МАХА-САМАШТИ, САМАШТИ И ВЯШТИ: КАК Е ОБУСЛОВЕНО СЪЗНАНИЕТО

Човешката форма на тялото е най-ценната лодка, а духовният учител е капитан, за ръководене на лодката в упражняване през океана на незнанието.

Ще започнем втората част на настоящото есе с шест цитата от свещените писания. Схемата, която излагам тук, е изградена върху тези конкретни свидетелства от шастрите. „Таиттрия Упанишад“ 2.7:

расо ваи саха расам хй еваям лабдхвананди бхавати ко хй еванят ка пранаят яд еса акаша анандо на сят еша хй еванандаяти
„Върховната Истина е раса. Постигайки тази раса, дживата става блажена. Кой би задействал тялото и прана (сетивните способности), ако не съществуваше тази блажена форма? Тя дава блаженство на всички.“ „Шримад Бхагаватам“ 3.25.15: чета кхалв ася бандхая муктайе чатмано матам гунешу сактам бандхая ратам ва пумси муктайе „Състоянието на съществуване, в което съзнанието на живото същество е привлечено от трите гуни на материалната природа, се нарича обусловен живот. Но когато същото това съзнание е привързано към Върховната Божествена Личност, то е освободено съзнание.“ 

„Шримад Бхагаватам“ 3.32.19:

нунам даивена вихата йе чачюта-катха-судхам хитва шринвантй асад-гатха пуришам ива вид-бхуджа „Върховната воля на Бога осъжда тези хора на вечни страдания. Те нямат вкус за нектарните дейности на Върховната Божествена Личност, затова могат да се сравнят със свине, които ядат изпражнения. Те отказват да слушат за трансценденталните дейности на Бога и предпочитат отблъскващите дейности на материалистите“.

„Риг-веда“ 10.129.4:

камас тад агре самавартатахи манасо рета пратхамам яд асит

„В началото бе желанието – първичният зародиш на ума.“

„Шримад бхагаватам“ 7.9.43: 

наиводвидже пара дуратяя-ваитараняс твад-виря-гаяна-махамрита-магна-читта шоче тато вимукха-четаса индрияартхамаясукхая бхарам удвахато вимудхан

„О, най-прекрасна от великите личности, не се страхувам от материалното съществуване, защото където и да се намирам, мисля единствено за Твоята слава и дейности. Загрижен съм единствено за глу- паците и негодниците, които кроят сложни планове как да постигнат материално щастие и да поддър- жат семействата, обществата и държавите си. Тревожа се от любов към тях.“

„Шримад Бхагаватам“10.1.4:

нивритта-таршаир упагияманад бхаваушадхач чхротро-мано-‘бхирамат ка уттама-шлока-гунанувадат пуман вираджйета вина пашугхнат

„Възхвалата на Върховната Божествена Личност се извършва в последователността парампара; тоест, предава се от духовен учител на ученик. На тази възхвала се наслаждават онези, които са престанали да се интересуват от фалшивото, преходно славене на космическото проявление. Описанията на Бога са единственият лек за обусловената душа, преми- наваща през повтарящи се раждане и смърт. Следователно, кой би престанал да слуша възхвалата на Бога, освен касапинът или самоубиецът?“

Първият цитат ни осведомява, че Абсолютната Истина е раса, източникът на удоволствие за всички, дори за дживите в обусловено състояние, които действат чрез физически тела. В началото на „Бхакти-расамрита-синдху“ („Нектарът на предаността“) Шрила Рупа Госвами потвърждава, че Бог Кришна е акхила-расамрита- мурти, формата на всички видове нектарна раса или вкус. Шрила Прабхупада превежда думата акхила като „всички видове“, „всякакви“, „всеобщи“, „всички съществуващи“, „пълни“ и т.н. Вторият цитат, изречен от Бог Капила-дева, ни казва, че живите същества се делят на две категории – обусловени и освободени – според качеството на тяхното привличане, или с други думи – според качеството на техния вкус. Освободените души са привлечени от Кришна и получават акхила-раса, пълния вкус на нектара. Обусловените души са привлечени от проявленията на природата и получават кхила (непълна) или джада (мъртва, безчувствена) раса. В лекция върху „Шримад Бхагаватам“, изнесена на 7 декември 1974 г. в Бомбай, Шрила Прабхупада обяснява:

