СКИТИ И САРМАТИ СА РОДСТВЕНИЦИ НА АСПАРУХОВИТЕ БЪЛГАРИ.
НИТО СКИТИТЕ НИТО САРМАТИТЕ ИМАТ ИРАНСКИ ПРОИЗХОД, КОЕТО СЕ ОПИТВАТ ДА ВНУШАТ НЯКОИ КАЗИОННИ БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЦИ.
Един от последните опити да се изкарат Аспаруховите българи пришълци е постулата, че скитите и сарматите са иранци. За езиците им са написани книги, но авторите са се постарали да пропуснат редица важни неща. По този начин читателите, а дори и представителите на научната общност биват заблудени.
Ето няколко важни подробности, които радетелите на виждането за иранските корени на скито сарматите не посмяват да представят на българския народ:
1.Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ.
2.Дион Касий определя даките (част от семейството на гетите бел.авт. като скити).
3.Страбон смята сарматите за част от скитите, а Прокопий Цезарийски споделя, че сарматите принадлежат на гетското семейство.
4. Сарматите са описани като светлокоси хора, подобно на гетите : “Getae flavi…Sarmatae flavi”- Francisci Junii FF, De Pictura Veterum Libri Tres, typis Regneri Leers, Roterdami, MDCXCV, p.232. Тези данни показват ясно, че сарматите няма как да са народ, който се е оформил в далечната Средна Азия, а по-скоро принадлежат на старите европейски популации. За скитите будини Херодот твърди, че са с рижа коса и сини очи – Her.IV.108.
5. За това, че гетите и сарматите говорят един и същ език получаваме сведения от Овидий, но за жалост не от българските издания. В “Тристия” V.12.55, заточеният в Томи римлянин казва нещо интересно: “Зная сарматския език, мога да говоря с гетите” – “Знаю сарматский язык, с гетов могу говорить.”
6.Фактът, че гети и сармати делят една реч е потвърден и от друго място. Ан Маккейб цитира живелия през IV век Апсирт от Константинопол, който съобщава, че на езика на сармати, гети и траки, арисп е название на растение ползвано за лечение на коне -A.McCabe, A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The sources, compilations and transmissions of Hipiatrica, Oxford University Press, New York, 2007, p.154.
7.Общата за гети и сармати дума АРИСП е сродна на споменатия от Омир тракийски топоним Арисба. От тази Арисба, на помощ на трояните идва Аcий, известен с големите си красиви коне - Hom. Il. 2.837.
8.За сарматите трябва да бъде споменато още нещо, което е от голяма важност. Херодот смята амазонките за предци на сарматите – Her.IV.110, a за амазонките се знае, че говорят същия език както и траките – А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989, с.102.
9. Прочее, има и друга неспомената информация. За идване на народ от сарматски произход и трайното му установяване на юг от Дунава след 681-ва година няма как да се говори защото повече от 600 години по-рано Плиний локализира сармати при своето описание на Тракия – между Хемус (Стара Планина) и Истър (Дунав) – Plin.IV.41. Нужно е да се уточни, че живелия през I век автор не е определил тези сармати като новодошъл народ.
10.Важна подробност е и това, че най-старите сарматски руни са намерени не в Азия, а на територията на България. Става дума за руните от предпазител на меч намерен в могилата Рошавата Драгана - I век. Артефактът се съхранява в Регионалния Исторически Музей на Стара Загора.
11. Понеже нямаме запазени книги на скитски език, а официално няма и надписи (такива реално има), за определяне на характера на народа обитавал земи от Добруджа до Индия, се използат скитските глоси, лични имена и т.н.
Една много интересна глоса е Битии/Bitae. Тя е предадена от Плиний Стари, който обяснява, че “при траките трибали и илирите има хора, които омагьосват с поглед и дори с очите си могат да убият някого, ако продължително време гледат към него...Аполонид съобщава за такива жени в Скития, като там те са наречени Битии...” –Plin.VII.16-17.
Поради това, че глосата Битии/Bitae не може да бъде обяснена на ирански, Олег Трубачов решава, че думата не ще да е скитска. Все пак бия, удрям на ирански е tadayate/тадаяте, jainti/жаинти. Вместо да се каже, че характера на глосата Битии/Bitae не е ирански и това е индикация, че скитския език не е ирански, глосата се обявява за нескитска. Доста странно заключение според мен, защото предубеждението се взема за правило.
12. По същият начин е третирана и друга скитска глоса. Благодарение на Хезихий знаем, че скитите наричат месечината Меспле/μέσπλη: “ μέσπλη· ή σελήνη παρά Σκύϋαις.”
Понеже на ирански месец, месечина е маха/maha, Трубачов отново смята, че глосата не е скитска, не е иранска, а по-скоро староиндийска по произход.
Възможно е Олег Трубачов да не е знаел за името на тракийския, фригийския бог на месечината Мес/Mης, Мен/Mεν. Възможно е да не е знаел и, че името на познатите на скити, илири и траки Битии/Bitae може да се обясни с трак. bio-бия, удрям. Думата е изолирана от акад. Димитър Дечев, който при тълкуването на значението на името Био-брис/Bιο-βρις, за елемента Био/Bιο предлага стблг. bią-slagen (биѭ-бия бел.авт.), boj-Kampf (бой-битка бел.авт.).
13. Цитирайки Милер, Фасмер и др. Трубачов признава, че имената на скитските благородници Саулиос, Гнур, Идантирз, Анахарзис нямат смисъл на ирански. Прочее, също важи и за скитските имена Липоксаис, Колаксаис, Собадак и т.н. Нямат смисъл на ирански и споменатите от Херодот богове на скитите, като това също е признато от Трубачов, което разбира се му прави чест.
В случай, че скитите и сарматите са описани като хора със светла коса и очи, то е доста нелепо да им се приписва идване от Средна Азия. Също така няма никакво основание езика на скитите и сарматите да се определи като ирански, след като Апсирт, а и Овидий отъждествяват тракийския гетски със сарматския.
