Манипулативна кремълска прогноза!!! Реалните резултати са минус 10% за Прогресорите, Герб, ДПС и Израждане
Посещенията на български главни прокурори в Москва, срещите им с Чайка (бившият главен прокурор на Русия), не са просто протоколни. Това е демонстрация на принадлежност. Прокуратурата у нас действа като спирачка за всяко разследване, което би засегнало руските енергийни проекти!
"Kакво правиха Гешев и Цацаров при руския главен прокурор Чайка? Какъв точно опит обменяха с него, когато руски шпиони взривяваха военни складове в България? Какво направи Гешев, когато Бойко Борисов изгради руски газопровод с български пари?"
Прокуратурата у нас е проектирана по сталински модел – безотчетна и всесилна. Това я прави идеалният проводник на руските интереси, защото чрез контрол върху един човек (Главния прокурор) Русия може да контролира целия бизнес и политически елит в България!...
Прокуратурата у нас е устроена по съветски модел, по модела на Вишински. Тя е пирамидална структура, в която главният прокурор е абсолютен господар. Този модел е създаден, за да обслужва една партия и една власт!...
В българския контекст прокуратурата се превърна в инструмент за опазване на корупционни схеми, които често водят към Москва! Когато имаш такава безотчетна власт, е много лесно тя да бъде 'пробита' от външни интереси, защото е достатъчно да контролираш само един човек на върха!
Когато политическият БГ елит е зависим и корумпиран, той става лесна плячка за Кремъл! Така БГ прокуратурата се превръща в гарант, че България ще остане в сивата зона между Европа и Евразия!...
Руското влияние в България не минава само през танкове, то минава през газови тръби и през Прокуратурата. Прокуратурата е стражът на този модел. Тя не е просто пасивна, тя е активно 'хибридно оръжие'. Като държиш на трупчета дела срещу политици, ти ги правиш зависими!
Спад за Радев и мафията, растеж само в подкрепата за ИТН. Както се и очакваше. Тошко Йорданов
Социологическите проучвания по време на изборна кампания трябва да бъдат забранени. Не се регулират от никой дали изнесените данни отговарят на истината и се използват за манипулация на обществото.
С достатъчно пари сигурно и Пути ще изкара 100% подкрепа.
За Пеевски и магистрала Хемус (клошари теглят пари с чували от банката на Маджо): Това е най-големият грабеж в новата ни история, извършен пред очите на всички под предлога, че се гради инфраструктура!...
Трайчо Трайков призова за ускорено изграждане на нови мощности в АЕЦ ''Козлодуй''
ВИДОВДЕН ВЪВ ВИЕНА: КЪДЕ ИЗЧЕЗНАХА ПАРИТЕ НИ? Приятели, докато ни обясняват как няма пари за пенсии и пътища, Виена падна! Европрокуратурата (EPPO) на Лаура Кьовеши влезе в „личните сейфове“ на нашите бабаити: Злато в Първи район: Блокирани са частни трезори със златни кюлчета, купени с парите от такса смет на големите ни градове. Парите от кофите ви са станали на злато в австрийски мазета! Магистрала „Хемус“ свършва в 19-ти район: Разследват се луксозни имоти в елитния район 'Döbling', купени с комисионни от строителна техника. Твоят път е разбит, за да е от мрамор неговият хол! Край на тайната: Австрия даде пълен достъп на Кьовеши до сметките на българските политици. Вече няма „тихи пристанища“ – примката се затяга! СКЛАДЪТ ЗА КЕШ ВЪВ ВЕНСКИЯ „БЕЗВИТЦ“ Това е новината, която подпали специализираните форуми във Виена миналата седмица. Бабаитът: Разследването на EPPO (Европейската прокуратура) се е насочило към сметки, свързани с „краля на боклука“ и негови приближени. Става въпрос за милиони, пренасочени от такса смет в големите ни градове към австрийски „консултантски“ договори. Кьовеши е поискала запор на активи в Raiffeisen Bank International, защото е открита схема за „обратно изкупуване“ на златни кюлчета, съхранявани в частни трезори в Първи район на Виена. ЕНЕРГИЙНИЯТ ВАМПИР ВЪВ „ВИТЕНЩАЙН“ Това е най-пресният удар по „газовите бабаити“. Нишката: Проследени са преводи от „Булгаргаз“ (от времето на служебните кабинети) към австрийски посредници за „фиктивен капацитет“. Възмездието: Австрийската полиция по финансови престъпления (BKA) е влезнала в офисите на фирма, за която се подозира, че е „черната каса“ на българската енергийна мафия. Запорирани са над 40 милиона евро, които са били подготвени за превод към Дубай. Тези пари са надписаните сметки за газ на българските семейства! „Приятели, Виена падна! Кьовеши влезе в сейфовете на бул. 'Рингщрасе'. Златото, купено с парите от нашия боклук и нашия асфалт, е под запор. Австрия вече не крие бабаитите ни – тя ги предава. Очаквайте списъка с апартаментите в 19-ти район, купени с вашите данъци!“ Следва продължение за алпийските хотелски империи... ако имате нерви!
Русия няма да отвлече Зеленски както САЩ направиха Мадуро Председателят на съветската федерална федерация Валентина Матвиенко заяви, че „не е в нашия стил“ Ние сме уважавана страна в света. Действаме ли по такива методи, ще загубим уважение към себе си.
Светът ни е заложник на двама ирационални играчи - те са гpoзно непредсказуми, те по своему са нeвмeняeмu, пaтoлoгuчнo oткаченu и oтвpaтuтелнo лишени от емпатия
Теорията на игрите има множество приложения в Науката за сигурността.
Теорията на игрите е клас математически методи за изучаване на оптималните стратегии в конфликтни ситуации и състезателни взаимодействия, наречени игри.
„Игра“ е процес, изразяващ се в стратегическо взаимодействие (чрез конфронтация и/или сътрудничество), в който участват две или повече страни („играчи“), водещи борба за реализиране на своите интереси. Всяка от страните, с използване на наличните ѝ ресурси, преследва своите цели с помощта на определена рационална стратегия чрез избор измежду алтернативни решения и при обмисляне на ходовете на опонентите.
Една от най-популярните моделни ситуации в Теорията на игрите е „Страхливец“ (Chicken Game). Тя е заредена с огромен, стигащ до катастрофичен, деструктивен потенциал.
Ето какво представлява играта „Страхливец“ (Chicken), която може да се нарече и „Кой е страхливецът, пилето?“, „Кой е пъзльото, шубелията?“.
Американският икономист и виден специалист в областта на международните отношения и националната сигурност Томас Шелинг (1921 – 2016) привежда примера, как след Втората световна война американските младежи се развличат с „Играта на пиле“ (Chicken Game). Двама от тях карат с висока скорост камиони (или коли, мотори) един срещу друг и този, който първи завие и се отклони от пътя,
той е „пиле“, т.е. страхливец – за него тази вечер е позорът
За другия вечерта е най-щастливата, защото всички момичета танцуват с него и го гледат с възторжени очи.
Да, но Теория на игрите предполага, че и двамата участника са рационални играчи. Тя досега не е разглеждала сериозно възможността в игрите да участват ирационални играчи.
Може да се каже, че Западът има големи проблеми (и) защото в научно отношение той живееше щастливо със симпатичната, атрактивна, уютна, комфортна Теория на игрите с рационални играчи, участващи в рационални игри. А как иначе, та нали никой не е самоубиец и всеки все някак играе по правилата (нормите) на международните отношения...
Рационалните играчи са доста приятни и лесни за анализ! Те имат цели, стратегии, ресурси, информация и на базата на всичкото това вземат своите решения. Поведението им по принцип се осланя на рационални избори и рационални решения.
Дори през толкова опасната Студена война и двамата основни играчи - САЩ (Западът) и СССР бяха рационални играчи, никой от тях не искаше да подпали и унищожи света.
Но си представете, че в играта „Страхливецът“ единият играч е ирационален и за нищо на света няма да завие, дори демонстративно може да изхвърли кормилото, за да покаже, че няма да завие и точка! Как да играеш с такава откачалка, с подобен самоубиец?
