Всички богове водят своя произход от драконска,
(змейска, или змийска) фамилия. Изследователите
считат, че змията се появява като символ и образ на
реката Нил, тъй като от птичи поглед тя наподобява
змия или змей. Тази област е принадлежала на Енки,
поради което те свързват произхода на това фамилно
име с него. Но такъв подход не обяснява защо неговият
баща АН, неговият брат ЕНЛИЛ и сестрите му
ДАМКИНА, НИНЛИЛ и НИНМАХ са от същата
фамилия.
(змейска, или змийска) фамилия. Изследователите
считат, че змията се появява като символ и образ на
реката Нил, тъй като от птичи поглед тя наподобява
змия или змей. Тази област е принадлежала на Енки,
поради което те свързват произхода на това фамилно
име с него. Но такъв подход не обяснява защо неговият
баща АН, неговият брат ЕНЛИЛ и сестрите му
ДАМКИНА, НИНЛИЛ и НИНМАХ са от същата
фамилия.
Един от празниците, които българите посвещават
на бога на небето АН е Андрей. АН-ДРЕЙ е
равнозначно на НЕБЕ-ДРАКОН. Тук драконът, или
неговите синоними змей, змия, хала, кала, дилом, сил,
силан и т.н. се явяват равнозначни на небе
(пространство). Следователно АНДРЕЙ=АН-
ДРЕЙ=НЕБЕ-ДРАКОН=НЕБЕ-НЕБЕ. Това обяснение
се подкрепя от факта, че змията е символ на
пространството. Например при маите КХАН означава
змия, вода, числото 4, но и кан (хан, цар), както при
българите. В българския календар водата е символ на
пространството. А числото 4 изброява четирите
измерения на пространството – дължина, ширина,
височина и време. Но кхан и кан също са директно
свързани с небето, защото съдържат неговото
наименование АН. Така кръгът се затваря и остава
единственото обяснение, че змейската фамилия на
„боговете” наричани анунаки отговаря на факта, че
на бога на небето АН е Андрей. АН-ДРЕЙ е
равнозначно на НЕБЕ-ДРАКОН. Тук драконът, или
неговите синоними змей, змия, хала, кала, дилом, сил,
силан и т.н. се явяват равнозначни на небе
(пространство). Следователно АНДРЕЙ=АН-
ДРЕЙ=НЕБЕ-ДРАКОН=НЕБЕ-НЕБЕ. Това обяснение
се подкрепя от факта, че змията е символ на
пространството. Например при маите КХАН означава
змия, вода, числото 4, но и кан (хан, цар), както при
българите. В българския календар водата е символ на
пространството. А числото 4 изброява четирите
измерения на пространството – дължина, ширина,
височина и време. Но кхан и кан също са директно
свързани с небето, защото съдържат неговото
наименование АН. Така кръгът се затваря и остава
единственото обяснение, че змейската фамилия на
„боговете” наричани анунаки отговаря на факта, че
те са дошли от небето. Не е случайност, че символът на
планетата Сатурн е змия. Със своите пръстени Сатурн
силно наподобява нашата Галактика и в този смисъл
планетата е символ на пространството. Този факт е
отбелязан чрез змията.
(Не трябва да игнорираме и една друга хипотеза.
Възможно е анунаките да са гущероподобни разумни
същества.)
Както при другите богове, така и при Енки се
наблюдава наличие на много имена. Това разнообразие
е плод на неговата многообразна дейност сред хората.
В зависимост от конкретния случай или дейност хората
го наричат с различни имена. Ще си позволим да
посочим само някои от тях:
планетата Сатурн е змия. Със своите пръстени Сатурн
силно наподобява нашата Галактика и в този смисъл
планетата е символ на пространството. Този факт е
отбелязан чрез змията.
(Не трябва да игнорираме и една друга хипотеза.
Възможно е анунаките да са гущероподобни разумни
същества.)
Както при другите богове, така и при Енки се
наблюдава наличие на много имена. Това разнообразие
е плод на неговата многообразна дейност сред хората.
В зависимост от конкретния случай или дейност хората
го наричат с различни имена. Ще си позволим да
посочим само някои от тях:
Енки в Тората се нарича Nahash, което в превод означава този, който знае тайната, секрета или още змей, змия. В индианските епоси също има такъв бог - Кетцалкоатъл - върховният бог на ацтеките, чието име в превод значи Пернатия Змей. А емблемата на култа към Енки били две преплетени змии и този символ, всъщност, представлява точен модел на структурата на ДНК, който Енки постигнал в резултатите си при своите генетични експерименти.
Кадуцеят на Хермес, българската сурвакница и онова, което държи в дясната си ръка Архангел Гавраил е същото:
1. ЕНКИ – това е първично шумерски име,
означаващо „Бог на водата и земята”.
ЕН означава един, единствен, или бог. В
българските диалекти се среща като ено или ино, което
означава едно.
Първичното значение на КИ е точка на прекъсване
или точка на пресичане. Тази точка е мястото на
космическата катастрофа, където са се пресекли
орбитите на планетите Нибиру и Тиамат. В резултат на
тази катастрофа се ражда Земята, поради което по-
късно КИ придобива значение на Земя. В българските
диалекти се срещат и двете значения на КИ. Конецът
(или въжето) се кине (къса), а проливният дъжд прави
киша. В молебените за дъжд бабите нареждат „Умрела суша за киша”. Тази молитва е отправена към
змейския бог ДУМУЗИ – Герман, който е син на Енки.
2. ЕА – „Този чийто дом е вода”. Това име на Енки
е пряко свързано с обстоятелството, че той е бог на
водата. Тук акцентът е върху водата.
3. ОАНЕС – „Човекът риба”. Това име отново
показва връзка с водата, но тук има акцент за човек.
Шумерите са считали боговете за небесни хора, които
се живеели на земята. Оанес е един от тях. Той е
общувал с хората и на него те дължат голямата част от
знанията си.
4. БУРУ – „Бог на дълбоките мини”
Освен всичко друго, ЕНКИ е бил покровител на
рудодобива и металургията. Това личи от самото
наименование „буру”. И днес миньорите „бурят” в
скалите. В съвременния български език коренът БУР е
словообразуващ. Като пример можем да посочим
бурене, бургия (борче), бурма, буран (вино), буре, бор
(дървесен вид), борба и др. Всички посочени думи са
свързани с една обща представа за въртеливо-спирални
движения или форми. Това се отнася и до буранът
(виното), от който се „завъртява” нашето съзнание.
За нас българите синонимът БУРУ е от особено
значение. От това име на Енки произхожда нашето
родово име – българи.
Според инж. Серафимов най-древното име на
българите е БУР-ГУРИ и го превежда като
божествени учители. Христо Маджаров подчертава, че арабите и днес
наричат българите БУРДЖАНИ, поради уменията им
в металургията.
В Разградско има българи, които се занимават с
калайдисване и поправка на метални домакински
съдове. Тези хора са наречени БУРГУРДЖАНИ.
В Пазарджишко тези хора се наричат също
БУРГУРДЖАНИ. Те казват за себе си, “Ние сме баш-
българи”.
В София съществува фамилия на потомствени
металурзи наричана БУРГУРОВИ.
Не на последно място стои въпроса за названието
на виното. Историческите извори сочат, че Озирис е
богът, който научил траките да правят вино. Но
връзката Озирис → Енки не подлежи на съмнение. В
българския език тази божествена течност има две
имена българското буран и славянското вино. От
буран произлиза името на съда, в който се съхранява
виното – буре. Отново е налице връзката с другото име
на Енки – Буру, а връзката между вино и буран е
същата както при винт и бурма.
5. НАРАЯНА – „Онзи, който се грижи за хората”;
„Онзи, чийто дом е вода”. В непалската митология.
6. ВИШНУ=НАРАЯНА – „Онзи, който се грижи
за хората”; „Онзи, чийто дом е вода”. В индийската
митология.
7. ПАНДУ – в индийската митология.
8. ПТАХ – „Пернатият бог-птица” в египетската
митология. „Развиващият се” 9. НУДИМУД, “създател на изкуствени неща”. В
българския език глаголът НОДАМ означава правя,
създавам
10. ИЦАМНА – „Пернатият змей” при маите.
11. КЕТЦАЛКОАТЪЛ – „Пернатият змей”
при ацтеките.
12. Български имена на ЕНКИ:
А. ЯНКУЛ – в народните песни. Планетата
Юпитер.
Б. НИКОЛА – св. Никола в православието.
В. СТАРИ ЯНО – в народните песни.
Г. ЕНЬО – Еньовден в народните празници.
Д. ЕНИ – нулевият ден в българския календар.
Е. КАРАМАН – в народните песни.
Ж.ЧОРБАДЖИЯ – в народните песни.
З. БОЯН – при волжките българи.
И. ИМЕН – при волжките българи.
Древната еврейска Тора - основа на Стария завет, се ражда от руините на Шумер и това, което се разказва в Битие е нищо друго, освен сътворението на човека именно от такива генетични манипулации. Елохимите са в множествено число и обозначават не един, а много пришълци, наречени богове. Управителят на Нибиру Ану и главният учен на нефилимите Енки решават да направят човека с определена цел - помагач в обработката на Земята и в търсенето на така ценното за Нибиру злато по нея. Името Адам произхожда от
Adamah - Земя и означава землянин. Съвременните генетици са потресени, когато са разшифровани хрониките от глинените шумерски таблички, запечатали целия процес на генетичните експерименти и сътворението на човека. За създаването на човешката раса Енки изпол звал ДНК на нефилими и ДНК-материал от примат. Дарвин е бил прав, но само донякъде, понеже казва половината истина. В шумерските хроники се описва как е взета яйцеклетка на маймуна и там се вгражда този ДНК материал, а самата яйцеклетка е нидирана в една красива богиня на име Нинти, която нефилимите са наричали още Мами - праобраз на всички известни думи за майка. Името Нинти в превод означава госпожа, даваща живот - асоциация с еврейското Ева. Нинти е имала дълга бременност, а раждането е било чрез цезарово сечение. Така на този свят се появил първият Адам. Във финските легенди има един главен персонаж - Богинята-Майка с името Илматар, за която също се разказва, че е имала дълга и мъчителна бременност. Алма на испански е Душа. Суфиксът -тар обозначава женски дух. Тя е наречена в епоса още богинята-творец Каве - дъщеря на вятъра и създателката на водите, алюзия на гностическата София.
означаващо „Бог на водата и земята”.
ЕН означава един, единствен, или бог. В
българските диалекти се среща като ено или ино, което
означава едно.
Първичното значение на КИ е точка на прекъсване
или точка на пресичане. Тази точка е мястото на
космическата катастрофа, където са се пресекли
орбитите на планетите Нибиру и Тиамат. В резултат на
тази катастрофа се ражда Земята, поради което по-
късно КИ придобива значение на Земя. В българските
диалекти се срещат и двете значения на КИ. Конецът
(или въжето) се кине (къса), а проливният дъжд прави
киша. В молебените за дъжд бабите нареждат „Умрела суша за киша”. Тази молитва е отправена към
змейския бог ДУМУЗИ – Герман, който е син на Енки.
2. ЕА – „Този чийто дом е вода”. Това име на Енки
е пряко свързано с обстоятелството, че той е бог на
водата. Тук акцентът е върху водата.
3. ОАНЕС – „Човекът риба”. Това име отново
показва връзка с водата, но тук има акцент за човек.
Шумерите са считали боговете за небесни хора, които
се живеели на земята. Оанес е един от тях. Той е
общувал с хората и на него те дължат голямата част от
знанията си.
4. БУРУ – „Бог на дълбоките мини”
Освен всичко друго, ЕНКИ е бил покровител на
рудодобива и металургията. Това личи от самото
наименование „буру”. И днес миньорите „бурят” в
скалите. В съвременния български език коренът БУР е
словообразуващ. Като пример можем да посочим
бурене, бургия (борче), бурма, буран (вино), буре, бор
(дървесен вид), борба и др. Всички посочени думи са
свързани с една обща представа за въртеливо-спирални
движения или форми. Това се отнася и до буранът
(виното), от който се „завъртява” нашето съзнание.
За нас българите синонимът БУРУ е от особено
значение. От това име на Енки произхожда нашето
родово име – българи.
Според инж. Серафимов най-древното име на
българите е БУР-ГУРИ и го превежда като
божествени учители. Христо Маджаров подчертава, че арабите и днес
наричат българите БУРДЖАНИ, поради уменията им
в металургията.
В Разградско има българи, които се занимават с
калайдисване и поправка на метални домакински
съдове. Тези хора са наречени БУРГУРДЖАНИ.
В Пазарджишко тези хора се наричат също
БУРГУРДЖАНИ. Те казват за себе си, “Ние сме баш-
българи”.
В София съществува фамилия на потомствени
металурзи наричана БУРГУРОВИ.
Не на последно място стои въпроса за названието
на виното. Историческите извори сочат, че Озирис е
богът, който научил траките да правят вино. Но
връзката Озирис → Енки не подлежи на съмнение. В
българския език тази божествена течност има две
имена българското буран и славянското вино. От
буран произлиза името на съда, в който се съхранява
виното – буре. Отново е налице връзката с другото име
на Енки – Буру, а връзката между вино и буран е
същата както при винт и бурма.
5. НАРАЯНА – „Онзи, който се грижи за хората”;
„Онзи, чийто дом е вода”. В непалската митология.
6. ВИШНУ=НАРАЯНА – „Онзи, който се грижи
за хората”; „Онзи, чийто дом е вода”. В индийската
митология.
7. ПАНДУ – в индийската митология.
8. ПТАХ – „Пернатият бог-птица” в египетската
митология. „Развиващият се” 9. НУДИМУД, “създател на изкуствени неща”. В
българския език глаголът НОДАМ означава правя,
създавам
10. ИЦАМНА – „Пернатият змей” при маите.
11. КЕТЦАЛКОАТЪЛ – „Пернатият змей”
при ацтеките.
