"Върховната истина"(Парам-Атма): Война на световете 2. Двойственост-5. Две в едно

Когато започнала ужасната битка с "титаните" за властта над света, Зевс получи превес, като призова за помощ циклопите и освободи от недрата на Земята, гекатонхейрите гигантски - "бойни машини", които хвърлиха огромни скали по титаните. Zeus/ мяташе мълнии огън и жупел - Земята се запали, всички смесени, горите изгаряха и слоеве от почвата се превърнаха в въглища. Морето преля, гъст дим покри планетата с тъмнина. Титаните - бяха победени, оковани и хвърлени в мрачния Тартар.

Но Земята-Гея била недоволна от начина, по който постъпили с нейните победени деца, и решила да си отмъсти, родила Тифон, описан като "Стоглав дракона." При това тези сто глави бяха поставени вместо главата му, според други източници, той е описан змееног и с образа на вълк. Било невероятно същество, но по-скоро, подобно на механизъм, създаден с определена цел - да се противопостави на волята на боговете. Всъщност, хекатонхейри и титани и циклопи - са деца, хтонично поколение на Гея, Зевс някак си ги "подлъгва" на своя страна. За да създадете в ума си образа на Тифон, трябва да имате добро въображение, защото дори боговете-олимпийски са били ужасени. Уплашени от гигантски морско чудовище и неговата мощ боговете, на Олимп са избягали в Египет, преобръщайки се в животни, за камуфлаж. Тази историята за победата на Зевс и поражението Гея има продъление с хепиенд. Зевс и Нептун си поделили власта над небето и водата, и оставили по взаимно съгласие Земята в обща употреба, а победения Тифон, заключили дълбоко в земята, откъдето той понякога извършва действия, които могат да бъдат категоризирани като тормоз, на пръв поглед. Но ние засега ще спрем до тук: "олимпийските богове избягали в Египет, се превръща в животни." С тази оригинална идея гърци обясняват произхода на египетските богове изобразявани като хора, но хора с глави на животни и птици, като боговете -скорпиони и змее-боговете. Египетско-Тракийската цивилизация е по- древна от Гърцката и трябва да се обясни защо египетските богове станаха гръцки, трансформирани в олимпийци. Не е тайна, че повечето от познатите до момента древногръцките философи и учени, са обучени в Египет. И не само гърците - финикийци, римляни, евреи. Едва лиМИФИ, Харвард, Оксфорд или друг съвременен университет може да се сравнява с престижа и значението на Мемфис, по това време, добре известен в древния свят. И по-късно подобно място става Александрия, където в подземията на Ком ел Шукафа (както се нарича сега), многослоен лабиринт високопосветените получавали тайното знание.

Сега по-ниските нива на подземията са заляти с вода, но първите две нива са на разположение за посещения. Когато ги разгледа, водачите съобщават, че преди са били използвани най-обширни лабиринти за погребения, и услужливо ще ви покажат ниши, където някога са стоели саркофази. Останалиса няколко такива, с гръцки писмени знаци върху корпуса им. Подземията са били открити случайно през 1900 година. По-ниско ниво или все още неинициираните са били обучавани в университети на повърхността. Един от тях е намерено в района на Ком Ад-Дикка, като по рано се е смятало че това е само един амфитеатър предназначен за емоционален комфорт на обществеността. Обучението е започвало, когато бъдещият свещеник е бил на четири години - тогава, се е провеждала първата инициация по сложен обряд, и е завършвала не по-рано от двадесет години. Може да се изненадате, но освен "съкровищници",с които са се разпореждали свещениците е имало и хранилища в който са "излагани" артефакти нямащи стойността например на злато или скъпоценни камъни. Предметите, чието назначение е било вече забравено по това време. Артефакти на две или три хиляди години и по-възрастни. Представете си, че още тогава вече са съществували музеи-кунсткамери с колекции на "странности" и изчислете времето, което ни отделя от тях. Имало е библиотеки. Известно е, че в Александрия е имало не по-малко от един милион ръкописни книги. Само папирусни свитъци са били около 700 хиляди. А тези библиотеки са имали и филиали.

За музеите на древния свят, и свързаните с това не твърде добре познати на широката общественост обстоятелствата, ние ще говорим малко по-късно. Но имайте предвид, че всичко това станало много преди Александър Велики да стане фараон, въплъщение на Зевс-Амон. Ние започнахме темата с ефремовския Ян-Ях. Зевс-Амон, Ра-Гелиос, Тот-Хермес, Ях-Тот, Хермес-Анубис ... - всеки гръцки бог е имал своя колега в Египет. Дори реално са съществували египетски персонажи, споменати в историческите хроники, в Гърция е имали огледало, като двойката Имхотеп-тракиеца Асклепий. Но докат гръцките богове рядко са разделяни като Янус, то египтяните ясно виждаха тяхната двойна функция.

Бронзова статуетка на Асклепий от светилището край Сливница.

