла Атика е принадлежала на траките, чийто господар е бил Евмолп. 4. В град Давлида, област Фокида царува Терей. 5. Евбея е принадлежала на абантите. 6. Синтите са обиватавали о-в Лемнос. 7. Беотия е била дом на траки, това е установени от различни учени, някои от тях са и наши лингвисти. 8. Даже и островите Крит, Тасос и Лесбос са обитавани от траки. Много важна подробност е това, че най-важните светилища на Елада - тези от Делфи и Додона, са управлявани от траки. *При наличие на такива обилни данни от исторически извори, история и ономастика е необяснимо нежеланието на учените да определят кой е предгръцкия народ, който е цивилизовал дедите на нашите южни съседи. Българската етимология на Диво-Зевс, Арей-Арес, Диво-нусо-Дионис, Паяво-Аполон, Артемида-Артемис, а и Хермес-Ерм не е някакъв необясним феномен, а нещо логично, произлизащо от факта, че ние българите сме наследници на най-древното цивилизовано балканско население. Старобългарските родови имена Ерми и Ерми-Арес [за първи път споменато от Иловайски преди повече от век] показват прилика с названията на древните тракийски богове неслучайно. Аспаруховите българи са представители на мизите, явяващи се най-големия тракийски народ.
Самото име на Аспарух е теофорно, вдъхновено е от едно от имената на Тракийския Херос и по-точно Ут-Аспиос. През 1913 г. наши учени пишат за това, че аспа е тракийска дума за кон. За жалост важната информация не стига до широката публика.
Самото име на Аспарух е теофорно, вдъхновено е от едно от имената на Тракийския Херос и по-точно Ут-Аспиос. През 1913 г. наши учени пишат за това, че аспа е тракийска дума за кон. За жалост важната информация не стига до широката публика.
Преди около век и половина един чужденец споделя нещо интересно за носиите на нашия народ: “Дрехите на жените и на мъжете са забележително красиви. Женското облекло е се отличава с ярките си багри, a комбинациите във всяко село са различни... Съществуват много разновидности на селските дрехи, като цветовете са така умело подбрани, че създадената хармония гали окото. Техните пафти, гривни и др. украшения са от сребро и са майсторски направени, а също и високо ценени. Те се предават от майка на дъщеря като наследство. Интересното е, че формата на пафтите показва силна прилика с украшенията на етруските (древен народ от земите на Италия), които са бяха намерени по време на археологически изследвания. Възможно е тази прилика да се дължи на общ етнически произход.”- J.Baker, Turkey in Europe with two maps, second edition, Cassel Petter & Galpin, London, Paris & New York, 1877.
Бейкър е прав до известна степен и той не е единственият направил връзка между балканци и етруски. Първоначалното виждане на акад. Дечев е, че траките са смесица от етруски и иранци. Има обаче още една възможност, на която по необясними причини не се обръща внимание. Става дума за това, че общото между етруските и старите жители на Балканите е това, че още през Бронзовата епоха група траки се заселват на Апенините и повлияват силно народа, който влиза в историята под името етруски.
Изконният етруски език не е индоевропейски, той е различен, както са различни езиците на баски, финландци, естонци, грузинци и др. Индоевропейските елементи в етруския се дължат на тракийско влияние, а фактът, че въпросните индоевропейски думи са най-близки до българския е едно от доказателствата, че ние сме потомци на хората, които римляните наричат траки.
Ето и кратък списък на етруски думи с индоевропейски характер:
ЕТРУСКИ БЪЛГАРСКИ
АН ОНЪ-той стблг.
АРАК ОРЕЛ
ЕТА ЕТО, ЕТО ТОВА
ЗИВА ЖИВЯ-той живя
ИТА ЕТО
КАЛ КАЛ, пръст, Каластра-тракийски гард
КАНТКЕ КАНАС-княз, титла на благородник
КАПУ КОБЕЦ-вид ястреб, Кабесус-тракийски град
КЕПЕН КОПАН –старобългарска титла
КИЛТ ЧЕЛЯД
ЛАИВЕ ЛЯВ
ЛЕНСУ ЛЕНИВ
ЛУП ЛОБЕН, МЪРТЪВ
МАРИА МАРА, ОМАРА- жега
МАРУ МЕРЪ-велик, трак. имена Карси-мар, Бери-мар
МАТ/МАД МЕД
МЕТЛУМ МЯСТО, област
МЕ МЕ
МИ МИ
МИНИ МЕНЕ
НЕНЕ НЕНА, майка, дойка, гледачка
РАТМ РЕД, ЗАКОН
СВАЛ ЖИВЯЛ
СРЕН ШАРЕН, ШАРКА, ЗНАК
СУПЛУ СОПЬЦЬ-свирач стблг.
