Тракийски златен пръстен от о.в Крит (с надпис на 4000 г.) - Какво гласи посланието?/Тракийския златен пръстен от Езерово

 

*До неотдавна на о-в Крит се гледаше като на люлката на европейската цивилизация. Това не е случайно, защото архитектурата, керамиката, металните и каменни обекти, които са създадени от минойците удивяват със своите качества. *Днес обаче знаем, че няколко хиляди години преди да се появи крито-минойската цивилизация, на Балканите вече е имало високо развито общество, чиято култура е пренесена на о-в Крит. Хората направили това са траките и техните роднини илирите, поне по виждането на Б. Хрозни. *Това, че траките се явяват едни от създателите на крито-минойската цивилизация е доказуемо благодарение на прототипа на критската писменост в земите на Тракия. Освен писмеността нашата земя и о-в Крит са свързани и с няколко вида керамика. Паралели срещаме в идолната пластика, свещените символи и т.н. В началото на XX са извършени разкопки в Ласити, Крит. В Мавро Спелио е намерено древно погребение съдържащо интересни артефакти. Най-ценният от тях се явява златен пръстен с надпис. Един от първите, които обнародват информация по въпроса е Е. Форсдайк (E. J. Forsdyke, The Mavro Spelio Cemetery at Knossos, The Annual of the British School at Athens , 1926/1927, Vol. 28 (1926/1927), pp. 243 – 296). По-късно по въпроса пише и Еванс.

През 1966 г. акад. Георгиев прави опит за разчитане на надписа с помощта на хетския език: ARE = Iarri-s - име на бога на войната Яриш NEIDI = neyanti - отправям PE - ape - това PIKE = pihhe - дай PAJ = pai - дар ATARA = atalan - бащин, на бащата NO = nun - сега TEPU = tepu-s - малък AA = aha - призив по време на ритуал JA = iya - правя KU = ka - аугментативна частица (V. Georgiev, Les Deux Langues Des Inscriptions Cretoise En Linear A, Sofia, 1963). Моето четене е различно: АРЕЮ, СИТАРАКЕ, КЕТО ЯТА ПОСИТЕНАУ АЯКУ. АРЕЮ е теонимът Арес, склонен в звателен падеж, или дателен падеж. СИТАРАКЕ е навярно титла сродна на нашата дума старейшина. КЕТО е древна дума за чедо, син, потомък ЯТА е обяснимо със стблг. ѩти - хващам вяра, тук в смисъл на истински. ПОСИТЕНАУ е дума съотвестваща на нашата дума почтен, почитаем. АЯКУ е личното име Аяк, склонено в дателен падеж ед.ч. Тълкуването е: На Арей старейшината, истински, достоен син на почитаемия Аяк. Изобр. по Еванс, Куук, Харисън, Форсдайк, ИРАИК, т. 10, Jerzy Strzelecki - Own work https://en.wikipedia.org/wiki/Crete#/... Olaf Tausch - Own work https://en.wikipedia.org/wiki/Crete#/... Crete Guillaume Delisle https://upload.wikimedia.org/wikipedi... Autore Robert de Vaugondy filio, Geographo Regis ordinario. Cum Privilegio. 1752. E. Haussard sculpcit. https://upload.wikimedia.org/wikipedi... Stories from the Greek Tragedians by Alfred Church https://commons.wikimedia.org/wiki/Fi... William Henry Goodyear, A History of Art: For Classes, Art-Students, and Tourists in Europe, A. S. Barnes & Company, New York, 1889. https://en.wikipedia.org/wiki/Zeus#/m... Carlo Ruspi (1798–1863) - http://comune.montaltodicastro.vt.it/... https://en.wikipedia.org/wiki/Ajax_th...

Минойска девойка с молитвени мъниста Стенописна керамика и стенописи от древните минойци: От около 2700 до 1450 г. пр. н. е. минойската цивилизация процъфтява като мореплаване и търговска култура. Живата култура на Минос е съсредоточена около остров Крит и в крайна сметка доминира в егейския регион. Наред с изключително изгодното си положение на пресечната точка на морските пътища, водещи към страните от Близкия изток, търговията му допринесе за високия разцвет на културата и изкуството на Крит. Египтяните са наричали минойците „морските народи“ и са обичали минойската керамика

https://www.bbc.com/news/world-europe-50832843

ТРАКИЙСКИ ЗЛАТEH ПРЪСТЕН НА...


