четвъртък, 2 април 2015 г.
ДЖНАНА-ЙОГА МЕДИТАЦИЯ: ТЕОРИЯ НА ВЕДАНТА
"Джнана йоги вижда Атман навсякъде със своето око на мъдростта. В
него няма абсолютно никакъв личен елемент. Няма мисъл за аза;
никакъв егоистичен интерес. Нисшето "аз" е напълно унищожено.
Той живее, за да служи на всички. Чувства, че светът е той самият, че
всичко е самият той. Няма нито една мисъл или чувство за малкото
лично аз. Той има космично виждане и чувство. Както реката се
влива в океана, така и той се присъединява към океана от
блаженство, знание и съзнание. Той мисли, чувства и работи за
другите." Свами Шивананда
"Веданта в ежедневието"
Джнана е една от четирите основни пътеки на йога. "Джнана"
означава мъдрост, и този вид йога представлява интелектуалният
подход към духовната еволюция или реализацията. Чрез изследване и
анализ умът изучава собствената си природа. Джнана йога е най-
трудният път не защото е нещо повече, а защото преди да започне
Джнана йога човек трябва да е овладял всички йогийски
дисциплини:да има здрава основа от безкористно служене - да служи
на човечеството без мисъл за лична облага; да обича Бога и да копнее
да се слее с Абсолюта; да има здраво и силно тяло, контрол върху
жизнените енергии и ума, преди да започне да го използва като
средство за извисяване над този свят на невежество. Без тези
предварителни условия той няма да има сили да върви по този път,
ще се обърка, съблазни и отклони от илюзията на света и от
машинациите на ума. Синтезът на всички видове йога изравнява
неравновесията в живота. Без това пълно взаимопроникване има
опасност човек да се превърне в сух интелектуалец от твърде много
четене на книги.
Джнана йога е еволюционен път към духовното осъществяване. Тя
използва и съдържа различни методи за постигане на целта, но
основното й средство е фиософията на Веданта. Веданта е система от
знания, основаваща се на древните индийски текстове.
Практикуването на Джнана йога включва изследване на природата на
света, като се използва учението на Веданта. c.Веданта Фактически Веданта означава "край на Ведите". Нейна основа са
ученията на Упанишадите,неизвестен; смята се, че древните мъдреци, медитирайки върху Бога,
са били осенени от вдъхновение. Ведите са четири: Риг Веда, Яджур
Веда, Сама Веда и Атарва Веда.
Риг Веда се занимава с въпроси и коментари върху света и природата
на действителността. Яджур Веда съдържа всички ритуали и
приношения, както и правилата за изпълнението им. В нея също са
разгледани всички мантри. Сама Веда дава цялото знание за теорията
и практиката на пеенето и музиката. Атарва Веда се занимава с
магията и черните изкуства. Всяка от четирите Веди се състои от
четири раздела: МАНТРА-САМХИТИ - химни-възхвала на Бога;
БРАХМАНИ - наръчници за извършване на приношения и
произнасяне на мантри; АРАНЯКА - мистични книги, които
философски интерпретират ритуалите; и УПАНИШАДИ - които
съдържат същността или частта от знанието във всяка от Ведите.
Философията на Веданта се състои от ученията на всички
Упанишади, познати на човека. Тя е всъщност една от шестте
основни индийски философски системи. Индийската философия
може да се раздели на шест категории или школи, всяка от които
била създадена от мъдрец. Той я предал на учениците си, а те я
доразвили. Тези шест системи са:
1. ПУРВА МИМАНСА - основана от Джаймини. Тя предписва
ритуалите за призоваване и умилостивяване на боговете и за
достигане на Рая. ДХАРМА и АДХАРМА - справедливото и
несправедливо действие, създават света, основан на наградата и
наказанието.
2. УТАРА МИМАНСА - основана от Махариши Вияса, е чиста
недвойствена АДВАЙТА ВЕДАНТА. Според нея всичко е Брахман -
непроявения Бог, а всичко, което изглежда, че съществува, е само
проекция на този Абсолютен Брахман. Тя е и основата на Джнана
йога.
3. САНКХЯ - основана от Капила Риши, се различава от Веданта по
това, че е дуалистична. Т.е. тя вижда разделение между материята - които представляват последните части на
Ведите. Ведите са най-древните индийски текстове. Произходът им е неизвестен; смята се, че древните мъдреци, медитирайки върху Бога,
са били осенени от вдъхновение. Ведите са четири: Риг Веда, Яджур
Веда, Сама Веда и Атарва Веда.
Риг Веда се занимава с въпроси и коментари върху света и природата
на действителността. Яджур Веда съдържа всички ритуали и
приношения, както и правилата за изпълнението им. В нея също са
разгледани всички мантри. Сама Веда дава цялото знание за теорията
и практиката на пеенето и музиката. Атарва Веда се занимава с
магията и черните изкуства. Всяка от четирите Веди се състои от
четири раздела: МАНТРА-САМХИТИ - химни-възхвала на Бога;
БРАХМАНИ - наръчници за извършване на приношения и
произнасяне на мантри; АРАНЯКА - мистични книги, които
философски интерпретират ритуалите; и УПАНИШАДИ - които
съдържат същността или частта от знанието във всяка от Ведите.
Философията на Веданта се състои от ученията на всички
Упанишади, познати на човека. Тя е всъщност една от шестте
основни индийски философски системи. Индийската философия
може да се раздели на шест категории или школи, всяка от които
била създадена от мъдрец. Той я предал на учениците си, а те я
доразвили. Тези шест системи са:
1. ПУРВА МИМАНСА - основана от Джаймини. Тя предписва
ритуалите за призоваване и умилостивяване на боговете и за
достигане на Рая. ДХАРМА и АДХАРМА - справедливото и
несправедливо действие, създават света, основан на наградата и
наказанието.
2. УТАРА МИМАНСА - основана от Махариши Вияса, е чиста
недвойствена АДВАЙТА ВЕДАНТА. Според нея всичко е Брахман -
непроявения Бог, а всичко, което изглежда, че съществува, е само
проекция на този Абсолютен Брахман. Тя е и основата на Джнана
йога.
3. САНКХЯ - основана от Капила Риши, се различава от Веданта по
това, че е дуалистична. Т.е. тя вижда разделение между материята - Пракрити, и духа - Пуруша. Според нея материалният свят -
Пракрити - е създание и взаимодействие на трите гуни (качества):
сатва, раджас и тамас (чистота, активност и инерция).
4. ЙОГА - основана от Патанджали - е практическа система за
концентрация и контрол на ума, защото умът е този, който създава
илюзиите. Тя е сходна с Веданта, но според нея причината за
сътворението е Пуруша (Брахман), недосегаем за кармата и времето.
"Йога сутрите" на Патанджали (виж главите за Раджа йога) са
същността на Раджа йога; макар че йога, коего означава "съюз", се
използва за по-голям обхват дисциплини.
5. ВАЙШЕШИКА - на Канада Риши - представлява материален или
научен възглед за вселената. Според нея всички неща се състоят от
основни единици - атоми. Това се оказа недостатъчно - сега учените
знаят, че атомът може да бъде разделян до безкрайност и че
същността на материята не може да бъде определена.
6. НИЯЯ - на Гаутама Риши - смята, че Бог - ИШВАРА - е отговорен
за създаването на света.
Мисълта на Веданта, изразена в Утара Миманса, е предизвикателство
спрямо всички други системи. Според нея освобождението не може
да бъде достигнато чрез ритуал, действие, задължение или
благотворителност. Законът на тази проявена вселена е промяната.
Поради своето непостоянство тя не може да бъде реална. Само
Брахман е действителен; светът на илюзията е нереален, а
индивидуалната душа не е нищо друго освн самия Брахман. Тази
Върховна Реалност е извън досега на ограничения разум и
познаваемия свят. Само отричането, отказът от привързаността към
всичко светско, може да доведе до познание за Абсолюта. Това се
постига чрез процес на отрицание на всички светски желания,
отъждествявания и определения. Това, което остава след като човек
се отрече от всичко, е Бог.
Философията на Веданта има троична основа - в ръкописи, разум и
опит. Въпреки че основните източници са писмени, това не означава, че Веданта трябва да се приема на сляпо, без мислене. Разсъжденията
са много необходими за разумното възприемане и разбиране на
писмените източници. Последователят на Веданта използва логиката,
за да разграничи действителното от недействителното, и след това
отхвърля недействителното. Разумът може да обясни само онова,
което има край. След като се изтощи в процеса на разграничение и
отрицание на онова, което е недействително, когато достигне
момента, от който всичко останало е действително, той също трябва
да бъде отхвърлен.
Докато пътят на Аза е в изтощителни интелектуални размишления и
аналогии, езикът е полезен само тогава,когато показва природата на
Действителното. Окончателният апелативен съд е интуитивно
преживяване. Западната философия е склонна да отрича пряката
интуиция. Тя води разума до ръба и го изоставя там. Веданта
подхожда към Самореализацията чрез разума и след това го подтиква
чрез интуицията към окончателния скок - пряката опитност.
Според някои религии вселената е създадена от нищо, по прищявка
на Бога, и отново ще пропадне в нищото. Нещо не може да бъде
създадено от нищо. Напр. дървото е предшествано от невидима
енергия във формата на семе. Бог не е създал вселената от нищо.
Каква е била целта му? Той не е направил това от любов към
човечеството, тъй като по времето на Съвторението не е имало хора.
Според закона за запазването на материята и закона за запазването на
енергията нито материята, нито енергията могат да бъдат създадени
или разрушени; променя се само формата.
За практическия живот няма значение дали светът, който познаваме,
е действителен или не. Нима умиращият от глад, като види обсипано
с плодове дърво, ще започне да анализира дървото и да брои листата,
му вместо да откъсне плода? Нима ако на човек му се запали дрехата,
той ще почне да се чуди откъде се е взел този огън, вместо да го
изгаси? В безплодни интелектуални размишления и спорове се губи
време и енергия. Идеите на един човек за Бога не възникват от разума. Те са се родили предварително, просто са отражение на
идеите на други. Идеите на една група се различават от идеите на
друга, както идеите на отделните хора. Веданта не се опитва да
убеждава всички в едно. Тя предлага техника за преживяване на
Върховната Реалност първо чрез размишления на разума, а после
чрез пряка реализация.
Въпреки че въпросите,които възникват в търсенето на духовното
осъществяване нямат точни отговори чрез разума, размишлението -
за разлика от спора - е необходимо, за да поведе по пътя истинския
търсач на духовното. Ако умът е открит и свободен от предразсъдъци
и предубеждения, размишлението може да доведе до пряко знание. c.Булото на илюзията Брахман - Абсолютното съзнание - няма нито име, нито форма. То е
безкрайно, без качества и недиференцирано. В Раджа йога се нарича
Пуруша. Както лунната светлина е всъщност отразената светлина на
слънцето, така и този видим свят, Мая, е отражение на Брахман.
Отразен чрез Мая, или Пракрити в Раджа йога, Брахман приема
качества и се нарича Ишвара - Бог.
Следователно Мая е тази сила на Брахман, която прикрива същината.
Тя създава идеята за ограничението, илюзията, че светът е различен
от Брахман. Празната чаша създава илюзия за пространство в
определени граници, но когато я счупим, илюзията изчезва. При
самореализацията изчезва илюзията за света и всичко бива изпитано
директно като вечния, неограничен Брахман.
Разликата между индивидуалната душа и Брахман е само привидна.
Индивидуалната душа е Брахман, забулен от илюзиите на тялото и
ума. Докато човек приема само изявения свят на Мая, той е в
неговите мрежи, обвързан от Карма. Но това е само привидна връзка,
защото Азът не може да бъде обвързан от нищо. Като небето той е
вечно свободен. Но той е претоварен от различни явления, както
киноекранът е претоварен със светлините и сенките по повърхността му. Наводнения, пожари, убийства, любов и смърт шестват по екрана
на театъра на сенките, но въобще не му влияят.
Както и екранът, Азът е предмет на многообразни илюзии - "Аз съм
художник", "Аз съм актьор", "Аз съм католик", "Аз съм протестант" и
пр. Тези имена и форми са само илюзии, наложени върху Аза, които
се променят с всяко прераждане, а понякога и в един живот. В
светлината на Самоосъществяването те изчезват, както сенките
изчезват от екрана, когато запалим лампата.
Докато не достигне реализация, човек е забулен в АВИДЯ -
невежество и незнание. Авидя е було с много пластове, прикриващо
знанието за Аза, което е единственото истинско знание.
Невежеството е погрешно отъждествяване със собствените
ограничения. За разлика от понятието за грях, невежеството
изключва вината; то е по-скоро условие, при което е необходимо
натрупване на знания. Древният индийски текст "Панчадаши"
заявява: "Сегашните нещастия и страдания на човека, неговите болки
и ограничени удоволствия, раждания и смърт, са все поради неговото
погрешно отъждествяване с петте обвивки и трите тела.
(Физическото, астралното и каузалното тяло; хранителната,
жизнената, емоционалната, интелектуалната обвивка и тази на
блаженството. Те са подробно описани в "Пълна илюстрирана книга
по йога.")
Когато човек казва: "Аз съм мистър Мускул на калифорнийския
плаж", той се отъждесвява с физическата хранителна обвивка.
Нейните качества са съществуване, раждане, растеж, разложение и
смърт. Човек се идентифицира с жизнената обвивка, когато го
занимават глад, жажда, горещина, студ и подобни усещания.
Умствената обвивка засяга мисленето, емоциите, съмненията,
веселието, депресията и пр. Когато човек се хвали с интелектуалните
си постижения, той се идентифицира с интелектуалната обвивка.
Подобни асоциации са пълно невежество. Когато човек се
отъждестви с обвивката на блаженството, той се стреми да реализира Аза. Но дори това в крайна сметка трябва да бъде надхвърлено.
Привързаността към хранителната обвивка носи само болка, защото
мускулните успехи изчезват. Това е всичко. Само когато отхвърлим
връзката си с тези сенки, можем да бъдем свободни. Веданта е
интелектуален метод за дисоцииране от тези обвивки.
Един отъждествява себе си с някоя от тези ограничаващи го обвивки
повече от друг. Напр. ако преобладава интелектуалната обвивка,
човек може да приеме ролята на философ. Така се стига до
положение, при което всичко се превежда на интелектуално ниво на
възприемане, а това създава пречки за уравновесената му интеграция
като човешко същество и за намиране на истинската му идентичност
с Божественото. Освен че е неправилно насочена привързаност,
авидя е и причинно невежество, създаващо обвързващи кармични
действия. Тя е коренът на всички действия и противодействия.
Привързаността към различните обвивки влияе и на отношенията с
другите. Онзи, който действа най-вече на емоционално ниво, има
трудности в общуването с хората на интелектуално ниво. В
зависимост от това коя обвивка преобладава, хората ги привличат
различни гуру. Но един истински гуру не е привързан към никакво
тяло или обвивка. Единственото му отъждествяване е с АЗ СЪМ.
Същността на всичко е Брахман. Но Природата, като отражение на
Брахман, се изявява в индивидуалната душа като авидя или було на
невежеството. Бидейки само отражение, материалният свят,
емоциите и интелектът са една илюзия. Тази илюзия се нарича Мая.
Ако трябва да бъдем по-точни, авидя е състоянието, при което човек
е заплетен в мрежите на Мая. Това невежество съществува, докато не
се осъзнае Единството. Докато изпитва многообразието, човек ще
изпитва и страх. Възприемайки другите като различни от него и от
Брахман, той става жертва на различни страхове от това, какво може
да му се случи, бидейки сам.
Авидя, изявяваща се чрез илюзията на Мая, няма нито начало, нито
причина. Като проекция на Брахман, Мая - проявеният свят - не може да съществува независимо. Той е и реален, и нереален - реален за
човечеството, нереален в светлината на Брахман. Фокусникът, който
изважда заека от шапката или срязва жената на две, създава такава
илюзия. Той не материализира заек, нито пък срязва жената и после
събира частите, но за публиката, която седи и гледа, ИЛЮЗИЯТА
СЪЩЕСТВУВА. Така трикът е и реален, и нереален. Тази вселена е
реална, защото човек участва в илюзията, но когато достигне
Самоосъществяване, реалността й изчезва. По същия начин сънят е
действителен, когато го сънуваме, и недейсвителен, когато се
събудим. Неговата нереалност се крие в неговото непостоянство.
Началото на един сън не може да бъде проследено. Корените му се
крият в неизвестните дълбини на миналото. Дори началото на
фактическия сън остава неизвестно за сънуващия. Ако той си ляга
към 11ч., можем ли да кажем, че той сънува почивка на Хавайските
острови от 11.30 до 12.30? Когато е заспал, знае ли човек кога
започва сънят му? Той има безкрайно минало, тъй както - докато
сънуваме - има безкрайно бъдеще. След като се събуди, човек знае,
че е сънувал някъде между 11.00 и 12.00 ч. В будно състояние той
знае, че сънят няма нито безкрайно минало, нито безкрайно бъдеще,
нито е реален.
Сънуването на Мая не започва с раждането. То лъкатуши през много
прераждания и е невъзможно да го проследим. Въпреки че археолози
и антрополози непрекъснато развиват теории за това кога се е появил
човекът, неговото минало е безкрайно отдалечено. В най-висшето
състяние на съзнанието по пътя на духовната еволюция на човека
няма нито минало, нито бъдеще; той е над времето и пространството.
Тези понятия са илюзорни. Има само едно вечно сега.
Няма фактическа разлика между съня при сънуване и съня на Мая.
Когато се отъждествява с тялото и ума, те изглеждат действителни,
но когато достигне четвъртото, най-висше състояние на еволюцията -
ТУРИЯ, човек осъзнава, че те са нереални. Както тъмнината изчезва
от светлината на слънцето, така в светлината на осъществяването изчезват илюзиите за време и пространство. Докато Мая съществува
като отражение на Брахман, човек ще бъде жертва на илюзията си.
Ако в съня става някакво действие, илюзията не може да бъде
отстранена от действие вътре в него. Човек трябва да излезе извън
съня, за да го види ясно. По същия начин човек трябва да се научи
как да излезе извън Мая. Всички негови страдания произлизат от
отъждествяването му със сянката на Мая.
Светлината само за миг прогонва тъмнината. Но тъмнината никога не
може да отстрани светлината. Въпреки че невежеството обгръща
човека, то никога не може да затъмни Аза, който остава недосегаем.
Човек е вечно чистото Аз. Пространството е винаги пространство,
независимо дали е заето от въздух, вода, земя или друга плътна
материя. То никога не може да бъде отстранено, отречено или
унищожено. Така и Азът остава еднакъв при всички условия.
Истинското знание се отнася само за Безсмъртното Аз, недокоснато
от причинното невежество. За да разкъса привързаността към петте
обвивки, Веданта използва аналитичния метод. Като го следва, много
напредналят ученик може да изпита чувство за отделяне от тях.
Отхвърляйки по този начин булото на невежеството, той ще осъзнае
истинската си идентичност.
В живота човек е принуден да мисли за себе си чрез категории.
Въпросът "Кой си ти?" може да извика отговори като: "Аз съм Фред",
или "Аз съм менажерът по търговските въпроси", или "Аз съм негър".
Цял живот хората промиват мозъците си с мисли като напр. че са
богати или бедни, високи или ниски, министри или зидари. Те не
прекъсват този панаир, а все повече се ограничават във възприятията
за самите себе си.
Как човек осъзнава идентичността си с Безсмъртното Аз,
съществуващо преди той да е роден, и което ще съществува след
смъртта на тялото? Отговорът, знанието за това, са разкрити на
мъдреците и запазени в древните книги и чрез учители. Класическата
аналогия на Веданта за просветлението, за разбирането на
ограничеността на човешкото състояние, е за змията и въжето.
Един човек вървял по здрач по тъмна пътека. Привидяла му се змия и
той се уплашил. Когато светнал, с облекчение видял, че това е въже.
Илюзията за змията изчезнала - нямало необходимост от убеждаване.
В момента, в който реализираме Аза, невежеството, егото и
ограничаващите елементи изчезват. Ти знаеш кой си. В светлината на
Действителността илюзията изчезва. Нищо не може да спре човек,
ако той желае да постигне целта си. Това е негово рождено право.
.c.Кой е това "Аз"?
Никъде във Веданта не се споменава, че Азът е предмет, който може
да бъде получен. Човек може да получи външен предмет, но Азът не
е външен. Освен това как човек може да придобие нещо, което вече
има? Един от пътищата на Веданта към самоосъществяване, е на
отрицанието - "нети, нети", което ще рече: "не това, не това". Всичко,
което може да бъде познато, се изживява чрез сетивата и ума, и
следователно не може да е Брахман, който е без качества. След
отричането на обвивките, онова, което остава, Е. Както със
светлината мисълта за змията отпада, така и не-Азът отпада от Аза,
който съществува вечно.
Онова, което човек най-много трябва да се стреми да контролира, е
АХАМКАРА - егото. Егото е качеството на ума, което го кара той да
се смята за отделен от другите. Именно то създава илюзията, че
хората са отделни от цялата реалност. Тази илюзия разделя човека от
Аза. Поради близостта си до Аза, егото изглежда съзнателно. Така се
създават двете понятия "аз" и "мое", които водят до невярно
възприемане на Аза. Идентификацията с фалшивото "аз" поражда
егото. Когато на света се гледа като на нещо отделно от индивида,
той става противник, обект на използване, а не хармонично цяло; и
тогава егото се нуждае от различни обекти, за да задоволи
ненаситния си апетит. Азът обитава вътре; тялото и умът са отражения, както Слънцето се
отразява в огледалото. А отразената светлина също има някои
качества. Тя може да освети тъмния предмет, да заслепи очите и да я
сбъркаме с истинското слънце.
Преживяването чрез егото е отразеното преживяване на Аза. Ако
отразяването е чрез обвивката на блаженството, човек е светец. Ако е
чрез интелектуалната обвивка, човек е Айнщайн. Отразено и в петте
обвивки, егото ще се изяви най-силно в най-висшите.
Чрез медитация висшите обвивки се развиват и човек живее в
спокойствие и радост.
Отражението на лицето в огледалото е различно от самото лице. То
го имитира, но приема качествата на огледалото. Съществуването му
зависи от огледалото. Истинското лице не е предмет на такава
зависимост и следователно се различава от отражението. По същия
начин отражението на Аза в егото е различно от истинското Аз.
Индивидуалното его зависи от ограничаващите качества - УПАДХИ,
а истинското Аз не зависи от нищо.
Отразеното лице не е действително, защото не винаги е в
огледалото.В същото време то не е изцяло недействително, тъй като
понякога се вижда; а също понякога бива използвано - напр. когато
се сресваме. Като цяло, съществуването на егото не може да бъде
отречено. Но при анализ виждаме, че отразените неща са само
временни.
Огледалото съществува независимо от лицето. Обаче интелектът,
който е отразяващото средство на чистото Аз, не съществува
независимо и отделно от Аза. Затова разликата между чистото Аз и
неговото отражение е трудно забележима.
Отражението на Аза в егото е индивидуалната душа, която живее в
тази вселена и действа в нея. Понякога се казва, че индивидуалната
душа е действителна същност с всичките си качества, като сянката на
дървото, която освежава седналите в нея в горещ ден. Но сянката не
съществува сама по себе си - тя е резултат от листата, които спират слънчевата светлина и топлина. Затова казваме, че сянката е само
вечно променящ се резултат от взаимодействието между слънцето и
листата на дървото. Чистото Аз остава бездействено, недокоснато и
непроменящо се. То не участва в изживяването на съществуване,
раждане, смърт и неразличаване. Онзи, който достигне
самореализация, знае, че раждането и смъртта са недействителни
преживявания.
Знанието за появата и изчезването на модификациите или промените
на ума почива върху съществуването на Аза като наблюдател, и
върху това, че след отричането на всичко друго съществува само той.
Ако човек приеме мисълта, че Азът се отразява в индивидуалната
душа, тогава е възможно интелектът да познае себе си като Брахман.
Интелектът, като тялото и сетивата, няма съзнание. Знанието "АЗ
СЪМ БРАХМАН" е възможно само чрез отражение.
Невежеството ни кара да се смятаме за индивиди, страдащи от
трансмиграционното* си съществуване; ние непрекъснато се
раждаме и умираме. Това идва от отъждествяването с тялото и е само
отражение. Трансмиграционното съществуване не може да бъде
породено от Аза, който е бездействен, нито от егото, което няма
действително съществуване. Онези, които твърдят, че Азът
преживява трансмиграционно съществуване и поради това подлежи
на промяна, смесват егото с Аза.
Всички сме се оглеждали в криви огледала. Всяко огледало отразява
различно, въпреки че самите ние сме все едни и същи. Войни
избухват поради това, че хората гледат в огледалото и не смятат, че
виждат едно и също. Азът сам по себе си не е нито добър, нито лош,
но упадхи - огрничаващите го елементи, създават преживявания на
болка, страдание, раждане и смърт. Колелото на раждането и смъртта
се отразява в различните его, и непрекъснато различаващите се
отражения създават безброй проблеми. c.Адхяропа Всъщност светът, какъвто го познаваме, никога не е бил създаден.
Той е наложен върху Брахман. Разбирането на Веданта е невъзможно
без разбирането на принципа на наслагването, адхяропа. Това е
наслагване на идеята за света с всичките й качества и двойки
противоположности върху Космичното съществуване, което е без
атрибути.
Вече цитирахме един класически пример за подобно наслагване:
змията и въжето. Друг пример: ще ходите на гости на свой приятел.
Оказва се, че той е излязъл и ще се върне след половин час. Чакате го
навън около половин час; виждате, че някой се приближава.
Помисляте си, че това е приятелят Ви - но това всъщност е чужд
човек. Това се нарича положително наслагване. Може да е обратното:
това да е приятелят Ви, но да го помислите за чужд човек. Това е
отрицателно наслагване. И в двата случая върху оригинала -
приятелят - се наслагва определен фалшив атрибут.
Адхяропа е илюзия, породена от невежеството за действителния
обект. Тя изчезва с осъзнаването, че змията всъщност се е оказала
въже. Змията не съществува нито в миналото, нито в настоящето,
нито в бъдещето. Тя съществува само във въображението. След като
човек достигне просветление, той не ще сгреши пак по същия начин.
Така всичко, което човек вижда като различни обекти и условия в
този свят, е всъщност Брахман. То е било Брахман в миналото и ще
остане Брахман в бъдещето.
Сънят е жив пример за наслагване върху реалността. Умът и
изявеният свят имат сила да създават илюзии много по-проникващи и
продължителни, отколкото съня. Всекидневието е изпълнено с
илюзорни сделки.Напр. за да получи банков заем да плати ипотеката
си, човек трябва да има множество документи, подписани от най-
различни хора. Парите се отпускат само по документите, без дори да
се видят. Всичко е няколко записа върху хартия някъде в банката; цялата сделка е листове хартия, една хартиена илюзия. Но
същевременно всичко изглежда напълно действително.
Хората непрекъснато попадат в подобни ситуации. Обикновеният
човек се заплита в тях изцяло. Последователят на Веданта, джнани,
запазва съзнанието, че светът е илюзия и остава незасегнат, докато
изпълнява задълженията си. Джнана йога учи, че дори човек да
сънува, той може интелектуално да се откъсне от "съня на света" и да
се свърже с Аза.
Веданта води до откъсването, необходимо за успешна медитация.
Когато няма откъсване, светските обекти и мисли - играта на Мая - се
вмъкват в медитацията и ученикът се отъждествява по-скоро с тях,
отколкото с Аза или Бога. Приемайки светът на външните изяви,
човек жадува за различни обекти, изживява радост и мъка, страдания
и нещастия, обич и омраза. Но за джнани йоги няма свят - той живее
в Аза.
Осъзнаването на единството и идентичността с Брахман може да
изглеждат безнадеждно недостижими, тъй като сме свикнали да
мислим за себе си като за уникални личности. Никой не е сам за себе
си. Всички ние сме тялото на Брахман. Една част от тялото нито е по-
добра, нито по-полезна от друга. Отношението към мозъчните клетки
не е по-различно от това към клетките на пикочния мехур. В тялото
има милиарди и милиарди клетки, но те не съществуват отделно едни
от други, дори макар да са всъщност независими и да могат да
функционират независимо в лаборатория. Ние възприемаме тялото
като едно цяло. В светлината на Върховния Брахман цялата вселена е
едно тяло. Хората са като клетките. Ние смятаме, че сме отделно от
тялото на Брахман, и се придържаме към идея за за дребната си
независима цялост.
Органите на знанието и действието дават възможност на човека да
различава обектите. Но когато опознаем действителността, светът
вече не изглежда реален. Само Брахман, Азът, е навсякъде. Може да
не харесваш тялото си или нещо извън себе си, но не е възможно да не харесваш Аза. Кого можеш да мразиш, след като виждаш всичко
като Аз? Човек става въплъщение на чиста космична Любов.
Човек е направен по подобие божие. Това не означава, че Бог има
очи, нос, чер дроб, лунички; че е подвластен на болка, смърт и
невежество. Това е образът на човека, но не на Бога. Бог е онова,
което остава, след като отречем всички подобни качества. Има
естествена граница на играта с любовта към тялото и насладите на
физическия свят. Истинската любов започва, когато видим хората не
като отделни личности, а като собственото Аз. СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА
Няма коментари:
Публикуване на коментар