На 14 юни ще се проведе вече традиционната руска хибридна информационна операция, наречена „Шествие за семейството“. Кои са основните играчи? Сдружение РОД – Една от най-добрите установени хибридни структури в България, специализирана в т.нар. lawfare (водене на политически битки чрез правни инструменти). Пламен Мирянов – Наследникът на строителна фирма "Артекс", който се опитва да моделира обществото по своята особена визия за българско нео-православие. Оперира чрез сдружение „Нашият дом е България“ (същото като слоган на Артекс) и радио Зорана. Съвсем неприкрити информационни операции на руските тайни служби като „Съюза на православните журналисти“. Кристиян Шкварек и Новите консерватори – Група с политически амбиции да внесат „американски консерватизъм“. В крайна сметка внасят путинизъм. Как действа манипулацията? Техниката е проста: използва се повърхностна асоциация с ценности като любов, вяра и загриженост за демографията (кажи честно, Шкварек!) чрез реалната цел на събитието, което е съвсем друго – генериране на разделение и омраза. Събитието се провежда всяка година, нарочно насрочено в деня на София Прайд. Когато организаторите бъдат питани защо не го правят, например, на Деня на християнското семейство (21 ноември), те се гърчат без да могат да дадат ясен отговор. Истинската причина е проста: търси се конфронтация, полицейско население и усещане за извънредност. Търси се повод за предизивкване на насилие. И разбирам се повод да се развеят пак руски бойни знамена в България
Изтезания и репресии в Русия на Путин. Говори Мариана Кацарова - специален докладчик на ООН за РФ
Това са болшевишките блатници !
Аргатите им тук са същите !
Genoveva Geneva
В една от най-масовите депортации от Съветския съюз, през юни 1941 г., десетки хиляди хора от анексираните от СССР Естония, Латвия, Литва, окупирана Полша (днешни Западен Беларус и Западна Украйна) и Молдова са депортирани в Сибир.
Депортацията се провежда една година след окупацията и анексирането на балтийските държави и Бесарабия и Северна Буковина, и е насочена към „антисъветски елементи“. Официално е наречена „Резолюция за изселване на социално чужди елементи от Балтийските републики, Западна Украйна, Западен Беларус и Молдова“. Организирана е съгласно насоките на началника на съветските тайни служби (НКВД) Лаврентий Берия и одобрена от Иван Серов – народен комисар на вътрешните работи – в така наречените „Инструкции на Серов“, в които се посочва, че депортациите ще бъдат извършени възможно най-тайно, тихо и бързо.
Рано сутринта на 14 юни 1941 г. хората от списъците са събуждани и им е изчитана заповед за арест и депортация без съдебен процес или решение. Цялото им имущество е конфискувано и обявявано за държавна собственост.
Близо 43 000 естонци, латвийци и литовци са натъпкани в каруци и влакове, включително бременни жени и тежко болни възрастни.
Инструкциите от Москва изискват разделянето на мъжете от семействата им. Мъжете са хвърлени в сибирските различни ГУЛАГ-ове (Главно управление на трудово-поправителните лагери) в най-източните територии на Съветския съюз. Повечето от тях умират там. Жените и децата са разселени в принудителни селища в Омска и Новосибирска област, Красноярския и Алтайския край и Казахстан. Деца и възрастни хора са транспортирани най-вече до Казахстан, областта на Алтай, руската република Коми, региона на Томск и арктическата зона. 40% от депортираните литовци и 25% от депортираните естонци са деца на възраст под 16 години. Над 400 естонски евреи, около 10% от общия им брой, също са депортирани.
Арестите и депортацията са запланувани от началото на 1930-те и са извършени от съветските централни и местни власти. Според някои те започват скоро, след като в Естония, Латвия и Литва съгласно двустранни договори влизат съветски войски на 15 юни 1940 г. През октомври и ноември 1940 г. съветски органи създават списък с „антисъветски елементи“, включващ членове на некомунистически партии, недостатъчно верни комунисти, членове на националистични и религиозни организации, полицаи и служители в затворническата система, офицери от местните въоръжени сили, бивши офицери от Руската империя, доброволци в антисъветски въоръжени сили от 1918 – 1919 г., граждани и поданици от чужди държави, работници в чуждестранни фирми и посолства, кореспондиращи с чужди страни или чуждестранни консулства, филателисти; проститутки; изучаващи есперанто, бивши правителствени и други високопоставени държавни и съдебни служители, служители на Червения кръст, банкери, аристократи.
Сред хората в списъците за депортация са много учители и професори, ученици и студенти, земеделци, промишлени работници и занаятчии. Политическата и културната сфери и на трите държави остават силно опустошени.
Над половината от депортираните умират бързо от глад и умора, като най-ранните жертви са бременни жени и родените от тях в каруците деца. В края на 1941 г. в съветските затворнически лагери са проведени разпити и са обявени съдебни решения, по силата на които стотици от задържаните са убити чрез разстрел.
Смъртността сред депортираните в ГУЛАГ-овете се оценява на 60%.
Книгата Как призракът на комунизма управлява нашия свят хвърля светлина върху системата от концентрационни лагери ГУЛАГ и тяхното зловещо предназначение. Започната от Ленин през 1918 г., тя се разраства до чудовищни мащаби под ръководството на Сталин, тъй като комунистическата партия засилва политическия си терор и провежда все по-големи чистки. Към момента на смъртта на Сталин през 1953 г. в Съветския съюз има 170 управления на ГУЛАГ, в които са разположени повече от тридесет хиляди отделни лагера, наречени от Александър Солженицин “Архипелаг ГУЛАГ” в едноименната му книга. Солженицин изброява тридесет и един различни метода, които съветската тайна полиция е използвала, за да изтощи силите на затворниците си и да ги принуди да признаят за всяко престъпление.
Изпратените в ГУЛАГ страдат от постоянен недостиг на храна и дрехи, като същевременно са принудени да полагат тежък физически труд по 12-16 часа на ден в мразовития студ на руската зима. Смъртността е огромна. Много хора са хвърлени в затвора заедно с целите си семейства. Не са пощадени дори възрастните хора, някои от които са 80-годишни. Осъдените варират от високопоставени партийни лидери, държавни ръководители и военни командири до напълно обикновени граждани от всички сфери на живота, включително вярващи, инженери, техници, лекари, студенти, професори, работници и селяни.
Според консервативни оценки повече от половин милион затворници загиват в системата на ГУЛАГ между 1930 и 1940 г., в годините на предвоенния терор на Сталин. Системата е официално разпусната през 1960 г. Макар че истинският брой остава неизвестен, се смята, че 18 милиона души са били затворени в лагерите, а повече от 1,5 милиона са загинали.
Обикновено се смята, че концентрационните лагери са създадени от нацистите, но именно съветската система ГУЛАГ предшества подобни форми на репресии по целия свят, както в комунистическите, така и в некомунистическите режими. Според бившия офицер от съветското военно разузнаване и популярен историк Виктор Суворов, преди Втората световна война Адолф Хитлер изпраща офицери от Гестапо в Русия, за да разгледат лагерите в СССР и да се поучат от опита, който съветските власти са натрупали при управлението им.
По силата на естонски закон от 18 февруари 2002 г. депортациите са престъпление срещу човечеството и отговорна за депортациите на естонци през 1940-те години е Комунистическата партия на СССР. По силата на същия закон лична отговорност за това престъпление не носят всички членове на партията, а участниците в депортациите.
Днес в прибалтийските страни Латвия, Литва и Естония е ден за възпоменание и официален траур в памет на хилядите жертви на съветския режим.
TET
Кадър от филма „Иван Денисович“, 2021
Няма коментари:
Публикуване на коментар