"РАДЕВ ИМА 2 ПРОБЛЕМА!" Анализ на Георги Лозанов
България е готова да разгледа искане за разполагане и на ирански военни самолети в авиобаза “Безмер”, съобщиха властите, след като Техеран възрази срещу временното присъствие на американски самолети-цистерни.
Целта е страната да запази традиционния си неутралитет, като предостави еднакъв достъп на всички страни в конфликта.
“България винаги е била мост между Изтока и Запада, но мостовете вече не носят достатъчно приходи, затова ставаме паркинг за самолети.”
От Министерството на отбраната уточниха, че американските и иранските самолети ще бъдат разположени в различни краища на базата, а графикът за излитане ще се изготвя така, че екипажите да не се засичат край автомата за кафе.
Правителството увери, че решението не превръща България в страна по конфликта, тъй като София няма да подкрепя нито една от двете държави, а само ще им предоставя гориво, персонал, писта и необходимата стратегическа инфраструктура.
Според дипломати инициативата може да намали напрежението, като позволи на САЩ и Иран да установят, че въпреки сериозните си различия и двете страни могат да тревожат еднакво жителите на област Ямбол.
100 ДНИ ПРОВАЛ СЛЕД ПРОВАЛ
100 дни обещания. 100 дни оправдания. 100 дни без резултати.
Преди изборите ни обещаваха:
По-ниска инфлация.
Борба с корупцията и олигархията.
Без нови дългове.
По-високи доходи, пенсии и социални плащания.
По-ниски данъци.
Предоговаряне на договора с „Боташ“.
Решителни действия срещу Борисов и Пеевски.
А каква е равносметката след 100 дни?
Инфлацията продължава да натоварва семейните бюджети, а обещаната „кошница с грижа“ остана само рекламен лозунг.
България пое нов значителен държавен дълг при висока цена на финансирането.
Гръмките обещания за борба с корупцията не доведоха до видими резултати, а обществото продължава да чака реална отчетност.
Олигархичният модел не беше разбит. Вместо промяна, хората виждат усещане за приемственост на старите зависимости.
Винетките и осигурителните тежести бяха увеличени, а минималната работна заплата, майчинството, детските и редица социални плащания останаха замразени.
Договорът с „Боташ“ така и не беше предоговорен, въпреки многократните обещания.
Борисов и Пеевски продължават да бъдат ключови фактори в политическия живот, въпреки заявките за безкомпромисна борба със задкулисието.
След 100 дни равносметката е една – обещанията се разминаха с реалността.
България има нужда от управление, което изпълнява обещанията си, носи отговорност и поставя националния интерес над политическия пиар.
100 дни обещания. 100 дни оправдания. 100 дни без резултати.Преди изборите ни обещаваха:
По-ниска инфлация. Борба с корупцията и олигархията. Без нови дългове. По-високи доходи, пенсии и социални плащания. По-ниски данъци. Предоговаряне на договора с „Боташ“. Решителни действия срещу Борисов и Пеевски.А каква е равносметката след 100 дни?
Инфлацията продължава да натоварва семейните бюджети, а обещаната „кошница с грижа“ остана само рекламен лозунг. България пое нов значителен държавен дълг при висока цена на финансирането. Гръмките обещания за борба с корупцията не доведоха до видими резултати, а обществото продължава да чака реална отчетност. Олигархичният модел не беше разбит. Вместо промяна, хората виждат усещане за приемственост на старите зависимости. Винетките и осигурителните тежести бяха увеличени, а минималната работна заплата, майчинството, детските и редица социални плащания останаха замразени. Договорът с „Боташ“ така и не беше предоговорен, въпреки многократните обещания. Борисов и Пеевски продължават да бъдат ключови фактори в политическия живот, въпреки заявките за безкомпромисна борба със задкулисието. След 100 дни равносметката е една – обещанията се разминаха с реалността. България има нужда от управление, което изпълнява обещанията си, носи отговорност и поставя националния интерес над политическия пиар.
