МИСЛИ ФОРМИ/ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И ПРИВЪРЗАНОСТ - 2ч.

Отговорът на Хамса-аватара Какво прави Брахма, първият ведически мъдрец, притиснат от въпроса на синовете си за взаимоотношенията и привързаността? Той съсредоточава ума си върху Бога. И Бог се появява като Хамса-аватара, за да от- дели съзнанието на Брахма от проявленията на природата, подобно на хамса (лебед), който изпива само млякото от сместа между мляко и вода. Нека погледнем отблизо двата стиха, изречени от инкарнацията лебед:
манаса вачаса дриштя грихяте’няир апиндрияи ахам ева на мато ‘няд ити будхядхвам анджаса „В този свят всичко, възприемано от ума, речта, зре- нието и другите сетива, съм само Аз и нищо друго освен Мен. Моля ви, проумейте това, като недвусмислено анализирате фактите.“

гунешв авишате чето гунаш четаси ча прабхо катхам анйоня-сантяго мумукшор атититиршо „Скъпи мои синове, естествена склонност на ума е да прониква в сетивните обекти; по същия начин сетивните обекти проникват в ума, но и материал- ният ум, и сетивните обекти представляват само определения, покриващи духовната душа, а тя е не- разделна частица от Мен.“ (ШБ 11.13.24, 25)

Горните стихове изясняват, че по всяко време, място или обстоятелства единствената взаимовръзка, която дживата има, е с Бога. Обаче – и тук, търпеливи читателю, моля за извинение, че въвеждам една твърде екзотична дума – тази взаимовръзка е поливалентна. Думата „валентност“ означава „способността на едно нещо да се съединява, да реагира или взаимодейства с друго нещо“. Казано накратко валентността е потенциална способност за привързаност, както и обратното на привързаността – отблъскването. Например за стая, в която се намира само един електрически контакт, можем да кажем, че е „моновалентна“. Ако живеете в тази стая и искате да пуснете компютъра си, разполагате само с едно място, където да включите щепсела. Върховната Божествена Личност обаче е безгранично поливалентна.

 https://pbs.twimg.com/media/Bm_O7PiCcAApCQB.jpg

Никой не е създател на Кришна; Напротив, той е създател на всички. Шримад Бхагаватам 02.03.13, Шрила Прабхупада.

             

Всички са свързани единствено с Кришна

В отговора си към мъдреците Хамса-аватара посоч- ва, че живите същества са свързани с Него по многобройни материални и многобройни трансцендентални начини. Но материалната връзка с Бога дава различни резултати от духовната. В своя коментар към „Шри Чаи- таня-чаритамрита“, Ади 1.56, Шрила Прабхупада изтъква разликата със забележителна яснота: 

Приема на Кришна съзнание и привеждане паднали души в Кришна съзнание е победа за Бог Кришна. Шримад Бхагаватам 6.16.40

„Чрез кристално чистото посредничество на духов- ния учител човек трябва да проумее, че Върховният Бог съществува навсякъде в Своята трансценден- тална духовна природа и че взаимоотношенията на живите същества с Бога пряко или косвено се осъществяват навсякъде, дори в материалния свят. В духовния свят има пет вида взаимоотношения (раси) с Върховния Бог – шанта, дася, сакхя, ват- саля и мадхуря. Изкривени отражения на тези раси съществуват и в материалния свят. Със земята, дома, мебелите и другите инертни материални пред- мети връзката е шанта или в неутрален, безмълвен смисъл; подчинените служители работят в отноше- нието на дася. Взаимността между приятели се на- рича сакхя, обичта на родителя към детето е известна като ватсаля, а съпружеската любов е мадхуря. Тези пет вида взаимоотношения в материалния свят представляват мътни отражения на изначалните ни чисти чувства. Те трябва да се разберат и насочат към Върховната Божествена Личност под ръковод- ството на истински духовен учител. В материалния свят изкривените раси носят разочарование. Ако тези раси с Бог Кришна се възстановят, резултатът ще бъде вечен живот на блаженство“.

                 

Любовта на Бога не е обикновен стока. Шримад Бхагаватам 3.23.8, Шрила Прабхупада

Материалните начини да се общува с Бога бяха споменати в двата стиха от „Шримад Бхагаватам“ 11.13.24 и 25, цитирани по-горе. Дори един дълбоко потънал в светско съзнание човек всъщност мисли, гледа и обсъжда само Кришна. Макар да се съгласява с Кумарите, че материалният ум прониква в сетивните обекти и сетив- ните обекти проникват в ума, Хамса-аватара посочва, че покриването на духовната душа с определения от рода на „аз“ (отъждествяване с ума) и „мое“ (отъждествяване със сетивните обекти) не отделя живото същество от Него. Тези определения са фалшиви. Истината е, че в своята трансцендентална самоличност дживатма ви- наги е интимно свързана с Кришна, Негова неразделна частица. По-рано в настоящата глава отбелязах следното: „Както след малко ще разберем от „Шримад Бхагава- там“, точно такъв е и случаят с двойствеността ум-сетивни обекти: една реалност от висш порядък, която ние не сме способни да проумеем“. Сега научихме от лотосовата уста на самия Бог Хамса, че „в този свят всич- ко, възприемано от ума, речта, зрението и другите сетива, съм само Аз и нищо друго освен Аз“. Реалността на това, което мислим, виждаме и обсъждаме, се намира в трансценденталното измерение на самия Кришна. То е извън сферата на материалното съзнание. Материалното съзнание е мехурче заблуда и в него ние си мислим, че обитаваме свят, изграден от нашите ценности, вместо от ценностната система на Кришна. Живеейки в това мехурче, вярваме, че умът – това съм „аз“ и сетивните обекти са „мои“.

Аз съм във всяко живо същество - независимо от това дали то е човек, полубог, животно, птица, пчела или каквото и да е - то е неразделна част от Бога, Върховната Личност. Шримад Бхагаватам 03.08.29, Шрила Прабхупада

      https://blogger.googleusercontent.com/img/proxy/AVvXsEjKZPW5r1EWobMLFifD8OZSWMoL2eCEDPOJFNivK_cppa-Pdxo6er1RQ591nGJHiDD6Z3gtVTmaoKxy9j00vhUVgKGGUr6yB7b58Z-VeiBDWlVz4GyL4gKcwvt22w9dDKMgqfXYzJCpKqYe6sIFTrg1XmvExKBEZ2i_7eX4DK6RRWhJbJnkAIQ7xcTYmFM8RPKoLYE9dR8__bONJN30bS6EWugqlkdJQJWRMY9KUCuF8eopUA=w506-h357 

Реални ли са обектите на ума и сетивата?


