НЕВИДИМИТЕ АРМИИ НА КРЕМЪЛ - Руслан Трад
РАДЕВ, да се бориш с олигархията НЕ означава твоите копои в униформи да арестуват и пребиват жени, които ти снимат свинския кортеж! Тук НЕ е Москва, боклук нещастен и няма да превърнеш България в полицейска държава. Гери от Струмяни ли е големия враг? На Мондешки и Пеевски хората ги назначаваш даже в собствената си партия, на тях не смееш да посегнеш, страхливец долен, а арестуваш жени и възрастни хора!
За 13 години борба срещу свинете с БОЕЦ знам две неща:
Всеки управляващ боклук, който почне да се крие зад полицейските палки е пътник.
Полицейското насилие е последния стадий на мутризация и разпад на държавата.
А нас ни управляват същите мутри и мерзавци, както и до сега! Без разлика, абсолютно същите са.
Радев, ще си заминеш презрян, като Пеевски и Борисов и всички лъжци, крадци, корумпирани боклуци и кремълски слуги. И ще плащате за всички мерзости!
Радев, помниш ли, като с колегите от БОЕЦ те посрещнахме пред БНТ, като напусна президенството и тръгна да правиш партия? Там, на входа на БНТ те пресрещнах очи в очи. И видях страхът в очите ти, видях как ти треперят ръцете! Точно затова мутрите ти бият и не позволяват на хората да снимат, за да не видят гражданите какъв страхливец си! Същият, като Бойко Борисов и Пеевски! Абсолютно същият боклук. Скоро ще се срещнем пак и няма къде да се скриеш и всичките ти несеота и мутри няма да ти помогнат. Никой не е избягал от БОЕЦ!
Всички граждани на площадите и бой до дупка, до изриване на цялата прогнила кочина!
#БОЕЦ
Канадецът сладко спи, а неговото BMW вече се носи из Москва, карано от „корави пичове“ с късметлийски мацки до тях. Между Русия и Канада има океан — как изобщо е възможно това?
Много просто — сега ще обясня.
Не, разбира се, „русо туристо“ не обикалят нощем по улиците на Торонто с „фомка“* на колана, оглеждайки подходящ „Лексус“ — Русия отдавна се е научила да краде по-цивилизовано: от разстояние, чрез посредници, контейнери, фалшиви документи и онзи ненаситен черен пазар, който мигновено възниква там, където желанието да живееш красиво е много по-силно от желанието да живееш честно.
Впрочем, честно там никога не са живели — още по-малко при путинската власт. Путин е кръстникът на мафията, главният урка**, а останалите му прислужват, както могат.
Автомобилът изчезва от канадски паркинг, прекосява океана, сменя номера, биографията и собственика си, а после се появява някъде в Москва или Санкт Петербург като „почти нов, без пробег в Русия“. The New York Times съобщава, че Русия вече е станала най-голямата дестинация за автомобилите, откраднати в Канада.
Особено прекрасна тук е патриотичната съставка.
Западът, както ежедневно ни обясняват по телевизията, е прогнил, разложен и всеки момент ще пропадне в ада, но руският патриот по някаква причина иска да пропадне там заедно с откраднатия си „Рейндж Роувър“. Той мрази Канада, презира Европа, заплашва Америка с ядрен пепел, но иска непременно да кара автомобил, създаден от тези „дегенерати“ — за предпочитане с кожен салон, панорамен покрив и подгряване на задника.
После може да залепи на багажника трикольора и надписа „Можем да повторим“, макар че, както винаги, няма какво да повтарят: автомобила са го измислили други, произвели са го други, купил го е канадец, откраднали са го бандити, а се гордее руснакът. При тях това се нарича патриотизъм.
И не трябва да казваме, че са виновни санкциите. Санкциите не учат човек да краде — те само разкриват вече съществуващия рефлекс. Когато на една нормална държава бъде прекъснат достъпът до обичайна стока, тя се опитва да произвежда своя, променя потреблението си или поне признава проблема; Русия обаче незабавно изгражда криминална логистика, фалшифицира документи, купува митничаря и нарича всичко това „паралелен внос“.
По същество това е същият начин на мислене, чрез който бяха откраднати Крим и други украински земи: достатъчно е да свалиш чуждия номер, да пренабиеш VIN номера, да поставиш собствено знаменце — и откраднатото по чудо се превръща в изконно руско. „А вие докажете! Това е наше — винаги е било наше!“
Русия от векове усъвършенства изкуството на присвояването: на чужди територии, чужда история, чужда култура, чуждо зърно, чужди деца, а сега редът стигна и до канадските автомобили.
Откраднатият автомобил е малък, хромиран модел на Руската империя, в която правото на собственост се определя не от закона, а от това кой е успял да грабне и отмъкне.
Канадецът сутрин излиза от дома си и вижда празното място на паркинга, московчанинът след месец се радва на „изгодната покупка“, а между тях лежи огромна международна канализация, която съществува единствено защото крайният купувач не иска да знае откъде мирише.
На него просто не му пука, че автомобилът е краден. Откраднатото те вече триста години наричат „ТРОФЕЙНО“.
Канада може да поставя камери, да слага тракери и да проверява контейнерите, но проблемът отдавна не е в слабата автомобилна ключалка, а в държава с ядрено оръжие, която живее по правилата на престъпна банда.
Русия краде не защото не ѝ достигат автомобили. Тя краде, защото всичко чуждо ѝ изглежда като нейно.
Какво да правим с Русия — главния крадец на света, който вече краде не автомобили, а територии, история, култура, деца и бъдещето на цели народи? Да я обградим с ров с крокодили, да построим стена от Балтика до Тихия океан?
Боя се, че няма да помогне: Русия ще открадне крокодилите, ще ги изпържи и изяде с водка на вилата; стената ще обяви за изконно руска и ще поиска от Запада пари за нейното възстановяване.
Остава единственото: да престанем да се преструваме, че пред нас стои нормална държава, с която можем да се пазарим, да подписваме договори и да си разменяме ръкостискания, и да постъпим с нея така, както се постъпва с заловен крадец — да му бъде отнето награбеното, да бъде принуден да плати за разрушеното, да бъде лишен от възможността отново да прониква в чужд дом и да бъде държан под ключ, докато не научи най-трудната за него дума:
„НЕ МОЖЕ!“
* „Фомка“ — руски жаргон за лост/щанга, използван за разбиване на ключалки и взлом.
** „Урка“ — криминален жаргон за престъпник, рецидивист, затворник.
https://www.facebook.com/share/p/18Ah8qpmTc/
Много просто — сега ще обясня.
Не, разбира се, „русо туристо“ не обикалят нощем по улиците на Торонто с „фомка“* на колана, оглеждайки подходящ „Лексус“ — Русия отдавна се е научила да краде по-цивилизовано: от разстояние, чрез посредници, контейнери, фалшиви документи и онзи ненаситен черен пазар, който мигновено възниква там, където желанието да живееш красиво е много по-силно от желанието да живееш честно.
Впрочем, честно там никога не са живели — още по-малко при путинската власт. Путин е кръстникът на мафията, главният урка**, а останалите му прислужват, както могат.
Автомобилът изчезва от канадски паркинг, прекосява океана, сменя номера, биографията и собственика си, а после се появява някъде в Москва или Санкт Петербург като „почти нов, без пробег в Русия“. The New York Times съобщава, че Русия вече е станала най-голямата дестинация за автомобилите, откраднати в Канада.
Особено прекрасна тук е патриотичната съставка.
Западът, както ежедневно ни обясняват по телевизията, е прогнил, разложен и всеки момент ще пропадне в ада, но руският патриот по някаква причина иска да пропадне там заедно с откраднатия си „Рейндж Роувър“. Той мрази Канада, презира Европа, заплашва Америка с ядрен пепел, но иска непременно да кара автомобил, създаден от тези „дегенерати“ — за предпочитане с кожен салон, панорамен покрив и подгряване на задника.
После може да залепи на багажника трикольора и надписа „Можем да повторим“, макар че, както винаги, няма какво да повтарят: автомобила са го измислили други, произвели са го други, купил го е канадец, откраднали са го бандити, а се гордее руснакът. При тях това се нарича патриотизъм.
И не трябва да казваме, че са виновни санкциите. Санкциите не учат човек да краде — те само разкриват вече съществуващия рефлекс. Когато на една нормална държава бъде прекъснат достъпът до обичайна стока, тя се опитва да произвежда своя, променя потреблението си или поне признава проблема; Русия обаче незабавно изгражда криминална логистика, фалшифицира документи, купува митничаря и нарича всичко това „паралелен внос“.
По същество това е същият начин на мислене, чрез който бяха откраднати Крим и други украински земи: достатъчно е да свалиш чуждия номер, да пренабиеш VIN номера, да поставиш собствено знаменце — и откраднатото по чудо се превръща в изконно руско. „А вие докажете! Това е наше — винаги е било наше!“
Русия от векове усъвършенства изкуството на присвояването: на чужди територии, чужда история, чужда култура, чуждо зърно, чужди деца, а сега редът стигна и до канадските автомобили.
