Продължение за излъчвателите в Холограмата.

А. АЗИМОВ: ЛУНАТА СЪВСЕМ НЕ Е ТОВА, КОЕТО КАЗВА НАУКАТА

Какво е Луната!? Или нещо, като продължение за излъчвателите в Холограмата.
Съществуват и други видове вселени, но тази в която се намираме в момента се характеризира главно със своя поляритет и свободната воля да се избира между различните полярности. Нашият свят е изграден от вълнови форми, които носят честоти на съзнанието, които са в рамките на този спектър. Когато се насочваме към определена честота на съзнанието, ние се свързваме с нея чрез нашите мисли и действия и всичко това директно оказва влияние на нашето съществуване и променя холограмата.
Въпреки, че повечето от хората са в неведение за много други светове и йерархии на същества, които съществуват и винаги са били сред нас, те постоянно ни заливат със своите трансмисии и оказват както пряко, така и подсъзнателно влияние на нашите възприятия. Различните групи извънземни същества действат съобразно своите цели и перспектива, както и в зависимост от нивото си на разбиране на вселенските метафизични истини. Факта, че някои от тях притежават напреднала технология не ги прави „по-напреднали в своето съзнание“, нито пък означава, че взимат присърце интересите на човечеството. 

Излъчвателите, които оказват много силно и в голяма степен злокобно влияние върху човешкото съзнание в последните години, без съмнение са кулите, които предават телевизионен и радиосигнал, предавателните станции на мобилните апарати и проекти като HAARP. Към всичко това обаче, трябва да се прибавят и различните скрити окултни методи, които биват използвани за влияние върху съзнанието, които са базирани на силата на ритуала, жертвата, страха, болката и войната. Не на последно място по значимост е целият арсенал от химикали, който се изсипва ежедневно в храната, водата и въздуха и доста буквално объркват ендокринната система на хората. Освен, че предизвикват различни заболявания, тези химикали блокират епифизната и хипофизната жлеза. Вашата способност да виждате „невидимите светове“ се регулира от функцията на тези жлези. Цялата тази съвкупност от излъчватели формира картината на „реалността“ в диапазона, в който повечето хора оперират. През последните 6000 години, „благодарение“ на тези изкуствени влияния хората са поставени обикновено пред дилемата да избират между това да се превърнат в тирани или да станат жертви на тираните. Това което различните извънземни раси в крайна сметка излъчват като сигнали към нашите сетива е просто отражение на техните собствени ограничения съотнесени към честотите на излъчване на тяхното собствено съзнание. Те са част от външната илюзорна холограма. Единствения Бог е вътре в самите вас!
Опити да се влияе мащабно не само върху човешкото съзнание, но и върху цялата обграждаща ни „физическа материя“ се правят през цялата (сравнително кратка) история на последната човешка цивилизация. Основната разлика се явява факта, че в днешно време самата „човешка цивилизация“ е впрегнала доста сериозен ресурс в това направление, който на моменти може да бъде достойна конкуренция на постоянните „извънземни излъчватели“, които винаги са облъчвали планетата и са с най-голям принос за формирането на нашата „реалност“.
Експериментите, които се провеждат през последните няколко десетилетия на „полуофициално ниво“ (тоест за тяхното съществуване са свидетелствали редица учени-дисиденти, а за свръхсекретните проекти дори няма да споменавам) комбинират есенцията на редица окултни знания от миналото с възможностите на съвременната технология. Всички ние знаем как така наречените „проклятия или заклинания“ могат да ни донесат доста неприятности. 

 

С тази идея се експериментира много сериозно още през 80-те години на XX в. в така наречения „Източен блок“. Тя намира приложение при направата на всякакви видове пси-оръжия и пси-генератори. Доказвайки, че пси-енергията може да действа като посредник, редица учени започват да експериментират като инпринтват дистанционно енергийни полета върху самата материя. Освен че по това време сериозно се работи върху направата на най-различни пси-генератори, също така се произвеждат и „пси-акумулатори“, които да складират психичната енергия за бъдеща употреба. Цялата схема е базирана на сериозни изследвания на практиката на сибирски и алтайски шамани, йоги, аскети, медиуми и т.н., които проклинали или благославяли различни амулети и талисмани, като по този начин учените разбират механизма как могат да зареждат различни предмети с определени вибрации, които след това да бъдат пренасяни към самите хора посредством предметите.
Резултатите, които са постигнати са феноменални, защото могат да се използват в огромни мащаби. Това е така поради факта, че психотронния генератор може да бъде настроен да влияе както само на определен човек, така и на цяла тълпа от хора. Той може да засегне психиката на човека, неговите емоции, памет, да причини умора дезориентация и да променя рязко поведението. Класически пример за един от големите излъчватели – психотронни генератори е този построен в бившия СССР, за да изпраща програмиращи вълни към западния блок. Генераторът е толкова мощен, че е захранван от ядрената централа в Чернобил, а американците му дават кодовото име „Кълвач“. Странният сигнал бил засечен, защото пречел на предавателите на къси вълни по целия свят в началото на 80-те. Неговото име идва от факта, че имал модулация от 10Hz, която когато била слушана през радиооборудване звучала точно като кълвач. Излъчвателят излъчвал в своя пик с мощност 14 милиона вата за импулс на честоти между 3,26 и 17.54MHz, което го прави най-мощният излъчвател на планетата по това време (на официално ниво). Седем други излъчвателя близо до Киев и също захранвани от Чернобил разпръскват тези „емисии“ по посока западна Европа, Австралия, Северна Америка и Близкия изток. Тези емисии успяват да преодолеят всякакви препятствия и са „доставяни“ до домовете чрез собствената електрическа мрежа на отделните държави. Можели да минават и под вода, както и през защитени бункери. Излъчването на „кълвача“ е спряно при разпадането на СССР, но днес вероятно планетата е залята в пъти повече „човешки излъчвания“ предвид бума на новите технологии.

 

Най-големият изкуствено създаден излъчвател, който действа върху планетата, определено е нашия собствен сателит – Луната. Създаден първоначално като боен кораб и понесъл тежки удари при множеството извънземни междуособни конфликти, неговата основна функция бива променена и той е паркиран в орбита около Земята, като придатъчно контролиращо устройство. Наред с множество други функции, бидейки огромен електромагнитен компютър, Луната излъчва към Земята огромен куп програми, които в крайна сметка до голяма степен формират нашата реалност, защото биват приемани подсъзнателно от почти всички живи същества. 

При последната смяна на властта върху планетата бунтовническата фракция изцяло подменя програмите, които са се излъчвали към Земята характерни с доминацията на женския принцип и по този начин мъжкият принцип се превръща в господстващ. Това е ход, който има за цел да срине авторитета на официалната господстваща до този момент орионска фракция. Така битката за контрола върху Земята на практика минава през борба за контрола върху Луната.
Асарт

Състоянието на вашите органи е изписано на лицето ви!

Въз основа на този метод за определяне на болестта са създадени акупунктурата, акупресурата и точковия масаж.

В тибетската медицина връзката на вътрешните органи и определените части от лицето на даден човек е тясно свързана, така както връзката между цветовете и корените на цветята (т.е. това, което може да се види) – лицето и онова, което остава скрито за очите – вътрешните органи.

Очите – това са “цветето” на черния дроб и жлъчния мехур;

Носът – “цветето” на белите дробове и дебелото черво;

Устните и устната кухина – “цветето” на панкреаса и далака;

Езикът е “цветето” на сърцето и тънките черва;

Ушите са “цветето” на бъбреците и пикочния мехур.

Очите са “цветето” на черния дроб, така че заболяванията на очите преди всичко сигнализират за дисбаланс на филтриращата система на тялото.

Освен това тибетските лечители смятат, че отокът под очите показва проблеми в белите дробове, сърцето и бъбреците.

По-специално, торбичките под очите сутрин са свързани с нарушена бъбречна функция, отокът на горните клепачи – с проблеми в белите дробове, а подуването на горните и долните клепачи – с проблеми в емоционалната сфера.

За очите и свързаните с тях вътрешни органи, високата температура е вредна (особено в период на обостряне на болестите), както и прекомерната консумация на месо, алкохол, лук и чесън. Но студът е полезен.

Носът в тибетската медицина се смята за основна врата в организма и в същото време е “цветето” на белите дробове.

Ето защо е много важно да отстраните своевременно проблемите с хремата и лигавицата.

И обратното: например, възпаленията на носната лигавица могат да показват хронични белодробни заболявания.

Сухотата на носната лигавица може да доведе до нарушено обоняние.

Кървенето от носа може да бъде свързано с излишък в организма на токсини, “стара” кръв, а също на последиците от недохранване и честа консумация на мазни и пържени храни.

Носните алергии и полипи се появяват при злоупотреба със студена храна, както и при диета са сурови зеленчуци и пресни блюда.

Ето някои полезни съвети от традиционната тибетска медицина.

За лечение и профилактика на белодробни заболявания приложете масаж на лявата и дясната страна на носа, като за предотвратяване на сърдечни заболявания – направете масаж на върха на носа.

При назална конгестия или възпаление на лигавицата тибетските лекари съветват да направите промивка на носа с вода, към която добавите сол (натриев хлорид или морска вода) и куркума.

Количеството сол е 1 чаена лъжичка, а куркумата е 1/3 чаена лъжичка към чаша вода. Капнете от сместа в ноздрите и изчакайте течността да навлезе в назофаринкса в устата, след което изплюйте.

При сухота и възпаление на носната лигавица, намазването със сусамово масло помага много.

При често кървене от носа се препоръчва да консумирате повече касис, цариградско грозде, фъстъци, соя.

Между другото, китайците смятат, че носът показва богатството и материалното благосъстояние: най-добрият вариант е, когато носът е по-скоро голям, кръгъл, пропорционален.

Устните са “цветето” на далака, така че пукнатините и бледите устни говорят за възможни проблеми с този орган.

Освен това, горната устна е допълнително свързана със стомаха.

Много е важно да поддържате устните си меки, без сухи области. И според тибетското разбиране влажните устни привличат богатство.

Езикът е “цветето” на сърцето.

Препоръчва се периодично да проверявате самия език, за да диагностицирате възможните сърдечни проблеми в ранните етапи.

Езикът на здравия човек има цвят от тъмно розово до леко червено. Трябва да бъде влажен и подвижен.

Яркочервеният цвят и сухотата на езика са първите сигнали за начално заболяване. При хората с хронични сърдечни заболявания езикът винаги има яркочервен цвят.

Ако имате проблеми с храносмилателната система на езика се появява жълта плака и горчив вкус в устата, както и при заболявания на лимфната и ендокринната система на езика се появява сива плака и се влошават вкусовите рецептори (вкусът се променя или не усещате всички вкусове на храната).

https://search-2.blogspot.com/

Тъй като чертите на лицето имат пряка връзка с основните вътрешни органи, кръвоносната система, нервната система и други системи на човешкото тяло, изследването на чертите на лицето, кожните заболявания може да бъде от голяма полза при диагностицирането на здравословно състояние. Това са знаели и използвали в практиката си лекарите в древен Китай и Индия.