Редно би било да се обясни на българския читател, че скитите и сарматите бивайки светлокоси и идентифицирани като траки, принадлежат към тракийското семейство, което обитава не само Тракия, но и Карпатския регион и Черноморските степи, поне от времето на Халколита.
Нито един стар автор не е споменал дори за далечно родство между сарматите и народите обитаващи Персия, Бактрия, Индия. За сметка на това ние разполагаме със свидетелството познаващия добре сарматите Прокопий, който предава по-старо виждане, според което сарматите спадат към семейството на гетите - Proc. B.G.III.ii.3. Тези гети Херодот нарича най-миролюбивите, но и най-храбрите от всички траки - Her. IV. 93.
В друга книга Прокопий представя още един интересен детайл, а именно това, че аланите (които принадлежат на групата на сарматите) са гетски народ - Proc.V.i.3. Тук вече става интересно защото писалия по-рано Амиан Марцелин твърди, че почти всички алани са високи, красиви и светлокоси хора -Amm.XXXI.2.21.
Изображение на сарматски воин - II век
http://www.encyclopediaofukraine.com/pic%5CS%5CA%5CSarmatian_Cataphract%20(marble%20block%20from%20Tanais%202nd%20century%20AD).jpg
.jpg){kind=link}
Освен това има и други твърдения, според които както гетите, така и сарматите са хора с руса коса: “Getae flavi…Sarmatae flavi”- Francisci Junii FF, De Pictura Veterum Libri Tres, typis Regneri Leers, Roterdami, MDCXCV, p.232. Тези данни показват ясно, че сарматите няма как да са народ, който се е оформил в далечната Средна Азия, а по-скоро принадлежат на старите европейски популации.
Неслучайно Клавдий Птолемей определя като Сарматски Океан миещото бреговете на Полша Балтийско Море. Този автор смята река Висла за западна граница на сарматските земи, а като южна течащата в Черноморските степи река Танаис (Дон).
Севернните склонове на Карпатите, Птолемей нарича Сарматски планини, а като източна граница на европейските землища на сарматите е определена река Каркинитис (на северозапад от Крим) - Ptol.III.5.
http://www.mapandmaps.com/4932-thickbox_default/sarmatia-iran-caucasus-history-classical-antiquity-old-map-cellarius-1731.jpg
Разбира се сармати е имало и в Азия, но това не ги прави азиатци. Португалците основават колонията Макао в Китай, но това не ги прави китайци. Англичаните владеят Индия дълго време, но този факт не ни позволява за дефинираме старите англо-сакси като част от индийския народ. Холандците са създателите на Кейптаун в Южна Африка, но на никой не му идва наум да определи холандците като потомци на зулусите.
Къде е родната земя на даден народ и къде са колониите му са две напълно различни неща и е жалко, че някои хора у нас не само не обясняват това, но дори злоупотребяват с доверието на българския народ.
Има предостатъчно данни, които поволяват на учените да установят що за хора са сарматите. Ценна информация намираме в работите на Плиний, който обяснява, че римляните наричали гетите с името даки, а и сармати: “ …Getae, Daci Romanis dicti: alias Sarmatae…“ – Caii Plinii Secundi, Historia Naturalis ex recensione I. Hardvini, Tomus Secundus, ex typis Iosefi Pomba, Augustae Taurinorum MDCCXXXI, p.327.
Отъждествяването на северните траки гетите със сарматите се среща и в други стари книги, в които намираме следното твърдение: “Daci: sed universa gens Getae, Daci, Sarmatae & Sauromatae appellati.”- Imago Antiquiae Hungariae, Parsi I, repreasentans Terras, Adventus et Res Gestas Gentis Hunnicae, Historico Genere Strictum Prescipta a Samuele Timon e Jesu Sacrodote, typis Joannis Tomae Trattner, Vienae, Pragae et Tergesti, 1762, p.64.
За това, че гетите и сарматите говорят един и същ език получаваме сведения от Овидий, но за жалост не от българските издания. В “Тристия” V.12.55, заточеният в Томи римлянин казва нещо интересно: “Зная сарматския език, мога да говоря с гетите” – “Знаю сарматский язык, с гетов могу говорить.”
http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1303007005
Фактът, че гети и сармати делят една реч е потвърден и от друго място. Ан Маккейб цитира живелия през IV век Апсирт от Константинопол, който съобщава, че на езика на сармати, гети и траки, арисп е название на растение ползвано за лечение на коне -A.McCabe, A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The sources, compilations and transmissions of Hipiatrica, Oxford University Press, New York, 2007, p.154.
Общата за гети и сармати дума арисп е сродна на споменатия от Омир тракийски топоним Арисба. От тази Арисба, на помощ на трояните идва Аcий, известен с големите си красиви коне - Hom. Il. 2.837.
За сарматите трябва да бъде споменато още нещо, което е от голяма важност. Херодот смята амазонките за предци на сарматите – Her.IV.110, a за амазонките се знае, че говорят същия език както и траките – А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989, с.102.
Не по-малко интересно е това, че част от съюзилите се с Рим сармати са били изпратени да охраняват провинция Британия, а селището, в което е намерен сарматски паметник носи тракийското име Дева (като например Пулпудева - Пловдив), новото название на града е Честър. Надгробният паметник представя сарматски воин носещ военен отличителен знак (щандарт) – дракон.
Roman tombstone, fragment depicting a horse rider, almost certainly one of the Sarmatians people who once lived north of the river Danube, Deva Victrix (Chester, UK), The Grosvenor Museum - Carole Raddato from FRANKFURT, Germany
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d4/Roman_tombstone%2C_fragment_depicting_a_horse_rider%2C_almost_certainly_one_of_the_Sarmatians_people_who_once_lived_north_of_the_river_Danube%2C_Deva_Victrix_%28Chester%2C_UK%29%2C_The_Grosvenor_Museum_%288394907246%29.jpg
Абсолютно същият военен отличителен знак (щандарт) се позлва и от северните траки.Знаем за това благодарение на изображения от Траяновата колона, представящи действия от войната на император Траян с цар Декебал.