Откраднатият автомобил е малък, хромиран модел на Руската империя, в която правото на собственост се определя не от закона, а от това кой е успял да грабне и отмъкне.
Канадецът сутрин излиза от дома си и вижда празното място на паркинга, московчанинът след месец се радва на „изгодната покупка“, а между тях лежи огромна международна канализация, която съществува единствено защото крайният купувач не иска да знае откъде мирише.
На него просто не му пука, че автомобилът е краден. Откраднатото те вече триста години наричат „ТРОФЕЙНО“.
Канада може да поставя камери, да слага тракери и да проверява контейнерите, но проблемът отдавна не е в слабата автомобилна ключалка, а в държава с ядрено оръжие, която живее по правилата на престъпна банда.
Русия краде не защото не ѝ достигат автомобили. Тя краде, защото всичко чуждо ѝ изглежда като нейно.
Какво да правим с Русия — главния крадец на света, който вече краде не автомобили, а територии, история, култура, деца и бъдещето на цели народи? Да я обградим с ров с крокодили, да построим стена от Балтика до Тихия океан?
Боя се, че няма да помогне: Русия ще открадне крокодилите, ще ги изпържи и изяде с водка на вилата; стената ще обяви за изконно руска и ще поиска от Запада пари за нейното възстановяване.
Остава единственото: да престанем да се преструваме, че пред нас стои нормална държава, с която можем да се пазарим, да подписваме договори и да си разменяме ръкостискания, и да постъпим с нея така, както се постъпва с заловен крадец — да му бъде отнето награбеното, да бъде принуден да плати за разрушеното, да бъде лишен от възможността отново да прониква в чужд дом и да бъде държан под ключ, докато не научи най-трудната за него дума:
„НЕ МОЖЕ!“
* „Фомка“ — руски жаргон за лост/щанга, използван за разбиване на ключалки и взлом.
** „Урка“ — криминален жаргон за престъпник, рецидивист, затворник.
https://www.facebook.com/share/p/18Ah8qpmTc/
Асен Генов
Според мен, пиар екипът на министър-председателя е имал намерение да представи пред обществото единствено контролирано видеосъдържание – кадри, в които виждаме просълзени хора, благодарности за съчувствието и помощта, която държавата оказва на пострадалите от наводнението. С други думи – перфектно режисиран фото-оп за премиера, изграден по всички правила на политическия пиар и политическата пропаганда.
Пристигайки в селото, сценарият започва да се развива точно по план. Лош, но план.
Премиерът разговаря с местните жители, ръкува се с тях, получава усмивки и благодарствени думи. И точно тогава, сякаш от нищото, се появява една жена, която мълчаливо стои наблизо и снима всичко с телефона си.
В този момент целият внимателно подготвен план на пиар екипа е поставен под риск. Защото в нейния запис може да попадне не само поредната благодарност, а и нечия критика – за системното бездействие на държавата, за нерешените проблеми в региона, включително тези с водоснабдяването и канализацията.
Следва трескаво импровизирано съвещание между служители на НСО и хора от пиар екипа на премиера. Те успяват да установят коя е жената.
Оказва се, че е добре позната на местните власти и от години активно участва в протести именно по темите за водоснабдяването и канализацията в района.
Това очевидно започва да тревожи пиар екипа. Опасенията им стигат до НСО, а НСО – по силата на субординацията и мисията си да охранява министър-председателя – оказва натиск полицията да действа така, както впоследствие видяхме.
И в крайна сметка получаваме един истински тюрлюгювеч: зле замислен и още по-зле изпълнен опит за политически пиар сред хора, пострадали от бедствие, и един случаен човек, озовал се на неподходящото място в неподходящото време.
Именно затова този човек се оказва в районното управление. Всичко останало вече го знаем
Болни от ХИВ/СПИН в Русия по официални данни са 1,23 милиона души с потвърдена ХИВ-инфекция. Реално надхвърлят 2 милиона.
По данни на ООН и независими експерти, Русия остава страната с едно от най-високите нива на разпространение на ХИВ в Европа.
Сред първите 5 е в света.
Алкохолизъм: според проучвания на руските здравни служби, общият брой на хората с тежка алкохолна зависимост и системни проблеми с алкохола надхвърля 25–28 милиона души (близо 30% от активното население злоупотребява).
Наркомания: По данни на Федералната служба за контрол на наркотиците на Русия (преди разформироването ѝ) и независими организации, редовно употребяващите наркотици са близо 6 милиона души, а епизодично – над 13 милиона.
Средна продължителност на живота в Русия: Средната продължителност е около 74,2 години (около 69,8 г. за мъжете и 79,2 г. за жените).
Сравнение със Западна Европа: Разликата е огромна. В Западна Европа средната продължителност надхвърля 81–83 години (например в Германия, Франция и Италия). Руските мъже живеят средно с 10 до 12 години по-малко от западноевропейските мъже, главно заради високата смъртност от сърдечно-съдови заболявания и злоупотреба с алкохол.
Жертви от пътнотранспортни произшествия (ПТП)В Русия: Годишно по пътищата на Русия загиват малко над 13 900 души. Това прави около 9,5 смъртни случая на 100 000 души население.Сравнение с Европа: Русия има значително по-висока смъртност на пътя от средната за ЕС (където средното ниво е около 4,6 на 100 000 души, под 2 за многа държави).
Сравнение с България: Автомобили на 1000 души.
В Русия: Към началото на годината в Русия има средно 331 леки автомобила на 1000 души.
В България: По данни на Евростат в България се падат около 450 автомобила на 1000 души. България е по-автомобилизирана в сравнение с Русия.
Доходи: Минимална заплата и пенсия
Русия - Минимална заплата27 093 рубли (~540 лв. / €275)
България1 213 лева (€620,20)
Минимална пенсия в Русия - 16 288 рубли(~325 лв. / €165)
България - 679,67 лева(€347,51)
Минималната пенсия и заплата в най-бедната държава на ЕС - България са почти двойно по-високи от тези в Русия.
Работоспобното население в Русия е около 90 милиона , но реалната заетост е по-ниска.
10% са в силовите структури.
Средно руснакът работи за 620 евро.
Двойно по-ниско от България.
Германецът за 4500 евро.
Социализмът – онази златна епоха, в която плановата икономика ти осигуряваше абсолютно всичко... стига това "всичко" да се изчерпваше с портрет на вожда на стената и ехо от празни рафтове в магазина. В отговор на този грандиозен икономически триумф, обикновеният човек еволюира. Той превърна панелния си балкон от архитектурен елемент в стратегически бункер за оцеляване, готов да издържи на всяка геополитическа криза.
Плановата мизерия не беше провал – тя беше безплатен държавен експеримент по принудителна еволюция. Дефицитът ни превърна в радикални еко-гурута и социални инженери десетилетия преди Западът изобщо да измисли тези претенциозни термини:
• Zero-waste икономика от немай-къде - ние бяхме "зелени", защото просто нямахме какво да изхвърлим. Всяка депресирана, полуизгнила краставица с форма на въпросителен знак и всяка натъртена слива, отхвърлена от живота, намираха своето химическо безсмъртие в оцет или захарен сироп. Нищо не отиваше в кофата – защото утрешният Петилетен план можеше спокойно да ни остави само на фотосинтеза.
• Панелен тиймбилдинг и първобитен Фейсбук - забравете корпоративните семинари. Варенето на компоти в изкормения казан от пералня "Перла 04" върху открит огън пред блока беше първата и най-истинска социална мрежа. В гъстия дим на този урбанистичен ритуал процъфтяваше обществото – там се шерваха клюки, разменяха се тайни рецепти за ракия от джанки и се шепнеха антиправителствени вицове... докато внимателно се оглеждаш дали комшията от втория етаж не си води записки за Държавна сигурност.
• Холограма на разкоша - върховният триумф на социалистическата психология! Държавният гастроном можеше да предлага богат асортимент от морска сол, вкиснат оцет и тъга, но когато отвориш скрина на терасата, егото ти се изстрелваше в стратосферата. Там ти не си просто гражданин – ти си Уолстрийт брокер с портфолио, диверсифицирано в туршия. Истински арабски шейх... но на консервираните праскови и печените чушки.
В крайна сметка, най-голямата трагедия на онзи строй не бяха празните рафтове, а пълните мазета. Те се превърнаха в стъкления мавзолей на нашите откраднати амбиции. Държавата, която обещаваше да построи комунистически рай и да покори космоса, успя да създаде единствено нация от уплашени складови работници. Хора, чийто най-голям житейски триумф не беше личната реализация или свободата, а успешното вакуумиране на бурканите в мазето.