В началото на 30-те години на ХХ век Богдан Филов участва в разкопките на могилите край село Дуванлий, Пловдивско. Там са намерени забележителни артефакти, между които и два златни пръстена с надписи. На единият от тях е гравирано името на погребания благородник –ΣΚΥΘΟΔΟΚΟ - Скитодок.

Златният пръстен принадлежащ за одриския благородник Скитодок

Този пръстен е намерен през 1931 година в Голямата могила от околностите на Дуванлий. Тя се намира на около 3,5 км северозапано от селището. Височината й 7 метра, а диаметъра е 45 метра. Гробницата е изградена с добре оформени каменни блокове. Погребението е с трупоизгаряне, а останките са покрити с червена, златнотъкана материя (Филов, Пенкова). В гроба са поставени сребърни кантароси, меч, шлем, ризница, златен нагръдник и две копия. Всички тези неща подсказват, че се касае за царска особа.

Кой обаче е тракийският благородник Скитодок?


По датировката на намерените артефакти може да се отсъди, че благородникът от племето на одрисите е живял през V век преди Христа. Това е времето, през което Одриското Царство е в своя разцвет. Никой народ в Европа не може да се сравни с дедите ни по отношение на богатство, влияние и военна мощ. Най-известните наши владетели от този период са Терес I и Ситалк.


Те са споменати в работите на старите автори Херодот и Тукидид. На Терес I се приписва основаването на Одриското Царство, което неговия мъдър и смел син Ситалк успява да разшири и укрепи. Подчинени, или в съюзни отношения с одрисите са пеони, агриани, лееи, гети, дии, граи и др. Тукидид свидетелства, че армията на Ситалк наброява 150 000 души, като 100 000 са пешаци, а останалите 50 000 спадат към кавалерията. Впечатлени от тази огромна военна мощ, гърци и македонци се опитват да спечелят благоразположението на дедите ни било с подаръци, било с династични бракове.


Такива са сключени и със скитското царско семейство и то още преди времето на Терес I. Херодот споменава за скитският мъдрец Аварис, чийто баща носи тракийското име Сефт. То е носено от няколко владетеля на одрисите. Според езиковедът Димитър Дечев, Аварис е тракиец роден в земите на скитите. Бащата на историята свидетелства и за друг благородник от тракийски произход, който живее в скитския царски двор. Става дума за Октамасад - син на принцеса на одрисите, дъщеря на Терес I и сестра на Ситалк.


В двора на Октамасад живее брат на цар Ситалк, който по неизвестни причини е напуснал Тракия и потърсил приют в Скития. Нито Херодот, нито Тукидид не споменават името на младият благородник. Поради това, че той е избягал от одриския двор и е потърсил защита при скитите може да отсъдим, че се касае за потомък на цар Терес и скитска принцеса, най-вероятно дъщеря на цар Арияпейт.


Тъй както Терес I дава дъщеря си за съпруга на Арияпейт, така и скитския владетел е дал своя дъщеря за втора жена на одриския цар. От брака на одриския владетел със скитската принцеса се ражда Скитодок. Всъщност правилния вариант на името е Скитоток, в древността буквите Т и Д често са били заменяни една с друга. Тракийските имена Спароток и Ситалк са известни също под вариантите Сидалк, Спарадок - Σιδάλκης, Σιτάλκης, Σπαράδοκος, Σπαρτακος.


Значението на името Скитоток е скитски потомък. Елементът ΣΚΥΘΟ отговаря на етнонима скит. На самия етноним скит може да се даде етимология със стблг. скытати сѧ- скитам. Това бе обяснено отдавна от великия български родолюбец проф. Ганчо Ценов. Частицата ΔΟΚΟ може да се обясни със стблг. токъ, блг. потекло.


