ГАД, е дума от свещения език на древните българи БХАДЖА. От ГАД, произлиза думата гадина – животно.
В нашия древен календар, Юпитеровата орбита е била важна мяра. Нейната продължителност е приблизително равна на дванадесет земни години. За да се измерва Юпитеровата орбита със земните години, за всяка земна година е определено различно животно, общо дванадесет. Те са различни и не трябва да се бъркат със животните от Зодиака, а Юпитеровия кръг със самия Зодиак. И така продължителността на Юпитеровата орбита започва да се измерва с дванадесет животни – гадини. Неусетно, с времето, думата гадина става година.
От думата гадина, гадини, произлиза и названието на Небесния, Големия и годишния дванадесеттичен времеизмерителен инструмент Гадакх, Гадак – българската дума за Зодиак.
От думата Гадак произлизат думите гадар и гадател – личност, която гадае по промените в Гадака.
Това, което разгадава гадара, гадателя, от Гадака, се нарича гаданкха, гатанка – примерно личен хороскоп.
Тъй като не рядко, разгаданото от гадателя не е от най-приятните събития които сме очаквали, нашата гатанка понякога се е определяла като гадост, гадна работа, гадория. Но всъщност, "гадна работа, гадост", трябва да се приема по общо, ката работа на съдбата въобще, а не само и предимно като нещо лошо.
Понеже Гадака се състои от дванадесет животни, "гадна работа" понякога се възприема и като животинско деяние, животинска робота.
Стиховете са за Големия Гадакх, Гадак. За изграждането и развитието на нашата планета – Земята.
Кълбо. В кълбото мрак. Студът прегърнал тишината, в блаженство сенките летят.
Закон! Без собствен лик, в движението без промяна, на всичко те са образци.
Стрелец
Лъчът! Дойде мигът. В началото бе светлината. Стрела към бездната лети.
Така пробудена, без звук, от вечната причина, тетивата в лъка трепти.
Козирог
Горе, в синевата, между небето и земята, е козирогът еднорог,
готов да дири брод през слога между двата свята – през огнедишащия Ур.
Водолей
Вода, вода, вода от бездната навред потича. Дъбът един, там става два.
Поток от светлина и звук последвал топлината, в безкрая вечно ще летят.
Риби
В морето – небосвод, трите ще се съберат в едно. Ще плуват рибите във кръг.
Живот. В тоз кръговрат пространството добива форми, а времето ще ги мени.
Овен
Водач на деветте. Вода със мляко се пресича, в небето – бяла пелена.
Покров като дъга, лицето майчино покрива, с море за вечни времена.
Телец
Гранит. Сурова твърд, изплува бавно в океана, на птиците да бъде дом.
Земя. С печален звън, последният от трите свята, накрая ще се появи.
Близнаци
Зенит. Тук всеки лик пред огледалото застава, глава със лавър увенчал.
Двулик, така честит, тук идващият си отива. Предел, посоката мени.
Рак
Тих спомен отшумял, сега шепти повелята неотменима: “Назад, назад!”.
Без звук, от черен мрак, към бездната зове децата, на майката далечен глас.
Лъв
Раздел и кръстопът. Големите не ще преминат, на малките добър им път.
Съдбата – мелница, без милост всичко раздробява, като жестока, дива паст.
Везни
Везни. Тоз страшен съд, добро ли – зло ли, ще премери от дългия ти земен път.
Но, знай! След изгрева в кой кръг отново ще поемеш, решавал си единствен ти.
Скорпион
Унес, в час злокобен, над теб като забрава сладка извива се да те приспи.
Товар с мечти, лъжи, надежди – тук всичко като блян в покоя тих ще се стопи.
Дева
Крила разперила, децата свои приютява дева черна и безлика.
Във полунощен час тя с мрака тихо ги завива. В забрава, с студ ще ги приспи.
Сега, това е край. След миг завърта се отново Колелото на Закона.
Вчера, днес и утре, все така върти се тоз Гадак и пак, “Кълбо. В кълбото мрак...”
Заключени ли сме в компютърна симулация на извънземни? Теоретичните физици и астрофизици от Университета на Саутхемптън в Обединеното кралство, Университета Уотърло, Канада и Университета Съри в Италия, публикуваха 30. Януари 2017 доказателство, че живеем в холографската вселена като нечовешко същество, както каза Майкъл Талбот през 80-те години. Ерата на Планк
Физиците, вместо терминът на Планк, преминаха към ерата на Планк. Според наблюденията в холографската космология, времето започва от ляво на дясно. Първата лява е първата холографска фаза, която според учените е истинското начало на тази вселена. Първите две сиви овала са малки и размазани, за да илюстрират твърдението си, че пространството и времето все още не са напълно дефинирани. В третата овална Вселената влиза геометрична фаза, която може да се опише чрез математически уравнения, като обща теория на относителността на Айнщайн в началото на 20. век.
Нашето проучване на космическия микровълнов фон, останки от времето на Големия взрив, учените са открили големи количества данни, нули и заобиколени от бял шум или микровълни, които остават от времето, когато Вселената избухна в това измерение и продължава да се увеличава (религиозно излъчване) Осветление на радиацията
Тя може да бъде искрата, от която израства нашата Вселена, което говори за Джери Wills в този бял лаборатория през ноември 1998? Данните, изучаващи космически фон радиационни учени са успели да се сравнят данните за ефективността на съвременната квантова теория на полето и е установено, че някои от най-простата квантова теория на полето може да обясни почти всички космологични наблюдения на ранната вселена. В новата си статия заключи, че около 375 хиляда години след геометрична фаза пространство (трета овал на снимката) започва да открият това, което те наричат, пръстови отпечатъци информация "за най-ранната Вселена.
Те предполагаха, че развитието на звездите и структурите на галактиките започнало да се нарича това, което наричаме сега (точно на снимката). Изглежда като тъмно небе с галактики.
Професор по теоретична физика в университета в Саутхемптън (Великобритания) Костас Скендерис обяснява:
"Холографията е огромен скок в начина, по който мислим за структурата и създаването на тази вселена. Теорията за общата теория на относителността на Айнщайн много добре обяснява почти всичко в космоса, мащабно. Но когато става въпрос за изследване на произхода и механизмите на квантовото ниво, то започва да се разпада ".
Учените, работещи в продължение на десетилетия за свързване на теорията на гравитацията и квантовата теория на Айнщайн, а някои смятат, че концепцията за холографската вселена има потенциал да се настанят и двете. Представете си, че всичко, което виждате, се чувствате и чувате в три измерения, плюс възприятието ви за времето всъщност идва от плосък двуизмерен масив.
"Идеята е подобна на идеята за холограма в Disneyworld, но цялата ни вселена е кодирана."
Връщаме се към първоначалния въпрос. Това е компютърно-симулирана вселена? Този физик казва с ентусиазъм да. Ние сме в компютърно-симулирана вселена. Том Кембъл
Том Кембъл (* 9.12.1944) казва, че е създал повече от 400 видеоклипове в YouTube по същия въпрос. Том обича да казва приложните физик, защото той никога няма да свърши докторската си степен по експериментална ядрена физика в Университета на Вирджиния. Напуска университета да работи като системен анализатор за Army Intelligence Service Техническия център на външната наука и технологии в Шарлотсвил, сега Националната Ground разузнавателен център. В 1972 Том Кембъл е работил за Робърт Монро, автор на книгата, Journeys от тялото "(1971). Том Кембъл помогна Робърт Monroemu развиват хемицелулоза синхрон технология, за да научи напускане на тялото, което Монро използва в своята официална Монро институт. Институтът е създаден като лаборатория за изучаване на съзнанието.
По-късно Том Кембъл е работил за Стратегическата отбранителна инициатива, известна като SDI в администрацията на Рейгън и група, наречена Space и ракети служба, откъдето той си тръгна по средата на 90. години. Дори и след пенсионирането си, Том Кембъл работи върху идеята си, че Вселената се симулира нещо, което се издава информация от друго измерение, която е предизвикала появата на цифровата Големия взрив. Том е съавтор на нов документ, който скоро ще бъде публикуван, Testing the Simulation Hypothesis. Неговият съавтор е математик Хоуман Owhadi от Propulsion Laboratory Caltech физик Джо Sauvageau за реактивни в Пасадена, и Дейвид Watkinson, която произвежда цифрова анимация, виртуална реалност симулации в Холивуд Studios.
Концепцията на Том Кембъл твърди, че цялата ни вселена е била симулирана от някакво разузнаване, за да бъде учителка на намаляването на ентропията за Душата. ентропия
Нека да имам няколко думи, преди да дадем думата на Том Кембъл. Ще започна с ентропия. Той обикновено мисли, че всичко в тази вселена все още се движи от ред на разстройство и по този начин намалява енергията. Вторият закон на термодинамиката казва, че ентропията винаги се увеличава. Това означава, че когато енергията се предава или променя, консумира се енергия. Така че съществува естествена тенденция изолираната система да намали енергията до по-голямо разстройство / ентропия. В основата на втория закон на термодинамиката е, че не можете да върнете счупените яйца. Поставянето на яйцата в кутиите помага за запазването на поръчката - предпазва яйцата.
Поддържането на реда е това, което физикът Том Кембъл нарече намаляване на ентропията. Той смята, че задачата на душата в тази вселена е да се научите как да се намали ентропия, което означава да потискат разстройство и да се премине към по ред, любовта и поддържането на живота, вместо разстройство омраза и убийство. Том Кембъл също вярва, че физическата природа, която изпитваме в тази вселена, е илюзия. Всъщност няма физическа физика на тази Вселена. Ако наистина разберем, че какъвто и да е голям тайнствен компютър, който генерира, това е съзнание от друго измерение. Това отличава тази теория от холографията. Холограма е един вид физическа субстрат в друго измерение, което се издава светлината и енергията във Вселената двумерен начин.
Том Кембъл смята, че самото съзнание в това измерение създава всичко, което се случва.
За Том Кембъл тази мечта дори не се нуждае от холография, за да обяснява нашата вселена. Той написва книга с три тома, "Big My Toe" (2003). Физиците използват израза като акроним - теорията за всичко. В него се казва, че всичко е компютърния код, който се смята за наш реалността тук и сега. Интервю - Том Кембъл (С)
C: - Е, ако това е симулация, кой е отговорен за това. Кой е програмистът? Къде се симулира? Това е подмножество от нещо по-голямо! Това повдига всички тези неудобни метафизични въпроси и по същество потвърждава, че това е виртуална реалност, която не може да бъде изчислена в рамките на тази виртуална реалност. Трябва да са компютри от другаде, от друга рамка на недвижимите имоти. Това е компютърен код, който отчита реалността ни.
Линда: "Ако живеем в компютърно-симулирана вселена и проекторът е в друго измерение, компютърният проектор е богът на тази симулирана вселена?"
C: "Никой компютър не е Бог. Проекторът не е Бог. Играчът не е бог. Те са само части от тази система на по-голямо съзнание. Ако имате религиозна представа, тогава отделните части на съзнанието са души, а по-голямо съзнание е Бог - източникът на всичко останало. Откъде дойде? Имам само две предположения за моите теории, останалото е логично. Едно предположение - съзнание съществува. Втората - еволюцията съществува. Еволюцията само като процес на избор на неща, които продължават, и неща, които не работят. "
Линда: "Откъде дойде първичното съзнание?
C: - Тя създаде себе си.
Линда: "Какво е превъплъщението, рециклирането на душата?
C: "Започваме да разбираме целта си тук. Ние сме индивидуални единици на съзнанието. Нашата цел е да намалим ентропията на нашето съзнание. Така че нашата система може да продължи да се развива. Създайте виртуална реалност, където можете да получите обратна информация, къде са последиците и точно определените правила. Във виртуалната реалност като нашата има всички последици, така че имаме този треньор за намаляване на ентропията, която наричаме нашата вселена. И вие правите избор и се опитвате да намалите или увеличите своята ентропия. Чрез намаляване на ентропията се развивате и напредвате, а системата заедно с вас, защото сте част от нея. Така че целта ви. "
"Цялата система иска да работи постоянно, за да запази своята ентропия ниска, за да продължи да съществува. Сега тя се показва в социалната система на всички тези отделни единици на съзнанието. Когато създавате повече информация за сътрудничеството, работата с другите, взаимопомощта, аз го наричам парти на любовта. "
"Начинът, по който увеличавате ентропията или дегенерира не е сътрудничество, всичко е за мен. Аз предпочитам себе си, или ще взема нещо от твоето, когато мога, и аз ще го взема. То тогава създава ентропия / де-еволюция. Ние вземаме решението да пораснем, да станем любящи, да се грижим, да си сътрудничим, което е нашата мисия. Ние сме съзнателни вземащи решения. Опитваме се да се развиваме, което означава, че се опитваме да станем любящи. Сега правим това. " Всичко идва и отива
"Не можете да го направите в един изстрел, той не работи. Всичко идва и отива. Започваш с това, което правиш последно и добавяте към следващия. Обучението е начинът. Обучението е кумулативно. Не можете да вземете калкулатор на тригодишна възраст. Няма да работи. Трябва да започнете с аритметика. На първо място, вие научавате, трябва да е кумулативен процес. Разрастваш се в това, което се натрупваш в живота. "" Всеки път, когато преживееш живота, намаляваш ентропията, ако си малко успешен. Или, ако получите малко де-еволюира, започвате следващия път, когато сте спрели за последен път. Ето защо ние преминаваме през тези цикли, за да запазим нашата система и самите нас жизнеспособни. Нашата мисия е да станем любящи. Ние се насочваме там.