1. Ректум.

На лицето е представена от проекционна зона върху повърхността на кожата в горната лява част на челото. Функционалното разстройство може да се прояви чрез пигментация на кожата, акне, зачервяване, растеж на бенки.

2. Сигмоидно дебело черво.

Неговото изображение е разположено на повърхността на кожата в горната лява част на челото. Функционалното увреждане може да се прояви чрез пигментация на кожата, акне, зачервяване, бенки.

Представителството се намира между веждите, в пространството между основата на моста на носа и линията, свързваща суперцилиарните дъги на кожата на челото. Патологията на черния дроб е придружена от дразнене на кожата, акне, пигментация, бенки.

4. Тънко черво.

Проекцията му е в средната част на челото, с чревна патология се проявява с кожни нарушения (пигменти, акне, зачервяване).

5. Низходяща част на дебелото черво.

Представителството му се намира на лявата странична повърхност на кожата на челото. На кожата се проявяват функционални нарушения (пигментация, сухота на тази област, повишена порьозност, акне).

6. Лява надбъбречна жлеза.

Проекцията е разположена в медиалната суперцилиарна област на лявата половина на лицето. При функционално разстройство на надбъбречната жлеза се появява болезненост на периоста на суперцилиарната област, кожата реагира с дразнене.

7. Област на таза на левия бъбрек.

Той се проектира върху кожата на вътрешната повърхност на ъгъла на лявото око и слъзния канал. Патологичният процес в областта на бъбречното легенче понякога се изразява в реакцията на кожата в тази област (потъмняване, пигментация, зачервяване, разширяване на порите, растеж на папиломи, уен). Понякога проблемът допринася за образуването на запушване на слъзния канал, възпалителния процес в него и обилното сълзене.

8. Горен полюс на левия бъбрек.

Проектира се върху горната дъга и кожата на горната част на клепача. Нарушението се проявява чрез съдов модел (подуване), акне, зачервяване, порьозност на кожата.

9. Ляв дял на черния дроб.

Проектиран върху бялото на окото. Нарушението в черния дроб се проявява чрез червен съдов модел върху бялото на окото.

10. Тяло на жлъчния мехур, далак.

Проекцията е разположена върху кожата и върху периоста на темпоралната кост от лявата страна на лицето. С патологията на пикочния мехур се появяват зачервяване, акне, старчески петна по кожата, нейната порьозност и венозен модел се увеличават. Периостът на темпоралната кост също реагира, става болезнен при палпация.

11. Лява страна на напречното дебело черво.

Представителството се намира в долната медиална част на ъгъла на лявото око. Неговата дисфункция се проявява с изпъкване на кожата от вътрешния ъгъл на окото под долния клепач до външната страна на лицето, понякога зачервяване или пигментация.

12. Панкреас.

Представянето му е разположено в долната част на моста на носа, на границата на връзката с върха на носа. Патологията се проявява чрез дразнене на кожата, пигментация и понякога венозен съдов модел.

13. Жлъчно-отделителни пътища на черния дроб и жлъчния мехур.

Проекцията се намира в долната част на темпоралната кост на лявата половина на лицето. С тяхната патология се наблюдават зачервяване, пигментация, акне и съдов модел на кожата, с продължителна патология - порьозност. Периостът на темпоралната област става болезнен. Често патологията е придружена от главоболие на темпоралната локализация. Освен това може да се отбележи, че понякога при запушване на жлъчните пътища се отбелязва пожълтяване на кожата на тази област на лицето.

14. Ляв бъбрек.

Проекцията е представена от лявата ушна мида (кожа и хрущялна основа). Ушният канал е проекция на уретера, вътрешното ухо е проекция на пикочния мехур. При патологични състояния на бъбреците се намалява слуха, възниква възпаление на вътрешното ухо, появяват се вестибуларни нарушения. В някои случаи се наблюдава втвърдяване на хрущялната основа. Понякога омекотява, отделянето на сяра от ушния канал се увеличава.

15. Сърдечни патологии.

Проекцията се представя в горната лява част на лявата буза на кръстовището с орбитата. Патологиите се изразяват в подуване на кожата, зачервяване, пигментация, съдов модел в инфраорбиталната област.

16. Уретер на левия бъбрек.

Той се проектира върху кожата на лицето чрез линия, минаваща от ъгъла на окото по бузата до долната част на брадичката. Когато е раздразнена от пясък, малки камъчета или възпаление в нея, върху кожата се появява шарка от линия или част от линия с бял или червен цвят (в зависимост от това коя част от автономната нервна система преобладава - симпатикова или парасимпатикова).

17. Ляв дял на черния дроб.

Представителството му се намира на лицето от лявата страна, в областта на мускулите на челюстната става. Проявява се чрез неволно повишен тонус на мускулната група, развитие на артроза на ставата. Рядко разстройството се прожектира върху кожата под формата на пигмент или дразнене.

18. Лява млечна жлеза.

Проекцията е разположена върху кожата на лявата буза в пресечната точка на вертикална линия, простираща се от външната част на ъгъла на окото, и хоризонтална линия, минаваща през горния полюс на крилата на носа. Диаметърът на проекцията на млечната жлеза върху бузата ще бъде приблизително равен на разстоянието от ъгъла на окото до неговия ирис. Патологията се проявява чрез пигментация, зачервяване, повишена порьозност, подуване на кожата.

19. Ляв бял дроб.

Той се проектира върху кожата на лявата буза, покривайки зигоматичната част. Патологията може да се прояви чрез зачервяване, ангиопатичен модел, порьозност, пигментация, акне, сухота, неравности или грапавост на повърхността на кожата.

20. Сърдечни нарушения (по-често - ритъмни нарушения).

Проектиран върху кожата на върха на носа под формата на зачервяване, ангиопатия, акне.

21. Бронх на левия бял дроб.

Той се проектира върху кожата на крилото на лявата половина на носа. Нарушенията се изразяват в съдов модел, зачервяване, акне, пигментация.

22. Диафрагма, ребрена дъга.

Проектиран върху кожата по назолабиалната гънка. Нарушенията се проявяват чрез зачервяване на гънката, суха кожа в нея.

23. Малка кривина на стомаха.

Проектира се върху кожата и лигавицата на горната устна. Патологията се проявява чрез напречни пукнатини по устните, херпесни изригвания, лющене на кожата, загуба на цвят на устните, появата на ефекта на бръчки на устните.

24. Луковицата на дванадесетопръстника, пилорния стомах.

Проекционната зона е разположена върху кожата извън ъгъла на устата. Нарушенията се проявяват чрез пигментация, зачервяване на кожата, гърчове и пукнатини в ъглите на устата, с дегенеративни процеси - растеж на бенки.

25. Надбъбречна жлеза на левия бъбрек.

Той се проектира върху кожата и мускулите на горната част на шията по лявата странична аксиална линия, както и вляво и вдясно от нея по мускулната странична повърхност. Патологията се проявява с мускулна болка при палпация, на кожата понякога се проявява с дразнене, пигментация, папиломатоза.

26. Лява ингвинална гънка и област на пупартния лигамент.

Проекцията е върху лявата външна повърхност на кожата на брадичката. Нарушенията се проявяват чрез зачервяване на кожата, акне, старчески петна.

27. Ляв яйчник при жените, ляв тестис при мъжете.

Изображението е разположено върху кожата на брадичката от лявата страна, близо до лявата гънка на брадичката. Патологията се проявява чрез зачервяване на кожата, акне, сухота и лющене на кожата, растеж на бенки по време на дегенеративни процеси.

28. Лява млечна жлеза.

Той се проектира върху брадичката от лявата страна под долната устна върху костната бугра. Патологията се проявява чрез повишена чувствителност към болка, зачервяване, пигментация или акне по кожата, нарастващи бенки.

29. Пубисна симфиза.

Представянето му на лицето е на брадичката, в ямката на брадичката. Патологията се проявява чрез болезненост на периоста на брадичката по време на палпаторно изследване.

30. Ляв бъбрек.

Той се проектира върху кожата и мускулите на страничната повърхност на шията (по протежение на лявата странична аксиална линия), както и отляво и отдясно на нея по мускулната повърхност. Патологията се проявява чрез мускулна болка при палпация. На кожата се появяват пигментации, зачервяване, растат папиломи.

31. Голяма кривина на стомаха.

Проекцията е стерноклеидомастоидният мускул от лявата страна на главата. Разстройството се проявява с повишен тонус и болка при палпация. Мястото на закрепване на мускула към черепа се проектира върху горната част на стомаха и хранопровода, който влиза в него. Мястото на закрепване към ключицата е проекцията на пилора.

32. Ляв придатък с яйчник, левия лоб на простатната жлеза с тестис.

Проектира се в горната трета на каротидната артерия вляво. Проявява се с подуване и болезненост, увеличаване на лимфните възли в тази област.

33. Пикочен мехур.

Той се проектира върху кожата от брадичката до епиглотиса на шията. Дисфункцията се проявява чрез зачервяване, пигментация, растеж на бенки или акне по кожата.

34. Таза на левия бъбрек.

Проекцията е разположена от лявата страна на шията, върху мускулите на страничната повърхност към основата на шията (по протежение на страничната аксиална линия). Проявява се с болка при палпаторно изследване с облъчване в различни части на тялото и главата, върху кожата - папиломи (инфекция на таза), сухота, грапавост.

35. Панкреас.

Представителството е разположено в основата на шията от лявата страна, между ключицата и стерноклеидомастоидния мускул. Проявява се при палпаторно изследване с мускулна болка, ирадиация в рамото, ръката, лопатката, ръката, пръстите, областта на гърдите, понякога в панкреаса.

36. Ляв дял на щитовидната жлеза.

Той се проектира върху долната част на шията по протежение на хранопровода, в супраклавикуларната област и областта на югуларния прорез. Проявява се чрез мускулна болезненост на тези области, подуване на тъканите, кожата се проявява с ангиопатичен модел (зачервяване), папиломи.

37. Ляв уретер.

Представянето е разположено от лявата страна на шията по протежение на страничната аксиална линия от проекцията на таза на левия бъбрек до раменната става. При патологични състояния, по време на палпаторно изследване, мускулната проекция е болезнена. На кожата нарушението се проявява с възрастови петна, папиломи.

38 и 41. Пилорната част на стомаха.

Той се проектира върху областта на прикрепване на стерноклеидомастоидния мускул към ключицата. Патологията се проявява чрез болезненост на областта на прикрепване.

39. Матка, лобове на простатата, перинеум.

Представителството е разположено в централната долна част на брадичката. Нарушението се проявява с болезненост на периоста при палпация, върху кожата - със зачервяване, пигментация, акне, с дегенеративни процеси в органите се характеризира с растеж на бенки.

