Клетката е толкова комплексна, че дори високото технологично ниво, което човечеството е достигнало, все още не може да произведе една - единствена клетка. Всички опити да бъде създадена изкуствена клетка са завършили с неуспех. Еволюционната теория твърди, че тази система, която човечеството с целия свой интелект, знание и разполагаема технология не успя да създаде, се е появила “случайно” в първичните земни условия. Ако трябва да се даде пример, то вероятността за формирането на една клетка случайно е подобна на случайното отпечатване на енциклопедия посредством експлозия в печатница. Английският математик и астроном Sir Fred Hoyle прави подобно сравнение в едно от своите интервюта, публикувани в списание “Nature” от 12.11.1981г. Въпреки че самият той е еволюционист, Hoyle заявява, че шансът по-висши живи форми да се образуват по такъв начин е сравним с шанса едно торнадо, профучащо през морга, да сглоби “Боинг”747 от намиращите се там части. Т.е. Не е възможно клетката да се образува случайно, тя непременно трябва да е била “сътворена
Божествената технология! Нямате ДНК – имате хромозоми Природата е създала хромозоми. ДНК е плод на една мътна снимка, която дори не е снимка, а по-скоро рентгенов образ, заснет през 1952-ра. ДНК не е продукт на природата, а е модел на човешкия продукт. Чуйте това, което казвам: ДНК не е естествен продукт, а е характеристика, родена от човешка намеса. Тази снимка от 1952 г. дължим на Реймънд Гослинг и Розалинд Франклин – хората откриха за първи път интересната ориентация на двойната спирала, наречена дезоксирибонуклеинова киселина, и дали възможността на Уотсън и Крик да измислят ДНК година по-късно. Само че никой от тях не е изобретил нищо, защото те са построили модела си по начин, аналогичен с примера ми за разплетения гоблен. Те са разплели гоблена на живота под формата на мрежа от хромозоми и са представили това разплетено кълбо като решаваща характеристика на цялото човечество. И всичко това спонсорирано от фондациите, тясно е свързано със защитения бизнес. Защо мислите, че някой би връчил Нобелова награда на хората, които не са открили нищо? Уотсън и Крик наистина не са направили никакво откритие. Те са били евгенетици и съучастници в теорията на фалшива, което има за целта да отвлече науката в неправилна посока. Хромозомите, бидейки парамагнитни спирални намотки от проводящ материал, представляват по-скоро антени и нямат нищо общо с химията. И това е показано в лаборатория. Ако се чудите защо откриете на д-р Кери, за които говорихме по-рано, са толкова важни, нека повторя – това, което те искате да сложат в тялото ви в момента (с „ваксините“), не е ДНК, не е РНК, а антени, които да прекъснат комуникацията между вас и Космоса, между вас и природата около вас, между вас и всичко онова, което ви прави човек. Хрумвало ли ви е някога, че хромозомите ви са навити спирални антени, предназначени да поддържате връзката ви със създателя?
В предходните части на книгата показахме как фосилните данни обезсилват еволюционната теория. Всъщност можеше и въобще да не ги разглеждаме, защото еволюционната теория се проваля много преди някой да заговори за фосилните доказателства. Въпросът, който обезсилва теорията още в началния й стадий, е как се е появил първият организъм на Земята.
Срещу този въпрос еволюцията излага твърдението, че животът е започнал със случайната поява на една клетка. Според сценария преди около четири милиарда години в първичната земна атмосфера разнообразни неорганични химични съединения влизат във взаимодействие и заедно с последиците като мълнии и налягане се появява първата жива клетка.
Първото нещо, което трябва да отбележим, е, че твърдението за образуване на живота чрез съединение на неорганични вещества е едно ненаучно твърдение, което не е доказано от нито един опит или проучване. Точно обратно, всички открития доказват, че едно живо същество може да произлезе единствено от друго такова. Никой на този свят, дори в най-развитите лаборатории, не е успял да създаде жива клетка чрез съединяване на неорганични химични вещества.
Еволюционната теория обаче твърди, че клетката на едно живо същество, която не може да бъде произведена, дори и да бъдат използвани целият човешки разум, знание и технологии, успява да се формира случайно в първичните земни условия. В следващите страници ще разгледаме защо това твърдение противоречи на най-основните принципи на науката и здравия разум.
Историята За „Раждането На Клетката От Случайности“
Човек, който вярва, че една жива клетка би могла да се образува от случайности, лесно би повярвал на подобна на тази история, която ще ви разкажем по-долу. Това е историята за един град:
Един ден едно парче глина, притиснато между скалите в една пуста местност, се намокря от дъжда. Когато слънцето грее, мократа глина съхне и се втвърдява, приема плътна и устойчива форма. По-късно тези скали, служещи като калъп, се разпадат на парчета и вследствие се появява една правилна, добре оформена и здрава тухла. Тази тухла в продължение на много години чака, при същите природни условия, да се образува друга тухла. Това чакане продължава векове наред, докато стотици, хиляди тухли не се образуват на същото място. По една случайност обаче нито една от по-рано образуваните тухли не се е повредила. Въпреки че тухлите в продължение на хиляди години са изложени на бури, дъждове, ветрове, жарко слънце и смразяващ студ, нито една от тях не се е напукала, счупила или преместила. Те просто са си на същото място, със същата здравина и чакат да се образуват другите тухли.
Когато тухлите, които били произволно събрани под влиянието на естествените условия като ветрове, бури и вихрушки, достигат необходимия брой, те изграждат постройка, като се подреждат една до друга и една върху друга. Докато траят всички тези процедури, при естествени условия се формират и материали като цимент и рудни смеси, които излизат от почвата и оформят основата на сградата, която тухлите ще изграждат. В резултат на всичко това се появява една постройка, снабдена с всякакъв вид материали, дограми и инсталации.
Комплексността На Клетката
Клетката е най-комплексната и елегантна система, която човек някога е срещал. Професорът по биология Майкъл Дентън в своята книга, озаглавена „Еволюцията: Една теория в криза“, обяснява тази комплексност посредством един пример:
„За да схванем истината за живота такъв, какъвто ни се разкрива от молекулярната биология, ние трябва да уголемим хиляди – милиони пъти една клетка, докато стане двадесет километра в диаметър и заприлича на един огромен въздушен кораб, достатъчно голям, за да покрие грамаден град като Лондон или Ню Йорк. Това, което тогава бихме могли да видим, би бил един обект с несравнима сложност и изключителна структура. На повърхността на клетката ние бихме могли да видим милиони отвори, наподобяващи пристанищни изходи на огромен космически кораб, отварящи се и затварящи се, за да пропускат да влиза и излиза един продължителен поток от материали. Ако влезнем в някои от тези отвори, ние бихме се озовали в един свят на висока технология и зашеметяваща комплексност… (една комплексност) отвъд собствения ни творчески капацитет, една действителност, която е самата антитеза за случайността, която във всякакъв смисъл превъзхожда всичко произведено от човешкия разум…“
1. Ядро:Цялата информация по отношение на човешкото тяло се записва като сложен код в ДНК молекулата тук.
2. Клетъчна Мембрана С помощта на своята избирателна пропускливост, мембраната извършва окончателния подбор на това кои молекули могат да влизат и излизат от клетката.
3. Митохондрия: Основният източник на енергия на клетката. Тук се синтезират всички АТФ молекули, необходими за телесните функции
4. Клетъчни Мембранни Вратички Те поглъщат кислород и глюкоза и отстраняват вещества като протеини и ензими, синтезирани от клетката.
5. Ендоплазмен Ретикулум Изолиране и транспортиране на протеини и други молекули.
Разбира се, сградата не се състои само от основа, тухли и цимент. Как тогава са добити липсващите материали? Отговорът е лесен: всякакъв вид материали, необходими за построяването на сградата, се съдържат в почвата, върху която тя се строи. Силикон за стъклата, мед за електрическите кабели, желязо за колоните, пироните и водосточните тръби и др., всичко това се намира в огромни количества под земята. Оформянето на всички тези материали и поставянето им в сградата се дължи единствено на умението на „естествените условия“. Всички инсталации, дограми и арматура са поставени между тухлите с помощта на духащия вятър, дъжда и земетресенията. Всичко това протекло толкова добре, че по-късно чрез естествените условия щеше да се образува нещото, наречено стъкло. Нещо повече, те не са забравили да оставят малко място, което да позволи инсталацията на водо – електро – и отоплителната системи, които също ще се образуват по-късно чрез случайности. Както казахме, работата протичаше толкова добре, че „случайностите“ и „естествените условия“ са създали един съвършен дизайн.
Ако сте успели да повярвате в тази история, то тогава след малко размисъл сами бихте открили как са се появили другите сгради, учреждения, пътища, тротоари, комуникационни и транспортни системи в града. Ако вложите малко техническо познание и ако сте малко по-заинтересован от темата, вие дори можете да напишете изключително „научна“ книга от няколко тома, която да обяснява теориите ви за „еволюционния процес на канализационната система и нейната еднородност със съществуващите структури“. Вие може да бъдете почетен с академична награда за блестящия ви труд и може да считате себе си за гений, който хвърля светлина върху цялото човечество.
Еволюционната теория излага твърдението, че животът е започнал случайно. Това е твърдение не по-малко абсурдно от нашата история, с всичките й операционни, комуникационни, транспортни и управителни системи, защото клетката е не по-малко комплексна от който и да било град.
Чудото В Клетката И Краят На Еволюционната Теория
По времето на Дарвин комплексната структура на клетката не беше известна. Поради тази причина еволюционистите от този период считаха за много убедително да отговарят на въпроса как е започнал животът с отговора „случайности и естествени условия“.