Името е напълно логично. Скитоток е син на скитска благородничка, която е живее при одрисите. Не е известно каква е причината този млад човек да избяга на север. Възможно е да е имало разпра за трона между Скитоток и Спароток I, който е най-стария син на Терес I. Страхувайки се за живота си, Скитоток търси защита в двора на дядо си - могъщия скитски владетел Арияпейт.


Спароток I царува твърде кратко, около четири години, но дори и след смърта на този владетел, неговия брат Скитоток може да се е страхувал да се завърне в Тракия. Навярно се е опасявал, че някой от старите му врагове може да посегне на живота му. При скитите не е имало заплаха за Скитоток и поради това той остава дам дълго време.


Когато Скил, братът на скитския цар Октамасад на свой ред бяга в Тракия, за малко не се стига до война между траки и скити. Поради това, че Скил е предал скитските традиции, той трябва да бъде наказан по старите закони. Това е намерението на Октамасад, който събира отромна армия и потегля на юг към Дунава. На брега на реката войските на траки и скити се изправят една срещу друга.


Благодарение на мъдростта и спокойното поведение на цар Ситалк, до проливане на роднинска кръв не се стига. При срещата си със скитския цар, одриския владетел казва следното: “Защо да мерим сили в битка, в твоите вени тече моя кръв, ти си син на родната ми сестра. Нека аз ти доставя твоят брат бежанец, а ти ми дай моя, който от доста време се крие в държавата ти. По този начин никой от войниците ни няма да пострада ”.


Октамасад се съгласява и доставя братът на Ситалк, тракийският цар също довежда Скил на уреченото място на размяна. Попаднал в ръцете на Октамасад, Скил е обезглавен веднага, докато Ситалк отвежда брат си Скитоток обратно на юг от Стара Планина. Поведението и делата на тракийският владетел показват, че дедите може да въртели майсторски копието и меча, но са избягвали конфликтите със своите роднини и са търсели мирно разрешение на проблемите. Само тогава когато не са имали друга възможност, предците ни са показвали силата на оръжието си.


Смятам, че Ситалк е хранил топли чувства към брат си Скитоток, с когото израства заедно. Несъмнено Скитоток е обучен добре във бойната тактика на одрисите, а Ситалк има нужда от такива хора при походите си срещу трибали и македонци. Подавайки ръка на своя брат, Ситалк засилва своята позиция. Не е изключено двамата братя да са воювали заедно срещу противниците на одрисите. Възможно е и да са паднали един до друг в последната битка на цар Ситалк.


Това, че Скитоток е погребан като паднал в бой благородник се потвърждава от кремацията и полагането на пълно бойно въоръжение в гробницата му. Оказана му е и честта да бъде изработен златен пръстен специално за погребението. Това е древна тракийска традиция, знаем за нея благодарението на пръстените от Езерово, Требенище и др. места.


Някои автори фанатично да се стремят да обрисуват дедите ни траките като кръвожадни, вечно пияни варвари, но историята показва, че истината е друга. Предците ни са посягали към оръжието само в краен случай, само когато нищо друго не е оставало.


Не случайно Демостен казва – Траките нямат обичай да се убиват един друг. Това правило е спомогнало дедите ни да станат голям и силен народ. Нека не забравяме, че братоубийствените конфликти не са просто най-страшните, а и най-кръвопролитните.


Нашите деди са свеждали братоубийствените войни до минимум. Планините от трупове, реките от кръв, които са се леели по време на Пелопонески Войни, или по време на Гражданската Война в Рим са непознати на предците ни. Те са първите, които най-ранната човеколюбива доктрина, те са първите, които показват какво е истинска братска любов. За да може България да се съвземе е нужно да почерпим от мъдростта на предците ни, да забравим различията си и да подадем ръка на своите сънародници.

https://sparotok.blogspot.com/2015/03/eh.html

Какво пише на тракийския златен пръстен от Езерово?

