Студио шпионска лига/78

Когато площадът говори без партии - Контракоментар с Манол Глишев

В случая, лежерната инфантилност на ПП, еволюционната им нагласа и толеранстност към комунистическата шайка на Радев, станаха причина да се появи нов шериф!
Интелигентен, харизматичен, революлюционен! Който на бърза ръка разпердушини бюджетното недоносче на Радев, на бърза ръка, насред курортния сезон, събра привърженици и съмишленици на антиправителствен протест.
И то без светлинни ефекти, видеостени, специални подиуми и пр. атрибути, които видяхме на декемврийските протести.
На организирания от него протест бяха предимно привърженици на ПП, разочаровани от тяхната мудност, перманентно, бля-бля-бля и нищо повече.
Комунистическото правителство се възползва от тяхната толерантност и ежедневно сътворява все нови и нови поразии. Последната беше с одита на пенсиите.
За да бъдат прекратени тези дивотии, правителството трябва да бъде свалено незабавно.
Точно с тази си визия, Манол Глишев привлече много хора, чиято многочисленост, при продължаващата лежерност на ПП, ще продължава да расте.

Феноменът с мистериозните падания на висши служители, бизнесмени и критици в #Русия (особено зачестили след 2022 г.) стана толкова популярен в международните медии, че получи хумористично-мрачното наименование „Defenestration“ (дефенестрация – изхвърляне през прозореца).Ето списък с едни от най-известните и широко отразени случаи на руски граждани от #елита, които загинаха при падане от прозорци или балкони през последните години:
1. Равил Маганов (Септември 2022 г.)
Позиция: Председател на съвета на директорите на петролния гигант „Лукойл“.
Случаят: Пада от прозорец на 6-ия етаж на Централната клинична болница в Москва. „Лукойл“ беше една от малкото руски компании, които публично призоваха за спиране на войната в Украйна малко след началото ѝ.
2. Кристина Байкова (Юни 2023 г.)
Позиция: 28-годишна вицепрезидентка на „Локо-Банк“.
Случаят: Пада от прозореца на апартамента си на 11-ия етаж в Москва. Официалната версия остава неясна, а инцидентът предизвика вълна от конспирации поради младата ѝ възраст и позиция.
3. Павел Антов (Декември 2022 г.)
Позиция: Руски магнат в хранителната индустрия (наричан „кралят на колбасите“) и местен депутат. Той беше разкритикувал руските ракетни удари по Киев в WhatsApp, макар по-късно да изтри поста и да се извини.
Случаят: Пада от прозореца на тризвезден хотел в Раягада, Индия, където е на почивка. Само два дни по-рано неговият приятел и спътник Владимир Биденов умира в същия хотел от уж „сърдечен удар“.
4. Данил Рапопорт (Август 2022 г.)
Позиция: Инвестиционен банкер от латвийско-американски произход, роден в Русия, и яростен критик на Путин.
Случаят: Пада от прозореца на луксозната си жилищна сграда във Вашингтон, САЩ. Полицията в САЩ не откри следи от насилие, но случаят остава обвит в мистерия.
5. Марина Янкина (Февруари 2023 г.)
Позиция: Началник на финансовото управление на Западния военен окръг на Русия (ключова фигура във финансирането на войната в Украйна).
Случаят: Намерена мъртва под прозорците на 16-етажна жилищна сграда в Санкт Петербург. На балкона са намерени нейни вещи, а разследващите обявиха #версията „самоубийство“.
6. Егор Просвирнин (Декември 2021 г.)
Позиция: Крайнодесен руски националист, блогър и основател на сайта „Спутник и Погром“. Първоначално подкрепя анексирането на Крим, но по-късно става критичен към управлението на Путин, прогнозирайки гражданска война.
Случаят: Пада гол от прозорец на петия етаж в центъра на #Москва.
Забележка: Списъкът на „мистериозните смърти“ сред руския елит включва над 40 души от 2022 г. насам. Тези, които не са паднали от прозорци, често умират при други странни обстоятелства – „подхлъзвания“ по #стълби, падане от моторни лодки, внезапни сърдечни удари или тежки форми на #отравяне. Официалните руски власти почти винаги класифицират тези случаи като #самоубийства или битови #злополуки

Романтиката на соца - когато плажът изискваше виза от МВР

Днес модерните патриотите ни обясняват как Европа ни е затворила в клетка, докато в петък вечер натоварват багажника и пресичат свободно границата с Гърция, за да седнат на по чашка узо в Халкидики. Без проверка, без граничари с автомати, без молби. Но нека се върнем към времето на истинската „свобода“, за която толкова копнеят някои носталгици. Тогава, за да посетиш родното Черноморие или някое родопско село, не ти трябваше просто бански, а писмено разрешение от МВР.

Открит лист се наричаше този държавен благослов, без който всяка екскурзия приключваше още на първата проверка, където те сваляха от автобуса като опасен диверсант.

Представете си абсурда - искаш да отидеш до Синеморец или Резово, но първо трябва да докажеш на Партията, че няма да избягаш с надуваема лодка в Турция. Чакаш три месеца, преминаваш през куп бюрократични проверки, само за да получиш правото да видиш морето. Това беше обичта на държавата – да те държи под око дори когато просто искаш да хванеш малко тен. Днес същите хора, които са се редили на опашки за пропуск, за да отидат на море, ни разправят как сме били свободни, докато се оплакват от свободното движение в Шенген. За тези, които днес леят сълзи по „хубавото“ старо време, явно свободата да пътуваш безпрепятствено е досаден детайл, а истинският кеф е бил в това милиционерът да ти решава дали въобще имаш право да видиш хоризонта.

Когато пишещите машини даваха обяснения в милицията

Днешните младежи, които драматично се оплакват от цензура, когато им ограничат профила в социалните мрежи за 24 часа, дори не могат да си представят какво означава истинска, брутална липса на свобода. В онези мрачни години на социализма държавата притежаваше абсолютен монопол върху истината, а свободата на словото беше просто мръсна дума, идваща от упадъчния Запад. Най-големият кошмар на властта тогава не бяха въоръжени бунтове, а един тежък, тракащ звяр – пишещата машина. Тя беше възприемана като същинско оръжие за масово поразяване, способно да бълва най-страшното нещо на света - независими мисли.

Тъй като Партията изпитваше параноичен ужас от идеята някой да натрака в хола си няколко реда извън официалната пропаганда, контролът беше не просто строг – той беше смазващ. Всяка частна пишеща машина трябваше да бъде занесена в милицията за задължителна регистрация. Там бдителните органи на реда снемаха нейните пръстови отпечатъци. Тъй като всяка машина има своите микроскопични фабрични дефекти по буквите, тя оставя напълно уникална мастилена следа. Ако на улицата случайно се появеше анонимен антиправителствен позив, Държавна сигурност веднага отваряше архивите, за да открие чия е буквата „Р“ с леко изкривено краче. А последствията не бяха мъмрене или глоба – следваха разпити в мазетата на ДС, въдворяване в трудов лагер и завинаги съсипан живот за цялото семейство на "престъпника".

Ако си мислите, че пишещите машини са били обект на истерия, то представете си статута на ранните копирни машини. Ксероксите съвсем не бяха скучна офис техника за размножаване на рецепти или смешки. Те бяха третирани като строго секретни обекти, затворени в специални помещения под дебел катинар и решетки. Достъпът до тях беше по-труден от проникване в ядрен бункер и изискваше специално разрешение, разписвано от проверени партийни кадри. Всичко това се правеше с едничката цел – да се бетонира информационното затъмнение и никой да не се изкуши да мултиплицира нещо по-различно от речите на вожда.

Днес, когато всеки смартфон е персонална печатница с глобален обхват, изглежда почти комично да си представим този институционален страх от металните лостове и хартията. Но зад тази абсурдна бюрокрация се криеше една брутална машина за мачкане на човешки съдби и убиване на всякакво инакомислие. Поне съвременните бунтари могат да спят спокойно – ако Shift бутонът на лаптопа им леко заяжда, това означава само ремонт в сервиза, а не покана да чукат камъни в каменоломната.

https://www.facebook.com/CeCeCePe

Радев и руската сянка – Контракоментар с Иво Инджев

ОЛИГАРХ = ПЕНСИОНЕР според Румен Радев! Битката с олигархията (с пенсионерите) продължава! Прогресивно. ❗️Колко много направиха само за 1 месец: - Внесоха закон да отнемат по 2,39 евро на месец от пенсиите! - Намалиха с 30 евро пенсиите на новите пенсионери! - Оставиха над 880 хиляди пенсионера под линията на бедност с увеличението от 1-ви юли! - СЕГА ЩЕ ПРОВЕРЯВАТ ДАЛИ ПЕНСИИТЕ НЕ СА УВЕЛИЧЕНИ ПРЕКАЛЕНО МНОГО!?! Ще проверяват дали пенсионерите не водят охолен живот с минимална пенсия от 347 евро на месец (при 390 евро линия на бедност)?!? ‼️ Вече е ясно. Това не е битка с пенсионерите. Това е война! Война с най-бедната част от населението. Война с хората, на които се налага да избират между хлаба и лекарствата. Война с нашите родители, баби и дядовци. ‼️ Това е подигравка! ‼️ Долу ръцете от възрастните хора! ‼️ Бийте се с Пеевски и Борисов. Не с пенсионерите!

