Подобен случай от живота си, който се е случил с него в Лос Анджелис, е описан от американския антрополог К. Кастанеда в неговата книга “Активната страна на безкрайността”. Ето как той описва какво се случва с него в близост до Калифорнийския университет: „Интересът ми към продължаване на заниманието с науката до голяма степен изчезна. Започнах да живея на автопилот. Почувствах депресия. Но забелязах, че умът ми не е претоварен. Не разчитах на нищо, не си поставях цели и не се надявах. Мислите ми не бяха натрапчиви, което не можеше да се каже за чувствата. Опитах се да разбера това противоречие между спокойствието на разума и обърканите чувства. В това състояние на отсъстващ разум и преливане от чувства, аз веднъж минавах покрай Хейнс Хол, където се намираше антропологическият факултет, отивайки към кафенето за обяд.
Изведнъж усетих странен тласък. Реших, че съм близо до припадък и седнах на стъпалото. Видях жълти петна пред очите си. Усещах, че се въртя. Бях сигурен, че ще повърна. Очите ми сълзяха, не можех да видя обектите около мен. Усещането за физически дискомфорт беше толкова пълно и силно, че не оставяше място за мисли. Бях завладян само от страх и безпокойство, смесен с наслада и странно предчувствие, че съм на прага на велико събитие. Това бяха усещания, в които мислите не участваха. В този момент не знаех дали седя или стоя. Бях заобиколен от тъмнина, толкова непроницаема, каквато можете да си представите, и тогава видях енергията, нейния поток във Вселената.
Видях серия от светли сфери, които се движеха към мен и от мен. Видях ги по едно и също време, по начина, по който дон Хуан винаги ми разказваше за това видение. Знаех, че те са различни хора, защото техните размери са различни. Разгледах детайлите на тяхната структура. Ярки и заоблени, те се състояха от нишки, които сякаш бяха залепени един за друг. Сред нишките имаше тънки и дебели. Всяка от тези светли фигури имаше нещо като гъста коса. Те приличаха на някакви странни светли рошави животни или на огромни кръгли насекоми, покрити със светеща кожа.
Това, което най-много ме порази, беше, че изведнъж осъзнах, че съм виждал тези космати насекоми през целия си живот … Не съм имал и капка съмнение, че възприемам енергията, тъй както тя тече във Вселената, цял живот, независимо, без никаква помощ.
Това осъзнаване ме изуми. Чувствах се изключително уязвим и крехък. Исках да се скрия, да намеря някакъв подслон. Всичко това беше като в съня, който, вероятно, повечето от нас някога са виждали, когато човек е гол и не знае какво да прави. Чувствах се повече от гол; бях незащитен, слаб и се страхувах да се върна в нормалното си състояние. По един неуловим начин усетих, че лежа и се подготвих да се възстановя. Представях си, че се каня да легна на алея, облицована с тухли, и се мятам в конвулсии, заобиколен от тълпа от хора, които ме гледат.
Усещането, че лежа, ставаше все по-ясно. Усетих, че мога да помръдна очите си. Можех да видя светлината през спуснатите клепки, но се страхувах да отворя очи. Странно, но не чух никой от онези хора, които, както ми се струваше, се струпаха около мен. Не чух никакъв шум. Накрая се осмелих да отворя очи. Лежах в леглото си, в служебния си апартамент на ъгъла на Уилшир и булевард Уестууд”.
Както виждаме, феноменът на спонтанната телепортация е предшестван от променено състояние на съзнанието “без мисли”, а след това, несъзнателно, К. Кастанеда използва техниката за въртене на енергийното тяло, която е била използвана от такива известни извънтелесни пътешественици като Монро и Радуга. Такава техника води до движение на енергийното тяло или тялото на съня. Да предположим, че то се е преместило от сградата на антропологичния факултет в служебния апартамент на К. Кастанеда, който се намира в друга част на Лос Анджелис. Но как физическото тяло се е преместило там след енергийното тяло?
Самият Кастанеда пише, че тази техника е била използвана от магьосниците от древно Мексико за движение както в нашия свят, така и в други светове и други времена. Това е специалната позиция на събирателната точка на възприятието, която ви позволява да пренаредите физическото тяло в позицията, в която се намира тялото на съня. Но в това се крие опасността за неопитни пътешественици внезапно да се окажат в някаква реалност далеч от нашия свят и да не намерят път назад. Така че, може би някаква част от внезапно изчезналите хора е просто следствие от спонтанна телепортация?
По материали от Интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар