Християнството и Плоската Земя - Част 2

Християнството и Плоската Земя

Библейски доказателства за Плоската Земя
От няколко десетилетия насам, Илюминатския Елит и неговите Масонски учени провеждат масова дезинформациионна кампания, както по корпоративните масмедии, така и по-късно в интернет пространството, засягаща темата на нашето изследване, а именно, как е описана формата на Земята в Библията. В наши дни, интернет е залят от невежи коментари и незрели безпочвени есета, които по всякакъв начин искат да убедят читателя, че древните мъдреци, събрали хилядолетното знание и написали Библията (същото се отнася и за свещените книги на другите религии), не са били в състояние да разпознават геометричната форма на твърдите тела. Абсолютно никой съвременен човек няма моралното право да хвърля сянка на съмнение върху интелектуалните способности на древните мъдреци. Те съвсем точно са познавали основните геометрични и стереометрични фигури и отлично са знаели какво е окръжност и какво е кълбо или топка! Следователно, когато в Библията се казва, че Земята е кръгла, то наистина се има това предвид, а именно, че ЗЕМЯТА Е КРЪГ, А НЕ Е КЪЛБО!

Кръг или окръжност.

Сфера, кълбо или топка.

В потвърждение на гореизложеното становище, а именно, че мъдреците, написали Библията са познавали кълбото, привеждам следните стихове съдържанието, на които няма общо с нашето изследване, но са приложени тук, единствено с доказателствена цел, за да изяснят дискурса, относно Библейското познание за геометричните фигури:

Исая 22:17 Ето, ГОСПОД ще те захвърли (1) с мъжко захвърляне и като те обвие здраво, (1) Ер. 10:18

18 силно ще те свие на кълбо и ще те метне като топка в широка земя. Там ще умреш (1) и там ще бъдат славните ти колесници, ти, срам за дома на господаря си! (1) Ам. 7:17

Както виждаме, в горния стих са използвани думите „кълбо” и„топка”, като авторите очевидно са имали точно тази геометрича фигура предвид, а не кръг или окръжност! Сега е мястото да отбележим, че на всички места в Библията, където се говори за формата на Земята, ВИНАГИ се използва думата „КРЪГ” и никога не се използват думите „кълбо”, „топка” или „сфера”! В цитираните по-долу стихове ще видим също, че за Земята се казва, че е„разпростряна”, „разстлана” и т.н., което потвърждава плоската й природа. Но когато гореспоменатите „коментатори” и „есеисти”, използват цитати от Библията, в които съвсем ясно се казва, че Земята е КРЪГЛА, те изневиделица и изведнъж правят алогичния и нелеп извод, че древните знаели, че Земята е кълбовидна!!! Такива изявления са не само парадоксални, но и невежи и смехотворни!

Примерно нагледно представяне на дискът на Плоската Земя, с обикалящи над повърхността му Слънце и Луна.

Позволявам си да дам за пример само няколко от стотиците Библейски стихове, описващи и доказващи парадигмата на Плоската Земя.

Плоската Земя.

Притчи 8:27 Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната,

Притчи 8:31 веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове.

Исая 44:24 Така казва ГОСПОД, Изкупителят ти и който те е образувал от утробата (1): Аз съм ГОСПОД, който върша всичко, който сам разпрострях небесата и разстлах земятасам (2); (1) ст. 2,6; (2) гл. 40:22; 45:7,8; 48:13; Ер. 10:12; 51:15; Зах. 12:1

Йов 26:10 Поставил е граница* върху кръга на повърхността на водите (1), при края на светлината и мрака. *или: ред, закон (1) гл. 38:10,11

Исая 40:22 Той е, който седи над кръга на земята, и жителите й са като скакалци; който простира небето като завеса и го разпъва като шатра за живеене (1), (1) гл. 42:5; 44:24; 51:13; Йов 9:8; 26:7; 37:18

Псалм 136:6 Който простря земята върху водите (1) – защото милостта Му е вечна! (1) Пс. 24:2

Плоската Земя е неподвижна.

Летописи 16:30 Треперете пред Него, цяла земя (1)! И светът стои здраво, няма да се поклати (2). (1) Пс. 99:1; (2) Пс. 93:1;

Псалм 96:10 Кажете между народите: ГОСПОД царува! (1) И светът стои здраво, няма да се поклати (2). Той ще съди народите с правота (3). (1) Ис. 52:7; Откр. 19:6; (2) Пс. 93:1; (3) Пс. 7:8

Псалм 93:1 ГОСПОД царува (1)! Облечен е с величие (2), ГОСПОД е облечен със сила и се е препасал (3). И светът еутвърден, не може да се поклати (4). (1) Пс. 97:1; 99:1; (2) Пс. 104:1; (3) Пс. 65:6; (4) Пс. 96:10

Псалм 104:5 Той е основал земята на основите й (1), тя няма да се поклати до века (2). (1) Пс. 119:90; Пр. 8:29; (2) Екл. 1:4

Небесната твърд или Небесния свод, с небесните прозорци и водите над Твърдта.

Пс. 148:4 Хвалете Го, небеса на небесата (1) и вие, води над небесата (2)! (1) Пс. 69:34; 3 Царе 8:27; (2) Пс. 104:3; Бит. 1:6,7

Битие 7:11 В шестстотната година от живота на Ной, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в този ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха (1) инебесните прозорци се отвориха . (1) гл. 8:2; Йов 38:37; Пр. 8:28; Ис. 24:18

Йов 37:18 Разпрострял ли си с Него небесната твърд (1), здрава като излято огледало? (1) Ис. 40:22

Езекиил 1:22 А над главите на живите същества имаше нещо подобно на свод*, което изглеждаше като страховитледен кристал, разпрострян над главите им отгоре . *или:твърд, и така до края на главата.

Езекиил 10:1 И видях, и ето, на свода*, който беше над главите на херувимите, имаше като камък сапфир, нещо подобно на престол се виждаше над тях. *или: твърдта

Даниил 12:3 Разумните (1) ще блестят като блясъка нанебесната твърд и онези (2), които обръщат мнозина в правда (3) – като звездите за вечни времена (4). (1) гл. 11:33,35; (2) Съд. 5:31; Пр. 3:35; Мт. 13:43; (3) Екл. 12:9; (4) 1 Кор. 15:40-44

Псалм 19:1 Небесата разказват Божията слава инебесния свод възвестява делото на ръцете Му (1). (1) Пс. 8:3; Римл. 1:20


Исая 13:13 Затова ще разклатя Небесата и земята ще се потресе от мястото си (1) при яростта на ГОСПОДА на Войнствата, в деня на пламенния Му гняв (2). (1) Йов 9:6;Ер. 4:24; Аг. 2:6; (2) Наум 1:6


Исая 24:18 И който бяга от гласа на страха,ще падне в ямата; а който излезе от ямата,ще се улови в примката (1);защото прозорците отгоре се отвориха (2)и основите на земята треперят (3). (1) Йов 20:24; Плач 3:47;Ам. 5:18,19; (2) Бит. 7:11; (3) Пс. 18:7

Устоите или стълбовете на Земята и Голямата бездна.

1 Царе 2:8 Въздига бедния от праха и издига сиромаха от бунището, за да ги сложи да седят с благородните (1); славен престол им дава в наследство. Защото стълбовете на земята са на ГОСПОДА и Той е поставил на тях света (2). (1) Йов 36:7; Пс. 107:41; 113:7,8; Екл. 4:14; 1 Кор. 1:28; Як. 2:5; (2) Йов 38:5,6; Пс. 75:3; 104:5

Йов 9:6 Той поклаща земята от мястото й (1) и стълбовете йтреперят. (1) Пс. 114:6; Ис. 13:13; Аг. 2:6; Евр. 12:26

Псалм 75:3 Разтопи се земята и всичките й жители (1); Аз утвърждавам стълбовете й (2). (Села) (1) Пс. 68:2; 97:5; (2) 1 Царе 2:8

Йов 26:11 Небесните стълбове треперят (1) и се ужасяват при Неговата заплаха (2). (1) 2 Царе 22:8; (2) Наум 1:5,6

Притчи 8:28 когато утвърждаваше облаците горе (1), когато усилваше изворите на бездната (2), (1) Йов 26:8; (2) Бит. 7:11

За геоцентричната система, за Слънцето и края на Небесата и Земята.

Псалми 19:6 Излиза от края на небесата и обикаля докраищата им, и от топлината му нищо не се скрива.

Второзаконие 4:19 И внимавай да не би, като повдигнеш очите си към небето и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно войнство, да се подмамиш и да им сепоклониш и да им послужиш (1) – на тези, които ГОСПОД, твоят Бог, е разпределил на всичките народи под цялото небе (2). (1) гл. 17:3; 4 Царе 17:16; 2 Лет. 33:3; Йов 31:26,27; Ер. 8:2; Соф. 1:5; (2) Бит. 1:14,15

Както в горния, така и в следващия стих, недвусмислено се говори за съвременните Слънцепоклонници – Масонските учени хелиоцентрици и техните слепи глашатаи и сервилни безумци, разкъсали връзките си със Създателя и обрекли душата и духа си на смърт, чрез безверието на материализма!

Второзаконие 17:3 и отидат и служат на други богове, и им се покланят, или на слънцето, или на луната, или на което и да било от небесното войнство, което не съм заповядал (1); (1) гл. 4:19; 11:16; Иис. Нав. 23:16; 4 Царе 21:3

И като че ли след такова изобилие от Библейски цитати, доказващи парадигмата на Плоската Земя, застъпена в Светото писание не остава много да се добави...

Или пък не е така?!

Повечето от читателите вероятно ще заявят: „Какво от това, дали Земята е кълбовидна или плоска? Какво значение има това за мен?!”В днешно време, обикновеният човек е подложен на непрестанна и повсеместна психическа атака, за да приеме модела на поведение и вътрешните нагласи на владеещият го от хилядолетия Илюминатски елит. Провежданата тежка индоктринация от Войнстващата върхушка, още от невръстните ни години, посредством Образователните институции и корпоративните Масонски масмедии, с безнравствения мироглед на алчния бездуховен материализъм, напълно чужд на човешката душевност и вечните изконни ценности, въплътени от Творецът в Мирозданието, вкарва вътрешният ни мир в толкова дълбоко раздвоение на когнитивен дисонанс, че човек е по-скоро склонен да стане съучастник в извършването на престъпления и зверства срещу себеподобните си, отколкото да застане лице в лице с Истината за Себе си и Света и ДА ПРИЗНАЕ ПРЕД СЕБЕ СИ, ЧЕ Е БИЛ ВИНАГИ ЛЪГАН ОТ ТЕЗИ, НА КОИТО СЕ Е КЛАНЯЛ ЦЯЛ ЖИВОТ – от Елита, от Властимащата войнстваща банкеро-политико-икономическа Световна Върхушка, известна като Илюминатите или Криптокрацията*!

