Кимерийците или кимерийците ( на гръцки : κιμμέριοι ) са един от най-древните народи на Украйна, обитавали територията на Северното Причерноморие и двата бряга на Керченския проток през 10-7 век пр.н.е. има. Те са споменати като опитни войни, които са ходили на походи в Мала Азия (Лидия, Кападокия, Асирия) още през 8 век. пр.н.е споменат в асирийски, вавилонски, урартски и гръцки писмени източници. Кимерийците били отлични ездачи, изкусни стрелци и можели да стрелят точно от седлото във всяка посока. Украинските летописи ги наричат кимври. В археологията те се свързват с културата на дървените колиби, която замени културата на катакомбите (4000-1200 г. пр. н. е.).
Най-старите сведения за кимерийците се съдържат в Одисеята на Омир (8 век пр. н. е.):
„Слънцето залезе и тъмнината покри всички пътища и нашият кораб достигна пределите на океана. Там хората и градът на кимерийците са забулени в мъгла и облаци; и никога лъчите на сияещото слънце не ги гледат."
Кимерийци и Кимерия върху карта на Европа от френския картограф Никола (Никола) Сансон д'Абвил, 1697 г.Този емоционален разказ се допълва от свидетелството на Херодот:
„... Страната, в която сега живеят скитите, се казва, че в древността е била кимерийска... Дори и сега в Скития има кимерийски крепости, кимерийски преходи, има също страна, наречена Кимерия, има и така наречения Кимерийски Боспор.“
Произход на кимерийците
Информация за произхода на кимерийците се намира в древните Веди и иранските клинописи и се смята, че те са индоевропейци. Историците смятат, че езикът на кимерийците принадлежи към иранската езикова група или поне че кимерийците са имали иранска управляваща класа, тъй като имената на кимерийските царе, известни от асирийските източници, несъмнено са от ирански произход. Някои литовски изследователи говорят за кимерийците като за балти.
Легендарният гръцки поет Омир (8 век пр.н.е.) е първият, който пише за кимерийците в Одисея, по-специално в епизода за пътуването на Одисей от остров Ея (XI: 12-19). Митичните кимерийци живеели в някаква мистериозна земя, където слънцето никога не греело. Те живеели под земята, в пещери, свързани с подземни проходи, и излизали на повърхността само през нощта. В страната на кимерийците имаше един от входовете на Хадес: там Одисей призова мъртвите и се консултира със сянката на Тирезий. Омир поставя Кимерия в далечния запад край океана, на място, обвито във вечен мрак. Агрипа, който познаваше произведенията на Омир доста добре, цитира следното:
„Скоро стигнахме до дълбоките води на Океана;
Там кимерийците са тъжен регион, покрит завинаги
с влажна мъгла и мъгливи облаци; те никога не показват
лицето на лъчезарния Хелиос на Окото на хората там, независимо дали той напуска земята
, издигайки се със звезди към изобилното небе,
Или от небето, с изобилие от звезди, слиза, обръщайки се към земята;
Безрадостна нощ там обгръща живите от незапомнени времена ."
Кимерийците се свързват с библейския Тогарма, син на Гомер, внук на Ной. Държавата на кимерийците - Хамир - се намира в северозападната част на Мала Азия, в Кападокия. Древната топонимия свързва териториите на Керченския и Таманския полуостров с кимерийците (Кимерийски Босфор, Кимерик, Кимерийски вал, Кимерийски проходи и др.). Въпреки това, като се има предвид ролята, която кимерийците играят в историята на гореспоменатите страни от Мала и Мала Азия, има основание да се смята, че кимерийците трябва да се считат за мощни асоциации на скотовъдни и земеделски племена, обитаващи степите от Днестър до Дон. Ето как книгата на Исая разказва за кимерийците (V: 26-29):
„И ето, той (т.е. кимерийският народ) ще дойде лесно и бързо... Той няма да има нито умора, нито умора... Стрелите му са наточени и всичките му лъкове са извити... ревът му е като рев на лъвица... И той ще изреве, ще грабне плячката и ще я отнесе, и никой няма да я отнеме...“
Учените твърдят, че келтите и българите произхождат от кимерийците (кимерийците). Това сочат сведения в древната "История на монаха Спиридон" и в "История на Зограф" (Зографския манастир), кимерийският цар Колед имал двама сина: Брем и Болг. След войната със скитите част от кимерийците се преместиха на запад, където Брем завладя западноевропейските земи. Келтите и британците стават наследници на Брам. Това се потвърждава от самоназванието на келтския народ, уелсците от Великобритания, Cymru . Останалите кимерийци, начело с Болг, според тези източници мигрират на юг и се заселват на Балканите. Археологическите разкопки разкриха Болга столица Казанлък в централна България.