„Ви сте в плен на тази материална джада-раса, материалната раса. Съществува раса; иначе защо човек ще работи така усилено да поддържа семейството си? Ако няма поне някаква ананда, защо ще се за- нимава с това? Никой не поема толкова отговорност за другите. Но за децата, съпругата, за семейството – поемат. Съществува... Ако няма поне някаква ананда, защо ще го прави? Значи връзката притежава ананда. Но тази ананда е едва мъждукаща илюзия“.

Тук е уместно да въведем думите самашти и вяшти от заглавието на настоящата част. Сама означава „същ“, вяса означава „разделен“, а асти означава „така е“. Бог е акхила („всеобщ“, „всичко съществуващо“ и т.н.), зато- ва Неговата гледна точка е самашти, както виждаме от „Бхагавад-гита“ 15.7: мамаивамшо дживалоке джива-бхута санатана, „живите същества в този обусловен свят са Мои вечни откъснати частици“. Но от гледната точка на самите обусловени души материята ги е отделила (вяшти) от Бога и една от друга. Всъщност самата дума джива или джива-бхута носи смисъла на отделеност. „В обусловено състояние живото същество е известно като джива-бхута или „живата сила в материята“. („Чаитаня-чаритамрита“ 6.269, коментар; в същия коментар Шрила Прабхупада обяснява, че освободената душа се нарича брахма-бхута) В „Шримад Бхагаватам“ 1.3.32 се казва: са дживо ят пунар бхава, „дживата се ражда отново и отново“. По същия начин стих 4.29.74 ни казва: джива итй абхидхияте, „това представлява съществуването на обусловената душа“, като четана (съзнателното живо същество), което е юкта (съ- четано) с шодаша вистритам (шестнадесет експанзии), а именно петте сетивни обекта, петте действащи сетивни органа, петте сетива за придобиване на знание и ума. Третият цитат, изречен също от Бог Капила, обяснява, че онези, които са се отделили от Бога, са най-нещастни. Те са против акхила-раса, която в този свят се появява като ачюта-катха, разкази за Бог Ачюта. Оне- зи, които нямат вкус към Кришна-съзнание, са сравнени със свине, ядящи изпражнения; т.е. те са полудели по определена раса, но за нещастие това е вкусът им да слушат, обсъждат и имитират противните занимания на хора с животинско съзнание. Обусловените души са даивена-вихата, осъдени от божествения ред. Те са отделени от съвършения нектар на общуването с Кришна. И затова са принудени да насищат нуждата си от нектар по най-отвратителни начи- ни. Именно тук можем да видим как точно се трансфор- мира тяхното съзнание. Джива-бхута са не по-малко ду- ховни души от брахма-бхута. Не са и в по-малка степен вечни, неразделни слуги на Кришна. Но не притежават вкус да Му служат. В „Шримад Бхагаватам“ 5.11.8 умът е сравнен с горящия фитил на лампа. Ако фитилът пращи и не гори както трябва, ако пламъкът пуши, лампата потъмнява и светлината е непостоянна. Ако гори добре, пламъкът дава ярка светлина, без да опушва лампата. Този стих посочва съвсем ясно, че умът има две състояния: таттва и вритти. Тук Шрила Прабхупада превежда таттва, което обикновено означава „истина“, като „неговото изначално положение“. Вритти е преведено като „разнообразни задължения“. Както таттва, така и вритти е дума, често срещана в „Шримад Бхагаватам“, и обозначава дейности за поддържане на материалния живот. Надявам се става ясно, че за освободения, чист ум няма друго занимание, освен Кришна-съзнание. Нечис- тият ум е нераздèлен от вритти. „Шримад Бхагаватам“ 5.11.9 изрежда единадесет обвързаности в три категории. Когато умът е погълнат от слушане, докосване, гледане, вкусване и мирисане, той се занимава със сетивните обекти. Когато е зает с хващане, ходене, говорене, уриниране/дефекация и полови сношения, той се занимава с органични дейности. Когато умът е погълнат от измислици и високо самомнение, той се занимава с аб- химана (фалшив егоизъм). Стихът от „Риг-веда“ – четвъртият цитат от писанията, залегнал в основата на втората част от това есе – ни осведомява, че семето на ума е желанието. Според цитата умът е отправната точка на материалното същест- вуване. Ако живото същество не притежава вкус към съвършено Кришна-съзнание, желанията му ще останат неудовлетворени. Материалните желания са корените на материалния ум и процесите в него (манасо-вритти). Стих 10.1.42 от „Шримад Бхагаватам“ казва, че при- родата на ума е викаратмака. Читателят може би ще си спомни думата викара от първата част на това есе. Тя означава „трансформация“. Конкретните викари на ума са три: мислене (съзнание и размишление), чувстване (емоции) и воля (решителност). Съществува дори чиста, изначална форма на тези трансформации на ума.