Технологията на 20ти век навлезе чак до най-малките частици на живота и разкри, че клетката е най-сложната система, която човечеството някога е срещало. Днес ние знаем, че клетката съдържа енергийни централи, произвеждащи използваната от клетката енергия; фабрики, изработващи ензими и хормони, изключително важни за живота; банка с данни, където се съхранява цялата необходима информация за продуктите, които трябва да бъдат произведени; комплексни транспортни системи и тръбопроводи, по които се пренасят сурови материали и продукти от едно място на друго; развити лаборатории и рафинерии за разбиването на идващите отвън сурови материали и превръщането им в полезни частици; както и специализирани клетъчно-мембранни протеини, осъществяващи контрола върху входа и изхода. Всичко това, което изброихме, е само една част от тази изумителна комплексна структура на клетката.
Признания На Еволюционисти
Еволюционната теория не се е сблъсквала с по-голяма криза от тази в момента, когато трябва да обясни произхода на живота. Причината е, че органичните молекули са толкова комплексни, че е невъзможно тяхното формиране да бъде обяснено като случайно, както очевидно е невъзможно и една органична клетка да се е образувала случайно.
Prof.A.Oparin
През втората половина на 20ти век еволюционистите се изправят пред въпроса за произхода на живота. Един от водещите специалисти в теорията за молекулярната еволюция, руският еволюционист Александър И. Опарин в своята книга „Произходът на живота“, публикувана през 1936 г., казва:
„За съжаление произходът на клетката остава въпрос, който в действителност е най-тъмната страна от цялата еволюционна теория.“1
Prof. Jeffrey Bada
След Опарин еволюционистите извършили безброй много експерименти, ръководили изследвания и правили проучвания, за да докажат, че клетката трябва да се е била формирала случайно. Всеки от тези опити обаче показвал единствено все по-ясно комплексната структура на клетката и по този начин опровергали още повече еволюционните хипотези. Професор Клаус Доуз, ректор на Института по биохимия в университета Йоханес Гутенберг, казва:
„Повече от 30 години, минали в експериментиране върху произхода на живота в областта на химичната и молекулярна еволюция, ни доведоха до по-доброто осъзнаване на необятността на проблема за произхода на живота на Земята, отколкото да ни помогнат да го разрешим. Понастоящем всички дискусии по основни теории и експерименти в тази област или завършват в задънена улица, или със самопризнание за невежество.“2
Следното твърдение на геохимика Джефри Бада от Института Сан Диего Скрипс прави отчетлива безпомощността на еволюционистите по отношение на тази безизходица:
„Днес, когато напускаме двадесети век, ние все още сме изправени пред най-големия нерешен проблем, който имахме, когато влезнахме в двадесети век: Как се е зародил животът на Земята?“3
1 Alexander I. Oparin, Origin of Life, (1936) NewYork: Dover Publications, 1953 (Reprint), p.196.
2 Klaus Dose, „The Origin of Life: More Questions Than Answers“, Interdisciplinary Science Reviews, Vol 13, No. 4, 1988, p. 348
3 Jeffrey Bada, Earth, February 1998, p. 40.
Ученият-еволюционист У. Х. Торп пише, че „най-простият вид клетки съдържат ‚механизъм‘, който е невероятно по-сложен от която и да било измислена досега машина или такава, която човек би могъл да си представи.“ 101
Клетката е толкова комплексна, че дори високото технологично ниво, до което е достигнато днес, все още не може да произведе една – единствена клетка. Всички опити да бъде създадена изкуствена клетка са завършили с неуспех. Всъщност, всички опити за постигане на това са прекратени.
Еволюционната теория твърди, че тази система, която човечеството с целия свой интелект, знание и разполагаема технология не успя да пресъздаде, се е появила „случайно“ в първичните земни условия. Ако трябва да се даде пример, то вероятността за формирането на една клетка случайно е подобна на случайното отпечатване на енциклопедия посредством експлозия в печатница.
Английският математик и астроном Сър Фред Хойл прави подобно сравнение в едно интервю, публикувано в списание Нейчър („Nature“) от 12 ноември 1981 г. Въпреки че самият той е еволюционист, Хойл заявява, че шансът по-висши живи форми да могат да се образуват по такъв начин е сравним с шанса едно торнадо, профучаващо през морга, да сглоби Боинг 747 от намиращите се там части. 102 Т.е. не е възможно клетката да се образува случайно, тя непременно трябва да е била „сътворена“.
Една от основните причини еволюционната теория да не може да обясни въпроса как се е появила клетката е „несъкратимата й комплексност“. Една жива клетка се поддържа посредством хармоничното сътрудничество между многобройните малки органели. Ако липсва поне една от тези малки частици, то клетката няма да може да продължи да живее. Невъзможно е клетката да изчака абсурдните механизми като естествения отбор и мутацията да й предоставят възможността да се развие. Поради тази причина първата клетка на Земята би трябвало да е съвършена клетка така, че да притежава всички необходими органели и функции. Това, разбира се, означава, че тя трябва да е била сътворена.
Протеините Провокираzт Случайността
The chemical structure of even a single cythochrome-C protein (above left) is too complex to be accounted for in terms of chance—so much so, in fact, that the Turkish evolutionist biologist professor Ali Demirsoy admits that the chance formation of a single cythochrome-C sequence „as unlikely as the possibility of a monkey writing the history of humanity on a typewriter without making any mistakes.”
Нека засега оставим клетката настрана, тъй като еволюцията е безсилна дори срещу градивните частици на клетката. Образуването, при естествени условия, дори на една от хилядите комплексни протеинови молекули е абсолютно невъзможно.
Протеините са гигантски молекули, съставени от по-малки елементи, наречени аминокиселини, които са подредени в определен ред според техния брой и вид. Тези елементи образуват градивните вещества на живия протеин. Най-простия протеин се състои от 50 аминокиселини, но има и такива, които са изградени от хиляди аминокиселини.
Липсата, промяната на мястото или добавянето на една аминокиселина в структурата на протеина могат да станат причина този протеин да се превърне в безполезна молекулярна маса. Поради това всяка аминокиселина трябва да бъде на правилното място и в правилния ред. Еволюционната теория, според която животът се е зародил в резултат на случайности, остава безсилна пред този ред. Това е така, защото този ред е прекалено удивителен, за да бъде обяснен със случайности.
Сър Фред Хойл прави следния коментар:
„Всъщност такава една теория (че животът е сътворен от разумно същество) е толкова явна, че човек би се попитал защо не е широко разпространена при положение, че сама по себе си е очевидна. Причините са повече психологически, отколкото научни.“ 103
Причината, за която Хойл използва термина „психологически“, представлява предубедеността на еволюционистите да не приемат, че животът е бил сътворен. Основната им цел е да отричат съществуването на Бог. Единствено поради тази причина те продължават да защитават абсурдни сценарии, които самите те добре знаят, че са неосъществими.
Лявоизомерни Аминокиселини
В природата съществуват два различни вида аминокиселини, наречени „лявоизомерни“ и „дясноизомерни“. Разликата между тях е огледалната симетрия между техните триизмерни структури, която е подобна на тази на дясната и лявата ръка на човек.
Нека разгледаме по-подробно защо еволюционният сценарий, свързан с образуването на протеини, е невъзможен.
За да се появи една протеинова молекула, намираща се в живите организми, не е достатъчно само точните аминокиселини да се подредят в точния ред. Освен това всяка една от 20те различни вида аминокиселини, разположени в структурата на протеините, трябва да бъде „лявоизомерна“. От химична гледна точка съществуват два вида аминокиселини „лявоизомерни“ и „дясноизомерни“. Разликата между тях е огледалната симетрия между техните триизмерни структури, което е подобно на разликата между лявата и дясната ръка на човек.
Аминокиселините и от двете групи спокойно могат да се свързват помежду си. Но от извършените проучвания е разкрит интересен факт: протеините във всички живи организми, като се започне от най-просто устроените, та се стигне до най-съвършените, са изградени единствено от лявоизомерни аминокиселини. Ако дори само една дясноизомерна аминокиселина се прикачи към структурата на протеина, той става безполезен. При серия от експерименти бактериите, на които се подават дясно изомерни аминокиселини, незабавно ги разграждат. В някои случаи от тези разградени частици образуват ляво изомерни аминокиселини.
Нека за момент предположим, че животът се е зародил случайно, както твърдят еволюционистите. В този случай дясно- и лявоизомерните аминокиселини, които също са създадени случайно, би трябвало да бъдат в равни количества в природата. Следователно всички живи същества в структурата си трябва да имат както дясно-, така и лявоизомерни аминокиселини, защото от химична гледна точка и двата вида аминокиселини могат да се комбинират помежду си. В действителност обаче протеините в живите организми са съставени единствено от лявоизомерни аминокиселини.
Въпросът как протеините от всички аминокиселини могат да избират единствено лявоизомерните и как нито една дясноизомерна не се е смесила с тях, е един от проблемите, които все още озадачават еволюционистите. Една такава специфична и съзнателна селекция представлява една от най-големите безизходици, срещу които се изправя еволюционната теория.
Нещо повече, тази характеристика на протеините прави проблема, срещу който се изправят еволюционистите относно „случайността“, дори по-голям. За да може да бъде произведен един „съдържателен“ протеин, няма да е достатъчно аминокиселините да са в точно определен брой, в съвършен ред и свързани съобразно триизмерната им структура. Наред с това всички тези аминокиселини трябва да бъдат избрани измежду лявоизомерните и между тях да няма нито една дясно изомерна аминокиселина. Също така не съществува нито един механизъм на естествен отбор, който да разпознава, че към реда е прибавена дясноизомерна аминокиселина и който да осъзнае, че тя е неправилна и следователно трябва да бъде отстранена от веригата. Тази ситуация още веднъж елиминира термина „случайност“.