Линда: "Има потенциална ирония, че физиците на тази планета ще бъдат тези, които ще потвърдят Христос и златното правило на любовта.
C: - Точно така. Това е един от странните моменти на AHA, които не очаквах. Като физик работя върху тази идея, която се стреми да разбере съзнанието. Когато най-накрая разбрах, разбрах, че много неща в религиозната философия наистина са верни. Това са хората, които са видели истинската природа на нашата реалност и как тя работи. Това, което разбраха, трябваше да се превърне в терминология. Така че ние сме съзнанието, което прави решението. Опитваме се да се развиваме, което означава да станем по-любящи. "
Линда: - Ще завърша последната част сама. Нещо, което счупих някъде.
Том продължи, "Историческите историци са хора, които са разбрали естеството на нашата реалност и как тя работи. Това, което разбраха, трябваше да бъде преведено в терминология, която съвпадаше с тяхното време и хората по онова време. Трябва да общувате на език, който можете да разберете. " Дзин и ян е метафора за ентропната вселена
Попитах дали те мислят, че символът на ин и ян е метафора за вселената на ентропия, в който всичко е крем и тъмнината срещу светлината винаги изглежда да е в конфликт.
... Тъмнина и светлина винаги в конфликт? Да. А причината е естеството на свободната воля. Ние имаме добро срещу злото като наша тема, а за всяко нещо, филмите, литературата, доброто срещу злото е ключовото нещо. Правим го тук. Опитваме се да се развиваме в положителна посока, което е положителна любов. Имаме онези, които могат да направят противоположния избор, да имат свободна воля. Те могат да изберат да бъдат егоисти. Така че причината, поради която сте зли, е свободната воля, а не равновесието между злото и доброто.
Сега е между тези две борби, тъй като те отиват в обратната посока. Негативната част от дявола обича хаоса на онези, които се опитват да работят в обратната посока. Ние се опитваме да го предотвратим, защото това е естеството на еволюцията. Това е досадно и изтощаващо, защото нещата, които работят, се оказват неправилни, работата в крайна сметка ще се унищожи. Това е естествената рамка на нашата реалност. Затова се връщаме към концепцията за холографската вселена Майкъл Талбот, която телепатично предаде извънземните похитители в 1980.
Докато Майкъл Талбот получава информация за нашата вселена от извънземна интелигентност, блестящ физик Дейвид Бом освобождава пионерска книга в 1980, пълнотата и имплицитния ред (Почтеност и скрит ред), едно от най-важните неща, които някога съм чела в живота си. Бом обясни, че по подразбиране е все още налице скрита цел, която се съдържа във всички обекти и прояви на тази вселена, от субатомни частици до гигантски галактики. Цялата материя е замръзнала светлина
Бом също стига до извода, че: "Всичко е замръзнало светлина".
Концепцията на известния физик Дейвид Бом е същата като концепцията на Талбот като чуждестранно разузнаване.
Майкъл Talbot написа:
"Едно от най-изненадващите твърдения на Бом е, че материалната реалност на нашия ежедневен живот наистина е илюзия като холографски образ. Всъщност това е по-дълбок ред на съществуване, огромното и първостепенно ниво на реалността, което поражда всички обекти и външни обстоятелства на нашия физически свят. По същество по същия начин, по който част от холографския филм дава холограма. "
Нашето ниво на съществуване, например в тази стая точно сега, се сравнява с проявения ред, който е проява на скрит източник. С други думи, електрони и всички други частици не са по-реални и постоянни от формата, която фонтана има във фонтана. Виждаме формата, но илюзията за отпадане на капчици. За физиката Дейвид Бом, субатомните частици се поддържат от постоянен приток на скрит скрит ред на основен компютърен код, който е вграден във всичко. Числата и нулите са математическият език на нашата вселена, съхраняван в имплицитния ред. В отделни части от холографски филм филмът е имплицитен, защото картината е кодирана в интерферентни модели и скрита и включена в целия филм. Холограмата, проектирана във филма на робота в подходящ ред, е израз на вътрешния му образ.
Нашата вселена би предшествала друго, друго измерение, което ще ни провокира, Непрекъснатият обмен между тези две поръчки може да обясни как частици като електрони могат да се променят от един вид частица в друг.
Електронът се връща към имплицитния ред, докато фотонът се разлага и заема мястото на електрона. Това също така обяснява как един квантов фотон може да бъде както частица, така и вълна.
Но това е съзнанието на играча в космическата компютърна симулация, която взаимодейства с всички имплицитни възможности и определя какво се разгръща и какво остава скрито. Всички постоянни моменти, които се проявяват и поглъщат, накараха физиката Бома да определи нашата вселена по-скоро като "неподвижно движение" вместо холограма. Коя симулационна хипотеза може да бъде вярна?
Коя симулационна хипотеза може да бъде вярна? Холографската вселена? Информация и познания за Том Кембъл? Или нещо друго, което ни е немислимо?
Очевидно неразбираема гледна точка получи Павел - жертва на извънземно отвличане, която сътрудничи с Буд Хопкинс. Пол е собственик и управител на лабораторията за качество на водите в Ню Джърси. На неговия 32. Рожденият й ден беше с родителите, сестрата и съпруга й за вечеря в Ню Йорк. Около полунощ I-95 напусна града. Бащата на Павел управляваше колата, Павел беше на седалката на пътниците, другите седнали на гърба. Бащата на Павел изведнъж попита, когато построиха ресторанта на кулата и показаха кръг от червени светлини в небето. Павел каза, че не е ресторант на кулата, а нещо в небето.
Паркираха колата на магистрала близо до Ню Йорк и гледаха червената светлина. Пол внезапно почувства физическото усещане за разделяне на две части. Една секция мина през предното стъкло и излезе. Той искаше да види колата, а с издигането си погледнах надолу по колата. Видя баща си, тялото му на седалката на пътниците, знаеше, че другите седят на гърба. Тъй като неговото свободно тяло се изправи, Паул видя червената мигаща светлина и се насочи към него. Червената светлина беше около кораба с форма на понички. Пол се чувстваше привлечен от центъра на този поничка. После видя няколко в кръга на сивите същества с големи, черни, наклонени очи. Те всички погледнаха Павел, докато слизаше от червената светлина точно в средата на кръга. Той беше ужасен, започна да крещи и да удари краката си, за да промени посоката си. Той направи същото и с хипноза на дивана в апартамента на Буд Хопкинс.
Павел стоеше непосредствено в средата на сивите същества. И тогава имаше разкъсване в паметта му. Той лежеше на масата. Дясната ръка стърчат на тъмната страна сенки със сива кожа, с четири дълги пръсти кльощав Холдинг сребърен инструмент, който Павел оприличи на електрическа четка за зъби. Но светна с много красиво синьо небе, което се приближи до гърдите на Павел.
Павел е практикуващ будист и дотогава той вярва, че умът означава нещо повече от материя. Той се съсредоточи здраво върху ръцете и мускулите си и успя да сложи ръце върху сърцето си. За негово учудване ръцете му се отдръпнаха и образуваха кръг с пръсти в сърцето му. Точно така, чужденецът докосна кожата си със сребърен полюс със синя светлина. Пол почувства огромен шок, сякаш докосна електрическа ограда. Павел в стая с триизмерен образ на звездите
Тогава друга поза, която Павел си спомня. Това беше стая с голям триизмерен образ на звезди и галактики. Сивото същество го приближи до екрана и му показа десет вселени, подредени в пет двойки. Той посочи към една от вселените и телепатично Павел обяснява, че една от десетте вселените е наше и е в двойка с друга вселена, където всичко е обратното. В момента на биологична смърт в тази вселена нашите души навлизат в зоната на тунела, за да променят заряда от тази вселена и да влязат в следващата вселена.
Както Павел обяснява, отрицателно заредени електрони и положително заредени протони във Вселената трябва да е точно обратното промяната наблизо във вселената - положително заредени електрони и отрицателно заредените протони, така че душата може да влезе в противоположната пространство. Павел каза, че изображението на 3D се е променило от пет двойки вселени в противоположната вселена. Той беше в тази вселена и видя белия небето с черни точки на звезди и галактики. Планетите имаха блестящи нюанси на цвят, които Павел никога не беше виждал. Грей показа на Павел, че електроните в тази друга противоположна вселена са положително заредени и протоните са заредени отрицателно. Векторът на времето в тази противоположна вселена навлиза в миналото, където нищо не се влошава, нищо не остарява и нищо не може да бъде унищожено. Павел каза, че дори докосна триизмерния екран и се появиха отново десетте съвпадащи вселени. Сивото създание посочи нашата вселена и обясни телепатично.
Павел цитира:
"Когато си съдове на тялото в текущата си вселена ще умрат, те преминават през тъмен тунел, да се променят таксата преди да влезе в celobílého яркост пространство сдвоен с напълно противоположна. Вашата Вселена, където времето отива в бъдещето, се управлява от ентропията, където всичко губи енергия и умира. Втората сдвоена вселена се контролира от не-ентропията, времето се премества в миналото и всичко се развива в младостта и новостта и нищо не умира ".
Сивото създание направи дългите сиви пръсти да премести екрана 3D от нашата вселена в противоположната вселена, съчетана с нашата. Павел ми каза, че ходът доведе до лъжа осмица ∞, която обедини двете ни вселени заедно, вероятно ще разпознаете безкрайния символ. Павел също видя сцените, които се появиха в съзнанието му на възрастната човешка душа в тази вселена. С влизането в този тунел е сякаш зарядът се променя на конвейерната лента. Сивото същество в тази картинка изпрати в съзнанието си как душата влезе в контейнера за тяло в космоса. И тогава тялото става все по-млада и по-млада и по-млада. И тогава той се връща обратно през тунела и променя заряда, преди тази душа от съседната вселена да се роди отново в тази вселена.
При следващото редактиране Пол съзнателно се събуди в леглото в Ню Джърси. Не беше нощ, беше ярък слънчев ден. Обади се на родителите си, но никой не отговори. Той намери мръсотия и листа на краката си и на пода. Объркан, той се изправи и побърза към входната врата. На тротоара пред къщата изтича с радост. Пред семейството му се криеше от упражнението, за което почти не можеше да се движи. Докато вървеше по тротоара без гръдна болка, не можеше да повярва. Със сълзи в очите му извънземните поставиха сърцето му. Павел все още работи в лабораторията и се опитва да направи какви странни разузнавателни записи от топките на светлината в мозъка му, модели и планове за технология, които могат да неутрализират гравитацията. Живеем в симулирана компютърна вселена
Той наскоро чу, че работя върху тази презентация за това, че живея в компютърно симулирана вселена.
22. Март на тази година (2017) Павел ми написа:
"Спомням си третия рожден ден, когато отворих подарък и несъзнателно нарязах хартията на лицето си. Майка ми ми каза да отида в банята и да пусна студена вода върху раната. При болезненото дезинфекционно лечение имах виждане за себе си, преди да вляза в това тяло. Започнах да свивам бузата и гърдите си, докато гледах в огледалото и си мислех какво е, бях от твърда материя и сега изпитвам болка. Ударих се в дневната и казах на майка ми "
"Защо ме постави в това тяло, сега чувствам болка."
Mмайка на майка ми се засмя и каза:
- Пол, ако искаш да живееш, имаш тяло.
Бях ядосан и не казах, че греши. Нямате нужда от тяло, което да живеете. Има нещо нередно на тази планета, в която живеем.