Dacians bearing the draco - Photographed by Enciclopedia Dacica
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8d/Dacians_bearing_the_draco_on_Trajan%27s_Column.jpg/669px-Dacians_bearing_the_draco_on_Trajan%27s_Column.jpg
Виждаме, че няколко различни и независими един от друг извора потвърждават, че речта на сарматите е като тази на северните траки. От описания на стари автори става ясно, че сарматите са едри и светлокоси хора – твърде различни от популациите на Средна Азия. Разбираме и това, че военните отличтелни знаци на сарматите са като тези на траките. Какъв е извода в такъв случай и защо важните сведения не се представят на широката публика? (1) *
Прочее, има и друга неспомената информация. За идване на народ от сарматски произход и трайното му установяване на юг от Дунава след 681-ва година няма как да се говори защото повече от 600 години по-рано Плиний локализира сармати при своето описание на Тракия – между Хемус (Стара Планина) и Истър (Дунав) – Plin.IV.41. Нужно е да се уточни, че живелия през I век автор не е определил тези сармати като новодошъл народ.
Важна подробност е и това, че най-старите сарматски руни са намерени не в Азия, а на територията на България. Става дума за руните от предпазител на меч намерен в могилата Рошавата Драгана - I век. Артефактът се съхранява в Регионалния Исторически Музей на Стара Загора.
http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Glagolitsa%20i%20sarmatski%20znatsi/Glagol10.gif
Въз основа на тази информация, всеки непредубенен и разполагащ с достатъчно информация човек би заключил, че сарматите спадат към огромната в древността тракийска общност и, че светлокосия елемент при траките се дължи на гетите и принадлежащите на тя тяхната група сармати.
Да, хора с руса и рижа коса са дошли на Балканите от север, но това е станало не през прословутата 681-ва година, а няколко хилядолетия по-рано – в началото на оформянето на тракийския етнос.
Редно е тези, които имат претенции да познават старата ни история, да представят всички важни данни по темата, която засягат, за да не се стига до налагане на нови заблуди. Достатъчно сме натирвани от Монголия до Бактрия, време е истината да бъде казана, дори тя да хвърли сянка върху кариерата на определени хора. Истината, а и интереса на България са важни, не престижа на шепа индивиди.
Рано или късно всичко излиза, по-разумно е да се признаят залитанията и да се сложи край на лутаниците веднъж завинаги. Да се греши е човешко, а да признаеш откровено грешката си е благородно.
Този, който избере да запази престиж изграден с повтаряне на заблуди, рано или късно ще бъде настигнат от всенародното презрение, това е неизбежно. Надявам се хората, които представят информация за историята на България да изберат благородството защото то е типична черта на народа ни.
Използвана литература и пояснения:
1.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
3.A.Marcellinus, History, Books 27-31, transl. J.C. Rolfe, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2001;
4.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
5.Procopius, History of the Wars, Books IV-VI.15, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
6.Francisci Junii FF, De Pictura Veterum Libri Tres, typis Regneri Leers, Roterdami, MDCXCV;
7.Caii Plinii Secundi, Historia Naturalis ex recensione I. Hardvini, Tomus Secundus, ex typis Iosefi Pomba, Augustae Taurinorum MDCCXXXI;
8.Imago Antiquiae Hungariae, Parsi I, repreasentans Terras, Adventus et Res Gestas Gentis Hunnicae, Historico Genere Strictum Prescipta a Samuele Timon e Jesu Sacrodote, typis Joannis Tomae Trattner, Vienae, Pragae et Tergesti, 1762;
9.A.McCabe, A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The scources, compilations and transmissions of Hippiatrica, Oxford University Press, New York, 2007;
10.А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989;
11.Homer, The Iliad with an English Translation by A.T. Murray, Ph.D. in two volumes. Cambridge, MA., Harvard University Press; London, William Heinemann, Ltd. 1924;
12.Ptolemy, Location of European Sarmatia, publ. New York Public Library, 1932;
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Periods/Roman/_Texts/Ptolemy/3/5*.html
13. Sarmatians, Bohdan Kravtsiv, Arkadii Zhukovsky,
http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CS%5CA%5CSarmatians.htm
(1) *Не може да се оспори това, че Страбон определя сарматите като част от скитите:
“ Sarmatians, these too being Scythians…” - Strab.XI.2.1, тук обаче трябва да се добави свидетелството на Дион Касий, че северните траки -даките са част от скитското семейство – Dio.51.22.6. От друга страна в своята работа “Етника” Стефан Византийски казва без увъртане: “Скитите са тракийски народ.”
Благодарение на Херодот знаем, че скитите почитат Арес, Папайос, Гетосур -Her. IV.95. Тези богове са напълно непознати на перси, бактрийци и индийци, но пък траките имат култ към Арес, Папас, а и Сурегет – слънцето (което скитите наричат Гетосур).
Както се уверяваме, има изобилие на сведения, че сарматите и скитите делят един произход с гетите, т.е. принадлежат на тракийското семейство, но тази информация не бива представена на широката публика у нас. Как мислите, редно ли е да се игнорират данни от страна на хора имащи претенции, че работят за науката, а и в интерес на българския народ?
История и произход на амазонките
Древногръцкият поет Арктин от Милет описва как Ахил убил амазонката Пентезилея в ръкопашен бой, но когато свалил шлема й и видял красивото й лице, внезапно се влюбил в нея. Оттогава амазонките играят неразделна роля в легендите на Атина. Херкулес, например, последният смъртен, станал бог, извърши деветия си труд, като взе магическия пояс от Хиполита , кралицата на амазонките .