12. Български имена на ЕНКИ:
А. ЯНКУЛ – в народните песни. Планетата
Юпитер.
Б. НИКОЛА – св. Никола в православието.
В. СТАРИ ЯНО – в народните песни.
Г. ЕНЬО – Еньовден в народните празници.
Д. ЕНИ – нулевият ден в българския календар.
Е. КАРАМАН – в народните песни.
Ж.ЧОРБАДЖИЯ – в народните песни.
З. БОЯН – при волжките българи.
И. ИМЕН – при волжките българи.
Древната еврейска Тора - основа на Стария завет, се ражда от руините на Шумер и това, което се разказва в Битие е нищо друго, освен сътворението на човека именно от такива генетични манипулации. Елохимите са в множествено число и обозначават не един, а много пришълци, наречени богове. Управителят на Нибиру Ану и главният учен на нефилимите Енки решават да направят човека с определена цел - помагач в обработката на Земята и в търсенето на така ценното за Нибиру злато по нея. Името Адам произхожда от
Adamah - Земя и означава землянин. Съвременните генетици са потресени, когато са разшифровани хрониките от глинените шумерски таблички, запечатали целия процес на генетичните експерименти и сътворението на човека. За създаването на човешката раса Енки изпол звал ДНК на нефилими и ДНК-материал от примат. Дарвин е бил прав, но само донякъде, понеже казва половината истина. В шумерските хроники се описва как е взета яйцеклетка на маймуна и там се вгражда този ДНК материал, а самата яйцеклетка е нидирана в една красива богиня на име Нинти, която нефилимите са наричали още Мами - праобраз на всички известни думи за майка. Името Нинти в превод означава госпожа, даваща живот - асоциация с еврейското Ева. Нинти е имала дълга бременност, а раждането е било чрез цезарово сечение. Така на този свят се появил първият Адам. Във финските легенди има един главен персонаж - Богинята-Майка с името Илматар, за която също се разказва, че е имала дълга и мъчителна бременност. Алма на испански е Душа. Суфиксът -тар обозначава женски дух. Тя е наречена в епоса още богинята-творец Каве - дъщеря на вятъра и създателката на водите, алюзия на гностическата София.
Енки заема главно място в шумерските митове. Той е пръв господар на Земята. Основава първия град – Ериду. Прокопава канали, насипва диги. Зарибява реките. В епоса “Мит за Енки и Ериду”(25) четем:
Направих моя дом на чисто място.
Сянката му пада връз змийското блато.
Шарани размахват опашки в него...
На няколко пъти се споменава за “шаран”. Явно, това е предпочитаният вид риба на Енки – в свободен превод това означава “воден цар”.
Като пълновластен господар, Енки раздава на боговете-анунаки длъжности и полагащите им се атрибути. Малка част от даровете изглеждат така:
- На Нинти – родилен камък; мазила и растения; нож за отрязване на пъпната връв; вретено, украсено с лазурит; сияен купел, с което тя се явява първата акушерка.
- На Нинсина (сестра на Инана) – каменна огърлица - небесна блудница.
- На Нинмуга (сестра на Инана) – златна игла; сребърен напръстник; обсидианов нож за отрязване на нишките - шивачка
- На Нисаба – тръстикова пръчка за мерене; през лакътя-шнура за мерене и насипване на дигите; гранични стълбове - писар на Абзу.
- На Инана освен другите блага, право да облича мъжки дрехи (по това тя се отличава от останалите моми).
Когато земен господар става Енлил, то негови стават заповедите, а благата остават у Енки. По-нататък заедно със сестра си Нинти създават човека. Той е негов защитник и благодетел. Дава му рало и впрегатни животни, семена, учи го на земеделие и занаяти. Подземните богатства са негов приоритет. Заедно със сина си Гибил (който изгаря пръстта), организира добива на руди и металургията.
Основното богатство на Енки са знанията. Ще разгледам календара, който той дал на хората преди хиляди години. За него се загатва в “Книгата на Енох”, а това е преди потопа. Календарът е развиваща се система, затова ще потърся по-ранните версии. Те трябва да съответстват на шумерския мироглед, т.е. това, което са им казали боговете-анунаки. Долната таблица представлява зависимост, която следва да се проявява във всички страни на бита и културата на следшумерските общества.
№ животно зодия планета бог
1 свиня козирог Плутон Ерешкигал
2 мишка водолей Нептун Е.А
3 вол риби Уран АН
4 барс овен Сатурн Нинурта, Нергал
5 заек телец Юпитер Думузи, Енки
6 дракон близнаци Марс Адад
7 змия рак Земя Енлил, Нинурта
8 кон лъв Венера Инана, Енки, Суд
9 маймуна дева Меркурий Инана, Набу
10 овен везни Луна Нана
11 петел скорпион Слънце Уту, Нанше
12 куче стрелец Нибиру Гула, Нинурта
В народната памет Енки съществува с много имена,
по много причини и поводи, защото:
Енки е нашият създател. Той е нашият баща (Нане,
Тате), а неговата сестра Нинти (Нана, Нанка, Нонка) е
нашата майка. Ние сме се появили от неговото семе и
носим неговите гени.
Енки ни е научил да се плодим и да се множим.
Енки ни е научил на металургия и затова носим
неговото име.
Енки ни е дал астрономическите знания.
Енки ни е научил на земеделие.
Енки ни е научил на животновъдство.
Енки ни е дал календара.
Енки е Светителят, който е създал Учението за
Великото Единство (ВЕД)
Енки е Боян (Имен), който създаде Учението за
ДАО.
ред на планетите по Сичин;
връзката Земя - Енлил и числото 7, което независимо притежават;
месец на български е “вез”, а това свързва “везни”, “месец” и Нана;
Набу има свещено животно “павиан” и го свързват с Меркурий;
Инана се явява с 9-лъчна звезда, именува зодия Дева;
Година “куче” загатва връзка на Нибиру със Сириус; Гула се придружава от куче;
Зодия Лъв е “водна”, тъй като носи името на водния дракон Лаббу. Воден дракон е и Левиатан, който очевидно съвпада с по-древния Лаббу. Затова свързвам с Енки тази зодия. Там води и календарния символ на планетата Венера –“кон”. От друга страна, от Лаббу извеждам думата “любов”, което е естествена стихия на Венера. Коя е, обаче, шумерската богиня на любовта?
По-нататък са посочени календарни примери, които са в унисон с горната наредба. Трябва да се има предвид, че това нареждане е ново, различно в доста места в сравнение с предлаганото от известните автори. Достойнсвото му е в практическото приложение.
В митовете за Енки има някои подробности, които с голяма точност намирам във фолклора. Така, задоволявайки нечии капризи, той приема поръчка:
“Донеси ми краставици, но с дръжките;
ябълки, но с клоните;
фурми, но с листата;
грозде, но с пръчките.”
Не вярвам някой да реши, че има голяма разлика между горното и “диня, но с въжето” (милината). По нашия край фурми няма, затова пък болната мома си иска “дюля, но с листа”. За гроздето изразът се повтаря точно.
След подялбата, Енки владее Долната земя – Абзу, Египет (Маган), а в междуречието - Ериду. В долната земя царува и Ерешкигал. Вероятно това е владение, останало още от заточението на Енлил в Абзу. Там се родил Нана, баща й.
Южното небе наричат “път на Енки”. Северната му граница е “тропикът на Козирога”, кръстен на ладията на Енки “Дивата коза на Абзу” или “козя риба”. Прочие, Козирог също е “водна” зодия.
Съпруга на Енки е Дамкина (ДАМ.ГАЛ.НУНА – съпруга на великия княз). Те имат пет сина. Енки има и няколко дъщери от други връзки..
Информацията за Енки в митовете и фолклора се припокрива частично, което предполага взаимно обогатяване. Намирам го с имената Никола, Янкул, Янкула, стари Яно.
Едно от имената на Думузи-пастира е Кулиана. Това значи “другар на Ан”. От кул-иан с разместване на сричките идвам до Ианкул или Янкул. От фолклора знем, че Янкул е планетата Юпитер. Според митовете, там е получена клетвата на овчаря. След смъртта на “пастира” (Авел също е пастир), бащата Енки поема и неговите функции. Трябва да се очаква разграничаване в песните между бащата и сина. Млад Янкула трябва да е Думузи, а Енки – стари Яно. Сега мога да си обясня, защо песните за Янкул са предимно в лазарския цикъл. Думузи (Тамуз) с легендите за възкресението е уподобен на Лазар. Намерих една песен за Янкул, която завършва така: “да дочекаш Лазаре, да дочекаш”. Значението на името е “божа помощ”(26) и без да се умува дълго, в него виждам “помощникът на бога”, везира, приятеля Кулиана – Янкул (младия).
ЧУДНА ЯБЪЛЧИЦА
Сон сонила Янкулица,
На утрина во неделя:
Изникнала яболшница
среде дворье песочина,
сребрен корен , злати гранки,
завързала пет яболки,
пет яболки позлакени.
Говореше Янкулица:
А Янкула господине,
да сум сон я сонила
во неделя на утрина:
изникнала яболшница
среде дворье песочина,
сребрен корен, злати гранки,
завързала пет яболки,
пет яболки позлакени.
Янкула е говореше:
- Янкулице бре, невесто,
тоа ли ти не текнует?
яболшница сама ти си,
а яболки наши деца!
БНПТ, Т.1,стр.350, Прилепско (Миладинови № 622)
Сънят на Янкулица е в неделя, слънчевия ден. Златото е “слънчев” метал, а златната корона на ябълката може да се разглежда като царска корона. Ябълковото дърво пониква “среди дворье песочина”, което може да бъде само “сред небето и звездите”.
Семейството на Янкул наброява точно 12 – той, Янкулица, 5 сина и 5 снахи. Това е основание да образува собствен съвет на 12-те. При това, като автор на календара, при планетите, зодиите и месеците Янкул запазва място и за членовете на своя съвет.
Следващата песен е лазарска от сборника на Шапкарев, №97, от Костурско, записана от учителя П. Орлев.
Седнал ми е стари Яно
да ми яде, да ми пие,
на сам дено, на Великден,
с неговите пет синови,
с неговите мили сна’и,
с неговата първа любна;
да ми яде, да ми пие
симид лебец от фурната,
рудо ягне препечено,
ройно вино преточено,
баш ракия преварена.
Преропало на дворови.
- Шчо ропова на дворови ?
- Ой ти, татко, стари Яно,
житари се, жито саке !
- На ти, синко, ключовите,
да отключиш амбарите,
да му дадеш бел пченица...
Около Янкуловата софра са се подредили 12-те месеца. Пръв е Янкул – януари. Следват: Янкулица, 1-ви син, 1-ва снаха и т.н.
На трапезата има две храни и две напитки, които са символи на четиритете сезона : лято - хляб; пролет - печено агне; есен - вино; зима - ракия. Изборът на храни и напитки не е произволен. Същото важи и за реда, в който се изброяват. Преди всичко тези, които тропат на двори не са гости, а молители. Формата на молба няма нищо общо с християнското “Моля ти се, Господи”, а е същото, като “Дай Боже дож” при обряда “Пеперуда”.
Житарите искат жито. И Янкул се разпорежда с ключовете от небесния хамбар. По същия начин винарите искат вино, а ракиярите – ракия.
Наличието на печено агне на Великденска трапеза показва дохристиянска традиция. Тук е праобразът на Гергьов ден. Той се е празнувал през (от) първия ден на петия месец. Съответства на празника Белтейн на келтите(27) .(Съпруга на Тамуз е Балтин).
Мъжките месеци, които се падат на Янкуловите синове са: трети, пети, седми, девети, единадесети. След като гощавката става през петия месец (втория син), следващият по ред син е седмият. На него Янкул дава ключовете от хамбара. Това е месецът след лятното слънцестоене – време за жътва. Тогава се отключват небесните хамбари и житарите получават исканото.
На винарите вино дава снахата “по - средна”. В сметката трябва да включим оставащите женски месеци осми, десети, дванадесети. Среден е месец десети – “елем”. Очевидно тогава ври и превира виното.
На ракиярите благата дава най-малката снаха. Тук се докосваме до неизвестна досега страна от българския бит, а именно – ракията са я варили през последния месец на годината.
Нормално е гостите да похлопат на портите. В случая те неизвестно как се появяват на Янкуловите “равни дворове” и какво правят – тропат. Като се има предвид сакралната същност на Янкул, това трябва да представлява цялостен ритуал. По цялата земя Българска на сам ден Великден се люлеят и тропат хора. Мегданът – това за ритуалния танц е дворът на Янкул. Хората са различни. Дружно набиват стъпките житари – посланието за голям берекет трябва добре да се чуе. Не остават по-назад и другите молители и всяка група играе свое си хоро (като стъпки, мелодия, такт). По хорото Янкуловата челяд трябва да определи що за люде са тия играчи и какво искат. И месец VII точно долавя ритъма на житарското хоро, както и Х месец хорото на винарите.
В песен, записана в с. Бяла черква, Търновско се пее:
“Де гиди Великден, Гюргьов ден; дето йе цяла неделя; що не йе цяла година; на оро да са наода; на либе да са налиба.” БНТ т. XIII № 604. Тук става дума за един празник. Малко по-продължителен, но един.
Потвърждение на горното твърдение намирам в песен №83 от “Добър юнак с добра коня”: “Мела Гергана дворове; със шимширени клонове; по Великден, по ората; по Гергьовден, по люлките...”
Метенето с чимширени клони явно е част от някакъв ритуал. Обръщам внимание на това - кога мете Гергана? Единството на действието поражда и единство на определенията, сиреч Великденското хоро и Гергьовската люлка стават едновременно! До този извод ме доведе и агнето на Великденската трапеза, но сега ще обърна внимание на същността на люлката и хорото като ритуал. Поставянето им в равностойна позиция в песента говори за еднаква ритуална значимост. Изхождам от скромния си опит – на гергьовската люлка се люлеят “за конопи”! В Златната клонка(28), четем: “ На много места из Европа танците и високите скокове са общоприети хомеопатични средства, с които посевите се “подканят” да растат нависоко. Във Франш-Конт например казват, че трябва да танцуваш на карнавала, та конопът да порасте високо”.
