Домра (казахски от персийски) е древен руски щипков музикален инструмент от азиатски произход, със закръглено крушовидно дървено тяло, дълъг врат и три или четири метални струни. Известен в историята на Московска Русия от началото на 17 век.
Този инструмент е използван от калмиците под името домра, а от казахите под името домбра, думбра и от туркмените, които го наричат тамдра. Според споменатия по-горе етнограф „двете й (на тамдрата) жилави струни издават чист, равен, сребрист звук при всяко докосване“ и пеенето на туркменския певец „е способно да докосне и най-твърдата душа и да предизвика наслада дори у хора, които не знаят туркменски език: такива са тези гладки, малки, всеобхватни, макар и азиатски звуци на тамдрата и поетичните мелодии на туркменските бакши.”
През 18 век старата домра е заменена от балалайка, триструнен музикален инструмент с триъгълна форма. Балалайката се свири чрез дрънкане - движение на ръката с пръсти по струните - и чрез свирене. Името „балалайка“, според Рейф и Горяйнов, е заимствано от татарите. Фаминцин разглежда балалайката като модифицирана домбра на казаците (казахите), различаваща се от балалайката по това, че долният ръб на нейната триъгълна палуба е по-къс от този на балалайката и има само две струни.
Калмикското име домра, казахското име домбра и думбра и туркменското име тамдра имат голяма звукова прилика с имената на съвременните струнни инструменти, които са широко разпространени в мюсюлманския Изток: персите имат танбур, арабите имат тунбур, което обикновено се превежда като „китара“. Арабските филолози смятат тази дума за персийска по произход.
Источник : https://realnoevremya.ru/articles/138614-tatarskoe-vliyanie-na-zhizn-russkogo-naroda-chast-15
Балалайка: как турците въвеждат музикални инструменти в Русия
Источник : https://realnoevremya.ru/articles/138614-tatarskoe-vliyanie-na-zhizn-russkogo-naroda-chast-15
Звучи страхотно. Като "Белия дом" на американците. Не...
Още по-страхотно... Защото дори бял, за американците той е просто дом. И нищо повече. Домове много, бели сред тях колкото си искаш...
А тук - Кремъл!
Усетихте ли разликата? Някаква магия, мирис на история... Вдъхваме... Усетихте ли, мирише на песекиня, на пелин...
Няма по-приятен мирис!
Мирис на гора... Борова, брезова, трепетликова (осинова в оригинала, от тюрко-"татарското" усак) гора. Мирис на старина, на свежо, родният мирис на великата ни родина.
Какъв мирис само! Дяволски аромат!
Впрочем...
.gif)
Царете и генералните секретари, които управляваха страната от апартаментите на Кремъл мислеха, че думата Кремъл явно е древноруска, както и всичко останало във "Велика Русь".
Накратко... Хе-хе...
Никой никога в Русия не се е замислял и не е знаел какво означава Кремъл. Вече 500 години управляват Русия от "татарска" крепост. И никой даже и не подозира!
Ако знаеха, ако подозираха, ако само бяха усетили нещо странно - веднага щяха да му сменят името - поне на изконно руското "крепост"...
Така правителствените постановления и "горещите ноти" от съветското време, както и заявленията на съветското правителство "стани - легни" щяха да бъдат подписвани например така: "Москва. Крепостта".
Да, но не звучи така... Съвсем не звучи така, както "Кремъл"...
Марката "Кремъл"... Ненапразно предприемачите се втурнаха към това название. Защото Кремъл - това е тайна.
(Властта е вечната тайна). Тайната привлича!
Тайната подмамва! Затова в Русия обичат да завоюват властта, а после да я обгърнат с мрака на нощта. С мъгла! С мъгла на талази!
Помните ли, че имаше и един "кремълски мечтател"? С тези думи английският писател-фантаст Хърбърт Уелс през 20-те години на миналия век нарече или по-скоро избъзика В.И.Ленин. Накратко, подмятат името Кремъл. За щяло и нещяло.
Какво би значела думата "кремъл" в Древна Русия? Нищо особено.
По простата причина, че когато думата кремъл вече е съществувала, Древна Русия като такава още я е нямало. На мястото на Киевска Рус (името Киев според злите езици произлиза от тюрко-"татарската" дума “Кияү”, което значи зет) е имало Киевски каганат, изтрит отдавна и старателно от страниците на руската история.
Страната ни е била "басурманска"... По-точно не "басурманска", тоест не "мюсюлманска". Била е тюркска.
Угро-финска. Езическа. Тангрианска.
Басурманска, т. е. мюсюлманска е станала след приемането на исляма, а Русь е приела християнството.
Хе-хе...
Християнството не се приема от всички наведнъж и на другия ден хората да се събуждат вече християни - 988 година, в 12 часа и 15 минути 00 секунди.
Историците лъжат, че Русь от някакъв момент нататък е станала 100% православна.
Това е доста дълъг исторически "момент с "прекъсвания и загуби", продължил към 1000 години. Съвсем същото се е случило и с мюсюлманството...
На територията на днешна Русия живеели угро-финските племена - със светла коса и сини очи.
Приличащи на славяните... Ето откъде тръгват и историческите митове за славяните! Как да кажа... това сме ние. По тези места е имало и много светлокоси и синеоки тюрки. Наричали ги кок торки, тоест "синеоки тюрки".