Хиполита - кралицата на амазонките, изобразена върху древногръцка монета, мозайка и ваза.
1 - Пентезилея. Скулптура от Габриел-Витал Дюбрей (1862), Лувър; 2 - Ахил пронизва Пентезилея с меча си, червенофигурен киликс, 470-460 г. пр.н.е. пр.н.е пр.н.е., антична колекция, Мюнхен
В " Митовете на Древна Гърция" научаваме за героя Тезей - син на атинския цар Егей, който плава до бреговете на Евксинско море ( Черно море ). Когато корабът беше закотвен край бреговете на страната на Амазонка, Тезей покани тяхната царица Антиопа, в която се беше влюбил, на палубата на кораба. Веднага щом Антиопа се качи на кораба, всички гребци се облегнаха на веслата и амазонките, които останаха на брега, не можаха да направят нищо, за да спасят своята царица. След това тръгват за Атина, за да я освободят. Но Антиопа вече се била влюбила в смелия Тезей и станала негова съпруга. Когато амазонките се приближиха до стените на Атина, Антиопа вече се биеше заедно с Тезей срещу бившите си поданици. Цели четири месеца безстрашните амазонки се бият с гърците, но след това гърците успяват да сключат примирие с тях и амазонките се завръщат у дома в района на Черно море.
Амазономахия. Рисуване на червенофигурен лекиф. 420 пр.н.е пр.н.е Метрополитен музей, Ню Йорк, САЩ.
Интересното е, че амазонките решават проблема с попълването на женската си армия съвсем просто: веднъж годишно амазонките сключват примирие със своите съседи с една и само една цел - да заченат дете. Момчетата били убивани или изпращани при баща си, докато момичетата били обучавани да станат воини. Съществува и легенда, че веднъж кралицата на амазонките Фалестрис, придружена от 300 от своите девици войни, дошла при Александър Велики, за да получи достойни женски потомци от великия командир, и той прекарал няколко нощи с нея.
Легендарният историк Херодот пише, че скитите наричали амазонките "убийци на мъже" - "oior-patra " , тъй като според техните обичаи никоя от жените воини не можела да се омъжи, докато не отнеме живота на враг, за предпочитане мъж:
„Жените на Савроматите продължиха оттогава до наши дни да се придържат към своите древни обичаи: те често яздеха коне, за да ловуват с мъжете си, ходеха на война и носеха същите дрехи като мъжете. Техният брачен закон постановява, че никое момиче не може да се омъжи, докато не убие враг в битка."
Стара гравюра. Хитрите амазонки се забавляват.
Легендата разказва как среща с гърците в битката при Термодонто доведе амазонките до района на Черно море . И беше така: по време на Троянската война, според Херодот, някои от амазонките бяха заловени и гърците ги изпратиха при тях на три кораба. Но това не беше така! Амазонките се разбунтували, избили гръцките воини и екипажите на корабите и, но те не били мореплаватели - буря ги отнесла до скитските брегове, на място, наречено Флинтс. Там те откраднали коне от скитите и въоръжени с оръжията на убитите гърци започнали конфликт със скитите. Но скитите, въпреки че не разбирали езика им, били впечатлени от смелостта и решителността на девиците, решили да имат потомство от тях и убедили синовете им да ги последват. Да, двете групи се смесиха. Техните потомци стават номади - савромати .
Митът за това как амазонките и скитите са спали заедно. Чл. Анселм Фойербах, 1873 г
Съдбата ще си изиграе горчива шега - ще минат векове, савроматите ще последват своите деди и почти напълно ще елиминират Скития като суперсила по бреговете на Черно море. Вместо това на картите ще се появи огромна Сарматия , която ще се състои от две части: Азиатска и Европейска Сарматия:
Амазонките все още представляват напълно неизследван феномен в световната история. Те родиха цяла поп култура. За амазонките са написани много книги и са създадени много филми и телевизионни сериали, като добре познатите: Тарзан и амазонките, Зена: Принцесата войн, Херкулес: Легендарните пътешествия, Съкровището на Амазонка, Жената чудо и др.
Интересни исторически факти за сарматитеСарматите (също сирмати) са потомци на скитите и амазонките.
Сарматите в превод от древногръцки (sarmatae) - шап .
Сарматите са имали матриархат - култ към жената .
Сред сарматите е имало не само девици войни, но и жрици, както свидетелстват гробните могили (олтари, открити в женски погребения). Амиан Марцелин съобщава, че аланите „имат забележителна способност да предвиждат бъдещето. Събират прави върбови клонки и в определено време ги слагат, като произнасят над тях тайни заклинания и така научават какво ги очаква в бъдещето."
Сарматите имали странен обичай да деформират черепите си - удължавали ги (оттук и скитките с издължени черепи). Те го направиха така: главата на малко дете беше вързана със стегната превръзка, така че докато расте, главата придобива удължена форма. За първи път такива черепи са открити в гробищата на катакомбната култура в долното течение на реките Волга и Манич, датиращи от първата половина на 2-ро хилядолетие пр.н.е. пр.н.е има. До 70% от мъжките черепи, намерени в степите на Волга, са имали подобен дефект. Този обичай е бил широко практикуван в Централна Азия в началото на нашата ера, особено сред хуните, а от тях очевидно е възприет от източните алани.Сарматите вярвали в задгробния живот , затова напълнили гроба на починалия с всички необходими ритуални принадлежности. Мъжът също често бил придружаван от жена си. Бяха погребани заедно. Гробният инвентар включва различни гривни, златни плочки, бронзови огледала, голям брой амулети, талисмани и др. Близо до мястото на погребението са поставени каменни антропоморфни стели, по-късно наречени Каменни жени - те олицетворяват духа на предшественика, погребан в гроба.