„От „Шримад Бхагаватам“ разбираме, че Кришна е Изначалното Съзнание и център на всички движения на психиката, а именно мисленето, чувстване- то и волята. Всички ние сме неразделни частици от тези Върховни Мислене, Чувстване и Воля, но мисленето, чувстването и волята ни в настоящия мо- мент са замърсени от облака на невежеството; ние мислим, чувстваме и изразяваме воля по изкривен начин“. (Писмо до г-жа Клайн, 69–02–22)

Виждате как нечистият, вяшти ум на обусловените души се развива от изначалния самашти ум на Бога. „Шримад Бхагаватам“ 10.1.42 посочва, че материалното тяло се развива от материалния ум. Да си припомним коментара на Шрила Баладева Видябхушана от първата част на това есе, където се казва, че освободената душа познава и обитава както сферата на викара (трансформацията), така и тази на викара-аварти (трансцендентността). Това се илюстрира от петия цитат – думите на Шри Прахлада Махараджа. Той се моли да живее без страх в материалния свят, защото винаги помни славата и дейностите на Бога. Единствената му цел да бъде тук е да избави падналите обусловени души с погълнати от тежкото бреме на фалшивото материално щастие умове. Шестият цитат ни учи, че както чистата възхвала на Бога носи удовлетворение на освободените души, така тя е и лекарството, което изцерява обусловените от тяхната духовна слабост, силни материални желания и неудовлетворение. Само дълбоко нещастните хора не чувстват привличане в тази посока, заразени с крайна ненавист към самите себе си и извратено решени да унищожат надеждите си за духовен живот. Внимателно прегледахме трансформацията на съзнанието и разбрахме, че това е трансформация на раса, тоест вкуса. От тази трансформация възниква полето на дейностите. Как се случва това? Базисно разбиране може да се почерпи от следните два цитата из коментарите на Шрила Прабхупада към Десета глава от Втора песен на „Шримад Бхагаватам“.

„И така, преди сътворението (или проявлението) на материалния космос Богът съществува под формата на обща енергия (маха-самашти), а когато пожелае да се разпространи в много, Той се разширява, приемайки формата на диференцирана енергия (самашти). Тази енергия продължава да се диференцира още по-нататък и дава началото на индивидуални разширения на Бога от три категории: адхятмика, адхидаивика и адхибхаутика, както вече бе обяснено (вяшти). Затова творението и съзидателните енергии са едновременно тъждествени на Бога и различни от Него. Всичко произлиза от Него (Маха- Вишну или Маха-самашти) и в този смисъл всички космически енергии са тъждествени с Него; но в съ- щото време енергиите, произлезли от Бога, се различават от Него, защото всяка от тях има специфични функции и се проявява по специфичен начин, в съответствие с Неговия замисъл. Живите същества са една от енергиите на Бога (Негова междинна енергия) и затова те също са едновременно еднакви и различни от Него. (ШБ 2.10.13, коментар)


„Сърцето на всяко живо същество е мястото, в което пребивава Свръхдушата, Параматма, пълна експанзия на Върховната Божествена Личност. Без Нейното присъствие живото същество не може да влезе в действащата енергия съобразно с миналите си постъпки. В материалния свят обусловените живи същества притежават определени природни наклонности и за да могат да ги реализират, по указание на Свръхдушата получават от материалната енергия подходящи тела. Това е обяснено в „Бхагавад-гита“ (9.10). Затова, когато Свръхдушата влезе в сърцето на обусловената душа, у нея се формира съответният ум и тя започва да съзнава с какво трябва да се занимава – също като човек, който се събужда от сън и си спомня какви задължения трябва да изпълни.“ (ШБ 10.2.30, коментар)

Тук може да възникне въпросът – така, както го задава и Махатма Видура към мъдреца Маитрея в „Шри- мад Бхагаватам“ 3.6.7, – ако творението е лила (забавление) на Бога и ако всеблагият Бог присъства пряко в сърцето на живото същество, тогава защо Неговото присъствие и Неговите лила водят до нещастие? Маитрея отговаря, че нещастието на живите същества е атма- випаряя, или изкривено отъждествяване. Те са загубили връзка с истинската си самоличност като неразделни частици от Бога и се опитват да открият самоличността си сред енергиите на материалното творение. Богът никога не губи трансценденталното усещане за Себе си, дори докато се забавлява със Своята илюзорна енергия. Това ни връща към темата на втората част от това есе: самашти и вяшти. Докато осъществява съзида- телната Си лила, Богът има определена цел и тази цел включва окончателното благоденствие (самашти) за всяка една от Неговите неразделни частици. „Материалното творение, създадено от Господаря на всички живи същества (Вишну), предоставя на обусловените души възможност да се върнат обратно у дома, обратно при Бога“ („Бхагавад-гита“ 3.10, коментар). Но от гледната точка на обусловеното си състояние (вяшти) живите същества виждат сътворението с други очи и затова страдат. Ето защо: „Кришна-съзнанието означава постоянно да общуваме с Върховната Божествена Личност в такова състояние на ума, че да виждаме проявения свят така, както го вижда самият Бог, Върховната Личност“ (ШБ 4.29.69). Нека разгледаме по-подробно как се разгръща съзидателната лила на сътворението. В шастрите се говори за четири етапа. Всеки етап е производен от поредната експанзия на Бога.

„Върховното живо същество Кришна проявява вечно Себе си като чатур-вюха – четворна пълна експанзия. Коментарът към тази молитва гласи, че човек трябва да се откаже от фалшивото си его и да се моли на чатур-вюха, като поднася своите почи- тания. Макар Абсолютната Истина да е една-единствена, Тя проявява своите безброй великолепия и енергии, разширява се и прониква в безброй пълни форми, от които чатур-вюха е основната експан- зия. Изначалното същество е Васудева, Божествената Личност. Когато Богът проявява Своите първоначални енергии и великолепия, Той се нарича Санкаршана. Прадюмна е основата на експанзията Вишну – душата на цялата вселена, а Анируддха е основата на личностното проявление на Вишну като Свръхдуша във всяко индивидуално същество из вселената. Сред четирите пълни експанзии, споменати тук, изначалната експанзия е Васудева, а останалите три се смятат за отделни Негови проявления. Когато обусловеното живо същество забрави, че самото то и материалната природа са предназначени да служат на Бога, на преден план излиза невежеството и то пожелава да стане господар.“ (ШБ 11.5.30, коментар


„Първият пуруша-аватара, Маха-Вишну в Причин- ния океан, създателят на съвкупната материална енергия, е експанзия на Санкаршана; вторият пу- руша, Гарбходакашайи Вишну, е експанзия на Прадюмна; а третият пуруша, Кширодакашайи Вишну, е експанзия на Анируддха.“ („Чаитаня-чаритамри- та“ Ади, 2.56)