Спомням си Базел, където моят колега, учен, използва термина "експериментален самолет, наречен Земя". Нещо експериментира с нашата форма на живот в наша полза без никакъв интерес към нас. Тази Еденска градина е тяхното създаване и експериментът може да се променя, когато пожелае. Вижте всички раси, които са били изгонени или изчезнали. Вероятно са открили нередности в експериментите и симулациите си в Eden Gardens и са решили да започнат нови, като са унищожили някои от съществуващите. Колко време ще отнеме на експериментаторите да ни направят същото? Бихме могли също да се унищожим. Ние, хората, сме програмируеми.
Лабиринтът в Корнуол, Великобритания
Откакто започнах да присъствам на Англия и да се занимавам с кръгове от житни растения (1992), за мен лабиринт, издълбан в гранит и варовик, означава много, Това представлява циклично обновяване на живота, цикъл на смъртта и прераждането, пътя на душата към и от миналото, сегашните и бъдещите форми. Лабиринтите на време, най-малко 4000 BC са били открити в Англия, Ирландия, в Адриатическо море, в области, принадлежащи на хопи, Индия, Гърция и Крит. Спираловият лабиринт представлява цикличност и жизнен цикъл. И в моето собствено съществуване за мен някои от най-драматичните преживявания в живота ми са се научили, че зад всичко, което виждаме на повърхността на майката на света, е жива светлина. Това е вярно за мен. Изглежда, че физиката започва да открива, че тази Вселена е симулирана. Нашата работа е да се опитаме да разберем кой и защо го е направил. Том Кембъл е прав. Има ли треньор за намаляване на ентропията за душата ни?
Много от вас навярно са се срещали с твърденията от типа:„Материята не се различава от пустотата. Пустотата не се различава от материята. Материята – това е пустотата. Пустотата – това е материята…. Затова в пустотата няма материя…”. Това е цитат от „Сутрите на Сърцето” и авторът е Гаутама Буда. А ето думите на Буда за илюзорността на обкръжаващия ни свят: „Навсякъде присъстващите феномени –всички са илюзорни и пусти”. Това се отнася и за времето, и за пространството. Наличието на пространството и времето, атомите и елементарните частици, пък и на самото наше „аз”, съгласно махаянския буддизъм, е илюзия.
Не по-малко шокиращи могат да ни се сторят и описанята на много чисто „технологични” понятия, използвани в будизма, като нанапример: „Не-мисълта – това е, когато мисъл има и няма. Това е умение да се не-мисли, потапяйки се в размисъл”.
Много подобни изказвания изглеждат бълнувания, но няма никакви съмнения, че Буда е знаел, за какво е говорил. Ние ще се опитаме да изследваме тези и други изказвания, пък и въобще мистическата картина на света, от позицията на последните достижения на квантовата физика. Също ще засегнем много интересните теми за живота, смъртта, времето, реалността, съзнанието, паранормалните и тайнствените явления. А също ще засегнем връзката между физиката и езотеричните практики и ще се постараем да дадем не само физическа обосновка на някои от тях, но и достатъчно ясни препоръки по тяхното използване. Само не мислете, че от мен ще чуете истината.
Както винаги, аз ще закачам фиде върху ушите си, а вие не забравяйте да го изтръсквате! Напълно е възможно, нашата беседа да се окаже полезна даже за онези, на които им се струва, ще се повторя, че са разбрали всичко отпреди. Сега, от примерите на конкретните експерименти, ние ще се запознаем с базовите понятия на квантовата физика и ще ги направим понятни и „работещи”. А след това ще преминем към онова,което обикновено се отнася към мистиката, макар мистиката да започва точно сега.
Съгласно класическата физика, изследваният обект може да се намира в някое от едно от множествата възможни състояния. Той не може да се намира обаче в няколко състояния едновременно, т.е. не може да се придаде никакъв смисъл на сума от възможни състояния. Ако сега се намирам в стаята, следователно, не съм в коридора. Състоянието, когато едновременно се намирам и в стаята, и в коридора, е лишено от смисъл. Нали не мога в едно и също време да се намирам и тук, и там! И не мога едновременно да изляза оттук през вратата и да изкоча през прозореца. Аз или излизам през вратата, или изскачам през прозореца. Както се вижда, такъв подход напълно се съгласува с житейския здрав разум.
Обаче в квантовата физика такава ситуация се явява само една от възможните. Състоянието на системата, когато е възможен или единият вариант, или другият, в квантовата механика се наричат смесени или смес. Това състояние, което не може да се опише с помощта на вълновата функция заради неизвестността на компонентите, е обусловено от нейното взаимодействие с обкръжението. Иначе казано, това е този случай, когато нашата система се явява част от друга система и между тях съществува взаимодействие. Подобни състояния се описват от така наречената матрица на плътността. В този случай може да се говори само за вероятност от различни изходи на експерименталните измервания.
Сега е добре известно, че в природата съществува и съвсем друга ситуация, когато обектът се намира в няколко състояния едновременно, т.е. съществува наслагване на две или по-голям брой състояния едно върху друго. И не просто наслагване, а наслагване, без каквото и да е било взаимно влияние. Например, експериментално е доказано, че една частица може едновременно да преминава през два процепа в непрозрачен екран. Частицата, преминаваща през първата цепнатина – това е едното състояние. Същата частица, преминаваща през втората цепнатина – това е другото състояние.
И еспериментът показва, че се наблюдава сумата на тези състояния! Т. е. частицата едновременно преминава през двете цепнатини! В такъв случай се говори за суперпозиция на състоянията.Става дума за квантова суперпозиция (кохерентна суперпозиция), т.е. за суперпозиция на състоянията, които не могат да бъдат реализирани едновременно от класическата гледна точка. Т.е.това е суперпозиция на алтернативните (взаимоизключващи се от класическата гледна точка) състояния, която не може да бъде реализирана в класическата физика. Нататък под думата „суперпозиция” се разбира именно квантовата суперпозиция. Суперпозиционните състояния се описват с помощта на така наречената вълнова функция, която наричат също и вектор на състоянията. Съгласно аксиоматиката на квантовата механика, с вектора на състоянията се осъществява пълно описание на затворените (т.е. не взаимодействащи с обкръжението) системи.
Наличието на тези два типа състояния – смес и суперпозиция – се явява възлово за разбиранията на квантовата картина на света. Друга важна за нас тема ще бъдат условията на прехода на състоянията на суперпозицията в смес и обратното.
Прозорец в квантовия свят
И така, eкспериментите над микросвета еднозначно говорят за възможност на суперпозиция, когато обектът се характеризира със съвкупност от състояния, всяко от които, на пръв поглед, изключва другото. И говорят също за възможност за нелокална връзка между обектите. Да си зададем въпроса: какво е нужно за наблюдение на състоянието на суперпозицията? Може ли да се наблюдава състояние на су ерпозиция не само в микросвета, но и в макросвета, в нашия всекидневен живот? Можем ли реално да усещаме своята заплетеност и свързаност с останалия свят и да се възползваме от това? Можем ли проявяваме и правим реалност онези компоненти от заобикалящия ни свят, които са ни желателни? Можем ли да кажем „Нека да бъде!” (светлина, тъмнина, земя, вода…)? Или ние живеем в „обективния” свят и нашата съдба е да се стараем разумно да се вписваме в едни или други причинно-следствени вериги? Тоест, в основата на Битието стои твърдият ход на историята или нашата, с вас, Свобода и Воля?
Не е възможно да дадем веднага прост и изчерпателен отговор на тези въпроси, затова ще ги разглеждаме постепенно. Отговорът на първия въпрос е достатъчно ясен: за наблюдението на суперпозицията ние не трябва да фиксираме състоянието на обекта, който наблюдаваме. Но какво значи да фиксираме? Кой осъществява фиксацията на състоянията? Прибор от типа на нашия мимолетен детектор? Или наблюдател? Или е необходимо наличието на прибор и на наблюдател? Отговорът на този въпрос се дава от теорията на декохерентността. Декохеретността – това е процес на загуба на кохеретност на квантовите суперпозиции в резултат на взаимодействието на системата с обкръжаващата среда. Това е този универсален механизъм, който превежда суперпозиционото квантово състояние в смесено, т.е. проявено, наблюдаемо и класическо. Преди да продължим тази тема, искам да разкажа по-подробно за отворените и затворените системи.
Във всекидневният живот ние си имаме работа с отворени системи, когато имаме някакъв обект,който наблюдаваме (например-пясък, ние самите, пък и цялата останала вселена около камъка). Очевидно е, че обкръжението може да взаимодействува с нашия обект и така да влияе на състоянието му. Освен това, в обкръжението може, така или иначе, да се записва информация за състоянието на обекта. И нашият обект, разбира се, също записва в някаква форма информация за състоянието на обкръжението си. Пример за затворена (цялостна) система е Вселената. В нея го има всичко, което го има и всичко, което може да бъде. Извън нея, по определение, няма нищо, което би могло да й нищо, което би могло да записва информация за състоянието й. Нали ако нещо подобно има, това по определение се явява част от Вселената и влиза в нея. Под запис сега ние имаме предвид всякакво изменение на състоянията на външната подсистема под влияние на взаимодействията с отделената.Подобни затворени системи могат да се създадат и в лабораторни условия, за което трябва да се изключи влиянието на обкръжението върху нашата система и също да се следи състоянието на системата да не оказва влияние на състоянието на обкръжението.
Ето така, теорията за декохерентността утвърждава, че състоянието суперпозиция, в която и да е система, е възможна само в случай, ако в обкръжението не се за разделяне в компоненти на суперпозицията. Тези думи имат точна математическа формулировка в теорията: необходимо е интегралът на препокриването на векторите на различните състояния на обкръжението, съответстващи на различните компоненти на суперпозицията на нашата система, да е много по-малък от единица. С други думи, важно е състоянието на нашата система не твърде много да се заплита със стоянието на обкръжението. Иначе, за осъществяване на състояние на суперпозиция в някаква система е необходимо системата да не взаимодейства с обкръжението със сила, достатъчна за запис в обкръжението на информация, позволяваща да се разд лят компонентите на вектора на състоянието на тази система. По такъв начин суперпозиционните състояния могат да съществуват само в затворени системи, когато няма взаимодействия, довеждащи суперпозицията в смес. В крайна сметка, суперпозицията в откритите системи е невъзможно да се наблюдава, ако се ограничим само от самата система, без да засягаме обкръжението.
Какво става в откритите системи? Много просто. В тях суперпозиционните състояния преминават в смесени, заради записите се в хода на взаимодействията. Възможни са и обратни преходи, от смесени (класически) състояния към чисто квантови. Указаните процеси в днешно време извънредно интензивно се изучават във физичните експерименти, целящи създаване на квантовия компютър.
Случаят, когато наред с квантовите корелации присъстват и класически корелации, е характерен за всички обкръжаващи ни тела и се нарича смесено заплетено със състояния възникват от взаимодействието на обектите един с друг, което довежда до частична загуба на кохеретност. Тези състояния може да се характеризират със съотношенията на класическите и квантовите корелации, или, просто казано – с изразеността на класичеките и квантовите свойства.
Да разгледаме сега система, състояща се от две подсистеми: аз и обкръжаващата ме Вселена. Тоест,аз сякаш допълвам Вселената до цялостта й и заедно образуваме затворена система, която се намира в суперпозиционно състояние. В същото време като отделност и аз, и обкръжаващата Вселена се намираме в смесено заплетено състояние по силата на наличието на взаимодействие между нас.
Въпрос: какво е необходимо, за да усещаме реално своята квантова заплетеност със Света? Възможно ли е това и ако да, то до какви предели? Какво е необходимо, за да имаме възможност осъзнато да съберем света около себе си, тоест осъзнато да проявим всяка компонента на суперпозицията от безкрайният им брой във вектора на състоянието на Вселената?
Някои от вас са уверени и вече се досещат, какъв ще бъде отговорът. Той следва от теорията за декохеретността и e формално прост: за да бъде квантов наблюдател, „Аз взаимодейства с обкръжението! Това значи, че „Аз” – тоест онази част от съзнанието, която смятам за „своя” – трябва да не променя своето състояние даже в този случай, ако тялото и психиката взаимодействуват с обкръжението и тяхното състояние се променя. Моето внимание трябва да бъде там, където „нищо не става”, аз трябва да се усещам като неизменният център на битието, който не е засегнат от нищо, от никакви външни събития. Само в този случай аз ще се намирам в състояние на максимална квантова заплетеност с обкръжението, защото ще сведа до минимум своето взаимодействие с обкръжението до това равнище на съзнанието, на което се намирам. Тогава,потенциално аз мога да видя цялата реалност, да проявя всеки един аспект , защото не съм отъждествен със структурите, механически осъществяващи декохеретност на обкръжението и създаването на класическа реалност наоколо и мога да управлявам тяхната работа. Ще подчертая, че тук ние имаме в предвид под „Аз” не тялото и не психиката, а много по-дълбоки структури.
