"РАДЕВ ИМА 2 ПРОБЛЕМА!" Анализ на Георги Лозанов
България е готова да разгледа искане за разполагане и на ирански военни самолети в авиобаза “Безмер”, съобщиха властите, след като Техеран възрази срещу временното присъствие на американски самолети-цистерни.
Целта е страната да запази традиционния си неутралитет, като предостави еднакъв достъп на всички страни в конфликта.
“България винаги е била мост между Изтока и Запада, но мостовете вече не носят достатъчно приходи, затова ставаме паркинг за самолети.”
От Министерството на отбраната уточниха, че американските и иранските самолети ще бъдат разположени в различни краища на базата, а графикът за излитане ще се изготвя така, че екипажите да не се засичат край автомата за кафе.
Правителството увери, че решението не превръща България в страна по конфликта, тъй като София няма да подкрепя нито една от двете държави, а само ще им предоставя гориво, персонал, писта и необходимата стратегическа инфраструктура.
Според дипломати инициативата може да намали напрежението, като позволи на САЩ и Иран да установят, че въпреки сериозните си различия и двете страни могат да тревожат еднакво жителите на област Ямбол.
100 ДНИ ПРОВАЛ СЛЕД ПРОВАЛ
100 дни обещания. 100 дни оправдания. 100 дни без резултати.
Преди изборите ни обещаваха:
По-ниска инфлация.
Борба с корупцията и олигархията.
Без нови дългове.
По-високи доходи, пенсии и социални плащания.
По-ниски данъци.
Предоговаряне на договора с „Боташ“.
Решителни действия срещу Борисов и Пеевски.
А каква е равносметката след 100 дни?
Инфлацията продължава да натоварва семейните бюджети, а обещаната „кошница с грижа“ остана само рекламен лозунг.
България пое нов значителен държавен дълг при висока цена на финансирането.
Гръмките обещания за борба с корупцията не доведоха до видими резултати, а обществото продължава да чака реална отчетност.
Олигархичният модел не беше разбит. Вместо промяна, хората виждат усещане за приемственост на старите зависимости.
Винетките и осигурителните тежести бяха увеличени, а минималната работна заплата, майчинството, детските и редица социални плащания останаха замразени.
Договорът с „Боташ“ така и не беше предоговорен, въпреки многократните обещания.
Борисов и Пеевски продължават да бъдат ключови фактори в политическия живот, въпреки заявките за безкомпромисна борба със задкулисието.
След 100 дни равносметката е една – обещанията се разминаха с реалността.
България има нужда от управление, което изпълнява обещанията си, носи отговорност и поставя националния интерес над политическия пиар.
100 дни обещания. 100 дни оправдания. 100 дни без резултати.Преди изборите ни обещаваха:
По-ниска инфлация. Борба с корупцията и олигархията. Без нови дългове. По-високи доходи, пенсии и социални плащания. По-ниски данъци. Предоговаряне на договора с „Боташ“. Решителни действия срещу Борисов и Пеевски.А каква е равносметката след 100 дни?
Инфлацията продължава да натоварва семейните бюджети, а обещаната „кошница с грижа“ остана само рекламен лозунг. България пое нов значителен държавен дълг при висока цена на финансирането. Гръмките обещания за борба с корупцията не доведоха до видими резултати, а обществото продължава да чака реална отчетност. Олигархичният модел не беше разбит. Вместо промяна, хората виждат усещане за приемственост на старите зависимости. Винетките и осигурителните тежести бяха увеличени, а минималната работна заплата, майчинството, детските и редица социални плащания останаха замразени. Договорът с „Боташ“ така и не беше предоговорен, въпреки многократните обещания. Борисов и Пеевски продължават да бъдат ключови фактори в политическия живот, въпреки заявките за безкомпромисна борба със задкулисието. След 100 дни равносметката е една – обещанията се разминаха с реалността. България има нужда от управление, което изпълнява обещанията си, носи отговорност и поставя националния интерес над политическия пиар.
Имаме си Тамплиери, даже няколко Масона. Бяха...милиционери, днес са Петата колона. Разделиха се на ложи - Ротари, Илюмината. Ако ложа се изложи, само сменят имената. Имаме си и Архонти в Орден на Сион - другарски. Там раздават си пагоните в институт - Библиотекарски. А Билдерберги старомодни и Розенкройцери модерни, с приватизации народни бързо стават Розенщерни. Даже с име Опус Деи, ложите са в тайна зона. С медии, майстори, идеи са руска...Петата колона.