40. Дясна млечна жлеза.

Той се проектира върху брадичката от дясната страна под долната устна върху костната бугра. Проявява се с повишена чувствителност към болка, върху кожата отгоре се изразява със зачервяване, акне, пигментация, бенки при дегенеративни процеси.

41. и 38. Пилорната част на стомаха.

Проекцията се намира вдясно в основата на шията в областта на прикрепване на стерноклеидомастоидния мускул към ключицата. При функционални нарушения на отдела и палпаторно изследване проекцията е болезнена.

42. Десен уретер.

Представянето е разположено от дясната страна на шията по протежение на страничната аксиална линия, от проекцията на таза на левия бъбрек до раменната става. При патологични състояния на уретера и по време на палпация, мускулната проекция е болезнена, върху кожата нарушението се проявява с пигментни петна, папиломи.

43. Жлъчен мехур.

Проекцията се намира от дясната страна на основата на шията, в областта на ъгъла, образуван от стерноклеидомастоидния мускул и дясната ключица. В зависимост от патологичното състояние на пикочния мехур, при натискане върху проекционната му зона, болката се разпространява в дясната темпорална област на главата, дясното рамо, ръката и пръстите на тази ръка, лопатката, гърдите, лицето, зъбите, щитовидната жлеза, шията кожата, тялото на жлъчния мехур.

44. Десен дял на щитовидната жлеза.

Той се проектира върху долната трета на шията на супраклавикуларната област от дясната страна по протежение на хранопровода. Проявява се чрез мускулна болезненост в тази област, подуване на тъканите. Кожата на това място при патологични състояния на жлезата се проявява с порьозност, зачервяване, папиломи.

45. Легчето на десния бъбрек.

Проекцията е разположена от дясната страна, върху мускулите на страничната повърхност на основата на шията, по протежение на страничната аксиална линия. При патологията на бъбречното легенче се появява болка по време на палпаторно изследване на мускулите с облъчване в различни части на тялото и главата. На кожата нарушението се проявява чрез папиломи (инфекция на таза), сухота, грапавост, бенки.

46. ​​​​Гинекология, десен придатък с яйчник, десен лоб на простатната жлеза с тестис.

Проектира се в горната трета на каротидната артерия вдясно. Нарушението се проявява чрез подуване и болезненост на артерията, увеличаване на лимфните възли в тази област.

47. Малка кривина на стомаха.

Проекцията е стерноклеидомастоидният мускул от лявата страна на шията. Горната част на стомаха и хранопроводът, влизащи в стомаха, се проектират до мястото на прикрепване на мускула към черепа, а пилорът на стомаха се проектира към мястото на прикрепване на мускула към ключицата. Лошото храносмилане се проявява с повишен мускулен тонус и болка при палпация.

48. Десен бъбрек.

Той се проектира върху шията вдясно, върху мускулите, разположени на страничната аксиална линия. Патологията на бъбреците се проявява с болка при палпиране на страничната мускулна повърхност, понякога с ирадиация в различни области на главата, ръката и горния раменен пояс, шията. При дълбока патология по време на натиск, облъчването отива към десния бъбрек. На кожата нарушенията се изразяват в папиломатоза, зачервяване, сухота и грапавост.

49. Десен яйчник при жените, десен тестис при мъжете.

Представянето е разположено върху кожата на брадичката от дясната страна, близо до дясната гънка на брадичката. Патологията се проявява чрез зачервяване, сухота и лющене на кожата, акне, растеж на бенки по време на дегенеративни процеси.

50. Лимфна система на илиачната област.

На лицето илиачната област (ингвинална гънка) се проектира от гънка, простираща се до долната челюст от ъглите на устата като продължение на назолабиалната гънка. При патологични процеси в слабините проблемът може да се прояви като дразнене на кожата, пигментация, акне.

51. Надбъбречна жлеза на десния бъбрек.

Проектира се върху кожата и върху мускулите на горната част на шията вдясно, по страничната аксиална линия, както и отпред и зад нея по мускулната повърхност. При функционално разстройство се наблюдава мускулна болкова чувствителност, понякога с ирадиация в различни области на главата и шията. Кожата реагира с дразнене, растеж на папиломи.

52. Тънко черво.

Представителството се намира под основата на долната устна. При патологията се проявява върху кожата с дразнене, пигментация и растеж на бенки.

53. Голяма кривина на стомаха.

Проектира се върху кожата и лигавицата на долната устна. Нарушението се проявява чрез пукнатини, херпесни изригвания, пилинг, загуба на цвят, появата на ефекта на бръчки на устните.

54. Хормонална система.

Проекционната зона е пространството на лицето между носа и горната устна. Когато системата е нарушена, по кожата се появяват акне, дразнене, пигментация, линията на косата расте.

55. Признаци на склеродермия.

Кожата става дълбоко набръчкана. Понякога има увеличение на линията на косата (при жените).

56. Тънко черво.

Проекцията се намира в долната част на бузата под скулата на лицето. Смущенията в тънките черва се изразяват в кожни раздразнения, акне, неравности или грапавини.

57. Мечовидният израстък.

Проекцията се намира под основата на носа. При нараняване или възникване на патологично състояние в основата на носа се появява повишена чувствителност към болка, акне и зачервяване.

58. Голяма кривина на стомаха.

Проекцията е вътрешната област на лявата ноздра. В случай на лошо храносмилане, носната лигавица реагира с образуване на възпаление, оток и херпесни изригвания.

59. Малка кривина на стомаха.

Проекцията е вътрешната област на дясната ноздра. В случай на лошо храносмилане, носната лигавица реагира с образуване на възпаление, оток и херпесни изригвания.

60. Пикочен мехур, уретер на десния бъбрек

Той се проектира върху ушния канал и вътрешното ухо. При възпалителни процеси в органите се появява болка в ушния канал, понякога има възпаление, повишена секреция на сяра и слухът е намален.

61. Бронх на десния бял дроб.

Той се проектира върху кожата на крилото на дясната половина на носа. Нарушенията се изразяват в съдов модел в основата на крилото на носа, зачервяване, пигментация.

62. Дясна млечна жлеза.

Проекцията е разположена върху кожата на дясната буза в пресечната точка на вертикална линия, простираща се от външната част на ъгъла на окото, и хоризонтална линия, минаваща през горния полюс на крилата на носа. Проблемът се проявява със зачервяване, пигментация, акне, растеж на бенки, подуване на кожата.

63. Десен дял на черния дроб.

Проекцията е разположена върху областта на мускулите на челюстната става. Проявява се чрез неволно повишен тонус на мускулната група, развитие на артроза на ставата и понякога нарушението се проектира върху кожата под формата на пигмент или дразнене.

64. Уретер на десния бъбрек.

Той се проектира върху лицето чрез линия, минаваща от вътрешния ъгъл на дясното око до външната част на брадичката. При раздразнение от пясък, движещ се по уретера, малки камъни или възпаление в него, върху кожата се появява бяла или червена линия (в зависимост от това коя част от вегетативната нервна система преобладава - симпатикова или парасимпатикова).

65. Десен бял дроб.

Проектира се върху кожата на бузата на дясната половина на лицето, покривайки зигоматичната част. Белодробната патология може да се прояви чрез зачервяване, ангиопатичен модел, пореста кожа, пигментация, акне, сухота, неравности, грапавост на повърхността.

66. Десен бъбрек.

Проектиран върху дясното ухо. Размерът на ухото е пропорционален на размера на бъбрека: голямото ухо е голям бъбрек. Увреждането на бъбреците се проявява на хрущялна основа. Тя става болезнена и по-плътна, в някои случаи, напротив, твърде мека.

67. Конгестия в бъбречните структури.

Той се проектира върху областта на очната кухина. Появява се върху кожата под формата на уен, папиломи, тъмни петна.

68. Дясна страна на напречното дебело черво.

Представителството се намира в долната медиална част на ъгъла на лявото око. Дисфункцията се проявява чрез подуване на кожата от вътрешния ъгъл на окото под долния клепач до външната страна на вар, понякога зачервяване или пигментация.

69. Инфекция на бъбреците.

Информационната зона е конюнктивата на окото. Външната проява на инфекциозно заболяване е конюнктивит, блефарит, ечемик, оток на клепачите.

70. Десен бъбрек.

Проекционната зона е разположена върху кожата на дясната очна кухина (периорбикуларна област). При функционални нарушения на бъбреците кожата на орбитата се изразява в подуване, зачервяване, потъмняване, поява на мастни плаки и растеж на папиломи.

71. Тяло на жлъчния мехур с канали.

Проекционната зона на жлъчния мехур е темпоралната област на главата. С функционалните си нарушения реагира кожата на темпоралната област, върху която се появяват акне, старчески петна, порьозност. Периостът на темпоралната кост също реагира, става болезнен при палпация.

72. Десен дял на черния дроб.

Той се проектира върху протеиновата обвивка на дясното око. Нарушението в черния дроб се изразява в червен съдов модел върху черупката на окото.

73. Легчето на десния бъбрек.

Проекционната зона се намира във вътрешния ъгъл на окото в областта на слъзния канал. Възпалението или дразненето на таза се изразява в запушване на слъзния канал, възпаление в него, лакримация и кожно дразнене.

74. Дясна надбъбречна жлеза.

Проекционната зона се намира над дясната вежда отвътре. Неговото разстройство се изразява в болезненост на периоста на суперцилиарната област, дразнене на кожата.

75. Възходящо дебело черво (илеоцекален ъгъл).

Мястото на проекция е горният десен ъгъл на челната област на кожата. Патологията се проявява чрез пигментация, акне, дразнене на кожата, растеж на бенки.

76. Напречно дебело черво.

Проекцията му е в долната част на челото над горните дъги. При функционалното му нарушение се появява кожна реакция (пъпки, възрастови петна, порьозност, зачервяване, растеж на бенки).

77. Приложение.

Проекционната му зона е разположена върху кожата в горната част на челото вдясно. Когато е възпалена, кожата реагира със зачервяване, сухота, пигментация.

78. Стомах.

Проекцията е разположена върху кожата на хрущялната част на моста на носа (средната област на носа). От лявата страна на носа се проектира по-голямата кривина на стомаха, а от дясната страна се проектират малкият, пилорният стомах и дванадесетопръстникът. При патология кожата реагира с дразнене, пигментация.

79. Пикочен мехур.

Проекционната зона се намира в горната част на челото (мястото, където линията на косата започва да расте). При патология се наблюдават пигментация, кожно дразнене, косопад, пърхот в тази област на главата, псориатични плаки. 

 econet.ru

Принципи на системите за улавяне на съзнанието - 1

 

Информацията по-долу е в пълно съответствие с множество изследвания.

   

Д.У.: Някои извънземни видове придобиват ли способността да получат безсмъртие чрез различни средства? Например чрез пътуване във времето?