Сарматите не са били земеделци, те са били номадско племе. „Сарматите не живеят в градове и дори нямат постоянни жилища. Те живеят вечно в лагери, транспортирайки имоти и богатства навсякъде, където ги привличат най-добрите пасища или където ги принуждават отстъпващите или преследващите ги врагове . “ (Римският географ от I в. сл. н. е. Помпоний Мела) По време на своето номадско пътуване сарматите превозвали своите деца, възрастни хора, жени и имущество в фургони. Както съобщава гръцки географ от края на 1 век. пр.н.е - началото на 1 век. не. Страбон: "керваните на номадите са направени от филц и са прикрепени към каруците, на които живеят, около керваните пасат добитък, чието месо, сирене и мляко ядат."
Сарматите не са държали роби (скитите са имали). Пленниците били или убити, или принесени в жертва на бога на войната, който бил „почитан под формата на меч, забит в земята“ (Амиан Марцелин).
Сарматите са били слънцепоклонници и огнепоклонници (поклонничество на огъня). По-късно, както отбелязват изследователите, зороастризмът се разпространява сред аланите.
Сарматите са използвали както кремация, така и инхумация в погребалните обреди.
Сарматският език, подобно на скитския, принадлежи към североизточната група на иранските езици. Неговото ехо, според лингвистите, може да се намери в съвременния осетински език. Езикът на сарматите може да е бил и езикът на древните саки.
Сарматите не са хомогенно племе, а се състоят от голям брой (над 90) малки племена, основните от които са:aors
сираци
роксолани
езици
алани.
Нашествието на сарматските племена роксолани, язиги и аорси в Северното Черноморие.
Ще минат векове и сарматите почти напълно ще завладеят Скития - земята на техните деди. Кървавите битки между сармати и скити, между синове и бащи - първата трагична страница в историята на Древна Украйна като доказателство за саможертвата и самоунищожението на нацията.
Някои от сарматите, номадски в степите на Азовско море, също проникват на полуостров Таврида, където оказват активно влияние върху живота на народите на Крим. Особено се засилва през първите векове на нашата ера. Отношенията на сарматите със скитите били последователно враждебни и мирни.
През 2 век от н.е. пр. н. е., очевидно въз основа на обединението на аорси и сираки, аланите образуват мощен съюз от племена. Този съюз заемал господстващо положение сред другите сарматски племена.
Погребалният обред на сарматите включваше малки могили с кръгла и елипсовидна форма с останки от тризна, подредбата на удължени правоъгълни гробни ями, където починалите бяха поставени по гръб в издължена позиция, ориентирана главно на юг. С течение на времето някои ритуални знаци претърпяха промени; затвърдиха се и чисто териториалните особености. Например при сарматите от Горен Дон мъртвите са били погребвани в земята и кремирани (изгорени), а преобладаващата ориентация е била североизток.
Много често мъжките погребения са придружени от оръжия: дълги мечове, кинжали, върхове на копия и конски битове. Лесно е да разпознаете добре въоръжените конни воини.
Сарматски накити
Какво казват археологическите находки за изкуството на сарматите ?Изкуството на сарматите се характеризира с анималистичен скитски стил (грифони, елени).
Савроматите не са правили стъклени изделия; те са дошли при тях от изток.
Съдовете на заселените сармати са направени от глина, порцелан и керамика.
Сарматите са имали широко развито ювелирно изкуство.
Бижутата бяха направени от злато.
Мънистата са правени от карнеол, ахат, планински кристал и халцедон.
амазонки и чуваши
Чувашите вероятно са потомци на известните амазонки. Запазили са скито-сарматската формация с елементи на броня. А чувашката бродерия и символика с хилядолетния си архаичен смисъл повтаря славянската, по-специално украинската, бродерия.
Сарматите били досатъчно силен народ, за да иска данък от гръцките колонии по брега на Черно и Азовско море. Смята се че за няколко века, част от колониите дори изменили своят етнически състав, което се потвърждава от не-гръцките находки засягащи бита на местното население.
Страбон описва сарматите като сбор от четири етнически групи живеещи между Днепър и Дунав(тоест от времето на Херодот, те са изместили живота си на запад).
Отношението към жените, и мястото им във тяхното общество.
Херодот разказва във своята история, че сарматите са произлезли от бащи Скити, и майки Амазонки. Разбира се, думите му не бива да се приемат буквално, а да се потърси какво се има предвид. Очевидно е че впечатлен и удивен от йерархичният модел на сарматите, в който жените също са войни и се бият редом с мъжете, го е подтикнал да направи това заключение. Хипократ, друг грък, разказва че "Сарматските жени се стараели във всичко да приличат на мъжете, и най-вече по храброст и сила." При българите е имало идентичен обичай... Херодот продължава със думите:
"и продължават до днес да прилагат древните Амазонски обичай, често ловувайки, докато яздят техните коне, заедно със съпрузите си, а в война стоят с тях на полето, и носят същите дрехи, каквито и мъжете... Никоя жена няма прави да се ожени, докато не убие враг на бойното поле"
В " Митовете на Древна Гърция" научаваме за героя Тезей - син на атинския цар Егей, който плава до бреговете на Евксинско море ( Черно море ). Когато корабът беше закотвен край бреговете на страната на Амазонка, Тезей покани тяхната царица Антиопа, в която се беше влюбил, на палубата на кораба. Веднага щом Антиопа се качи на кораба, всички гребци се облегнаха на веслата и амазонките, които останаха на брега, не можаха да направят нищо, за да спасят своята царица. След това тръгват за Атина, за да я освободят. Но Антиопа вече се била влюбила в смелия Тезей и станала негова съпруга. Когато амазонките се приближиха до стените на Атина, Антиопа вече се биеше заедно с Тезей срещу бившите си поданици. Цели четири месеца безстрашните амазонки се бият с гърците, но след това гърците успяват да сключат примирие с тях и амазонките се завръщат у дома в района на Черно море.