Малко по-късно ще изясним, кога и как суперпозиционните и заплетените състояния се проявяват в живота на „всекидневния” човек, а сега ще се постараем да изясним, какво е това „неизменен на битието” и „много по-дълбоките структури” в нашето съзнание и как можем да ги открием в себе си. Веднага ще кажа, че става дума за равнище на съзнанието пределно далеч от всекидневното, привично отъждествяващо „Аз”-а с тялото и психиката. За да ни е по-лесно да вникнем в този въпрос, първо ще кажем няколко думи за равнището на съзнанието въобще и пластовете възприятие на реалността. Равнища на съзнанието Пред вас, на първата редица, е Наташа. Вие вече отдавна я познавате. Какво виждате в нея? Нека всички желаещи се изкажат и нека всеки следващ да добавя нещо, което е изпуснал предишния. И така, какво виждате, гледайки Наташа? - Симпатична блондинка, добре облечена, сексуална, омъжена. - Среден ръст, зелени очи.. Навярно малко спи, нали има малки деца. - Водеща от Симорон (интернет сайт – бел. прев.), много е разбрана. Понякога Михаил едни такива ги говори нищо не се разбира, а тя ясно и просто ще разкаже, какво и как да се направи. -Знае много езици доброто образование се чуства - А аз виждам около нея равномерно светене в златисти, понякога пурпурни, отенъци. - На мен просто ми е приятно да съм до нея - А аз чуствувам душата й, която се оказа тук, пред нас, в този живот...И нищо не искам от нея просто я разбирам.
И така, виждаме, че в един и същ „обект” може да се видят различни страни.Пластовете на възприятието (синоним на картините на света, т. е. на онова, как вие възприемате като света) може да са много, безкрайно много. Те може да се ситематизират – със задействането на чакрите или игровите участъци, или на контурите на съзнанито на Тимъти Лири… Подобна систематизация сега не е много важна, но все пак ще отделим няколко възлови „канала” от възприятията на реалността, основно следвайки класификацията на Рам Дас, от книгата „Зърно в мелницата”. При нас всичко на всичко ще бъдат само седем:
1. Физически (имат значение всички параметри – ръст, пол, облекло и т.н.);
2. Психологически (тук са важни отношенията, емоциите и психологическите характеристики);
3. Ментален (тук важно е достатъчност на ума, образованието и т.н.);
4. Финноматериалният енергетически план (с който имат работа екстрасенсите, иглотерапевти т.н.);
5. Планът на душата – не знам, как да го нарека по-точно. Тук нищо не ви трябва от друг човек. Той е избрал своето, живота си и приключения си; вие сте избрали своят. Вие го чувствувате, способен сте, да споделите състоянието му, но съществувате отделно от него.
За много хора са достъпни само първите три канала, за тях това е единствено съществуващата реалност, те даже не се досещат за наличието на другите й пластове, за другото световъзприемане.
Всеки канал на възприятието – това не е друго, освен способ за интерпретация на света, определяем, в крайна сметка, от нашите привързаности и от значимите за нас обекти. Белези, както ние ги наричаме. Разбира се, всеки пласт на възприятието определя и съвкупността от събития, които могат да стават в събрания по такъв начин свят.
Оказва се, че освен петте назовани, съществуват още два канала, наличието на които слабо се осъзнава от някого: каналът на всеобщото единство и каналът където изчезва разделянето на битие и небитие, където, както е казал Гаутама Буда, „пустотата е форма, а формата е пустота”.
Всички канали са абсолютно равноправни, сред тях няма по-важни или по за предпочитане, или по-маловажни. Нашата свръхзадача е едновременното присъствие във всички, това става достъпно при усвояването на последния от каналите, където небитието и битието стават синоними. Само в този случай ние можем да осъзнаем, какво и как „детектираме”, защото тук не сме обусловени от нищо и можем да се намираме във всяка позиция. А днешната наша реална задача е да видим другите канали и леко да преминем от канал в канал.
Само да се фиксираме върху един от каналите и цялото многообразие на света изчезва, ние съществуваме само в някаква плоскост, събитията в която придобиват неимоверно значение. Трябва ли да казваме, че пълноценният живот в радост и без страх става в този случай практически невъзможен, нали сме се стеснили до възприятието на някое от едно от редицата събития и не виждаме взаимодействието му с другите. Оттук – неизвестност, съмнения и страх. Повече от това, за нас започва да действува законът за запазване на количествата неприятности; каквото и да правехме, намирайки се на едно и също равнище, тяхното количество няма да стане по-малко.
Обратното, ако сме способни да видим събитията от различните пластове на възприятието, да ги видим обемно; всички наши опасения, неприятности и проблеми ще изчезнат от само себе си.По-точно, ние започваме прекрасно да разбираме тяхната илюзорност; нали те могат да съществуват само тогава, когато не сме способни да ги погледнем отвън, от друга позиция, от други пластове на реалността, от които изглеждат съвсем другояче – понякога даже като благо. А заедно с това, в това състояние ще започнем да действуваме много по-успешно, нали сега виждаме не само различните събитийни редове, но и тяхното взаимодействие.А се фиксираме в стеснено състояние само затова, защото някакви събития, обекти на един от каналите изведнъж стават за нас по-значими, отколкото други. Ние самите ги отделяме, привързваме се към тях и се фиксираме върху съответстващия канал на възприятието. И далеч не винаги осъзнаваме нашата свързаност. Колкото по-силно сме привързани към това единственото, толкова по-малко достъпни стават другите пластове на реалността. Привързаностите, всъщност, са точно онзи детектор, който проявява една или друга компонента на реалността, просто по силата на това, че те ни обезпечават енергийно взаимодействие с нея.
Силата на привързаностите е подобна на дълга връв – козата стои до дървото. Няма привързаности, козата е свободна, гуляе където иска и може да види всичко, което е наоколо Ако тези кози бъдат изслушани, едва ли техните мнения ще съвпаднат за онова, което го има в света и какво може да се случва в него.
А сега ще кажа няколко думи за загадъчните шести и седми канали. Ще започнем с шестия – каналът на всеобщото единство, връзката на всичко с всичко.
Навярно всеки от вас помни моментите на любов, на абсолютно уединение, което поне веднъж ви се е случвало в живота. Това е шестият канал, с нищо не можеш да го сбъркаш. Ако при известните ни от светския живот канали на първия план излизаха материални обекти, или емоции, или още нещо и те „хващаха” нашето внимание, то при шестия това го няма. Вече на първи план е излязло твоето осъзнаване (синонимът му е пустота, или ясност, или видение), а всичко останало служи за фон. Например, сега болшинството от вас ме слуша, аз се явявам „фигура”, а всичко останало за вас е фон. Ако четете книга, тя е на първи план, а останалото е фон. Повиква ви някой – това излиза на първи план, а книгата отива във фона. Тоест съществува обект в първия план (фигура) и фон към него. Там няма значими обекти – там всичко е еднакво значимо. Ти виждаш всичко както винаги, но сега всичко е едно, ти си аз и аз съм ти и ако в предишните канали си отделен от другите и действуваш заради интересите си, то тук това го няма. Ти си едно със света. Всичко се възприема някак отвътре, от пълна тишина… Мислите отнякъде изникват от пустотата и си отиват от пустотата. А ти си тази пустота и няма нищо освен нея. Ти вече не си някаква форма, не си тяло и не си ум, ти си Съзнание, със синоним Яснота, със синоним Пустота, със синоним Любов.
Сега характеризирах този канал от различни страни, той просто не може да се характеризира само с една страна, има много страни и са възможни десетки проекции на това състояние на възприятието с плоскоста на езика.В него съществува качествено различие от предхождащите го канали: ако по-рано си действувал в по-голяма или по-малка степен разделно от другите, заради личните си интереси, то това сега го няма. За седмия канал на възприятието е практически невъзможно да се каже нещо конкретно, по-добре е да разкажем за пътя към него. Разбира се, за един от възможните. Практически всеки човек, след някаква тренировка (понякога, наистина, доста продължителна), може непосредствено да осъзнае положението знае вътрешностите си, как са разположени ставите, кои мускули са напрегнати или разхлабени, вдишва ли или е издишал. По-сложно е да се види работата на ума, да се види възникването и изчезването на мислите, да се научиш да попадаш в промеждутака между тях в състоянието на не-ум.По-сложно е, защото сме обхванати от мислите, от тяхната значимост и се отъждествяваме с тях. Ключовото понятие в този път е Свидетел. Свидетел е този, който наблюдава ставащото с теб, включвайки твоите мисли и усещания, при което наблюдава абсолютно незаинтересовано. Всичко, абсолютно всичко наоколо, даже мислите и емоциите, се явяват външни по отношение на него. Субективно това обичайно се преживява като вътрешно пространство, подобно на Absolute Space при Нютон, в което произтичат всички събития, а самото то е вечно и неизменно и нищо не е способно да му повлияе. В позицията на Свидетел ти излизаш зад пределите на всички чувства, емоции, мисли и усещания, които предоставя тялото. На първи план е излязло осъзнаването, няма по-значими обекти или по-малко значими, всичко наоколо е еднакво значимо и теб те запълва любовта към всичко, което виждаш наоколо. Възниква Единството, връзката на всичко с всичко. Ти виждаш всичко околно, но някак отвътре, от глъбините на неподвижните води и виждаш абсолютното съвършенство наоколо. Струва си поне веднъж да се почувствува това състояние, кагато става ясно, че ти си много повече от своите емоции, мисли и представи, те – не са ти, те са твое пораждане, но това не си ти, нали можеш да ги наблюдаваш като външен по отношение на теб обект. Усвояването на позицията на Свидетеля, способващо за откриването на шестия канал, това още не е предел, защото остават позициите „наблюдател-наблюдаемо” и „би застане и над тази опозиция, мистиците понякога обозначават това състояние като „Свидетел на Свидетеля”. И това открива пътя към седмия канал, където небитието се слива с битието и където „формата е пустота, а пустотата е форма”. „Свидетелят на Свидетеля” е и Квантовият наблюдател, онова самото истинско „Аз”, с което започнахме този разговор. Тук, по свидетелствата на много мистици, става някакъв взрив, квантов скок, когато идва абсолютно ясното разбиране, че съществува едно, а не две, че Свидетел ставащото наоколо, но и го създава. Ти изведнъж отчетливо виждаш, че всички наши емоции, мисли и действия произлизат и се връщат към него, че това е и нашият истински център, абсолютно неподвластен на каквито и да е било външни въздействия. Осъзнавайки това, ти отново придобиваш възможността да действаш и живееш ОТ ЦЯЛОТО, извън предишното шизофренично разделяне на части. И ти става съвършено ясно, че няма никакви външни сили, че този самият Свидетел е и твоето истинско „аз”. И това истинско „аз” обхваща не само теб…, то обхваща всичко наоколо. И в същото време него го няма. Обективно го няма. И тебе те няма. И няма никого, освен теб. Това е коан, коан за търсачи, желаещи да узнаят, кои в действителност са те, болшинството хора нямат никаква „обективна” необходимост да го решат.А който го реши, ще види, че този неизменен център на битието, който започнахме присъства във всеки от нас и представлява не нещо друго, а цялостната Вселена! Физическите основания за този извод са прости. Това е квантозатворената система наречена Вселена. Още веднъж ще се докоснем до тях, когато ще говорим за Източника на Реалността.
Засега ще отметнем, че от позицията на физиката каналите на възприятието се различават на първо място по силата си на взаимодействие с обкръжението на онзи участък от спектъра на съзнанието, върху който се намираме, с който сме отъждествени, т. е. считаме за „свой” и неговото направление. Точно така, както тялото ти се състои от онова, което ядеш, твоята душа се състои от онова, върху което е насочено вниманието ти. Така, при направление на вниманието върху предметния свят идва интензивното взаимодействие с него и в съзнанието се отразява голямо количество информация за обкръжението. По силата на ставащото при тази декохеретност равнището на квантовата заплетеност с обкръжението е ниско и светът в този случай пред нас застава във вид на изолирани, класически обекти с установени причинно-следствени връзки. В този случай ти преимуществено възприемаш себе си като тяло. Психологическото и менталното равнище на възприятието малко се различават по енергията си на взаимодействие (т. е. привързаностите) от физическия план, но тук вече много по-често се осъзнава възможността за изменение на свойствата на обекта в хода на контакта с него. Както ще видим по-късно, свързано е с това, че наблюдателите, способни да записват информация за финните психични състояния са много по-малко, отколкото наблюдателите, „виждащи” предметния свят. Затова степента на „обективност” на света тук е друга и от спецификата на нашето взаимодействие ние го виждаме, както то вижда нас. Тук ти повече възприемаш себе си като притежател на психика.