* Криптокрация – „Тайните Властващи” – от гръци κρυπτός - скрит и κράτος – власт.

Ежеминутната мантра имплантирана в съзнанието на всеки, който слуша радио, гледа телевизия или чете „пресата” * е кодирана по следния начин: „Важно е да изкарвам пари, без значение по какъв начин и с какви средства, да изкарвам купища пари, за да си плащам лихвите по заемите, които взех от милиардерите, за да си купувам все повече и повече ненужни джунджурии, с което да правя тях все по-богати, а аз да ставам все по-беден и зависим от тях!” Ако човек приеме този безскрупулно-алчен, егоистично-нарцистичен и бездушен възглед за Света, той става марионетка в ръцете на своите кукловоди – Господарите на парите и е готов да приеме от тях всякакви лъжи и измами, само и само, за да задоволи болните си страсти. Тогава той с готовност приема техния мироглед.

* Колко точно наименувание! Глаголът „press” на английски означава „натискам, притискам, налягам, стискам, изстисквам, смачквам, пресовам” и съвсем точно идентифицира и описва метода за натиск върху човешката душевност, прилаган от Масонските масмедии!

Човеконенавистническият мироглед на Масонските учени е, че ние сме напълно бездуховен механично-химически сбор от клетки и всички чуства, като радост, копнеж, любов, тъга и болка са чисто химически реакции. Че Човекът е плод на много, много малка и неправдопободна случайност на безцелните и безжизнени химически реакции пръкнали живот във водата върху една непрестанно въртяща се скална топка, с океани по повърхността в безкрайния и безжизнен и бездуховен космос. Нима е възможна по-безрадостна, по-мрачна, по-тъжна, по-безсмислена, по-безперспективна и по-разочароваща реалност от описаната!? Това е и целта, преследвана от Масонските учени материалисти, обслужващи Илюминатския Елит, а именно, създаването на объркани, депресирани и разочаровани от безнадеждната си участ човеци-аутоматони, работещи безропотно по 12 часа дневно, пет-шест дни в седмицата, като през останалото време заглушават детските си спомени с тонове бира и спирт.

В тази светлина, съвременният българин, наричащ себе си Християнин (същото се отнася и за другите религиозни изповедания), в никакъв случай не се явява изключение на правилото и живее в постоянното раздвоение на когнитивния дисонанс. Той нарича себе си Християнин, но не вярва и дори изобщо не е чел Свещените писания на своята религия, а съществува по правилата и наставленията на материализма, давани му от Масонската телевизията и другите сатанински масмедии, като по такъв начин задълбочава все повече празнотата и разочарованието в своето парадоксално съществувание.

И именно в този момент, на помощ може да се притече знанието и мъдростта за Плоската Земя. Защото Знанието за Плоската Земя не е движение, не е някакво празно бръщолевене, не е някаква сензация, не е поредния бърз начин да изкараш лесни пари и не е някаква мода, която ще отмине с пукването на пролетта или пък ще я отмият есенните дъждове, или ще я затрупат и скрият дебелите зимни снегове! Не! Знанието за Плоската Земя е пробуждането на ЧОВЕШКИЯ РОД от вековен сън и осъзнаването на Истинската му същност, корени и светло предназначение!

Това е Знанието за Истината, че във всеки един от нас има частица от Творецът-Творение – Духът, обитаващ най-съкровената част на нашето Аз. И когато се вгледаме и заслушаме дълбоко в душата си, ще чуем гласа на Създателя, който вечно ни нашепва:

„Ти си вечна, безсмъртна и безценна частица от Мен! Роден си отново на тази Плоска Земя, пазена и защитавана от Мен, за да извървиш Пътя на Пробуждането и Осъзнаването, който, с помощта на духовните си Учители, предварително сам избра, когато беше в Трансценденталния Свят, а твоето призвание тук е да твориш добро и да жадуваш Просветление и Освобождение...”

http://stamat2015.blog.bg/

Християнството и Плоската Земя - Част 1

Ако по улиците на някой град в България направим анкета, съдържаща само два въпроса, първи: „Християнин ли сте?” и втори:„Вярвате ли, че Земята е кълбовидна?”, уверен съм, че за никого няма да бъде изненада, когато абсолютно всички отговорили утвърдително на първия въпрос, отговорят без да се замислят, по същият начин и на втория. Днес, този резултат не е изненада. В съвремието, вероятно почти всички българи, които считат себе си за Християни, с което приемат Библията, едновременно с това „вярват” и приемат теориятана кълбовидната Земя и този когнитивен дисонанс *, изглежда, не тревожи никого. Но дали така е било винаги? Така ли е било в миналото? И тук нямам предвид преди 140 или 150 години, когато само шепата Масони, учили в Масонските университети встранство, проповядвали безбожната (сиреч атеистична), алогичната, сюрреалистичната, абсурдно невротичната, демонично-сатанинската идея за безспирно въртящата се около себе си с невъобразима скорост и шеметно стрелкаща се из „необятния космос” земна топка. Не! Няма нужда да отиваме толкова далеч в миналото, за да докажем, че вътрешното убеждение на нашите предци и пазеното от хилядолетия древно знание и извечна мъдрост свидетелстват за нещо коренно различно. Нека се върнем само 40-50 години назад и да си спомним нашите баби и дядовци.

* Когнитивният дисонанс е придобиване или насилствено насаждане на психологически конфликт, в резултат на едновременното поддържане на несъвместими знания, вярвания и нагласи, имащ за цел умъртвяването на логичното мислене, критичното изследване и свободата на концепциите, като в крайна сметка поробва изцяло човешкото същество. Пример: привързаността към тютюнопушенето и знанието, че то е зловредно.

В моето детство има два епизода, които и досега предизвикват смут във вътрешния ми мир. И докато първата случка, умело прикрита чрез наложеното в съзнанието ми затъмнение от властващата политическа парадигма по онова време, изплува в спомените преди около четвърт век, в синхрон с промяната на политическото статукво в България, то втората бе забулена в мъглата на срама, породен от началните проявления на когнитивен дисонанс в душата на невинното дете, в продължение на четиридесет години, чак до миналото лято.

Първият спомен е свързан с дядо ми. Беше по времето на Социалистическото общество. Може би съм бил втори клас, когато през пролетната ваканция гостувах с родителите си на баба и дядо на село. Бяхме седнали на обедна трапеза и стана дума за успехите ми в училище, тогава майка ми ме накара да рецитирам стихотворение за „народния вожд Георги Димитров”, за когото в зрели години разбрах, че е бил по-известен в Перник като Жоре Мастичката или Гошо Тарабата, защото се напивал безпаметно „като тараба” с мастика. Моменталната реакция на дядо ме свари така неподготвен, че в началото не знаех как да реагирам, а само мигах „на парцали”. Дядо целият почервеня от гняв, стана, удари по масата и забрани да се говори в неговата къща за този родоотстъпник, предател и престъпник, когото наричаше направо убиец. Дядо доживя до 96-годишна възраст и никога повече, нито преди тази случка, нито след нея, не го видях толкова разгневен. Настана същински скандал. Майка яростно защитаваше „другаря Димитров” и нарече дядо с думата „пандизчия”, на която тогава не знаех значението. Едва, много по-късно научих, че дядо е бил водач на Николапетковистите в региона и след заграбването на земята му от комунистите по време на колективизацията е затворен на остров Белене за три години. Сега вече разбирам, че този незабравим обяд с баба и дядо на село е посял зрънцето на съмнението в правилността на установените от обществения ред норми в моето съзнание. Веднъж засято, това зрънце може с години и дори с десетилетия скрито да чака, но най-накрая винаги покълва и дава плод.

Втората случка, колкото и на пръв поглед да изглежда невинна, идва да ни покаже моралните устои и високата нравственост на нашите предци, които в съвремието сме заставяни от „системата на образованието” да считаме за невежи, неграмотни, глупави, прости и малоумни „селяни”, които с хилядолетия не разбирали, нито кои са, нито къде се намират в действителност. Но добре, че на тяхна помощ дошли Масоните и евреите от кликата на Нютон, Дарвин, Маркс, Енгелс, Ленин и „так далее”, за да ги „просветят”, че те всъщност са съвсем малко вероятни, бездушни и бездуховни случайности, възникнали безпричинно и безцелно във вечния хаос върху една нищожно малка, вечно въртяща се с главоломна скорост скална топка и на които е отсъдено вечно да работят безропотно за жълти стотинки на своите господари – банкерите, а след като се разболеят от страшни болести и умрат в неописуеми мъки да преминат завинаги в нищото. Това „светло бъдеще” ни се представяше от нашите учители и по-късно от партийните лидери и съвсем същото „светло европейско бъдеще” се представя и днес на малките невинни дечица и на младите хора. Днес, всички, и млади и стари, са индоктринирани с тази бездушна и бездуховна помия. Но винаги ли е било така? Какъв е бил светогледът на нашите баби и дядовци? Наистина ли са били безпросветни, невежи, малоумни, безмозъчни идиоти, незнаещи нито кои са, нито къде се намират, нито за какво живеят, както ни заставя да мислим за тях „съвременната образователна система”? И ако човек действително приеме, че е имал предци с гореизброените ментални характеристики, то какъв би трябвало да е самият той??!!

Спомням си едно лято прекарано на село, вероятно съм бил на по-малко от десет години. Там имаше телевизор, но само дядо понякога гледаше „По света и у нас”, а баба слушаше единствено народна музика по радиото след обед, когато си почиваше от кърската работа. Една привечер запитах баба, дали няма да влезе да гледа „новините”, но тя ми отговори, че е заета в градината и не гледа „новини”, защото това било мъжка работа. Тогава незнайно защо й заговорих за въртящото се земно кълбо (може би, поради индоктриниращата шапка на „По света и у нас”), за космоса и космонавтите и други такива неща. Баба ми съвсем чистосърдечно прихна да се смее, гледайки ме с умиление. Когато я попитах дали знае, че Земята е въртяща се с огромна скорост топка, тя през сълзи от смях ми каза:„Въй-й, какви са тез’ глупости, бале-е, ам’чи то пульето е равно и не мърда...”. След това ми обясни, че там, горе в Небесата, има Господ, който вижда всичко, който се грижи за нас, следи нашите постъпки и затова трябва да сме добри един към друг и така нататък. Баба бе дълбоко вярваща жена, а аз останах толкова изумен и стъписан, че бях забравил напълно този разговор в продължение на почти четиридесет години до миналата пролет, когато започна да настъпва моето пробуждане и пълно осъзнаване за Света, който обитаваме с физическото си тяло, а именно, Плоската Земя.