В научната енциклопедия Британика, която е страстен защитник на еволюцията, пише следното: „… Аминокиселините на всички живи организми на Земята и структурни единици на сложните полимери като протеините имат една и съща лявоизомерна асиметрия. Това, от една страна, е все едно милиони пъти да хвърляш една монета и винаги да се пада тура. Абсолютно неразбираемо е как молекулите са станали ляво – и дясноизомерни. Този избор неизвестно как е свързан с източника на живот на Земята.“104
Ако след като една монета, бъде хвърляна милиони пъти и винаги се пада тура, дали е по-логично да обясним това със случайността, или да приемем, че някой умишлено се е намесил при хвърлянето? Отговорът е ясен. Еволюционистите обаче въпреки очевидната действителност, тъй като не желаят да приемат съществуването на Бог, се обръщат към случайността.
Една ситуация, подобна на лявоизомерията на аминокиселините, съществува също и при нуклеотидите, най-малките частици на ДНК и РНК. Обратно на протеините, където се избират само лявоизомерните аминокиселини, при нуклеиновите киселини се избират само дясноизомерните форми на нуклеотидите. Това е още една ситуация, която не може да бъде обяснена със случайността.
Точната Връзка Е Задължителна
Аминокиселинните молекули, които изграждат протеините, трябва да бъдат свързани помежду си посредством така нар. „пептидна връзка“, която е само една от множеството възможни видове връзки в природата. В противен случай, получените аминокиселинни вериги ще бъдат безполезни и няма да се формират никакви протеини.
Трудностите, които еволюционната теория не е в състояние да преодолее по отношение на развитието на единен протеин, не се ограничават до тези, които изброихме досега. Не е достатъчно аминокиселините да бъдат в подходящия брой, ред и триизмерна структура. Образуването на един протеин изисква аминокиселинните молекули с повече от един остатък да бъдат свързани една с друга единствено чрез определени остатъци. Такава връзка се нарича „пептидна връзка“. Аминокиселините могат да правят различни връзки помежду си, но протеините са изградени единствено от тези, които са свързани посредством „пептидни“ връзки.
Един пример би изяснил това становище: да предположим, че всички части на една кола са безупречни и правилно монтирани. Една от гумите обаче е закачена на мястото си не с гайки и болтове, а с парче тел по начин, по който главината да гледа към земята. Би било невъзможно за една такава кола да се придвижи дори един метър, без значение колко сложна е нейната технология или колко мощен е нейният мотор. На пръв поглед изглежда, че всичко е наред, но погрешното монтиране дори на една от гумите прави цялата кола неизползваема. По същия начин в протеиновата молекула дори една аминокиселина, свързана с друга, различна от пептидната връзка, прави безполезна цялата молекула.
Проучвания показват, че от произволно свързаните аминокиселини единствено 50% се свързват посредством пептидна връзка, а всички останали с други връзки, които не са включени в протеините. За да функционира правилно, всяка аминокиселина, която образува протеина, трябва да бъде свързана към другите единствено посредством пептидна връзка, като същевременно трябва да бъде избрана единствено измежду лявоизомерните такива.
Един Протеин, Не Може Да Се Образува Дори Всички Необходими Условия Да Са Съществували
Тъй като някои хора са неспособни да поемат широк поглед върху нещата, но се обръщат към тях от повърхностна гледна точка и приемат образуването на протеина за проста химична реакция, то те правят нелепи заключения като това, че „аминокиселините се комбинират в резултат на някаква реакция и после създават протеините“. Произволните химични реакции, които протичат в неорганична среда обаче, могат единствено да предизвикат малки и незначими промени. Техният брой и вид е предопределен и ограничен. За малко по-сложни химични вещества трябва да влезнат в действие големи фабрики, химически заводи и лаборатории. Лекарствата, както и много други химични вещества, които използваме в нашето ежедневие, са произведени по този начин. Протеините обаче имат много по-сложна структура от тези индустриално произвеждани химични вещества. Поради това абсолютно невъзможно е протеините, всеки един от които е чудо на сътворението, в които всяка част съответства на мястото си в точно определен ред, да са се появили в резултат на случайни химични реакции.
Darwin was ignorant of DNA
Когато Дарвин излага своята теория, той не могъл да обясни логиката зад многообразието на видовете. Не би могъл и да я обясни, защото той не знаел за съществуването на ДНК. Дарвин не знаел нито генетика, нито биоматематика, нито пък микробиология, тъй като тези на- учни клонове не съществували по негово време. Осланяйки се на ограничените си познания Дарвин прави въображаемо умозаключение относно при- ликата на организмите. Тъй като гореспоменатите научни клонове още не били възник- нали, то той не е имал и възмож- ност да осъществи проучвания от- носно клетката. Ето защо е от голямо значение да видим размера на неве- жеството по времето, когато еволюци- онната теория е била представена.
За Да Обобщим Предмета Относно Протеините:
◉ За образуването на един протеин са необходими около 100 специални протеини.
◉ Протеин не може да се образува, ако дори един от тези ензими (протеини), необходими за синтеза на протеини, липсва.
◉ Не е достатъчно тези 100 ензима да присъстват едновременно, но всички те също трябва да присъства в една специална област в клетката (специфична област в ядрото).
◉ ДНК произвежда ензимите, необходими за образуване на един протеин. За репликацията на ДНК са необходими също протеини. Не е възможно едното да се появи преди другото. И двете трябва да присъстват по едно и също време.
◉ Рибозома, който служи като фабрика за образуване на протеини, трябва също да съществува. Но самия рибозом е изграден от протеини. Следователно протеини са необходими за съществуването на рибозоми и същевременно рибозоми за съществуването на протеини.
◉ Не е възможно едните да се образуват преди другите. Протеините, ДНК, рибозомите, клетъчното ядро, митохондриите, които произвеждат енергия, и всички други органели в клетката трябва да съществуват едновременно.
◉ Ензимите, които са крайно необходими за формиране на протеините, трябва да бъдат изпратени до областта, където производството ще се осъществява от клетката. Дори и ензимите да са в наличност, докато клетката не им възложи задача за действие, те няма да направят нищо за този протеин.
◉ За да може ензимите да осъществят реакции трябва да съществуват определена температура и рН стойност. Ензимите не инициират реакции, ако не са в правилната температура и рН ниво.
◉ Следователно невъзможно е един протеин да се появява толкова дълго, че всички органели на клетката да несъществуват едновременно.
◉ Дори и да поставим всички компоненти необходими за протеина в малко мътна вода, то тези съставки никога няма да могат да се съединят и да изградят протеините. Съществуването на клетката е предпоставка за това да се случи.
◉ Обикновено аминокиселините не влизат в реакция едни с други. За осъществяването на реакция в клетката трябва да са налице и в готовност помощни ензими. Но те естествено влизат в реакции с различни вещества, като например захар. Следователно, дори ако всички необходими аминокиселини се поставят в мътна вода, то те все още никога няма да могат да се съединят спонтанно с други аминокиселини. Клетката отново е от съществено значение за това да се случи.
◉ При естествени условия, дори един протеин да бъде поставен в мътна вода, то този протеин веднага би се разложил под въздействието на различни фактори на околната среда, или би се съединил с други киселини, аминокиселини или химични вещества и би изгубил всички свои свойства, и би се превърнал в друго вещество, което е безпредметно.
В допълнение към всичко това би било полезно да повторим съществените условия за един протеин:
а. Между аминокиселините трябва да съществува пептидна връзка
б. Всички аминокиселини трябва да бъдат лявоизомерни
в. Трябва да бъдат използвани само 20 аминокиселини
г. Аминокиселините трябва да бъдат в определена последователност
д. Протеинът, който се е формирал, трябва да има определена
3- измерна форма.
Нека за минута оставим настрана всички невъзможности, които обяснихме досега, и предположим, че една полезна протеинова молекула се е образувала „случайно“ от само себе си. Тук еволюцията отново попада в задънена улица, защото, за да може този протеин да продължи съществуването си, той трябва да бъде изолиран от природните условия и да бъде съхранен при много специални такива. В противен случай този протеин или веднага ще се разгради под влиянието на земните условия, или ще се съедини с други киселини, аминокиселини или други химични вещества, ще загуби свойствата си и ще се превърне в безполезно, съвсем различно вещество.
Един-Единствен Протеин Опровергава Еволюцията
Еволюцията Се Проваля Още В Началния Стадии На Живота
Това, което наистина унищожава дарвинизма, преди фосилите, палеонтологията, микробиологията, генетиката и комплексността на живите същества, е един-единствен протеин. Това е така, защото вероятността за формиране случайно на един протеин е просто „нула“.
Основната причина за това е необходимостта от наличието на други протеини за формирането на един такъв и това напълно премахва възможността за случайно формиране. Този факт сам по себе си е достатъчен за отстраняване на еволюционното твърдение за случайност от самото начало. Нека обобщим:
1. Един протеин не може да бъде синтезиран без ензими, ензимите от своя страна са всички протеини.
2. Трябва да съществуват около 100 протеина, за да може един протеин да бъде синтезиран. Следователно, за да могат протеините да съществуват трябва да има протеини.
3. ДНК произвежда ензимите, които синтезират протеини. Протеините не могат да бъдат синтезирани без ДНК. Следователно ДНК също е необходима за формирането на протеините.
