Далаверата на ОПГ „Кремъл“ или как Путин продава ЛУКОЙЛ на Путин

Тръмп се опитва пресече СХЕМАТА, а Москва на мига я трансформира в СХЕМАТА GUNVOR



Чуждестранните активи на ЛУКОЙЛ не са само бизнес актив в общоприетия смисъл – при създаването на компанията в нея е сформирана и служба за сигурност, зад която стоят офицери от ФСБ

Виталий Гинзбург, Каспаров.ru

  

  

Санкциите, наложени от Доналд Тръмп на Роснефт и ЛУКОЙЛ безусловно са ефективни. Реакцията на фондовия пазар и пазара на морските транспортни услуги вече е налице, средносрочните и дългосрочните последици предстоят. Безусловно, държавният бюджет на Русия ще усети неблагоприятните последици от тези действия. От гледна точка на нормалните хора, които се ръководят от формалната логика и презумпцията за добросъвестност, те са достатъчни. Но само на пръв поглед е така, защото реалността е малко по-различна.

Безусловно, компанията ЛУКОЙЛ като юридическо лице търпи съществен ущърб. Но в случая е важно да се осъзнае

какво представлява ЛУКОЙЛ и каква е структурата на неговата собственост

Формално основните собственици на компанията са Вагит Алекперов и Леонид Федун.

Само че по всички преки и косвени признаци те са просто фронтмени на Владимир Путин и неговата организирана престъпна група „Кремъл".

При това суетнята около правата върху собствеността на ЛУКОЙЛ далеч не е започнала от вчера. Би било глупаво да се отрича, че Вагит Алекперов се оказа най-ефективен от всички шефове на Нефто-газодобивното управление от някогашната съветска управа на „Тюменьнефтегаз“.

Съвсем наскоро ЛУКОЙЛ беше изпреварен по отношение на капитализацията от „Роснефт“ и дори от „Газпром“ за известен период от време. И въпреки това именно ЛУКОЙЛ успя от една страна да извърши най-успешната сред руските компании експанзия на чуждестранните пазари, а от друга – дълго време запази формалната си независимост от ОПГ "Кремъл".

Именно ЛУКОЙЛ, за разлика от останалите руски петролни компании след ЮКОС, не използваше трейдинг услугите на компанията Gunvor и това беше външен признак за независимост от Кремъл. Поне външно, Алекперов успя навремето да се отърве от партньорството с Генадий Тимченко, след като американската компания Conoco Phillips се оттегли от капитала на ЛУКОЙЛ в края на първото десетилетие на този век.

Но, няма нищо вечно под слънцето, а още по-малко са вечни руските схеми.

Съдейки по всичко, в ЛУКОЙЛ вече официално се е окопал Борис Ковалчук с хората си, което означава

преминаване на компанията под контрола на Владимир Путин – вече открито

без използването на прикрития като фронтмена Алекперов.

Естествено, че в нормалните страни, където гаранциите за собствеността не са голословни, подобно нещо е невъзможно, но това е Русия и Западът трябва да е наясно с кого си има работа и какво биха могли да му противопоставят тези негодници. Налагайки санкции срещу ЛУКОЙЛ, Тръмп де факто ги налага върху Путин. Съответно OFAC*, осъществявайки контрола върху тяхната реализация, трябва да гарантира изпълнението им.

Но в живота всичко е значително по-сложно.

Както показва практиката,

ОПГ "Кремъл" много често играе с изпреварващи ходове

разчитайки, че ще може да изпълни решенията само формално, като експлоатира хуманитарното право и правото като цяло – разглеждащо понятието човек и неговата добросъвестност без да отчита войната и състоянието на руското население, а още по-малко аристокрацията на помийната яма.

Не сме забравили как друг фронтмен на Путин – Андрей Мелниченко, ден преди да му бъдат наложени санкции, при това на рождения си ден, прехвърли акциите на "Еврохим" на своята съпруга.

