Нашето минало е умишлено омаловажавано, изкривявано и подменяно, за да обслужва чужди имперски интереси и за да изглеждаме българите като малка част от измисленото (по-късно) голямо „славянско море“
Атанас Комаров
Бруталните руски кражби, лъжи и измами датират от векове. Такива са случаите с обсебването и унищожаването на българската книжнина, и несекващите опити за присвояване на българския език:
През 1073 г. руснаците разкъсват на части огромния ръкопис на българския цар Симеон, т.нар. Цар Симеоновият Съборникъ попаднал при неясни обстоятелства в руски ръце. Някои от частите унищожават, други са преписани и запазени под различни названия, а целия втори раздел на оригинала представят като руска книга „Изборник князя Святослава 1073 года“. За да прикрият кражбата, изчегъртват в оригинала името на българския цар от посвещението „Великий в царех Симеон“ и написват отгоре „Святослав“...
Написаната през XVIII век „Исторiѧ славѣноболгарскаѧ...“ ще бъде прекръстена на „История славянобългарска“ вместо „История славнобългарска“.
Нима Паисий, започнал да пише историята на славния български народ с обръщението „О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин…“ за да ни накара да повярваме, че ние сме народ с велика съдба, ще кръсти историята за славата на българите „славянобългарска“? Не! След като изтъква, че „от целия славянски род най-славни са били българите“ не е ли най-логично и естествено тази история да е „славнобългарска“? Глупаво е да сме съгласни, че Паисий вместо корена „слава“ е имал предвид „славяно“ –термин, който през 1762 г. все още не е бил наложен в българския език така, както е днес. По това време българският народ е имал ясно съзнание за своята принадлежност и тя се е изчерпвала с името „българи“! Хората са знаели кои са сърбите, гърците, власите и русите, но не са ги възприемали като част от общо „славянско семейство“.
Каквито и етимологични, етнологични и прочие спорове днес да има, българите сме доказано наследници на траките и древните българи, а не „славяни“ — факт, потвърден и от съвременните научни методи и ДНК проби. Именно затова
„славнобългарска“ е най-точното определение за същността на книгата
Нашата история е умишлено омаловажавана, изкривявана и подменяна за да обслужва чужди имперски интереси и за да изглеждаме българите като малка част от измисленото (по-късно) голямо „славянско море“. Вместо безкритично да се съгласяваме, че „българите са славяни“, по-правилно е да се каже, че „славянският“ свят говори и пише на език, изкован от българите. Езикът, който днес на света е познат като „староцърковнославянски“, е всъщност старобългарският език. Използван през IX – XI век като книжовен и литургичен изказ в Централна, Източна и Югоизточна Европа, той по-късно еволюира до църковнославянски и остава единствено като сакрален и богослужебен език, макар вече и извън Европа – в Северна и Централна Азия и дори в Америка и Австралия.
След като присвоява книгите ни (огромна част от средновековното ни книжовно наследство е откраднато или изнесено през XIX век под предлог на „научни изследвания“) и фалшифицира историята ни, руската империя не спира и не пести средства и усилия да убеди света, че БЪЛГАРСКИЯТ език произлиза от руския и това всъщност е общославянски език... Тази руска пропаганда, режисирана през XIX век и от небезизвестния граф Игнатиев, познат в дипломатическите среди като „Yalancı Paşa“ (Яланджи паша / Лъжливия паша / Лъжко паша); „Mentir-Pacha" (Мантир паша / Лъже паша); „L’Ambassadeur du Mensonge“ (Посланикът на лъжата); „Le Père aux Mensonges“ (Бащата на лъжите); и „Lord Liar“ (Лорд Лъжец) – е добре приета от българите-русофили, най-вече от църковния клир, които за обиграния руски дипломат-интригант са „магарета“.
В резултат – днес в световен мащаб българската КИРИЛИЦА се възприема като „руска“ азбука!?
През януари 1873 г. генерал Николай Игнатиев, в качеството си на руски посланик в Константинопол (овластен до степен да се разпорежда дори с министрите на султана, вследствие на което бива наричан и „Вицесултанът на Босфора“), постига за Апостола на свободата смъртна присъда, вместо каторга – наказанието прилагано в Османската империя през XIX век за революционери, които не са успели да вдигнат въстание. Заточение в Диарбекир – би било най-вероятно наказанието на Левски, ако руският посланик Николай Игнатиев не се е намесил в турското разследване. В писмо от 25 януари до канцлера Горчаков той изразява своето задоволство от присъдата на Левски!
Редом с безродниците в расо са учителите-русофили,
които съзнателно или поради невежество манипулират детското съзнание: изопачават казаното от Левски за неговото намерение заменяйки Русия с „други страни“; крият и дори отричат завета на Апостола „Който ни освободи, той и ще ни пороби “; 153 години след обесването му те все така учат децата, че бесилото било „черно“ – криейки истината, че Левски „виси на него със страшна сила“, защото отказва на „Лъжко паша“ да стане „руски шпионин и всякакъв роб“.