Пренасяйки вниманието върху процесите, ставащи в по-финните структури, върху тишината в нас или върху едни или други образи, ние намаляваме интензивността на взаимодействието с обкръжението и записването на информация за него. Съответно и в обкръжението се записва по-малко информация за онова равнище на съзнанието, на което се намираме и ние преминаваме в състояние, характеризирано с голяма степен на квантова заплетеност и нелокалност. В това състояние можем да получим съвсем друга информация за света – например, да се виждат полевите и енергетичните структури, реално да усещаме неразделеността си със света да получаваме подсказки във вид на изплуващи ясновидски образи, да творим всевъзможни „чудеса”, възможни в това състояние по силата на контакта с нелокалните обекти, и т. н. Тук ние частично губим в конкретността на получаваната информация, но печелим в обема и обхвата на онзи кръг явления, които са достъпни на възприятието ни. А другото предимство се състои в това, че стават възможни управляваните преходи между различните пластове възприятие на реалността. Тук ти възприемаш себе си като някаква енергетична структура, разпростираща се зад пределите на тялото и човешките качества.Много интересно е възприятието на света в това състояние. В него, например, може да бъде напълно понятен езика на птиците, кучетата и мравките, но за съставянето на „речника” ти трябва да излезеш от състоянието на нелокален наблюдател, да зафиксираш ставащото (т. е. да преведеш суперпозицията в смес), при това умът осъзнава само смисъла на последното събитие (например, викът на птицата). В крайна сметка, при мен е така. Също, при установяване в по-дълбоки пластове спонтанно проявление навън на всякакви мисли, чувства и емоции без прихващане и свързване с тях. Центърът на възприятието в този случай се намира на равнище, където няма разделяне на мен и не-мен, на мисли и чувства, психика и тяло, и т.н. Съответствено, няма го и шизофреничния въпрос за избора. Ти започваш да действуваш не от обусловеността на менталните и другите стериотипи, а от финната самонастройка с обкръжението, при необходимост използвайки ума като инструмент. Може да се каже и така: ако в предишния случай сме били отъдждествени с роля, с маска, то тук се намираме в позицията на актьор, способен да играе различни роли, да поставя всякакви маски и да прави това тогава, когато трябва. Само че сега ние поставяме различните маски не от желание да се сдобием с една или друга цел, а от любов да живеем, реализирайки различни себе-си-та, да изгреем. В пределния случай, при установяване вниманието върху пустотата и „нищото”, ние преминаваме в състояние на максимална заплетеност с Вселената и единство с нея. Реално това се усеща като съпреживяване с всичко, което става наоколо – примерно в смисъла, в който обикновения човек е способен да усети биенето на сърцето си. Ти и Живота – това е едно, ти си Живота, между вас няма никакви бариери. Това съвсем не значи, че ние сега „знаем всичко” – ние просто сме готови за въприемането на всичко, както обикновения човек е готов да погледне ръцете си или да чуе диханието си. В това състояние ние сме в състояние да проявим всякакви аспекти на реалността, в това число и тези, които нямат предметно въплъщение. По такъв начин, всеки видим слой от реалността не е нищо друго, освен способ за описване от наблюдателя на резултатите от взаимодействие с обкръжението на едно или друго равнище на интензивност и едно или друго направление. Нашият свят е нелокален, но ние няма да знаем това, ако останем локални наблюдатели.
Холографските постановки са използвани на Земята за манипулиране и контрол на съзнанието и за превръщане на информацията в дезинформация - такава, която носи ограничено количество знания. Според нас тези, които използват холографски постановки, не винаги се стремят да донесат светлина, информация или извисяване на хората. Те имат задни мисли, макар че ги представят за светлина. Холографските постановки изглеждат точно като триизмерната действителност. Те са създадени събития, произведени и внесени във вашата действителност, така че да изглеждат като част от едно продължително действие. Те се използват, за да влияят на съзнанието на наблюдаващите и са много трудни за разпознаване. Тъй като вие сте общество с контролирана честота, способността на хората да създават технологии е ограничена. В едно общество с по-слаб контрол, което може да стигне по-далеч или има повече възможности за пътуване в космоса и по-голям обмен между системите, техническият прогрес е направо смайващ и извисяващ. Много придобивки и влияния извън тази планета са били премълчавани. Разбира се, планетата е получавала известно количество информация по най-различни начини и създадената в резултат на това техника е променяла значително начина на живот. Една от промените в начина на живот, настъпила през този век, е появата на киното. Филмовата индустрия донесе на тази планета един съвсем нов начин за въздействие върху мисленето. Както на Земята има филмова индустрия, в космоса има такива, които имат холографска индустрия. Те правят холографски постановки - драми, които изглеждат съвсем като истински - и ги внасят чрез коридори във вашата действителност. Тъй като тези космически същества съществуват от стотици хиляди години, а честотите на човечеството са контролирани, не им е никак трудно да замажат очите на човешките същества. Холографските изживявания, особено наблюденията на небето, са замислени така, че да влияят на голяма група от хора едновременно. Много, макар че не всички от наблюдаваните НЛО, са били холографски постановки. Имало е холографски постановки на един индивид, направени по най-различни начини и предавани едновременно в много различни култури. Ето защо много от религиозните системи на Земята са подобни в различни краища на света, между които не е имало физически контакт. Холографските постановки изглеждат точно като триизмерната действителност. Те са създадени събития, произведени и внесени във вашата действителност, така че да изглеждат като част от едно продължително действие. Те се използват, за да влияят на съзнанието на наблюдаващите и са много трудни за разпознаване. Ще натрупате много опит в следващите няколко години, когато в Близкия изток и други райони на тази планета много извънземна дейност ще се разпространи с пълна сила и ще бъде отразена в пресата. Някои от големите събития ще бъдат много истински, но някои от тях ще бъдат постановки, замислени така, че да тласнат съзнанието на хората към единен световен ред, за да бъдете контролирани. Холографските постановки имат енергийни полета и могат да бъдат измерени радиестезично. Радиестезичните пръчки се движат по различен начин в тях, защото енергийните полета са нееднородни и вибрират с невероятна скорост. Можете да влезете в тях и да участвате в тях. Хората могат да бъдат част от тях и да се кълнат, че те са действителни. Но това са дирижирани събития, създадени, за да влияят върху съзнанието на хората. Холографските постановки не се създават за информация, те се правят за контрол. Те са просто една страна от съществуващата технология. Действителностите могат да бъдат произведени и внесени точно като филми. Филмите, телевизията и така нататък са вашият начин да създавате действителности. Има други, много развити същества, които умело създават толкова "истински" действителности, че не можете да усетите разликата. Те са като лъчи. Точно както се прожектират светлинните лъчи в мрака, холографските постановки се прожектират през коридори. Необходима е огромна енергия, защото процесът включва сливане на измеренията. Тази технология не съществува в третото измерение, съществува в други измерения, и се налага измеримо сливане. Каква е разликата между измеренията? Защо едно измерение е важно за друго? Защото всяко измерение има много различен ритъм на вибриране или начин на движение на молекулите. За тези холографски постановки трябват места, където измеренията вече са се слели, защото те трябва да минат през другите измерения, за да влязат тук. Човешките същества трябва да се научат да четат енергиите. Те трябва да се научат да използват нещо повече от обичайните сетива - очите, ушите, носа, устата и така нататък. Вече ви казахме, че очите, ушите, носът, устата и допира ви заблуждават за действителността. Те затварят действителността. Вие си мислите, че възприемате действителността чрез тези сетива, а всъщност те ограничават вашето възприемане на действителността. Учат ви от малки да разчитате на своите очи, уши, нос, уста и допир за окачествяването на изживяванията. Сега ще трябва да разчитате на други форми на сетивност за определянето на изживяванията. Една от формите, които сте отхвърлили е усещането. Усещането - вашият знаещ, интуитивен, психичен Аз - е било запушено от честотния контрол на тази планета и затова не сте могли да го откриете. Ако бяхте открили своите собствени знания и своя собствен начин за интуитивно досещане, можеше да не попаднете под контрол.
Откъде знаете кое се контролира и кое не? Част от вашият опит тук е да научите това - да влезете за малко в горещата вода и да знаете кога да изскочите от нея. Дълбоко във вас има една увереност, която можете да откриете и да започнете да действате с нея. Това е увереност, която почита живота и почита най-вече вас самите като живота, който е във ваши ръце. Вие сте в свои ръце и ви е дадено да почитате своята светлина, своето тяло и своите изживявания с всички сили. Ще познавате холографските постановки чрез чувствата. Ще чувствате, че нещо не е както трябва в тях - нещо ще ви се струва намирисващо или странно. Когато във вашата действителност внасят холографски постановки, нещо не е наред. Като членове на Семейството на светлината вашите настройки и влакна няма да се чувстват добре, ако присъствате на холографска постановка, защото те се използват, за да ви контролират, а не да ви носят извисяване. Използват се за предизвикване на чувствата ви по определен начин, така че други да могат да се хранят от тях; използват се, за да ви доведат до едно определено ново ниво на функциониране. Тези технологии ще бъдат прилагани по-често в следващото десетилетие. Затова казваме, че на човечеството му предстои драстично пробуждане що се отнася до истинската действителност. Границите на действителността са доста дълбоки. Казахме за коридора в Близкия изток, че е измерна врата или вход към планетата за определени енергии, които търсят цивилизация. Не забравяйте, че когато напуснете една планетарна сфера и навлезете в космоса, щом преминете през определени пояси на съзнанието трябва да намерите съответния коридор, за да се върнете на планетата в точния период от време или времеви отрязък, който търсите. Така се заключват системите и това не позволява те да бъдат окупирани и превзети. Има коридори на Южноамериканския континент, Северноамериканския континент, в Азия, Китай и по цялото земно кълбо. Грамадният коридор, за който в момента говорим, е този в Близкия Изток. Той е огромен. Много холографски постановки или драми са били внасяни през този коридор, за да се разстройват съзнанието и вярванията на населението. Тъй като този коридор е във време на криза, той е идеалният кандидат за холографски постановки и също така идеален за една система от вярвания, която да промени този хаотичен свят и да задейства всички същества в различни посоки. Вслушвайте се в центъра на чувствата си, когато подобни събития започнат да се случват на тази планета. Близкият Изток е коридор, където се срещат много измерения и където същности от други измерения могат да дойдат на тази планета. Той е гореща точка. В последно време, в последните 40 или 50 хиляди години, много цивилизации са се появявали и много религиозни конфликти са започвали в Близкия Изток. Поради постоянното напрежение там холографските постановки се правят по-лесно, точно както филмите се продуцират по-лесно в Калифорния. Една възможна холографска постановка в този коридор е пристигането на извънземни от космоса. Или завръщането на Христос. Или завръщането на някой бог, някой спасител или някаква причина всички да възприемат един и същ начин на мислене. Същевременно, според нас, този коридор не е от светлина. Пример за холографска постановка, внесена на Земята в миналото, за да промени хода на историята, е разпъването на Христос. Драмата, която се е разиграла и която историята е запазила до ваши дни не е действителността, която Исус е дошъл да изиграе. Една версия за живота на тази същност била обработена и направена под формата на холографски филм за развлечение, който след това бил внесен и разигран сякаш е истина. Христос е идвал като сбор от същества в рамките на дълъг период от време. Историята, която сте чували е драматизирана, пазарна версия. Част от драмата за Христос, която сте изучавали, е холографска постановка. Възможно е също това, което ще откриете в бъдеще за Христос също да бъде холографска постановка. Така че внимавайте. Повечето хора биха казали, че богохулстваме и това са думи на Сатаната. Как можем да поставяме под въпрос написаното в Библията? Как можем да поставяме под въпрос всичките тези неща? Просто защото всички те са казани и извършени от самозваното духовенство. Те не са нищо повече. Използвали са ги, за да възстановят контрола върху енергията на тази планета. Всъщност Исус Христос бил изпратен да разбие системата, член на Семейството на светлината, да донесе светлина през коридора в Близкия изток. Това отворило път за много да влязат и да посеят семената на една действителност, която да подготви съзнанието на човечеството за цикъла, който ще завърши някъде в следващите 20 години, в зависимост от развоя на събитията. Исус дошъл не като една, а като няколко същности, и повлиял на хората в черния за човечеството час - час, в който човешките същества били готови да разберат своите тайнства. Едно от нещата, което не ви е представяно по особено достоверен начин, е, че Исус е бил добре приет. Енергията, която съществата в образа на Христос донесли на планетата била много добре приета. Има няколко драми, свързани със същността Христос. От една страна има първоначална програма: плана групата от същества да дойде тук, да разпространи светлина или информация и да покаже на хората на какво е способно човешкото тяло. След това се появили съществата, които казали: "Какво ще направим по този въпрос? Този идва през нашия коридор, а ние искаме да имаме контрол над този коридор. Как ще успеем да използваме тази енергия? Това е вселена на свободна воля и ние можем да правим каквото си поискаме." И те създали холографската постановка за разпъването на Христос, за да създадат страх и чувства и да задействат съзнанието по начин, който изобщо не бил в първоначалните сметки. Това означава, че в една вселена на свободна воля, особено в района на коридорите, е възможно една група от богове да окупира историята на някой друг и да я представя в своя собствена версия. В самият момент това може би няма голям ефект, макар че с времето влиянието на холографската постановка постепенно се усеща. Знаем, че това е вбесяващо за много от вас. Но това, което ние правим, споделяйки тази информация с вас, е да ви подтикнем да действате, да чувствате, да си спомните - а не да мислите толкова много. Това не е въпрос на логическо мислене, това е въпрос на чувства. Какво става с вашето тяло? Запитайте се: "Каква е моята самоличност? Как е възможно нейното съществуване? Какъв съм аз в нея?" Тогава ще започнете да освобождавате повече от това, което сте за себе си, и ще можете да си обясните много неща.