Ето защо ви говоря
за драмата на Запада
и за трагедията на Науката за сигурността доскоро, поне ще се отнася до нейните поднауки – Теорията на игрите, Теорията на конфликтите, Теорията на вероятностите, Теорията на вземане на решения, Теорията на самоорганизиращите се системи и проч., и проч. – всички базирани на допускането, презумпцията, предполагането, схващането, че актьорите, играчите са рационални същества и-или системи.
Ние нямаме не само достатъчно, но и необходимо развита Наука за сигурността, която да работи с презумцията, че единият играч е ирационален. И че той може да изхвърли своето кормило. Значи ясно да ни покаже, че няма да завие.
Пак да се запитаме – какво да прави другият играч тогава?
Ще завие!
В случая, когато единият изхвърля истинското си кормило, това е ирационалният играч тип „Тероризъм (ислямистки)“. Един такъв терорист с какво ще го изплашиш – със смъртна присъда? Та той и така е решил да мре с колан от взрив на кръста си.
Но има и друг случай – когато единият изхвърля фалшиво кормило – т.е. блъфира (шантажира)! Той блъфира (шантажира), но опонентът му не знае, че това не е истинското кормило. Или смята, че не може да докаже, че то не е фалшиво.
Какво да прави тогава?
Ами пак ще завие!
Така излиза...
Стратегическият блъфьор (шантажист) е например от тип “Путин“. 5 години Путин плаши, че ще изхвърли фаллшивото кормило на ядрения удар, а Европа само гледа да отбие в канавката на страха.
И в двата моделни случая (тип „Тероризъм“ и тип „Путин“) Науката за сигурността е гола и боса (гола вода), защото не си е и помисляла, че един играч може да бъде ирационален, ами преспокойно е развивила своята прекрасна теория когато и двамата играчи са рационални актьори.
Да сумирам дотук:
Теорията на игрите е в своя летаргичен сън – разглежда си тя игрите, в които двамата играчи са рационални и лайф ис лайф, бира, секс и рокендрол! Тя не знае нищо по въпроса какво да предложи на лидерите в международната стратегическа игра, когато срещу тях има рационален играч, който може да бъде или самоубиец тип „Терорист“, или блъфьор (шантажист) тип „Путин“.
В наши дни обаче сме свидетели на
нещо още по-безумно
Когато и двамата играчи са ирационални!!!!
Науката за сигурността (която е Наука за живота на света, държавите, обществата и индивидите) изобщо не си е и помисляла за такава игра – когато и двамата играчи са ирационални!
Единият е тип „Kyky“ (Тръмп), другият е тип „Мъченик“ (Аятоласите).
Абсолютно ирационална игра между двама абсурдно ирационални играчи. Кой от кой по опасни.
Пълна безпомощност на науката.
Пълна безпомощност на света.
Светът ни е заложник на тези двама ирационални играчи. Те са гpoзно непредсказуми, те по своему са нeвмeняeмu, пaтoлoгuчнo oткаченu и oтвpaтuтелнo лишени от емпатия.
И така, тези четири страшно ирационални играчи (Тръмп, Путин, Аятоласите, Терористите) до един са Зло. Кое от кое по-голямо Зло.
Човешката цивилизация секретира подобни чyдовuща – явно много грехове са ѝ се натрупали.
Четири чyдовuща
като четири конника на Апокалипсиса.
Те, ако не бъдат озааптени, могат да разрушат нашия свят и да убият от упор Бъдещето на човечеството. Или поне да превърнат човечеството в нещо уродливо, неравновесно, анархично, хаотично, ирационално.
Ето това е разделителната линия днес, която определя правилната и грешната страна на Историята!
-- От едната страна на тази разделителна линия са онези, които смятат Тръмп, Путин, Аятоласите и Терористите (всички едовременно!!!!!) за Зло, за врагове на човешката цивилизация.
-- А от другата страна са онези, които подкрепят и четиримата или трима, или двама, или поне някого от тях.
Няма друг критерий за това да си днес демократ, хуманист, просветена личност, нравствен индивид и просто Човек.
Ако си такъв, ти пpезupаш и ненавuждаш Путин, Тръмп, Тероризмъ и Аятоласите – едновременно!
Иначе си съучастник на тези Злини, на тези Чyдовuща. И се опитваш да превърнеш – волно или неволно, наивно или умишлено, заблудено или съзнателно, с лекомислие или с фанатизъм Земята в Aд.
Няма да успееш! А ще гориш в канскu мъки в Ада. И тези мъкu тогава ще са ти даже малко за това, което правuш, но пък ще са много заслужени.
Народът на Северна Македония заслужава да бъде наравно с другите европейски народи, да стане част от проспериращия ЕС, а не от бедния и злокобен Сръбски свят, теглещ го към Евразия
Методии Иванов
Живеем в несигурно, динамично време. На много места по света се водят войни и въоръжени конфликти, геополитическите пластове се пренареждат, правилата на международните отношения се променят. Нормално е в тази обстановка държавите да имат страхове – за сигурността си, за независимостта си, за енергийните си източници, за демографски и екологични проблеми и ред други сериозни предизвикателства. В света обаче има само една държава, на която най-големият страх е от … един протокол! Както вече сте се досетили, тази държава е Северна Македония. Как така страх от протокол, ще се запитате? Та нали това е някакъв си там документ, който дори няма собствено нормативно битие и значение, а е просто добавка към друг документ? Каква е тази държава, на която основният страх в наши дни е точно от такъв един протокол? Ще ви отговоря - това е една съвсем млада, не съвсем добре уредена (и по редица критерии попадаща в квалификацията „пленена“)
държава с авторитарно управление,
идеологически базирано на една недемократична, шовинистична доктрина от времето на комунистическа Югославия. Тази държава има сериозни проблеми с корупцията, върховенството на закона, човешките права, бедността, етническия мир, демографията, екологията, застоя в евроинтеграционния си процес, социалното напрежение, емиграцията (особено на младите), отношенията със съседите и т.н., и т.н. И въпреки всичко това, най-големият проблем за управляващите в лицето на премиера Мицкоски и президента Силяновска-Давкова, е съществуването на Втория протокол към Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България, подписан преди цели 4 години. И то не просто неговото съществуване, а присъствието му като интегрален елемент от Преговорната рамка за присъединяване на РСМ към ЕС, подписана от всички 27 страни-членки, както и от самата Северна Македония. Имаме уникалния в световната история и изключително парадоксален случай, в който една държава е поставена в състояние на
заложник на страха на своя премиер
от …един документ! Страхът е толкова голям и реален, че заради него вече четвърта година съдържащите се в документа ангажименти не се изпълняват и на йота. И не само това – в последно време северномакедонската държава не жали средства и усилия, посредством своята дипломация, да прави опити този прословут, страховит протокол да бъде премахнат от набора с условия за започване на процеса на преговори за членство в ЕС. За целта тя оказва натиск и лобиране сред евродепутати и други представители на институциите на ЕС, а в особено голяма степен върху докладчика по разширяването, г-н Томас Вайц. Тук е мястото да напомним, че преди година тази практика доведе до грандиозен скандал в Европейския парламент, породен от резонните съмнения за неправомерни отношения, включително натиск (и/или корупция) върху г-н Вайц, свързани с изтичането на поверителна информация към Скопие за съдържанието на готвения тогава доклад за напредъка на РСМ и включването на редица искания и становища на страната-кандидат в проекта на доклада. Група евродепутати дори поискаха Вайц да бъде отзован като докладчик и разследван, което обаче не се случи. Тази година отново забелязваме резултати от активната дейност на Вайц в услуга на интересите на страната-кандидат, което е в противоречие с принципите и правилата на самия ЕС. По-конкретно, в проекта за доклад за напредъка на РСМ, който предстои да бъде предложен за гласуване в ЕП след два месеца, той „призовава правната служба на Съвета спешно да изясни всички неясноти относно правния статут на втория двустранен протокол към Договора за добросъседство и приятелство между двете страни във връзка с процеса на присъединяване“, както и предлага „двустранните спорове между държавите следва да се решават чрез открит диалог и истинско сътрудничество извън процеса на присъединяване“ (подразбира се условията на България, които бяха включени в т.нар. „Френско предложение“ и заедно с него бяха приети от целия ЕС и РСМ през 2022г.). Вайц апелира и за „въвеждане на частично гласуване с квалифицирано мнозинство в области, свързани с процеса на присъединяване, включително чрез премахване на изискването за единодушие в междинните етапи на процеса на разширяване при вземане на решения за откриване и закриване на отделни преговорни клъстери и глави“. Опитите на РСМ за лобизъм и промяна на условията на ЕС не са от днес. Те започнаха от мига, в който Мицкоски взе властта в нашата югозападна съседка. Той многократно се е обявявал против Договора за добросъседство от 2017г. и против „Френското предложение“ – както в цялост, така и по отношение на отделни техни елементи.