Да се върнем към "кремъл". Откъде е тази толкова загадъчна дума в не по-малко загадъчния руски език и в още по-загадъчната руска история? Такава една натруфена и накъдрена (от тюрко-"татарското" көдрә)… Някак не съвсем руска... Да не би и тя да се окаже тюрко-"татарска"?
Доста се чудих каква е тая дума кремъл. Струваше си.
Ние не сме чужденци в родината си.
Между другото... Има един анекдот на "татарски" език.
Ходил на гости веднъж някакъв човек на гости в чуждо село и ял нещо много вкусно. Поискал да разбере как се казва това вкусно нещо, за да поиска от жена си да му свари това ядене, като се върне у дома. Казали му, че е кисел (на "татарски" кесәл, преди са го варили от овес).
Човекът яздел към дома си и постоянно си повтарял:
- Кисел, кисел, кисел! Яздел и повтарял... И изведнъж...
Забравил името. Спрял. Стоял си там, за да си спомни думата.
Цял ден бродил ли бродил (от тюрко-"татарското" бару) край мястото, където забравил думата, качен на коня си. Дълго се въртял. Денят бил дъжделив. Мъжът целият прогизнал, но не тръгвал. Бурката му (тюрко-"татарското" бөркәү) се напоила цялата с вода. Той обаче не тръгвал; ако си тръгне - току-виж съвсем забрави името на ястието.
Среща го минувач:
- Защо тъпчеш на място (таптау), я виж - направил си пътя на кисел!
- Аха!... (тюрко-"татарското" әһә ). Спомних си!
- Какво си спомни?
- Кисел беше, кисел!
- Какъв кисел?
- Това вкусното, дето го ядох, като бях на гости!
(Думите вкусно, вкусвам, както и каша, идват по всяка вероятност от тюрко-"татарския" корен аш, ашау с помощта на представката к).
Преди десетина години вкъщи почнахме да купуваме краве масло с марка "Кремълско".
Спряхме да го купуваме, когато от него започна да се усеща миризмата на маргарин.
Не знам, може да сме улучили фалшифицирано?
Принципно ароматът на маргарин ми е познат от детството. В годините 1965-66, когато бях още селско хлапе съветският маргарин можеше почти да замести кравето масло. До днес помня аромата на правоъгълната кутия, която държахме зимата на сянка под таса - отварях вратичката, с пипане намирах пачката, у нас си беше тъмничко. Бързо се намествах край бабиния самовар... Тя наливаше чая в чаши от стъкло... На върха на чашата уютно се наместваха виолетово, сиво, алено... Седях и пиех чай, докато въртях срещу слънцето този чуден калейдоскоп. На сандъка до печката лежеше и мъркаше котката. Понякога тя ме поглеждаше право в очите, аз също се взирах в нейните - честните очи на мошеника!... Само да се обърнеш встрани и тя веднага скачаше на масата и отмъкваше нещо интересно. След това, скрита под покривката, изяждаше току-що плячкосаното.
(Сега за думите... Ален на "дърабърски" звучи като ал, сив (серьiй) - сорьi. Думата уют видимо идва от тюрко-"татарското" ою. Както и чаят, впрочем, без да се обиждаме - не е изконно руско питие. Националната руска напитка като че ли е квасът. В името на тая напитка също е намесен "дърабърският" език; куас, например, при "татарите" е името на съда, в който се заквасва тестото (нощви). За думата стакан (чаша от стъкло) някои между другото твърдят, че произлиза от тюрко-"татарското" тустаган. Тас (в руски таз) на "татарски" звучи по същия начин. Мъкна (тащить - сравни разговорното тачка в български език) - с просто око се вижда, че това е тюрко-"татарското" ташу. Думата плячка (на руски добьiча - добито, придобивам - е много вероятно да идва от тюрко-"татарската" табу, табьiш, което означава намирам, намерих си).
"Москва. Кремъл".
В СССР по времето, когато бяхме млади си спомням, че така обикновено започваха или завършваха телеграмите, поздравленията или постановленията на Върховния съвет на СССР. Отдолу стояха два неотлъчни един от друг подписа: Брежнев и Георгадзе.
После Георгадзе почина и намериха още един грузинец, за да могат съобщенията, нотите и телеграмите на нашия парламент да звучат също толкова тържествено, както навремето при съветския тиранин и червен самодържец Йосиф Прекрасни.
Защо го направиха? Очевидно за да знае съветският народ, че...
На власт е загадъчната руска душа, която с нетрепващо око внимателно следи страната. И заедно с нея бди не по-малко загадъчната душа на грузинеца.
После... Грузия си отиде от нас. Заедно с нея отлетяха и съветските "аристократични" фамилни окончания -швили, -дзе, -ия. Останаха вицовете за Берия... Като този.
Веднъж (естествено, докато Йосиф Прекрасни още държеше руля, а край него Берия изпълняваше "цигански танци") в Москва пристигнал грузински хор.
От ранно утро запял:
Ари, бери, Берия,
Бери, бери, Берия!
Ари, бери, Берия,
Бери, бери, Берия!
Пее ли, пее хорът... Време е за обяд.
На хора обаче не му дреме за вашия обяд. Продължава да пее. Изкуството е много над плюскането!
Ари, бери, Берия,
Бери, бери, Берия...
Идва време за вечеря!
Но!
Каква вечеря, слюшай?
След вечерята пак до тоалетна...
Как може толкова време, слюшай?