Ако всичко, което мислим, виждаме и обсъждаме, всъщност е Кришна и Негова енергия, значи сме длъжни да се погрижим да разберем как енергията на Бога отделя нашето съзнание от Него. Нехайно и нелогично е да се допусне, че представата „аз съм умът“ и „сетивните обекти са мои“ не притежава никаква субстанция, а след това да се заключи, че умът и сетивните обекти са нереални. (Това, между другото, е логиката на лисицата и гроздето.) Ако умът и сетивните обекти всъщност са пустота, тогава да се отървем от материалното съзнание би било лесна работа. Но не е така, както става ясно от следните молитви на Шрила Прахлада Махараджа:

твам ваюр агнир аванир вияд амбу матра пранендрияни хридаям чид ануграхаш ча сарвам твам ева сагуно вигунаш ча бхуман нанят твад астй апи мано-вачаса нируктам „О, Върховни Господи, всъщност Ти си въздухът, земята, огъня, небето и водата. Ти си обектите на сетивните възприятия, полъхът на живота, петте се- тива, умът, съзнанието и фалшивото его. Наистина Ти си всичко, фино и грубо. Материалните елементи и всичко проявено, било чрез словото, било чрез ума – всичко това си Ти и само Ти“. (ШБ 7.9.48)

твам ва идам садасад иша бхавамс тато ‘нйо мая яд атма-пара-буддхир иям хй апартха яд яся джанма нидханам стхитир икшанам ча тад ваитад ева васукалавад ашти-тарво „Скъпи мой Господи, О, Върховна Божествена Лич- ност, цялото космическо творение е причинено от Теб и е резултат на Твоята енергия. Макар целият космос да не е нищо друго, освен Теб, Ти си настра- ни от него. Представата за „мое и твое“ несъмнено е заблуда (мая), понеже всичко е Твоя еманация и следователно не се различава от Теб. Наистина, кос- мическото проявление не се различава от Теб, Ти причиняваш и унищожението. Това взаимоотно- шение между Теб, Господи, и космоса се обяснява с примера за семето и дървото или фината причина и грубото проявление.“ (ШБ 7.9.31)

Умът (средоточието на фалшивото чувство за „аз“) и сетивните обекти (средоточието на фалшивото чувство за „мое“) са съвсем реални и – което е по-важно – силно личностни енергии. И точно в този момент те работят срещу нас. Те работят срещу нас, защото сме се включи- ли във взаимоотношение от нисш порядък – в греховно взаимоотношение – с техния Господар, Върховната Лич- ност. Следователно Неговите енергии ни наказват, като обвиват и объркват съзнанието ни. В това наше нисше взаимоотношение с Кришна и Неговата енергия ние се оказваме безпомощно засмукани в дилеми от рода на „какво съм аз и какво е мое?“, „какво е мое и какво е твое?“, „какво е ум и какво е материя?“, „какво е истина и какво – лъжа?“, „какво е добро и какво е зло?“, „какво е робство и какво – освобождение?“. Това е двандва-моха, илюзията на двойствеността (вж. „Бхагавад-гита“ 7.27). Шрила Прабхупада казва: „Тази двандва-моха съществува при грешния човек, но освободеният от греховните последици, от действията, които носят резултат – той може да разбере Кришна“. Бог Хамса обяснява, че докато не разбираме трансценденталната природа на Бога – включваща собствената ни природа като чисти, нематериални, неразделни Негови частици, – нашите взаимоотношения ще си останат обвити във фалш. В момента вярваме, че контролираме и се наслаждаваме на всичко около нас. Но това, което е около нас, всъщност е Кришна, истинският контрольор и наслаждаващ се. Тази наша материална гледна точка налага върху съзнанието ни материалните ум, сетива и сетивни обекти точно така, както погледнем ли през червена леща, ще видим света в червено. Но светът не е червен. По същия начин Кришна и Неговата енергия не съществуват под наш контрол и за наша наслада. Нито пък съзнанието е продукт или функция на ума, сетивата и сетивните обекти. Всичко това е само измамната гледна точка на материалното зрение. Веднъж отхвърлили материализма, ще разберем, че умът, сетивата и техните обекти са различни от истинското Аз. „Човекът, който Ме достига, защото е проумял, че не е различен от Мен – казва Бог Хамса в стих 26, –осъзнава как умът е вперен в сетивните обекти, заради постоянното сетивно наслаждение и как материалните обекти много ярко присъстват в материалния ум. Щом разбере Моята трансцендентална природа, той се отказ- ва и от материалния ум, и от неговите обекти.“

Един ненужен въпрос 

Понеже нашето отъждествяване с ума и сетивните обекти е фалшиво, в стих 23 Богът леко се поскарва на четиримата Кумари с израза: "ити ва прашно вачарамб- хо хй анартхака." Това означава, че тяхното запитване относно аза като нещо, въвлечено във взаимоотношение (анйоня) между ума и сетивата, е просто низ от ненужни думи. Собственото аз никога не е впримчено във взаимодействията между ума и сетивните обекти; това е взаимоотношение само и единствено с Шри Кришна. Така, всички приказки още от зората на историята за нашите умствени и душевни проблеми, за борбата с нашите привързаности, опират само до упорство на чо- вешката заблуда. Разрушаването на тази заблуда започва, когато се устремим към възраждане на връзката си с Бога спо- ред Неговите предписания. В стихове 39 и 40 Хамса-аватара одобрява ведическия метод на знание, действие, отречение, култура и т.н., чрез които живото същество може да започне общение с Него и така навсякъде да споделя трансценденталното Му присъствие.

„О, най-добър сред брахманите, знай, че Аз съм върховният подслон на системата йога, на аналитичната философия, на добродетелните постъпки, на истинските религиозни принципи, на властта, красотата, славата и себеконтрола.“


„Всички висши трансцендентални качества, като това да си извън проявленията на природата, да си безпристрастен, да си доброжелател, да си най-скъ- пият, да си Свръхдушата, да присъстваш еднакво навсякъде и да си свободен от материално обвърз- ване – всички те намират своя подслон и обект на преклонение в Мен.“

Обобщените наставления на Хамса-аватара „Според Моите наставления човек трябва да съсредоточи ума си единствено и само върху Мен. Ако обаче той продължава да открива най-различни ценности и цели в живота, тогава, макар на пръв поглед да е буден, той всъщност сънува, поради ограниченото си знание – също както човек може да сънува, че се е събудил от сън.“ (ШБ 11.13.30) Спомняте си, нали, че трансценденталните наставления на Хамса-аватара са изречени от Бог Кришна в отговор на въпроса на Уддхава относно изпадналия в противоречие собствен аз: как е възможно знаещият човек да постъпва досущ като куче, магаре или коза? Горният стих 30 е като маяк, осветяващ сърцевината на проблема, повдигнат от Уддхава. Когато не виждаш, че полето на непосредствените ти дейности и светът отвъд него са вечно установени в Кришна, просто сънуваш. Възможно е да си вярваш, че си буден, поради наличието на някакво теоретично знание или благочестиви убеждения. Но всъщност духовната ти природа продължава да спи. Всички ние имаме богат опит с лудостта на съня. Вчера един приятел ми разказа как насън играл голф с един от най-изтъкнатите гуру на ИСКОН, който има хиляди ученици по целия свят. Такива ира- ционални образи, създадени от ума, илюстрират власт- та на подсъзнателните ни желания над повърхностни- те ни мисловни процеси. В стих 30 Хамса-аватара ни предупреждава, че човек, който не е в Кришна-съзнание, живее по двайсет и четири часа в такъв свят на сънищата. Във всеки един момент, въпреки стройните структури на разума, изградени в главата му, неговият ум може да бъде завладян от ирационални желания. И изведнъж ще се окаже, че действа като куче, магаре или коза.

