НОВ ПРОЧИТ НА НАДПИСА ОТ ЛЕМНОСКАТА СТЕЛА

Днес остров Лемнос принадлежи на гърците, но в дълбока древност е бил дом на нашите предци. Страбон смята, че траките синти са най-ранните обитатели на острова –[1] Strab.VII, fr.45 (a). Действително, легендите разказват, че тук синтите намират захвърления от Зевс бог Хефест и се грижат за него [2] Hom. Il. 1.591-594. Цитирайки Хекатей, Стефан Византийски споделя, че названието на острова е вдъхновено от името (едно от имената) на Великата богиня [3] St.Ethn. c.413.




Карта на Егейско море, създател NormanEinstein, January 12, 2006. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Aegean_Sea_map.png


Според Херодот на Лемнос са живели и (тракийските роднини) пеласгите, които Отан-пълководецът на Дарий I успява да покори в края на VI век пр. Христа [4] Her.V.26. Персите налагат своята власт, но не подлагат населението на тормоз и грабеж. Бедите идват с намесата на Милтиад, който прогонва персийската войска, но също така и местните обитатели пеласгите, като в последствие създава колония на Атина- Her.VI. 140.


В далечното минало, на територията на острова е имало три значителни селища. Най-стария известен град носи същото име както и острова – Лемнос [2] Hom. Il. 14.230. По-късни автори Херодот и Плиний Стари съобщават за Мирина и Хефестия [4] Her.VI.140, [5] -Plin.IV.73.


До края на XIX век, учените разполагат с малко данни относно езика на коренното население. Лингвистите осъзнават добре, че названията Лемнос, Мирина, Хефестия не могат да бъдат обяснение с помоща на гръцки, но тази информация не бе достатъчна, за да се създаде ясен облик на речта на синтите и техните роднини пеласгите.


Промяна настъпи с откриването на един забележителен надпис – така наречената Лемноска стела. През 1885 г., недалеч от село Каминия френските учени G.Cousin и F.Rurrbach намират интересен погребален паметник -масивна плоча: 94x52 см, като дебелината е 14 см. На древния артефакт е изобразен мъж държащ копие и щит (най-вероятно портрет на починалия). Текстът е изсечен предимно на лицевата част на паметника, но също така и върху тясната страна на плочатa [6] (D.B. Buchanan, The Decipherment of a Sepulchral Inscription from the Island of Lemnos, с.105).




Въз основа на приликите с някои гръцки азбуки, учените решават, че епиграфския паметник е от VI век пр. Христа. Всъщност, по-късна датировка няма как да се даде по простата причина, че Милтиад прогонва повечето от местните хора някъде към 510 г.пр. пр.Христа. Изследователите приели датировка на надписа- VI век пр. Христа не са се замислили относно няколко съществени неща. Няма никаква логика местните хора да приемат азбука от гърците, които ги прогонват от родните им места. За да се приеме и наложи една писменост се иска както доста време на съвместно съжителство, така и приятелски отношения, а в случая нито едно от тези условия не е изпълнено.


Не трябва да забравяме и нещо друго, което е от голяма важност. Според Диодор Сицилийски [7] Diod.Sic.III.67, Алкидамант [8] с. 465 и др. стари автори, траките и пеласгите са разполагали с писменост доста преди гърците. В такъв случай, датировката VI век пр. Христа, въз основа на паралели с гръцката азбука от този период е неубедителна. Надписът намерен край лемноското селище Каминия, може да е от VIII, IX, или дори X век пр.Христа, като особения вид азбука да е зает по-късно от гърците, които са колонизирали острова през VI век пр. Христа и са намерили там писмените паметници на дедите ни.


Дълго време се считаше, че лемноския език е етруски, или поне сроден на него. Някои учени се уповават на сведението на Тукидид относно това, че острова е обитаван от тирсени (така гърците назовават етруските) [9] Thuc.IV.109. Старият автор обаче добавя още нещо, което повечето лингвисти и историци пренебрегват, а именно това, че въпросните тирсени са от същия произход както и пеласгите. Навярно Тукикид е гледал на тирсените като на пеласги защото те са били приети от дълго време в пеласгийското общество и дори са говорили пеласгийски език.


Споменат е още един важен детайл – тези пеласгийски тирсени са обитавали освен Лемнос също и полуостров Халкидика [9] Thuc.IV.109. Азбуката от интересуващият ни надпис показва прилики с халкидийската – още едно повърждение на виждането, че жителите на Лемнос са имали своя писменост и не само не за заемали азбука от дошлите през VI век пр. Христа гърци, а е точно обратното, гърците са взаимствали буквите от дедите ни.


Благодарение на сведенията на Омир, Страбон и Тукидид можем да отсъдим, че в дълбока древност населението на острова където е намерен мистериозния напис е било смесено. Сред трако-пеласгите е имало хора, които или са говорели етруски език, или поне някакво сродно наречие. От това следва, че в надписа ще срещнем както етруски, така също трако-пеласгийски думи.


Нека обърнем внимание на древния паметник. Текстът е написан в стил бустрофедон, т.е. посоката на четене на един ред е отляво надясно, а на следващия ред е от дясно наляво. Буквите са сравнително ясни, липсата на B/Б, Γ/Г, Δ/Д, е индикация, че тяхната функция е поета от В, К, Т.


На плочата няма маркировка, която да обозначава началото на текста и поради това различни изследователи предлагат различно разполагане на фразите. Според Вл. Георгиев надписа започва с Ванал Асиал – името на покойника. Нашият учен сравнява с етруските имена Венал, Венел, Аси [10] с.252, но е пропуснал тракийските Венил и Асий. Първото - Bενῖλος/Венил е споменато от Прокопий Цезарийски [11] Proc.VIII. 9.5, второто име намираме в Илиада - Ἄσιος/Асий [2] Hom. II.837.


Правейки опит за разчитане на текста, Георгиев успява да изолира два топонима – Мирина (в склонен вид - Моринаил) и Фокея (в надписа -Фоке) [10] с.252. С това съм напълно съгласен понеже на Лемнос има град Мирина, а разположения в западна Мала Азия Фокея не е далеч от острова, на който е намерен писмения паметник.


Началния фрагмент от надписа има следното четене ВАНАЛ АСИАЛ СЕРОНАИ МОРИНАИЛ. Както бе отбелязано, Ванал Асиал е името на починалия. Серонаи е титла, отговаряща на пеласгийската серен-цар, владетел, водач. За нея споменава Фредерик Ваудхойзен [12] Waud.c.96. Сродна е също лидийската серли-владетел, водач [13], връзка с титлата показва и тракийското лично име, а и топоним Сарпедон.




Моринаил означава – на Морина. В такъв случай получаваме – Ванал син на Асий, владетел на Морина.


Вторият ред съдържа две думи – АКЕР ТАВАРИСИО.



На акер придавам значение изгорен, кремиран. Връзка показват санскритската дума krsna-черен, тракийската, т.е. дрeвнобългарската кер-чер, черен, стблг. очрьнѣти, *акeрнѣти-овъглявам, правя черен. да се отбележи, че при повечето от погребенията от така наречения тирсенски (етруски) некропол от територията на Лемнос е приложено трупоизгаряне. За това споменава проф. Della Seta (цитиран от E.Heffner) [14] (Archaeological news, E.Heffner, J.A.M. and E.P.B., American Journal of Archaeology, Vol. 31, № 1, Jan.-Mar. 1927, p. 123).


Таварисио означава гроб според S.P.Cortsen, който прави сравнение с етруската дума thaura/таура [15] c.6-7. Сродни са гръцката дума (пеласгийска заемка) τάφρος-ров, изкоп, а и литовската dauburỹs-падина, овраг, дол. Смятам, че тълкуването на таварисио като гроб е правилно, но трябва да се добавят няколко неща. Най-вероятно четенето на таварисио е дабарисио, като сродна дума е тракийската дебре-дебри, дълбоки места, изкоп.


За трети фрагмент можем да приемем думата ЗИВАИ. Според Кортсен, Бонфанте и др. тя отговаря на етруската ziva-живя, живелият, този, който е напуснал живота, т.е. покойник. ЗИВАИ е отглаголно съществително. Тракийската ономастика предлага личното име Zia/*Zi(v)a, което отговаря на българското лично име Жива.




До тук можем да изолираме и изтълкуваме следния текст: Ванал син на Асий, владетел на Морина (е покойника, който е) изгорен в гроба.


Следващият фрагмент се състои от три думи – ХОЛАЕСИ НАФОТ ЗИАЗИ. Според акад. Георгиев ХОЛАЕСИ отговаря на хетския глагол hula/хула-война [11]. Тя от своя страна е сродна на българската дума хула-обида, нападка, вик. ХОЛАЕСИ означава буквално хулеше, воюваше. Тракийската ономастика предлага имената Uliaris/Улиар [16] Proc. L.B.III.xix.23, Ulimuth/Улимут [17] Proc.L.B.VI.xiii.14-15.




За втората дума НАФОТ, Кортсен смята, че се касае за название за син, потомък [15], с 8, с това съм напълно съгласен. НАФОТ показва връзка с лит. nepuotis-внук, санскр. napat-внук, стблг.стчсл. нетии (*neptii?)-роднина, племенник.


Най-близка е етруската nefts, nefs-внук, но имайки предвид индоевропеския й характер, то тя по-скоро е трако-пеласгийска заемка. Възможно обаче nefts, nefs-внук, да е попаднала в етруския чрез латинско посредничество, Джулиано и Лариса Бонфанте смятат, че nefts, nefs, идва от латинската nepos [18] c.111.


ЗИАЗИ е лично име, най-вероятно на дядото на починалия. ХОЛАЕСИ НАФОТ ЗИАЗИ може да се изтълкува като Воюваше потомъкът на Зиази.


Под този израз срещаме МАРАС МАВ. Първата дума притежава значение много, голям, извънредно, сродна е тракийската МАР-голям, срещаща се в селищното име (В)исмар – голямо селище. МАВ може да се преведе като слава, сродна е тракийската дума МАЛВА-мълва, слава (1)*.


Hа паметника МАВ е представена в синкопиран вид, т.е. пропусната е буква Л – МА(Л)В. В етруския език срещаме подобна дума, това е muluvanike-той посвети [18] c.140. Израза МАРАС МАВ означава голяма слава, с голяма слава.


Текстът започва за придобива ясен вид: Ванал син на Асий е този, който е изгорен в гроба. Воюваше славно потомъкът на Зиази.


Следва много интересен фрагмент, за който се смята, че е обозначение за възрастта на покойника СИАЛХВЕИС АВИС. Това е първия израз, който може да се дефинира като етруски. Cпоред Якоб Леер, СИ-АЛ-ХВИС е 60 години [19] c.589. Лариса и Джулияно Бонфанте смятат, че правилното е 40 години [18] c.62. От друга страна, акад. Владимир Георгиев прави опит да изтълкува СИАЛ ХВЕИС чрез хетски език, като смята, че СИАЛ идва от хет. СИЯ-показвам, а ХВЕС, ХВИС притежава значение живот, т.е. показа се в живота, изяви се в живота (?) [10] c.254.