Светлото бъдеще така и не настъпи. То просто ферментира, вкисна се и накрая безславно потъна в тъмното подземие на историята, оставяйки след себе си само лепкавото петно на една провалена утопия
Страната все повече наподобява влак спрял в глух, обрасъл с трева коловоз на призрачна, изоставена гара. Всъщност той и преди трудно се движеше, защото още в началото на промените жертвите и палачите се качиха в един и същи влак, за да потеглят уж в нова посока…
Сегашният машинист, безлична марионетка на руските имперски интереси, преди време направи опит с вдигнат юмрук да подкара влака в обратна посока, на изток, дори подаде със свирката сигнал за потегляне…
От прозорците на вагоните, като в кошмарен сън, отново изплуваха персонажи като Янаки Стоилов, Бойко Рашков, Александър Маринов, Иво Христов, а това означава само едно – преходът не се е състоял. Всъщност, той дори не успя да започне… Влакът на промените не само не измина своят път, не само не достигна своята крайна гара – той провисна в нищото…
Онова публично-площадно и силно изричане на истината, преди тридесет седем години, което би трябвало да се превърне в общонародна ценност, онази българска паресия, според термина въведен от Мишел Фуко, в България не се получи…
Заради липсата на лустрация, червената хидра, с всичките си кланово-семейни, кариерно-свързани пипала, заедно с цялата армия лакеи, доносници, и политически проститутки, не само си е още тук, тя се намира и в момента в същия политическия влак, с който трябва да пътуваме заедно към бъдещето…Само включете телевизора и ще ги видите, тях децата им, внуците им…
С хора приели червената евхаристия, стиснали между зъби партийната нафора на комунизма, далеч не може да се стигне… Тези люде успяха да заличат в съзнанието на масовата публика безчинствата на руско-азиатският комунизъм, напълно променил духовния профил на страната за десетилетия напред...
Нацията бе обезличена като история, асимилирана като духовност, смазана под сянката на грозните съветски паметници-върколаци, които не могат да бъдат паметници на освобождението, те буквално изместиха и заличиха знакови лица от българската история.
Последствията са налице - може да ги видите на перона, сред лицата на онези безлични избиратели, които продължават да правят своите ирационални, все по-абсурдни и налудни политически избори. Дори и самите те, не са в състояние да обяснят какво ги кара да мислят, че влакът с техните избраници е в състояние въобще да потегли, да ги заведе до някакво тяхно имагинерно съществуване…
Тези духовни сомнамбули, обитаващи субкултурните хабитати, нямат дори своя собствена житейска посока. Полуграмотни, , постсоциалистически, стадни слоеве с тесни хоризонти, едноизмерни носталгици по миналото, те така и не можаха да постигнат самосъзнание, духовна, или материална самостоятелност след промените.
Те са си тук, продължават да стоят гневни и озлобени на перона, изпълнени с ненавист, на ръба между едно нерадостно, колониално и безлично минало, и едно обещано популистко и невъзможно бъдеще. Това бъдеще никога няма да им се случи, заради собствената им безпаметна и безкултурна стадност…
Българският влак стои в глух коловоз, а надеждите да потегли все повече обрасват с трева…
Съществува опасност да пропадне там откъдето няма връщане…
Такава е моментната снимка на българската политическа гара, все едно дали на някой му харесва или не…
Отдавна е известно, че един невеж народ винаги сам се превръща в сляпото средство за собствената си деградация. С хромавата си, куца походка към бъдещето, още дълги години ще го бият със собствената му патерица…
КЛЕТНИЦАТА ВЪВ ВЪНШНО ОТНОВО Е НЕАДЕКВАТНА
На 4 август тази година на летището Лайпциг/Хале, един от най-важните логистични центрове в Германия, германските служби откриват дрон с военен експлозив и детонатор в охраняемата зона край украински товарни самолети.
Това не е дрон, който някой е изпуснал, докато снима залеза над Саксония.
Разследването установява няколко апарата, като един от тях удря украински транспортен самолет Antonov An-124, но взривното устройство не се задейства. Германските власти определят случилото се като сериозна атака срещу транспортната и логистичната инфраструктура на страната.
След близо месец разследване германското правителство вече казва съвсем ясно кой стои зад нея:
Русия.
Германският вътрешен министър Александер Добринт заявява, че полицейското разследване и разузнавателните данни сочат руска отговорност, а външният министър Йохан Вадефул посочва, че конфигурацията на дрона, компонентите, експлозивът и системата за детонация са познати от други руски хибридни операции и от войната срещу Украйна.
Берлин не се ограничава със „загриженост“. Германия привиква руския посланик, предприема дипломатически мерки и настоява за европейски санкции срещу хора, свързани с руските хибридни операции.
Европейските институции и съюзниците в НАТО също посочват Русия.
Нашето Министерство на външните работи, ръководено от потресаващо некомпетентната клетница Велислава Чамова, изразява солидарност с Германия и заявява, че „хибридните атаки срещу нашите партньори и съюзници са неприемливи“, след което обещава България да подкрепя координираните усилия срещу хибридните заплахи.
Само една дума липсва:
Русия.
Българското външно министерство успява да напише под диктовката на клетницата-лаборантка (която в това министерство би следвало да работи най-много в столовата, без да среща хора) цяла позиция за "хибридна атака" срещу наш съюзник от НАТО, извършена според германското правителство от Русия, без нито веднъж да назове Русия.
Това трудно може да бъде обяснено с дипломатическа предпазливост, защото предпазливост би могло има, когато фактите още се установяват, докато тук самата атакувана държава официално е посочила извършителя и предприема действия срещу него.
Когато съюзникът ти казва кой го е нападнал, а ти изразяваш солидарност с него, като старателно избягваш името на нападателя, ти правиш политически избор, при който подкрепяш жертвата, но много внимаваш да не разсърдиш извършителя.*
И точно затова българската позиция по случая в Лайпциг не е неутрална.
Тя е проруска.
Какъвто е дезертиралият главнокомандващ Румен Радев, понастоящем премиер.
-----
*Точно както Борисов не посмя да изгони дори "чистачка" от руското посолство, след като цяла Европа доказа руското участие в опита за убийство на Скрипал, а българският журналист Христо Грозев доказа как същите убийци са пребивавали в България.
На 4 август тази година на летището Лайпциг/Хале, един от най-важните логистични центрове в Германия, германските служби откриват дрон с военен експлозив и детонатор в охраняемата зона край украински товарни самолети.
Това не е дрон, който някой е изпуснал, докато снима залеза над Саксония.
Разследването установява няколко апарата, като един от тях удря украински транспортен самолет Antonov An-124, но взривното устройство не се задейства. Германските власти определят случилото се като сериозна атака срещу транспортната и логистичната инфраструктура на страната.
След близо месец разследване германското правителство вече казва съвсем ясно кой стои зад нея:
Русия.
Германският вътрешен министър Александер Добринт заявява, че полицейското разследване и разузнавателните данни сочат руска отговорност, а външният министър Йохан Вадефул посочва, че конфигурацията на дрона, компонентите, експлозивът и системата за детонация са познати от други руски хибридни операции и от войната срещу Украйна.
Берлин не се ограничава със „загриженост“. Германия привиква руския посланик, предприема дипломатически мерки и настоява за европейски санкции срещу хора, свързани с руските хибридни операции.
Европейските институции и съюзниците в НАТО също посочват Русия.
Нашето Министерство на външните работи, ръководено от потресаващо некомпетентната клетница Велислава Чамова, изразява солидарност с Германия и заявява, че „хибридните атаки срещу нашите партньори и съюзници са неприемливи“, след което обещава България да подкрепя координираните усилия срещу хибридните заплахи.
Само една дума липсва:
Русия.
Българското външно министерство успява да напише под диктовката на клетницата-лаборантка (която в това министерство би следвало да работи най-много в столовата, без да среща хора) цяла позиция за "хибридна атака" срещу наш съюзник от НАТО, извършена според германското правителство от Русия, без нито веднъж да назове Русия.
Това трудно може да бъде обяснено с дипломатическа предпазливост, защото предпазливост би могло има, когато фактите още се установяват, докато тук самата атакувана държава официално е посочила извършителя и предприема действия срещу него.
Когато съюзникът ти казва кой го е нападнал, а ти изразяваш солидарност с него, като старателно избягваш името на нападателя, ти правиш политически избор, при който подкрепяш жертвата, но много внимаваш да не разсърдиш извършителя.*
И точно затова българската позиция по случая в Лайпциг не е неутрална.
Тя е проруска.
Какъвто е дезертиралият главнокомандващ Румен Радев, понастоящем премиер.
-----
*Точно както Борисов не посмя да изгони дори "чистачка" от руското посолство, след като цяла Европа доказа руското участие в опита за убийство на Скрипал, а българският журналист Христо Грозев доказа как същите убийци са пребивавали в България.
Дорогие копейки!
Представям на вашето внимание кандидата за президент,който ще откликне на всяка ваша болка и ще защити българщината от пипалата на разпадащия се ЕС!
С такъв държавник начело всичко ще е по мед и масло, заплатите ще хвърчат,пенсиите ще растат, корупцията и олигархията ще изчезнат,а народа ще гледа как благоденствието го залива.
ТОВА БЪЛГАРСКИ ПРЕМИЕР ЛИ Е? Когато русофилията се облече в костюм, сложи европейска вратовръзка и започне да говори за „европейско бъдеще“ — спектакълът е готов. Кремълската марионетка Радев е излязла на сцената. „Европа трудно ще съществува дълго срещу Русия.“ Тъй рече НЕЩОТО, водещо се за български премиер. И с това за пореден път показа нещо твърде очевидно — че НЕЩОТО е ЧРЕВОВЕЩАТЕЛ (кукла за вентролог) на Кремълската хибридна пропаганда, че НЕЩОТО трудно съществува без постоянно да поглежда към Москва за оценка на усърдния си слугинаж. Европа може и ще съществува по-добре и без Русия. България обаче явно не може без поредния Спасител, който първо обяснява колко е европейски, а после дискретно намигва към Кремъл. В парламента — прогресивни овации. В залата — овчи възторг. Пред камерите — прогресивна многопластова и многовекторна геополитика. А в превод от прогресистки на човешки: „Другари, не се притеснявайте. Ще ви продадем руската зависимост като европейска стратегия.“ И още по-просто: „Аз казвам каквото трябва. Вие в Кремъл кажете дали се справих добре.“ Така се роди новият прогресистки политически жанр: **Евроатлантически на думи. Кремълски на рефлекси.** От едната страна — приказки за европейски ценности, евроатлантическа солидарност и „твърда позиция“. От другата — прогресивно плонжиране пред Государя от Кремъл. И когато някой говори за Европа, Русия и бъдещето на България с подобно гъгнещо фатмашко самочувствие, остава само един малък въпрос: **ТОВА БЪЛГАРСКИ ПРЕМИЕР ЛИ Е… ИЛИ ПОРЕДНИЯТ РУСКИ ИЗМЕКЯР, ДОШЪЛ ДА НИ ОБЯСНИ КОЛКО Е ЕВРОПЕЙСКИ?*
Отиваш на летището — и разбираш, че вече нямаш право да напуснеш РусияНа фона на очакванията за нова мобилизация все повече руснаци съобщават, че получават забрана за излизане от страната буквално на границата.
Според правозащитния проект „Идите лесом“ само между 18 и 31 август 23 от 73 призовници, опитали да напуснат Русия, са били спрени.
Най-скандалното е, че часове преди полета електронният регистър може да не показва никаква забрана. А при паспортния контрол ограничението вече е активно.
Сред засегнатите има и хора, които живеят постоянно в чужбина и са се върнали в Русия само за кратко.
Проблеми са отчетени при пътувания към Армения, Казахстан и Беларус.
Новата електронна система за военен отчет на практика позволява забраната да се появи почти моментално — без човек да има реална възможност да реагира предварително.Според вас това подготовка за по-мащабна мобилизация ли е?
„Единна Русия“ посочи по-високите данъци сред своите основни „постижения“Петър Толстой, водач на московската листа на „Единна Русия“ за изборите за Държавната дума, включи сред успехите на управляващата партия увеличаването на данъците и ограничаването на чуждите думи в рекламите и табелите.
Сред посочените промени са повишаването на ДДС от 20% на 22% и на данъка върху печалбата от 20% на 25%.
Според Толстой допълнителните приходи позволяват ремонт на училища и пожарни, закупуване на линейки и строителство на пътища.
Критиците обаче питат друго: ако данъците растат, а гражданите не стават по-богати, къде точно е успехът?
Най-доходната професия : Усвоител на средства от ЕС.
Днес научих, че Европейският съюз
отпуска голямо финансиране,
за да обучава хора как да работят с изкуствен интелект.
И най-накрая разбрах за какво е всичко това.
Тоест, картината е следната:
Той върши работата безплатно,
ние се учим как да му зададем правилните насоки,
за да мисли вместо нас.
Само че, парадоксът е пълен:
Сега плащаме на консултанти,
за да ни научат как изкуственият интелект
да свърши работата безплатно.
И то за да напише "правилните"
проекти за усвояване на еврофондове.
Ето го прогресът!
Преди се плащаше на консултанти
да ни пишат проекти за
"Преброяване на прелетните птици".
/Пари да падат, теми ще се измислят./
Сега плащаме на консултанти,
за да ни научат как безплатният инструмент
да ни напише същите проекти.
По-модерно, по-европейско.
Бизнес моделът си остава същият.
Само брънката с посредника стана по-дълга.
И за да сме напълно честни,
трябва да кажем и най-важното:
Който и да е авторът на такава програма,
колкото и да е съвършен изкуственият интелект,
ако нямаш протекцията на власт-имащите
- всичко е обречено.
За всичко си трябват правилните хора.
Това е единственото правило,
което никога не се променя.
Най-доходната дейност в България беше,
е и ще си остане една:
Усвояване на средства.
„ВТОРОТО КРЕПОСТНИЧЕСТВО“ — КАК ЖИВЕЕ ZЪВЕТСКИЯТ СЕЛЯНИН ЗАД ВИТРИНАТА НА МОZКВА
Преди да слушаме отново приказката за вечните „братушки освободители“, не е лошо първо да погледнем как МоZква е „освобождавала“ собствените си хора.
Не чужденци. Не пленници. Не победен народ. Собствените си селяни.
Крепостното право в РуZката империя е отменено през 1861 година. Минават около седем десетилетия, цар вече няма, империя няма, а на нейно място стои СZСР — уж държавата на работника и селянина. Сърп, чук, червени знамена, свобода, равенство и всички останали красиви думи.
Само че зад моZковската витрина животът изглежда малко по-различно.
В края на 20-те години милиони селски семейства все още имат малки собствени стопанства — земя, кон, крава, плуг, каруца, хамбар, семена. За повечето това не е богатство. Това е просто всичко, което семейството има и от което живее.
МоZква решава, че този модел трябва да приключи.
На 5 януари 1930 г. партията ускорява масовата колективизация. Частният стопанин трябва да отстъпи място на колхоза.
Само че много хора не искат.
И тогава идва „доброволността“ по Zъветски.
На 30 януари 1930 г. Политбюро приема постановление със заглавие:
„За мероприятията по ликвидация на кулашките стопанства в районите на масова колективизация.“
Думата „ликвидация“ не е моя. Тяхна е.
Следват конфискации на добитък, инвентар, постройки, запаси и имущество. Следват изселвания, арести и депортации. А „кулакът“, рисуван от пропагандата като някакъв селски милионер, невинаги е такъв. Под удара попадат и хора с малко повече добитък, по-добър инвентар, мелница, наемали сезонен работник или просто отказващи да се разделят със стопанството си.
Когато властта сама определя кой е „класов враг“, собствеността много лесно се превръща от резултат на труда в доказателство срещу собственика.
Хората започват да колят животните си, вместо да ги предадат. Крият зърно. Продават каквото могат. Напускат селата и търсят работа в градовете.
И тогава идва още един инструмент за контрол.
Паспортът.
На 16 декември 1932 г. Политбюро разглежда въпроса под красноречивото заглавие:
„За паспортната система и разтоварването на градовете от излишни елементи.“
„Излишни елементи.“
Така са наричани хора.
На 27 декември 1932 г. е въведена единната паспортна система и задължителната прописка. Градовете се паспортизират. Огромна част от селското население остава извън редовната паспортизация.
А как се живее в колхоза?
Трудът се отчита с трудодни. Не нормална надница, която знаеш предварително. В края се разпределя каквото колхозът може да даде — зърно, продукти и понякога малко пари.
Секретен доклад на НКВД от Сталинградския край през 1936 г. описва колхози, в които за трудоден се падат по 500–700 грама зърно и никакви пари. В друг случай — 164 грама зърно и 20 копейки.
Описано е и семейство от шест души. Двама работят. За една година събират 438 трудодни.
Получават 180 килограма зърно и 175 рубли за цялата година.
Не го пише някой „вражески западен историк“. Пише го НКВД в собствен вътрешен доклад.
А после идва гладът през 1932–1933 г.
В секретните сведения на ОГПУ се описват хора, които мелят плява и я смесват с брашно, ядат месо от умрели животни, варят кожи. Докладва се за подути от глад деца, семейства без хляб, смъртни случаи и непогребани тела.
Това е другата страна на красивия плакат с усмихнатата колхозничка и трактора.
Когато гладните започват да напускат Украйна и Северен Кавказ и да търсят храна в други райони, МоZква реагира.
На 22 януари 1933 г. Zталин и Молотов подписват директива за спиране на масовото напускане на селяните.
