манаса вачаса дриштя грихяте’няир апиндрияи ахам ева на мато ‘няд ити будхядхвам анджаса „В този свят всичко, възприемано от ума, речта, зре- нието и другите сетива, съм само Аз и нищо друго освен Мен. Моля ви, проумейте това, като недвусмислено анализирате фактите.“
гунешв авишате чето гунаш четаси ча прабхо катхам анйоня-сантяго мумукшор атититиршо „Скъпи мои синове, естествена склонност на ума е да прониква в сетивните обекти; по същия начин сетивните обекти проникват в ума, но и материал- ният ум, и сетивните обекти представляват само определения, покриващи духовната душа, а тя е не- разделна частица от Мен.“ (ШБ 11.13.24, 25)
https://pbs.twimg.com/media/Bm_O7PiCcAApCQB.jpg |
Всички са свързани единствено с Кришна
В отговора си към мъдреците Хамса-аватара посоч- ва, че живите същества са свързани с Него по многобройни материални и многобройни трансцендентални начини. Но материалната връзка с Бога дава различни резултати от духовната. В своя коментар към „Шри Чаи- таня-чаритамрита“, Ади 1.56, Шрила Прабхупада изтъква разликата със забележителна яснота:
В отговора си към мъдреците Хамса-аватара посоч- ва, че живите същества са свързани с Него по многобройни материални и многобройни трансцендентални начини. Но материалната връзка с Бога дава различни резултати от духовната. В своя коментар към „Шри Чаи- таня-чаритамрита“, Ади 1.56, Шрила Прабхупада изтъква разликата със забележителна яснота:
Приема на Кришна съзнание и привеждане паднали души в Кришна съзнание е победа за Бог Кришна. Шримад Бхагаватам 6.16.40 |
Материалните начини да се общува с Бога бяха споменати в двата стиха от „Шримад Бхагаватам“ 11.13.24 и 25, цитирани по-горе. Дори един дълбоко потънал в светско съзнание човек всъщност мисли, гледа и обсъжда само Кришна. Макар да се съгласява с Кумарите, че материалният ум прониква в сетивните обекти и сетив- ните обекти проникват в ума, Хамса-аватара посочва, че покриването на духовната душа с определения от рода на „аз“ (отъждествяване с ума) и „мое“ (отъждествяване със сетивните обекти) не отделя живото същество от Него. Тези определения са фалшиви. Истината е, че в своята трансцендентална самоличност дживатма ви- наги е интимно свързана с Кришна, Негова неразделна частица. По-рано в настоящата глава отбелязах следното: „Както след малко ще разберем от „Шримад Бхагава- там“, точно такъв е и случаят с двойствеността ум-сетивни обекти: една реалност от висш порядък, която ние не сме способни да проумеем“. Сега научихме от лотосовата уста на самия Бог Хамса, че „в този свят всич- ко, възприемано от ума, речта, зрението и другите сетива, съм само Аз и нищо друго освен Аз“. Реалността на това, което мислим, виждаме и обсъждаме, се намира в трансценденталното измерение на самия Кришна. То е извън сферата на материалното съзнание. Материалното съзнание е мехурче заблуда и в него ние си мислим, че обитаваме свят, изграден от нашите ценности, вместо от ценностната система на Кришна. Живеейки в това мехурче, вярваме, че умът – това съм „аз“ и сетивните обекти са „мои“.
https://blogger.googleusercontent.com/img/proxy/AVvXsEjKZPW5r1EWobMLFifD8OZSWMoL2eCEDPOJFNivK_cppa-Pdxo6er1RQ591nGJHiDD6Z3gtVTmaoKxy9j00vhUVgKGGUr6yB7b58Z-VeiBDWlVz4GyL4gKcwvt22w9dDKMgqfXYzJCpKqYe6sIFTrg1XmvExKBEZ2i_7eX4DK6RRWhJbJnkAIQ7xcTYmFM8RPKoLYE9dR8__bONJN30bS6EWugqlkdJQJWRMY9KUCuF8eopUA=w506-h357
Ако всичко, което мислим, виждаме и обсъждаме, всъщност е Кришна и Негова енергия, значи сме длъжни да се погрижим да разберем как енергията на Бога отделя нашето съзнание от Него. Нехайно и нелогично е да се допусне, че представата „аз съм умът“ и „сетивните обекти са мои“ не притежава никаква субстанция, а след това да се заключи, че умът и сетивните обекти са нереални. (Това, между другото, е логиката на лисицата и гроздето.) Ако умът и сетивните обекти всъщност са пустота, тогава да се отървем от материалното съзнание би било лесна работа. Но не е така, както става ясно от следните молитви на Шрила Прахлада Махараджа:
Понеже нашето отъждествяване с ума и сетивните обекти е фалшиво, в стих 23 Богът леко се поскарва на четиримата Кумари с израза: "ити ва прашно вачарамб- хо хй анартхака." Това означава, че тяхното запитване относно аза като нещо, въвлечено във взаимоотношение (анйоня) между ума и сетивата, е просто низ от ненужни думи. Собственото аз никога не е впримчено във взаимодействията между ума и сетивните обекти; това е взаимоотношение само и единствено с Шри Кришна. Така, всички приказки още от зората на историята за нашите умствени и душевни проблеми, за борбата с нашите привързаности, опират само до упорство на чо- вешката заблуда. Разрушаването на тази заблуда започва, когато се устремим към възраждане на връзката си с Бога спо- ред Неговите предписания. В стихове 39 и 40 Хамса-аватара одобрява ведическия метод на знание, действие, отречение, култура и т.н., чрез които живото същество може да започне общение с Него и така навсякъде да споделя трансценденталното Му присъствие.