В днешно време, се приема за даденост да вярваш в Библията и едновременно с това да си поддръжник на материалистическата Масонска теория за въртящото се Земно кълбо. Този когнитивен дисонанс стига до такива абсурдни размери, че например в САЩ, както и в други държави, свидетелите в съдилищата, които почти във всички случаи са материалисти, вярващи и защитаващи кълбовидността на Земята (да, казвам „вярващи”, защото това е просто едно вярване, без наличието на никакви доказателства!), се заклеват да говорят истината с ръка върху Библията. Но дали тези хора са прочели как е описана Земята в Библията? От опит знам, че наистина много-много малка част от българите, обявяващи себе си за Християни в действителност са чели Библията.

И така, какво е хилядолетното знание и мъдрост предадени в Библията за нашата Земя?


Сътворението

Първите пет Книги от Вехтия Завет на Библията се наричатМоисееви или Петокнижие, а в юдейската религия са познати катоТора. Първата от тях е Битие и се занимава със Сътворението на нашия Свят, създаването на Човека и зората на цивилизацията. Ето, какво пише в Глава Първа за създаването на нашата Вселена:

1. В начало Бог сътвори небето и земята.
2. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
3. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
4. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.
5. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.
6. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)
7. И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.
8. Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори.
9. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)
10. Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро.
11. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.
12. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.
13. Биде вечер, биде утро - ден трети.
14. И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години;
15. да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана.
16. И създаде Бог двете големи светила; по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите;
17. и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята,
18. да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро.


(Библия, издадена от Светия синод на Българската Православна Църква, София 1993.)

Предлагам и другият значим превод на български, с препратки. Славейковата или още Цариградска Библия е превод от оригиналните текстове, извършен от Петко Рачов Славейков, Константин Фотинов,подпомагани от Стоян Михайловски (брат на Иларион Макриополски)и е издаден за първи път през 1871 година.

1 В начало Бог създаде небесата* и земята (1). *В евр. оригинал думата „небеса“ винаги се среща в мн. ч.; (1) 4 Царе 19:15; 2 Лет. 2:12; Пс. 8:3; 33:6; 115:15; Ер. 10:12,16; Деян. 4:24; Евр. 11:3; Откр. 4:11
2 А земята беше пуста и неустроена (1) и тъмнина беше върху бездната, и Дух Божи се носеше над водите. (2) (1) Ер. 4:23; (2) Пс. 104:6; 2 Петр. 3:5
3 И Бог каза: Да бъде светлина (1)! И стана светлина. (1) Пс. 33:9; Ис. 45:7; 2 Кор. 4:6
4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината (1). (1) 2 Кор. 6:14
5 И Бог нарече светлината ден, а тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро: ден един.
6 И Бог каза: Да бъде твърд (1) посред водите, която да раздели води от води! (1) Пс. 19:1
7 И Бог направи твърдта (1); и раздели водите, които бяха под твърдта, от водите, които бяха над твърдта (2). И стана така. (1) Пс. 19:1; (2) Йов 26:8; Пс. 148:4
8 И Бог нарече твърдта небе (1). И стана вечер, и стана утро: ден втори. (1) Пс. 136:5; Зах. 12:1
9 И Бог каза: Да се съберат на едно място водите, които са под небето, и да се яви сушата (1)! И стана така. (1) Йов 38:8-11; Пс. 24:2; 95:5; Пр. 8:29; Неем. 9:6
10 И Бог нарече сушата земя, а събраните води нарече морета (1). И Бог видя, че беше добро. (1) Йона 1:9; 2 Петр. 3:5
11 И Бог каза: Да произрасти земята зелена трева, трева, която дава семе, и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята (1)! И стана така. (1) Пс. 104:14; Ис. 61:11
12 Земята произрасти зелена трева, трева, която да дава семе според вида си (1), и дърво, което да ражда плод, чието семе е в него според вида му. И Бог видя, че беше добро. (1) 1 Кор. 15:38,39
13 И стана вечер, и стана утро: ден трети.
14 И Бог каза: Да бъдат светила на небесната твърд (1), за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за времена, и дни, и години (2); (1) Ис. 40:26; (2) Пс. 104:19
15 и да бъдат за светила на небесната твърд, за да светят на земята! И стана така.
16 И Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, и по-малкото светило, за да владее нощта, и звездите (1). (1) Пс. 136:7-9; Ер. 31:35
17 И Бог ги постави на небесната твърд, за да светят на земята,
18 да владеят деня и нощта и да разделят светлината от тъмнината. И Бог видя, че беше добро.

За целите на нашето изследване, нека сега хронологично да проследим Сътворението на нашата Вселена, както е представено в най-мъдрата за Християнския свят книга, която би трябвало да ръководи и да представлява най-съкровеното и ценно знание за Християните.

Първо. Бог създава Небесата и Земята. Използвам множественото число Небеса, защото така е в оригинала. За владеещите свободно английски език е желателно да си помагат с The Companion Bible, която, въпреки че на места дава хелиоцентрични обяснения, е безценен съветник по отношение значението на думите, използвани в оригиналните текстове. В тях думата, използвана за назоваване на Творецът отделил Творението от Себе си е „Elohim”, което е множественото число на „El”, означаващо „Бог” и трябва да се преведе, като „Богове”, но това е друга много обширна тема, която няма да засягам в настоящето изследване.

Още първите няколко думи на Библията са в пълен разрез със задължителната „научна” индоктринация в училищата и по масмедиите. Библията не казва, че Вселената е била една нищожно малка точка „Нищо”, която безпричинно и безцелно експлоадирала и вместо да се саморазруши, като всяко избухващо нещо, което познаваме, тя за нищо време произвела цялата материална вселена. Не! Библията посочва, че Създателят сътворил Небесата и Земята, а не някакво въображаемо експлоадиращо Нищо, което по магически начин произвело Всичко.

Второ. В следващият стих се казва, че Земята била безформена и пуста, тъмнината била върху бездната и Духът се носел над „повърхността на водите”, което е дословен превод. Материалистическата гледна точка, насаждана от крехка възраст в съзнанието ни е, че Земята се е формирала като огнено „кълбо”, едва след като вече са съществували трилиони и трилиони звезди-Слънца, подобно на нашето, гледище точно противоположно на изказаното в Библията, че Земята е пуста и тъмна. По-нататък се казва, че Духът се носел над водите, но всеки „научен работник” ще Ви каже, че вода не е имало, защото било много горещо. На кого ще повярвате - на Божието писание или на учените, поробени от Масонските измислици и лъжи?

Трето. Бог казва: „Да бъде светлина!” И самите думи на Творецът – Неговата вибрация пораждат светлината. Но според Масонския материализъм, светлината съществува още при „Големия взрив” и при „образуването” на звездите много, много преди „образуването” на Земята. Според тях видимата светлина във Вселената, както и всички останали честоти от електромагнитния спектър са последица от извършването на някакви недоказани и неосъществими контролирани термоядрени реакции в ядрата на звездите, каквото според тях е и Слънцето, а не от словото Божие – Неговото излъчване и вибрация.

Четвърто. Бог разделя светлината от тъмнината, защото вижда, че тя е добро. В Библията изрично се посочва, че Творецът-Творение разделя светлината от тъмнината, още много преди да е създал небесните светила. Това означава единствено и само, че светлината и тъмнината имат друг източник и се пораждат по коренно различен начин, а не от някакво предполагаемо въртене на „кълбовидната” Земя около себе си и около Слънцето. С обяснението на този феномен се занимава проникновената книга на Гебриел Онриет, която преведох наскоро, представяща нова парадигма на Вселената и която горещо препоръчвам на читателя.

Пето. Създателят дава име на деня и нощта, като влага различни Свои енергии в тях и същевременно с това създава и основната пулсация в нашата Вселена – денонощието. Тогава, именно, настъпва първата вечер и първото утро на първият ден, което обстоятелство няма нищо общо с някакво измислено от Масонски учени материалисти въртене на „кълбовидна Земя” около себе си и около Слънцето.

Шесто. Вибрацията на Творецът – Неговото слово, създава „твърд”посред водите, която да ги раздели на горни и долни. В този стих за първи път се използва думата „твърд”, по-късно „Небесна твърд”, която е най-съществената дума в Битие, засягаща Библейската парадигма за Вселената във взаимовръзката й с нас, абсолютно неразбираема и напълно обезсмислена за съвременния „цивилизован” човек, чрез така наречената „наука”. Тази дума е точен превод на използваната в английския превод. Поради липсата на независим от Масонския академизъм транслингвистичен речник на български, ще използваме английският такъв, за да разберем семиотиката на думата. Английската дума в Библията е „firmament”, която започва да се използва от средата на ХІІІ-ти век и идва от латинската дума „Firmamentum” - „Небесна твърд”, буквално означаваща „поддръжка, опора, подкрепа или даващ сила”, идваща от „firmus” – „твърд, корав”, използван във Вулгата (каноничният превод на Библията на латински), за да преведе гръцката дума„stereoma” – „твърда или плътна, монолитна структура”, което е превод на юдейската дума „רָקִיעַ” [ра-кий-ах], използвана едновременно и за повърхността на Земята и за Небесния свод и означаваща „плоско пространство”, „разпростряна повърхност” (за Земята) и „поддържаща основа” (за Небесния свод, поддържащ водите отгоре), която произлиза от глаголния корен „רָקַע”[ра-ках], означаващ „разпростирам, избивам, изчуквам”, а на сирийски „да направиш твърд или плътен”. Това за нашето изследване е най-важният стих в Битие, тъй като той недвусмислено заявява, чесиньото небе над главите ни в действителност е твърда повърхност!Но всеки съвременен човек, преминал през училищната мозъкомелачка ще изпъчи гърди напред и съвсем отговорно ще заяви, че: „това са пълни глупости, тъй като над атмосферата се намира вакуума на безкрайния космос”. Нашият герой, обаче, изобщо няма да се замисли, че е изказал логически оксиморон, тъй като е абсолютно невъзможно какъвто и да е газ да поддържа стабилно налягане в близост до вакуумна среда, без наличието на граница от твърдо вещество помежду им.

Седмо. Потвърждава се, че Творецът е създал Небесната твърд, за да отдели водите над Твърдта от водите по повърхността на Земята. Следователно, в Библията изрично се подчертава, че Небесната твърд (или Небесният свод) изначално е била единна маса със Земята и впоследствие е разместена или отделена от Земята, за да могат да се разделят водите на горни и долни. От което следва че, бидейки първоначално еднородна маса, Небесната твърд и Земята задължително притежават подобни характеристики и подобен строеж, като например: и двете са солидни, твърди, неподвижни повърхности, притежаващи дълбочина и съдържащи метали, соли, скали и така нататък.