1 - Скулптура: Тезей прегръща Антиопа, Археологически музей на Еретрия; 2 - Кралица Антиопа, 1860 г., Пиер-Йожен-Емил Ебер, Национален музей на изкуствата, Вашингтон.
Легенди от много страни по света разказват за смели жени воини, които живеели отделно от мъжете и посвещавали цялото си време на военни преследвания. Но не само легендите разказват за тези невероятни жени, те се споменават и в много исторически документи, например в "Сравнителни животи" на древногръцкия писател Плутарх. Тук можете да прочетете и биографията на Тезей, който наистина някога е живял в Атина, пътува до страната на амазонките и отвлича тяхната царица Антиопа. И не само Плутарх, но и други древногръцки историци посочват, че амазонките са живели на брега на Черно море , в Крим и в Кавказ. Още в по-ново време медицинският лекар Готлиб Шобер, посетил Кавказ, донесе интересни истории за "женски племена", които командвали мъжете, възлагали им черна домакинска работа и им забранявали дори да докосват оръжия, които самите те притежавали перфектно.
Легенди от много страни по света разказват за смели жени воини, които живеели отделно от мъжете и посвещавали цялото си време на военни преследвания. Но не само легендите разказват за тези невероятни жени, те се споменават и в много исторически документи, например в "Сравнителни животи" на древногръцкия писател Плутарх. Тук можете да прочетете и биографията на Тезей, който наистина някога е живял в Атина, пътува до страната на амазонките и отвлича тяхната царица Антиопа. И не само Плутарх, но и други древногръцки историци посочват, че амазонките са живели на брега на Черно море , в Крим и в Кавказ. Още в по-ново време медицинският лекар Готлиб Шобер, посетил Кавказ, донесе интересни истории за "женски племена", които командвали мъжете, възлагали им черна домакинска работа и им забранявали дори да докосват оръжия, които самите те притежавали перфектно.
Две амазонки на кон. Фрагмент от мозайка от началото на III век. Археологически музей, Сус. Тунис.
Към днешна дата са открити материални доказателства и потвърждения, че амазонките наистина са съществували. В Кавказ и Алтай, в Северното Черноморие, в могилите на Приазовието и в Херсонска област са открити погребения на жени воини . Като цяло броят на женските погребения сред скитите и сарматите възлиза на 30% от всички погребения.
И така, през 1957 г. запорожският местен историк и археолог Александър Бодянский изследва скитско гробище от 4-3 век, открито в района на Запорожие. В гробището бяха открити не само огърлици и женски украшения, но и оръжия, което ни позволи да заключим, че археолозите са открили погребението на жена воин. През 1971 г. в Украйна е открито погребение на жена воин и тя е погребана с големи почести. Една млада жена, с крив крак от постоянното яздене, лежеше с желязна кама отляво и колчан с 40 стрели с бронзови върхове отдясно. В скелета на друга жена беше забита огъната стрела. Открити са и скелети с деформирани бедрени кости – тези жени са яздили коне от седмици. Но не раните и кинжалите са впечатлили най-много археолозите. Средният ръст на въоръжените жени е 170 сантиметра, което ги прави неестествено високи за времето си. Средната възраст на жените е 20-25 години, но има случаи и до 35 години.
Типичен инвентар на Амазонската могила: 1 - Златен пръстен с изображение на пантера, находка от Донската могила. 2 - Костен гребен на амазонка с изображение на гепард, намерен в гробна могила на река Дон, преди 4 хиляди години. пр.н.е
Първите изображения на гръцки герои, биещи се с полуголи амазонки, започват да се появяват върху керамика през 6 век пр.н.е. Идеята бързо се възприема и скоро „Амазономахията“, както се нарича този мотив (буквално „борба с амазонките“), може да се намери навсякъде: върху бижута, фризове, предмети от бита и, разбира се, керамика.
Първите изображения на гръцки герои, биещи се с полуголи амазонки, започват да се появяват върху керамика през 6 век пр.н.е. Идеята бързо се възприема и скоро „Амазономахията“, както се нарича този мотив (буквално „борба с амазонките“), може да се намери навсякъде: върху бижута, фризове, предмети от бита и, разбира се, керамика.
В една от могилите на Дон е открита глинена ваза, изобразяваща конница, от която се защитава пехотинец.
Амазономахия. Рисуване на червенофигурен лекиф. 420 пр.н.е пр.н.е Метрополитен музей, Ню Йорк, САЩ.Интересното е, че амазонките решават проблема с попълването на женската си армия съвсем просто: веднъж годишно амазонките сключват примирие със своите съседи с една и само една цел - да заченат дете. Момчетата били убивани или изпращани при баща си, докато момичетата били обучавани да станат воини. Съществува и легенда, че веднъж кралицата на амазонките Фалестрис, придружена от 300 от своите девици войни, дошла при Александър Велики, за да получи достойни женски потомци от великия командир, и той прекарал няколко нощи с нея.
Легендарният историк Херодот пише, че скитите наричали амазонките "убийци на мъже" - "oior-patra " , тъй като според техните обичаи никоя от жените воини не можела да се омъжи, докато не отнеме живота на враг, за предпочитане мъж:
„Жените на Савроматите продължиха оттогава до наши дни да се придържат към своите древни обичаи: те често яздеха коне, за да ловуват с мъжете си, ходеха на война и носеха същите дрехи като мъжете. Техният брачен закон постановява, че никое момиче не може да се омъжи, докато не убие враг в битка."
