Тайните на българския език

https://www.youtube.com/watch?v=GzN2x1RUBhU

Знаете ли, че някои български думи имат корени още от древните траки? 🌿 В това видео разглеждаме как древните тракийски глоси, свързани с музикални инструменти и лечебни билки, са се запазили и до днес в българския език, доказвайки дълбоката връзка между нашата култура и историческото наследство на Балканите. 🎶 Ще научите за инструменти като бринкос и магарис, чиито имена и звуци имат паралели в съвременната българска народна музика, както и за билки като дивизма (известна още като лопен) и бял бъз. Техните названия и лечебни свойства отразяват древните знания, предавани през поколения. ✅ Павел Серафимов подчертава уникалната роля на българския език като жив мост към миналото и показва как традициите и природата са били неразривно свързани с ежедневието и здравето на нашите предци.

Какво означава името елини? Връзката между Ахил и българите

Бозата е питие на траките. Ето как е нейното древно име.

Тракийската бира - кои са четирите вида?

Света Марина и древната богиня Бендида.

Тракийските царици и принцеси - кои са те?

Албански, тракийски и български - голямата изненада.

Българското име на река Тибър.

Да поговорим на тракийски - ще ви е забавно.

*За великия родолюбец Цани Гинчев българският език не е нищо друго освен продължение на тракийския. Към края на своя живот нашият интелектуалец създава своята Тракийска Теория, в която смайващо добре обяснява истината за корените на нашия език. Гинчев смята, че към края на VII в. тракийския на юг от Дунава е бил аналитичен, а езика на новата аристокрация – старите българи е бил падежен. Този падежен език е става и официален в периода VII – XI в. След падането на България под римска византийска власт, по-популярен става езикът на простолюдието – този, който губи падежите си. Това е така, защото по-голямата част от аристокрацията ни говореща падежен език е елиминирана от враговете на народа ни. В ново време учените правят важни открития, но политическата конюнктура не им позволява за кажат нещата без заобикалки. За да не бъдат обвинени във великобългарски шовинизъм, нашите учени са принудени да представят своите открития по завоалират начин. На акад. Георгиев дължим една важна подробност. Уважаваният в цял свят лингвист съобщава, че понеже праславянски и тракийски дако-мизийски са били доста близко сродни помежду си, то много думи от тракийската лексика са били идентични, или много подобни на славянските.” – “ *И това разбира се не е всичко. B тракийския език се наблюдават абсолютно същите диалектни особености както и в българския. Както отбеляза акад. Владимир Георгиев, колебанието между а (я) от една страна и е (ие) от друга е засвидетелствано не само в античността (в езика на траките), но и в съвременния български език *Отново акад. Георгиев стига до заключението, че в късния тракийски гласни без ударение често се редуцират или синкопират, както в източнобългарските диалекти (тракийски субстрат?), ср. бълг. зилен = зелен, пуле = поле, наш та - нашата, наш те = нашите, рапта = работа и под.). *Важни открития е направил и проф. Кирил Влахов. Едно от тях е, че тракийския език е започнал за губи своите падежи още по времето на Античността. Реално точно за това пледира и живелия по-рано Цани Гинчев. *Макар и предпазливо, проф. Влахов уточнява, че по време на късната Античност, езика на прииждащите от север племена и този на коренното население на Тракия са били близки, или дори идентични. *Въпросните прииждащи от север племена са дако-мизийците или гето мизицйте. Гетите вече имат ново име славени, а при мизите вече се налага името българи. Съюзът, за който пишат Теофан и Никифор не е някакъв нов феномен, българи и дунавски славени са в съюзни отношения много по-рано, дори по сведения на исторически извори като писанията на Йордан и Прокопий. Причината за това е проста – гетите и мизите са реално една общност, а пък тази общност говори близко сроден език до този на траките на юг от Дунава. Благодарение на трудовете на Томашек, Георгиев, Кречмер, Орел, Баюн, Дуриданов, Влахов, Нерознак, Дяконов, Пизани и др. можем да въстановим следните изрази: От земята, до небето = ут земли до небеси, оть земели до небеси. Отдалече идвам = ут дале идо, оте дале идо. Мъдрият мъж рече = модръ маж раке, мундръ манжъ раке. Това е моят дом = та мой дама ести, та мой думос ести. Добер ден = добер ден-дин. До мен ти лежи = До меан ти лежи. Дай злато на този = дай тому залто. Дай ми тази ябълка = Дай ми та абула. Кой е този мъж = Куй есть тъ манж. Аз, която писах, изрязах думи = Аз, коя разеа. Направи ме жената = Деле ме женай. Брате мой, ела тук = Братре мий, или братре мой, приеди ту. Тате, иди там = Тате, иди тан. Майко – кърмилнице, възкреси, въздигни този = Да, катр сь. Майко – кърмилнице, пази ме = Да, дале ме. Он есть проитавос = Той е надзорник. Он есть банос = Той е бан, той е господар.