Може би паметниците на Белозирската култура от 12-9 век са свързани с кимерийците. пр.н.е пр.н.е., разпространен в степната зона на Северното Черноморие. Все още не е изяснена етническата принадлежност на хората от Бялата звезда. От една гледна точка те продължават линията на развитие на тракийските племена, от друга – на иранските. По-късно с тяхно участие се формира своеобразна група паметници от т. нар. Новочеркаски тип, чиято връзка с кимерийците е извън съмнение. Що се отнася до физическия тип на носителите на Белозерската култура, те се характеризират с висок ръст (171 см за мъжете), предимно удължена форма на главата с добре развит мускулен релеф, тясно и високо лице и доста широк нос (С. Круц, Л. Литвинова и др.). Това са характеристики на една от разновидностите на древносредиземноморския тип.
Така че произходът на кимерийците не е окончателно изяснен. Нека групираме всички мнения, които съществуват днес:Кимерийците са коренното население на Северното Черноморие;
Кимерийците идват на територията на съвременна Украйна от Кавказ;
Кимерийците идват на територията на съвременна Украйна от Мала Азия;
прародината на кимерийците е Долна Волга;
Кимерийците принадлежат към гето-тракийската етническа група;
Кимерийците принадлежат към келтската етническа група;
Кимерийците принадлежат към балтите.
Култура и бит на кимерийците
Появата на кимерийците ни е донесена от гръцки изображения. На рисунките бързи конници се втурват с пълна скорост и покосяват врагове. Те много приличат на казаци - в шапки, в дрехи като жупани, препасани с колан. Само че вместо саби в ръцете си имат дълги прави мечове. Обединения на кимерийски племена населяват територията на Северното Черноморие в края на 2-ро хилядолетие пр.н.е. още преди пристигането на скитите. Въз основа на изобразителното изкуство на съседните народи се възстановява облеклото на кимерийците. Носеха кожени якета, панталони, ботуши и шапки.
Селищата на кимерийците били временни, предимно лагери и зимовници. Но те имаха свои ковачници и ковачи, които правеха железни и стоманени мечове и ками, най-добрите в древния свят по това време. Те не добивали сами метала, използвали желязо, добито от горските степни народи или кавказките племена. Техните занаятчии изработвали конски битове, върхове на стрели и бижута. Те имаха високо ниво на развитие на керамичното производство. Особено красиви бяха чашите с полирана повърхност, украсени с геометрични мотиви.
Кимерийците се занимавали със скотовъдство и до известна степен със земеделие . Доминираща позиция сред кимерийците заемат конните воини. Те са били въоръжени с лък, кама, меч, каменен или бронзов чук. Това бяха воините, които някои изследователи смятаха за кимерийци от времето на кампаниите в Мала Азия и Мала Азия.
Кимерийското изкуство се характеризира с геометрични мотиви: спирали, пръстени, кръстовидни, правоъгълни и ромбовидни фигури, полумесеци, розети и меандри. За направата на метални бижута майсторите са използвали различни техники: отливане от восъчен модел, коване, щамповане, резба и запояване. Някои предмети бяха инкрустирани със стъклени вложки, което засили впечатлението за декоративна завършеност. Кимерийците умело са обработвали костите. Техните бижута от полускъпоценни камъни бяха много красиви.
Кимерийците живеели в патриархални семейства. Постепенно сред тях се обособява военно благородство. За това до голяма степен допринасят честите войни със съседните племена. Археологическите находки показват, че кимерийците са имали връзки с племената от Приазовието, Западен Сибир и Кавказ. Сред произведенията на изкуството са открити женски накити, украсени оръжия и каменни стели без изображение на глава, но със старателно изобразени кама и колчан със стрели.