Остави ги ти сега яденето и тоалетната; душата на народа се рее високо, по-високо от кулите на Кремъл!
Ах, какви прекрасни, простички думи; как само докосват душата; ах, каква прекрасна песен; колко възвишен смисъл носи тя; и как всичко това се е събрало само в това стихче:
Ари, бери, Берия,
Бери, бери, Берия...
Най накрая в полунощ седящият в залата Берия плеснал три пъти с ръце и казал:
- Юнаци!... За тази грузинска прекрасна народна песен заслужихте държавната награда на СССР!
Добре, скъпи господа-другари.
Ще ви поднеса, макар и да сме в банята - като в "Ревизор" на Гогол - "една пренеприятна новина"... Без да се обиждате, но - центърът на руската държава, където се намираше сърцето и мозъкът й - КРЕМЪЛ - произлиза от тюрко-"татарската" дума кирмән, която на руски език се превежда като крепост.
Това означава, че на посоченото място в Москва в древни времена е имало тюркски кирман. (Добавям - думата Кремлин, Кремль е произлязла от смесването на три тюркски думи - кара ъмлъ (наблюдателен пункт, вишка) и кирман (крепост).
Москва не само с делата си, а и с архитектурата си повтаря столицата на Ордата, града Сарай-Берке. "Направили я според правилата на лъчовото планиране: всяка улица започва от Кремъл и продължава до най-крайната неугледна постройка (по-с-трой-ка, от тюрко-" татарската" дума торак), без да се губи от погледа нито голямото, нито малкото. С излизането от града улиците се превръщали в пътища, свързващи столицата с покрайнините". (Хаджи Мурад. "Пелинът на половецкото поле").
Има също две кули (башни на руски - от тюрко-"татарското" баш, глава) в Кремъл с тюркски имена Кутафия и Беклемишевска. Самата Москва "на седем хълма" също донякъде е заимствана от тюрките, защото при тях основни свещени и магически числа са 1, 5, 7. Тази редица от почитани числа се среща навсякъде, където те са живеели: Берөйле (Бирюлево), Беренче (Брянск), Биштау (Пятигорск), Пятихатки, Җиде пулат (Семипалатинск), Семикаракорск и т. н.
В Москва и областта освен познатите на всички Кремъл, Арбат, Ординка, Басманна има и по-малко известни тюрко-"татарски" названия: Таганка (наречена така по името на гилдията на майсторите, произвеждали някога тагани - триноги за котли), Измайлово, Татарская, Балчуг (от балчуг - рибен пазар; да ме прощават балчиклиите за написаното), Тушино (от тюрко-"татарското" төш, слизай; touche, monsieur - туш...), Бибирево (от тюрко-"татарското" бәби, няма нужда от превод), Жулебино от тюрко- "татарското" җөйле, җөю, шия; бившето село Аминиево, Бутаково (тюрко-"татарското" ботак, дълъг отрязък от дървен ствол), Бутово (от тюрко-"татарското" бату, потъвам); Татаровските възвишения, край които тече река Сетун (сөт, млечната); река Яуза (от думата явьiз, зла). Град Коломна недалеч от Москва някои изследователи свързват с "татарската" дума кальiм - градът често е бил отстъпван вместо откуп; Можайск (межда, граница от межда), Балакирево, Половецкое, Бектышево, Берендеевка, Бавлены, Шереметьево (Шереметя е село край Търново, по името на балистите, с които изстрелвали снаряди с гръцки огън - шереджири - бел. прев. Друга възможна етимология е от чувашката дума шеремет (бедничкият), както и леко ходещ, бърз), Шарапова Охота, Хатунь (женска), Щербинка (шербет, сладък). Такива имена в Москва и Московска област изобилстват.
Въобще, точно от Москва започва дългата история на забравата в Русия.
Тюрко-"татарски" кирмани, тоест крепости през старите времена на днешната територия на Русия има колкото си щеш.
Опазвали са се кой като може - с дървени, каменни, водни, планински кирмани; от себеподобните си Двуноги Зверове, каквито представляваме всъщност от прастари времена.
Какво пък, такова е било времето - в древността народите са се препитавали с грабежи и разбойничество!
Така са правили всички: англичаните, испанците, французите. Не по-малко от другите е грабил и разбойничил и така нареченият "руски народ" Но за това...
Ш-ш-ш-т!
Никой в Русия не трябва да знае. Ние винаги сме били от страната на "добрите".
Винаги сме били нападаните! Ние... Ние само сме се "защитавали"!
Хе-хе... В историята никога не е имало само "добри" или само "лоши" народи. Не пълнете главите на децата със захаросани глупости. За съжаление всеки човек в това отношение си води двойно счетоводство. За най-голямо съжаление такъв е двойният стандарт на който и да било народ.
Двойният стандарт проповядва: "Аз винаги съм добър, другите са лоши!" Народите не са паднали от Луната.
Всички ние пораждаме един другиго. Произлизаме един от друг. Струваме колкото другия. Във всичко!
В това число и... Как да го кажа по-меко... Как по-деликатно да се изразя...
Колкото и да опитвам да загладя нещата, трябва да констатирам факта: всички народи струват колкото останалите в... Подлостта и коварството!
Човек струва колкото другия - когато обели обвивката си, обели обвивката на историята на своята държава и почне да съчинява най-положителните и бляскави разкази за историята само на собствената си страна!