В самия документ е записано защо пътуват:
„за хляб“.
Не на почивка. Не на гости.
За хляб.
Наредено е хората да бъдат спирани, проверявани, определените като „контрареволюционни елементи“ да бъдат отделяни, а останалите да бъдат връщани обратно.
Представете си само картината: в дома няма храна, човек тръгва да търси хляб, стига до гарата, държавата го спира и го връща обратно.
По същото време действа и законът от 7 август 1932 г. за защита на социалистическата собственост. За посегателство върху колхозно или държавно имущество основната санкция е разстрел с конфискация, а при смекчаващи обстоятелства — най-малко 10 години лишаване от свобода с конфискация.
И паспортният режим продължава десетилетия.
Не е вярно, че никой селянин никога не е можел да напусне селото. Хора отиват в армията, заводи, строежи, училища. Но едно е държавата да ти разреши да отидеш някъде, а съвсем друго е сам да решаваш къде ще живееш.
Без необходимите документи и прописка не можеш просто да пристигнеш в МоZква или Ленинград и да кажеш:
„От днес живея тук.“
Колко дълго продължава това?
През 1967 година първият заместник-председател на Съвета на министрите Дмитрий Полянски докладва, че близо 58 милиона жители на селските райони над 16 години са без паспорти по действащия режим.
Около 37% от гражданите на СZСР.
И чак на 28 август 1974 г. Съветът на министрите приема новото положение за паспортите. В самия документ се говори за:
„гражданите, живеещи в селска местност, на които по-рано паспорти не са издавани“.
1974 година.
Повече от сто години след премахването на крепостното право.
А масовото издаване на паспортите продължава през следващите години и трябва да приключи до края на 1981 г.
И паспортите са само част от картината. През 1942 г. МоZква увеличава задължителния минимум трудодни. Дори децата от колхозническите семейства между 12 и 16 години получават задължителен минимум — 50 трудодни годишно. За възрастните неизпълнението без уважителна причина може да доведе до съд и до шест месеца поправително-трудова работа в самия колхоз.
Така изглежда „държавата на работниците и селяните“, когато махнем пропагандния плакат.
От едната страна — МоZква, паради, знамена, трактори и усмихнати лица.
От другата — конфискувано стопанство, трудодни, глад, паспортен режим, прописка и милиони хора, чийто живот се определя с партийни постановления.
Няма нужда от измислици. Собствените им документи са достатъчни.
И едно кратко послание към онези, които и през 2026 година продължават да приемат Кремъл за последна инстанция на истината: не вярвайте на мен. Проверете сами. РуZки знаете. Потърсете оригиналните постановления на Политбюро, директивите на Zталин и Молотов, докладите на ОГПУ и НКВД. Проверете датите, номерата, подписите. Ако нещо тук е измислено — покажете документа, който го опровергава.
А после си спомнете и нещо от нашата собствена история.
Спомняте ли си откритите листи в НРБ? Спомняте ли си разрешителния режим и държавата, която решаваше кой може да пътува и докъде?
Днес българският гражданин може да живее, работи и учи в държавите от Европейския съюз и да се прибере обратно, без партиен чиновник да решава дали е достатъчно „благонадежден“.
И точно затова е малко странно през 2026 година да плюеш свободното движение в Европа и едновременно да въздишаш по система, в която свободата да напуснеш собствената си държава беше привилегия.
Историята пази документите. Понякога е достатъчно просто да ги прочетем.
@followers
Министерство на образованието и науката
СZСР, 1929 г. — съд над т.нар. „богати селяни“ („кулаци“) в началото на сталинската кампания срещу частното селско стопанство. Част от обвинените са разстрелвани, други са арестувани и изпращани в лагерите на ГУЛАГ, а много семейства са изселвани в отдалечени райони на СZСР.
Историята познава множество примери за генерали, които приемат огромни загуби, за да превземат дадено селище до определена дата, или жертват цели полкове заради второстепенен участък от фронта. Но за първи път виждаме руски командири да жертват войниците си заради пари.
За своя командир руският войник на договор е източник на лесни пари. Достатъчно е само да му вземат банковата карта, да го принудят да разкрие ПИН-кода си и след това да пратят собственика ѝ да щурмува някоя позиция. Колкото по-високи са загубите, толкова повече нови войници пристигат, а колкото повече нови войници пристигат, толкова повече заплатни карти носят със себе си. Руските войници не загиват, за да подобрят позициите на армията си. Те загиват за да може командирът да прибере парите им в джоба си. Изключителен модел.
Предстои есента. Говори се, че руснаците ще обявят поредна вълна на мобилизация – ще видим как ще се развият нещата.
Автор: Павло Казарин, украински журналист и военнослужещ
Тревожно - Огнян МИНЧЕВ
Ситуацията, в която сами се насадихме, е наистина драматична.
Водят ни към Москва, Пекин и Анкара - в пакет. Този, който притежава цялата власт, е един изцяло "източен човек" - по възпитание, по манталитет, по интерес. На пръв поглед не се случва нищо драматично. На практика ни варят като жаби в евразийски казан. Важен аспект на проблемната ситуация, в която се намираме, е подценяването на "самодържеца", който ни води нататък.
"А, той не е кой знае колко умен...хитър...способен...свободен...да направи това..."
Лъжете се! Той не е персонално способен или свободен - но той е "на каишка".
На него му организираха протестите през ноември-декември...
На него му организираха изборите през април, на които взе 50 на сто повече гласове, отколкото му предвиждаха професионалните сондажи. На него днес му нареждат „в слушалката" подробно какво трябва да направи - подобно на послушен ТВ-водещ, когото водят с тръбичка в ухото от апаратната...
Неговите зависимости не се изчерпват с нишката към "Решетников". Дневния ред на "послушанието" му е доста по-широк. Когато Москва отслабва - в Сирия, в Южен Кавказ и другаде - виждаме бързо запълване на ваккума от Анкара...
Да ви говори нещо названието "Боташ" - като "нова каишка", вързана дългосрочно на вратовете ни?
Когато Москва "усвоява" стратегически пространства на Балканите - в Сърбия и в Унгария например, забелязвате ли координираната търговска и инвестиционна активност на Пекин - магистрали, бързоходни железници, пристанища, нови заводи... По правило - без особена печалба за домакините... Очевидно е - тече системен проект за максимално отвързване на България от Европа и Запада и за завързване за каруцата на източния авторитарен алианс. Бавно, полека, незабележимо - докато жабата плува в топличката вода...
В този авторитарен алианс не ни привикват, за да ни дават - както правят "глупавите" европейци. Там взимат, там връзват, там затварят... Магарето не го канят на сватба за да спи с булката...
Ако не се вземем в ръце тази есен - не само за президентските избори, а като активна и поне донякъде прозорлива гражданско-национална общност, капанът ще щракне, за съжаление окончателно. Не сме чак толкова любими, не сме чак толкова незаменими, не сме чак толкова забележими - за разлика от Унгария или Словакия. Тях ще ги спасят - те са в центъра на Европа. Ние едва се класирахме да влезем този клуб. И сега какво - ще позволим ли на "прогресисткия" слугинаж да ни върне в лагера на бедността, подчинението и липсата на бъдеще? Аз съм бил в този лагер - и не желая да се връщам...
Ситуацията, в която сами се насадихме, е наистина драматична.
Водят ни към Москва, Пекин и Анкара - в пакет. Този, който притежава цялата власт, е един изцяло "източен човек" - по възпитание, по манталитет, по интерес. На пръв поглед не се случва нищо драматично. На практика ни варят като жаби в евразийски казан. Важен аспект на проблемната ситуация, в която се намираме, е подценяването на "самодържеца", който ни води нататък.
"А, той не е кой знае колко умен...хитър...способен...свободен...да направи това..."
Лъжете се! Той не е персонално способен или свободен - но той е "на каишка".
На него му организираха протестите през ноември-декември...
На него му организираха изборите през април, на които взе 50 на сто повече гласове, отколкото му предвиждаха професионалните сондажи. На него днес му нареждат „в слушалката" подробно какво трябва да направи - подобно на послушен ТВ-водещ, когото водят с тръбичка в ухото от апаратната...
Неговите зависимости не се изчерпват с нишката към "Решетников". Дневния ред на "послушанието" му е доста по-широк. Когато Москва отслабва - в Сирия, в Южен Кавказ и другаде - виждаме бързо запълване на ваккума от Анкара...
Да ви говори нещо названието "Боташ" - като "нова каишка", вързана дългосрочно на вратовете ни?
Когато Москва "усвоява" стратегически пространства на Балканите - в Сърбия и в Унгария например, забелязвате ли координираната търговска и инвестиционна активност на Пекин - магистрали, бързоходни железници, пристанища, нови заводи... По правило - без особена печалба за домакините... Очевидно е - тече системен проект за максимално отвързване на България от Европа и Запада и за завързване за каруцата на източния авторитарен алианс. Бавно, полека, незабележимо - докато жабата плува в топличката вода...