Понеже нямаме възможност да сравним с други подобни паметници от региона, е трудно да се определи дали се касае за етруска формула – указване на възрастта на починалия, или пък е нещо съвсем друго. За момента нека да приемем, че израза е обясним на етруски език. Етруската дума за година е avil/авил, на надписа срещаме АВИС, което може да е множествено число на avil/авил, но отново с пропусната буква Л –АВИ(Л)С, както е и при МА(Л)B.


Последния израз от лицевата страна на плочата съдържа две думи – ЕВИСТО СЕРОНАИТ. На ЕВИСТО може да се даде значение вещ, мъдър, докато СЕРОНАИТ показва връзка със спомената по-горе СЕРОНАИ-владетел и най-вероятно означава – властва, той властва.


Пълният текст от лицето на плочата може да се преведе като: Ванал син на Асий, владетел на Морина е мъртвеца изгорен в гроба. Воюваше славно потомъкът на Зиази, живя 40 (60) години и властва мъдро.


На тясната страна на плочата буквите показват различия във формите. О, Ф, Т, са представени по друг начин, а това е индикация, че втория надпис е създаден от друг човек. Възможно е второто посвещение е направено по-късно при особен ритуал за оказване на почит на покойника.


Първият ред от тясната страна на плочата е доста дълъг:


ХОЛАЕСИ ФОКИСИАЛЕ СЕРОНАИТ ЕВИСТО ТОВЕРОНА







ХОЛАЕСИ означава той воюваше (според Вл.Георгиев).


ФОКИСИАЛЕ притежава значение с фокейците, жителите на Фокея (според Вл.Георгиев).


СЕРОНИАИТ е позната от по-горе, смисъла е властва.


ЕВИСТО също се среща по-горе, като превода е вещо, мъдро.


ТОВЕРОНА е интересна дума, тя може да се раздели на две части – ТОВЕР и ОНА. Четенето на ТОВЕР е по-скоро ДОБЕР, като най-добър кандидат за тълкуването е трак. добер-добър (2)*. Що се касае до ОНА, най-добрия кандидат е отново трак. ОН-той, от Ситовския надпис. Това местоимение отговаря точно на стблг. онъ-той,този.




ХОЛАЕСИ ФОКИСИАЛЕ СЕРОНАИТ ЕВИСТО ТОВЕР ОНА има значение – Воюваше с фокейците, властваше мъдро и добре той. В друг словоред – Той воюваше с фокейците и властваше мъдро.


На средния ред виждаме: РОМ ХАРАЛИО ЗИВАИ ЕПТЕСИО АРАИ ТИС ФОКЕ


Думата РОМ отговаря на пеласгийската роме-сила, за нея знаем от Плутарх [20] Plut. Rom. I.1, тя е със същата основа както и българската дума рамо-силна част. Cortsen също превежда ROM като mächtig, groß-могъщ, голям [15] c.8.


ХАРАЛИО бива тълкувана от акад. Георгиев като орел, [10] с.254 сродна етруска дума е arac/арак-сокол, орел, а и тракийската, т.е. древнобългарската арол-орел.


ЗИВАИ означава живелия, починалия, мъртвеца, сродна етруска дума е ziva-живелия, покойник. Идентична на нея е тракийската ziva, срещаща се в личното име Zi(v)a-жива.


ЕПТЕСИО е името на тракийската богиня Епта в склонен вид – на Епта, принадлежащ на Епта. Подобно склоняване срещаме в микенските документи от второ хилядолетие пр.Христа – ОДУРОВИЙО = на Одрис.


АРАИ може да се преведе като движа се, втурвам се, руша. Коренът (х)ар имащ значение бързина, движение, се среща в името на вливащата се в Дунава река Арар/Ἄραρος [4] Her.IV.48. Сродни думи са хърв. харати-руша, грабя, стблг.орити,* арити-руша, гоня, връзка показва и етр.ar, er/ар, ep-движа.


ТИС изпълнява ролята на предлог – срещу, към, сродни са стблг. ть, та-това, фриг. та-това и етр. та-това, тази, този.


ФОКЕ е топонимa Фокея – гръцки град в Западна Мала Азия. Не е изключено обаче и да става дума за намиращата се в Централна Гърция област Фокида.


Преводът е следния – Като силен орел на Епта се втурваше срещу Фокея.


Ако приемем, че изразите СИВАИ, СИАЛХВЕИС, АВИС са етруски, то последния ред създава трудности при тълкуването поради повторението на АВИС, а и неясното значение на последната дума:


ЗИВАИ АВИС СИАЛХВЕИС МАРАСМ АВИС АОМАИ





ЗИВАИ означава живелия, АВИС е етр. дума за години, СИАЛХВЕИС е 40 (60).


МАРАСМ е несъмнено съкратената форма на МАРАС МА(Л)В-с голяма слава, славно.


Предпоследната дума АВИС би трябвало да е години, но какво означава АОМАИ е трудно да се определи. Може да е особен израз на древното лемноско население, който да съотвества на срещащото се в гръцките погребални паметници χαιρε-сбогом!


В такъв случай, тълкуването на последния ред е -Живелият години 40 (60) славни години...сбогом, почивай в мир (?).


Възможно е и друго тълкуване за АОМАИ. Не е изключено особената дума да има връзка с гр. ἀΐω-виждам, чувам, която според Хялмар Фриск е сродна на санскр. aviş-явен, видим, стчсл.стблг. iавѣ-явно, открито, а и също и с оумъ-ум, притежаваща древна форма * aumo [21] Frisk c.48-49. Ако приемем, че АОМАИ означава явно, открито, то в надписа значението може да е – нека се вижда, нека се знае, нека се помни!


Ето и тълкуването на целия текст:


Ванал син на Асий, владетел на Морина (е покойника, който е) изгорен в гроба.
Воюваше преславно потомъкът на Зиази. Живя 40 (60) години и властва мъдро.
Той воюваше с фокейците, властваше мъдро и добре. Като силен орел на Епта се втурваше срещу Фокея. Положения тук покойник живя славно 40 (60) години, сбогом, почивай в мир! (нека се знае, нека се помни!).




Макар на надписа да се срещат изрази като сиалхвеис, авис, сиваи, езика на старите лемносци не е етруски. Особените, нетракийски елементи само показват, че населението на Лемнос е било смесено, като това е оказало влияние върху езика.


Нека обърнем внимание на някои подробности. Имената Ванал, Асий, Епта, Зиази са тракийски. Докато първите две са носени от обикновени хора, третото е теоним – название на божество. Четвъртото име е от голяма важност за нас защото прилича поразително на Зиези – родоначалника на българите според анонимния римски хронограф от IV век – Ziezi ex quo Vulgares. От тракийската ономастика са познати имената Ζειζις, Ζισις, Ζειζας, Ζισσις… [22] c.178.


Морина – родното място на Ванал също е интересно название. То е сродно на тракийското племенно име морисени, а и на топонима Марене. Всички те се обясняват с думата море. В надписа названието Морина е представено в склонен вид – Моринаил. Тази форма днес е непозната за езика ни, среща се в хетския където тата означава тате, баща, а татал е бащин. Граматическата особеност се среща и в етруския където rasnal/раснал означава на расените (собственото име на етруските).


Дали подобнa граматическа особеност е съществувалa и в речта на далечните ни предци, като в последствие е изпаднала, на този момент е невъзможно да определим. Ако бъдат открити други наши древни писмени паметници и имаме база за сравнение, вече ще знаем как точно стоят нещата.


Има още нещо, което трябва да се спомене, това са трако-етруските паралели, близки думи, които се срещат в надписа от Лемноската стела:


Etr.an-той, тя, то-Thr.on-той, този, онъ-той, този.
Etr.ar, er- Thr.ar-орити*арити-руша, развижвам.
Etr.Asi – Thr.Asios - имена със значение бърз, яздещ, сродни са на блг. Яздул.
Etr. arac- Thr.aral-орел.
Etr. Venel-Thr.Venil – имена сродни на блг. Вене, идващо от вѣно-цена.
Etr. ziva-Thr.ziva-живa.
Etr. maru- Thr.mar-мѣръ-велик, голям.
Etr. muluva- Thr.malva-мълва, слава.
Etr. ta- Thr.ta-тъ, та-тази, това.
Etr. thaura- Thr.debre-дебри, дълбочина, яма.


Приликите са доста и със сигурност се дължат на влиянието на дедите ни над етруските, защото етруския език не е индоевропейски и всички индоевропейски думи в него са заемки. Не бива да забравяме и това, че в Етрурия се срещат тракийски топоними и хидроними като Агила, Алма, Алсиум, Вулки, Перусия, Пирги, Руселе, Хеба. Освен това ние разполагаме със сведенията на Страбон [23] XII.3.25, Плиний [5] Plin. VII.193 и Плутарх [20] Plut.Rom.I.1, относно доминантната роля на трако-пеласгите на Апенините. На тях се приписва не само основаването на Агила, но и на Рим.


Въпреки, че като цяло надписа може да се счита за разчетен, все още има въпроси, на които трябва да се отговори:


1.Каква е причината за добрите отношения на етруски и трако-пеласги на Балканите и Апенините?


2.В коя епоха започва съвместното съжителство на етруски и трако-пеласги?


3.Възможно ли е, това, което днес се дефинира като граматическа особеност на етруския и хетския език, реално да е било особеност и на древната реч на дедите ни, но в последствие да е излязло от употреба?


4.Дали само нашите деди са въвели индоевропейските елемент в етруския, или други, сродни на предците ни народи също са изиграли важна роля?




Бъдещи проучвания ще покажат как точно стоят нещата. Отговорите няма да дойдат скоро, но днес поне разполагаме с едно важно свидетелство относно способността на дедите ни да повлияват други народи. Понастоящем етруските са считани за учители на римляните. Оказва се обаче, че самия народ на Тарквиний Горди е имал учители, които са дошли от нашите земи. За пореден път става ясно, че дедите ни не само са били боговете на бойното поле, но също са пръскали щедро искрата на познанието.


Знаейки това не бива да се свиваме и да се кланяме на чужденци. Това ще е позор за нашите предци, чиито дарби са кодирани в гените ни. Дадена ни е сила, за да можем сами да ковем свое бъдеще, за себе си и за децата си. Тази сила трябва да се използва и то стопроцентово. Злато може да бъде откраднато и отнесено надалеч, къщи могат да бъдат разрушени, но това, което е в кръвта ни, никой не може да ни го отнеме. Това е нашето истинско богатство, което е и гаранция за просъществуването ни като народ.










Използвана литература и пояснения:



1. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
2. Homer. The Iliad with an English Translation by A.T. Murray, Ph.D. in two volumes. Cambridge, MA., Harvard University Press; London, William Heinemann, Ltd. 1924;
3.Stephani Byzantii Ethnicorum ex recensione Augusti Mainekii, Tomus prior, Impensis G.Erimeri, Berolini, MDCCCXLIX;
4. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
5. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999
6.D.B. Buchanan, The Decipherment of a Sepulchral Inscription from the Island of Lemnos, The Epigraphic Society of Occasional Paper, Vol.24;
7.Diodorus Siculus published in Vol. II of Loeb Classical Library Edition 1935
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/3E*.html
8. Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
9. Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;
10.V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, 1981;
11.Procopius, History of the wars, Books VII. 36 and VIII (Gothic War), trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, 1928;
12.F.Woudhuizen, The Ethnicity of the Sea Peoples, Proefschrift ter verkrijging van de graad van doctor aan de Erasmus Universiteit Rotterdam op gezag van de rector magnificus Prof.dr. S.W.J. Lamberts en volgens besluit van het College voor Promoties. De openbare verdediging zal plaatsvinden op vrijdag 28 april 2006 om 13.30 uur door Frederik Christiaan Woudhuizen;
13.H.C.Melchert, Anatolian Historical Phonology, Rodopi, Amsterdam-Atlanta GA, 1994;
14.Archaeological news, E.Heffner, J.A.M. and E.P.B., American Journal of Archaeology, Vol. 31, № 1, Jan.-Mar. 1927;
15.S.P.Cortsen, L'inscription de Lemnos, Latomus, T. 2, Fasc. 1 (JANVIER-MARS 1938) p. 3-9;
16. Procopius, History of the wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 2000;
17. Procopius, History of the wars, Books V-VI, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 1993;
18.G.Bonfante, L.Bonfante, The Etruscan Language an introduction, revised edition, Manchester University Press, Manchester, 2002;
19.Lehr, P. Jakob. “Die Inschriften Der Stele Von Lemnos.” Anthropos, 37/40, no. 4/6, 1942, pp. 566–604;
20.Plutarch, Plutarch's Lives with an English Translation by B. Perrin Cambridge, MA, Harvard University Press, William Heinemann Ltd, London, 1914;
21.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörtebuch, Band I A-Ko, Carl Winter Univeritätes Verlag, Heidelberg, 1960;
22.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
23.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;




(1)* Тракийският топоним Malva/Малва е изтълкуван произволно като имащ значение бряг. Не е обърнато внимание, че древната тракийска дума за бряг е берг, среща се в топоними като Бергуле, Бергисон. Към края на късната Античност – VI век, думата берг се е развила във брег, както личи от регистрирания от Прокопий топоним Bρεγεδάβα /Брегедава- Proc.Aed.IV.4.


Malva/Малва не е нищо друго освен древният вариант на мълва, слава, но приликата с българската дума е накарала поддържиниците на догмите да дадат друго значение.


(2)*Тракийската дума добер-добър се среща в племенното име добери/Δόβηράς – Her.VII.113, а и в едно посвещение от Панония – Deo Dobrati – На добрия бог.

https://sparotok.blogspot.com/

Тракийско злато в Елада/АХИЛ, АХЕЙЦИТЕ, ДАНАЙЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ

https://www.youtube.com/watch?v=MPB2xVB0U1I

Микенското златарско изкуство е забележително. Майсторството на златарите е голямо, но което е по-важно: стилът и техниките са като тези на златарите от Тракия. Самият благороден метал, от който са изработени микенските украшения и съдове е дошъл от земите на траките. Това е виждане на У. Риджуей, Х. Хаарман и др. Златото на Древна Елада е дошло от Ада Тепе, Кушница, и реките Струма, Стряма, Места, Вардар. *Микенците принадлежат на тракийското семейство. Стари автори като Херодот, Страбон, Тукидид, Плиний и др. поставят траките и пеласгите като по-древно население на Елада от гърците. *От своя страна ние българите сме потомци на трако-пеласгите и това обяснява защо в микенските архиви от територията на Елада се срещат старобългарски родови имена като Дуло, Вокил, Ерми. Срещат се и български лични имена като Дайко, Мира, Румен. Писмеността, с която тези имена са документирани е напълно непозната на гърците от времето на Херодот, но за сметка на това се ползва от нашите деди до времето на ранното Средновековие. Още през 1905 г. руните от Плиска са оприличени на древната критска и древната троянска писменост.

Българите и Троянската Война

Омир едва ли е предполагал колко известна ще стане работата му “Илиада”. Всеки образован жител на Европа е чел за Троянската Война. В далечното минало няколко народа даже са се опитали да си припишат троянски корени. Тит Ливий се старае да убеди сънародниците си, че първите благородници в родината му носят кръвта на героите възпети в Илиада. В своята “Британска История” летописецът Нений също търси роднинството на своя народ с Еней и неговото потомство. Франките твърдо вярват, че дедите им произлизат от Троя. По-късно в скандинавските саги се споменава, че Один идва от земяна на цар Приам. Разказва се и за това, че Фригия е получила името си от Фрига-жената на Один. За Тор се пояснава, че е роден и отгледан не къде да е, а в Тракия. Парадоксът е в това, че единственият европейски народ, който заслужава да има Троя в историята си изобщо не е проявявал претенции за това. Това сме ние българите – наследници на траките и техните троянски роднини. Колкото и странно да звучи това то е самата истина. И не е само това - нашето минало може да се свърже не само с трако-трояните, но и с ахейците, Ахил и неговите мирмидони. Доказателства за това, че дори на територията на Гърция, по време на ахейската доминация не е говорен гръцки език, получаваме от древните селищни названия. Даже ревностни елинофили като Джон Чадуик признаха, че имената на ахейските градове Микена, Атина и т.н. нямат смисъл на гръцки език и са оставени от хора имащи съвсем различна реч, но за жалост британският изследовател не уточни за каква реч става дума – J.Chadwick, “The Mycaean World”, 2005, c.1. Не само названията на ахейските градове не са гръцки, същото важи и за ахейските лични имена. Относно негръцкия произход на имената Axил, Агамемнон, Клитемнестра и т.н. се изказа преди доста време Артър Еванс: “Many names, also in Greek mithology are not of Greek origin, and others have been Graecized imperfectly – Άχιλ(λ)εύς…Ἀγαμέμνον, Κλυταιμ(ν)ήστρα…“ – Scripta Minoa II, 1952, c.67. Еванс не е единствения, който смята, че имената на героите от старогръцките легенди не са гръцки. Цитирайки свои колеги Сергей Откупшиков съобщава следното: “греки героической эпохи носили почти исключительно негреческие имена (см., например (Myres 1930, 310). В классическую эпоху большая часть греческой ономастики также была негреческой (Chadwick 1967, 273). В Греции было «очень мало чисто греческих имен» (Chadwick 1969а, 10). Даже те личные имена и топонимы, которые по гречески что-то значат, могут оказаться догреческими, в какой-то мере переосмысленными под воздействием народной этимологии (Chadwick 1969а, 10; 1969b, 83)…- “Догречейский субстрат, у истоков европейской цивилизацией”, 1988, c.114. Не по-малко важно е това, че самия етноним ахеици, или по-точно ἈχαιFοί (ахаивои) няма никако обяснение на гръцки език, учените не могат да определят изобщо какво е значението.

https://www.youtube.com/watch?v=Utmho7Ad4CA

Ахей и Пеласгий са братя - Хеланик. Дионисий от Халикарнас: Пеласгите разделили Тесалия на три части според имената на своите водачи - Фтия на Фтий, Ахая на Ахей, Пеласгиотида на Пеласгий... Героят(ите) с име Пеласгий: Хезиод - Пеласгий е "автохтон", роден в Аркадия. Според легендите на аркадците, той е "първият човек, който е живял по тези земи, станал цар, изобретил хитона" и т.н... Херодот - VIII-44 - По-рано пеласгите управлявали това, което по-късно е наречено Елада. Страбон, География - книга. 7 – Глава 7: „И пеласгите били наричани най-ранните от всички народи, които управлявали Елада. И поетът се изразява така: „Зевс от Додона, цар на пеласгите...“ А Хезиод: „Той дойде в Додона и до дъба, седалището на пеласгите.“ Херодот добавя още, че пеласгите могли да събират реколта от преди това неплодородни земи, което предизвиквало завистта на гърците, а също и че атинският акропол е построен от пеласгийски архитекти. „Пеласг среща Данай и данаидите на морския бряг на Аргос, които бягат от Египет, и им дава убежище.“ Гърците се отличават от предгръцките народи на Балканите по произход и език: Херодот - I-57 - Пеласгийският език в никакъв случай не е гръцки. Той е „варварски“. Според Херодот, II, 156, по-ранното име на Елада е било Пеласгия.“ Страбон също дава пример за гърците (данайците), които са асимилирали предгръцко население: Данай... според Еврипид „наложил закон над Елада, според който всички, наричани досега пеласги, трябва да се наричат ​​данайци“ - Страбон, География - книга 8 - 6, стих 9

Истинската история на Троянската война

Тази работа показва истинския облик на Ахил Пелеев, неговия род, а разбира се и етническата принадлежност на мирмидоните, наречени от Малала предци на българите. Дадено е и добро обяснение какво означава името мирмидони, показана е връзката с географските названия Маке-дония, Миг-дония, Румбо-дона. *В научните среди се смята, че римляните преобразяват Европа и това не е без основание. Смята се също, че самите римляни получават много от древните елини, но не се уточнява, че самите елини са били цивилизовани от друг народ и този народ се явяват нашите предци. А доказателства за това има и то от различно естество. Има ценни, но неизползвани исторически извори, има данни от областите на археологията, ономастиката, а в нашия случай и генетиката. Това означава, че можем да говорим за необоримо доказателство за това, че историята на Балканите, а и Европа започва с нашите предци. *Общият труд показва и нещо друго. Сборникът доказва, че родолюбците могат да се обединят и да представят общ труд, в който да докажат, че ние българите сме потомци на най-древния цивилизован народ, който е обитавал Балканите. Сякаш по желание на съдбата, без да се уговарям с Илиян Йорданов, Драгомир Желев и Андрей Киряков, започнах проучване, което допълваше техните. Г-н Йорданов представи ново генетично проучване демонстриращо родството на българи с древното население на Тесалия – дом на Ахил Пелеев и неговите мирмидони. Г-н Желев представи доказателства за това, че циклопските градежи на древния град Евмолпия, наречен днес Пловдив са смайващо древни и реално микенската традиция започва в земите ни. Г-н Киряков представи интересна интерпретация на тракийските глоси и това е от огромна полза, защото реално езикът на траките е от същия произход както и речта на Ахил и неговите мирмидони.

АХИЛ, АХЕЙЦИТЕ, ДАНАЙЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ

Историята на Троянската война е позната на много хора. Едни са трогнати от любовта на Парис към хубавата Елена, други се възхищават на силата и смелостта на Ахил Пелеев, храбростта на Теламоновия син Аякс, героичния край на Хектор.


Безспорно впечаление прави също описанието на цар Резос, неговите доспехи и колесница, оръжията и външния вид на тракийските бойци. Тези, които са се запознали добре с творбата на Омир, със сигурност са забелязали няколко интересни неща. Старият автор не употребява нито веднъж думата варвари, т.е. говорещи различен език.


Това е доста странно защото трояните и техните тракийски съюзници в никакъв случай не са роднини на гърците, които днешната наука счита за потомци на ахейците предвождани от светлокосия Менелай и амбициозния му брат Агамемнон. Странно е и това, че погребението на Патрокъл прилича на погребението на Хектор, а общите погребални обреди са индикация за общ произход.


На пръв поглед срещаме необясним феномен, но всъщност няма нищо сложно. Ако приемем, че учените от ново време грешат и ахейците не са гърци, а роднини на “траки” и трояни, ще стане ясно защо Омир не говори изобщо за варвари. Троянската Война не е била нищо друго освен конфликт между роднини. Не само дедите ни, но също така келтите, германите, а и италийските народи са водили вътрешни, братоубийствени войни.