Петър Аршиков
.gif)
.gif)
РАДЕВ НИ ЗАКОПА С НОВ ДОГОВОР С ТУРСКАТА ДЪРЖАВНА КОМПАНИЯ.
33% ОТ „ХАН ТЕРВЕЛ“ Е ЦЕНАТА НА ЗАМРАЗЯВАНЕТО НА БОТАШ , С 370 МИЛИОНА ДОЛАРА ЗАДЪЛЖЕНИЯ Г-н Боташ, България не се продава.
Кога ще разсекретите договора с ТУРСКАТА ДЪРЖАВНА КОМПАНИЯ
България има право да знае истината!След като кабинетът на Румен Радев натовари страната с един от най-скандалните енергийни договори - БОТАШ- в най-новата ни история, днес се появяват още по-тревожни въпроси. 
Защо точно сега турската държавна компания „Търкиш Петролиум“ получава 33% участие в проучванията на нефт и газ в блок „Хан Тервел“? Какво всъщност беше договорено с Ердоган зад затворени врати? Защо протоколът по „замразяването“ на договора с „Боташ“ продължава да се крие от българските граждани? 
Когато се укриват документи... Когато липсва прозрачност... Когато националният интерес остава на заден план... Доверието изчезва. Българските природни ресурси не са разменна монета, с която да се прикриват политически провали и неизгодни сделки.Народът заслужава незабавни отговори!
Публикувайте целия протокол по договорките с Турция! Разсекретете всички документи по „Боташ“! Кажете истината на българските граждани!
Ако няма какво да криете – покажете документите.
Днес искам да ви разкажа за едно чудо, което се случи вчера по времето на Патриаршеската света литургия в храм „Св. Неделя“, отслужена от Негово Светейшество Патриарх Даниил Болгарски пред Хавайската мироточива Иверска икона на Пресвета Богородица!
Хиляда души изпълнихме храма и пространството около него, а желанието на всеки да достигне и да се докосне до светинята беше огромно, но най-силно остана усещането за правата вяра и духовното единение!
На богослужението присъства и руският посланик Нейно Превъзходителство Елеонора Митрофановна, която беше посрещната със строго позитивно отношение, бурни аплодисменти и дълбок поклон от всички миряни в храма!
Когато Нейно Превъзходителство влезе в Св. Неделя, ярка светлина, изпратена ни лично от Господ, премина през куполите и озари вътрешността на храма! В този момент се случи и Божието чудо, Чудотворната Хавайска мироточива Иверска икона на Пресвета Богородица, се усмихна леко и няколко свещени сълзи от радост потекоха по бузите ѝ! Всички присъстващи станахме неволни свидетели на това чудо Господне, което бе и поредното доказателство, че Иисус Христос от Назарет и баща му Господ посочиха Президент Владимир Владимирович Путин за техен наместник на земята, избраха великия руски народ за свещен и им дадоха святата мисия да бранят Православието и единството на славянските народи
Какво изнесе от България Червената армия за периода от 1944 до 1947 г.?
Често в историята ни се прокрадваше митът за „двойните освободители“, но документите казват нещо съвсем различно. Периодът на съветската окупация е белязан от мащабен, организиран и систематичен грабеж на българската държава и българските граждани. Днес, благодарение на разсекретените близо 1500 автентични документа в портала „Съветската окупация в България“ на Държавна агенция „Архиви“, истината излиза наяве чрез думите на самите съвременници. Ето какво реално беше заграбено и изнесено от страната ни:
1. Архивът на Третото българско царство: Изнесени са целите масиви от документи на Министерството на външните работи, МВР, военното разузнаване и Държавна сигурност. Обявени за „военен трофей“, те и до днес се намират в Москва.
Из доклад на МВР: „Съветските военни власти изземват поголовно архивите на държавните институции, без да оставят дори описи на взетото. Държавата остава без своя документална памет.“
2. Банкови активи, злато и индустрия; Под претекст, че изземват „германско имущество“, съветските сили конфискуват активи на германски банки, ценни книжа и девизи. Демонтирани и изнесени към СССР са цели български фабрики, машини, локомотиви, вагони, кораби и дори телефонни централи. Из оплакване на тогавашния министър на индустрията: „Демонтирането на фабричните инсталации и изнасянето им като 'трофейни' обрича българското производство на пълен паралич и лишава хиляди работници от препитание.“
3. Музеи, галерии и лични колекции; Имуществото на ликвидирания от „Народния съд“ български елит е изцяло ограбено. Скъпоценности, златни накити, антики, нумизматични сбирки и ценни картини са изнесени организирано. Изпразнени са и голяма част от личните вещи и архивни фондове от дворците във Врана, Кричим и София.