Умственото състояние на човека е сън, изпълнен със страсти и копнежи

В друга глава от Единадесета песен Шри Кришна разкрива, че под нивото на мислите и възприятията ни в будно състояние тече поток умствена енергия, известна като свапна, нивото на сънуване – което, както скоро ще видим, Шрила Прабхупада определя като „подсъзнателен ум“. Тази свапна е въздействието, което проявлението на страстта упражнява върху съзнанието.

саттвадж джагаранам видяд раджаса свапнам адишет
прасвапам тамаса джантос туриям тришу сантатам

„Човек трябва да знае, че будното състояние се ражда от проявлението на доброто, сънищата – от проявлението на страстта, а дълбокият сън без съни- ща – от проявлението на невежеството. Четвъртият елемент, чистото съзнание, се различава от тези три и те са проникнати от него.“ (ШБ 11.25.20)

Във ведическата психология е необходимо дълбоко разбиране за трите проявления на материалната природа. Целта на настоящото есе обаче се свежда до ключовите моменти на взаимоотношение и привързаност. Това са качества в проявлението на страстта. В „Шримад Бхагаватам“ 10.24.22 Бог Кришна казва на Нанда Махараджа:

раджасотпадяте вишвам анйоням вивидхам джагат.

Тук отново срещаме думата анйоня, с която Богът назовава сексуалните взаимоот- ношения. Той казва, че проявлението на страстта е при- чината за: 1) космическото сътворение; 2) сексуалните взаимоотношения на всички живи същества; и 3) цялото разнообразие в творението. В „Бхагавад-гита“ 14.12 Той казва на Арджуна, че когато гуната на страстта нараства, се развиват признаците на силна привързаност. В „Шримад Бхагаватам“ 3.26.29 Бог Капила-дева описва материалната интелигентност. Той заявява, че функциите на интелигентността са да определя природата на обектите, които попадат в полезрението на живото същество, и да помага на сетивата му да прави избор. Буддхи, който планира нашите взаимоотношения с обек- тите на сетивата, се поражда в проявлението на страстта. В коментар към стих 18.22 от „Бхагавад-гита“ Шрила Прабхупада разяснява въздействието, оказвано от проявлението на страстта върху интелектуалната дейност, и от- белязва, че така „се създават много теории и учения по силата на светска логика и умствени спекулации“. В друг коментар към „Гита“ Прабхупада пише:

„Съществуват два вида интелигентни хора. Едните са интелигентни в материалните дейности за сетив- но наслаждение, а другите са вглъбени и пробудени за постигане на себеосъзнаване“.


„Дейностите на вглъбения мъдрец, на мислещия чо- век, са тъмна нощ за личностите, потънали в мате- риалното. Материалистичните хора спят в такава нощ, поради своето невежество по отношение на себеосъзнаването. Вглъбеният мъдрец остава буден в „нощта“ на материалистите. Мъдрецът изпитва трансцендентално удоволствие от постепенния на- предък в духовната култура, докато човекът, който е погълнат от материални дейности и не се е про- будил за себеосъзнаване, сънува разнообразни се- тивни наслаждения и в съня си понякога се чувства щастлив, а понякога нещастен.“ („Бхагавад-гита“ 2.69, коментар)

Такъв е животът в проявлението на страстта. Такъв, приятелю мой, е нашият живот като човешки същества! „Шримад Бхагаватам“ 3.6.28 ни информира, че човеш- кият вид е раджа-свабхавена, от природата на раджо- гуна. Погледнато от психологическа гледна точка, това означава, че ние сме силно склонни към блян и сънуване дори когато сме будни. Ден и нощ се свързваме с най-разнообразни сетивни обекти, които нахлуват в ума ни. Ден и нощ създаваме емоционални връзки с обра- зи, породени чисто и просто от ума! Спомнете си какво обясних по-горе – дори най-великите умове на земята и небето са неспособни да отделят „образа“ от „обекта“ и да достигнат действителния аня (друг), с когото може да осъществим истинско общуване.

„По време на сън впечатленията, натрупали се в подсъзнанието ни, пораждат всевъзможни образи и картини, но всички тези сънни творения са времен- ни и нереални. По същия начин приятелите и враго- вете ни в материалния свят са само плод на нашето въображение, защото, лишени от знание за душата и за Свръхдушата, през целия си материален живот ние сме потънали в дълбок сън, макар да изглежда- ме будни.“ (ШБ 4.9.33, коментар)

Привързваме се към тези въображаеми приятели и врагове, развиваме силно желание по отношение на тях – особено сексуално желание – и тогава, както се случ- ва в сънищата, животът ни излиза извън контрол, точно заради тези желания, родени от привързаността. В опи- та си да открием някакъв смисъл във всичко това при- бягваме до множество теории и доктрини, включително светска психология. Тези идеи също са просто производ- ни на проявлението на страстта.

В тази грубо материална атмосфера целият калей- доскоп от човешки дейности – и не само човешките, а и дейностите на всички живи същества – се основава, стимулира и замърсява от сексуалното жела- ние, от привличането между мъжкия и женския пол. Сексуалният живот кара цялата вселена да се дви- жи – и да страда! Това е голата истина.“ („Науката за себереализацията“, Седма глава)

                  

Кой стои зад привличането в проявлението на страстта?