Как обаче гърците влизат в “Илиада”? И това не е мистерия, не е никак трудно някой да си присвои деянията, заслугите, а дори и названието на други хора живели преди дълго време. Немците нямат нищо общо със споменатите във “Ведите” арийци, които покоряват Индия, но благодарение на умело организирана пропаганда, милиони хора искрено повярваха в арийските корени на немския народ. Така е и с гърците, смятам, че не нямат нищо общо със старите ахейци и само са си присвоили земите и историята им.


Нека видим как стоят нещата. От трите названия: ахейци, елини, гърци, най-старо е ахейци. Съгласно информацията в енциклопедия “Britanica”, то е споменато под формата екуеш в египетски документи заедно с имената на други хора от коалицията на Морските народи: “Tentative identifications of the Sea Peoples listed in Egyptian documents are as follows: Ekwesh, a group of Bronze Age Greeks (Achaeans; Ahhiyawa in Hittite texts)… “


https://www.britannica.com/topic/Sea-People


B хетските летописи, като страна, Ахея, или по-точно Ахиява, най-рано е локализирана не в Гърция, а в Анатолия (по-точно западна Мала Азия), която в древността е дом на “тракийските” народи фриги, мизи, витини, тевкри, бебрики, халиби и др.


“Mycenaeans or not, Ahhiyawa was situated between the western Anatolian coast and the Luwian state of Arzawa, with the Lukka on its south-eastern border. It first became prominent in the fifteenth century BC, but it was in the mid-thirteenth century that it became a serious problem for the Hittites, once Arzawa had become a Hittite vassal. Chronicled by them as the state of Ekmesh or Ekwesh (a name also linked to the Sea Peoples)…”


http://www.historyfiles.co.uk/KingListsMiddEast/AnatoliaAhhiyawa.htm




АХИЯВА –изображение базирано на карта от Уикипедия


С тази локализация на дома на ахейците в Мала Азия повечето учени не са съгласни. Причината е следната – ако най-старата Ахея е в Мала Азия, то там трябва да изобилстват гръцки названия на градове, местности, реки, но такива няма изобщо в периода, в който хетите съобщават за Ахиява.


Вместо да се направи заключение, че въз основа на тези данни ахейците не са говорили гръцки език, определена група учени просто отказва да приеме, че най-древната Ахея е граничела с Хетската Империя и така проблема е “разрешен”.


С това обаче проблемите на учените не свършват, има и други неща, които те не обясняват обстойно. Става дума за свидетелството на Страбон относно това, че в древността цяла Гърция е обитавана от варвари (т.е. хора различни от гърците), като Пелопонес (там където властват ахейците Менелай и Агамемнон) е заселен от фригите на Пелопс:


“Now Hecataeus of Miletus says of the Peloponnesus that before the time of the Greeks it was inhabited by barbarians. Yet one might say that in the ancient times the whole of Greece was a settlement of barbarians, if one reasons from the traditions themselves: Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him.“ - Strab.VII.7.1.


http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html


Отново, ако следваме логиката, то трябва да отсъдим, че ахейците не са гърци, а “траки” от групата на фригите. Това прочее се признава и от Софокъл, който чрез думите на Тевкър не само определя Атрей (бащата на ахееца Агамемнон) като потомък на Пелопс, но и уточнява, че Пелопс е варварин фригиец:


“Are you not aware of the fact that your father's father Pelops long ago was a barbarian, a Phrygian?“ - Soph. Aj. 1299


http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0011,003:1299


Доказателства за това, че дори на територията на Гърция, по време на ахейската доминация не е говорен гръцки език, получаваме от древните селищни названия. Даже ревностни елинофили като Джон Чадуик признаха, че имената на ахейските градове Микена, Атина и т.н. нямат смисъл на гръцки език и са оставени от хора имащи съвсем различна реч, но за жалост британският изследовател не уточни за каква реч става дума – J.Chadwick, “The Mycaean World”, 2005, c.1.


Не само названията на ахейските градове не са гръцки, същото важи и за ахейските лични имена. Относно негръцкия произход на имената Axил, Агамемнон, Клитемнестра и т.н. се изказа преди доста време Артър Еванс: “Many names, also in Greek mithology are not of Greek origin, and others have been Graecized imperfectly – Άχιλ(λ)εύς…Ἀγαμέμνον, Κλυταιμ(ν)ήστρα…“ – Scripta Minoa II, 1952, c.67.


Еванс не е единствения, който смята, че имената на героите от старогръцките легенди не са гръцки. Цитирайки свои колеги Сергей Откупшиков съобщава следното: “греки героической эпохи носили почти исключительно негреческие имена (см., например (Myres 1930, 310). В классическую эпоху большая часть греческой ономастики также была негреческой (Chadwick 1967, 273). В Греции было «очень мало чисто греческих имен» (Chadwick 1969а, 10). Даже те личные имена и топонимы, которые по гречески что-то значат, могут оказаться догреческими, в какой-то мере переосмысленными под воздействием народной этимологии (Chadwick 1969а, 10; 1969b, 83)…- “Догречейский субстрат, у истоков европейской цивилизацией”, 1988, c.114.


Не по-малко важно е това, че самия етноним ахеици, или по-точно ἈχαιFοί (ахаивои) няма никако обяснение на гръцки език, учените не могат да определят изобщо какво е значението. Или както споделя лингвиста Хялмар Фриск: “Da der ursprüngliche Sinn des Names Ἀχαιοί unbekant is, sind alle Etymologien leere Spekulationen.” – GEW, p. 199.


Ако се търси в гръцкия език, етимология наистина няма да бъде намерена никога, по простата причина, че ахейците не са гърци, а местно население, което има връзка с нас, а не с южните ни съседи. Защо учените са пренебрегнали свидетелствата на Страбон, Софокъл и т.н. относно “тракийските”, фригийските корени на ахейците за мен е загадка. Все пак твърденията на старите автори се подкрепят от негръцкия характер на топонимите, хидронимите и личните имена на героите от древните легенди.


За да се разбере със сигурност етническата принадлежност на ахейците, е било достатъчно най-древната форма на народностното им име - ἈχαιFοί (ахаивои) да бъде сравнено с други подобни, да се направи сверка с историческите извори и тогава би дошъл бързо край на “загадката”.


Учените знаят за съществуването на тракийските етноними Σκαιβοαί /скаивои и Περραιβοί /перхаивои (переби). Частицата -вои е обща за най-древните варианти на имената ахейци, переби, скаи (ахаи-вои, перхаи-вои, скаи-вои).


Щом ахейците Агамемнон и Менелай са обявени за потомци на фригиеца Пелопс, а и народностното название ахаи-вои е изградено по идентичен начин на “тракийските” перхаи-вои и скаи-вои, то е редно да приемем, че ахейците принадлежат на местните балкански народи, чиито наследници сме ние българите. В такъв случай не е никак странно, ако старобългарското вои-бойци, се окаже най-добрия кандидат за обяснение на частицата -вои.


Това, че дедите ни наречени “траки” са обитавали територията на Гърция в древността е видно и от селищните названия Коринт, Тиринт, Провалинт, Каминт, Коскинт, Саминт и т.н. Имената на ахейските градове Каминт, Коскинт, и Саминт например могат да бъдат обяснени със стблг. камы-камък, коска-кост, самъ-сам. Наставката -инт се среща в “тракийската” глоса волинт-див бик (вол, eдро животно).


За тази наставка Иван Дуриданов споменава, че се среща в стблг. като -енте, ср. род.п. телѧте-теле – “Езикът на траките”, 1976, c.21. За това, че суфиксът (наставката) -инт съответства на слав. -ѧт-, стблг. телѧ, род.пад. телѧте-теле съобщава по-рано Владимир Георгиев - “Тракийският език”, 1957, с.55.


По отношение на културата на ахейците трябва да се спомене това, че те изграждат куполни гробници за мъртвите си благородници. Тази традиция е непозната на гърците от Класическия период, но е типична за дедите ни познати по това време като “траки”.






По време на Античността, куполни гробници се градят не само в земите между Дунава и Бяло Море, но и на полуостров Крим – територия, която е в пределите на спомената по-късно от Теофан Изповедник Стара Велика България. Случайност ли ще да е това?


На гърците е чужд и друг ахейски обичай – направата на златна погребална маска, но за сметка на това нашите деди създават истински шедьоври увековечавайки лицата на владетелите си с изкован златен образ. Златни маски се изработват и за властелините на Боспорското Царство (наречено по-късно Стара Велика България), като например за цар Рескупорис II.




http://i2.wp.com/traveltocrimeansea.files.wordpress.com/2014/09/amaz2.jpg
http://2seecrimea.com/2014/09/29/amazon-warriors-in-crimea/


Отново за ахейци и “траки” е типично конското жертвоприношение в дромоса на гробница и отново това е нещо непознато за гърците от Класическия период. Намирам за нужно да подчертая, че този особен обред се практикува от старите българи до Средновековието. Ярък пример за това е некропола от Нови Пазар където до покойниците са положени и конете им. Сведения за това можем да намерим в работата на Димитър Овчаров, “Въведение в старобългарската култура”, 2002, с.87.


Знаейки тези неща e редно да се запитаме: Какво дава право на учените да наричат ахейците предци на гърците игнорирайки планини от информация? Защо е толкова трудно да се каже, че ахейците спадат към древнобалканкските народи, чиито потомци сме ние? Защо е толкова трудно да се обясни, че старите гърци само са повлияни езиково и културно от ахейците, чиито изконни наследници сме ние?


Признае ли се това, ще стане ясно защо Тевкър е име ползвано от трако-трояните, а и от ахейцте. Теламоновия син Тевкър е ахеец, но има и Тевкър от Троя, реално той е първия цар на величествения град, а името му несъмнено е свързано с “тракийското” племенно название тевкри.


Признае ли се, че ахейците не са гърци, а спадат към древнобалканските народи ще бъде разрешена и друга загадка. Ще стане ясно защо Йоан Малала е уверен, че хората водени от Ахил Пелеев в ново време се наричат българи.




http://www.promacedonia.org/gibi/2/gal/2_206.html


Бъдат ли дефинирани ахейците като деди на българите, ще се реши още един необяснен от учените феномен. Касае се за това, че ахейската писменост наречена Линеар Б показва смайващи прилики както със старобългарските руни, така и с глаголицата.



Сравнение на старобългарските руни със знаците от Линеар Б


БР- български руни
ЛП-линеарна писменост



Сравнение на формата и звуковата стойност на глаголическите букви и линеарните писмености от Бронзовата епоха


Редно е ахейците да бъдат причислени към нашите предци, а за по-голяма яснота, за южните ни съседи да започне да се изпозва името данайци.


Никой не може да се бори с фактите, никой не може да изкривява реалността до безкрай. Средновековието бе епохата на догмите. Тогава инакомислещите бяха заклеймявани и изгаряни на клада. Във времена на свобода и демокрация е редно да се казва истината, независимо от това, че тя ще урони авторитета на определени хора.

https://sparotok.blogspot.com/2017/11/blog-post_23.html

Микена: Троянската война в Древна Гърция и царството на Агамемнон

ДОЛИНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ - ВРЪЗКАТА С МИКЕНА

Понастоящем се вярва, че микенците са гърци, но това е само едно недоказано твърдение. Историческите извори поставят фригите на Пелопс като население на Южна Елада във времената преди Троянската война. От древните изображения на микенските бойци става ясно, че те носят панталони като фригите, а за гърците панталоните са варварско облекло. Микенците жертват коне при своите погребални обреди - досущ като траките, но пък обичая е напълно непознат на гърците. Микенската традиция на издигане на куполни гробници има продържение в Тракия, докато гърците от времето на Херодот не строят куполни гробници. В микенските документи няма имена като Милтиад, Аристид, Аристофан, но пък тракийските имена Ботийо, Котис, Марон, Тюнос се срещат. Поне за мен тези факти са повод да се преразгледа и преосмисли древната история на Балканите.

Циклопските и пеласгийски градежи на нашите деди

1. Обяснена е връзката между името на Адриатическо море, река Атрианус и тракийската Атрус, Етерус [Янтра]. 

2. Обяснена е връзката между Румон [старото име на река Тибър] и Струмон [Струма]. 

3. Обяснена е връзката между намиращият се на Апенините град Сатрикум и племенното име сатри.

Циклопските стени на най-древният град на Европа.

Пловдив е най-древният град на Европа. Смята се, че най-стария археологичен слой е от шесто хилядолетие преди Христа. Пловдив е няколко хилядолетия по-стар от Рим, по-стар е и от Атина, Спарта, Микена. Стените на древното селище са в циклопски стил и то в два варианта, срещаме както този с правогълни камъни, така и този с полигонални камъни. Подобни строежи, но малко по-късно има в Лаций, там където и Рим, Троада, Елада, а и в Хатуша - столицата на Хетската Империя. Явно методът на строене на такива стени е възникнал на наша територия е е разнесен от дедите ни по време на техните преселения. В миналото се е вярвало, че градът е носил името Евмолпия, от името на тракийския благородник Евмолп.

Българи в Елада преди гърците.

Ако нашата история не бе наситена с лъжи, на никой сънародник не би звучало странно твърдението, че по-старото население на Елада е представено от наши предци. Те са носили в миналото имената траки и пеласги, но сред тях е имало и малка група, която се е разпознавала под името българи. Тази малка група принадлежи на мизите и точно поради тази причина в по-късни времена има такова упорито отъждествянане на мизи с българи. *Предгръцките народи на Елада са оставили много следи. Ние знаем за имената им, за названията на градовете им, а и боговете им. Знаем за тяхната писменост и за това, че тя произлиза от Тракия, но и, че тя продължава да се ползва в нашите земи дълго след като вече е непозната на територията на Елада. *Въпросната предгръцка писменост се среща при старите българи, а нейната манифестация върху розетата от Плиска се явава най-яркото доказателство за това, че българския език се явава развит вариант на древното ПРЕДГРЪЦКО население на Елада. *По време на Бронзовата епоха там са живели пеласги, мизи, тевкри, абанти, минии, фриги, одриси, а и бльгиите, познати още като флегии. Вариант на тяхното име се среща в 2 документа от Бронзовата епоха. Ние знаем дори имената на някои от благородниците на предците ни властвали някога в Елада. Някои от тях са Евмолп, Имарад, Фрикс, Терей, Пелопс, Атрей.

https://www.youtube.com/watch?v=Ez8jKKY1PpQ

Представени карти на Тракия, Дакия, Анатолия, а разбира се и Елада, защото преди идването на дедите на гърците страната е обитавана от нашите предци. Старите автори пишат за мизи, тевкри, абанти, фриги, минии, флегии, пиери, переби и др., като например синтите, които обитават о-в Лемнос.

Тайните на тракийското злато

Митът за Златното Руно

Тракия и география на племената и родовете

Първо да отбележа че това за древност, античност и фантастики преди новата ера са тъпотии, но зад тях както и за всеки топ масонски "фантастичен" сериал, книга или филм се крие тоталната истина. Историята ни е много, много по-кратка и тези племена са на има няма малко над 200 години и са си живи до ден днешен, така че това е реалната етно-племенна карта на "България". И всички фолклори, песни, танци, носии, "кукерни" маскаради ясно поставят границите на тази карта.

Ше ви отчая, че ме познавате "много добре", какъв съм платен антибългарин! Всичко на Балканите са траки, чат пат илирийци и много малко скити. Ще ви отчая и че съм против "българо"-мизийците, точно обратното е. Но си имам План, да отсея немския биоробот от родният тракийски човек.

Колкото до така "мразената" от мен мен Северна част на синтетичната ни родина, хич биля не е така. И не са мизийци, а гордите трибалти на северозапада, който германците унищожиха, а американосите изкупиха... но стига прикаки, колко обича всички фалшиво наречени "българи" ще ви обясня, много подробно в друг материал, и ако разберете този толкова кратък и като за глупендъри. Иначе аз обичам не само северняците, но и даките във Влахия, и сърбите, албанците, всички, защото са моят род. И не - няма да видите такъв шовинист като мен, който знае и борави с логика и факти и има интелекта на предците ни, ферментирал в Хиперборея и без нито една ваксина.

Та ето какво...

Ако наложим картата на античните племена върху административната карта на съвременна България за 2026 г., ще видим поразително съвпадение между древните териториални граници и днешните регионални центрове. Тракийският етногенезис е буквално „вграден“ в географията на нашите градове.
Ето как се разпределят съвременните градове според античния им племенен произход:
1. Южна България (Ареалът на Одриското царство и Родопите)
Това е ядрото на тракийската държавност и най-високата концентрация на златни съкровища.

Пловдив (Филипополис/Евмолпия): Градът на Одрисите и техните предци бесите. Той е бил културното и политическо сърце на Тракия.
Стара Загора (Берое): Територия на Одрисите. Регионът е бил известен с огромното си земеделско богатство и металургия.
Ямбол и Сливен: Разположени в сърцето на Одриската държава. Близо до Ямбол е била столицата Севтополис (сега под яз. Копринка).
Хасково и Кърджали: Територия на войнствените Беси и по-късно на Одрисите. Това е районът на големите мегалитни светилища като Перперикон.
Смолян: Дълбоко в сърцето на Родопите, родината на Бесите – пазителите на прорицалището на Дионис.

2. Югозападна България (Трако-Илирийски и Македонски ареал)
Тук племената са били известни със своята независимост и добив на злато и сребро.

София (Сердика): Градът на племето Серди. Те са били келтско-тракийски микс, изключително упорити и самостоятелни.
Перник: Територия на племето Агриани. Те са били елитни воини (лековъоръжени пелтасти), които са били най-верните съюзници на Александър Македонски в походите му.
Благоевград и Сандански: Тук са живели Медите (племето на Спартак) и Синтите. Територия с много силно македонско влияние.

3. Северна България (Ареалът на Мизите и Трибалите)
Това е връзката със Средна Европа и Дунавския басейн.

Видин: Територия на мощните Трибали. Те са били толкова силни, че са победили армията на Филип II Македонски.
Русе и Плевен: Ядрото на Мизите. Този регион е бил мостът между тракийския свят и народите на север от Дунав.
Велико Търново: Районът е бил обитаван от Кробизи (подплеме на гетите) и мизи. Хълмовете на Царевец имат тракийски селищни пластове хилядолетия преди Асеневци.

4. Североизточна България и Черноморието (Трако-Скитски контакт)
Тук е „Малка Скития“ и най-голямото смесване между уседнали траки и конни скити.

Силистра (Дуросторум): Територия на Гетите. Това е регионът на „безсмъртните“ воини на Залмоксис.
Шумен: Сърцето на гетската култура. Близо до Мадара и Свещари – там, където тракийските царе са били погребвани в огромни каменни гробници.
Варна (Одесос): Пресечна точка на Гети, скити и гръцки колонисти. Тук е намерено най-старото злато (Варненския некропол), което доказва, че цивилизацията в региона е много по-стара от елинската.
Бургас: Територия на племето Астаи (едно от най-близките до Византия племена). Близостта до Странджа и Сакар ги свързва с най-древните мегалитни традиции.

Обобщение на картата:
Ако погледнете днешните българи:

Шопите населяват земите на сердите и агрианите.
Тракийците (от Пловдив до Ямбол) са наследници на одрисите.
Добруджанците са наследници на гетите и скитите.
Родопчаните носят кръвта на бесите.

Тази карта показва, че България не е „създадена“ в 681 г., а е политическо възраждане на един много по-стар, автохтонен организъм, който винаги е имал тези градове за свои опорни точки.

Допълнения! Аз съм точно Севтополис и Кабиле чадо, центърът на одриското царство, ако се питате отде съм. И ако не сте кухи, някой ден ще ви направя снимков мой анализ за лъжата "Кабиле" но си трябват много лайкове, споделяния и коментари. Макар, който трябва и ме познава, има достъп до мои видеа и апокрифни публикации и снимки от поне 5 години.

Иначе комунягите които са немско-руски ашкенази сволочи първото което направиха в сърцето на Тракия е да потопят Севтополис - столицата на баш Тракия в някакъв скапан яовир, наречен "Георги Димитров"! Натам окупаторът от Москва построи хилядни окупационни войски и поделения в Сливен и Ямбол, а още по-натам НАТО си базира всички окупационни войски пак в одриското царство.

Кое е вашето племе?

Унищожената археология и информацията, която ни остави тя

 

Кой унищожи тракийските надписи? Има ли причини за безпокойство и днес?*

До ден днешен са оцелели около 600 тракийски надписа. Повечето от тях - около 350 са от територията на Стара Фригия. Голямо количество са и тези от Зони, те са около 200, но още не са популяризирани. Самотракийските надписи са 40 на брой, а на наша територия са надписите от Ситово, Езерово, Кьолмен, Дуванлии, Вишеград, Браничево, Пандурската могила, Буково, връх Драгойна и т.н. *Най-древните монументални надписи, при които височината на буквите понякога достига до над 40 см. са тези от земите ни. Става дума за надписите от Ситово, двата надписа от светилището край Вишеград, в Сакар планина [споменати в труда на проф. Лалчев], а и надписа от Буково, който пък е и един от най-древните, явяващ се "липсващото звено" между древната балканска писменост и тези от егейския регион от времето на Бронзовата епоха. *Уви, у нас тази важна информация не е достигала до широката публика. Не е уповестено и това, че редица стари автори представят траките не само като притежаващи азбука и книги, но и като създатели на писменост. Като пример могат да бъдат посочени свидетелствата на Алкидамант, Алексис, Аполодор, Диодор Сицилийски, Дионисий Скитобрахион, Еврипид, Зенобий, Павзаний, Платон, Плиний Стари, Страбон, Тацит, а и писалият някъде към 550 г. Йордан. Имайки предвид, че пеласгите са част от тракийската общност, можем да добавим и Херодот, който твърди, че пеласгите са първите, които ползват древната писменост. *При условие, че 14 различни стари автора свидетелстват за наличието на писменост при траките, а и има оцелели около 600 тракийски надписа, упоритото повтаряне на хора от научните среди, че траките са безписмени буди сериозно безпокойство у мен. Оставам с впечатлението, че известна група наши учени взема участие в унищожаването на истината за нашето минало. Дано това да е само едно погрешно впечатление, но се случват неща, които показват, че причина за безпокойство има. *В продължение на дълъг период от време получавам сигнали за унищожаване на артефакти, за лошо стопанисване на археологически обекти, при което културното наследство бива загубено. Сякаш определена група хора от научните среди служат на чужди сили и то сили, които са си поставили за цел не само да заличат културното ни наследство. А народ, който не познава своите корени, своята истинска история и древна култура, е обречен да изчезне. *Не може да има съмнение, че унищожаването на тракийските надписи е организирано явление. То тече почти две хилядолетия, а като главни извършители Архимандрит К. Рилски посочва дедите на нашите южни съседи, които "въ продължение на много вѣкове, сѫ унищожавани всички веществени исторически паметници, които сѫ говорили за историческия и църковен животъ на българитѣ.” [Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, с.5-6]. *С. Торбатов е създал прекрасна работа, в която се разглеждат укрепителните съоръжения на Провинция Скития (Добруджа). Споменават се строежи с квадри, а на с. 90 е казано нещо от голяма важност. Авторът обяснява, че при изграждането на стените на крепости са използвани и плочи с надписи, като по правило надписът се е поставял с лице към пълнежа на стената, т.е. написаното остава невидимо за човешкото око. Ако случайно строителите са поставяли плочата с надписа навън, по-късно някой е унищожавал напълно текста. Цитирам дословно: “За отбелязване е подчертания стремеж към вграждането на преизползваните епиграфски паметници с надписаното поле към емплектона. В редките случаи, в които това правило не е спазено, надписите са старателно изчуквани в последствие.” [С.Торбатов, Укрепителната Система на Провинция Скития ( края на III-VIII в), Фабер, Велико Търново, 2002, c.90]. Този стремеж да се заличи надписът е необясним от гледна точка на строителните методи. За здравината на една стена няма значение дали една подсилваща плоча има надпис, или не. Тук явно се касае за добре огранизирано, дори фанатизирано издирване и унищожаване на тракийските паметници. Оцелелите тракийските надписи у нас са в могили, гробове, в затънтени места в планините, т.е. далеч от очите на нашите врагове.

