"Върховната истина"(Парам-Атма)
Последователи
понеделник, 15 юни 2026 г.
Как данайците превзеха Пеласгия
четвъртък, 11 юни 2026 г.
Студио шпионска лига/76
Голямото плячкосване – как Съветският съюз ограбваше България!
Русия няма танкове за да нападне НАТО, но има газ, хибридна война и България
Приятели, петъчното утро ни носи новина, която буквално трябва да проглуши ушите на всеки буден българин.
Турският външен министър Хакан Фидан обяви официално у нас, че президентът Реджеп Тайип Ердоган е дал лични инструкции въпросът със скандалния договор с „Боташ“ да бъде решен „в най-скоро време“!
Чувате ли добре?
Ердоган се задейства спешно, защото София най-накрая се престраши да поиска промяна на условията. И тук лъсва най-жестоката, бодяща истина: Оказва се, че турският президент го е грижа за икономическото оцеляване на България повече, отколкото собствения ни премиер Радев и управляващите от „Прогресивна България“ (ПБ)!
Параванът, зад който пълнят чужди каси
Защо Анкара бърза да затвори тази тема?
Защото дори там осъзнават, че този 13-годишен договор не е просто „грижа за енергията“. Това е брутално манипулирана схема за директна финансова помощ към Русия, маскирана като „диверсификация“.
Да плащаш по 500 000 долара ВСЕКИ БОЖИ ДЕН за капацитет – без значение дали внасяш газ, или тръбите стоят празни – не е държавническа политика. Това е доброволно заробване, което източва българския държавен бюджет и пренасочва капитали към Москва през Турция. И докато тази схема кърви с милиони, „евроатлантическата“ коалиция в парламента се занимава с ПР лозунги!
ПБ и ДПС ни „пазят“ от високи цени: С гласовете на управляващите парламентът прие забрана за „прекомерно високи цени“. Какъв цинизъм!
Наказват дребния бизнес с административен натиск и измислени лозунги като „Кошница с грижа“, докато същевременно одобряват договор, който плаща по половин милион долара на ден за празен пренос!
Земеделският министър ни обещава да „пази производителите“.
Пазарът винаги надделява над глупостта, господа другари!
Заплати без дебати: Правната комисия единодушно „замрази“ депутатските заплати на 4236 евро (над 8200 лв.), но тихомълком си гласуваха вратичка да си ги вдигат по-нататък. За техните доходи криза няма, за милионите към „Боташ“ – също, но за българския производител има административна тояга.
Стоянов се хвали: Военният министър Димитър Стоянов гордо обявява, че сме взели 203 милиона евро компенсации от ЕС за ПОМОЩА и пратеното оръжие.
Но след като Митрофанова влезе тайно във Външно министерство, кабинетът веднага обяви, че спира безвъзмездната помощ. Резултатът?
Според водещи икономисти, България току-що се самоизключи и загуби всякакви шансове за участие в милиардното следвоенно възстановяване на Украйна. Простреляхме се в крака, за да угодим на орките!
Време е за сметка!
Управляващата машина ни заробва с 3.8 милиарда евро нов дълг, уволнява неудобните в НАП, за да сложи старите ДС калинки, и ни разиграва евтин театър.
Дори Ердоган видя, че схемата „Боташ“ е прекалено явна и вреди на репутацията му, но нашите кукловоди продължават да стискат кокалчето.
Единственото спасение от това безобразие е ТОТАЛНА ЗАКОННА ЛУСТРАЦИЯ на цялата ДС номенклатура и край на генералските схеми!
Radio Antena - България
В Русия започнаха да глобяват за критиката на талибаните. 19-годишно момче от Ростов бе глобено с 10 000 рубли за коментар, в който нарече талибанските диваци. Съдът постанови, че това предизвиква омраза между братските народи на Русия и Афганистан. Вече е строго забранено обиждането на уважаеми стратегически партньори в коментарите. Иначе ще се обидят. Истинските резултати от управлението на Puti, когато Талбaните станаха твои братя.
Външният министър Мария Захарова реши да стане главен адвокат на демокрацията на планетата и обвини Ереван в нарушение на изборните процедури и репресии срещу опозицията.
Поглеждам тази сутрин българските новини и виждам, че приготвят на българите сметка за 50 милиарда евро — толкова ще струва виждането за енергийна “политика“ на новата ни проруZка власт.
Тази власт си представя външната политика като раздаване на едни 50 милиарда евро с държавни гаранции срещу тлъсти договори за наши хора и подкрепа да сме на власт, а от българите се очаква да плащат до ранна смърт — ще умрат веднага след като се пенсионират и така ще освободят ресурс за още крадене.
Държава с 5 милиона население, от които 2 милиона са пенсионери, 2 милиона са държавни служители или се издържат покрай държавата, възнамерява да строи две ядрени централи, взимайки 50 милиарда евро заеми.
Разбира се, логиката им е “желязна“ — населението така или иначе измира и не се ражда, нека да “оправим” себе си със замъци във Франция (това не е алегория), докато има кой да ни дава заеми.
Кой ни съобщи всичко това?
РуZoнещото от снимката с Румен Петков, което отиде в Крим след окупацията му — как контраразузнаването ни допуска да е зам. министър на енергетиката е отговор на много неща.
Здраве да е — скоро ще си показваме чиниите и банските от морето, не и аз, разбира се.
Никога няма да спра да се удивлявам колко сме станали обратното на умни, за да може толкова семпли интелектуално хора да ни правят на циркови маймуни.
Не и мен, разбира се, пак да кажа.
Но какво значение има, ако останалите милиони им се водят по акъла и не се бунтуват срещу тях?
Краденето с руZнаци си върви и никой не смята да върши нещо срещу това — Турски Поток отделно финансира войната на РуZия, а в него половината газ е контрабанден от Иран с подменени документи в Турция.
Същото е с контрабандата на дизел от Иран.
Даже подскачащите по площадите през декември 2025 година отричат своята съпричастност, че докараха на власт комунисти и най-откровени руZороби, за да заменят с тях властта на мутро-ислямисти, които също си бяха руZороби и бяха в “сглобка” с тях.
Гледам България и си мисля, че краят наближава.
Можеш да си корумпиран, може дори да си крадлив, но не и да си толкова глупав и примирен, че да не направиш нещо, докато те влачат някакви варвари към касапницата на историята.
Не и аз, разбира се, пак да кажа.
Но само да попитам (както се казва по български): как сме надежден съюзник в ЕС и НАТО, а финансираме РуZия, но иначе няма да дадем един “патрон“ повече на Украйна, защото войната била позиционна?
Комунистите си знаят своето — винаги с РуZия и мафията, както и близо до парите на българите.
Пеевски и Борисов правеха същото, но санкциите на САЩ и Великобритания ги бяха “дисциплинирали“ малко — не и да стоят далеч от парите на българите, разбира се.
Парите на българите са на всеки, но не и техни.
На всеки, но основно на РуZия, комунистите, левичарите, ислямистите и мафиотите — така е в бардак “България”.
Благодарим за подкрепата!
Кремълските политически стратези и Роскомнадзор вероятно кипят от завист заради новината от новите си най-добри приятели в лицето на талибаните. Там лидерът Хайбатулла забрани смартфоните, а гражданите започнаха публично да унищожават телефоните си с чукове пред камери. Кремъл може само да мечтае за подобно гражданско съзнание.
Преди всичко, искам да благодаря сърдечно на Генерал Румен Радев за доверието и подкрепата! За мен това е една отлична оценка за досегашната ми служба, която ме задължава да приема предложението му и да стана важна и неразделна част от ръководния орган на МВР!
Още днес излизам на първа линия, за да наложа ред, законност и справедливост по улиците на България и за разлика от своите предшественици, аз ще говоря с реални действия на терен, а не с празни приказки във Фейсбук и клипчета в тикток!
Искам да използвам случая, за да уверя българския народ, че под мое ръководство МВР много бързо ще си върне ореола на най-елитното и обичано от народа звено в обществото ни, а името на Полицията ще се превърне в символ на безмилостна борба срещу мафията и организираната престъпност, безкомпромисна битка срещу задкулисието и овладяната държава и непримиримост в изпълнението на служебните ми задължения, докато не постигнем нулева престъпност и не осигурим спокойствие и безопасност за всички български граждани!
Но спечели в България.
Подпомогнах изборен преврат, прикрих случая Петрохан /Околчица.
Само 1% (цели 100 милиона) отива за финансиране на легендарната ПЕТА КОЛОНА!
В Русия "религия" е безбожието!
Преди време една професорка от СУ, нарича се Дарина Григорова, заяви, че Русия била "бастион на вярата в Бога" в "бездуховната" Европа; по този повод е добре да се знае следното:
В Русия няма православие. Нито пък има християнство. Има кагебизъм, лъжещ, че е православие. Т.е. има сатанизъм, бесовщина, антихристиянство. Има крещяща бездуховност и безчовечност.
КГБ изкорени религията от руската душа и насади там бесовщината на комунизма-кагебизма.
В днешна Русия има разни брадясали безбожници, представящи се за попове. Под расата си имат униформи на КГБ. Те именно ръсят със светена вода ракетите, предназначени да убиват мирните украински граждани.
Руската "православна" църква се занимава с възпитание на народа в безбожие и материализъм. В руските църкви има "икони" на масовия убиец Сталин, представен като "светец"! Това е страшна психопатология!
Кагебисткото "православие" е най-зъл враг на свободата. А Учението на Христос е тъкмо РЕЛИГИЯ НА СВОБОДАТА.
Ако някъде в Русия са останали все пак християни, те са много самотни. Един от тях наскоро излезе на Червения площад с плакат, на който пишеше "НЕ УБИВАЙ!" и той веднага беше арестуван и пратен в затвора!
Приятни размисли!
2005–2008 г. Станишев, Кабил и Гагаузов дават земята и водата на Москва.
Къде точно отидоха всички траки? Все пак не са едно или пет племена, че да се заметат под килима Траките са 64 племена. А в тоя филм никъде не видях название на някое от тях, нито областта, в която са живели. И за първи път научих, че в ония далечни времена, е имало славянски език...
Дадох шанс на първите 10 минути на предаването и останах с впечатлението, че българите все идват отнякъде, заселват се някъде, присъединяват се към някой и все живеят от набези, а всъщност не чух нито едно аргументирано предположение за древното ни минало. Не ми стана ясно как българите са хем номади, хем живеели в градове и защо винаги им се присажда някакъв варварски елемент. Интересно ми е как един номад строи оцелели до днес тронни зали с вентилирано отопление, как календарът ни е на над 7 хилядолетия, а все историята ни започва преди по-малко от 2 и как все се приписва на българите няккъв елемент на варварство и ярост. Също е интересно как става дума за българи, които се присъединяват към други народи, които също са българи (тракийци) и как един всъщност тракийски император вика до себе си българи (също траки), за да му помогнат в конфликт с трети траки, като това е представено като 3 отделни народа, които всъщност са един... Българите от много хиляди години живеят по земите, на които живеем ние. Антропологично те са неразличими от хората в древен Рим (управляван от няколко Цезари-тракийци) и всъщност са създадели на Бизантия (популярна като Византия, създадена с идеята за Нова Тракия), като над 20 византийски императори са траки (гърцизирането на империята е друга и по-късна в историята тема). Цар е съкращение от Цезар, както и "титлата" Кесар означава Цезар т.е. действащият император на Византия обявява своя васалитет пред досегашния си северен кан (и в няколко случаи те са далечни роднини траки).
@mayavasileva3361
Кремълски неандерталци
Резултатът от тази грандиозна стратегия роди едни от най-абсурдните комични ситуации в родната история. По улиците бяха пуснати специални патрули от доброволни отрядници и милиционери, чиято основна партийна задача беше да преследват тийнейджъри. Ако някое момиче дръзнеше да се появи с минипола, тя биваше застигана от пазителите на морала, които вадеха големи печати с мастило и ги удряха директно върху голите ѝ бедра. Печатът служеше за публичен позор и доказателство, че девойката е прекрачила партийната линия на благоприличието. Момчетата с дълги коси пък рискуваха да бъдат заловени на място и подстригани насила с градински ножици или бръснарски машинки в най-близкото районно управление.
Цялата тази държавна машина, мобилизирана срещу рокендрола и модата, в крайна сметка претърпя тотален крах. Вместо да уплашат младите хора, печатните бедра и насилствените прически се превърнаха в орден за храброст и символ на бунт. Системата вложи огромен ресурс, за да мери с шивашки метър крачолите на гражданите си, доказвайки единствено, че няма нищо по-комично от диктатура, която се опитва да спре естествения стремеж на младостта към свобода, музика и забавление.
Правителството на Румен Радев проведе работна среща с представители на водещите криминални групировки в страната, след която беше обявено доброволно споразумение за намаляване на скоростта на движение по пътищата с между 15% и 30% за период от шест месеца. „Не говорим за административно налагане на ограничения. Търсим партньорски подход. Важно е самите групировки да поемат ангажимент към пътната безопасност.“ Институциите определиха разговорите като конструктивни и подчертаха, че подобен диалог е за предпочитане пред необходимостта участниците да бъдат издирвани, задържани и после да се опъват чадъри над тях и всеобхватните им занимания.
ТРИМА РУСКИ ПРОКУРОРИ В „ОПЕЛ КОМОДОР“ ПО ПЛОВДИВСКАТА ГЛАВНА
Русофобски записки – първа част
Завършил съм Руска езикова гимназия. „Руски език и лиература“ беше втората ми специалност в Университета. На 8 години започнах да чета Аркадий Гайдар, Илф и Петров, Анатолий Рибаков. На 16 – Есенин и Блок. Имам поне 1000 тома литература на руски в библиотеката си. Познавах лично и съм разговарял с Булат Окуджава, Марлен Хуциев, Инокентий Смоктуновски, Виталий Коротич... Имах истински приятели – и приятелки, с които съм говорил часове на руски. Убедено твърдят, че те имат – или имаха – интелигенция, ня която можем да завиждаме. Отделен въпрос е какъв процент от населението е тази интелигенция.
В България обаче все по-гласовити стават едни българи, които не познават един руски интелигент. Но знаят всяка дума излезла от устата на Путин.
Любовта им към днешна Русия има дълбоки корени. Единият корен са го наричали рубладжийство. Той е обясним. Трудно ми е обаче да си обясня искрените усилия на онези, които искат да докажат, че пример за подражание трябва да ни бъде не руската интелигенция, а онези маси наследници на мужиците, станали сталинисти, които ще гласуват за Путин, докато е жив. И ще се опитват да завладеят Украйна – докато самите те са живи. Но най-голям враг ще им е „Обединеният Запад“.
Та като се сетя за тези българи и ставам истински патриот. През годините съм бил свидетел или съм слушал истории с руснаци, които ме карат да се чувства горд, че съм българин. Дълбоко съм убеден, че нашего брата – каквито и недостатъци да има – стои над онова, което наричаме днес „русский мир“.
Все по-малко стават онези, които помнят онези 45 години на „вечната дружба“, когато се прегръщахме с „братята“, но те гледаха на нас със завист. Това беше един от парадоксите – възхваляхаме с повод и без повод „съветския начин на живот“, но се надявахме той да не дойде при нас. А в това време руснаците – особено рускините – пъшкаха: „Ой, у вас как на Западе!“. Даже обвивките на нашите дъвки им миришеха на Запад и те си ги пазеха.
Наскоро един бизнесмен ми разказвше как в начцалото на 90-те години тръгнал да търгува с поне няколко бивши съветски републики. И направил голям удар. Защо? Защото в тези републики гледали на България като на западна държава. Още тогава. Гледали на нас с респект. Повод за размисъл.
Та приемете написаното дотук като Увод към едни Русофобски записки. Ще опиша някои от онези истории, които си разказвахме едно време – за да си го върнем на онези руснаци, които ни караха да се правим на идиоти.
Започвам отзад напред – с последната история, която чух. Иначе тя е от 60-те години.
Русофилите – от едно време до днес – обичат да възхваляват руското оръжие. И днес има медии, които всеки ден пускат новина за някоя нова суперракета или суперсамолет. Една време беше същото – легендите за нови съветски супероръжия /лазерни, атомни, биологични и т.н./ се разпространяваха от ухо на ухо. Като „секретна“ информация.
Има обаче една технологична тема, от която русофилите – и тогава, и сега – бягат като дявол от тамян. Темата е за РУСКИТЕ КОЛИ.
До Втората световна война – т.е. по фашистко време – в България е имало автосалони, където са се продавали свободно най-новите световни марки – Мерцедес, Форд, Рено и т.н.
След 1944 година минахме предимно на съветски коли. И за тях чакахме години. Е, вършеха работа, но даже и истинските комунисти мечтаеха да имат западна кола. Някои успяваха.
Онзи ден в рубриката на Пловдивската телевизия „Запомнете Пловдив“ се спомняхме – заедно със зрителите за онези времена – как чакахме за Волги и Запорожци, как ги поправяхме, как ги пребоядисвахме...Предаването може да се гледа на записа на адрес https://www.youtube.com/watch?v=yT6OGVdu3Us
Та се обади една зрителка, чиято история ме впечатли. Ще ви я преразкажа по памет.
Бащата на зрителката е бил известен пловдивски съдия, брат й става прокурор. Изобщо видна пловдивска фамилия. Вероятно заможна, защото тогава – през 60-те години – успяват да си купят „Опел Комодор“. Такава кола в Пловдив има още една – тя е на автомонтьора Ицо Черноземския.
Братът специализира в Москва, там се сприятелява с трима млади руски прокурори, които работят из руската дълбоката провинция.
Кани ги на гости и те успяват да дойдат. Едно от вечерите домакините ги канят вкъщи, ядене, пиене – като му редът. Идва време да си ходят. Отседнали са в хотел „Лайпциг“, който не е много близко. Бащата предлага на дъщеря си да ги откара с Опел- до хотела. Тя наскоро е взела книжка
Влизат прокурорите в колата и ахват. Те такава кола не са виждали. Нарочно младата шофьоррка ги прекарва по Главната – тя още е била отворена за движения. Край тях – добре облечени хора, светещи витрини, неонови реклами... Как на Западе.
По едно време единият руснак пита:
А какая эта машина?
Опел Комодор – отговаря гордо шофьорката.
А кто производит?
Дженерал моторз.
Като чуват „Дженерал моторз“ руснаците направо се гипсират – като хванати в капана на световния империализъм.
Колата спира пред хотела, руските прокурори мигом отварят вратите и се разбягват в три посоки – няма “спасибо“, няма „досвиданье“...
Та как да не се чувстваме горди, че сме българи...
Имам за разказване още истории, братя русофили – следващата неделя продължавам
Евгений Тодоров
Иля Аронович Забежинский
""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""
Денят на Русия. Навсякъде по плакатите са Александър Невски, Суворов, адмирал Ушаков, Георгий Константинович Жуков.Митове. Митове. Митове.
Младият княз, който я е победил, я не е победил бандата шведски разбойници, доплували да пограбят славянските села, а може би и към Новгород са погледнали. Вече 150 години археолозите копаят на мястото, където се сливат Нева и Ижора – нито един връх на стрела не са намерили, нито една халкичка от ризница. Знаменитата битка на Чудското езеро е художествен фейк на великия Айзенщайн. Там е имало 40 рицари (Четиридесет!!), и никой не потънал там. И никакви кръстоносни походи срещу Светата Рус. И никаква борба за православието.
Жуков несъмнено е велик пълководец. Но милион души, които пожертва в последната битка за Берлин? А милионите на другите фронтове? Безмилостен, кървав, може би най-кървавият руски пълководец.
Суворов. Е, да. Непобедим. Но какво ни засягат неговите победи над Турция. Къде са всички тези Измаили и Фокшани? Защо руските воини загиваха на Дяволския мост в днешна Швейцария? За да им бъде по-удобно на австрийците да отмъкнат от Наполеон Северна Италия? Какво ни греят тези победи?
Ушаков?
Кого е побеждавал Ушаков? Турците. Същите онези турци, с които Путин сега се целува по устата, за които построи „Южен поток“ и на чиито домати и мандарини Кремъл даде зелена светлина. Не Европа с нейните ценности, за които сме воювали с турците, а Турция, която превърна „Света София“ в джамия, е главният съюзник на Путин. Така, че може би, трябва да им поискаме прошка за делата на адмирал Ушаков?
Военна реторика. Военна слава. Тази слава не дава мира на кървавия кремълски бонапарт.
Да съберем страната и народа в нов стоманен юмрук, че и да ударим по всички гейропи. Така че да им държи влага.
Не, ами наистина, с Пушкин ли, с Чехов ли да се хвалим? С литература ли да свързваме страната. Къде са плакатите с Пушкин: „Страна на поетите“. И не и с Менделеев: „Страна на учените“. Нито с Репин. Нито с Чайковски.
Не, само кръв, само с пролята кръв. С кръв отново и завинаги всички да се обвържат. Ето ви го и руското единство.»
След като външната ни министърка при срещата с турския си колега, пробва нов дипломатически похват тип "Голо рамо", подсилен на моменти с лукав прийом "Гол бадж@к", за да предоговори загробващия България договор с "Боташ", но въпреки похвалните й усилия, този неин дипломатически невербален демарш не се увенча с успех. В желанието да сме полезни на новата прогресистка власт и водени от най-добри чувства, правим тези добронамерени, новаторски и оригинални наброски за нововъведения в консервативната бг дипломатическа школа. Да разчупим модела: Предложение за иновативна бг външна дипломация в стил "Първичен инстинкт" ("Basic instinct"). Могат да я нарекат "Прогресистки инстинкт" ("Progressive instinct") — агресивна, неподправена, успешна, нетрадиционна, даваща друга визия на преговарящите страни, вдигаща преговорния процес във вертикални измерения. Работеща при всички трудни преговори на високо ниво с чуждестранни колеги и делегации. Ако беше приложена при наскоро приключилите без напредък преговори за БОТАШ с турския външен министър, резултата щеше да е видим и впечатляващ, а успеха гарантиран.
неделя, 7 юни 2026 г.
ГЕНИТЕ НА ГОТИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ!
https://www.youtube.com/watch?v=TCAjfOIXKJk
https://www.youtube.com/watch?v=yXwQXv67o7g
сряда, 3 юни 2026 г.
Кремъл и законът на глутницата
КОРУПЦИЯ, СЛУЖБИ И РУСКО ВЛИЯНИЕ - Димитър Стоянов
Загуби на руската армия през войната 1877-1878 година. Убити са 15 567, от раните си умират 6 824
Николай Слатински
Войната на paшистkuя режим срещу Украйна навлезе в нова фаза. Фаза на ескалация от отчаяние и безсилие, от озвеpeнue и безyмue.
Русия на Путин действа като глyтнuцa от хueнu или петнucтu kyчета - попадне ли им жертва, paзkъcват я още докато тя е жuва. Това е предишната, миналата война. Войната, която цели жестокостта повече от успеха на конкретното бойно поле и чисто военните резултати.
Украйна отговаря мрежово-центрично, като рой пчели или оси; или както казват експертите - по метода на хилядата ужилвания (ухапвания). Това е съвременната война -
да не даваш и минута покой на врага
да не знае той откъде ще го нападне роят; да прекъсваш линиите на снабдяване; да парализираш свързаната с военните действия инфраструктура и логистика; да нанасяш материални и психологически щети на региони (Крим), които са всъщност единствената знакова, символна плячka на кремълския caтpaп. И тази знакова плячka е отпреди 12 години, не отпреди 12 месеца, нито отпреди 12 седмици, камо ли отпреди 12 дни.
Преди известно време (около месец) писах, че Войната е пред завръзка или развръзка. Моето очакване бе, че тя всъщност е пред завръзка преди развръзка.
Казват, че Путин бил зле информиран от тъпoглaвo-допотопните си висши военни и лицемерно-подмазваческите си цивилни слуги.
Да, те му дават оптимистични отчети и напудрени сведения за реалното положение на нещата на фронта. Но този uзкyфяващ и побъpkан над своя вечен живот и драгоценно здраве старец все още не е съвсем демeнтeн, за да не разбира, че
нищо във Войната не върви както трябва
Той все още може да брои до 5 и да схваща, че нищо с Войната не е на 6, дори не е на 3 с два минуса. Можеш 7 пъти да го лъжеш за Малая Токмачка и 13 пъти за Купянск, но Путин си дава сметка, че Войната върви лошо и всичко с нея става все по-зле.
Путин постоянно го лъжат (и то донякъде) за икономическата ситуация, но на него за нея особено не му е грижа. Той презира руснаците (россияните) и техният живот за Путин е с нулева цена. Че им било трудно икономически за диктатора изобщо не е проблем. Те са тop, чрез която ще избуи великата му мания за още по-велика мисия.
Това, което може да го жегва и разяжда е, че няма пари за Войната.
За Путин важно е само едно - Войната да продължава, защото мирът за него е равен на cмъpт. Още повече принудителният, наложен по силата на обстоятелствата, съмнителен и никак невъзможен да бъде пропагандиран като победа мир.
В uзвpaтенното му и цuнuчнo, мpakобecно и oмerзителнo съзнание на Путин
алтернативата е Boйна или Cмъpт
И тази алтернатива за него е капан, от който той може да се спаси само като си прегризе една от четирите лапи на kанuбалсkaта му същност - на достойнството; на себеоценката; на равносметката от делата му; на мястото в Историята. Всички тези читири лапи са му ценни, не знам коя ще прегризе, ако му се наложи. А може да му се наложи! Стига преди това да не последва съдбата на Kадафu или на някой от yбuтuте руски царе-самодръжци.
Накратко, Путин е пред
четири съдбоносни решения за ескалация на Войната
(тук не ги давам като хронологично подредени, а само ги изброявам).
Първото съдбоносно решение е да обяви мобилизация. Той може да я обяви във всеки един момент (то даже и обявяване не е нужно, защото указът му за мобилизация не е отменен), но се страхува панически от нейния провал. Не на последно място, защото е фактически невъзможно да се спре масовото бягство на руснаци през границата - например с Казахстан, та дори и с Беларус.
Второто съдбоносно решение е да секвестира, конфискува, национализира, отнеме тези 70 трилиона рубли, които са спестяванията на руснаците и онези 70 трилиона рубли, които са спестяванията на фирмите. Той може да го направи във всеки един момент, но се страхува, че така ще обърне срещу себе си богатите руснаци и успешните бизнесмени - които са гръбнакът на клептократичния му режим ("горе" крадат, но ни оставят и ние да крадем) и които основно притежават тези 140 трилиона рубли.
Третото съдбоносно решение е да употреби ядрено оръжие срещу Украйна. Той може да го употреби във всеки един момент, но се страхува, че ще изпадне в световна изолация, която няма да е по силите му да преживее, защото ще пререже пъпната връв с отвpaтuтелнuя американски президент и със САЩ като цяло; че ще бъде зачеркнат като партньор от Китай и Индия (без чиито щедри закупувания на руски енергийни суровини бюджетът му ще рухне), но по-важното е, че ще бъде обречен на всесветовно осъждане и презрение и запомнен от Историята като чyдoвuще.
Четвъртото съдбоносно решение е да нападне някоя държава (или някои държави) от ЕС и НАТО, т.е. да открие втори - западен (на Запад) фронт. Той може да я (ги) нападне във всеки един момент (и дори отдавна води подготговка за това), но се опасява болезнено, че няма достатъчно човешки и материални ресурси за подобен втори фронт, че ще претърпи тежки удари на украинския фронт и ще загуби и последната си подкрепа в Русия сред и без това изплашеното, уморено, отчаяно и обезверно, тихо, страхливо, мълчаливо и безгръбначно руско мнозинство от народа.
Вероятно е някое от тези четири съдбоносни решения да бъде взето! Вероятно не означава възможно. Но вероятно означава, че не е невъзможно.
В сегашната ситуация е ясно за мен едно -
Войната е във фаза на колосална ескалация
Ескалация и от двете страни на линията на бойно съприкосновение.
На завръзка пред развръзка.
Въпоръсът е Украйна да се държи и да издържи.
Някой ден Европа ще пренапише книгите си по История с вечна и неизмерна благодарност към Украйна, че я е спасила с цената на живота на своите храбри чеда и с цената на кошмарни мъки и непоносима болка.
В Украйна е географският център на Европа. Украйна днес е центърът на Бъдещето на Европа.
Като гледам какво се случва в България и кому българският народ повери управлението на България,
изпитвам срам за България...
Нима толкова не можем поне с малко, да сме достойни за преломния момент в историята на Европа!?
На Европа, която постепенно се опомня и осъзнава.
В същото време ние се излагаме всеки ден и все повече с това управление и се отдалечаваме и все повече заради него от тази опомняща се и осъзнаваща се Европа...
Тази сутрин случайно изгледах един документален филм за Георги Димитров.
Героят от Лайпциг и дългогодишен генерален секретар на Коминтерна настъпва “сталинската мотика” с неблагоразумието си да прави федерация с Титова Югославия. Началото на края му е първото му привикване в Кремъл през февруари 1948 г, когато лично Сталин му съобщава за фаталната му грешка. Вече белязан, на втората среща в Кремъл през декември вече е белязана и дясната му ръка Трайчо Костов - бил националист, задето не докладвал навреме стопанска информация на съветските другари.
Третата повиквателна вече е смъртната му присъда - през март 1949 г Димитров е задължен да отиде да се лекува край Москва - защото съветските лекари били къде-къде по-добри. Вече извън България, няколко дни по-късно на изпълняващия длъжността премиер Костов са повдигнати обвинения в шпионаж, свален от поста и изгонен от Партията.
Димитров умира (от живак) през юли, а Костов е обесен декември. Месец по-късно умира и следващият премиер - Васил Коларов. Така цялата БКП е обезглавена, а зетят на Димитров е на слушалка от Кремъл до смъртта на Сталин през 1953 г.
След като Димитров заминава за Москва през март 1948 г “да се лекува” - бърза смърт настига секретарката му, личния му шофьор и дори съветския пратеник на Сталин, който е носил поверителни писма от Москва, а целият му архив - явен и таен - е конфискуван от съветските служби. Всички, които остават живи от обкръжението му приемат съветската версия за него като героя от Мавзолея.
Всичко това го разказвам, защото през всички следващи години България се управлява чрез страх … от Кремъл. Всеки човек от Съветския естаблишмънт живее и предава на своето поколение този животински страх.
Сега разбирате защо мащабен проект като Турски поток се строи за няколко месеца (в България !) по подобно трасе на магистрала Хемус (непостроена половин век).
Сега разбирате защо Радев сключва безумен договор с Боташ, който да загроби България за 13 години.
Сега разбирате защо Лукойл не плаща нито лев корпоративен данък десетилетие и уж все се продава, но не напуска.
Ами руските карбони са като слънцето и въздуха за войната на Путин - и който пречи - следва висок прозорец или чай.
Алчността е само комплимент към страха, с който се управлява България вече над 80 години.
Затова е черен хумор някой да търси идейна сплав между прогресистите - събрани от кол и въже, за да се превземе властта - реално, единствената идеология.
Evgeni Kanev
Много хора на Запад твърдят, че напускането на Путин веднага ще реши ако не всички, то много голяма част от проблемите в Русия. Но въпросът не е в човека, а в това как е устроена властта в авторитарната държава.
Това е самодържавие, което с прости думи означава следното: самодържецът на практика притежава всички ресурси и всички свои поданици, и нищо не ограничава властта му. Той не може да бъде сменен, срещу него не може да се заведе дело, с него не може да се води истинска политическа борба — за това вкарват в затвора и дори убиват.
Ако Путин изчезне нанякъде, неговото място ще бъде заето от друг човек, който ще изпълнява същата функция. Същността все пак ще остане същата: многомилионна страна ще зависи от капризите, настроенията, страховете и представите за прекрасното на един-единствен човек.
Така че правилният политически лозунг на днешния ден звучи точно по същия начин, както и преди повече от сто години: „Долу самодържавието!“Но защо това изобщо е възможно?Законите на Русия дават голяма власт на президента, но всъщност неговите правомощия са много по-широки.
Тук, цялата работа е в следното: президентът сам по себе си е просто един възрастен, изключително емоционален чичко с посредствено образование и ценности на престъпник. Такова нещо по Майка Русия има колкото щеш.
Какво точно създава и поддържа властта му? Това, че по силата на своята длъжност той разпределя абсолютно всички ресурси в страната, а също така управлява и насилието. Ако иска – ще даде огромна държавна корпорация на поредния фаворит. Ако иска – ще я вземе. Ако иска – ще убие или ще вкара в затвора когото си поиска. А може и да защити, и буквално да извади някого от примката.
И всички, които имат достъп до него, излизат от кожите си, за да получат привилегии — под формата на пари, защита и право сами да извършват произволи. А когато тези хора вече са дарени с огромни ресурси, те, с гърдите си застават в защита на този режим, защото без него, без самодържеца, те мигновено се превръщат в тикви.
Следващият цар ще има свои фаворити. А ако – не дай си Боже! – настъпят демократични промени, те просто в стройни редици ще влязат в затвора. А в затвора не им се влиза. В резултат на това се получава така, че всички ресурси на страната са насочени към това самодържавието да се запази в непроменен вид.
Какво да се прави? Тъжното е, че тази система няма да се промени доброволно, защото промените предполагат, че всички са равни пред закона, че съществува свобода на словото, разделение на властите и реална политическа конкуренция. А на кого му трябва това?Затова вариантите са следните: или революция – като в Германия през 1918 година, или военен бунт, или дворцов преврат.
Но ако тези, които дойдат след тях, не се заемат с демонтирането на самодържавието, всичко отново ще се върне в изходна позиция. Напомням, че в Германия историята беше същата: кайзер Вилхелм беше абсолютен монарх, той беше свален след поражението във войната, но нито елитите, нито обществото имаха опит в самоуправлението и демокрацията, и затова след петнадесет години всичко започна отначало – когато на власт дойде Хитлер.
Самодържавието е естествена форма на управление за нашия, руски биологичен вид. Управлява силният вожд в племето. Но цивилизованият подход към въпросите на властта е съвсем друго ниво на осъзнатост и съвсем други усилия.Ако имаше кой да напомни на елита, че за самите тях е по-изгодно, когато съдилищата са честни, когато властта е сменяема и когато въпросите се решават не чрез насилие, а по закон. Така е много по-удобно и безопасно. Всъщност, точно затова те крият капиталите и децата си на Запад. Глупаци няма... Всички разбират всичко.
Елвира Барякина
Генерал обяви четирима за апостоли. Карбовски остава резерва.

...С мощен военен глас прикова вниманието генерал Димитър Шивиков. Той обяви Волгин, Недялков, Ангелов и Папазов за "четиримата апостоли на нацията", като ги сравни с водачите на Априлското въстание. "Изправете се!", изрева бившият военен и залата скочи на крака. "България няма нужда от предатели, които подкрепят тази измислена валута – еврото! Тук сме цветът на нацията! От днес ние или ще умрем или ще победим!", викаше с пълен глас на микрофона Шивиков...
<>_<>_<>_<>_<>_<>
София, Зала на Прозренията. Публиката - добре подгрята и с навлажнени очи (дали от патос, дали от смях). В момент на нечуван политически театър, генерал Димитър Шивиков, въоръжен само с микрофон и децибелите на танкова сирена, официално провъзгласи "четирима апостоли на нацията". Избраните с явно възклицание бяха: журналистът Волгин, издателят Недялков, експертът по всичко Ангелов и духовният вдъхновител Папазов. Карбовски, според вътрешни източници, е останал в списъка с "резервни светци", заради липса на свободен стол до амвона или четническа брада с революционен наклон.
С мощта на гаубица и риториката на национален спасител от еврозоната на бойните действия, генерал Димитър Шивиков изригна от трибуната с глас, способен да събуди и Столетов от Шипка. „Изправете се!“, изрева генералът с толкова много емоция, че дори пожароизвестителната система изпадна в паника. „България няма нужда от предатели, които подкрепят тази измислена валута - еврото! Тук сме цветът на нацията!“ - изрече той и се загледа драматично в хоризонта, където вероятно го очакваха кавалерийските части на здравия разум. С пълна гърленост, достойна за каскадьор в исторически филм, той завърши с думи, които звучат като откраднати от евтин екшън: „От днес ние или ще умрем, или ще победим!“
Публиката - внимателно подбрана от ентусиасти, носталгици - избухна в аплодисменти. От днес, стана ясно, не само ще побеждаваме или умираме, а ще го правим с гордост, реторика от XIX век и оловен патос. А ние - обикновените зрители - стоим и се чудим: дали залата не беше всъщност лечебна, дали микрофонът не беше на запис, и най-вече – къде е д-р Гълъбова и защо не поеме спешно случая? Защото ако това е "цветът на нацията", не е зле да минем към есенна подрязка. Психиатърът на нацията все още не е коментирала случая, но слухове твърдят, че е започнала да пие валериан директно от бутилката.
ПУ-ХА-ХА-ХА-МУ-ХА-ХА-ХА. Тези "национални спасители" ни влачат към Русия като жертвено агне, а сме нямали нужда от предатели. Гълъбова, защо те наеха като главен лечител на Радев и компания, поеми си отговорностите. Това политическо шоу повече прилича на психодиспансерен мюзикъл, отколкото на събитие с обществена тежест.
<>_<>_<>_<>_<>_<>
П.С. Радев да не сменя портретите на великите български революционери в президентството. Онези непристъпни колоси на духа бяха всички до един срещу Русия.
17.05.2025 г.
Цвета Кирилова
Приблизителна статистика колко пари струва на данъкоплатеца партия Възраждане за последните 5 години като това е само от субсидия и работещите народни представители (общини и общински съветници не са включени) Приетите законопроекти като вносители и съвносител са не повече от 10. Освен , че всяват разделение в обществото и използват език на омразата през годините те най открито бълват руска пропаганда и залъгват хиляди хора милеещи по соца. А сега си представете струват ГЕРБ и ДПС през годините?!?
Кой разпореди "Баба Алино" – Контракоментар със Спас Спасов
Андреев за ракетите за F16, Радев иолигархията, думите на Костов за Гюров, президентския вот
https://www.youtube.com/watch?v=i5o_o2kFaaE
Тагарев за Путин, Радев, причината за липсата на оперативни F16
В съвременна Европа се очертава любопитен социален парадокс.
Все по-често се срещат хора, които живеят, работят и се реализират в западни общества, но едновременно с това ги отричат. Те използват икономическите, социалните и технологичните предимства на тази среда, докато изразяват симпатия към алтернативни модели, които рядко познават в дълбочина.
Тези хора не говорят руZки, не са живели в РуZия и често не са имали пряк досег с реалността там. Представата им се изгражда основно чрез вторични източници – социални мрежи, видеоклипове и интерпретации, които рядко подлежат на проверка.
В същото време се наблюдава ясно изразено желание за:
– стабилна немска пенсия
– висок канадски жизнен стандарт
– швейцарска сигурност
– европейско здравеопазване
– и свободно движение
Този стремеж върви ръка за ръка с критика към самата система, която го прави възможен.
Реториката често включва отхвърляне на „загниващия капитализъм“, критика към глобалните елити и фигури като Сорос, но без реален отказ от ползите на същата тази система – било то под формата на социални услуги, субсидии или възможности за развитие.
Това явление трудно може да се обясни само с политически убеждения. По-скоро става дума за комбинация от разочарование, недоверие и търсене на алтернатива, която остава в голяма степен символична.
Ключовият въпрос обаче не е какво декларираме, а какво избираме в практиката си:
къде живеем, къде работим, какви правила приемаме и какво бъдеще търсим за себе си и децата си.
Именно в тази разлика между думи и действия се крие границата между убеждение и удобство.
Историята обаче не прощава наивност.
Любовта към „освободителя“ често свършва там, където започва реалността.
След 9 септември 1944 г. в България навлизат Zъветски войски и страната попада под прякото влияние на СZСР. Само за кратък период започва системно разграждане на предишния държавен и обществен модел.
„Народният съд“ (1944–1945) осъжда над 11 000 души, като над 2 700 получават смъртни присъди. Обвинението често е едно – „враг на народа“. Процесите протичат без реални гаранции за защита, а присъдите се изпълняват незабавно. Унищожен е значителен политически, военен и интелектуален елит на страната.
Паралелно с това се извършва и икономическо подчиняване. Българският златен резерв – оценяван на десетки тонове – е изнесен към СZСР в рамките на следвоенните споразумения и разплащания. Страната влиза в дългосрочна икономическа зависимост, в която ключови ресурси, производство и търговия се ориентират според съветските интереси.
През 1947 г. национализацията обхваща индустрията, банките и голяма част от търговията. Частната инициатива е практически ликвидирана. Следва колективизацията в селското стопанство, която насилствено променя традиционния начин на живот в българското село.
Но най-дълбокият процес е невидим.
Системата започва целенасочено да променя мисленето:
– образованието се идеологизира
– историята се пренаписва
– медиите се поставят под пълен контрол
– страхът и доносничеството се превръщат в инструмент
Създава се нов тип човек – зависим, предпазлив, научен да мълчи и да се съобразява.
Това е трансформация, която не приключва с едно поколение.
Свободата се оказва не подарък, а подменена с контрол.
А цената я плащат поколения – не само икономически, но и като начин на мислене.
Но паметта избледнява.
И на нейно място идват лозунги.
Митове.
Удобни обяснения.
И хора, които днес говорят за „ред“ и „освобождение“, без да са готови да живеят в реалността, която тези думи са означавали.
Историята вече е давала отговор.
Въпросът е дали има кой да го чуе.
.jpg)











.gif)







.jpeg)




.gif)
.gif)
.gif)
