КЛОПКА ЗА МИЛИАРДИ: Подлия план на Радев да ни изкара от ЕС и да ни подари на Москва!

Приятели, да свалим маските на кукловодите и да ви покажем бруталния сценарий, който ни разиграват в момента. Всичко, което се случва с държавните ни пари през последните дни, е умишлен, хладнокръвен саботаж. Прочетете как е изчислен капанът, за да не се окажем отново в ролята на добитък...
Стъпка 1: „Гръцкият сценарий“ в Еврозоната
Преди броени дни правителството и калинките във финансите извадиха проекта за Бюджет 2026. Вътре е заложен чудовищен дефицит от 5.7% (над 7.2 милиарда евро потъващи пари) и рекорден дълг!
Помните ли "Виденовата зима"?
Брюксел веднага ни удари спирачката с предупреждение за наказателна процедура.
Защо го правят? Тъй като от 1 януари тази година сме в Еврозоната, те не могат просто да пуснат печатницата за левове и да ни фалират с хиперинфлация като Жан Виденов през 90-те.
Затова прилагат гръцкия модел – умишлено помпат инфлацията и натрупват непосилен външен държавен дълг чрез схеми и източване към кухи енергийни договори (като Боташ и Лукойл).
Стъпка 2: Голямата лъжа – „Еврото е виновно!“
Когато държавата започне да се задъхва под тежестта на тези милиардни дългове и цените скочат, Румен Радев и неговата пета колона от платени тролове и политици веднага ще излязат по телевизията.
Те ще посочат с пръст Брюксел и Франкфурт и ще изкрещят: „Видяхте ли? Единната валута ни докара до просешка тояга! Еврото е причината за инфлацията и мизерията ви!“
Те ще скрият, че парите бяха откраднати от софийските ДС калинки, и ще прехвърлят цялата вина върху Европейския съюз.
Стъпка 3: Фалшивият референдум и присламчването към Орките
След като промият мозъците на хората чрез страх и изкуствена бедност, Радев ще задейства следващия си ход – опит за фалшив референдум за излизане от Европейския съюз (Exit).
Под маската на „директна демокрация“ и „народен глас“, те ще се опитат да ни извадят от цивилизования свят и да ни присламчат обратно към орбитата на Кремъл.
И нека не се лъжем – дори утре Владимир Путин да го махнат от власт, Русия няма да се промени.
Историята ни е доказала по най-кървавия начин, че тази държава си остава имперска машина на орките. Тя се храни от това да държи съседите си бедни, подчинени и уплашени.
Време е да ги спрем!
Кукловодите бързат, защото виждат, че хората се събуждат. Те искат да ни фалират, за да ни купят евтино и да ни превърнат в заложници на руските олигарси.
Radio Antena

ДЪРЖАВА, КОЯТО ЖИВЕЕ ОТ ПЛЯЧКОСВАНЕ:
ЩО ЗА СТРАНА Е РУСИЯ?
В България отново се надигат гласове, че нашето бъдеще било с Русия. Но ние нямаме работа в тази месомелачка. Там всички пътища водят до катастрофа, както е написал Осип Манделщам, преди да угасне в сталински концлагер.
Покрай поредното изостряне на руското присъствие на международната сцена в България отново се надигнаха гласове, според които нашето бъдеще било с Русия и Евразия. Тази позиция е неадекватна от всякаква гледна точка - политическа, социална, икономическа и т.н. Тези неща са изобилно разгледани от различни тесни специалисти, но основният, екзистенциалният проблем е другаде - в самата дума „бъдеще”, приложена към Русия.
Русия никому не предлага бъдеще, тъй като тя самата не разполага с такова. От половин хилядолетие тя живее извън времето и историята, в онзи постоянно повтарящ се кръговрат, в който са живели аграрните цивилизации преди появата на християнството. В този кръговрат всичко, което се е случвало, ще се случи отново. И всичко, което предстои да се случи, вече се е случвало.
Всичко започва с Иван Грозни
Това въртене започва с Иван Грозни в средата на 16-и век. Тогава големите европейски кралства устремно излизат от Средновековието и започват да ликвидират негови основни белези като крепостното право, властовия произвол и религиозния обскурантизъм. Подсилват се независимата частна собственост, местното самоуправление и закрилата на хората от страна на закона.
В Московия, както тогава е била известна държавата, Иван решава да направи точно обратното. Ликвидира, доколкото му стига времето, свободните съсловия, като ги прави крепостни. Изкоренява аристокрацията, като ѝ отнема земите, закрива всички видове събрания, както на благородниците, така и на обикновените хора, чрез които дотогава се е развивало самоуправлението. Обявява цялата собственост в държавата за своя лична бащиния и превръща собствените си прищевки в закон. Отмъква, разбира се, и държавната хазна - и тя му е бащиния.
По-важното обаче е, че Иван започва гонения срещу онези, които са искали Московия да поеме по европейския път на развитие. Символ на тези гонения е боляринът, философ, писател и военачалник Андрей Курбский, а последвалата между двамата кореспонденция очертава вечния разлом в Русия. От едната страна са онези, които като Курбский искат ограничаване на централната власт чрез разделянето ѝ между различни клонове и съсловия, настояват за права, свободи и законност, както и за независима от короната собственост. Това е пътят, водещ в крайна сметка до европейската цивилизация, в която отделният човек е по-важен от държавата.
От другата страна стоят Иван и неговите следовници. Проклинайки противниците си с най-вулгарни азиатски изрази (според Иван, Курбский е „чакал”, от чиято „зловонна уста се носи смрадта на самия Сатана” и пр.), те твърдят, че държавата е всичко, а отделните хора - нищо. И най-важното - че държавата е тяхна и че те не я държат поради нечие (например на народа) благоволение, а сами. „Самодържат” се - самодръжци. Никой друг няма никакви права - като например да е закрилян от закона, да има неприкосновена собственост или форуми за самоуправление. Държавата е всичко, а самодържецът е държавата. Неговата дума е закон, не някакви неща, писани на хартия. А всички проевропейски руснаци са чакали, измет или агенти на враждебни чужди сили.
Това е политическата закваска на Русия. И пак при Иван е забъркана онази попара, която е руската икономика.
След закрепостяването на народа, ликвидирането на аристокрацията и изгонването на такива като Курбский, Иван пристъпва към следващата крачка: да третира държавата бащиния като легитимен обект на плячкосване. Той вече е плячкосал половината от съседните му руски княжества, но започва да удря на камък с останалите и особено със съседните му на запад литовци. Но режимът му живее от плячка и инак не умее. Затова стартира плячкосването на имотите на аристократите и на по-заможните редови поданици - режимът на „Опричнината”. Експанзията на изток му дава достъп и до ресурсите на Сибир, които изнася към Европа.
Иван Грозни е дефолт програмата на Русия, от която тя никога не е излизала. Отиваме няколко поколения напред и виждаме първото повторение. В разгара на модерната епоха, когато в Европа се полагат основите на Просвещението и на хуманистичния държавен ред, Петър Велики успява да закрепости и онези съсловия, които Иван не е съумял. Успява да подчини и дотогава автономните казаци, разширили Русия чак до Далечния изток без помощта на държавата. След него в Русия няма нито един човек, включително в аристокрацията, който да не е по някакъв начин закрепостен за държавата. В момента, в който в Европа преоткриват равенството между гражданите и създават обществени договори, Петър публикува „Таблицата на ранговете”, описваща позицията на всяка професия и на всяко съсловие в тази система на пълно и всеобхватно неравенство.
В икономиката „модернизаторът” Петър прави типичната руска грешка, която допускат и до днес руските самодръжци: решава, че е разбрал как да настигне индустриалния Запад - чрез внос на западна техника. Но няма никаква представа, че Западът е технически и индустриално развит, тъй като в него има все повече свободни индивиди, които могат да правят индустрия, защото имат неприкосновена частна собственост и права. Петър вкарва западни заводи, но всичките бързо фалират. Причината: вместо да освободи някакви хора, които да работят в заводите за заплата, той подкарва натам крепостни селяни, които да работят без пари. Русия си остава аграрна страна и става жертва на подобни последващи опити за бърза индустриализация - най-видимо при Сталин, чиито заводи, внесени от САЩ и Германия, също накрая фалират.
През цялото време, разбира се, продължават гоненията на всички руснаци, които искат Русия да тръгне по европейски път - тоест, да има бъдеще.
Всичките тези вълни на отнемане на права и собственост, както и постоянните гонения срещу прозападни руснаци, са съпътствани от смъртта на огромни количества хора, изтребвани от собствената си държавна власт. И при Грозни, и при Петър, и при Сталин, и при Путин руското население намалява, тъй като от терора бягат милиони.
Има, разбира се, периодически опити за поевропейчване на Русия. Това е периодът на изборните царе с ограничена власт, последвал Иван (този период, показателно, в Русия е известен като „Смутата”). След Петър също има определено „размразяване”, както и след Павел и Александър през 19-и век, след болшевишката революция, след Сталин и след Брежнев през 20-и век. През всичките тези периоди на отслабване на самодържието икономиката дръпва напред, а населението расте поради простата причина, че хората очакват по-нататъшно отслабване на самодържието и, следователно, по-голямо пространство за собственото си развитие.
Всеки път обаче тези реформи се провалят по една и съща причина. Разхлабването на диктата върху икономиката и народа рано или късно се натъква на противодействие от страна на управляващата клика, която не иска да се лиши от самодържието си. Така в Русия никога не се появява онзи автономен и закрилян от закона индивид, който осигурява бързото развитие на Запада. Тъй като само този индивид може да създаде развитие, след края на всеки период на реформи следва икономически спад и намаляване на населението. А по-важното е, че при първите симптоми на подобни проблеми властта минава в ръцете на нов самодържец, който твърди, че проблемите са следствие на предхождащите го „либерали” (както ги наричат днес).
Русия половин хилядолетие след Иван Грозни
Това е „бъдещето”, което Русия предлага. Терор-разруха-реформи. Терор-разруха-реформи. И така до безкрай. Половин хилядолетие след Иван Грозни Русия продължава да живее от плячкосване - на ресурсите на Сибир, на собствеността на хората си, на покорени съседни държави.
Отсега е ясно, че този цикъл отново ще се повтори, защото в Русия всичко, което предстои да се случи, вече се е случвало. След Путин ще има опит за реформи и страната за малко ще живне. Реформите ще се провалят, тъй като там няма нито автономни индивиди, нито частна собственост, нито законов ред. След края на реформите ще настъпи стопански срив и хората ще хукнат да бягат. Ще дойде следващият самодържец, който ще обвини предшествалите го „либерали” за проблемите и ще предложи решение чрез възстановяване на пълното самодържие. За себе си, разбира се. И ще гони и ругае на „чакали” онези, които искат европейско бъдеще за Русия.
Нямаме работа в тази месомелачка. Там „всички пътища водят до катастрофа”, както е написал руският поет Осип Манделщам, преди да угасне в сталински концлагер.

