Кой спечели от опожаряването на града на демократите Лос Анжелис?
Заради планираните подкрепа на Путин за войната в Украйна и други непопулярни мерки, Тръмп нямаше да изкара и месец като президент. Сега Путин го държи за топките, това че е бил агент на КГБ е нищо в сравнение с операция "Гладио", с участието на ГРУ, по запалването на Лос Анжелис.
Руските прокси десни партии в Европа, Гърция/Сириза,.. у нас Възраждане и Меч използват девиза "Ние ще ви запалиме".
Много лесно е да се планира подплването на Лос Анжелис.Условията бяха перфектни за създаването на ад. Дали„удариха“ Лос Анджелис с енергийно оръжие, дали са разпръснали запалими смеси или серен хексафлуорид няма никакво значение.
Вземат се прогнозни данни за време, вятър, температура, запалителното вещество, вкарват се в база данни и ИИ изчислява... Силните ветрове се докарват с ХААРП,..по точно с руската СУРА.
Водородът има химична формула H2 и молекулно тегло 2,01588. При нормална температура и налягане той е изключително запалим, безцветен, прозрачен газ без мирис и вкус, който трудно се разтваря във вода и не реагира с повечето вещества.
Сериозно ли очаквате да повярваме, че осем пожара избухват в рамките на 48 часа просто защото „климатът се променя“? Че това е чиста случайност, като печалба от лотарията? Или че природата си е наумила точно в този момент да запали някои от най-скъпите имоти в Калифорния? Съвпадение? Едва ли.
Вече сме гледали този филм. Пожари в Калифорния пламват с мистериозна честота. И всеки път медиите и политиците излизат с едно и също извинение: „Глобалното затопляне е виновно!“ Дали? Или някой умишлено разчиства терена за нещо ново, за нещо по-доходоносно?
Но нека оставим емоциите и минем към фактите. Застрахователите се изнизаха… точно навреме
Един детайл, който медиите удобно забравят да споменат: застрахователните компании масово спряха да подновяват полиците на имотите в Калифорния месеци преди пожарите.
State Farm, Allstate, Farmers – гиганти в застрахователния бизнес – напуснаха пазара, оставяйки десетки хиляди собственици на жилища без покритие. Официалното им оправдание? „Повишен риск от пожари.“
Значи застрахователите знаеха, че ще има пожари? Възможно ли е да са имали вътрешна информация, че някой готви пиромански спектакъл? Защо точно сега?
Ако приемем, че пожарите са „природен феномен“, защо тогава застрахователите напуснаха преди тях? Случайност? Или бизнес нюх?
Картинката е ясна: ✅ Застрахователите се оттеглят → няма нужда да плащат щети ✅ Имотите изгарят → собствениците са принудени да продават евтино ✅ Големи корпорации или държавата изкупуват земята → нова инфраструктура, луксозни проекти, зелени зони…
Кой печели? Не е обикновеният човек, това е сигурно. „Климатичните промени са виновни!“ – удобната мантра на политиците
Всеки път, когато Калифорния пламне, демократите в Конгреса и медиите започват рефрена: „Климатичните промени са виновни!“
Но хайде да се замислим – дали това обяснение не е прекалено удобно?Защо пожарите пламват едновременно на осем различни места? Защо често „случайно“ засягат точно районите, които са обект на интерес за големи строителни проекти? Защо елитни квартали често биват „прескачани“, но средната класа остава без домове? Този път, обаче и те пламнаха…
Ако климатът беше виновен, защо не виждаме същата честота на пожари в други части на света, които също страдат от суши? Защо именно Калифорния се превърна в огнената столица на САЩ?
Отговорът е прост – защото някой има интерес тези пожари да се случват. Мистериозният ефект „селектиран огън“ – защо някои сгради изгарят, а други остават незасегнати?
Една от най-странните закономерности в тези „случайни“ пожари е, че огънят не се разпространява равномерно.
👉 Виждали сме снимки от опожарени квартали, където обикновени къщи са напълно изпепелени, но някои модерни постройки остават непокътнати. 👉 Някои райони горят до основи, а други – на метри разстояние – не са докоснати.
Сякаш някой е използвал прецизно насочена огнена сила – дали чрез палежи, дали чрез технология, която обикновените хора дори не подозират, че съществува.
Теории? Има достатъчно – от умишлени палежи до експерименти с насочена енергия (DEW – Directed Energy Weapons). Да, звучи като научна фантастика, но технологии за концентрирани енергийни атаки вече съществуват. Защо да не бъдат използвани? Кой има интерес от пожарите?
Тук стигаме до най-важния въпрос: кой печели?
1️⃣ Застрахователните компании – отказаха се от полиците навреме, избягвайки изплащане на щети. 2️⃣ Строителните гиганти – след пожарите, започва възстановяване, но не на същите жилища, а на скъпи, елитни комплекси. 3️⃣ Държавните институции – пожарите изчистват терена за „зелени“ проекти и инфраструктурни промени. 4️⃣ Политиците – използват трагедията като инструмент за затягане на регулации и нови политики, оправдавайки всичко с „климатичните промени“.
Но кой губи? Обикновените хора.
✅ Загубват домовете си ✅ Не могат да получат обезщетения ✅ Трябва да се изнесат и да търсят къде да живеят ✅ Големите играчи прибират земята на безценица Заключение: Калифорния гори – и това е ПЛАН, а не природен феномен
Всеки пожар в Калифорния не е просто инцидент. Той е част от добре смазана машина, в която печеливши са големите корпорации, застрахователните компании и правителството.
Това не са пожари. Това е контролирано унищожение.
Това не е климатична катастрофа. Това е преднамерен план.
И докато хората продължават да вярват на приказките за „глобалното затопляне“, истинските пиромани седят удобно в офисите си, смятайки печалбите си. Но, разбира се, всичко това е просто „конспиративна теория“, нали?…
Във фантастичния свят на Тръмп риби са подпалили Лос Анджелис
Някога както активистите, така и учените вярваха, че когато хората видят въздействията на климатичните промени с очите си, ще осъзнаят спешността на кризата и ще действат. Но както ураганите и други екстремни климатични събития преди това, горските пожари в Калифорния доказват, че това не е така. Вместо да разкрият истината за всички, дезинформацията и нови форми на климатично отричане процъфтяват в хаоса.
Тези пожари са толкова трудни за контролиране, защото бързият преход от много влажна зима през 2023 г. към много сухи условия през последните девет месеца създаде перфектно гориво за пожарите в Южна Калифорния – първо, като стимулира растежа на треви и храсти, а след това, като лиши растителността от влага. Силните ветрове Санта Ана допълнително изсушиха земята и спомогнаха за бързото разпространение на пожарите. Условията бяха перфектни за създаването на ад.
Тъй като екстремните климатични събития са кулминация на редица заплахи и уязвимости, е необходим анализ, за да се оцени точно каква роля играят климатичните промени в тези пожари. Но има неща, които вече знаем за връзката между затоплящата се планета и горските пожари.
Множество изследвания показват, че затоплянето утежнява условията, благоприятстващи пожари, като ниска относителна влажност и недостиг на парно налягане (разликата между количеството вода във въздуха и максималното количество вода, което въздухът може да задържи). Освен това, внезапният преход между много влажни и много сухи условия е феномен, който вече се е увеличил глобално с 31% до 66% от средата на 20-ти век и ще продължи да се ускорява, докато планетата се затопля, според статия, публикувана в Nature в четвъртък.
Но това не са факти, които вероятно ще видите, ако влезете в платформата X на Илон Мъск или проверите какво казва Доналд Тръмп, новоизбраният президент на САЩ. Вместо това, в социалните медии ще намерите публикации, обвиняващи пожарите в почти всичко друго освен в климатичните промени, включително:
Ниски нива на водоеми
Усилия за разнообразие, равенство и включване в пожарната служба на Лос Анджелис
Опити за спасяване на малка застрашена риба
Дарения на оборудване за пожарогасене за Украйна
Енергийни оръжия, известни също като космически лазери
Фактите са, че нивата в повечето резервоари в Калифорния са над средните за това време на годината. Огнеборците наистина останаха без вода, но не поради решения за управление на водните ресурси. Началникът на Департамента по водите и енергията на Лос Анджелис обясни на пресконференция, че въпреки наличието на три милиона галона вода, когато пожарът в Пасифик Палисейдс започна, търсенето е било четири пъти по-голямо от „всяко, което сме виждали в системата.“ Топлината от пожара също е повредила водопроводите, което е утежнило проблема.
С повече от 7,500 пожарникари, които рискуват живота си, наистина ли трябва да вярваме, че са били разсеяни от усилията за разнообразие, равенство и приобщаване (DEI)? Даренията за Украйна, междувременно, бяха направени още през 2022 г. и представляваха неизползвано излишно оборудване.
Около 40% от водата в Лос Анджелис идва от проекти, контролирани от щата и свързани със северна Калифорния, където живее рибата Delta smelt. Щатът ограничи доставките на вода тази година, за да защити жизненоважни екосистеми. Въпреки това в южната част на щата в момента няма недостиг на вода; така че усилията на Тръмп, който нарече рибата „практически безполезна“ в публикация в социалните медии, обвинявайки губернатора на Калифорния Гавин Нюсъм за пожарите, да свърже гигантските пожари с триинчова риба, са чиста фантазия.
Говорейки за фантазия, доказателствата за използването на лазерни лъчи за умишлено започване на пожари се ограничават до цифрово променени видеоклипове и фалшиви твърдения, че синият цвят предпазва от такива оръжия; същата конспиративна теория беше широко разпространена след горските пожари в Мауи през 2023 г. Ще оставя тук и историята от 2024 г., в която канадец, твърдящ, че правителството умишлено подпалва горски пожари, беше намерен да подпалва горски пожари умишлено.
Тези фалшиви твърдения са много лесни за разпространение, но отнемат време за опровергаване. Някои твърдения разчитат на частична истина, която след това се изкривява, за да минимизира въздействието на климатичните промени.
Рос Кларк, климатичен скептик и колумнист в британското списание The Spectator, обвини този пожар в по-доброто справяне на САЩ с тях. Пожарите са естествена част от екосистемата на Калифорния, заяви той; като прекъсват естествения цикъл, мъртвата дървесина се натрупва и осигурява повече гориво за следващите пожари. В това има известна истина. Но когато цитира Валери Труе, професор по дендрология в Университета на Аризона, Кларк напълно игнорира другата част от аргумента ѝ, която подчертава как климатичните промени, причинени от човека, са направили „горещите калифорнийски лета още по-горещи, сезонно сухите калифорнийски гори още по-сухи и дългия пожарен сезон още по-дълъг.“
Това е новият начин за отричане. Без да заявяват директно, че климатичните промени са неверни, скептиците издуват други фактори и минимизират въздействието на глобалното затопляне — предоставяйки противоположното на нюансирана картина.
Тези тактики не са нови за пожарите в Лос Анджелис, но навлизаме в нова ера. С Тръмп, който се връща на власт, Мъск, който използва своята платформа за разпространение на лъжи, и Марк Зукърбърг, който се отказва от проверката на фактите в Meta Inc., интернетът е на път да стане още повече див запад, където конспиративните теории и неистини управляват. Отчетността и дебатът, основан на доказателства, получават още един удар.
Винаги си струва да се разгледа дали управлението на водата и пожарите би могло да бъде подобрено — правителствата понякога създават уязвимости чрез небрежност или лошо адаптиране. С тези уроци можем да се стремим да подобрим реакцията при кризи, като същевременно приоритизираме усилията за смекчаване на глобалното затопляне, което прави заплахите по-големи на първо място. За съжаление, извличането на уроци не е това, което Тръмп и неговите съмишленици се опитват да постигнат със своите онлайн тиради. Дори когато климатичната криза гори нашите домове, не можем да разчитаме на това, че тя ще накара световните лидери да действат.
Гибсън срещу Бандерас: Конспирация или природно бедствие стои зад огнения ад в Малибу?
Пожарите в Лос Анджелис, които унищожиха големи имения в Малибу и Холивуд, както и снимачни площадки, породиха множество слухове за причините за възникването им. Появиха се видеоклипове, които предполагат умишлен палеж, макар официалната версия да твърди, че става дума за инцидент.
Първи се изказа Мел Гибсън, който в ефира на Fox News не се поколеба да атакува правителството, дори обвинявайки го за пожара. Първоначално той сподели съмненията си в подкаста на Джо Роугън: "Когато се прибрах вкъщи, просто нямаше нищо. Никога не съм виждал толкова пълно опустошение от пожар. Очевидно е съкрушително, емоционално е. Живях там около 15 години, това беше моят дом."
Насочвайки критиките си директно към губернатора на Калифорния Гавин Нюсъм, Гибсън заяви: "През 2019 г. Нюсъм каза 'Ще се погрижа за гората и ще я поддържам' и подобни неща. Мисля, че всичките ни данъци вероятно отидоха за гела за коса на Гавин. Тъжно е. Мястото гори." По-късно по телевизията той добави: "Знам, че си играят с водата, изпразват резервоарите по една или друга причина и го правят от доста време. Когато се случват такива неща, се чудиш: умишлено ли е?"
За разлика от него, мнението на испанския актьор Антонио Бандерас е на противоположния полюс спрямо убежденията на Мел Гибсън. Той коментира ситуацията на годишната гала на Академията за сценични изкуства в театър "Калдерон" във Валядолид.
"Живеем във времена, когато не знаем кое е истина и кое е лъжа"
В миналото траките са считани за част от етруските. Според акад. Дечев траките са етруски, или етрускоиди смесени с иранци. Причината за това заключение се крие във факта, че има забележително голям брой трако-етруски и трако-арийски успоредици в ономастиката. Тези успоредици обаче не са изтълкувани правилно. Приликата в лични имена, названия на божества и т.н. се дължи на това, че още в дълбока древност различни групи траки са разпространили своят език и култура сред много народи. Има исторически извори за тракийски поход до Индия, даже за три различни тракийски похода, като броят на авторите писали по този въпрос е голям. Има също така исторически извори, в които се говори за заселване на траки и пеласги на Апенините. Това са предимно Плутарх и Страбон, но има и други. Освен древните летописи, ние разполагаме и със сведения от археологията. Древните етруски куполни гробници са реално копие на тракийските и след като има сведения за идване на траки на Апенините, то трябва да приемем, че е имало тракийско влияние над етруските. То е проявено и в еднаквите оръжия, оръдия на труда, украшения, но най-вече домашната керамика. Тя е най-яркият белег за присъствие на траки в земите на етруски и латини. За етруските понастоящем се разпространява твърде подвеждаща информация. Някои автори смятат, че етруски е равностойно на руски. Други отиват по-далеч и смятат, че дедите на русите са основали Рим. Причината за тези спекулации се крие във факта, че индоевропейският елемент в езика на етруските действително съдържа думи, които представителите на славянската езикова група разбират. Като пример могат да бъдат посочени АН-онъ-той, ДАУРЕ-дебре, дебри, ДИН-ден, ДМИА-дом, сграда, ЕТА-ето, ЗИВ-жив, КАЛ-кал, КАПУ-кобец, сокол, МАД-мед, МИ-ме, МИНИ-мене, СВЕТУ-свѣть, ТА-та-тази стблг. Има обаче и други думи, които са по-специфични. Те са ТАЛМИТЕ-тълмач, преводач, КЕПЕН-копан, титла, КАНТКЕ-канас, княз, СУБУЛО-сопьць-свирач. Те несъмнено сочат към нас българите. Към нас сочат и етруско-тракийските паралели в личните имена, които руският лингвист Цимбурский посочва: REZU – REZOS, EZPA – EZBEO, EZBENIS, SVETU, SVETUNIA – SVETULEN, ZERTNA – ZERDENOS, ZEMNI – ZEMI-KENTHOS, CETURNA – CETRI-PORIS, PERKNA – PERKON, Цимбурский пише и за името на върховния бог на етруските TIN/DIN, като при тълкуването ползва думата ден. В това има логика, защото ден означава светлина, сияние. За връзката между названието на етруския бог на ковачите и огъня Сетланс/Seθlans и Суитулен/Σουιτουληνός - едно от имената на Тракийския Херос, споменава най-рано акад. Владимир Георгиев. Нашият учен пише: “следователно Σουητ[ουλ Σουιτουλ, т.е. *swētul или switul съотвества на стблг. свѣтьлъ-светъл от ие. *kwoitilos. Епитетът на тракийското божество съотвества точно на етруското божество Seθlans “Volcanus” (бог на огъня) [Георгиев, 1957 c.58]. В друга своя работа нашият учен смята, че епитета на Хероса Σουητ[ουλ , Σουιτουλ, отговаря на българското лично име Светлан [Георгиев, 1977 с. 167]. Етруските почитат и Земла, която е реално Земела. Нейното име е обяснено отдавна със стблг. землia-земя. Интересното в случая е това, че имената на три важни етруски божества притежават тракийски паралели, а обяснението е на български език. Този феномен е едно от доказателствата, че ние българите сме потомци на траките, а те пък са народ, който е имал огромно влияние над други хора по време на древността. *Истинският етруски език не е индоевропейски. Само думите дадени от нашите предци са от индоевропейски характер. Ето пример с изконни етруски думи: tu-едно, zal-две, ci-три, sа-четири, mach-пет, huth-шест, а също и val-виждам, sanisvа-кост, аrenа-пясък, cleva-жертва, fler-жертвоприношение. *Етруските са наричани още туски, тирсени, но правилното им име е расена, расна. То означава царе, господари и е сравнявано с арийската титла rajan-цар, а и тракийската титла и име Резос. Някои свързват етруските със споменатите от египтяните хора Trshu-част от коалицията на Морските народи, но въпросните Trshu са по-скоро траките трауси, или даже обитателите на Троя наричана в древността Тариуша. Реално "самоназванитo" на етруските е име на тяхната ранна тракийска аристокрация. Толкова силно е било влиянието на дедите ни над тези хора, че те са възприели името на нашите предци установили се на Апенините като свое.
Векове преди Рим да извиси снага над три континента, Апенинския полуостров е доминиран от други хора. Те са били майстори ковачи и бижутери, способни търговци и войници. Градовете им са били добре устроени, а селското стопанство на смайващо високо ниво.
Изпълнени с енергия и жажда за живот тези хора са знаели как да се насладят на момента. Музиката е била неотделима част от живота им, мелодия е звучала не само по време на празненства и събрания, но и дори когато някой роб е бил наказван. Жените са имали пълна свобода, а и влияние в политиката. Свободното държание на нежния пол ужасява живеещите в съседство латини, които в това поведение виждат форма на разврат.
Особеният народ, който впечатлява, но и предизвиква антипания у потомците на Ромул са етруските. Те са познати още под имената туски, тирсени, расна.
Tяхното истинско име, това, което етруските използват за себе си е расна, расена. Останалите две - туски и тирсени се ползват от римляни и гърци, като най-вероятно са синкопирана (съкратена) версия на tauth rasena- етруски народ. Названието туски е дало и името на областта Тоскана.
Макар да гледат на етруските като хора с разпуснат морал, римляните научават доста от своите съседи. Символите на власт: курулното кресло, ликторите, брадвата втъкната във фасциите, а и организацията на армията са заети от етруските.
Същото важи за азбуката, гадателството и ред други неща като например гладиаторските игри. Докато при етруските гладиаторските двубои са погребален ритуал, то при римляните се касае само за забавление. Римляните заемат и лични имена от съседите си. Авъл, Варон, Перперена, Маркус, Тиберий, а дори и Гай (име носено от Цезар) са от етруски произход. Заето е и името на богът на войната Марс, то идва от етруския теоним Маворс.
До VI век преди Христа потомците на Ромул са в сянката на етруските, които ги владеят. Последният цар е Луций Тарквиний Горди. През 510-509 г. пр. Христа избухва бунт и Тарквиний е свален. От този момент силата и влиянието на римляните започва да расте. След няколко века те покоряват бившите си господари. Когато през I век преди Христа Октавиан Август създава Римската Империя, етруските са само бледа сянка на миналото си. Книгите им потъват в забвение, забравени са и обичаите, храмовете, религията.
Несъмнено етруските са били надарен и особен народ. Това предизвиква интереса на учените към тях. За жалост задачата поета от доста изследователи се оказва изключително трудна. Все още няма пълно съгласие по отношение на произхода на народа на Тарквиний Горди. Няма съгласие и по въпроса – към коя група трябва да се причисли речта на етруските.
Понастоящем етруският език е считан за неиндоевропейски от изследователи като Джулиано и Лариса Бонфанте. Учени като Владимир Георгиев обаче са склонни да видят в етруските хетски преселници. Причината за това е най-вече предание, според което етруските идват от Мала Азия.
Херодот разказва за това, че векове преди неговото време в Лидия настанал глад (Лидия е държава на територията на изчезналата по това време Хетска Империя). Бедствието траяло осемнадесет години и владетелят на страната решил да пресели част от поданиците си, за да може да изхрани останалите. Бил хвърлен жребий и на синът носещ името Тирсен се паднало да напусне родното си място с група хора. След дълго пътешествие те намерили нова земя при омбрите (италийски народ) и променили своето име на тирсени по името на своя водач. Странното е, че тази история не е потвърдена от лидийския историк Ксантос.
В миналото е имало и теории, според които старите господари на Апенините спадат към групата на германите и келтите. Солидни доказателства за тези смели твърдения обаче не са представяни изобщо. Понастоящем има хора които правят опити да сложат тъждество между етруски и руски, руснаци, но и тази теория няма стабилна основа.
Вижданията за характера на етруския език са много и това прави разгадаването на мистерията трудно. Няма съмнение, че в по-голямата си част етруския съдържа думи, които са непознати на латини, келти, германи, гърци. Не се срещат също и в санскрит, авестийски, или пък дори в хетския. Като пример могат да се посочат числителните tu-едно, zal-две, ci-три, sа-четири, mach-пет, huth-шест, а също и val-виждам, sanisvа-кост, аrenа-пясък, cleva-жертва, fler-жертвоприношение.
Между етруския и латинския език има ясни паралели, но броят им е ограничен. Това означава, че двата народа не са били в състояние да общуват без преводач. Етруско-латински успоредици са nefts-nepos, Selvans-silva, phersu-persona, Itus-Idus, macstre-magister, vinm-vinum.
Връзка се наблюдава и с германски думи, навярно това е накарало в миналото някои автори да се опитат да дадат тевтонски корени на древните господари на Апенинския полуостров. Принадлежащите на етруската реч hinth, hintial, Catha, puth, semph, Tin/Din, thar, отговарят на немските hinten- зад, отвъд, Gott-бог, Pot-гърне, sieben-седем, Diens(tag)- вторник (денят на бог Дин), dort-там.
Паралелите са интересни, но както и при латините се касе за твърде малък брой. Общите думи свидетелстват по-скоро за контакт в древността, отколкото за общ произход. Етруските са поддържали дипломация с доста народи, не на последно място и с далечните финикийци. Златните плочи с посвещения намерени в град Пирги (Северна Италия) свидетелстват за това. Текстът е на два езика – етруски и финикийски, това помага значително за откриването на непознати до този момент думи.
За хетски произход на етруските едва ли може да се говори. Хетите ползват две писмености – клиновидна и йероглифна. Нито една от тях не е позната на етруските. Вярно е, че хетските роднини лувитите биват считани за предци на лидийците, това не може да се отрече, но и самата лидийска азбука не е идентична на етруската.
Освен това в Северна Италия не са намирани типичните за хети и лувити оръжия, керамика, светилища. Етруските не познават изобщо хетските богове Арма, Арина, Инар, Дамкина, Камрусепа, Кубаба, Кумарби, Пируа, Телепину, Уликуми, Шаушка, Яриш. Единствения паралел е може би името на Тархунт - хетския бог на гръмотевицата. Той не е почитан на Апенините, но пък съществува етруско лично име Тарквиний. С това обаче връзката приключва.
Няколкото общи думи не помагат да се утвърди тезата за общ произход на етруски и хето-лувити. Владимир Георгиев сравнява етруските an-той, ca-тази, c(e)s-този, ci-това, mi-аз, ми с хетските ammuk, mi- аз, ми, kaas-тази, keez-този, kii-това. Приликата не може да се отрече, но отново количеството успоредици отново е твърде незначително, за да се говори за общ произход.
Истината за корените на етруските може да се открие сравнително лесно, но тя не отърва на силните на деня. Първо трябва да установим дали в древността етруските са били хомогенен народ, или смесица от различни хора. Благодарение на многобройните фрески може да се види, че в обществото е имало индивиди от различен произход. Едни са със светла кожа и руса, рижа, светло кестенява коса, други са леко мургави с тъмна коса. В някои случаи тя е права, в други е къдрава.
Изследването на скелетните останки също позволяват да се установи присъствието на три различни антропологични типа сред етруските. Това позволява да се каже, че в далечното минало в Северна Италия са се смесили няколко различни народа и от тази амалгама се е родил народът, който ще даде култура, държавност и писменост на римляните.
Несъмнено една от групите станали основа на етруския народ принадлежи на местното италийско население. Остава да се установи къде е родното място на другите групи. Една със сигурност е дошла от Тракия. За тракийска миграция в края на второто хилядолетие преди Христа пише Страбон. Той твърди, че енетите наречени още венети, придружени от траки са отпътували от Троада за земите на север от Адриатическо Море, т.е. северната част на Апенинския полуостров.
Сведението на Страбон се потвърждава от друг стар автор. Тит Ливий, който разказва за троянските корени на хората основали Рим, споменава интересни имена на царе, които са властвали преди да се родят близнаците Ромул и Рем. Става дума за благородниците Атис, Капус и Капетус. Атис е дори име на тракийски бог, любимият на богинята Кибела. Капус е цар на Дардания (Троада), а Капетус е негов син.
Доста интересни сведения за идване на балкански поселници на Апенините дава и Плутарх. Според него пеласгите били могъщи хора, който успели да покорят почти всички народи. След идването си в земите на Лациум пеласгите основали Рим, името Roma означавало сила на оръжие на пеласгийски език: “Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.“
В съгласие с Плутарх пише и Хеланик, според когото тирсените-етруски са пеласгийски преселници от Тесалия, Западните Балкани. Действително Тесалия е била земя на траки и пеласги още преди Троянската Война.
Освен историческите извори има и други данни, които позволяват да се установи тракийско/пеласгийско присъствие на Апенинския полуосров в древността. Това са документираните в миналото топоними и хидроними, чиято етимология не може да се получи с помощта на италийските езици. Като топоними и хидроними имащи паралели на Балканите, а и тракийска/пеласгийска етимология са посочени Alma, Alsnum, Blera, Caere, Cortona, Perusia, Pyrgi, Rusellae, Volci, Scaptia, Tiberus.
A. Sciaretta определя също Trasimenus lacus, Caletra като неиталийски топоними, но не ги свързва с Тракия. За сметка на това изследователят предлага тълкуване на Caletra с I.E. kal-кал. Тук е мястото да се спомене, че има тракийски топоним Каластра, който е изтълкуван от езиковедите като кало-струя. За Trasimenus lacus – Тразименското езеро Sciaretta предлага I.E. tras-треса. Това езеро е било плитко и през лятото се е превръщало в блато, тресавище. Ван Виндекенс тълкува пеласгийската дума тирс със санскр. trasate-треса, тръскам. Trasimenus lacus и Caletra притежават успоредици в тракийската/пеласгийската ономастика, а и имат обяснине на български език.
Както виждаме присъствието на стари балканци на Апенините е засвидетелствано не само от историческите извори, но и от значителен брой топоними. Има и друг аспект, който си заслужава да бъде разгледан. Става дума за религията на етруските. Знаем, че те почитат Земла – богинята на земята. Това де факто е тракйската Земла (Земела), чието име Владимир Георгиев тълкува със старобългарската дума землiа-земя.
Същият автор сравнява името на етруското божество Сетланс с тракийското божество Суетулен, а и с българското лично име Светлан. Сетланс е бог ковач, явно названието му е вдъхновено от светлината на огнището. Други паралели срещаме между етруските Ката, Тин/Дин и тракийските Кадмил, Дин. Етимология на името на бог Дин бива дадена от Владимир Георгиев с помощта на българската дума ден.
Паралелите не са много, но все пак са повече отколкото успоредиците между етруските и германските, хетските теоними. По-интересна в случая е една заемка в етруския език. Касае се за думата расен-цар, тя бива сравнена със санскр. rajjan, и тракийското име Резос означаващо цар. Индия е твърде далеч от Апенинския полуостров, а и няма сведения индийци да са идвали в Етрурия. За сметка на това разполагаме с исторически извори, в които траките са определени като преселници в земите на италийците.
Други доказателства за идване на балканци на Апенините получаваме от археологията.Керамика, фибули, мечове, ножове, върхове на копия и т.н. от земите на Северна Италия имат неотличими успоредици сред артефактите намерени на територията на България. Това разбира се може да се изтълкува и като продукт на интензивни търговски контакти. Такива е имало, защо да отричаме, но съществуват неща, които не се изнасят, неща, с които не се търгува.
В етруския град Пирги има оцелели укрепителни съоръжения. Стените са в циклопски стил, а именно той е използван от пеласгите. Паралел намираме и в куполните гробници на етруските. Такива не са познати на римляни, келти, хети и германи, но за сметка на това Тракия е осеяна с куполни гробници. Керамика и оръжие са стоки за износ, но същото не може да се каже за крепостните стени и типа гробници.
Не по-малък интерес представляват и погребалните обреди на етруските. Знаем, че те дават гладиаторските игри на римляните, знаем и, че тези игри не са били за забавление, а са представлявали обред в чест на починал благородник. Същите игри са описани при траките от Херодот.
Остава да разгледаме етруските думи от индоевропейски произход. Предлагам сравнение на етруски с български.
ЕТРУСКИ БЪЛГАРСКИ
АН ОНЪ-той стблг. АРАК ОРЕЛ ЕТА ЕТО, ЕТО ТОВА ЗИВА ЖИВЯ-той живя ИТА ЕТО КАЛ КАЛ, пръст, Каластра-тракийски гард КАНТКЕ КАНАС-княз, титла на благородник КАПУ КОБЕЦ-вид ястреб, Кабесус-тракийски град КЕПЕН КОПАН –старобългарска титла КИЛТ ЧЕЛЯД ЛАИВЕ ЛЯВ ЛЕНСУ ЛЕНИВ ЛУП ЛОБЕН, МЪРТЪВ МАРИА МАРА, ОМАРА- жега МАРУ МЕРЪ-велик, трак. имена Карси-мар, Бери-мар МАТ/МАД МЕД МЕТЛУМ МЯСТО, област МЕ МЕ МИ МИ МИНИ МЕНЕ НЕНЕ НЕНА, майка, дойка, гледачка РАТМ РЕД, ЗАКОН СВАЛ ЖИВЯЛ СРЕН ШАРЕН, ШАРКА, ЗНАК СУПЛУ СОПЬЦЬ-свирач стблг. ТА ТА-тази стблг. ТАЛМИТЕ ТЪЛМАЧЪ- преводач стблг. ТАУРЕ/ДАУРЕ ДЕБРА, ЯМА, ГРОБ ТИН/ДИН ДЕН ТМИЯ/ДМИЯ ДОМ, СГРАДА ТУИ ТУЙ-тук стблг.
Всички паралели са интересни, но най-важните са КЕПЕН-КОПАН, КАНТКЕ-КАНАС, СУПЛУ-СОПЬЦЬ, ТАЛМИТЕ-ТЪЛМАЧ.
Някои изследователи са склонни да определят стблг. титла копан като тюрска, виждаме обаче, че неин вариант съществува при етруските, а те не са тюрки. С фанатизъм бе повтаряно, че старобългарската титла канас е тюркска и трябва да се разгледа като хан. Данните показват обаче, че при етруските е съществувала титла за благородник със същия корен – kan. Тук трябва да се добави и това, че фригите имат титли akenas, akenanogavos (S.Lubitsky, Leiden University).
Думата тълмач-преводач също е набедена за тюрска, въпреки, че има митанска дума талами-преводач (Макс Фасмер, ЕСРЯ, с. 718), а и митаните в никакъв случай не са тюрки. Етруската дума суплу не само отговаря на стблг. сопьць-свирач, но и се обяснява със стблг. сопати- издишам, изхвърлям въздух при дишане. Точно това е механизмът на свиренето на кавал, изхвърля се въздух в кухината на музикалния инструмент.
Има още едно доказателство за връзката ни с народа станал учител на римляните.То е солидно защото идва от областта на генетиката. Неотдавна благодарение на мащабни изследвания проведени от учени от БАН, бяха установени няколко важни неща:
1. Сред съвременното българско население се срещат само 1,5% носители на гени типични за тюркските народи. Това лесно може да се обясни със заселването на узи и печенеги в държавата ни по време на Средновековието.
2. Установено бе, че сред значителна част от българите се срещат гени, които са считани за типични за най-старото население на Балканите. С това бе нанесен удар върху догмата, че траките са изчезнали.
3. Най-важното откритие в нашия случай е това, че българите показват генетична близост с населението на Северна Италия. Точно в този регион Страбон локализира тракийски преселници. Точно в този регион са живели и етруските, чиято мистерия учените се преструват, че не могат да разрешат.
Мнозина са се опитали да си присвоят славата на етруските. Нито германи, нито келти, нито пък други хора обаче не са в състояние да докажат, че дедите им са съжителствали с етруските, че са се смесили с тях. Ние българите можем да го докажем и то доста убедително.
Ние разполагаме с исторически извори поставящи древни балканци в Северните Апенини.Има купища с археологически находки от Етрурия притежаващи прототипи в Тракия. Етруските крепости и куполни гробници могат да се свържат с дедите ни траки и пеласги. Ясно е, че дедите ни са оказали влияние върху етруските, боговете в етруския пантеон, а и тракийските/български думи в етруския език доказват това. Най-солидното доказателство идва от областта на генетиката.
Никак не е трудно да се обрисува картината на древността. В краят на Бронзовата епоха поради климатични промени доста народи са принудени да търсят нова земя за заселване. Херодотовото предание за гладът в Лидия, а и походите на Морските народи срещу Египет са потвърждение за това. Малко преди войната на Рамзес Велики с идващите от север пеласги, тевкри, веси, дардани и др. (Морски народи) египтяните пращат зърно на гладуващите и терзани от чумна епидемия хети.
Представители на Морските народи, киката на първия човек се вижда ясно
Явно миграцията на старите балканци – пеласги, веси, дардани и т.н. не е била само в посока юг, но и също на запад. В периода Късна Бронзова Епоха – начало на Желязната Епоха в Средна Европа се появява така наречената Култура на полетата с погребални урни. С това идва и появата на погребалния обред трупоизгаряне в Средна и Западна Европа. Най-ранните етруски погребения са от този тип. Изгорелите останки са се поставяли в урна, която се е заравяла в земята. Най-ранните урни са от същия стил, който е типичен за Тракия и Троя. Съдът представлява стилизирано човешко лице, или тяло. Този тип се среща на Балканите около 4000 години преди да се появи на Апенините. Това показва пределно ясно каква е посоката на разпространение.
Ние можем да установим дори имената на древните балкански племена, които са се преселили в земите на Италия преди повече от 3000 години. За идване на пеласги там съобщават Страбон, Хеланик и Плиний, който твърди, че пеласгите са тези, които донасят азбуката в Лациум. Същият автор добавя за пеласгийски селища в областта Брутиум. Пеласгите биват разположени и в Етрурия, като се добавя, че при идването си те са изтласкали умбрите.
В друг пасаж четем, че в Кампания има град Кимериум. Той носи името на кимериите – тракийски народ обитаващ територията на Северна България и Черноморските степи. В Кампания Плиний разполага и племе с име корани като твърди, че те са потомци на Дардан. В книга III Плиний говори директно за племе дарди. В древността на Апенините е същестувал град Сатрикум, чието име бива свързано с тракийското племе сатри от проф.д-р Диана Гергова.
Тези данни ни позволяват да кажем, че в края на Бронзовата епоха, древните балкански племена пеласги, сатри, дардани и кимерии са мигрирали на Апенините. Едни народи са изтласкали, а с други са се смесили. От една от тези амалгами се раждат етруските. Смесицата на стари италийци и стари балканци обяснява защо българите показват генетическа близост с хората от Северна Италия, а и защо в етруския език има толкова много думи близки до българските.
Горкият Вазов, колко скромно се е изразил с думите – И ний сме дали нещо на света...Де да знаеше великият поет на България, че дедите ни са дали писменост не само на руснаци, украинци, белоруси и сърби, но около 1600 години по-рано са образовали и други народи. Без намесата ни в Средна и Западна Европа, там мракът щеше да трае дълго време, Рим нямаше да се роди, нито пък щеше да се появи пълната с енергия келтска халщатска култура.
Ако някой има право да се нарече ковач на европейската история и цивилизация това са нашите предци. Вече бе признато, че не в Ориента е блеснала искрата на познанието, а на Балканите. Въведен бе и термина Дунавска Цивилизация. Малко по малко истината си проправя път сред купищата лъжи и манипулации. Малко по малко започва да става ясно, че народът на Прометей не е изчезнал, а все още живее в старата си земя – България. Няма да трае дълго, когато учените ще бъдат принудени да признаят, че в продължение на няколко хиляди години дедите ни са дарявали знания на различни народи, но подобно на титана Прометей са наказани за добротата си.
Ние можем да ускорим този процес като се върнем към себе си, като показваме най-доброто от себе си и неспирно работим върху собственото си осъвършестване. Можем да ускорим процеса, ако се държим като благородници, ако подаваме ръка на слабите и не мълчим когато виждаме неправда. Време е да отхвърлим дрипавата дреха наметната ни от чужденци. Време е титаните да се събудят.
Използвана литература:
1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977; 2.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952; 3.J.Best, Thrakische Namen in Mycenisher Schrift, Proceedings of the Fourth International Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26 September, 1984, 4.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999; 5.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996; 6.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 10-12, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000; 7.V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Sofia, 1981, 8.G.Bonfante, L.Bnofante, The Etruscan Language, revisited ed. Manchester University Press, Manchester, 2002; 9.D.Strong, The Early Etruscans, George Rainbird Ltd, London, 1967; 10.J. W. Donaldoson, Varronianus, A Critical and Historical Introduction to the Ethnography of the Ancient Italy and to the Philological Study of the Latin language, John Parker and Son, London, 1852 11.W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854; 12.Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981; 13.V.Georgiev, La toponymie ancienne de la péninsule balkanique et la thèse mediterannée, Sixth International Onomastic Congrees, Florence-Pisa, April 1961 (Bulgarian Academy of Sciences), 1961 ; 14. D.Ridgway, F.Ridgway, Italy before the Romans, Academic Press, London, 1979 ; 15.D.Gergova, The Eternity of the Burial Rite. The Throne and the Sitting Deceased, Proceeding of 7th International Colloquium of Funerary Archaeology, The Society of the Living – the Community of the Dead, Sibiu, Oct.2005, 16.The History Blog http://www.thehistoryblog.com/archives/13249 17.The Greek Age of Bronze http://www.salimbeti.com/micenei/sea.htm
Cippus Perusinus, каменна плоча, носеща 46 реда изрязан етруски текст, един от най-дългите съществуващи етруски надписи (3-ти или 2 век пр.н.е.)
Етруският език, някога говорен в региона на Етрурия (съвременна Тоскана, Западна Умбрия и северно Лацио) в Италия, остава една от най-големите загадки на античността, тайните му само частично отключени. Въпреки че вече не живее, неговото наследство трае чрез надписи и шепа двуезични текстове, предлагащи прозорец към живота на загадъчни етруски. Етруската азбука е най-ранната записана писменост в Западния свят след гръцката Прието е от гръцката азбука на евбойски вариант, използван от гръцките колонисти в Италия, особено в Иския и Кумае. Това осиновяване вероятно се е случило през 8 век пр.н.е., съвпаднало с процъфтяването на етруската Етруската писменост претърпява трансформация, съобразена може би с тяхната неиндоевропейска езикова структура; някои гръцки букви са пренасочени, за да представят етруските звуци, а някои са изхвърлени, тъй като са ненужни за етруската фонетика. Етруските се появяват като отделна цивилизация в началото на 1-во хилядолетие пр.н.е. доминираща в културния и икономически пейзаж на предримска Те са били опитни металурзи, търговци и моряци, оставяйки траен отпечатък върху римската религия, архитектура и общество. Социалната им структура е сложна, с доказателства за значими роли на жените, а изкуството и културата им са богати на религиозна символика. Етруският език, произхождащ от древната етруска цивилизация в регионите Етрурия, Етрурия Падана и Етрурия Кампана в днешна Италия, е оставил наследство от приблизително 13 000 надписи, датирани от 700 пр.н.е. до 50 г. пр.н.е. Въпреки че повечето надписи са кратки, има някои по-дълги и двуезични текстове, което предполага, че докато етруската е повлияла на латинския, той в крайна Енгвистите и етрусколозите като цяло са съгласни, че етруският е прединдоевропейски и палеоевропейски език, свързан с реетическия и лемненския езици. Надписи разкриват географското разпространение на етруския език в Италия и извън нея. Съгласно е, че етруската е свързана с раетически и лемненски, които са част от тирсенското езиково семейство, което предхожда индоевропейските езици в Южна Европа. Последният археогенетичен анализ подкрепя автохтонната природа на етруските, генетично подобна на латините от ранната желязна епоха. Исторически различни теории са се опитвали да класифицират етруския език, вариращи от индоевропейски до семитски връзки, повечето от които са отхвърлени в полза на статута му на неиндоевропейски и палеоевропейски език.
От данни на старозаветните книги в Библията става ясно и, че пеласгите са били предци и на филистимляните. Някои съвременни арабски изследователи като шейх Анта Диоп са склонни да търсят връзката между праотците на палестинците и филистимляните като родствени на Бел-асгите, пеласгите или техен клон, който е бил едно от техните естествени продължения.За нас етногенезиса на балканските народи, включително и на Пеласгите продължава да бъде обект на изследване. До неотдавна такива науки като прабългаристиката са се занимавали с етно-лингвистичните принадлежности и с произхода на предците, докато чрез научния метод на лингвистиката както и чрез изучаване на прабъларската символика и етнография са били изследвани само отделни аспекти. Не са изследвани добре протобългарските символи, древните гербове, знамената и инсигниите на предците преди и по време на древните разселения.Според акад. Йордан Иванов, по името на Атрячите от Троя, интерпретирани по късно като етруски, назовавани също и тирени, по-късните историци ги идентифицират като ТРАКИ. Всъщност тирените-етруски са били /Беласги/пеласгите, данни за които присъстват в произведенията на Страбон и Тукидит. Според акад. Йордан С. Иванов същите протобългарски племена АТРЯЧИ, десетки поколения преди Троянската война мигрирали, в посока към земите на днешна Италия. По същите пътища по море до Лациум достига и библейският цар Еней, който там разселил своя народ. Тези факти вече са доказани чрез изследванията и откритията в областта на палеолингвистиката, палеобалканистиката, с дешифрирането на хетския език, критско-микенската линеарна писменост Б, писмеността на етруските/ още повече, че акад. Владимир Георгиев още през 1936 година аргументирано защитава тезата за троянския произход на етруските, доказвайки близостта и родствата на етруски, хетски и лидийски езици. Същата теза бе доказана по съвършено друг начин, чрез геномните изследвания на акад. Йордан Стоилов Иванов, дефинирал още през 1975 г., че древната прародина на Българите са Балканите и, че първите най-стари етноси тук са били дакомизийците и балтоилирите.
.gif)
.gif)
