Хърватите са споменатите от римския автор Плиний арвиати. Те са илири, а според Апиан траки и илири говорят почти неразличими езици.
С хърватите ни свързват много неща. Всеки интелигентен българин може да се разбере с жител на Хърватско, макар техния език да е падежен, а нашия аналитичен. Двата ни народа са сближени и благодарение на глаголицата, която макар да се появава в нашите земи, преживява най-голям разцвет при хърватите. Te дори създават вариант подходящ за бързопис. Не е за пренебрегване и това, че както при нас българите, така и при хърватите все още съществува традиция на кукерскитe игри, които без съмнение са древни и са остатък от култа към бог Дионис.
По-интересно е това, че особеният генетичен маркер EV-13, който някои нарекоха български ген, се среща и при хърватите. Както и при нас, така и при тях бяха проведени генетични проучвания и бе стигнато до заключение, че 75% ( ¾) от населението се явават потомци на хора обитаващи земите на Хърватско отпреди времето на Неолита! Ето и кратък цитат: “More than 3/4 of the contemporary Croatian men are most probably the offspring of Old Europeans who came here before and after the Last Glacial Maximum.“
Разбира се, както при нас, така и при хърватите се срещат потомци на хора дошли в по-късни епохи. Това е напълно естествено, движения на етнически групи винаги е имало, а и във времената когато чужденци са властвали над хървати и българи, са докарвани преселници от различен произход, които е трябвало да поддържат подтисниците и да спомогнат за остлабването на местното население.
Важното в случая е друго – генетиката доказва, че повечето от българите и хърватите са потомци на хора, които са били познати на Херодот, Страбон, Плиний и др. стари автори. Сега идва въпросът – след като ние българите сме наследници на траките, то какви са хърватите, те също ли са траки?
Трябва да се отбележи, че за разлика от дошлите от Африка гърци, дедите ни не са били изолиран народ, а са били обградени от роднини (както и днес ние все още сме обградени с роднини). Става дума за скитите и илирите, които респективно обитават територии на изток, север и запад от траките. За това, че траки и скити са роднини знаем от Дион Касий и Стефан Византийски. Благодарение на Апиан пък разбираме за родството между илирите и мизите, които в по-късни времена Димитър Хоматиан и много други наричат българи.
Сведенията на старите автори са пределно ясни, но биват покрити с мълчание от специалистите поради това, че изобличават официалните теории, т.е. показват, че общоприетата история не е нищо друго освен поредица от лъжи, с които мнозина покорно са се съгласили и дори предано поддъжат.
За мен няма никакво съмнение, че хърватите са потомци на тракийските съседи илирите, които преди около две хилядолетия и половина са споменати от Херодот. Той не дава много сведения за тях, но поне става ясно, че този древен народ обитава земи от Македония до северните крайбрежия на Адриатическо море.
Това виждане не е ново, още през XIX век, учени като R.G.Latham смятат хърватите за древен балкански народ и ги свързват с арависките – хора споменати най-рано от римският автор Корнелий Тацит. За разлика от Р. Дж. Летъм, аз смятам, че деди на хърватите са не арависките, а арвиатите, за които пише Плиний Стари.
Причината е следната – докато арависките са наречени от Тацит германи, относно илирийския произход на арвиатите никой няма възражения. Самото название арвиати има обяснение на хърватски език. Смятам древното име на хърватите е било харавати, по-късно променено на хървати, а значението на името е – бойци, унищожители, тези, които умеят да воюват. Хървати може да се изтълкува с хърв. глагол harati-унищожавам, опожарявам. Имайки предвид войственият характер на старите илири, това име е напълно подходящо.
Освен Летъм, други учени също виждат в хърватите не само потомци на местен балкански народ, но и роднини на българите. В началото на ХХ век, Ганчо Ценов публикува своя работа интересни неща за хората, от чиито среди произлиза Свети Йероним. Съвсем естествено, най-много ме заинтригува твърдението, че названието хървати е свързано с името на княз Кроват (Кубрат) *. Не по-малко интересни се оказаха подробните сведения за удивителната близост на словенския и хърватския език с българския.
Ганчо Ценов цитира проф. Цонев, който обяснява голямото количество общи езикови белези между български и словенски, хърватски с това, че в далечното минало, дедите ни трябва да са били съседи на словените (а може би и на хърватите). Още по-ценно е виждането на Цонев относно това, че не му се вярва на писанията на Константин Порфирогенет.
Относно виждането на езиковеда проф. Цонев за това, че в далечното минало българите трябва да са били съседи на словени и хървати държа да дам няколко ценни сведения. Когато говори за дедите на хърватите – арвиатите, Плиний Стари споменава и други хора – белги: “Arviates, Azali, Amantini, Belgites…” - Plin. III.148
Смятам, че римският автор е предал името на народа ни, което по това време е звучало като бльгии. Разбира се, в този период от време – I век, името блъгари-бльгии е използвано само от ограничена част от дедите ни и чак след повече от половин хилядолетие се превръща в колективно име на целия народ.
Що се касае до недоверието на Цонев спрямо писанията на Порфирогенет, става дума за съчиненията на римски (византийски) император, който повече от нас познават под името Константин Багренородни. Според него, хърватите са пришълци в днешните си земи, както и българите. Това разбира се не отговаря на истината, но истина и интереси са две различни неща, а седящите на трона в Константинопол са следвали винаги собствените си интереси.
Това е причината както за хърватите, така и за българите да бъдат разпространявани лъжи. Не е имало нито идване на хървати на Балканите, нито идване на българи. И двата народа са местни, близко сродни, защото споменатите от Херодот траки и илири са роднини.
За това свидетелства Апиан в работите си: “These peoples, and also the Pannonians, the Rhærtians, the Noricans, the Mysians of Europe, and the other neighboring tribes who inhabited the right bank of the Danube, the Romans distinguished from one another just as the various Greek peoples are distinguished from each other, and they call each by its own name, but they consider the whole of Illyria as embraced under a common designation.” – App. Bell.Ill. III.6
Когато разгледаме всички факти, става ясно, че българите и хърватите са потомци на древни европейски народи прославени със своята сила и мъжество. Вярно е, че днес и двата ни народа са сравнително малки, но е вярно и това, че сме носители както на уникални гени, така и на уникални качества. Най-голямата ни дарба е способността да се възраждаме отново и отново. Правили сме го и пак ще го направим, ще го направят и поколенията, които идват след нас.
Цитати от кн. "Българската самостоятелна църква в Илирия" на архим. Кирил Рилски (игумен на Рилския манастир през 20-ти век):
"Когато е дошъл Св апостол Павел на Балканския п-в, заварил е древните илирийски българи , които населявали старата класическа България в Македония като свободни римски граждани, и от тях е основал първата християнска църква в Европа. Основаната древна българска апостолска църква от Св апостол Павел в Илирия в Македония от древните илирийски българи, първите векове на християнството е влизала в църковния диоцез на римската църква, до издаването от римския император Юстиниан Велики императорския закон в 535 г. с който се е основал самостоятелен архиепископат в Стара България в Македония, в отечеството на Юстиниан Велики... Цариградският патриарх Фотий, съвременник на българския цар Св Борис, в своя номоканон под тълкуването на 131-та новела на Юстиниан Велики... прави забележката отдолу за своите съвременници, като казва: "Разбирай от настоящата юстиниановска новела привилегиите на архиепископа на България, защото той е архиепископ на Първа Юстиниания, отечествето на Юстиниан. България затова се нарича Юстиниания, защото император Юстиниан присъединил тази страна под властта на римляните.. Никому да не се стори чудно защо няма нашето древно българско племе, което е живяло от незапомнени доисторически времена в Илирия на Балканския п-в, за неговия минал исторически и църковен живот достатъчно веществени исторически паметници. Това се дължи на вековните врагове на нашето древно българско племе - гърците, които възползвани от неблагоприятните политически обстоятелства на българския народ, който е попаднал под двойно робство: политическо и духовно, систематически, в продължение на много векове, са унищожавали всички веществени исторически паметници, които са говорили за историческия и църковен живот на българите, безпощадно цели библиотеки, които са били препълнени с древни пергаментни ръкописи на латински, гръцки, глаголически и други езици, каквито е имало много в целия църковен обширен диоцез на древната апостолска българска или първо-юстиниановска църква в Илирия на Балканския п-в... Всичко това са правили гърците за да не остане никакъв спомен за миналия исторически и църковен живот на нашето древно племе... Древната апостолска българска или първо-юстиниановска църква в Илирия на Балканския п-в е играла голяма просветителна роля на Балканския п-в, като древна църква, която е имала в своите архиви всички исторически данни за всички изчезнали племена на Балканския п-в.." Отговор
Цитати от книгата на архим. Кирил Рилски "Българската самостоятелна църква в Илирия":
"Древните илирийски българи, които са останали в бащините си огнища в Илирия в Стара България в Македония, са били просветени в Евангелското Христово учение от св. апостол Павел когато той дошъл на Балканския п-в в Илирия и от тях е била основана първата християнска църква в Европа. (Деян. 16 глава). Илирийските българи като свободни римски граждани и просветен културен народ, най-много са били подготвени умствено да възприемат възвишеното християнско Евангелско учение..."
"Сътрудник на Св апостол Павел при основаването на апостолската древна българска илирийска църква е бил Св Климент, български епископ, който е произлизал от древните илирийски българи и който е останал в Стара България в Македония да продължава апостолското дело на своя учител апостол Павел подир заминаването му за Рим, където е пострадал мъченически... Отсетне над гроба му (на Св Климент след кончината му от естествена смърт) е била построена великолепна катедрална църква в негово име "Св Климент български епископ", която е служила за катедрален епископски храм в Охрид.. Многочислените ученици на Св Климент български епископ които са били очевидци на неговия свят живот и неговите пастирски трудове са написали житието му, което за голямо съжаление не е достигнало до нас; до нас е дошло житието, написано в 11 век от блажений Теофилакт, български архиепископ (по-нататък се пояснява за него: "който е бил чистокръвен цариградски грък"), което е изпълнено с извратени исторически факти и противоречия.
"... Св. Климент, български епископ, който е живял в 1-ви век от Християнската ера и е бил сътрудник на ап. Павел при основаването на древната българска апостолска църква в Илирия (Рим. 15, 19 ст.), за когото говори и самия ап. Павел в своето Послание към филипиийците в 4-та глава 3-тия стих..."