Тъй като съвременният човек, поради ежеминутно бликащата от Масонските корпоративни масмедии тежка индоктринация с лъжовната парадигма на войнстващия Илюминатски Елит, се е отдалечил твърде много от древните знания и разбирания за Вселената, следващото нагледно пояснение и обяснителни бележки са наложителни.

В Юдео-християнската и апокрифната литература Вселената е описана по следният начин: Земята е плоска, дискообразна и се намира на екваториалната равнина вътре в сфера, като я разделя на горна и долна половина, поддържана е от Устоите или Стълбовете на Земята, а отгоре е Небесната твърд (Небосвода или купола), със своите Врати и прозорци, на която се намират Светилата – Слънцето, Луната и звездите. Небесната твърд разделя водите на Сътворениетона две: Води над Твърдта и води под Небосвода – моретата. Над Твърдта се намират Небесата или Небесните селения, а над тях еНебето на Небесата (Третото Небе или на други места - Седмото Небе) – Обиталище на Върховната Божествена Личност – Бог-Създател.Небесните порти водят към Небесните селения. Дървото на живота се намира в центъра на Едем (което значи Блаженство), а под Земният диск се намират Преизподнята или Адът и Голямата бездна.

Това алегорично описание на Света с точност се поддържа от над 600 различни древни култури: шумерската, вавилонската, асирийската, финикийската, египетската, догоните, маите, инките, навахо, шипибо в Перу, варао в делтата на Ориноко, норвежката, камбоджанската, корейската, китайската и много, много други.

От своя страна, Масонската наука твърди, че Земята е кълбо, бясно въртящо се около себе си и около огнената топка Слънце, две трети от повърхността, на което е покрита с океани. Обаче, здравомислещият човек знае, че водата винаги заема хоризонтално ниво и затова е напълно невъзможно да „полепне” по повърхността на бясно въртяща се топка, колкото и голяма да е тя. Тогава на помощ на Илюминатската хелиоцентрична парадигма дошъл Масонът Сър Исаак Нютон - Великият майстор на Ордена на Сион, който измислил недоказаната и до днес гравитация.

След като Исаак Нютон бил посветен в рицарство от кралица Ана през 1705 година, той приел необичаен герб: чифт кръстосани човешки кости върху черен фон, като пиратския флаг. 

Възпоменателната плоча над входната врата на Имението „Уълсторп”, в близост до Калстъруърт в Линкълншир. Надписът гласи: „В това Имение е роден Сър Исаак Нютон, рицар, 25-ти декември 1642 година”.

Осмо. Бог нарича Твърдта: небе (Небеса – в оригинала), с което Му дава свои енергии. Настава вечер и настъпва утро – ден втори. Както в пети стих, така и тук, денонощието се явява пулсация в цикъла на Сътворението и не се придизвиква от движението на светлинни източници или от въртенето на някакво измислено кълбо-планета.

Девето. Творецът събира поднебесните води в морета и по този начин се появява сушата. Тук може да се направи логичният извод, че преди обособяването им в морета водите са били навсякъде. Масонската наука отново е в пълно противоречие с Библейското повествувание, тъй като тя твърди, че в началото Земята е била гореща топка, след това е изстивала стотици милиони години и чак после са се образували моретата.

Десето. Бог нарича земята и моретата, което означава, че им дава определени Свои енергии. Подчертава се отново, че водите и сушата са създадени от самото начало, а не както Масонската наука учи нашите деца.

Единадесето. Създателят сътворява растенията (тревата и дърветата) на сушата, като семената са в плодовете им според вида им. Този и следващият стих са фатален удар върху материалистическата Масонска еволюционистка теория. Библията изрично посочва, че живите организми са създадени разделено и обособено по видове, като всеки организъм е създаден поотделно, а НЕ Е ЕВОЛЮИРАЛ от предходен организъм. Извечната мъдрост на човешкият род, намерила своя синтез в Книга Битие, свидетелства за това, че всеки организъм в нашата Вселена е създаден от Твореца отделно и независимо от останалите, бидейки в постоянна взаимовръзка с тях, и в никакъв случай не произлиза от някакъв предходен организъм, явявайки се негова еволюция, развитие или мутация. Още повече, че тук се казва, че животът е създаден изначално на сушата и едва по-късно във водата. (Двадесети стих: 20 И Бог каза: Да гъмжи (1) водата от множества живи същества*, и птици да летят над земята по небесната твърд! *или: души, така и в цялата книга; (1) Пс. 104:25)

Войстващият Масонски академизъм, обаче, абсолютно задължаващо постулира и учи човешките деца, че ние сме се появили съвсем случайно, абсолютно без никаква причина, чрез еволюционната верига на невероятната непредсказуема случайност, започваща в първичното море от едно-единствено едноклетъчно и преминаваща през амеби, риби, влечуги, напълно измислени същества -„динозаврите”, маймуни и гротескни никога несъществувалимаймуночовеци, населяващи въртящо се около себе си и стрелкащо се с невъобразими постоянни скорости във вакуума скално кълбо, с океани по повърхността, възникнало като последица на невероятно малки вероятности, водещи началото си от Големия взрив, породен от АБСОЛЮТНОТО НИЩО, който вместо да разруши същото това НИЩО, като всички други взривове, станал причина за живота и цялата невероятна хармония, красота, светлина и любов около нас и, естествено, всичко това е станало по погрешка, съвсем случайно, безучастието на ТВОРЕЦЪТ! Изумително е как интелигентен човек може да приеме, като знание, подобни абсурдни, алогични, наивни и безочливо смехотворни безсмислици!

Дванадесето. Потвърждава се, че по Земята е порастнала зелена трева, и билки – в оригинала, които са дали семе, всяка за своя вид, и са израстнали дървета и са дали плодове и семе, всяко за своя вид. От този стих човек разбира, че всички видове в царството на растенията са създадени изначално и едновременно, по същият начин, както в двадесети стих, се посочва, че всички водни обитатели и птици са създадени едновременно и както по-късно, от двадесет и четвърти стих нататък, Творецът създава всички животни едновременно. Следователно, Библията изрично посочва, че Творецът е създал цялото огромно многообразие на видове едновременно, всеки вид в царството му.
Еволюционисткият Масонски материализъм, както изяснихме по-горе, изповядва точно противоположния мироглед за произхода на видовете, като всеки вид произлиза от предходния, започвайки от едно случайно зародило се едноклетъчно в океана и стигайки до човека. Този сатанистки модел за произхода на живота слага знак за равенство между вирусите, например, и човека, като по този начин налага възгледа, че масовото изтребление и войните, водени от същият този Масонски Илюминатски елит, не са чак такова варварство и посегателство срещу самият Създател, защото е казано:„26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие!”, което трябва да се разбира, че масовото унищожаване на човешки същества е война против Бога!

Тринадесето. Настава вечер и настъпва утро – ден трети. Цикличността на денонощието продължава, без да има нужда от въртяща се кълбовидна Земя.

Четиринадесето. Творецът, чрез Своето слово – Своята вибрация, създава светилата на Небесната твърд, за да разделят деня от нощта и да служат за хронологични знаци. Съвсем точно се посочва, че светилата са създадени под Небесната твърд, която, бидейки преди това отделена и издигната от Земята, се явява затваряща и обособяваща нашата Вселена. В Библията не се посочва, че светилата отстоят от нас на трилиони и трилиони километри и се въртят и се стрелкат насам-натам с невъобразими за ума скорости от милиони километри в час, както твърди Масонската астрономия. Тези светила са създадени под Небесната твърд и то след като на Земята вече има растителен живот, така че в никакъв случай не са на възраст от милиарди години и на отстояния стотици милиони и милиарди трилиони километри!

Петнадесето. Да бъдат за светила на Небесната твърд, за да светят на Земята. Потвърждава се, че Творецът е създал светилата на Небесната твърд специално и преднамерено за Земята, а не както учи Масонската наука, че Земята се е образувала милиарди години след небесните светила. Творецът създава светилата на Небесната твърд едва след като е сътворил живота на Земята. Този факт недвусмислено доказва важността и първенствуващото място, което заема живота пред светилата в Небесата по време на акта на Сътворението. Това е изключително важно да се разбере, тъй като Масонската съвременна наука твърди, че животът е произлязъл съвсем случайно от неживата материя, т.е. от химическите елементи и съединения, произведени от неживите звезди по време на някакви измислени контролирани термоядрени реакции във вътрешността им.Идеята, че растенията, животните и човека са произлезли съвсем случайно от неживи субстанции е не само абсолютно неправдоподобна, ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО НАПЪЛНО НЕДОКАЗУЕМА, но и математически опровергавана от теорията на вероятностите!

Шестнадесето. Творецът създава по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото – за да владее нощта, той създава и звездите. В пет последователни стиха, настоятелно се подчертава, че Небесните светила са създадени след възникването на живота на Земята, с цел да му служат и да бъдат от полза за човека. Масонската наука, която всъщност представлява материалистическа религиозна система, изповядва точно противоположното становище, а именно, че животът, респективно човекът, е временно появило се случайно явление и няма абсолютно никакво значение за и във Вселената. В Библията, както и във всички свещени книги навсякъде по Света, изрично се посочва и доказва, че живот може да бъде създаден само от живот, а именно, вечно живата и въздесъща Божествена Личност на Бог-Създател сътворява Вселената и живота в нея!

Седемнадесето. Бог поставя светилата на Небесната твърд, за да светят на Земята. В четвърти пореден стих Свещеното за Християните писание посочва, че Създателят е поставил светилата на Небесната твърд, за да бъдат полезни на Земята и човека и да му служат, а не той да ги боготвори и да им служи, какъвто е случаят със съвременната наука. В наши дни, бездуховната система на материалистическата наука прави всичко възможно да отклони взора на човека от вътрешния му мир, където той би потърсил и намерил своя Създател, като го отклони, измами и прокуди от Бащиния му дом, чрез лъжата за външната спрямо него, безкрайна и вечна материална вселена – студена, безжизнена и бездуховна. Юнг е казал твърде верни слова: „Който гледа навън – сънува, който гледа навътре - се събужда.”

Осемнадесето. Създателят сътворява светилата, за да владеят деня и нощта и да разделят светлината от тъмнината. Творецът влага Своите вибрационни енергии, за да създаде пулсациите и циклите на Земята, за да са от полза за човека.