Но да се върнем на
Страшния Протокол
Спрямо него, сегашната управленска гарнитура на ДПМНЕ предприе първо вътрешнополитическа атака. Неговата валидност бе оспорена миналата година от бившата депутатка Лиляна Поповска (свързвана с бившия премиер Никола Груевски) пред Конституционния съд на РСМ, като решението на съда по този въпрос все още се очаква. След това президентът Силяновска започна да го атакува както пред родната публика, така и на свои срещи извън страната. Впрочем по подобен начин тя, в амплоато си на изтъкнат експерт-конституционалист, атакува и основното условие от Преговорната рамка, а именно искането на македонските българи за включването им в Конституцията на РСМ с будещия присмех аргумент, че то не било включено в Договора от 2017г.: „Конституционните промени не бяха част от Договора за добросъседство с България от 2017 г. Подобни въпроси не могат да бъдат прокарвани чрез неформални протоколи без съгласието на парламента. Не разбирам как подобни разпоредби станаха част от рамката за преговори с ЕС.“, заяви тя. В отговор е достатъчно само да посочим, че това нейно мнение няма никакво значение – дали даден ангажимент е договорен като част от договор през 2017 или като част от пакет условия през 2022г., към днешна дата е напълно ирелевантно, с оглед на неговата валидност и правно-обвързващ характер. Pacta sunt servanda! Освен това, Силяновска преднамерено заблуждава своите съграждани и международните си партньори, защото самият ангажимент е ратифициран като част от цялата Преговорна рамка от парламента на РСМ.
Но защо всъщност Злокобният Втори Протокол е толкова страшен за Мицкоски и компания? За да си отговорим, нека видим какви договорености са поместени в него: - да бъдат включени българите в конституцията на страната; - да се вземат ефикасни мерки срещу говора на омраза; - да се осигури ефективен достъп до равни права, защита от дискриминация и опазване на културата и идентичността на българската общност в РСМ; - двете правителства да подкрепят работата на Съвместната комисия, която насърчават да работи за постигане на конкретни резултати въз основа на строго научен дебат с цел представяне на фактите и събитията от общата история, която свързва двете държави и народите им; - всички вече договорени резултати от нейната работа да се включат в учебните програми; - оригиналните исторически извори да бъдат достъпни за изучаване; - да се провеждат съвместни чествания на дати и личности от общата ни история; - да се променят някои учебници по география, във връзка с неоснователни етнически и териториални претенции от страна на РСМ; - правителството на РСМ се задължава да не се меси във вътрешните работи на България с цел защита правата на лица, които не са нейни граждани; - да се отворят архивите на репресивните служби от времето на Югославия - ОЗНА, УДБА и КОС; - да се реабилитират жертвите на комунистическия режим, репресирани въз основа на тяхното етно-политическо самоопределение като българи.
За да бъде още по-ясно, можем да обобщим изброените условия в 4 групи: 1. Осигуряване на българската общност на равни права и статут с останалите народностни общности в страната, и защита срещу говора на омраза и престъпленията на етническа основа. 2. Постигане на научен консенсус относно спорните моменти от историята, с цел прочистване на налаганите с десетилетия лъжи, фалшификации и манипулации, и замяната им с обективните исторически факти. 3. Разкриване на истината за престъпленията на комунистическия режим и реабилитация на неговите жертви. 4. Преустановяване на всякакви иредентистки претенции спрямо България. Тези условия са напълно нормални, демократични, цивилизовани, и не би трябвало да провокират този неистов страх сред управляващите в Скопие. Още повече, че те не са просто българска приумица, а са
базирани на основните принципи на ЕС,
сред които са Копенхагенските критерии за правата на човека, добросъседството, осъждането на престъпните тоталитарни режими.
Истината е, че поведението на страхливеца Мицкоски е дълбоко неадекватно. Поне от гледна точка на добруването и просперитета на неговия народ, които са заложник на страха му. Иначе, от гледна точка на личните му и тясно партийни интереси за узурпиране на властта и облагодетелстване от нейното упражняване, вероятно той намира своите основания. Но това не е поведение на достоен европейски политик. Европейският съюз е едно голямо семейство на демократични държави, присъединяването към което представлява стратегическа цел за редица държави и мечта за десетки други, които нямат дори теоретичния шанс да станат част от него. Нормалните, рационални държавници биха положили максимум усилия, за да заведат страните си до заветната цел. Не биха се поколебали да включат 3000 българи, естонци, или дори ескимоси в конституцията си, ако това е единственото и ключово условие да започнат преговори. Не биха се поколебали да изпълнят и няколко лесни (и не изискващи огромни бюджети) условия, за да реализират нужните реформи и да започнат своята евроинтеграция.
Нормалните политици – да. Не и Мицкоски. Този страхливец се е запънал като магаре на мост, твърд в обещанието си да не включи българите в конституцията, с което напълно блокира процеса на европейска интеграция на страната си. И той ще продължава да се опитва да заобиколи условията, да промени Преговорната рамка, или дори правилата за разширяване на самия ЕС - независимо от цената, измерена в милионите, хвърлени за лобиране от страна на бедната му държава, или във времето, загубено в чакалнята на историята. Ще продължава да упорства, със смехотворното оправдание, че включването на българите в конституцията било заплаха за македонската идентичност? Интересно как само българите са такава заплаха, при положение, че наред с македонците, към настоящия момент в нея са записани още шест народности, и то много по-многобройни? А аргументът, че тяхната бройка била прекалено малка и незначителна (3504 души по официални данни от 2021г.), и затова нямало смисъл да бъдат вписани, е напълно неадекватен – та нали броят на хърватите в РСМ е 2145 души, а на черногорците едва 1023, но въпреки това никой не се е изказал срещу тяхното вписване? Истинската причина за упорството на Мицкоски не е бройката, а
страхът
И този негов страх е толкова голям, че при една от последните си медийни изяви той стигна дотам да заяви, че Северна Македония ще чака още десетилетия, ако трябва, но той няма да изпълни условията. И побърза отново да обвърже евентуалното им изпълнение с друга от любимите си опорки - за правата на себеопределящите се като етнически македонци у нас, на които лошата България забранява сдруженията, репресира ги и не изпълнява „присъдите“ на ЕСПЧ.
Тук е много важно за пореден път да посочим, че всичко това са едни нагли лъжи. Първо, в България няма репресирани граждани по етнически признак - в това число и такива, имащи се за македонци. Второ, ЕСПЧ не издава присъди, и съответно България не е „осъдена“. Европейският съд (който впрочем дори не е орган на ЕС, а на Съвета на Европа) публикува свои решения по дадени казуси, които нямат задължителен характер за съответната страна. И дори да бъдат наложени някакви глоби в полза на ищците, това не задължава страната ни да промени своята политика, или националните съдилища да променят своите решения. Трето, в България ИМА регистрирани сдружения на определящи се като етнически македонци (например „Антични македонци“ в гр. Гоце Делчев). Куриозното е, че самият Мицкоски дори лично присъства на откриването на македонски клуб в Благоевград през 2022г.! И последно – истината е, че българският съд не допуска регистрация единствено на сдружения, в чиито устави се съдържат противоконституционни цели, или които умишлено подават неизрядни документи, за да им бъде отказана регистрация, което впоследствие да използват за пропагандни цели. Така че, на практика страхливецът Мицкоски
няма реални аргументи,
с които да защити своите претенции. В случая е важно и друго – съгласно договореностите от Съвместната декларация от 1999г., препотвърдени с Договора за добросъседство от 2017г. и залегнали в Преговорната рамка за членство в ЕС, РСМ няма право да се намесва във вътрешните работи на България и да защитава правата на хора, които не са нейни граждани. Така че, реално действията на Мицкоски в тази посока са в нарушение на вече поетите ангажименти на страната му, залегнали в поредица международни договори.