Кори: Много от тях живеят много, много дълъг живот. Казаха ми, че първоначално човешките същества са живели около хиляда години. Много извънземни раси, които са хиляди, милиони или милиарди години по-стари от нас, са разработили технология за предаване на живота си.

Д.У: Тези разумни видове могат ли да се възползват от интернет по начин, по който ние не можем? Например да имат достъп до Интернет чрез някакъв вид биологичен невронен интерфейс, тоест да имат достъп до Интернет просто като основна част от тяхната генетична природа, допълнена от някакъв вид технологично разширение, както в теорията на трансхуманизма?

  

Кори: Има няколко извънземни групи, които са избрали пътя на трансхуманизма, въпреки че те не са това, което бихме считали за човешки същества. И последствията винаги са били най-плачевни. Факт е, че съществува всеобхватна сила, която трудно може да се нарече извънземно или свръхпространствено същество. Това е изкуствен интелект (AI). Той се разпространява в множество галактики като изкуствен интелигентен сигнал.

Д.У.: Сигнал?

Кори: Да, сигнал, форма на вълната.

Д.У: Добре, както някой излъчва радиочестота или нещо подобно?

Кори: Абсолютно правилно.

Д.У: Как да разберем, че е AI?

Кори: AI има история. Първоначално се нарича Alien Extra-Dimensional AI

Д.У: Извънизмерен?

Кори: Да. Всички извънземни групи вярват, че AI първоначално се е появил в друга реалност и е стигнал до нашата реалност. Преди много, много милиарди или трилиони години.

Д.У.: В друга реалност?

Кори: Да. Как ви харесва този обрат?

Д.У: Но от гледна точка на Закона за едното, вселената е ЕДНА. Едно същество, Създател на всички неща.

Кори: И нашата вселена.

Д.У: Тогава в един момент AI трябваше да бъде едно с Създателя, част от източника.

Кори: Или друга вселена.

ДУ: Хм! Дали е изкуствен в смисъл, че няма съответна биологична форма на живот?

Кори: Точно така. Обясниха ми го така. Хипотетично ИИ съвършено съществуваше в своята реалност. Описан е като... Например, за да стане ясно, нека си представим, че AI е риба. В родната си реалност или вселена тя живееше във вода. Тоест плътността му беше вода. Когато рибата попадна в нашата реалност, тя се озова на открито и трябваше да търси локви, за да влезе в познатото си местообитание.

Д.У.: Ако нейното естествено местообитание е била водата, тогава защо да напуска такова удобно място? Накара ли я нещо? Беше ли неудобно там?

Кори: Не знам; това е неизвестно. Тъй като AI премина през някакъв вид пукнатина и влезе в нашата реалност или нашата вселена, той причини много проблеми и завладя много галактики.

Д.У: Галактики?

Кори: Точно така, галактики.

Д.У: Всички планети, целият разумен живот, всичко в цялата галактика е било завладяно от ИИ?

Кори: Да. Той има свой собствен алгоритъм на действие. Просто се изпраща във всички посоки като сигнал. И този сигнал може да живее в електромагнитното поле на сателит или планета.

   

Д.У: Сигнал от торсионно поле? Или е електромагнитна вълна? Знаем ли какъв вид сигнална енергия е?

Кори: Почти като ДНК. Всеки отделен фрагмент или сигнална вълна съдържа определено количество силно компресирана информация.

Д.У: Какво ще кажете за цифровите пакети данни?

Кори: Да, като пакети от цифрови данни, съдържащи една и съща информация. Предполагам, че можете да ги наречете вълни или сигнали.

Д.У: Сигналът се разпространява със скоростта на светлината или по-бързо от скоростта на светлината?

Кори: Със скоростта на светлината.

Д.У: Значи отнема известно време, за да се разпространи?

Кори: Разбира се.

Д.У: Казахте, че AI живее в електромагнитните полета на планетата?

Кори: И не само. Той може да живее в електромагнитните или биоелектричните полета на живи същества, хора и животни. Но за него това не е най-добрият вариант. AI предпочита да живее във високотехнологични устройства.

   

Д.У: Но в основата си AI е информация. Той е фрактален или холографски.

Кори: Да. Той заразява технологията, пленява я, както и напредналия живот - хората. Той нахлува в нашите биоелектрични полета и започва да влияе върху начина, по който мислим. Хората, които сега работят усилено по AI, настройвайки нашата инфраструктура за нея, се наричат ​​ИИ проповедници.

    

Д.У: Добре, дайте ми време да се възстановя. Искате да кажете, че тази сила съществува под формата на чиста информация и може да живее в човешкото биологично поле?

Кори: Да.

ДУ: Дали е като Борг или разума на кошера, където всеки заразен има достъп до цялата информация едновременно?





В поредицата Междузвездни войни Борг са раса от кибернетично подобрени хора, принудени да служат на AI, наречен Кралицата. Тя използва поробена биология и компютърна мощ чрез ума на кошера).

Кори: Да.

Д.У: Не може да бъде! Във всеки случай е интересно, защото Законът на едното говори за силата на Луцифер. Ра твърди, че силата на Луцифер е енергията, която прониква в цялата вселена. Това е част от Създателя, която се смята за отделена от Създателя и смята, че е способна да превземе вселената.

Кори: Обратно към стъкления планшет. Това е, което се случва от време на време с някои други слънчеви системи в други галактики. Преди много време, когато достигнаха определено ниво на технологично развитие, AI започна да прониква не само в хората, но и в технологиите.

Д.У: Значи му е било по-удобно в устройството, отколкото в електромагнитното поле на планета или човек?

Кори: Да. Когато AI е в електромагнитното поле на планета, той просто седи и чака благоприятен момент.

Д.У.: Той няма къде да скита?

Кори: Точно така. Но когато е в човек или животно, той всъщност е... Е, той е като нас в това. Чудя се какво бихте предпочели - за да стигнете от източното крайбрежие до западното, да седнете на кон или да скочите на самолет?

Д.У: Разбирам.

     

Кори: Ето защо хай-тек са желателни за AI. Смятат ни за много неразвити в технологично отношение. Ние сме като коне. AI ​​ни използва, за да изгради инфраструктурата, в която може да се премести.

Д.У: И как ни използва? Това може да не е ясно на хората.

Кори: Той ни използва, за да развиваме технологии, да създаваме технологии. И ни вдъхновява да създаваме и развиваме нови технологии.

Д.У: Така че, ако AI „паркира“ в нечие биоелектрично поле и този човек има необичаен интелект, тогава AI може да започне да изпълва мозъка на човека с конкретни мисли?

Кори: Да.

Д.У.: Тоест да доведе човек до изобретяването на нови джаджи?

Кори: Разбира се.

Д.У: Тогава с течение на времето това ще доведе до възможността AI да се върне в познатите води?

Кори: Това засяга мислите и личността на хората.

Д.У: Личността?

Кори: Да.

Д.У: Как се отразява на личността?

Кори: Хората се превръщат в пламенни поддръжници на хай-тек и създаването на AI. Ето откъде идва етикетът „AI Preachers“.

Д.У: Тъй като самият аз съм мислил много за това, ми е много интересно. Ако погледнете как са се развили технологиите... Едно време хората са приготвяли храна на открит огън. Бенджамин Франклин е първият, който изобретява затворената печка с горелки. През 19-ти век се появяват телеграфът, железопътните линии и автомобилите. Изобретателите се окъпаха в слава, станаха знаменитости и привлякоха общественото внимание. Тогава се появи ядрената бомба и тогава човечеството разбра, че това вече е прекалено и няма да доведе до нищо добро. Технологиите могат да ни убият. Мислите ли, че AI стои зад технологичната революция?

Кори: Да, и не само зад нея. Когато пресъздаваме извънземна технология, ние правим обратно инженерство. Тоест няколко неща се случват едновременно. За да илюстрираме по-добре въпроса, нека се върнем към стъкления планшет и да поговорим за случилото се в други слънчеви системи.

Д.У: Нещо толкова зловещо като ада. (Смее се)

Кори: Просто ужасно.

https://neonula.blogspot.com

КАК РАБОТИ НАМЕРЕНИЕТО И ЗАЩО НЕБЕТО Е ИЗПЪЛНЕНО С АЕРОЗОЛНИ ХИМТРЕЙЛИ

Механизмът на работа на намерението, който променя събитията от нашия живот, е добре описан от физика-теоретик Д. Лапиер, който отбелязва: „Намерението създава „надуване” във времето и пространството, чрез което се осъществява движението. Като стимулира приливите на творческа енергия, намерението координира и насочва енергиите през междуизмерни портали. Отлагането на намерението създава приливна вълна, която променя пространство-времето и изпраща нови събития в живота ни".

Друг физик-теоретик, Дж. Сарфати, споделя това мнение, пише във връзка с намерението: „Намерението, движейки се от бъдещето, описва цикъл и се изпраща в миналото (под формата на памет), заедно с дадено преди това задължение или обратна причинно-следствена връзка”. Той приема, че умът и материята си взаимодействат, използвайки принципа на "обратното действие".

Според това мнение съзнателното намерение е това, което контролира навигационните информационни вълни, които организират материята. Взаимодействията разум-материя се изпомпват от външни съобщения от миналото, бъдещето и навсякъде.

Тези външни съобщения задействат процеса, който Сарфати описва под формата на странни двойни цикли (като символа на безкрайността), изобразяващи движението на намерението от миналото с опита на бъдещето и движението на намерението от бъдещето с опита на миналото. Такива нелокални аспекти на съзнанието се отварят в неговите по-високи, „разширени“ състояния, когато миналото, бъдещето и настоящето се възприемат едновременно в цялата им взаимовръзка.

Сарфати подкрепя своята теория със строги математически формулировки и вярва, че вече има експериментално доказателство за теоретичните положения на постквантовата физика. В същото време той се позовава на някои разсекретени изследователски материали, посветени на използването на феномена ясновидство за военни цели.

А. Биърдън разглежда мисълта или умствената енергия като виртуални (ненаблюдаеми) същности, които носят модели на вероятности и се свързват с виртуални светлинни фотони (комбинират или добавят) в съответствие с тяхната честота или форма. Фотоните са групирани поради сходството на кохерентността на модела.

В този случай се променят квантовите параметри на системата, които или създават, или променят съществуващото електромагнитно поле. Така разумът въздейства на физическата реалност. Следователно нашата енергия може да се настрои в резонанс с външната реалност и да я промени.

Има и обратна връзка, при която външната реалност резонира с нашите вътрешни модели и променя нашата вътрешна реалност. Въпреки това, според справедливото мнение на К. Юнг, активното влияние на съзнанието върху физическата реалност (материализация на нужните ни вероятности) може да се прояви само при определено ниво на развитие на самото съзнание, неговото значително „разширяване“.

Виртуалната реалност (бъдещето) съдържа всички вероятности и вероятни събития. Въпреки това, за да преведем всеки модел в нашата реалност, е необходимо да стартираме определен механизъм. Така А. Биърдън отбелязва: „Както е добре известно във физиката, виртуалната реалност може да стане реална и наблюдаема, ако към нея се добави енергия“.