4. Всички органели в клетката имат важни задачи в синтеза на протеините. С други думи, за да могат протеините да формират една съвършена и напълно функционираща клетка трябва да съществуват заедно с всичките й органели.
Факта, че дарвинистите не могат да дадат обяснение относно един-единствен протеин напълно елиминира еволюционната теория. Ето така всички неверни обяснения дадени във връзка с еволюцията се провалят от самото начало.
Една важна характеристика на дарвинистката демагогия е, че дарвинистите винаги са склонни да свеждат въпроса за произхода на живота до много прост, въпреки цялата комплексност на живота, като представят всичко в него като много просто. Те невежо казват: „клетката се е появила от мътна вода“ и „ДНК спонтанно започнала да се саморепликира.“
Сега хората не само знаят, че един-единствен протеин е твърде комплексен, за да може някога да се е появил внезапно, но също така знаят, че нито протеинът, нито ДНК, РНК или който и да било друг незначителен компонент на клетката може да служи на определена цел при липсата на клетката като цяло.
Докато дарвинистите не могат да обяснят един-единствен протеин, то една цяла клетка с изключителната й комплексност наистина представлява голям кошмар за тях.
Комплексността на клетката, която е много по-голяма и заслепяваща от тази на големите метрополиси, не може да се обясни като дело на прости съвпадения.
Нито една-единствена клетка, нито един-единствен протеин не може да се формира случайно.
Еволюционният Шум Около Възникването На Живота
Въпросът „как живите организми са се появили за първи път“ е толкова критична безизходица за еволюционистите, че те обикновено дори не се опитват да подхващат тази тема. Те се мъчат да избегнат този въпрос, като казват: „Първите организми са се появили в резултат на някои случайни събития във водата“. Те се намират в една задънена улица, от която никога не могат да излезнат. За разлика от палеонтологичните еволюционни аргументи, третиращи този проблем, те не притежават фосилни останки, които да изопачат и да правят спекулативни коментари, за да защитят теориите си. Поради тази причина еволюционната теория е категорично обезсилена още от самото й начало.
Полезно е да вземем под внимание следната особеност: ако за някой стадий на еволюционния процес се докаже, че е невъзможен, то това би било достатъчно, за да се докаже, че цялата теория е напълно погрешна и нищожна. Например, ако докажем, че случайното образуване на протеини е невъзможно, то всички останали твърдения, отнасящи се до следващите стадии на еволюцията, също са нищожни. След това става абсолютно безсмислено да се взимат черепи на маймуни и хора и с тях да се правят спекулации.
Как живите организми са се появили от неорганичната материя беше въпрос, който еволюционистите не искаха дори да споменават в продължение на един доста дълъг период от време. Както и да е, този въпрос, който беше постоянно отбягван, постепенно се превърна в един неизбежен проблем и във втората половина на 20-ти век започнаха да се правят опити за неговото разрешаване.
Първият въпрос, на който трябваше да се даде отговор, е: как би могла да се появи първата жива клетка в първичната земна атмосфера? С други думи, какво обяснение биха дали еволюционистите?
Отговорите на въпросите бяха търсени чрез експерименти. Учени и изследователи еволюционисти извършваха лабораторни опити, целящи достигането на отговор на тези въпроси, но и те не успяха да предизвикат кой знае какъв интерес. Най-респектиращото проучване върху възникването на живота е извършеният през 1953 г. експеримент от американския изследовател Стенли Милър, и наречен Експеримента на Милър. (Той е известен още като „Експеримент на Юрей-Милър“ поради приноса на учителя на Милър от чикагския университет – Харолд Юрей.)
Този експеримент е единственото предполагаемо „доказателство“, използвано за доказване на „молекулярната еволюционна теза“, изтъквана като първи стадий на предполагаемия еволюционен процес. Въпреки че е минал почти половин век и е постигнат голям технологичен напредък, в тази насока не е предприета никаква нова инициатива.
Днес експериментът на Милър все още се преподава в учебниците като еволюционно обяснение за най-ранното поколение живи организми. Осъзнавайки факта, че такива изследвания не подкрепят, а напротив – опровергават техните тези, еволюционистите умишлено отбягват провеждането на такива експерименти.
Експериментът На Милър
Целта на Стенли Милър била да покаже посредством експеримент, че аминокиселините, които са градивни вещества на протеините, е било възможно да се образуват „случайно“ в неживата природа преди милиарди години.
В този експеримент Милър използвал смес от газове, която смятал, че е съществувала в първичната земна атмосфера (по-късно ще бъде доказано, че не е съществувала), съставена от амоняк, метан, водород и водни изпарения. Тъй като тези газове не можели да си въздействат при естествени условия, за да предизвика протичането на реакция между тях, той пропускал електрически ток. Предполагайки, че това електричество би могло да дойде от светкавици в първичната атмосфера, за да го подсигури, той използвал изкуствен източник на електричество.
Милър нагрявал до 100оС своята смес от газове в продължение на 1 седмица и пускал електрически ток. В края на тази седмица той анализирал химичните вещества, които се формирали на дъното на колбата, и забелязал, че от 20те вида аминокиселини – основен елемент на протеините – са се синтезирали само три.
Този експеримент породил голямо вълнение сред еволюционистите и бил обявен за изключителен успех. Нещо повече, в състояние на радостно опиянение много от медиите тиражирали заглавието: „Милър създаде живот“. Всъщност това, което Милър успял да синтезира, били единствено няколко неорганични молекули.
Окуражени от този експеримент, еволюционистите веднага създали нови сценарии. Бързо са изградени хипотези за етапите, които следват аминокиселините. Според новия сценарий по-късно аминокиселините в резултат на случайности се свързват в подходящи последователности и образуват протеините. Една част от тези случайно образували се протеини се настанява в клетъчната мембрана, която „по някакъв“ начин се е появила, и формират една примитивна клетка. С течение на времето по общо мнение клетките се съединяват, за да образуват многоклетъчните живи организми.
Експериментът на Милър обаче не бе нищо друго освен една измама, чиято нищожност бе доказана от много аспекти.
Последните Еволюционни Източници Оспорват Експеримента На Милър
Днес експериментът на Милър е напълно опроверган от учените еволюционисти. В броя от февруари 1998 г. на известното научно-еволюционно списание Ърт (Earth), в статия, озаглавена „Тежкото изпитание на живота“, се появяват следните твърдения:
„Сега геолозите смятат, че първичната атмосфера се е състояла единствено от въглероден двуокис и азот, газове, които са по-слабо реагиращи от тези, използвани в експеримента през 1953г. И дори атмосферата на Милър да е съществувала, то как бихте накарали простите молекули като аминокиселините да преминат през необходимите химични промени, които биха ги превърнали в по-сложни съединения или полимери, каквито са протеините? Самият Милър в тази част на загадката вдига ръце. „Това е проблем“, въздиша той с раздразнение. „Как да образуваш полимери? Това не е лесно“, казва той.“1
Както се вижда, днес самият Милър е приел, че неговият експеримент не води до никакъв резултат свързан с произхода на живота. Фактът, че учените еволюционисти са прегърнали горещо неговия експеримент, показва трудностите, с които еволюцията се сблъсква, и отчаянието на нейните защитници.
В изданието от март 1998г. на Нешънъл Джиографик в статия, озаглавена „Появата на живот на Земята“, се появява следния коментар:
„Сега много учени предполагат, че атмосферата се е различавала от тази, която Милър отначало е предполагал. Те смятат, че тя по-скоро се е състояла от въглероден двуокис и азот, отколкото от водород, метан и амоняк.
Това е лоша новина за химиците. Когато се опитали да предизвикат реакция между въглеродния двуокис и азота, те добили незначително количество органични молекули – еквивалентно на една капка багрило за храна, разтворена в плувен басейн. На учените им било трудно да си представят, че животът се е зародил от един такъв размит субстрат.“2
С една дума, нито експериментът на Милър, нито който и да било друг подобен опит, може да отговори на въпроса как се е зародил живота на Земята. Всички проучвания, които са били извършени, показват, че е невъзможно животът да е възникнал случайно, и по този начин потвърждават факта, че той е бил сътворен.
1. Earth, „Life’s Crucible“, February 1998, p.34
2. National Geographic, „The Rise of Life on Earth“, March 1998, p.68
Факти, Опровергаващи Експеримента На Милър
Милър извършва своя експеримент с цел да докаже, че аминокиселините могат да се самообразуват в подобните на първичните земни условия, но се сблъсква с редица противоречия:
1. Използвайки механизъм, наречен „студен капан“ („cold trap“), Милър, веднага след като аминокиселините се формират, ги изолира от околната среда. Той прави това, защото условията в околната среда, в която аминокиселините са се образували, веднага биха унищожили тези молекули.
Без съмнение в първичните земни условия такъв съзнателен механизъм за изолиране не съществува. Дори ако се добие една аминокиселина, без такъв механизъм в същата среда тя ще бъде моментално унищожена. Химикът Ричард Блис обяснява това противоречие така:
„Всъщност без този „студен капан“ химическите вещества биха били унищожени от източника на електричество.“105
В действителност със своя експеримент Милър не е могъл да създаде нито една аминокиселина, използвайки същите вещества, но без механизма „студен капан“.