Михаил Геренов (преводач в Руското консулство в Пловдив) предава думите на Левски към извънредния посланик в Цариград генерал Николай Игнатиев на среща състояла се през пролетта на 1869 г. така: „...аз не съм дошъл да ви искам помощ, а да ви кажа, че ние, българите, можем и сами... и че аз не ще стана руски шпионин и всякакъв роб.“ Думите са публикувани за първи път в статията „Васил Левски и руските дипломати“, поместена във вестник „Мир“, брой 10672 от 19 февруари 1936 г.
Отвратителна руска измама, съзнателно разпространена при това от българските Църква и Училище, е лъжата за 200-те хиляди руски войници погребани на българска земя – загинали за нашата свобода в Руско-турската война 1877-1878 г. Това е
грозна, кощунствена пропаганда:
числеността на руската армия не е надвишавала 180 -190 хиляди души. И тази непристойна фалшификация, разпространявана и от журналисти като една Велислава Дърева (за нея загиналите са „над 130 хиляди, по 365 на ден“, б.а.), беше изписана на табела поставена до входа на храма в София, носещ името на руския пълководец Александър Невски – васал на „Златната орда“, избил хиляди православни и приел... исляма. Табелата беше премахната през 2007 г., но пропагандата на лъжата продължава! Официални руски лица я използват в речите си: посланик Исаков – 3 март 2015 г.; Митрофанова – 28.07.2022 г.
Броят на убитите в сраженията на българска земя е 11 905 души – посочено в архивите на щаба на руската армия. Общият брой на загиналите, включително починалите по-късно от раните си и убитите извън границите на България според руския историк Степан Кашурко, е 22 391 души, между които и хиляди украинци, белоруси, сърби, поляци, финландци, литовци, латвийци, естонци, грузинци, арменци...
Повече от 7 600 (10 000 според някои източници) са жертвите на румънската армия от 38 хиляди души – предвождана от принц Карол I, който след поредния провал на некадърните руски генерали при обсадата на Плевен, е назначен на 3 септември 1877 г. от руския император Александър II за главнокомандващ (маршал) на обединените руско-румънски сили.
Време е, журналисти, свещеници, учители, ученици... всички добронамерени и свободолюбиви граждани да изразяваме публично своята признателност към жертвите дадени от всички националности за свободата ни, като не премълчаваме истината, че загиналите в боевете украински и румънски воини са не по-малко от загиналите руски войници! А, най-много жертви за свободата си дава българският народ.
Нашата свобода не е неизвоювана, не е незаслужена,
не ни е даром
За освобождението от османско владичество Руската империя изисква от Княжество България да изплати 10 618 250 рубли. Този дълг (равняващ се на 32 тона чисто злато) България ще успее да погаси окончателно едва през 1902 г. чрез заем от френската банка „Париба“.
През септември 1944 г. Червената армия и съветските тайни служби (НКВД) изземват и натоварват на влакови композиции за Москва целия държавен архив на Царство България за периода 1918 – 1944 г.
Най-големият, брутален финансов грабеж, извършен в пълна тайна от българския народ, е източването на Златния резерв на БНБ (1960 – 1964 г.). Близо 22 тона злато (кюлчета и златни монети) са натоварени в чували и транспортирани тайно с руски самолети до Москва. Този резерв изчезва безследно в съветската Държавна банка (Госбанк).
Нямат край, нито начало руските кражби и лъжи – те са непреходно, непонятно, неприятно настояще!
И това настояще на днешната путинска Русия, изпълнено от масирана дезинформация, хибридни атаки и откровени лъжи, е още по-драстично и отвратително. Ето някои от тях:
● Въпреки принципното обещание (2002 г.) за връщане на откраднатите български държавни архиви, Путин, който през 2016 г. с указ пое управлението на Федералната агенция на архивите, продължава да ги задържа и отказва да ги върне дори и след резолюцията на Европейския парламент от 2021 г. – призоваваща го да върне на България откраднатите архиви.
● Руското безочие е безгранично. Широко разпостраненото безумие в СССР, че руската азбука е дело на Ленин и е доразвита от “езиковеда“ Сталин – не е отшумяло. На 24 май 2020 г. Руският културно-информационен център в София обяви 24 май за „Ден на руската писменост".
● Наглите лъжи за неналичие на руски войски при анексирането на Крим (март 2014 г.).
● Грозното непризнаване на вината за свалянето на малайзийския самолет MH17 (юли 2014 г.), при което загинаха 298 души, включително 80 деца.