Кимерийските погребения са предимно гробове на мъже, погребани според обреда на инхумация, най-често положени с главите си на запад. Гробовете се различават по оформление и размер: прости правоъгълни или овални земни ями, покрити с дърво отгоре, ями с дървена крипта или дървена колиба вътре, гробове с дървена конструкция под формата на палисада или шатра. Дървените части на някои гробове имат следи от горене, което се свързва с огнения ритуал, който се е извършвал по време на погребението. Височината на могилите е достигала 15 м, а по върховете са били поставени антропоморфни каменни статуи . Те изобразяваха лица, ръце, а понякога държаха атрибути на власт: тояга, боздуган или брадва.
Религията на кимерийците
Съществуването на култа към Богинята майка при кимерийците се доказва от стели с изображение на жена, които имат култов характер. Култът към Богинята майка е най-характерната черта на формирането на религиозното съзнание на много народи. Люлката на всички религии беше женската природа, която беше оплодена и разцъфтяла от контакта с мъжката природа. Мъжът и жената създадоха света и най-изразителните атрибути на техния пол бяха обожествени.
Тиритака, Крим. Кимерийски антропоморфни стели във формата на мъж и жена (вляво).Древните религии също прославяха любовта на майката като единствена хранителка и защитничка на детето. Култът към Богинята-майка при кимерийците е ехо от религиозния култ от ранния неолит (преди триполския) и триполския период. Глинени женски фигурки с подчертани женски черти, фалически образи, мъжки фигурки с уголемени полови органи и фигурки на жена с дете на ръце дават представа за тогавашния религиозен мироглед, за началото на формирането на култа към Рода и Богородица, широко разпространен в предхристиянските вярвания на източните славяни, още през тази епоха.
Важна роля в живота на кимерийците играе племенната аристокрация, сред която се открояват жреците-старейшини. Те регулирали междуплеменните отношения, действали като съдии по спорни въпроси и извършвали ритуали. Вярванията на кимерийците запазват тясна връзка с астрономическите наблюдения, основните им светилища остават древните арийски "обсерватории". Недалеч от Артемовск, техния "индустриален" център, е намерена "каменна жена" с дупки и канали, ориентирани към различни точки на небесната сфера. Смята се, че тези "жени" са били част от погребалните структури.
Тотемът на кимерийците била змията . Но този тотем е характерен за всички индоарийци като цяло, по-специално за триполците, пеласгите и скитите. В Индия все още е запазен древният култ към змията. Свещените голи змии все още се радват там на безпрецедентна почит и уважение и са обект на обожествяване, а факирите – змиеукротителите, се ползват с изключителен авторитет. Древните автори описват кимерийците като „змийнокраки“. В най-древните слоеве на славянската митология образът на Черноморската змия или Змията-Горинич е запазен като наследство от кимерийците . Митовете на Древна Гърция описват историите за войните на боговете със змиекраки гиганти.
За галатите Флавий Йосиф казва, че в древността те били наричани гомар-кимерии - For Gomer founded those whom the Greeks now call Galatians, [Galls,] but were then called Gomerites. I.6. http://sacred-texts.com/jud/josephus/ant-1.htm
Днес редица учени смятат, че халщатската култура на келтите е основана от ТРАКО-КИМЕРИЙЦИ, които са дошли в Галия през Ранната Желязна Епоха. Без ТРАКО-КИМЕРИЙЦИТЕ нямаше да се появат келтите, а и келтските езици щяха да звучат съвсем различно.
Потомците на келтите помнят от къде са дошли хората повлияли тяхната култура. В Leabhor Gabhala Eirenn се говори за народа болги, който дошъл от Тракия по времето на цар Кир - VI век преди Христа. Това сведение е считано за достоверно защото е публикувано в Енциклопедия Британика - “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299).
От анализа на данните става ясно, че идването на цар Болг е всъщност завръщане на трако-кимерийци на Балканите.
Тези келти обаче са били водени от хора, чиято прародина е Тракия. В Галия се срещат населени места съдържащи елементи като брия, бара, иало. Те са де факто тракийските брия, бара, ила (в Месем-брия, Зуро-бара, Илиос).
Keлтската титла за цар е рикс, тя е изведена от тракийската рез-цар.
В Галия са регистрирани лични имена като Гета, Дакиус, Борисус...те обаче са тракийски по произход.
Иполит свидетелства за това, че религията на друидите е взаимствана от учението на тракиеца Залмоксис.
Страбон свидетелства за култ към Дионис при келтите край река Лоара.