Д.У.: Добре дошли на “Космическото Разкриване”! С нас е Кори Гуд, инсайдер от “Тайната Космическа Програма” (ТКП). В днешното интервю ще се задълбочим в науката на времето. Кори, добре дошъл!
К.Г.: Благодаря.
Д.У.: Позволете ми да започна с данните, които се съдържат в книгата на китейския автор Пол Донг, която се нарича “Китайски супер-екстрасенси”.
В нея той описва своето сътрудничество с правителството на Китай за търсене на деца с екстрасензорни способности. В книгата се описва един от експериментите, при който се проверява способността на човека със силата на мисълта да телепортира малък обект. Обектът сякаш постепенно изчезвал от едно ясто и постепенно се появявал на друго място. Китайците искали да изяснят какво се случва при това и как това работи.
Те взели устройството и го оборудвали с пейджер. Пейджера настроили така, че той да пищи в определено време, в определен ритъм. Оказало се, че когато обектът започва да изчезва, писъкът ставал все по-нарядко, като че ли се забавя самото време. Когато обектът се появява на друго място, писъкът отначало остава пак така бавен, а после започва да се ускорява до нормалния ритъм.
И така, способни ли сме ние да влияем на времео и пространството или това е просто уникален случай?
К.Г.: С нашето съзнание ние можем да влияем на времето, пространството и материята. Именно така е постъпил този човек. Времето и пространството... Не напразно го наричат пространство-време. Затова отговорът е “да”. Според мен, експериментът е демонстрирал, колко те са преплетени и взаимосвързани.
Д.У.: Базовият физически модел на Айнщайн допуска изместване на времето. Но това е възможно само в случай на приближаане към скоростта на светлината. Например, ако има някакъв космически кораб. Известно е, че през 1970-те години с цел проверка на теорията на относителността на Айнщайн на самолети са слагали атомни часовници. И се изяснило нещо много ценно: оказало се, че времето локално може да се променя. В неголяма област времето може да се ускори или забави. И така, ще се наложи ли да изменим тази част от физиката?
К.Г.: Определено. Човек, който извършва определен експеримент, вече има идея как той трябва да премине. Неговите творчески способности и могъществото на съзнанието влияят на резултата от експеримента. Времето, материята и пространството са взаимосвързани. Нашето съзнание е способно да изменя материята, времето и пространството. Именно това имахме предвид, когато говорехме за това, че с помощта на съзнанието някои хора или същества са способни да изменят своето местонахождение, да се телепортират. Те привеждат вибрациите на своето физическо тяло в съответствие с вибрацията на това място, където искат да попаднат.
Точно так можем да влияем и на времето. Сега все повече се разпространява знанието за това, че вселената и реалността са холограма. Когато хората узнаят за това в пълен размер, от съзнанието ще изчезнат много ограничения. И тогава ще можем да постигнем много повече чрез изкривяване на времето, пространството и реалността.
Д.У.: Как смятате, защо участниците във Филаделфийския експеримент се оказали зазидани в корпуса на кораба?
К.Г.: Вибрации… Материята на метала на корпуса се е намирала в преходна фаза, както и физическите тела на моряците. В момента на излизането от фазата, те очевидно не са били на себе си. Представете си процеса, когато всичко излиза от фаза, а моряците се движат. После, когато фазата се е възстановила, те се оказали в метален капан, защото базовата фаза на метала се възприема от нас като твърдо вещество.
Д.У.: Случвало ли Ви се е да се сблъсквате с фазово изместване на съзнанието и материята?
К.Г.: Когато преминавате през твърда стена, вие разбирате, че се е случило нещо подобно. Затова отговорът е “да”. Виждал съм технология, използваща гривни, взети от извънземни. При разпити на извънземни в рамките на програмата за прихващане ние открихме у тях особени гривни. Когато те се включваха, извънземните започваха да се тресат и изчезваха, т.е. ставаха невидими и никой не можеше да ги докосне.
Но такава технология не е предназначена за хората. Хора пробваха и си слагаха гривни. Страшното тресене им чупеше вратовете. По-късно беше разработена специална технология, за да може човешки същества да преминават през стени. Но в хората оставаха парчета от стените, а в стените –части от хората. Т.е. ставаше взаимна замяна. Чували ли сте за това?
Д.У.: Да. Вие описвате това, което съм чувал от Пит Питерсон. Той е работил в Зона 51.
В неговия отдел разработили такова нещо с размер на монета. Взимате я в ръка, натискате копче и става изместване по фаза. Разработчиците се опитвали да разберат как човек може да преминава през стени. Давали такова устройство на участниците в експеримента. Те се засилвали, подскачали и, намирайки се във въздуха, натискали копчето. След това преминавали през стената и, намирайки се още във въздуха, отпускали копчето и се приземявали от другата страна на стената.
Пит разказваше, че е имало и други проблеми. Той каза, че хората се разболявали. С течение на времето, учените установили, че в телата на хората се оказвали всички бактерии, вируси и прочие замърсявания, които присъстват в атмосферата. Обикновено всичко това се филтрира от белите дробове. А тези хора се разболявали, бързо им ставало все по-зле. Тогава отделът на Питерсон стигнал до извода, че хората не бива да използват такова устройство.
К.Г.: Това устройство са създали по метода на обратното пресъздаване на това, за което говорих. След това го усъвършенстваха. Сега такива технологии напълно се използват за преминаване през стени, без странични ефекти във вид на болести.
Д.У.: Помните ли, аз разказвах за човек, който извършил аутопсия на около 2000 тела на разни видове извънземни. Веднъж го нападнали хора, които изглежда влезли в дома му през стените. Преди вашите откровения нямах достоверни данни, за да потвърдя това. Не бях уверен, че той казва истината. Сега има всички оснавания да се предположи, че неговият разказ е правдив.
К.Г.: Той не е лъгал. Те явно имат такава способност. Вие можете да затворите всички врати и прозорци и да седите със зареден пистолет. А те сменят фазата и спокойно влизат и излизат. Такива технологии са достъпни само за сътрудниците от високо ниво, които участват в провеждане на тъмни операции.
Д.У.: Позволете да задам същия въпрос, който зададох и на Питерсон. Ако при натискане на копчето се сменя фазата, защо хората просто не изчезват през пода? Как преминават през стената? Трябва ли копчето да се натиска само по време на скока? Или има някакъв начин в краката да остава изходната фаза и те могат да взаимодействат със земята?
К.Г.: Добър въпрос, на който нямам отговор. Много интересно! Но ако вие не сте във фаза, защо гравитацията трябва да ви привлича към пода?
Д.У.: Хубава забележка.
К.Г.: Лично аз не знам. Но участниците в тези програми знаят всичко. Те сменят фазата, което не им пречи да ходят по пода. Точно по същия начин ходят в космическите кораби. Те могат да преминават през стени, сякаш стените ги няма.
Д.У.: Наскоро с Вас засегнахме много интересна тема – за паралелната Земя. Каква е тази Земя?
К.Г.: Вече споменах за нея. Както казах, четох малко за нея. Това е много засекретена информация, която не са ми предоставяли. Не съм много осведомен по този въпрос.
Д.У.: Спомням си как започна нашият разговор. Аз попитах... Ако се върнем в миналото и видим там себе си, ако се приближим твърде близо, няма ли да стане анихилация? И Вие отговорихте “не”, което много ме учуди. Един инсайдер, с когото се срещах, предполагаше, че в такъв случай ще възникне електрическо светене, реакция на самовъзбуждане, и човек ще се взриви или просто ще изчезне. А Вие казвате, че това не се случва?
К.Г.: Точно така.
Д.У.: Освен това разказвахте, че на паралелната Земя всичко съвсем не е така, както тук?
К.Г.: Да. И типът на портала... Имаше много слухове за една портална стая, която се наричаше “стая-ксерокс”. Именно от нея можеше да се попадне в паралелна реалност, на паралелната Земя. Макар че никой не искаше да попада там. Този портал работи така. Той пресъздава ваше копие, изпраща го в друга реалност и унищожава оригинала. И сега вашето копие остава само в другата реалност, на паралелната Земя.
Д.У.: Е, аз винаги съм казвал, че не бих се отказал от още едно свое копие, за да свърша повече работа ;-). А как човек може да размножи себе си и да не унищожи оригинала?
К.Г.: Това е вградена функция.
Д.У.: Т.е. не може да има два екземпляра от един човек?
К.Г.: Не знам. Много хора говорят за създадени клонинги. С помощта на някакви технологии може да се създават въглеродни копии на човека. Във всички случаи, копията се изпращат в паралелната вселена, където изглежда ситуацията се развива по съвсем друг начин. Там се случват или не се случват някои войни, а и изходът от тях е бил съвсем друг. Начело стояли съвсем други хора и пр.
Д.У.: Но Вие твърдите, че това също е Земята?
К.Г.: Да, Земята.
Д.У.: Но там историята е друга?
К.Г.: Да. Там също ни има. Понякога ни има, понякога не, в зависимост от развоя на събитията. Но ако човек се сблъска със самия себе си и се докосне до себе си, срабова ефектът на анихилацията. Казват, че той е много ужасен. Има теории, че в резултат на този ефект се разкъсва платното между две реалности или нещо от този род. Не помня всички подробности, които съм чел на стъкления планшет, а и нямаше всички детайли.
Не съм участвал в такъв проект, но други хора са работили в него. По някаква причина той се смяташе за много важен. Но всички се страхуваха от “стаята-ксерокс”.
Д.У.: Къде се намира тази стая?
К.Г.: Тя не е една. Тази, за която знаех, се намираше в подземно съоръжение някъде тук, на Земята. Но предполагам, че има и още. Подобни устройства изглежда има и в Лунното Оперативно Управление, на един от долните етажи.
Д.У.: Успял ли е някой да попадне в друга реалност и благополучно да се върне обратно? За това е необходимо още едно копие?
К.Г.: Да. Начинът е същият.
Д.У.: Тоест, хората ги унищожават два пъти?
К.Г.: Да.
Д.У.: Имали ли са такива хора бели петна в паметта? Или някакви други аномалии в резултат на двойното копиране?
К.Г.: Не са съобщавали за нещо подобно. Говореше се само, че това е много неприятен болезнен процес. Впрочем, има и хора, попаднали тук от света на паралелната вселена.
Д.У.: Можете ли да разкажете за основни различия в историята на нашата Земя и на паралелната Земя?
К.Г.: Трудно ми е да си спомня всичко. Помня, че Втората световна война там е завършила съвсем другояче. Победили са така наречените “страни от Оста”. Някога помнех множество детайли, за които четох, имайки достъп до краткия обзор на събитията. Предоставиха ми не чак толкова много сведения.