2. Първичната атмосферна среда, която Милър се опитва да копира и приложи в своя експеримент, не е истинска. През 1980 г. учените постигат съгласие относно възгледа, че в първичната атмосфера вместо метан и амоняк би трябвало да е съществувал азот и въглероден двуокис. След един дълъг период на затишие самият Милър признава, че атмосферната среда, която той използва в своя експеримент, не била истинска.106
Добре, но защо Милър настояваше за тези газове? Отговорът е ясен: без амоняк не било възможно да се синтезират аминокиселините. Кевин Мак Киин ни разказва за това в статия, публикувана в списание Дискавър (Discover):
„Милър и Юрей пресъздали първичната земна атмосфера със смесица от метан и амоняк. Според тях Земята била абсолютно хомогенна комбинация от метал, скала и лед. В последните изследвания обаче става ясно, че по онова време земята е била много топла и се е състояла от разтопен никел и желязо. Следователно химичната атмосфера по онова време е трябвало да се състои от азот (N2), въглероден двуокис (СО2) и вода (НО2). Те обаче не са толкова подходящи за производството на органични молекули, както е метанът.“ 107
Всъщност американските учени Дж. П. Ферис и К. T. Чен повторили експеримента на Милър, като използвали комбинация от азот, въглерод, въглероден двуокис и вода, но не могли да получат нито една аминокиселинна молекула.108
3. Друг важен аспект, който обезсилва експеримента на Милър, е наличието на обилен кислород, който би унищожил всички аминокиселини в атмосферата в периода, в който се смята, че те са се формирали. Този пренебрегнат от Милър факт е разкрит със следите от окислено желязо и уран, намерени в скали, датирани на 3,5 милиарда години.109
Съществуват и други открития, които показват, че количеството кислород в атмосферата в този период е било доста по-голямо, отколкото еволюционистите твърдят. Проучвания показват, че в този период количеството на ултравиолетовото лъчение, на което е била подложена Земята, е било около 10,000 пъти повече от предположенията на еволюционистите. Би било неизбежно при такова силно лъчение в резултат на разграждането на водата и въглеродния двуокис в атмосферата да се освобождава кислород.
Тази ситуация напълно анулира опита на Милър, в който кислородът е бил пренебрегнат. Ако в експеримента беше използван кислород, то метанът щеше да се превърне във водород и вода, а амонякът в азот и вода. От друга страна, в атмосфера, където няма кислород, няма и озонов слой, следователно аминокиселините биха били незабавно унищожени, тъй като без защитата на озоновия слой щяха да бъдат изложени на интензивно ултравиолетово лъчение. С други думи, и да е имало, и да е нямало кислород в първичната земна атмосфера, условията все щяха да бъдат с унищожителна сила за аминокиселините.
4. В края на експеримента на Милър се формират много органични киселини, чиито характеристики са вредни за структурата и функциите на живите същества. Ако аминокиселините не бяха изолирани и бяха оставени в същата среда заедно с тези химични вещества, то неизбежно щеше да последва тяхното унищожаване или превръщането им в други съединения чрез химични реакции.
Освен това в резултат на експеримента се формират голям брой дясноизомерни аминокиселини.1100С ъществуването на тези аминокиселини опровергава еволюционната теория дори по нейната собствена логика, защото дясноизомерните аминокиселини са тези, които не могат да се използват в структурата на организмите. В заключение трябва да кажем, че обстоятелствата, при които аминокиселините се формират чрез опита на Милър, не са подходящи за живот, а точно обратно, тази среда се превръща в смес от киселини, които разрушават и окисляват получените полезни молекули.
Всичко това сочи към една – единствена истина: експериментът на Милър не може да докаже, че живите организми са се появили случайно в подобни на първичните земни условия. Целият експеримент е просто един съзнателен и контролиран лабораторен опит, който има за цел да синтезира аминокиселини. Количеството и видът на използваните газове са идеално подбрани, за да могат да бъдат формирани аминокиселините, и количеството енергия, което е доставено на системата, не е нито много голямо, нито много малко, а точно определено, за да позволи протичането на необходимите химични реакции. Експерименталният апарат е изолиран, така че да не позволява достъпа на каквито и да било вредни, унищожителни или друг вид съединения, които биха попречили на образуването на аминокиселините. В експеримента не са включени никакви елементи, минерали или съединения, които най-вероятно са съществували в първичните земни условия, но които биха могли да изменят хода на реакциите. Кислородът, който не позволява образуването на аминокиселини, защото ги окислява, е само един от тези вредни елементи. Дори при такива идеални лабораторни условия е невъзможно произведените аминокиселини да продължат своето съществувание, без да бъдат унищожени при липсата на механизма „студен капан“.
Всъщност с този експеримент Милър опровергава еволюционното твърдение, че „животът се е зародил в резултат на несъзнателни случайности“. Това е така, защото ако този опит доказва нещо, то това е, че аминокиселините могат да бъдат произведени единствено в контролирана лабораторна среда, където всички условия са специално подготвени от съзнателна намеса. Т.е. силата, която създава живота, не може да бъде несъзнателна случайност, а напротив – Сътворение.
Причината еволюционистите да не приемат тази явна действителност са някои техни предразсъдъци, които изцяло противоречат на науката. Доста интересно е признанието, което прави Харолд Юрей, който подготвя експеримента на Милър заедно със своя ученик Стенли Милър:
„Всички ние, които изучаваме произхода на живота, откриваме, че колкото повече го изследваме, толкова повече се засилва чувството ни, че той е прекалено комплексен, за да може да е еволюирал. Ние всички вярваме, че животът е произлязъл от неживата материя на тази планета. Но неговата сложност е толкова голяма, че ни е трудно да си представим как е станало това.“ 111
Първичната Земна Атмосфера И Протеините
Въпреки всички несъответствия, които изброихме по-горе, еволюционистите все още се обръщат към експеримента на Милър, за да прикрият въпроса как са се образували аминокиселините. Създавайки впечатлението, че този въпрос е разрешен отпреди много време посредством този измамен експеримент, те се опитват да покрият пукнатините в еволюционната теория.
За да обяснят втория стадий на произхода на живота, еволюционистите се сблъскват с много по-голям проблем от този за образуването на аминокиселините: протеините. Т.е. градивните единици на живота, които са образувани от стотици различни аминокиселини, които от своя страна са свързани една с друга в точно определен ред.
Да твърдиш, че протеините са се формирали случайно при естествените условия е много по-нереално и неразумно от това да твърдиш, че аминокиселините са се образували случайно. В предходните страници видяхме невъзможността на случайното формиране на протеините. Сега ще разгледаме невъзможността протеините да бъдат химично произведени в първичните земни условия.
Една от най-сериозните измами на еволюционистите е начинът, по който си представят, че живота е възникнал спонтанно на това, което наричат примитивна Земя, изобразена на илюстрацията по-горе. Те се опитват да докажат тези твърдения с проучвания, като експеримента на Милър. Но отново претърпяват поражение в лицето на научните факти: резултатите получени през 1970‘те години доказват, че атмосферата на това, което наричат примитивна Земя, е напълно неподходяща за живот.
Синтезирането На Протеини Във Водата Е Невъзможно
Както видяхме по-рано, когато аминокиселините се комбинират, за да образуват протеини, те формират помежду си специални връзки, наречени пептидни връзки. По време на образуването на тази пептидна връзка се отделя една водна молекула.
Този факт категорично отхвърля еволюционното обяснение, че първичният живот се е зародил във водата, защото според закона, известен в химията като „Принципът на Льо Шателие“, не е възможно реакция, която отделя вода (реакция на втечняване), да протича във водна среда. Осъществяването на такъв вид реакция във водна среда се определя като химична реакция с „най-ниска вероятност за протичане“.
Следователно океаните, за които се твърди, че са местата, където е започнал животът и откъдето произлизат аминокиселините, всъщност са абсолютно неподходяща среда за съединяването на аминокиселини и формирането на протеини. От друга страна, невъзможно е еволюционистите, виждайки този факт, да променят своето твърдение и да обявят, че животът е започнал на сушата, защото единствената среда, в която предполагаемите аминокиселини са можели да бъдат предпазени от ултравиолетовите лъчи, са океаните и моретата. На сушата аминокиселините щяха да бъдат унищожени от ултравиолетовите лъчи. Принципът на Льо Шателие опровергава твърдението за зараждането на живота в моретата. За еволюцията това е още една задънена улица.
Друго Безнадеждно Усилие: Експериментът На Фокс
В своя експеримент Фокс произвел вещество, наречено „протеиноид“. Протеиноидите били произволно свързани комбинации от аминокиселини. За разлика от протеините на живите организми те били безполезни и нефункционални химични вещества. Това са частици протеиноиди, погледнати през електронен микроскоп.
Провокирани от гореспоменатата дилема, еволюционистите започнаха да измислят нереалистични сценарии по този „воден проблем“, който категорично отхвърля техните теории. Сидни Фокс, един от най-известните сред тези изследователи, с цел да реши проблема представя една странна теория: според него първите аминокиселини, веднага след като са се формирали в първичните океани, изглежда са били изхвърлени до някакви скали близо до вулкан. По-късно водата от разтвора, в който се намират аминокиселините, би трябвало да се е изпарила в резултат на високата температура на скалите. И така „изсъхналите“ аминокиселини можели да се съединят и да образуват протеини.
Този „сложен“ изход обаче не беше признат от много хора в областта, защото аминокиселините не биха могли да издържат на толкова висока температура. Направени проучвания доказват, че аминокиселините при висока температура биват незабавно унищожавани.