Не само ние сме такива - които биват "постоянно нападани, а те само се защитават". Всички народи и държави на света, колкото и да е странно, пишат историите си по същия начин. Народите са като децата... Те винаги твърдят... Че постоянно "ги нападат"! А те само се "защитават"!
Между другото...
Град Касимов, който се намира недалеч от Москва някога се е наричал Хан Кирман, което значи Ханска крепост.
Днешният Севастопол е носил името Сарьi Кирман, което превеждаме като Жълтата крепост.
Има и украински град Кременчук, леко изменено Кирманчек, тоест Малка крепост.
Нашият руски народ е дотолкова неграмотен по отношение на своето минало, че съвсем сериозно в своите "уикипедии" някои пишат за историята на своите градове безумия и небивалици, които предизвикват удивление. Като пример името на град Кременчуг тамошните напреднали разбирачи обясняват не през тюркски език, който съвсем доскоро е доминирал на тази територия, а през думата кремък - за да изтъкнат твърдостта на духа на дедите си, които са избрали такова име за родния си град!
А дали дедите им са знаели думата кремък и това нещо яде ли се, пие ли се - е съвсем отделен въпрос.
Накратко...
По света има предостатъчно такива кирмани и те ясно показват кой е живял по-рано из тия места и чия е била въпросната крепост.
Има Кермен (крепост) в България; Ак Керман - бяла крепост, днес Белгород-Днестровски в Украйна... (има и немска фамилия Акерман, бел. прев).
Герменджик (малка крепост) в Турция, Герменчик (малка крепост) в Кабардино-Балкария, Герменчик Отар в Дагестан, Керменчик (днес Гавриловка; името на селото повтаря името на долина Керменчик в Каланчакски район на Херсонска област).
Кирмени, Ташкирмен (каменна крепост), Средни и Малки кирмени в Татарстан, Керманшах и Керманшахан в Иран...
В "Съкровените предания" на монголите град Киев е наречен Кива-Менкермен, както и Менкермен-Кеибе.
Имената на кримските исторически селища са до едно имена на крепости, както и се полага на Крим, рая на земята; Керменчик (малка крепост), Алма Кермен (непристъпна крепост), Бей Кьiрман (богата крепост), Инкерман, Карасан Керман, Менгермен, Черкез Кермен (черкезка крепост), Керменчик (Симферопол), Кермен Кая (крепост-скала), Кьiз Кермен (девичата крепост), Сарамамбаш Кермен (Мангуш), Сарьiсап Кермен (Бешуй), Тепе Кермен (висока крепост), Ески Кермен (старата крепост).
ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК НА РУСКИЯ ЕЗИК, КОЙТО ЗАПОЧВА С ДУМИТЕ ОТ "ТАТАРСКИ" ЕЗИК
Има една изконно руска дума толк (със значение смисъл или полза според контекста). От нея произлизат забележителните думи тълковен и тълкувам, които често използваме. Коренът на тези думи е от тюрко-"татарското" тулы, тулук - което значи пълен. Има и производни от този корен "дъра-бърски" думи тулыклы, тулыксыз, тулы булмаган. Взимаме в ръце "Тълковния речник на руския език" на С. И. Ожегов... Добавяме още по-"Тълковния речник на живия великоруски език" от Владимир Дал. Намираме и други още по-тълковни речници на руския език - които си поискате...
Първата изконно руска дума - толковьiй (тълковен) произлиза от тюрко-"татарската" дума тулук!
ОСТЪРЖИ РУСНАКА И ЩЕ ВИДИШ "ТАТАРИН"...
(В руски език думата е поскреби; в нашия език се връща като скраб (scrub) през английски като козметично средство за премахване горния слой мъртви клетки на кожата. Без коментар - бел. прев).
Има такава доста популярна поговорка в руския език. Казват, че е тръгнала от Наполеон, който е имал нещастието да се бори с Русия и да прекара някое време в Москва, както и да опознае същността на руския народ в главната му столица.
Отвътре руският народ се оказал... Как да ви кажа...
Не особено руски! Така че да "скрабираме" малко, както някога го е направил Наполеон.
За начало да поостържем думата поскребать (остъргвам; небоскреб - небостъргач...)
С-кребать...
Без представката с остава корена кребать... Кьiрьiб...
Кьiру...
Кьiрабьiз... (от същия корен е и недотам красивата българска дума кир). Думата поскребать е образувана от тюрко-"татарския" корен кьiру.
Тази поговорка употребяват и с думата "поскобли русского, вьйдет татарин"... Какво пък...
Без представките по- и с- коренът на думата е коблить - кубару. (Скобель е руската дума за рукан; инструмент за обработка на дърво чрез остъргване). Пак стигнахме до "дъра-бърския"...
И така...
Господа "Врели-И-Кипели", днешни и вчерашни: в Русия дори не подозират на плещите на какъв Алип (в тюрко-"татарски" голям човек, великан; има предположения, че от тази дума идва и названието на Алпите - с което преводачът е съгласен, келтите) е кацнал "великият и могъщият"!
Обаче...
Както казва великият чукотски народ... Кой освен нас ще ви го каже, пък дори и в банята?
Много изследователи търсят корените на руските думи например...
В Италия...
Понеже им се струва, че руският език е древният език на етруските, тъй като всичко си съвпада: ако махнем представката ет-, остава руски.