Както отбелязва Шрила Прабхупада в своя коментар към „Шримад Бхагаватам“ 1.14.8, разбирането на ча- тур-вюха (Бог Кришна в Неговото четворно Вишну-таттва проявление, започващо с Васудева) „изправя обик- новения човек пред сложни проблеми“. Ще започнем да разгадаваме тези сложни проблеми, като споменем, че в четирите форми Кришна разгръща Своите забавления отвъд Голока Вриндавана. Например, Бог Рамачандра е изначалният Васудева; Той и Неговите трима трансцендентални братя са ади-чатурвюха (ШБ 3.1.34, ко- ментар). Шри Нараяна, Богът на Ваикунтха, е експанзия на Васудева (ШБ 1.16.26–30, коментар). Освен че вечно присъстват в духовния свят, четирите личности от ча- тур-вюха се появяват и в махат-таттва (вж. „Чаита- ня-чаритамрита“, Мадхя 20.276, коментар). Как тези четири форми на Бога моделират махат- таттва чрез Своето божествено присъствие е основна тема на обсъждане сред великите мъдреци на философията Веданта. Предлагам едно обобщение въз основа на „Упанишадите“. Моля да обърнете внимание на състоянията на съзнание и признаците, които се свързват с всяко едно от тях. Обърнете внимание и на това, че в „Упанишадите“ чатур-вюха носят следните наименования: Брахман (за Васудева), Ишвара (за Санкаршана), Хиранягарбха (за Прадюмна) и Вират (за Анируддха).

Цитат от „Шри Чаита- нячаритамрита“, Мадхя 20.27, коментар).

„Трите вида егоизъм (аханкара) практически са из- вестни като ваикарика, тайджаса и тамаса. Махат- таттва се намира в сърцето, читта, а доминиращо- то Божество от махат-таттва е Бог Васудева (ШБ 3.26.21). Махат-таттва се трансформира и се раз- деля на три: (1) ваикарика, егоизъм в гуната на до- брото (саттвика аханкара), от което се проявява еди- надесетият сетивен орган умът, и чието доминиращо Божество е Анируддха (ШБ 3.26.27–28); (2) тайджаса, егоизъм в гуната на страстта (раджаса аханкара), от което се проявяват сетивата и интелигентността и чието доминиращо Божество е Бог Прадюмна (ШБ 3.26.29–31); (3) тамаса, егоизъм в гуната на невежеството, от който се разпространява звуковата вибра- ция (шабда-танмарта). От звуковата вибрация се проявява небето (акаша), както и сетивата, начело със слуха (ШБ 3.26.32). Доминиращото Божество на тези три вида егоизъм е Бог Санкаршана.“

Първото нещо, което трябва да разберем, е че Бог Васудева господства над махат-таттва от Своята отстранена, трансцендентална позиция. Шрила Прабху- пада много точно фокусира този факт в коментара към „Шримад Бхагаватам“ 3.26.21. Той пише, че състоянието Васудева се нарича още ясно съзнание или Кришна-съзнание; в „Бхагавад-гита“ то се нарича кшетрагя, където полето на дейностите, проявени на ниво самашти в махат-таттва и на ниво вяшти в индивидуалното тяло, бива съвършено осъзнато заедно със Свръхдушата. В цитирания по-горе коментар Шрила Прабхупада пише, че Бог Санкаршана е Божеството, което доминира над трите вида егоизъм, проявяващи се в махат-таттва. Както вече видяхме, трите личности от чатур-вюха, начело със Санкаршана, се свързват с тримата пуруша-ава- тари, които пораждат материалното творение. Първият пуруша, Маха-Вишну е експанзия на Санкаршана. В „Упанишадите“ Той се нарича Ишвара и за Него се казва, че контролира карана (причинната) въплътена форма. От книгите на Шрила Прабхупада знаем, че Маха-Вишну лежи в карана-джала (Причинния океан) и издишва неизброими вселени през порите на тялото си. „Упанишадите“ казват, че Ишвара е Богът на съня без сънища (сусупти). В коментара си към стих 7.9.32 от Шримад Бхагаватам“ Шрила Прабхупада пише:

„Ади-пуруша, изначалната Върховна Божествена Личност – Кришна, Говинда – се разширява като Маха-Вишну. След унищожението на космическото проявление Той остава в трансцендентално блаженство. Думата йога-нидрам се използва по отношение на Върховната Божествена Личност. Човек трябва да разбере, че този нидра, или сън, не е като нашия нидра, в проявлението на невежеството. Богът винаги е в трансцендентост. Той е сач-чид-ананда – във вечно блаженство – и така сънят никога не Го смущава, както обикновените хора. Трябва да се разбере, че Върховната Божествена Личност е вечно блажена. Шрила Мадхвачаря казва накратко, че Богът е турия-стхита, винаги трансцендентален. В трансцен- дентостта не съществуват неща като джагаранани- драсусупти – будно състояние, сън и дълбок сън.“

Този цитат е изпълнен с дълбок смисъл. Оттук разбираме, че макар да има разлика във влиянието, което Те упражняват върху съзнанието на дживите, в трансценденталните позиции на Бог Васудева и Бог Санкаршана (Маха-Вишну) няма разлика . Спомнете си стих 11.25.20 от „Шримад Бхагаватам“, цитиран в първото есе, който описва будното състояние като симптоматично за доброто, състоянието на сън като симптоматично за страстта и състоянието на дълбок сън без сънища като симптоматично за невежеството. Така, въпреки че влиянието, оказвано от Бог Санкаршана върху дживите, е тама- сика (невежествено), самият Той е вечно турия-стхита, отвъд проявленията на материалната природа. Всички Вишну-таттва форми са еднакво трансцендентални. „... Всички пълни експанзии на Бога са една и съща вишну-таттва и помежду им няма разлика“ (ШБ 3.1.4, коментар). „Всеки, който познава тези три форми на Вишну, може да се освободи от материалното оплитане“ („Бхагавад-гита“ 7.4, коментар). Още веднъж виждаме как се отнася самашти към вяшти или акхила към кхила. Дълбокият сън на вяшти (живите същества) представлява лоша имитация на пълното трансцендентално блаженство, изпитвано от самашти, Бог Маха-Вишну. Стих 1.3.15 от „Веданта-сутра“ (гатишабдабхям татха хи дриштам лингам ча) посочва, че дахра, т.е. Свръхдушата, общува с живите същества, докато са в състояние на дълбок сън, макар те да не го осъзнават. Стих 8.3.2 от „Чхандогя Упанишад“ казва, че всеки ден живите същества, без да знаят, отиват до духовния свят на Брахман. Дълбокият сън (сусупти) е енергия на Маха-Вишну. Всяка нощ Той идва, за да общува с нас и ни завива с одеалото на Своята енер- гия сусупти (Параматма в сърцата ни не е различна по сила от Маха-Вишну). „Брихад-араняка Упанишад“ 4.3 сравнява душата джива с риба в реката – собственото аз преминава от едно състояние на обусловено съзнание в друго, както рибата плува от единия бряг до другия. Реката е енергията на тримата Вишну: джагарана-свапна-сусупти.

евам джагаранадини джива-стханани чатмана мая-матрани вигяя тад-драштарам парам смарет


„Всички състояния – дълбок сън без сънища, сънуване и будност – не са нищо друго, освен енергии на Върховната Божествена Личност. Човек трябва винаги да помни изначалния създател на тези състояния, Върховния Бог, който не е засегнат от тях.“ (ШБ 6.16.54)

Упанишадите казват, че Ишвара (Маха-Вишну) е Богът на Прагя. В Първа песен от „Шримад Бхагватам“ Шрила Прабхупада превежда прагя като „интроспектив- но знание“. „Бхагавад-гита“ 2.57 обяснява прагя като знание, с което човек остава незасегнат от каквито и да било условия в материалния свят. Махараджа Юдхищи- ра постига такова интроспективно знание, като слива петте груби елемента на тялото с трите проявления на материалната природа (отнасящи се и до трите аспекта на финото тяло: умът като производен на доброто; интелигентността – производна на страстта; и фалшивото его – производно на невежеството). След това той слива проявленията в едно неведение, което Шрила Прабхупа- да определя като авякта махат-таттва (ШБ 1.15.42, коментар). И накрая това неведение Юдхищира слива с Брахман, чистото себе си. Същата прогресия се очертава и в следния цитат от коментара към стихове 13.6–7 на „Бхагавад-гита“:

„Петте груби елемента са грубо проявление на фалшивото его, негов първоначален стадий, обикновено наричан материално схващане, или тамаса-буддхи, т.е. “разум в невежество“. Това, от своя страна, представя непроявения стадий на трите гуни на материалната природа. Непроявените гуни на материалната природа се наричат прадхана.“

Авякта махат-таттва е първоначалният стадий (коренът) на материалното творение (карана). Упанишадите го наричат Махат. Отвъд този Махат е Брахман или васудева-саттва, чистото съзнание. Бог Васудева кон- тролира васудева-саттва, Бог Санкаршана контролира авякта махат-таттва, а Бог Прадюмна контролира вякта (проявената) махат-таттва. Този трети стадий на сътворението в Упанишадите се нарича тайджаса. Да си припомним отново цитата от коментара към „Чаитаня-чаритамрита“, Мадхя 20.276. Там се казва: „(2) тайджаса, егоизъм в гуната на страстта (раджаса аханкара), от което се проявяват сетивата и интелигентността и чието доминиращо Божество е Бог Прадюмна (ШБ 3.26.29–31).“ Гарбходакашайи Вишну е експанзия на Бог Прадюмна. В Първа глава цитирахме стих 2.292 от „Чаитаня-чаритамрита“, Мадхя, където се казва, че Гарбходакашйи Вишну е Хиранягарбха или Свръхдушата на цялата вселена. В Упанишадите Той се нарича Хиранягарбха; там се казва, че линга-шарира (финото тяло) произхожда от Него. Това се потвърждава и от „Шримад Бхагаватам“ 2.10.30:

„Когато Той пожела да размишлява за дейностите на собствената Си енергия, се появи сърцето (мястото, където пребивава умът), умът, Луната, решителността и желанието“.

Линга-шарира е тялото, което сънува. „Всъщност човек лесно, от собствен опит, може да разбере как финото тяло се отделя от грубото – когато спим, грубото ни тяло лежи в постелята, а през това време финото тяло отвежда душата, живото същество, в съвсем други измерения“(ШБ 4.12.18, коментар). Така Хиранягарбха, тоест Гарбходакашайи Вишну, контролира нивото свапна на съзнанието в проявлението на страстта. Кширодакашайи Вишну, Параматма, влиза в сърцето на линга-шарира. В сърцето на отделния индивид Той е локализираната форма на Бог Анируддха, контролиращ фазата вайкарика на творението (фалшивото его в проявлението на доброто, саттвика-аханкара). Упа- нишадите Го наричат Вират (едно от имената на Кширодакашайи Вишну; вж. „Чаитаня-чаиртамрита“, Мадхя 21.39, коментар). Казва се, че Той контролира джагра- та, будното състояние на въплътеното съзнание. Но тук сякаш възниква известно противоречие между Упанишадите и „Шримад Бхагаватам“. Четвъртата фаза на сътворението в Упанишадите се нарича Вишва; те сочат, че това е най-грубият стадий на развитие, през който се появява стхула-шарира (тялото, състоящо се от петте физически елемента). Казва се, че Бог Вишва, наречен Вират, държи дживите в плен на аханка- ра, фалшивото его. Грубите елементи и фалшивото его предполагат проявление на невежеството, управлявано от Санкаршана. Каква е връзката с Анируддха, владете- ля на проявлението на доброто? Решение откриваме в коментара към „Шри Чаитаня- чаритамрита“, Ади 5.41 и „Шримад Бхагаватам“ 5.17.16. От първата препратка научаваме, че източникът на фор- мите на Вишну е Мула-Санкаршана („коренът Санкар- шана“). От Него се излъчват Прадюмна и Анируддха, Маха-Вишну, Гарбходакашайи Вишну и Кширодакашайи Вишну, дживите и цялото материално проявление. А от препратката към „Шримад Бхагаватам“ научаваме, че Санкаршана е последната експанзия на чатур-вюха и че великият полубог Шива се прекланя пред Него като причина за своето съществуване. Как може Санкаршана да бъде и коренът на пуруша-аватарите, и последната експанзия на чатур-вюха? Отговорът се изяснява в стих 5.25.1 от „Шримад Бхагаватам“: освен в Своята форма като Маха-Вишну, Санкаршана се появява в тази вселена и като Ананта – Богът във формата на хилядоглава змия с космически размери.