Безценното изследване на Гебриел Онриет „Небеса и Земя”, което преведох наскоро, предоставя в синтезиран и достъпен вид хилядолетната човешка мъдрост за Вселената, като авторът я прокарва през призмата на собствените си размисли и теории, голяма част от които, мога уверено да заявя, са напълно достоверни. Като се има предвид, че Гебриел Онриет прави изследванията си в началото на ХХ-ти век, потресаващ е фактът, че нейната теория за нематериалното естество на планетите и звездите, се доказва напълно, чрез съвременната висока технология на дигиталните камери. Заснемането на планетите и звездите например с Nikon Coolpix P900, с оптично увеличение 83х, разтърсва дълбоко заспалото съзнание на съвременния промит от дезинформация и измами ум и заставя настъпването на зората на просветленото събуждане от хипнотичния сън, така присъщ на цивилизованата бездуховност.

Плоската Земя – Блуждаещи звезди – Венера

Звездата Сириус, заснета с голямо увеличение.

Единствената контрамярка, която Масонската материалистична научна религиозност може да предприеме, е да хвърля все по-нови и по-нови лъжи в лицето на спящите духом, за да не посмеят никога да се събудят от погубната дрямка – измамата за това, което в действителност представлява човешкото същество. В течение на хилядолетия Илюминатите са усъвършенствали до виртуозност измамната система, като през последните два-три века започват да я наричат с високопарното, обезкуражаващото и нетърпящо независими изследвания и подлагане на систематичен логическо-критичен анализ наименувание „НАУКА”. Съвременната Наука - езикът, на който властващият Илюминатски Елит задължава всички нас, още от детските си години да говорим, е в действителностСветовната религия и се нарича Материализъм. Когато достигне до корените на тази религия, безпристрастният изследовател с трезв поглед би открил нейните божества. БОЖЕСТВАТА в пантеона на Елита са: Материята, Случайността и Големият Взрив. Според религията „Наука”, абсолютно никаква дейност във Вселената не може да бъде извършена без участието на тези ТРИ БОЖЕСТВА –Материята, Случайността (Хаосът е неин „частен случай”) и Големият Взрив. Това е така, защото тези три божества заместват Творецът Бог-Създател в парадигмата на Илюминатския Елит и служат за причина и обяснение на Вселената. „Научното” обяснение на Вселената е твърде неправдоподобно, измамно, алогично и недоказуемо, но това е без значение за индоктринираните маси, тъй като те не мислят критично и безрезервно ВЯРВАТ В „НАУЧНИТЕ АВТОРИТЕТИ”. По този начин, демоничната религия на Падналите Ангели, наречена „Съвременна Наука”, чрез разтрогването на съкровената ни изконна и извечна връзка с нашия Създател, покварява мисълта, заробва сърцето и погубва душата на Човека.

Матей 24:24 Защото ще се появят лъжехристи (1) и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса (2), така че да заблудят, ако е възможно, и избраните. (1) ст. 5,11; 1 Йн. 2:18; (2) 2 Сол. 2:9; Откр. 13:13

Откровение 22:14 Блажени тези, които изперат дрехите си (1), за да имат право на дървото на живота (2) и да влязат през портите в града (3). (1) гл. 1:5; (2) гл. 2:7; (3) гл. 21:27

15 А отвън (1) са псетата (2), чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже (3).

http://stamat2015.blog.bg/

Небеса и Земя от Гебриел Онриет- Част 3

Плоската Земя и Небесната твърд в Библията
В Юдео-християнската и апокрифната литература Вселената е описана по следният начин: Земята е плоска, дискообразна и се намира на екваториалната равнина вътре в сфера, като я разделя на горна и долна половина, поддържана е от Устоите на Земята (стълбовете), а отгоре е Небесната твърд (купола), със своите Врати и прозорци, на която се намират Светилата – Слънцето, Луната и звездите. Небесната твърд разделя водите на Сътворението на две: Води над Твърдта и води под Небосвода – моретата. Над Твърдта се намират Небесата илиНебесните селения, а над тях е Небето на Небесата (Третото Небе или на други места Седмото Небе) – Обиталище на Върховната Божествена Личност – Бог-Създател. Небесните порти водят към Небесните селения. Дървото на живота се намира в центъра на Едем, а под Земният диск се намира Преизподнята или Адът и Голямата бездна.

Небеса и Земя от Гебриел Онриет


Вавилонските свещеници-астрономи установили тридесет и шест, ако цифрата е точна, богове или космически енергии 5 **, излъчвани от тридесет и шест специфични точки на Небосвода. Но по какъв начин древните са били в състояние да открият съществуването на тези енергии или богове? Просто като наблюдавали движението на планетните дискове по Небосвода, който, за тази цел, те били разделили на 350 фиксирани градуса (дванадесет зодиакални знака по тридесет градуса) и записвали конкретните реакции, винаги едни и същи, които повтарящите се преминавания на дисковете над определени точки от Небосвода, еднозначно установяват в поведението на човека и природата. По този начин те създали систематична и точна класификация на енергиите, съдържащи се в Небесния купол. Тези сили, считани за богове, се казва, че определят всички земни и човешки условия, включително и всички болести. По такъв начин, изглежда, че Космическите лъчи, излъчвани от определена точка на Небосвода и персонифицирани като Арес, бога на войната, чрез препредаване посредством дисковете, подтикват хората и народите да се бият помежду си, но когато дисковете, обаче, се отдалечат от опасното място на Небосвода и влиянието вече не се предава, желанието за война отмира. Или от друга страна, определено излъчване от Небосвода, персонифицирано като Аполон, може да дари така наречения вроден поетичен, музикален или друг художествен гений на индивида и то, с помощта на точна геометрична връзка наречена аспект, съществуваща в деня на раждането между позициите на дисковете и определена точка от Небосвода, да речем, в този случай, 25-тия градус на Дева. Може също така да се окаже, че хипнотичното въздействие, упражнявано от Небесната твърд, принуждава човек сляпо да се подчинява на космическите импулси, така както те се приемат чрез посредничеството на планетните дискове, но за някои от тях, се казва, че може да се противостои. (Аспект е ъгълът, който планетите сключват една с друга, с асцендента или с други значими точки – Бел. прев.)

5 ** Това съответства вероятно на 22-те основни Аркани и на някои от второстепенните Аркани от Таро.

Трябва също да се отбележи, че тъй като Небесата са във формата на човек, навярно всичките вълни, които те излъчват, независимо от дължината им или скоростта на разпространение, възпроизвеждат този модел и това, следователно, е довело до митологичните вярвания, че боговете са слезли от Небесата на Земята, за да се родят тук като човеци, а също и до повествованията за техните проповеди и деяния на този свят.

Глава Седма
Относно дефектите на проекцията, летящите дискове и дъгата

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН факт, който не може да убегне вниманието ни, е съвършената стабилност на орбитите на планетните дискове, а също и математическата закономерност на скоростта им, което е последица, както по-рано предположихме, от вибрационните движения на отразяващите ги повърхности, но тази точност не е била винаги такава, тъй като, според някои традиции, съществувало е време, когато звездите все още не знаели пътя си. Разказва се, че Солон, когато пътувал в Африка през VІ-ти век преди Христа отишъл при египетските жреци, за да ги попита какво знаели за най-ранните дни на човечеството. Свещениците заявили, че през дълги интервали от време на Земята и в небесните движения ставали големи промени, които причинявали унищожаването на голям брой човешки същества, поради опустошителните пожари, разрушаващи всичко по повърхността на Земята. Причината била, че Фаетон (син на Хелиос и океанидата Клемена – Бел. прев.), след като впрегнал конете в колесницата на баща си, не могъл да я кара правилно по обичайния й път и тя практически съсипала всичко на Земята. Това описание, изглежда, се отнася до случайното забавяне на скоростта на Слънцето, при което топлината създадена от металната повърхност на Небесния купол би се увеличила до такава степен, че да предизвика катастрофалните последици, посочени по-горе.

Дисковете, наблюдавани да се движат в пространство, понякога с много висока скорост и които се наричат „летящи чинии”, също са светещи явления. Трябва да се съгласим, че те приличат, освен що се отнася до скоростта, на планетните дискове и имат един и същ произход, но в техния случай може да се допусне, или че първичните проекции са несъвършени, или че трептящите движения на повърхностите, от които те се отразяват върху Небосвода, са пулсиращи и неправилни, като по този начин пораждат къси и изменчиви проявления. Може да припомним, че няколко наблюдатели, видели летящи дискове от близко разстояние, ги описват с външен вид на метални предмети, което означава, че тук отново Небосводът е видим през прозрачните дискове. Що се отнася до пурообразните НЛО, които се взимат за космически кораби, очевидно е, че този продълговат външен вид представлява просто сплеснат диск. Тази деформация вероятно се дължи на формата на свода, показвайки я, по този начин, под различен ъгъл.

Има два факта, които трябва да бъдат споменати във връзка с „летящите чинии”. На първо място, практически всички случаи настъпват, когато Меркурий, Венера или Марс са или неподвижни, или бавно движещи се направо или ретроградно. На второ място, неизменно във всички случаи, планетните дискове извършват пасаж или по 8-9-10-ия, 14-ия или 20-21-ия градус на някой от дванадесетте знака на Зодиака, така че е възможно да се прогнозира приблизителната дата на появата на „летяща чиния”, чрез преглеждането на астрономическите таблици.

Дъгата е много силно увеличена повторна проекция на диска на Слънцето. Трябва да се обясни, че само половината от ръба на кръга с преливащи се цветове се появява на Небосвода, но едновременно с това другата половина винаги се вижда по повърхността на Земята, където може да се наблюдава много трудно, тъй като е върху хоризонтална равнина. Единствено само от височина, такава като върха на хълм, пълната повторна проекция на Слънчевия диск може да се види в нейната цялост. Следователно, при тези обстоятелства, разлагането на светлината се осъществява от стъкловидната или метална повърхност на Небесния купол в качеството му на призма.
Глава Осма
За фазите на Луната и затъмненията
Фазите на Луната са в съответствие със затъмнението през двадесет и осем дни, което започва след пълнолуние и става пълно няколко дни след фазата, наречена последна четвъртина. Краят на затъмнението се отбелязва последователно от повторната поява на новолуние, последвано от първа четвъртина, а пълнолунието съответства на края на затъмнението.

Представеното обяснение, че лунните затъмнения се причиняват от сянката, която Земята хвърля, когато Слънцето се намира зад нея и е в противостоене на Луната, не бива повече да се подкрепя. Фазите на Луната, представляващи истински затъмнения с голяма продължителност не са причинени от факта, че Слънцето остава двадесет и осем дни зад Земята и в опозиция на Луната, така както и в случая на затъмнения с продължителност от само няколко минути, но дори тогава, да споменем предварително, за да може да се обясни такова затъмнение, е необходимо да се предположи, че Земята няма въздушен слой, което имайки предвид съществуващите обстоятелства, не е много реалистично твърдение. Необходимо е също така да се изтъкне, че привържениците на системата на гравитацията изобщо не показват никакви скрупули, прибягвайки до геоцентричната система, въпреки че я заклеймяват като неприемлива, за да обяснят и изчислят затъмненията и още, би било полезно да се знае, дали движението на слънчево затъмнение изобщо е действително, тъй като движението на Слънцето, в което то участва, се описва единствено като привидно.