На снимката по горе се вижда древно светилище в Стария град/Небет тепе/ в Пловдив.

Това светилище било унищожено в края на 90-те години от строителен предприемач и казват, че това е единствената фотография.
В скалата на Небет тепе в Пловдив ясно се вижда изсечена в камъка легнала човешка фигура подобна на тази открита в Гюобекли тепе

Всичките идиотщини в Пловдив започват още с унищожаването на Марково тепе, което е един от хълмовете на древното "седмохълмие", както е бил наричан Пловдив в течение на векове. Цялата акция е започнала много отдавна, като в основата и стои една твърде съмнителна фирма, наречена със звучното и показателно име "Изида". Тая фирма започва още след освобождението да добива камък за строителни нужди, директно от хълма насред града (тогава е бил в покрайнините), като даже изнася материала в чужбина, като че ли миниатюрното тепе е някаква гигантска каменодобивна мина. И така за няколко десетилетия (до към края на 70-те години) Марково тепе е напълно унищожено. От там насетне подпукват тракийския храм на Джендем тепе, като го заливат с бетон. На Трихълмието и на Сахат тепе пък имаме цели взривени участъци, включително с тракийски релефи, и т. н. и т. н....

https://forum.tisitova.com/

Унищожената археология и информацията, която ни остави тя

.

Тази тема е изключително благодатна от гледна точка на множеството културни пластове, разкрити по земите ни, и които в повече от случаите са като еталон за времето си. Безспорно, досега се разглежда предимно варианта – унищожение, осъществено от иманяри. Трябва обаче да обърнем внимание на заличаването на разкритите древности под безразличното отношение на държавата, общините и археологическите музеи.

Идеята да погледнем и върху този начин на унищожение на паметта ни предложиха изказвания на Карел Шкорпил. Сурова е неговата апокалиптичност, когато, пристигайки у нас, той споделя: ”Изпратен съм с мисия в България, подобна на тази, с каквато бе натоварен английският археолог Едуард Търнерели при изучаването на Булгар – да потвърди пред Европа, че Волго-Камските Българи са татаро-монголи, а аз – че Балканските Българи не са потомци на Аспаруховата ордица…”

Отново Шкорпил споменава за друга мисия на Русия с цел да се унищожава българската памет: ”Не е вярно твърдението на Успенски, че само Омуртаг е имал най-видна строителна дейност. Руснаците, които методично са унищожавали българските паметници, имали са за цел паметниците на царете от християнските времена да унищожат, а да оставят само тези от езическите…” Шкорпил се произнася по този въпрос, тъй като видният византолог Успенски, изпратен от руския император да извършва археологически проучвания в България, забранява на чеха, както и на преславския археолог Йордан Господинов, да провеждат разкопки във Велики Преслав. Според руският “учен” Царсимеоновият Златен век бил мъртвородена цивилизация и при едни разкопки в този район нямало какво да се открие. Може би по същите причини са били разрушени и паметниците от Волго-Камска България, Западен Сибир, Алтай и Северен Кавказ.

С този кратък увод поднесохме идеята, че ще се спрем предимно на въпроса за унищожаването на непреносими паметници. И докато във варианта, с който започнахме като свързан най-вече с иманярите, и откъдето можем да възприемем възгледа за преразпределение и на древното ни богатство, то в случаите, когато се унищожават археологически паметници, които не могат да попаднат в частни колекции,се разкрива една страшна тенденция. Примери за тези безобразия са прекалено много, затова ще се спрем само най-фрапиращите, и то от град Пловдив.

Първо ще разгледаме съдбата на разкопаната в цялост крепост Евмолпия, разположена на Небет тепе от Трихълмието. Чрез системни археологически разкопки, извършени през втората половина на XX век, от нея са разкрити следните съоръжения:Сн. 1. Циклопските крепостни стени на град Евмолпия

1) Крепостни стени – тип циклопски градеж, датирани от преди 3 хиляди години. Тук трябва да отбележим, че според античните автори циклопите са тракийско племе, откъдето достигаме до извода за приемственост в строителната култура между местните траки и споменатото им родствено племе. По-голямата част от стените са запазени, независимо, че част от тях са залети с бетон. (снимка 1)

2) Два вида порти – тип Микена и тип Троя. Над тях е открит равнораменен царски кръст, релефен образец, изписан в две окръжности.

3) Разкрит е храмът в култовия център и култовия олтар от него. Последният е имал формата четиристенна, пресечена пирамида със съответните знаци символизиращи царските регалии. (Днес е напълно унищожен.)

4) Стълбището, което достига от подножието на тепето до северната му порта, е изпълнявало двояка функция. От една страна чрез него се осъществява идеята за връзката между подземния свят с божеството, отъждествявано с храмовия комплекс. От друга – има чисто прагматична функция. Хората от крепостта са я използвали да стигнат до реката. Водите й имали и стопански функции. През този период Марица е била плавателна. (Стълбищата са почти запазени единствено поради факта, че са издялани в скалите, които е нямало как да бъдат взривени.)

5) Разкрити са множество цилиндрични и конусовидни ями за ритуални цели.

6) Вградени стълбища.

7) Улици с каменна настилка и канали под тях.Сн. 2а

Всичко отбелязано от тези археологически разкопки в комплекса е в окаяно състояние, а повечето дори са заличени. Документацията за находките е напълно унищожена, а самите находки изхвърлени. Някои от тях са описаните от Климент Александрийски предмети, поставяни в ТАЙНСТВЕНАТА КОШНИЦА, употребявани при посвещаването в Орфически ритуал. Между тях са колелото, пумпалът, човешки фигури с подвижни крайници, спиралата, цифрите, отбелязани върху кръгли или друг вид глинени плочки, въз основа на които по-късно (снимки 2а, 2b) Питагорейците създават стройната си философска система. Човешки фигури със знаци и числа по тях, с отбелязани тройки, петици, осмици и десетици. Трикраки масички – точни аналогии в Микена. Кръгове, дискове и кръстни знаци. Когато се е случило това деяние, директор на Археологическия музей -Пловдив е Костадин Кисьов.Сн. 2b

Другият обект, който ще обсъдим в доклада, е античната базилика, която бе разкрита на няколко метра южно от фасадата на католическата катедрала “Св. Людовик”. До нея, когато се трасираше пътя през античния форум, бе открита още през 80-те години на XX век почти 20-метрова, монолитна колона, която бе с обиколка около 3 метра. Тя бе характерен пример за тракийската херметична мисловност, при която отличителна черта в строителството е именно монолитността, докато при елинската мисловност преобладава сегментарността. Два крана не успяха да повдигнат тази колона, след което някой издаде заповед и тя бе асфалтирана под пътя.

Самата базилика, една от най-ранните в Европа, дълго време бе оставена, след възстановката на мозайката й, под метална, защитна конструкция. От предверието на западната й порта не бе прибран дори откритият цял скелет, който най-вероятно е бил на знатен владика от античността. След като преди няколко години конструкцията рухна, и мозайката, и скелетът бяха захвърлени на боклука. Всичко бе напълно унищожено. Директор на АМ – Пловдив по това време бе Костадин Кисьов.

Така стигаме до едно от най-обемните, като мащаб и ценност на археологическите разкопки, заличително дело на Пловдивската история. Започваме разглеждането му със

“С Т А Н О В И Щ Е

на Бистра Колева – археолог – праисторик при Археологически музей
Пловдив

ОТНОСНО : Археологическото изследване на скалния масив на обект „Княз Церетелев “ 11 на територията на Архитектурно-исторически резерват Старинен Пловдив

По устно искане на Жени Танкова, археолог при Археологическа музей – Пловдив, ръководител на спасителен обект „Княз Церетелев“, започнах почистване на скалния масив от вътрешната страна /западно/ на кьсноантиината крепостна стена. Преди започване на изследването собственикът с машина е отнел културния пласт до слой с червено-кафяв цвят /обявен за изветряла скала /. Скалният масив, за да се подготви за взривяване допълнително, е почистен на ръка. Именно след това почистване Жени Танкова установява присъствието на различни изсичания, което стана причина за намесата на праисторик.

След почистване на скалата от запазения на места слой с червено-кафяв цвят и масата, получена при пробиване на дупките за взрив, се установи следното :
В южния сектор се откри кладенец с дьлб. около 3 м. Запълнението не е изчерпано. С 4 правоъгълни блока е бил затворен. В пространството източно от него се почистиха скални изсичания с конусовидно сечение, разположени в кръг и свързани с улеи.

Непосредствено до крепостната стена се откриха две изсичания с правоъгълен план, разположени едно до друго и застъпени от нея. По вертикалните стени на южното личаха ясни следи от метално шило. В същото това врязване по западната и южната страни са разположени с правоъгълна форма, свързани помежду си с улеи. В запълнението на едно от тях /смолисточерен цвят / се откри монета от Гордиан III. Към тези вкопавания се проследиха и улеи, които ги свързват с ямите, разположени източно от кладенеца.

В северния сектор се разчистиха 4 амтропоморфни пластично моделирани фигури с дьл. от 1.5 до 2.5 м., разположени радиално спрямо център, който остана неизяснен под насип. По своя стил имат пълни аналогии с иконографията на енеолитната мраморна пластика. Цялото пространство под тях е оформено на големи правоъгълни полета, които преминават под късноантичната крепостна стена. В тях с плитки врязвания са изсечени различни изображения – силно схематизирани антропоморфни фигури, триъгълници, знака “ вулва“, кръгове.