„О, най-добър сред брахманите, знай, че Аз съм върховният подслон на системата йога, на аналитичната философия, на добродетелните постъпки, на истинските религиозни принципи, на властта, красотата, славата и себеконтрола.“
„Всички висши трансцендентални качества, като това да си извън проявленията на природата, да си безпристрастен, да си доброжелател, да си най-скъ- пият, да си Свръхдушата, да присъстваш еднакво навсякъде и да си свободен от материално обвърз- ване – всички те намират своя подслон и обект на преклонение в Мен.“
„Всички висши трансцендентални качества, като това да си извън проявленията на природата, да си безпристрастен, да си доброжелател, да си най-скъ- пият, да си Свръхдушата, да присъстваш еднакво навсякъде и да си свободен от материално обвърз- ване – всички те намират своя подслон и обект на преклонение в Мен.“
В друга глава от Единадесета песен Шри Кришна разкрива, че под нивото на мислите и възприятията ни в будно състояние тече поток умствена енергия, известна като свапна, нивото на сънуване – което, както скоро ще видим, Шрила Прабхупада определя като „подсъзнателен ум“. Тази свапна е въздействието, което проявлението на страстта упражнява върху съзнанието.
прасвапам тамаса джантос туриям тришу сантатам
Тук отново срещаме думата анйоня, с която Богът назовава сексуалните взаимоот- ношения. Той казва, че проявлението на страстта е при- чината за: 1) космическото сътворение; 2) сексуалните взаимоотношения на всички живи същества; и 3) цялото разнообразие в творението. В „Бхагавад-гита“ 14.12 Той казва на Арджуна, че когато гуната на страстта нараства, се развиват признаците на силна привързаност. В „Шримад Бхагаватам“ 3.26.29 Бог Капила-дева описва материалната интелигентност. Той заявява, че функциите на интелигентността са да определя природата на обектите, които попадат в полезрението на живото същество, и да помага на сетивата му да прави избор. Буддхи, който планира нашите взаимоотношения с обек- тите на сетивата, се поражда в проявлението на страстта. В коментар към стих 18.22 от „Бхагавад-гита“ Шрила Прабхупада разяснява въздействието, оказвано от проявлението на страстта върху интелектуалната дейност, и от- белязва, че така „се създават много теории и учения по силата на светска логика и умствени спекулации“. В друг коментар към „Гита“ Прабхупада пише:
„Съществуват два вида интелигентни хора. Едните са интелигентни в материалните дейности за сетив- но наслаждение, а другите са вглъбени и пробудени за постигане на себеосъзнаване“.
„Дейностите на вглъбения мъдрец, на мислещия чо- век, са тъмна нощ за личностите, потънали в мате- риалното. Материалистичните хора спят в такава нощ, поради своето невежество по отношение на себеосъзнаването. Вглъбеният мъдрец остава буден в „нощта“ на материалистите. Мъдрецът изпитва трансцендентално удоволствие от постепенния на- предък в духовната култура, докато човекът, който е погълнат от материални дейности и не се е про- будил за себеосъзнаване, сънува разнообразни се- тивни наслаждения и в съня си понякога се чувства щастлив, а понякога нещастен.“ („Бхагавад-гита“ 2.69, коментар)
Такъв е животът в проявлението на страстта. Такъв, приятелю мой, е нашият живот като човешки същества! „Шримад Бхагаватам“ 3.6.28 ни информира, че човеш- кият вид е раджа-свабхавена, от природата на раджо- гуна. Погледнато от психологическа гледна точка, това означава, че ние сме силно склонни към блян и сънуване дори когато сме будни. Ден и нощ се свързваме с най-разнообразни сетивни обекти, които нахлуват в ума ни. Ден и нощ създаваме емоционални връзки с обра- зи, породени чисто и просто от ума! Спомнете си какво обясних по-горе – дори най-великите умове на земята и небето са неспособни да отделят „образа“ от „обекта“ и да достигнат действителния аня (друг), с когото може да осъществим истинско общуване.