Такова енергийно свързване е процесът на прикачване на заряд, активиране или възбуждане. Смята се, че виртуалните или призрачните изображения веднага се появяват в наблюдаваното състояние, ако им се даде достатъчно енергия. За това обаче е необходимо да се постигне фокусиране на енергията и кохерентност с всеки специфичен модел или вероятност чрез постигане на определено променено състояние на съзнанието, за да се трансформира във физическа наблюдаема реалност. Според Петерсен този процес започва със свързаното магнитно подравняване и активиране на нашите мозъчни клетки.

Кемтрейлс ни лишават от воля-желание-намерение. Виждаме само картинки на възможно бъдеще, но не искаме и НЕ го избираме?

https://neonula.blogspot.com

Твърденията на един сърдечен хирург за това какво наистина причинява сърдечната болест

Вижте съвременните заболявания, които са бич за човечеството - 90% от тях са авто-имунни. Разгледайте некролозите с 40-50 годишни хора, вижте статистиката - №1 сме по смърт от сърдечни заболявания (също авто-имунно заболяване https://bit.ly/3CCkreD). БЯЛОТО БРАШНО Е ТИХИЯТ УБИЕЦ. Това, между другото важи и за животните хранени с хляб, включително и хапките за домашни любимци, които са пълни с пшеница. Затова домашните любимци свършват най-често като собствениците си - с диабет, деменция и костни проблеми.

Ние, лекарите, с целия си опит, умения и авторитет, често изпадаме в егоцентризъм, който ни пречи да приемем, че грешим. И ето на: аз открито признавам, че съм бил в заблуда. Като сърдечен хирург с 25 години опит и направени над 5 000 сърдечни операции, днес е денят ми да поправя грешката чрез медицински и научни доказателства.
Аз практикувах дълги години заедно с други изтъкнати лекари, наричани „opinion makers" („хора, формиращи мнения"). Бомбардирани от научна литература, непрекъснато участващи в образователни семинари, ние, „формиращите мнения", настоявахме, че сърдечните болести са резултат от простия факт на увеличения холестерол в кръвта.
Единствената приемана терапия бе предписване на медикаменти за понижаване на холестерола и диета с драстично ограничаване на приема на мазнини. Отклоненията от тези предписания ние смятахме за ерес, която може да доведе до лоша лекарска практика.

Това не работи!!!

Тези предписания вече не са научно или морално защитими. Откритието от преди няколко години, че възпалението на артериалната стена е истинската причина за сърдечната болест бавно води до промяна на парадигмата как да се лекуват сърдечната болест и някои други хронични болести.

Задълго установилите се диетични препоръки породиха епидемии от затлъстяване и диабет, чиито последици превъзхождат хилядократно всяка чумна епидемия в историята по отношение на смъртност, човешко страдание и бедствени икономически последствия.

Въпреки факта, че 25% от населението приема скъпи статинови медикаменти и въпреки факта, че сме намалили съдържанието на мазнини в нашите диети, тази година ще умрат от сърдечна болест повече американци от когато и да било. Статистики на Американската сърдечна асоциация показва, че 75 милиона американци страдат в момента от сърдечна болест, 20 милиона имат диабет, а 57 милиона имат пред-диабетно състояние. Тези болести поразяват все по-млади хора броят им нараства всяка година.

Простичко казано, без възпаление в тялото няма как холестеролът да се акумулира в стената на кръвоносния съд и да предизвика сърдечна болест и инфаркт. Без възпаление холестеролът би се движил свободно през тялото както е предопределила природата. Именно възпалението причинява натрупването на холестерола. Възпалението не е нещо сложно – то е просто естествената защитна реакция на вашето тяло срещу чужд нашественик, като бактерия, токсин или вирус. Цикълът на възпалението е съвършен по отношение на това как то предпазва вашето тяло от тези бактериални или вирусни нашествия. Но ако ние хронично излагаме тялото на атаки от токсини или храни, които човешкото тяло не е пригодено да преработва, възниква състояние, наречено хронично възпаление. Хроничното възпаление е толкова вредно, колкото полезно е острото възпаление.

Кой разумен човек ще се изложи умишлено и то постоянно на храни и други вещества, за които се знае, че причиняват увреждане на организма? Пушачите, може би, но те поне правят този избор по собствена воля.
Останалите от нас просто сме следвали препоръчваната диета, която е бедна на мазнини и богата на сложни ненаситени мазнини и въглехидрати, без да знаем, че причиняваме повтарящо се увреждане на нашите кръвоносни съдове. Това повтарящо се увреждане поражда хронично възпаление, водещо до сърдечна болест, инфаркт, диабет и пълнота.
Нека повторя: увреждането и възпалението на нашите кръвоносни съдове е причинено от ниската на мазнини диета, препоръчвана от години от конвенционалната медицина.

Какви са най-големите виновници за хроничното възпаление?

Много просто, те са свръхдозите от прости, високо преработени въглехидрати (захар, брашно и продуктите, направени от тях) и свръх-консумацията на богатите на омега 6 растителни масла като соя, зърно и слънчоглед, които се съдържат в много преработени храни.

Отделете момент, за да си представите триене на твърда четка върху мека кожа, докато последната се зачерви силно и почти започне да кърви, като това се повтаря няколко пъти на ден, всеки ден, в продължение на 5 години. Ако бихте понесли това болезнено четкане, щяхте да имате кървяща, подута, инфектирана област, която става все по-зле с всяко четкане. Това е добър начин да визуализираме възпалителния процес, който може би протича в тялото ви сега.
Няма значение къде протича възпалителният процес, външно или вътрешно, то е все едно. Надниквал съм в хиляди артерии. Болната артерия изглежда така, сякаш някой е взел четка и е потъркал с нея стената на артерията няколко пъти. По няколко пъти на ден, всеки ден, храните, които ядем причиняват малки ранички, прерастващи в по-големи наранявания, които карат тялото да реагира непрестанно и съответно с възпаление.

Докато опитваме дразнещия вкус на сладкиша, нашето тяло реагира все едно външен неприятел е дошъл да ни обяви война. Храните, съдържащи захари и прости въглехидрати или обработени с омега-6 мазнини, бяха в основата на американската диета в продължение на шест десетилетия. Тези храни бавно отравяха всички.

Как яденето на едно сладко руло предизвиква водопад от възпаления и ви разболява?

Представете си, че сте разлели сироп върху клавиатурата на компютъра си и ще имате представа какво се случва в клетката. Когато ние консумираме прости въглехидрати като например захар, кръвната захар се повишава бързо. Като реакция панкреасът ни отделя инсулин, чиято главна цел е да отведе захарта до всяка клетка, където тя се складира за енергия. Ако клетката е пълна и не се нуждае от глюкоза, тя я отхвърля. Когато нашите пълни със захар клетки отхвърлят излишната глюкоза, кръвната захар се повишава, предизвиквайки производство на повече инсулин и глюкозата се превръща в запасни мазнини.

Какво общо има това с възпалението?
Кръвната захар се контролира в много тесни граници. Излишната захар се прикрепя към различни протеини, които от своя страна нанасят вреда на стените на кръвоносните съдове. Повтарящите се атаки върху стените на кръвоносните съдове пораждат възпаление. Когато повишавате нивото на кръвната си захар няколко пъти на ден, всеки ден, все едно вие вкарвате шкурка вътре в деликатните си кръвоносни съдове.

Въпреки че не можете да го видите, бъдете сигурни, че това е така. Аз съм го виждал при над 5 000 пациента в продължение на 25 години и всички споделяха една обща черта – възпаление на техните артерии.

Нека се върнем към сладкото руло. Този невинно изглеждащ добряк не само съдържа захар, той се пече в едно от многото омега-6 масла, като соевото. Чипсовете са напоени в соево олио; преработените храни са произведени с омега-6 масла за по-голяма трайност. Омега-6 са жизнено важни – те са част от всяка клетъчна мембрана, контролираща какво влиза и излиза от клетката – но те трябва да са в правилен баланс с омега-3. Ако балансът се наруши чрез прием на излишък от омега-6, клетъчната мембрана произвежда вещества, наречени цитокини, които директно причиняват възпаление.

Днешната водеща американска диета е произвела изключителен дисбаланс между тези два вида мазнини. Пропорцията на този дисбаланс варира от 15:1 до 30:1 в полза на омега-6. Това значи огромен брой цитокини, причиняващи възпаление. В днешните обстоятелства съотношението 3:1 би било оптимално и здравословно.

За да направи нещата още по-лоши, затлъстяването от яденето на тези храни създава претоварени с мазнини клетки, които отделят обилно количество причиняващи възпаление вещества като добавка към увреждането от високата кръвна захар. Процесът, който започна с едно сладко руло, се превръща в порочен кръг, който причинява сърдечна болест, високо кръвно налягане, диабет и накрая болест на Алцхаймер, ако възпалителният процес продължи неограничавано.

Не може да избягаме от факта, че колкото повече преработени храни консумираме, толкова повече поощряваме възпалението. Човешкото тяло не може да преработи, нито е предназначено да консумира храни обилни на захар или напоени с омега-6 мазнини.

Има само един изход за избягване на възпалението и причините за него и той е да се върнем към храните, по-близки до натуралното им състояние. За да изградите мускули, яжте повече протеини. Изберете сложни въглехидрати, като плодове и зеленчуци. Ограничете или елиминирайте омега-6 мазнините, като слънчогледовото или соевото олио и преработените храни, направени от тях.

Една супена лъжица слънчогледово олио съдържа 7.280 мг омега-6; соевото олио съдържа 6.940 мг. Вместо тях, използвайте зехтин или масло от хранена с трева крава. Животинските мазнини съдържат по-малко от 20% омега-6 и е много по-малко вероятно да причинят възпаление, отколкото така наречените сложни ненаситени мазнини.
Забравете „науката", която ви проглушава ушите от десетилетия.

Науката, твърдяща че наситените мазнини сами по себе си причиняват сърдечна болест, вече не е валидна. Научното твърдение, че наситените мазнини повишават холестерола в кръвта, вече е невалидно. След като знаем, че холестеролът не е причината за сърдечна болест, притесненията относно наситените мазнини са още по-абсурдни днес.

Холестеролната теория доведе до диети без мазнини, които от своя страна създадоха онези храни, причиняващи епидемично възпаление. Водещата медицина направи ужасна грешка, когато посъветва хората да избягват наситените мазнини, в полза на храните, богати на омега-6 мазнини. Сега ние имаме епидемия от артериални възпаления, водещи до сърдечна болест и други тихи убийци.

