*Гърци, или както е правилно грайки е име на народ, който е обитавал Епир. Тази област е известна като стара земя на пеласгите. В Епир са открити над 400 български названия на местности, селища, реки. Те могат да бъдат открити в трудовете на световноизвестният лингвист Макс Фасмер. *Като пример на присъстващи в Епир български топоними могат да бъдат посочени Бела, Горяни, Загора, Горица, Козяк, Липа. В Епир е и най-таченото светилище на Зевс Пеласгийски, Гръмовержецът - това в Додона. Името Додона няма смисъл на гръцки, но българската диал. дума ДОДОНИ - гърми, дава прекрасно обяснение, защото ние българите се явяваме наследници на древните пеласги, част от които обитава Елада. *Смята се, че името гърци, или грайки става популярно благодарение на римляните. Епир е в Северозападна Елада и се явява най-близкото до Римската Република място от тази страна. Понеже грайките са първите, станали известни на римляните, името грайки - гърци се ползва и за останалите жители. *По време на Античността потомците на данайците не обичат името гърци и не го ползват, а причината е ясна - грайките са местно население, което се бори с африканските нашественици. По сведения на Аристотел обаче грайките и най-древните елини са едни и същи хора. На пръв има парадокс, защото потомците на данайците приемат охотно името елини, но не обичат името гърци. *Всъщност парадокс няма, нещата са прости: макар най-древните елини и грайки да са трако-пеласги, те са все пак отделни групи с различно поприще. Елините, чието правилно име е сели се радват на престиж, защото са пазители на светилището на Зевс Пеласгийски. Грайките от своя страна са войнствено селско население, което явно причинява доста неприятности на африканските преселници. Ето защо данайците приемат охотно името сели, хели, елини, но не обичат името грайки - гърци, независимо от това, че най-древните елини и грайките са представители на един и същ народ. Този народ са трако-пеласгите, към които принадлежи Ахил Пелеев и неговите мирмидони. Те са наречени предци на българите от Йоан Малала, който създава труда си някъде към 550 г. Ето защо както най-древните топоними и хидроними от Епир, така и тези от Тесалия са обясними на български език. *Като праотец на грайките-гърци е посочен Тесалус, т.е. този, който дава името на Тесалия. В Тесалия е Пеласгийският Аргос, където е и царството на властващия над мирмидоните Ахил Пелеев. Същите тези мирмидони, които Малала нарича предци на българите. *Грайките от Епир са клон на граите, агрианите от Тракия - хората дали името на българската област Граово. В тази област Прокопий Цезарийски разполага тракийската област Грайкос. Самото име граи, агриани идва от названието на някакъв горен приток на Струма, а навярно и нейните извори, някои от които са били горещи. *Името граи, агриани, станало прототип на граи-гърци идва от името на древната река, както и имената на траките тимаки, стримони и данувиани идват от речните названия Тимок, Стримон, Дунав. Река Грая или Греянос, Агрианос може да се обясни със стблг. грѣѭ - грея, топля, т.е. река с горещи извори. Със същата семантика е и името на река Граник в Мала Азия. *Колкото и парадоксално да изглежда - нашите деди са кръстници на Гърция, или по-точно дедите на граовците са кръстници на Гърция. В дълбока древност част от граите са се преселили на юг - в Епир и в Беотия, където е град Грая. Там са живели дълго време необезпокоявани, докато не идват бедствията на късната Бронзова Епоха и нашествието на данайците.
Тракийската и пеласгийската писменост преди Троянската война: анализ на античните свидетелства и културно‑историческите импликации
РезюмеНастоящата статия разглежда корпус от дванадесет антични автори, които споменават за съществуването на писменост сред траките и техните родствени пеласги преди Троянската война. Особено внимание се отделя на традицията, приписваща на Орфей и Лин създаването на най-древните букви. Анализира се отсъствието на сведения за създаване на писменост от страна на елините в античните извори, както и връзката между тази традиция и по-късното създаване на глаголицата от Кирил и Методий като осъвременена форма на древни балкански графични системи. Статията разглежда идеята за приемственост между тракийската културна традиция и българската писменост.
---
1. ВъведениеПроблемът за произхода на писмеността на Балканите е сред най-значимите въпроси в историческата лингвистика и културната история на региона. Античните автори, писали в период от V в. пр. Хр. до I в. сл. Хр., предоставят сведения, които очертават траките и пеласгите като народи с висока културна древност, включително притежание на писмена система преди Троянската война.