Така стигах до извода, че Великденското хоро е магически ритуал за плодородие. При това, според народните вярвания, св. Еньо (Енки) е закрилник на магьосниците.(29)
Какъв е дотук резултата? На Великден по цяла България се е правил магически ритуал – хоро. За подсилване на магията са завъртали хорото наляво. Целта на магията е комплексното плодородие – за хляба, виното, ракията. Обект на магията е Янкул; правилно направената магия го задължава да даде берекет
За астрологичната същност на хорото пише Николай Радев – Алдебаран.(30) Според него “хорото дублира енергетичния модел на слънчевата система”. С движението на хорото “се получава по закона на подобието мощен вибрационен резонанс, проникващ навън и навътре”.
Календарният ред дълбоко е навлязъл в същността на бита на българите. В една песен уговарят момиче да се потурчи. Тя е почти съгласна, но отказва с думите:
”Как да се потурча,
?ато те празници нямат.
Един байрям имат
и то никой не го знае кога се пада”.
В следващата песен божественото семейство е в пълен комплект.
Седнал ми е стари Яно
и до него Яноица
на постели бабукерни,
на перници копринени;
синои му свеки светат,
а снаи му диван стоят,
а внуци му слуга служат
да си чекат мили гости
мили гости водичарки.
БНТ Т.5, стр. 299, Прилепско
В тая почти статична картина се движат единствено внуците. На господарското ложе са главните – Янкул и Янкулица. Синовете по канона на Дао излъчват светлина, за разлика от снахите (ян-светло, ин-тъмно). Внуците на Янкул са синове божи или смъртни. Описваният празник е Водици. В три последователни дни - 6,7 и 8 януари - се почитат Енки, Енлил и сестра им Нинхарсаг (Йорданов ден, Иванов ден и Бабин ден)
Заслужава да обърна внимание и на Янкулица.
Леле, Янко, мили сине !
Ще те питам, да ми кажеш,
Да ми каяжеш, да не лъжеш:
Всяка вечер коня ковеш,
плочи туряш чисто сребро,
клинци ковеш сухо злато.
Вечер идеш, заран дойдеш,
Я ми кажи къде ходиш?
Мила майко, стара мале!
Като питаш, да ти кажа:
Вечер ходя във планина
във планина във пустиня,
тамо либя самовила,
самовила първо либе.
Самовила ме заклела
Да не казвам къде ходя.
СбНУ ХХVIII стр. 432, с. Вресово, Айтоско
Комбинацията “самодива – първо либе” не е често срещана. Като сравним с “Янкулица – първо либе”, може да се твърди, че Янкул не е женен за обикновена девойка. Когато самодива се омъжи за човек, бракът винаги е нетраен, дори да се роди дете. Янкуловото семейство е без “пукнатини”. Още за Янкулица научаваме от песен, която намерих в книга на А.Калоянов(31). Янкул се жени за Делидимка дрянополка, презморчанка. Девер на сватбата е Марко. Деверът може да бъде и брат на младоженеца, но по-близо до неговата функция е “побратим”. Та Марко трябва да преведе безопасно сватбата през морето (хаоса); за тази цел той разделя морето и сватбата минава по сухо. Далече е село Дряно поле. И никой не знае къде е точно. От други песни се знае, че там ходят Юнаците, в Дрянополската механа правят юнашки запои, че чак забравят за основната си длъжност – бой да се бият на ползу роду. Белезите на Дряно поле - самодиви, юнаци, на край света - съвпадат с основните характеристики на село Кушкундалево от едноименната приказка на Н. Райнов(32). Кушкундалево пък съвпада с Шамбала!
В българските приказки се случва юнакът да посети “долната земя’. Но това в никой случай не е “царство на сенките”, от което “няма връщане”. Там грее слънце, живеят хора, има градове и царе, водят се войни. Тази земя е близка по дух на Абзу в смисъла на З.Сичин.
В наше време рядко може да се чуе по радиото песента “Провикнал ми се Никола”, изпълнена от Борис Машалов. Затова ще обясня, че Никола се провиква от връх Стара Планина. Ще разгледам няколко връзки между планината и Никола.
Известен е връх Св.Никола – Шипка (от 1951 г. – връх Столетов). Най-западната част на Стара Планина е св. Николската до св. Николския проход. На Ф.Каниц разказали, че името произлиза от св.Николския кръст до караулната на прохода.
В българската топонимия на глед Св.Никола значително надвишава другите светии. За пример ще взема двата острова срещу Созопол - Св. Петър (15 дка.) и по-малкия, Св. Иван. Недалеч от тях (югоизточно от Бургас) е п-ов Св. Никола, който се измерва с квадратни километри (на него е с. Черноморец). От останалите светии е представен и Св.Илия със св. Илийски възвишения. Разликата е очевидна и необяснима на пръв поглед.
Една широко разпространена песен дава донякъде отговор:
Свет Никола вино пие
Вино пие – чаша държи
Сън заюсна – чаша изпусна
Сепва се и чаша хваща
Капка вино не пролива ...
Това става на трапеза и е забелязано от останалите светии. Обяснението, което Св.Никола дава е, че докато падала чашата, ходил да извади гемия, потънала в морето. Последвал възгласа: “И ние сме светци били... ”.
Очевидно канонизираният от църквата Св.Никола носи на плещите си много от качествата на Енки. Издава го и името на празника му – Никулден. Звуково почти се покрива с Янкулден. Вече разглеждах като подобни Енки и Никола (Янкул). Ив.Венедиков пише(33) : “Курбанът, жертвата, е риба, тъй като на Никулден се яде винаги риба, защото самият светец е покровител на рибарите и моряците...”.
Да, вярно че се яде риба. Казват, че на тоя ден във всяка къща трябва да има на трапезата поне една рибена кост. Но защо? Колко са рибарите и моряците?
Срещу това разполагам с Енки и наследника му във времето Янкул. Енки в “Мит за Енки и Ериду” е наречен косвено “бог, който обича риба”.
М.Джонова изследва мегалитен куполовиден храм-кладенец до с. Гърло, Пернишко(34).
Храмът представлява покрит кладенец, с подравнена площадка около него. Във вътрешността, на нивото на площадката има ниши, в които са намерени останки от жертвени животни. Всичко е иззидано от камъни без спойка. Храмът се намира в подножието на хълм, а на хълма има антична крепост. Разкрит е водопровод. Подобни храмове са открити на о-в Корсика, в Палестина и другаде и ги считат за храмове на Енки (бог на подземните сладки води).
Според мен, подобна конфигурация има в археологическия резерват “Сборяново”. Става дума за хълма на около 500 м северно от алианския манастир. На върха му има остатъци от градежи, които се приемат за антична крепост. Извън крепостта, в подножието, има изсечен в скалата кладенец, дълбок 17 м. и широк около 2 м. Водният стълб по настоящем е около 7 м., той е каптиран и се ползва от ВИК. Намерен е стар водопровод в посока към манастира. Част от кладенеца, намираща се над водното ниво, е съборена. Близо до водното ниво е оформена площадка. Кладенецът е отворен в горната си част. Построяването му е струвало значителни усилия. Ако има връзка с водоснабдяването на крепостта, то към него трябва да е имало и мощни помпи. Районът там изобилства от извори и се налага да приемем сакралната функция на съоръжението. Храм на Енки звучи много добре. Заедно с текето на Демир баба (Железният баща), кладенецът е част от големия храмов комплекс, включен в резервата Сборяново. Все пак да подходим предпазливо. В храма при с. Гърло са открити кости на жертвено животно – особен вид вълк. Засега мога да свържа вълка с Венера (вълча звезда) и нея с Енки. По-вероятно ми се вижда кучето (вълкът) да е пратеник към Нибиру - съответна на година “куче”. Нибиру пък ни води към върховния Ан (Илия).
Към Енки ни води и самият Железен баща. Той е благодетел на хората и е баща на 72 народа (прецесионно число). Дава на хората желязото и тук препокрива функциите на Енки и сина му Гибил. Като рудар и металург, Железният баща е с черни длани – реката през неговото владение се казва “Чернодланица”. Той “бръкнал с ръка в скалата” и от там рукнал изворът “петте пръста”, който се счита за свещен. Известни са подвизите на Железния баща на тепиха – там той няма равен на себе си. Но това е достойнство и на Микула Селянинович - герой от руските “былини”(35). А Микула, това си е Никола. Основното оръдие на Микула Селянинович е огромното рало – соха. То се произнася “саха”, което е част от името на Сахадева – брат близнак на Накула. Двамата са синове на Панду – герой от индийската Махабхарата, съответстващ на Енки. Както ще видим и по-нататък, Енки и синът му Думузи значително се припокриват.
Предполага се, че археологическият резерват “Сборяново” е на територията на свещения град на гетите Даус Дава. Превеждат го като “град на вълците”, но аз съм склонен да потърся за значение на “дава” същата българска дума. Тогава от даус - деус- бог, градът става Бог дава. Даж-бог или Бог-дан. При мен това е Енлил. Говоря за Енки, а се получава Енлил. Има и други особености. Патронните празници на светилището са Гергьов ден и Илинден. Тогава се събират множество хора от околностите и се колят курбани. Празнуват заедно алиани и християни.
Стигнах до извода, че в един храмов комплекс се почитат (и са били почитани) Ан, Енки и Енлил.
Известна е близостта между българите и алианите. Обикновено се казва, че разликата между двата етноса е колкото люспата на лука. Тази близост може да потърсим в по-предни времена. До XVI в. в Анадола съществува държава Караман. Тя е изследвана подробно от К.Венедикова(36). Оказва се, че между караманците и българите от Булгардаг е имало близко сътрудничество. Тя описва случай, когато при опасност за трона, престолонаследниците незабавно били изпратени при българите в Булгардаг.
Достоверно е известно, че поне част от алианите-шиити в България са преселници от Караман. За караманците се знае, че са потомци на огузи и тюркмени. Обитавали Западен Иран. Вероятно там са приели исляма в шиитската му разновидност. В началото на ХІІІ в. се настаняват трайно в Югозападен Анадол. Народностното им име идва от основателя на държавата – Караман, а за мен това е календарно име. По звучене е близко до Карломан и Шарлеман, въпреки че последните царуват 500 г. преди него. За това пък почти по същото време в България има двама братовчеди с име Коломан и първият от тях царува от 1244(5) г. (дракон). Името Караман предполага година “вол”, (или “мишка”) която е вероятно 1241 (1240). Не се знае кога точно той е станал самостоятелен владетел, но това е една от най-приемливите години.
За Караман споменават, че е седми потомък на Ширван хан, който дошъл от планината Елбрус. Струва ми се, че тук е важно и числото, и планината. Седмият прадед предполага свещен произход. Но да не забравяме иранския произход на Караман. В зороастризма свещената планина Хара березайти, както индийската Меру, се разполага на Север в протяжност Изток-Запад. Спрямо Иран, Кавказ отговаря на това положение. Върхът, на който живеят боговете, е Албруз. Там няма място за смъртни. Само някои от героите биват издигнати там от птицата Сиена (Гаруда). Албруз и Елбрус считам за синоними.
Свещения си произход Караман извеждал от седмия прадед. От името му Ширван хан : шир – шар – кар и ван – ман стигаме до Кар-ман.
Ще се спра специално на думата “кара”. По някакво негласно споразумение се предполага, че това винаги значи “черно”. За същата дума при К.Венедикова намирам значения “смелчага, храбър, неустрашим, сърцат”, също така: “освен запад и черен, означава: голям, крупен, силен, могъщ”. Всички трябва да се съгласят, че в изброените значения “черно” е споменато само един път. Доколкото в множество български думи има “кар” и “кара”, тяхното значение трябва да се преосмисли.
К.Венедикова привежда примери, които обогатяват календара. В 1204/5 г. (“вол”) – синовете на Маврозом получават титли от селджукския султан. Имената им са: Каратай, Карасонкор и Караташ. В първото и третото име личат “кар” - “вол”, но и “тай” - “кон” и “таш” - “петел”. Основателя на Османската държава наричали кара Осман. Той станал самостоятелен владетел около 1300 г., а 1301 е “вол”.
В календара черният цвят е съответен на стихията “вода”. Тъй като Енки е неразривно свързан с водата, близък до него ще бъде черния цвят. Впрегнати в желязната кола на Железния баща са биволите - брезият Сакар отляво и Караман – отдясно(37). Животните освен с черната си боя, са прочути с любовта си към водата и калта. Един от малкото епитети към тях е “брези биволи”. Така наричали бивол с бяло петно на челото. Споменах, че персите наричали своята свещена планина “Хара березайти”. При това “хара” не крие шумерския си произход – в оригинала “кур”, “кар” или “хар”. При руснаците дървото се казва “береза” и е предпочитан материал за надгробни кръстове. И така “брезия бивол” има значение и “свещен бивол”.
Имената на биволите никак не са произволни. На западния (левия) бряг на Нил е свещената Сакара (Sakkara). За да бъде биволът Сакар от западната страна, колата трябва да се движи на север, в посоката на Нил. Десния бивол, Караман, е по-работливия, по-силния. На десния бряг на Нил - срещу древната Тива - е Карнак. Там се издигат множество храмове на Амон. Амон Ра е син на Пта-Енки. Това е едно от основанията да приема, че Караман олицетворява Енки, а Сакар – Енлил. За Железния баща остана командването на впряга – ролята на върховния Ан. Да не забравяме празнуването на Илинден в свещената местност край с.Свещари (до с.Сборяново).
