Николай Слатински
Войната на paшистkuя режим срещу Украйна навлезе в нова фаза. Фаза на ескалация от отчаяние и безсилие, от озвеpeнue и безyмue.
Русия на Путин действа като глyтнuцa от хueнu или петнucтu kyчета - попадне ли им жертва, paзkъcват я още докато тя е жuва. Това е предишната, миналата война. Войната, която цели жестокостта повече от успеха на конкретното бойно поле и чисто военните резултати.
Украйна отговаря мрежово-центрично, като рой пчели или оси; или както казват експертите - по метода на хилядата ужилвания (ухапвания). Това е съвременната война -
да не даваш и минута покой на врага
да не знае той откъде ще го нападне роят; да прекъсваш линиите на снабдяване; да парализираш свързаната с военните действия инфраструктура и логистика; да нанасяш материални и психологически щети на региони (Крим), които са всъщност единствената знакова, символна плячka на кремълския caтpaп. И тази знакова плячka е отпреди 12 години, не отпреди 12 месеца, нито отпреди 12 седмици, камо ли отпреди 12 дни.
Преди известно време (около месец) писах, че Войната е пред завръзка или развръзка. Моето очакване бе, че тя всъщност е пред завръзка преди развръзка.
Казват, че Путин бил зле информиран от тъпoглaвo-допотопните си висши военни и лицемерно-подмазваческите си цивилни слуги.
Да, те му дават оптимистични отчети и напудрени сведения за реалното положение на нещата на фронта. Но този uзкyфяващ и побъpkан над своя вечен живот и драгоценно здраве старец все още не е съвсем демeнтeн, за да не разбира, че
нищо във Войната не върви както трябва
Той все още може да брои до 5 и да схваща, че нищо с Войната не е на 6, дори не е на 3 с два минуса. Можеш 7 пъти да го лъжеш за Малая Токмачка и 13 пъти за Купянск, но Путин си дава сметка, че Войната върви лошо и всичко с нея става все по-зле.
Путин постоянно го лъжат (и то донякъде) за икономическата ситуация, но на него за нея особено не му е грижа. Той презира руснаците (россияните) и техният живот за Путин е с нулева цена. Че им било трудно икономически за диктатора изобщо не е проблем. Те са тop, чрез която ще избуи великата му мания за още по-велика мисия.
Това, което може да го жегва и разяжда е, че няма пари за Войната.
За Путин важно е само едно - Войната да продължава, защото мирът за него е равен на cмъpт. Още повече принудителният, наложен по силата на обстоятелствата, съмнителен и никак невъзможен да бъде пропагандиран като победа мир.
В uзвpaтенното му и цuнuчнo, мpakобecно и oмerзителнo съзнание на Путин
алтернативата е Boйна или Cмъpт
И тази алтернатива за него е капан, от който той може да се спаси само като си прегризе една от четирите лапи на kанuбалсkaта му същност - на достойнството; на себеоценката; на равносметката от делата му; на мястото в Историята. Всички тези читири лапи са му ценни, не знам коя ще прегризе, ако му се наложи. А може да му се наложи! Стига преди това да не последва съдбата на Kадафu или на някой от yбuтuте руски царе-самодръжци.
Накратко, Путин е пред
четири съдбоносни решения за ескалация на Войната
(тук не ги давам като хронологично подредени, а само ги изброявам).
Първото съдбоносно решение е да обяви мобилизация. Той може да я обяви във всеки един момент (то даже и обявяване не е нужно, защото указът му за мобилизация не е отменен), но се страхува панически от нейния провал. Не на последно място, защото е фактически невъзможно да се спре масовото бягство на руснаци през границата - например с Казахстан, та дори и с Беларус.
Второто съдбоносно решение е да секвестира, конфискува, национализира, отнеме тези 70 трилиона рубли, които са спестяванията на руснаците и онези 70 трилиона рубли, които са спестяванията на фирмите. Той може да го направи във всеки един момент, но се страхува, че така ще обърне срещу себе си богатите руснаци и успешните бизнесмени - които са гръбнакът на клептократичния му режим ("горе" крадат, но ни оставят и ние да крадем) и които основно притежават тези 140 трилиона рубли.
Третото съдбоносно решение е да употреби ядрено оръжие срещу Украйна. Той може да го употреби във всеки един момент, но се страхува, че ще изпадне в световна изолация, която няма да е по силите му да преживее, защото ще пререже пъпната връв с отвpaтuтелнuя американски президент и със САЩ като цяло; че ще бъде зачеркнат като партньор от Китай и Индия (без чиито щедри закупувания на руски енергийни суровини бюджетът му ще рухне), но по-важното е, че ще бъде обречен на всесветовно осъждане и презрение и запомнен от Историята като чyдoвuще.