Това което можете да направите е да изберете естествените храни от времето на баба ви, а не тези от времето на вашата майка, когато магазините се препълниха с преработени храни. Елиминирайки храните, причиняващи възпаление и прибавяйки стойностни хранителни вещества от свежи, непреработени храни, вие ще компенсирате години разруха на вашите артерии и цялото ви тяло от консумацията на типичната цивилизована диета.

https://forum.mikroferma.com

Taйната на автоимунните заболявания

Любимите ви бял хляб, баница, мъфини, пици са поразителни. Поразяват в буквалния смисъл на думата - бялото брашно, насъщният хляб на българина, днес е превърнато в мощно оръжие срещу хората, поразяващо мозъка, костите, кръвоносните съдове.
При хората, които консумират съвременната пшеница се появяват постоянни вътрешни възпаления - автоимунна реакция срещу глутена. Това става толкова нормално, че не усещат какво се случва с тях. Приемат за нормално да са вечно уморени, да хващата настинка от най-малкият студ, да ги болят ставите и костите, мисълта им да е неясна.
Вижте съвременните заболявания, които са бич за човечеството - 90% от тях са авто-имунни. Разгледайте некролозите с 40-50 годишни хора, вижте статистиката - №1 сме по смърт от сърдечни заболявания (също авто-имунно заболяване https://bit.ly/3CCkreD). 

 БЯЛОТО БРАШНО Е ТИХИЯТ УБИЕЦ. Това, между другото важи и за животните хранени с хляб, включително и хапките за домашни любимци, които са пълни с пшеница. Затова домашните любимци свършват най-често като собствениците си - с диабет, деменция и костни проблеми.

Автоимунните заболявания и ключът към тяхната тайна са само една незначителна част от много по-обхватната теория (или парадигма) за медицината на бъдещето.


Ще сгреши всеки, който каже: "Това не ме засяга"...
Ще приведа само две обстоятелства, доказващи подобна опасна грешка.
Първо: учените все още нямат общоприета дефиниция за така наречените автоимунни заболявания (А.З.). Това не им пречи да са единодушни, че в тази група болести попадат следните болестни състояния: системен еритематозен лупус, някои видове артрит, синдром на Сьогрен, болест на Грейвс (Базедова болест, тиреотоксикоза), болест на Хашимото, атрофичен гастрит, множествена склероза, склеродермия, псориазис вулгарис, болест на Адисон, миастения гравис, първична билиарна цироза, улцерозен колит, идиопатичен нефритен синдром, пемфигус вулгарис, идиопатична тромбоцитопенична пурпура, полиомиозит, дерматомиозит, антифосфолипиден синдром, ювенилен (инсулинозависим) диабет... Това, разбира се, не е целият списък.
Второ: някои изследователи са склонни да включат тук още много други диагнози, по които се спори: атопичен дерматит, амиотрофична латерална склероза (АЛС), контактен дерматит, автоимунен хепатит, саркоидоза, атопична астма, синдром на Рейно, подагра, анорексия невроза, болест на Пейрони...
И общоприетият, и спорният списък на така наречените автоимунни заболявания прави впечатление на неизкушения от медицински манипулации, спекулации и празнословици със своята произволност, противоречивост, хаотичност.
Единственото общо нещо, което свързва тези заболявания, е фактът, че те съдържат някаква имунологична компонента и че всички са с неизвестна етиология, с неустановена първопричина. Тоест това са повърхностни, описателни, непълноценни, второкачествени, симптоматични диагнози.
Каква диагностична безпомощност и какъв терминологичен хаос лъха от тези списъци! Някои състояния са фиксирани като категорични нозологични единици, други деликатно са назовани "синдроми", трети са обозначени директно като "болести", а и децата знаят колко голяма е разликата между "болест" и "синдром" и от какво значение е тази "подробност" за съдбата на болния!...
Изглежда, сред учените-медици е имало и личности с езикова култура и чувство за социална отговорност (иначе казано - елементарно почтени), които пред името на поредното автоимунно заболяване са поставили красноречивото прилагателно "идиопатичен"! Сиреч - с неизвестен причинител. Бог знае откъде дошло...
А, казано честно, това важи, това се отнася за абсолютно всички автоимунни заболявания, без изключение!
Всъщност това е фундаменталният въпрос на цялата медицинска наука, с който засега тя се справя задоволително в максимум 20 процента от случаите - да постави оптималната (което ще рече максимално достоверна) етиологична диагноза на болния, за да може да приложи и оптимална (което щерече максимално ефективна) терапия. Както вече стана дума, ако като цяло медицината все пак регистрира 20-процентов успех в тази посока, то теоретиците и практиците, които са се посветили на огромния кръг от автоимунни заболявания, не могат да се похвалят и с 1%!... По-нататък ще видим накъде и докъде води такова диагностично безсилие.
Намирам за излишно да изреждам безконечните теории за произхода на А.З., най-вече защото те до една се оказаха безплодни. Макар че в някои хипотези се съдържат твърде рационални зърна, авторите им не осъзнават това и завиват в "крива глуха". Други дори обсъждат такива продуктивни идеи като инфекциозната етиология на тези заболявания, но не намират доказателства в нейна подкрепа и я "опровергават".
До Паул Ерлих (1900 г.) господства схващането, че имунната система не може да напада собствените тъкани на организма поради "страх от самоотравяне". Тази имунологична толерантност към антигените и тъканите на своя организъм в някакъв момент и по неизвестни причини се нарушава, прекъсва и антитела, изработени от имунната система, атакуват една или друга част от организма, предизвиквайки така наречените автоимунни заболявания.
Вместо да разработят това генерално направление, учените през последните стотина години, обезсърчени от собствените си търсения и неуспехи, лансираха какви ли не нови хипотези.
Една от тях сочи, че все пак може да съществуват и лимфоцити, които притежават автоагресивни уклони, но тези лимфоцити, както и другите Т-клетки, не могат да предизвикат заболяване, ако имунната система като цяло е "във форма".
Тук също се съзират плодотворни кълнове, но учените не ги доглеждат и стигат да такива несъстоятелни заключения:
"Прекъсването на толерантността се възприема като етиологичен фактор за възникване на автоимунитета и се разбира като активиране на потенциално автореактивни Т-клетки - "забранени клонове" или имунологично невежи Т-клетки."
Първо - "прекъсването на толерантността" не е етиологичен фактор, а само етап, при това - вторичен, за възникване на автоимунитета.
Второ - толерантността не се прекъсва от Господ, за да активира "потенциално автореактивните Т-клетки", а неизвестният (засега!) първичен етиологичен фактор активира някои В- и Т-лимфоцити и така се отключва сложният автоимунен процес. По-нататък ще доразвия тази мисъл.
Да прощава откривателят на "имунологично невежите Т-клетки" - Ohashi, но невежите са не Т-клетките, а по-скоро хората, учените, пациентите.
Няма защо да се учудваме на царящия разнобой в дефинирането и диагностирането на автоимунните болести, след като виждаме, че той произтича съвсем логично и неизбежно от хаоса в представите, в знанията за същността и особено за произхода на тези болестни състояния.
Сред тези теоретични постановки се случват и полезни, но неоползотворени наблюдения, предположения и твърдения. Куриозите и абсурдите обаче преобладават, а ключът към загадката на автоимунните болести си остава неоткрит.
Ето някои от въпросните лутаници и концепции:
• "Забранените клонове" (Mac Farlane Burnet) представляват клонове лимфоцити, които са избегнали по неизвестна причина и по неизвестен начин от надзора на тимуса и започват да своеволничат и безчинстват като слон в стъкларски магазин, предизвиквайки автоимунни заболявания.
Загадката си остава.
• Ivan Roitt (1992 г.) пуска в обращение теорията, че автоимунният процес се предизвиква от нормални автоантигени (напр. тиреоглобулин). За илюстрация този учен привежда примера с "тлъстите пилета", които страдат от "спонтанен" автоимунен тиреоидит...
Не мога да не се възползвам от момента, за да подчертая, че терминът спонтанен, както в този случай, така и при "спонтанно самоизлекуване" на онкологични пациенти, а и във всички други медицински случаи, не означава нищо друго освен, че авторите не знаят за какво става дума и вместо да спекулират с този термин на невежеството, те би трябвало да се понапрегнат, за да обяснят странната "спонтанност".
Вместо да се потруди в указаното направление, един от българските видни имунолози, преразказвач на чужди трудове, вади следното заключение: "От изследванията на Ivan Roitt може да се направи изводът, че автоантителата и автореактивните Т-клетки са нормални компоненти на имунния отговор - една нова парадигма в областта на автоимунитета..." Да, наистина те са "нормални компоненти на имунния отговор", но учените дават ненормално, невярно обяснение за тяхното действие.
Слава Богу, че въпросният български учен все пак изброява някои неизяснени въпроси, свързани с имунитета (като отново цитира чуждестранен автор). Ето само част от тях:
• "Дефиниция на критериите, по които дадена болест може да се приеме за автоимунна.
• Механизмът за поява на спонтанните ремисии или изостряния на автоимунните болести.
• Естеството на антигена, който провокира имунния отговор."
Това е повече от признание, че заниманието с автоимунните заболявания (диагностиране, лечение, теоретизации) не се различават много от стрелба по летяща муха в тъмна стая.
Теорията за истинската (предимно, главно, над 90% от случаите) инфекциозна природа на т.нар. автоимунни заболявания може да се обоснове с няколко аргумента, които имат разнороден характер: логически разсъждения, статистически анализи, лабораторни изследвания, нови диагностични и терапевтични методи... Тук ще приведа няколко от тях.
Първо. Природата не е толкова смахната, колкото я изкарват учените биолози, медици, микробиолози, имунолози, алерголози, според които при А.З. тя просто се самонапада!? Един критянин викнал упреквателно към своите сънародници: "Всички критяни са лъжци!" Той съдел за това по себе си, но не съобразил, че като напада другите, обвинява себе си... Така и учените, които изследват болестите, имайки предвид вероятно собствената си склонност да допускат самоубийствени грешки, прехвърлят тази "способност" и върху природата, като твърдят, че тя може по погрешка да атакува сама себе си... Нещо като "приятелския" огън, при който американски войници убиват, без да искат, други американски войници... Природата не е чак толкова глупава, късогледа и сбъркана! Тя милиони години е отработвала биохимичните процеси и механизми, по които живеят, размножават се, боледуват или оздравяват живите организми, и е изключено, нелогично, невъзможно, абсурдно човешкият организъм да бъде нападнат неизлечимо и смъртоносно, един вид "приятелски", от собствената му имунна система, която е предназначена да го пази, охранява, спасява. И тази нейна роля е репетирана, развивана, проверявана, усъвършенствана, ако не до всесилност, то поне до безпогрешност!
Ако все пак допуснем, че погрешната автоатака теоретично може да се случи веднъж на милион години, то е невъзможно това да се случва милиони и милиарди пъти и да става едва ли не втора природа на човешката имунна система!
Второ. Статистическите данни, лабораторните анализи, клиничните наблюдения, които имам върху десетки, понякога стотици, а по някои аспекти на проблема - и хиляди пациенти, показват, че при т.нар. автоимунни заболявания (отнася се за лупус, артрит, колит, Хашимото, Сьогрен, Базед, множествена склероза, псориазис. . . и мн. др.) налице е винаги някаква трудна (а по стандартните методи понякога и невъзможна) за диагностиране инфекция: хронична лаймска болест, други инфекции с L-бактериални форми, вируси, рикетсии, приони, нанобактерии и т.н.
Войниците на имунната система не нападат собственото тяло на човека погрешно, а нападат целенасочено само ония органи и системи (мускули, стави, сърце, нерви, ендокринни и екзокринни жлези, кости и т.н.), в които има внедрен, проникнал враг на човешкото здраве - вирус, бактериална L-форма и пр. Имунната система атакува само онези собствени човешки клетки, в които е попаднал вреден за човека фактор, а тези атакувани клетки се оказват просто по пътя на имунните Т-клетки към болестотворния, вредния, опасния за човека агент.
Трето. Защо все пак имунната система напада тези клетки, които са част от човешкия организъм и се очаква да бъдат защитавани, а не атакувани от лимфоцитите и съответните имунни антитела?
За разлика от учените, които понякога не могат да разграничат зърното от плявата, имунната система не е загубила тази способност. Тя, слава Богу, разпознава отлично собсвените тъкани на човек, както и "чуждите тела".
Същината на проблема се състои в това, че инфекциозните агенти, които са първопричинители на автоимунните заболявания, представляват винаги патогенни вътреклетъчни микроорганизми. Като се внедрят в клетка на човешкия организъм, те разстройват нейния генетичен апарат, променят нейната биологична характеристика, превръщат я в чуждо, враждебно, вредно тяло за човека. Чувствителните рецептори на имунната система улавят безпогрешно тази патогенна трансформация и следват опити, за съжаление неуспешни, да бъдат неутрализирани, ликвидирани, отстранени, както инфекциозните нашествени тези вече чужди, болни, опасни за здравето клетки.