Всички тези данни показват, че има силно тракийско влияние върху келтите. То не може да се осъществи от разстояние и от малка група хора. Следователно трябва да заключим, че дълги векове ариостокрацията на келтите е била от тракийски произход.
ИСТИНАТА ЗА КИМЕРИЙЦИТЕ
Силата на нашия народ често ме е удивявяла. Съдбата ни е дарила с много победи, но за жалост сме познали и упадъка, чуждото подтисничество. Дедите ни обаче винаги са намирали сили да се изправят след всяко поражение. Успявали са да се противопоставят на всеки враг, не са се оставяли да бъдат асимилирани. Пазели са традициите си, пазели са и земята си защото са помнели, че тя е защитавана с болка, кръв и саможертва.
Противниците ни след време са разбрали, че народ като българите не може да бъде победен напълно на бойното поле. Това е причината да бъде избран нов метод за борба с нас. Не случайно казват, че перото е по-силно от меча. Враговете ни са знаели, че посетите в летописите лъжи ще поникнат като страшна отрова. Лъжите е трябвало да разколебаят народа ни, да го разединят и отслабят.
Още по-страшно е станало когато противниците ни са взели за помощници наши сънародници. Във всяка държава има герои и предатели, ние не правим изключение. Винаги се намират жадни за пари и власт родоостъпници готови да продатат България на чужденците. Поради действията на служещи на чужди сили историци, ние загубихме много територии. Дано не загубим и малкото останала ни земя. Както в миналото, така и днес се намират жалки хорица, които правят опити да ни изкарат потомци на чужд за Балканите народ.
Неподготвени автори докарват вода от девет дола, само и само да ни убедят, че корените на старите българи не са в Тракия. Понеже в “Зографска История” дедите ни са наречени кимерийци [1], определени хорица решават, че нашата стара земя не е на Балканите, а някъде на изток. Намират се дори такива, които назовават Кавказ наша прародина [2]. Това разбира се е пълно безумие.
Да, в някои извори се споменават кимерийци край Кавказ, но какво от това? Знаем, че англичаните са колонизирали Индия, били са там векове наред. Трябва ли от този факт да заключим, че старите англо-сакси идват от Индия? Разбира се, че не, това е налудничаво, точно толкова налудничаво както да се твърди, че Кавказ е родина на българите понеже дедите ни са били и там.
Нека разгледаме всички факти, най-вече тези, които определени автори предпочитат да премълчат.Кимерийците са споменати за първи път от Омир. Стария автор ги свързва със събития от XIII-XII век преди Христа и ги локализира отвъд река Океан [3] 11.14.
Днес, на Балканите няма река с такова име, но прочетем ли писанията на Аполон Родоски ще разберем лесно локацията й. В “Аргонавтика” срещаме следния пасаж: “There is a river, the uttermost horn of Ocean, broad and exceeding deep, that a merchant ship may traverse; they call it Ister…” [4] ll.257-293...
Истър е древното име на Дунава, следователно най-древната спомената земя на кимерийците е била на север от красивата ни река.
Разбира се ние не можем да разчитаме на един-два извора. Нужни са ни повече сведения, за да разберем със сигурност къде са живели кимерийците през второто хилядолетие преди Христа. Благодарение на Херодот ние узнаваме за едно важно за кимерийците място. Става дума за свещената им земя, там където те са погребвали предците си. Според бащата на историята древното кимерийско гробище е до река Днестър [5] IV.11.
Понеже Днестър се намира недалеч от Дунава, виждаме, че както Омир, така и Аполон Родоски са дали вярна и точна локализация на кимерийски земи.
Трябва обаче да се добави и това, че Херодот разполага кимерийците също на полуостров Крим. Там е Кимерийския Боспор, Кимерийския вал, а също и област Кимерия [5] IV.12. Разбира се този древен народ е обитавал и други територии. За далечна кимерийска миграция от XIII-XII век преди Христа споменава Страбон твърдейки, че след Троянската Война, група енети придружени от кимерийци заминали за земите край Адриатичесто море [6] 12.3.8.
Там те се установяват в северната част на Апенинския полуостров, но друга група кимерийци стига чак до Южна Италия където изгражда храм-проницалище до езерото Аверно. За това говори Страбон в друга своя книга [7] 5.4.5... На фиг. 1 може да се види разпространението на кимерийски находки в Източна Европа и Апенинския полуостров.