авидямано ‘пй авабхасате йо ваикарико раджаса-сарга еса брахма сваям джйотир ато вибхати брахмендрияртхатма-викара-читрам


„Макар да не съществуват в действителност, тези преобразувания, създадени от гуната на страстта, изглеждат реални, защото самопроявената, сияйна Абсолютна Истина се показва във формата на ма- териалното разнообразие на сетивата, сетивните обекти, ума и елементите на физическата природа.“ (ШБ 11.28.22)

Тук привлекателните черти на творението се описват като илюзорни прояви на качеството на Бога в Него- вия Брахман-аспект (брахма сваям джйотир); но в друг стих се описва как телата, сетивата, умовете, имената и формите в света са прояви на трансцендентално пре- красните форми на Божествената Личност и Неговата Божествена Съпруга:

гуна-вяктир иям деви вянджако гуна-бхуг бхаван твам хи сарва-шарирй атма шри шарирендрияшая нама-рупе бхагавати пратяяс твам апашрая


„Майка Лакшми, която е тук, е източникът на всички духовни качества, а Ти проявяваш и се наслаждаваш на тези качества. Наистина Ти си наслаждаващият се. Ти живееш като Свръхдуша във всички живи съ- щества, а богинята на щастието е формата на тела- та, сетивата и умовете им. Тя притежава свято име и форма, а Ти поддържаш всички тези имена и форми и си причина за тяхното проявяване.“ (ШБ 6.19.13)

Както Шрила Прабхупада обяснява в лекция, изнесена през 1976 г., между Едната Абсолютна Истина, представена в „Шримад Бхагаватам“ 11.28.22 и Божест- вената Двойка, описана в „Шримад Бхагаватам“ 6.19.13 няма противоречие:

„Тя [Богинята Лакшми] е просто друга енергия на Нараяна. Радха-кришна-праная-викритир ахладини шакти. Тя е проявление на енергията за наслажде- ние. Богът притежава безгранични енергии, парася шактир вивидхаива шруяте. Една от тези енергии се изразява чрез Радхарани или Лакшми, или Сита. Те са еднакви. Няма разлика. Радха кришна-праная- викритир ахладини шактир асмат: любовните от- ношения между Радхарани и Кришна или Нараяна и Лакшми или Сита и Рама. Всички Те са еднакви. Едното е енергия, другото – енергоизточник. В това е разликата – 

енергоизточник и енергия“.

В нашето човешко положение в гуната на страст- та объркваме чистите, духовни, интимни отношения на върховния енергоизточник и Неговата енергия с макро- и микрокосмическото проявление на материални взаи- моотношения и материални привързаности. Това се дъл- жи на зашеметяващата власт, която Божията енергия има над падналите души.

иям хи пракрити сукшма мая-шактир дуратяя

„Извънредно трудно е да се разбере Майка Лакшми, защото Тя е толкова могъща, че властта на Нейната мощ не може да се преодолее. Майка Лакшми се представя в материалния свят като външна енергия, но всъщност Тя винаги е вътрешната енергия на Бога.“ (ШБ 6.19.11)

     

                     

Как да открием истината във взаимоотношенията?


За наш късмет, в самото страстно, изкривено, по- грешно схващане за взаимоотношенията между Бога и Неговата съпруга е вградена програма за корекция.

ася адхишвара сакшат твам ева пуруша пара твам сарва-ягя иджйеям крийеям пхала-бхуг бхаван


„Мой Господи, Ти си господарят на енергията и сле- дователно Ти си Върховната Личност. Ти си самото олицетворение на жертвоприношението (ягя). Лакш- ми, въплъщението на духовните дейности, е изна- чалната форма на преклонение, което Ти се подна- ся, а Ти се наслаждаваш на всички жертвоприноше- ния.“ (ШБ 6.19.12)

По-горе обяснихме, че „финият органон на великата природа“ означава органично взаимоотношение между бхокта, бхогям и прерита (душата, материята и Върхов- ния Бог). Материята всъщност е Майка Лакшми, която е изначалната форма на преклонение, предлагана на Върховния Бог. Богът е олицетворението и наслаждава- щият се на ягя, жертвоприношението. Бивайки Негова подчинена неразделна частица, душата не се различава от Бога. Така тя подпомага Бога по отношение на ягя. Следователно съвършеното органично взаимодействие между бхокта, бхогям и прерита е преданото жертвоприношение, при което душата следва Божиите наставления: 

твам ева юям бхаджататма-вриттибхир мано- вача-кая-гунаи сва-кармабхи, „... всеки от вас трябва да отдава предано служене на Върховния Бог с цялата си искреност, посвещавайки на това своя ум, тяло, реч и плодовете на труда си... “ (ШБ 4.21.33).

В коментара Шрила Прабхупада ни уверява: 

„Ако сериозно се е отдал на предано служене, посвещавайки Му тялото, ума и ин- телигентността си, той непременно ще постигне успех и ще се върне у дома, обратно при Бога.“

Това е „финият органон на великата природа“ – здравословното състояние на мисъл и действия в цялата вселена. За съжаление ние, които съществуваме на човешкото ниво на съзнание, се поддаваме на заразата от проявлението на страстта. Това извращава участието ни в раса (взаимоотношението) между Бога и Неговата съпруга; а както обяснява Шрила Прабхупада, извраща- ването на раса причинява разочарование.

Разочарование и войдизъм

При разочарованието, под влияние на умствените спекулации в гуната на страстта, мозъците ни се измъчват от въпроса, как да отречем естествените взаимоот- ношения между енергиите на Бога и Неговата съпруга. В ШБ 3.27.17 Девахути се обръща към своя трансценден- тален син Бог Капиладева с въпрос, твърде подобен на зададения от четиримата Кумари към баща им Брахма. Тя също използва думата анйоня:

пурушам пракритир брахман на вимунчати кархичит анйоняпашраятвач ча нитятвад анайо прабхо


„Шри Девахути попита: „Скъпи брахмане, възможно ли е някога материалната природа да даде освобож- дение на душата? Щом те са вечно свързани една с друга, как могат да бъдат разделени?““

По-горе видяхме, че за Бог Хамса зададеният от че- тиримата мъдреци въпрос е анартхака, „ненужен“. В своя коментар към въпроса на Девахути Шрила Прабху- пада пише:

„Въпросът, зададен от Девахути към Капиладева, е в една или друга степен предизвикан от философията на войдизма. Според нейните последователи съзна- нието е продукт на съчетание от материални еле- менти и в момента, когато то изчезне, материалното съчетание се разпада и не остава нищо друго освен пустота. Във философията Маявада такова отсъст- вие на съзнание се нарича нирвана.“

Отговорът на Бог Капиладева


„Върховната Божествена Личност каза: „Човек може да постигне освобождение, ако сериозно се занима- ва с предано служене и дълго време слуша повество- ванията за Мен или Моите слова. Като изпълнява по този начин предписаните си задължения, той няма да си навлича кармични последици и ще се освобо- ди от материалните замърсявания“.“


Шрила Прабхупада коментира:


„... освободената душа не е подвластна на влияни- ето на материалната природа, макар да се намира в нейното царство. Самата Върховна Божестве- на Личност влиза в досег с материалната природа, когато идва в материалния свят, ала тя не Му въз- действа. Човек трябва да действа така, че въпреки пребиваването си в материалната природа, да не става жертва на замърсяванията и` . Лотосът расте във водата, но никога не се докосва до нея. ... Ягяр- тхат кармано ‘нятра – всички дейности трябва да се извършват заради ягя, т.е. за удовлетворение на Вишну. Всяко действие, което не удовлетворява Вишну или Ягя, поробва живото същество. В тази строфа Капила Муни казва, че можеш да се осво- бодиш от материалното робство, като действаш с Кришна-съзнание, т.е. като сериозно се занима- ваш с предано служене. Сериозното отношение към преданото служене се развива тогава, когато човек дълго време е слушал за Бога. Процесът на предано служене започва с мантруване и слушане“.