ТА ТА-тази стблг.
ТАЛМИТЕ ТЪЛМАЧЪ- преводач стблг.
ТАУРЕ/ДАУРЕ ДЕБРА, ЯМА, ГРОБ
ТИН/ДИН ДЕН
ТМИЯ/ДМИЯ ДОМ, СГРАДА
ТУИ ТУЙ-тук стблг.
Всички паралели са интересни, но най-важните са КЕПЕН-КОПАН, КАНТКЕ-КАНАС, СУПЛУ-СОПЬЦЬ, ТАЛМИТЕ-ТЪЛМАЧ.
Бейкър е прав до известна степен и той не е единственият направил връзка между балканци и етруски. Първоначалното виждане на акад. Дечев е, че траките са смесица от етруски и иранци. Има обаче още една възможност, на която по необясними причини не се обръща внимание. Става дума за това, че общото между етруските и старите жители на Балканите е това, че още през Бронзовата епоха група траки се заселват на Апенините и повлияват силно народа, който влиза в историята под името етруски.
Изконният етруски език не е индоевропейски, той е различен, както са различни езиците на баски, финландци, естонци, грузинци и др. Индоевропейските елементи в етруския се дължат на тракийско влияние, а фактът, че въпросните индоевропейски думи са най-близки до българския е едно от доказателствата, че ние сме потомци на хората, които римляните наричат траки.
Ето и кратък списък на етруски думи с индоевропейски характер:
ЕТРУСКИ БЪЛГАРСКИ
АН ОНЪ-той стблг.
АРАК ОРЕЛ
ЕТА ЕТО, ЕТО ТОВА
ЗИВА ЖИВЯ-той живя
ИТА ЕТО
КАЛ КАЛ, пръст, Каластра-тракийски гард
КАНТКЕ КАНАС-княз, титла на благородник
КАПУ КОБЕЦ-вид ястреб, Кабесус-тракийски град
КЕПЕН КОПАН –старобългарска титла
КИЛТ ЧЕЛЯД
ЛАИВЕ ЛЯВ
ЛЕНСУ ЛЕНИВ
ЛУП ЛОБЕН, МЪРТЪВ
МАРИА МАРА, ОМАРА- жега
МАРУ МЕРЪ-велик, трак. имена Карси-мар, Бери-мар
МАТ/МАД МЕД
МЕТЛУМ МЯСТО, област
МЕ МЕ
МИ МИ
МИНИ МЕНЕ
НЕНЕ НЕНА, майка, дойка, гледачка
РАТМ РЕД, ЗАКОН
СВАЛ ЖИВЯЛ
СРЕН ШАРЕН, ШАРКА, ЗНАК
СУПЛУ СОПЬЦЬ-свирач стблг.
ТА ТА-тази стблг.
ТАЛМИТЕ ТЪЛМАЧЪ- преводач стблг.
ТАУРЕ/ДАУРЕ ДЕБРА, ЯМА, ГРОБ
ТИН/ДИН ДЕН
ТМИЯ/ДМИЯ ДОМ, СГРАДА
ТУИ ТУЙ-тук стблг.
Всички паралели са интересни, но най-важните са КЕПЕН-КОПАН, КАНТКЕ-КАНАС, СУПЛУ-СОПЬЦЬ, ТАЛМИТЕ-ТЪЛМАЧ.