В този авторитарен алианс не ни привикват, за да ни дават - както правят "глупавите" европейци. Там взимат, там връзват, там затварят... Магарето не го канят на сватба за да спи с булката...
Ако не се вземем в ръце тази есен - не само за президентските избори, а като активна и поне донякъде прозорлива гражданско-национална общност, капанът ще щракне, за съжаление окончателно. Не сме чак толкова любими, не сме чак толкова незаменими, не сме чак толкова забележими - за разлика от Унгария или Словакия. Тях ще ги спасят - те са в центъра на Европа. Ние едва се класирахме да влезем този клуб. И сега какво - ще позволим ли на "прогресисткия" слугинаж да ни върне в лагера на бедността, подчинението и липсата на бъдеще? Аз съм бил в този лагер - и не желая да се връщам...
Алиса в страната на чудесата.
Дядо й, Ханс Вайдел е член на НСДАП и СС. Приближен до Адолф.
Полша предупреждава: успехът на AfD е дългосрочен риск за сигурността
Победата на „Алтернатива за Германия“ (AfD) на изборите в провинция Саксония-Анхалт предизвика сериозно безпокойство във Варшава. Партията спечели около 44% от гласовете – най-силния си резултат на регионални избори досега.
Полският заместник-министър на външните работи Игнаций Немчицки заяви, че възходът на AfD представлява дългосрочна заплаха за интересите на Полша.
Причината е курсът на партията към сближаване с Москва – AfD настоява за премахване на санкциите срещу Русия, възстановяване на икономическите отношения и е критична към европейската интеграция.
Във Варшава се опасяват, че по-силна AfD може да отслаби германската подкрепа за Украйна и да затрудни запазването на единна европейска политика спрямо Русия.
В докладите на Щази Путин си докарвал допълнително пари като таксиметров шофьор.
Лидерът на центристката партия Azione Карло Календа обяви борбата срещу възхода на Роберто Ванначи за един от политическите си приоритети.
„Ще направим всичко възможно Ванначи да не влезе в правителството“, заяви Календа при представянето на книгата си „Да защитим свободата“.
Календа предупреждава, че подобна радикализация може да задълбочи разделението в италианското общество и да отслаби проевропейския курс на страната.
Унгария гони 10 руски дипломати.
МВнР на Унгария заяви, че служителите на руското представителство са се занимавали с дейност, несъвместима със статута на дипломат според Виенската конвенция. Наредено им е да напуснат страната.
МВнР на Унгария заяви, че служителите на руското представителство са се занимавали с дейност, несъвместима със статута на дипломат според Виенската конвенция. Наредено им е да напуснат страната.
Дръзък обир във Франция: откраднаха картини на Реноар за €9 млн
Двама крадци са проникнали рано сутринта в музея на Огюст Реноар в Кань сюр Мер, на Френската ривиера, и са откраднали четири картини на известния художник.
Обирът е заснет от охранителните камери. Нападателите сваляли платната от стените и ги изрязвали от рамките. Алармата се задействала около 6 часа сутринта, но престъпниците успели да избягат преди пристигането на полицията.
По време на бягството те изоставили две от картините, които по-късно били намерени. Други две произведения все още са в неизвестност.
Музеят се намира в имението Domaine des Collettes, където Реноар прекарва последните години от живота си.
Как е възможно произведения за милиони евро да бъдат изнесени толкова лесно от европейски музей?
Според теорията на пропагандата на КГБ, за да подчиниш един народ има няколко етапа. Първият е най-дълъг, но с най - стабилни резултати – промени образованието.
Ива Радева
Ужасена от поредното дъно, което България изкопа в световните класации, този път в образованието, нареждайки се някъде между Тринидад и Тобаго и Северни Мариански острови, се поинтересувах какво представляват тестовете PISA, с които се оценява грамотността на учениците по света, в това число и българските, които както стана ясно над 50% са функционално неграмотни.
И ето какво намерих като принципи и реални задачи:
Тестовете са разделени в три постоянни направления и един променлив иновативен модул:
Математическа грамотност:
Задачите изискват ученикът да разчита диаграми, да пресмята семейни бюджети, лихви, площи на имоти, да анализира пространствени форми или да изчислява вероятности. Целта е да се види дали могат да мислят математически извън рамката на сухото решаване на уравнения на дъската.
Пример: Задание „Закупуване на автомобил“. Вместо традиционното решаване на квадратно уравнение по формула, задачата поставя ученика в реална житейска ситуация:
Контекст: Дадена е таблица с три различни модела коли. За всяка кола са посочени: първоначална цена, среден разход на гориво на 100 км и прогнозна цена за поддръжка годишно. Допълнително е дадена цена на литър бензин. Въпросът: „Иван изминава средно по 15 000 км на година. Пресметнете след колко години по-скъпата, но по-икономична Кола А ще му излезе по-евтино в сравнение с евтината, но харчеща повече Кола Б. Какво се оценява: Способността за моделиране и прогнозиране. Ученикът сам трябва да състави логическата формула, да превърне разхода в разходи за пари и да направи математически обоснован избор, какъвто всеки възрастен прави в живота си.
Четивна грамотност: Оценява се четенето с разбиране. Учениците получават реални текстове — например онлайн статии, блогове, договори или инструкции за употреба на уред. Те трябва да извлекат същината на информацията, да различат факт от мнение, да разпознаят фалшива новина и да уловят ирония или скрит смисъл.
Пример: Четене с разбиране (Модул „Дискусионен форум“). Вместо да анализират класическо литературно произведение, учениците получават симулация на екран от интернет форум, където трима души спорят по дадена тема (например: „Трябва ли да се купува само мляко от местни ферми, или това от супермаркета е също толкова добро?“).
Задачата: На ученика се дава твърдение на единия от потребителите, което съдържа скрита реклама или необоснован аргумент. Въпросът: „Във форума потребителят 'Гринго99' твърди, че био млякото лекува алергии. Кой от останалите коментари съдържа научно доказателство, което опровергава това твърдение, и как разграничавате мнението от факта в този текст?
“Какво се оценява: Ученикът не получава точки, ако просто препише изречение. Той трябва да демонстрира критично мислене — да анализира надеждността на източника на информация и да докаже защо дадено твърдение е манипулативно.
Научна грамотност (Природни науки): Тестовете поставят ученика в ролята на изследовател. Те съдържат интерактивни симулации на научни експерименти и въпроси, свързани със здравето, екологията, климатичните промени и технологиите. Изпитва се критичното мислене спрямо научни доказателства.
Пример: Природни науки (Модул „Бягане в горещо време“) Учениците виждат на компютъра интерактивна симулация на бягащ човек. Има виртуални плъзгачи, с които ученикът може да променя температурата на въздуха (от 20°C до 40°C) и влажността на въздуха, както и да избира дали човекът пие вода по време на бягането.
Задачата: Ученикът трябва да „пусне“ симулацията няколко пъти при различни стойности на показателите и да наблюдава графиката на телесната температура и загубата на вода от организма на бегача. Въпросът: „Въз основа на интерактивния модел, обяснете защо високата влажност на въздуха е по-опасна за бегача от сухата топлина, дори когато температурите са еднакви. Подкрепете отговора си с биологичните процеси на потене и изпарение.“ Какво се оценява: Не се оценява дали детето е запаметило дефиницията за „терморегулация“ от учебника по биология за 7. клас. Изпитва се умението да провежда дигитален научен експеримент, да изолира променливи, да анализира графични данни в реално време и да прави правилни изводи за здравето си.
Иновативен модул за 2025 г.: "Учене в дигиталния свят". Той проверява изчислителното мислене и способността на децата да решават проблеми, използвайки дигитални инструменти и логика.
В изследването участват ученици на възраст между 15 години и 3 месеца и 16 години и 2 месеца към момента на тестването.
Разликата между така формулираните въпроси и принципа на наизустяване на данни и определения, без контекст, в България е потресаваща.
Опасявам се, че ако подобен тест се направи на възрастни хора, резултатът няма да е по-различен.
И неизменно идва въпросът „Кой има интерес и защо образованието ни е на толкова ниско ниво, архаично, създаващо хора без критична и аналитична мисъл, лесни за манипулиране и внушения“.
Ива Радева
Ужасена от поредното дъно, което България изкопа в световните класации, този път в образованието, нареждайки се някъде между Тринидад и Тобаго и Северни Мариански острови, се поинтересувах какво представляват тестовете PISA, с които се оценява грамотността на учениците по света, в това число и българските, които както стана ясно над 50% са функционално неграмотни.