*До 1912 г. в научните среди властва виждането, че траките нямат своя писменост и нямат свои епиграфски паметници. С намирането на златния пръстен от Езерово става ясно, че превърналото се в догма вярване не почива на факти. *Пръстенът е открит при разкопки на тракийска погребална могила в местността Пърженака край с. Езерово. Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и т.н. Пръстенът е с тежест около 30 гр. а повърхността, върху която са гравирани буквите има елипсовидна форма с размери 1,7x2 см. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V в. пр. Хр. *Правени са много опити за разчитане, у нас основните учени са Димитър Дечев, Владимир Георгиев и Иван Дуриданов. Съдейки по характера на артефактите изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис. Текстът се състои от осем реда, като няма разстояние между отделните думи. Последната дума е гравирана върху ръба на елипсата, поради липса на място. Буквите са 61 на брой и са сравнително ясни. Това е текстът в разгънат вид: ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝΕΡΕΝΕΑΤΙΛΤΕΑΝHΣΚΟΑΡΑΖΕΑΔΟΜΕΑΝΤΙΛΕΖΥΠΤΑΜΙΗΕΡΑΖΗΛΤΑ Аз правя следното разделение на отделните думи: РОЛИСТЕНЕ, АЗ НЕРЕНЕА ТИЛТЕАНИС КОА РАЗЕА, ДО МЕАН ТИ ЛЕЗИ ПТА МИЙ, РАЗИЛ ТА. РОЛИСТЕНЕ е лично име в звателен падеж, както отбеляза Вл. Георгиев. Окончанието Е срещаме в звателен падеж на български имена като Виден (Видене!), Пламен и др. АЗ - отговаря перфектно на българското лично местоимение АЗ. Това бе отбелязано и от Вл. Георгиев. НЕРЕНЕА ТИЛТЕАНИС- е име и фамилия на съпругата на починалия тракийски благородник. Тук няма да се спирам върху тълкуването на името. КОА – отговаря прекрасно на българското местоимение коя-то. Трябва да се отбележи, че задпоставения определителен член то, се появява в езика ни едва в Средновековието. Днес казваме КОЯ, вместо КОА, но в нашите стари диалекти има честа замяна на А с Я – абалка-ябълка, авор-явор, агне-ягне, агода-ягода. От това става ясно, че варианта КОА-коя е типичен за българския език. РАЗЕА – отговаря на минало свършено време 3-то л.ед.ч. на глагола режа, т.е ряза. Тук е употребено в смисъл пиша ( писа), т.е Аз бях тази, която ряза ( изряза, написа). Ранният смисъл на нашите думи ряз, рез е знак, буква. Да не забравяме, че в съчинението За Буквите древната ни писменост е наречена черти и резки. ДО - отговаря на българския предлог до. Георгиев също отбелязва това. МЕАН – е древен вариант на българското мeстоимение мен, мене. ТИ – отговаря на българското местоимение ти. ЛЕЗИ, ЛЕЖИ – е заповедна форма на българския глагол лежа, т.е. лежи! ПTA- означава съпруг, господар. На пръв поглед в българския език няма такава дума, това обаче не е така. Ехо на ПТА намираме в Гос-под, диал. Гос-пот, а също така и в стблг. поть-пѣга, където *поть означава съпруг, мъж, господар. МИЙ – е древна диалектна форма на българското притежателно местоимение мой. В наши родопски диалекти О понякога бива заменяно с И (бозка = бизка). РАЗИЛ – означава заминал, отишъл, тук в смисъл на починал, почиващ в гроба. Все още съществува израза: Отиде си човека ( почина човека). РАЗИЛ е свързано със старобългарския глагол разити се-изчезвам, изгубвам се. Окончанието ИЛ е типично за българските минали причастия носил, водил. ТА - означава тук, на това място. Със съвременен словоред текстът може да се представи по следния начин: РОЛИСТЕНЕ, АЗ НЕРЕНЕА ТИЛТЕАНИС (СЪМ ТАЗИ), КОЯТО НАПИСА: ДО МЕН ЛЕЖИ ТИ СЪПРУЖЕ МОЙ, ПОЧИНАЛ (ПОЧИВАЩ, ЗАМИНАЛ СИ) В ТОЗИ ГРОБ!