УСМИВКИ ОТ СТАРИТЕ ЛЕНТИ - Светът като ферма за дегенерати

„Дейвид Камерън е щял да прави орален секс с мъртва свиня!“

Това изкрещя от заглавие цюрихският вестник „Blick”. Надзаглавието беше съвсем изразително:

„Какво прасе!“

Същото твърди в новоиздадена биография на британския премиер нейният автор лорд Ашкрофт. Той е бивш заместник-председател на Консервативната партия и познава торите отвътре, от кухнята и тоалетната.

„Твърденията, които най-силно карат челюстта да увисне, датират от времето, прекарано от г-н Камерън в Оксфордския университет“ – писа един от коментаторите в британския „десен“ печат. – „Книгата разкрива „скандална церемония за посвещаване“ в Обществото „Пиърс Гайвстън“,аристократичен клуб за вечери, по време на които г-н Камерън „е вкарвал свои интимни анатомични части“ в устата на мъртво прасе.

Твърдението е направено от „уважаван оксфордски свидетел“ и член на Парламента, който освен това заявява, че дори съществува фотография на това извънредно събитие, която се съхранява в частни ръце.

В отговор, приятели на министър-председателя отбелязват, че той не е бил член на общността. Нещо, потвърдено от няколко души, учили по онова време – средата на осемдесетте – в Оксфорд.



Един от тях е Тоби Янг, журналист в „Telegraph”, който е проучвал студентското минало на г-н Камерън, и не е открил никакво доказателство за инцидента с прасето. „Мисля, че това е плод на нечие въображение“ – заяви той.

Все пак действителните факти по случая могат да се окажат по-малко важни от дебата във връзка с твърденията в книгата. Линдън Джонсън, бруталният тексасец, който наследи Джон Ф. Кенеди като президент на САЩ, призна, как е заповядвал на своя екип да разпространява напълно фалшиви слухове, че неговият съперник е правил секс с прасе. Защото „искам да накарам този кучи син да го отрича“. И така да насочи общественото внимание към мълвата.

Съществуват предположения, че лорд Ашкрофт е постъпил по сходен начин в случая с г-н Камерън. Но резултатът може да се окаже същият.“

Ето го жилото на пропагандата. Сигурно най-много боли, когато идва от своите. „Десните“ замълчаха. Което навежда на усещането за умисъл. Знаете, че не съм почитател на Дейвид Камерън, както и на никой друг политик на земята.

Дали не последва „смяна на местата“, както в онази нашумяла комедия с Еди Мърфи, продуцирана от покойния Еърън Русо? „Левият“ пролейбъристки всекидневник „The Guardian” се хвърли като Александър Матросов върху амбразурата със стрелите на позора, за да брани… основния политически противник на партията.

Някой си Том Фипс, автор на изданието, не закъсня да си послужи с обичайното в комунистическата пропаганда – „конспиративните теории“. Реши да изкара работата „изцяло от фронта на „тайните общества“, кичещи се с привилегии, взети назаем от лустрото на традициите на висшите…



Дейв [Камерън] беше просто студент, а всички вършехме такива неща. [Какви? Орален секс със заклано прасе?] Аз веднъж откраднах пътен знак. Това е Оксфорд, такива неща стават, забравете ги. Независимо, че тези излияния са явни безсмислици, те ще свършат работа. В дългосрочен план епизодът няма да навреди на Дейв. Този тип хора, които от Ийтън отиват в Оксфорд, включват се в Клуба „Булингтън“, и участват в забавите на „Пиърс Гайв“, не са като вас и мен. Те са специални и ще вършат, каквото пожелаят, за да постигнат своята отредена съдба. Такава е неизговорената теза на британската класова система.“

Мнение на… „левичар“?! Странно. Един вид, който е от висшето общество, независимо от закона и нравствените правила, е свободен да прави, каквото му хрумне. Да си спомним за формулировката на Виктор Юго:

„Всяка дъщеря на лорд е лейди. Останалите английски момичета са мис.“

Дали зад кампанията не се крие някой съвременен, английски Линдън Джонсън?

„В понеделник [21 септември] Джордж Осборн, канцлерът, отбягна да отговори на въпроса, доколко твърденията на Ашкрофт са навредили на министър-председателя.

„Добре, не съм виждал тази книга“ – каза Осборн, ехидно ухилен, по време на пресконференция в голямата зала на приемната на Комунистическата партия „Диаоутай“ в Пекин, Китай.“



Действителния премиер на Обединеното кралство беше на делово посещение при своите китайски партньори, а защо не и повелители. Ако преди тридесет години някой ми беше казал, че британски консерватор, облечен са върховна власт, ще обикаля комунистически Китай за обмяна – по-скоро за възприемане – на „челен опит“, щях да помисля, че има висока температура. Джордж Осборн направи тъкмо това. Посети един от размирните райони на най-многолюдната държава. А накрая поиска китайски инвестиции и съдействие за изграждане на… ядрена централа в английското графство Есекс?!

„Въпросът е, доколко авторитарен Китай може да заслужава доверие или морални, почтени акционери във Великобритания, едва ли ще бъде обсъден.“

Консерватизъм, либерализъм… Сега всички са социалисти!

Ако си спомняте, през лятото имах шанс да покажа, как и офицерите от КГБ се юрнаха да отричат, че премиерът на Нейно величество е бил вербуван от тях. И „без да искат“ го изкараха… педераст! Цялата история представлявала „закачка между веселяци“. „Обратни“ – в СССР ги преследваха като фашисти едва ли не – „се опитали да го забършат“?! „Опитът“ продължил цели три седмици и то из луксозните курорти на черноморския курорт Ялта. (Вижте илюстрацията.)



Редовите граждани на „страна огромная“ можеха да го видят само на илюстрована картичка. Камо ли да си организират гей-забави и то толкова ненаситно дълго…

По думите на Камерън, на въпрос по темата бившият руски президент и настоящ министър-председател, евреинът Дмитрий Медведев, отговорил, заявявайки: „Съвсем сигурен съм, че Дейвид би станал много добър агент на КГБ. Но в такъв случай не би могъл никога да стане министър-председател на Великобритания.“

Защо? Някой от „Лубянка“ щеше да го предаде ли? Или двете страни и техните служби работят съвместно като железен юмрук на партията – комунистическата? Пък и заглавието на публикацията противоречи на съдържанието. Според него „Русия е уловила на въдицата британския министър-председател заради твърдения за вербовка от КГБ.“ Нали ченгетата уж отричат? Как така го държат на въдицата? Не ви ли намирисва?…

Лондонска журналистка, учила в ГДР, и от личен опит отлично запозната със системата на тоталния шпионаж и вербовки, квалифицира обясненията на самия Дейвид Камерън из ялтенските кръчми и плажове като „забавен анекдот“. И не загатна, а почти в прав текст разясни, че няма как премиерът да е бил изпуснат от съветските майстори на плаща и кинжала от централата на „Лубянка“.

Гадост! Повсеместна дегенерация! Нов световен ред на изчадията!

Цялата помия, с която обилно заливат наемателя на „Downing Street” 10 в Лондон, е чудесна задявка за отвличане на вниманието от важните проблеми. Колкото по-мръсна и недостойна, толкова по-ефикасна. Sub sole nihil novi est – нищо ново под слънцето.



„Panem et circenses” – „хляб и зрелища“ – присмял се на тълпата римският сатирик Ювенал през първи век.

Не че Камерън не заслужава „свинската“ кампанията. Ама чак такава. Пък и моментът е точно избран, а механизмът за производство на гнусотии – добре курдисан. Може би Обединеното кралство ще отвори портите си за повече бежанци? Или има нещо друго? Цялата дандания, „докато Джордж Осборн е навън, в Китай, където тъкмо осигурихме важни пазари за нашето свинско и за материали за разплод на прасета (не се майтапя)“ – защити премиера пак лейбъристка вестникарка.

„Създанията отвън се взираха от прасе в човек и от човек в прасе, и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да кажат, кой какъв беше.“

Превърнаха човеците в животни. Обратното май също е валидно.