Стара гравюра. Хитрите амазонки се забавляват.Легендата разказва как среща с гърците в битката при Термодонто доведе амазонките до района на Черно море . И беше така: по време на Троянската война, според Херодот, някои от амазонките бяха заловени и гърците ги изпратиха при тях на три кораба. Но това не беше така! Амазонките се разбунтували, избили гръцките воини и екипажите на корабите и, но те не били мореплаватели - буря ги отнесла до скитските брегове, на място, наречено Флинтс. Там те откраднали коне от скитите и въоръжени с оръжията на убитите гърци започнали конфликт със скитите. Но скитите, въпреки че не разбирали езика им, били впечатлени от смелостта и решителността на девиците, решили да имат потомство от тях и убедили синовете им да ги последват. Да, двете групи се смесиха. Техните потомци стават номади - савромати .
Митът за това как амазонките и скитите са спали заедно. Чл. Анселм Фойербах, 1873 гСъдбата ще си изиграе горчива шега - ще минат векове, савроматите ще последват своите деди и почти напълно ще елиминират Скития като суперсила по бреговете на Черно море. Вместо това на картите ще се появи огромна Сарматия , която ще се състои от две части: Азиатска и Европейска Сарматия:
Амазонките все още представляват напълно неизследван феномен в световната история. Те родиха цяла поп култура. За амазонките са написани много книги и са създадени много филми и телевизионни сериали, като добре познатите: Тарзан и амазонките, Зена: Принцесата войн, Херкулес: Легендарните пътешествия, Съкровището на Амазонка, Жената чудо и др.
Интересни исторически факти за сарматитеСарматите (също сирмати) са потомци на скитите и амазонките.
Сарматите в превод от древногръцки (sarmatae) - шап .
Сарматите са имали матриархат - култ към жената .
Сред сарматите е имало не само девици войни, но и жрици, както свидетелстват гробните могили (олтари, открити в женски погребения). Амиан Марцелин съобщава, че аланите „имат забележителна способност да предвиждат бъдещето. Събират прави върбови клонки и в определено време ги слагат, като произнасят над тях тайни заклинания и така научават какво ги очаква в бъдещето."
Сарматите имали странен обичай да деформират черепите си - удължавали ги (оттук и скитките с издължени черепи). Те го направиха така: главата на малко дете беше вързана със стегната превръзка, така че докато расте, главата придобива удължена форма. За първи път такива черепи са открити в гробищата на катакомбната култура в долното течение на реките Волга и Манич, датиращи от първата половина на 2-ро хилядолетие пр.н.е. пр.н.е има. До 70% от мъжките черепи, намерени в степите на Волга, са имали подобен дефект. Този обичай е бил широко практикуван в Централна Азия в началото на нашата ера, особено сред хуните, а от тях очевидно е възприет от източните алани.Сарматите вярвали в задгробния живот , затова напълнили гроба на починалия с всички необходими ритуални принадлежности. Мъжът също често бил придружаван от жена си. Бяха погребани заедно. Гробният инвентар включва различни гривни, златни плочки, бронзови огледала, голям брой амулети, талисмани и др. Близо до мястото на погребението са поставени каменни антропоморфни стели, по-късно наречени Каменни жени - те олицетворяват духа на предшественика, погребан в гроба.
Сарматите не са били земеделци, те са били номадско племе. „Сарматите не живеят в градове и дори нямат постоянни жилища. Те живеят вечно в лагери, транспортирайки имоти и богатства навсякъде, където ги привличат най-добрите пасища или където ги принуждават отстъпващите или преследващите ги врагове . “ (Римският географ от I в. сл. н. е. Помпоний Мела) По време на своето номадско пътуване сарматите превозвали своите деца, възрастни хора, жени и имущество в фургони. Както съобщава гръцки географ от края на 1 век. пр.н.е - началото на 1 век. не. Страбон: "керваните на номадите са направени от филц и са прикрепени към каруците, на които живеят, около керваните пасат добитък, чието месо, сирене и мляко ядат."
Сарматите не са държали роби (скитите са имали). Пленниците били или убити, или принесени в жертва на бога на войната, който бил „почитан под формата на меч, забит в земята“ (Амиан Марцелин).
Сарматите са били слънцепоклонници и огнепоклонници (поклонничество на огъня). По-късно, както отбелязват изследователите, зороастризмът се разпространява сред аланите.
Сарматите са използвали както кремация, така и инхумация в погребалните обреди.
Сарматският език, подобно на скитския, принадлежи към североизточната група на иранските езици. Неговото ехо, според лингвистите, може да се намери в съвременния осетински език. Езикът на сарматите може да е бил и езикът на древните саки.
Сарматите не са хомогенно племе, а се състоят от голям брой (над 90) малки племена, основните от които са:aors
сираци
роксолани
езици
алани.
Нашествието на сарматските племена роксолани, язиги и аорси в Северното Черноморие.Ще минат векове и сарматите почти напълно ще завладеят Скития - земята на техните деди. Кървавите битки между сармати и скити, между синове и бащи - първата трагична страница в историята на Древна Украйна като доказателство за саможертвата и самоунищожението на нацията.Сармат и амазонка
Около 179 пр.н.е. Сарматският цар Гатал заедно с малоазийските царе на Пергам, Витиния и Кападокия влизат в съюз с понтийския цар Фарнак I. Според древни източници в края на 2в. пр.н.е Сарматите влизат в съюз със скитите във войната с Понт, а в началото на 1в. пр.н.е Сарматите са съюзници на понтийския цар Митридат VI Евпатор във войната срещу Рим. Римският командир и политик Марк Агрипа на съставената от него карта на бившата територия на Скития я обозначава като Сарматия.
Погребалните могили на сарматското благородство (най-известната от тях е могилата в Новочеркаск Хохлач) не са по-ниски по богатство и лукс от скитските царски погребения.
Най-старият период на сарматите е 6-4 век. пр.н.е има. Икономически се характеризира с развитието на коневъдството . По това време се формират съюзи от сродни племена, водени от вождове. Появява се и се подобрява нов тип желязно оръжие и оборудване. В края на този период племенните съюзи излизат на историческата арена като военно мощни асоциации, които се стремят да разширят пасищната територия до най-близкото съседство с черноморските държави.