Отделни изсичания намират пълни аналогии с елементи от скалните светилища в Източните Родопи, изсичанията в Горталово /публикувани от В. Миков и М. Цончева/ и такива от Сиракуза, безспорно датирани в VI хил. пр.Хр.

Археологическите наблюдения, предварителните резултати от формално-типологическия анализ и стратиграфската ситуация дават основание да се твърди, че сме попаднали на малък сектор от скално светилище, функционирало през праисторическите епохи до самия край на I хил. пр. Хр. Аргументите за предложената датировка е керамиката, характерна за римската епоха в Тракия, открита в пласта с жълтокафяв цвят, с който бяха засипани скалните изсичания върху целия масив, останките от розов хоросан върху големи сектори, монетата и късноантичната крепостна стена, която в целия сектор преминава върху тях.“

 

Сн. 3. Взривеното светилище от обекта на „Княз Церетелев” 11

Този обект бе взривен от пловдивския бизнесмен Тиберов, който построи на мястото огромен “палат”. По това време директор на АМ – Пловдив бе Костадин Кисьов.

Краткото описание на взривения култов център според двете археоложки и изследователите от нашето звено, единият от които щеше да бъде пребит от бодигардовете – охранители на бизнесмена, ни дава частична представа за духовните възгледи и материалните умения на (прото) траките от преди близо 8000 години. Разгледан в кръга на другите праисторически светилища от района, този обект можеше да се превърне в още една буква от азбуката, с която някой ден щеше да бъде подробно описано миналото ни и издирени корените ни.

Нехайството на Общината и Музея, които позволиха обектът да бъде унищожен, могат да се отъждествят с геноцид спрямо паметта на човечеството, българския народ и в частност на пловдивчани. Помислете си какво би станало ако някой взриви Стоунхендж, унищожи статуите на Великденския остров или разкритото неолитно селище в Чатал Хюйк? Ето, точно престъпление от подобен род бе направено в Пловдив, но досега никой не е наказан за това.

Тук ще продължим малко по-емоционално, защото ако не се бяха случили предходните унищожителни действия, нямаше да се налага да предлагаме следните въпроси:

– Знаете ли, че Пловдив е най-древният съществуващ днес град?
– Знаете ли, че по време на Троянската война, само един от кварталите (=фила) на Пловдив е бил десет пъти по-голям от цитаделата на Троя и Микена?
– Знаете ли, че Пловдивските спортни игри, известни като Кендрисийски, много години са били по-популярни от Олимпийските?
– Знаете ли, че в Пловдив са запазени едни от първите светилища, посветени на орфическия Аполон, една от първите европейски синагоги и една от първите християнски базилики?

Това е само една малка част от неоспоримите факти, свързани с древността и уникалността на града ни. За съжаление обаче, информация за тези неща почти няма откъде да получите, не само поради унищожаването на древните паметници. Освен това някой системно се опитва да заличава и фалшифицира историята на града ни и паметта за него. Като капак на всичко дойде натрапеният паметник на Филип II Македонски “основател на Пловдив”. По този начин се изтрива голяма част от славната древна история на града ни. От друга страна се утвърди една лъжа, която ще продължи да промива мозъците на идващите поколения. А идеята й е, че Градът на тепетата е създаден от този македонски владетел. Тя е прокарана през Възраждането ни, но от гръцките фанариоти, които продължават да твърдят, че земята до Стара планина е гръцка, защото била населена с гърци.
Пловдив не може да бъде основан от Филип II Македонски през 342-341 г. пр.н.е.(както и през която и друга година от живота му), като полис от гръцки тип, по няколко много елементарни причини:

Първо – за една година, при положение на война, е било трудно да се създаде лагер за бойците, камо ли да се направи цял град.

Второ – Всички автори от времето на Филип, а и след него, са единодушни, че той не е възприел древноелинската култура. По тази причина е наричан “варварин” именно от почитащите тази култура. Помислете върху въпроса: Как, след като не е приел този вид култура, Филип II ще съумее да създаде град от полисен тип, характерен само за нея?

Трето – досега не е открита нумизматика, чрез която Филип II Македонски да се е опитал да остави спомен за евентуалното си завладяване на Пулподева.

Четвърто – липсват епиграфски паметници, които да потвърждават, че разглежданият владетел някога е стъпвал в града ни.

И Пето – но не най-маловажно. Историята все още е интердисциплинарна наука. Затова са необходими и сведения от археологията. Тук обаче спорове няма. Върху повече от шест хилядолетния тракийски пласт е положен направо Римският. Липсва елински, липсва македонски. Искаме да отбележим, че учените от БАН също са забелязали тази “малка подробност”. Как да си обясним факта, че ако Филип II е основал Пулпoдева или по-старата Евмолпиа, той не е съградил нищо, дори и в далечните околности на града ни?

Относно древни автори – като Тацит, Плиний Стари, Дексип, Помпей Трог и Амиан Марцелин трябва да посочим, че тези хроникьори са живели много след Филип II и не са познавали от лични наблюдения действията му.

Искаме да обърнем внимание на факта, че на споменатите антични автори не се гледа с необходимата критичност. Който и да прочете внимателно Помпей Трог и Амиан Марцелеин, и ще се убеди колко категоричен е изказът им. Това от своя страна свидетелства, че те са били убедени във верността на фактите, които предлагат.

В друга плоскост е сведението на Дексип:

“Градът Филипопол се намира на границата между земите на траките и македоните и лежи на река Хебър (дн. Марица). Казват, че негов основател бил Филип, синът на Аминта, по чието име бил наречен и градът. Скитите нападнали този най-стар и най-голям град и го обсадили…”

Анализирайки текста, веднага можем да посочим най-отличаващите го особености:

Първо – за основателя на града Дексип започва с несигурното “КАЗВАТ”. Оттук следва, че той не е убеден в това и не иска да се ангажира с подобен факт.
Второ – той категорично отбелязва “най-стария и най-големия град”. Тази категоричност е поднесена дори като възхищение. Независимо, че глаголите към текста са в минало време, те само ни показват, че авторът уважава точността, защото не ни поднася като очевидец нещо, на което не е бил свидете. Категоричността му от своя страна отхвърля като достоверна вероятността Филип II да е основател. Как би могъл най-старият град да е създаден само преди някакви си седем века от времето на Дексип?

И защото много хора все още не са добре запознати с някои световни класификации, дадени на града ни, ще отбележим един факт, който трябва да се знае от всеки пловдивчанин – ЮНЕСКО обяви Пловдив и Дамаск за най-старите градове, запазили местата си.


Що се отнася до думите на Тацит и Плиний Стари, ще обърнем внимание на една друга наука, която разглежда варианта “УПОДОБЯВАНЕ”.

Терминът Филипопол се отбелязва за първи път след Филип V (пребивавал в Пловдив между 200 и 197 г. пр.н.е.) в труд на Полибий (живял между 201-120 г. пр.н.е.). Той не споменава кой Филип е назован. Но, творилият три века след Полибий Тацит, тъй като се позовава на него, поставя по-известния Филип II за владетел, който, според последният автор, е дал името си на Пулпудева. Това уподобяване става, защото за Полибий не е нужно да упомене за кой точно Филип говори. За него е било немислимо да обяснява на съвременниците си, че Филип V е поставил името си върху града. Това е било всеизвестно на всички от това поколение.

Почти същото уподобяване се забелязва и при Плиний Стари, който дори погрешно поставя прозвището Понеропол върху Пулпoдева, вместо върху Кабиле.
Тук отново трябва да насочим вниманието към друга наука, каквато е езикознанието. Както се изразяват учените от БАН: “Вероятността Пулпoдева да е тракийският превод на Филипополис не е изключена така, както и Филипополис да е старогръцкият превод на Пулпудева.”

В случая сме длъжни да ви уведомим, че доскорошния превод на Пулпудева бе “Град около реки или блато”. Вече се разглежда и вероятността преводът да означава “Градът на кварталите (=фили)”.

Относно популяризирането на древната пловдивска история са нужни и сведения на автори като Демостен, Теопомп, Страбон, Йордан, Анна Комнина и много други. Всички те твърдят, че траките са създали града ни. Те са го градили дори по времето на римските гарнизони. Траките са останали наши предци така, както и древните българи.

От по-късни автори се разбира, че названието Филипополис е добило гражданственост и се е използвало предимно от чужденци, едва след римския император Филип Араб. Това е владетелят, който толерира християнството и го утвърждава като официална религия в най-стария и най-големия град в света.

Към сведенията, предложени до тук, ще представим и един важен извод на археолозите. Първият от симпозиумите, които признават разкопките (вече унищожени) в града Евмолпия, провеждани между 1975-1985 г., е Баденският. В него участват най-добрите европейски специалисти в областта на древните градове. Когато той се провежда в Будапеща, едно от заседанията му е преместено в Пловдив. На него се доказва, че Евмолпия е един от най-ранните градове от Източно-средиземноморски тип. Там вече се съобщава, че той е десет пъти по-голям от много по-младите от него Троя и Микена.

Десет години по-късно Институтът по Тракология при БАН, с тогавашен директор, покойният вече проф. Александър Фол, вземайки под внимание важността на същите разкопки, провежда Международния симпозиум “Филипополски седмици на тракийската история и култура” с тема “Появата на ранните градове и древнотракийския град Евмолпия върху Трихълмието”.

След посочената безпочвеност на твърдението, че Филип II Македонски е основателя на Пловдив, сред научните среди, на специалистите, поддържащи поднесената теза, започнахме да си задаваме два въпроса. Умишлено ли бе манипулирано общественото мнение като се поднесоха фактите само от гледната точка на учените, застъпващи идеята, че Филип II е основател на града ни, заедно с техните изводи?

Все ни се ще обаче вярваме, че и нашата гледна точка за създаването на Пловдив като град е изключително ценна за историографията. Но при това ни виждане остава открит другия въпрос – защо бе монтиран “паметникът”? Не ни се ще да вярваме, че става въпрос за много пари, защото популярно поднесено, появата на тази скулптура в града ни е все едно в Москва да поставят статуя на Хитлер, който също никога не е превземал руската столица. Мислим, че е крайно време да бъде демонтиран. Тъй като учени, които продължават да поддържат възгледа, че до времето на Филип II Пловдив няма град, защото е представлявал съвкупност от царски резиденции, тук е мястото да поместим, нужно е да поместим и виждането по въпроса КАКВО Е ГРАД. Ще предложим обобщеният възглед на изключително добрите специалисти в тази област В. Масон и В.В. Андреев Само словоредът при тези учени е различен, но не и фактологията:

„Град е – селище с население с поне около 5 хиляди души, масивни архитектурни градежи като крепостни стени, порти, кули, улици с каменна настилка, вкопани в скалите култови ями, изсечени и градени каменни стълби, храмове, аристократични дворци обособени квартали.” Трябва да посочим, че всяко едно от селищата, превърнали се впоследствие във фили, е притежавало тези изисквания. Това важи и за Евмолпия, и за Родопиада (=Родопида), и Кендрисос, и Орфида, и Каменица, и Пулподева, и всички останали.

За да се види по-добре вредността от този монумент, ще насочим вниманието върху част от други унищожени древни обекти на града ни. Така ще видите как година след година се орязва древността на Пловдив, като се приближава систематично неговото начало до времето на Филип II (едва IV в. пр. Хр.)