Някои от тях намират в корените на етруския език тюркските думи и се радват: ето каква била цялата работа и откъде са нашите корени!
Търсят корените на руските думи в Гърция, Англия, Франция, Шотландия, Норвегия и даже в Дания...
Търсят ги в Тибет (от тюрко-"татарското" түбә, покрив) или в долините (от тюрко- "татарското" дала) на Индия...
Някои съвременни и езотерично подковани ученици на Блаватска вече намериха и някакви тайнствени Хипербореи.
Търсят... И добре правят! Обаче...
Никой не търси корените на руските думи при своите извечни съседи - тюрките - в презряния им кочегарски, непотребен "дъра-бърски" език, на който са говорили техните прапрадядовци и прапрабаби от хилядолетия!
"ЧОВЕКЪТ Е ТОЛКОВА ПЪТИ ЧОВЕК, КОЛКОТО ЕЗИКА ЗНАЕ"
Така е казал, струва ми се, руският мъдрец Антон Павлович Чехов. Господин-таварищ... Може ли да кажа нещо само тук, между стените на банята? Владеенето на тюркски езици в Русия, както и по света не е попречило никому.
Мисля, че човек, който знае само един език, цял живот ще стои на един крак; човек може да върви и мисли само когато има два крака...Във всеки случай добре е една мисъл да звучи и на друг език.
"Темпора мутантур етнос мутантур ин илис" - спомнете си латинските поговорки от зората на европейската цивилизация, които са знаели образованите хора: французинът, немцът, англичанинът, малко по-късно и русинът.
Хората ненапразно изучават чужди езици и говорят на тях. Така се раждат новите светове и култури.
Хората се развиват само при общуването един с друг - и като се поставят на мястото на другия.
В геометрията царски пътища няма, както няма такива и при овладяване на човешката култура освен чрез общуването ни на един с друг.
Именно така се е раждала и руската цивилизация; на основата на многоезичието и многоменталността по примера на другите цивилизации: в това число са и тюркската и угро-финската, което скромно се премълчава в руската историография.
Когато бях млад, в нашия аул се случваше подпийнали съселяни ни в клин, ни в ръкав да почнат да вмятат руски думи.
А защо? Защото човек става по-умен, когато си пийне!
А като поумнее, главата му се пръска от напора на появилите се в главата му най-различни мисли.
И се появява желанието да ги пусне да изтичат (от тюрко-"татарското" очлау) под изящната форма на чуждия говор.
- Отивай на трите букви!
- Отивай на четири букви!
Защо да ги виним?
Това е същото, което са правели през средновековието учените, като са се перчели със знаенето на фрази на латински.
Audi, vide, sile. Слушай, гледай и мълчи.
Modicus cibi - medicus sibi. Умерено ядящият сам си е лекар.
Is fecit cui prodest. Направил го е този, на който му е изгодно.
Накратко... Както и да умуваме, всеки самоуважаващ се човек в съвременния свят трябва да знае, да се оборудва и въоръжи с поне два езика. За да не остане инвалид и цял живот да подскача на един крак!
КЪЩА СЪС СЕДЕМДЕСЕТ КАПАКА НА ПРОЗОРЦИТЕ
Дори бегъл преглед на руските речници показва интересен факт, на който вече много хора обърнаха внимание: често руските думи са образувани, като към тюрските корени се добавят нееднократно представки или предлози - което е смехотворно просто.
Наброяват се достатъчно такива, около 70 или повече....Мисля, че има още някои скрити и неизследвани докрай, които си чакат реда.,
Полюбувайте се, така да кажа, на ИНСТРУМЕНТА, с чиято помощ се е създавал великият руски език:
в- (во-), взо-, вьi-, до-, за-, из- (изо-), к-, на-, над-, не-, недо-, о-, об- (обо-), от- (ото-), па-, пере-, по-, под- (подо-), пра-, пред- (предо), про-, разо-, с- (со-), су-, у, без- (бес-), вз- (вс-), воз- (вос-), из- (ис-), низ- (нис-), раз- (рас-), роз- (рос-), через- (черес-), пре-, при-.
Да не забравяме предлозите - в, без, до, из, к, на, по, от, о, перед, при, через, с, у, за, над, об, под, про, для, вблизи, вглубь, вдоль, возле, около, вокруг, впереди, после, посредством, в ролята на, в зависимост от, пътьом, насчёт, по поводу, ввиду, по случаю, в течение, испод, из-за, по-над, от, в связи (във връзка с) и т. н. (под една или друга форма в български език използваме почти всички представки и предлози, така че ги оставям без превод).
Господа "Врели-И-Кипели"...
Бъдете великодушни и ни извинете.
Невинни сме!
Ето какво се е случило: много корени от тюркските думи с помощта на представките взели, че станали на "изконно руски думи".
Не е убедително? Разбира се, че не е убедително. Как може да се при-държаме само към пред-ставките?
Договорихме се... Разсъбличаме думата представка. Свалихме кафтана "пред".
Остана ставка. Има тюрко-"татарска " дума өстәү със същото значение. Просто нямам думи.
Е какво пък... Отворете всеки тълковен речник или който и да било руски речник на която и да е страница. Подръка ми е руско-"татарският" речник под редакцията на доктора на филологическите науки Ф. А. Ганиев, понеже ми стои на масата.
Например думата... Подспудньiй... (подмолен).