Имаме си Тамплиери, даже няколко Масона. Бяха...милиционери, днес са Петата колона. Разделиха се на ложи - Ротари, Илюмината. Ако ложа се изложи, само сменят имената. Имаме си и Архонти в Орден на Сион - другарски. Там раздават си пагоните в институт - Библиотекарски. А Билдерберги старомодни и Розенкройцери модерни, с приватизации народни бързо стават Розенщерни. Даже с име Опус Деи, ложите са в тайна зона. С медии, майстори, идеи са руска...Петата колона.
Петър Аршиков
.gif)
.gif)
РАДЕВ НИ ЗАКОПА С НОВ ДОГОВОР С ТУРСКАТА ДЪРЖАВНА КОМПАНИЯ.
33% ОТ „ХАН ТЕРВЕЛ“ Е ЦЕНАТА НА ЗАМРАЗЯВАНЕТО НА БОТАШ , С 370 МИЛИОНА ДОЛАРА ЗАДЪЛЖЕНИЯ Г-н Боташ, България не се продава.
Кога ще разсекретите договора с ТУРСКАТА ДЪРЖАВНА КОМПАНИЯ
България има право да знае истината!След като кабинетът на Румен Радев натовари страната с един от най-скандалните енергийни договори - БОТАШ- в най-новата ни история, днес се появяват още по-тревожни въпроси. 
Защо точно сега турската държавна компания „Търкиш Петролиум“ получава 33% участие в проучванията на нефт и газ в блок „Хан Тервел“? Какво всъщност беше договорено с Ердоган зад затворени врати? Защо протоколът по „замразяването“ на договора с „Боташ“ продължава да се крие от българските граждани? 
Когато се укриват документи... Когато липсва прозрачност... Когато националният интерес остава на заден план... Доверието изчезва. Българските природни ресурси не са разменна монета, с която да се прикриват политически провали и неизгодни сделки.Народът заслужава незабавни отговори!
Публикувайте целия протокол по договорките с Турция! Разсекретете всички документи по „Боташ“! Кажете истината на българските граждани!
Ако няма какво да криете – покажете документите.
Днес искам да ви разкажа за едно чудо, което се случи вчера по времето на Патриаршеската света литургия в храм „Св. Неделя“, отслужена от Негово Светейшество Патриарх Даниил Болгарски пред Хавайската мироточива Иверска икона на Пресвета Богородица!
Хиляда души изпълнихме храма и пространството около него, а желанието на всеки да достигне и да се докосне до светинята беше огромно, но най-силно остана усещането за правата вяра и духовното единение!
На богослужението присъства и руският посланик Нейно Превъзходителство Елеонора Митрофановна, която беше посрещната със строго позитивно отношение, бурни аплодисменти и дълбок поклон от всички миряни в храма!
Когато Нейно Превъзходителство влезе в Св. Неделя, ярка светлина, изпратена ни лично от Господ, премина през куполите и озари вътрешността на храма! В този момент се случи и Божието чудо, Чудотворната Хавайска мироточива Иверска икона на Пресвета Богородица, се усмихна леко и няколко свещени сълзи от радост потекоха по бузите ѝ! Всички присъстващи станахме неволни свидетели на това чудо Господне, което бе и поредното доказателство, че Иисус Христос от Назарет и баща му Господ посочиха Президент Владимир Владимирович Путин за техен наместник на земята, избраха великия руски народ за свещен и им дадоха святата мисия да бранят Православието и единството на славянските народи
Какво изнесе от България Червената армия за периода от 1944 до 1947 г.?
Често в историята ни се прокрадваше митът за „двойните освободители“, но документите казват нещо съвсем различно. Периодът на съветската окупация е белязан от мащабен, организиран и систематичен грабеж на българската държава и българските граждани. Днес, благодарение на разсекретените близо 1500 автентични документа в портала „Съветската окупация в България“ на Държавна агенция „Архиви“, истината излиза наяве чрез думите на самите съвременници. Ето какво реално беше заграбено и изнесено от страната ни:
1. Архивът на Третото българско царство: Изнесени са целите масиви от документи на Министерството на външните работи, МВР, военното разузнаване и Държавна сигурност. Обявени за „военен трофей“, те и до днес се намират в Москва.
Из доклад на МВР: „Съветските военни власти изземват поголовно архивите на държавните институции, без да оставят дори описи на взетото. Държавата остава без своя документална памет.“
2. Банкови активи, злато и индустрия; Под претекст, че изземват „германско имущество“, съветските сили конфискуват активи на германски банки, ценни книжа и девизи. Демонтирани и изнесени към СССР са цели български фабрики, машини, локомотиви, вагони, кораби и дори телефонни централи. Из оплакване на тогавашния министър на индустрията: „Демонтирането на фабричните инсталации и изнасянето им като 'трофейни' обрича българското производство на пълен паралич и лишава хиляди работници от препитание.“
3. Музеи, галерии и лични колекции; Имуществото на ликвидирания от „Народния съд“ български елит е изцяло ограбено. Скъпоценности, златни накити, антики, нумизматични сбирки и ценни картини са изнесени организирано. Изпразнени са и голяма част от личните вещи и архивни фондове от дворците във Врана, Кричим и София.
4. Икономическият шок: Издръжката на армиятаБългария е принудена да издържа над 600 000-на съветска армия. Страната ни изплаща над 133 милиарда лева, което съставлява близо 3/4 от националния доход за периода! Иззети са милиони тонове зърно, месо, алкохол, тютюн и дрехи. Из доклад на Министерството на хранителните диспозиции (1945 г.): „Задоволяването на нуждите на съветските войски източва и последните хранителни резерви на страната. Нашето население е изправено пред реален глад и въвеждане на строга купонна система.“
5. Масовите битови грабежи и манията по часовници: Полицейските участъци са засипани с жалби за разбити магазини, обрани частни домове и задигнат добитък. Документирана е и прословутата „фиксация“ на редовите съветски войници към ръчни часовници, велосипеди и радиоапарати. Из рапорт на околийския управител на Сливен: „Преминаващи съветски чинове спират граждани по улиците посред бял ден и под заплаха с оръжие отнемат часовниците и бижутата им. Населението е в непрекъснат страх, а местната милиция е безсилна да реагира.“ Из доклад на директора на полицията в София: „Ежедневно се извършват обири на частни жилища от съветски военнослужещи. Задигат се предимно радиоапарати, часовници, фини платове и завивки. Изземват се дори превозните средства на лекари и обществени служби. “Историческите факти и писмените свидетелства са категорични: между 1944 и 1947 г. България не просто губи своя суверенитет, но е буквално икономически, културно и материално обезкървена.
.gif)
А има ли наистина национал-социализъм в Русия? Потърсете нещо невярно по-долу и си напишете мнението. По темата, не за Вселената...
1. В Русия е създадена национал-социалистическа партия - "Единна Русия" от бивши офицери на КГБ . Тя е замислена като националистическа организация в духа на руските традиции. А в основата на "Единна Русия" стоят "социалистическите" принципи на КПСС. Неин идеал е възстановяването на последния вариант на Велика Русия - СССР.
В Германия също е била създадена национал-социалистическа партия. С прибавка към името й - работническа партия. Знамето на тази партия е червено. Основната задача на нацистката партия е възстановяването на Велика Германия - Трети Райх .
2. Начело на държавата в Русия и Германия са установени диктатори с неограничен мандат. И в двете страни икономиката е в ръцете на олигарси.
3. Диктаторите държат връзка с масите с пропагандни речи по медиите. Хитлер с преки предавания по радиото, а Путин с обръщения по ТВ. Организират се сборища на двете нацистки партии на големи стадиони с хиляди знамена и плакати с образа на диктаторите (Лужники, Нюрнберг).
4. В нацистка Русия и Германия са забранени всички партии, профсъюзи и сдружения с различаваща се от национал-социализма идеология. Допускат се отделни т.н. демократични сдружения и изяви, но под строгия контрол на нацистките партии.
5. В Русия и в Германия са забранени всички медии, имащи не национал-социалистическа ориентация. Забраняват се и се унищожават неудобни книги, а непокорни писатели и интелектуалци се пращат в концлагери или се прогонват в чужбина.
6. Руският респ. германският народ са възвеличавани като най-велики. Те, според пропагандаторите(Гьобелс, Песков) са избрани за повелители на света. Те издигат идеята за Трети Рим(Москва), Трети път, Трети Райх и т.н.
7. Народа на Украйна се обявява от Хитлер и Путин за нисш (Untermenschen, хохли). Той е подложен на варварско физическо унищожение. Антисемитизмът е част от идеологията на управляващите нацистки партии в Германия и Русия.
8. В Русия и Германия са организирани шумни съдебни процеси за разправа с водещи опозиционери(Телман, Навални). В двете страни са убити публично противници на нацизма(Борис Немцов, Ана Политковска, Роза Люксембург и др.) Отравяни са дисиденти, несъгласни с Вожда(Литвиненко).
9. В Русия и Германия е осъществено поетапно окупиране на съседни територии (Абхазия, Чечня, Ю. Осетия, Украйна, Австрия, Судетската област, Силезия, Елзас). Причина за това може е и това, че съседите не въвеждат втори официален език - руския в Украйна или немския в Чехословакия и Полша.
10. В Германия и Русия е проведена всеобхватна милитаризация на икономиката. Пропагандира непобедимост на двете нацистки армии. Създават се митове за нови невиждани оръжия.
11. В двете страни се насажда омраза към Запада. В нацистка Германия към Англия, Франция, САЩ. В Русия за враг е обявен целокупният Запад (вкл. България).
12. Измества се истинския характер на завоевателните войни. В Германия провеждат спасителен Аншлус(присъединяване) на Австрия, връщане на Елзас. В Русия завоевателната война е наречена специална военна операция(СВО). Нахлуването в Украйна било война с войски на САЩ и НАТО.
13. Извършване от двете нацистки страни на едни и същи престъпления в Украйна. Масови убийства на граждански лица и заравянето им в масови гробове. Напълно разрушаване на градове( Буча, Лисичанск, Бахмут, Маринка). Изнасяне на исторически паметници, предмети и картини.
14. Ракетни обстрели с цел разрушаване на цели градове и избиване на граждани. От нацистка Германия - Лондон, Ковънтри, Шефийлд. Нацистка Русия - Киев, Харков, Одеса. Прокламирано намерение за използване на ядрено оръжие.
Появиха се обвинения срещу ръководството на Wildberries, че източва ценни стоки от логистични центрове и впоследствие ги отчита като „унищожени при атаки с дронове“. Според публикация на Babel схемата засяга основно скъпи артикули като бижута и електроника. Твърди се, че стоките се изнасят от складове, които не са били поразени, но по документи остават заведени там. Ако впоследствие бъде отчетена атака срещу съответния логистичен център, те могат да бъдат отписани като унищожени. По информация на руски медии и публикации в социалните мрежи, множество предприемачи твърдят, че са пострадали от подобна практика.
Гледам децата, изправени пред съда в Пловдив. Нормални, красиви деца.
Ще кажа - най-вероятно добри деца.
Но... деца, убили човек.
Как се случва ли?
Прочетете "Повелителят на мухите" на Уйлям Голдинг.
Или "Айхман в Йерусалим" на Хана Аренд.
Всъщност не. Не те са убили човек.
Убийците са всички, които сееха омраза през тези години.
Които се смееха на убитите деца в Украйна.
Които казваха, че жертвите не са истински.
Които толерираха проявите на национализъм, фашизъм.
Които призовавате към насилие, тук.
Които крещите - марш оттук!
Които коментират за жертвите - търсели са си го.
Които игнорират убийствата и насилието срещу жени.
Които ръкопляскат на атаките на нео-нацисти над уязвими малцинства.
Които се подиграват над по-слабия, по-уязвимия.
Които насъсквате хората един срещу друг.
Учителите в училищата.
Професорите в университетите.
Съставителите на учебници.
И най-вече - липсата на съд, полиция, правителство.
Оправданията, че нас това не ни засяга.
Че винаги друг е виновен.
Че те са най-великите, най-моралните, най-честните.
Че винаги казват истината.
Мога да предвидя - това няма да е последния случай.
до насилие и смърт.
Социалните мрежи врят и кипят от ксенофобски, расистки, антисемитски и хомофобски изказвания. Насъскване, омраза. На всички е ясно, че тази пропаганда идва от платени руски тролове и се поема от техни малоумни последователи. Колко му трябва на един лузър или некадърник да насочи собствената си фрустрация и неудовлетворение към външна причина и да търси врагове, с които да оправдае собствената си некадърност, мързел и невежество?! А колко му трябва на един пилшеки мозък на 17 години!
1. Движението „Оккупай-педофиляй“ в МоскваМетодология: Членовете на движението използваха фалшиви профили на непълнолетни в социалните мрежи, за да примамват мъже на реални срещи (т.нар. „примамки“).
Акции на живо: Вместо среща с дете, заподозрените бяха посрещани от група младежи с камери. Те провеждаха агресивни „разпити“, заливаха ги с урина, принуждаваха ги да правят самопризнания пред камера и качваха видеоклиповете в интернет (особено в мрежата ВКонтакте).Ескалация и престъпления: Проектът бързо прерасна в криминално явление. Активистите в Москва и други региони започнаха да използват клиповете за изнудване, шантаж, грабежи и физическо насилие.
2. Правни последствия и закриване
Официален саморазпуск: Движението официално обяви своя саморазпуск през 2014 г. след масови арести на неговите лидери.Присъди: Основната организация зад проекта („Реструкт“) беше обявена за екстремистка. Самият Марцинкевич (Тесак) получи дългогодишна присъда и почина в затвора през 2020 г. Много от неговите съмишленици в Русия също бяха осъдени за тежки престъпления, неоторизирано правосъдие и нанасяне на телесни повреди.
3. Българската следа и влияниеКонцепцията за „лов на педофили“ чрез онлайн примамки впоследствие се пренесе и в България от различни граждански групи. Най-популярното подобно движение у нас се свързва с активиста Ален Симеонов, който стартира своите акции по залавяне и разобличаване на сексуални хищници в интернет и издаде книгата си „Училище за ловци на педофили“. За разлика от радикалните руски групи, българските активисти твърдят, че залагат на „учтив натиск“ и предаване на събраните чатове на МВР и Прокуратурата
Адвокат на децата, обвинени за убийството на мъж в Пловдив: Повлияни са от социалните мрежи, родителите( или учителите на Такева)
изпуснаха контрола!!!
.jpeg)
А дали постоянното набеждаване в "педофилска секта" по адрес на политически противници( дар от Кремъл)не е допринесло за убийството в Пловдив?
.jpeg)
Разследването трябва да установи точната последователност на събитията, мотивите и отговорността на всеки от участниците. Но нито слуховете, нито моралните оценки за жертвата могат да дадат на когото и да било право да организира капан, да произнесе присъда и да я изпълни.
Никой няма лиценз да убива.
Това изглежда очевидно, но реакциите през последните дни показват колко много хора всъщност са готови да приемат линча, стига предварително да бъдат убедени, че жертвата е „лош човек“. А това е изключително опасна граница. Защото утре същата тълпа може да реши, че престъпникът сте вие.
Особено тревожно е колко лесно в този разговор се използва думата „педофил“ като едновременно диагноза, обвинение, присъда и оправдание за насилието. Тя не е нито едно от тези неща.
Педофилията и сексуалните престъпления срещу деца са различни категории.
Педофилията е психиатрично понятие, свързано със сексуален интерес към предпубертетни деца. Тя не е юридически термин. В Наказателния кодекс няма престъпление, наречено „педофилия“.
Наказателното право се интересува от конкретни деяния. Сексуалните престъпления срещу малолетни и непълнолетни са определени от закона действия. Човек може да извърши сексуално престъпление срещу дете, без да има педофилен сексуален интерес. И обратно – наличието на такъв интерес само по себе си не доказва, че човекът е извършил престъпление.
Също така „малолетен“, „непълнолетен“ и „предпубертетно дете“ не означават едно и също. Първите две са правни категории, свързани с възрастта. Последното е понятие, свързано с физическото развитие. Смесването им създава удобни лозунги, но не помага да разберем нито медицината, нито закона.
И едно напомняне към журналистите, които с удивителна категоричност вече обявяват дали убийството било или не било „престъпление от омраза“: това също не е работа на журналистиката.
Журналистът може и трябва да установява факти, да проверява версии, да разговаря със свидетели, да поставя действията в контекст, да пита разследващите какви мотиви проверяват и да следи дали институциите си вършат работата. Но журналистът не определя съставомерността на престъплението. Не той решава кой състав от Наказателния кодекс е осъществен, какъв е бил умисълът и дали даден мотив представлява квалифициращ признак. Това е работа на разследващите органи, прокуратурата и в крайна сметка на съда.
Също толкова непрофесионално е журналист да обяви без доказателства „това е престъпление от омраза“, колкото и категорично да постанови „това няма нищо общо с омразата“, докато разследването още установява фактите. Задачата на журналистиката не е да произнася присъди, а да задава въпросите, които властта предпочита да не ѝ бъдат задавани.
И ако журналистиката иска действително да бъде разследваща, има далеч по-смислени въпроси от това да се произнася вместо съда.
Има ли други подбудители или организатори зад тази акция? Имало ли е предварително планиране и разпределение на роли? Кой е измислил конкретния сценарий с примамването? Кой е определил възрастта и начина, по който момичето да се представя?
Внесени ли са отвън вече познати модели на т.нар. „лов на педофили“ – включително такива, разпространявани от години в Русия и други страни, където подобни групи организират капани, унижения, побои и публично „разобличаване“?
Има ли връзки между участниците и по-стари групи, страници, канали или лица, които насърчават подобни практики? Получавали ли са младежите инструкции, консултации или съдействие от по-възрастни лица? Има ли данни някой да ги е съветвал как да действат така, че акцията да изглежда като „гражданско задържане“ или „борба с престъпността“?
И един особено важен въпрос, който не бива да се изключва предварително само защото е неудобен: имало ли е контакти, консултации или съдействие от служители на МВР или други хора с достъп до правоприлагащите органи? Ако да – в какъв характер и на какъв етап?
Това са журналистически въпроси. Те трябва да бъдат проверявани с документи, свидетелства, комуникации, източници и факти.
Да кажеш предварително „това е престъпление от омраза“ или „това със сигурност не е престъпление от омраза“ не е разследваща журналистика. Да установиш кой е организирал, кой е подбудил, кой е съветвал, кой е знаел предварително и дали има по-широка мрежа около извършителите – това вече е журналистика.
Ако смятате, че някой извършва сексуално престъпление срещу дете, подавате сигнал в полицията. Следват разследване, прокуратура, защита, съд и присъда. Дори когато човек бъде заловен при извършването на престъпление, гражданите могат да съдействат за задържането му и предаването му на властите — не да го пребиват и екзекутират.
Другият модел е много по-прост: някой избира жертвата, организира капан, тълпата решава, че човекът е виновен, и сама определя наказанието. За тази система дори няма значение дали обвинението впоследствие ще се окаже вярно. Присъдата вече е изпълнена.
Това се нарича линч.
И ако приемем, че линчът е допустим, когато не харесваме предполагаемото престъпление или човека, когото тълпата е набелязала, тогава проблемът вече не е само едно убийство в Пловдив. Проблемът е общество, което започва да приема убийството като допустима форма на „правосъдие“.
Днес някой ви казва, че жертвата е „педофил“, и вие решавате, че може би си го е заслужавала.
Утре някой ще сложи друг етикет върху вас.
И тогава вече няма да има значение дали е истина.
Никой няма лиценз да убива.
Това изглежда очевидно, но реакциите през последните дни показват колко много хора всъщност са готови да приемат линча, стига предварително да бъдат убедени, че жертвата е „лош човек“. А това е изключително опасна граница. Защото утре същата тълпа може да реши, че престъпникът сте вие.
Особено тревожно е колко лесно в този разговор се използва думата „педофил“ като едновременно диагноза, обвинение, присъда и оправдание за насилието. Тя не е нито едно от тези неща.
Педофилията и сексуалните престъпления срещу деца са различни категории.
Педофилията е психиатрично понятие, свързано със сексуален интерес към предпубертетни деца. Тя не е юридически термин. В Наказателния кодекс няма престъпление, наречено „педофилия“.