Омировият епос не познава население с етносно име М. Името Македон се появява за пръв път у Хезиод в VІІ в.пр.н.е. (fr. 5, 2). Македон и брат му Магнес живели в земите на областта към Пиерия и Олимп и били известни като страстни конеукротители. Характеристиката конеукротители, още от Омирово време, се дава на тракийските първенци.
Съгласно разказа на Херодот в Македония обитавали траките бриги (Hdt. VI, 45), които разбили персийската войска, предвождана от Мардоний, в похода срещу Елада през 492 г.пр.Хр. Той казва, че навремето бригите живеели в Европа заедно с македоните, като именно те - бригите, след като преминали в Мала Азия, се нарекли фриги (Hdt. VII, 73). Така се оказва, че именно траките бриги са едни от дълбоките корени, от които се развива по-късно държавата на македоните.
В подкрепа на историка Херодот е и езиковедското обяснение на названието македони. Името е образувано аналогично на севернобалканските тракийски форми от типа мигдони, едони с отделяне на елемента - дон, което отговаря на фригийското - дан. Като се сравнят тези елементи със старогръцкото -хтон, със значение земя, може да се допусне палеобалканска тракийска връзка на етносното име на македоните.
Македонес и мюгдонес са тракийски езикови форми, но македнос е елинска и е със значение висок, едър. Приема се, че като не знаели местното значение на името македонес, древните елини го оприличили със своята дума македнос, която отговаряла на високия планински характер на земите в северната част на Ематия.
Запазените остатъци от езика на македоните са изключително малко. Те се отнасят към един сравнително късен период от историята на страната и в развитието на езика. През този период езикът на македоните се гърцизира, особено в политическата и културната област. Безспорно е обаче, че македонският език е бил индоевропейски език, тъй като се причислява към групата на палеобалканските езици, най-голямо пространство измежду които заемат тракийските диалекти, говорени в Югоизточна Европа и Северозападна/Западна Мала Азия.
Едното становище приема, въз основа на гръцките елементи в езика, че това е етнос, говорил на северногръцки диалект. Най-сериозният аргумент в него са имената на македонските царе. Но ако се отчете реалният процес на елинизация на аристократичния елит, този довод става не особено съществен.
Другото становище приема, че македоните са говорели негръцки език. Основанията на тази теза са в някои сведения на антични автори, които казват, че Александър ІІІ Велики говорил на своите войници не на гръцки, а на македонски, и че македонските воини поздравявали един от своите пълководци на македонски език, че прощаването на македонските войници с техния цар Александър III Велики (336 - 323 г. пр. Хр.) било на македонски ...
Според третото становище произходът на древния македонски език трябва да се търси в някакъв много архаичен протогръцки диалект, който до такава степен се обособил, че се явявал оригинален език от централнобалканската зона, достатъчно разграничен от другите древни езици на Балканския полуостров, включително и от гръцкия.
Въпреки оживените научни спорове, етническата принадлежност на македоните не е достатъчно ясна. Сигурно е това, че елините не разбират говора им, считат ги за варвари, а и те самите дълго време стоят настрана от елинския свят.
Македоните се разполагат между три големи етнокултурни масива. От юг този на елините. От югоизток и изток - този на траките. От север и северозапад - на илирите. От културно-историческа гледна точка, има основания да се приеме, че това е вътрешна контактна зона между палеобалкански етноси и езици, най-изявен и най-самостоятелен измежду които е елинският заради неговата писмовност, а най-многолюден е тракийският.
Чрез името на държавата си древните македони налагат името на държавата си Македония предимно над тракийски и илирийски етноси. До създаването на империята на Александър ІІІ Велики в Македония живеят различни балкански етноси, сред които преобладават тракийските, присъстват и илирийски. По това време елините не са включени в границите на Македония, ако не се броят полисите от северозападното Егейско крайбрежие. Етнически разнородното население се оформя компактно поради засилване на държавата Македония.
След античността от древните македони реално остават, освен названието на областта Македония, много палеобалкански тракийски елементи, наблюдавани като реликти в народната традиция на населението на съвременните България, Македония и Северна Гърция.
Калин Порожанов
Македоните,известни също като антични или древни македонци(на гръцки: Μακεδόνες, Македонес), са населението на изчезналата антична държава Древна Македония, възникнала на Балканите и установила господство над Древна Гърция, Древна Тракия, Древен Египет, Персийската империя, Бактрия и др. в ІV в. пр. Хр.
Възникване на името Ядрото на древномакедонската държава се оформя в земите на днешно Костурско, Гревенско, Кожанско и Серфидженско, сиреч по горната част на Бистричката долина. От тези места, македоните започват постепенно и трайно разширяване на племенния си съюз, най-вече в източна посока. По времето на класическа Гърция, те вече са заели здраво низината на Долен Вардар и Долна Бистрица, там се намират и техните основни твърдини и градища (Вергина, Пела, Берея, Миеза и други.) Мнозинството от тези наименования имат бригийски и тракийски произход. Според някои историци това е народ, образуван при налагане на името на Македонското царство над преобладаващата бригийско – тракийска маса, смесена с илири, пеони, дорийци и еолийци (последните две народности са едни от съставните части на елините, а пеоните имат тракийски произход), или дори още едно от тракийските племена.[ Доц. д-р Георге Искру, „Нашите истински предци: гетите-даките-траките-илирите“:Нацията майка на огнището на „Стара Европа“, Букурещ, 2010,стр. 143 – 147] Съвременните им древни гърци не са приемали македоните за „елини“ и техните царе и както посочва Демостен, те са смятани за варвари. Аристокрацията, при политическите си амбиции да завладее Елада, изтъква близост до гърците, като подобно на одриската аристокрация в Тракия, ползва старогръцки за официален език, но населението не говори този език. Плутарх и Квинт Курций Руф свидетелстват, че царете в Македония са говорели с народа и войската си на език, различен от гръцкия. Явно поради близостта си с древна Гърция и нейните колонии, аристокрацията още от дълбока древност е подложена на силна елинска културна експанзия. Вероятно и наличието на дорийски и еолийски елементи сред населението на държавата допринася за относително бързото потопяване на местната върхушка в елинската култура. Така е възможно да се е създал някакъв смесен говор. Все пак този диалект ще да е бил доста по-различен от останалите гръцки говори, щом е бил неразбираем и чужд за елините и те са приемали войските на македонския цар Филип ІІ като чужди завоеватели, както посочват споменатите автори.
Историческо развитие
За пръв владетел на областта се счита Пердика I, утвърдил Македонско царство в 640 г. пр. Хр. според сведенията на гръцките хронисти.
Пердика I (на старогръцки: Περδίκκας Α`) е основател на Древна Македония, цар 700 г. пр. Хр. – 678 г. пр. Хр.
Според гръцкия историк Херодот той е потомък на Темен от Аргос и на Херакъл, и основател на македонската царска фамилия (Династия Аргеади) и на Македонското царство. Той започва от територията на по-късната резиденция Еге и управлява от 700 – 678 г. пр. Хр. Историята на Аргеадската династия е забулена в митове и легенди, в които централно място заема древногръцкият герой Херакъл. Първото писмено свидетелство, предаващо древногръцка легенда за произхода на Аргеадите е в пиесата „Молителката“ от Есхил (525 – 456 г. пр. Хр.). В нея поетът говори за аргоския цар Пеласг: „ По времето, когато пеласгите владеели страната, която сега се нарича Елада, атиняните били пеласги и името им било кранаой, а по времето на цар Кекропс се наричали некропиди. След като властта наследил Ерехтеус, който нямал майка и бил отглеждан от Атина, се наричали атиняни, а когато Йон, син на Ксут станал техен военачалник, се нарекли йонийци. “ Херодот VІІІ-44 Пеласг е смятан за прародител на дорийския клон на елините и управлявал земите до река Стримон (дн. Струма), и обявява македонските царе за негови наследници, т.е. наследници на Херакъл.
Преди около век д-р Емил Фишер каза без увъртане, че Херакъл е от тракийски произход. Тези данни обаче не съвпадат с установените догми и поради тази причина са останали непопуляризирани и непознати за широката публика.
Леонид Гиндин свързва името Херос с хетския теоним Перуа-божество на конете и бурята. Същевременно руския лингвист предадава виждането на Кречмер и др., че ᾝρως е сродно на γάλως, χέλυς и (стблг.) зълъва-зълва, в смисъл на защитница. Гиндин също предполага връзка с лат. servare-пазя и авест. haurvat-защитавам.
„Нека обърнем внимание и на названието Херос. От него произлиза думата герой”
Българското ГЕРОЙ на новогръцки се изписва "хероАс".... От българското герой,гърците да са направили херос?!
От български герой: Геро Гера (вместо Хера). Името на Свети Георги - Георги означава герой, българския (тракийския, мадарския) конник срещу змея/ламята/дракона. Герак/Геракъл (видоизменено на Херакъл/Херкулес), а "гърците" са видоизменили думата герой на херос (Херакъл/Херкулес) и други!
В съвременната наука историята на Аргеадската династия се разделя на три периода. Поколенията от Херакъл до Пердика I се приемат за легендарни, от Пердика до Аминта I – за протоисторически, и след Аминта I – за исторически. През управлението на Аминта I (VI век пр. Хр.) македонското царство се разширява на изток отвъд река Аксиос и поставя под властта си съседните тракийски племена. Наследникът на Аминта I – Александър I Филелин (492 – 454 г. пр. Хр.) продължава завоеванията на изток, придвижвайки се през река Стримон (дн. Струма). Синът на Александър I – Пердика II (450 – 413 г. пр. Хр.) е трябвало да се бори с братята си за престола, и след като се затвърдява на престола, обединява гръцките градове на Халкидическия полуостров във федерация, начело с град Олинт. Следващият цар Архелай I (413 – 399 г. пр. Хр.) налага твърда проелинска политика и усилва македонското царство като изгражда пътища и крепости, подобрява въоръжението на армията и прави парична реформа. След убийството на Архелай I през 399 г. пр. Хр., в страната настъпва шестгодишен период на анархия, край на който слага внукът на Пердика II – Аминта III. Независимо че управлението му е изпълнено с беззакония и интриги, той успешно възстановява единството на държавата. След смъртта на Аминта III в 370/369 г. пр. Хр., Македония е управлявана за кратко от неговите синове Александър II и Пердика III. През 359 г. пр. Хр. третият син на Аминта – Филип II, поема властта. След като възстановява реда при поредната династична смяна, той се обявява за цар и за сравнително дългото си управление успява да превърне Македония в доминираща държава в тогавашния елинистичен свят, поставяйки основите за разцвета в политическо и културно отношение на държавата, настъпил при сина му Александър III Велики (336-323 г. пр. Хр.). След смъртта на Александър III във Вавилон неговите военачалници (диадохи) разделят империята помежду си, макар да признават за царе на Македония Александър IV (син на Александър Велики) и Филип III Аридей (полубрат на Александър Велики). Te са убити от диадоха Касандър в борбата за власт – Аридей през 317 г. пр. Хр., а Александър IV през 309 г. пр. Хр., с което Аргеадската династия прекратява съществуването си.