В миналото траките са считани за част от етруските. Според акад. Дечев траките са етруски, или етрускоиди смесени с иранци. Причината за това заключение се крие във факта, че има забележително голям брой трако-етруски и трако-арийски успоредици в ономастиката. Тези успоредици обаче не са изтълкувани правилно. Приликата в лични имена, названия на божества и т.н. се дължи на това, че още в дълбока древност различни групи траки са разпространили своят език и култура сред много народи. Има исторически извори за тракийски поход до Индия, даже за три различни тракийски похода, като броят на авторите писали по този въпрос е голям. Има също така исторически извори, в които се говори за заселване на траки и пеласги на Апенините. Това са предимно Плутарх и Страбон, но има и други. Освен древните летописи, ние разполагаме и със сведения от археологията. Древните етруски куполни гробници са реално копие на тракийските и след като има сведения за идване на траки на Апенините, то трябва да приемем, че е имало тракийско влияние над етруските. То е проявено и в еднаквите оръжия, оръдия на труда, украшения, но най-вече домашната керамика. Тя е най-яркият белег за присъствие на траки в земите на етруски и латини. За етруските понастоящем се разпространява твърде подвеждаща информация. Някои автори смятат, че етруски е равностойно на руски. Други отиват по-далеч и смятат, че дедите на русите са основали Рим. Причината за тези спекулации се крие във факта, че индоевропейският елемент в езика на етруските действително съдържа думи, които представителите на славянската езикова група разбират. Като пример могат да бъдат посочени АН-онъ-той, ДАУРЕ-дебре, дебри, ДИН-ден, ДМИА-дом, сграда, ЕТА-ето, ЗИВ-жив, КАЛ-кал, КАПУ-кобец, сокол, МАД-мед, МИ-ме, МИНИ-мене, СВЕТУ-свѣть, ТА-та-тази стблг. Има обаче и други думи, които са по-специфични. Те са ТАЛМИТЕ-тълмач, преводач, КЕПЕН-копан, титла, КАНТКЕ-канас, княз, СУБУЛО-сопьць-свирач. Те несъмнено сочат към нас българите. Към нас сочат и етруско-тракийските паралели в личните имена, които руският лингвист Цимбурский посочва: REZU – REZOS, EZPA – EZBEO, EZBENIS, SVETU, SVETUNIA – SVETULEN, ZERTNA – ZERDENOS, ZEMNI – ZEMI-KENTHOS, CETURNA – CETRI-PORIS, PERKNA – PERKON, Цимбурский пише и за името на върховния бог на етруските TIN/DIN, като при тълкуването ползва думата ден. В това има логика, защото ден означава светлина, сияние. За връзката между названието на етруския бог на ковачите и огъня Сетланс/Seθlans и Суитулен/Σουιτουληνός - едно от имената на Тракийския Херос, споменава най-рано акад. Владимир Георгиев. Нашият учен пише: “следователно Σουητ[ουλ Σουιτουλ, т.е. *swētul или switul съотвества на стблг. свѣтьлъ-светъл от ие. *kwoitilos. Епитетът на тракийското божество съотвества точно на етруското божество Seθlans “Volcanus” (бог на огъня) [Георгиев, 1957 c.58]. В друга своя работа нашият учен смята, че епитета на Хероса Σουητ[ουλ , Σουιτουλ, отговаря на българското лично име Светлан [Георгиев, 1977 с. 167]. Етруските почитат и Земла, която е реално Земела. Нейното име е обяснено отдавна със стблг. землia-земя. Интересното в случая е това, че имената на три важни етруски божества притежават тракийски паралели, а обяснението е на български език. Този феномен е едно от доказателствата, че ние българите сме потомци на траките, а те пък са народ, който е имал огромно влияние над други хора по време на древността. *Истинският етруски език не е индоевропейски. Само думите дадени от нашите предци са от индоевропейски характер. Ето пример с изконни етруски думи: tu-едно, zal-две, ci-три, sа-четири, mach-пет, huth-шест, а също и val-виждам, sanisvа-кост, аrenа-пясък, cleva-жертва, fler-жертвоприношение. *Етруските са наричани още туски, тирсени, но правилното им име е расена, расна. То означава царе, господари и е сравнявано с арийската титла rajan-цар, а и тракийската титла и име Резос. Някои свързват етруските със споменатите от египтяните хора Trshu-част от коалицията на Морските народи, но въпросните Trshu са по-скоро траките трауси, или даже обитателите на Троя наричана в древността Тариуша. Реално "самоназванитo" на етруските е име на тяхната ранна тракийска аристокрация. Толкова силно е било влиянието на дедите ни над тези хора, че те са възприели името на нашите предци установили се на Апенините като свое
https://www.youtube.com/watch?v=UlQRa3ze6II
https://www.youtube.com/watch?v=g41jr7v_UO8&t=516s
Разбира се, това е уникално, защо хората в днешна Турция са толкова смесени, започвайки от заселването на турците селджуки и други турски племена, те се смесиха и се стопиха с хората, които живееха там и по-късно в Османската империя те насилствено вземаха по едно яре мъжко и женско от всяко семейство на балканския полуостров [Македония, Босненска, Сърбия, Албания, България]:=и след 500 години това е резултатът. Но в централна и източна Турция те все още имат села и градове с преобладаващо турски гени, те са ниски хора с овални глави по-приличащи на татари и монголи ...те са истинските турци.
Ударението на град ПЕла е на първата сричка. В Българския език думите са от срички, Когато са 2 сричките, ударението е на първата. При повече, ударението е на втората. Никога на последната. Пела е както Пеласги - БЕЛА, БЕЛасци, Беласица. Богинята Майка е БЕЛА, БЯЛА, БЯЛА. Град Пела е македонския вариант на Кабиле(КиБела, КаБала).