Д.У.: Инсайдерът, с когото ме запознахте, знаеше много неща, които никой друг не знаеше, и Вие сте общували само по Интернет. Той каза, че на паралелната Земя е нямало инцидента в Розуел. И там е имало много по-малко общуване с извънземни, отколкото тук. Той разказваше същото, което и Вие. Според него, това е много важен проект. В известен смисъл паралелните реалности си помагат една на друга. Той сподели, че технологиите там са развити много по-зле, отколкото при нас, затова ние дори сме се опитвали да предадем там някои неща. А за тази цел, не се ли налага да се изпращат там новаци, които не знаят колко е ужасно и опасно това?
К.Г.: Не. Такива хора считат своята мисия за много важна, те са силно предани на своето дело.
Д.У.: Още преди да запишем интервюто, Вие споменахте, че на паралелната Земя работите не вървят толкова добре по отношение на войните, че там всичко е много по-зле.
К.Г.: Изглежда, това е ужасно безнадеждно място.
Д.У.: Там действа Новият Световен Ред? Нещо като световен фашизъм?
К.Г.: Точно.
Д.У.: В книгата на Джени Рендълс “Бурите на времето” се разказват много истории за “естествени изчезвания на времето”, както тя ги нарича.
Например, изчезва дете. След три дена го намират в градината, която дотогава са претърсвали стотици пъти. Или се появява светлинен мехур. Хората веднага ще кажат, че това е НЛО. Също така се споменават загуби на време: “Интересно, къде пропаднаха четири часа?” Разбира се, някои такива неща биха могли да са НЛО. Но може и да е естествен портал.
Джени Рендълс описва как хора са попадали в естествени изчезвания на времето. Някои мебели в къщи ставали други, стените изведнъж се оказвали боядисани в друг цвят. На прозорците се появявали пердета, които ги нямало по-рано... Възможно ли е при случайно сблъскване с изчезване на времето нашата реалност да се възстановява с известни разлики?
К.Г.: Хората, въвлечени в експериментите с времето от такъв род, трябваше да следят за подобни случки и да докладват, ако забележат нещо подобно. С тях се случваха много странни неща.
Д.У.: Хората казват, че когато се появява НЛО, изчезват всички звуци. Не се чува пеенето на птиците, шумът на вятъра, изобщо нищо. Възможно ли е при контакт с НЛО такива неща да се случват поради изменение на хода на времето?
К.Г.: Именно това се случва. Когато в дворовете на домовете се приземявали НЛО, по съобщения на очевидци, хората просто замирали. Колите спирали насред улицата. Във въздуха неподвижно висели птици. Всичко е точно така. Те са намерили начин... Те манипулират пространството и времето.
Д.У.: Кори, благодаря Ви за участието в интересната беседа. И, разбира се, още не сме завършили разговора за времео. Пред нас е цяла година с половинчасови интервюта. Има още толкова много въпроси, които бих искал да обсъдим с Вас. Благодаря Ви!
В следващото интервю ще поговорим за първия контакт с напреднали цивилизации и за неговото влияние върху появяването на ТКП. Благодаря за вниманието!
Доказано е експериментално, че е възможно да създадат двойки фотони с квантова връзка, дори ако те не съществуват в едно и също време. Тоест към удивителния факт, че подобна връзка работи дори на голямо разстояние, се прибавя още и времевото разделение. Получава се, че взаимовръзката между две частици е толкова силна, че тях може да ги разделят и времето, и пространството, а квантовата връзка продължава да действа.
Светлинният квант, наричан още фотон (който едновременно представлява и частица, и вълна), може да бъде поляризиран и да приема две състояния – вертикална и хоризонтална поляризация. Заплитането възниква, ако е налична двойка фотони, всеки от които може да бъде или хоризонтално, или вертикално поляризиран. Квантовата им връзка се проявява по следния начин: ако измерим състоянието на единия фотон, то може с увереност да кажем, че състоянието на другия от двойката ще бъде противоположно. Тоест, ако частицата, чиито свойства можем да регистрираме, е поляризирана вертикално, то частицата от нейната двойка, намираща се дори на другия край на Вселената, ще бъде поляризирана хоризонтално, и обратното.
Учените отдавна се опитват да създадат теория на всичко, способна да опише всички явления, наблюдавани в околния свят на всичките му нива. Общата теория на относителността обяснява природата на гравитацията, процесите на мащабните космологични образувания и явления, като динамиката на съществуване и движение на звездите, галактиките и други масивни космически обекти. Квантовата механика на свой ред обяснява процесите и явленията, протичащи на най-малкото ниво, от молекулярно до ниво субатомни частици.
Двете теории влизат в противоречие на Планкови мащаби (Планковата дължина е равна на 1,62х10-35 м, което е 2х1020 пъти по-малко от „диаметъра“ на протона), тъй като на тях в ОТО е необходимо отчитането на квантовите поправки. Така в черна дупка квантовите ефекти водят до нейното изпарение. Квантовата версия на ОТО, получавана от квантуване на класическите полета, се оказва непренормируема, тоест нейните наблюдаеми величини не може да се направят крайни.
Една от съставките на хипотетичната теория на всичко се явява холографският принцип. Той твърди, че гравитацията в триизмерен обем може да бъде описана от квантовата теория на двуизмерна повърхност, ограничаваща триизмерния обем. В резултат на това трите обичайни пространствени измерения се появяват от повърхността на проекция, която има само две измерения. Но досега никой не е успявал да разбере и обясни механизмите, отговорни за появата на трето „обемно“ измерение.
Хироши Оогури и колегите му изяснили, че ключов момент на споменатите механизми се явява квантовото заплитане. Използвайки теорията на квантовата механика, която не описва гравитацията, учените са изчислили показателя на плътност на енергията, явяваща се източник на гравитационните взаимодействия в трите измерения. Този механизъм на проектиране с помощта на квантовото заплитане е подобен на начина, по който лекарите разбират за проблемите в организма, разглеждайки плоски рентгенови снимки.
Математическо съотношение, получено от Оогури и колегите му, свързва локалните данни за гравитацията (червената точка) с квантовото заплитане, информация за което се съдържа на двуизмерна повърхност (сините полусфери).
Такъв подход е позволил на учените да интерпретират универсалните свойства на квантовото заплитане като параметри от плътността на енергия, която се явява основа на теорията на квантовата гравитация.
Учените и преди са се опитвали да разберат взаимовръзката между гравитацията и квантовото заплитане, но точната роля на тази взаимовръзка във формирането на пространствено-времевия континуум не била докрай ясна.
Квантовото заплитане е явление, чрез което квантовото състояние, като посоката на въртене на частицата или поляризацията на фотона, може моментално да бъде предадено от една заплетена частица към друга, независимо от разделящото ги разстояние. Алберт Айнщайн е наричал това явление „призрачно действие на разстояние“, а работата на Хироши Оогури доказва, че именно квантовото заплитане произвежда допълнителни пространствени измерения.
„Преди известно време беше известно, че квантовото заплитане е свързано с фундаменталните проблеми и парадокси, пречещи за обединяването на ОТО и квантовата механика – разказва Оогури. – Нашата работа хвърля нова светлина на отношенията и определя математическите зависимости между квантовото заплитане и структурата на пространство-времето на най-микроскопично ниво.
Освен това нашата теория се явява нещо като интерфейс между квантовата гравитация и потоците информация, циркулираща в обичайното триизмерно пространство. И за нашите бъдещи изследвания ще привлечем специалисти в областта на информационните технологии, с чиято помощ да продължим изследванията в тази насока.“
Браян Суингъл тъкмо завършил физика на веществото в Масачузетския технологичен институт, когато изведнъж решил да вземе няколко урока по теория на струните, за да подкрепи своето образование – както той си спомня, „защото защо не?“, макар че никога не се интересувал особено от тази област.
Със задълбочаването в детайлите Суингъл започнал да открива неочаквани сходства между подхода на струнната теория към физиката на черните дупки и квантовата гравитация със собствената му работа, в която той използвал т.нар. тензорни мрежи за прогнозиране на свойствата на екзотичните материали.
„Осъзнах, че се случва нещо дълбоко“, казва той.
Тензори възникват по цялата физика – това са прости математически обекти, които могат да представляват няколко числа едновременно. Например векторът на скоростта е прост тензор – той улавя стойността на скоростта и посоката на движение. По-сложни тензори, свързани в мрежа, може да се използват за опростяване на изчисленията на комплексни системи, състоящи се от много различни взаимодействащи части, включително и сложно взаимодействие на огромния брой субатомни частици, съставящи материята.
Суингъл е един от физиците, които виждат ценност в адаптацията на тензорните мрежи към космологията. Сред останалите преимущества те могат да помогнат в решаването на продължаващия спор за природата на самото пространство-време.
Според Джон Прескил, професор по теоретична физика в Калифорнийския технологичен институт в Пасадена, много физици заподозрели дълбока връзка между квантовото заплитане – „призрачното действие на разстояние“, което толкова недолюбвал Алберт Айнщайн,– и геометрията на пространство-времето на малки мащаби, която физикът Джон Уилър първи описал като мехурчеста пяна преди шестдесет години.
„Ако изучавате геометрията в мащаби, близки до Планковата дължина – най-малката от всички възможни, – тя все по-малко и по-малко ще прилича на пространство-времето – казва Прескил. – Всъщност това вече няма да е геометрия. Това ще е нещо друго, възникващо от друго, по-фундаментално.“
Физиците продължават да се борят с този заплетен проблем, свързан с фундаменталната картина, но много подозират, че той е свързан с квантовата информация.
„Когато говорим, че информацията се кодира, ние имаме предвид, че можем да разбием системата на части, и ще има известна корелация между тези части, така че можем да разберем нещо за едната част, като наблюдаваме другата“, казва Прескил. Такава е същността на заплитането.
Свикнали сме да говорим за „тъкан“ на пространство-времето, метафора, която предизвиква образа на тъкането на отделни нишки в гладко и непрекъснато цяло. Тези нишки принципно са квантови.
„Заплитането е тъканта на пространство-времето – казва Суингъл, понастоящем учен в Станфордския университет. – Това е нишката, която свързва системата ведно, прави общите свойства отличими от индивидуалните. За да видите интересното колективно поведение, трябва да разбирате как се разпределя заплитането.“
Тензорните мрежи предоставят математически инструмент, който позволява да се направи това. От такава гледна точка пространство-времето възниква като мрежа от взаимно свързани възелчета в сложна мрежа с отделните парченца квантова информация, свързани подобно на LEGO. Заплитането е лепилото, което държи мрежата заедно. Ако искаме да разберем пространство-времето, е необходимо първо да помислим геометрично за заплитането, тъй като именно по този начин информацията се кодира в безкрайното количество взаимодействащи възли на системата.
Много тела, една мрежа
Моделирането на сложна квантова система е не просто подвиг, дори класическа система с повече от две взаимодействащи части представлява проблем.
Когато Исак Нютон публикувал своите „Принципи“ през 1687 г., една от многото теми, които той засегнал, е известна като „задачата за трите тела“. Сравнително прост въпрос е изчисляването на движението на два обекта от рода на Земята и Слънцето, като се вземат под внимание ефектите на взаимното им гравитационно привличане.
И все пак, ако се добави трето тяло от рода на Луната, задачата се усложнява, проблемът със сравнително преките и конкретни решения става хаотичен и дългосрочното прогнозиране изисква мощни компютри за моделиране на приблизителната еволюция на системата. Накратко, колкото повече обекти има в системата, толкова по-сложно е да се изчисли и тази сложност нараства линейно, или поне в класическата физика.
Сега си представете квантова система с много милиарди атоми, като всички си взаимодействат в съответствие със сложни квантови уравнения. На такива мащаби сложността нараства експоненциално с броя на частиците в системата, така че подходът на грубата изчислителна сила няма да работи.
Представете си буца злато. Тя се състои от множество милиарди атоми, които си взаимодействат. От тези взаимодействия произтичат различните свойства на метала, цвета, твърдостта или проводимостта. „Атомите са мънички квантовомеханични неща, вие поставяте атоми на едно място и се случат нови и прекрасни неща“, казва Суингъл.
Но на такива мащаби се прилагат правилата на квантовата механика. Физиците трябва точно да изчислят вълновата функция на тази буца злато, в която се описва състоянието на системата. И тази вълнова функция е многоглавият драконна експоненциалната сложност.
Дори в буцата злато да има само 100 атома, всеки с квантов спин, който може да е или горен, или долен, общият брой на възможните състояния е 2100, или един милион трилиона трилиона. С всеки добавен атом проблемът става неизмеримо по-лош. (И ще бъде още по-лошо, ако решите грижливо да опишете нещо в допълнение към спиновете на атомите съгласно всеки реалистичен модел.)
