Държавността в Европа започва на Балканите. Тук хората успяват най-рано да се консолидират. Тук се зараждат първите значителни царства. Най-богатото и силното през V век преди Христа е Одриското Царство. За неговата мощ свидетелства Тукидид - Thuc. II-95-97.
По времето на владетелите Терес и Ситалк, както гърците, така също илирите и македонците се страхуват от огромната армия на траките и всячески се опитват да спечелят благоволението на одриските благородници-Thuc. II -29, II-67, II-101.
С течение на времето по-силни стават македонците. Цар Филип II успява да обедини своите хора, а и да създаде способна армия, с която да подчини своите съседи – Just. VII-6. След убийството на Филип II неговият син Александър III (Велики) създава империя на два континента – Arr. V-xv. Нейното съществуване е твърде кратко.
Преждевременната кончина на Александър III довежда до раздори и войни сред неговите приемници. Самата Македония е толкова отслабена, че не успява да отбие нашествието на галите. През 279 г. пр. Христа самоувереният Птолемей Керавън посреща галските бойци на цар Болгий и не само бива победен, но и загубва живота си.
По-късно Филип V прави сериозни опити да възвърне величието на Македония, като дори воюва с Римската Република. Синът му Персей упорито продължава съпротивата срещу нахлуващите римляни, по през 168 г.пр. Христа, край Пидна армията му е разбита от легионите на Емилий Павел. Жителите на седемдесет и два града биват отведени надалеч и продадени в робство – Plin.IV.39.
Македония никога повече не се съвзема. Оцелява само селското население на страната. То е било нужно както на македонските царе, така и на римските завоеватели, защото някой е трябвало да обработва земята, да строи и т.н. Въпросното селско население обаче е предимно от тракийски произход. Знаем за това от различни исторически извори.
Тит Ливий разказва как македонският цар Филип V докарва в страната си огромен брой траки, понеже населението на Македония е било оредяло - Liv. XXXIX-24:
"But that he might restore the ancient population, which had been lost in the calamities of war, he did not merely look to the natural increase of the people, by requiring all to beget and rear children, but [4??] he had transferred a great number of Thracians to Macedonia "
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0166%3Abook%3D39%3Achapter%3D24
Самите древни македонци делят един и същ произход с траките. Разказващ историята на Помпей Трог, Юстин поменава, че най-старото население на Македония са пелазгите –Just.VII.1. Към пеласгийските племена спадат долопите, хиянтите, а и мирмидоните, които Йоан Малала определя като предци на българите.
http://www.promacedonia.org/gibi/2/gal/2_206.html
До неотдавна това твърдение се смяташе за грешка на старите автори, но проведените генетически изследвания доказаха, че във вените на значителна част от българите тече кръвта на население обитавало Балканите още от Каменната Ера. Т.е. с пълно право ние можем да се наречем наследници на траки и пеласги:
“Авторитетно генетично изследване потвърди, че българите са тук от поне 10 000 г. Антибългарският мит за ‘смесения народ’ отива в небитието”
http://prarodinata.blog.bg/history/2013/09/04/avtoritetno-genetichno-izsledvane-potvyrdi-che-bylgarite-sa-.1145641
Друго компактно население от територията на Македонското Царство са пеоните. Те също не са се изпарявали мистериозно, а просто в по-късни времена са наречени българи. Това прави Йоан Цеца, казвайки: “А Пирехъм водеше пеонци, или още българи от река Аксиос, или още Вардара” -Tsets. Varia, II. Интересна подробност е това, че името на пеонския цар Одолеон се обяснява със стблг. одолѣние-победа, т.е. значението на Одолеон е победител, този, който надвива.