Тайната на имената на нашите реки

Имената на съвременните български реки крият много тайни. В тях намираме паралели с древните тракийски речни названия, а това показва, че езика на траките е само древна форма на българския. Ятрус и Йетерус са древните названия на Янтра, професионалистите дават значение " бърза" [река], но пропускат да отбележат, че още през XIX в. Вилхелм Томашек е дал тълкуване с прилагателното ѩдръ – бърз. *Тракийското название Тимакус е древният вариант на Тимок, като началния елемент Тим- е тълкуван със стблг. тьма - тъма. Киаброс е древното тракийско име на Цибрица, Цибър, то е тълкувано с цибър, цибрея - светлея, но се смята, че цибрея е заемка, защото не се среща в руски, полски и т.н. Тази аргументация е несеиозна, но пък става пределно ясно, че древните тракийски речни названия Ятрус, Йетерус, Тимакус, Киаброс и др. са лесно обясними на български език. От друга страна съвременните речни названия Бялата река, Белица, Стара река, Бебровска река и др. имат ясни успоредици с тракийски названия като Бела, Бела-стура, Стар [аскенос], бебрики. Това е поредното доказателство, че тракийски и български са две названия на един и същ език, но от различни епохи.

Тракийските думи за свекър, свекърва, зълва, етърва и техният български характер.

Българин ли е Ахил Пелеев?

https://www.youtube.com/watch?v=p05v2kv4rDU

Тракийският език е древна форма на българския. Въпрос на време е това да бъде признато. Най-големият препъникамък е опорочената и ужасно манипулирана история на народите от славянската езикова група. Заради планините от лъжи много хора вярват, че нашата реч се е наложила на Балканите едва след 681 г., а реално това е станало повече от 6000 години по-рано. Самото име славяни е ужасно изкривено и политически натоварено. А истината иначе е проста - славяни, или както е правилно славени е новото име на гетите. То се появява и налага в периода II - VI в., като най-ранните споменавания на славени са в Долнодунавската равнина. По това време: II - VI в. на територията на Сърбия, Хърватско, Словения, Полша и т.н. има илири и спадащите към илирите венети. На териториите на Украйна, Русия, части от Полша, Белорус, живеят скитите и сарматите. Във въпросните територии славени няма по простата причина, че най-рано така са наречени гетите. *Поради своята войнственост, а и многолюдие, гетите носещи ново име славени стават най-известни на римляни и гърци. Ето защо новото име слави, славени се ползва за всички народи, които говорят сродни езици, без значение, че тези народи: венети, илири, скити, сармати, носят свои имена. През XII в. на името слави, славени е предадено изкуствено значение роби. До този момент, гърците използват следните думи за роб: ἀνδράποδον, ἀτμήν, δμώς, δοῦλος, ἑρκίτης, κατάδουλος, θρᾷσσα. А това пък са латинските думи за роб: famulus, verna, servus. Изконните германски думи за роб са следните: þræl, dregil, haft, knecht. Чак след XII в. там се налагат думи като slave, sklave, slaaf [роб]. *В същия период е опорочено и името българи от хора обитаващи Франция и Англия. Bulgarus става Bougre, а от това се развива обидна дума, която до днес англичаните ползват.

ТРАКИЕЦЪТ МАВЪР И БЪЛГАРИНЪТ МАВЪР – ЕДНО И СЪЩО ЛИЦЕ


През 1965 година излиза една много интересна книга на Бешевлиев. Нейното заглавие е “Проучвания върху личните имена у траките”, а богатството на ценни данни е наистина неописуемо. Нашият учен представя предостатъчно данни, от които става ясно, че “тракийският елемент е играл немаловажна роля почти в целия обществен живот на Византийската империя в VI век.”-64-65. Като имаме предвид, че властвалият в началото на VII век император Фока (602-610 година) също е тракиец, то излиза, че само седемсесет години преди битката при Онгъла, траките са разполагали с голямо влияние.


На страница 65 срещаме един друг изключително ценен пасаж: “След 600 година лица с тракийски имена се срещат много рядко, и то само в египетските папируси. Според един папирус [405] в 615 г. Φλ. Τζ[ι]ττα бил κόμης в Египет. В друг папирус, от VII в., [406] се споменава някой си Τζιττα Πραύ. В трети папирус, от византийско-арабската епоха, [407] се среща един κύριος Ζίττα. Най-сетне в един папирус от VII в. [408] се споменават тракийските имена Νεστος и Ζιττα. Вторият от тях бил комес. За последен път в 710 г. у Теофан се среща един бес Мавр, който бил патриций. [409] .”


С други думи – според сведенията на Бешевлиев, чак след 710 година може да се говори за “край на споменаването на траки” в историческите извори. Въпросният бес Мавъp -“Μαῦρον τὸν πατρίκιον τὸν Βέσσον”, е живял по времето на княз Тервел и император Юстиниан Ринотмет … като е служил както на Римската Империя (Византия), така и на България.


Докато Теофан Изповедник нарича Мавър бес, т.е. тракиец, то авторът на Чудото на Св. Димитър гледа на Мавър като на българин. Ценна информация по този въпрос намираме в работа на Петър Петров: “В научната литература съществува единодушие по въпроса за народностната принадлежност на Кубер и Мавър. Още в заглавието на „Деянието” (Чудото) се казва, че Кубер и Мавър дошли „с българска войска” (cum exercitu Bulgarorum) да превземат Солун, а в един от преписите двамата пълководци направо са посочени като „българи” (τὼν Βουλγάρων). “ - c.301.


Петър Петров доста добре уточнява, че Мавър е патриций, т.е. благородник на българите: “Сведения за Мавър най-сетне дават и три печата, в които се среща неговото име. Първият печат е от края на VII в. и гласи: „(Принадлежи на) Мавър, патриций и архонт на сермисианите и българите” — Μαύρω πατρικίω κ(αὶ) (ἄρ)χοντι τῶν Σερμης(ι)ανῶν κ(αὶ) Βουλγὰρ(ων). В другите два печата, които са от началото на VIII в., Мавър също е посочен като патриций.” – c.300.


Ако на един благородник се гледа ту като на българин, ту като на бес, т.е. тракиец, нима това не е доказателство, че поне през VII в. век все още е било добре известно, че траки и българи са едни и същи хора? Въпросният Мавър е живял през VII и VIII век, а римските византийските автори започват да пренагласят историята и да демонизират дедите ни по-късно. Нека не забравяме свидетелството на Константин Апамейски, който на събора през 681-та година говори за войната с България – GIBI III, c.170, т.е. не става дума за конфликт с непознати нашественици, а с представители на вече призната държава. Тук държа да допълня, че още по времето на бунта на водещия българи във войската си Виталиан -513 година, страната ни е наречена Провинция България: "Vitalian withdrew into the province of Bulgaria" -J.Nik.Chr. LXXXIX.75


http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm


Нека пак да се върнем при Бешевлиев и твърдението му, че “След 600 година лица с тракийски имена се срещат много рядко, и то само в египетските папируси, а последният споменат тракиец е бесът Мавър- 710 година.” Дали това е вярно, или пък критерия на учените изследващи миналото е такъв, че тракийския характер на определени имена бива игнориран и преиначаван?


Ако обърнем внимание на името на княз Аспарух и неговите варианти Есперих, Исперих, ще установим, че те имат точни съответствия в тракийската ономастика. Елементът асп и вариантите есп, исп (исб) се среща в имената на Хероса Ут-аспиос, Вед-еспис, а и в името на пеонския цар Аутл-есбис, също и в тракийския топоним Ар-исба. Както Димитър Дечев,така също Владимир Георгиев и др. виждат в еспа, аспа тракийска дума за кон.


Леонид Гиндин свързва името на трак. Арисба/Ἄρισβος с тракийска дума за кон, намира дума за кон и в името на пеонския цар Аутл-есбис: “Кстати, и реконструируемое для Троады и соседней области Фракии на основании названия Арисбы слово для "лошади" *issu̯a”... Исконно фракийский апеллатив, в реконструкции *esbi-/e- =лик. esbe- ≪конь≫, в группе ЛИ также в надписях из континентальной Фракии (к северу от параллели Никополя-на-Несте): Εζβενις, Εσβενις, Esbenus, Hezbenus, Hesbenus (D.S. 165) (-zb- < -sb- под влиянием последующего звонкого губного; формы с Я в лат. передачах также вторичны, аналогично греч. ίππος при ικος); чистая апеллативная /- основа на уровне ономастики в ЛИ *Autesbi-s (исправление транскрипции Ливия — Autlesbis с большим числом разночтений по рукописям) – с.18.


Heка разгледаме фактите: и трите варианта на името на княз Аспарух имат успоредици не къде да е, а в названието на Тракийския Конник, в името на пеонския цар Аутл-есбис, а и в името на град Арисба, чийто елемент исба Леонид Гиндин тълкува като тракийска дума за кон. От голяма важност е и нещо друго, което лингвистите ни не са забелязали. Вариацията Еспор-Аспарух отразява типичното за тракийския и българския език екане и якане - явлението, поради което името на тракийската река Eterus/Етерус (Етъра) е представяно и като Iatrus/Ятрус както обяснява Вл. Георгиев. От друга страна, вариацията Есперих-Испор, Исбул отразява друго типично за тракийски и български езиково явление, а именно редузирането на неударено Е в И – отново обяснено от Вл. Георгиев.


Нима всички тези неща не са доказателство за тракийския произход на името Аспарух, притежаващо варианти Есперих, Испор? Дали приликата между името Есперих и името на пеонския цар Аутл-есбис е случайна и случайно българите са наричани пеони ? He мисля, че се касае за просто съвпадение.


Без да се пускам в подробности, ще дам сравнения на старобългарски имена с тракийски – нещо, от което историци и езиковеди бягат като дявол от тамян:


Кроват/Κροβατος - баща на княз Аспарух – Кровизи/Кροβυζοι – траки от групата на мизите, с които старите българи са отъждествявани многократно.


Тервел/Τερβελις – наследник на княз Аспарух – Тервос/Tέρβος – име на дакийски цар, Терес Тервелов/Τηρεὺς Τρεβελλίου – тракийско име документирано на надпис с регистрация Epidamnos-414,


Корсис/Κορσης – старобългарско име – Корсас/Κορσας-тракийско местно име, Καρσις, Κερσης/Карсис, Керсес – варианти на тракийско лично име.


Мостичъ-старобългарско име – Мостис/Mοστις – име на тракийски цар.


Кардам/Κάρδαμος – старобългарски владетел- Кардамюла/Καρδαμύλη-древнобалкански топоним, Кардент/Cardentes- тракийско лично име.