„По време на сън впечатленията, натрупали се в подсъзнанието ни, пораждат всевъзможни образи и картини, но всички тези сънни творения са времен- ни и нереални. По същия начин приятелите и враго- вете ни в материалния свят са само плод на нашето въображение, защото, лишени от знание за душата и за Свръхдушата, през целия си материален живот ние сме потънали в дълбок сън, макар да изглежда- ме будни.“ (ШБ 4.9.33, коментар)
Привързваме се към тези въображаеми приятели и врагове, развиваме силно желание по отношение на тях – особено сексуално желание – и тогава, както се случ- ва в сънищата, животът ни излиза извън контрол, точно заради тези желания, родени от привързаността. В опи- та си да открием някакъв смисъл във всичко това при- бягваме до множество теории и доктрини, включително светска психология. Тези идеи също са просто производ- ни на проявлението на страстта.
В тази грубо материална атмосфера целият калей- доскоп от човешки дейности – и не само човешките, а и дейностите на всички живи същества – се основава, стимулира и замърсява от сексуалното жела- ние, от привличането между мъжкия и женския пол. Сексуалният живот кара цялата вселена да се дви- жи – и да страда! Това е голата истина.“ („Науката за себереализацията“, Седма глава)
Кой стои зад привличането в проявлението на страстта?
авидямано ‘пй авабхасате йо ваикарико раджаса-сарга еса брахма сваям джйотир ато вибхати брахмендрияртхатма-викара-читрам
„Макар да не съществуват в действителност, тези преобразувания, създадени от гуната на страстта, изглеждат реални, защото самопроявената, сияйна Абсолютна Истина се показва във формата на ма- териалното разнообразие на сетивата, сетивните обекти, ума и елементите на физическата природа.“ (ШБ 11.28.22)
Тук привлекателните черти на творението се описват като илюзорни прояви на качеството на Бога в Него- вия Брахман-аспект (брахма сваям джйотир); но в друг стих се описва как телата, сетивата, умовете, имената и формите в света са прояви на трансцендентално пре- красните форми на Божествената Личност и Неговата Божествена Съпруга:
гуна-вяктир иям деви вянджако гуна-бхуг бхаван твам хи сарва-шарирй атма шри шарирендрияшая нама-рупе бхагавати пратяяс твам апашрая
„Майка Лакшми, която е тук, е източникът на всички духовни качества, а Ти проявяваш и се наслаждаваш на тези качества. Наистина Ти си наслаждаващият се. Ти живееш като Свръхдуша във всички живи съ- щества, а богинята на щастието е формата на тела- та, сетивата и умовете им. Тя притежава свято име и форма, а Ти поддържаш всички тези имена и форми и си причина за тяхното проявяване.“ (ШБ 6.19.13)
Както Шрила Прабхупада обяснява в лекция, изнесена през 1976 г., между Едната Абсолютна Истина, представена в „Шримад Бхагаватам“ 11.28.22 и Божест- вената Двойка, описана в „Шримад Бхагаватам“ 6.19.13 няма противоречие:
„Тя [Богинята Лакшми] е просто друга енергия на Нараяна. Радха-кришна-праная-викритир ахладини шакти. Тя е проявление на енергията за наслажде- ние. Богът притежава безгранични енергии, парася шактир вивидхаива шруяте. Една от тези енергии се изразява чрез Радхарани или Лакшми, или Сита. Те са еднакви. Няма разлика. Радха кришна-праная- викритир ахладини шактир асмат: любовните от- ношения между Радхарани и Кришна или Нараяна и Лакшми или Сита и Рама. Всички Те са еднакви. Едното е енергия, другото – енергоизточник. В това е разликата –
иям хи пракрити сукшма мая-шактир дуратяя
„Извънредно трудно е да се разбере Майка Лакшми, защото Тя е толкова могъща, че властта на Нейната мощ не може да се преодолее. Майка Лакшми се представя в материалния свят като външна енергия, но всъщност Тя винаги е вътрешната енергия на Бога.“ (ШБ 6.19.11)
Как да открием истината във взаимоотношенията?
За наш късмет, в самото страстно, изкривено, по- грешно схващане за взаимоотношенията между Бога и Неговата съпруга е вградена програма за корекция.
ася адхишвара сакшат твам ева пуруша пара твам сарва-ягя иджйеям крийеям пхала-бхуг бхаван
„Мой Господи, Ти си господарят на енергията и сле- дователно Ти си Върховната Личност. Ти си самото олицетворение на жертвоприношението (ягя). Лакш- ми, въплъщението на духовните дейности, е изна- чалната форма на преклонение, което Ти се подна- ся, а Ти се наслаждаваш на всички жертвоприноше- ния.“ (ШБ 6.19.12)
По-горе обяснихме, че „финият органон на великата природа“ означава органично взаимоотношение между бхокта, бхогям и прерита (душата, материята и Върхов- ния Бог). Материята всъщност е Майка Лакшми, която е изначалната форма на преклонение, предлагана на Върховния Бог. Богът е олицетворението и наслаждава- щият се на ягя, жертвоприношението. Бивайки Негова подчинена неразделна частица, душата не се различава от Бога. Така тя подпомага Бога по отношение на ягя. Следователно съвършеното органично взаимодействие между бхокта, бхогям и прерита е преданото жертвоприношение, при което душата следва Божиите наставления:
твам ева юям бхаджататма-вриттибхир мано- вача-кая-гунаи сва-кармабхи, „... всеки от вас трябва да отдава предано служене на Върховния Бог с цялата си искреност, посвещавайки на това своя ум, тяло, реч и плодовете на труда си... “ (ШБ 4.21.33).