Казва се, че затъмненията на Слънцето се случват, когато то и Луната, разглеждани като твърди, непрозрачни тела, са в съвпад, като по този начин пораждат затъмнение и че при лунните затъмнения светилата са в противостоене едно на друго, но трябва да се помни, че местоположението на Слънцето, основаващо се на несъществуващо придвижване от един градус на ден, няма абсолютно никаква връзка с истинските обстоятелства и, следователно, заключенията произтичащи от това са погрешни от самото начало, както в случая със слънчевите, така и с лунните затъмнения. Също така ни се казва, в тази връзка, че черният диск на Луната се придвижва напред върху диска на Слънцето, а след това се отдръпва, но Луната никога не е ретроградна. Защо тя трябва да се превръща в такава от време на време само за няколко минути единствено за целите на слънчевите затъмнения? Освен това, Луната не е непрозрачно тяло и още повече, тъй като тя се движи по Небосвода върху същата повърхност като Слънцето, то е невъзможно тя да премине между него и Земята.

Затъмненията не са причинени нито, както първоначално може да се заключи, от частично, нито от пълно временно угасване на проекционния център, предизвиквайки по този начин прекъсване на светимостта на съответната повърхност на проектирания диск, тъй като той съществува и зад сянката - периферията му остава видима през цялата продължителност на затъмнението. По мнение на автора, затъмненията се дължат на оптичен ефект, получен вследствие модификация на инклинацията на Небосвода, определящ по този начин наклона на диска. Лесно може да се разбере, че изпъкналостта на Небосвода дава привиден обем на прозрачния диск, придавайки му по този начин оптична плътност и точно това е причината, поради която Слънцето е сравнявано с леща. Ето защо, следвайки инклинацията на свода, сянка може да бъде хвърлена върху диска от собствения му ръб, тъй като няма съмнение, че затъмнения са самопредизвикани, а именно, че Слънцето и Луната причиняват собствените си затъмнения, като се има предвид, че те се случват стриктно в рамките на обиколката им. В процеса на движението на светещия диск, оптичните условия се възвръщат към предишното си състояние и сянката постепенно отстъпва. Възможно е да се направи точна възстановка на затъмнението, посредством обикновена лупа, представляваща диска. Като държите лупата вертикално и я придвижвате бавно напред, по начина на движение на планетните дискове, можете да видите, че като й давате лек наклон сянка, подобна на тази при затъмнения, бива хвърлена във вътрешността на лупата от нейния собствен ръб, без намесата на никакво непрозрачно препятствие.

Освен това, съществува очевидна и важна особеност, пренебрегвана досега, относно позицията на другите планети по време на затъмненията. Лесно може да се забележи, че по време на тези явления, някои зони на Небосвода са едновременно аспектирани от другите планети. Въпросните градуси са 28-ия на Стрелец, 8-9-10-11-12-ия на Козирог, 14-17-21-вия на Дева и 2-ия на Водолей. Не може да има затъмнение на Слънцето или на Луната на която и да е дата, без тези градуси да са едновременно аспектирани от другите планети и, следователно, се вижда, че комбинираното въздействие на определени части от Небесната твърд, които стават чувствителни при преминаването на планетните дискове, допринасят за създаването на затъмненията. 6 *

6 * Трябва да се добави, че не само затъмненията, но и всички други светещи проявления, както и въздушните и геоложки явления като: кометите, „летящите чинии”, паданията на метеорити, земетресенията, вулканичните изригвания, наводненията, торнадото и дори гръмотевичните бури, дъждовете и снеговалежите, са винаги систематично придружени от аспекти, образувани от планетните дискове на определени постоянни градуси. Може лесно да се провери, например, че земетресенията се случват, само когато има едновременни аспекти с 8-ия градус на Овен, l0-ия на Козирог, 29-ия на Стрелец и 2-рия на Водолей.

Съответствията между географската дължина на дисковете и истинската позиция на Слънцето или Луната по време на затъмнения, трябва да бъдат систематично изследвани, за да се открие взаимовръзката. Може, обаче, със сигурност да се счита, че затъмненията не се дължат на никакви вътрешно вмъкнати взаимни преходи, случващи се между Слънцето, Луната и Земята, нито пък на сянката, хвърляна от последната.

Фактът, че затъмненията на Слънцето настъпват при определени условия по време на новолуние, трябва да се разглежда само като съвпадение между цикъла на слънчевите затъмнения, периодичността на Луната и движението на X-точката от колелото на съзвездията, което в този труд се разглежда като нематериалната структура, поддържаща светещите манифестации, наречени звезди. Това е същата X-точка от колелото на съзвездията, която движейки се с него със скорост от един градус на ден, би трябвало да замени Слънцето, за което се предполага, че се движи с тази скорост. Тогава, тази точка би преминала в близък съвпад с една от пресечните точки от лунната траектория по време на новолуние. Тези съвпадения позволяват ефективно да се изчислят слънчевите затъмнения, но не ги определят. Природните явления не трябва непременно да се смесват със собствените им причини, нито пък да се считат за такива.
Глава Девета
Относно звездите

ОПРЕДЕЛЕНО няма никакви твърди тела между Земята и Небесната твърд. Звездите не са твърди материални маси и не са резултат от проекции като планетните дискове.

През VІ-ти век преди Христа, Ксенофан мислел, че влажните дихания на Земята съдържат латентни искри, които, след определен вид кондензация, образуват звездите и това обяснение изглежда приемливо. Също така, астрономите на древен Египет вярвали, че звездите са окачени на Небесния купол с въжета като лампи и факт е, че в безоблачна нощ, ясно могат да бъдат забелязани нишки или линии, свързващи звездите на всяко съзвездие, от което можем да заключим, че над Земята съществува мрежа от етерни връзки, определени части от които, особено в пресечните точки, концентрират и трайно задържат радиоактивните излъчвания на Земята, като по такъв начин създават звездите, в съответствие с теорията на Ксенофан.

(Звездите не са слънца! Различни видове звезди, както са наблюдавани през цифров фотоапарат Nikon COOLPIX P900 с 83x оптично увеличение и 332x цифрово увеличение. Вдясно: На забавен каданс, ясно можете да видите, как звездата постоянно променя цветовете си като призма, минавайки през всеки един цвят от дъгата. – Бел. прев.)

Това не изключва възможността за някакви въздействия, произтичащи от влиянието на Небесния купол или от присъствието на Слънцето през деня. 7 * Освен това, понеже всички съзвездия видимо се движат вкупом, явно е, че рамката или структурата, действаща като тяхна опора, е това, което се върти и ги носи със себе си. По-нататък би могло да се предположи, че тази звездна мрежа над Земята, от време на време е подложена на фази на напрегнатост и отпускане, които биха довели до увеличаване или намаляване на размера на междузвездните пространства и също така, че количеството на земните радиоактивни излъчвания се изменя в зависимост от сезоните или по други причини, увеличавайки или намалявайки по този начин яркостта и броя на звездите.

7 * Падащите звезди не трябва да се бъркат със звездите в обичайния смисъл на думата. Те са светещи явления, които се случват по повърхността на Небесния купол, както бе обяснено по-рано.

Една звезда в близък план.

Следователно, звездите са по-близо до Земята от планетните дискове, които се движат по Небосвода и този факт е в съответствие с теориите както на Анаксимандър, така и на Парменид. Що се отнася до предполагаемите окултации (затъмнения – Бел. прев.) на звездите от Луната, може да се каже, че не е необходимо тя да преминава пред някоя звезда, за да я направи за момент невидима, тъй като същият резултат се постига, ако Луната, чиято по-ярка светлина причинява изчезването на звездата, премине зад нея.

Как в действителност изглежда една звезда през 70-милиметров телескоп в двора ми.

Когато говорим за звездна мрежа или система, от само себе си е видно, че съществуват две такива мрежи, по една върху всяка половина от Земята, притежаващи различни Зодиакални знаци и съзвездия и срещащи се над екватора. Може да се забележи, че за една година съзвездията правят пълен кръг над тази част от небето, в което се намират, отговарящо на приблизителна скорост от един градус в денонощие и това движение на съзвездията напред с един градус в денонощие е същото, което по някаква непонятна причина било приписано на Слънцето. В нашите региони, на север от екватора, това движение се извършва от запад на изток, в посока обратна на тази на планетите. А що се отнася до възможния произход на движението на звездите, то може да се определя или от магнитното въздействие, упражнявано от металния Небесен купол, или вероятно от преминаването на дневните и полу-годишните потоци космическо дихание.

Звездата Сириус, заснета с голямо увеличение.

Казва се, че съществува постоянно ретроградно движение на съзвездията от петдесет дъгови секунди за година и че то за първи път било забелязано от Хипарх през ІІ-ри век преди Христа, когато сравнявал измерванията си с тези, които друг наблюдател, на име Тимохрис, бил направил век и половина преди това. На първо място, би било необходимо да се знае, дали изчисленията, направени от двамата изследователи за период от сто и петдесет години, са правилни и дали трябва да бъдат приети, което по никакъв начин не е сигурно, но във всеки случай, защо и по каква причина това ретроградно движение, видимо и измеримо по времето на Хипарх, мистериозно е трансформирано през вековете в невидима ретроградация? Разлика от петдесет секунди за година е значителна с течение на времето, тъй като тя възлиза на един градус за седемдесет и две години и от ІІ-ри век преди Христа до сега би трябвало да се равнява на около тридесет градуса. В днешно време, обаче, е невъзможно да се види тази значителна разлика в географската дължина на местоположението на съзвездията. В Небесата те винаги се завръщат на точното място, което са заемали предходните години в дадения момент. С други думи, това ретроградно движение, което Хипарх мислел, че е открил, не съществува, а ако пък наистина съществува, отчитайки важността, която му се отдава, защо не фигурира в никакви официални астрономически публикации?

Следователно, не съществува никакво ретроградно движение на Зодиакалните знаци един върху друг. В действителност Овен, предполагаемо зает от Телец, не е в Риби, Риби не са във Водолей, Водолей не е в Козирог и т.н. Те все още са в същия ред на мястото, където са се намирали в началото на времето. Освен това, теорията на прецесията на равноденствената точка, произтичаща от това предполагаемо ретроградно движение на съзвездията, обхващаща и Слънцето, не може вече да бъде потвърдена с факти.