И пояснявайки едно изказване на Махараджа Парикшит в „Шримад Бхагаватам“ 10.1.4 (нивритта- таршаир упагияманад), Шрила Прабхупада допълва:„Всъщност мантруването може прекрасно да се из- вършва и от хора, които вече са освободени. А оне- зи, които не са? И той казва: бхавошадхи. Това е лекарството, чрез което да се освободиш от омотава- нето в този материален свят. Когато сме свободни, ще мантруваме и ще се наслаждаваме на истинска любов към Бога. Това е да си свободен. А дори да не сме свободни, то ще действа като лекарство за постигане на освобождение. Значи на всеки етап нивритта-таршаир упагияманад. Който мантрува, той ще се освободи“.

Средното положение Дотук в по-голямата част на това есе сравнихме и противопоставихме раджас и раса: материалното при- вързване в гуната на страстта и привързаността в трансценденталната любов. Както видяхме от отговора на Капила-дева, издигането от нисшата към висшата привързаност отнема дълго време (чирам), посветено на сериозно предано служене (тиврая майи бхактя) и слушане за Кришна (шраванам). През това време ние сме принудени да останем в средното положение между привързаността, която имаме, но не желаем (раджас), и привързаността, която желаем, но нямаме (раса). Какво е това средно положение? Не бих желал да претоварвам ума на читателя с из- лишна информация. Но, както по-горе цитирах един от Упанишадите във въведението на тази поредица от есета, само човекът, който желае освобождението, може да го постигне; а желанието за освобождение е видимо във волята да се изучава философията на освобождението Веданта. И така, за да обясня средното положение между раджас и раса, трябва да ви представя два важни термина от философията Веданта: вявахара и пара- мартха. С развитието на настоящата поредица често ще срещате тези думи. Нека положим известно усилие и научим значението им.


Просто определение на тези две думи може да се намери в „Чаитаня-чаритамрита“, Антя 4.159. Тук вява- хара означава „обикновено общуване“, а парамартха – „общуване за духовен напредък“. В коментара към „Бха- гавад-гита“ 7.24 Шрила Прабухпада цитира стих от Шри Ямуначаря („Стотра-ратна“ 12), в който качествата, фор- мата и дейностите на Върховната Божествена Личност се класифицират като парамартха (трансцендентални теми). Този стих заключава: наивасурапракритая пра- бхаванти боддхум – онези, чиято природа е демонична (т.е. чиито умове са замърсени от раджас и тамас), никога не разбират парамартха. В „Ману-смрити“, ведическия кодекс на човечеството, вявахара означава осемна- десет институции на социално, нравствено и правосъдно управление, които удържат тази демонична природа. Сред тези осемнадесет институции са брак, следване на заповеди, изпълняване на обещания, законово решаване на спорове, цивилизована реч и цивилизовано поведение. Казано накратко, вявахара се отнася до взаимоотношенията между хората според предписанията на Ведите. Парамартха се отнася до трансценденталните отношения на освободените души с Върховния Бог. Би било погрешно да мислим, че общуването вява- хара принадлежи „само на този свят“ и не е свързано с Върховния Бог. В действителност и Той има Свои вява- хара забавления:

вирад хираня-гарбхаш ча каранам чету упадхая ишася ят трибхир хинам туриям тат прачакшате


„В материалния свят Богът се определя като вират, хиранягарбха и карана. Ала отвъд тези три опреде- ления, Богът е вечно в четвъртото измерение [т.е. в трансценденталните селения на парамартха]“.


ядяпи тинера мая ла-ия вявахара татхапи тат-спарша нахи, сабхе мая-пара


„Тези три форми на Бога се занимават пряко с материалната енергия, но и трите остават недокоснати от нея. И трите са отвъд илюзията.“ („Чаитаня-чари- тамрита“, Ади 2.53, 54)

По-горе вече срещнахме думите вират и хиранягарб- ха; първата е вселенската форма на лотосовия цвят, върху който седи Брахма и извършва сътворението, а втората е Гарбходакашайи Вишну, от чийто пъп е израснал лото- сът. Думата карана (причина) се отнася до Маха-Вишну. Той е известен като Каранодакашайи Вишну, защото лежи сред каранабадхи, Причинния океан. Гарбходакашайи Вишну, или Хиранягарбха, има хиляди глави, очи, ръце и крака, защото е експанзия на Маха-Вишну из хилядите вселени. Вселенската форма (вират), която се проявява от всеки един Гарбходакашайи Вишну, е форма на Кши- родакашайи Вишну, легнал сред Млечния океан и напътстващ скитанията на живите същества от самото им сър- це (вж. „Чаитаня-чаритамрита“, Мадхя 21.39, коментар). Както бе подчертано по-горе в „Чаитаня-чаритамрита“, Ади 2.54, за тримата Вишну се казва, че са мая ла-ия вявахара, „поемат отношенията с материалната енергия.“ Обаче татхапи тат-спарша нахи, „остават недокоснати от мая“. Стихът, който идва след цитираните по-горе, започва с думите етад ишанам ишася, кое- то ще рече: „Това е великолепието на Бога“. Богът показва чудото на Своето материално творение за духовното издигане на душите от нисшите проявления на природата. В „Нектарът на предаността“ Шрила Прабухпада обяснява:

„Дори нецивилизованите хора, например абориге- ните, се прекланят пред чудесата на природните явления и осъзнават, че зад тях стои някаква висша сила. Всяко живо същество има това съзнание, макар че при материално замърсените то е в спящо състояние. Чистата форма на това съзнание се на- рича Кришна-съзнание“.

Един садхака може да попита: „И какво общо имат вявахара забавленията на Бога с мен?“ Ами садхана- бхакти е като определен режим на лечение, чиято цел е да се излекува заразата от нисшите проявления на природата. Едно от лекарствата е знанието за космическото великолепие на Бога. Това знание обуздава страстната ни наклонност да се изживяваме като господари на тво- рението. В „Нарада-бхакти-сутра“ 23 Нарада Муни остро осъжда онези, които се опитват да проникнат в интимните парамартха забавления, без разбиране за величието на вявахара забавленията на Бога като създател, поддръжник и унищожител на материалното проявление.

тад-вихинам джаранам-ива


„Разиграването на преданост без знание за величие- то на Бога не е по-добро от отношенията между пре- любодейците.“

Както Богът изпълнява Своите вявахара задълже- ния недокоснат от мая, така трябва да правят и Негови- те предани. „Нарада-бхакти-сутра“ 62:

на татсиддхо лока-вявахар хея кинту пхала-тягас


„Дори след като постигне предано служене, човек не бива да изоставя отговорностите си в този свят, а трябва да отдава плодовете на своя труд. И дока- то продължава да се стреми към нивото на чиста отдаденост, той със сигурност трябва да изпълнява предписаните му задължения.“

Бог Чаитаня казва дхарма-стхапана-хету садхура вявахара: „Поведението на предания установява истин- ското предназначение на религиозните принципи.“ („Чаи- таня-чаритамрита“, Мадхя 17.185). С други думи, садху- ра вявахара – поведението на преданите в материалния свят – е средното положение, където дхарма-стхапана- хету, разликата между правилното и погрешното става ясна. Освен това се казва, бхава-граханера хету каила дхарма-стхапана, „екстатичната любов – това е главна- та причина за появата на Бог Чаитаня и установяване- то на религиозната система, подходяща за настоящата епоха“. („Чаитаня-чаритамрита“, Ади 4.53). Така, след- вайки практическия пример на Бог Чаитаня и Неговия чист представител Шрила Прабхупада, ние също можем да постигнем екстатична любов, която е парамартха. В заключение парамартха е отвъд моментната ни способ- ност да я проумеем, затова нека оформим разбирането си за здравословна психология, като черпим от вявахара забавленията на Бога и чистите Му предани.

Терзанията на ума В „Шримад Бхагаватам“ 11.28.28 се описва анор- малната психология на преданите, които по един или друг начин бавно възприемат лечебната сила на вяваха- ра (отношения, регулирани от ведическата култура). „Също както неправилно лекуваното заболяване се появява отново и продължава да причинява не- щастие на пациента, умът, който не е напълно пре- чистен от извратените си склонности, ще си остане привързан към материални неща и многократно ще терзае несъвършения йога.“ Ето защо един известен стих ни насърчава да общу- ваме интензивно с правилно установените в трансцен- дентално служене отдадени на Бога (садху-санга). При общуване с тях нашите привързаности несъмнено ще се пречистят.

прасангам аджарам пашам атмана кавайо виду са ева садхусу крито мокша-дварам апавритам


„Всеки учен човек добре знае, че привързаността към материята е най-страшният плен за душата. Но когато същата привързаност се насочи към преда- ните, постигнали себепознание, тя отваря дверите на освобождението.“ (ШБ 3.25.20)

Именно при общуването ни с преданите практическото разбиране на трансценденталната психология се оказва от съдбоносно значение. Както споменах в началото на това есе, взаимоотношенията са основен проблем в психологията. Ако не сме наясно как действа собственият ни ум, ако не сме наясно с природата на неговото взаимодействие с други умове, ако не обръщаме внимание на вявахара културата на отношенията, няма да се опазим от завистта. Когато завистта пропълзи във взаимоотношенията между преданите, пречистването на похотливите желания, което според шастрите се осъществява от садху-санга, е силно затруднено. В следващия стих отново срещаме думата анйоня, „взаимоотношение“. Този път обаче тя е съчетана с ваира, „завист“. Вижте колко ужасен може да бъде резултатът!

лока сваям шреяси нашта-дриштир йо ’ртхансамихета никама-кама анйоня-ваира сукха-леша-хетор ананта-духкхам ча на веда мудха


„Поради невежество материалистът не знае нищо за собствения си интерес, нито за благоприятния път в живота. Той просто се е омотал в материални насла- ди чрез удовлетворяване на похотливи желания и само крои планове за постигане на тази цел. Заради мимолетно сетивно наслаждение такъв човек създа- ва общество на завистта и с този манталитет потъва в океана от страдание. Горкият глупак дори не знае, че така стоят нещата.“ (ШБ 5.5.16)

Сиддханта-аласа


В „Пракрита-раса Шата-душини“ Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура пише сиддханта-аласа джана анартха то’ чхаде на: „Човек, който е сиддхан- та-аласа, ленив да разбере философската истина, не може да се измъкне от препятствията на материалната си обусловеност“. В „Шримад Бхагаватам“ 5.14.30 и 31 откриваме връзка между немарливо, погрешно и лениво отношение към изучаването на философията Ваишнава-веданта и възникването на похот, завист и оскърбления при общу- ването с преданите.

„Псевдо-свамите, псевдо-йогите и фалшивите ин- карнации, които не вярват във Върховната Божест- вена Личност, се наричат пашанди. Самите те са паднали и измамени, защото не познават истинския път за духовен напредък, и всеки, който отиде при тях, се оказва на свой ред измамен.“

(Скъпи ми читателю, за малко прекъсвам този ци- тат, за да посоча, че повечето от нас са дошли в ИСКОН именно след като са били измамени от мними духовни учители. Тези измамници са ни заразили със сиддханта- аласа, леност към науката за Бога. Да продължим с пре- вода на стихове 5.14.30 и 31 от „Шримад Бхагаватам“.)

„Измамен по този начин, човек понякога намира подслон при истински последователи на ведическите принципи (брахмани или Кришна осъзнати личности), които учат всички как да се прекланят пред Върховната Божествена Личност според веди- ческите ритуали. Бивайки неспособен да се придър- жа към тези принципи обаче, такъв негодник отно- во пропада и намира подслон сред шудрите, които са истински майстори на сексуалните удоволствия. Сексът присъства много силно сред животни като маймуните и за хората, които се въодушевяват от сексуалните преживявания, може да се каже, че произхождат от маймуни.“


„Така потомците на маймуните общуват помежду си и са известни като шудри. Те живеят без да се за- мислят, движат се свободно насам-натам и не знаят каква е целта на живота. Те се запленяват, като се погледнат в лицата, защото се подсещат за сетив- но наслаждение. Винаги се занимават с материал- ни дейности, известни като грамя-кама, и работят усилно, за да получават материални блага. Така те напълно забравят, че един ден краткият им живо- тец ще свърши и ще деградират до по-нисше ниво в еволюционния цикъл.“

Санскритският текст на горните два стиха е твър- де дълъг, за да бъде цитиран в своята пълнота, но две фрази са от особено значение. Едната е ати-крипана- буддхи, „чиято интелигентност е помрачена, защото не използват правилно възможностите си“; а другата е ан- йоня мукханирикшана-адина, „като се погледнат един друг в лицата“ (когато мъжът види красивото лице на жената и жената види силното тяло на мъжа, те вина- ги се пожелават един друг“). Няма нужда от пояснение. В близо четиридесетгодишната история на ИСКОН има достатъчно нагледни примери за този трагичен процес на падение.

Смирение или спор?

С най-искрено смирение Шри Прахлада Махараджа поставя себе си сред душите, оставили се на течението и попаднали в отвратителното състояние на безпомощна пристрастеност към сетивно наслаждение. Дълбоко притеснен, той наблюдава как сетивата му го теглят едно- временно в различни посоки. джихваикато ‘чюта викаршати мавитрипта шишно ‘нятас тваг-ударам шраванам куташчит гхрано ‘няташ чапала-дрик ква ча калма-шактир бахвя сапатня ива геха-патим лунанти „Скъпи мой Господи, о, непогрешими, все едно се намирам в положението на човек с много съпруги, всяка от които се опитва да го привлече към себе си. Езикът ми например мечтае за вкусни ястия, гениталиите – за секс с привлекателна жена, а ръцете ми желаят да докосват меки неща. Коремът ми, макар и пълен, иска да още храна, ухото ми не се опитва да слуша за Теб, а копнее за блудкави песни. Обонянието ми се стреми някъде другаде, неспокой- ното ми зрение жадува за сцени на сетивно наслаж- дение, а активните сетива ме разпиляват. Чувствам се дълбоко засрамен.“ (ШБ 7.9.40)


Бог Кришна казва на Уддхава:

„Спекулативният спор между философите – „Този свят е реален“, „Не, светът е нереален“ – се дължи на непълно знание за Върховната Душа и е насочен само към проумяване на материалните двойстве- ности. Макар този спор да е безполезен, хората, кои- то са извърнали погледа и вниманието си от Мен, не престават да го водят“. (ШБ 11.22.34)


Такъв безкраен спекулативен спор относно различните двойствености – подобни теми се разискват на множество вечèри с вегетарианска пица в наше време – е симптоматичен за умствено разстройство. Това е и присъдата на самия Кришна в „Шримад Бхагаватам“ 11.28.36.

„Всяко нещо, което собственото аз възприема като очевидна двойственост, е просто объркване на ума. В действителност такава предполагаема двойственост няма друго основание за съществуване, освен собствената душа на човека.“

Това означава, че докато не постигнем себеосъзна- ване, проблемите, от които се оплакваме в заобикаля- щия ни свят, всъщност са проблеми вътре в нас самите. В глава 28 от Единадесета песен Бог Кришна неколко- кратно отхвърля тревожните преживявания на душата в материалния свят, като не по-различни от сънищата – илюзорни видения, които душата съзира в умствените пластове на замърсеното си съзнание (вж. ШБ 11.28.3, 13, 14 и 32; както и 3.27.4, 4.29.35 и 73 и 11.22.56). В стих 11.28.37 Кришна помита всички опити да се погледне другояче:

„Двойствеността на петте материални елемента се възприема само като названия и форми. Онези, които твърдят, че тази двойственост е реална, са псевдоучени, които от суета излагат разнообразни фантастични теории без фактическо основание“.

Бог Кришна не казва, че смущенията, причинени от двойствеността, които поразяват живота на преданите, трябва да се пренебрегват, защото са само сънища. Не казва и че не трябва да правим нищо по отношение на тях. Това, което Той казва, е, че умозрителните разгово- ри, клюките и празните спорове за тези смущения не са решение на проблема!

„Върховната Божествена Личност каза: човек не бива нито да възхвалява, нито да критикува обусловената природа и дейностите на другите. По-ско- ро светът трябва да се възприема като съчетание между материалната природа и наслаждаващите се души, почиващо върху Едната Абсолютна Истина.“ „Който си позволява да възхвалява или критикува качествата и поведението на другите, скоро ще се отклони от собствения си интерес, омотан в илюзор- ни двойствености.“ „Този, който правилно е разбрал процеса за постига- не на теоретично и реализирано знание, описан от Мен, не си позволява материални критики и възхва- ли. Също като слънцето той свободно се движи из материалния свят.“ (ШБ 11.28.1, 2 и 8)

Психологическото лечение, предписано от самия Кришна

„Добре, какво да правим, за да решим проблемите си?“ – този мъчителен стон се изтръгва от гърдите ни. Смирение – това е първата стъпка. Смирение означава да приемем, че се борим с двойственост (предизвикана единствено от собствения ни ум), защото сме слаби в по- знанието за себе си като чисти духовни души. Прегър- нали този факт, можем да продължим нататък и да при- емем личните предписания на Бог Кришна за лечение на разстроеното ни психологическо състояние. (Не забра- вяйте, че психе означава „душа“, т.е. истинската психо- логия ни издига до трансцендентално себепознание.)

Както видяхме по-горе, в глава 28 от Единадесета песен, Бог Кришна наставлява Уддхава как чрез трансцендентално знание да отдели душата от двойстве- ността. Но също като Арджуна в „Бхагавад-гита“ 6.33, Уддхава се бои, че умът е твърде мощен и не може да бъде подчинен само с йогийско знание. В първи стих от глава 29 той казва:

„Скъпи мой Господи Ачюта, боя се, че методът на йога, описан от Теб, е много труден за човек, който не умее да контролира ума си. Затова, моля те, обяс- ни ми с прости слова как е възможно човек да го изпълнява с лекота“. 

В следващия стих той прави важно наблюдение:

„О, лотосооки Господи, по принцип онези йоги, кои- то се стремят да успокоят ума, стигат до разочаро- вание, неспособни да усъвършенстват състоянието на транс. Така те се изтощават в опитите си да уста- новят контрол над ума“.

Думата „разочарование“ (вишиданти) е показателна за проявлението на невежество, до което стигат усилията на страстта. Бивайки в проявлението на страстта, чо- вешкото същество се довежда до разочарование дори в „духовните“ си дейности. Изтощен от садхана (служене според правила и предписания), човек става жертва на войдистки идеи. Също като Кумарите и Майка Деваху- ти, той може да прибегне към умствени спекулации, за да отдели ума от сетивните обекти. И скоро се изправя пред два възможни избора: да отрече собственото си съществуване или да се отдаде на „природата си“ (в смисъл на материалната си природа). В наше време вторият из- бор е определено по-популярен. В негова защита погреш- но се използва изнестният цитат от „Гита“: „Какво може да се постигне с възпиране?“ Шри Кришна подчертава пред Уддхава преданото служене със съзнание, постоянно установено в Него. От- говорът на Бога в глава 29 от тази „Уддхава-гита“ се раз- простира в много стихове; тук ще цитирам само някои

курят сарвани кармани мад-артхам шанакаи смаран майярпита-манаш-читто мад-дхарматма-мано-рати


„Помнейки Ме винаги, човек трябва да изпълня- ва задълженията си към Мен спокойно и обмисле- но. Като Ми поднесе своя ум и интелигентност, той трябва да съсредоточи ума си в привързаността към предано служене.“ (ШБ 11.29.9)

Курят сарвани кармани: преданият трябва да из- пълнява всички свои задължения. Така може да стигне и до конфликти, както Арджуна на бойното поле Курук- шетра. Но това не е извинение да действа прибързано и необмислено (т.е. в гуната на страстта). Тук думата шанакаи означава, че трябва да напредваме „постепен- но“ или „стъпка по стъпка“. Бог Кришна казва същото и на Арджуна в „Бхагавад-гита 6.25 (шанаи шанаир упарамед). Както пише поетът: „Най-малко пърхащата птица отлита най-далеч“. Птица като албатроса следва въздушните течения над океана и прелита стотици мили почти без да размахва криле; малките птички в градина- та пърхат бързо-бързо с крилца, но прехвърчат само на къси разстояния. Трябва да работим с търпение, за да постигнем истинска привързаност към Бога и винаги да Го помним. Така по Негова милост ще можем да се издиг- нем като албатроса над великия океан на материалното съществуване и да се завърнем обратно у дома, обратно при Бога.