„Ако вземем цялата видима Вселена и я запълним с най-добрите ни материали за съхранение, като направите най-добрия от възможните харддискове, ще можете да съхраните състоянието общо на 300 спина – казва Суингъл. – Тази информация присъства, но не цялата е физическа. Никой никога не е измервал всички тези числа.“
Тензорните мрежи позволяват на физиците да свият информацията, съдържаща се във вълновата функция, и да работят само с тези свойства, които могат да измерят експериментално: как отделно взет материал изкривява светлината, например, или как той поглъща звука, или колко добре провежда електричество.
Тензорът е нещо като „черна кутия“, която взема един набор числа и изплюва съвсем друг. По този начин може да се включи проста вълнова функция – множество невзаимодействащи електрони, всеки в своето най-ниско енергийно състояние – и да се пропускат тензорите в системата отново и отново, докато процесът не произведе вълновата функция на голямата и сложна система, милиардите взаимодействащи атоми в буцата злато.
Резултатът ще бъде ясна диаграма, изобразяваща това сложно парче злато, иновацията много прилича на диаграмите на Файнман, които са опростили процеса на представяне на взаимодействието на частиците в средата на ХХ век. А тензорната мрежа има геометрия точно като в пространство-времето.
Ключът към постигането на такова опростяване е принцип, наречен локалност. Всеки отделен електрон взаимодейства само с близките си съседи електрони. Заплитането на всеки от многото електрони с неговите съседи произвежда серия „възли“ в мрежата. Тези възли са тензори, а заплитането ги свързва заедно. Всички тези съединени възли съставят мрежа. Става по-лесно да се визуализира сложното изчисление.
Има много различни видове тензорни мрежи, но сред най-полезните има една, известна със съкращението MERA (multiscale entanglement renormalization ansatz). Ето как работи тя: представете си едномерна линия на електроните. Заменете осем отделни електрона – A, B, C, D, E, F, G, H – с основните единици квантова информация (кюбити) и ги заплетете с близките съседи, за да образувате връзки. А се заплита с В; С се заплита с D; E се заплита с F; G се заплита с H.
Това произвежда по-високо ниво в мрежата. Сега заплитаме AB с CD, EF с GH, за да получим следващото ниво. Накрая ABCD се свързва с EFGH и се образува най-горният пласт.
„В известен смисъл може да се каже, че заплитането се използва за построяване на многочислена вълнова функция“, казва Роман Орус, физик от университета „Йоханес Гутенберг“ в Германия.
Защо някои физици толкова се вълнуват от потенциалните тензорни мрежи – особено MERA – в светлината на квантовата гравитация? Защото тези мрежи демонстрират как една геометрична структура може да излезе от сложните взаимодействия на много обекти. И Суингъл (наред с други) се надява да се възползва от тази възникваща геометрия и да покаже как тя може да обясни възникването на гладко непрекъснато пространство-време от дискретните битове квантова информация.
Границите на пространство-времето
Физиците на кондензираните среди случайно открили възникващо допълнително измерение, когато разработвали тензорните мрежи: тази техника дава двуизмерна система от едно измерение. В същото време гравитационните теоретици изваждали измерение – от три в две – с развитието на така наречения холографски принцип. Тези две понятия може да се обединят, за да се формира дълбоко разбиране на пространство-времето.
През 70-те години физикът Якоб Бекенщайн показал, че информацията за съдържанието на черната дупка се кодира в нейната двуизмерна зона (на „границата“), а не в триизмерна (в „обема“). Двадесет години по-късно Ленард Съскинд и Герардус т’Хоофт разширили тази идея на цялата Вселена, като я наподобили на холограма – нашата триизмерна Вселена в целия си блясък се появява от двумерен „изходен код“.
През 1997 година Хуан Малдасена открил конкретни примери за холографията в действие, демонстриращи, че игралният модел, описващ плоско пространство без гравитация, е еквивалентен на описаното седловидно пространство с гравитаация. Тази връзка физиците нарекли дуалност.
Марк ван Раамсдонк, теоретик от университета на Британска Колумбия във Ванкувър, сравнява тази холографска идея с двумерен компютърен чип, който съдържа код за създаването на триизмерното виртуално пространство на видеоигра.
Ние живеем в това триизмерно игрово пространство. В известен смисъл нашето пространство е илюзорно, ефимерен образ, проектиран в нищото. Но както подчертава Ван Рамсдонк, „има реално физическо нещо във вашия компютър, което съхранява всичката тази информация“.
Тази идея е получила широко признание сред физиците теоретици, но те както и преди се борят с проблема, как именно по-ниското измерение може да съхранява информация за геометрията на пространство-времето. Препъникамъкът се явява това, че нашият метафоричен чип трябва да е нещо от рода на квантов компютър, където традиционните нули и единици, използвани за кодиране на информацията, се заменят с кюбити, способни да бъдат нули, единици, и всичко едновременно.
Тези кюбити трябва да се свързват със заплитане – в резултат на което състоянието на един кюбит се определя от състоянието на неговия съсед, – преди да може да се кодира реалистичен триизмерен свят.
Заплитането изглежда фундаментално за съществуването на пространство-времето. До този извод още през 2006 година са стигнали двама учени – Шинсей Рю (университета на Илинойс, Урбана-Шампейн) и Тадаши Такаянаги (университета на Киото), получили наградата New Horizons 2015 по физика за тази работа.
„Идеята е, че начинът, по който е кодирана геометрията на пространство-времето, има много общо с това, как различните части на този чип с памет се заплитат помежду си“, обяснява Ван Раамсдонк.
Вдъхновен от техните изследвания, а също от работата на Малдасена, през 2010 година Ван Раамсдонк предложил мисловен експеримент, демонстриращ критичната роля на заплитането във формирането на пространство-времето, размишлявайки над това, което може да се случи, ако се разреже чипът с памет на две и след това се отстрани заплитането между кюбитите в двете половини.
Той открил, че пространство-времето започва да се разкъсва, подобно на дъвката, която при разтягане образува дупки в центъра. Продължавайки да разделя този чип с памет на по-малки и по-малки части, пространство-времето може да се разплита, докато не останат само малки индивидуални фрагменти, несвързани помежду си.
„Ако отстраните заплитането, вашето пространство-време просто ще се разпадне– казва Ван Раамсдонк. – По аналогичен начин, ако искате да построите пространство-време, ви е необходимо да започнете със заплитане на кюбитите по определен начин.“
Комбинирайте тези идеи с работата на Суингъл по съединение на заплетената структура на пространство-времето и холографския принцип с тензорните мрежи, и още едно парченце от пъзела ще застане на мястото си. Изкривеното пространство-време съвсем естествено се появява от заплитането в тензорните мрежи чрез холографията. „Пространство-времето е геометрично представяне на тази квантова информация“, казва Ван Раамсдонк.
И на какво прилича тази геометрия? В случая със седловидното пространство-време на Малдасена тя прилича на „Кръговия лимит“ на Мориц Корнелис Ешер от края на 50-те – началото на 60-те години. Ешер дълго време бил заинтересуван от реда и симетрията, включвайки тези математически идеи в своето изкуство.
Неговият „Кръгов лимит“ са илюстрации на хиперболична геометрия – отрицателно огънати пространства, представени в две измерения във вид на изкривен диск, подобно на това как плоският глобус на Земята на двуизмерна карта изкривява континентите. Суингъл твърди, че диаграмите на тензорните мрежи имат поразително сходство със серията „Кръгов лимит“.
Днес тензорният анализ е ограничен от модели на пространство-времето от рода на този на Малдасена, които не описват Вселената, в която ние живеем – неседловидна Вселена, чието разширение се ускорява. Физиците могат само да правят преводи между двата модела в рамките на някои специални случаи. В идеалния вариант те биха искали да получат универсален речник. И биха искали да правят точни преводи, а не приблизителни.
„Ние сме в забавна ситуация с тези дуалности, тъй като всички са съгласни, че това наистина е важно, но никой не знае как да ги извлече – казва Прескил. – Може би подходът с тензорната мрежа ще позволи да се отиде по-далече.“
През изминалата година Суингъл и Ван Раамсдонк са си сътрудничили, за да придвижат работата в съответната област извън пределите на статичната картина на пространство-времето и да изследват неговата динамика – как пространство-времето се изменя с времето и как се криви в отговор на тези изменения.
Засега са успели да изведат уравненията на Айнщайн, по-конкретно принципа на еквивалентност – доказателство, че динамиката на пространство-времето, както и неговата геометрия, произтичат от заплетени кюбити. Това е обещаващо начало.
„Въпросът: „Какво е пространство-времето?“ звучи като напълно философски въпрос – казва Ван Раамсдонк. – Но той е съвсем конкретен и фактът, че пространство-времето може да се изчисли, е нещо невероятно.“
Квантовата физика би могла, теоретично, да бъде използвана, за да изпълни старото желание да телепортира. Въпреки това, всяка практическа употреба е изключително дълъг път, като учените само управляват отделни частици досега. Във видеоклипа по-долу, minutephysics обясняват как телепортацията може да бъде теоретично възможна, използвайки квантова физика. Квантовата телепортация използва квантовото заплитане - ситуация, при която един набор от частици зависи от състоянието на друг. По принцип, ако учените създадат специфични части от частици, които могат да бъдат пренаредени в каквото те желаят да телепортират, те могат да изпращат частична информация за единия край на заплитането – кодиран като квантово състояние – и по този начин да го произвеждат в другия край. Като аналогия: представете си да сканирате какво искате да транспортирате, да го изпратите до другите заплетени частици и да го възстановите от това. Докато може да транспортира нещо голямо, като котка – примерът, който видеото използва – е далеч, учените са успели да транспортират един фотон или електрон около 100 километра. Трудността се състои в създаването на два заплетени комплекта частици и впоследствие в транспортирането на единия от тях, без да се размива. Това е свързано с учените, постигнали наскоро за първи път непосредствена противоположна квантова комуникация, която се с ефекта ”Зенон” е (замразяване на ситуацията, като го наблюдава), а не заплитане фазата на светлината. В експеримента учените успешно транспортират информация, Зависи от какво имате предвид чрез заплитане. В теорията на квантовата теория заплитането се отнася до два кванта, които се създават заедно и чиито свойства следователно се свързват, така че ако някой се срине и други прави също. В този смисъл няма никаква връзка с “телепортацията”. Но нека да ви обясня по-нататък. Първо тук пиша за квантовия колапс в моята книга:
Шрьодингер, от друга страна, искаше да повярва, че електронът е вълна, разпространявана в цялото пространство, но той трябваше да се изправи срещу поведението на частиците, както се вижда, например в облачна камера. Ние твърдим, че атомът в действителност е просто … явлението на електронната вълна, заловен в ядрото на атома … От гледна точка на вълновата механика, [фигурата на частиците] би била само фиктивна. Аз обаче вече споменах, че все още сме наблюдавали такива пътища за частици … Смятаме, че е трудно да се интерпретират следите, които виждаме, като нищо повече от тесни връзки на еднакво възможни пътища. - Е. Шрьодингер ( Нобелова лекция , 1933 г.) Квантов колапс . Отговорът на дилемата на Шрьодингер е квантов колапс (вж. Глава 3). Ако квантовото поле предаде енергията си на атом, то трябва да направи това като единица и да изчезне от цялото пространство, без значение колко е разпространено. Дори ако прехвърля само част от енергията си, тя трябва да се срути всеки път, когато енергията се прехвърля. Както писа Арт Хобсън, позовавайки се на маршрутите на облачната камера, показани по-горе: Пистите са направени чрез последователни индивидуални взаимодействия между поле на материя и молекули на газ или вода. Въпросът квантово рухва … всеки път, когато взаимодейства с една молекула, докато се разпространява като поле на материя между въздействията. - А. Хобсън ( H2007, стр. 313 ) И ето какво пишех за заплитането :
Квантов колапс може да възникне и ако две кванти са създадени заедно, така че техните свойства (въртене, инерция и т.н.) са взаимосвързани. Такива кванти се смятат за заплетени ; ако един квантов се срине или промени състоянието си, другият трябва да направи същото и трябва да го направи мигновено. Експерименти със заплетени фотони са показали, че когато завъртането на един фотон се променя (чрез взаимодействие с магнит), другото завъртане също се променя и го прави едновременно, без значение колко далеч са фотоните. Това е, което Айнщайн нарича “призрачно действие на разстояние”. Резолюция . В QM няма начин да се обясни това, но в QFT е просто още един пример – по-сложен пример – за квантов колапс. Ако можем да приемем, че едно квантово, макар и разпръснато на километри от космоса, може мигновено да се срине, не е достатъчно да се приеме, че две заплетени кванти могат да направят същото.