4. Икономическият шок: Издръжката на армиятаБългария е принудена да издържа над 600 000-на съветска армия. Страната ни изплаща над 133 милиарда лева, което съставлява близо 3/4 от националния доход за периода! Иззети са милиони тонове зърно, месо, алкохол, тютюн и дрехи. Из доклад на Министерството на хранителните диспозиции (1945 г.): „Задоволяването на нуждите на съветските войски източва и последните хранителни резерви на страната. Нашето население е изправено пред реален глад и въвеждане на строга купонна система.“
5. Масовите битови грабежи и манията по часовници: Полицейските участъци са засипани с жалби за разбити магазини, обрани частни домове и задигнат добитък. Документирана е и прословутата „фиксация“ на редовите съветски войници към ръчни часовници, велосипеди и радиоапарати. Из рапорт на околийския управител на Сливен: „Преминаващи съветски чинове спират граждани по улиците посред бял ден и под заплаха с оръжие отнемат часовниците и бижутата им. Населението е в непрекъснат страх, а местната милиция е безсилна да реагира.“ Из доклад на директора на полицията в София: „Ежедневно се извършват обири на частни жилища от съветски военнослужещи. Задигат се предимно радиоапарати, часовници, фини платове и завивки. Изземват се дори превозните средства на лекари и обществени служби. “Историческите факти и писмените свидетелства са категорични: между 1944 и 1947 г. България не просто губи своя суверенитет, но е буквално икономически, културно и материално обезкървена.
.gif)
А има ли наистина национал-социализъм в Русия? Потърсете нещо невярно по-долу и си напишете мнението. По темата, не за Вселената...
1. В Русия е създадена национал-социалистическа партия - "Единна Русия" от бивши офицери на КГБ . Тя е замислена като националистическа организация в духа на руските традиции. А в основата на "Единна Русия" стоят "социалистическите" принципи на КПСС. Неин идеал е възстановяването на последния вариант на Велика Русия - СССР.
В Германия също е била създадена национал-социалистическа партия. С прибавка към името й - работническа партия. Знамето на тази партия е червено. Основната задача на нацистката партия е възстановяването на Велика Германия - Трети Райх .
2. Начело на държавата в Русия и Германия са установени диктатори с неограничен мандат. И в двете страни икономиката е в ръцете на олигарси.
3. Диктаторите държат връзка с масите с пропагандни речи по медиите. Хитлер с преки предавания по радиото, а Путин с обръщения по ТВ. Организират се сборища на двете нацистки партии на големи стадиони с хиляди знамена и плакати с образа на диктаторите (Лужники, Нюрнберг).
4. В нацистка Русия и Германия са забранени всички партии, профсъюзи и сдружения с различаваща се от национал-социализма идеология. Допускат се отделни т.н. демократични сдружения и изяви, но под строгия контрол на нацистките партии.
5. В Русия и в Германия са забранени всички медии, имащи не национал-социалистическа ориентация. Забраняват се и се унищожават неудобни книги, а непокорни писатели и интелектуалци се пращат в концлагери или се прогонват в чужбина.
6. Руският респ. германският народ са възвеличавани като най-велики. Те, според пропагандаторите(Гьобелс, Песков) са избрани за повелители на света. Те издигат идеята за Трети Рим(Москва), Трети път, Трети Райх и т.н.
7. Народа на Украйна се обявява от Хитлер и Путин за нисш (Untermenschen, хохли). Той е подложен на варварско физическо унищожение. Антисемитизмът е част от идеологията на управляващите нацистки партии в Германия и Русия.
8. В Русия и Германия са организирани шумни съдебни процеси за разправа с водещи опозиционери(Телман, Навални). В двете страни са убити публично противници на нацизма(Борис Немцов, Ана Политковска, Роза Люксембург и др.) Отравяни са дисиденти, несъгласни с Вожда(Литвиненко).
9. В Русия и Германия е осъществено поетапно окупиране на съседни територии (Абхазия, Чечня, Ю. Осетия, Украйна, Австрия, Судетската област, Силезия, Елзас). Причина за това може е и това, че съседите не въвеждат втори официален език - руския в Украйна или немския в Чехословакия и Полша.