„Малките мръсни тайни в сърцето на нашия елит може би изобщо не свършват с тази“ – тъжно заключи цитираната „лява“ авторка.

Никой не коментира повсеместната дегенерация, обхванала човечеството. Рибата мирише от главата…

„Всички тези дегенерати се чувстват „богоизбрани“, „елит“ (мания за величие).Но едновременно с това те се усещат „гонени“ и „преследвани“ (мания за преследване). Но нали „манията за величие“ и „манията за преследване“ са родни сестри?“

Как ги държат и им дърпат въженцата? С това започнах.

„Незаконно ли е да правите секс с мъртво прасе?“ – съвсем сериозно запита английски журналист. И подири отговора: „Според параграф 69 от Закона за половите престъпления от 2003 година лице извършва престъпно сношение с животно, ако

(a) преднамерено извършва акт на проникване със своя пенис;

(б) онова, в което прониква, е вагина или анус на живо животно.

Тъй като въпросното животно не е било живо, нито неговата вагина или анус, в които е проникнато, ще излезе, че не е било възможно извършването на никакво престъпление, съгласно закона от 2003 г.“

Точка. The case is closed! Казусът е приключен!

Ала деянието, ако е извършено, е сторено преди 2003 година. Обаче „there’s a law for the rich and a law for the poor”. Пише ЗаКон. Не пише ЗаЛъв…

Такива повредени, некачествени марионетки ви ръководят. А повелителите им се разпореждат с тях, като с добичета. Струва ви се, че прекалявам?



„Във Великобритания властта зависи от манипулациите на богатите хора“ – писа тези дни Роб Фейхи. – „Господството, налагано над британските елити, е основано върху доверие и преданост. И върху взаимния страх от това да бъдат изложени на светло.“

Къде другаде е различно? 

http://diagnosa.net/

УСМИВКИ ОТ СТАРИТЕ ЛЕНТИ - Спорт: просто бизнес, за затъпяване на гоите

Тези неща ставаха и ги знам,
защото ми го казаха по телевизията




Новият президент на ИААФ – Интернационалната асоциация на лекоатлетическите федерации – Себастиян Коу, и „сър“ при това, зае позата на Роденовия „Мислител“. (Изплагиатстван от древнобългарска статуетка, което единствен показах в телевизионното предаване, носещо названието на тази медия.) Тъй като, олимпийският шампион знае отлично: „Разровиш ли го, ще мирише. И ще свърди като отрова.“

Твърде трудно ще обясни, как с крехката си физика постигаше онези шеметни резултати, които му осигуриха рицарското звание. Може би ги дължи на изумителните си шпайкове със специални бутони? Ама нали и те уж са „под контрол“…

Сър Себастиан и уж подопечната му федерация извадиха Русия от всички състезания. Включително – и от олимпиадата в Рио де Жанейро идущата година. Дали?

Вярно посочи Саймън Дженкинс малко преди наказанието:

„Руснаците ще отидат в Рио следващата година. Каквото и решение да изникне от срещата на Интернационалната асоциация на лекоатлетическите федерации (ИААФ), руснаците ще отидат на Олимпийските игри през 2016 г. Ако спортните „звезди“ мамят, ги отстраняват. Ако спортни страни мамят, биват отстранявани. Но когато всички мамят, какво да се направи? Отговорът е: да се паникьосвате, да лъжете и сетне да замитате следите си.

Ако има поне едно нещо, което руснаците знаят за международния спорт, то е, къде другите крият своите скелети. Изключете руснаците, и цялата мрачна постройка ще се срине с гръм и трясък. Британецът лорд Коу, новият президент на ИААФ, чиято централа е в „добре известния лекоатлетически център Монако“, заяви, че не знае нищо за допинговата сага. Действително, той твърди, че научил от медиите. Докато медиите и собственият следовател на ИААФ Дик Паунд разкриват обратното.

Коу прекара осем години като вицепрезидент на ИААФ под ръководството на човек, когото нарича „духовен“ учител – Ламин Дияк, който сега е разследван от полицията за огромна и масова корупция. А Коу не е знаел нищо за нея? Ако не е знаел, значи е трябвало да знае. Като високоплатен консултант на “Nike” и изпедепсан чиновник, на „ти“ с кухнята на вертепа, дали той може да бъде човекът, който да изчисти задръстените Авгиеви обори на леката атлетика?



През годините олимпиадите, колоезденето, фигурното пързаляне, бейзболът, футболът и леката атлетика – всички те са засегнати от допинга и/или – от финансови скандали. Най-големите неприятности произлизаха от интернационалните управителни тела, които наблюдават и ръководят тези спортове. В чиста проба конфликт на интереси те също организират и извличат приходи от фестивалите на шовинизма, които сега минават за световни спортни състезания. От тук скандалната цена на игрите в Атина, Пекин, Лондон, Южна Африка и сега в Рио.

Тези ексцентрични бурлески са поощрявани от един космополитен бюрократичен елит, който насърчава истерията около това, кой ще „спечели“ правото да бъде домакин. През 2005 година Великобритания трябваше да плати 500 000 лири стерлинги „хонорар“ на Международния олимпийски комитет само, за да й бъде позволено да постави кандидатурата си (забрави да прибави подкупите). Сега неправителствени кандидатури са забранени поради страх от скъперничество. Единствената съвременна олимпиада, от която не бяха спечелени пари (за МОК) беше онази, за която нито едно правителство не прояви желание. И игрите бяха проведени като частни – в Лос Анджелис през 1984 г.

Ето как спортовете de facto биват национализирани и финансирани, за да се печели. Британските плувци бяха наказани финансово от Дейвид Камерън заради слабото им представяне през 2012 г. Жест, напомнящ „романтизма“ на някой груб диктатор. Малко чудо ли е, че натискът да се мами е гигантски. А маменето, както в Русия, така и в други засега необявени държави, също може да бъде „национализирано“.

След малко ще се включа по-сериозно с личен опит и коментари. Не бива да пропускаме миналогодишните зимни олимпийски игри в Сочи, за които Путин, Владимр Владимирович, и неговото най-близко обкръжение похарчиха около 40 милиарда евро. Повече и от Китай! Бедите на кремълския пишман господар тръгнаха от там. Не се издължи на някои, на които трябваше. Въпреки че не това беше основната причина. Просто послужи като повод.

И още нещо. Познато ли ви е името Майкъл Фелпс? Как се „завоюват“ седем златни олимпийски медала в плуването само на едни игри? И на общо… 22, с 18 олимпийски тили! С филия, намазана с мас ли? Ами да изпратим Б.Б. в Рио. Белким повтори Таня Богомилова…



Фелпс отпердаши обратния евреин Марк Шпиц – също „чист“ от допинг, колкото Иван-Абаджиевите щангисти…

Освен това нищо не е изобретено в Русия. Даже електрическата крушка и радиото. Учехме съветска пропаганда. И Маркони не е авторът на the wireless – безжичния приемник на звукови вълни. Никола Тесла е, ала това е друг разговор…

Докато на земята се дърляха, в „Звездното градче“ усилената подготовка на поредното космическо трио вървеше към своя край. Допуснаха екип на Рупърт-Мърдоковата телевизия “Sky News” да снима в Байконур. Понеже единият от триото е британецът Тим Пийк. Другите двама са американец и руски командир.



How come? Как така? Възможно ли е Путинов поданик да командва „свободни граждани“ на Обамова Америка и Елизабет-Камерънова Британия? Вот вам мировая конспирация или here it is a world conspiracy theory. Да де, ама световна конспирация на живо! Ха сега.

Долу се ругаят. Не, не се пердашат помежду си, а нападат други страни и народи. Избиват милиони, опустошават цели региони. Сетне ги „възраждат“ и „възстановяват“!

Те са като екранните каубои – работата им никога не свършва. Винаги помагат на доброто, за да надделее. Happy end. И това ги прави герои в очите на зрителите. Нищо, че истината е различна – в живота непременно се стига до гѐпи end…

Откакто съществуват залагания, няма чисти спортни състезания. Когато през трийсетте комунисти, нацисти и социаллиберали превръщат спорта в измамна надпревара „между различните обществено-политически системи“, работата съвсем се оттича. Не го ли знаете?



Спортът беше обект на държавна политика, понеже служеше на режимите. При милиционер-социализЪма безспирно излагаха на неговата витрина постиженията и протагонистите му. Днес, уж след „промените“, уредиха тези предмети на сталинизма и живковизма с персонални пенсии – май-два пъти тавана – максимума.

Аз бих ги прекарал през каторгите. А после щях да ги оставя на социални помощи. Да видят как чичо на село или бате в завода са бъхтили цял живот. Смазаната интелигенция не се беше преработила. Но я унижаваха за подаяния, колкото доходите на чистачките. Гръмко наричайки ги „трудови възнаграждения“.

Докато те, „спортните герои, донесли слава на социалистическата родина“, полагаха усилия десетина години. Това беше съпроводено с екстри, за които редовият нашенец не смееше и да помечтае: Обикаляха света, получаваха апартаменти и автомобили без ред. Някои шофираха мерцедеси и волги… Лежаха на лаврите си като червени патриции от подножието на болшевишкия Олимп.

Да де, ама аз не съм вие…

И така, в навечерието на „промените“, през лятото на 1989 г., у нас беше проведена поредната Спартакиада на дружеските армии. За първи път – с участие на състезатели от натовски държави. Многозначително!

Мой колега и близък беше шеф на пресцентъра.Безработен, не страдащ от дефицит на време, се отбивах при него. Хем да си похортуваме, хем да науча нещо ново.

Един ден той ми показа списъците на западните участници. О ужас! Французи, италианци, белгийци и т.н. бяха възприели родения в СССР и наложен тук модел – елитните спортисти да бъдат… военизирани. Говоря за спортове извън напълно професионализирания футбол. Тогава дори баскетболисти, волейболисти и прочие бяха с униформи.

Нямам представа – не ме е интересувало – дали сър Себастиан е имал военен или милиционерски чин. (Жан-Клод Кили се водеше униформен митничар.) Струва ми се, че бях първият и май единственият, добрал се до Примо Небиоло, който от 1981 година оглавяваше световната федерация. Не друг, а той я превърна от аматьорска формация в машина за пари – за много големи далавери и суми. Но допингът го беше изпреварил.

Още през петдесетте съветските сестри Ирина и Тамара Прес предизвикваха съмнение в женствеността си. И не само те. Не забравяйте, че официалният допинг-контрол на олимпийски игри започна през 1976 година в Монреал. Пробата беше направена – оттук-оттам – четири лета по-рано в Мюнхен. А най-големите успехи във всички спортове се постигат само с допинг. Някой съмнява ли се в това?

Защо не ги хващат? “It’s only business” – „това е само бизнес“, гласеше прословута реплика във филм за измислената мафиотска фамилия Прици. Най-могъщите финансово и политически държави използват стимулиращи средства, които още не са попаднали в забранителните списъци. Те са биз-бизе с фармацевтичните концерни, които, на свой ред, чрез корупция, държат в ръцете си шефовете на допинговите лаборатории и на съответните международни спортни федерации. Няма как да речете, че еврейчето Йозеф „Сеп“ Блатер беше първо. Самият Примо Небиоло падна от най-високия трон в „царицата на спортовете“ след разследване.



Разговарях с него в стаята му в парк-хотел „Москва“. Леглото беше неоправено. Въздухът – наситен с миризма на телесни изпарения и газове. Все още сънен, торинският дебелак откровено ми призна: Леката атлетика вече е бизнес. Като член на Международния олимпийски комитет – разбирайте интернационалната спортна мафия – Небиоло беше близък с главния зет Иван Живков „Батето“, по-късно изгорял в подобна афера. „От ума си тегли“,[11] е постановил писателят-класик. Коньовичарчето с моминско име Славков не блестеше с особени интелектуални заложби и качества…



Та думата ми е за това, че на земята големите уж се дърлят, а в космоса се прегръщат и бачкат заедно, като свит юмрук. Пак юмрук, нали?

Не се ли интересувате, поради що никой не коментира тази политическа аномалия, ако мога да използвам този израз? Как така Русия и Франция пердашат заедно Ислямска държава? Военните им действат в синхрон. Но санкциите срещу Москва не падат?! Що за „сътрудничество“? Путин да не е мазохист?

Всичко е игра. Мислете, дявол да го вземе.

Вижте как ни мамят и то на всички фронтове, според приетия милитаристичен език. От правата на човека и тяхното гарантиране и съблюдаване, до нещо, което изглежда второстепенно, забавлени, каквото уж е спортът. Но всъщност е гигантски бизнес, в който участват корпорации и организации от какви ли не сфери. Помислете за храната, облеклото, лекарствата и средствата за възстановяване на спортистите. Сетне – през съоръженията и уредите за спортуване. Накрая стигнете до организацията на състезанията, транспорта и медиите – до прословутите телевизионни права.




Многомилиардна далавера!

„През 1982 г. ИААФ заряза традиционното схващане за аматьорство и през 1985 г. създаде обезпечителни финансови фондове за лекоатлетите. Пътят към високите постижения беше отворен за по-големи групи от изключително талантливи спортисти. Постоянно, без отклонения, бяха провеждани промени от така наречия аматьоризъм кък финансово мотивирани и осигурени атлети, състезаващи се за най-високите резултати. И това развитие продължи с въвеждането на веригата от състезания за наградата на ИААФ през 1997 г. За първи път в историята на състезанията на ИААФ федерацията предлагаше награден фонд на успелите лекоатлети.

Развитието на науките, приложими в спорта, подобриха екипировката и въведоха нови техники и методи на тренировка и надпревара. Даже доведоха до още по-големи промени в този спорт. Тъжно е, но на този етап медикаментите, подпомагащи постигането на високи резултати, също се прочуха. Като застрашиха моралната канава на спорта, както и здравето и живота на младежите.“




Такова е наследството на Примо Небиоло – първо парично, последвано от скъпоценно. Имаше верига с многомилионен награден фонд в долари. Сетне – „Златна лига“, която стана „Диамантена“. Но такава беше „повеля на времето“, според израза на другаря Тодор Живков, който не беше негов, а на придворните му речописци.

Кой може да избяга сам от това?

Човекът е устроен така, че иска да гледа, да слуша и да чете най-доброто. Кой помни вторите в спорта?

Не ми пробутвайте брътвежи за хуманност. Искате върхови постижения? Заповядайте – спортистите са съвременните гладиатори. Никой не ги кара насила. По-рано – да. Сега сами правят своя избор. Затова следва да бъдат оставени свободно да зобат, да се състезават и да умират. Тяхна работа.



Ако имах власт, щях да постъпя така. Но не бих допуснал отпускането и на една стотинка от държавния и общинските бюджети за професионалния спорт. Щом като е занаят, да му дирят колая. Както производителят – суровините, машините, работната ръка, а накрая – пазарите.


Народните пари трябва да отиват за здравеопазване. Спортуването е съществен дял от него. Но не за върхови резултати и класиране, а заради самото движение. Състезания на училищно или квартално равнище – да. Само че без парични или материални стимули. За честта на училището, махалата. Нищо повече.

Не, има още: непременно увеличаване на времето за физическа култура и спорт на децата и юношите – от градините до края на гимназиалното обучение. Който иска гладиаторски битки – да си ги търси. Има право да открива и вербува мераклии. Да ги подготвя и вкарва в надпревари. Но със своите пари, не с тези на народа.

Така мисля аз. Не удрям с юмрук, твърдейки, че непременно съм прав.

Светът се движи към своята неприятна, да не река – отблъскваща унификация. Жителите на земята губят своята свобода, но не предприемат нищо, за да спрат процеса.