Около 179 пр.н.е. Сарматският цар Гатал заедно с малоазийските царе на Пергам, Витиния и Кападокия влизат в съюз с понтийския цар Фарнак I. Според древни източници в края на 2в. пр.н.е Сарматите влизат в съюз със скитите във войната с Понт, а в началото на 1в. пр.н.е Сарматите са съюзници на понтийския цар Митридат VI Евпатор във войната срещу Рим. Римският командир и политик Марк Агрипа на съставената от него карта на бившата територия на Скития я обозначава като Сарматия.
Погребалните могили на сарматското благородство (най-известната от тях е могилата в Новочеркаск Хохлач) не са по-ниски по богатство и лукс от скитските царски погребения.
Най-старият период на сарматите е 6-4 век. пр.н.е има. Икономически се характеризира с развитието на коневъдството . По това време се формират съюзи от сродни племена, водени от вождове. Появява се и се подобрява нов тип желязно оръжие и оборудване. В края на този период племенните съюзи излизат на историческата арена като военно мощни асоциации, които се стремят да разширят пасищната територия до най-близкото съседство с черноморските държави.
Някои от сарматите, номадски в степите на Азовско море, също проникват на полуостров Таврида, където оказват активно влияние върху живота на народите на Крим. Особено се засилва през първите векове на нашата ера. Отношенията на сарматите със скитите били последователно враждебни и мирни.
През 2 век от н.е. пр. н. е., очевидно въз основа на обединението на аорси и сираки, аланите образуват мощен съюз от племена. Този съюз заемал господстващо положение сред другите сарматски племена.
Погребалният обред на сарматите включваше малки могили с кръгла и елипсовидна форма с останки от тризна, подредбата на удължени правоъгълни гробни ями, където починалите бяха поставени по гръб в издължена позиция, ориентирана главно на юг. С течение на времето някои ритуални знаци претърпяха промени; затвърдиха се и чисто териториалните особености. Например при сарматите от Горен Дон мъртвите са били погребвани в земята и кремирани (изгорени), а преобладаващата ориентация е била североизток.
Много често мъжките погребения са придружени от оръжия: дълги мечове, кинжали, върхове на копия и конски битове. Лесно е да разпознаете добре въоръжените конни воини.
Сарматски накити
Какво казват археологическите находки за изкуството на сарматите ?Изкуството на сарматите се характеризира с анималистичен скитски стил (грифони, елени).
Савроматите не са правили стъклени изделия; те са дошли при тях от изток.
Съдовете на заселените сармати са направени от глина, порцелан и керамика.
Сарматите са имали широко развито ювелирно изкуство.
Бижутата бяха направени от злато.
Мънистата са правени от карнеол, ахат, планински кристал и халцедон.
амазонки и чуваши
Чувашите вероятно са потомци на известните амазонки. Запазили са скито-сарматската формация с елементи на броня. А чувашката бродерия и символика с хилядолетния си архаичен смисъл повтаря славянската, по-специално украинската, бродерия.
Чувашка бродерия. Изненадващо напомня на бродерията на украинските Карпати.
Страбон описва сарматите като сбор от четири етнически групи живеещи между Днепър и Дунав(тоест от времето на Херодот, те са изместили живота си на запад).
Отношението към жените, и мястото им във тяхното общество.
Херодот разказва във своята история, че сарматите са произлезли от бащи Скити, и майки Амазонки. Разбира се, думите му не бива да се приемат буквално, а да се потърси какво се има предвид. Очевидно е че впечатлен и удивен от йерархичният модел на сарматите, в който жените също са войни и се бият редом с мъжете, го е подтикнал да направи това заключение. Хипократ, друг грък, разказва че "Сарматските жени се стараели във всичко да приличат на мъжете, и най-вече по храброст и сила." При българите е имало идентичен обичай... Херодот продължава със думите:
"и продължават до днес да прилагат древните Амазонски обичай, често ловувайки, докато яздят техните коне, заедно със съпрузите си, а в война стоят с тях на полето, и носят същите дрехи, каквито и мъжете... Никоя жена няма прави да се ожени, докато не убие враг на бойното поле"
/Български жени войни - картини на Булат Гилванов - Волжки Българин/
И наистина хуните(българите), нападали често ромеиската държава, влизали в сражение с онези, които ги посрещали, и някой от тях там падали убити. А след оттеглянето на варварите, ромеите претърсвали труповете на падналите и намирали сред тях жени - /Прокопий Кесарииски/
Изглежда, това което Херодот и Хопократ твърдят за сарматските жени, е вярно, съдейки по многоброините вече проучени погребения на жени-сарматки. В повечето от тях са намерени голямо количество оръжия, и части от бойни облекла... 
/Сарматски воин, и разположение на Сарматия и Скития. По Своята същност българите(бактриици) също са скити, по-късно заселили се до сарматите, като очевидно сарматите са се влели отчасти у Българите и Аланите поради слабата почти нищожна разлика между тези народи/
Сарматите, имали пред-зороастрииска иранска религия. Боговете били частично персонифицирани, като е имало силен култ към огъня, съдейки по намерените въглени и пепел около някой от погребенията. Поради голямата наситеност от народи в региона, за един и същ период от време, е трудно да се идентифизира съвсем точно каква е била религията на което и да е от племената и народите живеещи в Северното Причерноморие. След 7ми век, за сармати изведнъж престанало да се говори, макар че е повече от ясно че народ страшилище за Римската Империя, водил сражения със легионите на Рим, не е изчезнал. 
/Според хронистите и историците, знамето на Сарматите бил Драконът(Барадж), който е и свещенно животно за древните българи. На първата снимка се вижда сарматски конник със знаме - Дракон! На втората снимка се вижда герба на град Казан от 17 век./
Няма коментари:
Публикуване на коментар