Четвъртото съдбоносно решение е да нападне някоя държава (или някои държави) от ЕС и НАТО, т.е. да открие втори - западен (на Запад) фронт. Той може да я (ги) нападне във всеки един момент (и дори отдавна води подготговка за това), но се опасява болезнено, че няма достатъчно човешки и материални ресурси за подобен втори фронт, че ще претърпи тежки удари на украинския фронт и ще загуби и последната си подкрепа в Русия сред и без това изплашеното, уморено, отчаяно и обезверно, тихо, страхливо, мълчаливо и безгръбначно руско мнозинство от народа.
Вероятно е някое от тези четири съдбоносни решения да бъде взето! Вероятно не означава възможно. Но вероятно означава, че не е невъзможно.
В сегашната ситуация е ясно за мен едно -
Войната е във фаза на колосална ескалация
Ескалация и от двете страни на линията на бойно съприкосновение.
На завръзка пред развръзка.
Въпоръсът е Украйна да се държи и да издържи.
Някой ден Европа ще пренапише книгите си по История с вечна и неизмерна благодарност към Украйна, че я е спасила с цената на живота на своите храбри чеда и с цената на кошмарни мъки и непоносима болка.
В Украйна е географският център на Европа. Украйна днес е центърът на Бъдещето на Европа.
Като гледам какво се случва в България и кому българският народ повери управлението на България,
изпитвам срам за България...
Нима толкова не можем поне с малко, да сме достойни за преломния момент в историята на Европа!?
На Европа, която постепенно се опомня и осъзнава.
В същото време ние се излагаме всеки ден и все повече с това управление и се отдалечаваме и все повече заради него от тази опомняща се и осъзнаваща се Европа...
Тази сутрин случайно изгледах един документален филм за Георги Димитров.
Героят от Лайпциг и дългогодишен генерален секретар на Коминтерна настъпва “сталинската мотика” с неблагоразумието си да прави федерация с Титова Югославия. Началото на края му е първото му привикване в Кремъл през февруари 1948 г, когато лично Сталин му съобщава за фаталната му грешка. Вече белязан, на втората среща в Кремъл през декември вече е белязана и дясната му ръка Трайчо Костов - бил националист, задето не докладвал навреме стопанска информация на съветските другари.
Третата повиквателна вече е смъртната му присъда - през март 1949 г Димитров е задължен да отиде да се лекува край Москва - защото съветските лекари били къде-къде по-добри. Вече извън България, няколко дни по-късно на изпълняващия длъжността премиер Костов са повдигнати обвинения в шпионаж, свален от поста и изгонен от Партията.
Димитров умира (от живак) през юли, а Костов е обесен декември. Месец по-късно умира и следващият премиер - Васил Коларов. Така цялата БКП е обезглавена, а зетят на Димитров е на слушалка от Кремъл до смъртта на Сталин през 1953 г.
След като Димитров заминава за Москва през март 1948 г “да се лекува” - бърза смърт настига секретарката му, личния му шофьор и дори съветския пратеник на Сталин, който е носил поверителни писма от Москва, а целият му архив - явен и таен - е конфискуван от съветските служби. Всички, които остават живи от обкръжението му приемат съветската версия за него като героя от Мавзолея.
Всичко това го разказвам, защото през всички следващи години България се управлява чрез страх … от Кремъл. Всеки човек от Съветския естаблишмънт живее и предава на своето поколение този животински страх.
Сега разбирате защо мащабен проект като Турски поток се строи за няколко месеца (в България !) по подобно трасе на магистрала Хемус (непостроена половин век).
Сега разбирате защо Радев сключва безумен договор с Боташ, който да загроби България за 13 години.
Сега разбирате защо Лукойл не плаща нито лев корпоративен данък десетилетие и уж все се продава, но не напуска.
Ами руските карбони са като слънцето и въздуха за войната на Путин - и който пречи - следва висок прозорец или чай.
Алчността е само комплимент към страха, с който се управлява България вече над 80 години.
Затова е черен хумор някой да търси идейна сплав между прогресистите - събрани от кол и въже, за да се превземе властта - реално, единствената идеология.
Evgeni Kanev