Наказателното право се интересува от конкретни деяния. Сексуалните престъпления срещу малолетни и непълнолетни са определени от закона действия. Човек може да извърши сексуално престъпление срещу дете, без да има педофилен сексуален интерес. И обратно – наличието на такъв интерес само по себе си не доказва, че човекът е извършил престъпление.
Също така „малолетен“, „непълнолетен“ и „предпубертетно дете“ не означават едно и също. Първите две са правни категории, свързани с възрастта. Последното е понятие, свързано с физическото развитие. Смесването им създава удобни лозунги, но не помага да разберем нито медицината, нито закона.
И едно напомняне към журналистите, които с удивителна категоричност вече обявяват дали убийството било или не било „престъпление от омраза“: това също не е работа на журналистиката.
Журналистът може и трябва да установява факти, да проверява версии, да разговаря със свидетели, да поставя действията в контекст, да пита разследващите какви мотиви проверяват и да следи дали институциите си вършат работата. Но журналистът не определя съставомерността на престъплението. Не той решава кой състав от Наказателния кодекс е осъществен, какъв е бил умисълът и дали даден мотив представлява квалифициращ признак. Това е работа на разследващите органи, прокуратурата и в крайна сметка на съда.
Също толкова непрофесионално е журналист да обяви без доказателства „това е престъпление от омраза“, колкото и категорично да постанови „това няма нищо общо с омразата“, докато разследването още установява фактите. Задачата на журналистиката не е да произнася присъди, а да задава въпросите, които властта предпочита да не ѝ бъдат задавани.
И ако журналистиката иска действително да бъде разследваща, има далеч по-смислени въпроси от това да се произнася вместо съда.
Има ли други подбудители или организатори зад тази акция? Имало ли е предварително планиране и разпределение на роли? Кой е измислил конкретния сценарий с примамването? Кой е определил възрастта и начина, по който момичето да се представя?
Внесени ли са отвън вече познати модели на т.нар. „лов на педофили“ – включително такива, разпространявани от години в Русия и други страни, където подобни групи организират капани, унижения, побои и публично „разобличаване“?
Има ли връзки между участниците и по-стари групи, страници, канали или лица, които насърчават подобни практики? Получавали ли са младежите инструкции, консултации или съдействие от по-възрастни лица? Има ли данни някой да ги е съветвал как да действат така, че акцията да изглежда като „гражданско задържане“ или „борба с престъпността“?
И един особено важен въпрос, който не бива да се изключва предварително само защото е неудобен: имало ли е контакти, консултации или съдействие от служители на МВР или други хора с достъп до правоприлагащите органи? Ако да – в какъв характер и на какъв етап?
Това са журналистически въпроси. Те трябва да бъдат проверявани с документи, свидетелства, комуникации, източници и факти.
Да кажеш предварително „това е престъпление от омраза“ или „това със сигурност не е престъпление от омраза“ не е разследваща журналистика. Да установиш кой е организирал, кой е подбудил, кой е съветвал, кой е знаел предварително и дали има по-широка мрежа около извършителите – това вече е журналистика.
Ако смятате, че някой извършва сексуално престъпление срещу дете, подавате сигнал в полицията. Следват разследване, прокуратура, защита, съд и присъда. Дори когато човек бъде заловен при извършването на престъпление, гражданите могат да съдействат за задържането му и предаването му на властите — не да го пребиват и екзекутират.
Другият модел е много по-прост: някой избира жертвата, организира капан, тълпата решава, че човекът е виновен, и сама определя наказанието. За тази система дори няма значение дали обвинението впоследствие ще се окаже вярно. Присъдата вече е изпълнена.
Това се нарича линч.
И ако приемем, че линчът е допустим, когато не харесваме предполагаемото престъпление или човека, когото тълпата е набелязала, тогава проблемът вече не е само едно убийство в Пловдив. Проблемът е общество, което започва да приема убийството като допустима форма на „правосъдие“.
Днес някой ви казва, че жертвата е „педофил“, и вие решавате, че може би си го е заслужавала.
Утре някой ще сложи друг етикет върху вас.
И тогава вече няма да има значение дали е истина.