Фиг.1
http://www.kimmerier.de/Abbildungen/abb004.jpg
Кимерийците са обитавали също части от Мала Азия, по-точно областта Мизия. Там Плиний разполага град Кимерий [8] V.123. По време на походите си кимерийците се сблъскват с народа на Урарту, чиито съседи са траките-халиби, а и траките сарапари (живеещи на изток от Кавказ). Не са пожалени от силата на кимерийското оръжие и лидийци, асирийци, гърци [9].
Кимерийски племена е имало и в Тракия. Това е един важен факт, който някои автори пропускат да споменат. Трерите, обитавали Югозападна България са наречени кимерийци. За тях се казва, че извършвали далечни походи, приписва им се даже завоюването на Фригия през VII век преди Христа *[10] I.3.21.
През V век преди Христа кимерийските трери все още са обитавали Тракия защото са споменати от Тукидид. Той ги разполага между Σκαρδος-Шар планина и Οισκος-река Искър [11] II.96.
Тук трябва да обърнем внимание на една важна подробност. Нито Страбон, нито Тукидид не говорят за идване на кимерийските трери в Тракия. Старите автори често споменават за това, кой е местен и кой е дошъл от друго място. Херодот, Плиний, Страбон и Eсхил определят гърците като пришълци от Африка [5] VII, 7. 1, [8] VII. LVI.195-198, [12] VII, 7. 1, [13]. Никой обаче не твърди, че кимерийските трери не са местен народ. Страбон ги определя като народ на Тракия [6]1. 13.18. Тукидид даже дава точна локализация [8] II.96.
За да разберем що за народ са кимерийците e необходимо да разгледаме тяхната материална култура, а и останките от езика им. Омир твърди, че кимерийците и тракийското племе синтии носят криви лъкове [14] с.236. Със същото оръжие- крив лък са описани и пеоните [14] с. 234.
Съвременни археологически проучвания показват, че стария автор е бил прав, кимерийците са дефинирани като конни стрелци: “Cimmerian men were buried with bows, sword, and spear. Everything suggests that they fought as mounted archers” [15]. Абсолютно същата характеристика дава Тукидид за северните траки, наричайки ги конни стрелци [11] II.96.
На саркофага от Клазомене - фиг.2 (горна част) може да се види, че кимерийците притежават големи мечове. За траките Омир казва, че те са единствени от варварите, които употребяват големи мечове [14] с.229. Това е поредната индикация, че кимерийците са част от тракийската общност.
фиг.2
http://miku.org.ua/images/juvelir/kimmerijci_1.jpg
Благодарение на различни разкопки установяваме, че кимерийските върхове на стрели, копия, юзди и т.н. са като тези на траките- фиг. 3. Това не е проста случайност, а се дължи на факта, че траки и кимерийци имат едни и същи корени. Тези корени са в Тракия както ще видим след малко.
фиг.3
http://archive.worldhistoria.com/uploads/20071128_051010_kimmers.gif
В една своя работа А.Иванчик представя изображения на бойни брадви намерени в различни региони – Мала Азия, Сибир, черноморските степи - фиг. 4 [16]. Този особен тип оръжие той свързва с кимерийците. Съгласен съм с г-н Иванчик, но трябва да добавя нещо, което той е пропуснал по необясними за мен причини. Кимерийската бойна брадва със шип се среща най-рано не край Кавказ, а във Варненския некропол -фиг. 5, около 3000 години по-рано!
Траките, кимерийците и техните роднини скитите са изобразявани често с този тип оръжие- фиг.6. Херодот дава даже името на брадвата – сагарис [5]. I.215. Сагарис не е нищо друго освен гръцкото предаване на нашата дума секира.
.
фиг.6
Интересна подробност е факта, че кимерийците са обитавали землянки. За това свидетелства Страбон, който даже споменава, че кимерийската дума за землянка е аргила: “… in question for the Cimmerians, says: They live in underground houses, which they call "argillae…" [7] V.4.5.
Аргила е тракийска дума, тя се среща в иметa на селищата Аргилос (Бисалтия), Арги-дава (Дакия), Аргилий (Тракия), Аргилиум (Витиния). Топонимите са споменати в Lempriere’s Classical Dictionary [17] c. 78.
В далечното минало землянката е била типично жилище и за селското тракийско население. За тракийски подземни жилища говори Демостен [14] с. 470. Тракийската и кимерийска дума аргила се обяснява с българската арг- воденичен улей, в смисъл нещо изкопано. Други сродни думи са санскр. roka- яма, лит. rakti– копвам и стблг. рака-гроб, изкоп.