„Ако сериозно се е отдал на предано служене, посвещавайки Му тялото, ума и ин- телигентността си, той непременно ще постигне успех и ще се върне у дома, обратно при Бога.“
„Дейностите на вглъбения мъдрец, на мислещия чо- век, са тъмна нощ за личностите, потънали в мате- риалното. Материалистичните хора спят в такава нощ, поради своето невежество по отношение на себеосъзнаването. Вглъбеният мъдрец остава буден в „нощта“ на материалистите. Мъдрецът изпитва трансцендентално удоволствие от постепенния на- предък в духовната култура, докато човекът, който е погълнат от материални дейности и не се е про- будил за себеосъзнаване, сънува разнообразни се- тивни наслаждения и в съня си понякога се чувства щастлив, а понякога нещастен.“ („Бхагавад-гита“ 2.69, коментар)
„Макар да не съществуват в действителност, тези преобразувания, създадени от гуната на страстта, изглеждат реални, защото самопроявената, сияйна Абсолютна Истина се показва във формата на ма- териалното разнообразие на сетивата, сетивните обекти, ума и елементите на физическата природа.“ (ШБ 11.28.22)
„Майка Лакшми, която е тук, е източникът на всички духовни качества, а Ти проявяваш и се наслаждаваш на тези качества. Наистина Ти си наслаждаващият се. Ти живееш като Свръхдуша във всички живи съ- щества, а богинята на щастието е формата на тела- та, сетивата и умовете им. Тя притежава свято име и форма, а Ти поддържаш всички тези имена и форми и си причина за тяхното проявяване.“ (ШБ 6.19.13)
енергоизточник и енергия“.
В нашето човешко положение в гуната на страст- та объркваме чистите, духовни, интимни отношения на върховния енергоизточник и Неговата енергия с макро- и микрокосмическото проявление на материални взаи- моотношения и материални привързаности. Това се дъл- жи на зашеметяващата власт, която Божията енергия има над падналите души.
иям хи пракрити сукшма мая-шактир дуратяя
За наш късмет, в самото страстно, изкривено, по- грешно схващане за взаимоотношенията между Бога и Неговата съпруга е вградена програма за корекция.
„Мой Господи, Ти си господарят на енергията и сле- дователно Ти си Върховната Личност. Ти си самото олицетворение на жертвоприношението (ягя). Лакш- ми, въплъщението на духовните дейности, е изна- чалната форма на преклонение, което Ти се подна- ся, а Ти се наслаждаваш на всички жертвоприноше- ния.“ (ШБ 6.19.12)
В коментара Шрила Прабхупада ни уверява:
Това е „финият органон на великата природа“ – здравословното състояние на мисъл и действия в цялата вселена. За съжаление ние, които съществуваме на човешкото ниво на съзнание, се поддаваме на заразата от проявлението на страстта. Това извращава участието ни в раса (взаимоотношението) между Бога и Неговата съпруга; а както обяснява Шрила Прабхупада, извраща- ването на раса причинява разочарование.
Разочарование и войдизъм
При разочарованието, под влияние на умствените спекулации в гуната на страстта, мозъците ни се измъчват от въпроса, как да отречем естествените взаимоот- ношения между енергиите на Бога и Неговата съпруга. В ШБ 3.27.17 Девахути се обръща към своя трансценден- тален син Бог Капиладева с въпрос, твърде подобен на зададения от четиримата Кумари към баща им Брахма. Тя също използва думата анйоня:
пурушам пракритир брахман на вимунчати кархичит анйоняпашраятвач ча нитятвад анайо прабхо
„Шри Девахути попита: „Скъпи брахмане, възможно ли е някога материалната природа да даде освобож- дение на душата? Щом те са вечно свързани една с друга, как могат да бъдат разделени?““
По-горе видяхме, че за Бог Хамса зададеният от че- тиримата мъдреци въпрос е анартхака, „ненужен“. В своя коментар към въпроса на Девахути Шрила Прабху- пада пише:
„Въпросът, зададен от Девахути към Капиладева, е в една или друга степен предизвикан от философията на войдизма. Според нейните последователи съзна- нието е продукт на съчетание от материални еле- менти и в момента, когато то изчезне, материалното съчетание се разпада и не остава нищо друго освен пустота. Във философията Маявада такова отсъст- вие на съзнание се нарича нирвана.“
Отговорът на Бог Капиладева
„Върховната Божествена Личност каза: „Човек може да постигне освобождение, ако сериозно се занима- ва с предано служене и дълго време слуша повество- ванията за Мен или Моите слова. Като изпълнява по този начин предписаните си задължения, той няма да си навлича кармични последици и ще се освобо- ди от материалните замърсявания“.“
Шрила Прабхупада коментира:
„... освободената душа не е подвластна на влияни- ето на материалната природа, макар да се намира в нейното царство. Самата Върховна Божестве- на Личност влиза в досег с материалната природа, когато идва в материалния свят, ала тя не Му въз- действа. Човек трябва да действа така, че въпреки пребиваването си в материалната природа, да не става жертва на замърсяванията и` . Лотосът расте във водата, но никога не се докосва до нея. ... Ягяр- тхат кармано ‘нятра – всички дейности трябва да се извършват заради ягя, т.е. за удовлетворение на Вишну. Всяко действие, което не удовлетворява Вишну или Ягя, поробва живото същество. В тази строфа Капила Муни казва, че можеш да се осво- бодиш от материалното робство, като действаш с Кришна-съзнание, т.е. като сериозно се занима- ваш с предано служене. Сериозното отношение към преданото служене се развива тогава, когато човек дълго време е слушал за Бога. Процесът на предано служене започва с мантруване и слушане“.
И пояснявайки едно изказване на Махараджа Парикшит в „Шримад Бхагаватам“ 10.1.4 (нивритта- таршаир упагияманад), Шрила Прабхупада допълва:„Всъщност мантруването може прекрасно да се из- вършва и от хора, които вече са освободени. А оне- зи, които не са? И той казва: бхавошадхи. Това е лекарството, чрез което да се освободиш от омотава- нето в този материален свят. Когато сме свободни, ще мантруваме и ще се наслаждаваме на истинска любов към Бога. Това е да си свободен. А дори да не сме свободни, то ще действа като лекарство за постигане на освобождение. Значи на всеки етап нивритта-таршаир упагияманад. Който мантрува, той ще се освободи“.
Средното положение Дотук в по-голямата част на това есе сравнихме и противопоставихме раджас и раса: материалното при- вързване в гуната на страстта и привързаността в трансценденталната любов. Както видяхме от отговора на Капила-дева, издигането от нисшата към висшата привързаност отнема дълго време (чирам), посветено на сериозно предано служене (тиврая майи бхактя) и слушане за Кришна (шраванам). През това време ние сме принудени да останем в средното положение между привързаността, която имаме, но не желаем (раджас), и привързаността, която желаем, но нямаме (раса). Какво е това средно положение? Не бих желал да претоварвам ума на читателя с из- лишна информация. Но, както по-горе цитирах един от Упанишадите във въведението на тази поредица от есета, само човекът, който желае освобождението, може да го постигне; а желанието за освобождение е видимо във волята да се изучава философията на освобождението Веданта. И така, за да обясня средното положение между раджас и раса, трябва да ви представя два важни термина от философията Веданта: вявахара и пара- мартха. С развитието на настоящата поредица често ще срещате тези думи. Нека положим известно усилие и научим значението им.
Просто определение на тези две думи може да се намери в „Чаитаня-чаритамрита“, Антя 4.159. Тук вява- хара означава „обикновено общуване“, а парамартха – „общуване за духовен напредък“. В коментара към „Бха- гавад-гита“ 7.24 Шрила Прабухпада цитира стих от Шри Ямуначаря („Стотра-ратна“ 12), в който качествата, фор- мата и дейностите на Върховната Божествена Личност се класифицират като парамартха (трансцендентални теми). Този стих заключава: наивасурапракритая пра- бхаванти боддхум – онези, чиято природа е демонична (т.е. чиито умове са замърсени от раджас и тамас), никога не разбират парамартха. В „Ману-смрити“, ведическия кодекс на човечеството, вявахара означава осемна- десет институции на социално, нравствено и правосъдно управление, които удържат тази демонична природа. Сред тези осемнадесет институции са брак, следване на заповеди, изпълняване на обещания, законово решаване на спорове, цивилизована реч и цивилизовано поведение. Казано накратко, вявахара се отнася до взаимоотношенията между хората според предписанията на Ведите. Парамартха се отнася до трансценденталните отношения на освободените души с Върховния Бог. Би било погрешно да мислим, че общуването вява- хара принадлежи „само на този свят“ и не е свързано с Върховния Бог. В действителност и Той има Свои вява- хара забавления:
вирад хираня-гарбхаш ча каранам чету упадхая ишася ят трибхир хинам туриям тат прачакшате
„В материалния свят Богът се определя като вират, хиранягарбха и карана. Ала отвъд тези три опреде- ления, Богът е вечно в четвъртото измерение [т.е. в трансценденталните селения на парамартха]“.