И ето какво намерих като принципи и реални задачи:
Тестовете са разделени в три постоянни направления и един променлив иновативен модул:
Математическа грамотност:
Задачите изискват ученикът да разчита диаграми, да пресмята семейни бюджети, лихви, площи на имоти, да анализира пространствени форми или да изчислява вероятности. Целта е да се види дали могат да мислят математически извън рамката на сухото решаване на уравнения на дъската.
Пример: Задание „Закупуване на автомобил“. Вместо традиционното решаване на квадратно уравнение по формула, задачата поставя ученика в реална житейска ситуация:
Контекст: Дадена е таблица с три различни модела коли. За всяка кола са посочени: първоначална цена, среден разход на гориво на 100 км и прогнозна цена за поддръжка годишно. Допълнително е дадена цена на литър бензин. Въпросът: „Иван изминава средно по 15 000 км на година. Пресметнете след колко години по-скъпата, но по-икономична Кола А ще му излезе по-евтино в сравнение с евтината, но харчеща повече Кола Б. Какво се оценява: Способността за моделиране и прогнозиране. Ученикът сам трябва да състави логическата формула, да превърне разхода в разходи за пари и да направи математически обоснован избор, какъвто всеки възрастен прави в живота си.
Четивна грамотност: Оценява се четенето с разбиране. Учениците получават реални текстове — например онлайн статии, блогове, договори или инструкции за употреба на уред. Те трябва да извлекат същината на информацията, да различат факт от мнение, да разпознаят фалшива новина и да уловят ирония или скрит смисъл.
Пример: Четене с разбиране (Модул „Дискусионен форум“). Вместо да анализират класическо литературно произведение, учениците получават симулация на екран от интернет форум, където трима души спорят по дадена тема (например: „Трябва ли да се купува само мляко от местни ферми, или това от супермаркета е също толкова добро?“). Задачата: На ученика се дава твърдение на единия от потребителите, което съдържа скрита реклама или необоснован аргумент. Въпросът: „Във форума потребителят 'Гринго99' твърди, че био млякото лекува алергии. Кой от останалите коментари съдържа научно доказателство, което опровергава това твърдение, и как разграничавате мнението от факта в този текст?
“Какво се оценява: Ученикът не получава точки, ако просто препише изречение. Той трябва да демонстрира критично мислене — да анализира надеждността на източника на информация и да докаже защо дадено твърдение е манипулативно.
Научна грамотност (Природни науки): Тестовете поставят ученика в ролята на изследовател. Те съдържат интерактивни симулации на научни експерименти и въпроси, свързани със здравето, екологията, климатичните промени и технологиите. Изпитва се критичното мислене спрямо научни доказателства.
Пример: Природни науки (Модул „Бягане в горещо време“) Учениците виждат на компютъра интерактивна симулация на бягащ човек. Има виртуални плъзгачи, с които ученикът може да променя температурата на въздуха (от 20°C до 40°C) и влажността на въздуха, както и да избира дали човекът пие вода по време на бягането. Задачата: Ученикът трябва да „пусне“ симулацията няколко пъти при различни стойности на показателите и да наблюдава графиката на телесната температура и загубата на вода от организма на бегача. Въпросът: „Въз основа на интерактивния модел, обяснете защо високата влажност на въздуха е по-опасна за бегача от сухата топлина, дори когато температурите са еднакви. Подкрепете отговора си с биологичните процеси на потене и изпарение.“ Какво се оценява: Не се оценява дали детето е запаметило дефиницията за „терморегулация“ от учебника по биология за 7. клас. Изпитва се умението да провежда дигитален научен експеримент, да изолира променливи, да анализира графични данни в реално време и да прави правилни изводи за здравето си.
Иновативен модул за 2025 г.: "Учене в дигиталния свят". Той проверява изчислителното мислене и способността на децата да решават проблеми, използвайки дигитални инструменти и логика.
В изследването участват ученици на възраст между 15 години и 3 месеца и 16 години и 2 месеца към момента на тестването. Разликата между така формулираните въпроси и принципа на наизустяване на данни и определения, без контекст, в България е потресаваща.
Опасявам се, че ако подобен тест се направи на възрастни хора, резултатът няма да е по-различен.
И неизменно идва въпросът „Кой има интерес и защо образованието ни е на толкова ниско ниво, архаично, създаващо хора без критична и аналитична мисъл, лесни за манипулиране и внушения“.
Напрежението между Русия и Европа расте. Но означава ли това, че директната ескалация е неизбежна – и какво всъщност цели Москва? В коментара си в „Алтернативата“ Илиян Василев разглежда все по-честото използване на инструменти от т.нар. сива зона – кибератаки, саботажи, пожари, шпионаж, дронове и операции за влияние. Според него целта не е непременно Русия да победи Европа военно, а да направи европейската подкрепа за Украйна все по-скъпа, опасна и политически трудна. Защо войната на изтощение увеличава натиска върху Москва? Какво може и какво не може да компенсира Китай? И защо Кремъл има все по-силен стимул да използва асиметрични инструменти вместо директен сблъсък с НАТО? Коментарът поставя и българския въпрос: как изглежда отвън политиката на „снишаване“ и избягване на ясни позиции? Неутралитет ли е това – или започва да се възприема като непредвидимост и ненадеждност от собствените ни съюзници? Илиян Василев разглежда още риска България да се превърне в уязвима зона за руски оперативни мрежи чрез вербуване на местни граждани, слабостите на контраразузнаването и последствията от постепенното политическо изолиране вътре в ЕС и НАТО. Големият въпрос вече не е дали България е „за“ или „против“ Русия. Въпросът е: когато Европа е под натиск, може ли Европа да разчита на България?
Какво се случи?
Ръководителят на Россътрудничество Игор Чайка подписа споразумение за откриване на нови руски домове в 11 държави: Армения, Кения, Демократична република Конго, Мадагаскар, Мали, Сао Томе и Принсипи, Сенегал, Сиера Леоне, Тайланд и Того. Това последва съобщението на германския външен министър Йохан Вадефул от 1 септември 2026 г., че Русия стои зад опита за атака с дрон срещу летище Лайпциг и затварянето на Руския дом в Берлин и руското консулство в Бон.
Наследник
Игор Чайка е роден на 13 декември 1988 г. в Иркутск, където баща му, Юрий Чайка, тогава е ръководител на местния регионален комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз. Единадесет години по-късно Юрий Чайка ще стане министър на правосъдието, а след това и главен прокурор на Русия. В момента той е пълномощен пратеник на президента в Севернокавказкия федерален окръг. Игор не е единственото дете на Юрий Чайка; той има и по-голям брат, Артьом, роден през 1975 г. Той е предприемач, чието име е свързвано с „бандата Кущевская“ (престъпна група, която контролира Кущевския район на Краснодарски край и е отговорна за масовото убийство на 12 души през 2010 г.). Притежава хотел в Гърция с Олга Лопатина, бившата съпруга на заместник-главния прокурор Генадий Лопатин, който е управлявал бизнес със съпругите на Сергей Цапко и Вячеслав Цеповяз от организираната престъпна група Кущевская.
Според различни източници Игор Чайка е женен и има едно или две деца; името на съпругата му не се разкрива.
Подобно на баща си, Игор Чайка получава юридическа степен. През 2011 г. завършва Института по международно частно право към Московската държавна юридическа академия „Кутафин“; дисертацията му е фокусирана върху чуждестранните инвестиции. Подобно на по-големия си брат, в крайна сметка решава да се занимава с бизнес, а не с право. Още докато е студент, Игор Чайка става съсобственик на кредитния брокер Dealsa, а по-късно се присъединява към няколко други компании, включително Innovations of Light и Aqua Solid. През 2014 г. неговата T-Industry печели търг от Руските железници за закупуване на половината от завода BET, най-големият производител на стоманобетонни траверси в страната, за три милиарда рубли, а три години по-късно увеличава дела си до 75%. BET държи близо 12% дял в Millennium Bank, която губи лиценза си през 2016 г.
До средата на 2010-те години комбинираното портфолио от компании, свързани с Игор Чайка, се оценява на 300-318 милиарда рубли. От 2017 г. ядрото на бизнеса е Хартия, най-големият регионален оператор за управление на отпадъци, който получава 15-годишни договори в Москва на стойност 42,6 милиарда рубли, както и работа в Московска област, Тула и Ярославъл. Паралелен проект за развитие, Archplay Development, по-късно съсобственост на Александър Додон, по-малкият брат на бившия молдовски президент Игор Додон, и кримската компания „Южен берег Крим“, която планираше да закупи санаториум близо до Ялта. На 21 октомври 2022 г. Чайка официално прехвърли акциите си във всички тези организации на тръст, оставайки краен бенефициент.