Става дума за онова, което вършат с нас, а ние се държим съвсем като гои – добичета.

diagnosa.net/

УСМИВКИ ОТ СТАРИТЕ ЛЕНТИ - на всички нива на държавното управление на САЩ

       

Колективните права ще имат предимство пред онова, което през осемнадесети век нарекоха Права на Човека

      

„Драги господин Алексис или Алексиев,
С настоящето ви уведомяваме, че сме получили вашето известие от 1 май 2015 г.“

С този вежлив тон начева отговорът на Службата на върховния комисар по правата на човека към Организацията на обединените нации до моя чудесен приятел Благой Алексиев, който в Калифорния е Брайън Алексис. (Вижте илюстрацията.) Той подири съдействие от тази световна агенция, във връзка с дългото и постоянно нарушаване на неговите права като гражданин на САЩ. Фактически американската съдебна система – „най-демократичната“ и „най-справедливата“ на земята – му отказа правосъдие. Не съвсем и окончателно. Но в значителна степен и за повечето изумителни, невероятни щети, които му бяха нанесени от агенти на КГБ, действащи на територията на Калифорния и в целите Съединени щати.

Химик, университетски преподавател, изобретател, в САЩ Благой Алексиев има регистрирани патенти за лекарства на природна – билкова – основа. Създава компания за тяхното производство. Полага огромни усилия и напредва. Това го изпраща в горната част на средната класа, където състояние от няколко милиона долара не впечатлява особено хората. След което му нанасят удар.

Защо, е тема, на която няма да се спирам сега. Изяснихме я в поредица от телевизионни предавания.



Истината е, че Благой стана жертва на сериозно терористично покушение върху живота и имуществото му. Постепенно, безмилостно и упорито са го отравяли с обеднен уран. Почти всичко материално, което е постигнал с ума и труда си, е ограбено. Но за разлика от офицера от КГБ-ФСБ Александър Литвиненко, който умря от подобно поражение, Алексиев оцеля. Как – също е тема, която всеки може да намери в архива на телевизионната версия на „Диагноза с Георги Ифандиев“ в YouTube.

„След като обсъдихме внимателно съдържанието на вашето заявление, с искрено съжаление ви уведомяваме“ – продължава писмото от съответния орган на ООН, с което започнах, – „че Службата на върховния комисар по правата на човека към Организацията на обединените нации не е в състояние да ви помогне по проблема, който повдигате, поради следните причини: (Вижте илюстрацията.)



Комисията по човешките права не може да проучва индивидуални връзки, отнасящи се до нарушаване на Международния пакт за гражданските и политическите права (МПГПП),[2] докато и САЩ не станат страна по Протокола за неговото прилагане (ПП). Съединените американски щати са държава, която не е станала част от Протокола за прилагане.

Комисията против изтезанията не може да проучва индивидуални връзки, отнасящи се до нарушаване на Конвенция против изтезанията,[3] докато съответната държава не подпише необходимата декларация по Член 22, с която да признаят правото на Комисията да получава и обсъжда жалби. Съединените американски щати не са направили такава декларация.

Надяваме се да разберете, че макар да приемаме вашите причини да се обърнете към нас, съществуващите процедури изискват, преди да продължим с проучването на заявлението, да бъде установено със сигурност, дали определени предварителни критерии са изпълнени.“

Схванахте ли? Колкото и формален да ви се стори отговорът на Службата на върховния комисар по правата на човека към Организацията на обединените нации, той е неизбежен. Оказва се, че Съединените американски щати, които непрестанно нахлузват мантията на световни ментори по спазването на правата на човека по целия свят – съвсем избирателно впрочем – не са подписали нито един документ, отнасящ се тъкмо до това!

Признавам, не знаех за това архилицемерие. То е едно от най-грозните и отблъскващите неща, с които животът ме е сблъсквал извън личните ми схватки със системата.

Предстои ви, ако желаете, да се запознаете с противната мутра на репресивната държавна машина от времената, за които се заблуждавах, че са били справедливи. Наричат ги маккартизъм. Но дори да приемем, че намеренията на сенатора Джоузеф Маккарти са били почтени, а самият той – искрен в убежденията си, методите, с които са си служили, не са се различавали особено от тези на НКВД и ДС.



В борбата против проникването на комунистически елементи и срещу съветските агенти са били повдигани необосновани обвинения в „национално предателство“ и „подривна дейност“. Колко познато звучи за моето и близките поколения!

Хора без вина са били превръщани в доносници. В Сталиновия СССР всяко набеждаване в нещо извън „генералната линия на КПСС“ – изказване или действие, даже жест – беше смятано за антисъветска дейност. То незабавно водеше към арестите на НКВД, после МВР и КГБ, а след тях – към концлагерната империя ГУЛаг. Докато в САЩ всяка проява на мислене, различно от това на управляващата върхушка при двама еврейски президенти – първо при Хари Солъмън Трумън, а след това при Дуайт Дейвид Айзенхауер – към Комисията за антиамериканска дейност на Конгреса. За отказалите да й се подчинят, квалифицирано с евфемизма „сътрудничат“, към веригата от затвори.

Точно така са вербували Роналд Рейгън. Случайно или нарочно попаднал на левичарски събрания, му извили ръцете. Той подписал и станал агент на ФБР. Като председател на професионална гилдия на актьорите – профсъюзите са социалистическо творение – той е предал не един и двама свои холивудски колеги.Неговата зависимост, съчетана с конформизъм, го отведе в Белия дом.



Сега, когато знам толкова много (и пак нищо не знам), разбирам почти пълното покритие на използваните технологии и инструменти за обработка на човешкото съзнание, прилагани в Съветския съюз и в Съединените щати.

Предлагам ви откъс от художествено пресъздаване на онази епоха. Той на пръв поглед изглежда изграден по случая с Рейгън. За разлика от президента, героят на киноразказа успява да съхрани достойнството си.



Главното действащо лице във филма е холивудски сценарист. Катастрофира с автомобила си близо до малко градче и получава амнезия. Външно поразително прилича на местен младеж – Люк, войник, който спасил осем свои другари в битка през Втората световна война. Обаче изчезнал безследно. И чудо – осем лета и половина по-късно се… завърнал!

Доста дълго героят на Джим Кери, който според банкянската генерал-премиерка, инж. д-р пожарникарката Б.Б., е… държавен секретар на САЩ, наистина не знае, че е друг човек. Не помни нищо от миналото си – нито истинското, нито това на изчезналия войник. Възражда от пепелта семейното кино „Маджестик“. Даже се влюбва в неговата годеница. Към края разбира истината.

Малко след това в градеца пристига кортеж от автомобили, по размери – досущ като тукашните – преди и сега, с представители на Комисията за антиамериканска дейност и агенти на ФБР. Ще видите какво става от този момент насетне.

Финалът е забележителен. Той издава похватите на фалшиво героизиране, двуличието на системата и лицемерието на нейните протагонисти. Освен това обяснява донякъде продължаващото – например казуса на Благой Алексиев, който като Брайън Алексис е преследван от агенти на ФБР. Днес, в съвременна Америка.



Както твърди сам той – под влияние и в пълно сътрудничество на агентите на недокоснатото КГБ, които са на всички нива на държавното управление на САЩ и са недосегаеми.




А вие отворете съзнанието си, освободете се от идеологическите наслагвания, и гледайте.

vimeo.com/14691189

vimeo.com/146911927

Не е ли еднакво? Ще речете – ама там не са вкарвали в ГУЛаг. Откъде знаете? Толкова изненадваща информация се стовари върху нас. Пък и да не мислите, че американските затвори са като почивни станции?

По времето на маккартизма няколко хиляди души наистина са били натикани зад решетките. Колко са били вербуваните? Едва ли ще узнаем. Нямам намерение да се занимавам с проучване на вината им. Наясно съм с едно: Важните истински агенти на Москва или не са били закачани, или са ги галели с перце. Примерът с Георги Пирински – бащата на евродепутата и всички останали номенклатурни длъжности – е красноречив. Отявлен комунист, свързан със СССР и Титова Югославия, той е разпитан от Комисията. Тя го прогонва от САЩ. Толкова.



Георги „Гео“ Николов Зайков, известен като Пирински, се завръща у нас, за да стане комунистически големец. След солидна кариера в Живковия режим и още по-високи постове в „демократична“ Чалгария синът му – евреин, роден онвъд Атлантика, е депутат в Европарламента! Честити са европейците с такива законодатели!

Какво „съкрушително наказание“ за съветски агент ва САЩ! Дай Боже всекиму, както се казва.


http://rusdemotivator.ru/uploads/10-08-2013/2013100814295534.png

Иде реч за същите „антикомунисти“, „закрилници на свободата“ и „защитници на човешките права“, които с американски паспорти и милиарди долари в кесията му проводиха от Ню Йорк Лейба Бронщейн или Леон Троцки, за да сваля императора в Санкт-Петербург. Сега пак те нападат от неочаквана посока новия „цар-батюшка“. Когото самите те гудиха на трона, но в… болшевишката столица Москва. Обявиха, че всички руски лекоатлети, взели медали на Олимпиадата в Лондон, са използвали допинг.

Истина ли е всичко, или е сън? Добро утро! Съмна

Барак Обама - секретен проект на КГБ?

Сенатор Маккейн бил сътрудник на КГБ?/Бивш полицай, бивш негър и бивш агент на КГБ няма/

УСМИВКИ ОТ СТАРИТЕ ЛЕНТИ - Конвергенция/В сътрудничество с КГБ/ФСБ, чрез мрежа от агенти на двете служби

Със средствата и още по ефективните методи за манипулиране на съзнанието демокрациите ще променят своята природа“ – писал преди 57 години Олдъс Хъксли. – „Отживелите стари форми – избори, парламенти, върховни съдилища и всичко останало – ще останат. Основните субстанции в тях, същината им, ще представляват нов вид тоталитаризъм без насилие. Всички традиционни названия, всички свещени лозунги ще бъдат запазени точно такива, каквито бяха в добрите стари времена. Демокрация и свобода ще бъдат темата на всяко предаване и статия. Само че демокрация и свобода в Пикуикски смисъл.Междувременно управляващата олигархия и нейният високо обучен елит от войници, полицаи, производители на идеи и манипулатори на съзнанието, тихичко ще режисират представлението, както намерят за подходящо.“

Тамам. Издадено е през 1958 година, но като че ли отразява настоящето. До такива подробности, като „Пикуикски смисъл“! Гениално! Какво друго, ако не това, представлява нашенският номенклатурен милиционер-комунистически примат – женски орангутан в мъжки образ. Той или тя – имаме работа с полово променливо същество – е прочел или прочела една книга. И като филмовия Кинг Конг налага с юмруци гърдите си, сякаш бие тъпана на селската музика – аз, аз, аз… Надмина и Бай Ганю, и бай Тошо.

Вярвам в Бог, а не в пророци. Затова се питам, кой ли е споделил плановете за човешкото бъдеще с Хъксли? Може би ерудицията позволява на надарените да надникват в бъдещето?

Както предвидих в специалния си обзор на атентатите в Париж, дело на обединените усилия на секретните служби на комунистическите режими във Франция, Израел, Великобритания, САЩ, а защо не и в Русия, тази тяхна операция вече дава плодове. Посягат върху все повече свободи и права. Предстоят ограничения в интернет.



Истинският британски премиер Джордж Осборн вече обяви световната мрежа за „опасен стълб на потенциална уязвимост“.

„Г-н Осборн, който навести подслушвателната станция на Държавната съобщителна служба в Челтънъм, заяви, че Ислямска държава вече доказа своята способност да използва интернет „за противни пропагандни цели“, включително за радикализиране на оперативното планиране.

Но канцлерът предупреди, че Ислямска държава търси начини за хакване на важни инфрастуктури на Великобритания с цел убиване на хора.

„От нашите банки до автомобилите ни, от нашата войска до училищата ни, всичко, което е включено в интернет, представлява мишена“ – обяви г-н Осборн.“

Можете ли да предположите, какви са били следващите думи на истинския премиер? Разбира се – ще въртят едни пари. Започва изграждане на нов подслушвателен център, който „да се справи с нарастващата опасност“! Ала кой гарантира, че той няма да бъде използван като Big Brother – за проследяване на редовите мирни британски граждани? Никой.

Всяват страх и обявяват това за добра задача. Защото с нея оправдават подобни разходи. Чиито последици са все по-малко свободи. Докато същите действия на Исламска държава са… „противни пропагандни цели“.

„Господин Осборн рече още: „Правилно е, че избрахме да инвестираме в нашата кибер-отбрана даже във време, когато трябва да съкращаваме бюджетите за други дейности. За нашата страна, защитавайки гражданите ни от вражески сили, престъпници или терористи, интернет представлява опасен стълб на потенциална уязвимост.“



Откога бия камбаната, че този момент ще настъпи? Проследяването върви с пълна сила в програмите Facebook, Tweeter и останалите от този вид. Те бяха създадени в американски университети, без заплащане. Предоставиха ги на Моссад.

В сътрудничество с КГБ, чрез мрежа от агенти на двете служби, включващи Тодор Живков, Андрей Луканов и Огнян Дойнов, под ръководството и надзора на Робърт Максуел, те бяха продадени срещу големи суми на доста правителства. По този начин Моссад и КГБ, днес ФСБ, получиха възможност незабелязано да влизат в най-тайните архиви на много държави, в това число – и в тези с финансовата документация. Нататък за Братството нямаше тайни…



> МОССАД КОМАНДВА ЦРУ/КГБ СТОИ НАД МОССАД

После – предадоха програмните разработки на частни компании с подставени лица, представяни като собственици. Като тъй „привлекатлния“ Шекерджийски или Захаринов – Зъкърбърг Рокфелер. На своя ред те ги представяха като… „свои“ продукти!

Конвергенция.

Някой забеляза ли, че освен това европейците и американците бяха настроени на могъща антимюсюлманска вълна. В САЩ се чуха гласове повече да не бъдат допускани сирийски имигранти. Което обслужва плановете, насочени към приключването на европейската цивилизация.




Като йерихонска тръба прозвучаха крясъците за това на новия говорител на Камарата на представителите в американския Конгрес Пол Райън. Синът на Рон Пол е не само срам за баща си. Той е евтина жрица на политическата любов, която нейните сводници лесно се продадоха. Замениха кандидатурата й за президент от Републиканската партия с шефското място в Конгреса. Така наемат за ръководителки леките травестити, за да изпълняват безпрекословно заповедите на Братството.

Whose’s that world?

След атентатите в Париж новинарските емисии на могъщите телевизиите показаха правещата се, че хлипа Луиза Чиконе. Ако бъда съвсем честен, това е нещо като жена, нещо като… На нищо не мяза, както говореха в махалата за непривлекателните хора. Няма точно определение за пола й. Но със сигурност е от онзи тип, за който навремето ние и родителите ни казвахме курвѐ.

Започнала е да се съблича от малка. Развлекателната индустрия превърна едно невзрачно фитнѐ в „звезда“. Дегенератите като нея са опасни със своята демоничност и шанс да влияят върху много хора. Особено – с още неизградена йерархия на ценностите и неукрепнало съзнание.

Чували ли сте за Кабала? Най-мистичното, но и най-реакционното, нацисткото учение в юдаизма? Негов клон е нумерологията, на която мнозина „християни“ вярват. Тя е чиста проба сатанизъм. А главното съчинение в Кабала е „Зохар“. То е нещо като друг вид Талмуд – волни тълкувания на измислицата Стар завет.

Та в „Зохар“ срещаме следното мнение на равина Исаак:



„Нещо повече, когато Каин убил Авел, Адам се разделил с жена си и заживял извънбрачно с две женски стихии. А от неговите полови сношения с тях се пръкнаха велики и многобройни чеда на демони и елементарни твари, които се появяват нощем в привлекателни форми и така увеличават потомството си, което е като тях. В писанията те са определени като „заразени човешки деца“. Макар на вид да изглеждат като хора, те нямат коса. За тях в писанието се казва: „Ще ги накажа с човешка тояга и със заразите на човешките деца.“ Те навестяват еднакво мъже и жени.“

Гледате филми, ходите на концерти, слушате музикални изпълнения, четете книги… Имате ли представа, кого удостоявате не само с вниманието си? Посвещавате вашия ум и възприятия.

Старозаветно, талмудски, кабалистки, псевдохристиянски вечният въпрос за продължаването на рода на първите библейски люде все така остава неразрешен, и без отговор. Но през ХХІ век, когато някои се гласят да изпратят хора на планетата Марс, милиарди уж хора вярват в същите мъгляви глупости, както и преди 2000 лета. Даже водят войни, колят се, проливат кръв, все под предлога за тази фалшива вяра. То е като спора за яйцето и кокошката…

Credentium sunt amentes aut insaniunt – вярващите са безумни или луди.

Имам предвид, онези, които не влагат никакъв разум. Пък защо да крием – и душа, сърце. Лъжат се, че вярват. Изпълняват езическите обреди и спазват сатанинските обичаи на фарисеите, сегашните равини. И „християните“, и „мюсюлманите“. За евреите не ми се и мисли!

Vanitate vanitate – суета сует.

Например сред най-известните кабалисти – сатанисти, приемащи могъществото на демоните – са въпросната Луиза Чиконе или Мадона, Аштън Кътчър, Парис Хилтън, актрисата-писателка Розен Бар, комедиантката-лесбийка Рози О’Донъл, сбърканата гръндж-певица Кортни Лъв, вдовица на вокалиста от групата “Nirvana”, който се самоуби, киноактрисата Британи Мърфи…

Кабала прави рязко разграничение между евреи и неевреи. Навярно се сещате за равина Овадия Йосеф, който смяташе, че ние – гоите, сме създадени, за да служим на чифутите. Да им бачкаме, докато се седят като „ефендита“, както се изразяваше.



Най-крайната нацистка секта – „Хабад-Любавичи“, се е отделила от ортодоксалността – хасидизма, и е приела Кабала. Според нейните равини неевреите нямат божествен произход.

Нищо от това няма значение. Когато стане дума за ислям – има. За пореден път поставям въпроса: Чий е този свят? Тъй като, когато се случи нещо в Китай – първа икономика и 1,250 милиарда жители – минава и заминава. Същото се отнася и до Индия, която се очертава като най-населената държава и бъдеща челна икономика.

Обаче стане ли нещо с евреи или в Израел, воят е до небето и не отшумява със седмици. Продължават да ни занимават с гнусното болшевишко издание “Charlie Hebdo”.



Когато ходят в ООН, срещат се с ръководители на други големи държави, т. нар. световни политици почти не получават внимание. Колчем се ръкуват с Бенямин Нетаняху или се видят с еврейски организации, следват вселенски медийни гръмотевици.

Та питам: Чий е този свят?

Тъй като, според западни анализатори, лидерите и масите в Ислямска държава – липсват данни за нейното население – също не харесват Средновековието. Обаче след като стана ясно, че „отговорността за ужасните убийства в Париж пада върху т. нар. Ислямска държава, известни фигури се постараха да наместят събитието в подходящ контекст. Джеб Буш, който е надеждата на републиканците за президент [?! – засега води Доналд Тръмп; дали някой вече не знае резултатите], го нарече част от „организирано усилие за унищожаване на западната цивилизация“. Рупърт Мърдок изчурулика: „Парижкото престъпление не е нападение върху цялото човечество, а срещу нас, т.е. западната цивилизация“.

Коментаторът Иън Мартин го окачестви така: „Западна цивилизация – демокрация, свобода на словото, свободно сдружаване, власт на закона, просперитет – това е под атаките на варвари.“



Терористите определено заплашиха цивилизацията. Те посяха хаос и убийства из града, прочут със своята култура, с многостранното си влияние, със своята свобода на изразяването. Все пак, когато нападнаха една от най-големите европейски столици, това беше атака против европейските ценности – срещу начина, по който хората избират да живеят и да се държат. Обаче е погрешно да поставяме зверствата само в рамката на „атака срещу западната цивилизация“.

Произходът често може да подведе. В този случай мисля, че е назидателен. Световната цивилизация има своя произход в в латинското civis – гражданин. Самата дума произлиза от по-ранна форма, означаваща „да се установя“. Съответната арабска дума е мадания с корени в маддана – „да изграждам градове“.

Говорим за „връщане към цивилизацията“, когато посетим някой провинциален град. Цивилизацията означава да живеем заедно. Хората да споделят своите ресурси, да ползват едно и също пространство. Градовете действат най-добре, когато хората са свободни да се придвижват необезпокоявани, да работят и играят, да учат и да бъдат забавлявани.

Ислямска държава представлява обратното. В нейните властови центрове нормалният живот е премахнат: има само един правилен начин за вършене на нещата. Религиозните малцинства биват убивани или насилствено обръщат вярата си.“

Стоп! Внимание! Та ние повече от 45 години сме живели в Ислямска държава. Комунистическият тоталитарен строй налагаше „само един правилен начин за вършене на нещата“. А онези, които не вярваха в марксизма-ленинизма, биваха превъзпитавани по най-жесток начин – с изпращане в концентрационни лагери, обозначавани като „трудово-възпитателни общежития“, заключвани в затвори, изселвани… Мнозина от тези фактически „религиозни малцинства бяха убити“.



Но, о, чудо на чудесата! Западните „рицари“ нито веднъж не атакуваха нито една страна от социалистическия лагер – тоест от Ислямска държава. Също – нейния властови център СССР. Дали някой не си вкара автогол?

Не, понеже не ще се намери нито една тиражна медия, която да изясни идентичността между комунистическите режими и Ислямска държава.



Няма да коментирам откъде започва човешката цивилизация. Рим е прекалено късно, за да обръщам внимание на неуки люде с едва нашарени мозъчета. Искам да поставя по-важен въпрос с напълно актуално значение: Дали европейската „цивилизация означава да живеем заедно“ Хората да споделят своите ресурси, да ползват едно и също пространство?“ По-нататък ще представя най-нови данни за онзи 1 процент от „цивилизованите“, който притежава вече повече от половината световно богатство. Вие решете, доколко цивилизовано е това в контекста на гореизложения текст.



Когато Европа попаднала в мрачната епоха, наречена „тъмни векове“, а религиозният фанатизъм със своята схоластика вкаменил целия живот, всички и всичко – кой е имал полза – мюсюлманският свят издигнал факела на науката, познанието, развитието. Сетне е замръзнал някъде в предренесансовия период. Защо и как, по чия воля, не е моя работа да изследвам. Но на арабските учени, архитекти, строители, дори писатели, дължим много. Даже индийските цифри, които пренесли, и неправилно наричаме „арабски“. Идете в Испания и ще се убедите.

Ако в Париж, където – казва горният автор – има „свобода на изразяването“, изречете нещо против евреите или се усъмните в данните за холокоста, тази „свобода“ ще се окаже тъй ефимерна, че на часа ще се изпари. Ще се озовете в ареста. После – в съда. Накрая – зад решетките.

Според „цивилизованите“, това означава „власт на закона“!

Ще пропусна всички комуноидни, фашизоидни и нацистки изявления на разните „демократи“. Но няма как да прескоча, да отмина факта, че от една страна те плямпат за свобода. А лишават „религиозните малцинства“, които цитираният автор току-що бранеше, от правото на… свобода. Нима във Франция – „люлката на революцията“, не забраниха носенето на бурки – забрадки – на обществени места? В Англия уволняват, ако някой се появи с кръстче на врата или с друг християнски символ. Със „звездата на Давид“ може.

Чий е този свят?

Преди появата на незначителната групировка Ислямска държава други изтребваха „неверниците“ – християни, язиди, алевити, друзи… В началото беше Ал-Кайда, създадена от ЦРУ в Пакистан, за да се сражава със Съветите в Афганистан. Когато стана непотребна, я захвърлиха, даже предадоха.

По същото време американците основаваха верига от религиозни училища в Пакистан. В тях обучиха т. нар. талибани. Взимаха ги като невръстни деца и ги оставяха в ръцете на имамите. Те ги възпитаха в ненавист и нетърпимост към всичко различно. Религиозните ученици – талибаните – разрушиха статуите на Буда, но по-ужасното беше, че колеха други мюсюлмани, извън тяхната секта.