Означава нещо, което лежи и не мръдва. Махаме представката под-. Махаме и представката-дреха с-. Пуд-ньiй. Сваляме и наставката с окончанието - ньiй. Коренът на думата е пуд.
Има израз на "татарски" език - пот (потларга табьiну), което значи да се кланям на различни древни фигури. В заключение: в основата на изследваната дума е тюрко- "татарското" пот.
Продължаваме. Подстёгивать (постегна, пристегна). Разопаковаме думата. Сваляме първата представка под-; махаме и втората с-.
Защо ги махаме ли? Защото коренът на руските думи обикновено е облечен като циганка - в няколко рокли от представки и наставки.
Тёгивать. Сваляме наставката и окончанието -ивать. Тёг...
Има чудесни тюрко-"татарски" думи тегү и тагу; със същото значение, което носи и този корен (тяга, тегля...)
Подстелить (постилам, да постеля). Сваляме представката под-. Стелить (стеля).
Стель.
Өсләү. Което означава "покривам с нещо отгоре".
Сторожить (стоя на стража; при нас със значение пазя, вардя, внимавам). Махаме представката с-.
Торожить. Тор. Торырга. Сакта торырга. Което на тюрко-"татарски" значи стоя.
Подсунуть (пробутвам). Сваляме представката под-. Сунуть.
Сунь. Сон, сонырга – тюрко-"татарска" дума.
Подсьiпать (досипвам). Отделяме представката под-.
Сып-ать. Сибү - съвсем същото значение на "дъра-бърски" език.
Подтасовать (подправям, подбирам умишлено; например тесте карти ). Сваляме представката под-.
Тасовать.
Таслау - на тюрко-"татарски" - привеждам в порядък. (Някъде тук е и призходът на глагола тесати - дялам, правя в славянския език, бел. прев).
Подтачивать (заточвам леко). Отстраняваме представката под-. Тачивать.
Т-оч-ить.
Оч-ларга. Тюрко-"татарски" корен.
Подстъпвам. Сваляме двете представки под- и с-. Тупать (тупам).
Таптау, таптарга. В последния пример не ви ли се струва, че не бива да подминем думата тъп?
Понеже думата тъпак е не нещо друго, а е адресирана до моята скромна персона, която ненадейно започна да рови в речника на великия руски език?
Както казват, на нас "татарите" ни е все едно; нека тогава вземем изконно руската дума тупой.
Махаме наставката ой.
Туп (тъп; като прелестното английско stupid и латинското stupor, бел. прев). Има очарователна тюрко-"татарска" дума төп, което значи пън.
Защо древните са избрали думата тупой – «төп» и «тупас» вместо родния пън не мога да отговоря. Трябва да питаме тях самите.
Те са създали съвършено нов език с помощта на своите представки и наставки и върху основата на тюркските корени и са си отишли... Не са оставили обяснение защо са го направили. Не знам, може пък по него време всичко тюркско да е било на мода?
Или пък "древнорусите" са били древни тюрки? Или някога отдавна сме били един народ? Което сякаш не е далеч от истината.
- Всичко това е бълнуване! (бред сивой кобылы - идиом; посивял от старост дърт лъжец).
- С тези примери ще се пръснем от смях! (обхохочемся)
- Дрънка някакви безсмислици!
- Уморих се да слушам!
- Стига сте ни размътвали главите! (баламутить)
- Благодаря Ви, господа "Врели-И-Кипели", за обективната и научно обоснована критика. Какво пък...
Бред - бредить - бродить може да се образува от тюрко-"татарското" бору.
Обхохочемся произлиза от руската дума ха-ха, която е неразличима от тюрко-"татарското" ха-ха.
Размътвали - възмутя, мут кеше, "хитрец"; което е близко по смисъл до "дъра-бърския" корен мут. У-мора - мор е наличен в "дъра-бърския" език - мур, мур кыргыры. Баламутить - бала мут. Дословно означава хитро детенце.
Впрочем с помощта на корена бала (мъничко дете) в руски език са образувани няколко думи, които съвсем не са случайни и подчертават детските характеристики на човека или предмета.
Бала-болка - бала булу, да бъда дете.
Баловаться - балалану, да бъда дете. (При нас... палавник, бел. прев).
Баловень - баладай иркәләнү, глези се като дете. (Балада...ехаа, бел. прев).
Балаган - лека "детска" къщичка.
Баласиня - бала сьiньi, фигура с форма на детско телце; опори на перила, които имат действително такава форма с глава и туловище. Има и още една интересна дума балалайка. Тук отново ме терзаят едни смътни съмнения от кой език е произлязла тази дума - балалай, балалай... бала... Какво точно в тебе, мила думичке балалайка, прави дрън-дрън-дрън?
Права и здрава си, сякаш образувана по нашия закон за синхармонизма... Не се усеща нито "окане", нито ударение. Много приличаш на наша тюрко-"татарска" дума, много...
Защото думите домбра (тамбура - думбьiра) и балалайка идват от тюркските езици според твърденията на някои недопребити тюркомани и пантюркисти, за които няма Сталин! Разбира се, ние не вярваме на това. Съветваме другите също да не вярват...
ДВОРЯНИ И БОЛЯРИ
Да, скити сме.
Да, азиати сме.
Александър Блок
Тюрко-"татарски"език!... Подпали ни главите ти от някое време насам. Сядаш да учиш руска история...
Боже мой! Какво да правим? Ами сега?