Забележителният възход на царството започва при Филип II, който успява с девиза за обща борба срещу персите да наложи своята хегемония над почти цяла Гърция, Пеония и голяма част от крайбрежна Тракия, като създава изключително силна армия, станала основа за бъдещите завоевания на сина му Александър. Александър III Велики не губи нито една битка и по време на походите си е обожествен и провъзгласен за фараон на Египет и цар на Персия. Именно той успява да превземе почти целия познат тогава свят, като освен хегемонията, която установява над Елада и Тракия, империята му се простира на три континента – от гръцките колонии в Италия до Египет и Индия. Не само писмеността, но и културата на тази империя са изцяло доминирани от древнотракийския модел с някои азиатски и египетски особености. Най-значими нейни центрове са Александрия в Египет, Пергам и Антиохия в Мала Азия и Бактрия в Средна Азия. Това е новата култура на елинизма, разцъфтяла въз основа на синтеза на богатата гръцка култура с местните традиции.
След смъртта на Александър множество от жителите на Македония се преселвали на изток, където често намирали по-благоприятни условия за живот. Така Македония не била само обезкървена от продължителната война, но и обезлюдена. Наследниците на Александър, за да избегнат разорението на страната си, почнали да заселват външо население в Стара Македония: гърци, илири, пеони, келти, малоазийски племена и най-вече траки. Така, през късната елинистическа епоха от предишното македонско население остава само това в по-важните и стари градища и крепости. Някои римски писатели твърдят, че по тяхно време, когато Рим завзел Македония в средата на ІІ в. пр. Хр., само благородничеството имало до известна степен македонско самосъзнание, докато войниците и останалото население, принадлежали към други етноси. Така с изчезването на древната македонска държава, само около 200 години след като се утвърждават на Балканите, бързо изчезват и македоните, за разлика от елините, траките и илирийските племена, които видно не се нуждаят от определена държавна подкрепа за съществуването си, което потвърждава схващането за чисто етатисткият характер на конгломерата, визиран под понятието древномакедонска народност.
Македония (на гръцки: Μακεδονία) е името на антично царство,[1] възникнало според сведенията на гръцките хронисти през 808 г. пр. Хр. и съществувало до 148 г. пр. Хр. или над 640 години.
Основното население са древните македонци. Държавата обхваща най-общо територията на днешна Егейска Македония с главен град Пела.
Аристокрацията на стара Македония е представена от пеласги, докато простолюдието се състои от траки и то не само мизи и пеони, но също бриги, перхеби, пиери, бисалти, мигдони, одоманти, крестони, едони, ботиеи.
Пела (столица на древна Македония)= Бела (Белица)- имена на Българското село, намирало се на мястото на древния град до гръцкото нашествие. Гръцкото тълкувание на името,според което то значело "Камъни", иде от нашата дума Кала (Скала),но не влиза в "Градското семантично гнездо".
Едеса (град в древна Македония)= Одиса (Водиса,Водица). Сегашното Българско име на града Воден и многобройните извори в него потвърждават верността на това тълкувание.
И Раковски и Табов посочват, че поради липсата на буква „Б“ в гръцкия се ползва „П“ или когато видите да се изписва МП трябва да се чете като Б.
Самата древномакедонска столица Пела/Бела е основана от траките ботиеи [Strab.VII.fr. 20]. *Докато простолюдието пази своя бит и език, македонската аристокрация бива повлияна от от гърците. По времето на Александър III процесът на елинизация на благородниците вече е напреднал. Квинт Курций Руф разказва за Филота, който наричал селяните фригийци [т.е. траки] и т.н. и със своите сънародници говорел с преводач. Това разделение, а и отричане от родното се оказва пагубно за старата македонска държава, защото народът не поддържа искрено своите владетели. *Освен процесът на елинизация на аристокрацията има и друг важен фактор играещ роля за упадъка на макенодската народност. В следствие на римо-македонските войни, които са кръвопролитни, четири на брой и са в периода 215 – 148 г. пр. Христа, Македонското Царство губи не само територии, но и голяма част от жителите си.Тит Ливий разказва как македонският цар Филип V докарва в страната си огромен брой траки, понеже населението на Македония е оредяло [Liv.39.24]. *След победата на Емилий Павел над македонската войска, жителите на 72 града са продадени в робство [Plin.H.N, IV.39]. Това означава, че в страната е останало почти само селското население, което е от тракийски произход - представено предимно от мизи и пеони. Гърчеещата се благородническа прослойка е депортирана извън държавата. *Селското население на Македония говори същият език както и това на Тракия. След освобождаването на страната ни от княз Аспарух, населението на Македония става част от Българското Княжество. Знаем за това от работата на споменавания от Ценов Равенски Космограф: “Inter Thraciam vel Macedoniam et Mysiam Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия само българи живеят. *След този период, дълго време няма сериозна промяна на населението на страната. В периода XI-XIII в Македония се заселват гръкоговорящи. В периода XIV - XIX се заселват доста евреи, турци, арумъни, но основното население е представено от древните балканци, носещи името българи. Ето защо езикът на жителите на Македония се явява просто един български диалект. Прочее, името на митичния владетел на Древна Македония Гаван е обясено от професионалисти с помощта на стблг. говети – говея, почитам, т.е. Гаван означава почитан, радващ се на почит. Друго име на древен владетел е Каран, а Каран е прозвище на княз Крум. Балиос - името на коня на Ахил се обяснява с пеласг. балиос-бял.
Карта на Македония по времето на Филип II в 336 г. пр. Хр.
Името Македония не е известно на най-стария литературен паметник на Европа – Омировия епос. В него бъдещата Македония е наричана Ематия (Hom. Il., XIV, 226). Ематия е обхващала плодородната равнина между реките Халиакмон/Бистрица и Аксиос/Вардар. Според античните схолиасти (коментатори на древни текстове) митичният цар Ематион бил дал името на страната. Цар Ематион е известен и като владетел на тракийската по име и население област Пиерия. Поетите от елинистическата епоха (края на ІV-края на І в. пр.Хр.) споменават с името Ематион, жители на малоазийската област Троада, населявана от траки. Името Ематион се споменава и в догръцката история на о. Самотраки. Тракийското селище Ойсиме, около устието на Аксиос/Вардар, било преименувано в Ематия/Ематида. Точният езиков произход на Ематия не е ясен, но сигурно е, че наименованието се среща често в етнокултурната общност на траките, поради което може да се предположи, че името най-вероятно е тракийско, като постепенно е било гърцизирано. Омировият епос не познава население с етносно име македони. За пръв път името Македон се появява у Хезиод в VІІ в.пр.Хр. (Hes. Carm., frg. 5, 2). Македон и брат му Магнес живели в земите на областта към Пиерия и Олимп и били известни като страстни конеукротители. Тази характеристика – на конеукротители – още от Омирово време се дава на тракийските първенци.
Съгласно разказа на Херодот в Македония обитавали траките бриги (Hdt. VI, 45), които разбили персийската войска, предвождана от Мардоний, в похода и срещу Елада през 492 г.пр.Хр. Той казва, че навремето бригите живеели в Европа заедно с македоните, като именно те - бригите, след като преминали в Мала Азия, се нарекли фриги (Hdt. VII, 73). Ако вярваме на Бащата на историята би трябвало да се съгласим, че именно траките бриги/фриги са едни от дълбоките корени, от които се развива по-късно държавата на македоните. В подкрепа на историка Херодот е и езиковедското обяснение на названието ìáêåäüíåò. Името е образувано аналогично на севернобалканските тракийски форми от типа ìõãäüíåò с отделяне на елемента -äïí, -äùí, което отговаря на фригийското –ãäáí. Като се сравнят тези елементи със старогръцкото -÷è™í със значение земя, може да се допусне, и от езиковедска гледна точка, древна палеобалканска тракийска връзка на етносното име на македоните. Ìáêåäüíåò и Ìõãäüíåò са тракийски езикови форми, но ìáêåäíïò, е елинска и е със значение висок, едър. Приема се, че като не знаели местното значение на името ìáêåäüíåò древните елини го оприличили със своята дума ìáêåäíïò, която отговаряла на високия планински характер на земите в северната част на Ематия (Boisaque 1950, 602). Произходът на македоните се свързва с обяснения за техния език (Бешевлиевъ 1932, 15-32; Проева 1997, 86-103)
Запазените остатъци от езика на македоните са изключително малко. Те се отнасят към един сравнително късен период от историята на страната и в развитието на езика. През този период езикът на македоните се гърцизира, особено в политическата и културната област (Real-Encyclopädie, 1905, Bd. 5, col. 2481). Безспорно е, обаче, че македонският език, ако е съществувал самостоятелен такъв!, ще да е бил индоевропейски език тъй като се причислява към групата на палеобалканските езици, най-голямо пространство измежду които заемат тракийските диалекти, говорени в Югоизточна Европа и Северозападна/Западна Мала Азия (Порожанов 1998, 44-50).
Едното становище приема, въз основа на гръцките елементи в езика, че това е етнос, говорил на северногръцки диалект (Hammond, 1972). Най-сериозният аргумент в него са имената на македонските царе. Но ако се отчете реалният процес на елинизация на аристократичния елит този довод става не особено съществен. Подобно, макар и в по-слаба степен, е положението и в Одриските управляващи среди на траките одриси в Тракия. Другото становище приема, че македоните са говорели негръцки език. Основанията на тази теза са в някои сведения на антични автори, които казват, че Александър ІІІ Велики говорил на своите войници не на гръцки, а на македонски (Plut. Vit.Parall., Alex. 51) и че македонските войни поздравявали един от своите пълководци на македонски език (Plut. Vit.Parall., Eum. 14, 5). Третото становище се опитва да обедини горните две. Според него (Гиндин 1987) произходът на древния македонски език трябва да се търси в някакъв много архаичен протогръцки диалект, който до такава степен се обособил, че се явявал оригинален език от централнобалканската зона, достатъчно разграничен от другите древни езици на Балканския полуостров, включително и от гръцкия.
