Позицията на българския премиер ще доведе само до изолацията на страната ни в НАТО и ЕС, до много вероятно блокиране на бъдещи европейски средства и до това да не можем да разчитаме на международна солидарност в трудни за България моменти
Едвин Сугарев
Мисля, че е време всички онези, които уверяваха, че Румен Радев няма да бъде втори Орбан, че всичките му антиевропейски изцепки са само блъф за вътрешна употреба, че той едно говори пред българите, а друго – пред европейските лидери – та, мисля, че е редно всички тези да си вземат думите назад и да посипят главите си с пепел. След като лично потвърди резервите на България по отношение на 21-вия пакет от санкции на ЕС по отношение на Русия, налагани заради агресията срещу Украйна и военните престъпления, извършени там, не може да има и най-малкото съмнение в това, че Радев встъпва в обувките на Орбан – и че неговата мисия като български премиер е
да играе ролята на троянски кон в ЕС
Още по-ясно личи тази негова мисия като имаме предвид основния псевдо-аргумент, с който мотивира това лично свое решение, прокарвано обаче от името на България – и това е санкцията срещу Кирил патриарх Московски и Всерусийски. Не друг, а лично Орбан на няколко пъти го е отървавал от подобни санкции. Както стана ясно още от първоначалното изявление на неговия външен министър г-жа Петрова, страната ни възразява на първо място срещу санкционирането патриарха с мирско име Гундяев и мирско минало като служител на КГБ. Основанията били, според г-жа Петрова, чиято реална специалност е вирусологията, че тази санкция била имала символичен характер, а България не подкрепяла санкции, които нямат реален икономически ефект.
Символичен характер?!
Дали наистина българският министър на външните работи не знае, че патриарх Кирил подкрепя войната от самото й начало, че е един от основните идеолози на руската агресия, че цялото му войнство благославя „подвизите“ на руските воини и ръси със светена вода танковете и оръдията, които заминават за фронта, че лично патриарха обещава „вечен живот“ на главорезите, които загинат на фронта? Дали наистина не разбира, че Руската православна църква е превърната в машина за промиване на мозъци? Дали отвличането на деца и отглеждането им като еничари, изнасилването на жени, масовите убийства на цивилни и рушенето на цивилна инфраструктура с цел масов терор над населението са съвместими с православните ценности, морал и религия?
А какво да кажем за самия Румен Радев, който като въведение към своето изказване по същия повод подчерта, че „времето на кръстоносните походи приключи“? За какви по-точно кръстоносни походи говори той – може би за похода на „целокупния Запад“, за който непрекъснато говори Путин, и който вместо към Светия град сега се е насочил към Москва? Може би не точно Украйна, а този прогнил Запад воюва с нашите братя освободители – и понеже ни свързва дружба от векове за векове, ние не искаме санкции, не искаме помощи за Украйна, не искаме съд за военни престъпления, искаме мир и фашистката хунта в Киев да капитулира… Може да ви звучи драстично, но точно това е логиката, която оправдава отказа, демонстриран от Румен Радев и лепнат като мърляво петно върху всички нас – и върху България.
И още един въпрос – как звучи този отказ, аргументиран на първо място с „източноправославна“ солидарност и грижа за добруването Гундяево, на фона на пожарището в Киевско-Печорската лавра, която не просто е културен паметник в списъците на Йонеско, но е и една от светините на източноправославния свят? Как звучи над пепелта на изгорените в нея светини съображението, че да се атакува КГБ-патриарха било означавало намеса в църковните дела?
Няма да говоря за това, че възраженията почват с фигурата на Кирил, но далеч не свършват с него. Че в тях става дума и за това, че санкциите
накърняват българския национален интерес,
че те грозят икономическото добруване на българите, че екс-президентът и настоящ премиер изрично декларира, че „няма да допуснем санкции, които да рефлектират негативно върху българската икономика“, и с едно изглежда необходимо, но и много специфично, направо издайническо допълнение – че „ България винаги е отстоявала своите интереси, особено и в енергетиката“.
И ни следа от срам, забележете. След огромния корупционен скандал с „Боташ“ Румен Радев би трябвало да бяга като дявол от тамян от думата „енергетика“. Ама не – пак той щял да защитава националния ни интерес в тази област. Боже опази! И то като не забравяме, че именно
енергетиката е основния корупционен канал, по който прониква руското влияние
в България. Трябва ли да припомняме „тройния шлем“ на Първанов, трябва ли да припомняме Белене, трябва ли да припомняме „Южен поток“, при който основен строител се канеше да стане Пеевски, трябва ли да припомняме „Турски поток“ на Бойко Борисов, през който и до днес тече руски газ през Турция, трябва ли да припомняме как още по времето на Жан Виденов „Газпром“ се готвеше да сложи ръка върху българската газопреносна мрежа?