Никой не е забравил и това как Генадий Тимченко, ден преди да бъдат предприети санкции срещу него, прехвърли акциите си в Gunvor на своя делови партньор Торбьорн Тьорнквист, с когото той – офицерът от Първо главно управление на съветския КГБ, създаде от нищото петролна компания. Впоследствие тази компания завзе значителна част от пазара като продаваше петрол, предимно на руски компании, контролирани от Владимир Путин. И освен това в Gunvor личат следите на още един приятел на Владимир Путин – Пьотр Колбин.

Появилата се няколко дни след налагането на санкциите информация за намерението на ЛУКОЙЛ да продаде чуждестранните си активи на компаниата Gunvor, по същество прилича по-скоро на

Антисанкционна Специална Операция

Или на присмех над Тръмп. Кой и как би могъл да му го обясни?

Тръмп се опитва пресече СХЕМАТА ЛУКОЙЛ, а ОПГ "Кремъл" на мига я трансформира в СХЕМАТА GUNVOR.

Все пак нито Тръмп, нито чиновниците от OFAC, нито чиновниците от ЕС са гледали съветския филм „Мястото на срещата остава непроменено“ ("Место встречи изменить нельзя") и не разбират значението на знаменитата фраза от този филм – "Нямате метод срещу Костя Саприкин"**. Прехвърлянето на международните активи на ЛУКОЙЛ в Gunvor е точно това – гръмко и нагло послание от Владимир Путин: "Нямате метод срещу нашия чекистки брат.“

При такава структура на сделката

ще бъдат постигнати само два резултата

Първо, активите на Алекперов и ко автоматично, без схеми фронтмени, ще се прелеят директно към Путин.

Второ, ще нараснат транзакционните разходи на ОПГ „Кремъл“.

И нищо повече.

Но при това Западът няма да успее да реши още един важен проблем.

Чуждестранните активи на ЛУКОЙЛ не са само бизнес актив в общоприетия смисъл.

При създаването на компанията в нея беше сформирана и служба за сигурност под името "Луком-А". И тя беше създадена от офицери от групата "Вимпел"***.

Затова чуждестранната дейност на ЛУКОЙЛ е важна за Кремъл и в този аспект. При това никой не може да каже със сигурност коя от сферите на дейност на ЛУКОЙЛ е по-ценна за ОПГ „Кремъл“.

Във всеки случай, не много отдавна бившият шеф на ЛУКОЙЛ в Чехия – Мартин Нейедли, беше използван като лост за влияние върху бившия президент на страната Милош Земан, като свързващо звено между последния и Кремъл и едновременно с това – като основен лобист, както на „Росатом“, така и на опитите на Кремъл да преследва своите противници в Чехия.

Освен това, има още една причина, покачваща ценността на тези активи за Кремъл – това е възможността за заобикаляне на санкциите и купуване на оборудване за възстановяване на извадените от строя рафинерии, при това не само тези на ЛУКОЙЛ. Още повече когато тези активи са в европейски държави, където има повече възможности за противодействие срещу местните спецслужби.

Ако се върнем към споменатия филм, мога да кажа, че се намери метод срещу Костя Саприкин.

Разбира се, на Запад той е неприемлив, но независимо от всичко, има правни механизми за борба срещу фронтмените и схемите на Путин. Цялата работа опира до волята те да бъдат задействани.

*The Office of Foreign Assets Control или OFAC е американската Служба за контрол на чуждестранните активи. Това е агенция за финансово разузнаване и правоприлагане към Министерството на финансите на Съединените щати.

** Костя Саприкин е брутален джебчия, образ от минисериала „Мястото на срещата остава непроменено“. Филмът е с нееднозначна репутация поради опита да се представи с „човешко лице“ силно репресивната съветска милиция.

*** Групата "Вимпел" (на руски „Вымпел“) е спецподразделение към Първо главно управление на съветския Комитет за държавна сигурност КГБ. Предназначена е за провеждане на спецоперации извън пределите на Съветския съюз – като разузнаване, диверсии, саботажи и дезорганизация в други страни. Съществува от 1981 г.
Сега е в състава на руската Федерална служба за сигурност ФСБ. Голямата част от информацията за дейността на групата „Вимпел“ и днес остава секретна.


Предод: Faktor.bg