Въпреки това, е добре видимо, че македони/Македония (Кратка енциклопедия 1993, 166-169) се разполага между три големи етнокултурни масива. От юг този на елините. От югоизток и изток – този на траките. От север и северозапад – на илирите. Така, от културно-историческа гледна точка, има основания да се приеме, че всъщност това е една вътрешна контактна зона между палеобалкански езици, най-изявен и най-самостоятелен измежду които е елинският, разбира се заради неговата писмовност, а най-многолюден, както стана дума, тракийският. Географските представи за Македония в Древността се менят в зависимост от разширяването на политическите граници на държавата със същото име. През класическата античност Македония обхваща на юг равнината до Олимп и Халкидическия полуостров, на запад до планината Бермий/Докса, на север до планината Нидже, на изток до река Стримон/Струма. По това време Македония се дели на Долна, Горна и Източна. Долна Македония се покрива със старата Ематия и включва още областта Пиерия от планината Олимп до реката Пеней, Анфакситида – земята между река Аксиос/Вардар и река Ейхедор/Галик и Алмопия – долината на север от Ематия. По-голяма част от населението на Долна Македония било с тракийски произход. Горна Македония е включена в Македонската държава едва при Филип ІІ (359-336 г.пр.Хр.). Именно тя е предимно планинска и обхваща областта Орестида на планината Грамос с център Хераклея Линкестийска/Битоля, областта Елимея на юг от Орестида по средното течение на р. Халиакмон/Бистрица, областта Деврион по течението на р. Еригон/Черна с пеонско население. Северната част на Вардарската долина с център Билазора/Велес била населена също с пеони. Пеоните са част от тракийския етнокултурен кръг. Тук са още областта Дасаретида, разположена от Лихнида/Охрид до Антипатрия/Берат по името на илирийския етнос дасарети и областта Еордея на запад от Ематия, на север до Пелагония, населена предимно с илири. Източна Македония обхваща земите между р. Аксиос/Вардар и р. Стримон/Струма и крайморската низина между р. Струма и р. Места. Тя е изцяло населена с тракийски етноси и включва областите Мигдония на траките мигдони с център Терме/Тесалоника-Солун, Бизалтия на траките бизалти на изток от Мигдония до р. Струма, Крестония на траките крестони на север от Мигдония. Между р. Аксиос и р. Стримон живеят още тракийските етноси меди, едони, одоманти, синтии, последните от които дават името Ситония на средната част на Халкидическия полуостров. Така, именно чрез името на държавата си Македония древните македони налагат етно- и топонима си предимно над тракийски и отчасти над илирийски етноси. Видно е, че до създаването на империята на Александър ІІІ Велики (336- 323 г.пр.Хр.) в Македонската държава живеят различни балкански етноси/народи, сред които са преобладават тракийските и присъстват отчасти и илирийски. По това време елините не са все още включени в границите на Македония, ако не се броят полисите от северозападното Егейско крайбрежие. Общественото устройство на Македонската държава през VІІ-ІІ в. пр.Хр. се различава от полисното държавно устройство в Елада и не се различавало от това в Тракия и Илирия. То е раннокласово двусъставно. Основни производители на материални блага са селяните общинници. Ръководната роля принадлежи на аристокрацията. Царят утвърждава властта си със своите хетайри (бойни другари от аристократичен произход)
Както стана дума по-горе важна особеност в Македонското царство е съзнателно провежданата целенасочена силна елинизация на културата в аристократичния елит от VІІ в.пр.Хр. насетне; в по-слаба степен това явление се открива и в съседното на изток Одриско царство. И в двете държави културното елинизиране на аристокрацията е целенасочено провеждана политика, която не им пречи да бъдат независими и обособени от Елада. Географското положение на Македонското царство е такова, че то не можело да остане в страни от най-големите събития на времето. Старогръцките историци сочат като пръв владетел на областта Пердика І, възцарил се около 640 г.пр.Хр. Пердика и последвалите го царе насочват външнополитическите си усилия в посока юг. Те разширявт своите владения към бреговете на Термейския/Солунския залив. Пердика ІІ (454-414 г.пр.Хр.) има основни външнополитически сблъсъци с най-могъщото по това време в Югоизточна Европа Одриско царство на тракийския цар Ситалк (ок.445/440-424 г.пр.Хр.) и с Атинската държава за Халкидическия полуостров и прилежащите му земи. Архелай І (413-399 г.пр.Хр.) обръща внимание на вътрешното укрепване на държавата като провежда военна, парична и други реформи; започва усилено крепостно строителство и изграждане на пътна мрежа. Това именно улеснява и спомага за обединението на различните етноси, които обхваща Македонската държава
Изключителният владетел Филип ІІ (359-336 г.пр.Хр.) провежда управленски, военни, финансови и други реформи, с които засилва централизацията в държавата и постенно я превръща в първостепенна балканска сила. Той продължава усилията на предшествениците си, насочени в югоизточна посока. Особено важно е завладяването на Пангейските рудници, в следствие на което след местните траки и елините колонисти, той става техен владетел. Така Филип ІІ започва да получава по 1 000 таланта приход на година – огромна за времето си сума. След това той се заема със завоюването на стратегическия Халкидически полуостров и до 348 г.пр.Хр. полуостровът става македонска земя. Окончателната победа на Филип ІІ над най-силното доскоро в Европейския Югоизток Одриско царство, което след Котис І (383/382-360/359 г.пр.Хр.) се разделя на три отделни царства, е извоювана през 40-те години на ІV в.пр.Хр. след редица успешни военни операции. В 338 г.пр.Хр. след битката при Херонея, където македонската армия побеждава обединените военни сили на Елада, Филип ІІ подчинява на влиянието на Македония цяла Гърция. Александър ІІІ Велики (336-323 г.пр.Хр.) стъпвайки здраво на стореното и довършвайки започнатото от баща му обединение на етносни монархически (т.е. тракийски) държави и полисни (т.е. елински) държави от Балканския полуостров, решава да го приложи и спрямо етносната монархическа държава – империята Персия - като предприема своите походи на Изток. Именно по този начин по това време се полага началото на един мощен обединителен синтез между културните ценности и достижения на елинския полис и тези на “източния” тип монархия, синтез наследен от мащабните процеси със същия характер най-ярко проявени тук в Югоизточна Европа при одриския цар Котис І и македонския цар Филип ІІ. В крайна сметка, Македонската държава със своите завоевания на Изток се явява разпространител не само и толкова на гръцка, а на нов синтезен тип градска култура в Близкия Изток, където македонската - заедно с местната аристокрация формира управленския и културен елит в образувалите се, след разпадането на империята на Александър ІІІ Велики, нови държави. С това се полага началото на нов период от Античността, погрешно или не, но наречен не македонизъм, а елинизъм – очевидно заради разпространението на гръцкия език като световен в рамките на тогавашния античен свят - от Балканите и Египет на запад до р. Инд на изток. Период, който ще приключи към края на І в.пр.Хр. с успешното
завладяване на същия този свят от оръжието и дипломацията на Римската
държава.
Включването на огромни територии в една държава от Балканите и Египет до
Двуречието е временен изход от обществената криза на античния свят. Много
скоро след това Македония, както и Тракия и Елада – тук в Югоизточна Европа,
се оказват в периферията на могъщите държавни и културни центрове в Мала и
Западна Азия и Египет.
В Европа, обаче, на Италийския полуостров, израства нова средиземноморска
и бъдеща световна сила – Римската държава. В три войни, наречени македонски,
от края на ІІІ в.пр.Хр. до битката при Пидна в 168 г.пр.Хр. Македония загубва
своята независимост и бива подчинена от Рим. В 148 г.пр.Хр. Македония е
обявена за Римска провинция, която обхваща долината на р. Аксиос/Вардар,
Халкидическия полуостров, долината на Средна и Долна Струма, Тесалия и
отчасти Епир. Със създаването на новата римска провинция Тракия през 45 г.
Македония е превърната в сенатска провинция с главен град Тесалоника/Солун
Така, след Античността, от древните македони реално останали, освен названието на областта Македония, палеобалкански тракийски елементи, наблюдавани като реликти в народната традиция на многосъставната и синтезна хилядолетна българска култура.
Благодарение на Юстин и Помпей Трог научаваме, че най-древното население на Македония са пеласгите, а страната носи името Пеония [Just.VII.1]. Пеласгите и пеоните са свързани не с кой да е, а с българите. Мирмидоните са пеласги, а според Йоан Малала българите от неговото време са потомци на мирмидоните, които Ахил Пелеев предвожда по време на Троянската война [бълг.превод е представено от Й.Иванов]. Йоан Цеца също свързва мирмидоните с българите [GIBI, X.1980, c.104]. *За пеоните, Йоан Цеца и Йоан Зонара изказват твърдение, че в ново време се наричат българи: “Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι” [Д. Ангелов, с.373-375]. *И друг древен народ явяващ се важен етнически елемент на древното македонско население, е свързан по-късно с българите. Това са мизите. Херодот съобщава, че още преди Троянската война мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) покорили всички траки, а походът им стигнал чак до река Пеней [Her.VII.20]. *Михаил Аталиат и др. наричат българите както мизи, така също пеони, мирмидони [Ангелов, с.373-375]. *Представените тук исторически извори показват, че всички основни групи съставяли старото македонско население се явяват и основни групи на населението на земите на Тракия, наречена по-късно България. Това прочее е доказано от генетично проучване от 2012 г.: Македонците имали ДНК като на българите, вестник СЕГА, Брой 4298 (18) 23 Януари 2012 http://old.segabg.com/article.php?id=... *Аристокрацията на стара Македония е представена от пеласги, докато простолюдието се състои от траки и то не само мизи и пеони, но също бриги, перхеби, пиери, бисалти, мигдони, одоманти, крестони, едони, ботиеи. Самата древномакедонска столица Пела е основана от траките ботиеи [Strab.VII.fr. 20]. *Докато простолюдието пази своя бит и език, македонската аристокрация бива повлияна от от гърците. В следствие на римо-македонските войни, които са кръвопролитни, четири на брой и са в периода 215 – 148 г. пр. Христа, Македонското Царство губи не само територии, но и голяма част от жителите си.Тит Ливий разказва как македонският цар Филип V докарва в страната си огромен брой траки, понеже населението на Македония е оредяло [Liv.39.24]. *След победата на Емилий Павел над македонската войска, жителите на 72 града са продадени в робство [Plin.H.N, IV.39]. Това означава, че в страната е останало почти само селското население, което е от тракийски произход - представено предимно от мизи и пеони. *Селското население на Македония говори същият език както и това на Тракия. След освобождаването на страната ни от княз Аспарух, населението на Македония става част от Българското Княжество. Знаем за това от работата на споменавания от Ценов Равенски Космограф: “Inter Thraciam vel Macedoniam et Mysiam Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия само българи живеят. *След този период, дълго време няма сериозна промяна на населението на страната.