После, когато Интернационалът с изборна измама назначи Джордж Уокър Буш от тайното келтско общество(основано от наследниците на друида Моисей), ордена „Череп и кости“, за президент на най-могъщата държава, за да продължи световната революция чрез терор, изфабрикуваха атентатите на 11 септември. Може да ви прозвучи фантастично и невероятно, но в тях изобщо не участваха самолети. Когато някогашният масон и потомствен военен шпионин Милтън Уилям Куупър взе да разкрива истината, го убиха пред дома на къщата му. На 6 ноемри 2001 г. шайка шерифи го разстреляха с… автомати „Калашников“. Оръжието на атентатите в Париж от 13 ноември 2015 г. Изтъкнаха като причина, че искали да го арестуват заради… неплатени данъци?! А той отказал…

Днес цялата технология на нападението над Световния търговски център в Ню Йорк е изяснена. Заснеха пълнометражен документален филм. В архива ми е. Както и доста от разкритията на инженери, физици, химици, представили в детайли техническите методи на терористичните атаки, осъществени от правителството на САЩ и Моссад. Даже броят на жертвите се оказа по-малък от официално обявения. Но тази операция на шпионските централи послужи за започването на две войни – в Афганистан и Ирак.

Тайните служби, които са инструмент на политиците, сътвориха и така наречената Сирийска свободна армия. Нейните главорези първи нападаха християните, техните манастири черкви. Кои бяха пионерите в показването на кадри с отсичане на човешки глави? Не бяха ли саудитците, последвани от тези „свободни“ уж сирийски – предимно кюрдски – касапи?

Кюрдите имат онаследѐн опит в извършването на зверства. Те са били главните палачи на арменците през 1915 година в Турция. Естествено – по заповед на младотурското правителство, съставено само от масони и/или евреи.



От отломките на Саддам-Хюсеиновата армия и полиция, от преследваните от режима в Анкара кюрди, и от многобройните наемници от цял свят – предимно от бившия СССР, се пръкна Ислямската държава. Бабуваха й преди всичко американците. Но „пострадалата“ Франция, както и Великобритания, акушираха при нейното раждане. Главатарите й са изключително жители на западноевропейски страни и на САЩ. А във въоръжаването й участваха всички – дори тукашните оръжейни търговци, произлезли от БКП и ДС.

Помислете. Какво твърдяха лидерите на Ал-Кайда и сега на Ислямска държава? Не индоктринираха ли 1,7 милиарда изповядващи исляма по света с твърдението, че Западът води кръстоносна война срещу тях? Нито веднъж не споменаха Русия или Израел. Никога не са говорили за еврейски или ционистки заговор. Държавата Израел се чувства спокойно и уверено сред тях. Безпокоят я единствено палестинците – истинските потомци на античните юдеи.

А ислямските молли, идеологически и финансово подкрепяни от Саудитска Арабия, Катар и другите богати петролни шейхства от Персийския залив, все приятелски режими на Вашингтон и Брюксел, вият против християнството и Европа. Режат крайници и глави, но… законно. Тяхната полиция на мисълта праща в затвора за елементарно несъгласие с „правилната линия“ не на партията, а на тоталитарната династична власт. Но тези религиозни чистофайници нито веднъж не са скочили срещу юдаизма и еврейството. Защо ли?

Ударете чертата. Чия цел постигат западните лидери, настройвайки населението против вече асимилираното или близко до сливането с приемните им народи мюсюлманско население? Като не изпускате от внимание, че раждаемостта сред европейците, вярващи в Аллах и Мохамед, е четворно по-голяма от тази на последователите на Шаул-Павел, измамно смятащи се за християни.



Кой има полза? Чии цели реализират т. нар. джихадисти от Ислямска държава, Ал-Нусра, Боко Харам, Сирийска свободна армия (сбирщина от гангстери с чалми), Пешмерга и останалите организации, обявени за терористични. Пардон – Пешмерга „не е“.

Защо държавните ръководители, партийните лидери, и коментаторите не говорят за политиката на държавен тероризъм, осъществявана от марксистките режими в Израел, Съединените щати, Европейския съюз, Русия, Китай и т.н.? Нападенията в Париж се оказаха перфектно действащ катализатор за акциите на Ислямска държава, респективно – новия световен ред и неговото единно тайно правителство. Тази крайно лява фракция на световната революция, оглавявана от Ротшилдови, Рокфелерови, Голдмън-Саксови, Менделсонови, Варбургови, Валенбергови…

САЩ, Западът, Русия действат ръка за ръка за постигане на целите на ислямистите. Всъщност – на световното комунистическо движение – партията на онзи един процент най-богати твари на планетата. По отделно всички преследват и конкретни цели, свързани с управляващите в тях върхушки.

Например по заповед от Кремъл руските бойни самолети бомбардират петролните съоръжения, превзети от Ислямска държава. Не толкова, за да прекъснат финансирането й. То ще бъде компенсирано от монархиите в Персийския залив. По-скоро в стремеж да отстранят един конкурент на Ротшилдово-Путиновите петролни и газови компании със седалища в Руската федерация.

Европа и Америка никога не са били демократични. Това е твърдо и ясно като константа. Но все пак имаше доста свобода. Най-много формална – на пътуването и плямпането. Най-малко – на предприемачеството. Въпреки всичко – гигантска свобода в сравнение с мъченичеството на комунистическите, с някои религиозните и авторитарни (династични) диктатури. Все пак никъде другаде, освен в социалистическия блок, хората не бяха лишавани от елементарни права и държани затворени като в концлагер. Частната собственост и предприемачеството не престанаха да съществуват. При комунистите всичко това беше толкова забранено, че пращаха зад решетките!



Полека-лека тези региони се путинизират. И това не е най-страшното. Начинът, по който във Франция преследват някакви „ислямисти“ – с въвеждане на извънредно положение, жандармерия и войски по улиците, с това, че първо убиват или арестуват, а сетне доказват – по-скоро се доближава до тукашната ранна комунистическа касапница с нейните антинародни съдилища, в които узаконяваха вече извършените масови кланета. Прилагането на принципа за колективна война не е ли също оръдие, заимствано от арсенала на СССР и сателитите му?

Това е по-скоро сталинизация.



Путин вече не достига до крайни жестокости. Тормози опонентите си до отказването им. Но и обектите на репресиите му са идентични с него.

А смятате ли, че 129 жертви, все едно на кого, са достатъчни за държава като Франция да твърди, че е „във война“ и да въведе съответните мерки. Няма да се учудя, ако наложат и вечерен час. И знаете ли, „храбрите“ французи, тези „деца на революцията“, вече поне десет поколения комунисти, размахващи юмруци и пеещи войнствения национален химн “La Marseillaise”, ще се примирят. Ха на бас!



А изразите “acte de guerre” – „състояние война“, по точно – „военно действие“; и “rйponse sans pitiй” – „безмилостен отговор“, са част от речника на Ислямска държава.

Най-често използват думата „война“ като метафора. По някакво незнайно поне за мен правило, така постъпват най-слабите политици. Комунистическите лидери постоянно обявяваха война на нещо – на „световния империализъм“, на „международното положение“, на „мързела и лентяите“, на… Бяха най-страхливите и разхайтените – текезесарски хайлази. Въведоха охрана и специални военни части – милиционери в келнерски доспехи, които да ги пазят и кърмят, сякаш бяха лехуси.

Преди тях цар Борис ІІІ се разхождал без охрана и народът го обичал като баща – заслужено или не. Да не пропускаме, че нашата гледна точка е от 72-годишна дистанция. Тя дава възможност за по-обективна, но не и кресливо отрицателна оценка…

„Но понякога за различните хора метафорите имат различно значение. Важното е публиката да съзира същите сходства, каквито и вие“ – писа седмица след парижките атентати лондонският “The Economist”. Като знаем, чия собственост е, можем да приемем коментара като сигнал, адресиран както до политическите фигури, така и към онези, които имат сетива за знаците и ум, за да ги разберат. Масоните, наети в мисловните центрове – think-tanks, обслужващи държавните ръководители от политщандовете. (Намекът за прилика и сравнение с разголените момичета по витрините на публичните домове в кварталите с червените фенери на Брюксел и Амстердам не е случаен.)