Особено внимание заслужава традицията, според която Орфей и Лин — фигури от тракийския културен ареал — са създатели на най-древните букви. Тази традиция е засвидетелствана от множество автори и представлява важен елемент от античната представа за културното наследство на траките.
---
2. Античните свидетелства за тракийска и пеласгийска писменостПо-долу са представени дванадесетте автори, които споменават за писменост или за културни иновации, свързани с траките и пеласгите. Всеки автор е разгледан в контекста на неговото творчество и значението на съответното свидетелство.
---
2.1 Алкидамант
Алкидамант, софист от IV в. пр. Хр., споменава Лин и Орфей като древни учители, на които се приписва създаването на първите букви. Този мотив е част от по-широката традиция, която поставя тракийските поети в ролята на културни основатели.
---
2.2 Алексис
Комедиографът Алексис включва в своите произведения сведения за пеласгите като древен народ, притежаващ културни умения, включително писменост. Макар текстовете да са литературни, те отразяват разпространени представи за древността на тези етноси.
---
2.3 Аполодор
В Библиотека Аполодор систематизира митологични сведения, включително за Орфей и Лин. На тях се приписва създаването на първите писмени знаци, което поставя тракийската традиция в основата на ранната балканска култура.
---
2.4 Еврипид
Еврипид представя Орфей като носител на знание и мистериална мъдрост. В някои пасажи се намеква за използване на писмени текстове, което подкрепя традицията за тракийска писменост.
---
2.5 Диодор Сицилийски
Диодор е сред най-важните автори за темата. Той определя пеласгите като „най-древния народ“ и им приписва множество културни нововъведения, включително писменост. Неговите сведения са ключови за реконструкцията на ранната балканска културна история.
---
2.6 Дионисий Милетски
Дионисий Милетски описва Орфей и Лин като първоучители, които създават писмени знаци. Тази традиция е важна за разбирането на ролята на тракийските културни герои.
---
2.7 Дионисий Скитобрахион
Скитобрахион е автор, свързан с орфическата литература. Той споменава Орфей като автор на писмени мистериални текстове, което предполага наличие на развита писмена система.
---
2.8 Зенобий
Зенобий събира пословици и митологични сведения, в които траките са представени като народ с древни културни практики, включително писменост.
---
2.9 Корнелий Тацит
Тацит описва траките като древен и многоброен народ с богата културна традиция. Макар да не говори пряко за писменост, неговите сведения подкрепят идеята за висока културна древност.
---
2.10 Платон
Платон споменава Орфей и Музей като автори на древни текстове, използвани в мистериални практики. Това предполага наличие на писмена традиция, свързана с тракийския културен ареал.
---
2.11 Плиний Стари
Плиний описва пеласгите като древни и културно развити. Някои пасажи се интерпретират като свидетелства за ранни писмени системи.
---
2.12 Страбон
Страбон представя траките като народ с богата културна традиция и споменава Орфей като историческа фигура, свързана с писмено творчество. Неговите сведения са сред най-ценните за темата.
---
3. Отсъствието на сведения за създаване на писменост от елинитеВ корпуса от антични автори не съществува нито едно свидетелство, което да приписва създаването на писменост на елините. Това отсъствие е значимо, тъй като контрастира с многобройните сведения за тракийска и пеласгийска писменост.
Елините използват писменост, но античните автори не ги представят като нейни създатели. Това подчертава ролята на траките и пеласгите като културни първооснователи в региона.
---
4. Глаголицата като осъвременена тракийска писменостСпоред традицията, разглеждана в настоящата статия, Кирил и Методий създават глаголицата като осъвременен вариант на древни балкански графични системи, свързани с тракийската културна традиция.
Глаголицата се разглежда като:
- тракийска азбука, създадена за новата държава на траките;
- писменост с корени поне 27 века по-рано;
- система, която оставя орфеевата азбука само за данайските гърци;
- доказателство за приемственост между древните траки и българите.
Тази концепция поставя българската писменост в контекста на дълбока културна древност, свързана с Орфей, Лин и пеласгите.
---
5. ЗаключениеСвидетелствата на дванадесетте антични автори очертават траките и пеласгите като народи с писменост, съществувала преди Троянската война. На Орфей и Лин се приписва създаването на най-древните букви, което поставя тракийската културна традиция в основата на ранната балканска цивилизация.
Отсъствието на сведения за създаване на писменост от елините допълнително подчертава ролята на траките като културни първооснователи.
Създаването на глаголицата от Кирил и Методий се разглежда като възраждане и осъвременяване на древна тракийска писменост, което подкрепя идеята за приемственост между траките и българите
Няма коментари:
Публикуване на коментар