Домра (казахски от персийски) е древен руски щипков музикален инструмент от азиатски произход, със закръглено крушовидно дървено тяло, дълъг врат и три или четири метални струни. Известен в историята на Московска Русия от началото на 17 век.
Този инструмент е използван от калмиците под името домра, а от казахите под името домбра, думбра и от туркмените, които го наричат тамдра. Според споменатия по-горе етнограф „двете й (на тамдрата) жилави струни издават чист, равен, сребрист звук при всяко докосване“ и пеенето на туркменския певец „е способно да докосне и най-твърдата душа и да предизвика наслада дори у хора, които не знаят туркменски език: такива са тези гладки, малки, всеобхватни, макар и азиатски звуци на тамдрата и поетичните мелодии на туркменските бакши.”
През 18 век старата домра е заменена от балалайка, триструнен музикален инструмент с триъгълна форма. Балалайката се свири чрез дрънкане - движение на ръката с пръсти по струните - и чрез свирене. Името „балалайка“, според Рейф и Горяйнов, е заимствано от татарите. Фаминцин разглежда балалайката като модифицирана домбра на казаците (казахите), различаваща се от балалайката по това, че долният ръб на нейната триъгълна палуба е по-къс от този на балалайката и има само две струни.
Калмикското име домра, казахското име домбра и думбра и туркменското име тамдра имат голяма звукова прилика с имената на съвременните струнни инструменти, които са широко разпространени в мюсюлманския Изток: персите имат танбур, арабите имат тунбур, което обикновено се превежда като „китара“. Арабските филолози смятат тази дума за персийска по произход.
В чужбина обикновено за ръководството на Русия казват: "Така реши Кремъл". Звучи страхотно. Като "Белия дом" на американците. Не... Още по-страхотно... Защото дори бял, за американците той е просто дом. И нищо повече. Домове много, бели сред тях колкото си искаш... А тук - Кремъл! Усетихте ли разликата? Някаква магия, мирис на история... Вдъхваме... Усетихте ли, мирише на песекиня, на пелин... Няма по-приятен мирис! Мирис на гора... Борова, брезова, трепетликова (осинова в оригинала, от тюрко-"татарското" усак) гора. Мирис на старина, на свежо, родният мирис на великата ни родина. Какъв мирис само! Дяволски аромат! Впрочем...
Царете и генералните секретари, които управляваха страната от апартаментите на Кремъл мислеха, че думата Кремъл явно е древноруска, както и всичко останало във "Велика Русь". Накратко... Хе-хе... Никой никога в Русия не се е замислял и не е знаел какво означава Кремъл. Вече 500 години управляват Русия от "татарска" крепост. И никой даже и не подозира! Ако знаеха, ако подозираха, ако само бяха усетили нещо странно - веднага щяха да му сменят името - поне на изконно руското "крепост"... Така правителствените постановления и "горещите ноти" от съветското време, както и заявленията на съветското правителство "стани - легни" щяха да бъдат подписвани например така: "Москва. Крепостта".
Да, но не звучи така... Съвсем не звучи така, както "Кремъл"... Марката "Кремъл"... Ненапразно предприемачите се втурнаха към това название. Защото Кремъл - това е тайна.
(Властта е вечната тайна). Тайната привлича!
Тайната подмамва! Затова в Русия обичат да завоюват властта, а после да я обгърнат с мрака на нощта. С мъгла! С мъгла на талази! Помните ли, че имаше и един "кремълски мечтател"? С тези думи английският писател-фантаст Хърбърт Уелс през 20-те години на миналия век нарече или по-скоро избъзика В.И.Ленин. Накратко, подмятат името Кремъл. За щяло и нещяло.
Какво би значела думата "кремъл" в Древна Русия? Нищо особено. По простата причина, че когато думата кремъл вече е съществувала, Древна Русия като такава още я е нямало. На мястото на Киевска Рус (името Киев според злите езици произлиза от тюрко-"татарската" дума “Кияү”, което значи зет) е имало Киевски каганат, изтрит отдавна и старателно от страниците на руската история. Страната ни е била "басурманска"... По-точно не "басурманска", тоест не "мюсюлманска". Била е тюркска. Угро-финска. Езическа. Тангрианска. Басурманска, т. е. мюсюлманска е станала след приемането на исляма, а Русь е приела християнството. Хе-хе...
Християнството не се приема от всички наведнъж и на другия ден хората да се събуждат вече християни - 988 година, в 12 часа и 15 минути 00 секунди. Историците лъжат, че Русь от някакъв момент нататък е станала 100% православна. Това е доста дълъг исторически "момент с "прекъсвания и загуби", продължил към 1000 години. Съвсем същото се е случило и с мюсюлманството...
На територията на днешна Русия живеели угро-финските племена - със светла коса и сини очи. Приличащи на славяните... Ето откъде тръгват и историческите митове за славяните! Как да кажа... това сме ние. По тези места е имало и много светлокоси и синеоки тюрки. Наричали ги кок торки, тоест "синеоки тюрки".
Да се върнем към "кремъл". Откъде е тази толкова загадъчна дума в не по-малко загадъчния руски език и в още по-загадъчната руска история? Такава една натруфена и накъдрена (от тюрко-"татарското" көдрә)… Някак не съвсем руска... Да не би и тя да се окаже тюрко-"татарска"? Доста се чудих каква е тая дума кремъл. Струваше си. Ние не сме чужденци в родината си.
Между другото... Има един анекдот на "татарски" език. Ходил на гости веднъж някакъв човек на гости в чуждо село и ял нещо много вкусно. Поискал да разбере как се казва това вкусно нещо, за да поиска от жена си да му свари това ядене, като се върне у дома. Казали му, че е кисел (на "татарски" кесәл, преди са го варили от овес). Човекът яздел към дома си и постоянно си повтарял: - Кисел, кисел, кисел! Яздел и повтарял... И изведнъж... Забравил името. Спрял. Стоял си там, за да си спомни думата.
Цял ден бродил ли бродил (от тюрко-"татарското" бару) край мястото, където забравил думата, качен на коня си. Дълго се въртял. Денят бил дъжделив. Мъжът целият прогизнал, но не тръгвал. Бурката му (тюрко-"татарското" бөркәү) се напоила цялата с вода. Той обаче не тръгвал; ако си тръгне - току-виж съвсем забрави името на ястието.
Среща го минувач: - Защо тъпчеш на място (таптау), я виж - направил си пътя на кисел! - Аха!... (тюрко-"татарското" әһә ). Спомних си! - Какво си спомни? - Кисел беше, кисел! - Какъв кисел? - Това вкусното, дето го ядох, като бях на гости!
(Думите вкусно, вкусвам, както и каша, идват по всяка вероятност от тюрко-"татарския" корен аш, ашау с помощта на представката к).
Преди десетина години вкъщи почнахме да купуваме краве масло с марка "Кремълско". Спряхме да го купуваме, когато от него започна да се усеща миризмата на маргарин. Не знам, може да сме улучили фалшифицирано? Принципно ароматът на маргарин ми е познат от детството. В годините 1965-66, когато бях още селско хлапе съветският маргарин можеше почти да замести кравето масло. До днес помня аромата на правоъгълната кутия, която държахме зимата на сянка под таса - отварях вратичката, с пипане намирах пачката, у нас си беше тъмничко. Бързо се намествах край бабиния самовар... Тя наливаше чая в чаши от стъкло... На върха на чашата уютно се наместваха виолетово, сиво, алено... Седях и пиех чай, докато въртях срещу слънцето този чуден калейдоскоп. На сандъка до печката лежеше и мъркаше котката. Понякога тя ме поглеждаше право в очите, аз също се взирах в нейните - честните очи на мошеника!... Само да се обърнеш встрани и тя веднага скачаше на масата и отмъкваше нещо интересно. След това, скрита под покривката, изяждаше току-що плячкосаното.
(Сега за думите... Ален на "дърабърски" звучи като ал, сив (серьiй) - сорьi. Думата уют видимо идва от тюрко-"татарското" ою. Както и чаят, впрочем, без да се обиждаме - не е изконно руско питие. Националната руска напитка като че ли е квасът. В името на тая напитка също е намесен "дърабърският" език; куас, например, при "татарите" е името на съда, в който се заквасва тестото (нощви). За думата стакан (чаша от стъкло) някои между другото твърдят, че произлиза от тюрко-"татарското" тустаган. Тас (в руски таз) на "татарски" звучи по същия начин. Мъкна (тащить - сравни разговорното тачка в български език) - с просто око се вижда, че това е тюрко-"татарското" ташу. Думата плячка (на руски добьiча - добито, придобивам - е много вероятно да идва от тюрко-"татарската" табу, табьiш, което означава намирам, намерих си).
"Москва. Кремъл".
В СССР по времето, когато бяхме млади си спомням, че така обикновено започваха или завършваха телеграмите, поздравленията или постановленията на Върховния съвет на СССР. Отдолу стояха два неотлъчни един от друг подписа: Брежнев и Георгадзе. После Георгадзе почина и намериха още един грузинец, за да могат съобщенията, нотите и телеграмите на нашия парламент да звучат също толкова тържествено, както навремето при съветския тиранин и червен самодържец Йосиф Прекрасни. Защо го направиха? Очевидно за да знае съветският народ, че... На власт е загадъчната руска душа, която с нетрепващо око внимателно следи страната. И заедно с нея бди не по-малко загадъчната душа на грузинеца.
После... Грузия си отиде от нас. Заедно с нея отлетяха и съветските "аристократични" фамилни окончания -швили, -дзе, -ия. Останаха вицовете за Берия... Като този. Веднъж (естествено, докато Йосиф Прекрасни още държеше руля, а край него Берия изпълняваше "цигански танци") в Москва пристигнал грузински хор. От ранно утро запял: Ари, бери, Берия, Бери, бери, Берия! Ари, бери, Берия, Бери, бери, Берия!