Археолозите са установили, че кимерийците са правели антропоморфни паметници [18] fig. 10, те са наречени още каменни баби. Такива, даже в същия стил има на територията на Тракия още през второто хилядолетие преди Христа. Катакомбната култура от Бронзовата епоха е приписана на кимерийците. От скелетните останки става ясно, че някои индивиди са практикували изкуствена черепна деформация. Този обичай се среща в Тракия още през Каменната епоха [19] c.136.
Нека обобщим какво знаем за кимерийците:
1. Най-древния вариант на кимерийската бойна брадва се среща в земите на Тракия, във Варненския некропол – 4500 преди Христа, такава брадва ползват и траките.
2. Както траки, така и кимерийци обитават землянки.
3. Както траки, така и кимерийци имат големи мечове.
4. Както траки, така и кимерийци ползват криви лъкове.
5. Както траки, така и кимерийци са конни стрелци.
6. Както траки, така и кимерийци ползват върхове на стрели с триъгълно и ромбоидно сечение.
7. Както траки, така и кимерийци обитават Тракия и черноморските степи, Кавказ, Мала Азия, т.е. тези хора са винаги заедно!
8. Както траки, така и кимерийци правят антропоморфни паметници.
9. Както траки, така и кимерийци практикуват изкуствената черепна деформация.
10.Кимерийската дума аргила е и тракийска.
След като две групи хора имат общи неща по отношение на бит, въоръжение, начин на живот, бойна тактика и език, след като са заедно в Тракия, край Кавказ и Мала Азия, то е близко до ума, че става дума за две групи на един и същ народ. Т.е. кимерийците са по произход древен балкански народ. Това е причината трерите да бъдат дефинирани ту като траки, ту като кимерии.
Няма абсолютно никакво основание кимерийската прародина да се поставя в Кавказ, тъй както няма основание да се твърди, че англичаните произлизат от Индия понеже са живели там векове наред. Хората опитващи се да поставят нашите корени извън Балканите няма да затворят устата си въпреки изложените факти. Важно е обаче ние за знаем истината и да пазим земята си.
Важно е да се гордеем с произхода си следваме примера на предците си. Те бяха горди, но и добри, благородни хора. Те бяха силни, подкрепяха се един друг, не си затваряха очите за несправедливостта. Тези им качества ги превърнаха в мишена на силите на злото, но същите тези качества им помогнаха и да оцелеят хиляди години на едно и също място – златна Тракия.
Има много публикации на тази тема и то с много полезна, ясна информация, която показва, че дедите ни са обитавали не само Балканите, но и Черноморските степи още от времето на Неолита.
За бившият милиционер обаче нашата прародина е в Кавказ, а истинските българи са кимерийците!!! Първото твърдение на господина е глупост, невероятна глупост, с второто съм съгласен, но с известни уточнения.
Кимерийците са част от тракийската общност, кимерийци има на юг от Дунава не след 681-ва година, а още по времето на Тукидит, т.е. около 1000 години по-рано, но г-н милиционера не говори за това. Не споменава, че Тукидид локализира кимерийските трери в близост до Искъра и Витоша, нито отваря дума за откритията на кимерийски находки у нас с датировка – Ранна Желязна Епоха – повече от 1000 години преди времето на Аспарух.
http://archive.worldhistoria.com/uploads/20071128_051010_kimmers.gif
Има още една подробност, Тукидит не говори за кимерийските трери край Витоша-Скомброс, като за новодошъл народ, а и те не са. Кимерийците обитават земите ни от времето на Неолита и Халколита. Прототип на тяхното основно оръжие – бойната брадва сагарис, присъства сред находките на Варненския некропол.
Кимерийски конни държащ бойна брадва с шип
Кимерийска бойна брадва с шип, която специалистите описали находките от Варненския некропол наричат...клин от мед...
Да, имало е кимерийци и в Кавказ, но тази планина не е тяхна родина, тъй както присъствието на англичани в Индия не прави Индия прародина на старите англосакси.
Прочее, според арменският учен Киркор Джаукян, тракийското влияние върху дедите на арменци, грузинци и други народи обитаващи Кавказ започва преди около 3500 години. Това разбира се моят противник изобщо не споменава на своите читатели.