Впрягът се появява в същия вид и в една песен от Шуменско “Момче води керван”. Колата на момчето е желязна. В нея са впрегнати левият бивол Сакар и десният - Караман. Всичките 500 коли на кервана возят желязо. Много важна информация носи уточнението “Сакарчо, русчиненино” и “Караманчо, ямболченино”. Името на град Русе е тясно свързано със Св.Гьорги (гр.Гюргево се е считал за част от Русе), а държавата Грузия (Георгия) има име Сакартвело. Географски биволите са ориентирани Север-Юг, както Русе-Ямбол. За Енки е подходяща долната, южна посока, а за наследника на енлилството – северната. На държавно ниво съответна на Сакартвело съществува. Това е държавата Караман и тя очевидно се е разполагала южно от Грузия. Иначе, момчето свършило работата като капитана на Титаник - издавило кервана и спасило кожата.
На няколко места е записана легендата за водния бик. Общото в тях е, че след убийството на бика, водоемът му пресъхва. Водните бикове живеели в морето, а когато то се оттеглило, един от тях останал в блатото (езерото). Той имал дълги рога и лесно се справял с обикновените биволи и селските бикове. След това повеждал чардата, но не можел да замести убития бик, защото кравите не раждали. За да се справи с него, на селския бик, а в случая на Караман, поставили на рогата железни върхове. Караман победил жестокия противник и го гонил чак до Дунава. След това бездънното блато почти пресъхнало.
Трудно е да се разграничат проявленията на всеки от “голямата “ тройка. С риск да се усложнят нещата, ще се позова и на песен №1342. Съдържанието е следното:
Маринка отива за вода. На извора заварва три байрака – Халаджа, Караджа и Никола. Байраци – значи, това са трима войводи и след като двама от четиримата участващи са ясни, то другите двама са Илия и Иван. Въпросът е кой е Халаджа, и кой - Караджа. За “кара” дадох доста примери, че гравитира към “вол”, т.е. Караджа е Ан, Илия. “Хала” по-скоро води към Гьорги (змей), а той може да замести баща си.
Това разсъждение се подкрепя от названието на воденицата “караджейка”. Около Ан се обединяват понятията, близки до житото и хляба : зърно, клас, сърп, диканя и разбира се – воденица. Караджейката е необходимо звено в създаването на хляба и нейното название не може да бъде произволно, в страни от прякорите на Ан.*На турски караджа е сърна но и елен. Вишен Господ язди сур елен*.
На терена на Сборяново тези митове се разполагат добре. Алианският манастир е построен върху (до) изгорения манастир Св.Георги. Гергьовден винаги се е празнувал край манастира. А спътници на Железния баща (Демир баба) са конят му аладжата (защо не халаджа?) и кучката му синджирлийка. Аналогията синджир, ракия, кована гривна – небе с кучка (небесна кучка) води до Нибиру и Ан.
Според А. Алфорд на Енки принадлежи зодия Лъв, което по календара е “кон”. На едно място се събират Венера, “лъв”, “кон” и Енки. От първичното име на лъва Лаббу изведох календарното име на цар Симеон – Лабас.
Накрая ще се спра на балканския лъв и Енки. Показах вече градацията бат-бал относно Енки и Мардук. Младшият владетел Мардук има известно отношение с нашите земи. Стара планина–Балканът граничи с морето при нос Емине (Емона). Амон Ра (скрития) или Мардук там обявява своето присъствие. Траките наричали планината Аймона. Името Ста-Ра на планината от Истар - Стар - бог разчитам Бог-Ра. Той е младшият съвладетел от най-висок ранг - Бал и Кан. (Съответен на Мардук от епоса Махабхарата е най-стария от 5-те сина на Панду – Юдищира. Считам, че “стара” се покрива от “щира”.) Наследникът на Енки по право притежава лъва. Лъв срещаме и до Ра. Очевидно няма никакво значение дали в Балкана са живели или не тия царствени животни. Връзката лъв и Балкан е на звездно ниво..
Направих моя дом на чисто място.
Сянката му пада връз змийското блато.
Шарани размахват опашки в него...
На няколко пъти се споменава за “шаран”. Явно, това е предпочитаният вид риба на Енки – в свободен превод това означава “воден цар”.
Като пълновластен господар, Енки раздава на боговете-анунаки длъжности и полагащите им се атрибути. Малка част от даровете изглеждат така:
- На Нинти – родилен камък; мазила и растения; нож за отрязване на пъпната връв; вретено, украсено с лазурит; сияен купел, с което тя се явява първата акушерка.
- На Нинсина (сестра на Инана) – каменна огърлица - небесна блудница.
- На Нинмуга (сестра на Инана) – златна игла; сребърен напръстник; обсидианов нож за отрязване на нишките - шивачка
- На Нисаба – тръстикова пръчка за мерене; през лакътя-шнура за мерене и насипване на дигите; гранични стълбове - писар на Абзу.
- На Инана освен другите блага, право да облича мъжки дрехи (по това тя се отличава от останалите моми).
Когато земен господар става Енлил, то негови стават заповедите, а благата остават у Енки. По-нататък заедно със сестра си Нинти създават човека. Той е негов защитник и благодетел. Дава му рало и впрегатни животни, семена, учи го на земеделие и занаяти. Подземните богатства са негов приоритет. Заедно със сина си Гибил (който изгаря пръстта), организира добива на руди и металургията.
Основното богатство на Енки са знанията. Ще разгледам календара, който той дал на хората преди хиляди години. За него се загатва в “Книгата на Енох”, а това е преди потопа. Календарът е развиваща се система, затова ще потърся по-ранните версии. Те трябва да съответстват на шумерския мироглед, т.е. това, което са им казали боговете-анунаки. Долната таблица представлява зависимост, която следва да се проявява във всички страни на бита и културата на следшумерските общества.
№ животно зодия планета бог
1 свиня козирог Плутон Ерешкигал
2 мишка водолей Нептун Е.А
3 вол риби Уран АН
4 барс овен Сатурн Нинурта, Нергал
5 заек телец Юпитер Думузи, Енки
6 дракон близнаци Марс Адад
7 змия рак Земя Енлил, Нинурта
8 кон лъв Венера Инана, Енки, Суд
9 маймуна дева Меркурий Инана, Набу
10 овен везни Луна Нана
11 петел скорпион Слънце Уту, Нанше
12 куче стрелец Нибиру Гула, Нинурта
В народната памет Енки съществува с много имена,
по много причини и поводи, защото:
Енки е нашият създател. Той е нашият баща (Нане,
Тате), а неговата сестра Нинти (Нана, Нанка, Нонка) е
нашата майка. Ние сме се появили от неговото семе и
носим неговите гени.
Енки ни е научил да се плодим и да се множим.
Енки ни е научил на металургия и затова носим
неговото име.
Енки ни е дал астрономическите знания.
Енки ни е научил на земеделие.
Енки ни е научил на животновъдство.
Енки ни е дал календара.
Енки е Светителят, който е създал Учението за
Великото Единство (ВЕД)
Енки е Боян (Имен), който създаде Учението за
ДАО.
ред на планетите по Сичин;
връзката Земя - Енлил и числото 7, което независимо притежават;
месец на български е “вез”, а това свързва “везни”, “месец” и Нана;
Набу има свещено животно “павиан” и го свързват с Меркурий;
Инана се явява с 9-лъчна звезда, именува зодия Дева;
Година “куче” загатва връзка на Нибиру със Сириус; Гула се придружава от куче;
Зодия Лъв е “водна”, тъй като носи името на водния дракон Лаббу. Воден дракон е и Левиатан, който очевидно съвпада с по-древния Лаббу. Затова свързвам с Енки тази зодия. Там води и календарния символ на планетата Венера –“кон”. От друга страна, от Лаббу извеждам думата “любов”, което е естествена стихия на Венера. Коя е, обаче, шумерската богиня на любовта?
По-нататък са посочени календарни примери, които са в унисон с горната наредба. Трябва да се има предвид, че това нареждане е ново, различно в доста места в сравнение с предлаганото от известните автори. Достойнсвото му е в практическото приложение.
В митовете за Енки има някои подробности, които с голяма точност намирам във фолклора. Така, задоволявайки нечии капризи, той приема поръчка:
“Донеси ми краставици, но с дръжките;
ябълки, но с клоните;
фурми, но с листата;
грозде, но с пръчките.”
Не вярвам някой да реши, че има голяма разлика между горното и “диня, но с въжето” (милината). По нашия край фурми няма, затова пък болната мома си иска “дюля, но с листа”. За гроздето изразът се повтаря точно.
След подялбата, Енки владее Долната земя – Абзу, Египет (Маган), а в междуречието - Ериду. В долната земя царува и Ерешкигал. Вероятно това е владение, останало още от заточението на Енлил в Абзу. Там се родил Нана, баща й.
Южното небе наричат “път на Енки”. Северната му граница е “тропикът на Козирога”, кръстен на ладията на Енки “Дивата коза на Абзу” или “козя риба”. Прочие, Козирог също е “водна” зодия.
Съпруга на Енки е Дамкина (ДАМ.ГАЛ.НУНА – съпруга на великия княз). Те имат пет сина. Енки има и няколко дъщери от други връзки..
Информацията за Енки в митовете и фолклора се припокрива частично, което предполага взаимно обогатяване. Намирам го с имената Никола, Янкул, Янкула, стари Яно.
Едно от имената на Думузи-пастира е Кулиана. Това значи “другар на Ан”. От кул-иан с разместване на сричките идвам до Ианкул или Янкул. От фолклора знем, че Янкул е планетата Юпитер. Според митовете, там е получена клетвата на овчаря. След смъртта на “пастира” (Авел също е пастир), бащата Енки поема и неговите функции. Трябва да се очаква разграничаване в песните между бащата и сина. Млад Янкула трябва да е Думузи, а Енки – стари Яно. Сега мога да си обясня, защо песните за Янкул са предимно в лазарския цикъл. Думузи (Тамуз) с легендите за възкресението е уподобен на Лазар. Намерих една песен за Янкул, която завършва така: “да дочекаш Лазаре, да дочекаш”. Значението на името е “божа помощ”(26) и без да се умува дълго, в него виждам “помощникът на бога”, везира, приятеля Кулиана – Янкул (младия).
ЧУДНА ЯБЪЛЧИЦА
Сон сонила Янкулица,
На утрина во неделя:
Изникнала яболшница
среде дворье песочина,
сребрен корен , злати гранки,
завързала пет яболки,
пет яболки позлакени.
Говореше Янкулица:
А Янкула господине,
да сум сон я сонила
во неделя на утрина:
изникнала яболшница
среде дворье песочина,
сребрен корен, злати гранки,
завързала пет яболки,
пет яболки позлакени.
Янкула е говореше:
- Янкулице бре, невесто,
тоа ли ти не текнует?
яболшница сама ти си,
а яболки наши деца!
БНПТ, Т.1,стр.350, Прилепско (Миладинови № 622)
Сънят на Янкулица е в неделя, слънчевия ден. Златото е “слънчев” метал, а златната корона на ябълката може да се разглежда като царска корона. Ябълковото дърво пониква “среди дворье песочина”, което може да бъде само “сред небето и звездите”.
Семейството на Янкул наброява точно 12 – той, Янкулица, 5 сина и 5 снахи. Това е основание да образува собствен съвет на 12-те. При това, като автор на календара, при планетите, зодиите и месеците Янкул запазва място и за членовете на своя съвет.
Следващата песен е лазарска от сборника на Шапкарев, №97, от Костурско, записана от учителя П. Орлев.
Седнал ми е стари Яно
да ми яде, да ми пие,
на сам дено, на Великден,
с неговите пет синови,
с неговите мили сна’и,
с неговата първа любна;
да ми яде, да ми пие
симид лебец от фурната,
рудо ягне препечено,
ройно вино преточено,
баш ракия преварена.
Преропало на дворови.
- Шчо ропова на дворови ?
- Ой ти, татко, стари Яно,
житари се, жито саке !
- На ти, синко, ключовите,
да отключиш амбарите,
да му дадеш бел пченица...
Около Янкуловата софра са се подредили 12-те месеца. Пръв е Янкул – януари. Следват: Янкулица, 1-ви син, 1-ва снаха и т.н.
На трапезата има две храни и две напитки, които са символи на четиритете сезона : лято - хляб; пролет - печено агне; есен - вино; зима - ракия. Изборът на храни и напитки не е произволен. Същото важи и за реда, в който се изброяват. Преди всичко тези, които тропат на двори не са гости, а молители. Формата на молба няма нищо общо с християнското “Моля ти се, Господи”, а е същото, като “Дай Боже дож” при обряда “Пеперуда”.
Житарите искат жито. И Янкул се разпорежда с ключовете от небесния хамбар. По същия начин винарите искат вино, а ракиярите – ракия.
Наличието на печено агне на Великденска трапеза показва дохристиянска традиция. Тук е праобразът на Гергьов ден. Той се е празнувал през (от) първия ден на петия месец. Съответства на празника Белтейн на келтите(27) .(Съпруга на Тамуз е Балтин).
Мъжките месеци, които се падат на Янкуловите синове са: трети, пети, седми, девети, единадесети. След като гощавката става през петия месец (втория син), следващият по ред син е седмият. На него Янкул дава ключовете от хамбара. Това е месецът след лятното слънцестоене – време за жътва. Тогава се отключват небесните хамбари и житарите получават исканото.
На винарите вино дава снахата “по - средна”. В сметката трябва да включим оставащите женски месеци осми, десети, дванадесети. Среден е месец десети – “елем”. Очевидно тогава ври и превира виното.
На ракиярите благата дава най-малката снаха. Тук се докосваме до неизвестна досега страна от българския бит, а именно – ракията са я варили през последния месец на годината.
Нормално е гостите да похлопат на портите. В случая те неизвестно как се появяват на Янкуловите “равни дворове” и какво правят – тропат. Като се има предвид сакралната същност на Янкул, това трябва да представлява цялостен ритуал. По цялата земя Българска на сам ден Великден се люлеят и тропат хора. Мегданът – това за ритуалния танц е дворът на Янкул. Хората са различни. Дружно набиват стъпките житари – посланието за голям берекет трябва добре да се чуе. Не остават по-назад и другите молители и всяка група играе свое си хоро (като стъпки, мелодия, такт). По хорото Янкуловата челяд трябва да определи що за люде са тия играчи и какво искат. И месец VII точно долавя ритъма на житарското хоро, както и Х месец хорото на винарите.