нарешв абхикшнам мад-бхавам пумсо бхаваято ‘чират спардхасуя-тираскара саханкара виянти хи


„Ако постоянно медитира над Моето присъствие във всички хора, човек бързо ще преодолее лошите си наклонности към съперничество, завист и арогант- ност заедно с фалшивото его.“ (ШБ 11.29 15)

Тук Бог Кришна обяснява как завистта се промъква в ума и отравя отношенията ни. Когато сме сред равни, тя се появява като съперничество. Сред по-високопоста- вени се чувстваме засегнати и оскърбени. А когато сме сред подчинени, завистта се проявява като арогантност. Лекарството е да откриваме Кришна в сърцата на всич- ки, с които общуваме, независимо дали стоят над нас, дали са като нас, или са в по-ниско положение. Тук може да възникне въпросът: а когато сме сред лоши хора? Как да се отнасяме към тях? В културата вявахара съществуват правила на цивилизовано пове- дение. Цивилизованите личности, били те „добри“ или „лоши“, спазват тези правила, водени от уважение към обществения ред. Човек, който пренебрегва такива пра- вила, е варварин и затова подлежи на наказание според закона – ако не според закона в държавата, то със сигур- ност според закона на карма. И все пак, ако гледаме на човека – независимо какъв варварин е той – като на зъл до мозъка на костите си, това е началото на злото в са- мите нас. Отвъд злината, възприемана от сетивата и ума ни в страстната човешка природа, стои всеблагият Шри Кришна. Трябва постепенно да се издигнем до нивото на парамартха, където винаги ще виждаме и чуваме само Него. Нивото парамартха ще ни даде и отговор на всич- ки въпроси относно ниската самооценка. Ниската самооценка е състояние на индивида, при което той се от- нася зле към самия себе си. Той е обезсърчен, засрамен, отчаян и гневен спрямо собствените си несъвършенства и провали. Ако се научим да гледаме отвъд несъвършен- ствата, покриващи сърцата ни, ще видим там Кришна. Освен това трябва да се научим да виждаме и как Криш- на ни вижда. Проблемът с изпадналия в противоречие ум, описан в началото на това есе, се дължи единствено на факта, че гледаме на „самите себе си“ (т.е. на своя ум) през призмата на проявленията на материалната приро- да, а тя го изкривява. В следващия великолепно вдъхно- вяващ и даващ сила стих Богът уверява Уддхава:

самахитаи ка каранаир гунатмабхир гуно бхавен мат-сувивикта-дхамнаха викшипяманаир ута ким ну душанам гханаир упетаир вигатаи раве ким

„Каква е заслугата на човека, правилно осъзнал Моята самоличност като Върховен Бог, ако сетивата му – рожба на материалните проявления – са съвър- шено съсредоточени в медитация? А от друга стра- на, в какво да бъде обвинен, ако се случи сетивата му да се възбудят? Наистина какво значение имат за слънцето преминаващите облаци?“ (ШБ 11.28.25)

Следващият стих от глава 29 на „Уддхава-гита“ е съкрушителен удар над проявлението на страстта, заразило човешките ни умове и емоции.

 йойо майи паре дхарма калпяте нишпхалая чет тадаясо ниратха сяд бхаядер ива саттама

О, Уддхава, най-велик сред светците, когато е в опасно положение, обикновеният човек плаче, стра- хува се и скърби, въпреки че подобни безполезни емоции не променят ситуацията. Но дейностите, поднесени на Мен без личен интерес, дори външно да изглеждат безполезни, принадлежат към истин- ската религия.“ (ШБ 11.29.21) 

Толкова много се вълнуваме по повод нашите отношения и привързаности. Толкова много емоционална енергия изгаряме в страхове, гняв и оплакване. И за какво? Всички човешки взаимоотношения неизбеж- но свършват, всички човешки връзки неизбежно имат край. И все пак ни е трудно да намерим енергия, за да отдадем малко служене на Кришна, да повтаряме святото Му име и да Му поднесем цвете, защото, омотани в проявлението на страстта, не успяваме да схванем вечната полза от подобни прояви на преданост. Този стих е интересен урок по самоувереност и смоконтрол в Кришна-съзнание. Човек, който си мисли, че най-страшно зло е заплахата за тялото, спокойствието на ума или сигурността на общественото му положение, не може уверено да служи на Кришна, дори да се е научил на самоконтрол. Този, който мисли, че най-великото добро е наградата, уважението и почестите за извърше- ното от него привидно полезно служене, не може да се самоконтролира, дори да е самоуверен. В заключение на настоящата глава ви предлагам едно изказване на Капила-дева относно бхакти-йога – процеса, който Шри Кришна препоръчва както на Уддхава, така и на Арджуна, за победа над необуздания ум.

джараятйашу я кошам нигирнам анало ятха


„Бхакти, преданото служене, разтапя финото тяло на живото същество без никакви допълнителни уси- лия от негова страна, както огънят в стомаха смила всичко, което изядем.“ (ШБ 3.25.33)

Шрила Прабхупада пояснява:

„Бхакти стои много по-високо от мукти (освобожде- ние), защото когато се занимава с предано служене, човек без никакви други усилия се освобождава от материалния плен. В дадената строфа този процес е сравнен с храносмилателния огън в стомаха, който смила всичко, което изяждаме. Ако човек има до- бро храносмилане, огънят в стомаха може да смели всичко. По аналогичен начин за предания не е необ- ходимо да полага специални усилия, за да постигне освобождение. Служенето на Върховната Божестве- на Личност само по себе си го освобождава, защото да служиш на Бога е равносилно на освобождение от материалното робство. Шри Билвамангала Тхаку- ра обяснява това много точно. Той казва: „Ако имам неотклонна преданост към лотосовите нозе на Вър- ховния Бог, мукти, освобождението, ще бъде моя слугиня, покорно ще чака и ще прави всичко, което поискам“.

Сухотра Свами Веданта-психология

Този красив материален свят е нищо друго освен едно сенчесто отражение на реалността, в Божието царство,...Холограма.

Шримад Бхагаватам 01.19.13,

Шрила Прабхупада

Свръхдушата г. Върховната Личност, е източник на светлина. Бхагавад Гита 13.18, Шрила Прабхупада