● Подлите отравяния на Емилиян Гебрев (април 2015 г.); на Сергей и Юлия Скрипал (март 2018 г.); на Алексей Навални (август 2020 г. и фатално през февруари 2024 г.).
● Путинските уверения, че само луди хора могат да допуснат, че руснаците ще нападнат Украйна (февруари 2022 г.).
● Пета година продължава 3-дневната специална военна операция на Путин (РИА Новости публикува и изтри статия на 26 февруари 2022 г., в която се обявяваше победа и „решаване на украинския въпрос“), с която той – като един Александър Невски, избива православни християни с ислямски „Шахеди“, вменявайки вина (за напълно безумната си дивашка война) на други страни, включително България.
● Във всяка голяма реч от 2022 г. насам рашисткият агресор скудоумно обяснява пред подбрани путинисти, че Русия (правоприемница на „Империята на злото“) не е започнала войната в Украйна, а се опитва да я „прекрати“.
● В разговор с медиите за 9 май 2026 г. обявеният на 15 март 2022 г. от Сената на САЩ за военнопрестъпник Путин, който на 17 март 2023 г. бе официално обявен за издирван за военни престъпления от Международния наказателен съд в Хага, най-после призна, че „коренната причина“ за войната срещу Украйна (вероятно с над 2 милиона жертви досега) е желанието на украинците страната им да стане член на ЕС и НАТО.
След години на бясна пропаганда за „денацификация“ бункерният обитател свали маската: причината за кървавата война, е суверенното желание на украинския народ за европейско и евроатлантическо бъдеще!
За мен, а предполагам и за милиони хора по света, е необяснимо защо извергът Путин – пряко обвинен за незаконна депортация на деца от окупираните територии на Украйна към Русия (на 28 януари 2003 г. в Киев президентите Путин и Леонид Кучма подписаха Договора за руско-украинската държавна граница, с който Русия официално и окончателно признава териториалната цялост на Украйна, включително Крим: при подписването Путин заяви, че този договор „окончателно затваря всички териториални въпроси“ между двете нации) – вместо заклеймен, е обичан от българските русофили и приеман като приятел от национални лидери като Орбан, Фицо и “миротвореца“ Тръмп.
Денят на българските братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на „славянската“ книжовност (от над 50 различни нации, държави и етнически групи използвали кирилицата, само 7 са „славянски“) – 24 май, е един от най-обичаните ни празници. Датата е може би най-подходяща за национален празник. Такива са и 20 април, 6 и 22 септември – всяка една е по-достойна от 3 март.
Тези сред нас, които със зъби и нокти бранят настоящия национален празник, независимо от подбудите им, правят това
в услуга на Путин,
за да остане българският народ разединен и слаб.
В българското училище „задължително“ трябва да се изучава само една „религия“ – тази, „изповядвана“ от Христо Ботев .
Децата имат действителна нужда да бъдат научени да мислят – да мислят критично, за да могат да вземат решения самостоятелно в изключително динамично-развиващия се свят на високи технологии, а не да бъдат възпитавани в примирение, послушание и подчинение.
Никоя религия няма силата да усмири хаоса в душите, когато съмнението разделя, а страхът парализира. Вместо тихи молитви, днес ни е нужен нов, обединяващ код – импулс за катарзис и сплотяване; вътрешна сила, която да преодолее хаоса без излишна агресия и ненужни разрушения. И този код – символ на трансформиращата енергия, която да излекува разединението ни и да ни накара да вибрираме на една честота като народ – пулсира в експлозивния вик на несломимия дух... на едно пораснало момиче – бангаранга!
Не сме знаели кога, от кой и къде е създадена кирилицата...
Имали сме късни сведения, написани 2-3 века след нейното създаване, а това не било достоверно. Затова написаното било "легенди".
Ех, ако други народи имаха такива 1000-годишни написани "легенди", бъдете сигурни, че нямаше да ги наричат така. Още повече, че 99% от старобългарските документи, с които разполагаме, са късни преписи. По тази логика и те могат да бъдат обявени за "легенди", особено ако не се вписват в една чужда доктрина, измислила името на език, който не се е наричал така...
Добре, хартията и пергаментът са тленни, но написаното върху камък остава!
Ето една карта, която ясно показва къде се намират най-старите запазени каменни надписи на кирилица.
Не са около Москва, не са и около Белград, който е наричан "Алба Булгарика".
Не са и около Охрид. Не че Охрид не е бил в България, но Охридската книжовна школа дълго време твори на глаголица.
Всичките надписи са около Преслав - тогавашната българска столица, където действа Преславската книжовна школа.
Ако съпоставим тези факти с "легендите", ще се окаже, че "легендите" са истина.
Затова днешният празник е на българската писменост, просвета и култура! А ние трябва да бъдем горди с този факт...
Няма коментари:
Публикуване на коментар