Глава Десета
Относно прецесията на равноденствената точка

ТАЗИ теория се състои от две погрешни твърдения, отнасящи се до невидими и несъществуващи движения на Слънцето и до една естествена последица, която би била логична, ако не проваляше самата теория. На първо място, въпреки че движението на Слънцето се извършва в обратна посока, се казва, че то съпътствува съзвездията и напредва с тях със скорост от един градус в денонощие, като по този начин пресича линията на екватора два пъти годишно, на 21-ви март и на 22-ри септември, на равно разстояние от полюсите, така че точно половината Земя получава светлината на Слънцето, докато другата половина остава в тъмнина, обстоятелство, определящо равноденствието и поради тази причина точката на пресичане, където Слънцето предполагаемо прекосява екватора, се нарича равноденствена точка.

Но преди всичко, каква е необходимостта Слънцето да преминава линията на екватора, за да създаде равноденствие? Тази равна продължителност на деня и нощта несъмнено е резултат от неоспоримия факт, съгласно който изгрева се случва точно дванадесет часа след залеза. Защо се дава изкуствена причина на Природните условия, произхода на които е ясен като бял ден? 8*

8* Може да се добави, между другото, че в момента на равноденствията, на 21-ви март и 22-ри септември, Слънцето по местно пладне достига точка в Небесата, която е на еднакво разстояние от най-високата точка по време на горна кулминация, достигана при лятното слънцестоене и най-ниската точка, достигана по време на горна кулминация при зимното слънцестоене. Следователно, за да бъде разбираемо, височината на Слънцето в южната или в северната част на Света трябва да се измерва спрямо хоризонталната линия, минаваща през онази средна точка, достигната от него по равноденствие, а не по линията на екватора, както се прави в действителност, докато в продължение на шестте месеца от пролетното до есенното равноденствие, т.е. от 21-ви март до 22-ри септември, ние откриваме парадокс, според който височината на Слънцето по местно пладне се дава под екватора.

Според второто твърдение, Слънцето, заедно със съзвездията, осъществява ретроградно движение от петдесет градусови секунди годишно. Тук стигаме до същината на теорията, съгласно която, тъй като Слънцето се движи ретроградно с петдесет градусови секунди на година, то следва, че точката, където то пресича екватора на 21-ви март и 22-ри септември, също има годишно ретроградно движение с равен брой секунди, наречено прецесия, но в този случай условията налагат равноденствието да престане да съществува [на тази дата].

Тук следва да се изтъкне, първо, че теорията в действителност трябва да се нарича „прецесия на екватора”. Екваторът е този, който би имал ретроградно движение, тъй като на неговата линия е разположена пресечната точка, прекосявана от Слънцето и наричана равноденствена. Освен това, се казва, че в този случай, равна продължителност на деня и нощта е възможна, само когато Слънцето е на линията на екватора на равно разстояние от полюсите, при което едната половина от Земята получава светлината на Слънцето, а другата половина остава в мрак. Ето защо, ако линията на екватора, на която се намира равноденствената точка, се придвижи назад, както в посочената прецесия, пресичайки тази точка, Слънцето вече няма да бъде на еднакво разстояние от полюсите, нито пък двете половини на Земята ще бъдат идентични и равномерното разпределение на светлината и тъмнината над Земята става невъзможно. Теорията обезмисля крайната си цел.

Освен това, в рамките на схемата на прецесията, се казва, че в днешно време Слънцето пресича екватора на 6-ия градус от Риби, което съответства на 24-ти февруари. По тази причина, равноденствието би трябвало да е на този ден, след което дните по правило следва да започнат обичайното си удължаване [за сметка на нощите]. По естествен път, обаче, равноденствието неизменно се случва двадесет и шест дни по-късно, на 21-ви март и от тази дата нататък светлата част от денонощието започва да се увеличава. Тъй като този факт очевидно обърква теорията на прецесията, заявява се, че това ежегодно ретроградно движение на равноденствената точка, която впоследствие се пресича от Слънцето, за да настъпи равноденствие, отбелязващо началото на пролетта, не оказва никакво влияние върху сезоните, а изглежда също така и върху самото равноденствие. Така че, в крайна сметка, човек би се запитал, каква изобщо е целта на тази загадка и защо се налага някакви причини, били те и невидими, както в случая, да бъдат приписвани на обстоятелства, които не успяват да се осъществят?

Следователно, от няколкото ремарки направени по-горе, можем да видим, че теорията на прецесията на равноденствената точка е напълно неестествена система, която, след като бъде разнищена и критично изследвана, не може да бъде взета под внимание.
Глава Единадесета
За образуването и възрастта на Земята

ОБРАЗУВАНЕТО на Земята е логичен резултат от разместването й от заобикалящата я материална маса, която понастоящем е Небесния свод. Всички древни космогонии са в съгласие по този въпрос. Например, в египетската космогония е посочено, че Слънцето се издигнало от водите и един сноп светлина създал цепнатина в масата материя, която отделила Небесата от Земята. Може да се предположи, че теглото на по-голямата част от водата спомогнало да се образува това пропадане или пък, може би, някаква поредица от вибрационни сътресения.

Отделянето на Земята може да не се е случило мигновено и всеобщо. То сигурно е продължавало от едно място на друго, понякога с трудности, в течение на няколко години. Хезиод, в неговата „История на войната на Титаните”, което означава планините срещу Небесния свод, ни е оставил поразителна картина на това, което вероятно е раждането на Земята или, най-малкото, една от неговите фази. Той описва пропадането на Небесата от висините, разтърсването на Земята до нейните основи и смазването на смелите Титани под огромни блокове горяща скала, ужасяващата гръмотевична катастрофа, святкането на мълниите, огънят поглъщащ Земята и ихвърляните задушаващи изпарения в пламналия въздух. Можем да добавим и изумителните водни масите, изливащи се като водопади от Небесните глъбини върху Земята. Хезиод посочва, че бунтът на Титаните, тоест продължителността на времето, заето от разместването, продължил десет години. Още по-вероятно е, дълго време след това, части от Небесната твърд да са се разбивали от време на време преди окончателната му консолидация.

Може да се каже, че планините не са резултат от вулканични катаклизми, а са били отцепени в тази си форма, включително билата и върхове, от Небесните глъбини. По този начин, планините на Земята намират своите допълващи части в долините на Небесната твърд и обратното. По подобен начин, дълбоките и широки заоблени падини, намиращи се понякога на много голяма надморска височина, запълнени с вода от въздушен конденз или от дъжд и имащи вид на езера, не са били издълбани, както се предполага, от падането на гигантски метеорити, от които никаква следа не може да се намери, но са естествени образувания в резултат от разместването, а планините или облите възвишения, които съществуват в Небосвода са техните съответствия.

Мегалитните блокове, включително необикновените образци, намиращи се на Великденските острови, също са естествени скални образувания, горните части на които случайно са били отделени или отчупени от цялостта на Небосвода в момента на разместването, докато по-ниските им части останали заровени в пръстта. Плоските хоризонтални камъни, наречени долмени, лежащи върху вертикални каменни подпори, образувайки по този начин маси, също са били отделени в тази специална подредба от Небесната твърд. Мегалитните блокове никога не са строени от човека, нито са били премествани от едно място на друго. Те, обаче, били формовани, оформени и дори циментирани на място от страна на човека, за да служат за религиозни и погребални цели. Тяхното геометрично и симетрично разположение също е природна даденост. Пирамидата сигурно първоначално е била един-единствен скален блок отделен в тази си форма от Небесната твърд, тъй като може да се забележи, че доста голям брой планински върхове наподобяват тази геометрична форма и тя вероятно е била копирана от египтяните с оглед на необичайния си външен вид.

Не е имало никакво допълване на слоевете, съставлявали земната кора от самото начало. Всички те естествено водят началото си от отделянето, въпреки че вулканичните изригвания, земетресенията и наводненията вероятно са причинили някои катаклизми и разместване на първичните слоеве. Освен това, в течение на вековете, може да е настъпило преобразуване на първичните съставни части, получено в резултат от действието на Небосвода, особено в случая с въглищата, петрола, рудите и скъпоценните камъни.

Развитието на Земята се е осъществило в няколко времеви периода с неопределена продължителност, съответстващи на дните в Първа Книга Битие на Библията, но то винаги е било резултат от въздействието на космическите лъчения, произлизащи от Небесния купол, така както се препредават от планетните дискове. Тези лъчения може и да не са се появили по едно и също време, а последователното им формиране вероятно до голяма степен е допринесло за развитието на Земята, която от един определен период нататък се облякла в материални форми, благодарение на появата на растителността, животинските видове, човешките раси и разнообразните им степени на цивилизованост. Невъзможно е със сигурност да се говори за различните епохи последвали отделянето на Земята, нито е възможно правилно да се прецени продължителността им, но определени раздели могат да бъдат установени. На първо място, може да се отбележи, че възрастта на Земята не се разпростира в продължение на милиони години. В действителност, можем да считаме, че щом като първоначалния жизнен импулс бива разпространен, земното развитие завършило в един сравнително кратък период от време, но това по-скоро се отнася до разделянето на нашата Вселена от аморфния хаос, докато бавната му подготовка и организация, а също и проявлението на космическия план в материална форма, със сигурност са изисквали безкраен период от време преди това.

В скандинавската митология се посочва, че Земята се носела над водите в продължение на 700 години, но този период на стабилизация вероятно е бил много по-дълъг и отнел поне 2,000 години, но дори и след окончателната й консолидация, Земята със сигурност е била подложена на периодични катаклизми, вследствие на сеизмичните трусове и заливането й с вода, но не и на вулканични изригвания, тъй като в този момент вътрешният й огън бил само в ранен етап на тлеене. В тази връзка, би било интересно да се знае, как първоначално започнал огънят в земните недра. Той може да води началото си от спонтанно възпламеняване получено от сблъсъка на падащите от Небесата горящи скали или дори от мълния, но обстоятелството на неговото съществуване във вътрешността на Земята насочва вниманието ни към бавното естествено запалване на материята, в което, обаче, растителността не би могла да вземе участие.

Този период на консолидация бил последван от преходна епоха. В най-ранните текстове се посочва, че в началото на времената не е имало ретроградно движение, което означава, че планетните дискове, обекти на това конкретно движение, все още не са се били появили в Небесата и че само Слънцето и Луната са съществували, тъй като тяхното движение е винаги в права посока. Другите дискове, включително и Сатурн, всичките извършващи ретроградни движения, вероятно са започнали да се появяват един подир друг няколкостотин години след отделянето на Земята. Казва се също, че наклонът на Земята не е съществувал и че не е имало затъмнения. Този ранен преходен период със сигурност е продължил значително време и продължителността му се определя на около 10,000 години.