Преди няколко десетилетия, когато в ГРАДА НА ТЕПЕТАТА бе унищожен част от форума, за да се прокара път, малко бяха хората, които ги заболя за унищоженото наследство. И не защото пловдивчани не милееха за старините си, а защото повечето от тях знаеха, че при комунистическата власт, каквото решат управляващите, това става. По време на същата тази власт бяха унищожени и разкопките, извършени от Димитър Цончев на най-високия хълм в града – Джендем тепе. Независимо, че там бяха разкрити основите на една от най-древните християнски базилики, както и част от храма на Аполон Кендрисийски . Тогавашната власт заля археологията с бетон, правейки неизползваем басейн, и всичко приключи. Сринато със земята бе Ясъ тепе I, което археологът-праисторик Петър Детев подробно проучваше, като едно от най-старите неолитни поселища. Същото се случи и с един от другите разкрити праисторически обекти на П. Детев. От години една от базите на Археологическия музей, намираща се на ”Брезовско шосе” (Плоска могила: Ясъ тепе II; една от филите на Пловдив) бе оставена разбита и без контрол, от което се облагодетелствуваха най-различни хора, като по този начин завинаги се изгубиха следите на много от артефактите, които уж се съхраняваха там.

Унищожена бе и Римската баня с уникалния хипокаус, намираща се на ул. ”Георги Тертер” №1.

Най-древната синагога, открита на територията на България, и най-голямата за своето време, бе проучена като археологически обект също в Пловдив. Освен основите, при нея бе доста добре и в цялост запазена мозайката. Днес този древен духовен център също е в небитието, защото е цялостно заличен. Върху археологическите разкопки на бул.”Княгиня Мария Луиза”, срещу църквата “Света Петка – Нова”, където се намираше обектът, сега има само бурени и филизи, както и фургони на “чистотата” .

Наскоро бе разбито друго светилище в резерват “Старинен Пловдив”, което се намираше в южната част на ул. ”П. Р. Славейков”. Изследователската група на ИЗ “КОРЕНИ”, към която имам честта да принадлежа, описа и филмира този обект. Така мога да ви разкажа каква уникална изработка бе премахната от Пловдивската история. Става въпрос за почти триметрова наклонена скала, в горния край на която имаше възрожденска постройка. На източната скална част, по наклона, ясно си личеше релефно изображение на човешко лице с очи, вежди, нос, уста и уши. Под лицето, върху леко ерозирал конус имаше издълбана ямичка, символизираща човешки пъп или идеята за Плодородието. По цялата фигура личаха и изветрели от времето бои – предимно червена, охра и черна.

Освен това в основата на скалата имаше праисторическа идеограма за Отвъдния свят. Встрани от нея пък бяха маркирани стъпала от Символната връзка между световете. ИЗ ”КОРЕНИ”, използвайки старинен ритуал, даде на този култов център названието “ЛИЦЕТО НА БЕНДИДА”. Предполагахме, че под основите на къщата съоръжението продължава, но старата постройка бе съборена. Култовият център е унищожен, за да се изгради на това място някаква си нова безлична сграда. Ще направим бегло сравнение, засягащо археологията, с позицията на друга държава. “ЛИЦЕТО НА БЕНДИДА” има пълен аналог с камък от XII в., на който е изобразен викингският Бог Локи. Последният обаче и до днес се пази в Музея на изкуствата Орхус, Дания. Унищожаването на последните отбелязани обекти бе по времето, когато директор на АМ – Пловдив е Костадин Кисьов.

На милостта на времето са поставени източната порта с останките от антична римска болница в нейния регион, гробницата в квартал Филипово, останки от антични римски пещи със северозападния край на Цар-Симеоновата градина.

Унищожени са скали от източната страна на Трихълмието, със съответните непроучени праисторически знаци и релефи по тях.

Последните отбелязани деяния са по време, когато директор на АМ – Пловдив е К. Кисьов.

Тъй като темата, както бе формулирана, не би могла да се изчерпи като фактология дори в рамките на цяла конференция, с последния важен факт, който си набелязахме също като изключително ценен, ще се ориентираме към приключване.

По сведения на Анна Комнина, в източната част на заличеното, против нормативните актове, Марково тепе, е имало важен саркофаг. Заедно с всички съоръжения от този най-малък Пловдивски хълм и статуята на Херакъл, намирала се на Бунарджика, и за чието съществуване данни помества и Апостолидис, както може би вече се досещате, според названието на доклада, са унищожени.



Константин Каменов,

Интелектуално звено “КОРЕНИ”

https://www.eurochicago.com/2013/02/unishtozhenata-arheologiya-i-informatsiyata-koyato-ni-ostavi-tya/

БОГАТИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК СЪДЪРЖА ЗВАТЕЛЕН ПАДЕЖ (все още)

Ако научите добре българския език, ще можете да използвате всичките му богатства. Едно от тези богатства се нарича звателен падеж.

Редно е да се обръщаме към хората, употребявайки звателен падеж: „Иване, Бояне, Снеже, Светле“…

Изключително безлично е да им викаме: „Здравей, Иван!“, „Как си, Снежа?“, „Къде отиваш, Боян?“

Не ви ли звучи сковано, грозно?

,,Какво се случва, Светла?" – Колко по-българско и леко е: ,,Как си днес, Светле?"

Спомнете си прощалното писмо на Ботев: ,,Мила ми Венето, Димитре и Иванке..."

Уважавайте езика си – той е един от най-богатите и е толкова красив!

Тракия и география на племената и родовете

Първо да отбележа че това за древност, античност и фантастики преди новата ера са тъпотии, но зад тях както и за всеки топ масонски "фантастичен" сериал, книга или филм се крие тоталната истина. Историята ни е много, много по-кратка и тези племена са на има няма малко над 200 години и са си живи до ден днешен, така че това е реалната етно-племенна карта на "България". И всички фолклори, песни, танци, носии, "кукерни" маскаради ясно поставят границите на тази карта.

Ше ви отчая, че ме познавате "много добре", какъв съм платен антибългарин! Всичко на Балканите са траки, чат пат илирийци и много малко скити. Ще ви отчая и че съм против "българо"-мизийците, точно обратното е. Но си имам План, да отсея немския биоробот от родният тракийски човек.

Колкото до така "мразената" от мен мен Северна част на синтетичната ни родина, хич биля не е така. И не са мизийци, а гордите трибалти на северозапада, който германците унищожиха, а американосите изкупиха... но стига прикаки, колко обича всички фалшиво наречени "българи" ще ви обясня, много подробно в друг материал, и ако разберете този толкова кратък и като за глупендъри. Иначе аз обичам не само северняците, но и даките във Влахия, и сърбите, албанците, всички, защото са моят род. И не - няма да видите такъв шовинист като мен, който знае и борави с логика и факти и има интелекта на предците ни, ферментирал в Хиперборея и без нито една ваксина.

Та ето какво...

Ако наложим картата на античните племена върху административната карта на съвременна България за 2026 г., ще видим поразително съвпадение между древните териториални граници и днешните регионални центрове. Тракийският етногенезис е буквално „вграден“ в географията на нашите градове.
Ето как се разпределят съвременните градове според античния им племенен произход:
1. Южна България (Ареалът на Одриското царство и Родопите)
Това е ядрото на тракийската държавност и най-високата концентрация на златни съкровища.

Пловдив (Филипополис/Евмолпия): Градът на Одрисите и техните предци бесите. Той е бил културното и политическо сърце на Тракия.
Стара Загора (Берое): Територия на Одрисите. Регионът е бил известен с огромното си земеделско богатство и металургия.
Ямбол и Сливен: Разположени в сърцето на Одриската държава. Близо до Ямбол е била столицата Севтополис (сега под яз. Копринка).
Хасково и Кърджали: Територия на войнствените Беси и по-късно на Одрисите. Това е районът на големите мегалитни светилища като Перперикон.
Смолян: Дълбоко в сърцето на Родопите, родината на Бесите – пазителите на прорицалището на Дионис.

2. Югозападна България (Трако-Илирийски и Македонски ареал)
Тук племената са били известни със своята независимост и добив на злато и сребро.

София (Сердика): Градът на племето Серди. Те са били келтско-тракийски микс, изключително упорити и самостоятелни.
Перник: Територия на племето Агриани. Те са били елитни воини (лековъоръжени пелтасти), които са били най-верните съюзници на Александър Македонски в походите му.
Благоевград и Сандански: Тук са живели Медите (племето на Спартак) и Синтите. Територия с много силно македонско влияние.

3. Северна България (Ареалът на Мизите и Трибалите)
Това е връзката със Средна Европа и Дунавския басейн.

Видин: Територия на мощните Трибали. Те са били толкова силни, че са победили армията на Филип II Македонски.
Русе и Плевен: Ядрото на Мизите. Този регион е бил мостът между тракийския свят и народите на север от Дунав.
Велико Търново: Районът е бил обитаван от Кробизи (подплеме на гетите) и мизи. Хълмовете на Царевец имат тракийски селищни пластове хилядолетия преди Асеневци.

4. Североизточна България и Черноморието (Трако-Скитски контакт)
Тук е „Малка Скития“ и най-голямото смесване между уседнали траки и конни скити.

Силистра (Дуросторум): Територия на Гетите. Това е регионът на „безсмъртните“ воини на Залмоксис.
Шумен: Сърцето на гетската култура. Близо до Мадара и Свещари – там, където тракийските царе са били погребвани в огромни каменни гробници.
Варна (Одесос): Пресечна точка на Гети, скити и гръцки колонисти. Тук е намерено най-старото злато (Варненския некропол), което доказва, че цивилизацията в региона е много по-стара от елинската.
Бургас: Територия на племето Астаи (едно от най-близките до Византия племена). Близостта до Странджа и Сакар ги свързва с най-древните мегалитни традиции.

Обобщение на картата:
Ако погледнете днешните българи:

Шопите населяват земите на сердите и агрианите.
Тракийците (от Пловдив до Ямбол) са наследници на одрисите.
Добруджанците са наследници на гетите и скитите.
Родопчаните носят кръвта на бесите.

Тази карта показва, че България не е „създадена“ в 681 г., а е политическо възраждане на един много по-стар, автохтонен организъм, който винаги е имал тези градове за свои опорни точки.

Допълнения! Аз съм точно Севтополис и Кабиле чадо, центърът на одриското царство, ако се питате отде съм. И ако не сте кухи, някой ден ще ви направя снимков мой анализ за лъжата "Кабиле" но си трябват много лайкове, споделяния и коментари. Макар, който трябва и ме познава, има достъп до мои видеа и апокрифни публикации и снимки от поне 5 години.

Иначе комунягите които са немско-руски ашкенази сволочи първото което направиха в сърцето на Тракия е да потопят Севтополис - столицата на баш Тракия в някакъв скапан яовир, наречен "Георги Димитров"! Натам окупаторът от Москва построи хилядни окупационни войски и поделения в Сливен и Ямбол, а още по-натам НАТО си базира всички окупационни войски пак в одриското царство. Израснал съм с ревовете на съветски танкове и воят на съветски самолети, които умишлено демонстрираха страх и сила навсякъде в Одрисия.

Кое е вашето племе?