Монета на пеонския владетел Одолеон
http://www.wildwinds.com/coins/greece/paeonia/audolean/SNGANS_1054.jpg
Не по-малка група хора обитавала земите на Стара Македония са мизите. Херодот свидетелства, че преди Троянската Война мизи и тевкри покоряват всички траки от Босфора до река Пеней (южната граница на Македония):
“Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios. “ – Her. VII.20.
http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm
Подобно на мирмидоните и пеоните, мизите също са определени като предци на българите. Това прави Деметрий Хоматиан, който дори свързва дедите ни със събития от времето на Александър Велики: “…европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.”
http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html
Хоматиан не само описва българите като древен народ, но и ги определя като господари и жители на Македония през Ранното Средновековие. След този период няма сериозна промяна на населението на Македония. Проф. Ганчо Ценов бе първият, който обърна внимание на свидетелството на Равенския Космограф: “Inter Thraciam vel Macedoniam et Mysiam Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия само българи живеят.
През XIV век Никифор Грегора посещава Македония и пише, че повечето жители са стари преселници от Мизия – П.Ангелов, България и Българите в представите на византийците, с.150, бел.176.
След XIV век в Македония се заселват турци, албанци, а и евреи. Макар в началото на ХХ век броят на късно дошлите евреи, албанци и турци да е значителен, преобладаващо е българското население.
През ХХ век, по различни причини, различни групи хора с фанатизъм се опитват да откъснат Македония от тялото на България и да посеят вражда между братя. Никой не иска силна и самостоятелна България на Балканите защото тя ще подчини всички свои съседи, а след време със свои сили ще отвоюва и откраднатите от чужденци територии.
България на три морета би била заплаха дори за “великите сили”. Дори разпокъсаната, ограбена и изтерзана България притежава мощ. Това го разбират англичаните по време на битката при Дойран. Там генерал Вазов и мъжествените български бойци смазват съкрушително елитната британска армия, която е най-модерната за времето си. Представете си на какво би била способна една обединена и богата България...
Никой не би бил в състояние да унижи и ограби населението на такава страна. Никой не бил в състояние да пороби пробудените и възвърнали самочуствието си българи.
Това е причината чужденци щедро да спонсорират откъсването на македонците от българските им корени. Принципът –Разделяй и владей не е от вчера.
Все пак има начин да се съберем с нашите роднини живеещи в Македония.Това може да се постигне като не отвръщаме на хулите от македонска страна. Те са дирижирани от чужденци.
Никой истински македонец няма да каже лоша дума за българин и никой истински българин няма да обиди своите братя и сестри в Македония.
Ние можем да покажем благородството си като помагаме на братята си, като по един умерен и културен начин им представим доказателства за общ проиозход. Такива има в изобилие. Езиковедите доказаха отдавна, че е безумие да се отделя македонското наречие от българския език:
“Фактът, че новата писмена норма в СРМ се създава върху западнобългарски диалект, достатъчно ясно говори за характера на създаващата се книжнина. Тази норма има ярко изразен областен (регионален) характер дори по отношение на самия географски район. В Благоевградско, Петричко, Разложко, Гоцеделчевско се говори само книжовен български език, а интелигенцията в Солунско, Костурско, Леринско, Кукушко, Сярско до закриването на българските училища от гръцките власти е говорела само българския книжовен език. Нещо повече — с българската литературна норма е свързана и част от интелигенцията на онзи дял от Македония, който беше присъединен към Сърбия през 1913 г., тъй като училищата още през турското робство в цялата област винаги са били изключително български…”
http://www.promacedonia.org/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_2.htm
За да могат македонците да приемат българските си корени, ние самите трябва да бъдем народ за пример. Нека станем отново известни с честността и добротата си! Всеки иска да се идентифицира с благородния и избягва сравнението с покварения. Когато българинът покаже истинското си лице, ще заслужи и истинската си съдба на благоденстващ и силен народ взел под крилото си всички свои събратя.
Както вече разбрахме след смъртта му неговите военачалници създават отделни държави и се оказва, че Бактрия е една от тях. Ето бактрийски монети с изписана титлата „Василевс”. Датировката е от 3 в.пр.Хр. до 15 г.пр.Хр.
Изумително, нали?
Гледайки монетите се сетих колко много теории има за нас, свързани с древната Балхара. Например най-тиражирана версия е памирската хипотеза за произхода на древните българи. Учените извеждат всякакви факти и доказателства, свидетелстващи, че там е най-големият и исторически важен град в този район, свързан с нас. Това е град Балх.