Но не – очевидно българското правителство се готви да блокира санкциите, като се мотивира с българския национален интерес и разни икономически фактори. Какви? Е, не е ясно, но все ще се измислят някакви. Със същата неяснота беше отбито и съгласието за участие в Международния съд, осъждащ агресията на Русия срещу Украйна. С подобни аргументи бе прокарано решението, че България няма вече да оказва военна помощ на жертвата на агресия в сърцето на Европа – за разлика от всички цивилизовани страни. И при всички положения се говори в полза на мира, само че се пропускат две много важни обстоятелства – да се каже ясно
коя страна е агресор и коя е жертвата на агресия,
и да се признае често, че искания по този начин мир – като не се оказва военна помощ и като не се обвинява Русия – на практика означава цената на този мир да е капитулацията на Украйна и нейното заличаване като суверенна страна. Което не е често и не само – подло е.
Що се отнася до българския национален интерес, тази негова защита ще доведе само до изолацията на страната ни в НАТО и ЕС, до много вероятно блокиране на бъдещи европейски средства и до това да не можем да разчитаме на международна солидарност в трудни за България моменти. Но това, уви, въобще не интересува лидерите на тъй наречената „Прогресивна България“. Това, на което те разчитат, е политическият наивитет на българина, в което сме абсолютни световни шампиони – и няма как да не бъдем, след като
нарочихме Зеленият Чорап за спасител на нацията
и му дадохме абсолютно мнозинство в парламента – нищо, че си прилича като две капки вода – и по лик, и по дух, с печално известния наш Тато.
Какво да се прави при това положение? Мисля, че рецептата е много добре известна и многократно потвърдена – жълтите павета са си на мястото. А иначе всеки би трябвало да направи това, което може, за да изрази своето отношение. Що се отнася до мен – няма вече никакъв Румен Радев. Има румен радев. Както путин, както русия, както москва.
нарочихме Зеленият Чорап за спасител на нацията
и му дадохме абсолютно мнозинство в парламента – нищо, че си прилича като две капки вода – и по лик, и по дух, с печално известния наш Тато.
Какво да се прави при това положение? Мисля, че рецептата е много добре известна и многократно потвърдена – жълтите павета са си на мястото. А иначе всеки би трябвало да направи това, което може, за да изрази своето отношение. Що се отнася до мен – няма вече никакъв Румен Радев. Има румен радев. Както путин, както русия, както москва.
Руският патриарх Гундяев изпрати специални благодарности на българските власти за наложеното вето срещу санкциите, насочени към него. В официално обръщение той подчерта, че яхтите, лимузините, скъпите часовници и останалите материални блага са му дарени по висш промисъл и представляват неразделна част от духовното му служение. „Бог да ви благослови за това канонично решение. Благодарение на вас успях да опазя скромния си монашески начин на живот“, заявил патриархът. Според източници от Руската православна църква в знак на признателност Гундяев обмисля да учреди нов празник – Ден на защитника на църковното имущество.
Колко трогателно. Десетилетия наред „Лукойл“ доминираше българския пазар и реализираше милиардни обороти, докато чрез швейцарската си фирма „Литаско“ укриваше данъци и оставяше държавата с празни ръце. Но когато дойде време за санкции, изведнъж се оказа, че трябва да бъдем благодарни на колонизатора, задето е благоволил да печели тук.
Човек с десетки милиарди лично богатство получава специално отношение, защото бил „дал много на България“. Явно в колониите най-висша добродетел е не кой плаща данъци, а кой притежава достатъчно пари, за да не ги плаща.
Санкциите са за обикновените хора. За колониалните феодали има държавна закрила.
Румен Алекперов Боташ вече е крайно нагъл. Вчера с патетичен глас пред журналисти в Брюксел заяви, че Европейската комисия е одобрила плащане в размер на 1 милиард евро по четвъртия етап на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), а още 150 милиона евро забавени средства ще бъдат изплатени на България с петия етап от плана.
"Европейският съвет днес приключи с добра новина за България. Европейската комисия одобри 1 милиард евро плащане по четвъртия етап на Плана за възстановяване и устойчивост. Зелена светлина се дава и на още 150 милиона забавени плащания, които ще получим с петия етап, което е ясен показател за доверието в българското правителство и признание за нашата енергична работа за постигане на всички условия"
Новина се представя като голяма победа, а когато човек отвори официалните документи и прочете детайлите, картината се оказва значително по-различна.
От изявленията на представители на властта и последвалите медийни интерпретации остана впечатлението, че Брюксел едва ли не е одобрил окончателно над 1 милиард евро за България и че страната успешно е изпълнила своите ангажименти.
Само че официалният документ на Европейската комисия казва нещо съвсем различно. Комисията е извършила предварителна оценка на четвъртото искане за плащане и е установила, че България е изпълнила задоволително 23 от общо 26 ключови етапа и цели. Това означава, че три важни ангажимента все още не са изпълнени в необходимата степен.
С други думи - няма окончателно одобрение на цялото плащане. Няма окончателно приключване на процедурата. Няма и гаранция, че цялата сума ще бъде изплатена незабавно. Напротив.