„Когато не успеят“ – продължи изданието, – „резултатът може да бъде катастрофален. След 11 септември 2001 г. Джордж Буш обяви „кръстоносен поход“. С това искаше да хвърли огромно морално предизвикателство – начинът, по който днес използваме „кръстоносен поход“ за всякакви каузи, мотивирани от всевъзможни ценности.

Мюсюлманите от Близкия изток очертаха други сходства: Първите, оригиналните, буквалните кръстоносни походи, завършиха с нахлуване и окупиране на мюсюлмански земи. Ето как припомнянето на това опозори и отхвърли предприетият от г-н Буш кръстоносен поход.

Тогава откъде накъде, от какъв зор „война“? В своята емпирична форма, по канон, войната изисква армия на държава на бойното поле, която да се опитва да контролира определена територия. Повечето от днешните войни с огнестрелно оръжие не са чак толкова изяснени – Америка не е обявила официално нито една от Втората световна война насам. Но още по-лошо – политиците не успяваха да устоят на изкушението да обявяват война на неща като бедността (Линдън Джонсън), на наркотиците (Роналд Рейгън), на тероризма (Джордж Буш).



Обявяването на такива „войни“ е проблем. Защото е невъзможно постигането на победа в подобна война срещу понятие: бедността и наркотиците никога не се показват, нито подписват документ за капитулация на бойния кораб „Мисури“, както постъпи Японската империя през 1945 г., за да сложи край на Втората световна война. Джонсън победи ли бедността? Рейгън победи ли наркотиците? Със сигурност знаем, че г-н Буш не победи тероризма.“

Мълвата, носеща се по лондонската “Fleet Street” гласи, че под псевдонима на автора на цитирания материал – „Джонсън“ – се крие или Нат Ротшилд, или някой негов доверен публицист. Но във всички случаи текстът е бил проверен от представител на „светото банкерско семейство“. В него е ударено леко рамо на Франсоа Оланд (нарекъл нападенията „малодушни“) и на Владимир Путин (определил ги като „престъпни“). Посочва се, че американският държавен секретар Джон Кери е „избрал същата линия“. Което е белег за очертаваща се тенденция.

Фактът, че Турция свали руски самолет в спорен инцидент – меко казано, може да бъде тълкувано еднозначно – нарушила е интересите на Ердогановите мюсюлмански братя или на самия президент. Неговата ислямистка Adalet ve Kalkınma Partisi – Партия на справедливостта и развитието, е крило на движението, обозначавано като мюсюлмански братя. А с държавния преврат в Египет Интернационалът даде да се разбере, че няма да търпи този вид религиозни политически режими.



Казват – не е доказано – че големият син на Реджеп Таип Ердоган върти търговията с петрола на Ислямска държава. Още преди две години електронното издание на авторитетния израелски всекидневник “Yedioth Ahronoth” обяви, че Ахмед Бурак Ердоган притежава корабна компания и транспортира нефт в Израел. Докато баща му сипе огън и жупел върху ционистката държава.

Под предлог, че разработва докторска дисертация, вторият син – Билял Ердоган, помага от… Болоня – Италия. А някои уважавани еврейски наблюдатели твърдят, че „Бъдещият диктатор Ердоган води Турция към пропаст“. В статията се изтъква участието на турското президентско семейство в контрабандата с нефт, добиван на територията на Ислямска държава.



Е, и? Нима западните политици не го знаят, въпреки че даже медиите госъобщават? Не се притеснявайте – Член 5 от Атлантическия договор няма да бъде задействан. Но свалянето на руския самолет е грешка, с която Ердоган подписва основаването на кюрдска държава. Може и да е умишлено – оправдание за неизбежното… Както в Тонкинския залив или с кувейтските бебета, „избивани“ от иракски войници.



Възможно е да са заповядали на Обама да принуди Ердоган заради Ассад. Сирийският президент е светска личност. Специализирал е в Англия. Мюсюлманските братя, един от които е турският деспот, го ненавиждат. Дали това е начинът Белият дом да постигне поне едно предимство пред Кремъл в Сирия? Ще видим.

Примирението от страна на Русия окончателно ще издаде и потвърди, че другаде пишат ръководството за нейното поведение. „Удар в гърба от съучастници на терористите“, както рече Путин, не е достатъчно. Инциденти като тези са служили за обявяване на войни.



Франция и Великобритания – засега – посегнаха към увеличаване на бюджетите си за отбрана. Военните промишленици доволно потриват ръце. Чуват шума на банкнотите – по-скоро – дрънкането на златото и среброто в сейфовете си. Гражданите губят свободи, лишават ги от права. Но те са готови на това, защото медиите ги зомбират. В името на сигурността?! Лудост! Ще кандисат и на чиповете, които предстои да им сложат.

Когато чуя „успокоението“, изхвръкнало от болния мозък на комунистически терорист: „Не бойте се, деца, за утрешния ден“, както и другото, милиционерското – „комунизмът си отива“, се притеснявам най-много.

„Парижките убийци бяха повече от дребни гангстери“ – посочва Джонсън в “The Economist”. – „А проблемът е значително по значителен от обикновено улично престъпление. Както метафората „война“, „престъпление“ обозначава само някои от фактите.

Метафорите имат реални световни последици, както посочват умните психолингвистични изследвания. Прекаленото говорене за „престъпление“ и за неизбежния тероризъм могат да доведат до омаловажаване, както стана след първите малки бомби в Световния търговски център. Но може би прекаленото приказване за „война“ е по-големият проблем. Никой демократичен политик не бива да си позволява да бъде много хладнокръвен или мъдър пред лицето на зверства като тези в Париж. Но реториката рискува да заработи като механизъм, задвижван само в една посока – лидерите да се впуснат в надпревара помежду си за това, кой е най-бойно настроен.



Гласоподавателите слушат и настояват за бомбардировки и сухопътни войски (Русия и Франция вече бомбардират), което може да доведе до впримчване с обратен, бумерангов ефект. Лошите момчета от противната страна ще отговорят с радост на такъв подход. Без някой вече тайно да е приключил нейното планиране, войната повече не е метафора.“

Контекстът е: Вие сигурни ли сте, че онези, които френската полиция изби в Париж, представяйки ги за „ислямисти“ и „терористи“ – какво бяха сторили – наистина са били такива? Или вярвате, понеже ви го казаха по телевизията? До какво може да доведе това?

„Жената-бомба, „самоубицата“, която беше една от най-малко двамата заподозрени терористи, нарочени да бъдат убити в извършеното в сряда [18 ноември 2015 г.] нападение срещу апартамент в парижкото предградие “Saint-Denis”, крещеше на полицията: „Помогнете ми! Помогнете ми!“

Говори се, че жената, която назоваха Хасна Етбуланш, е братовчедка на Абделхамид Абаауд – „мозъка“ на терористичните атаки от петък [13 ноември].

Според свидетели, тя крещяла на полицаите от прозореца, докато те обсаждали апартамента.“

Така ли е прието да се държи „терористка“, на която предстои да се самовзриви? На това ли учат терористите-самоубийци, хората-бомби? Допускате, че е имала намерение да привлече полицаите, та да избие повече от тях? Те не са чак толкова малоумни. Застреляли я. Както изясних в специална публикация за нападенията във френската столица, грешите, ако смятате „ислямските терористи“ за безумци.



Случаят не ви ли напомня разказа на холивудската актриса Сюзън Сарандан, който единствен съм показвал в двете версии на „Диагноза“? За нещастната млада майка, която нейният интимен приятел биел. Тя грабнала децата си и подирила убежище при свой братовчед.

Полицията нахлула в неговото жилище. Роднината се оказал продавач на наркотици. Дребна риба. Но жената, понеже била в апартамента му, също получила присъда от… 25 години затвор! Само защото се оказала на неподходящото място в неподходящото време…



И в двата казуса диагнозата е една: Сталинизъм!



diagnosa.net/