…А се оказва, че всички топоними, култура и обичаи в Балхара са оставени от траките… Това няма как да не е така, защото вече видяхме бактрийските Василевси. В тази връзка нарочно увеличих последната снимка, за да може ясно да се види как символът на Кибела /двуглавата змия/ е съчетан със свещения символ на слона, който при индусите носи името Ганеша.
Според мен е грешно, че мастите ни учени не свързват древните траки с българите. Резултатът от всичко това са крайни заключения, като например това на П.Добрев, че прародината на древните българи е била в областта на Бактрия, Памир и Хиндокуш.
/Точно там е просволутата централноазиатската система от планински вериги, наречена Имеон./
...Е, все пак от недоглеждане или не учените пропускат, че траките са властвали в този район над 300 години. Така че нормално е по тези земи да са останали някакви топоними,култура, обичаи и т.н. от траките… нормално е, но не и за учения П.Добрев, който щом усети откъде започна да духа вятъра веднага си смени становището, като започна да пише, че произхода ни не бил памирски, а ирански.
Смешно.
Значи сме персийци… Добре. Но от друга страна много преди Ал.Велики да превземе Персия, Херодот разказва, че персите били стотици години под влияние на тракийското племе МЕДИ. А това означава, че много преди да дойдат македонците персийците малко или много били повлияни езиково и културно от траките меди. А медите са предците на сарматите /другото име на скитите/, а пък според Прокопий сарматите са от рода на… гетите!
А гетите пък са комшии на одрисите.
Ето как се затвори кръга.
Гледайки монетите се сетих колко много теории има за нас, свързани с древната Балхара. Например най-тиражирана версия е памирската хипотеза за произхода на древните българи. Учените извеждат всякакви факти и доказателства, свидетелстващи, че там е най-големият и исторически важен град в този район, свързан с нас. Това е град Балх.
…А се оказва, че всички топоними, култура и обичаи в Балхара са оставени от траките… Това няма как да не е така, защото вече видяхме бактрийските Василевси. В тази връзка нарочно увеличих последната снимка, за да може ясно да се види как символът на Кибела /двуглавата змия/ е съчетан със свещения символ на слона, който при индусите носи името Ганеша.
Според мен е грешно, че мастите ни учени не свързват древните траки с българите. Резултатът от всичко това са крайни заключения, като например това на П.Добрев, че прародината на древните българи е била в областта на Бактрия, Памир и Хиндокуш.
/Точно там е просволутата централноазиатската система от планински вериги, наречена Имеон./
...Е, все пак от недоглеждане или не учените пропускат, че траките са властвали в този район над 300 години. Така че нормално е по тези земи да са останали някакви топоними,култура, обичаи и т.н. от траките… нормално е, но не и за учения П.Добрев, който щом усети откъде започна да духа вятъра веднага си смени становището, като започна да пише, че произхода ни не бил памирски, а ирански.
Смешно.
Значи сме персийци… Добре. Но от друга страна много преди Ал.Велики да превземе Персия, Херодот разказва, че персите били стотици години под влияние на тракийското племе МЕДИ. А това означава, че много преди да дойдат македонците персийците малко или много били повлияни езиково и културно от траките меди. А медите са предците на сарматите /другото име на скитите/, а пък според Прокопий сарматите са от рода на… гетите!
А гетите пък са комшии на одрисите.
Ето как се затвори кръга.
които са ползвали несъмнено езика на древните Траки (Фраки,Фриги) т.е. Бриги (Блъги,Блъгари). Формата с "И" (Мигадони вместо Македони) е явно древен диалектен вариант на формата с "А" (Магедони)- така,както формата Биги е древен диалектен вариант на думата Бага (Бога),като тук е засвидетелстван преходът И-А. Такъв преход забелязваме в много древни и днешни примери: Одим (Ходим)- Одам, Испор (Еспор)- Аспар, Ганимед- Катамит (древноримско име на Ганимед), Искам- Аскам (Сакам, с рокада АС-СА), и т.н. "Мигдони" се тълкува още като Богдани (Бог- дати= От Бога дадени), Бог-дети (Бог-деца= Деца на Бога, Бог-ора= Хора на Бога, Бог-ари= Богари).