Радев встъпи в обувките на Орбан – за нас остават жълтите павета

Радев залага на губещата страна: Лукойл, „Боташ“ и руският газ | Илиян Василев

Позицията на българския премиер ще доведе само до изолацията на страната ни в НАТО и ЕС, до много вероятно блокиране на бъдещи европейски средства и до това да не можем да разчитаме на международна солидарност в трудни за България моменти
  

Едвин Сугарев

Мисля, че е време всички онези, които уверяваха, че Румен Радев няма да бъде втори Орбан, че всичките му антиевропейски изцепки са само блъф за вътрешна употреба, че той едно говори пред българите, а друго – пред европейските лидери – та, мисля, че е редно всички тези да си вземат думите назад и да посипят главите си с пепел. След като лично потвърди резервите на България по отношение на 21-вия пакет от санкции на ЕС по отношение на Русия, налагани заради агресията срещу Украйна и военните престъпления, извършени там, не може да има и най-малкото съмнение в това, че Радев встъпва в обувките на Орбан – и че неговата мисия като български премиер е

да играе ролята на троянски кон в ЕС

Още по-ясно личи тази негова мисия като имаме предвид основния псевдо-аргумент, с който мотивира това лично свое решение, прокарвано обаче от името на България – и това е санкцията срещу Кирил патриарх Московски и Всерусийски. Не друг, а лично Орбан на няколко пъти го е отървавал от подобни санкции. Както стана ясно още от първоначалното изявление на неговия външен министър г-жа Петрова, страната ни възразява на първо място срещу санкционирането патриарха с мирско име Гундяев и мирско минало като служител на КГБ. Основанията били, според г-жа Петрова, чиято реална специалност е вирусологията, че тази санкция била имала символичен характер, а България не подкрепяла санкции, които нямат реален икономически ефект.

Символичен характер?!

Дали наистина българският министър на външните работи не знае, че патриарх Кирил подкрепя войната от самото й начало, че е един от основните идеолози на руската агресия, че цялото му войнство благославя „подвизите“ на руските воини и ръси със светена вода танковете и оръдията, които заминават за фронта, че лично патриарха обещава „вечен живот“ на главорезите, които загинат на фронта? Дали наистина не разбира, че Руската православна църква е превърната в машина за промиване на мозъци? Дали отвличането на деца и отглеждането им като еничари, изнасилването на жени, масовите убийства на цивилни и рушенето на цивилна инфраструктура с цел масов терор над населението са съвместими с православните ценности, морал и религия?

А какво да кажем за самия Румен Радев, който като въведение към своето изказване по същия повод подчерта, че „времето на кръстоносните походи приключи“? За какви по-точно кръстоносни походи говори той – може би за похода на „целокупния Запад“, за който непрекъснато говори Путин, и който вместо към Светия град сега се е насочил към Москва? Може би не точно Украйна, а този прогнил Запад воюва с нашите братя освободители – и понеже ни свързва дружба от векове за векове, ние не искаме санкции, не искаме помощи за Украйна, не искаме съд за военни престъпления, искаме мир и фашистката хунта в Киев да капитулира… Може да ви звучи драстично, но точно това е логиката, която оправдава отказа, демонстриран от Румен Радев и лепнат като мърляво петно върху всички нас – и върху България.

И още един въпрос – как звучи този отказ, аргументиран на първо място с „източноправославна“ солидарност и грижа за добруването Гундяево, на фона на пожарището в Киевско-Печорската лавра, която не просто е културен паметник в списъците на Йонеско, но е и една от светините на източноправославния свят? Как звучи над пепелта на изгорените в нея светини съображението, че да се атакува КГБ-патриарха било означавало намеса в църковните дела?

Няма да говоря за това, че възраженията почват с фигурата на Кирил, но далеч не свършват с него. Че в тях става дума и за това, че санкциите

накърняват българския национален интерес,

че те грозят икономическото добруване на българите, че екс-президентът и настоящ премиер изрично декларира, че „няма да допуснем санкции, които да рефлектират негативно върху българската икономика“, и с едно изглежда необходимо, но и много специфично, направо издайническо допълнение – че „ България винаги е отстоявала своите интереси, особено и в енергетиката“.

И ни следа от срам, забележете. След огромния корупционен скандал с „Боташ“ Румен Радев би трябвало да бяга като дявол от тамян от думата „енергетика“. Ама не – пак той щял да защитава националния ни интерес в тази област. Боже опази! И то като не забравяме, че именно

енергетиката е основния корупционен канал, по който прониква руското влияние

в България. Трябва ли да припомняме „тройния шлем“ на Първанов, трябва ли да припомняме Белене, трябва ли да припомняме „Южен поток“, при който основен строител се канеше да стане Пеевски, трябва ли да припомняме „Турски поток“ на Бойко Борисов, през който и до днес тече руски газ през Турция, трябва ли да припомняме как още по времето на Жан Виденов „Газпром“ се готвеше да сложи ръка върху българската газопреносна мрежа?

Но не – очевидно българското правителство се готви да блокира санкциите, като се мотивира с българския национален интерес и разни икономически фактори. Какви? Е, не е ясно, но все ще се измислят някакви. Със същата неяснота беше отбито и съгласието за участие в Международния съд, осъждащ агресията на Русия срещу Украйна. С подобни аргументи бе прокарано решението, че България няма вече да оказва военна помощ на жертвата на агресия в сърцето на Европа – за разлика от всички цивилизовани страни. И при всички положения се говори в полза на мира, само че се пропускат две много важни обстоятелства – да се каже ясно

коя страна е агресор и коя е жертвата на агресия,

и да се признае често, че искания по този начин мир – като не се оказва военна помощ и като не се обвинява Русия – на практика означава цената на този мир да е капитулацията на Украйна и нейното заличаване като суверенна страна. Което не е често и не само – подло е.

Що се отнася до българския национален интерес, тази негова защита ще доведе само до изолацията на страната ни в НАТО и ЕС, до много вероятно блокиране на бъдещи европейски средства и до това да не можем да разчитаме на международна солидарност в трудни за България моменти. Но това, уви, въобще не интересува лидерите на тъй наречената „Прогресивна България“. Това, на което те разчитат, е политическият наивитет на българина, в което сме абсолютни световни шампиони – и няма как да не бъдем, след като

нарочихме Зеленият Чорап за спасител на нацията

и му дадохме абсолютно мнозинство в парламента – нищо, че си прилича като две капки вода – и по лик, и по дух, с печално известния наш Тато.

Какво да се прави при това положение? Мисля, че рецептата е много добре известна и многократно потвърдена – жълтите павета са си на мястото. А иначе всеки би трябвало да направи това, което може, за да изрази своето отношение. Що се отнася до мен – няма вече никакъв Румен Радев. Има румен радев. Както путин, както русия, както москва.