LSDU3 и YFYAU9
На 1 декември 2015 г. Фондацията за борба с корупцията публикува разследване „Чайка“ за бизнеса на двамата братя. По-конкретно, във филма се споменава Игор, като се казва, че четири от неговите компании са подали оферти за градски търгове, използвайки един IP адрес, и са получили договори на стойност почти 2,5 милиарда рубли, включително подобряването на парка Останкино. Федералната антимонополна служба (ФАС) заподозря тайно споразумение още през 2013 г. и прехвърли материалите на Главната прокуратура, ръководена от бащата на подсъдимия; делото така и не беше образувано. Разследването разкри и офшорна схема за закупуване на дял в BET чрез холандски компании, управлявани от един тръст. Игор Чайка нарече обвиненията „абсолютно неверни“, а баща му твърди, че разследването е било „поръчано“. По-късно той заяви, че вярва, че съоснователят на Hermitage Capital Уилям Браудър е поръчал заговора, въпреки че Браудър отрече това.
Скоро след публикуването на разследването имената на братята временно изчезнаха от публичните регистри в Росреестър, заменени с кодове LSDU3 и YFYAU9. Истинските им имена се върнаха в Росреестър едва след като по-големият Чайка подаде оставка като главен прокурор през 2020 г.
Властни дела
Игор Чайка постепенно навлезе в правителството: от 2013 до 2015 г. той е бил съветник на губернатора на Московска област Андрей Воробьов по въпросите на културата и младежката политика, на доброволни начала; през 2017 г. става бизнес посланик на „Деловая Россия“ в Молдова и Приднестровието. Но той не само установяваше бизнес връзки там. Според разследване, проведено от Центъра „Досие“ и молдовското издание RISE, над 20 милиона рубли са били преведени чрез „Деловая Россия“ по сметките на неправителствената организация, собственост на бившия молдовски президент Игор Додон, от октомври 2021 г. до април 2022 г. Министерството на финансите на САЩ добави Чайка към списъка със санкции, заявявайки, че през 2021 г. Чайка, заедно с Дмитрий Песков, е разработил планове за подкопаване на президента Мая Санду и е действал като посредник при създаването на съюз между партията „Шор“ и социалистите на Додон. На 30 май 2023 г. Чайка е санкционирана и от Европейския съюз по същата причина. Няколко седмици по-късно Чайка е добавена и към 11-ия пакет от санкции на ЕС срещу Украйна заради изградената бизнес империя.
.....Велизара Цонева: „Проверих имената в официалния регистър на Комисията по досиетата. Резултатът: поне 14 души с обявена принадлежност към Държавна сигурност или разузнаването на БНА фигурират в инициативния комитет, издигащ Илияна Йотова и Кирил Вълчев за президент и вицепрезидент. Ето кои са те:
Александър Маринов – съдържател на явочна квартира „Майстора“ Боби Бобев – агент „Аспарух“ и „Добромир“ Георги Иванов – агент „Николов“ Георги Марков, историк – агент на ДС Георги Първанов – секретен сътрудник „Гоце“ Евгени Манев – агент на военното контраразузнаване Иван Гранитски – агент „Огнян“ Иван Маразов – агент „Библиотекаря“ Иван Токаджиев – агент „Колев“ Иво Хаджимишев – агент „Невена“ Красимир Каракачанов – агент „Иван“ Румен Гунински – агент „Гочев“ Тома Томов – секретен сътрудник „Тодоров“ Христо Григоров – агент „Еленов“При част от тях Комисията пази не просто регистрационен картон, а собственоръчно подписани декларации за сътрудничество, агентурни сведения, документи за получени възнаграждения, лични и работни дела. При Тома Томов- декларация, собственоръчно написани сведения, финансови документи, лично и работно дело. При Иво Хаджимишев - работно дело от осем тома. При историка Георги Марков – лично и работно дело, картони, разходни документи.
14 души в един президентски инициативен комитет е факт, който обществото има право да знае, преценявайки какви кръгове и зависимости стоят зад една кандидатура.“
Когато мислиш, че политическото минало е погребано, то пак се връща — с нов инициативен комитет.
Отпред — новото женско прогресивно лице.
Зад нея — Путин, Радев и цяла процесия от политически призраци, които от години отказват да приемат една проста историческа истина:
Времето им свърши.
Ванначчи под критика заради оценките си за Русия преди войната Бившият британски военен аташе в Москва Джон Форман разказа, че малко преди руската инвазия през февруари 2022 г. тогавашният италиански военен аташе Роберто Ванначчи уверявал колегите си, че Русия няма да нападне Украйна. По думите на Форман Ванначчи омаловажавал и независимостта на Украйна и продължавал да защитава тази позиция въпреки натрупващите се разузнавателни предупреждения. След началото на войната Италия била принудена спешно да евакуира част от персонала си от Киев. Днес Ванначчи, лидер на Futuro Nazionale, продължава да настоява за по-близки отношения с Москва и ограничаване на подкрепата за Украйна — позиция, която предизвиква сериозни спорове в Италия.
Руски мрежи атакуват доверието в германските избори
Наблюдателната организация Plattform Wahlen съобщи за мащабни дезинформационни кампании преди изборите в Саксония-Анхалт.
Според анализа руски пропагандни мрежи като Operation Overload („Матрьошка“) и Storm-1516 са разпространявали съдържание, насочено срещу кандидати на CDU, SPD, FDP, Левицата и Зелените.
Целта на подобни операции е да се подкопава доверието в политическите партии и демократичния изборен процес.
9 септември - една от най-тъжните дати в българската история. На 9 септември 1944 г. България поема по път, който оставя дълбока и болезнена следа. След преврата започват политически репресии, извънсъдебни убийства и Народният съд, чрез които е унищожена значителна част от политическия, военния и обществения елит на страната. Премахнати са хората, които са били част от държавното управление, армията, администрацията и обществения живот на България. 9 септември не е празник на свободата, а данните, които трябва да помним като предупреждение какво се случи, когато политическата омраза и отмъщението заменят правото и човешкия живот
Като начало бих препоръчал на тАв Стойков да разбере, че трактористкият ТКЗСарски стил на обличане на др Илияна Йотова няма нищо общо с модата на КОЛЕКТИВНИЯТ запад, а по скоро има много общо с модата на КОЛЕКТИВНИЯТ СЪВЕТСКИ иZток на путкинска СССР, който Стойков много добре познава от честите си посещения в мАсква, тази модна икона на КОЛЕКТИВНИЯТ иZток и АЗИЯ!
Интересното в биографията на набеденият "моден" корифей е как през 1981г. въпросният корифей получава софийско жителство и как работи като препоадавател, а след това много бързо става Асистент и то не къде да е , а в Софийския Университет, Факултет по журналистика, който факултет е под прякото наблюдение и разработка на КДС!?
През1988 г. сиреч по време на КОМУНИЗМА, корифеят получава научната степен "кандидат на филологическите науки“!......... Всички които сме живяли по това време, много добре знаем, че образованието и науката особено висшето(в случая ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ, да не говорим за тези които защитаваха нАУчни степени) БЯХА ПОД ПЪЛНИЯТ КОНТРОЛ на КДС и КОМПАРТИЯТА и всички до един бяха, или доносници, или щатни служители на КДС, в 100% от случаите и членове на БКП!
По собствената библиография на модният корифей на КОМПАРТИЯТА, първите му книги са:
1982 „Чаровната диктаторка. Калейдоскоп на модата“
1984 „Красотата на общуването. Нравствено-психологически размисли“
Това не е маловажна подробност, защото „Народна младеж“ е издателство, свързано с официалната КОМУНИСТИЧЕСКА младежка система на НРБ, в каталозите от онова време то е, описано като издателство на ЦК на ДКМС!
Кариерата на корифея в сп "Народна Младеж“ е интересно, че Стойков не остава просто автор. Според юбилейния академичен сборник:
1983–1985 Любомир Стойков е заместник главен редактор на сп. „Народна Младеж“
1985–1989 Любомир Стойков е главен редактор на сп. "Народна Младеж“, сиреч Любомир Стойков парекселанс доверен и проверен КОМУНИСТИЧЕСКИ другар!
Много интересно нещо което всички забравиха е, че модният корифей на КОМПАРТИЯТА не е просто празно опредеение от завист или злоба, а доказано с факти твърдение, защото Любомирчо Стойков дълги години работеше и работи с Евгения Живкова, (и с почти всички по известни комунистически парвенюта) интервюира я, организира модните й събития, но и тя винаги участва в негови модни събития и инициативи!
В материалите за българската мода се описват много посещения на Любомир Стойков в Москва, за негови срещи с руски предприемачи и стилисти, като има и снимков материал кредитиран на Любомир Стойков.
На 21 февруари 2025 г. президентът на Кемъл Румен Радев връчва на модният корифей на КОМПАРТИЯТА Любомир Стойков орден „Св. св. Кирил и Методий“, огърлие, за големите му заслуги в областта на културата и изкуството.
Както всички много добре знаем, бившият член на БКП и РУСКИ агент за влияние Румен Радев, връчва подобни отличия, само на подбрани и отбрани лакеи на компаратията и Кремъл в губернията!