Хермес и Асклепий

Семитският-произход-на-гърците

На релефите на Анубис вляво в човешка форма, вдясно в образа на човека-куче с двойната корона на Египет, "две земи" на главата с ключа на живота Анкх в дясната си ръка и дългия скиптър на божествена сила/власт, Уас, в лявата. Неговият с гривни понякога доставя уши изображение куче в по-късните египетски пъти, може би защото целта на този инструмент с кука в горната и долната част раздвоена края е забравена и се превърна символично. Като цяло, всички за "по-късни времена" (тези, които са за нас древността) още по-объркана много съвременни египтолози, които не се колебаят да напиша, че, да речем, египетския Тот бърка с Анубис. Аз някак си мисля, че египтяните не са понесли арогантността на изкуството, но техните свещеници са разработили специален език на визуални символи, който се четат само посветени. И в числото на които не влизат критиците/изкуствоведи.

В Египет, химерическа фигура, състояща се от две части на различни лица, се е наричала "шесеп-анх", което означаваше "живия образ". Този термин е опростено използване на по-лесен за разбиране начин, както в случая с всичките известни Сфинксове в пирамидите. В действителност тя е един вид холограма, която има влияние върху физичните свойства на материалния свят, но тя неуязвима. Да се прекъсне подобна холограма е безсмислено и безполезно. Всяка една частица/атом/ану от него ще работи като цяло. От една страна. От друга страна, съществува становище в научната общност, че ние живеем в една гигантска космическа холограма. Нашето самата ежедневно съществуване само по себе си е холографска проекция на физични процеси, които се извършват в дву мерното пространство. Познати ли са ви холограмаите (както вашите множество кредитни карти, да се умножава техния брой, амен...) се прилагат към двумерена повърхност, която започва да се появява триизмерно, когато го удари лъч светлина под определен ъгъл. Ъгъла на виждане тук е от решаващо значение, без него ще бъде трудно да се извлече от двумерно триизмерно изображение, не и в кината, където ще ви сложат очилца. Смята се, че подобен принцип може да се прилага към цялата вселена като цяло. Физиците - теоретици имат много причини да вярват, че някои аспекти на холографските принципи на функциониране на Вселената са реалност. Становище само на пръв поглед абсурдно, ако се отчете, че в този свят има само две гледни точки - външна и вътрешна. Вие можете да определите и без заешката дупка зад бойниците от коя страна на огледалото сте? Може би някои ще са много разтроени, че са им отнели четвърто и пето измерение оставяйки само две. Но за повечето хора те не са необходимост. Теории от този вид възникват, защото ние знаем твърде малко за света, в който имаме удоволствието да живеем живота си и се намираме само в началото на степените на неговото проучване, въпреки опитите на проби и грешки, открития и пълна забрава минали такива, усвоени в рамките на няколко хилядолетия. Отново се отклоня ... - за груб пример - ако Neo заради собствените си несъвършенства, непълни инсталации, както и несъвместимост с други програми може лесно да се хвърли с кънките във виртуалния свят на Матрицата, то Агент Смит, според правилата на същата тази игра беше и в материалния свят условно безсмъртен , Това означава, че Neo е избиран по гръцката терминология като "полубог" - същество от физическия план, способно да въздейства и на един виртуален свят(където е безсмъртен-напр. интернет) ако е вътре в него. Условно в реалния за него свят е смъртен, съдбата на който е само физическия свят и има ограничения капацитет за въображение и творчество, което се дължи на специфичен набор от хромозоми. И имаме богове, създатели, демиурги, условно безсмъртни същества, които могат да проникнат във физическия свят. За да започнете да бъдат активни в даден свят се нуждае от главния ключ/код. Вие синове и дъщери на Бога, към коя категория принадлежите? Ние се разбра, че функцията на "който показва пътя" или "отворени врати" в различните религиозни култове носи Върховната Личност на Бога. Това са двуликите - Янус, Анубис, а дори и древния шумерски Исимуд. Всички те са имали двойници- заместители, съответно Портунеса, Упуаута и Усму. Същите двулики боговете са съществували и в други народи и при нашите предци също. В частност, това е Maрa, богинята на Луната, хранителница на живата и мъртва вода. От една страна тя гледа на Земята, от другата към космоса. Нейните други имена са Макош и Кошмара. Една от нейните функции - съдействие при пресичане между световете. За да не бъде обвинен в пристрастие и специално внимание на езическите богове, трябва да се отбележи, че християнството функционални диригенти и изпълняват ключарски светци. Pleaser. Христианството е опростло сложните мистерии в определени и последователни действия - обреди, литургия. В християнската църква, по негова идея, това неземно-светско, трансцендентално става иманентно, тука се отстранява дуалното противоречие между духовно и физическо. Всичко е подчинено на строга логика, в съответствие със структурата на Вселената. Църквата се прави вечен помен (анамнеза) не подчиняваща се на логиката на живота. Припомнете си, вероятно е възможно. Ако това е волята Му, и ще можете да се настаните/вместите. Някои от тях са вероятно ще бъдат против такова сравнение на монотеистична религия и езичеството. Но връзката на християнството с ритуала на една и съща елинистическата култура се откриват лесно, а ако се вгледате внимателно, и по-дълбоко. Връзките се нивелират и умишлено се взривяват за светски, конюнктурни и политически цели, но това не означава, че те не съществуват и че те са в състояние да се прекъснат. Противоречието е поетично-комунистическо обяснение, което устройва по-голямата част от вярващи. Поезията е нещо добро, само няколко строфи да драснеш. Но понякога имаме повече от хиляди думи. Мнозинството от гражданите само механично запомня религиозната поема, а след това се възпроизвеждат думите без да се обръща внимание на тяхното значение. Много хора мислят, че поезията е просто набор от римувани думи - това, което не е прозата. Нека по-добре за гърците.

Странно създание-реалистично, нали така? Това е статуя на Hermanoubis/Германубис/Хермес-анубис от Григорианския музей, един от музеите на Ватикана. Непременно да отидете там - открийте нови неща за себе си от това, което отдавна е известно, светите отци, за няколко хилядолетия направиха огромна колекция, една малка част от които ще ви покажат за 15 евро. При Hermes/Герман и Анубис имало сходни характеристики: те са двамата са проводници на душите според гърците, които са проникнали в Египетския култура, и ги съединили в едно цяло. Може би ще е по-добре да се помисли за това, например съединение на Анубис-Тот-Хермес, Янус. Но има и други дуални комбинации от двойна - Тот и Хермес се съединили в Хермес Трисмегист(гръцки Ερμής ο Τρισμέγιστος, Хермес Триждивеликия; латински Mercurius ter Maximus) е синкретизъм на гръцкия бог Хермес и египетския Тот. В елинистичния Египет на бога Хермес бил даден като епитет гръцкото име на Тот. Той бил идентифициран и с Енох. Други подобни обединени богове са Серап и Херманубис. Хермес Трисмегист може също да бъде обяснен по начина на Юхемерист като "мъж, който е бил син на Бог", а в кабалистичната традиция, която била наследена от Ренесанса, такъв персонаж е бил съвременен на Мойсей, съобщаващ на редица познавачи паралелна мъдрост..) В химнът, с който прославяли Hermanoubis били думите: ... Този, който пази пътника между световете, които намират пътя, който отваря вратата, който стои на прага, гледа и в двете посоки, които придружава туриста/пътника, жив или мъртъв, които ни бързоногия вестител ... Ако не знаете за кого иде реч всеки, може да помисли за Янус, въпреки че по същия начин, се прилага към Хермес и Анубис. И към Тот. Между другото, той е бил изобразяван понякога като човек с глава на павиан. Има и вид примат маймуна, която се нарича Papio Анубис, за приликата си с Анубис, който е изобразяван с глава на куче. Ето още една снимка Hermanoubis:

Някои политически анализатори дори в техните научни статии бъркат образа на Анубис и Сет, богът на гнева, пясъчни бури, унищожаване, хаос, война и смърт, защото образът на Сет е достатъчно зооморфен, и египтолозите няма консенсус за това каква животно се показва в Сет. Но Сет е изобразяван с глава на вълк. Не е кучето на Анубис, а именно вълкът - иероглифически с раздвоена опашка. Това е от съществено значение. Ако се опитаме да се намерим двойката на Сет при гърците, това е Тифон. Да, да - същия Тифон, което бе обсъден по-рано в тази глава. Виждате ли как действително всичко е взаимосвързано. Тифон е аспект или сянка на Озирис. Плутарх коментира че Тифон не е отделен "зъл принцип" или Сатана, както е посочен от евреите; а по скоро обратната страна нисш космически "принцип", долното пространство, на божественото тяло на Озирис. Озирис се явява персонифицираната Вселената под формата на мислиоснови, а Тифон - същата вселена в нейното материално проявление. Не е твърде объркващо? Получава се, че Тифон е земната и материална обвивка на Озирис, който е в нея "дух". Това заключение дори не изглежда парадоксално, защото материалното едва ли може да се отдели от духовното. Но когато те са разделени - те са антагонисти. В главата "Ритуал" Книга на мъртвите, Тифон е описан като "Сет, наречена по-рано Тот." Критиците са тотално объркани, открили, че в някои папируси към Тифон-Сет се обръщат като към "велик и добър бог", а в други - като въплъщение на злото.

Отляво Сет, в дясно Тифон.

Сет египетския бог на Хаоса

Сет, наричан още Небту, Сетекх, Сетнакт, Сетеш, Сутекх, Сети, Сути, Смам-Ур, душата на Геб, владетелят на лодката Секрир, е един от най-старите, сложни и тайнствени Египетски богове, а може би и най-древния от всички тях. Почитан е бил още от времената на прединастичния период(около 5000г. пр. н. е). Произходът на култът към него е град Небет (означава златният град), намиращ се на десния бряг на р. Нил, на север от Луксор, недалеч от съвременния град ?ukh, 11-ти Ном на Горен (Южен) Египет. Градът е бил разположен на кръстопът и в близост до него, в пустинята имало Златни мини. Гърците наричали града Омбос. Градът губи своето привилегировано положение още около 3050г. пр. н. е. поради обединяването на Египет, направено от царете на Абидос, чиито бог бил Хор. Най-ранното изображение на Сет, което е открито до сега е от гробницата на Накада I (около 4000 години пр. н. е. ).

Сет е бог на Небето, господар на бурите, бог на хаоса, бог на пустинята, бог на разрушението, бог на войната, а също така и трикстър (хитрец-измамник). Сет е единствения, освен Ра, носил титлата „Негово Величество“. Името му се изписвало Seth през гръцкия период , като h-то било едва доловимо. Точният му превод не е известен, предполага се, че е свързан с пустинята и/или стабилността на монархията. Развитите форми на името му Сетеш или по-късната Сутех, обозначават неговото господство, тъй като „кх“ означа „величие“. Сет е бил в началото положително божество, впоследствие демонизирано.

Сет е бил изобразяван в изкуството като събирателен образ с тяло на хрътка, полегати очи, изправени, правоъгълни, скосени и заострени нагоре уши, пискюлеста, по-късно разделена на две опашка и дълга, извита остра муцуна. Учените не са единодушни кои животни обединява този образ и предположенията са за магаре, кон, орикс, мравояд, антилопа, хрътка, фенек, леопард, камила, прасе, глиган, чакал, джербил, дългоноса мишка и други гризачи, окапи, жерав и др. Според Мъри Хоуп и други , всъщност е трибозъб—хищната риба от Нил, погълната отрязания и ненамерен фалос на Озирис. На гръцки език името се свързва с магаре—IO. Дори древните Египтяни са непоследователни при изобразяването му, затова се смята, че е събирателен образ. Не съществува животно, с което да може да се идентифицира напълно. По-късно се изобразява с човешко тяло, и същата муцунаИзображение. Тялото му било изобразявано мъртвешки бяло, а косата червена.

Сет е Син на Нут и Геб или на Ра и Нут, според различни източници и брат на Озирис, Изида и Нефтида. (Според Мемфийския пантеон). Сет е неверен съпруг на Нефтида, богиня на подземния свят, която е бездетна и в митовете скърби за смъртта на Озирис заедно с Изида. Плутарх твърди, че Сет не се е родил по естествен начин, а предизвикал буря, с която разкъсал утробата на майка си. Според легендите за сътворението на Света от Сет (легенда за това, как е създаден света има за почти всеки египетски бог), в начало било Мрак, от Мрака дошъл Сет, разцепил го и се появила светлина. Светлината била погълната от Мрака отново. Сет отново разцепил Мрака, този път създал и живи същества, чиито живот поддържал света да не бъде отново погълнат.

Сет наследява от баща си Геб неплодородните земи и пустините, а неговият брат Озирис наследява плодородните земи. По право Озирис трябва да властва над Египет, но гордият Сет не може да приеме такава загуба. Той убива брат си, нарязва тялото му на парчета и ги скрива на четиринадесет тайни места. Изида намира и сглобява тялото му отново, но пенисът е изгубен—погълната от рибата трибозъб (според някои самият Сет).

В една от легендите в Египет се разказва как бог Геб разделя Земята на две части. Едната дава на Озирис, братът на Сет, а другата на самия Сет. Всеки от тях управлява справедливо своите хора. Когато двете части се обединили, Озирис и Сет били изобразявани заедно с лице един към друг и със символа на единство между тях. Постепенно това равенство се превърнало в противопоставяне на двата бога. Някои започнали да предпочитат Озирис а други Сет. С течение на времето двата бога се отдалечили един от друг и отношенията между тях се променили. Така постепенно те се превърнали в смъртни врагове.

Според Е. А. Бъдж (уредник на Египетската колекция в Британския музей и автор на известната „Египетска магия“)във „From Fetish To God In Ancient Egypt“ той отблязва, че Сет, един от най-старите египетски богове, представлява тъмната страна на лицето на Хер-ур (Херу) древният египетски бог на небето, като нощта, противопоставяща се на деня. Според него Сет е бил асоцииран с всички „тифонски“ животни: червеното магаре, черното прасе, глигана, змията, хипопотама, крокодила, костенурката, скорпиона. Ориксът също е „тифонско“ животно и се разглежда като форма на Сет. Когато Хор побеждава Сет образът на сокол, кацнал на гърба на орикс, става емблема на XVI Горноегипетски ном. Изобразяването на Сет с рога го прави много привлекателен прототип за Дявола на ранните християни в Египет, свързвали традиционно рогатите животни с Дявола. Те смятали, че това е рогат козел.

Обичайно, боговете на Хаоса са шипшифтъри – или “ лицетанцьори“ с промянаща се форма—израз на многообразието на хаоса. Формите, с които се появяват на хората, изразяват определени аспекти.

Интересно е да се отбележи, че тези животински тотеми, по-късно се почитат под други имена: хипопотама – богиня Таурет, скорпиона – богиня Серкет, крокодила – бог Собек и т. н. Очевидно древната хаос сила на Сет живее в по-късните богове, полуприкрита. Това се потвърждава и от скиптрите Джем (спираловидния) и Уас (правия) , който са стилизирани фигури на самият Сет. С Уас в едната ръка (символ на сила) и Анх в другата (символ на безсмъртие) традиционно се изобразяват Египетските богове.

Хикскосите(вражески племена на Египет, воювали с него) го почитат под името Нубти и Сутекх в тяхната столица Аварис, култът там бива широко разпространен и Сет е на особена почит. Хората от Аварис го идентифицират с Баал, Бар и Решпу, богове на войната и лова. Хикскосите му дават и две от своите богини за жени – Аната и Астарта. Като бог на чуждите земи, Сет бива идентифициран с близките богове на пустинята и бурите – Аш на либииците, Тешуп на хитите, Баал на сирийците, Тишпак на хурите, Ниназу на убаидите.

Цветът на Сет е червения, като козината на окапи (Okapia johnstoni, преживен чифтокопитен бозайник от семейство Жирафи), червеното в древен Египет в бил цветът на Злото(това, което ние наричаме черна магия, те биха нарекли червена магия). Червеното се е смятал за лош цвят и старателно се е избягвало използването му. Сет също е бил изобразяван пиян, като братовчедка си Секхмет, също свързвана за негова съпруга (а по-късно, съпруга на Птах). Тя също използва и обича червения цвят (особено пирувайки в кръвта на враговете си). В битката със слънчевия бог, Сет приема формата на чудовищната змия Апофис, придружен от армия от по-малки змии и влечуги от всякакъв вид.

По-късно се идентифицира с Тифон. Всички пустинни животни и тези, населяващи водите, се смятали за деца на Сет, както и тези с червена козина и кожа, а също и червенокосите хора. (Червенокосите хора продължават дори през средновековието да се смятат за вещици и носители на зла сила). Такива животни се пренасят в жертва на Сет за неговото омилостивяване. Със Сет се свързва съзвездието Голямата мечка и 7-те му звездите (във формата на черпак) е един от неговите атрибути. Свастиката идва от положението на Голямата мечка на небето през 4-те сезона на годината (т. е. движението на 7-те звезди в кръг около Полярната звезда, изразено с 4 фиксирани точни) и се приема от днешните поклонници на Сет за един от символите на неговата сила. Движението е обратно на часовниковата стрелка.

През юли 2004 астрономи откриват обект, за който предполагат, че е гигантската черна дупка Q0906+6930 в центъра на галактика в съзвездието Голяма мечка. И свастиката, и Черното слънце (3-измерната свастика) представляват тази сила—проход към друга вселена, от който блика силата на Хаоса. От къде Египтяните са знаели всичко това, което ние разбираме 5000 години по-късно и как са решили, че именно това е дома на Сет, можем само да предполагаме. Сет често бива наричан „бог, обитаващ 2 Вселени“—нашата и тази, от която е дошъл. Повечето египетски богове обитават 3 места –на Земята, където образът им може да се види като Ре; в Дуат (подземния свят, където те често се появяват като мумии, като Птах, и на небето, скрити в Звезда или „Горящ остров“. Последното е дом на боговете и място, от където идват. Бог Хефра е роден там, според някой горящия остров е символа на ума на човека, създаващ богове. Въпреки, че Сет може да бъде открит на всичките тези места, дори като мумия, се подчертава, че той е „отвъд небесата“. Седемте звезди на Сет са неговия знак в материалната вселена. Така, че отвъд-небесната проява на Сет стои 4-то, тайно място. В ранните времена, това е мястото, където отиват тези, които умират в битка (многобройните връзки между нордическата и египетската митология, както и символи въобще не са случайни); проходът(или уста (Ре)) към това място бива управлявано от богът, психопомп на умрелите на бойното поле—в горен Египет, Сокарис, а в долен Египет, Анубис. Това място с таен път, се нарича Сетауе в Египет или Сетеус на гръцки и за него се казва, че се намира отвъд 7-те звезди на Голямата Мечка.

Озирис е богът на реколтата, плодородието и растенията на черната земя, богатата тиня, разположена от двете страни на реката. Без този феномен животът на Нил не би могъл да съществува. Озирис се изобразява в типичния за боговете на Земята зелен цвят или в черен, като цвета на плодородната земя на долен Египет (устието на Нил). Озирис трябва да умре, като всички растителни богове, реколтата да бъде обрана, за да продължи цикълът на живота. Гледайки на Озирис като на жертвен бог, то неговото убийство от Сет е необходимо, за да продължи живота, за да бъдат нахранени хората. Препрадката към целувката на Юда (червенокосият Юда!), също не е случайна—огромна част от Библията, и стария и новия Завет, са преразказани египетски и всякакви други митове за нуждите на евреите. Без целувката на Юда, Назарянина няма да бъда разпънат и впоследствие, обожествяван. Има и други символни връзки между митът за Христос и Сет. Христос се появява на магаре, а символа му е риба. Броди в пустинята. Сет е наричан също „Спасителя“, но не и по начина по който християните го разбират, не като жертвен бог, а като приятелски настроен бог, водач към познание, просветление в живота и в изкуството на магията. Спокойно мога да заявя, че християнството е буламач от зле преразказани древни легенди, оформяща изкуствено създадена религия, произведена от евреите, за да покварят и подчинят другите народи и доведат до падането на Римската империя, от които са мачкани.

Следващата голяма сцена от драмата с убийството Озирис е отмъщението за неговото убийство. Легендата разказва, че между последователите на Сет и Озирис имало войни от древни времена и че последователите на Озирис били победени с жестоки кланета. Самият Озирис е бил убит. По-късно, когато Хор, синът на Озирис, пораснал, събрал армия и се подготвил да отмъсти на Сет и поддръжниците му. В последвалата битка Сет бил победен с големи кланета и много затворници били взети. Тези затворници били обезглавени, а с кръвта им напоили почвата около светилището на Озирис. От там идва прозвището на Сет „Обезглавения“(Akephalos). (Е. А. Бъдж). Към Сет са били адресирани множество древни заклинания, част от тях все още съхранени на папируси, които са били широкоразпространени в Гърция и останалата част от Средиземноморски басейн, някои от тях, оцелели горенето на окултни книги от Светата Римокатолическа църква, оцеляли и до днес.

Прототипът Съвременният ритуал Congressus Cum Daemoni (Liber Sameh) (призоваването на Неродения, “Akephalos” е преведен погрешно като „Нероден“ вместо „Обезглавен“), е ритуалът за призоваване на Обезглавения от „Fragment Of Graeco-Egyptian Work Upon Magic” на Wicliff. Кроули комбинира този ритуал с Енохейските таблици и Кабалистичните имена. Започнал работата с ритуала през септември 1900, през 1904, в резултат на работата на Кроули с този ритуал, той получава „Книга на Закона“, основа, на по-нататъшната му работа и дейност. Можем да направим извода, че зад мита на битката на Сет и Хор стоят изцяло политически събития.

Това е мумията на Рамзес III, син на Сетнакт, основателя на XX-та династия. Oбърнете внимание на покривалото на мумията! Около 1000 години пр. н. е. култът към Амон измества този към Сет, Сет е дeмонизиран, а името му забранено за писане и произнасяне. По-нататък, Сет отново се появява на почит в съвременния окултизъм в редица организации като Temple Of Set, Tiphonian O. T. O. , Brotherhood of Seth, Temple Of Black Light, Temple Of Hrumachis и др. почитателите на тези традиции почитат и се прекланят на Сет като бог, или връзката с него за тях е нещо като партньорски взаимотношения със съдружник по пътя. Пътят на Сет, Xepera (произнася се "Кхефера") означава да станеш, да се превърнеш в бог.

Сет е изключително интересен, изумителен и противоречив бог. За него зная следните факти :

1. Преди да се появи култът към Сет такъв, какъвто го знаем, е имало култ към едно божество, предтеча на съвременният Сет, което се е наричало Червеният Сет и това божество е представлявало единството от Сет и Анубис.

2. Попадна ми цитат от един египетски папирус, отново в книга на Юнг(Еон, изследване на символите на цялостната личност), в което се казваше нещо твърде скандално :"синовете на Хор са и синове на Сет защото двамата са две глави с едно тяло"-т. е. Хор и Сет представляват едно цяло, двата аспекта на един и същи бог. Някои египтолози смятат(между които и български учени), че култът към Хорус е продължение на култът към Озирис и че де факто(което последователите на Уика няма да ги учуди) е, че Хорус е нещо като прероден Озирис. И какво излиза?Че Хорус, Сет и Озирис са едно и също божество, което е търпяло различни по природа трансформации-къде исторически, къде. . . . цялата история на убийството на Озирис от Сет е не друго, а алхимична енигма, както и диалектическият принцип за единството и борбата на противоположностите. Разкъсването на Озирис е алхимичен процес-този на калцинификацията(сатурновата фаза). И съвсем не е било породено явно от омразата на Сет или неговата ревност, а тъкмо обратното както изглежда. След това Озирис се трансформира в Хорус и битката между тях, а освен нея между Сет и Хорус се говори че е имало джиджи-биджи едва ли трябва да се тълкува като една евтина, гнусна хомо-сапунена опера. А отново иде реч за алхимия-за обединение, сливане на две сили.

Именно този цялостен образ от Сет-Озирис-Хорус-Тот и дори отчасти и Ра можем да видим у нордическият бог Один. Той обединява всички тях накуп :

-самото име Один означава "ужасен" или "господар на ужаса". Той е бог на Войната, Смъртта, Унищожението. Точно това е Неговото Сетианско проявление.

-Один се разпъва на световното дърво-Игдрасил и страда за девет нощи, където получава Просветлението на Руните, които са ключа към Граала с Медовината, Еликсирът на Живота. Това го доближава най-вече до Озирис, макар че и Хорус е бил разпъван , но на кръст между двама разбойници, досущ като Джийзъс. . . а дали нямаше и подобен мит за разпъването на Сет?

-Один създава човечеството и го посвещава в мистериите на Руните-които са основа на писмеността. Това го прави еквивалент на Тот, който посвещава човечеството в йероглифите и отново в писмеността. Има един интересен мит, в който Один се превръща в змия за да открадне знание от един великан и така змията се оказва един от символите на дин. Змийски символизъм имат почти всички египетски Богове, най-вече горе изброените. А като се има предвид, че Один носи и друга титла "ездачът на Игдрасил". . . разбирате какво значи змия върху дървото на Живота. . .

-По време на битката между Хорус и Сет са ставали големи катаклизми, като Сет ранява Хорус в окото и му го изважда. Хорус приема тогава прозвището "Слепият". Това прозвище приема и Один, когато жертва едното си око при кладенеца на Мимир за да получи мъдрост. А на своя страна Хорус ранява Сет в половите органи и тогава Сет го наричат "Скопеният". Странно, нали -Один също е наричан така заради това, че е практикувал Зейдр.

Между другото, има много силен паралел между Сет и Мардук, както и между Один и Мардук. Сет побеждава в битка Апофис, макар и да не го убива защото именно Апофис е този, който движи ладията на Ра. И въпреки това, Апофис е най-омразния враг на Сет. Също така Мардук надвива Тиамат, но не я отхвърля забравена, а създава от нея Вселената и човекът. Один надвива заедно с двамата си братя Вили и Ве великанът Имир и от черепа му прави небето, от тялото Земята и т. н. Дали зад всичките тези пукотевици и битки не се крие някаква друга мистерия?Дали Тиамат-Апофис-Имир не е нещо само по себе си а някаква сляпа сила, която Один-Сет-Мардук е проучил и овладял?Ако използваме теорията за НЛО, древни астронавти и пирамидите, колкото и да я отхвърлят, да крие именно тя ключът към разгадаването на всичко това?Как ви звучи, че на гърба на Апофис се е движила цялата ладия на Ра по небето(та тя си е жив космически кораб). И въпросната сила да е била известна като. . . Врил(където Драконът и Змията са нейни най-близки символи). Точно т. нар. Врил се смята, че е силата, която задвижва технологиите на Атланти, Лемурианци и Аннунаките. Имайки предвид нейната неконтролируема, непредвидима природа, това, че Сет я е проучил и навлязъл в детайли, то Сет е бил този, който я е държал изкъсо , да не излезе от контрол и да довде до масово унищожение-както е станало в Атлантида.

Исторически е вярно, че египетските вярвания са успели да мигрират чак до Север и северните племена. Факт е, че руните имат изначално финикийски произход. Вярно е, че в Египет точно това разделение на Боговете и тоя дуализъм е изиграл кофти номер на египетската култура. Именно заради това, че Сет е бил отхвърлен накрая, а Озирис е бил възвеличен до крайност, Египет загива като цивилизация. А нордическата култура успява да интегрира в единен архетип (Один) всички онези сили, които са били така жизнено необходими. Дали заради това, както и заради липсата на мистерийни знания нордическата култура е успяла да оцелее (макар и частично, макар и силно променяна, фалшифицирана и т. н. ) и до днес и да се практикува.

За да стане по-ясно: индусите са видели същността на принципа на "две в едно" в Вишну-Шива. Шива е описан в някои места като "най-добрия и щедър на боговете", а в други - ". Дивака бог" като "тъмно, черно, унищожаване, ужасно" и Първоначално Сет-Тифон бил почитан като изправен стоящ каменен менгир, който някои разбират като фалос, така и на Шива все още се поклониха под формата на лингам, които не възприема по друг начин освен ерекция на пенис. Трябва да отбележим, че тук един от най-важните точки, към които ще се върнем. Що се отнася до "официалната" страна на въпроса. Египетски и гръцки богове толкова често променят своята форма и облик, че Овидий описва техните метаморфози своите петнадесет книги. Някои смятат, че това е просто поезия, а други го виждат като "колективно безсъзнателното" проявление. Ако се върнем отново към споменатия в началото на главата момент, когато боговете са избягали в Египет - то според легендата, жертва на Тифон почти станал бог Пан: той се опитал обичайно да се маскира като коза, но от ужас паднал в река Нил, и като резултат на неудачно генно инженерство- метаморфоза получил под торса опашка на риба.

"Направо до тази градина се протегна дългоочаквания лунен път, и първо по нея се втурна да бяга остроухия пес." (М&М, М.А.Булгаков)

Информация относно обряди на жертва на кучета под дъбове могат да бъдат получени от много източници, и по-специално от "Златна клонка" Фрейзър. За предците, в прагматична гледна точка, кучето означавало спътник-водач и охрана, а вълкът - уникално безкомпромисен враг. В природата, която обгражда човека, милиарди очи са свързани в единна мрежа. Едно лице може да мисли, че никой не го вижда, но хиляди живи видеокамери във всеки един момент невъзмутимо записва движенията му, където и да е той. Но само едно куче или котка винаги се опитват да го гледат в очите. Те виждат в тях нещо. Преглеждат ги. Не ги изпускат от полезрението и слуха. Те се различава от другите домашни животни като зайци, овце, или косттенурки и др. Целта на древните жертви е създаване или засилване на връзката с Бога или друго свръхестествено същество. Ако близо до нас във времето, в този смисъл, едва ли може да се нарече, да речем, модерен официален свръхестествено същество, но принципът е един и същ - подкупите на длъжностни лица служи да се получат някои придобивки и привилегии на подкуподателя. Жертвата е много подобно на подкупа действие. Като цяло - богът на боговете, и Кесаревото на кесаря. Странно нещо са жертвоприношенията. За тях не съществува нормално обяснение. Най-малко Създателя би трябвало да прилича алчен чиновник или въркулак. Формите на жертвоприношение се е променяла през цялата история на човечеството - от кървави и брутални човешки жертви при някои древни народи, до прости и невинни, символично, като възлияние, разпалване на свещи и освещение на храна. От единично до масово, както гръцките хекатомби когато става клане на стотици бикове. Може би това е най-голямото едновременно жертвоприношение в древния свят от известните.

Имало е, и още има много различни видове магически действия, когато един домашен любимец се жертва. Но обикновено жертвата във формата на бик или овца не впечатлява така лаика, както жертвата на котки или кучета. Да, угодни ли са на Бога, такива жертви? И кой бог? В описанията на жертвоприношения винаги присъства и измъчване на животното. Тях ги пренасят в жертва по специален начин - измъчвайки ги. Това важи и за котки и кучета.

Беззащитни срещу човека, преданни и доверяващи му се животните са, разпъвани на кръст, вързвани и пребивани с камъни, хвърляни живи в пламъците на огъня. Кожодерите го правят и днес, като не винаги може да обяснят действията си със санитарни съображения - но това не е, и от умствена изостаналост и "хулигански подбуди" - правят го съзнателно . За церемониални цели. Снимки на кучета, абсолютно няма да дам, за да не ескалира емоционалния фон, което ще попречи, да се възприеме по-нататъшни текст. Само имайте предвид, че всичко това се случва в нашето време,... и така да продължим напред.