Руският патриарх Гундяев изпрати специални благодарности на българските власти за наложеното вето срещу санкциите, насочени към него. В официално обръщение той подчерта, че яхтите, лимузините, скъпите часовници и останалите материални блага са му дарени по висш промисъл и представляват неразделна част от духовното му служение. „Бог да ви благослови за това канонично решение. Благодарение на вас успях да опазя скромния си монашески начин на живот“, заявил патриархът. Според източници от Руската православна църква в знак на признателност Гундяев обмисля да учреди нов празник – Ден на защитника на църковното имущество.

Четиридесет дни на "прогресивното правителство на Радев"

Българската колониална администрация, начело с Румен Радев, отново показа завидна грижа за интересите на своите господари. Бившият шеф на „Лукойл“ Вагит Алекперов беше пощаден от санкции с аргумента, че „бил вложил много пари в България“.

Колко трогателно. Десетилетия наред „Лукойл“ доминираше българския пазар и реализираше милиардни обороти, докато чрез швейцарската си фирма „Литаско“ укриваше данъци и оставяше държавата с празни ръце. Но когато дойде време за санкции, изведнъж се оказа, че трябва да бъдем благодарни на колонизатора, задето е благоволил да печели тук.

Човек с десетки милиарди лично богатство получава специално отношение, защото бил „дал много на България“. Явно в колониите най-висша добродетел е не кой плаща данъци, а кой притежава достатъчно пари, за да не ги плаща.

Санкциите са за обикновените хора. За колониалните феодали има държавна закрила.

РУМЕН ГУНДЯЕВ БОТАШ ВЕЧЕ НЕ ЛЪЖЕ САМО ОТ МЕГДАНА НА БЪЛГАРИЯ. ТОЙ ЛЪЖЕ ВЕЧЕ И В ЕВРОПА И НИ ПРАВИ ЗА СМЯХ.

Румен Алекперов Боташ вече е крайно нагъл. Вчера с патетичен глас пред журналисти в Брюксел заяви, че Европейската комисия е одобрила плащане в размер на 1 милиард евро по четвъртия етап на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), а още 150 милиона евро забавени средства ще бъдат изплатени на България с петия етап от плана.

"Европейският съвет днес приключи с добра новина за България. Европейската комисия одобри 1 милиард евро плащане по четвъртия етап на Плана за възстановяване и устойчивост. Зелена светлина се дава и на още 150 милиона забавени плащания, които ще получим с петия етап, което е ясен показател за доверието в българското правителство и признание за нашата енергична работа за постигане на всички условия"

Новина се представя като голяма победа, а когато човек отвори официалните документи и прочете детайлите, картината се оказва значително по-различна.

От изявленията на представители на властта и последвалите медийни интерпретации остана впечатлението, че Брюксел едва ли не е одобрил окончателно над 1 милиард евро за България и че страната успешно е изпълнила своите ангажименти.

Само че официалният документ на Европейската комисия казва нещо съвсем различно. Комисията е извършила предварителна оценка на четвъртото искане за плащане и е установила, че България е изпълнила задоволително 23 от общо 26 ключови етапа и цели. Това означава, че три важни ангажимента все още не са изпълнени в необходимата степен.

С други думи - няма окончателно одобрение на цялото плащане. Няма окончателно приключване на процедурата. Няма и гаранция, че цялата сума ще бъде изплатена незабавно. Напротив.

Напомням, че с изявление на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен след срещата с министър-председателя на България Румен Радев
на 28 Mай 2026 г. стана ясно, че България не е извършила редица реформи, които ако не бъдат извършени до края на месец август 2026 г., парите от ПВУ няма да бъдат предоставени на България, независимо, че има предварителна положителна оценка по 23 от общо 26 ключови етапи и цели.

Какво очаква ЕК от България:

Мерки за борба с корупцията, включително приемането на законодателство за създаване на политически и финансово независима Комисия за противодействие на корупцията с функции по превенция и противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, както и въвеждането на правила за регулиране на лобистката дейност.

Мерки за декарбонизация на енергийния сектор. Те включват подобряване на корпоративното управление на държавните енергийни дружества чрез преструктуриране на Българския енергиен холдинг (БЕХ), с цел да се избегне рискът от кръстосано субсидиране на дейности, свързани с въглищата, и структурата му да се приведе в съответствие с бъдещите потребности на енергийния пазар в България.

Насърчаване на възобновяемата енергия чрез подпомагане на близо 1 400 битови слънчеви системи за топла вода или фотоволтаични системи за производство на електроенергия в домакинствата.

Нов договор за обществена услуга за обществения железопътен транспорт, насочен към подобряване на качеството, достъпността и използването му от пътниците, наред с модернизирана правна рамка за насърчаване на транспорта с нулеви и ниски емисии, включително нови правила за електрическата мобилност и зони с ниски емисии.

Европейската комисия изрично посочва, че един ключов етап, свързан с реформата във водоснабдяването и канализацията, не е изпълнен изцяло. Освен това цел, свързана с културния сектор, все още не е постигната, а по отношение на един от показателите в транспортния сектор Комисията е поискала допълнителни разяснения и преразглеждане.

И, за да бъдем коректни Европейската комисия не е одобрила окончателно 1,1 млрд. евро за България. Тя е дала предварителна положителна оценка на четвъртото искане за плащане по ПВУ, като е установила, че част от условията все още не са изпълнени и част от средствата може да бъдат задържани до отстраняване на пропуските.

България е под сериозен времеви натиск, защото целият Механизъм за възстановяване и устойчивост приключва в края на 2026 г., а всички реформи трябва да бъдат завършени до август 2026 г.

На този фон политическото самохвалство изглежда преждевременно. Гражданите имат право да знаят истината. Истината е, че Европейската комисия не е издала окончателен сертификат за успех. Истината е, че процедурата продължава. Истината е, че част от условията остават неизпълнени. Истината е, че част от средствата могат да бъдат задържани. Истината е, че България все още е под риск да навакса сериозно изоставане.

И тук вредата с управлението на служебните кабинети на Румен Алекперов Боташ е чудовищна за България. Тук идва отгаворът на въпроса, защо години наред България изоставаше в изпълнението на реформите, които сега се налага да бъдат довършвани под огромно времево напрежение. Нали същият този човек и неговите служебници бойкотираха държавата и нормалното протичане на управленските процеси.

Крайно време е Румен Гундяев Боташ да разбере, че европейските средства не се отпускат срещу политически речи. Те се отпускат срещу изпълнени ангажименти. А разликата между предварителна оценка и окончателно плащане е разликата между обещание и реално получени средства. Особено когато става въпрос за повече от един милиард евро публичен ресурс и за доверието на българските граждани.

20.06.2026

ПАТРИАРХ КИРИЛ С ЧАСОВНИК ЗА 30 000 ЕВРО - НЕГО ЛИ ТРЯБВА ДА БРАНИМ ОТ САНКЦИИТЕ НА ЕС?

Европейският съюз не обсъжда санкции срещу патриарх Кирил заради православната вяра или заради религията. Официалният мотив е неговата последователна и публична подкрепа за руската агресия срещу Украйна.

Патриарх Кирил (Владимир Гундяев) многократно оправдава руските военни действия, определя войната като духовна мисия, подкрепя политиката на Владимир Путин и благославя руски военнослужещи.

На снимката виждаме човек, който проповядва смирение и скромност, но носи швейцарски луксозен часовник, за който редица медии и анализатори твърдят, че е модел от високия клас на Breguet, оценяван на десетки хиляди евро.

Това ли е жертвата на санкции, която трябва да защитаваме? Това ли е човекът, за когото българският премиер се излага да влиза в ролята на адвокат?

Когато един религиозен лидер застане рамо до рамо с политическа власт, оправдаваща война и човешки жертви, въпросът вече е морален, политически и цивилизационен.

Него ли ще браним от санкциите на Европейския съюз, другарю Радев?

Него ли ще браним от санкциите, другарю Радев?

Другарю Радев, голям грях е да дадеш власт и пари на духовен и морален бедняк. Тогава можеш да видиш как духовната нищета ражда политическо лакейство.

20.06.2026
Цвета Кирилова

Радев и руската сянка – Контракоментар с Иво Инджев

ПБ - (Проруски Брътвежисти)
Брюксел изгуби прекалено много години, за да разбере как да неутрализира номерата на Виктор Орбан, и европейските лидери вече нямат нито нерви, нито политическо време за втори такъв саботьор.

Орката Радев стъпва на минно поле, където правилата вече са променени.

Ето защо комфортът на Орбан няма да се повтори в София:

1. Механизмите вече са смазани
Когато Орбан започна да блокира решенията на ЕС, Съюзът нямаше готов инструментариум. Сега процедурите по Член 7 (отнемане правото на глас) и обвързването на еврофондовете с върховенството на закона са работещи и изпитани оръжия. Брюксел вече знае как да спира милиарди финансиране – инструмент, който за икономика като българската би бил фатален в рамките на месеци.

2. Пълна икономическа зависимост
Унгария имаше време да изгради силни икономически връзки и геополитически алтернативи (включително огромни китайски инвестиции в заводи за батерии). България, под управлението на Радев, е критично зависима от европейските траншове по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и кохезионните фондове. Едно щракване на пръстите в Брюксел и бюджетът на кабинета му ще се срине.