Но Фокс не се отказва. Той комбинирал пречистените аминокиселини в лаборатория „при много специални условия“, като ги загрявал в суха среда. Аминокиселините се свързали, но все пак не били получени никакви протеини. Всъщност това, което той получил били прости и разбъркани вериги от произволно свързани помежду си аминокиселини, като тези вериги не приличали на нито един жив протеин. Нещо повече, ако Фокс бе оставил аминокиселините при постоянна температура, то тези безполезни халки също биха да се разпаднали.112
Друг аспект, който обезсилва експеримента, е, че Фокс е използвал не безполезните крайни продукти от опита на Милър, а пречистени аминокиселини от живи организми. Този експеримент, който е смятан за продължение на опита на Милър, би трябвало да започне от резултатите, които Милър беше получил. Да, но нито Фокс, нито който и да било друг изследовател са използвали безполезните аминокиселини, които Милър беше произвел.113
Експериментът на Фокс не бе посрещнат позитивно дори и в еволюционните среди, тъй като незначителните аминокиселинни вериги, които Фокс получава (които нарича „протеиноиди“), не могат да се образуват при естествени условия. Нещо повече, протеините – основните единици на живота, все още не бяха добити.
Проблемът с произхода на протеините все още не беше решен. В една статия в известното научно списание Кемикъл енд Енджиниъринг Нюз (Chemical & Engineering News) от 1970 г. относно експеримента на Фокс пише следното:
„Сидни Фокс и останалите изследователи успяха да свържат аминокиселините във формата на „протеиноиди“, използвайки много специални технологии за нагряване при условия, които всъщност въобще не са съществували в първичните етапи на земята. Също така те въобще не приличаха на същинските протеини, съдържащи се в живите организми. Те не бяха нищо друго освен едни безполезни и неправилни химични петна. Не би било възможно тези молекули да не се разпаднат, дори наистина да са се появили в ранните епохи.“ 114
Неживата Материя Не Може Да Създаде Живот
Редица еволюционни експерименти, като тези на Милър и Фокс, са измислени, за да докажат твърдението, че неживата материя може да се самосистематизира и да образува комплексно живо същество. Това е напълно ненаучно убеждение: всяко наблюдение и експеримент неоспоримо доказва, че материята няма такава способност. Известният английски астроном и математик Сър Фред Хойл отбелязва, че материята не може сама, без съзнателна намеса, да генерира живот:
„Ако имаше някакъв основен съставен елемент на материята, който по някакъв начин би могъл да тласне органичните системи към живот, то неговото съществувание щеше да бъде лесно доказуемо в лаборатория. Например всеки може да вземе един плувен басейн, за да представи първичната субстанция. Напълнете го с каквито си пожелаете химични елементи от неживата природа. Напомпайте каквито си пожелаете газове върху него или през него и го осветете с какъвто вид излъчване ви хрумне. Оставете експеримента да действа в продължение на години и нека да видим колко от тези 2,000 ензима (протеини, образувани от живата клетка) са се появили във басейна. Аз ще ви дам отговора, за да ви спестя времето и неприятностите, ако наистина направите експеримента. Вие няма да намерите нищо, освен може би катранена утайка, съставена от аминокиселини и други прости органични вещества.“1
Биологът еволюционист Ендрю Скот признава същия факт:
„Вземете малко вещества, нагрявайте ги, докато ги бъркате и изчакайте. Това е съвременната визия на генезиса. ‘Фундаменталните’ сили на притегляне, електромагнетизмът, както и силните и слаби ядрени сили се смята, че са свършили останалото… Но колко от тази нагласена история е твърдо доказано и колко от нея остава само една надеждна спекулация? В действителност, механизмът на почти всяка значителна стъпка – от химичните предшественици чак до първата известна ни клетка – е предмет както на спор, така и на пълно объркване.“2
1 Fred Hoyle, The Intelligent Universe, New York: Holt, Rinehard & Winston, 1983, p. 256.
2 Andrew Scott, „Update on Genesis“, New Scientist, Vol. 106, 2 May 1985, p. 30
Всъщност „протеиноидите“, които Фокс получава били коренно различни от същинските протеини – както по устройство, така и по функциониране. Разликата между тях е толкова голяма, колкото тази между високотехнологичен уред и парче необработен метал.
Нещо повече, дори тези несинтезирани аминокиселинни вериги не биха имали никакъв шанс да просъществуват в първичната земна атмосфера. Вредните и унищожителни физични и химични явления, предизвикани от интензивното ултравиолетово облъчване и останалите нестабилни природни условия, биха станали причина тези протеиноиди да се разпаднат. Поради принципа на Льо Шателие за аминокиселините е също така невъзможно да се комбинират във водата, където ултравиолетовите лъчи не могат да ги достигнат. С оглед на това представата, че протеиноидите са основата на живота, постепенно губи подкрепа от страна на учените.
Чудотворната Молекула ДНК
Молекулата известна като ДНК, която се намира в ядрото на всяка една от 100 трилиона клетки в нашето тяло, съдържа целия подобен план на устройството на човешкото тяло. Информацията относно всички характерни черти на човека, от външния му вид до структурата на вътрешните му органи, е записана в ДНК.
Както показват направените от нас проучвания досега, на молекулярно ниво еволюционната теория е в пълна безизходица. Образуването на аминокиселините по никакъв начин не е обяснено от еволюционистите. Формирането на протеините пък само по себе си е една мистерия.
Нещо повече, проблемът не се ограничава само до аминокиселините и протеините: те са само началото. Всъщност истинската безизходица за еволюционистите се поражда от изключително комплексната структура на клетката. Това е така, защото клетката не е просто съвкупност от изградените от аминокиселини протеини, а по-скоро най-комплексната система, с която човек би могъл да се сблъска.
Докато еволюционната теория бе затруднена толкова много да даде смислено обяснение за съществуването на молекулите, които са основата на клетъчната структура, развитието в генетичната наука и откриването на нуклеиновите киселини (ДНК и РНК) предизвикаха нов проблем за еволюционната теория.
През 1953 година Джеймс Уотсън и Франсис Крик поставиха началото на една нова епоха в биологията, разкривайки изумително комплексната структура на ДНК. Молекулата, известна като ДНК, която се намира в ядрото на всяка една от 100те трилиона клетки, съдържа цялостния структурен план на човешкото тяло. Информацията относно всички характеристики на един човек, от неговата външност та чак до структурата на вътрешните му органи, е записана в ДНК посредством подреждането на четирите специални бази, които изграждат тази молекула. Тези бази са определени като А, Т, Г и Ц според първата буква на тяхното наименование. Всички структурни различия между хората зависят от начина на подреждане на тези букви. Това е нещо като банка за данни, която се състои от четири букви.
Начинът на подреждане на буквите в ДНК определя структурата на човека до най-малката подробност. Наред с характеристики като височина, очи, коса и цвят на кожата, ДНК на една клетка съдържа още: плановете на 206те кости, на 600те мускула, на 100те милиарда нервни клетки (неврони), на 1,000те трилиона връзки между невроните в мозъка, на 97,000те километра вени и на 100те трилиона клетки в тялото на човека. Ако трябва да изпишем кодираната в ДНК информация, то трябва да съставим една огромна библиотека, съдържаща 900 тома енциклопедии, всяка от които да е по 500 страници. Но информацията, която тази огромна библиотека би притежавала е кодирана в молекулите на ДНК в клетъчното ядро, което е много по-малко от клетката, която от своя страна е една стотна от милиметъра.
Защо ДНК Не Може Да Се Образува Случайно?
Проф. Франсис Крик: „Произходът на живота изглежда почти като чудо.“
Тук има една подробност, на която да обърнем внимание. Една грешка в подреждането на нуклеотидите, изграждащи гена, може да направи този ген абсолютно безполезен. Като имаме предвид, че в човешкото тяло има 30,000 гени, то тогава става още по-ясно колко невъзможно е тези хиляди нуклеотиди, изграждащи гените, да бъдат образувани случайно в точната им последователност.
Невъзможността за формирането на РНК и ДНК чрез случайното натрупване на нуклеотиди е изразена от френския учен Пол Оугър по следния начин:
„Ние трябва рязко да разграничим двата стадия в случайното формиране чрез химични процеси на сложните молекули като нуклеотидите. Производството на нуклеотидите един по един – което е възможно – и тяхното комбиниране в много специални последователности. Като второто е абсолютно невъзможно.“ 115
В продължение на дълги години Франсис Крик вярвал в еволюционната теория на молекулите, но в края на краищата признава, че толкова сложна молекула не може да се образува случайно, от само себе си, в резултат на еволюционен процес и казва следното:
„Един честен човек, снабден с цялата информация, която ние притежаваме в момента, може единствено да каже, че има чувството, че на този етап произходът на живота изглежда почти като чудо.“ 116
Уотсън и Крик с модела на ДНК молекулата
Турският еволюционист професор Али Демирсой беше принуден да направи следното признание относно появата на ДНК:
„Шансът да се формира протеин и нуклеинова киселина (ДНК и РНК) е вероятност отвъд нашите предположения. Дори шансът за появата на определени протеинови вериги е толкова малък, че може да бъде наречен астрономически.“ 117
От тази отправна точка възниква един много интересен парадокс: докато ДНК може да бъде копирана единствено с помощта на специални протеини (ензими), то синтезирането на тези протеини пък може да се извърши единствено в рамките на информацията кодирана в ДНК. Тъй като те зависят едни от други, за да протече копирането, трябва да съществуват едновременно. Американският микробиолог Хоумър Джейкъбсън казва следното по този въпрос:
„Указанията за репродукция на планове за енергия, за отделянето на елементи от наличната среда, за нарастване на реда и за механизма, който превръща информацията в нарастваща, би трябвало да са съществували едновременно в онзи момент (когато животът се е зародил). Тази комбинация от събития изглежда невъзможно да се случи и често е определяна като Божия намеса.“118
Горепосоченият цитат е бил написан две години след като Уотсън и Крик открили структурата на ДНК. Но въпреки целия този напредък на науката за еволюционистите този проблем продължава да бъде неразрешен. Двамата немски учени Юнкер и Шерер обясняват, че синтезът на всяка от молекулите изисква той да протича в самостоятелни условия. Това обаче, според тях, показва, че не съществува никаква възможност различните вещества, необходими за зараждането на живота, да се съединят:
„Досега не е известен нито един експеримент, при който да са получени всички молекули, необходими за химическата еволюция. Следователно много е важно разнообразните молекули да бъдат произведени на различни места при изключително подходящи условия и след това да бъдат преместени на друго място, за да си въздействат, като ги предпазваме от вредните елементи като хидролиза и фотолиза. “119
Признания На Еволюционисти
Вероятностни изчисления изясняват, че комплексни молекули като протеините и нуклеиновите киселини (РНК и ДНК) не биха могли някога да са се формирали случайно и независимо една от друга. Освен това еволюционистите трябва да се изправят пред един дори по-голям проблем, а именно, че всички тези комплексни молекули трябва да съществуват едновременно, за да може да има живот. Еволюционната теория е напълно слисана от това изискване. Това е мястото, на което някои водещи еволюционисти били принудени да направят признания. Например близкият колега на Стенли Милър и Франсис Крик от университета в Сан Диего Калифорния, почетният еволюционист д-р Лесли Оргел казва:
„Изключително невероятно е това, че протеините и нуклеиновите киселини, двете от които са структурно комплексни, са се появили внезапно на едно и също място, по едно и също време. Освен това изглежда невъзможно получаването на едните без наличието на другите. И така, от пръв поглед всеки би могъл да направи заключението, че всъщност от химична гледна точка животът никога не би могъл да възникне.“1
Същото нещо е признато и от други учени:
„ДНК не може да си върши работата, включително и да образува повече ДНК, без помощта на каталитичните протеини или ензимите. С една дума, протеините не могат да се формират без ДНК, нито пък ДНК без протеините.“2
„Как се поражда генетичният код наред с механизмите за неговата транслация (рибозомите и РНК молекулите)? За момента трябва да се задоволим единствено с чувството за удивление и страхопочитание, вместо с отговор.“3
Научният кореспондент на Ню Йорк Таймс, Николас Уейд прави следния коментар в статия от 2000 г.:
„Всичко, отнасящо се до произхода на живота на Земята, е една мистерия и изглежда, че колкото повече познания имаме, толкова по-задълбочена става загадката.“4
1 Leslie E. Orgel, „The Origin of Life on Earth“, Scientific American, vol. 271, October 1994, p. 78
2 John Horgan, „In the Beginning“, Scientific American, vol. 264, February 1991, p. 119
3 Douglas R. Hofstadter, Gödel, Escher, Bach: An Eternal Golden Braid, New York, Vintage Books, 1980, p. 548
4- Nicholas Wade, „Life’s Origins Get Murkier and Messier“, The New York Times, June 13, 2000, pp. D1-D2
С една дума, еволюционната теория е неспособна да докаже който и да било от еволюционните стадии, които се предполага, че протичат на молекулярно ниво. Вместо да подсигури отговори на тези въпроси, развитието на науката ги прави още по-заплетени и неразрешими.
Интересното обаче е, че еволюционистите вярват във всички тези напълно ненаучни приказки, като че ли са истински. Тъй като са си наложили да не вярват в сътворението, те нямат друга възможност, освен да приемат невъзможното. Известният австралийски биолог Майкъл Дентън в своята книга Еволюцията: Една теория в криза (Evolution: A Theory in Crisis) разкрива тази ситуация така:
„За един скептик твърдението, че генетичните програми на висшите организми, състоящи се от приблизително милиарди битове информация, които се равняват на поредицата от букви в една малка библиотека от хиляди томове, съдържащи безброй много сложни алгоритми в кодиран вид, които контролират, определят и подреждат растежа и развитието на милиарди клетки под формата на организми са се образували в резултат на напълно произволен процес е голямо оскърбление. Но един дарвинист приема тази идея без капка съмнение – парадигмата има предимство!.“120
Още Един Безплоден Еволюционен Опит: „Светът На РНК“
Д-р Лесли Оргел: „… животът всъщност никога не би могъл да е възникнал чрез химични средства.“
Откритието, направено през 70те години и показващо, че газовете, които в действителност са съществували в първичната земна атмосфера, правят невъзможен синтеза на аминокиселините, се превърна в голям бум в молекулярната еволюционна теория. Стана ясно, че всички „примитивни атмосферни опити“ на еволюционисти като Стенли Милър, Сидни Фокс и Кирил Поннамперума са невалидни. Поради тази причина през 80те години еволюционистите опитаха отново. В резултат на това беше предложен сценарият „Светът на РНК“, според който протеините не са тези, които са се образували първо, а молекулите РНК, които съдържат информация за протеините.
Според този сценарий, представен от Харвардския химик Уолтър Гилбърт през 1986 година, на основата на откритието на Томас Чек за свойствата на рибозомите, преди милиарди години се появява от само себе си една молекула РНК, която неизвестно как е успяла да се самокопира. След това тази молекула РНК започва да произвежда протеини под въздействието на външните условия. Тогава се заражда необходимостта тази информация да се съхранява във втора молекула и така по някакъв начин се появява молекулата ДНК.
Този труден за вярване сценарий, бидейки изграден от верига от невъзможности във всеки един свой стадий, по-скоро увеличаваше проблема и пораждаше много забъркани въпроси, отколкото да даде някакво обяснение за произхода на живота:
1. Когато е невъзможно да се приеме случайното формиране дори на един нуклеотид, изграждащ РНК, то тогава как би било възможно тези въображаеми нуклеотиди да образуват РНК, като се свързват в определен ред? Еволюционистът Джон Хорган признава невъзможността за случайно формиране на РНК, така:
„Докато изследователите продължават да проучват внимателно понятието свят на РНК, се появяват повече проблеми. Как за първи път се е образувала РНК? РНК и съставните й части са трудни за синтезиране в лаборатория при най-подходящите условия, пък какво остава за първичната атмосферна среда.“ 121
2. Дори да предположим, че са се формирали случайно, как би могла тази РНК, съставена само от нуклеотидна верига, да „реши“ да се самовъзпроизведе и чрез какъв механизъм би могла да осъществи този процес? Къде намира нуклеотидите, които използва, докато се самовъзпроизвежда? Дори микробиолозите еволюционисти Гералд Джойс и Лесли Оргел изразяват безнадеждността на тази ситуация в своята книга „В света на РНК“:
„Тази дискусия … е, в известен смисъл, фокусирана върху едно лъжесвидетелство: митът за една самовъзпроизвеждаща се РНК молекула, която се появява отново от супа от случайни полинуклеотиди. Не само, че едно такова твърдение е нереалистично с оглед на днешното ни разбиране за пребиотична химия, но и в същото време разбива прекалено оптимистичното вярване относно каталитичния потенциал на РНК.“122
3. Дори ако предположим, че в първичния свят е съществувала самовъзпроизвеждаща се РНК, че са били налице множество аминокиселини от всеки вид, готови да бъдат използвани от РНК, и че всички тези невъзможности по някакъв начин са се случили, то ситуацията все още не води до формирането дори на един протеин. Тъй като единствено РНК съдържа информация, свързана със структурата на протеините. Аминокиселините, от друга страна, пък са сурови материали. Но няма значение, въпросът е, че липсва механизъм, който да произведе протеините. Да вярваме, че съществуването на РНК е достатъчно за производството на протеини, е толкова неразумно, колкото да очакваме от една кола да се самосглоби, като единствено й се хвърли нарисуваният й план върху хилядите й части, подредени една върху друга. Един план не може сам да произведе една кола без да има фабрика и работници, които да сглобят частите според инструкциите в плана. По същия начин, планът, който се съдържа в РНК, не може да произведе протеини сам без съдействието на другите клетъчни компоненти, които следват инструкциите, съдържащи се в РНК.
Протеините се произвеждат в рибозомова фабрика с помощта на много ензими и в резултат на изключително комплексен процес, протичащ в клетката. Рибозомите са комплексни клетъчни органели съставени от протеини. Тази ситуация следователно води до още едно неразумно предположение, че рибозомите също са се появили случайно по същото време. Дори носителят на Нобелова награда Жак Моно, който е един от най-ревностните защитници на еволюцията и атеизма, обяснява, че протеиновият синтез в никакъв случай не трябва да се свежда само до информацията в аминокиселините, по следния начин:
„Кодът е безсмислен, преди да бъде трансформиран. Механизмът за превръщане на кодовете на съвременната клетка се състои поне от петдесет макромолекулни елемента, като самите те са кодирани в ДНК: кода не може бъде преведен по друг начин, освен от продуктите на самия превод. Това е съвременният израз „omne vivum ex ovo“ (живота е произлязъл от яйце). Кога и как се затваря този кръг? Много е трудно да си представим това.“ 123
Как би могла една РНК – верига в първичния свят да взима такива решения и какви методи би могла да използва, за да реализира производството на протеини, като поема сама работата на 50те специализирани елемента? Еволюционистите нямат отговор на този въпрос.
Д-р Лесли Оргел, който е известен еволюционист и колега на Стенли Милър и Франсис Крик от Калифорнийският университет, Сан Диего, използва термина „сценарий“ за вероятността за „зараждането“ на живота чрез света на РНК“. Оргел описва какви характеристики трябва да има тази РНК и колко невъзможно би било това в своята статия, озаглавена „Произходът на живота“, публикувана в Америкън Сайънтист (American Scientist) през октомври 1994 година.