ядяпи тинера мая ла-ия вявахара татхапи тат-спарша нахи, сабхе мая-пара
„Тези три форми на Бога се занимават пряко с материалната енергия, но и трите остават недокоснати от нея. И трите са отвъд илюзията.“ („Чаитаня-чари- тамрита“, Ади 2.53, 54)
По-горе вече срещнахме думите вират и хиранягарб- ха; първата е вселенската форма на лотосовия цвят, върху който седи Брахма и извършва сътворението, а втората е Гарбходакашайи Вишну, от чийто пъп е израснал лото- сът. Думата карана (причина) се отнася до Маха-Вишну. Той е известен като Каранодакашайи Вишну, защото лежи сред каранабадхи, Причинния океан. Гарбходакашайи Вишну, или Хиранягарбха, има хиляди глави, очи, ръце и крака, защото е експанзия на Маха-Вишну из хилядите вселени. Вселенската форма (вират), която се проявява от всеки един Гарбходакашайи Вишну, е форма на Кши- родакашайи Вишну, легнал сред Млечния океан и напътстващ скитанията на живите същества от самото им сър- це (вж. „Чаитаня-чаритамрита“, Мадхя 21.39, коментар). Както бе подчертано по-горе в „Чаитаня-чаритамрита“, Ади 2.54, за тримата Вишну се казва, че са мая ла-ия вявахара, „поемат отношенията с материалната енергия.“ Обаче татхапи тат-спарша нахи, „остават недокоснати от мая“. Стихът, който идва след цитираните по-горе, започва с думите етад ишанам ишася, кое- то ще рече: „Това е великолепието на Бога“. Богът показва чудото на Своето материално творение за духовното издигане на душите от нисшите проявления на природата. В „Нектарът на предаността“ Шрила Прабухпада обяснява:
„Дори нецивилизованите хора, например абориге- ните, се прекланят пред чудесата на природните явления и осъзнават, че зад тях стои някаква висша сила. Всяко живо същество има това съзнание, макар че при материално замърсените то е в спящо състояние. Чистата форма на това съзнание се на- рича Кришна-съзнание“.
Един садхака може да попита: „И какво общо имат вявахара забавленията на Бога с мен?“ Ами садхана- бхакти е като определен режим на лечение, чиято цел е да се излекува заразата от нисшите проявления на природата. Едно от лекарствата е знанието за космическото великолепие на Бога. Това знание обуздава страстната ни наклонност да се изживяваме като господари на тво- рението. В „Нарада-бхакти-сутра“ 23 Нарада Муни остро осъжда онези, които се опитват да проникнат в интимните парамартха забавления, без разбиране за величието на вявахара забавленията на Бога като създател, поддръжник и унищожител на материалното проявление.
тад-вихинам джаранам-ива
„Разиграването на преданост без знание за величие- то на Бога не е по-добро от отношенията между пре- любодейците.“
При разочарованието, под влияние на умствените спекулации в гуната на страстта, мозъците ни се измъчват от въпроса, как да отречем естествените взаимоот- ношения между енергиите на Бога и Неговата съпруга. В ШБ 3.27.17 Девахути се обръща към своя трансценден- тален син Бог Капиладева с въпрос, твърде подобен на зададения от четиримата Кумари към баща им Брахма. Тя също използва думата анйоня:
„Шри Девахути попита: „Скъпи брахмане, възможно ли е някога материалната природа да даде освобож- дение на душата? Щом те са вечно свързани една с друга, как могат да бъдат разделени?““
„Върховната Божествена Личност каза: „Човек може да постигне освобождение, ако сериозно се занима- ва с предано служене и дълго време слуша повество- ванията за Мен или Моите слова. Като изпълнява по този начин предписаните си задължения, той няма да си навлича кармични последици и ще се освобо- ди от материалните замърсявания“.“
Шрила Прабхупада коментира:
„... освободената душа не е подвластна на влияни- ето на материалната природа, макар да се намира в нейното царство. Самата Върховна Божестве- на Личност влиза в досег с материалната природа, когато идва в материалния свят, ала тя не Му въз- действа. Човек трябва да действа така, че въпреки пребиваването си в материалната природа, да не става жертва на замърсяванията и` . Лотосът расте във водата, но никога не се докосва до нея. ... Ягяр- тхат кармано ‘нятра – всички дейности трябва да се извършват заради ягя, т.е. за удовлетворение на Вишну. Всяко действие, което не удовлетворява Вишну или Ягя, поробва живото същество. В тази строфа Капила Муни казва, че можеш да се осво- бодиш от материалното робство, като действаш с Кришна-съзнание, т.е. като сериозно се занима- ваш с предано служене. Сериозното отношение към преданото служене се развива тогава, когато човек дълго време е слушал за Бога. Процесът на предано служене започва с мантруване и слушане“.