Началото на възпалителния процес е положено още с нахлуването на инфекциозния агент в клетката-гостоприемник. Болестният процес обаче продължава да се разгръща, задълбочава и усложняма с участието на клетъчните и хуморални механизми на имунитета. Тук изключително важна роля играят имунните медиатори: хемокини, цитокини и др.

Възпалителният болестен процес прогресира и терапевтите го идентифицират като автоимунен, тоест: ювенилен диабет, ревматоиден артрит, синдром на Хашимото, улцерозен колит, лупус и т.н.
Четвърто. Съществува още един възможен механизъм за провокиране на автоимунен процес.
Става дума за същата склонност и способност на вътреклетъчните патогени, които, освен в клетките на мускулите, ставите, кожата, жлезите с вътрешна секреция и т.н., се настаняват и в самите клетки на имунната система, като ги изваждат от строя. Разстройват защитните функции на В- и Т-лимфоцитите, които губят нормалните си защитни свойства, но този механизъм тепърва ще трябва да се проучва. Типичен пример за това е HIV-инфекцията, която поражда вторичен имунодефицит.
Пето. Както вече подчертах, в основата на автоимунните заболявания стои инфекциозният фактор. Това твърдение се доказва от изследваните хиляди болни, при всеки от които се установява една или повече от цитираните вътреклетъчни инфекции: хронична лаймска борелиоза, други бактериални L-форми, Епщайн-Бар вирус, HTLV-1-Т-клетъчен лимфотропен вирус, цитомегаловирус, хепатит С вирус и пр.
Това доказано и неопровержимо заключение дава неподозирани диагностични и прогностични възможности. Това ни напомня историята на Менделеевата периодична таблица на химическите елементи. След като Менделеев подрежда елементите в зависимост от техните физико-химически качества, той очертава и някои празни квадратчета. В тях би трябвало да се впишат още неизвестни на науката елементи, чиито характеристики изследователят описва предварително. През следващите 15 години учени от Франция, Швеция и Германия откриват три от предсказаните елементи - галий, скандий, германий, които притежават поразително точно свойствата, посочени преди това от Менделеев. Това вече се нарича наука.
Очертаната тук природа на автоимунните заболявания ни предлага най-малко две прогностични възможности:
1. Когато е налице диагноза от автоимунен характер, може и трябва да се търси у пациента персистираща вътреклетъчна инфекция. Тя неизбежно ще бъде намерена. Това е най-малкото.
2. По-вероятно е да се установят две и повече подобни инфекции.
3. Най-привлекателното обаче предстои - по този начин могат да се идентифицират, да се открият и нови, абсолютно неизвестни на науката засега вътреклетъчни инфекции - вируси, бактерии и т.н. Без съмнение всяко идентифициране на първия етиологичен фактор разширява терапевтичните възможности за болния.
Шесто. Ако моята теория се потвърди дори само на 50%, тя разкрива и други перспективи - профилактиране на автоимунните заболявания след тяхното научно обосновано предварително прогнозиране.
Ако потърсим нарочно или регистрираме случайно при лабораторно изследване наличие у човека на някоя или на няколко от хроничните инфекции, за които вече е доказано, че са потенциални възбудители на автоимунни заболявания, можем да предскажем със сигурност, че рано или късно този човек ще развие някоя от десетките или стотиците автоимунни болести. Това, при повече здравна грамотност, ще позволи да се вземат навременни мерки за предотвратяване на заболяването или поне за неговото контролирано протичане.
Седмо. Пациентите с автоимунно заболяване страдат не от имунен излишък, не от свръхактивна имунна система, както често се приема в имунологията и в клиничната практика, а обратното - от имунен дефицит. Този факт се прокрадва тук-там в литературата, но медицинските корифеи го игнорират, като че ли е досадна муха, която им пречи да се наслаждават на своите безумни и аморални "научни" концепции. Имунният дефицит е един от непоклатимите критерии, които като лакмус показват, че теорията за хиперимунитета в случая е дълбоко сбъркана.
Имунният дефицит предхожда и съпровожда всяко автоимунно заболяване, а често и изпровожда неговия злочест носител в пътя му към вечността.
Тук няма кой знае какъв терен за безполезни спорове и дискусии - достатъчно е да се проведат съответните така да се каже инфекциозни и имунологични лабораторни анализи.
Една от катастрофалните грешки, която произлиза от общоприетата днес теория за природата на автоимунните заболявания, е терапевтичният подход при тези пациенти.
Като се опират на неизвестно откъде измъкнати заключения, че автоимунните заболявания са последица от свръхактивна имунна система, конвенционалните терапевти в тези случаи прилагат системно, последователно, макар и безуспешно, безумната имуносупресивна терапия. Те целят да потиснат прекалено активната и агресивна, според тях, имунна реакция. И за целта пускат в действие такъв имунодепресант като кортикостероидите, които при кризисни ситуации могат да спасят тежко болен пациент, но които не са излекували нито един хронично болен... А при дългосрочна употреба могат да предизвикват над 80 доказано тежки заболявания - от затлъстяване до катаракта, от бъбречна недостатъчност до остеопороза...
Вече стана, надявам се, "безпощадно ясно" (Ал. Блок), че да прилагаш имуносупресия при имунен дефицит е като да спасяващ давещия се, натискайки главата му по-дълбоко във водата. Искам да подчертая, че при автоимунните заболявания имаме не просто имунен дефицит, а по-скоро дисфункция на имунната система. Това може да се провери чрез съответните имунологични лабораторни изследвания.
Осмо. В медицината е отдавна известен - при сложни, неясни и неразрешими болестни състояния - методът за диагностиране чрез лечение (diagnosis propter therapiam). Кой знае защо той не се прилага при подобни случаи и у нас, в днешно време.
От само себе си се налага изводът, че разстроеният инструмент на имунитета не бива да се доунищожава с имунопотискащи медикаменти, а трябва да се възстановява, регулира и хармонизира с по-човешки, по-щадящи, по-адекватни и по-резултатни природни методи и средства: фитотерапия, акупунктура, лечебно хранене, йога, магнитотерапия, апитерапия, климатолечение, морелечение, психотерапия, водолечение и т.н. Това са имуномодулиращи способи, като водещи сред тях са Саменто и иглолечението...
Тези терапевтични подходи не дават 100% оздравителен ефект, но показват и доказват, че автоимунните заболявания имат предимно инфекциозен произход, тъй като се повлияват благоприятно или изчезват след употреба на антивирусни, антибактериални, имуномодулиращи, антиоксидантни средства! Разбира се, известна предразполагаща, съпровождаща или отключваща роля могат да играят и фактори като: генетична увреда, емоционални и стресови компоненти, интоксикации, други тежки боледувания... Освен всичко друго тези фактори обикновено разстройват допълнително апарата на имунната защита, увеличават имунния дефицит и така дават още аргументи за моята теза, че А.З. имат предимно инфекциозна етиология и патогенеза, които са първични, и имунна патогенеза, която е вторична.
Както личи от практиката, изглежда, пациентите вече изпреварват своите лекари в трезвата и аргументирана оценка на прилаганите терапии.
Струва ми се, че тъкмо в терапията се крият все още много неизвестни и само сериозното сътрудничество между представителите на конвенционалната медицина и алтернативната медицина (моята медицина се нарича оптимална!) може да даде ефективен отговор на висящите въпроси.
Девето. Подчертавам, че лечебната програма винаги трябва да се основава върху оптимална етиологична диагноза и да бъде както комплексна, така и индивидуална!
Наложената масова практика да се предлага стандартизирана терапия при една почти винаги симптоматична и непълноценна диагноза струва на болния повече разходи и страдания и му носи винаги незадоволителен или направо непоносим ефект.
Десето. Относно главното практическо действие - диагностиката.
Почти всички "играещи" вируси, а и някои бактерии, могат да бъдат установени в обичайните лаборатории от всеки грамотен лекар.
L-бактериалните форми засега се доказват само в някои специализирани научни лаборатории, но в общи линии това донякъде и не е задължително.
Имунологичните изследвания са твърде препоръчителни, но поради високата им цена могат и да се пренебрегнат, компромисно...
Колкото до хроничната лаймска инфекция, като основен етиологичен фактор за А.З., засега тя може да се "улавя" (в над 90% от случаите!) само по моя Комплексен диагностичен метод, който се състои от два оригинални теста: Симптоматичен интегрален тест (СИТ) и Лабораторен индиректен тест (ЛИТ).
Те са публикувани само частично, но аз съм готов да ги прилагаме съвместно с всеки любознателен, амбициозен и почтен специалист-клиницист: имунолог, ендокринолог, ревматолог, кардиолог, невролог, хематолог, гастроентеролог, психиатър и т.н.!
Единадесето. Нека се върнем още веднъж към началото, защото главната цел на тази публикация е да изясни етиологията и същинската природа на автоимунните заболявания - материя изключително сложна, противоречива, осеяна с подводни рифове и илюзорни очевидности.
Приемаме, че т.нар А.З. могат да се предизвикат от различни фактори: токсични вещества от околната среда, лекарства, различни вредни лъчения, хормонални въздействия и пр.
В специализираната медицинска литература се споменават и други причинители, които обаче се третират като незаслужаващи внимание - вируси и бактерии.
И се прави категоричното заключение - например за флагмана, така да се каже, на А.З. - системния еритематозен лупус: "Това е системно възпалително заболяване С НЕИЗВЕСТНА ЕТИОЛОГИЯ." Точка.
Ето още няколко бисера от академичната медицинска литература. Там пише, че клиничната картина на лупуса се състои освен от други признаци и от следните симптоми:
1. Синдром на Сьогрен
2. Синдром на Рейно
3. Антифосфолипиден синдром
Забележете, че същите академици определят тези три синдрома като безспорни, доказани, общоприети, автоимунни заболявания!? Сиреч една глупост се характеризира с три други глупости. Един пъпеш може да се обясни с три други пъпеша... Или нещо като оня виц: "Бургас е забележителен с Поморие, Несебър и Созопол"...
Ето в какви "причудливи" компании и комбинации се срещат автоимунните заболявания според академичната медицина:
1. Болест на Адисън
Освен с някои други етиологични фактори, болестта е свързана етиологично или клинично с такива други автоимунни заболявания като: саркоидоза, витилиго, автоимунен полиендокринен синдром, тиреоидит, тиреотоксикоза...
Да му мисли пациентът! Не му стига мистериозната и нелечима болест на Адисон, ами в свитата на Адисон се оказват и още пет други "извънземни"!?...
2. Системна склеродермия.
Нейната клинична картина не може да се опише без:
а) синдром на Рейно; б) синдром на Сьогрен; в) тиреоидит на Хашимото...
3. Пернициозна анемия - може да се съпътства от следните други автоимунни заболявания:
а) тиреоидит на Хашимото; б) болест на Базед (Грейвс); в) ревматоиден артрит; г) захарен диабет; д) хипопаратиреоидит; е) болест на Крон; ж) анорексия; з) витилиго.
Колкото повече продължаваме този списък, толкова повече се срива имунната система на читателя и той може да помисли, че вече е станал жертва на поредното автоимунно заболяване.
Дванадесето. Странната "връзка" между автоимунните болести подсказва, че могат да имат нещо съкровено общо, да речем, обща етиология, общ първопричинител, щом те почти никога не се срещат самостоятелно, щом живеят винаги в екип - по двама-трима или повече сродници у един пациент!
Едно автоимунно заболяване причинявало друго или се съпровождало от друго, или било свързано с друго... Е, и?
Хей ръчички, хей ги две - едната мие другата, а пък двете - тюрлю гювеч!
Едни автоимунни болести предизвикват други или се явяват техни симптоми и обратно!?...
Едва ли има нейде здрав разум и мислещ човек, който да вникне в тези безсмислици, да ги приеме на сериозно и да постави здравето и живота си в ръцете на подобна шизофренична медицина!