В същото свое интервю северномакедонският премиер за пореден път заяви, че няма да предприеме нужните действия за деблокиране на процеса на евроинтеграция, ако ЕС не му осигури гаранции, че след това негово неистово усилие безпроблемно ще му бъде предоставено пълноправно членство. Наложи се, също за пореден път представител на водеща държава-членка в лицето на френския посланик в Скопие Кристоф льо Лиголер да му обясни, че гаранции за членство не съществуват, защото то се получава единствено според собствените заслуги на страната-кандидат за изпълнението на нужните реформи и условия от Преговорната рамка. Както и че за сметка на това има ясен път, който РСМ трябва да поеме, за да започне преговорния процес, и той минава задължително през приемане на конституционните промени. Същото му е разяснявано многократно и от председателя на Европейската комисия Урсула фон Дер Лайен, от председателя на Европейския съвет Антонио Коща, както и от актуалния комисар по разширяването Марта Кос.
Междувременно, народът на Северна Македония реално нито заслужава, нито подкрепя това отношение от страна на своя страхлив премиер, което е видно от нарастващия брой гневни коментари и критики към неговото управление. Той заслужава да бъде наравно с другите европейски народи, също като нас. Да стане
част от проспериращия ЕС, а не от бедния и злокобен Сръбски свят,
теглещ го към Евразия. И това ни кара да изпитваме искрено съчувствие и загриженост към този така близък нам народ, с който имаме обща история, защото имаме общи корени. Да, това е една от многото истини, които системно са укривани там. И ако за момент погледнем отвъд темата за споровете за миналото (от които впрочем северномакедонската страна тотално абдикира, като преустанови работа в Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси, отново поради страх – този път от липсата на научни аргументи, с които да защити своите позиции), налице един прост факт – налице е гласът на кръвта, която вода не става (както казва и един от създателите на съвременния македонски литературен език и азбука, Венко Марковски). Защото фактите са неумолими - около 2 милиона днешни българи имат произход от географската област Македония. Това е повече от цялото население на РСМ, и е двойно повече от заявяващите се като етнически „македонци“ в нашата съседка. Тези 2 милиона души, живеещи днес у нас, са потомци на бежанците от всички войни и въстания през последните 150 г. На стотици хиляди хора, напуснали родните си огнища и дошли тук, в България. Тези хора не са имали нужда от преводачи, за да се разбират с местните жители, защото са били сънародници и са говорели на един и същи език. Не са имали нужда от езикови курсове, за да станат учители, свещеници, военни, учени, писатели, дипломати и дори премиери в свободна България. Били са приети добре, като братя, създали са семейства, направили са кариера и са живели нормално и спокойно, свободни.
Днес техните потомци са братовчеди, независимо как се самоопределят – като македонци в РСМ, или като българи в България. Те са не просто близки, а са роднини в буквални смисъл на думата, защото имат общи баби и дядовци, и все още се разбират без преводач. И както своите роднини в България, гражданите на РСМ ще могат съвсем скоро също да работят и живеят свободно, да просперират, и то без да се налага да напускат домовете си – в нашия общ европейски дом, в който няма граници, омраза и лъжи - Европейския съюз. За целта единственото, което трябва да напуснат, е зоната на страха, който изкуствено им налага страхливецът Мицкоски.
Ако е имал проевропейски избиратели би трябвало да ги е загубил вече с тези изцепки за Украйна от вчера. Съмнително проевропеец да гласува за толкова явен руски актив. Радев сменя Орбан.
Прокурорката и Сарафов но път към Кремъл. Отиват на лекция на тема "Как да крадем има ли полза от това и основи на кражбата" лектор главният прокурор на Русия,...Чайка Шофьор Пепи Еврото
Първанов: Радев ти си като кукувица, крадеш от компроматите на Пепи Еврото
Кьовеши поиска имунитета на 11 гръцки депутаци агенти на Русия, заради източване на евросубсидии
Съгласен съм 10 млард. които Русия източва от България на година, да отиват за Украйна. Стига да изритаме паразита Путин и местните му придворни олигарси и партии от страната. Като преди това конфискуваме всички активи, движима и недвижима собственост за покриване на кражбите им за 30 години.
Днес послушах извънредното изслушване в НС което поискаха ИТН и се уверих, че без депутати и парламент е доста по-добре, от Петрохан и гавра с мъртъвци минаха на Украйна и за 5 мин чух, че украйниците са нацисти избиващи българи и призви Иран да ни бомби. Когато и да се закрие тая институция ще е късно, там е пълно с паразити и микроби
Александър Мелник ·
Сърбия включи „режима на реалността“ за руснаците Сърбия започна масови депортации на руски граждани, превишили разрешените 90 дни престой за шест месеца. Граничните служители конфискуват паспорти, завеждат дела в съда – и това вече не е изолиран инцидент, а системна история. Причината е проста като врата: Сърбия се готви за интеграция с ЕС И ЕС директно посочи: „приятели, имате каша с визите за руснаци“ Сега тази „каша“ се разчиства. И ето най-вкусното: До 150 000 руснаци са под атака, които масово избягаха в Сърбия след началото на войната. Какво всъщност означава това: — „братята“ изведнъж си спомниха, че искат да отидат в Европа, а не в „руския свят“ — дори най-лоялните страни започват да затягат гайките — „тихо да седим в чужбина, докато войната“ вече не работи И ако преведем от дипломатически на човешки: Седяхме, пихме кафе в Белград, мислехме си — „тук ни обичат“ И тогава идва ЕС и казва: „Обичайте ни, но по правилата“ И изведнъж „братята“ се превръщат в мигранти с протокол и печат.
Граждани за евразийско развитие на България, току-що се съгласиха да се обсъди отмяната на 10-годишното споразумение с Украйна. Не е първоаприлска шега, наистина са ватници
Задунайската губерния
Няколко десетилетия след официалното разпускане на Комитета за държавна сигурност (ДС), темата за неговото влияние остава една от най-парещите рани на българския преход. Вместо да изчезнат с края на режима, структурите на бившите тайни служби се трансформираха, създавайки паралелна реалност, в която старата номенклатура и оперативните работници запазиха контрол над ключови лостове на държавата. Процесът по внедряване на бивши кадри в икономиката започна още в края на 80-те години чрез т.нар. външнотърговски дружества. С настъпването на промените, тези подготвени и разполагащи с информация хора се оказаха на входа и на изхода на икономическите процеси. Те не просто участваха в приватизацията, те я дирижираха. Днес мрежите на ДС не са идеологическа общност, а прагматичен съюз. Бившите служители и сътрудници често действат като втори канал за влияние, използвайки натрупаните архиви (компромати), лични връзки и специфично ноу-хау за манипулиране на обществени поръчки и преразпределение на капитали. Проверките на Комисията по досиетата редовно разкриват стряскащи факти - десетки служители в държавната администрация, министерствата, регулаторните органи и местната власт са свързани с бившите служби. Тези фигури често заемат позиции на средно и високо управленско ниво, където се вземат оперативните решения. Тяхното присъствие осигурява приемственост на зависимостите. Когато един млад политик или бизнесмен влезе в системата, той често се сблъсква с експерти, чиято лоялност е към стари кръгове, а не към обществения интерес. Това създава среда, в която задкулисното управление става по-ефективно от официалните институции. В бизнеса влиянието е още по-видимо. Сектори като енергетика, национална сигурност, застраховане и хазарт са исторически наситени с кадри на ДС. Тук те функционират като мост между официалната политика и сивата икономика. Вторият канал за влияние работи просто: 1. Информираност - Използване на вътрешна информация за предстоящи държавни решения. 2. Протекция - Осигуряване на чадър над определени бизнеси чрез контакти в съдебната система и МВР. 3. Финансиране - Насочване на публичен ресурс към фирми, свързани с мрежата. Основната опасност не е в самата възраст на тези хора, а в модела на мислене и действие, който те предадоха на следващите поколения назначени бизнесмени и политици. Този модел е основан на лоялност към тесен кръг, непрозрачност и използване на държавата като личен ресурс. Докато тези мрежи остават активни, демократичните институции ще продължат да функционират само като фасада, зад която се крият интереси, заченати в кабинетите на една репресивна машина от миналото. Лустрацията, макар и закъсняла, остава моралният и политически дълг, който България така и не изпълни докрай, оставяйки вратата отворена за дългата ръка на Държавна сигурност. Днес имаме честта да ни представят новия си проект, който уж ще бори олигархията, а всъщност е негово отроче – поредното умело превъплъщение, целящо да подмени реалната промяна с контролиран театър. Това е класическият прийом на втория канал – да оглавиш недоволството срещу себе си, за да гарантираш, че статуквото ще оцелее под нова, по-приемлива маска.