Просто определение на тези две думи може да се намери в „Чаитаня-чаритамрита“, Антя 4.159. Тук вява- хара означава „обикновено общуване“, а парамартха – „общуване за духовен напредък“. В коментара към „Бха- гавад-гита“ 7.24 Шрила Прабухпада цитира стих от Шри Ямуначаря („Стотра-ратна“ 12), в който качествата, фор- мата и дейностите на Върховната Божествена Личност се класифицират като парамартха (трансцендентални теми). Този стих заключава: наивасурапракритая пра- бхаванти боддхум – онези, чиято природа е демонична (т.е. чиито умове са замърсени от раджас и тамас), никога не разбират парамартха. В „Ману-смрити“, ведическия кодекс на човечеството, вявахара означава осемна- десет институции на социално, нравствено и правосъдно управление, които удържат тази демонична природа. Сред тези осемнадесет институции са брак, следване на заповеди, изпълняване на обещания, законово решаване на спорове, цивилизована реч и цивилизовано поведение. Казано накратко, вявахара се отнася до взаимоотношенията между хората според предписанията на Ведите. Парамартха се отнася до трансценденталните отношения на освободените души с Върховния Бог. Би било погрешно да мислим, че общуването вява- хара принадлежи „само на този свят“ и не е свързано с Върховния Бог. В действителност и Той има Свои вява- хара забавления:
„В материалния свят Богът се определя като вират, хиранягарбха и карана. Ала отвъд тези три опреде- ления, Богът е вечно в четвъртото измерение [т.е. в трансценденталните селения на парамартха]“.
ядяпи тинера мая ла-ия вявахара татхапи тат-спарша нахи, сабхе мая-пара
„Тези три форми на Бога се занимават пряко с материалната енергия, но и трите остават недокоснати от нея. И трите са отвъд илюзията.“ („Чаитаня-чари- тамрита“, Ади 2.53, 54)
тад-вихинам джаранам-ива
„Разиграването на преданост без знание за величие- то на Бога не е по-добро от отношенията между пре- любодейците.“
„Дори след като постигне предано служене, човек не бива да изоставя отговорностите си в този свят, а трябва да отдава плодовете на своя труд. И дока- то продължава да се стреми към нивото на чиста отдаденост, той със сигурност трябва да изпълнява предписаните му задължения.“
прасангам аджарам пашам атмана кавайо виду са ева садхусу крито мокша-дварам апавритам
„Всеки учен човек добре знае, че привързаността към материята е най-страшният плен за душата. Но когато същата привързаност се насочи към преда- ните, постигнали себепознание, тя отваря дверите на освобождението.“ (ШБ 3.25.20)
„Всеки учен човек добре знае, че привързаността към материята е най-страшният плен за душата. Но когато същата привързаност се насочи към преда- ните, постигнали себепознание, тя отваря дверите на освобождението.“ (ШБ 3.25.20)
„Поради невежество материалистът не знае нищо за собствения си интерес, нито за благоприятния път в живота. Той просто се е омотал в материални насла- ди чрез удовлетворяване на похотливи желания и само крои планове за постигане на тази цел. Заради мимолетно сетивно наслаждение такъв човек създа- ва общество на завистта и с този манталитет потъва в океана от страдание. Горкият глупак дори не знае, че така стоят нещата.“ (ШБ 5.5.16)
В „Пракрита-раса Шата-душини“ Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура пише сиддханта-аласа джана анартха то’ чхаде на: „Човек, който е сиддхан- та-аласа, ленив да разбере философската истина, не може да се измъкне от препятствията на материалната си обусловеност“. В „Шримад Бхагаватам“ 5.14.30 и 31 откриваме връзка между немарливо, погрешно и лениво отношение към изучаването на философията Ваишнава-веданта и възникването на похот, завист и оскърбления при общу- ването с преданите.
„Така потомците на маймуните общуват помежду си и са известни като шудри. Те живеят без да се за- мислят, движат се свободно насам-натам и не знаят каква е целта на живота. Те се запленяват, като се погледнат в лицата, защото се подсещат за сетив- но наслаждение. Винаги се занимават с материал- ни дейности, известни като грамя-кама, и работят усилно, за да получават материални блага. Така те напълно забравят, че един ден краткият им живо- тец ще свърши и ще деградират до по-нисше ниво в еволюционния цикъл.“
С най-искрено смирение Шри Прахлада Махараджа поставя себе си сред душите, оставили се на течението и попаднали в отвратителното състояние на безпомощна пристрастеност към сетивно наслаждение. Дълбоко притеснен, той наблюдава как сетивата му го теглят едно- временно в различни посоки. джихваикато ‘чюта викаршати мавитрипта шишно ‘нятас тваг-ударам шраванам куташчит гхрано ‘няташ чапала-дрик ква ча калма-шактир бахвя сапатня ива геха-патим лунанти „Скъпи мой Господи, о, непогрешими, все едно се намирам в положението на човек с много съпруги, всяка от които се опитва да го привлече към себе си. Езикът ми например мечтае за вкусни ястия, гениталиите – за секс с привлекателна жена, а ръцете ми желаят да докосват меки неща. Коремът ми, макар и пълен, иска да още храна, ухото ми не се опитва да слуша за Теб, а копнее за блудкави песни. Обонянието ми се стреми някъде другаде, неспокой- ното ми зрение жадува за сцени на сетивно наслаж- дение, а активните сетива ме разпиляват. Чувствам се дълбоко засрамен.“ (ШБ 7.9.40)
Бог Кришна казва на Уддхава:
Такъв безкраен спекулативен спор относно различните двойствености – подобни теми се разискват на множество вечèри с вегетарианска пица в наше време – е симптоматичен за умствено разстройство. Това е и присъдата на самия Кришна в „Шримад Бхагаватам“ 11.28.36.