„Забелязахме, че за да може да се осъществи този сценарий, първичната РНК трябва да има две несъществуващи днес характеристики: способност да се копира без помощта на протеините и способност да катализира всяка стъпка от протеиновия синтез.“ 124
Както стана ясно, да очакваме от молекула като РНК тези два комплексни и изключително важни процеса е възможно единствено чрез силата на въображението на еволюционистите. Конкретните научни факти, от друга страна показват, че хипотезата „Светът на РНК“, която е новата версия на твърдението за случайното зараждане на живота, е абсолютно неправдоподобна басня.
Биохимикът Гордън К. Милс от Тексаския университет и молекулярния биолог Диан Кеньон от Щатски университет – Сан Франциско оценяват недостатъците на сценария „Светът на РНК“ и достигат до краткото заключение, което публикуват в статията си „Една критика: Светът на РНК“: „РНК е една забележителна молекула. Хипотезата за света на РНК е друг въпрос. Не виждаме никакво основание да смятаме, че е доказана или дори обещаваща.“ 125
В своята статия от 2001 година научния писател Бриг Клайс обяснява как учените еволюционисти са много настоятелни по отношение на този въпрос, но резултатите получени досега показват, че всички тези усилия са напразно:
Изследванията в света на РНК са една средно голяма индустрия. Тези изследвания показали как за живите клетки би било изключително трудно да се появят случайно от неживата материя от както съществува Земята. Това доказателство е ценен принос към науката. Допълнителни изследвания също биха били ценни. Но продължавайки да настояват, че живота се е зародил спонтанно от неорганични химични вещества в лицето на новоустановените трудности е озадачаващо. Това напомня на работата на средновековните алхимици, които упорито се опитвали да превърнат оловото в злато.126
Животът Е Понятие, Преминаващо Границите На Молекулната Маса
Дотук разгледахме колко невъзможно е случайното възникване на живота. Нека за минута отново забравим за всички невъзможни и неразумни идеи, споменати досега, и да предположим, че в първичните земни условия, т.е. в най-неподходящата среда, се е появила една протеинова молекула. Няма да бъде достатъчно формирането само на един протеин, този протеин трябва търпеливо да чака в продължение на хиляди, а може би и милиони години в тази неконтролируема среда, без да претърпи някакви увреждания, докато не се формират случайно други молекули след него и при същите условия. Той трябва да изчака, докато милиони правилни и важни молекули се образуват една от друга в същата среда и всички по „случайност“. Тези, които са се формирали по-рано, е трябвало да бъдат достатъчно търпеливи, за да изчакат, без да бъдат унищожени от ултравиолетовите лъчи и суровите механични въздействия, формирането на останалите. След това протеините, образувани в подходящия брой и на едно място, трябва да се свържат, като създадат смислени комбинации и да формират органелите на клетката. Никакви външни вещества, вредни молекули или безполезни протеинови вериги не трябва да се смесват с тях. Тогава, дори ако тези органели трябваше да се свържат по един изключително хармоничен, подреден и последователен начин и ако вземат със себе си всички необходими ензими и се обвият с мембрана, вътрешността на която трябва да е изпълнена със специална течност, за да създаде идеалната среда за тях, дори да се бяха случили всички тези „силно невъзможни“ ситуации, щеше ли да се съживи тази купчина молекули?
Отговорът е „Не!“. Защото изследователите са разкрили, че само съединяването на веществата, които би трябвало да се съдържат единствено в организмите, не е достатъчно за зараждането на живота. Дори ако бъдат събрани всички важни за живота протеини и бъдат поставени в експериментални колби, то тези усилия не биха завършили със създаването на жива клетка. Всички експерименти, направени в тази насока, са завършили с неуспех. Всички наблюдения и опити показват, че животът може да се зароди единствено от живот. Твърдението, че животът е произлязъл от неживата материя, е една история, която съществува само във фантазиите на еволюционистите и e в абсолютно противоречие с резултатите на всички експерименти и наблюдения.
В такъв случай първият живот на Земята би трябвало да се е появил от друг живот. Това е отражението на използвания от Бог епитет „Хай“ (Владетелят на живота). Животът може да започне, продължи и завърши единствено по Неговата воля. Що се отнася до еволюцията, тя е неспособна дори да обясни как е започнал животът, как необходимите за живота вещества са се формирали и са се свързали.
Чандра Уикрамасин, професор по астрономия и приложна математика в университета Кардиф, обяснява реалността, с която се сблъсква като учен, който в продължение на десетки години е бил убеждаван, че животът се е зародил чрез случайности.
„От моята ранна подготовка на учен бях подложен на едно умишлено промиване на мозъка, за да повярвам, че науката не може да бъде съвместима с какъвто и да било вид сътворение. Тази представа трябваше да бъде старателно разпространявана. В момента не мога да намеря никакъв разумен аргумент, който да опровергае обръщането към Бога. Ние свикнахме винаги да мислим открито, сега осъзнавам, че единственият логичен отговор за зараждането на живота е сътворението, а не случайната произволна бъркотия.“127
Библиография
106. W. R. Bird, The Origin of Species Revisited., Nashville: Thomas Nelson Co., 1991, ss. 298-99
107. Hoyle on Evolution“, Nature, Cilt 294, 12 Kasım 1981, s. 105
108. Ali Demirsoy, Kalıtım ve Evrim, Ankara: Meteksan Yayınları, 1984, s. 64
109. W. R. Bird, The Origin of Species Revisited, Nashville: Thomas Nelson Co., 1991, s. 304
110. W. R. Bird, The Origin of Species Revisited, Nashville: Thomas Nelson Co., 1991, s. 305
111. J. D. Thomas, Evolution and Faith, Abilene, TX, ACU Press, 1988. s. 81-82
112. Robert Shapiro, Origins: A Sceptics Guide to the Creation of Life on Earth, New York, Summit Books, 1986. s.127
113. Fred Hoyle, Chandra Wickramasinghe, Evolution from Space, New York, Simon & Schuster, 1984, s. 148
114. Fred Hoyle, Chandra Wickramasinghe, Evolution from Space, s. 130
115. Fabbri Britannica Bilim Ansiklopedisi, cilt 2, Sayı 22, s. 519
116. Richard B. Bliss & Gary E. Parker, Origin of Life, California: 1979, s. 14
117. Stanley Miller, Molecular Evolution of Life: Current Status of the Prebiotic Synthesis of Small Molecules, 1986, s. 7
118. Kevin Mc Kean, Bilim ve Teknik, Sayı 189, s. 7
119. J. P. Ferris, C. T. Chen, „Photochemistry of Methane, Nitrogen, and Water Mixture As a Model for the Atmosphere of the Primitive Earth“, Journal of American Chemical Society, cilt 97:11, 1975, s. 2964
120. New Evidence on Evolution of Early Atmosphere and Life“, Bulletin of the American Meteorological Society, cilt 63, Kasım 1982, s. 1328-1330
121. Richard B. Bliss & Gary E. Parker, Origin of Life, California, 1979, s. 25
122. W. R. Bird, The Origin of Species Revisited, Nashville: Thomas Nelson Co., 1991, s. 325
123. Kimyacı Richard E. Dickinson bunun nedenini şöyle açıklar: „Eğer protein ve nükleik asit polimerleri öncül monomerlerden oluşacaksa polimer zincirine her bir monomer bağlanışında bir molekül su atılması şarttır. Bu durumda suyun varlığının polimer oluşturmanın aksine ortamdaki polimerleri parçalama yönünde etkili olması gerçeği karşısında, sulu bir ortamda polimerleşmenin nasıl yürüyebildiğini tahmin etmek güçtür.“ (Richard Dickerson, „Chemical Evolution“, Scientific American, Cilt 239:3, 1978, s. 74.)
124. Richard B. Bliss & Gary E. Parker, Origin of Life, California: 1979, s. 25
125. Richard B. Bliss & Gary E. Parker, Origin of Life, California: 1979, s. 25
126. S. W. Fox, K. Harada, G. Kramptiz, G. Mueller, „Chemical Origin of Cells“, Chemical Engineering News, 22 Haziran 1970, s. 80
127. Frank B. Salisbury, „Doubts about the Modern Synthetic Theory of Evolution“, American Biology Teacher, Eylül 1971, s. 336
128. Paul Auger, De La Physique Theorique a la Biologie, 1970, s. 118
129. Francis Crick, Life Itself: It’s Origin and Nature, New York, Simon & Schuster, 1981, s. 88
130. Ali Demirsoy, Kalıtım ve Evrim, Ankara: Meteksan Yayınları, 1984, s. 39
131. Homer Jacobson, „Information, Reproduction and the Origin of Life“, American Scientist, Ocak 1955, s.121
132. Reinhard Junker, Siegfried Scherer, Entstehung und Geschichte Der Lebewesen, Weyel Verlag, 1986, s. 89
133. Michael Denton, Evolution: A Theory in Crisis. London: Burnett Books, 1985, s. 351
134. John Horgan, „In the Beginning“, Scientific American, Cilt 264, Şubat 1991, s. 119
135. G.F. Joyce, L. E. Orgel, „Prospects for Understanding the Origin of the RNA World“, In the RNA World, New York: Cold Spring Harbor Laboratory Press, 1993, s. 13
136. Jacques Monod, Chance and Necessity, New York: 1971, s.143
137. Leslie E. Orgel, „The Origin of Life on the Earth“, Scientific American, Ekim 1994, Cilt 271, s. 78
138. Chandra Wickramasinghe, Interview in London Daily Express, 14 Ağustos 1981