В песен, записана в с. Бяла черква, Търновско се пее:
“Де гиди Великден, Гюргьов ден; дето йе цяла неделя; що не йе цяла година; на оро да са наода; на либе да са налиба.” БНТ т. XIII № 604. Тук става дума за един празник. Малко по-продължителен, но един.
Потвърждение на горното твърдение намирам в песен №83 от “Добър юнак с добра коня”: “Мела Гергана дворове; със шимширени клонове; по Великден, по ората; по Гергьовден, по люлките...”
Метенето с чимширени клони явно е част от някакъв ритуал. Обръщам внимание на това - кога мете Гергана? Единството на действието поражда и единство на определенията, сиреч Великденското хоро и Гергьовската люлка стават едновременно! До този извод ме доведе и агнето на Великденската трапеза, но сега ще обърна внимание на същността на люлката и хорото като ритуал. Поставянето им в равностойна позиция в песента говори за еднаква ритуална значимост. Изхождам от скромния си опит – на гергьовската люлка се люлеят “за конопи”! В Златната клонка(28), четем: “ На много места из Европа танците и високите скокове са общоприети хомеопатични средства, с които посевите се “подканят” да растат нависоко. Във Франш-Конт например казват, че трябва да танцуваш на карнавала, та конопът да порасте високо”.
Така стигах до извода, че Великденското хоро е магически ритуал за плодородие. При това, според народните вярвания, св. Еньо (Енки) е закрилник на магьосниците.(29)
Какъв е дотук резултата? На Великден по цяла България се е правил магически ритуал – хоро. За подсилване на магията са завъртали хорото наляво. Целта на магията е комплексното плодородие – за хляба, виното, ракията. Обект на магията е Янкул; правилно направената магия го задължава да даде берекет
За астрологичната същност на хорото пише Николай Радев – Алдебаран.(30) Според него “хорото дублира енергетичния модел на слънчевата система”. С движението на хорото “се получава по закона на подобието мощен вибрационен резонанс, проникващ навън и навътре”.
Календарният ред дълбоко е навлязъл в същността на бита на българите. В една песен уговарят момиче да се потурчи. Тя е почти съгласна, но отказва с думите:
”Как да се потурча,
?ато те празници нямат.
Един байрям имат
и то никой не го знае кога се пада”.
В следващата песен божественото семейство е в пълен комплект.
Седнал ми е стари Яно
и до него Яноица
на постели бабукерни,
на перници копринени;
синои му свеки светат,
а снаи му диван стоят,
а внуци му слуга служат
да си чекат мили гости
мили гости водичарки.
БНТ Т.5, стр. 299, Прилепско
В тая почти статична картина се движат единствено внуците. На господарското ложе са главните – Янкул и Янкулица. Синовете по канона на Дао излъчват светлина, за разлика от снахите (ян-светло, ин-тъмно). Внуците на Янкул са синове божи или смъртни. Описваният празник е Водици. В три последователни дни - 6,7 и 8 януари - се почитат Енки, Енлил и сестра им Нинхарсаг (Йорданов ден, Иванов ден и Бабин ден)
Заслужава да обърна внимание и на Янкулица.
Леле, Янко, мили сине !
Ще те питам, да ми кажеш,
Да ми каяжеш, да не лъжеш:
Всяка вечер коня ковеш,
плочи туряш чисто сребро,
клинци ковеш сухо злато.
Вечер идеш, заран дойдеш,
Я ми кажи къде ходиш?
Мила майко, стара мале!
Като питаш, да ти кажа:
Вечер ходя във планина
във планина във пустиня,
тамо либя самовила,
самовила първо либе.
Самовила ме заклела
Да не казвам къде ходя.
СбНУ ХХVIII стр. 432, с. Вресово, Айтоско
Комбинацията “самодива – първо либе” не е често срещана. Като сравним с “Янкулица – първо либе”, може да се твърди, че Янкул не е женен за обикновена девойка. Когато самодива се омъжи за човек, бракът винаги е нетраен, дори да се роди дете. Янкуловото семейство е без “пукнатини”. Още за Янкулица научаваме от песен, която намерих в книга на А.Калоянов(31). Янкул се жени за Делидимка дрянополка, презморчанка. Девер на сватбата е Марко. Деверът може да бъде и брат на младоженеца, но по-близо до неговата функция е “побратим”. Та Марко трябва да преведе безопасно сватбата през морето (хаоса); за тази цел той разделя морето и сватбата минава по сухо. Далече е село Дряно поле. И никой не знае къде е точно. От други песни се знае, че там ходят Юнаците, в Дрянополската механа правят юнашки запои, че чак забравят за основната си длъжност – бой да се бият на ползу роду. Белезите на Дряно поле - самодиви, юнаци, на край света - съвпадат с основните характеристики на село Кушкундалево от едноименната приказка на Н. Райнов(32). Кушкундалево пък съвпада с Шамбала!
В българските приказки се случва юнакът да посети “долната земя’. Но това в никой случай не е “царство на сенките”, от което “няма връщане”. Там грее слънце, живеят хора, има градове и царе, водят се войни. Тази земя е близка по дух на Абзу в смисъла на З.Сичин.
В наше време рядко може да се чуе по радиото песента “Провикнал ми се Никола”, изпълнена от Борис Машалов. Затова ще обясня, че Никола се провиква от връх Стара Планина. Ще разгледам няколко връзки между планината и Никола.
Известен е връх Св.Никола – Шипка (от 1951 г. – връх Столетов). Най-западната част на Стара Планина е св. Николската до св. Николския проход. На Ф.Каниц разказали, че името произлиза от св.Николския кръст до караулната на прохода.
В българската топонимия на глед Св.Никола значително надвишава другите светии. За пример ще взема двата острова срещу Созопол - Св. Петър (15 дка.) и по-малкия, Св. Иван. Недалеч от тях (югоизточно от Бургас) е п-ов Св. Никола, който се измерва с квадратни километри (на него е с. Черноморец). От останалите светии е представен и Св.Илия със св. Илийски възвишения. Разликата е очевидна и необяснима на пръв поглед.
Една широко разпространена песен дава донякъде отговор:
Свет Никола вино пие
Вино пие – чаша държи
Сън заюсна – чаша изпусна
Сепва се и чаша хваща
Капка вино не пролива ...
Това става на трапеза и е забелязано от останалите светии. Обяснението, което Св.Никола дава е, че докато падала чашата, ходил да извади гемия, потънала в морето. Последвал възгласа: “И ние сме светци били... ”.
Очевидно канонизираният от църквата Св.Никола носи на плещите си много от качествата на Енки. Издава го и името на празника му – Никулден. Звуково почти се покрива с Янкулден. Вече разглеждах като подобни Енки и Никола (Янкул). Ив.Венедиков пише(33) : “Курбанът, жертвата, е риба, тъй като на Никулден се яде винаги риба, защото самият светец е покровител на рибарите и моряците...”.
Да, вярно че се яде риба. Казват, че на тоя ден във всяка къща трябва да има на трапезата поне една рибена кост. Но защо? Колко са рибарите и моряците?
Срещу това разполагам с Енки и наследника му във времето Янкул. Енки в “Мит за Енки и Ериду” е наречен косвено “бог, който обича риба”.
М.Джонова изследва мегалитен куполовиден храм-кладенец до с. Гърло, Пернишко(34).
Храмът представлява покрит кладенец, с подравнена площадка около него. Във вътрешността, на нивото на площадката има ниши, в които са намерени останки от жертвени животни. Всичко е иззидано от камъни без спойка. Храмът се намира в подножието на хълм, а на хълма има антична крепост. Разкрит е водопровод. Подобни храмове са открити на о-в Корсика, в Палестина и другаде и ги считат за храмове на Енки (бог на подземните сладки води).
Според мен, подобна конфигурация има в археологическия резерват “Сборяново”. Става дума за хълма на около 500 м северно от алианския манастир. На върха му има остатъци от градежи, които се приемат за антична крепост. Извън крепостта, в подножието, има изсечен в скалата кладенец, дълбок 17 м. и широк около 2 м. Водният стълб по настоящем е около 7 м., той е каптиран и се ползва от ВИК. Намерен е стар водопровод в посока към манастира. Част от кладенеца, намираща се над водното ниво, е съборена. Близо до водното ниво е оформена площадка. Кладенецът е отворен в горната си част. Построяването му е струвало значителни усилия. Ако има връзка с водоснабдяването на крепостта, то към него трябва да е имало и мощни помпи. Районът там изобилства от извори и се налага да приемем сакралната функция на съоръжението. Храм на Енки звучи много добре. Заедно с текето на Демир баба (Железният баща), кладенецът е част от големия храмов комплекс, включен в резервата Сборяново. Все пак да подходим предпазливо. В храма при с. Гърло са открити кости на жертвено животно – особен вид вълк. Засега мога да свържа вълка с Венера (вълча звезда) и нея с Енки. По-вероятно ми се вижда кучето (вълкът) да е пратеник към Нибиру - съответна на година “куче”. Нибиру пък ни води към върховния Ан (Илия).
Към Енки ни води и самият Железен баща. Той е благодетел на хората и е баща на 72 народа (прецесионно число). Дава на хората желязото и тук препокрива функциите на Енки и сина му Гибил. Като рудар и металург, Железният баща е с черни длани – реката през неговото владение се казва “Чернодланица”. Той “бръкнал с ръка в скалата” и от там рукнал изворът “петте пръста”, който се счита за свещен. Известни са подвизите на Железния баща на тепиха – там той няма равен на себе си. Но това е достойнство и на Микула Селянинович - герой от руските “былини”(35). А Микула, това си е Никола. Основното оръдие на Микула Селянинович е огромното рало – соха. То се произнася “саха”, което е част от името на Сахадева – брат близнак на Накула. Двамата са синове на Панду – герой от индийската Махабхарата, съответстващ на Енки. Както ще видим и по-нататък, Енки и синът му Думузи значително се припокриват.
Предполага се, че археологическият резерват “Сборяново” е на територията на свещения град на гетите Даус Дава. Превеждат го като “град на вълците”, но аз съм склонен да потърся за значение на “дава” същата българска дума. Тогава от даус - деус- бог, градът става Бог дава. Даж-бог или Бог-дан. При мен това е Енлил. Говоря за Енки, а се получава Енлил. Има и други особености. Патронните празници на светилището са Гергьов ден и Илинден. Тогава се събират множество хора от околностите и се колят курбани. Празнуват заедно алиани и християни.
Стигнах до извода, че в един храмов комплекс се почитат (и са били почитани) Ан, Енки и Енлил.
Известна е близостта между българите и алианите. Обикновено се казва, че разликата между двата етноса е колкото люспата на лука. Тази близост може да потърсим в по-предни времена. До XVI в. в Анадола съществува държава Караман. Тя е изследвана подробно от К.Венедикова(36). Оказва се, че между караманците и българите от Булгардаг е имало близко сътрудничество. Тя описва случай, когато при опасност за трона, престолонаследниците незабавно били изпратени при българите в Булгардаг.
Достоверно е известно, че поне част от алианите-шиити в България са преселници от Караман. За караманците се знае, че са потомци на огузи и тюркмени. Обитавали Западен Иран. Вероятно там са приели исляма в шиитската му разновидност. В началото на ХІІІ в. се настаняват трайно в Югозападен Анадол. Народностното им име идва от основателя на държавата – Караман, а за мен това е календарно име. По звучене е близко до Карломан и Шарлеман, въпреки че последните царуват 500 г. преди него. За това пък почти по същото време в България има двама братовчеди с име Коломан и първият от тях царува от 1244(5) г. (дракон). Името Караман предполага година “вол”, (или “мишка”) която е вероятно 1241 (1240). Не се знае кога точно той е станал самостоятелен владетел, но това е една от най-приемливите години.
За Караман споменават, че е седми потомък на Ширван хан, който дошъл от планината Елбрус. Струва ми се, че тук е важно и числото, и планината. Седмият прадед предполага свещен произход. Но да не забравяме иранския произход на Караман. В зороастризма свещената планина Хара березайти, както индийската Меру, се разполага на Север в протяжност Изток-Запад. Спрямо Иран, Кавказ отговаря на това положение. Върхът, на който живеят боговете, е Албруз. Там няма място за смъртни. Само някои от героите биват издигнати там от птицата Сиена (Гаруда). Албруз и Елбрус считам за синоними.
Свещения си произход Караман извеждал от седмия прадед. От името му Ширван хан : шир – шар – кар и ван – ман стигаме до Кар-ман.
Ще се спра специално на думата “кара”. По някакво негласно споразумение се предполага, че това винаги значи “черно”. За същата дума при К.Венедикова намирам значения “смелчага, храбър, неустрашим, сърцат”, също така: “освен запад и черен, означава: голям, крупен, силен, могъщ”. Всички трябва да се съгласят, че в изброените значения “черно” е споменато само един път. Доколкото в множество български думи има “кар” и “кара”, тяхното значение трябва да се преосмисли.
К.Венедикова привежда примери, които обогатяват календара. В 1204/5 г. (“вол”) – синовете на Маврозом получават титли от селджукския султан. Имената им са: Каратай, Карасонкор и Караташ. В първото и третото име личат “кар” - “вол”, но и “тай” - “кон” и “таш” - “петел”. Основателя на Османската държава наричали кара Осман. Той станал самостоятелен владетел около 1300 г., а 1301 е “вол”.
В календара черният цвят е съответен на стихията “вода”. Тъй като Енки е неразривно свързан с водата, близък до него ще бъде черния цвят. Впрегнати в желязната кола на Железния баща са биволите - брезият Сакар отляво и Караман – отдясно(37). Животните освен с черната си боя, са прочути с любовта си към водата и калта. Един от малкото епитети към тях е “брези биволи”. Така наричали бивол с бяло петно на челото. Споменах, че персите наричали своята свещена планина “Хара березайти”. При това “хара” не крие шумерския си произход – в оригинала “кур”, “кар” или “хар”. При руснаците дървото се казва “береза” и е предпочитан материал за надгробни кръстове. И така “брезия бивол” има значение и “свещен бивол”.
