Студио шпионска лига/64/Хронология на политическата заблуда

Хронология на политическата заблуда (2025–2026)

Ноември – Декември 2025: Заплахата от ПП-ДБ

В края на годината България е залята от безпрецедентни протести с над 120 000 души, организирани от ПП-ДБ. Тази огромна енергия създава реална опасност протестният вот да се прелее изцяло в тяхна полза, което би ги изстреляло на първо място с огромна преднина. За Москва това е критичен момент – пълна доминация на ПП-ДБ би означавала окончателна загуба на руските позиции в България.

Януари 2026: „Активирането“ на Радев

За да предотврати този сценарий, Румен Радев действа като активиран агент на влияние. Той хвърля оставката си като президент с единствената цел: да влезе в битката за изпълнителната власт и да разбие монопола на ПП-ДБ върху протеста. Радев се спуска на политическия терен, за да „яхне“ недоволството и да отклони вота към себе си, действайки като последна преграда пред пълната победа на проевропейските сили.

Януари – Февруари 2026: Провалът и нуждата от „Кървава завеса“

Оставката на Радев обаче не е приета като спасение, а предизвиква мощна вълна от критики за дезертьорство. Когато неговият личен рейтинг започва да се срива, е активиран планът за „управление на хаоса“.

Случаят „Петрохан“ (шесторното убийство в началото на февруари като по поръчка и специална операция) създава толкова огромен медиен шум и трагедия, че дебатите за политическото лицемерие на Радев и успехите на ПП-ДБ са напълно заглушени.

Пак Февруари 2026: Ходът на Йотова – „Маскировка“ с Гюров

Докато обществото е вцепенено от Петрохан, Илияна Йотова (като действащ президент) избира Андрей Гюров за служебен премиер. Това е висш пилотаж в заблудата: тя използва знакова фигура от ПП-ДБ, за да внуши на тези 120 000 протестиращи, че „няма страшно“ и че тя самата не е проруска заплаха. Всъщност Гюров е превърнат в „параван“, зад който старите структури се прегрупират, докато Радев се подготвя да погълне протестния вот.

Целият сценарий е организиран, за да се спре възходът на ПП-ДБ. Петрохан е „шумът“ за прикриване на провала на Радев, а номинацията на Гюров е „приспивателното“ за демократичната общност, целящо да ги разедини точно преди решителния удар.

Поддържане на „Статуквото на хаоса“:

За Русия най-изгодната среда в България е вечната нестабилност. Ако моделът Борисов-Пеевски бъде напълно премахнат и заменен от силно проевропейско правителство (ПП-ДБ), руските енергийни и политически схеми ще бъдат прекъснати завинаги.

Ролята на Радев: Той поддържа „война“ с Борисов и Пеевски само на думи. На практика неговите служебни кабинети и действия често бетонират същите икономически кръгове, които захранват руските интереси.

Заблудата: Хората вярват, че той се бори с олигархията, докато той всъщност преразпределя порциите в полза на проруските лобита, запазвайки ядрото на модела недокоснато.

Заключение: Румен Радев е „оперативен буфер“. Неговата задача е да поеме удара на народното недоволство, да го канализира в задънена улица и по този начин да спаси икономическата база на проруската олигархия (Борисов-Пеевски) от истинско заличаване. Той не се бори с тях – той се бори заедно с тях срещу пълната интеграция на България в Европа.

Политическата и функционалната неграмотност в комбинация с нехайната гражданската активност само около избори с историческа памет тип: "помня този, който вика най-силно през последния месец"...

Гордата заявка на биомасата "не се интересувам от политика" ни води до едно и също всеки път. Сменят се само лицата