„Шри Шукадева Госвами каза на Махараджа Парикшит: „Скъпи ми царю, приблизително 240 000 мили под планетата Патала живее още една инкар- нация на Върховната Божествена Личност. Това е експанзията на Вишну, известна като Бог Ананта или Бог Санкаршана. Той е във вечно трансцендентално положение, но понеже е почитан от Шива, божеството на тамо-гуна или мрака, понякога Го наричат тамаси. Бог Ананта е доминиращото Божество на материалното проявление на невежеството, а също и на фалшивото его и обусловените души. Когато едно обусловено същество си мисли: „аз съм наслаждаващият се и този свят съществува, за да му се наслаждавам“, Санкаршана му диктува тази представа за живота. Така обусловената душа в материалния свят се мисли за Върховния Бог.“

Кширодакашайи Вишну (Анируддха) и Ананта (Сан- каршана) заедно контролират фазата вишва от сътворението. Първият направлява живите същества отвътре. Вторият контролира техните груби тела и фалшивото его. Стих 4.24.36 от „Шримад Бхагаватам“ обявява Ани- руддха, Ананта и Санкаршана за една и съща Божествена Личност. Затова на някои места в книгите си Шрила Прабхупада казва, че Бог Анируддха е Божеството на общото его на живите същества. В „Шримад Бхагаватам“ 4.24.36 откриваме още едно обяснение на откровението, че съществуват двама Санкаршана. Там се казва, че Бог Санкаршана играе двойна роля в сътворението: съграждане и разграждане. Шрила Прабхупада обяснява, че съграждащата сила е видима в така наречената гравитация, която държи материята на вселената в едно цяло. По време на унищожение същият Санкаршана освобождава разграждащата сила под формата на опустошителен огън, изригващ от Неговите усти. Навярно това пътуване из преплетените същности на чатур-вюха и тяхното въздействие върху съзнанието и съзиданието бе твърде натоварващо за някои читате- ли. Но то води до важно заключение относно трансценденталната психология.

„За да се освободи от фалшивото его, човек трябва да обожава Санкаршана. Санкаршана е обожаван и посредством Шива – змиите, които обвиват тялото на Шива, са символ на Санкаршана, а самият Шива постоянно медитира върху Санкаршана. Този, кой- то обожава Шива като предан на Санкаршана, може да се освободи от фалшивото материално его. Ако човек иска да избегне безпокойствата, причинявани от ума, трябва да обожава Анируддха. За тази цел Ведите препоръчват и обожание на Луната. А за да укрепи интелигентността си, човек трябва да обожава Прадюмна, който се достига чрез обожание на Брахма. Всичко това е обяснено във ведическата литература.“ (ШБ 3.26.21, коментар)

Науката за Бога анализира органично присъщата Му позиция и Неговите разнообразни енергии. Материалната природа се нарича пракрити – енергия на Бога в Неговите различни пуруша въплъщения (експанзии), както се описва в „Сатвататантра“:

вишнос те трини рупани пурушакхянй атхо виду екам ту махата сраштри двитиям тв анда-самстхитам тритиям сарва-бхута-стхам тани гятва вимучяте


„За целите на материалното творение пълната експанзия на Господ Кришна приема три Вишну-фор- ми. Първата, Маха-вишну, създава цялата материална енергия, известна като махат-таттва. Втората, Гарбходакашайи Вишну, влиза във вселените, за да създаде разнообразие във всяка от тях. Трета- та, Кширодакашайи Вишну, се разпространява във всички вселени като всепроникващата Свръхдуша и е позната като Параматма. Тя присъства дори в атомите. Всеки, който познава тези три форми на Вишну, може да се освободи от материалното опли- тане“. („Бхагавад-гита“ 7.4, коментар)

Сухотра Свами Веданта-психология