Имената на биволите никак не са произволни. На западния (левия) бряг на Нил е свещената Сакара (Sakkara). За да бъде биволът Сакар от западната страна, колата трябва да се движи на север, в посоката на Нил. Десния бивол, Караман, е по-работливия, по-силния. На десния бряг на Нил - срещу древната Тива - е Карнак. Там се издигат множество храмове на Амон. Амон Ра е син на Пта-Енки. Това е едно от основанията да приема, че Караман олицетворява Енки, а Сакар – Енлил. За Железния баща остана командването на впряга – ролята на върховния Ан. Да не забравяме празнуването на Илинден в свещената местност край с.Свещари (до с.Сборяново).
Впрягът се появява в същия вид и в една песен от Шуменско “Момче води керван”. Колата на момчето е желязна. В нея са впрегнати левият бивол Сакар и десният - Караман. Всичките 500 коли на кервана возят желязо. Много важна информация носи уточнението “Сакарчо, русчиненино” и “Караманчо, ямболченино”. Името на град Русе е тясно свързано със Св.Гьорги (гр.Гюргево се е считал за част от Русе), а държавата Грузия (Георгия) има име Сакартвело. Географски биволите са ориентирани Север-Юг, както Русе-Ямбол. За Енки е подходяща долната, южна посока, а за наследника на енлилството – северната. На държавно ниво съответна на Сакартвело съществува. Това е държавата Караман и тя очевидно се е разполагала южно от Грузия. Иначе, момчето свършило работата като капитана на Титаник - издавило кервана и спасило кожата.
На няколко места е записана легендата за водния бик. Общото в тях е, че след убийството на бика, водоемът му пресъхва. Водните бикове живеели в морето, а когато то се оттеглило, един от тях останал в блатото (езерото). Той имал дълги рога и лесно се справял с обикновените биволи и селските бикове. След това повеждал чардата, но не можел да замести убития бик, защото кравите не раждали. За да се справи с него, на селския бик, а в случая на Караман, поставили на рогата железни върхове. Караман победил жестокия противник и го гонил чак до Дунава. След това бездънното блато почти пресъхнало.
Трудно е да се разграничат проявленията на всеки от “голямата “ тройка. С риск да се усложнят нещата, ще се позова и на песен №1342. Съдържанието е следното:
Маринка отива за вода. На извора заварва три байрака – Халаджа, Караджа и Никола. Байраци – значи, това са трима войводи и след като двама от четиримата участващи са ясни, то другите двама са Илия и Иван. Въпросът е кой е Халаджа, и кой - Караджа. За “кара” дадох доста примери, че гравитира към “вол”, т.е. Караджа е Ан, Илия. “Хала” по-скоро води към Гьорги (змей), а той може да замести баща си.
Това разсъждение се подкрепя от названието на воденицата “караджейка”. Около Ан се обединяват понятията, близки до житото и хляба : зърно, клас, сърп, диканя и разбира се – воденица. Караджейката е необходимо звено в създаването на хляба и нейното название не може да бъде произволно, в страни от прякорите на Ан.*На турски караджа е сърна но и елен. Вишен Господ язди сур елен*.
На терена на Сборяново тези митове се разполагат добре. Алианският манастир е построен върху (до) изгорения манастир Св.Георги. Гергьовден винаги се е празнувал край манастира. А спътници на Железния баща (Демир баба) са конят му аладжата (защо не халаджа?) и кучката му синджирлийка. Аналогията синджир, ракия, кована гривна – небе с кучка (небесна кучка) води до Нибиру и Ан.
Според А. Алфорд на Енки принадлежи зодия Лъв, което по календара е “кон”. На едно място се събират Венера, “лъв”, “кон” и Енки. От първичното име на лъва Лаббу изведох календарното име на цар Симеон – Лабас.
Накрая ще се спра на балканския лъв и Енки. Показах вече градацията бат-бал относно Енки и Мардук. Младшият владетел Мардук има известно отношение с нашите земи. Стара планина–Балканът граничи с морето при нос Емине (Емона). Амон Ра (скрития) или Мардук там обявява своето присъствие. Траките наричали планината Аймона. Името Ста-Ра на планината от Истар - Стар - бог разчитам Бог-Ра. Той е младшият съвладетел от най-висок ранг - Бал и Кан. (Съответен на Мардук от епоса Махабхарата е най-стария от 5-те сина на Панду – Юдищира. Считам, че “стара” се покрива от “щира”.) Наследникът на Енки по право притежава лъва. Лъв срещаме и до Ра. Очевидно няма никакво значение дали в Балкана са живели или не тия царствени животни. Връзката лъв и Балкан е на звездно ниво..
Очакваме да намерим там кодирана важнаинформация за света на българите.
Янкул е и Юпитер, (Зевс), Мардук, а както
показа Г. Кръстев – шумерския Енки.
За семейството на Янкул има обилна информация.
В разглежданите по-долу песни той е женен ; има от 0
до 9 сина и неизвестен брой дъщери. Следва текст:
ЧУДНА ЯБЪЛЧИЦА
Сон сонила Янкулица,
На утрина во неделя:
Изникнала яболшница
среде дворье песочина,
сребрен корен , злати гранки,
завързала пет яболки,
пет яболки позлакени.
Говореше Янкулица:
- А Янкула господине,
да сум сон я сонила
во неделя на утрина:
изникнала яболшница
среде дворье песочина,
сребрен корен, злати гранки,
завързала пет яболки,
пет яболки позлакени.
Янкула е говореше:
- Янкулице бре, невесто,
тоа ли ти не текнует? яболшница сама ти си,
а яболки наши деца!
БНПТ, т1,стр.350, Прилепско (Миладинови № 622)
Повторението въобще не е самоцелно! Това е най-
важната част – сътворението. Пред нас е химнът на
Българския космос. Началото са Слънцето и
Юпитер. Те са породили другите подвижни светила -
планети и естествено е развитието по нататък да идва
от младата “дървесина”. Общия брой е 7, получено от
2 + 5. Това обуславя различието на българския
космос, от други космогонии , които извеждат 7 от 3
+ 4. Новите 5 светила имат двойствена природа. В
Българския календар те съответстват на 5-те стихии.
Женското и мъжкото у тях се проявява със създаването
на 5 семейни двойки. Поставянето на Юпитер редом до
Слънцето има и съвременна обосновка. Юпитер е
много голяма планета. Той е събрал повече от 2/3 от
масата на слънчевата система (без Слънцето). Освен
това, той излъчва повече енергия, от колкото получава.
Това дава основание да се разглежда Слънцето като
двойна звезда. Прочие, ние живеем в системата на
двойната звезда Слънце-Юпитер. Може да се попита –
от къде древните са знаели, че това е така? Сигурно е,
че не е станало с налучкване. Според един “гръцки”
мит, боговете по някъкъв повод започнали да роптаят
против Зевс. Той им предложил да опънат през
планината верига, да се заловят всички, за да може сам
да ги издърпа. Боговете не приели. Сънят на Янкулица е
Янкул е и Юпитер, (Зевс), Мардук, а както
показа Г. Кръстев – шумерския Енки.
За семейството на Янкул има обилна информация.
В разглежданите по-долу песни той е женен ; има от 0
до 9 сина и неизвестен брой дъщери. Следва текст:
ЧУДНА ЯБЪЛЧИЦА
Сон сонила Янкулица,
На утрина во неделя:
Изникнала яболшница
среде дворье песочина,
сребрен корен , злати гранки,
завързала пет яболки,
пет яболки позлакени.
Говореше Янкулица:
- А Янкула господине,
да сум сон я сонила
во неделя на утрина:
изникнала яболшница
среде дворье песочина,
сребрен корен, злати гранки,
завързала пет яболки,
пет яболки позлакени.
Янкула е говореше:
- Янкулице бре, невесто,
тоа ли ти не текнует? яболшница сама ти си,
а яболки наши деца!
БНПТ, т1,стр.350, Прилепско (Миладинови № 622)
Повторението въобще не е самоцелно! Това е най-
важната част – сътворението. Пред нас е химнът на
Българския космос. Началото са Слънцето и
Юпитер. Те са породили другите подвижни светила -
планети и естествено е развитието по нататък да идва
от младата “дървесина”. Общия брой е 7, получено от
2 + 5. Това обуславя различието на българския
космос, от други космогонии , които извеждат 7 от 3
+ 4. Новите 5 светила имат двойствена природа. В
Българския календар те съответстват на 5-те стихии.
Женското и мъжкото у тях се проявява със създаването
на 5 семейни двойки. Поставянето на Юпитер редом до
Слънцето има и съвременна обосновка. Юпитер е
много голяма планета. Той е събрал повече от 2/3 от
масата на слънчевата система (без Слънцето). Освен
това, той излъчва повече енергия, от колкото получава.
Това дава основание да се разглежда Слънцето като
двойна звезда. Прочие, ние живеем в системата на
двойната звезда Слънце-Юпитер. Може да се попита –
от къде древните са знаели, че това е така? Сигурно е,
че не е станало с налучкване. Според един “гръцки”
мит, боговете по някъкъв повод започнали да роптаят
против Зевс. Той им предложил да опънат през
планината верига, да се заловят всички, за да може сам
да ги издърпа. Боговете не приели. Сънят на Янкулица е
в неделя, слънчевия ден.
Златото е “слънчев” метал, а златната корона на
ябълката може да се разглежда като царска корона.
Ябълковото дърво пониква “среди дворье
песочина”, което може да бъде само “сред небето и
звездите”. Завързаните 5 златни ябълки са
“законните” 5 подвижни светила, за разлика от
зловещите комети.
Цитирания по-горе муртафларски надпис, заедно с
Чудната ябълчица трябва да стоят в началото на
книжката по история на България. Какво е било преди
това не е дадено да се знае от човек.
Тук символиката не е очевидна, за това няма да
правим разбор.
С появата на снахите божественото семейство стана
12 (както веднага забеляза д-р Св. Попов). Това
заслужава специално внимание, тъй като Янкул (той и
Юпитер, Зевс, Мардук) е в основата на българския
календар. Тук има 12 божествени елемента, разделени
по равно – 6 мъжки и 6 женски.
Следващата песен е лазарска от сборника на
Шапкарев, № 97, от Костурско, записана от учителя
П. Орлев.
Седнал ми е стари Яно
да ми яде, да ми пие,
на сам дено, на Великден,
с неговите пет синови,
с неговите мили сна’и, с неговата първа любна;
да ми яде, да ми пие
симид лебец от фурната,
рудо ягне препечено,
ройно вино преточено,
баш ракия преварена.
Преропало на дворови.
-Шчо ропова на дворови ?
-Ой ти, татко, стари Яно,
житари се, жито саке !
-На ти, синко, ключовите,
да отключиш амбарите,
да му дадеш бел пченица...
Около Янкуловата софра са се подредили 12-те
месеца. Пръв е Янкул – януари. Следват : Янкулица, 1-
ви син, 1-ва снаха и т.н.
На трапезата има 2 храни и 2 напитки, които са
символи на 4-те сезона – лято – хляб; пролет-
печено агне; есен- вино; зима- ракия. Изборът на
храни и напитки не е произволен. Същото важи и за
редът в който се изброяват. Преди всичко тия, които
тропат на двори не са гости, а молители. Формата на
молба няма нищо общо с християнското “Моля ти се
Господи”, а е същото, като “Дай Боже дож” при обреда
“пеперуда”.
Златото е “слънчев” метал, а златната корона на
ябълката може да се разглежда като царска корона.
Ябълковото дърво пониква “среди дворье
песочина”, което може да бъде само “сред небето и
звездите”. Завързаните 5 златни ябълки са
“законните” 5 подвижни светила, за разлика от
зловещите комети.
Цитирания по-горе муртафларски надпис, заедно с
Чудната ябълчица трябва да стоят в началото на
книжката по история на България. Какво е било преди
това не е дадено да се знае от човек.
Тук символиката не е очевидна, за това няма да
правим разбор.
С появата на снахите божественото семейство стана
12 (както веднага забеляза д-р Св. Попов). Това
заслужава специално внимание, тъй като Янкул (той и
Юпитер, Зевс, Мардук) е в основата на българския
календар. Тук има 12 божествени елемента, разделени
по равно – 6 мъжки и 6 женски.
Следващата песен е лазарска от сборника на
Шапкарев, № 97, от Костурско, записана от учителя
П. Орлев.
Седнал ми е стари Яно
да ми яде, да ми пие,
на сам дено, на Великден,
с неговите пет синови,
с неговите мили сна’и, с неговата първа любна;
да ми яде, да ми пие
симид лебец от фурната,
рудо ягне препечено,
ройно вино преточено,
баш ракия преварена.
Преропало на дворови.
-Шчо ропова на дворови ?
-Ой ти, татко, стари Яно,
житари се, жито саке !
-На ти, синко, ключовите,
да отключиш амбарите,
да му дадеш бел пченица...
Около Янкуловата софра са се подредили 12-те
месеца. Пръв е Янкул – януари. Следват : Янкулица, 1-
ви син, 1-ва снаха и т.н.
На трапезата има 2 храни и 2 напитки, които са
символи на 4-те сезона – лято – хляб; пролет-
печено агне; есен- вино; зима- ракия. Изборът на
храни и напитки не е произволен. Същото важи и за
редът в който се изброяват. Преди всичко тия, които
тропат на двори не са гости, а молители. Формата на
молба няма нищо общо с християнското “Моля ти се
Господи”, а е същото, като “Дай Боже дож” при обреда
“пеперуда”.