Пее ли, пее хорът... Време е за обяд. На хора обаче не му дреме за вашия обяд. Продължава да пее. Изкуството е много над плюскането!
Ари, бери, Берия, Бери, бери, Берия...
Идва време за вечеря! Но! Каква вечеря, слюшай? След вечерята пак до тоалетна... Как може толкова време, слюшай?
Остави ги ти сега яденето и тоалетната; душата на народа се рее високо, по-високо от кулите на Кремъл! Ах, какви прекрасни, простички думи; как само докосват душата; ах, каква прекрасна песен; колко възвишен смисъл носи тя; и как всичко това се е събрало само в това стихче: Ари, бери, Берия, Бери, бери, Берия...
Най накрая в полунощ седящият в залата Берия плеснал три пъти с ръце и казал: - Юнаци!... За тази грузинска прекрасна народна песен заслужихте държавната награда на СССР!
Добре, скъпи господа-другари.
Ще ви поднеса, макар и да сме в банята - като в "Ревизор" на Гогол - "една пренеприятна новина"... Без да се обиждате, но - центърът на руската държава, където се намираше сърцето и мозъкът й - КРЕМЪЛ - произлиза от тюрко-"татарската" дума кирмән, която на руски език се превежда като крепост.
Това означава, че на посоченото място в Москва в древни времена е имало тюркски кирман. (Добавям - думата Кремлин, Кремль е произлязла от смесването на три тюркски думи - кара ъмлъ (наблюдателен пункт, вишка) и кирман (крепост).
Москва не само с делата си, а и с архитектурата си повтаря столицата на Ордата, града Сарай-Берке. "Направили я според правилата на лъчовото планиране: всяка улица започва от Кремъл и продължава до най-крайната неугледна постройка (по-с-трой-ка, от тюрко-" татарската" дума торак), без да се губи от погледа нито голямото, нито малкото. С излизането от града улиците се превръщали в пътища, свързващи столицата с покрайнините". (Хаджи Мурад. "Пелинът на половецкото поле").
Има също две кули (башни на руски - от тюрко-"татарското" баш, глава) в Кремъл с тюркски имена Кутафия и Беклемишевска. Самата Москва "на седем хълма" също донякъде е заимствана от тюрките, защото при тях основни свещени и магически числа са 1, 5, 7. Тази редица от почитани числа се среща навсякъде, където те са живеели: Берөйле (Бирюлево), Беренче (Брянск), Биштау (Пятигорск), Пятихатки, Җиде пулат (Семипалатинск), Семикаракорск и т. н.
В Москва и областта освен познатите на всички Кремъл, Арбат, Ординка, Басманна има и по-малко известни тюрко-"татарски" названия: Таганка (наречена така по името на гилдията на майсторите, произвеждали някога тагани - триноги за котли), Измайлово, Татарская, Балчуг (от балчуг - рибен пазар; да ме прощават балчиклиите за написаното), Тушино (от тюрко-"татарското" төш, слизай; touche, monsieur - туш...), Бибирево (от тюрко-"татарското" бәби, няма нужда от превод), Жулебино от тюрко- "татарското" җөйле, җөю, шия; бившето село Аминиево, Бутаково (тюрко-"татарското" ботак, дълъг отрязък от дървен ствол), Бутово (от тюрко-"татарското" бату, потъвам); Татаровските възвишения, край които тече река Сетун (сөт, млечната); река Яуза (от думата явьiз, зла). Град Коломна недалеч от Москва някои изследователи свързват с "татарската" дума кальiм - градът често е бил отстъпван вместо откуп; Можайск (межда, граница от межда), Балакирево, Половецкое, Бектышево, Берендеевка, Бавлены, Шереметьево (Шереметя е село край Търново, по името на балистите, с които изстрелвали снаряди с гръцки огън - шереджири - бел. прев. Друга възможна етимология е от чувашката дума шеремет (бедничкият), както и леко ходещ, бърз), Шарапова Охота, Хатунь (женска), Щербинка (шербет, сладък). Такива имена в Москва и Московска област изобилстват.
Въобще, точно от Москва започва дългата история на забравата в Русия.
Тюрко-"татарски" кирмани, тоест крепости през старите времена на днешната територия на Русия има колкото си щеш. Опазвали са се кой като може - с дървени, каменни, водни, планински кирмани; от себеподобните си Двуноги Зверове, каквито представляваме всъщност от прастари времена. Какво пък, такова е било времето - в древността народите са се препитавали с грабежи и разбойничество! Така са правили всички: англичаните, испанците, французите. Не по-малко от другите е грабил и разбойничил и така нареченият "руски народ" Но за това... Ш-ш-ш-т!
Никой в Русия не трябва да знае. Ние винаги сме били от страната на "добрите". Винаги сме били нападаните! Ние... Ние само сме се "защитавали"!
Хе-хе... В историята никога не е имало само "добри" или само "лоши" народи. Не пълнете главите на децата със захаросани глупости. За съжаление всеки човек в това отношение си води двойно счетоводство. За най-голямо съжаление такъв е двойният стандарт на който и да било народ. Двойният стандарт проповядва: "Аз винаги съм добър, другите са лоши!" Народите не са паднали от Луната. Всички ние пораждаме един другиго. Произлизаме един от друг. Струваме колкото другия. Във всичко! В това число и... Как да го кажа по-меко... Как по-деликатно да се изразя... Колкото и да опитвам да загладя нещата, трябва да констатирам факта: всички народи струват колкото останалите в... Подлостта и коварството! Човек струва колкото другия - когато обели обвивката си, обели обвивката на историята на своята държава и почне да съчинява най-положителните и бляскави разкази за историята само на собствената си страна! Не само ние сме такива - които биват "постоянно нападани, а те само се защитават". Всички народи и държави на света, колкото и да е странно, пишат историите си по същия начин. Народите са като децата... Те винаги твърдят... Че постоянно "ги нападат"! А те само се "защитават"!
Между другото... Град Касимов, който се намира недалеч от Москва някога се е наричал Хан Кирман, което значи Ханска крепост. Днешният Севастопол е носил името Сарьi Кирман, което превеждаме като Жълтата крепост. Има и украински град Кременчук, леко изменено Кирманчек, тоест Малка крепост. Нашият руски народ е дотолкова неграмотен по отношение на своето минало, че съвсем сериозно в своите "уикипедии" някои пишат за историята на своите градове безумия и небивалици, които предизвикват удивление. Като пример името на град Кременчуг тамошните напреднали разбирачи обясняват не през тюркски език, който съвсем доскоро е доминирал на тази територия, а през думата кремък - за да изтъкнат твърдостта на духа на дедите си, които са избрали такова име за родния си град!
А дали дедите им са знаели думата кремък и това нещо яде ли се, пие ли се - е съвсем отделен въпрос.
Накратко... По света има предостатъчно такива кирмани и те ясно показват кой е живял по-рано из тия места и чия е била въпросната крепост. Има Кермен (крепост) в България; Ак Керман - бяла крепост, днес Белгород-Днестровски в Украйна... (има и немска фамилия Акерман, бел. прев). Герменджик (малка крепост) в Турция, Герменчик (малка крепост) в Кабардино-Балкария, Герменчик Отар в Дагестан, Керменчик (днес Гавриловка; името на селото повтаря името на долина Керменчик в Каланчакски район на Херсонска област). Кирмени, Ташкирмен (каменна крепост), Средни и Малки кирмени в Татарстан, Керманшах и Керманшахан в Иран... В "Съкровените предания" на монголите град Киев е наречен Кива-Менкермен, както и Менкермен-Кеибе.
Имената на кримските исторически селища са до едно имена на крепости, както и се полага на Крим, рая на земята; Керменчик (малка крепост), Алма Кермен (непристъпна крепост), Бей Кьiрман (богата крепост), Инкерман, Карасан Керман, Менгермен, Черкез Кермен (черкезка крепост), Керменчик (Симферопол), Кермен Кая (крепост-скала), Кьiз Кермен (девичата крепост), Сарамамбаш Кермен (Мангуш), Сарьiсап Кермен (Бешуй), Тепе Кермен (висока крепост), Ески Кермен (старата крепост).
ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК НА РУСКИЯ ЕЗИК, КОЙТО ЗАПОЧВА С ДУМИТЕ ОТ "ТАТАРСКИ" ЕЗИК
Има една изконно руска дума толк (със значение смисъл или полза според контекста). От нея произлизат забележителните думи тълковен и тълкувам, които често използваме. Коренът на тези думи е от тюрко-"татарското" тулы, тулук - което значи пълен. Има и производни от този корен "дъра-бърски" думи тулыклы, тулыксыз, тулы булмаган. Взимаме в ръце "Тълковния речник на руския език" на С. И. Ожегов... Добавяме още по-"Тълковния речник на живия великоруски език" от Владимир Дал. Намираме и други още по-тълковни речници на руския език - които си поискате...
Първата изконно руска дума - толковьiй (тълковен) произлиза от тюрко-"татарската" дума тулук!
ОСТЪРЖИ РУСНАКА И ЩЕ ВИДИШ "ТАТАРИН"...
(В руски език думата е поскреби; в нашия език се връща като скраб (scrub) през английски като козметично средство за премахване горния слой мъртви клетки на кожата. Без коментар - бел. прев). Има такава доста популярна поговорка в руския език. Казват, че е тръгнала от Наполеон, който е имал нещастието да се бори с Русия и да прекара някое време в Москва, както и да опознае същността на руския народ в главната му столица. Отвътре руският народ се оказал... Как да ви кажа... Не особено руски! Така че да "скрабираме" малко, както някога го е направил Наполеон. За начало да поостържем думата поскребать (остъргвам; небоскреб - небостъргач...) С-кребать... Без представката с остава корена кребать... Кьiрьiб... Кьiру... Кьiрабьiз... (от същия корен е и недотам красивата българска дума кир). Думата поскребать е образувана от тюрко-"татарския" корен кьiру.