3. Ветото за 21-вия пакет е червена линия
Оправданията на Радев в Брюксел, че защитава „Лукойл“, Вагит Алекперов и резервните части за софийското метро, звучат нелепо на фона на взривената Московска рафинерия и ескалацията на фронта. Да блокираш санкции заради руски олигарси и патриарх Кирил в момент, в който ЕС преминава на военни релси, се разчита като открита обявяване на война срещу европейската солидарност.

Разликата в мащаба: Орбан може да си позволява да изнудва Брюксел, защото зад него стои консолидирана, 14-годишна авторитарна машина и силна вътрешна икономическа база. Радев оглавява крехка коалиция в държава с традиционно ниско обществено доверие към институциите.

Ако премиерът Радев реши да играе ролята на "Орбан на Балканите", отговорът от Брюксел няма да закъснее с години – ще дойде под формата на моментални финансови рестрикции и пълна политическа изолация, което бързо ще пренесе напрежението от европейските зали директно по площадите в София.

Затварят и комисията по досиетата - ще "скрият" стореното от бащи и деди - слуги на Кремъл

Огнян Минчев

В новината няма новина - няма изненадада. Тези които са на власт са останалото вътрешно ядро на комунистическата колониална администрация, управлявала България през втората половина на 20 век и техните преки наследници. През определени периоди от време след 1990 г. кризата на тази колониална администрация - невъзможността й да изиграе дори и частично ролята на национален политически елит - доведе до управления на по-периферни групи, придвижили се към властта като обслужващ сектор на комунистическия псевдоелит - шофьори, охранители, сътрудници на бившата политическа полиция и т.н. Дори и с подобен "нисък" социален произход, тези групи от обслужващия сектор се справиха с властта значително по-добре, отколкото техните комунистически господари (по-добре - но само в рамките на това сравнение) - просто упражнявайки известен здрав разум в

доизграждането на криминализирана олигархична система на управление

Днешните управляващи правят пореден опит да върнат във властта ядрото на комунистическата колониална администрация - включително на пряко обслужващите интересите на Кремъл "специализирани" групи от нея. Очаква ни пореден провал - както в 1990-та, 1996-та, 2009-та... Това ядро на

кремълските помазаници в България е напълно стерилно

откъм какъвто и да е управленски капацитет. Тези хора могат да управляват само бантустан - да изпълняват подробни и пряко контролирани от Москва нареждания. Те това правят и сега. Проблемът е, че днешната ситуация се различава като сложна структура на зависимости от простото владеене на България от кремълските началници. Завърналите се слуги на великодържавието ще се опитат да заметат всички следи на своя повече от едновековен слугинаж на Москва - затова затварят и комисията. Ще "скрият" стореното от бащи и деди - слуги на Кремъл, или поне ще се опитат. Ще се срутят със същия позор като предшествениците им от последните 36 години. Ако преди това не ни довършат - като държава, като народ, като перспектива. Всичко това не е специализиран анализ - това са очевидности, които хората пазещи паметта си знаят много добре. Струва се тези очевидности да бъдат припомняни.

„Новая газета“ публикува текст, който би трябвало да ни стресне.

Патриарх Даниил е агент на Москва, Радев - лобист на Лукойл
Според изданието Румен Радев вече се държи като наследник на Орбан в ЕС - човек, който формално стои в европейската рамка, но реално обслужва удобни за Москва позиции.

Поводът е опитът България да защити патриарх Кирил от европейски санкции. Става дума за човек, който от началото на войната оправдава руската агресия срещу Украйна и превърна църквата в инструмент на военна пропаганда.

В същия текст „Новая газета“ нарича патриарх Даниил „агент на Москва“ и припомня неговите проруски позиции, включително отказа му да признае независимата Православна църква на Украйна.

Но най-важното за нас е друго.

Радев не просто говори за „мир“ и „баланс“. Той вече лобира за интереси, които съвпадат с руската линия – от защитата на патриарх Кирил до позициите около Лукойл.

Това не е дребна дипломатическа разлика. Това е посока.

И проблемът не е, че чужда медия ни критикува. Проблемът е, че все повече изглеждаме като държава, която иска да бъде в ЕС само когато получава пари, но когато трябва да защити обща европейска позиция, започва да намира оправдания.

Точно така започна унгарският модел.

Първо говориш за „национален интерес“.
После блокираш санкции.
После защитаваш руски фигури.
После се чудиш защо никой не ти вярва.

България няма нужда да бъде новият Орбан в Европа.

И със сигурност няма нужда да се превръща в политически адвокат на Москва.

Кой е руският патриарх Кирил, когото кабинетът „Радев“ спасява от санкции на ЕС

       

Той е богат, има агентурна кариера, насърчава войните и 50 години крие, че живее с жена. Това са четири известни факта за руския патриарх Кирил. За три от тях бяха необходими журналистически разследвания и документи от архивите на няколко държави. Само един факт е пред очите на всички: патриархът оправдава руската агресия срещу Украйна. ЕС отдавна иска да му наложи санкции, но първо го спираше Унгария, а сега спирачката идва от България.

Патриарх Кирил има специално отношение към войните. Не само към тази, която страната му води в Украйна, а към войната като човешка проява. Тази в Сирия например, която уби над половин милион души, той нарече „свещена война“. За тези руснаци, които нападат Украйна, той каза, че смъртта им „ще им измие всички грехове“ и ще им даде „вечен живот“. Каза също, че ако тези воини убият някого, това няма да е нарушение на Божията заповед „не убивай“.
Военните и иконите

Интересът му към военните се проявява почти веднага след като става патриарх – през 2009 г. Още тогава той предлага на Кремъл да се възстанови една структура в армията от времето на Руската империя – военното духовенство. Идеята е приета веднага и реализирана през 2013 г. – още преди Русия да навлезе във войната в Сирия (2015), но пък след като вече е нападнала Грузия (2008). Още тогава патриархът казва, че готовността на воините да умрат за другиго е „висша проява на жертвената християнска любов“.

Професорът по философия Калин Янакиев казва, че това е „богохулно“ – да сравняваш смъртта на бойното поле с „отдаването в жертва от Бога Отца на Бога син“. Впечатлен е от повтарянето на тази идея в речите на патриарха, например в речта около частичната мобилизация в Русия за войната в Украйна – на 25 септември 2022, когато Кирил казва, че ако човек умре на война, „то той несъмнено извършва действие, равносилно на (Божествената) саможертва“.

Но да се върнем на фактите.

През 2018 г., когато Русия вече е в Сирия, вече е анексирала Крим и воюва с Украйна за Донбас, Кирил – заедно с руския военен министър Сергей Шойгу – замисля и построява катедрала на въоръжените сили, в която има изображение на Сталин. После – под натиск – изображението е махнато със следния аргумент на патриарха: че Сталин е воювал с църквата.

Руският диктатор Сталин убива във вътрешна война милиони съветски граждани.

Църквата е покрита с мозайки и стенописи с военни символи.
Идеологията „Русский мир“

Патриарх Кирил проповядва „Русский мир“ – това е краткият израз, който описва стремежа на президента Путин. Означава създаването на общество, обединено от руската култура, език, традиции и православна религия.

Изразът съществува по времето на руската империя, после е отречен от болшевиките и не е използван нито от Горбачов, нито от Елцин. Въведен е отново от Путин.

През 2022 г. изразът е посочен като име на идеология, довела до руската агресия в Украйна. Това става с резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) – същата, с която страните се ангажират да създадат трибунал за престъплението агресия във връзка с руското нападение на Украйна.

Този Трибунал беше създаден преди месец. България, вече управлявана от мнозинството на партията на Румен Радев, не подписа документа за образуването му.

В четвъртък премиерът Радев каза, че няма да подкрепи и санкциите срещу патриарха с аргумента, че „времето за кръстоносните походи“ е приключило.

Това затваря цикъла и България се оказва извън европейското схващане за самата същност на войната в Украйна – тя отрича идеологията, която е породила нападението и отхвърля нуждата от търсене на отговорност от тези, които са я вдъхновили.
Никодим и КГБ в биографията на Кирил

Кирил е роден през 1946 г. в Ленинград, днешният Санкт Петербург, под името Владимир Гундяев, Той е син и внук на свещеници-бунтари срещу съветската власт, лежали в болшевишки лагери. Путин е казвал, че щом него самия са го кръстили тайно в Ленинград, това може да е било извършено от бащата на днешния патриарх.

След училище Гундяев постъпва в ленинградската семинария, а след това и в духовната академия.

През 1969 г. днешният патриарх приема монашески сан от ленинградския митрополит Никодим и животът му тръгва в посока, неотделима от съветските тайни служби.

Никодим, който още тогава е смятан за наставник на младия духовник, оглавява Отдела на външните църковни връзки на Московската патриаршия. Изследователите определят този отдел като структура, в която всички църковни служители работят и за КГБ, включително и конкретно Никодим.
Пътят нагоре

В архивите има документ, от който става ясно, че пътят на Никодим в ръководството на църквата е проправен от тогавашния председател на КГБ Александър Шелепин и от ген.-лейтенанта от КГБ Владимир Куроедов, отговарял за православната църква в съветския Министерски съвет.