Още по-забавно е положението с копейките, настанили се удобно из Западна Европа. Те сутрин проклинат НАТО и ЕС, на обяд плащат данъци на същите тези държави, а вечер пишат във Facebook как Западът бил враг на Русия. Само че точно от тези данъци се отделят милиарди за помощ на Украйна. Тоест, докато обясняват колко обичат Кремъл, финансово подпомагат хората, които се бият срещу него.
Излиза, че най-полезните доброволци на Украйна понякога са именно най-шумните защитници на Путин. Едните помагат с труда си, другите с данъците си. Някои даряват дронове, други даряват без да искат.
Та ако се тегли чертата, нашите копейки от години работят усърдно за украинската кауза. Разликата е, че едните го правят по убеждение, а другите - по недоразумение.
Много хора на Запад твърдят, че напускането на Путин веднага ще реши ако не всички, то много голяма част от проблемите в Русия. Но въпросът не е в човека, а в това как е устроена властта в авторитарната държава.
Това е самодържавие, което с прости думи означава следното: самодържецът на практика притежава всички ресурси и всички свои поданици, и нищо не ограничава властта му. Той не може да бъде сменен, срещу него не може да се заведе дело, с него не може да се води истинска политическа борба — за това вкарват в затвора и дори убиват.
Ако Путин изчезне нанякъде, неговото място ще бъде заето от друг човек, който ще изпълнява същата функция. Същността все пак ще остане същата: многомилионна страна ще зависи от капризите, настроенията, страховете и представите за прекрасното на един-единствен човек.
Така че правилният политически лозунг на днешния ден звучи точно по същия начин, както и преди повече от сто години: „Долу самодържавието!“Но защо това изобщо е възможно?Законите на Русия дават голяма власт на президента, но всъщност неговите правомощия са много по-широки.
Тук, цялата работа е в следното: президентът сам по себе си е просто един възрастен, изключително емоционален чичко с посредствено образование и ценности на престъпник. Такова нещо по Майка Русия има колкото щеш.
Какво точно създава и поддържа властта му? Това, че по силата на своята длъжност той разпределя абсолютно всички ресурси в страната, а също така управлява и насилието. Ако иска – ще даде огромна държавна корпорация на поредния фаворит. Ако иска – ще я вземе. Ако иска – ще убие или ще вкара в затвора когото си поиска. А може и да защити, и буквално да извади някого от примката.
И всички, които имат достъп до него, излизат от кожите си, за да получат привилегии — под формата на пари, защита и право сами да извършват произволи. А когато тези хора вече са дарени с огромни ресурси, те, с гърдите си застават в защита на този режим, защото без него, без самодържеца, те мигновено се превръщат в тикви.
Следващият цар ще има свои фаворити. А ако – не дай си Боже! – настъпят демократични промени, те просто в стройни редици ще влязат в затвора. А в затвора не им се влиза. В резултат на това се получава така, че всички ресурси на страната са насочени към това самодържавието да се запази в непроменен вид.
Какво да се прави? Тъжното е, че тази система няма да се промени доброволно, защото промените предполагат, че всички са равни пред закона, че съществува свобода на словото, разделение на властите и реална политическа конкуренция. А на кого му трябва това?Затова вариантите са следните: или революция – като в Германия през 1918 година, или военен бунт, или дворцов преврат.
Но ако тези, които дойдат след тях, не се заемат с демонтирането на самодържавието, всичко отново ще се върне в изходна позиция. Напомням, че в Германия историята беше същата: кайзер Вилхелм беше абсолютен монарх, той беше свален след поражението във войната, но нито елитите, нито обществото имаха опит в самоуправлението и демокрацията, и затова след петнадесет години всичко започна отначало – когато на власт дойде Хитлер.
Самодържавието е естествена форма на управление за нашия, руски биологичен вид. Управлява силният вожд в племето. Но цивилизованият подход към въпросите на властта е съвсем друго ниво на осъзнатост и съвсем други усилия.Ако имаше кой да напомни на елита, че за самите тях е по-изгодно, когато съдилищата са честни, когато властта е сменяема и когато въпросите се решават не чрез насилие, а по закон. Така е много по-удобно и безопасно. Всъщност, точно затова те крият капиталите и децата си на Запад. Глупаци няма... Всички разбират всичко.
Елвира Барякина
Генерал обяви четирима за апостоли. Карбовски остава резерва.