Осмелявам се да доложа - дори думата дворянин в историята на Русия произлиза от думата двор, която на свой ред идва от тюрко-"татарското" утар...
Утар - двор - дворянин.
Утар в древния тюркски свят наричали имението и дома на улугбега, тархана, карачьi или просто на богаташа.
Василий Ключевский е писал, че в 16 - 17 век около 60 % от руските дворяни са произлизали от "татарските" мурзя.
Руската история започва с думата бояр (боляр). Боярската Дума... Седмобоярщина...
Хе-хе... Как да не се смее човек...
Някой историк - преднамерено или не - е заложил в основите на руската история бомба със закъснител.
Тази бомба е думата бояр.
В. Дал пита: "от бой, бия, войвода? от болярин, боли ме за някого, ? от болий, болшак?"
Какво да правим, ако една такава многозначеща дума в руската история вземеш и я
поостържеш малко, "скрабираш" я (кырабыз, кубарабыз) и през тъмата (тюрко-"татарска" дума) на столетията се появи коренът на тая дума, който означава това, което трябва да означава самата тя...
И с просто око се вижда, че бояр произлиза от тюрко-"татарската " дума бай ир или байлар, което значи богаташ или богати хора. Естествено, страната от самото начало е била управлявана от богатите мъже, как иначе. Боярите или байлари, преди да станат руски бояри, са били знатни тюркски богати мъже. Така е било не векове, а хилядолетия.
Осмелявам се да доложа, че и архаичната дума вотчина - което означава собствена територия, без представката в- е чисто и просто отчина, наследеното от отеца - ата.
Тито тюркмен
Покушение срещу Татарстан
Кремъл винаги се страхува от татарите и от техниката стремеж към независимост – и сега като че ли Путин е решил да ги задуши окончателно.
Москва е решила да унищожи съпротивителната основа на народите в Русия: в края на ноември депутатите от Държавния съвет на Татарстан единогласно и без обсъждане решиха в училищата да се използват образователни програми, които очакват да изучават татарски език по желание (а не изискват като период – бел. П. Н.). Това означава край на продължаващата борба с най-голямото етническо малцинство в Русия за правото да запази не само своята държавна автономия, но и основния признак на държавността – езика. Сега, както твърди прокурорът на републиката Илдус Нафиков, татарският език „ще се учи по желание, с писмено съгласие на родителите и по два часа в седмицата“.
Това най-вероятно означава, че в близкото десетилетие татарският език ще сподели съдбата на десетки други езици на етническите малцинства, изгубили езика на своите предци. Имперската политика за асимилация на езика, започнала преди три години, продължава. Нейната главна цел е всички народи – а в Русия те са повече от сто и деветдесет – да загубят окончателно своите езици и да говорят само на руски. Само така, според Кремъл, може да се постигне съгласие, а по-точно – единодушие в обожествяването на вашия вожд и в изпълнението на неговите капризи.
Към татарския език и към татарския народ Кремъл се е отнасял винаги предпазливо. Първото, татарите в Русия са повече от пет милиона – най-многобройният народ в страната след руснаците. Второ, това е може би най-сплотеният народ в Руската федерация, притежаващ огромен културен и интелектуален потенциал, оказа значително влияние не само върху неотдавнашното формиране на се (в сравнение с другите народи) народ „руснаци“, но и върху останалите народи от Поволжието и Предуралието. За това е допринесла многото историческа памет на татарите, запазила не само почитта към националните герои и класиците на културата, но и определя менталното отношение на жителите на Татарстан към имперския център. Няма татарин, който да не знае кой е Иван Грозний, унищожил Казанското ханство и покръстил насила татарите.
Случило се е така, че след разпадането на Златната орда през XV век най-силно се оказало не Московското княжество, а Казанското ханство, претендиращо за много по-голяма територия от територията на днешния Татарстан: границите на ханството достигали на запад до басейна на река Сура, десен приток на Волга, на изток – до Уралския хребет, на север – до Вятка и Пермската земя, а на юг – до Самарската извивка. Иван Грозний мечтаел да разшири своето царство, кръщавайки се вече с многобройни титли. Унищожаването на Казанското ханство било тежка задача: походите започнал още неговият дядо Иван III, внукът продължил опитите. През 1552 година Казан бил превзет, голяма част от населението избита, а градът – разграбен и изгорен. Именно като спомен за превземането на Казан и за победата над Казанското ханство по заповед на Иван Грозний била построена катедралата „Василий Блажен“ на Червения площад в Москва.
Руските филолози разясняват на гражданите, че руската поговорка „неканен гост - по-лош от татарин“ е свързана със събитията от XIII век, времето на така нареченото монголско-татарско иго, когато, ако цитираме сайта frazbook.ru, „руснаците мразели своите завоеватели и затова свикнали всеки татарин, който им е дошъл в къщата, да смятат за арогантен гост, винаги неканен и винаги нечакан“. Но специалистите неизвестно защо не разясняват от страниците на същия сайт, че през XIII век все още няма никакви „руснаци“, а населението представлява пъстра смесица от различни племена, сред които голям брой са и тюркоезичните, и говорещите на угро-фински езици. Руски език по това време изобщо не съществува.
Друг исторически абсурд са така наречените „руски писмени източници“, които сред „Слово за полка на Игор“ се смятат за шедьовър. Но това произведение за събития, станали през XII век, има неустановен произход и не е запазено в оригинал. Освен това, както твърди големият изследовател Николай Баскаков, в „Словото“ има голям брой думи с татарски произход. Което означава, че поговорката не отразява реалността – на територията на бъдещата Русия тюркоезичните народи не само са живели, но и са били съществена част от бъдещия народ, наречен „руснаци“.
С думата „татарин“ през XIX век се случил политически казус: като етноним, иначе казано – като самоназвание на народа, той съществувал отдавна у жителите на Поволжието, но в Руската империя било прието да се наричат „татари“ всички, които говорят на тюркски езици – азърбайджанците, например, и другите тюркоезични народи в Кавказ и Централна Азия. Но в основата лежал всеки същият тюркски език, който станал по-късно основен за самостоятелните езици на гагаузите в Молдова или на якутите и на тувинците, или на хакасите и на още няколко десетки народа, говорещи на езици от тюркската езикова група.
Тюркоезичните племена заемат значителна част не само от територията зад Урал, но и в Централна Русия. Достатъчно е да погледнем топонимията, названията на населените места – Саратов (Сари Тау), Орел (Айрили), Тула (Туула). Те имат тюркски произход и са хиляди на територията на Централна Русия.
Ако днешният руски патриот се върне с машината на времето преди 300-400 години, първо, би се удивил колко бедно са живели предците на руснаците. Второ, не би разбрал нито дума, защото хората по това време говорели на чудноватата смесица от езици и наречия, в които славянските думи били минимум, но пък лексиката на угро-финските и тюркските езици била значителна.
След края на XVII век скованата от завзетите територии Руска империя започна да говори за още по-разнообразна смесица, когато в официалния език на московските навлязло голямо количество от европейските езици, преди всичко от холандски и немски, а през XVIII-XIX век - френски, полски, италиански и други. Но основата е всичко така тюркско – достатъчно е да погледнем „руските“ фамилии с татарски произход: Назаров, Кутузов, Тургенев, Аксьонов, Камолов, Базаров, Балашов, Батурин, Ермаков, Жданов, Куприн и още няколко стотици други.
И до ден деншен на руски език се използват повече от две хиляди думи с тюркски произход, попаднала там предимно от татарски език. Учудващо е, но много руснаци не знаят това, предполагайки, че думите аршин, бязь, богатырь, арбуз, балалайка, бардак, баян, бык, вишня, живот, изюм, кабан, разгильдяй, карандаш, кафтан, сундук, кобель, шакал, шишка, щи и дори приказната Баба Яга , са чисто руски. Но това съвсем не е така.
Сложните отношения между имперския център и Казан свидетелстват само за едно - Татарстан винаги се е усещал като самостоятелна република, а Москва винаги се е страхувала от това. Когато на 6 август 1990 г., по време на своето изказване в Казан, Борис Елцин издава общоизвестната фраза „Вземете толкова суверенитет, колкото можете да понесете“, който не очакваше, че татарите ще се усмихват и след три седмици Върховният съвет на Татарска АССР ще приеме Декларация за държавния суверенитет. След още две години, на 21 март 1992 г., беше проведен референдум за статута на Република Татарстан. А на 30 ноември беше въведена в действие новата Конституция на Република Татарстан, обявяваща я за суверенна държава. Беше приет герб, химн, флаг и бяха напечатани собствените паспорти.
Така продължи, докато в Кремъл не се появи Путин, който започна нов процес за „събиране на руските земи“: на 19 април 2001 година Конституционният съд на Руската федерация приема, че суверенитетът на Татарстан не отговаря на конституцията на Руската федерация. Оттогава започва нови отношения между императорския център и републиката, единствената, в която има пост президент, а не „ръководител на региона“. Там все още съществува принципът за избор на държавния глава. Последните президентски избори бяха през 2015 година, участваха четирима кандидати.
Но това се оказа за Путин малко. Изглежда, че сега той е решил да задуши татарите окончателно, намалявайки създаването на татарския език до домашно, за да не може хората и да мислят да забелязват за своята държавност, а дори и за своя суверенитет. Има и друга причина, която тласка Путин към престъпление, към откровен ментален геноцид на почти шестмилионния народ, ако се има предвид татарското население, живеещо в другите части на Русия и в други страни, и това е икономиката.
Татарстан заема шесто място за производство и е един от най-икономически развитите региони на Русия: в републиката се добива и преработва нефт - там има 127 нефтонаходища, включващи повече от 3000 нефтени залежи, развита е химическата промишленост и автомобилостроенето, машиностроенето и металообработването. В Татарстан се намира най-развитото в Руската федерация селскостопанско производство.
През последните седемнадесет години управлението на Путин към непокорните територии се използва или твърда сила, или влиза в действие на икономически загуби. Към Татарстан не може да се приложи нито едното, нито другото. Остава старият изпитан императорски метод - потискане на националния дух, на основата на нацията и културата - езика. Така е било практически с всички народи, покорени от Руската империя, и например може да послужи Грузия, където още от времето на първата окупация през 1801 година на остракизъм е подложен именно грузинският език като основа, върху която се гради нацията. Грузинците са се съпротивлявали отчаяно - половин век всяка година вдигали въстания, а по времето на Съветския съюз, през 1978 година цяла Грузия излязла на улицата, когато комунистите поискали да добавят в Конституцията на Грузинска ССР като втори държавен руски език. А дали ще устои Татарстан?
Няма коментари:
Публикуване на коментар