През 1960 г. двамата молят ръководството на партията да осигури назначаването на митрополита начело на външния отдел на църквата, като представи тази стъпка като решение на самата църква. Става ясно, че целта на такова назначение е Никодим да пътува в чужбина за участие във важни форуми. Спомени на съвременници и изследвания допълват картината. Събитията идват в момент, в който съветският лидер Никита Хрушчов започва настъпление срещу остатъците от църковната самостоятелност.

Днешният руски патриарх се смята за любим ученик на Никодим, като от 1970 г. той е негов личен секретар. През 1974 Никодим става руски екзарх за Западна Европа. Две години по-късно днешният патриарх става негов заместник.

През 1978 г. Никодим умира, а бъдещият патриарх Кирил става зам.-председател на външния отдел на патриаршията.

Почти едновременно с падането на Берлинската стена през 1989 г. Кирил оглавява отдела.
Агент „Михайлов“

Това, че днешният руски патриарх има псевдоним „Михайлов“ и висок чин в КГБ, се твърдеше още през 90-те, когато руски изследователи на близкото минало откриха припокриване между външния отдел на Руската православна църква и съветските тайни служби.

Впоследствие откритието беше повторено от чешки и полски изследователи, работили в националните архиви, и потвърдено от пореден източник през 2023 г., когато Швейцария разсекрети документи на тайните си служби.

Кирил (Владимир Гундяев) е работил или пътувал често до Швейцария през 70-те.
Личният живот на Кирил

Разследвания на руски журналисти (днес в изгнание) твърдят, че състоянието на патриарха възлиза на 225 млн. рубли (2,7 млн. евро). Това е сума, която те са получили по малко на брой открити източници и само на територията на Руската федерация.

Многобройните твърдения за това, че той притежава акции в енергийни компании и недвижими имоти в чужбина, остават недоказани, но се повтарят от поне десетилетие.

Чак през декември 2025 година руската медия „Проект“ (днес в изгнание), установява, че патриархът има жена, с която живее от около 50 години, като я представя за своя трета братовчедка. Тя се казва Лидия Леонова, живее там, където и патриархът, и навсякъде пътува с него, твърди медията.
Патриарх Кирил и Румен Радев

Кирил е бил два пъти в България, откакто е патриарх. Първо през 2012 – за среща с българския патриарх Максим, а после през 2018 г. за 140-тата годишнината от Освобождението на България.

Втората среща се запомня с обвинителния тон към президента Радев и възмущението на патриарха от това, че според Радев наред с руските воини в България са загинали и бойци от други народности. Кирил е особено възмутен от споменаването на Полша и Финландия. Намира, че България не показва достатъчно благодарност към единствената си спасителка – Русия.

https://svobodnatochka.bg/

Кирил, КГБ и Кремъл: защо санкциите не са просто символични

Санкциите на ЕС срещу руския патриарх Кирил, към които България отказа да се включи, не са опит за преследване на християнски духовник. Кой е полк. Гундяев и каква е ролята му в политиката на Кремъл. От Мина Киркова.

България се е противопоставила на налагането на санкции на руския патриарх Кирил - като част от 21-я пакет санкции на ЕС срещу Кремъл. Причината - те спадали към категорията "символни” и можели да са контрапродуктивни, заяви външната министърка на страната Велислава Петрова-Чамова. Според най-високопоставената дипломатка на България санкции върху активите на патриарх Кирил няма да имат отражение върху дейността му, а и биха били предпоставка за "антиевропейска пропаганда” за това, че Европа се месела в църковни дела.

Руският патриарх Кирил далеч не е само духовник, а делата му далеч не са само църковни. Неслучайно Европейският съюз за пореден път се опитва да го санкционира - досега тези опити бяха възпирани от Унгария на Орбан. Сега са възпирани от България на Румен Радев, на когото през 2018 г. същият патриарх Кирил се скара, че президентът използвал "неправилна историческа интерпретация” на събитията, свързани с освобождението на България. Неправилната интерпретация изглежда бе споменаването на участие на други народи в освободителната война, освен на руския.
Но защо Европейският съюз настоява да санкционира патриарх Кирил?

Връзката на Руската православна църква с режима на Путин от години е неразривна. В последните години - особено след началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, църквата не само има пряка връзка с държавата, но и се използва за пропагандните военни цели на Путин. Още през 2012 патриарх Кирил нарече Владимир Путин "Божие чудо”, а в същия период Кирил се противопостави и на протестите в Русия, насочени срещу Путин и партията му.

След тази публична подкрепа обвързването на държавния апарат с църквата придобива и ясно финансово изражение. Според изчисленията на руската медия РБКпрез периода 2012–2015 г. Руската православна църква и свързаните с нея структури са получили от бюджета и от държавни организации най-малко 14 млрд. рубли.

През 2012 г. патриархът попадна в няколко скандала, свързани с финансовото му състояние. Единият се отнасяше до съдебен процес, свързан с голям апартамент в елитен квартал на Москва, собственост на патриарха. Делото приключи с присъждане на обезщетение в размер на около 500 000 долара в полза на жена, действаща от името на патриарха, докато апартаментът на съсед беше конфискуван от съдебни изпълнители. Пак по това време патриархът беше забелязан да носи швейцарски часовник на стойност 30 000 долара. Кирил заяви, че този часовник бил подарък и той не го носел редовно. След това на сайта на патриаршията се появи снимка, на която часовникът е премахнат дигитално от ръката на патриарха, но отражението му по гланцираната повърхност на масата все още се виждаше.





Агент на КГБ с огромно богатство

Въпросът как така духовник може да разполага с такива финансови възможности е разследван многократно в Русия.

Светското име на патриарха е Владимир Гундяев. Той произхожда от скромно семейство, но въпреки репресивното отношение на Съветския съюз към църквата, бъдещият патриарх успява да завърши Ленинградската семинария. По-късно Гундяев приема духовническото си име - Кирил - и става официален представител на Московската патриаршия в Световния съвет на църквите в Женева.

През 2023 г. две швейцарски медии публикуват разследване, в което анализират разсекретени документи, според които патриарх Кирил е работил за КГБ, докато е изпълнявал длъжността си в Световния съвет на църквите в Женева. Според журналистите полицията в Швейцария е потвърдила, че КГБ е проникнал в организацията през 1970-те и 1980-те години. Целта на съветските власти била да накарат институцията в Женева да осъди САЩ и техните съюзници, както и да смекчи критиките си по отношение на липсващата религиозна свобода в СССР, отбелязват местните медии. Години по-късно Кирил продължава често да посещава Швейцария.Членството в КГБе било задължително условие за всеки религиозен деятел, пътуващ в чужбина, пише историкът и правозащитник Феликс Корли. Предшественикът на Кирил, патриарх Алексий II, също бе разкрит като пълноправен агент на КГБ в тайни документи, открити в Естония през 1999 година.

Проучването на историка Корли показва, че Кирил е записан в архивите на КГБ с кодовото име "Михайлов” - навярно това е свързано с презимето му Михайлович. Проучването на Корли показва също, че Кирил също фигурира (като архиепископ Кирил от Виборг, а не с кодовото си име от КГБ) в документи на българската ДС (Държавна сигурност) от 1982 и 1984 г., свързани със съвместната операция срещу Световния съвет на църквите (ССЦ), договорена между КГБ и отдел на Шесто управление на ДС, ръководен от полковник Тодоров. Един доклад от 30 август 1982 г., подписан от Тодоров, разглежда опитите да се задържи българският православен мирянин Тодор Събев (българският агент "Дамянов”) в ССЦ, в които е участвал "архиепископ Кирил от Виборг, ректор на Ленинградската духовна академия”. Кирил също така настояваше за по-голямо представителство в ССЦ на църквите от Източна Европа.

След разпадането на Съветския съюз Кирил ръководи отдела за външни църковни отношения на патриаршията, а църквата получава официални привилегии, сред които и правото да внася алкохол и тютюн без мито. През 1995 г. Николо-Угрешкият манастир, който е пряко подчинен на патриаршията, печели 350 милиона долара от продажбата на алкохол, пише "Форбс”. Отделът за външни църковни отношения на патриаршията, ръководен от Кирил, е спечелил 75 милиона долара от продажбата на тютюн. Патриаршията обаче е отчела годишен бюджет за 1995–1996 г. от едва 2 милиона долара. Личното състояние на Кирил е било оценено през 2006 г. на 4 милиарда долара.

През 2020 г. разследване на руската медия "Проект” показва, че главата на Руската православна църква и двама от неговите втори братовчеди притежават недвижими имотина стойност 225 милиона рубли (около 3,1 милиона долара по днешни данни) в Москва, Московската област и Санкт Петербург.

За една от въпросните братовчедкисъщата медия в края на 2025 г. публикува разследване, в което твърди, че тя всъщност няма роднинска връзка с патриарха, а живее с него на семейни начала от години и въпреки църковните постулати изпълнява ролята на съпруга на Кирил.