Днес е годишнина от клането в Буча. Няма нужда да се казва "Бог да прости". Той няма какво да прощава на жертвите, те са невинни. А за убийците прошка няма и не бива да има. Слава, победа и мир на Украйна, отчаяние и гибел за Путин и касапите му. И не, тук няма място за "две мнения". Човешко е да си на украинска страна, защото украинците бяха нападнати и цивилни гинат на родна земя. Презряно и отвратително е да не им съчувстваш. М. Глишев
Според информацията, с която "Капитал" разполага, в годините назад (между 2018 и настоящата) Русинова има 31 преминавания през гранични пунктове. Интересно е, че в значителна част от тях тя ползва въпросния автомобил - Land Rover, собственост на фирма "Алфиа" АД. Същият автомобил е полазвал и Петьо Еврото при различни свои пътувания. Любопитно е, че значителна част от спътниците на Еврото и Русинова са едни и същи. Става дума на първо място за Кристиян Христов. Според информация на "Капитал" той около 20 пъти е напускал страната през гранични пунктове заедно с Петьо Петров. На 11 юни 2021 г. пътува и с днешната градска прокурорка на София Емилия Русинова. Те напускат страната през ГКПП Кулата в посока Гърция. Кристиян Христов е бивш боксьор и стана публично известен след публикуването на разследването "Осемте джуджета" на АКФ през лятото на 2020 г. Впоследствие в собствеността на "Изамет" на мястото на Кристиян Христов влиза друг човек - Венко Андонов. И тук следва изненада - Андонов също е бил сред спътниците и на Петьо Еврото, и на Емилия Русинова. И за двата вояжа извън страната е ползван същият Land Rover, собственост на близкото до Таки дружество "Алфиа" АД. Освен с общите спътници на Русинова и Петьо Еврото двамата имат и съвместно пътуване. Казано иначе - година след публикуването на разследването на АКФ "Осемте джуджета", по което и до ден днешен прокуратурата не е направила практически нищо, въпреки че неправителствената организация е установила по-голямата част от фактологията. Доказателствата за близост обаче са неоспорими. На 20 август 2021 г. точно в 12:32 ч. според данните от Гранична полиция Петьо Петров (Еврото) напуска страната в автомобил BMW през граничен пункт Златарево. Шофьор на колата е Димитър Илиев. Четири часа по-късно същия ден - в 16:48 часа, Еврото се връща в България през същия граничен пункт. В колата на връщане е и прокурор Русинова. (Естествено възниква и логичният въпрос какво точно са правили въпросните лица толкова често в Северна Македония и за толкова кратък престой - едва ли е само да обядват там плескавици.) Тази информация е била налична в информационната система "Граничен контрол" оттогава досега. Тоест в МВР, което заедно с прокуратурата издирваше изчезналия Петьо Еврото, се знае вече над пет години, че той е имал особено близки отношения с високопоставената прокурорка в СГП. Отново над пет години е достъпна информация и в системата се е знаело, че Русинова и Петров се движат в едно и също обкръжение и ползват едни и същи автомобили, собственост на фирма, смятаната за приближена до Таки. Тази информация никога не е видяла официално бял свят. Нещо повече - въпросните данни изглеждат целенасочено пренебрегвани.
Анти-украинската позиция на Румен Радев съдържа и личен елемент - публичното му унижение от Зеленски при срещата им при посещението на украинския президент на 6 юли 2023 година.
В социалистическия офис или завод работата беше вид приложно театрално изкуство. Целта не беше да произведеш качествена продукция, а да изглеждаш интензивно зает всеки път, когато някой с папка под мишница мине покрай теб. Една стратегически разтворена преписка, намръщено чело или гаечен ключ, държан с достойнство, бяха напълно достатъчни, за да се отчете Петилетката. От другата страна на бюрото Държавата играеше своята роля блестящо. Веднъж месечно получавахте пачка банкноти, които изглеждаха истински, миришеха на истински, но имаха покупателната способност на хартийки от Монополи. Държавата знаеше, че със заплатата си не можете да си купите цветен телевизор или Лада (без 15-годишно чакане), затова не възразяваше, че прекарвате четири часа от смяната си в консултации с колеги на кафе и контрабандни бисквити. Докато на Запад имаха експерти по ефективност, ние имахме експерти по гледане в далечината. Терасата или мястото за пушене бяха истинският команден център на предприятието. Там се случваше реалният обмен на информация – не за норми и планове, а за това в кой магазин са пуснали чешки обувки и кой има човек в месарницата. Тъй като заплатата беше виц, служителите си самоначисляваха бонуси. Ако работеше в хартиен комбинат, къщата ти беше пълна с тетрадки. Ако работеше на строеж, оградата на вилата ти подозрително приличаше на тази на новия Държавен съвет. Това не беше кражба – ние просто си взимахме Това беше връщане на средствата за производство в ръцете на народа, капка по капка. В крайна сметка социализмът създаде перфектната инкубаторна култура, в която държавата гарантираше оцеляването ти, стига да не стърчиш, убивайки всяка нужда от амбиция или качество. Така се роди цяло поколение от професионални присъстващи, които усвоиха до съвършенство изкуството да съществуват без усилия, докато системата бавно потъваше в собствената си летаргия.
Как се каляваше стоманата
Lena Borislavova : Румен Радев, Крум Зарков и Наталия Киселова много добре знаят, че по Конституция първо Министерският Съвет подписва, после Народното събрание - ратифицира. А не обратното. Ратификацията от парламента идва след подпис на изпълнителната власт - така работи държавата, макар предизборното лицемерие да опитва да налага друго. Разбира се, парламентът може и да не ратифицира. По-важното в случая обаче е, че подписването на това споразумение не е прищявка на отиващ си служебен кабинет (каквато безспорно бе скъпоструващият договор с Боташ), а изпълнение на решение на Министерския съвет от 2024 г., минало през всички нужни процедури, съгласувания и етапи. Тоест - това не е импровизация без време, а ДЪЛГОГОДИШНА държавна политика, провеждана от различни кабинети. И още нещо: плашенето, че „ще ни вкарат във война“, вече не върви. Тази реторика се изтърка още в края на 2022 г., когато стана ясно, че подкрепата за Украйна не е дързост, а позиция на страна от ЕС и НАТО, каквато е България. По-странното и жалкото е друго — фактът, че критиката към това споразумение идва от човека (и неговите съветници), който подписа „Боташ“ и задължи народа и страната си да плащат по 1 000 000 лева/ДЕН, без да получат нищо в замяна. Странно е и да плашиш с въвличане във война, но да не можеш да си “поделиш” с Бойко Борисов заслугите за завода на „Райнметал“ у нас, който ще произвежда … барут и снаряди. За какво си мислиш, че ще се ползват тия снаряди? В каква паралелна реалност изнасянето на военна помощ за Украйна от другите заводи в България било опасно, а тук нямало проблем по логиката на бившия главнокомандващ? Избирателният патриотизъм вече е прекалено прозрачен. Което е добре. Хубавото на опита за скандал около това споразумение с двугодишна подготовка е, че изобличава предизборното лицемерие и политически игрички. Лошото е, че България отново стои “странно” пред партньорите, а и инвеститорите от ЕС и НАТО.
САЩ вдигат санкциите срещу руски товарни кораби и високопоставени фигури от наркотрафика Министерството на финансите премахва десетки имена от списъка SDN (специално обозначени лица), включително плавателни съдове, свързани с големи руски лизингови компании, и предполагаеми членове на мексикански и колумбийски наркокартели. Тогава какъв беше смисълът от военната операция във Венецуела?
Доживяхме правителство с топки, макар и служебно. С ясна и категорична позиция в Киев: 1. Подпомагане финансирането на украинската противовъздушна отбрана. 2. Съвместно с Украйна производство на оръжия, включително дронове. 3. Създаване на алтернативен енергиен коридор за Украйна. 4. Специален трибунал за руската агресия и престъпленията на нашествениците. 5. 10-годишно споразумение за сигурност. Радев и Копейкин да вият от яд и злоба!