Тази поговорка употребяват и с думата "поскобли русского, вьйдет татарин"... Какво пък... Без представките по- и с- коренът на думата е коблить - кубару. (Скобель е руската дума за рукан; инструмент за обработка на дърво чрез остъргване). Пак стигнахме до "дъра-бърския"... И така... Господа "Врели-И-Кипели", днешни и вчерашни: в Русия дори не подозират на плещите на какъв Алип (в тюрко-"татарски" голям човек, великан; има предположения, че от тази дума идва и названието на Алпите - с което преводачът е съгласен, келтите) е кацнал "великият и могъщият"! Обаче... Както казва великият чукотски народ... Кой освен нас ще ви го каже, пък дори и в банята?
Много изследователи търсят корените на руските думи например... В Италия... Понеже им се струва, че руският език е древният език на етруските, тъй като всичко си съвпада: ако махнем представката ет-, остава руски. Някои от тях намират в корените на етруския език тюркските думи и се радват: ето каква била цялата работа и откъде са нашите корени! Търсят корените на руските думи в Гърция, Англия, Франция, Шотландия, Норвегия и даже в Дания... Търсят ги в Тибет (от тюрко-"татарското" түбә, покрив) или в долините (от тюрко- "татарското" дала) на Индия... Някои съвременни и езотерично подковани ученици на Блаватска вече намериха и някакви тайнствени Хипербореи. Търсят... И добре правят! Обаче...
Никой не търси корените на руските думи при своите извечни съседи - тюрките - в презряния им кочегарски, непотребен "дъра-бърски" език, на който са говорили техните прапрадядовци и прапрабаби от хилядолетия!
"ЧОВЕКЪТ Е ТОЛКОВА ПЪТИ ЧОВЕК, КОЛКОТО ЕЗИКА ЗНАЕ"
Така е казал, струва ми се, руският мъдрец Антон Павлович Чехов. Господин-таварищ... Може ли да кажа нещо само тук, между стените на банята? Владеенето на тюркски езици в Русия, както и по света не е попречило никому. Мисля, че човек, който знае само един език, цял живот ще стои на един крак; човек може да върви и мисли само когато има два крака...Във всеки случай добре е една мисъл да звучи и на друг език.
"Темпора мутантур етнос мутантур ин илис" - спомнете си латинските поговорки от зората на европейската цивилизация, които са знаели образованите хора: французинът, немцът, англичанинът, малко по-късно и русинът. Хората ненапразно изучават чужди езици и говорят на тях. Така се раждат новите светове и култури. Хората се развиват само при общуването един с друг - и като се поставят на мястото на другия. В геометрията царски пътища няма, както няма такива и при овладяване на човешката култура освен чрез общуването ни на един с друг.
Именно така се е раждала и руската цивилизация; на основата на многоезичието и многоменталността по примера на другите цивилизации: в това число са и тюркската и угро-финската, което скромно се премълчава в руската историография.
Когато бях млад, в нашия аул се случваше подпийнали съселяни ни в клин, ни в ръкав да почнат да вмятат руски думи. А защо? Защото човек става по-умен, когато си пийне! А като поумнее, главата му се пръска от напора на появилите се в главата му най-различни мисли. И се появява желанието да ги пусне да изтичат (от тюрко-"татарското" очлау) под изящната форма на чуждия говор. - Отивай на трите букви! - Отивай на четири букви! Защо да ги виним?
Това е същото, което са правели през средновековието учените, като са се перчели със знаенето на фрази на латински. Audi, vide, sile. Слушай, гледай и мълчи. Modicus cibi - medicus sibi. Умерено ядящият сам си е лекар. Is fecit cui prodest. Направил го е този, на който му е изгодно. Накратко... Както и да умуваме, всеки самоуважаващ се човек в съвременния свят трябва да знае, да се оборудва и въоръжи с поне два езика. За да не остане инвалид и цял живот да подскача на един крак!
КЪЩА СЪС СЕДЕМДЕСЕТ КАПАКА НА ПРОЗОРЦИТЕ
Дори бегъл преглед на руските речници показва интересен факт, на който вече много хора обърнаха внимание: често руските думи са образувани, като към тюрските корени се добавят нееднократно представки или предлози - което е смехотворно просто. Наброяват се достатъчно такива, около 70 или повече....Мисля, че има още някои скрити и неизследвани докрай, които си чакат реда., Полюбувайте се, така да кажа, на ИНСТРУМЕНТА, с чиято помощ се е създавал великият руски език:
Да не забравяме предлозите - в, без, до, из, к, на, по, от, о, перед, при, через, с, у, за, над, об, под, про, для, вблизи, вглубь, вдоль, возле, около, вокруг, впереди, после, посредством, в ролята на, в зависимост от, пътьом, насчёт, по поводу, ввиду, по случаю, в течение, испод, из-за, по-над, от, в связи (във връзка с) и т. н. (под една или друга форма в български език използваме почти всички представки и предлози, така че ги оставям без превод).
Господа "Врели-И-Кипели"... Бъдете великодушни и ни извинете. Невинни сме! Ето какво се е случило: много корени от тюркските думи с помощта на представките взели, че станали на "изконно руски думи".
Не е убедително? Разбира се, че не е убедително. Как може да се при-държаме само към пред-ставките? Договорихме се... Разсъбличаме думата представка. Свалихме кафтана "пред".
Остана ставка. Има тюрко-"татарска " дума өстәү със същото значение. Просто нямам думи.
Е какво пък... Отворете всеки тълковен речник или който и да било руски речник на която и да е страница. Подръка ми е руско-"татарският" речник под редакцията на доктора на филологическите науки Ф. А. Ганиев, понеже ми стои на масата.
Например думата... Подспудньiй... (подмолен). Означава нещо, което лежи и не мръдва. Махаме представката под-. Махаме и представката-дреха с-. Пуд-ньiй. Сваляме и наставката с окончанието - ньiй. Коренът на думата е пуд. Има израз на "татарски" език - пот (потларга табьiну), което значи да се кланям на различни древни фигури. В заключение: в основата на изследваната дума е тюрко- "татарското" пот.
Продължаваме. Подстёгивать (постегна, пристегна). Разопаковаме думата. Сваляме първата представка под-; махаме и втората с-. Защо ги махаме ли? Защото коренът на руските думи обикновено е облечен като циганка - в няколко рокли от представки и наставки. Тёгивать. Сваляме наставката и окончанието -ивать. Тёг... Има чудесни тюрко-"татарски" думи тегү и тагу; със същото значение, което носи и този корен (тяга, тегля...)
Подстелить (постилам, да постеля). Сваляме представката под-. Стелить (стеля). Стель. Өсләү. Което означава "покривам с нещо отгоре".
Сторожить (стоя на стража; при нас със значение пазя, вардя, внимавам). Махаме представката с-. Торожить. Тор. Торырга. Сакта торырга. Което на тюрко-"татарски" значи стоя.
Подсьiпать (досипвам). Отделяме представката под-. Сып-ать. Сибү - съвсем същото значение на "дъра-бърски" език.
Подтасовать (подправям, подбирам умишлено; например тесте карти ). Сваляме представката под-. Тасовать. Таслау - на тюрко-"татарски" - привеждам в порядък. (Някъде тук е и призходът на глагола тесати - дялам, правя в славянския език, бел. прев).
Подстъпвам. Сваляме двете представки под- и с-. Тупать (тупам). Таптау, таптарга. В последния пример не ви ли се струва, че не бива да подминем думата тъп? Понеже думата тъпак е не нещо друго, а е адресирана до моята скромна персона, която ненадейно започна да рови в речника на великия руски език? Както казват, на нас "татарите" ни е все едно; нека тогава вземем изконно руската дума тупой. Махаме наставката ой. Туп (тъп; като прелестното английско stupid и латинското stupor, бел. прев). Има очарователна тюрко-"татарска" дума төп, което значи пън. Защо древните са избрали думата тупой – «төп» и «тупас» вместо родния пън не мога да отговоря. Трябва да питаме тях самите. Те са създали съвършено нов език с помощта на своите представки и наставки и върху основата на тюркските корени и са си отишли... Не са оставили обяснение защо са го направили. Не знам, може пък по него време всичко тюркско да е било на мода?
Или пък "древнорусите" са били древни тюрки? Или някога отдавна сме били един народ? Което сякаш не е далеч от истината.
- Всичко това е бълнуване! (бред сивой кобылы - идиом; посивял от старост дърт лъжец). - С тези примери ще се пръснем от смях! (обхохочемся) - Дрънка някакви безсмислици! - Уморих се да слушам! - Стига сте ни размътвали главите! (баламутить)
- Благодаря Ви, господа "Врели-И-Кипели", за обективната и научно обоснована критика. Какво пък... Бред - бредить - бродить може да се образува от тюрко-"татарското" бору. Обхохочемся произлиза от руската дума ха-ха, която е неразличима от тюрко-"татарското" ха-ха. Размътвали - възмутя, мут кеше, "хитрец"; което е близко по смисъл до "дъра-бърския" корен мут. У-мора - мор е наличен в "дъра-бърския" език - мур, мур кыргыры. Баламутить - бала мут. Дословно означава хитро детенце. Впрочем с помощта на корена бала (мъничко дете) в руски език са образувани няколко думи, които съвсем не са случайни и подчертават детските характеристики на човека или предмета. Бала-болка - бала булу, да бъда дете. Баловаться - балалану, да бъда дете. (При нас... палавник, бел. прев). Баловень - баладай иркәләнү, глези се като дете. (Балада...ехаа, бел. прев). Балаган - лека "детска" къщичка. Баласиня - бала сьiньi, фигура с форма на детско телце; опори на перила, които имат действително такава форма с глава и туловище. Има и още една интересна дума балалайка. Тук отново ме терзаят едни смътни съмнения от кой език е произлязла тази дума - балалай, балалай... бала... Какво точно в тебе, мила думичке балалайка, прави дрън-дрън-дрън? Права и здрава си, сякаш образувана по нашия закон за синхармонизма... Не се усеща нито "окане", нито ударение. Много приличаш на наша тюрко-"татарска" дума, много... Защото думите домбра (тамбура - думбьiра) и балалайка идват от тюркските езици според твърденията на някои недопребити тюркомани и пантюркисти, за които няма Сталин! Разбира се, ние не вярваме на това. Съветваме другите също да не вярват...
ДВОРЯНИ И БОЛЯРИ
Да, скити сме. Да, азиати сме.
Александър Блок
Тюрко-"татарски"език!... Подпали ни главите ти от някое време насам. Сядаш да учиш руска история... Боже мой! Какво да правим? Ами сега?
Осмелявам се да доложа - дори думата дворянин в историята на Русия произлиза от думата двор, която на свой ред идва от тюрко-"татарското" утар...