И Раковски и Табов посочват, че поради липсата на буква „Б“ в гръцкия се ползва „П“ или когато видите да се изписва МП трябва да се чете като Б.
Самата древномакедонска столица Пела е обитавана (а и основана) в дълбока древност не от която да е, а от траките ботиеи: "Pella belongs to Lower Macedonia, which the Bottiaei used to occupy; in early times the treasury of Macedonia was тук.“-Strab.VII.fr. 20
Ботеи (ботиеи): (автохонното население на Беломорска Македония, вероятно от смесен трако-пеонски произход)
Херодот съобщава, че още преди Троянската война мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) покорили всички траки, а походът им стигнал чак до река Пеней: “Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios.”– Her.VII.20
Самата древномакедонска столица Пела е обитавана (а и основана) в дълбока древност не от която да е, а от траките ботиеи: "Pella belongs to Lower Macedonia, which the Bottiaei used to occupy; in early times the treasury of Macedonia was тук.“-Strab.VII.fr. 20
Понеже няма сведения някой да е прогонвал мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) и пеоните (наречени по-късно българи бел.авт.) от този регион на Балканите, то трябва да приемем, че те остават, смесват се с околните си роднини и се превръщат в един от основните елементи на народа, от който произлизат Филип и Александър Македонски.
Историческите извори показват, че в дълбока древност на територията на Македония са живели траките мизи, пеони и техните роднини пеласгите. Тези хора, а и други техни тракийски роднини са основата на етноса на старите македонци, а и на днешните българи. Това е една от причините Страбон да употреби израза - Тракия, която днес наричаме Македония: "Iphidamas came, whose grandfather Cisseus "reared him," Homer says, in Thrace, which now is called Macedonia." -Strab.VII, fr.24
Майката на Александър Велики - Олимпия води произхода си не от който да е, а от Пир – синът на Ахил Пелеев, същият Ахил Пелеев, за когото Йоан Малала твърди, че предвождал мирмидони, наречени в ново време българи. Съществува дори ясни сведения за това, че Олимпия – майката на Александър Велики е била посветена в мистериите на посветени на Орфей Дионис.
През 385 г. пр.н.е. илирийският цар Бардил изпраща армия, която да възстанови Алкета начало на молоското царство. Именно това събитие води до създаването на Античен Епир като политическа формация. След това около 370 г. пр. Хр. Еакидите успяват да разширят царството си, като присъединяват към него съседните теспроти и хаони. Така се формира епирската държава, наречена на първо време Молоска лига, а по-късно през втората половина на 4 век пр.н.е. и Епирска лига. Властта на Еакидите укрепва още повече след брака на принцеса Олимпиада с цар Филип II. При раждането си е наречена Поликсена, при сватбата си – Миртила/Митрала, а в чест на победата си в Олимпийските игри от 356 г. пр. Хр., Филип я нарича Олимпиада Античен Епир често се воюва със съседните Илирия и Македония въпреки монархическите съюзи между тях, редовно скрепявани чрез династични бракове. По негово време най-значимите градове на Епир са Дирахион и Аполония. Мощта на молосите залязва след смъртта на епирския цар Пир.
Всички погребални маски във видеото са тракийски, или повлияни от тракийската култура. Първо, гробът от Керч ужасно много напомня на тракийското Могиланско съкровище(Враца), в което е открито гроб с 2 тела едното,от който погребано със златен венец ,както и е при съкровището от Керч.
Второ, не е тайна,че при второто хилядолетие пр.хр. ахеите се сливат с тракийските племена и островните народи от Егейско море и така се създава Критско-Mикенската-Тракийска култура или по-известна само като Микенска култура. Тя процъфтява XVI-XV в. пр. хр. в южната част на Балканите. И точно златните маски са пряко доказателство,че траките не само са имали контакт с Микенската култура а са я създавали. От друга страна ако допуснем ,че Култура Варна и тракийските племена са различни неща ,можем да кажем ,че траките са заимствали този погребален ритуал от Култура Варна. А едва ли още има становище относно етногенезиса на езерните хора, но едно е сигурно,че този ритуал е възникнал по нашите земи и се е разпространил в древният свят.
Древните траки (едни от предците на България) често са получавали лошо име в гръцката митология, а приказката за тракийския цар Диомед и неговите човекоядни кобили не е изключение. Страховитият цар Диомед държи четири диви кобили, оковани за бронзов ясли. Обичал да ги храни с плътта на затворници и неподозиращи непознати. Осмият подвиг на гръцкия супергерой, Херакъл, бил открадне тези кобили от Диомед. Херакъл заловил тракийския цар и го хвърлил в яслите, където бил погълнат от собствените му коне. Този акт успокои кобилите и ги излекувал от глада им за човешка плът, така че Херакъл да може да ги закара обратно до гръцкия крал Евристей и да изпълни мисията си. Твърди се, че конят на Александър Велики, Буцефал, е произлязъл от тези кобили. В българската чудна приказка има ехо от този гръцки мит, ′′ Дарът от слънцето,“ в който млад герой укротява някои коне, които принадлежат на жабешки крал. Може би ′′ истината ′′ зад гръцкия мит е, че траките са имали страховито мощни коне, които гърците са искали за себе си. Гърците ясно са се възхищавали на тракийските коне. В Илиада Омир описва как гръцкият герой, Одисей, е откраднал великолепните коне на тракийския цар, Резос, по време на Троянската война.
Майката на Александър Велики - Олимпия води произхода си не от който да е, а от Пир – синът на Ахил Пелеев, същият Ахил Пелеев, за когото Йоан Малала твърди, че предвождал мирмидони, наречени в ново време българи. Съществува дори ясни сведения за това, че Олимпия – майката на Александър Велики е била посветена в мистериите на посветени на Орфей Дионис.
През 385 г. пр.н.е. илирийският цар Бардил изпраща армия, която да възстанови Алкета начало на молоското царство. Именно това събитие води до създаването на Античен Епир като политическа формация. След това около 370 г. пр. Хр. Еакидите успяват да разширят царството си, като присъединяват към него съседните теспроти и хаони. Така се формира епирската държава, наречена на първо време Молоска лига, а по-късно през втората половина на 4 век пр.н.е. и Епирска лига. Властта на Еакидите укрепва още повече след брака на принцеса Олимпиада с цар Филип II. При раждането си е наречена Поликсена, при сватбата си – Миртила/Митрала, а в чест на победата си в Олимпийските игри от 356 г. пр. Хр., Филип я нарича Олимпиада Античен Епир често се воюва със съседните Илирия и Македония въпреки монархическите съюзи между тях, редовно скрепявани чрез династични бракове. По негово време най-значимите градове на Епир са Дирахион и Аполония. Мощта на молосите залязва след смъртта на епирския цар Пир.
Второ, не е тайна,че при второто хилядолетие пр.хр. ахеите се сливат с тракийските племена и островните народи от Егейско море и така се създава Критско-Mикенската-Тракийска култура или по-известна само като Микенска култура. Тя процъфтява XVI-XV в. пр. хр. в южната част на Балканите. И точно златните маски са пряко доказателство,че траките не само са имали контакт с Микенската култура а са я създавали. От друга страна ако допуснем ,че Култура Варна и тракийските племена са различни неща ,можем да кажем ,че траките са заимствали този погребален ритуал от Култура Варна. А едва ли още има становище относно етногенезиса на езерните хора, но едно е сигурно,че този ритуал е възникнал по нашите земи и се е разпространил в древният свят.
Древните траки (едни от предците на България) често са получавали лошо име в гръцката митология, а приказката за тракийския цар Диомед и неговите човекоядни кобили не е изключение. Страховитият цар Диомед държи четири диви кобили, оковани за бронзов ясли. Обичал да ги храни с плътта на затворници и неподозиращи непознати. Осмият подвиг на гръцкия супергерой, Херакъл, бил открадне тези кобили от Диомед. Херакъл заловил тракийския цар и го хвърлил в яслите, където бил погълнат от собствените му коне. Този акт успокои кобилите и ги излекувал от глада им за човешка плът, така че Херакъл да може да ги закара обратно до гръцкия крал Евристей и да изпълни мисията си. Твърди се, че конят на Александър Велики, Буцефал, е произлязъл от тези кобили. В българската чудна приказка има ехо от този гръцки мит, ′′ Дарът от слънцето,“ в който млад герой укротява някои коне, които принадлежат на жабешки крал. Може би ′′ истината ′′ зад гръцкия мит е, че траките са имали страховито мощни коне, които гърците са искали за себе си. Гърците ясно са се възхищавали на тракийските коне. В Илиада Омир описва как гръцкият герой, Одисей, е откраднал великолепните коне на тракийския цар, Резос, по време на Троянската война.
/Сарматската конница - изображение от Траяновата колона в Рим
https://www.youtube.com/watch?v=OLjd7sZkx4A
Няма коментари:
Публикуване на коментар