През римската епоха е описана мистерията, при която в огромен огън се хвърлят котки до момента, в който от тъмнината не излезе на "Big Cat" и попита за това, което трябва да се извърши, за да се спре мъченията на животните. И тогава те наричат желанието се. Ти ще ми кажеш, че всичко е една приказка, а хората тогава бяха по-лоши. Но аз знам, че подобни неща се случват и в нашите изчистени от древната тъмнина дни. И по-често, отколкото си мислите. Котката днес е идеалния домашен любимец, чист, деликатен - играчка за деца и възрастни. Очите на котката са с вертикални зеници, като влечуги. Cat - продуктът е египетски. Можем да кажем, че котката е с изкуствено селектирана генетика, умело така че в нея " нещо да се прояви" не може от само себе си се вкопчи в човека. Гърците не са имали котки, и преди да си доставят контрабанда от Египет, са се борили с мишките с помощта на най-добрите естествени мишелови - пор и змия. Котката съчетава качеството на последните и има чувство за самоуважение. Котката е един прекрасен терапевт, между другото. Котките са били мумифицирани. С образът на червена котка египтяни понякога са изобразявали бога на слънцето Ра. Символът на въстанието на Спартак беше свободолюбива котка. По време на коронацията на Елизабет I в 1558 в Англия, са били публично изгорени няколко торби с котки.

В произведениеро на Плутарх "На Изида и Озирис" се твърди, че Hermes се нарича кучето. Тука се усеща египетското влияние. Ясно е, че изявлението на Плутарх наистина има място, тъй като, според легендата Hermes е придружавал душите на мъртвите до Хадес/ Аид. За мъртвия са говорили: ". Душата му изтръгна Хермес" Сократ е имал особенност са се кълне пред куче, което знаем от диалозите на Платон, а за съвременните изследователи е изненадващо. Някой вижда това като ангажимент на Сократ към традицията, в която в името на Бога, не само не може да се кълнеш, но и да не произнасяш, да не се осквернява с празни жалби. Макар за самият Сократ това не може да се каже, защото той споменава името на Зевс навсякъде. При евреите, кучето е символ на незначителност и презрение. Тяхното негативно отношение към кучетара не се е изменило нито с египетското робство до Изхода, където дори египтяните са мумифицирали кучета, нито при вавилонския плен по време на Навуходоносор, когато по Авеста законът предвижда наказание дори и за наранявания, нанесени на кучета или за тяхното лошо хранене. Dog се смята за нечисто животно и при мюсюлманите. Като цяло, като се има предвид огромното уважение на гърци и римляни към египетската мъдрост, ако Сократ е казвал: "Заклевам се на кучето, египетския бог", то не е шега или юдейска философска ерес. Вярвало се е, че Анубис също може да се оприличи на короната, тъй като той всичко създава от себе си и зачева в себе си. Последователите на Анубис съхранявали тайно знание, и в древни времена кучето е получил почести и поради тази причина. Споменаването на кучето по време на клетвата е знак за желание да бъдете наказан от "кучето", египетския бог и кротко отидете на последното си пътуване, придружен от величественото остроухо куче по лунния път към отвъдното царство. Понякога си мисля как този начин писатели могат да изразяват толкова добре това какво е възможно и макар че не са искали/мислили да го кажат. Но Булгаков определено беше образован човек в темата. Жертвата на кучета, може да бъде обяснена по няколко начина: да пътуват с починалия в отвъдното с водач. За тези цели, би могло да се убиват не само кучета, но и хора като подчинени. Кучета понякога са откривани в гробове. С цел да се противопостави на Анубис (условно), и привлече подкрепата на Сет (условно). Това е общ принцип, принципът на подбор, имената на боговете могат да бъдат други. Несъзнателно, водени от неясни тъмни мотиви. Съпоставянето/ Противопоставямето на кучето и вълкът е интересно. На север, гигантския вълк Фернир, син на Локи и Ангрбод е претърпял същата съдба като на Сет-Тифон. Въпреки, че той е израснал сред аси, но е стамал опасен. Неговите вратовръзка специално проектирани компоненти за много редки верига наречени Gleypnir и направени дълбоко под земята. Както можем да видим, тази история при много народи имат едни и същи корени. Макар и с вариации, но многократният и преразказ я потвърждава - тези събития са били реални.

В ранното средновековие, отношението към кучетата е преобърнато, в Европа те са се превърнали в презирани животни, които нямат достъп до храма. Данте Алигери е един от оцелелите по време на великия чистка на тамплиерите, но той е бил не просто един монах и рицар, а един от лидерите на Третия орден (Троицата). Данте е имал най - висока степен на посвещение. Неговата космологична изследвания на "Божествена комедия", в допълнение към поезията, е пронизана с нумерология. Данте понякога дава трудноразбираеми пасажи, които оставят тези, които изучават работата му в пълно недоумение. В предсказанието на Беатрич, той споменава Вельтро, хрътка, куче, които ще се изправи срещу апокалиптическия звяр с номера 666, "Вълчица" и е негов враг. Вельтро има номер 515.