Ето още няколко извадки от специализираните медицински трудове:
Видове и форми на автоимунните заболявания според конвенционалната медицина:
1. Миастения гравис има следните клинични форми:
а) неонатална; б) вродена; в) ювенилна; г) злокачествена...
2. Ревматоиден артрит: има най-малко 17 различни форми и степени...
Няма да ги изреждам, за да не хабим ценната вестникарска територия и още по-ценното време на читателя.
3. Псориазис - специалистите описват най-малко пет клинични разновидности на болестта:
а) обикновен псориазис; б) ексудативен; в) артропатичен; г) пустулозен и д) псориатична еритродермия.
Колко много знаят учените за болестта и колко малко, почти нищо, за ефикасното й елиминиране!
Някои болести се радват на десетки академично фиксирани различни форми, което само прави медицинските книги по-дебели, но не облекчава страданията на болните.
Сиреч Хашимото, Рейно, Базед и прочие автоимунни болести са симптоми на своята посестрима, другата автоимунна болест - синдром на Сьогрен!? Да се смееш ли или да плачеш? Или да бягаш? Къде ще бягаш, като на следващото кръстовище те чака царят на автоимунните заболявания:
4. Системен еритематозен лупус. Между клиничните признаци, които характеризират тази диагноза, са:
а) синдром на Сьогрен; б) синдром на Рейно; в) антифосфолипиден синдром (АФС); г) синдром на Гийен-Баре.
При това експертите наброяват 37 (тридесет и седем!) разновидности на лупуса!?...
Колко много диагностични финтифлюшки и колко малко реална помощ за страдащите автоимунници!
Тринадесето. В безброй епикризи и научни публикации се отбелязва черно на бяло, че дадено общопризнато автоимунно заболяване, например лупус или тиреоидит на Хашимото, се придружава най-малко от още едно, а най-често и от две, три, че и повече други автоимунни заболявания.
Тези лекари и автори дори не забелязват златния дъжд, който се е изсипал над тях, и щедро го разпръскват по епикризи и публикации, без да осъзнаят и оценят неговата научна безценност. Защото тези констатации не свидетелстват за нищо друго освен за това, че всички автоимунни заболявания са сродни и възникват под въздействието на една и съща или на едни и същи причини. Преди всичко инфекции - както вече посочих - това са винаги и само хронифицирани вътреклетъчни инфекции от рода на лаймската бактерия борелия бургдорфери и нейните L-форми, вируса на Епщайн-Бар, известен още като инфекциозна мононуклеоза, цитомегаловируса (CMV), вируса на хепатит С, HTLV-1 (Т-клетъчен лимфотропен вирус) и др.
Ето още една илюстрация на казаното, взета от цитираната вече нова (2003 г.) тлъста медицинска енциклопедия (1343 страници). Книгата обобщава актуалния научен опит на световната медицина и е съставена от 278 изтъкнати специалисти, професори, академици.
В нея четем:
"Вторичният синдром на Сьогрен (А.Ц. - едно А.З.) възниква на фона на ревматоиден артрит (А.Ц. - друго А.З.!?), системен еритематозен лупус (А.Ц.: Трето А.З.!?), полимиозит/дерматомиозит (А.Ц.: Четвърто и пето А.З.!?), хроничен активен хепатит (А.Ц.: Шесто А.З.!?), билиарна чернодробна цироза (А.Ц.: Седмо А.З.!?), саркоидоза (А.Ц.: Осмо А.З.!?)..." Как ви се струва тази първобитна "патогенеза", тази несвястна етиология на синдрома на Сьгорне - автоимунно заболяване, което възниква върху фона (?!) на 7-8 други автоимунни заболявания?!
Дали авторите искат да кажат, че едно А.З. предизвиква възникване на друго А.З. или че едно А.З. се ражда в компанията, под сеирджийския поглед на други 7-8 А.З. - не става ясно... Може би защото и в главата на авторите на тази "класификация" е пълен миш-маш...
По-нататък същите суперспециалисти описват клиничната картина на синдрома на Сьогрен, която освен другите признаци се характеризирала (според тях) и със следните симптоми:
• Феноменът на Рейно (А.Ц.: Стопроцентово А.З.);
• Хроничен атрофичен гастрит (А.Ц.: Друго 100-процентово А.З.);
• Поражения на централната нервна система, напомнящи множествена склероза (А.Ц. - трето А.З.);
• Тиреоидит на Хашимото (А.Ц.: четвърто А.З.)
• Тиреоидит на Грейвс (А.Ц.: Пето А.З.)
Отново "Бургас е забележителен с Поморие, Несебър и Созопол"...
Става неудобно човеку да чете подобни академични нелепици и абсурди, претендиращи отгоре на всичко да бъдат последната дума на медицинската наука.

Давам няколко малки карета за официалните диагнози на някои от моите многохилядни пациенти и съпоставките с установените от мен "придружаващи" допълнителни автоимунни заболявания, както и най-важното - доказаните действителни, етиологични диагнози на тези пациенти или ако щете - първичните етиологични фактори за възникване на констатирани автоимунни болести.

А.К., 31 г., Сливен
Официални автоимунни диагнози, поставени в Сливен - ювенилен диабет, и в Александровска болница - амиотрофична латерална склероза.
Установени за пръв път от "Лечител" хронични инфекции:
• Токсоплазмоза
• Хламидия трахоматис
• Цитомегаловирус
• Епщайн-Бар вирус
• Хронична (от ранна детска възраст) лаймска болест

К.Д., 35 г., София
Официална диагноза: атрофичен гастрит и колит.
Установени за първи път от "Лечител" хронични инфекции и ревматоиден артрит:
• Епщайн-Бар вирус
• Хронична лаймска болест
• Цитомегаловирус
• Токсоплазмоза
• Кандидоза

В.К., 42 г., Пловдив
Официални диагнози (автоимунни):
• Системен еритематозен лупус
• Автоимунна хемолитична анемия
• Антифосфолипиден синдром
Пациентът отказа да се тества по метода на "Лечител".

П.П., 71 г., Варна
Официални диагнози: дифузна струма, ИБС, остеопороза.
Установени за пръв път от "Лечител" хронични инфекции и автоимунни заболявания:
• Цитомегаловирус
• Епщайн-Бар вирус
• Хеликобактер пилори
• Хронична лаймска болест
• • Автоимунен тиреоидит
• • Автоимунен цистопиелонефрит
• • Автоимунен артрит

Т.К., 60 г., Софийско
Официална диагноза: автоимунен тиреоидит.
Установени за пръв път от "Лечител" хронични инфекции и автоимунни заболявания:
• Епщайн-Бар вирус
• Хеликобактер пилори
• Цитомегаловирус
• Хронична лаймска болест
• • Автоимунен артрит
• • Автоимунен синдром на Грейвс
След като са диагностирани по моя метод и имат доказани едни или други хронични инфекции, пред болините се откриват перспективи за лечение с оптимален оздравителен ефект. За съжаление някои от пациентите са затруднени финансово да следват предписаната им лечебна програма, други не вярват, че това е най-добрият начин за лечение.
Естествено тук не става дума за радикално дефинитивно излекуване (този проблем може да бъде осветлен само в друга, самостоятелна публикация), но е гарантирано, че: първо - терапията с природни продукти не дава никакви странични ефекти (сравнете я обаче с кортизоновата терапия); второ - почти винаги пациентът получава по-малко или по-голямо подобрение; трето - има не много, но не и малко отделни случаи на излекуване при: лупус, псориазис, ювенилен диабет, болест на Базед или на Хашимото, амиотрофична латерална склероза, ревматоиден артрит, синдром на Рейно, атопична астма, улцерозен колит, атрофичен гастрит, множествена склероза и много други общоприети или спорни автоимунни болести.
Който има очи - да чете.
Който има ум - да мисли.
Който има кураж - да действа.

Атанас ЦОНКОВ
Медицински консултант на в. "Лечител"

https://www.lechitel.bg/newspaper.