2. Македони (частично погърчени наследници на Мигдоните)= Макя-дани (От Богинята-Майка дадени), Маседони (прех. Кентум- Сатем форма)= Масе-дони (Маса дьоти,Маса готи,Маса-гети,Маса- дьети,Тисагети- Скитско племе и т.н.), Маса-хони (Големите Хуни), Аседони (с проп.на I-та съгл.),т.е. Иседони (Скитско племе,споменато от Херодот- виж стр. 22 в
http://www.scribd.com/%D0%A8%D0%9E%D1%87%D0%B8/d/85755
530/4-IV-%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%A2%D0%98-%D0%98-%D0%A1%D0%90%D0%A0%D0%9C%D0%90%D0%A2%D0%98) и Осетини (жители на днешна Осетия). Ето как скритата в това племенно название информация сочи,че древните Македони са роднини на Скито-Сарматските племена Иседони (Осетини,в чийто език често се сочат множество паралели с езика на Аспаруховите Българи), а освен това са преки роднини на Хуните (макар днешните Хунзи т.е. Хунци да са частично тюркизирани), Гетите (Готите,Хетите) и в частност- на Масагетите,чийто клон са Тисагетите при Кавказ.
Това се потвърждава от византийския историк Йоан Малала,който твърди,че хората на Ахил са Хуни-Българи-Мирмидони (виж т. 5. по-долу). Забелязаният преход Т-Н в етнонима е извършен по същия начин,както в споменатия по-горе пример Ганимед- Катамит. Тук древно- Българската дума Маса (Много) произхожда след преход В-М от думата Виса (Висина,Висока), която е една от първичните форми на думите Века (Велка,Велика) и Бега (Бига= Бага,Бога), от чието име произлизат и названията за голям,велик,висок,дълъг и т.н. А втората част от племенното им име (Дони) означава не само Дьоти (Дьети,Дьеца), но и Чьоди (Чьеда,Чеда),при което този етноним се тълкува още като Маке-дети (Бага-дьети,Бога-деца или Божи деца), т.е. Божи хора (Боги ора, Боги Ари= Бог Ари или направо казано: Богари),което е един от фонетичните варианти на названията Можари (Можещи) и Мизари (Мишари= Мизари,Мизи-Ари,Мизи ора,Мизи хора,Божи хора,Узи хора,Аси хора и т.н.). Названието Маке-дони може да се тълкува също като Медо-Пьони (Медо- Пеони,Мизо- Пеони= Медо- Витини,т.е. потомци на Меди [Мизи] и Пеони [Витини,Хиони,Хони]), Медо-Гети (Мизо- Гети), т.е. роднини на Меди (Мизи), Гети и т.н.
Пълногласната форма на това племенно название,състояща се от необичайните четири срички сочи,че то не може да не е било двусъставно (съставено от сливането на две други думи: в случая "Маке" и "Дони" т.е. "Маса" и "Дьети"), понеже обичайната дължина на най-старите древни етноними,както показват наблюденията,е достигала винаги само до две срички в опростената им форма или до три- в усложнената (развитата) форма. Изводът е,че поначало малкото племе на Македоните се е появило като такова много по-късно,при разпада на някакви по-големи древни племена (народи), в случая- като отломка от огромния племенен масив на Гетите (Дьетите),които пък са един от най-съществените клонове на Траките (Бригите,Блъгите).
3. Едони (Трако-македонско племе). Спрягани са за евентуален родоначалник на Македоните,чието име според някои учени означавало Мак- Едони (Мощ- Едони= Големите Едони,Мощните Едони). Но "Анализът" сочи,че Едони= Атони (древни жители на Атон), Естони (днешни потомци на Едоните), Ектони (най-древно население на Беотия според Павзаний), Емани (Емати: Ематия е старото име на Македония според древните автори), Хедони (Гетони)= Гетини (Чедини,Дечини= Дечиня), Итини (Витини), Енети (Венети,Ванади,Вананди,т.е.- Ванандови Българи), и т.н. От тук става ясно,че Ванандовите Българи (Ванандите) не носят името на легендарния им военачалник Вананд (Вунд),а точно обратното- Вананд е носел името на племето,част от което е повел на юг от Кавказ.