По време на дискусия съм представял ясни данни на бившия милиционер засягащи антропологичните типове на населението на България, ще ги представя и сега. Още от началото на ХХ век се знае прекрасно, че дедите ни просто няма как да са дошли от Азия и няма как да са тюрки, или иранци.
Ето цитати от научни работи - “Отъ направeния разборъ на антропометричните проучвания надъ българския народъ изпъква ясно- позволявамъ си да повторя още веднъжъ, че всички споменати данни говорят категорично и ясно, че расовите смесици, които влизат в състава на нашия народъ, принадлежатъ къмъ познатите европеидни раси” - М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938, с.111.
Двадесет години по-късно д-р Попов представя ново, по-подробно проучване, чийто резултат гласи –“Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ принадлежат изцяло към европидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип.” - М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959, с.260.
Изследванията на Попов са толкова убедителни, че още в началото на 70-те години на ХХ век, учени като Димитър Ангелов правят следните признания: “...По такъв начин, погледнато от биологична гледна точка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.” - Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971, с.189-190
Генетиката също показа, че дедите ни не са нито тюрки, нито иранци, нито пък част от тях е дошла от Северна Евразия. Данните от дисертацията на Сена Карачанак-Янкова са пределно ясни: “ VIII. ИЗВОДИ 6. Доказано е, че българският Y-хромозомен генофонд е почти изцяло представен от западноевразийски хаплогрупи. Генетичните приноси от Централна Азия (Хг C-M217), Северна Евразия (Хг N-M231) и Югозападна Азия (производни на Хг Q-M242, Хг LM61 и Хг R-M124) са незначителни (общо 1.5%). http://nt-cmb.medun.acad.bg:8080/jspui/bitstream/10861/1015/1/S_Karachanak_Yankova-dis.pdf
От една страна при нас няма съществени етнически примеси от Средна Азия и Северна Евразия, от друга болшинството характерни за нас хаплогрупи са типични за древното население на Балканите.Особеностите на срещащите се при нас генетични маркери E-V13, J-M241, R-L23* показват ясно, че ние сме ги наследили от население, което е обитавало Балканите отпреди 12 000 -9 000 години:
“(i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period; (ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming; (iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea.”
http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779
В други изследвания е казано, че 80% от типичните за нас маркери се срещат и при повечето европейски народи: “About 80% of the total genetic variation in Bulgarians falls within haplogroups E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 and R-M269. This finding shows that the Bulgarian haplogroup profile is congruent with those described for most European populations.”
Установено е и това, че българите са твърде различни от турците въпреки географската близост, далеч сме също и от арабите, кавказките народи и индийците: “Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians. “
http://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D
През 2011 година, въз основа на мащабни проучвания, генетиците стигнаха до заключение, че типичните за средиземноморските народи хаплогрупи при българите са от траките – местно балканско население, докато източните примеси ВЕРОЯТНО са от прабългарите произлизащи от Близкия Изток (???) и славяните миргирали от североизточна Европа: “Thus, while the Mediterranean legacy could be attributed to the Thracians, indigenous people that firstly inhabited the Balkans, the Eastern contribution is likely due to the Proto-Bulgarians originating from the Middle East and to the Slavs migrating from northeast Europe."
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21674295
Поне доколкото аз разбирам, единствената хаплогрупа, която може да е на нашественици установили се трайно на юг от Дунава през VII век, е така наречената “източна” R1a. В Европа обаче тя се среща в най-голяма честота не при нас българите, а при обитаващите Германия сорби, поляците и украинците – над два пъти повече отколкото при нас. Среща се при скандинавците и жителите на остров Крит, където не е имало никога колонии на иранци.
Това според мен показва, че носителите на R1a у нас не е нужно да са потомци на иранци, а на древно местно население каквито са траките. Тяхното присъствие на остров Крит е доказано както от данни от областта на лингвистиката, така и благодарение на археологията. Генетиците изследвали населението на Крит стигат до извода, че носителите на R1a1 са свързани с носителите на същата група от Балканите: “ Y-STR-based analyses demonstrated the close affinity that R1a1 chromosomes from the Lasithi Plateau shared with those from the Balkans…“
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17264870
Отново държа да наблегна, че на остров Крит не е имало колонии на иранци, а това показва, че R1a1 не е донесена от иранци, а от древно балканско население, което гърци и римляни наричат траки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар