Невзоров: Путин се споменава „само“ около 900 пъти във файловете „Епстийн“

 

https://www.youtube.com/watch?v=m3BbucyNVao

„Дори повърхностно гмуркане в тях доказателство, че това вагинално-финансово блато е бездънно, безмерно и абсолютно международно. В него потъват всички...“, казва журналистът

Александър Невзоров, руски опозиционен журналист

На първо място, гмуркането в прочутите файлове „Епстийн“ за пореден път на доказателство, че човекът по принцип е примитивно съзнание, а политикът е още по-примитивен от човека.

Разбира се, никой все още не е стигнал дъното на бездната, наречена файл „Епстийн“. Но нека отбележим: макар и голяма част от тях вече са или изучени, или някои известни в общи линии, въпреки това никой не е арестуван, никой не е движен, ничия репутация не е пострадала, никой не е разпитван.

А ФБР, в пристъп на радост, изобщо нарече Епстийн – който има официален статут на педофил – нещо като „управляем фактор“ в системата на Путин и публикува през Министерството на правосъдието всякаква забавна кореспонденция, адресирана до Путин.

Но дори това първично, повърхностно гмуркане във файловете „Епстийн“ доказателство, че това вагинално-финансово блато е бездънно, безмерно и абсолютно международно. В него потъват всички – всички по един или друг начин са се плискали там: включително Жирик, непълнолетни от Кубан, словаци, кубинци, руснаци, Путин и така нататък.

Вероятно ще бъде много трудно да се намери в света политик-финансист или артист, който да не е опръскан с ептийска мръсотия. И изненадващо в тези файлове се е изровил дори глупавият Фицо, който е делегирал на най-близкия си помощник преговори с най-голямата „притежателка на вулви“ на съвременността.

А Путин – между другото – там минава скромно. В тези файлове той се споменава „само“ около 900 пъти, но под различни сосове, както и неговият колега Мугабе от Зимбабве – колега и единомишленик. Но фактът, че Русия, както и редица други държави, е постоянен и надежден доставчик на малолетни тела за Епстийн, вече не буди съмнение.

Въпреки това, макар всички да са омазани, за никого това очевидно няма да има никакъв ефект. Съществува дори една еретична мисъл, че в резултат от публикуването на файловете „Епстийн“ целият този кошмарен и отвратителен разврат няма да бъде наказан, а окончателно легализиран. Поне всичко върви натам.

Разбира се, четящата, внимателна публика с удоволствие дъвче подробностите – приблизително така, както индийците дъвчат подробностите от любимите си сериал „Сита и Рама“, продукция на Боливуд. Там обсъждат танците на корема – чийто корем е по-мек, по-изразително се поклаща.

Но да видим под президентските дворци, в отблясъка на факли, народни маси с вили, възмутени и върнащи от отвръщане – такова нещо няма. няма. По-скоро отношението на световната публика към файловете „Епстийн“ е като към миланско модно ревю. Публиката се опитва напрегнато да вникне: която форма на разврат е най-модерна днес? Какво е в тренд? Къде да се натисне повече? Как да се сервира за оргия и как е най-добре да се организира собственото следващо парти?

Да, има, разбира се, любители да въртят очите театрално, но това по-скоро е признак за злоупотреба с различни вещества, които отслабват очедвигателните мускули, или просто синдром на Турет. И това се случва.

Единственият, който някак си се разтрепери – и то неясно защо и за какво – беше самият Тръмп. Той внезапно загуби самообладание. Дълго време му се удаваше блестящо да запази иронично-добродушно отношение към описанията на собствените си ужасяващи похождения във файловете. Но тук изведнъж той прокле Тревър Ноа – лидера, да кажем, на церемонията „Грами“ – и му заплаши със съда.

Тревър Ноа доста бледо се пошегува за острова на Епстийн.

Като цяло трябва да се каже, че при всеобщата любов към апокалиптичните теми всички се опитват да представят нещо такова: да, апокалипсис, но конците вече препускат, размахвайки презервативи и огромни фалоимитатори. Това обаче не е достатъчно крах в западния свят, в САЩ или Европа. Това е просто дръпване на едно покривало.

А под това покривало кой е? Под него е Плейстоцен Плейстоценович. Оказва се, че той никъде не си е отивал, както никъде не си е отивал и старият добър промискуитет – от който светът никога не е възнамерявал да се отказва, а просто се е научил да го маскира с граждански кодекси, поезия и художествена литература.

Сега търгувате, който е авторът на този целия грандиозен фарс – споменават включително и КГБ. Може би да, може би не. Такива капани се устройват много просто: конструкцията им е примитивна, но работи. Всеки политически глупак, дори сто пъти предупреждаван от спецслужбите си за опасността от Епстийн, все пак, щом чуе, че някъде има „оргия“, радостно ще се устремим натам.

И ако само глупаци се помага там… Болезнено беше да се открие там, например, Стивън Хокинг. Но трябва да си спомним, че Хокинг, вече напълно във властта на амиотрофичната латерална склероза, напълно парализиран и говорещ само чрез синтезатор, някак е успял да съблазни собствената си болногледачка Илейн и да ì направи деца. Има и такива ексцесии.

След публикуването на файловете „Епстийн“ си спомниха и инцидента с Габриела Рико Хименес – манекенка. Тя изпаднала в истерия, твърдейки, че на едно от партитата на Епстийн е видяла в менюто… човешко месо. И тук продължава пълна дивотия. Тя избягала от партито и крещяла, че е станала свидетел като участниците ядат хора.

Но това не е факт. Пияна мексиканка, възпитана между другото с мексикански празници, където супи от очите на мъртъвци и торти от части на тялото са баналност. Освен това не биваше да забравяме, че Рико Хименес, добра католичка, в продължение на 38 години всяка неделя е „ядяла плътта“ на древноеврейския равини Исус, убит при Понтий Пилат, разпнат и погребан.

Изобщо трябва да се разбере, че канибализмът е по-разпространено явление, отколкото се смята, и се завръща толкова лесно, колкото и промискуитетът. С други думи – всичко е възможно.

В момента конспирологията, лъжите, фантазиите и криминалната истина са така размесени, че се съмнявам да има на Земята достатъчно остри и опитни „скалпели“, които да ги разделят едно от друго.

Но изобщо всички оргии винаги вървят по възходяща линия. Специалистите в този занаят – ако вярваме на Светоний, като Калигула или Нерон, или пък Борджиите и папите от Рим – също са започнали скромно: с няколко пажове, с някакви монахини, от които срамежливо са рязали дрехите. После всичко е ескалирано до стотици участници. Но това не е най-важното.

Важно е, че пламъкът на праведния гняв не обхваща континентите. На публиката, разбира се, ì е интересно. Още как. А руснаците, струва ми се, изобщо са убедени, че Епстийн е нобелов лауреат, открил теорията на относителността на морала. Ако светът е разтърсен от сексуални скандали – то, както винаги, в Русия това е „в тренд“. Канибалски.

И на изхода на четвъртата година от войната Кремъл най-после се разказва и разкри мечтите си. Както се оказва от думите на заместник-секретаря на Съвета за сигурност на Руската федерация, тази мечта е главата на Зеленски. И не в преносен смисъл, а буквално – така че в мъртвата ì уста да могат да пъхат фасове, да ì правят „козички“ и в Георгиевската зала на Кремъл да устроят банкет с хоровод около това главно украшение на масата.

Тоест ясно е, че Путин иска главата на Зеленски, вероятно по-настойчиво, отколкото една добра позната личност от Новия завет е искала от цар Ирод главата на Йоан. А Медведев говори за отрязването на главата на Зеленски с такъв ентусиазъм, че явно и бих бил готов да поработя с ножовка върху жив човек.

И ще ви кажа – всички тези откровения в Русия минават „на ура“ и се цитират с радост от всички слоеве на населението. Изобщо не бива да се подценява Медведев. Той е толкова обичан от народа, защото, лишен от фалшив срам и бидейки – колкото и странно да звучи – плът от плътта на родното руско простолюдие, по-тънко от другите усеща и изговаря най-съкровените мечти на масите.

Никой друг не умее това. На останалите танцьори на руската пропаганда им пречат „яйцата“ – остатъците от цивилизованност. Те, впрочем, не са по-големи от ечемично зърно, но пак пречат. Така огнено, както Медведев, никой друг не може да подскача нито един в ефира, нито в социалните мрежи.

И всичко това не може да се изчисли, измисли или изиграе. Трябва наистина да си от една плът с тълпата, която възприема това с възторг. Тези проклети дни са идеален тест – който е „народен“ и който не.

Дори Соловьов с вечния си ядрен сърбеж да бомбардира не е толкова желан, защото медведевската пещерност по-добре компенсира днешната болка на руснаците.

Защото дори слепите вече видяха неприятния факт: приключва четвъртата година на войната и може да се направи изводът, че Русия е претърпяла пълен разгром. Никакви милиони думи, никакви телевизионни възли и пътнически ругатни не могат да разкрият факта на глобалния военен позор и неспособността на Руската федерация да постигне добавената цел.

И това фиаско е в най-важния, най-деликатния въпрос – не някъде в абстракции, а в сакралното, в болното. И на народа беше доказано, че той не е напълно „народ-победител“. Сега, опитвайки се поне малко да украсят ситуацията, те погребват Русия под тежестта на собствените ì престъпления и ще я смачкат с тях – така че „майка Русия“ ще се пръсне, а други народи и държави дълго ще повръщат, наблюдавайки това.

Ново: Единнадесет дни преди Джефри Епщайн да бъде арестуван по обвинения в търговия със секс, той помоли инвеститорката Маша Бухер/КГБ за голи фотографии по време на флиртуващ Skype разговор. Бухер, която сега управлява Day One Ventures, е предоставяла услуги по популяризиране на Епщайн.