Реклама

Московската патриаршия под ръководството на Кирил и "свещената война” срещу Украйна

Откакто Русия започна мащабната си инвазия в Украйна през 2022 г., Руската православна църква открито подкрепя войната. Според църковни представители през последните три години духовенството е кръстило десетки хиляди войници на фронта, построило е стотици полеви църкви и е изпратило свещеници на бойното поле.

Публичните изявления на Кирил неизменно са в съзвучие с наративите на Кремъл. В проповедите си от 2022 г. той описа инвазията в Украйна като "свещена война” срещу "морално покварения Запад”. През януари 2025 г. той благослови кръстове, върху които бяха изгравирани инициалите на президента Владимир Путин, за да бъдат раздадени на "военни герои”.

Духовници от руската православна църква са преследвани за изказвания против войната и са принуждавани да се молят не за мир, а за победа на Русия, разказват самите те. Тези символични действия илюстрират една по-дълбока приемственост: църквата не е просто морален авторитет, а легитимиращо рамо на държавната власт.

Дейността на Руската православна църква и свързаните с нея организации (както религиозни, така и светски) изисква сериозно внимание. Москва от години тества дали може да използва структурите на църквата за хибридни намеси в политиката на други държави. Това е заплаха за Европейския съюз и санкциите срещу патриарх Кирил не са опит за преследване на християнски духовник. Кремъл използва църквата като оръжие, точно защото религиозните свободи са сред основните ценности на Европейския съюз. Увеличаването на саботажите в Европа, за които има десетки примери само от последните месеци, не бива да се пренебрегват, а ролята на Руската православна църква в хибридните операции на режима на Путин е многократно доказвана.

"Генерал Христос": падението на РПЦ при патриарх Кирил

Енориашите масово напускат църквата, а той наказва свещеници, които не харесват агресията на Путин в Украйна: патриарх Кирил превърна РПЦ в секта, благославяща падащите върху украинците бомби, пише Иван Преображенский:

На Рождество Христово - Руската православна църква (РПЦ) го отбелязва на 7 януари - патриарх Кирил наложи забрана за служение на свещеника в популярната московска църква "Света Троица” Алексей Умински. През декември друг известен московски духовник Владимир Лапшин беше пенсиониран поради навършване на 75-годишна възраст. На мястото на Умински предстоятел на църквата стана скандалният милитарист Александър Ткачов. В първата си проповед на новото място той разказа за "генерал Христос".

И последните популярни противници на войната, която Владимир Путин започна срещу Украйна през февруари 2022 г., са изтласкани от Руската православна църква.

Краят на възраждането на църквата

Отец Алексей (Умински) е един от последните свещеници, който е лице на РПЦ още от 1980-те години, когато в Съветския съюз се говореше за постепенното възраждане на духовенството. Тогава свещениците се срещаха с вярващите "по домовете" и се създаваха първите големи общности. Сред тях имаше и такива, които се формираха около известни православни интелектуалци, сред които, разбира се, беше и отец Алексей Умински. Именно той през 1993 г. стана предстоятел на църквата "Света Троица" в Москва, където създаде невероятна атмосфера на християнска духовна свобода, на която и аз, докато живеех в Москва, имах време да се насладя за кратко.

Всичко, което той е свършил, просто не може да бъде описано в един текст, а не е и нужно. Достатъчно е да се припомнят най-открояващите се негови действия в последните и особено мрачни за Русия години. Заедно с няколко други духовници той не се уплаши да дойде и да подкрепи политика Алексей Миняйло по време на съдебния процес през 2019 г. В продължение на много години свещеникът и неговите енориаши помагат на детския хоспис "Дом с фар" - не само финансово, но и например като водят в своята църква на литургия деца със специални нужди, които в много московски храмове не се допускат до богослужение и причастие.

Отец Алексей ръководи мисионерска, образователна и писателска дейност. И накрая, предстоятелят на църквата "Света Троица" в Москва не прие агресията на Путин срещу Украйна и продължи да се моли за мир, когато повечето свещеници четяха по същество провоенна молитва, специално измислена и наложена от патриарх Кирил на цялата Руска православна църква след нахлуването на Русия в Украйна. За това Умински, а също и неговото паство, бяха наказани. Патриархът лично подписал указа, а свещеникът бил призован на църковен процес в катедралата "Христос Спасител", който обаче не се състоял на 11 януари. Възраждането на християнството и църквата завършва с откровен милитаризъм, за какъвто РПЦ не е мечтала дори по времето на Сталин.

Патриарх Кирил милитаризира Руската правосалвна църква, смята Иван Преображенский

Войнстваща и разпадаща се църква

За 20-те години, през които отец Алексей Умински беше предстоятел на църквата "Света Троица”, Руската православна църква осезаемо се промени. Тя загуби и доверието на много руснаци. Вместо покойния патриарх Алексий II, който предпочиташе да спазва дистанция от държавата, неин глава стана Кирил, който бързо се превърна в един от кремълските олигарси по отношение на своята реторика, доходи и агресивност.

Резултатите от тези промени са плачевни. След началото на пълномащабната руска инвазия Украинската православна църква се отдели от РПЦ - тя не беше много по-малочислена от руската. Броят на хората, които посещават църквите по Коледа, дори според официалните данни на руското Министерство на вътрешните работи, е спаднал с около 40% от 2022 г. насам - от 2,4 млн. на 1,4 милиона души.

Самият . Извън страната той е възприеман като обикновен руски олигарх: в Чехия е санкциониран от началото на 2023 г., а в Европейския съюз засега е спасен от същото само благодарение на застъпничеството на друг приятел на Путин - унгарския премиер Виктор Орбан.

Руската православна църква няма да се възроди

Милитаризацията на Руската православна църква и фактическото ѝ включване във войната на страната на руската окупационна армия укрепват отношенията на патриарх Кирил с Кремъл. Но самата РПЦ се превръща в старозаветна секта. Вместо християнски призиви за милосърдие и човечност, свещеници като отец Александър Ткачев, който наследи отец Алексей, всъщност агитират за човешки жертвоприношения и са готови да благославят ракети, падащи върху хората в Украйна.

Времето, когато църквата беше институцията, която се ползваше с най-голямо доверие сред руснаците, отмина и тя отдавна е изместена от армията и специалните служби. Сега, дори и путинизмът да рухне и патриарх Кирил да бъде заменен от някой като отец Алексей, съвсем не е сигурно, че РПЦ ще успее да изпълзи от смъртоносната криза. Изглежда сме близо до това - независимо дали под натиска на Кремъл или по собствена инициатива - патриарх Кирил да дойде и да отслужи празничната литургия в камуфлажни одежди.

https://www.dw.com/bg/general-hristos-padenieto-na-rpc-pri-patriarh-kiril/a-67963478

Руският патриарх Гундяев унижи Радев, а той сега го защитава

Надуваеми църкви и военни свещи: как путинската православната църква помага на руските войници

Кой уби патриарх Алексий II/Сатанистите се готовят за Апокалипсис.

Още преди да се разчуе, че новото правителство на България е решило да се прослави като дубльор на освиркания и пратен в трета глуха, московска Орбан, Невзоров бе написал това малко, злобно антрефиле, което ви предлагам в креативен превод на български. Сега става ясно защо Кремъл е възложил с такава страст на софийските братушки да блокират санкциите срещу военнопрестъпника в расо Гундяев: + + + + + + + + + + + + + “Патриарх Кирил е включен в проекта за нови санкции на ЕС срещу Русия. Досега на три пъти бяха правени опити той да се постави под санкции, но Унгария всеки път блокираше инициативата. Сега Будапеща е готова да подкрепи санкциите срещу него. Разбира се за пред хората Гуня ще демонстрира измъчени усмивки и ще кудкудяка нужните речи, но когато остане насаме в нужника, патриархът ще завие като хиена. Именно по Гундяев европейските санкции ще ударят особено силно. Невъзможно е дори да си представим обема на патриаршеските сълзи и сополи, които ще се пролеят, защото „измоленото“ от него през десетилетията имане няма да може да бъде закопано в храсталака зад нужника. Дълги години поради своята велика глупост той пастреше печалбите си по банките на Европа и САЩ. И ето, че сега безбожните специални служби на Запада ще заровят своите ледени лапи в натрупаните с толкова мъка патриарши богатства. Осъзнаването на този факт е непоносимо за Гуня, там е истинската му болка. Страданията на патриарха се утежняват и от съзнанието, че всички „доверени лица“, чрез които занапред ще му се наложи да управлява активите си, всички тези „богоносци“ и просветени църковници в цивилни одежди са изпечени мошеници с голям опит. Те ще ограбят своя възлюбен патриарх без да им мигне окото. Разбира се, няма да им се удаде да разграбят напълно западните „запаси“ на патриарха, но неизбежно ще ги намалят поне на половина…" Невзоров