„Добре, какво да правим, за да решим проблемите си?“ – този мъчителен стон се изтръгва от гърдите ни. Смирение – това е първата стъпка. Смирение означава да приемем, че се борим с двойственост (предизвикана единствено от собствения ни ум), защото сме слаби в по- знанието за себе си като чисти духовни души. Прегър- нали този факт, можем да продължим нататък и да при- емем личните предписания на Бог Кришна за лечение на разстроеното ни психологическо състояние. (Не забра- вяйте, че психе означава „душа“, т.е. истинската психо- логия ни издига до трансцендентално себепознание.)
„Скъпи мой Господи Ачюта, боя се, че методът на
йога, описан от Теб, е много труден за човек, който
не умее да контролира ума си. Затова, моля те, обяс-
ни ми с прости слова как е възможно човек да го
изпълнява с лекота“.
Думата „разочарование“ (вишиданти) е показателна за проявлението на невежество, до което стигат усилията на страстта. Бивайки в проявлението на страстта, чо- вешкото същество се довежда до разочарование дори в „духовните“ си дейности. Изтощен от садхана (служене според правила и предписания), човек става жертва на войдистки идеи. Също като Кумарите и Майка Деваху- ти, той може да прибегне към умствени спекулации, за да отдели ума от сетивните обекти. И скоро се изправя пред два възможни избора: да отрече собственото си съществуване или да се отдаде на „природата си“ (в смисъл на материалната си природа). В наше време вторият из- бор е определено по-популярен. В негова защита погреш- но се използва изнестният цитат от „Гита“: „Какво може да се постигне с възпиране?“ Шри Кришна подчертава пред Уддхава преданото служене със съзнание, постоянно установено в Него. От- говорът на Бога в глава 29 от тази „Уддхава-гита“ се раз- простира в много стихове; тук ще цитирам само някои
курят сарвани кармани мад-артхам шанакаи смаран майярпита-манаш-читто мад-дхарматма-мано-рати
„Помнейки Ме винаги, човек трябва да изпълня- ва задълженията си към Мен спокойно и обмисле- но. Като Ми поднесе своя ум и интелигентност, той трябва да съсредоточи ума си в привързаността към предано служене.“ (ШБ 11.29.9)
„Помнейки Ме винаги, човек трябва да изпълня- ва задълженията си към Мен спокойно и обмисле- но. Като Ми поднесе своя ум и интелигентност, той трябва да съсредоточи ума си в привързаността към предано служене.“ (ШБ 11.29.9)
„Ако постоянно медитира над Моето присъствие във всички хора, човек бързо ще преодолее лошите си наклонности към съперничество, завист и арогант- ност заедно с фалшивото его.“ (ШБ 11.29 15)
„Каква е заслугата на човека, правилно осъзнал Моята самоличност като Върховен Бог, ако сетивата му – рожба на материалните проявления – са съвър- шено съсредоточени в медитация? А от друга стра- на, в какво да бъде обвинен, ако се случи сетивата му да се възбудят? Наистина какво значение имат за слънцето преминаващите облаци?“ (ШБ 11.28.25)
йойо майи паре дхарма
калпяте нишпхалая чет
тадаясо ниратха сяд
бхаядер ива саттама
О, Уддхава, най-велик сред светците, когато е в
опасно положение, обикновеният човек плаче, стра-
хува се и скърби, въпреки че подобни безполезни
емоции не променят ситуацията. Но дейностите,
поднесени на Мен без личен интерес, дори външно
да изглеждат безполезни, принадлежат към истин-
ската религия.“ (ШБ 11.29.21)
„Бхакти, преданото служене, разтапя финото тяло на живото същество без никакви допълнителни уси- лия от негова страна, както огънят в стомаха смила всичко, което изядем.“ (ШБ 3.25.33)
Този красив материален свят е нищо друго освен едно сенчесто отражение на реалността, в Божието царство,...Холограма. Шримад Бхагаватам 01.19.13, Шрила Прабхупада |
Няма коментари:
Публикуване на коментар