Борис/Bορης- старобългарски владетел- Bορισκος, Bορας, Bῶρος/Бориско, Борас, Борос- тракийски лични имена, последното е носено от меонски благородник, а меоните са причислени от Страбон към мизите, с които старите българи са отъждествявани през Средновековието.


Пресиян, Прусиян – старобългарски владетел - Прусий/Пρουσιάς- име на тракийски цар.


Tелец/Тελέσσιος – старобългарски владетел – Телеф/Τήλεφος – цар на траките мизи.


Сабин/Σαβῖνος- старобългарски владетел – Сабин/Σαβῖνος- едно от названията на тракийския бог Дионис.


Сондок/Sondoke – старобългарски благородник – Сондис/Σονδίς – тракийско местно име.


Докум- старобългарски владетел - Диком/Dicomes – цар на траките гети.


Кубер/ Κοῦβερ – старобългарски благородник – Κυβέρων/Куберон- топоним от земите на траките витини, причислени към мизите от Страбон, Кобос/Κῶβος – цар на траките трери.


Не можем да пропусенм старобългарското име Исбул/Ισβουλος, понеже присъстващия в него елемент исб, се среща и в трак. Арисба. Колкото до носената от Исбул/Ισβουλος титла кавкан, тя се среща не само в лидийската дума кавес-жрец, но и в тракийската, самотракийската глоса κόες-жрец на Кабирите. Вл.Георгиев я сравнява с лидийската дума kaves-жрец, а и със староиндийскта kavi-h- мъдрец- с.40-41.


Както се убеждаваме – въпреки ерудицията си, Веселин Бешевлиев не е прав. Навярно подведен от господстващите тенденции и от сремежа на определени сили да изкарат старите българи азиатски народ, нашият езиковед и историк пропуска голямо количество важни данни. В никакъв случай не можем да говорим, че след беса Мавър, вече няма, споменаване на траки (по-точно хора с тракийски имена). Уверяваме се, че старите автори като Зонара, Хоматиан, Аталиат и др. не отъждествяват старите българи с пеони и мизи случайно.


Смайващото е, че при старите българи не просто намираме тракийски лични имена, при средновековните ни владетели и благородници, се срещат варианти на имена носени от древни тракийски царе и благородници като Телеф, Мостис, Прусий, Тервос, Борос, Диком, Кобос.




Познавайки фактите, можем ли да приемем, че няма споменаване на тракийски имена след 600 година! Какви са като цяло старобългарските имена – тюрски, ирански, или както показват фактите - тракийски? Tрябва ли да си затворим очите за наличната информация, понеже някой в миналото си е наумил да налага заблуди? Бешевлиев донякъде е оправдан, понеже през 60-те години на ХХ век, макар да е бил добре запознат с тракийската ономастика, той вече е на възраст. Не можем да пренебрегнем и това, че много допълнителна информация излезе през 70-те, 80-те и 80-те години на ХХ век. Тази информация за жалост остана неизползвана от неговите по-млади колеги, които предпочетоха да поемат по утъпкания, лесен, но погрешен път.







Днес има предостатъчно данни, които позволяват историята на България да се пренапише и то така, че да блесне с истинската си светлина. Когато се говори за началото на историята ни, трябва да се започне с времето на Каменната епоха, когато дедите ни – първите земеделци на Европа, започват да се преселват в различни посоки, а с това и да разпространяват знанията, които ще помогнат на осталите жители на континента ни да оцелеят. Трябва да се спомене и това, че първите ковачи и златари на Европа са хора, чиято кръв ние носим. Задължително е да се знае, че най-ранните европейски градове са строени от предците ни, че дори Атина и Рим са издигнати от траки и пеласги. Вместо да се повтаря постулатът, че траките са безписмени, нека бъде всеобщо достояние, че като създатели на първата писменост са обявени траките Орфей и Лин, че в официално най-старите писмени документи на Европа – минойските, се срещат тракийски имена като Арей, Диза, Питак, Тетюс.

https://sparotok.blogspot.com/