Следващото велико събитие в развитието на Земята било накланянето й. В някои космогонии от Ориента се казва, че един от стълбовете, поддържащ Земята (Устоите на Земята – Бел. прев.), се сринал и я наклонил в югозападна посока, докато Небесата, се казва след това, били наклонени на североизток. Можем да приемем, че такъв катаклизъм наистина се е случил, тъй като няколко гръцки автори са документирали предание срещало се сред най-древните народи, че в много далечното минало страхотно сътресение разтърсило Земните Устои. Анаксагор, който живял през V-ти век преди Христа, бил на мнение, че наклонът на Земята е от сравнително по-ново време, но той сигурно се е случил много по-рано, отколкото той предполагал и може да бъде разположен във времето около 7000-та година преди Христа. Имайки предвид 2,000-те години, изминали от началото на християнската ера, действителната възраст на Земята от отделянето й от Небесата би била 21,000 години, което означава, че от началото Слънцето е изгрявало над седем и половина милиона пъти над Земята – потресаващо число. Възрастта на самата материя на Земята, разглеждана като част от първичната веществена маса, очевидно, не е възможно да се изчисли.

Анаксагор посочва също, че растителността, животинските видове и човешките раси вече са се били появили на Земята преди нейното накланяне. Както много добре се разбира, нищо не може да се приеме за доказано по този въпрос. Сътворението сигурно е изисквало продължителни периоди от време. От друга страна, също е възможно, всичко да се е появило в рамките на няколко месеца, в зависимост от интензивността на съзидателните сили, въздействието на планетните дискове, подходящите климатични условия и времето от годината, но със сигурност трябва да е имало многобройни случаи на спонтанно зараждане. Приблизително може да се изчисли, че скелетите на хора и животни, наречени праисторически, както и най-древните следи от цивилизации, а също и стенописното изкуство на човека от пещерната епоха, не са на повече от 4,000 до 5,000 години - ако са дори и на толкова.

След накланянето си, Земята сигурно е преминала през няколко периода, точното естество на които е невъзможно да се установи, но които стават очевидни от отражението им върху напредъка на цивилизацията във всичките й форми, особено на религиозно ниво. Началото на християнската ера, преди близо 2,000 години, със сигурност съответства на епоха от физическото развитие на Земята. В действителност, обаче, съществуват предварителни признаци за появата на всяка нова епоха, тази на атомната енергия, която също трябва да се тълкува като поредната стъпка в развитието на самата Земя и която, подобно на предходните епохи, ще проправи коловоза за нови взаимодействия в областта на религията, идеологията, културата, науката и човешкото общество, последиците от които вече изглеждат осезаеми. Новият диск, Плутон, вероятно наскоро образуван, оказва влияние върху великите изобретения, характеризиращи модерните времена. „Летящите чинии”, напоследък изглежда станали обичайна характерна особеност на Небесата, най-вероятно са свързани с ранния етап от образуването на нови планетни дискове.

Що се отнася до края на Света, една от опасностите, които се очакват би била повреда или отслабване на дисковете, особено на Слънцето. Здравината и твърдостта на Небесния купол може да се считат за абсолютно сигурни и не трябва да се очаква пропадането му върху Земята, както нашите предци все се страхували, въпреки че инертността на повърхността му или изчезването на отразяващата му сила биха се оказали пагубни, но изключвайки Небесните или геоложките бедствия от всякакъв вид, трябва да разберем, че целият живот от лицето на Земята, вероятно много по-скоро, отколкото се очаква, може да бъде напълно унищожен, по случайност или поради опасните и мощните енергии, които понастоящем биват освобождавани в различни части на Света, особено като се има предвид сравнително малкото пространство, ограничаващо Земята.

Възниква един въпрос: в случай на пълно унищожаване на живота, би ли имало възраждане на Земята след определен период от време? Мисля, че да и то по същия модел, тъй като е казано, че великите съзидателни сили на Небесната твърд са неизменни, постоянно действащи и освен това безсмъртни.
Глава Дванадесета
Относно функцията на Земята във Вселената и за вулканичните изригвания и земетресенията

АКО се опитаме да открием функцията на Земята във Вселената, първото нещо, което ще забележим е проявлението на живота. Земята не е студена маса без никакви взаимовръзки. Налице е, на първо място, най-важният фактор от всички – нейният вътрешен огън, непрекъснатата дейност на който става видима от вулканичните изригвания. Има и други признаци на живост, като например: земетресенията, приливите и ветровете. Трябва също да имаме предвид, че ако живота във всичките му форми съществува върху Земята, то е само защото той е неразделна част от живото тяло на самата Земя.

От тук следва, че единственото обяснение, което би могло да се даде на Земята, с оглед свидетелството на живота, е органичното обяснение, аналогия на което може да бъде открита в човешкото тяло. Ако изследваме различните части на човешкото тяло и техните функции, най-логичната връзка, която веднага става ясна е тази, съществуваща между сърцето и Земята. На първо място, имаме вулканите, представляващи отворите, през които се предполага, че кръвта напуска сърцето и преминава в кръвоносните съдове. Освен това, имаме вулканичните изригвания, съответстващи на изтласкването на кръвта. Друг важен момент от приликите е наклонът на Земята в лява посока, който повтаря наклона на сърцето в същата посока.

При тези обстоятелства, вулканичните изригвания и земетресенията, изглежда, представляват сърдечно-съдовата дейност и имат връзка с движенията на разширяване и свиване. Вулканичните изригвания, водещи до изхвърляне на определено количество огнена материя от земните недра, съответстват на разширяването, а земетресенията, причиняващи пукнатини и дислокация на земната кора - представляват свиването. Също така е почти сигурно, че силното подземно буботене, придружаващо вулканичните изригвания и земетресенията съответства на звуците, характерни за сърцето.

Възражението, което в този момент може да бъде повдигнато срещу толкова последователната досега аналогия, установяваща връзката между сърцето и Земята, е във връзка с наличието на циркулиращ елемент – кръвта, за която се предполага, че обикаля в кръг и преминава през сърцето. Този факт би предпоставил подобни условия в случая със Земята, а тези условия не съществуват, ала циркулацията на кръвта трябва да бъде отхвърлена като се разбере, че не може да бъде доказана, тъй като е невъзможно да се знае точно какви са условията в сърцето ин виво, а също така, че дори с помощта на рентгенови лъчи кръвообръщението не може да бъде видяно, че съществува. Кръвта, по-скоро сякаш, е задържана в сърцето, вените и артериите, по същия начин, както костният мозък е затворен в костите и подобието на тази подредба, изглежда, че потвърждава гореизложения възглед. Освен това, трябва да вземем под внимание, че физически е невъзможно, както ни се казва, 830 милилитра кръв да преминават всеки десет секунди през сърцето, което е с размерите на човешки юмрук. (Съвременната „медицина” твърди, че сърцето изпомпва половин литър всяка секунда или до 30 литра всяка минута, което е абсолютно невъзможно количество и е поредното доказателство за пропагандна дезинформация!!! – Бел. прев.) Скоростта на кръвния поток, дадена като 50 см. в секунда, също така е трудна да бъде приета. Освен това, изчислено е, че тази скорост намалява до 5 мм. в секунда в капилярите, но тъй като обемът на кръвта, за която се казва, че изтича от сърцето, е непроменлив, очевидно е, че ако тя циркулира бързо, когато напуска този орган, не може да продължи предполагаемия си кръгооборот със значително намалена скорост в капилярите, без да предизвика запушване с последващо незабавно блокиране на кръвообръщението. (Днес се твърди, че скоростта на кръвния поток достига до 120 см. в сек. и спада до 0,5 мм. в сек. – Бел. прев) Освен това, очевидно е, че след като няма комуникация между двете половини на сърцето, също така не може да има никаква комуникация и с капилярите, за да се осъществи кръвообръщението. Това показва наличието на две независими и противоположни системи или мрежи от кръвоносни съдове. Клапите, намиращи се във вените, нямат нищо общо с циркулацията на кръвта. Тяхната функция е да поддържат теглото на венозната кръв, която е тежка и да я държат на място, особено когато тялото е изправено. Древногръцките лекари смятали, че определен вид фин въздух или дух е транспортиран от кръвта в артериите и вените и може да бъде добавено, че този фин въздух вероятно съответства на потоците космическо дихание, споменати по-горе – дневното дихание в артериите и нощното дихание във вените.

Следователно, след като пречката на предполагаемата циркулация на кръвта бъде отстранена, аналогията между сърцето и Земята се явява напълно завършена, имайки предвид факта, че тази аналогия е само предположение, а също и че предходните бележки бяха представени единствено за целите на стремежа да подкрепят същата.
Глава тринадесета
Дали Земята е сърцето на гигантски Човек-Свят?

КАЗАНО бе, че Вселената е органично тяло, точно като човешкото и че вътрешността, т.е. кухата част от тялото на човека, е и трябва да се тълкува като пространството между звездите и Земята. Освен това, в тази връзка по-горе разбрахме, че съществува аналогия между Земята и сърцето. По-нататък, можем да разгледаме текста от Глава Първа от Битие на Библията, съгласно който Йехова взел едно от ребрата Адамови и направил от него жената. Това не означава, че женското човешко тяло се е развило от допълнителна кост от мъжкото тяло, а се отнася до създаването на Земята, името на която е Ева 9 *, тъй като тя бива отделена от основната маса материя, Адам, означаващо човек, в близост до гръдния кош, образуван от ребрата и съдържащ сърцето. По този начин, напълно е възможно Земята да бъде разглеждана като сърцето на гигантски Човек-Свят, притежаващ характеристиките на човешкото тяло, което е всемирен прототип и което би се състояло от същите елементи, като самата Земя, т.е. веществата присъщи на Земята, в това число и минералите, металите, камъните и скалите и освен това би съдържало вода, както често се споменава в древните космогонии за водите отгоре, съществуващи от другата страна на Небесната твърд. От друга страна, въздухът и огънят сигурно са специфични само за Земята.

9 * Ева, подаваща ябълка на Човека и подканваща го да я изяде, е просто алегория на Земята хранеща човечеството. Змията е символът на глада, който изкушава човека да се храни.

Възможно е да се изчисли височината на Човекът-Свят, който би приютил Земята, тъй като диаметъра на последната, взета тук като плоско пространство, се казва, че е 39,840 км, а размерът на сърцето е приблизително 1/13-та от тази на тялото и това би ни дало числото 517,920 км, което в края на краищата, не изглежда чак толкова напълно невъобразимо, в сравнение с необятностите, с които сме свикнали в миналото.

И накрая, човек трябва да признае, че интелигентността му винаги ще бъде побеждавана от въпросите за причината за съществуването на Космоса, за неговата форма и начин на организация, неговата вероятна големина, древност и продължителност и по-специално неговия метод на поддръжка. Логиката и въображението остават безсилни пред тези необясними загадки.

1938 — 1956

http://stamat2015.blog.bg/


Неоспорим факт е относителното движение на Земята - Слънце /Слънцето се върти около Земята.