4. Емати (древни жители на Ематия т.е. на пра-Македония,пра- Македони)= Енети (Венети), Ванади (Вананди,с носовка- т.е. Ванандови Българи), Банати (родоначалници и преки родственици на Банатските Българи), Итини (Витини- преди преселенията им към Мала Азия и Индия). Това сведение явно се базира на истински факти,понеже Индия= Синтия (Земя на Синтите), Имтия (Иматия,Ематия), Ентия (Енетия,Венетия) и т.н. Индия е получила своето име от Тракийските воини на Дионис,наричани още Бхарати (Бохарати,Богарати= Богаричи). От тях Индия е взела второто си официално име- Бхарата (Бохарата,Богарата). Разглеждания етноним може да се тълкува още и като Емарти (усложн.ф-ма: с доб. Р/Л)= Емарци (Егарци,Богарци- с възст.на първата съгл.),и т.н.
5. Мирмидони (древно пред- Македонско Скито- Тракийско племе,
обитавало земите на северна Тесалия до времето на гръцките нашествия)= Мирми-дони (Мирми-хони= Малки хуни), Мирми-дьоти (Милми дьоти= Милки дьоти,Малки дьети, Малки Гети), което е в противовес на Масагети (Големи Гети) и отлично колаборира с по-късно нашумелите имена на Визи-готи (Маса-гети,Ного [Много] Гети) т.е. Узиготи (Утиготи,Ути-дети= Ути-хора,Ути-гури) и Остро-готи (Остру-шани в Средна Азия;Кощро-готи= Кутро-готи или Кутри-гети,т.е. Кутригури [Кутрихора] в източна Европа,като Кутригурите са още Котрагари,т.е. Котраг-Ари или Котраги-ора,Кутрета хора (Малки хора,Малко племе). Някои учени тълкуваха племенното им име като Мирм- Едони (Малки [Мравешки] Едони= Малки Витини,Малки Гетони и пр.), което е относително вярно въпреки малкото несъответствие,
получено заради различните принципи на тълкувание,тъй като анализът на сродния му етноним Македони (Маседони,Масадети,Масагети) го доказва.
Важно е обаче да не забравяме,че преди близо 1000 години видни гръкоезични византийски писатели като Йоан Цецас,Йоан Малала и др. са казали,че Пеоните са Българи,а Ахил е водел във войната срещу Троя "3500 души Хуно- Българи- Мирмидони" или "3500 конни бойци,наричани по-рано Мирмидони,а сега- Българи. Както виждаме,верността на това сведение се потвърждава не само от "Анализа",но и от сведенията на други древни гръцки писатели,
съобщаващи че Мирмидоните (респективно- и Македоните) били по произход Скити (Щити,Джити= Гити,Гети),които били прогонени от дорийците (пра-гърците: бел.моя) и се преселили по северните брегове на Черно море.
6. Синти (Трако-македонско племе)= Скинти (Скити- без носовката), Сити (без носовката),Сапи (Сапеи,Саи),Кити (прех. Кентум-Сатем форма)= Кути (Кутии), Гути (Гити,Гети= Генти,с носовката,Готи), Ситни (Дребни), Ситони (Трако-макед. племе- жители на Ситония), и т.н. По-надолу ще разгледаме етимологията и на другите Трако-македонски племена,наричани така за да разберем,че се касае за Тракийски племена,обитавали земите на днешната област Македония.
7. Бистони= Местяни (Обитаващи бреговете на р. Места), но и Бищони (Битони,Гитони,т.е. Гетони или Гети), Кикони,Титани,Богдани (Мигдони), Астони (Асти), Васкони (Гаскони)- стари имена на Баските,и пр.
Няма коментари:
Публикуване на коментар