https://www.youtube.com/watch?v=0iqH39O5L1s
https://www.youtube.com/watch?v=QYIhTwPlWFI
Ятрус и Йетерус са древните названия на Янтра, професионалистите дават значение " бърза" [река], но пропускат да отбележат, че още през XIX в. Вилхелм Томашек е дал тълкуване с прилагателното ѩдръ – бърз.
*Тракийското название Тимакус е древният вариант на Тимок, като началния елемент Тим- е тълкуван със стблг. тьма - тъма. Киаброс е древното тракийско име на Цибрица, Цибър, то е тълкувано с цибър, цибрея - светлея, но се смята, че цибрея е заемка, защото не се среща в руски, полски и т.н. Тази аргументация е несеиозна, но пък става пределно ясно, че древните тракийски речни названия Ятрус, Йетерус, Тимакус, Киаброс и др. са лесно обясними на български език.
От друга страна съвременните речни названия Бялата река, Белица, Стара река, Бебровска река и др. имат ясни успоредици с тракийски названия като Бела, Бела-стура, Стар [аскенос], бебрики. Това е поредното доказателство, че тракийски и български са две названия на един и същ език, но от различни епохи.
Вливането на река Големи Дрин в река Буна
Тъй като Охридското езеро чрез река Черни Дрин се оттича в Дрин, а и албанските земи са под българска власт през средновековието, Иван Вазов отбелязва изрично реката, като българска такава.
Алексей Жалов
Увод По инициатива на А.Жалов, в периода 2002 г., Българската федерация по спелеология проведе експедиция, извършваща цялостно извършване на теренни проучвания на пещери в района на област Голо Бърдо, Източна Албания. В експедицията взеха участие инициаторът и спелеолозите Н.Ланджев и Н.Гладнишки от София. Поради краткото време на престой беше възможно да се проучи по-детайлно само района на с.Стеблево. В процеса на решаването на основната задача на експедицията има възможност да съберем определен брой местни топоними, чието разглеждане е и нашата последна работа. Село Стеблево Село Стеблево се намира в южната част на областта Голо Бърдо, Източна Албания в западния склон на планинския масив Радуч (Радук) (2084 м.н.в). Административното селището попада в състава на община Либращ и е в непосредствена близост до държавната граница между Република Албания и Македония. Според Е.Миланов (Миланов, 2001:17) и информация за местните жители (И.Тамизи и Е.Джини) до 1991 г. селото е било населено от 500 жители с мюсулманско вероизповедание и основен поминък дърводобив, планинско замеделие, овощарство и животновъдство. В селото има полуразрушена джамия и училищна сграда - нефункционираща. По данни на посочените и други информатори, в периода 1991-1992 г., главно по икономически причини, около 200 семейства са се изселили от с.Стеблево в близки и по-далечни големи населени места като градовете Либращ, Елбасан, Дурес и най-вече Тирана. Понастоящем селото се обитава постоянно от около 10-тина семейства. Известно, но трудно опредлима част от изселниците се завръщат и пребивават във фамилните си имоти през летния сезон. По информация на Юсни Дишай от , родом в махала Дишовци на с.Стеблево, то се състои от три махали, а именно Соска мала, Лескá и Дишовци. Етимология на името на селото От старобългарската дума стебал “дива котка” и наставка -ово за образуване на селищни названия. С това значение думата се открива и в църковнославянския език и писмени паметници от тази епоха. Думата стебал е запазена в жива употреба в днешния говор на с.Драгиново, Пазарджишко. За сравнение може да се прегледа статията на Т.Балкански - “Стебал, древно и съвременно название на дивата котка” (сп.”Български език”,1977, кн.4:343-346). Някой топоними от Стеблево Драган - местност ЮИ от селото, в билната част на планината. Името представлява старинна прилагателна форма с притежателно значение. Образувано и от мъжко лично име Драган завършило някое с наставка jь: Драганjь. Впоследствие старинната лекост на крайното н се е изгубила.
Радýч - образувано от старинно българско лично име Рад и наставка уч, умалителна форма. Подобно на личното име Радучо от Радук, срещано при фамилно име Радучев в Казанлъшко и Пловдивско (според Ст.Илчев, речник на лични и фамилни имена у балгарите,1969:418).
Вишáрица - място с много ливади- топоним, образуван от старинен български географски термин вишар<висар - висок хълм и топонимична наставка - ица. Името има аналог в местни имена другаде: Вишáя (Градец,Софийско); Вишеград (Кърджалийско и В.Търновско); Вишóрица при Горно Уйно, Кюстендилско и др. Strátor- от българската диалектна дума стратор, вид градинско и ливадно растение Amaranthus. Думата често се среща в народното песенно творчество, например: “Яна двори мела, с метла чимшира, друга босилкова, трета страторова” (Н.Геров-речник на българския език, т.5,1904:267). Ветърник- име на открита и весока местност, в която духат силни ветрове. В основата лежи българско прилагателно двуосновно съчетание Вéтърен (~връх, ~камък, ~дол), от което е развита сегашната форма със славянска наставка - ик.:Вéтърник. По строеж името е сходно с много други български топоними с наставка - икл Брéзник, Мелник, Габровник, Покрóвник, Крýпник, Дъбник и мн.други. Pistérica - името произлиза от неславянска дума pistér - камениста чука, височина, с добавяне на българска езикова почва топонимна наставка - ица. От тази лексикална основа е образувано името на каменистия връх Пелистер в Баба планина над гр.Битоля в Македония. Езиковият произход на географския термин pistér ней-вероятно е субстратен трако-фригийски. Гóрние ливáге - местност в склона на планината Радуч. Името е със запазена силна мекост на съгласните звукове н и д в две съставни части: горнние и ливаге. Същата типична за западнобългарските говори местност се вижда в думата грозде>грозге и името Своде>Своге.