Напомням, че с изявление на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен след срещата с министър-председателя на България Румен Радев
на 28 Mай 2026 г. стана ясно, че България не е извършила редица реформи, които ако не бъдат извършени до края на месец август 2026 г., парите от ПВУ няма да бъдат предоставени на България, независимо, че има предварителна положителна оценка по 23 от общо 26 ключови етапи и цели.
Какво очаква ЕК от България:
Мерки за борба с корупцията, включително приемането на законодателство за създаване на политически и финансово независима Комисия за противодействие на корупцията с функции по превенция и противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, както и въвеждането на правила за регулиране на лобистката дейност.
Мерки за декарбонизация на енергийния сектор. Те включват подобряване на корпоративното управление на държавните енергийни дружества чрез преструктуриране на Българския енергиен холдинг (БЕХ), с цел да се избегне рискът от кръстосано субсидиране на дейности, свързани с въглищата, и структурата му да се приведе в съответствие с бъдещите потребности на енергийния пазар в България.
Насърчаване на възобновяемата енергия чрез подпомагане на близо 1 400 битови слънчеви системи за топла вода или фотоволтаични системи за производство на електроенергия в домакинствата.
Нов договор за обществена услуга за обществения железопътен транспорт, насочен към подобряване на качеството, достъпността и използването му от пътниците, наред с модернизирана правна рамка за насърчаване на транспорта с нулеви и ниски емисии, включително нови правила за електрическата мобилност и зони с ниски емисии.
Европейската комисия изрично посочва, че един ключов етап, свързан с реформата във водоснабдяването и канализацията, не е изпълнен изцяло. Освен това цел, свързана с културния сектор, все още не е постигната, а по отношение на един от показателите в транспортния сектор Комисията е поискала допълнителни разяснения и преразглеждане.
И, за да бъдем коректни Европейската комисия не е одобрила окончателно 1,1 млрд. евро за България. Тя е дала предварителна положителна оценка на четвъртото искане за плащане по ПВУ, като е установила, че част от условията все още не са изпълнени и част от средствата може да бъдат задържани до отстраняване на пропуските.
България е под сериозен времеви натиск, защото целият Механизъм за възстановяване и устойчивост приключва в края на 2026 г., а всички реформи трябва да бъдат завършени до август 2026 г.
На този фон политическото самохвалство изглежда преждевременно. Гражданите имат право да знаят истината. Истината е, че Европейската комисия не е издала окончателен сертификат за успех. Истината е, че процедурата продължава. Истината е, че част от условията остават неизпълнени. Истината е, че част от средствата могат да бъдат задържани. Истината е, че България все още е под риск да навакса сериозно изоставане.
И тук вредата с управлението на служебните кабинети на Румен Алекперов Боташ е чудовищна за България. Тук идва отгаворът на въпроса, защо години наред България изоставаше в изпълнението на реформите, които сега се налага да бъдат довършвани под огромно времево напрежение. Нали същият този човек и неговите служебници бойкотираха държавата и нормалното протичане на управленските процеси.
Крайно време е Румен Гундяев Боташ да разбере, че европейските средства не се отпускат срещу политически речи. Те се отпускат срещу изпълнени ангажименти. А разликата между предварителна оценка и окончателно плащане е разликата между обещание и реално получени средства. Особено когато става въпрос за повече от един милиард евро публичен ресурс и за доверието на българските граждани.
20.06.2026
Европейският съюз не обсъжда санкции срещу патриарх Кирил заради православната вяра или заради религията. Официалният мотив е неговата последователна и публична подкрепа за руската агресия срещу Украйна.
Патриарх Кирил (Владимир Гундяев) многократно оправдава руските военни действия, определя войната като духовна мисия, подкрепя политиката на Владимир Путин и благославя руски военнослужещи.
На снимката виждаме човек, който проповядва смирение и скромност, но носи швейцарски луксозен часовник, за който редица медии и анализатори твърдят, че е модел от високия клас на Breguet, оценяван на десетки хиляди евро.
Това ли е жертвата на санкции, която трябва да защитаваме? Това ли е човекът, за когото българският премиер се излага да влиза в ролята на адвокат?
Когато един религиозен лидер застане рамо до рамо с политическа власт, оправдаваща война и човешки жертви, въпросът вече е морален, политически и цивилизационен.
Него ли ще браним от санкциите на Европейския съюз, другарю Радев?
Него ли ще браним от санкциите, другарю Радев?
Другарю Радев, голям грях е да дадеш власт и пари на духовен и морален бедняк. Тогава можеш да видиш как духовната нищета ражда политическо лакейство.









.gif)
.gif)













.webp)
.gif)

.jpeg)






Съд, прокуратура, ченгета, Сарафовци и политически марионетки са оплетени в един общ софтуер. ГЕРБ, Радев и контролираните от тях „независими“ фигури работят в перфектен синхрон. 


.gif)