Житарите искат жито. И Янкул се разпорежда с
ключовете от небесния хамбар. По същия начин
винарите искат вино, а ракиярите – ракия. Наличието
ключовете от небесния хамбар. По същия начин
винарите искат вино, а ракиярите – ракия. Наличието
на печено агне на Великденска трапеза
показва дохристиянска традиция. Тук е праобраза на
Гергьов ден, който може и да е носил име Великден.
Той се е празнувал през (от) първия ден на петия
месец. Съответства на празника Белтеин на келтите.
Мъжките месеци, които се падат на Янкуловите
синове са : III, V, VII, IX, XI. След като гощавката
става през петия месец (втория син), следващия по ред
син е третия. На него Янкул дава ключовете от
хамбара. Това е месецът след лятното слънцестояне –
седмия - време за жътва. Тогава се отключват
небесните хамбари и житарите получават исканото.
(Големия радетел на българщината Х. Тзавела
казва, че за всяка народна песен може да се напише
монография...)
На винарите вино дава снахата “по – средна”. В
сметката трябва да включим оставащите женски
месеци VIII, X, XII. Среден е месец X – елем.
Очевидно тогава ври и превира виното.
На ракиярите благата ракия дава най – малката
снаха. Тук се докосваме до неизвестна до сега страна
от българския бит, а именно – ракията са я варили през
последния месец на годината.
Нормално е гостите да похлопат на портите. В
случая те неизвестно как се появяват на Янкуловите
“равни дворове” и какво правят – тропат. Като вземем
предвид сакралната същност на Янкул, това трябва да
представлява цялостен ритуал. По цялата земя
Българска на сам ден Великден се люлеят и тропат хора. Мегданът – това е за ритуалния танц дворът
на Янкул. Хорото се вие в звезден ритъм (виж
Т.Танев). Хората са различни. Дружно набиват
стъпките житари – посланието за голям берекет трябва
добре да се чуе. Не остават по назад и другите
молители, и всяка група играе свое си хоро (като
стъпки, мелодия, такт). По хорото Янкуловата челяд
трябва да определи що за люде са тия играчи и какво
искат. И месец VII точно долавя ритъма на житарското
хоро, както и Х месец хорото на винарите.
Двойката “хоро-Янкул” не може да бъде разкъсана.
Юпитер е Тор (Thorsday-четвъртък). Геометричното
тяло тор лесно се дефинира като геврек и още по-лесно
като “змия, захапала опашката си”. Това е символ на
началото и края, също като сключеното хоро. Значи е
вярно: змия – Юпитер – Тор – Хор – хоро – змия.
Хорото е Янкулов ритуал.
Несключеното хоро има име “буенец”. Буенеца “се
вие като смочага”, т.е. змията е на лице. За значение на
думата “буенец” предлагаме “змей”. То се получава от
сравняването на “е ти сабя – е ми руса глава” и
руското”моей буйной головой”. Връзката сур – рус –
змей е разисквана от други автори, а змей-змия следва
от Дръстър и Силистра-две имена на един град.
В песен, записана в с. Бяла черква, Търновско се
пее:
“Де гиди Великден, Гюргьов ден;
дето йе цяла неделя;
що не йе цяла година -; на оро да са наода;
на либе да са налиба.”
БНТ т. XIII № 604.
Тук става дума за един празник. Малко по-
продължителен, но един.
Потвърждение на горното твърдение намираме в
песен №83(50) :
“Мела Гергана дворове;
със шимширени клонове;
по Великден, по ората;
по Гергьовден, по люлките...”
Метенето с чимширени клони явно е част от
някакъв ритуал. Обърнете внимание на това - кога мете
Гергана? Единството на действието поражда и
единство на определенията, сиреч Великденското хоро
и Гергьовската люлка стават едновременно! До този
извод ни доведе и агнето на Великденската трапеза, но
сега ще обърнем внимание на същността на люлката и
хорото като ритуал. Поставянето им в равностойна
позиция в песента говори за еднаква ритуална
значимост. Ще изходим от скромния си опит – на
гергьовската люлка се люлеят “за конопи”! Ще
цитираме следното:“ На много места из Европа
танците и високите скокове са общоприети
хомеопатични средства, с които посевите се
“подканят” да растат нависоко. Във Франш-Конт,
например, казват, че трябва да танцуваш на карнавала,
та конопът да порасте високо”.
показва дохристиянска традиция. Тук е праобраза на
Гергьов ден, който може и да е носил име Великден.
Той се е празнувал през (от) първия ден на петия
месец. Съответства на празника Белтеин на келтите.
Мъжките месеци, които се падат на Янкуловите
синове са : III, V, VII, IX, XI. След като гощавката
става през петия месец (втория син), следващия по ред
син е третия. На него Янкул дава ключовете от
хамбара. Това е месецът след лятното слънцестояне –
седмия - време за жътва. Тогава се отключват
небесните хамбари и житарите получават исканото.
(Големия радетел на българщината Х. Тзавела
казва, че за всяка народна песен може да се напише
монография...)
На винарите вино дава снахата “по – средна”. В
сметката трябва да включим оставащите женски
месеци VIII, X, XII. Среден е месец X – елем.
Очевидно тогава ври и превира виното.
На ракиярите благата ракия дава най – малката
снаха. Тук се докосваме до неизвестна до сега страна
от българския бит, а именно – ракията са я варили през
последния месец на годината.
Нормално е гостите да похлопат на портите. В
случая те неизвестно как се появяват на Янкуловите
“равни дворове” и какво правят – тропат. Като вземем
предвид сакралната същност на Янкул, това трябва да
представлява цялостен ритуал. По цялата земя
Българска на сам ден Великден се люлеят и тропат хора. Мегданът – това е за ритуалния танц дворът
на Янкул. Хорото се вие в звезден ритъм (виж
Т.Танев). Хората са различни. Дружно набиват
стъпките житари – посланието за голям берекет трябва
добре да се чуе. Не остават по назад и другите
молители, и всяка група играе свое си хоро (като
стъпки, мелодия, такт). По хорото Янкуловата челяд
трябва да определи що за люде са тия играчи и какво
искат. И месец VII точно долавя ритъма на житарското
хоро, както и Х месец хорото на винарите.
Двойката “хоро-Янкул” не може да бъде разкъсана.
Юпитер е Тор (Thorsday-четвъртък). Геометричното
тяло тор лесно се дефинира като геврек и още по-лесно
като “змия, захапала опашката си”. Това е символ на
началото и края, също като сключеното хоро. Значи е
вярно: змия – Юпитер – Тор – Хор – хоро – змия.
Хорото е Янкулов ритуал.
Несключеното хоро има име “буенец”. Буенеца “се
вие като смочага”, т.е. змията е на лице. За значение на
думата “буенец” предлагаме “змей”. То се получава от
сравняването на “е ти сабя – е ми руса глава” и
руското”моей буйной головой”. Връзката сур – рус –
змей е разисквана от други автори, а змей-змия следва
от Дръстър и Силистра-две имена на един град.
В песен, записана в с. Бяла черква, Търновско се
пее:
“Де гиди Великден, Гюргьов ден;
дето йе цяла неделя;
що не йе цяла година -; на оро да са наода;
на либе да са налиба.”
БНТ т. XIII № 604.
Тук става дума за един празник. Малко по-
продължителен, но един.
Потвърждение на горното твърдение намираме в
песен №83(50) :
“Мела Гергана дворове;
със шимширени клонове;
по Великден, по ората;
по Гергьовден, по люлките...”
Метенето с чимширени клони явно е част от
някакъв ритуал. Обърнете внимание на това - кога мете
Гергана? Единството на действието поражда и
единство на определенията, сиреч Великденското хоро
и Гергьовската люлка стават едновременно! До този
извод ни доведе и агнето на Великденската трапеза, но
сега ще обърнем внимание на същността на люлката и
хорото като ритуал. Поставянето им в равностойна
позиция в песента говори за еднаква ритуална
значимост. Ще изходим от скромния си опит – на
гергьовската люлка се люлеят “за конопи”! Ще
цитираме следното:“ На много места из Европа
танците и високите скокове са общоприети
хомеопатични средства, с които посевите се
“подканят” да растат нависоко. Във Франш-Конт,
например, казват, че трябва да танцуваш на карнавала,
та конопът да порасте високо”.
Изводът е,че Великденското хоро е ритуал за плодородие.
От “Време разделно” на А. Дончев знаем,
че “ляв вир”, вир в който водата се движи на ляво е
“омагьосан”. Великденското хоро се върти на ляво с
единствената цел да се направи магия. Това обяснява
безропотното поведение на Янкул – на магията той е
длъжен да се подчини. При това, според народните
вярвания, Еньо е закрилник на магьосниците.
На Великден по цяла България се е правил
магически ритуал – хоро. За подсилване на магията са
завъртали хорото на ляво. Целта на магията е
комплексното плодородие – за хляба, виното, ракията.
Обект на магията е Янкул ; правилно направената
магия го задължава да даде берекет.
За астрологичната същност на хорото обръща
внимание г-н Николай Радев – Алдебаран. Според него
хорото дублира енергетичния модел на слънчевата
система. С движението си в посока обратна на
часовниковата стрелка се получава по закона на
подобието мощен вибрационен резонанс, проникващ
навън и навътре. Когато хорото се върти на дясно –
има натрупване, акумолиране на енергия; когато
хорото се люшне на ляво – има излъчване на енергия
сиреч послание.
Календарния ред дълбоко е проникнал в същността
на бита на българите. В една песен уговарят момиче да
се потурчи. Тя е почти съгласна, но отказва с
думите:”Как да се потурча, като те празници нямат.
Един байрям имат и то никой не го знае кога се пада”.
“омагьосан”. Великденското хоро се върти на ляво с
единствената цел да се направи магия. Това обяснява
безропотното поведение на Янкул – на магията той е
длъжен да се подчини. При това, според народните
вярвания, Еньо е закрилник на магьосниците.
На Великден по цяла България се е правил
магически ритуал – хоро. За подсилване на магията са
завъртали хорото на ляво. Целта на магията е
комплексното плодородие – за хляба, виното, ракията.
Обект на магията е Янкул ; правилно направената
магия го задължава да даде берекет.
За астрологичната същност на хорото обръща
внимание г-н Николай Радев – Алдебаран. Според него
хорото дублира енергетичния модел на слънчевата
система. С движението си в посока обратна на
часовниковата стрелка се получава по закона на
подобието мощен вибрационен резонанс, проникващ
навън и навътре. Когато хорото се върти на дясно –
има натрупване, акумолиране на енергия; когато
хорото се люшне на ляво – има излъчване на енергия
сиреч послание.
Календарния ред дълбоко е проникнал в същността
на бита на българите. В една песен уговарят момиче да
се потурчи. Тя е почти съгласна, но отказва с
думите:”Как да се потурча, като те празници нямат.
Един байрям имат и то никой не го знае кога се пада”.
В следващата песен божественото семейство е в
пълен комплект.
Седнал ми е стари Яно
и до него Яноица
на постели бабукерни,
на перници копринени;
синои му свеки светат,
а снаи му диван стоят,
а внуци му слуга служат...
БНТ т.5, стр. 299, Прилепско
В тая почти статична картина се движат единствено
внуците. На господарското ложе са главните – Янкул и
Янкулица. Синовете отново по канона на Дао излъчват
светлина, за разлика от снахите. Внуците на Янкул са
синове божи или смъртни. За тях стари Яно е дядо.
Дядо Господ.
Обръщаме внимание,че песните за Янкул са
предимно лазарски. Предлагаме още една лазарска
песен (БНТ т. 5 стр. 378).
Летеа ми, летеа, Лазаре
девет реда гълъбе.
Дека на стан да паднат?
-У Янкови дворове!
Он на либе говори:
-Пойди, либе, пристъпи,
та юземи ключове,
та отклопи амбаре... Считаме, че деветте ята гълъби може да се
съпоставят с деветте тераси на пирамидата в Чичен
Итца. Гълъбът може да бъде ден или година. При
всички положения, гълъбът трайно присъства в
песните за Янкул и има календарна роля.
Заслужава да обърнем внимание и на Янкулица.
Леле, Янко, мили сине
............................................
Всяка вечер коня ковеш,
плочи туряш чисто сребро,
клинци ковеш сухо злато
.............................................
във планина във пустиня,
тамо либя самовила,
самовила първо либе.
СбНУ ХХVIII стр. 432, с. Вресово, Айтоско
Комбинацията “самодива – първо либе” не е често
срещана. Като сравним с “Янкулица – първо либе”,
може да се твърди, че Янкул не е женен за обикновена
девойка, което следва и от “сребрен корен, злати
гранки”. Когато самодива се омъжи за човек, бракът
винаги е нетраен, дори да се роди дете.
От една страна имаме за двойката Янкул-Янкулица,
че съвпада с Юпитер-Слънце. От друга страна
самодивата (сомор-див) или мишка-богиня се
различава от съседната зодия вол. Ако приемем
заемане от Слънцето на “територия” от зодия “мишка”,
ще получим, че самодивата има слънчева характеристика.
пълен комплект.
Седнал ми е стари Яно
и до него Яноица
на постели бабукерни,
на перници копринени;
синои му свеки светат,
а снаи му диван стоят,
а внуци му слуга служат...
БНТ т.5, стр. 299, Прилепско
В тая почти статична картина се движат единствено
внуците. На господарското ложе са главните – Янкул и
Янкулица. Синовете отново по канона на Дао излъчват
светлина, за разлика от снахите. Внуците на Янкул са
синове божи или смъртни. За тях стари Яно е дядо.
Дядо Господ.
Обръщаме внимание,че песните за Янкул са
предимно лазарски. Предлагаме още една лазарска
песен (БНТ т. 5 стр. 378).
Летеа ми, летеа, Лазаре
девет реда гълъбе.
Дека на стан да паднат?
-У Янкови дворове!
Он на либе говори:
-Пойди, либе, пристъпи,
та юземи ключове,
та отклопи амбаре... Считаме, че деветте ята гълъби може да се
съпоставят с деветте тераси на пирамидата в Чичен
Итца. Гълъбът може да бъде ден или година. При
всички положения, гълъбът трайно присъства в
песните за Янкул и има календарна роля.
Заслужава да обърнем внимание и на Янкулица.
Леле, Янко, мили сине
............................................
Всяка вечер коня ковеш,
плочи туряш чисто сребро,
клинци ковеш сухо злато
.............................................
във планина във пустиня,
тамо либя самовила,
самовила първо либе.
СбНУ ХХVIII стр. 432, с. Вресово, Айтоско
Комбинацията “самодива – първо либе” не е често
срещана. Като сравним с “Янкулица – първо либе”,
може да се твърди, че Янкул не е женен за обикновена
девойка, което следва и от “сребрен корен, злати
гранки”. Когато самодива се омъжи за човек, бракът
винаги е нетраен, дори да се роди дете.
От една страна имаме за двойката Янкул-Янкулица,
че съвпада с Юпитер-Слънце. От друга страна
самодивата (сомор-див) или мишка-богиня се
различава от съседната зодия вол. Ако приемем
заемане от Слънцето на “територия” от зодия “мишка”,
ще получим, че самодивата има слънчева характеристика.
Намесва се и слънчевия бог Шамаш,
който пък заема зодия “сомор”. Тук случаят е
аналогичен на змей-змия.
Янкуловото семейство е без “пукнатини”.
Максималния брой синове достига 9, а заедно със
снахите божествената чета става 20. Какво показва
това число ?
Скитите казвали, че страната им е квадрат, с
дължина 20 дни езда на кон.
След като извършил свещения ритуал –
измерването, канасубиги Омуртаг свидетелства за
разстояния 20 000 разтега между преславните дворци
(храмове) и преславната гробница между тях.
Двадесет години Одисей скита по света.
От (48) стр. 34 : “В “Теогония” на Хезиод присъства
следния любопитен откъс:
Девет нощи и дни наковалня от бронз ако пада,
чак на десетия тя от небето ще стигне земята;
девет нощи и дни наковалнята трябва да пада,
чак на десетия тя от земята тартара ще стига. “
В последния случай 20 е свързано с размера на
вселената. Смисълът му е за необятност, безброй.
По всичко личи, че великият Български владетел е
упражнил правото си да мери. Той не е “оригинален” –
и фараоните са го правили (погребвани са с мерна
пръчица). Това като че ли няма нищо общо с
геодезията. Може да се очаква, че е спазено свещеното
Север – Юг; в случая обърнато на 180 градуса (стар
дворец – нов дворец). Числото 20 има и календарна стойност – толкова са
месеците в календара на маите. Числото 20 те наричат
уиник = човек.
Още за Янкулица - научаваме женитбата на Янкул
за Делидимка дрянополка презморчанка. Девер на
сватбата е Марко. Деверът може да бъде и брат на
младоженеца, но по-близо до неговата функция
“побратим”. Та Марко трябва да преведе безопасно
сватбата през морето (хаоса); за тая цел той разделя
морето и сватбата минава по сухо. Далече е село Дряно
поле. И никой не знае къде е точно. От други песни се
знае, че там ходят Юнаците, в Дрянополската механа
правят юнашки запои, че чак забравят за основната си
задача – бой да се бият на ползу роду. Белезите на
Дряно поле – самодиви, юнаци, на край света съвпадат
с основните характеристики на село Кушкундалево от
приказката на Н. Райнов. Кушкундалево пък съвпада с
Шамбала ! В думата Кушкундалево могат да се открият
Кушан, асирийския Кандалану и силата кундалини.
Ако приемем, че Дряно поле и Змейско поле са
едно и също нещо, то можем да идентифицираме
Дряно поле с космоса. Той е извън Земята и там няма
човеци, а самодиви, юнаци и богове.
За сега не разполагаме с мелодиите на
разглежданите песни. Това е доста неприятно, тъй като
без мелодия песен няма. Все пак, по аналогия, която ще
обясним по-долу и предвид осмосричния стих,
предполагаме, че такта им е 5/8. “От
старогръцките паметници, химнът на Аполона, който
от скоро време е открит, има 5/8 такт с 4 срички
обикновено във всеки отделен такт (рядко три или 5)”.
Има песни със явно сакрален текст, а такта им е
5/16, 8/8 и др. Известна яснота внася уточнението:
“Често една и съща песен намираме в тактове 7/16,
3/8, и 5/8. Обикновено явление е по време на игра на
хорото, певиците да пеят песента в 3/8, а пред
микрофона в 5/8, както и обратно”. Това е доста
ценно сведение, което търси своето обяснение.
Оказва се, че песните за обряда “пеперуда” също са
в 5/8. Всичко това затвърди убеждението, че музиката
съдържа в себе си информация, която другите носители
вече са изгубили. Трябва да се потърси някакво
съответствие с химните на Авестата и др.
Изследването “в такт 5/8” е в началото си, а вече се
оформиха изводи. 5/8 е един от най-простите
неравноделни тактове. Естествено е да се свържат
първите химни с първичния 5/8. Защото химните не са
писани от пастири, а от жреци в храм. Не се знае кой ги
е сътворил, но във тях има много българско. На
основата на простите неравноделни тактове са
изградени по-сложни. За да не им кажат “български”
тактове, употребяват термина “балкански”, без да
подозират, че това са синоними.
който пък заема зодия “сомор”. Тук случаят е
аналогичен на змей-змия.
Янкуловото семейство е без “пукнатини”.
Максималния брой синове достига 9, а заедно със
снахите божествената чета става 20. Какво показва
това число ?
Скитите казвали, че страната им е квадрат, с
дължина 20 дни езда на кон.
След като извършил свещения ритуал –
измерването, канасубиги Омуртаг свидетелства за
разстояния 20 000 разтега между преславните дворци
(храмове) и преславната гробница между тях.
Двадесет години Одисей скита по света.
От (48) стр. 34 : “В “Теогония” на Хезиод присъства
следния любопитен откъс:
Девет нощи и дни наковалня от бронз ако пада,
чак на десетия тя от небето ще стигне земята;
девет нощи и дни наковалнята трябва да пада,
чак на десетия тя от земята тартара ще стига. “
В последния случай 20 е свързано с размера на
вселената. Смисълът му е за необятност, безброй.
По всичко личи, че великият Български владетел е
упражнил правото си да мери. Той не е “оригинален” –
и фараоните са го правили (погребвани са с мерна
пръчица). Това като че ли няма нищо общо с
геодезията. Може да се очаква, че е спазено свещеното
Север – Юг; в случая обърнато на 180 градуса (стар
дворец – нов дворец). Числото 20 има и календарна стойност – толкова са
месеците в календара на маите. Числото 20 те наричат
уиник = човек.
Още за Янкулица - научаваме женитбата на Янкул
за Делидимка дрянополка презморчанка. Девер на
сватбата е Марко. Деверът може да бъде и брат на
младоженеца, но по-близо до неговата функция
“побратим”. Та Марко трябва да преведе безопасно
сватбата през морето (хаоса); за тая цел той разделя
морето и сватбата минава по сухо. Далече е село Дряно
поле. И никой не знае къде е точно. От други песни се
знае, че там ходят Юнаците, в Дрянополската механа
правят юнашки запои, че чак забравят за основната си
задача – бой да се бият на ползу роду. Белезите на
Дряно поле – самодиви, юнаци, на край света съвпадат
с основните характеристики на село Кушкундалево от
приказката на Н. Райнов. Кушкундалево пък съвпада с
Шамбала ! В думата Кушкундалево могат да се открият
Кушан, асирийския Кандалану и силата кундалини.
Ако приемем, че Дряно поле и Змейско поле са
едно и също нещо, то можем да идентифицираме
Дряно поле с космоса. Той е извън Земята и там няма
човеци, а самодиви, юнаци и богове.
За сега не разполагаме с мелодиите на
разглежданите песни. Това е доста неприятно, тъй като
без мелодия песен няма. Все пак, по аналогия, която ще
обясним по-долу и предвид осмосричния стих,
предполагаме, че такта им е 5/8. “От
старогръцките паметници, химнът на Аполона, който
от скоро време е открит, има 5/8 такт с 4 срички
обикновено във всеки отделен такт (рядко три или 5)”.
Има песни със явно сакрален текст, а такта им е
5/16, 8/8 и др. Известна яснота внася уточнението:
“Често една и съща песен намираме в тактове 7/16,
3/8, и 5/8. Обикновено явление е по време на игра на
хорото, певиците да пеят песента в 3/8, а пред
микрофона в 5/8, както и обратно”. Това е доста
ценно сведение, което търси своето обяснение.
Оказва се, че песните за обряда “пеперуда” също са
в 5/8. Всичко това затвърди убеждението, че музиката
съдържа в себе си информация, която другите носители
вече са изгубили. Трябва да се потърси някакво
съответствие с химните на Авестата и др.
Изследването “в такт 5/8” е в началото си, а вече се
оформиха изводи. 5/8 е един от най-простите
неравноделни тактове. Естествено е да се свържат
първите химни с първичния 5/8. Защото химните не са
писани от пастири, а от жреци в храм. Не се знае кой ги
е сътворил, но във тях има много българско. На
основата на простите неравноделни тактове са
изградени по-сложни. За да не им кажат “български”
тактове, употребяват термина “балкански”, без да
подозират, че това са синоними.
Ще разгледам 2
разновидности на такта:
Първо – 2 осминки и четвъртинка с точка ;
разновидности на такта:
Първо – 2 осминки и четвъртинка с точка ;
Второ – 3 осминки и четвъртинка.
Общото между тях е, че имат късо и дълго време.
Очевидно химнът на Аполон започва в такт три
осминки и четвъртинка.
“Изгреяла месечинка”, т.е. химнът на Изида – в
такт две осминки и четвъртинка с точка. Любопитно
е, че една добружанска песен за “Каля жетварка” е в
същия такт.”
По естествен път се стига до извода: има “мъжки” и
“женски” тактове. По ”мъжки” започва най-добрата
симфония на най-добрия композитор, наречена
“Heroika”. Ин и Ян; Инана и Янкул; женско и мъжко;
чифт и тек; 2 и 3. Толкова ще удари камбаната когато
ни дойде времето.
С три четвъртинки и едно “провлачено” време
стигаме до Дайчовото” хоро. По горната хипотеза това
трябва да бъде “мъжко” хоро. Една фигура се състои от
4 такта, за които се описва нещо като триъгълник,
хорото се свива и разпуска и малко се завърта от ляво
на дясно. За всеки такт се правят 3 стъпки и един
подскок; общо 12 стъпки и 4 подскока. Как да не го
свържем с 12-те месеца и 4-те сезона! В първите 2
такта хорото се свива – ето ги двата топли сезона; при
разширяването, както знаем от физиката,
температурата пада – ето ги и студените сезони и т.н.
Структура, подобна на Дайчовото хоро имат и
Радомирско, Самоковско, Сворнато и ...Мъжко хоро
(КД “Любими български хора и ръченици” Golden
Records,С 2001; БНТ т13).
Общото между тях е, че имат късо и дълго време.
Очевидно химнът на Аполон започва в такт три
осминки и четвъртинка.
“Изгреяла месечинка”, т.е. химнът на Изида – в
такт две осминки и четвъртинка с точка. Любопитно
е, че една добружанска песен за “Каля жетварка” е в
същия такт.”
По естествен път се стига до извода: има “мъжки” и
“женски” тактове. По ”мъжки” започва най-добрата
симфония на най-добрия композитор, наречена
“Heroika”. Ин и Ян; Инана и Янкул; женско и мъжко;
чифт и тек; 2 и 3. Толкова ще удари камбаната когато
ни дойде времето.
С три четвъртинки и едно “провлачено” време
стигаме до Дайчовото” хоро. По горната хипотеза това
трябва да бъде “мъжко” хоро. Една фигура се състои от
4 такта, за които се описва нещо като триъгълник,
хорото се свива и разпуска и малко се завърта от ляво
на дясно. За всеки такт се правят 3 стъпки и един
подскок; общо 12 стъпки и 4 подскока. Как да не го
свържем с 12-те месеца и 4-те сезона! В първите 2
такта хорото се свива – ето ги двата топли сезона; при
разширяването, както знаем от физиката,
температурата пада – ето ги и студените сезони и т.н.
Структура, подобна на Дайчовото хоро имат и
Радомирско, Самоковско, Сворнато и ...Мъжко хоро
(КД “Любими български хора и ръченици” Golden
Records,С 2001; БНТ т13).
Химните на Янкул са приемани за коледни,
йордановденски, лазарски и еньовденски песни. Може
би така са били запазени основните понятия на битието
на нашите предци.
Записването на народни песни започва в средата на
XIX в. До тогава те са предавани устно, по някога без
да се знае точното значение, но със съзнанието, че това
е много важно, че това е наследство.
Навярно част от това богатство е загубено
безвъзвратно. Все пак най-важното, най-същественото
е оцеляло.
Наш дълг е да поемем своята част от бремето и
да го предадем на идващото поколение.
svetogled.hit.bg/0%20ENKI.pdf
йордановденски, лазарски и еньовденски песни. Може
би така са били запазени основните понятия на битието
на нашите предци.
Записването на народни песни започва в средата на
XIX в. До тогава те са предавани устно, по някога без
да се знае точното значение, но със съзнанието, че това
е много важно, че това е наследство.
Навярно част от това богатство е загубено
безвъзвратно. Все пак най-важното, най-същественото
е оцеляло.
Наш дълг е да поемем своята част от бремето и
да го предадем на идващото поколение.
svetogled.hit.bg/0%20ENKI.pdf
Катедралният храм на гр.Варна е “Успение на Св.Богородица”. Допуска се, че има връзка между името на града и богинята, за което сега няма доказателства. Интересен архитектурен елемент върху катедралата е поясът от по две четворки кръгове върху всяка от стените. По осем на стена. Във всеки кръг има вписан равнораменен кръст.
Няма коментари:
Публикуване на коментар