В Задунайската Губерния има 600 съветско-руски паметника, хиляди руско-съветски имена на булеварди, улици, училища, гимназии, планински върхове, църкви, храмове, магазини, летища, градове (Варна беше Сталин, Добрич беше Толбухин, Суворово???), села (Казашко)??? И това ли ви е патриотизма и родолюбието??? Наистина брутално-извратена перверзия! 100 процента зависимост от руски горива! 500 000 руски имота по черноморието! 100 000 руски фирми регистрирани в България! Национални движения директно наречени "Русофили", квартали "Малката Русия" (отново написано на руски), плажове с табели "Само за руснаци"??? Това се нарича Руско-дунавска област, ние държава нямаме!!! За наглата и агресивна историческа пропаганда няма да коментирам, мисля, че на българофилите и тиранофобите им е ясно! Каймака на млякото са постоянните шествия, целогодишно, по паметници и разни язовири (Бузлуджа, Копринка, Шипка), пред парламента (пред паметника на руския цар???) и така нататък с десетките, понякога стотици руско-съветски флагове, тениски и потници с ликове на Путин, Сталин и петолъчки, безбройните групи във фейсбук, с имена от сорта на "РПГ - РУСОФИЛ - ПУТИНОВА ГВАРДИЯ", в която се задава абсурдния въпрос "Искате ли Русия да анексира България и да стане част от руската федерация"???, а отдолу чета многобройни коментари "да"???, на картата на България като снимка към поста, пише "Россия" на руски език??? Като десерт, съм приготвил и коментар на "Семейство Проданови", крайни русофили от друг пост, който гласи дословно: "Аз съм православен българин русофил със българо руско самосъзнание, аз не подкрепям политиката на правителството и членството на България в нато и ес. Като русофил правителството на България вече е мой враг, при една мобилизация аз ще открия огън по всеки който тръгне срещу Русия дори това да са българи"??? Оле майко, майчице мила... и накрая, някакъв мозъчно атрофирал, амебовиден - краен русофил или комунист, или и двете, ще ми каже "Абе ние сме американска колония (Константин Стоянов)
Тошко Йорданов и всички останки на ИТН около него не трябва никога повече да виждат Народното събрание отвътре.
Да изкараш на парламентарната трибуна лични мейли от спор за попечителство е гнусно независимо кой политически опонент атакуваш по този начин. Подобно поведение като това на Тошко е признак не само на слаба политическа култура, но и на слаба култура въобще.
Задържаха руснак в Бургас, в къщата му боеприпаси и пушка с оптика
- В Русия ще започнат да строят дървени пететажни сгради! - Какво по дяволите е това? - Страхотно! Ще може да се преместят хората от старите бараки в нови.
Заформи се мащабен протест на магистралата! Труженички са блокирали движението.
МОСКОВИЯТА Е ЧИСТО И ПРОСТО ЕДИН ПРОВИНЦИАЛЕН СТАРТЪП НА КИЕВ. Кратък урок по история за тези, които са спали в час (или просто гледат грешната телевизия): Ако слушате днешната пропаганда, "Великата Московия" едва ли не е създала Вселената, динозаврите и топлата вода. Но нека за момент да отворим прашните учебници, които все още не са минали през съвременната имперска цензура. Кой, уважаеми дами и господа, е забил първата табела в прословутото московско блато през 1147 г.? Един леко амбициозен младеж на име Юрий Долгорукий. А сега идва и най-болезненият въпрос за имперското его: Чий син всъщност е въпросният Юрка? Той е деветото дете на КИЕВСКИЯ владетел (велик княз/цар) Владимир Мономах!
Тоест, нека го кажем максимално просто, за да го разберат всички: МОСКОВИЯТА Е ЧИСТО И ПРОСТО ЕДИН ПРОВИНЦИАЛЕН СТАРТЪП НА КИЕВ.
Нещо като селска вилна зона, която по-малкият син на шефа си е спретнал в гората, защото в истинската столица – Киев, явно не е имало достатъчно място за неговото его. Така че, по-полека с претенциите за величие и мантрите за "по-големия брат". Когато в Киев са строели монументални катедрали и са чели книги, на мястото на днешна Москва жабите тепърва са се чудели как да направят хор. Истината понякога е много комична, нали?
Настройка на мозъчни вълни, дар от Кремъл
В партията на РумБурак още едно келеме на олигархията , а той обеща да се бори срещу тях.... КАК ЩЕ СЕ БОРИШ С ПРОБЛЕМА, КОКАТО СИ ЧАСТ ОТ НЕГО.
Може ли да се сетите, как се казва партията на (момчето на Кремъл в Сърбия) Ал.Вучич, казва се - сръбска ПРОГРЕСИВНА партия Я гУедай ти, сигурно съвсем"случайно" и НАЙ - НОВИЯТ проект на Кремъл в бОлгария на Интернационал Комуниста Мунчо, ПРОГРЕСИВНО носи съветско/коминтерновското име ПРОГРЕСИВНА бОлгария. Предполагам всички знаете, КОЙ Е ВОЖДА на ПРОГРЕСИВНОТОкомунистическо човечество! Явно в ГРУ работят такива Титани на мисълта, че им е трудно да измислят повече от ЕДНО име, за поредното си АКТИВНО милиционерско МЕРОПРИЯТИЕ в бОлгария - новият съветско/неоКОМУНИСТИЧЕСКИ проект РЕГРЕСИВНА бОлгария!
Кьовеши поиска имунитета на 11 гръцки депутаци агенти на Русия, заради източване на евросубсидии
Всяка русофилска партия- по нареждане на Кремъл - трябва да изпрати по два ватника на фронта в Украйна
Между близостта до Русия и разцвета на корупцията и олигархията у нас има пряка връзка и взаимна обусловеност. Стоката, която продава Румен Радев, че е възможно да се бори корупцията и олигархията и същевременно да си про-Путин е опасна делюзия. ИТН в 2020 - нещата се повтарят.
Патриотичните партии ВМРО, ИТН, Израждане в европарламента са троянски кон на руската Педерация за разбиване на Европа
Навремето Лавров плашеше с Павел Чернев/Атака страхливите македонци, че бил типичния българин плод на расово смесване на турци и монголоиди.
На никой в ЕС не му пука за област Северна Македония с изключение на руските служби. Кремъл настройва балканските страни една срещу друга от стотици години, за да не се обединят срещу Русия.
Патриотичните партии по света и у нас, под контрола на руските служби. Фидес, Сириза, Льо Пен, ВМРО, ИТН, Атака, Израждане, Величие, Меч и т.н.
Русия с главна роля в крайнодесния екстремизъм на Балканите
Обединени от чувството, че са жертви, Русия има верен съюзник в лицето на крайно десни сръбски групи. Западът ги подценява и рискува твърде много.
Работя в уебсайта за разследваща журналистика Bellingcat, където ръководя нашия проект, използващ изследователски методи с отворен код за наблюдение на крайната десница в Централна и Източна Европа. На Балканите виждаме как крайно десните в Сърбия подкрепят кървавото нахлуване на Русия в Украйна. Тези групи не само помагат за подклаждането на огъня в подкрепа на руската война; те също така получават руска помощ, за да прокарат собствения си опасен дневен ред в една вече размирна част на Европа.
Докато войната на Русия в Украйна се проточва, Кремъл има на своя страна някои от най-разрушителните и опасни крайно десни сили на Балканите. През април 2022 г. хиляди сърби излязоха по улиците на Белград, за да протестират срещу подкрепата на тяхното правителство за отстраняването на Русия от Съвета на ООН по правата на човека заради инвазията ѝ в Украйна. По време на митинга участниците в шествието развяваха руски и сръбски знамена и скандираха лозунги като например "Сърби и руснаци - братя завинаги!"
Протестът в сръбската столица беше организиран от крайнодясната група "Народен патрул" и нейния лидер Дамнян Кнежевич, който е организирал и няколко други проруски митинги. Само няколко седмици по-късно Кнежевич и друг лидер на "Народен патрул" заминаха за Русия. Те прекараха там една седмица по покана на няколко руски медийни организации, включително и на тази, ръководена от известния сътрудник на Путин Евгений Пригожин.
Много сърби смятат, че Русия е исторически защитник на Сърбия и нейните интереси; двете страни имат общи славянски корени, а хората и в Русия, и в Сърбия смятат, че са демонизирани от Запада. Кнежевич твърди, че Русия, заедно със Сърбия в югославските войни през 90-те години на ХХ в., несправедливо е представяна за агресор, докато се е опитвала да защити своите етнически братя. Кнежевич и неговите приятели са наводнили социалните медии с проруски призиви. Те се представят за най-отдадените защитници на сърбите от всякакви предполагаеми външни заплахи. Това се разпростира и върху защитата на онези, които според тях също защитават сръбския народ; ето защо един регионален анализатор заяви, че сръбската крайна десница оказва "най-постоянна и интензивна подкрепа" за руската инвазия в Украйна.
Тази подкрепа се изразява не само в думи или митинги. През май тази година малката неофашистка група "Сръбско действие" публикува в канала си в YouTube видео, в което документира посещение в Санкт Петербург, осъществено няколко месеца по-рано. Няколко членове на "Сръбско действие" са пътували там по покана на Руското имперско движение (РИМ), което е официално обявено за терористична група в САЩ и Канада. Във видеоклипа лидерът на РИМ Денис Гариев стреля с пистолет и се хвали, че обучава почти 1000 руснаци годишно в тренировъчния център на движението.
Ден след като "Сръбско действие" публикува това видео, Кнежевич се появи на пресконференция в Санкт Петербург. Той беше придружен от Александър Лисов, ръководител на " Сръбско-руския културно-информационен център". Той е обвиняван за отправяне на заплахи към антипутински настроени руснаци, живеещи в Сърбия. На пресконференцията присъства и активист на младежкото крило на политическата партия на Путин "Единна Русия".
Това, което ме заинтересува, беше не толкова какво е казал Кнежевич на тази пресконференция, а къде се провеждаше тя - в пресцентъра на Patriot Media Group - медиен конгломерат, чийто управителен съвет се оглавява от Пригожин. Patriot Media Group е една от трите медийни организации, за които "Народен патрул" твърди, че са ги поканили в Русия (другите включват скандалната руска държавна медия RT - за която Кнежевич даде интервю в студио - и прокремълския таблоид "Комсомолская правда").
Пригожин е човек, когото ние в Bellingcat за съжаление познаваме твърде добре. Той е бивш затворник и довереник на Путин, обект на санкции от страна на САЩ и издирван от ФБР заради предполагаемата му роля в руската намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г. Спечелил е милиарди долари от руски държавни поръчки и се предполага, че контролира частната военна компания "Вагнер", свързана с множество предполагаеми военни престъпления в Африка и Украйна.
Би било грешка да се пренебрегнат отношенията между сръбската крайна десница и Русия като безсмислени или твърде дребни за по-нататъшно внимание. По-рано тази година организации за защита на правата на човека предупредиха, че крайно десният екстремизъм в Сърбия се засилва; EuroPride - международното ЛГБТ събитие, планирано да се проведе в Белград този месец, беше атакувано и заплашвано с насилие от страна на крайната десница. След няколкодневни протести сръбският президент Александър Вучич обяви, че то ще бъде отменено. В съседна Босна и Херцеговина, където националистическото напрежение заплашва да разкъса страната, през октомври предстоят избори.
В Черна гора, която се отдели от Сърбия през 2006 г., скоро също може да има нови избори. Страната продължава да бъде измъчвана от спорове за националната си идентичност между по-независимите черногорци и самоопределящите се като сърби, които искат по-близки отношения със съседна Сърбия. Напрежението с Косово, което обяви независимост от Сърбия през 2008 г. и в което живее малко сръбско малцинство, остава най-горещата точка на напрежение в региона. За съжаление моментът е подходящ за крайната десница в Сърбия да създаде проблеми, а ако пожелае - тя има приятели в Русия, които да ѝ подадат ръка.
Всъщност Русия вече започна да помага. Английският документален филм, излъчен неотдавна по RT, даде трибуна на Кнежевич и други сръбски крайнодесни политици да изразяват възгледите си безпрепятствено. "Точно както Русия освобождава руския свят чрез денацификация и демилитаризация - казва Миша Вачич, крайнодясна фигура, за която отдавна се твърди, че е свързана с Вучич и неговата управляваща Сръбска прогресивна партия, - ние, сърбите, също имаме право чрез специални операции да създадем свой собствен сръбски свят".
Пренебрегваме крайната десница на Балканите на свой риск. Техните идеологии се основават на същите фрустрации и недоволства, които предизвикаха войните, довели до разпадане на Югославия през 90-те години на миналия век. Но сега те намират все повече хора по света, включително в Русия, които са готови да ги насърчават и подкрепят. Това не е всичко - Държавният департамент на САЩ твърди в наскоро разсекретена телеграма, че от 2014 г. насам Русия е похарчила 300 млн. долара, за да се опита да повлияе на политици и други лица по света, включително на Балканите. Русия може все още да не е разпалила този пожар, но би била повече от щастлива да помогне за разпалването му./БГНЕС
ISW: Русия започва нов опит да дестабилизира Балканите и прокарва "референдум"
Кремъл започна нова вълна от усилия за дестабилизиране на Балканите и ликвидиране на Дейтънските споразумения от 1995 г., които сложиха край на Босненската война от 1992-1995 г. — вероятно в рамките на по-голяма кампания за разединяване и отвличане на вниманието на Европа, пише Институтът за изследване на войната (ISW).
Анализаторите посочват, че на 9 септември руският външен министър Сергей Лавров се е срещнал с отстранения президент на Република Сръбска Милорад Додик. Срещата се състоя в Москва, след което руският външен министър направи редица изявления на пресконференция.
Лавров припомни, че той и Додик са се срещнали на тридесетата годишнина от подписването на Дейтънските споразумения, които сложиха край на военните действия в Босна и Херцеговина, които Русия нарича "агресия на НАТО“. Лавров заяви, че Русия е един от гарантите на Дейтънските споразумения от декември 1995 г. и обвини Запада в "нарушение“ на споразуменията – с цел да получи "неделим контрол“ над Босна и Херцеговина и да лиши сърбите от правата им.
Освен това руският министър заяви също, че "външната намеса“ във вътрешните работи на Босна и Херцеговина е "недопустима“ и че Русия осъжда т.нар. "опити на Запада да отстрани от властта "нежелани“ сръбски лидери“.
От ISW напомнят, че Лавров имал предвид решението на апелативния съд на Босна и Херцеговина за присъдата на Додик за игнориране на решенията на върховния представител на Съвета на чуждестранните държави, които гарантират изпълнението на мирното споразумение в Босна и Херцеговина, и за пренебрегване на решенията на Конституционния съд.
Лавров твърдеше, че "разрушаването на консенсуса, който е в основата на Босна и Херцеговина, е по същество престъпление, защото това е покана за поредната война на Балканите“.
Лавров също така одобри идеята на Додик за планиране на "референдум“ в Република Сръбска през октомври 2025 г. Руският министър саркастично заяви, че "Западът не обича референдумите“, като нарече "прозрачен“ проведеният от Русия референдум в Крим през 2014 г.
"Лавров и Додик се срещнаха в същия ден, в който Русия осъществи мащабно нахлуване с дронове във въздушното пространство на Полша, което вероятно също е имало за цел да тества единството на НАТО и ЕС", допълват от ISW.
Анализаторите припомнят, че Кремъл по-рано е използвал отношенията си с Република Сръбска, за да окаже по-голямо влияние в Балканите, да посее раздори в Европа и да подкопае подкрепяните от САЩ Дейтънски споразумения, с цел да потопи Балканите в хаос.
Милорад Додик, лидер на босненските сърби, от 2018 г. е един от тримата членове на президентството на Босна и Херцеговина – колективен върховен орган на властта, който отговаря на поста президент в други държави. След войната през 90-те години в Босна в него влизат трима души, които представляват две вътрешни държавни структури и три етноса: един сърбин от Република Сръбска, по един представител на хърватите и босненците – от Федерацията на Босна и Херцеговина. Членовете на този триумвират се избират едновременно за четиригодишен мандат, като всички те представляват различни религии: сърбите изповядват предимно православието, босненците— исляма, а хърватите — католицизма.