Dólnie liváge - местност в склона на планината Радуч- името е със запазена силна мекост на л и д в две части - прилагателно и съществително. Мекостта на г < д при ливаге е диалектна и се среща в името на град Своге<Своде, образувано от диалекта свод- водослив на две реки; също при думата грозге < грозде и др. Под Радýч- местност И от масива Пистерица. Този топоним е локлен и образуван от името на съседния връх Радуч с предлога под, имащ тук пространствено значение за ориентацията на обетките. Името е по модела Под село; Под гората. Бърдо или Ветрено бърдо - местност И от масива Пистерица- името е от двуосновен модел. Състои се от прилагателното ветрен, съгласувано по среден род със следващото съществително бърдо. Млаче - топонимът е образуват като умалително име от диалекната дума млаче< млака, мощ, влажно място, малко блато. Сравнителни местни имена: Млаката в Берковско, Врачанско и другаде. Опóица - името произлиза от старинен славяно-български модел Ополица с изпаднало меко л между две гласни фонеми о-и. Състои се от предложение о' около, при, до плюс думата поле и топонимна наставка - ица. За сравнение може да се даде местното име Ополе при Радешка планина в Призренско. Същият предложение за среща в топони Обряг при с.Еловица,Трънско. Лъкáица - седловина между масивите на вр. Радуч и Калкан откъдето минава стар път за гр. Струга. Произхожда от старобългарската дума лъкавица със значение ”малка поляна край река”. Като топоним се среща извънредно често в българските местности, както и в имена на селище. Прéслог - този топоним е образуван от географски диалектен термин за означаване на теренен релеф. Структурата му е от предложение пре “през” и “слог”, граница, между имотите. Орвéник- старо име с праславянска структура, в която е запазена група звукове или без фонетична промяна (ликвидна метатеза). Името е от преди Х век и отговаря на по-късни имена Ровеник със значение „изровено от пороища място”. Ósoj- местното име е образувано от географския термин в диалекта ósoj “сенчесто място, слабо огрявано от слънцето. Като топоним е широко разпространено географско име в българските земи. Килáец- метафорично название на земно или скално свлачище, където почвата се свлекла от поройни води. Първоначална форма Килá(в)ец с отпаднало между двете гласни в . В основата на името стои диалектната дума кила “херния”;подутина, израстък върху кора на дърво и още прилагателно килав, подут плюс наставката - ец. (Български етимологичен речник,т.2, 1979:359) Вълнища - това лично име е образувано от старинна старобългарска дума вълнище в мн.число. Думата е получена от прилагателното име волен “свободен” и наставка - ище (-ища) за назоваване на земя, пасище, което е свободно, незаето от никого. Структурният модел следва бразци като сóлища, пасища, сéлища и подобни образувани с праславянска наставка - ище (-ища) за нарицателни съществителни имена. Клéншарище - от начална диалектна българска дума кленишар,произведена от диалектното кленика “място с кленови дърво” плюс наставката - ар и доразвито със славянската наставка - ище по подобие на боровище (борова гора), брезовище (брезова гора), дреновище (дрянови храсти) и подобни. На огрáге - местност между землищата на Кленьие и Стеблево- думата представлява модел от предложение плюс съществително с множество значение. Втората част огрáге е диалектна българска форма с преход на д в г подобно на Своде > Своге; грозде> грозге и др.
Kýtle - от българската диалектно умалителна дума кутле- произведена от кутел “вдлъбнатина, яма, падинка, долинка”.Тук думата е кутле е употребена като метафоричен географски термин. Името има аналог в местни имена Кýтлене (с.Долно Драгалище,Разложко); Кýтленето (с.Гаганица,Берковско) и др.
Орáче - от българската диалектна дума ораче “малка нива, която се обработва с оране. За сравнение: диалектната дума оралище “оран”(Н.Геров, Речник на българския език, т.3, 1899: 379)
. "Пéштник". То произлиза от словенобългарската дума пешт. с увеличително значение за голям географски обект. За сравнение диалектната дума пéщник (Н.Геров, Речник на българския език,т.4,1901,с.29); Местно име Пещер, северозападно от Елбасан (Албания); старобългарската дума печница (в Супросския сборник-старобългарски писмен паметник), още пéщен, песенник (Български етимологичен речник, т.5, 1999:220-223)
Заключение
Изложениет кратък списък от имена от землището на с.Стеблево в Източна Албания съвсем не изчерпва богатата и разнообразна славянобългарска топонимия на българите от Голо Бърдо. Той може да бъде разширен и допълнен при едно повторение , по-детайлно и продължително теренно проучване на района. Събраните досега географски названия показват запазена старинна българска лексика топономични суфикси при чисто славянски модели на образуване.
Тези имена са един скромен, но полезен принос към Българския исторически речник. Съдържащата се в тях лексика помага да видим резултатите от крайните западни български говори зад днешните държавни граници на нашата страна.
https://www.youtube.com/watch?v=EYYXy6poJ_4
Няма коментари:
Публикуване на коментар