Българската държава (тоест аз, ние, вие и те) официално сме се били противопоставили на включването на руския патриарх в новия санкционен пакет на ЕС. Нещо повече, даже сме изискали Кирил да бъде изваден от този списък…
Понеже със сигурност "миротворците" у нас, начело с премиер, патриарх и псевдо-патриотари няма да ви кажат, си позволявам да ви припомня кой… не, извинете, какво е руският патриарх Кирил.
Още на 6 март 2022, буквално дни след пълномащабната инвазия на новочервената армия в Украйна, патриарх Кирил представя войната като "защита на православния свят от покварения Запад“ и свързва конфликта с противопоставянето на либералните ценности. Според него Русия води отбранителна, а не агресивна война.
В множество проповеди и публични изявления през първата година на войната Кирил изгражда религиозна аргументация, която представя войната като необходима и легитимна. Той придава на руската държавна политика божествен и исторически смисъл.
През март 2024 г. ръководеният от него Световен руски народен събор официално определя войната срещу Украйна като „Свещена война“, а документът заявява, че Украйна трябва да попадне в сферата на изключително руско влияние.
Патриарх Кирил не само подкрепя политически войната, но и публично насърчава мобилизацията и участието във военните действия, като заявява, че "изпълняването на воинския дълг и жертвата за родината водят до Божието царство."
За илюстрация прилагам снимки, налични свободно в пространството. Осветената вода върху дулата на калашниците се превръща в капки прясна кръв.
За съжаление чрез позициите на българската държава (тоест аз, ние, вие и те) тази кръв стига и до нашите ръце.
Позор и анатема.

Радослав Бимбалов: Радев пази рускияпатриарх от санкции, а църквата ни мълчи за Украйна

Архимандрит Никанор: Санкциите салични за патриарх Кирил, не срещу църквата

Разкритията за дейността на патриарх Кирил (Владимир Гундяев) като агент на КГБ в Швейцария се основават на официално разсекретени документи от Федералния архив на Швейцария. Данните бяха публикувани в мащабни разследвания на водещи швейцарски издания (като Le Matin Dimanche, SonntagsZeitung и Tages-Anzeiger).Досието, водено от швейцарската федерална полиция за периода между 1969 и 1989 г., потвърждава следните ключови детайли за неговата мисия:Оперативен профил и мисияПсевдоним и пристигане: През 1971 г., едва 24-годишен, младият свещеник Владимир Гундяев пристига в Женева като официален представител на Руската православна църква (РПЦ) в Световния съвет на църквите (ССЦ). В тайните съветски архиви той фигурира под кодовото име „Михайлов“, а швейцарската полиция го записва в документите си като „Монсеньор Кирил“.Политическо влияние: Основната задача на „Михайлов“ е била да влияе върху решенията на Световния съвет на църквите. Целта на КГБ е била да принуди съвета да смекчи критиките си срещу липсата на религиозни свободи в СССР и вместо това да насочи публичното недоволство и декларации срещу САЩ и техните западни съюзници.Мащаб на дейността: Досието му показва изключително активна международна дейност за времето си. В швейцарските архиви са регистрирани общо 43 негови пътувания до Швейцария.Свидетелства и естество на службатаОфицер от разузнаването: Швейцарските медии цитират и автобиографията на Вадим Мелников (бивш консул в съветското посолство в Женева). В нея Мелников открито описва бъдещия патриарх Кирил не просто като дипломат или духовно лице, а като директен офицер от КГБ.Луксозен начин на живот: Разузнавателните сводки описват, че докато е в Женева, Кирил се ползва с привилегии, недостъпни за обикновените съветски граждани. Той е карал скъпи коли, практикувал е ски спорт в швейцарските Алпи и е поддържал тесни контакти с висши съветски дипломати и чуждестранни делегати.Реакции след разкритиятаПозиция на Руската православна църква: РПЦ категорично отказва да коментира швейцарските разкрития. Неговият племенник Михаил Гундяев, който по-късно заема същия пост в Женева, заявява пред медиите, че чичо му „не е бил агент“, а просто е бил подложен на „строг контрол“ от страна на съветските служби.Реакция на Русия: Руското посолство в Берн реагира остро на публикациите, като ги определя като „проява на русофобия в Швейцария“.Контекст на епохата: Историците и експертите по сигурност подчертават, че по времето на СССР е било напълно невъзможно духовно лице да получи разрешение за дългосрочна работа в чужбина без пълно сътрудничество и одобрение от Пето управление на КГБ (което е контролирало религиозните въпроси).

Защо господарите на Мунчо от московията толкова много ги е страх от нов Кръстоносен поход срещу болшевизма/сатанизма
Нека започнем с неоспоримият Исторически ФАКТ, че от 1917г. в рАсия православие и православна Христянска църква НЯМА!!!

От 1917г. т.нар. руска църква е поделение на специалните, репресивни политически служби на СССР! Предполагам всички сте чели, че след болшевишката революция православната църква на рАсия е подложена на брутални репресии, терор и истински Богохулни сатанинско-болшевишки вакханалии в христянските храмове!
След болшевишката сатанинска революция от 1917г. десетки хиляди руски свещеници са убити, а църковното имущество на руската православна църква е поругано и национализирано от червените сатанисти!

От 1917г. до 1943г. в СССР НЕ съществува руска провославна църква, но в разгара на ВСВ Сталин е сериозно притеснен от развитието на бойните действия и победите на Райха на руска територия, затова в безизходицата си Сталин решава да се обърне към вярата в църквата и отново да възроди институцията църква в СССР.

И така, от 1943 г. до днес руската православна църква е под ПЪЛЕН Държавен и партиен контрол, а през въпросната 1943г. Сталин и руската компартия използват влиянието на църквата над населението, за мобилизиране на руското обществото в ангажираността и защитата на Богохулна СССР!

От този момент, от 1943г. до днес, т.нар. православна църква в рАсия попада под строгия контрол и надзор на съветските специални служби, първоначално под контрола на НКВД, по-късно, под контрола на КГБ.

Историческите факти и изследователски данни много ясно показват, че ръководството на Московската патриаршия е било напълно зависимо от съветската държава. От 1943г. до днес, Абсолютно всички висши духовници в руската т.нар. православна църква са били сътрудници или агенти на КГБ, като всички са имали конкретни агентурни псевдоними.!

Случаят на т.нар."Патриарх" Кирил: Настоящият руски патриарх Кирил (Владимир Гундяев) дълго време е представлявал Московската патриаршия в Световния съвет на църквите в Женева. Разсекретени (декласифицирани) швейцарски полицейски архиви сочат, че през 70-те години на XX век тАв Гундяев е работил, за съветското разузнаване под псевдонима "Михайлов"!
В днешна путкинска СССР, тази стара КаГеБистка традиция продължава, като според множество анализатори от Foreign Policy Research Institute, т.нар. православна църква на рАсия функционира не просто като морален и религиозен авторитет, а функционира преди всичко, като инструмент за политическо влияние, легитимиране на властта и държавната пропаганда.

Множество европейски служби, със 100% сигурност определят задграничните структури на православната църква на рАсия, като прикритие за разузнавателните операции на руските служби!

Тоест притесненията на Мунчо че санкционирането на руския патриарх било удар по православието и руската църква, са пълна глупост и безсмислица!
Но иначе, всъщнос тАв Мунчо наистина, следва да има основателни притеснения, за санкциите над Гундяев, защото много добре разбира, че чрез тези санкции, запада всъщност иска да ограничи дейността на руските шпионски служби на територията на ЕВропа,

Какво е Кръстоносен поход, ....... мащабни военни и религиозни кампании през Средновековието (главно между XI и XIII век), организирани и благословени от Католическата църква. Срещу кого обикновенно се водят Кръстоносните походи, предимно срещу мюсюлманите, но също така, срещу политически и религиозни опоненти, християни еретици и христяни започнали да почитат сатаната - Тамплиерите, които заради сатанизъм и поклонение пред демонични сатанински същества(Бафомет) са отлъчени от Католическата църква!

А иначе отдавна е дошло времето, за нов и мащабен втори Кръстоносен поход (след кръстоносният поход, на тристранният пакт) срещу руския Сатанобошевизъм!

Като не забравяйте, че първият Кръстоносен поход срещу руския болшевизъм/сатанизъм е подкрепен, от всички трезвомислещи Европейци (знаещи какво представлява съветска рАсия ), както и от светия Отец Филипо Пачели, или Светия Папа Пий XII , който е страстен привърженик на обявения от Германският Райх кръстоносен поход срещу болшевизма/сатанизма. Това се вижда в края на посланието, когато папата по непряк начин насърчава воюващите на страната на Националсоциалистическа Германия, като ги нарича "доброволни кръстоносци" срещу сатанинското Зло(Русия) - единствената страна в света, в която политическият режим отрича върховенството на Бог!

Отдолу е цитата на коледното обръщение на Папа Пий XII:

"О, доброволни кръстоносци на новото, благородно общество, бъдете достойни за новия зов, за морално и християнско възраждане, като обявите война на тъмнината, произтичаща от отричането на Бога в тази превзета от бошевизма/сатанизма страна. ( Бел. авт. Русия)
(Pope Pius XII, Christmas Message of 1942)

Сгъваемото кръстче на Гундяев