...С мощен военен глас прикова вниманието генерал Димитър Шивиков. Той обяви Волгин, Недялков, Ангелов и Папазов за "четиримата апостоли на нацията", като ги сравни с водачите на Априлското въстание. "Изправете се!", изрева бившият военен и залата скочи на крака. "България няма нужда от предатели, които подкрепят тази измислена валута – еврото! Тук сме цветът на нацията! От днес ние или ще умрем или ще победим!", викаше с пълен глас на микрофона Шивиков...
<>_<>_<>_<>_<>_<>
София, Зала на Прозренията. Публиката - добре подгрята и с навлажнени очи (дали от патос, дали от смях). В момент на нечуван политически театър, генерал Димитър Шивиков, въоръжен само с микрофон и децибелите на танкова сирена, официално провъзгласи "четирима апостоли на нацията". Избраните с явно възклицание бяха: журналистът Волгин, издателят Недялков, експертът по всичко Ангелов и духовният вдъхновител Папазов. Карбовски, според вътрешни източници, е останал в списъка с "резервни светци", заради липса на свободен стол до амвона или четническа брада с революционен наклон.
С мощта на гаубица и риториката на национален спасител от еврозоната на бойните действия, генерал Димитър Шивиков изригна от трибуната с глас, способен да събуди и Столетов от Шипка. „Изправете се!“, изрева генералът с толкова много емоция, че дори пожароизвестителната система изпадна в паника. „България няма нужда от предатели, които подкрепят тази измислена валута - еврото! Тук сме цветът на нацията!“ - изрече той и се загледа драматично в хоризонта, където вероятно го очакваха кавалерийските части на здравия разум. С пълна гърленост, достойна за каскадьор в исторически филм, той завърши с думи, които звучат като откраднати от евтин екшън: „От днес ние или ще умрем, или ще победим!“
Публиката - внимателно подбрана от ентусиасти, носталгици - избухна в аплодисменти. От днес, стана ясно, не само ще побеждаваме или умираме, а ще го правим с гордост, реторика от XIX век и оловен патос. А ние - обикновените зрители - стоим и се чудим: дали залата не беше всъщност лечебна, дали микрофонът не беше на запис, и най-вече – къде е д-р Гълъбова и защо не поеме спешно случая? Защото ако това е "цветът на нацията", не е зле да минем към есенна подрязка. Психиатърът на нацията все още не е коментирала случая, но слухове твърдят, че е започнала да пие валериан директно от бутилката.
ПУ-ХА-ХА-ХА-МУ-ХА-ХА-ХА. Тези "национални спасители" ни влачат към Русия като жертвено агне, а сме нямали нужда от предатели. Гълъбова, защо те наеха като главен лечител на Радев и компания, поеми си отговорностите. Това политическо шоу повече прилича на психодиспансерен мюзикъл, отколкото на събитие с обществена тежест.
<>_<>_<>_<>_<>_<>
П.С. Радев да не сменя портретите на великите български революционери в президентството. Онези непристъпни колоси на духа бяха всички до един срещу Русия.
17.05.2025 г.
Цвета Кирилова
Приблизителна статистика колко пари струва на данъкоплатеца партия Възраждане за последните 5 години като това е само от субсидия и работещите народни представители (общини и общински съветници не са включени) Приетите законопроекти като вносители и съвносител са не повече от 10. Освен , че всяват разделение в обществото и използват език на омразата през годините те най открито бълват руска пропаганда и залъгват хиляди хора милеещи по соца. А сега си представете струват ГЕРБ и ДПС през годините?!?
Кой разпореди "Баба Алино" – Контракоментар със Спас Спасов
Андреев за ракетите за F16, Радев иолигархията, думите на Костов за Гюров, президентския вот










.jpg)
.jpg)

.jpg)




Вземат се едни скромни 10 милиарда евро/лева на година (валутата варира според това колко нули се събират на плаката). Източват се директно през газ, АЕЦ и „офшорки“ — вероятно с огромен прахосмукач с български флагчета на него (виж фигура 2, инженерна мисъл от класа!). 

И тук идва истинският корпоративен мениджмънт: Само 1% (цели 100 милиона, или пък 1 милион... математиката е за евроатлантици, важното е да има зачеркнато с червен флумастер) отива за финансиране на легендарната ПЕТА КОЛОНА! 


















































Логиката е ясна – това е снизходителната логика на благороден лорд: ако си татко и алфа мъжкар, а пигмей скача в краката ти, не е нужно да го риташ, можеш просто да се усмихнеш – силен мъж и лорд са по-високо от това да бъдат разсейвани от дивак.
Ердоган е разбирал това отлично, след като веднага е атакувал руснаците, поставяйки червени линии, като е свалил самолета им през 2015 г.









.gif)