Това е резултат от крехък компромис, известен като Дейтънските споразумения. Те бе сключени през 1995 г. с участието на международната общност и страните-гаранти (САЩ, Германия, Великобритания, Франция и Русия). След Босненската война от 1992-1995 г. именно тези споразумения затвърдиха основата за по-нататъшното съжителство на трите етноса в Босна и Херцеговина.
На 26 февруари 2025 г. бе съобщено, че съдът в Босна и Херцеговина е признал Милорад Додик за виновен в неподчинение на решението на върховния представител и го е осъдил на една година лишаване от свобода.
Сърби протестират с портрети на руския президент Владимир Путин срещу военното сътрудничество с НАТО. Тази демонстрация е сред успехите на руската пропаганда на Балканите.
"Руска операция за влияние в САЩ е нещо, коетео следим много внимателно."
Така наскоро "Вашингтон пост" цитира неназован висш разузнавателен източник. Ето какво се казваше в статията:
"Американски разузнавателни и правоохранителни агенции разследват това, което разглеждат като широка руска операция под прикритие в САЩ за сеене на обществено недоверие в предстоящте президентски избори и в американските политически институции, съобщиха представители на разузнаването и Конгреса."
Информационните кампании не са нещо ново за Русия, която ги води на Балканите най-малко от 8 години насам, като всичко започна с отделянето на Косово от Сърбия и провъзгласяването на независимостта. Там стратегията й се състои в създаването на представа за Русия като за велика сила и силен съюзник, като за това се харчат малко пари в инвестиции или дарения за държавите.
Ето какво могат да научат САЩ от руския нискотарифен и високодоходен комуникационен подход там.
Защо Балканите?
Западните Балкани са от символична важност за външната политика на Путин. Мнозина в Русия видяха в разпадането на Югославия пример за унижение, при който Западът пренебрегна мнението на Москва. А постсъветския свят първи видя плана за "цветните революции". Този план бе "Отпор" ("Съпротива") - масово невъоръжено движение, което щеше да освободи страната от Слободан Милошевич, а след това да се превърне в неправителствена организация, която съветва и обучава продемократични активисти.
Путин така и не се отърси от своята изненада как Русия изгуби влиянието си в Косово, когато то стана автономно, а след това бе признато като независима държава. Той използва катаклизмите и независимостта на тази територия като оправдание за налагане на руската сила чрез битките в Абхазия и Южна Осетия през 2008 и в Крим през 2014 г.
Руснаците смятат, че за да бъде велика сила, страната им трябва да играе роля в настоящето на Балканите. Историческите причини са две. Първо, това са интересите на Руската империя да контролира Босфора. Второ - тъй като много руснаци смятат, че славяните могат да се обединят през границите, има сантимент, наречен панславизъм, според който има "специална връзка" между Русия и славянските страни на Балканите.
Как Русия води пропагандната си кампания на Балканите
Руската пропагандна кампания на Балканите е насочена предимно към сръбскоезичните славянско-православни общности на Балканите. Главно оръдие на руската информационна политика са телевизионната мрежа и интернет порталът RT (преди Russia Today) и онлайн новините и радиопрограмата Sputnik Srbija. От началото на 2015 г. двете програми имат общо относително малоброен персонал от 30 души.
Главното послание е недвусмислено - има специална връзка между Русия и славянско-православните общности на Балканите.
Това послание се създава по няколко начина. Първо, водещите и авторите редовно говорят за общите славянски история и култура, като наблягат върху дългогодишната и (в този случай) благородна намеса на Руската империя в тази част на света.
Второ, като отдушник биват използвани риториката срещу политическия елит и Запада, като се говори най-вече за събития и идеи, чувствителни за сърбите, като бомбардировките на НАТО в Сърбия през 1999 г.
И накрая, те говорят за теории на конспирацията във връзка с продължаващата заплаха от Запада като твърдението, че Мадлин Олбрайт, която беше държавен секретар, когато НАТО бомбардира Югославия през 1999 г., изпитва "патологична омраза към славяните".
Канят се местни проруски анализатори и политици, за да подсилят тези внушения, като припомнят на аудиторията за ветото на Москва върху резолюцията на ООН за геноцида в Сребреница и приноса й в подкопаването на кандидатурата на Косово за ЮНЕСКО. Противопоставянето на сръбското правителство срещу членството на Косово в ЮНЕСКО се основаваше върху нежеланието му да признае официалното съществуване на Косово. Официалната му позиция обаче бе твърдението, че не може да се вярва на косовското правителство, че опазва намиращите се там сръбски православни манастири. Противопоставянето на Белград, подкрепено от Русия, в крайна сметка доведе до провал на кандидатурата на Косово.
Същевременно Западът бива рисуван като културно безразличен и (за разлика от Москва) неспособен да разбере славянската изключителност.
Избраният от Русия метод е разширен чрез редица медии на Балканите. Базираният в Белград Център за евроатлантически проучвания идентифицира 109 организации, насърчаващи различни аспекти на сръбско-руските отношения, включително руски фондации и проруски депутати.
Разбира се, само по себе си наблягането върху славянското братство не е дезинформация. Това, което Русия се опитва да направи, е да внуши чувството, че отношенията между двете страни са между по-голям и по-малък брат. тя се опитва да пробута образа на Москва, която се вслушва и третира еднакво славянските правителства в Белград (Сърбия), Скопие (Македония) и Баня Лука (Република Сръбска в Босна и Херцеговина).
Западът обратно - не предлага адекватен подход, при който балканските държави да бъдат вкарани в идентичността на ЕС. В резултат обществената подкрепа за Европейския съюз започна да спада. Какво се опитва да постигне Русия?
Руската комуникационна стратегия носи дивиденти. Значително повече сръбски граждани казват, че биха предпочели съюз с Русия (67,2 на сто "за" и 18,8 на сто "против"), отколкото да кажат, че биха искали да влязат в ЕС ((50,9 на сто "за" срещу 38,8 на сто "против").
Интересното е, че руската комуникационна стратегия не предлага алтернатива на ЕС. В медиите тя може да критикува Брюксел и европейската политика, но те не описват Евразийския съюз като възможна алтернатива за Белград.
Нещата изглеждат по-предизвикателни от военна перспектива. Русия открито увещава балканските страни да не влизат в НАТО, призовава за по-тясно военно сътрудничество с подкрепяната от Москва Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС). Черна гора трябва да стане пълноправен член на НАТО някъде между декември 2016 и април 2017 г. Изправена пред този краен срок, Москва може да подтикне сръбските военни да сътрудничат по-тясно с руските сили, като се присъедини към ОДКС.
Антинатовската кампания може да има силно отражение в краткосрочна перспектива върху умиротворителните мисии на ЕС (ЕУФОР) и на НАТО (КФОР) на Западните Балкани.
Какво може да научи Западът от руската комуникационна стратегия на Балканите?
Балканите може да са опитно поле за информационните кампании на Кремъл където и да било. Ограничените инвестиции доведоха до благоприятни обществени нагласи и повече открито проруски партии в сръбския парламент, където те получиха почти 15 на сто от гласовете. Въпреки че това може да са малки победи, те могат да бъдат достатъчни да наклонят изборите и политиката в по-близка до Кремъл посока.
• Руската комуникационна стратегия е ефективна, когато показва разликите, но рядко предлага подходящи алтернативи. Тя насърчава антизападни настроения, стимулира поляризация, но не предлага убедителна алтернатива на Европейския съюз.
• ЕС работи срещу руската пропаганда най-вече в рускоезичните страни. Той все още не е обърнал внимание на руското влияние на Балканите въпреки настояванията на конференцията за Балканите на Лондонското училище за икономика през 2015 г.
Преди нахлуването в Украйна руският генерал Николай Бордюжа бе попитан за пропагандните усилия на Кремъл. Той бе цитран да казва:
"В информационната война страната, която казва истината, губи."
Русия постепенно увеличи разходите за телевизия, радио и онлайн медии зад граница. Макар че шансовете за руска военна намеса извън Украйна и Сирия може да са ограничени, Кремъл несъмнено ще продължи с пропагандната си стратегия, най-вече по отношение на ключовите избори на Запад.
.gif)