Утар - двор - дворянин. Утар в древния тюркски свят наричали имението и дома на улугбега, тархана, карачьi или просто на богаташа.
Василий Ключевский е писал, че в 16 - 17 век около 60 % от руските дворяни са произлизали от "татарските" мурзя.
Руската история започва с думата бояр (боляр). Боярската Дума... Седмобоярщина... Хе-хе... Как да не се смее човек...
Някой историк - преднамерено или не - е заложил в основите на руската история бомба със закъснител. Тази бомба е думата бояр.
В. Дал пита: "от бой, бия, войвода? от болярин, боли ме за някого, ? от болий, болшак?" Какво да правим, ако една такава многозначеща дума в руската история вземеш и я поостържеш малко, "скрабираш" я (кырабыз, кубарабыз) и през тъмата (тюрко-"татарска" дума) на столетията се появи коренът на тая дума, който означава това, което трябва да означава самата тя...
И с просто око се вижда, че бояр произлиза от тюрко-"татарската " дума бай ир или байлар, което значи богаташ или богати хора. Естествено, страната от самото начало е била управлявана от богатите мъже, как иначе. Боярите или байлари, преди да станат руски бояри, са били знатни тюркски богати мъже. Така е било не векове, а хилядолетия. Осмелявам се да доложа, че и архаичната дума вотчина - което означава собствена територия, без представката в- е чисто и просто отчина, наследеното от отеца - ата.
Кремъл винаги се страхува от татарите и от техниката стремеж към независимост – и сега като че ли Путин е решил да ги задуши окончателно.
Москва е решила да унищожи съпротивителната основа на народите в Русия: в края на ноември депутатите от Държавния съвет на Татарстан единогласно и без обсъждане решиха в училищата да се използват образователни програми, които очакват да изучават татарски език по желание (а не изискват като период – бел. П. Н.). Това означава край на продължаващата борба с най-голямото етническо малцинство в Русия за правото да запази не само своята държавна автономия, но и основния признак на държавността – езика. Сега, както твърди прокурорът на републиката Илдус Нафиков, татарският език „ще се учи по желание, с писмено съгласие на родителите и по два часа в седмицата“.
Това най-вероятно означава, че в близкото десетилетие татарският език ще сподели съдбата на десетки други езици на етническите малцинства, изгубили езика на своите предци. Имперската политика за асимилация на езика, започнала преди три години, продължава. Нейната главна цел е всички народи – а в Русия те са повече от сто и деветдесет – да загубят окончателно своите езици и да говорят само на руски. Само така, според Кремъл, може да се постигне съгласие, а по-точно – единодушие в обожествяването на вашия вожд и в изпълнението на неговите капризи.
Към татарския език и към татарския народ Кремъл се е отнасял винаги предпазливо. Първото, татарите в Русия са повече от пет милиона – най-многобройният народ в страната след руснаците. Второ, това е може би най-сплотеният народ в Руската федерация, притежаващ огромен културен и интелектуален потенциал, оказа значително влияние не само върху неотдавнашното формиране на се (в сравнение с другите народи) народ „руснаци“, но и върху останалите народи от Поволжието и Предуралието. За това е допринесла многото историческа памет на татарите, запазила не само почитта към националните герои и класиците на културата, но и определя менталното отношение на жителите на Татарстан към имперския център. Няма татарин, който да не знае кой е Иван Грозний, унищожил Казанското ханство и покръстил насила татарите.
Случило се е така, че след разпадането на Златната орда през XV век най-силно се оказало не Московското княжество, а Казанското ханство, претендиращо за много по-голяма територия от територията на днешния Татарстан: границите на ханството достигали на запад до басейна на река Сура, десен приток на Волга, на изток – до Уралския хребет, на север – до Вятка и Пермската земя, а на юг – до Самарската извивка. Иван Грозний мечтаел да разшири своето царство, кръщавайки се вече с многобройни титли. Унищожаването на Казанското ханство било тежка задача: походите започнал още неговият дядо Иван III, внукът продължил опитите. През 1552 година Казан бил превзет, голяма част от населението избита, а градът – разграбен и изгорен. Именно като спомен за превземането на Казан и за победата над Казанското ханство по заповед на Иван Грозний била построена катедралата „Василий Блажен“ на Червения площад в Москва.
Руските филолози разясняват на гражданите, че руската поговорка „неканен гост - по-лош от татарин“ е свързана със събитията от XIII век, времето на така нареченото монголско-татарско иго, когато, ако цитираме сайта frazbook.ru, „руснаците мразели своите завоеватели и затова свикнали всеки татарин, който им е дошъл в къщата, да смятат за арогантен гост, винаги неканен и винаги нечакан“. Но специалистите неизвестно защо не разясняват от страниците на същия сайт, че през XIII век все още няма никакви „руснаци“, а населението представлява пъстра смесица от различни племена, сред които голям брой са и тюркоезичните, и говорещите на угро-фински езици. Руски език по това време изобщо не съществува.
Друг исторически абсурд са така наречените „руски писмени източници“, които сред „Слово за полка на Игор“ се смятат за шедьовър. Но това произведение за събития, станали през XII век, има неустановен произход и не е запазено в оригинал. Освен това, както твърди големият изследовател Николай Баскаков, в „Словото“ има голям брой думи с татарски произход. Което означава, че поговорката не отразява реалността – на територията на бъдещата Русия тюркоезичните народи не само са живели, но и са били съществена част от бъдещия народ, наречен „руснаци“.
С думата „татарин“ през XIX век се случил политически казус: като етноним, иначе казано – като самоназвание на народа, той съществувал отдавна у жителите на Поволжието, но в Руската империя било прието да се наричат „татари“ всички, които говорят на тюркски езици – азърбайджанците, например, и другите тюркоезични народи в Кавказ и Централна Азия. Но в основата лежал всеки същият тюркски език, който станал по-късно основен за самостоятелните езици на гагаузите в Молдова или на якутите и на тувинците, или на хакасите и на още няколко десетки народа, говорещи на езици от тюркската езикова група.
Тюркоезичните племена заемат значителна част не само от територията зад Урал, но и в Централна Русия. Достатъчно е да погледнем топонимията, названията на населените места – Саратов (Сари Тау), Орел (Айрили), Тула (Туула). Те имат тюркски произход и са хиляди на територията на Централна Русия.
Ако днешният руски патриот се върне с машината на времето преди 300-400 години, първо, би се удивил колко бедно са живели предците на руснаците. Второ, не би разбрал нито дума, защото хората по това време говорели на чудноватата смесица от езици и наречия, в които славянските думи били минимум, но пък лексиката на угро-финските и тюркските езици била значителна.
След края на XVII век скованата от завзетите територии Руска империя започна да говори за още по-разнообразна смесица, когато в официалния език на московските навлязло голямо количество от европейските езици, преди всичко от холандски и немски, а през XVIII-XIX век - френски, полски, италиански и други. Но основата е всичко така тюркско – достатъчно е да погледнем „руските“ фамилии с татарски произход: Назаров, Кутузов, Тургенев, Аксьонов, Камолов, Базаров, Балашов, Батурин, Ермаков, Жданов, Куприн и още няколко стотици други.
И до ден деншен на руски език се използват повече от две хиляди думи с тюркски произход, попаднала там предимно от татарски език. Учудващо е, но много руснаци не знаят това, предполагайки, че думите аршин, бязь, богатырь, арбуз, балалайка, бардак, баян, бык, вишня, живот, изюм, кабан, разгильдяй, карандаш, кафтан, сундук, кобель, шакал, шишка, щи и дори приказната Баба Яга , са чисто руски. Но това съвсем не е така.
Сложните отношения между имперския център и Казан свидетелстват само за едно - Татарстан винаги се е усещал като самостоятелна република, а Москва винаги се е страхувала от това. Когато на 6 август 1990 г., по време на своето изказване в Казан, Борис Елцин издава общоизвестната фраза „Вземете толкова суверенитет, колкото можете да понесете“, който не очакваше, че татарите ще се усмихват и след три седмици Върховният съвет на Татарска АССР ще приеме Декларация за държавния суверенитет. След още две години, на 21 март 1992 г., беше проведен референдум за статута на Република Татарстан. А на 30 ноември беше въведена в действие новата Конституция на Република Татарстан, обявяваща я за суверенна държава. Беше приет герб, химн, флаг и бяха напечатани собствените паспорти.
Така продължи, докато в Кремъл не се появи Путин, който започна нов процес за „събиране на руските земи“: на 19 април 2001 година Конституционният съд на Руската федерация приема, че суверенитетът на Татарстан не отговаря на конституцията на Руската федерация. Оттогава започва нови отношения между императорския център и републиката, единствената, в която има пост президент, а не „ръководител на региона“. Там все още съществува принципът за избор на държавния глава. Последните президентски избори бяха през 2015 година, участваха четирима кандидати.
Но това се оказа за Путин малко. Изглежда, че сега той е решил да задуши татарите окончателно, намалявайки създаването на татарския език до домашно, за да не може хората и да мислят да забелязват за своята държавност, а дори и за своя суверенитет. Има и друга причина, която тласка Путин към престъпление, към откровен ментален геноцид на почти шестмилионния народ, ако се има предвид татарското население, живеещо в другите части на Русия и в други страни, и това е икономиката.
Татарстан заема шесто място за производство и е един от най-икономически развитите региони на Русия: в републиката се добива и преработва нефт - там има 127 нефтонаходища, включващи повече от 3000 нефтени залежи, развита е химическата промишленост и автомобилостроенето, машиностроенето и металообработването. В Татарстан се намира най-развитото в Руската федерация селскостопанско производство.
През последните седемнадесет години управлението на Путин към непокорните територии се използва или твърда сила, или влиза в действие на икономически загуби. Към Татарстан не може да се приложи нито едното, нито другото. Остава старият изпитан императорски метод - потискане на националния дух, на основата на нацията и културата - езика. Така е било практически с всички народи, покорени от Руската империя, и например може да послужи Грузия, където още от времето на първата окупация през 1801 година на остракизъм е подложен именно грузинският език като основа, върху която се гради нацията. Грузинците са се съпротивлявали отчаяно - половин век всяка година вдигали въстания, а по времето на Съветския съюз, през 1978 година цяла Грузия излязла на улицата, когато комунистите поискали да добавят в Конституцията на Грузинска ССР като втори държавен руски език. А дали ще устои Татарстан?
.gif)