10. В Германия и Русия е проведена всеобхватна милитаризация на икономиката. Пропагандира непобедимост на двете нацистки армии. Създават се митове за нови невиждани оръжия.
11. В двете страни се насажда омраза към Запада. В нацистка Германия към Англия, Франция, САЩ. В Русия за враг е обявен целокупният Запад (вкл. България).
12. Измества се истинския характер на завоевателните войни. В Германия провеждат спасителен Аншлус(присъединяване) на Австрия, връщане на Елзас. В Русия завоевателната война е наречена специална военна операция(СВО). Нахлуването в Украйна било война с войски на САЩ и НАТО.
13. Извършване от двете нацистки страни на едни и същи престъпления в Украйна. Масови убийства на граждански лица и заравянето им в масови гробове. Напълно разрушаване на градове( Буча, Лисичанск, Бахмут, Маринка). Изнасяне на исторически паметници, предмети и картини.
14. Ракетни обстрели с цел разрушаване на цели градове и избиване на граждани. От нацистка Германия - Лондон, Ковънтри, Шефийлд. Нацистка Русия - Киев, Харков, Одеса. Прокламирано намерение за използване на ядрено оръжие.
Появиха се обвинения срещу ръководството на Wildberries, че източва ценни стоки от логистични центрове и впоследствие ги отчита като „унищожени при атаки с дронове“. Според публикация на Babel схемата засяга основно скъпи артикули като бижута и електроника. Твърди се, че стоките се изнасят от складове, които не са били поразени, но по документи остават заведени там. Ако впоследствие бъде отчетена атака срещу съответния логистичен център, те могат да бъдат отписани като унищожени. По информация на руски медии и публикации в социалните мрежи, множество предприемачи твърдят, че са пострадали от подобна практика.
Гледам децата, изправени пред съда в Пловдив. Нормални, красиви деца.
Ще кажа - най-вероятно добри деца.
Но... деца, убили човек.
Как се случва ли?
Прочетете "Повелителят на мухите" на Уйлям Голдинг.
Или "Айхман в Йерусалим" на Хана Аренд.
Всъщност не. Не те са убили човек.
Убийците са всички, които сееха омраза през тези години.
Които се смееха на убитите деца в Украйна.
Които казваха, че жертвите не са истински.
Които толерираха проявите на национализъм, фашизъм.
Които призовавате към насилие, тук.
Които крещите - марш оттук!
Които коментират за жертвите - търсели са си го.
Които игнорират убийствата и насилието срещу жени.
Които ръкопляскат на атаките на нео-нацисти над уязвими малцинства.
Които се подиграват над по-слабия, по-уязвимия.
Които насъсквате хората един срещу друг.
Учителите в училищата.
Професорите в университетите.
Съставителите на учебници.
И най-вече - липсата на съд, полиция, правителство.
Оправданията, че нас това не ни засяга.
Че винаги друг е виновен.
Че те са най-великите, най-моралните, най-честните.
Че винаги казват истината.
Мога да предвидя - това няма да е последния случай.
до насилие и смърт.
Социалните мрежи врят и кипят от ксенофобски, расистки, антисемитски и хомофобски изказвания. Насъскване, омраза. На всички е ясно, че тази пропаганда идва от платени руски тролове и се поема от техни малоумни последователи. Колко му трябва на един лузър или некадърник да насочи собствената си фрустрация и неудовлетворение към външна причина и да търси врагове, с които да оправдае собствената си некадърност, мързел и невежество?! А колко му трябва на един пилшеки мозък на 17 години!
1. Движението „Оккупай-педофиляй“ в МоскваМетодология: Членовете на движението използваха фалшиви профили на непълнолетни в социалните мрежи, за да примамват мъже на реални срещи (т.нар. „примамки“).
Акции на живо: Вместо среща с дете, заподозрените бяха посрещани от група младежи с камери. Те провеждаха агресивни „разпити“, заливаха ги с урина, принуждаваха ги да правят самопризнания пред камера и качваха видеоклиповете в интернет (особено в мрежата ВКонтакте).Ескалация и престъпления: Проектът бързо прерасна в криминално явление. Активистите в Москва и други региони започнаха да използват клиповете за изнудване, шантаж, грабежи и физическо насилие.
2. Правни последствия и закриване
Официален саморазпуск: Движението официално обяви своя саморазпуск през 2014 г. след масови арести на неговите лидери.Присъди: Основната организация зад проекта („Реструкт“) беше обявена за екстремистка. Самият Марцинкевич (Тесак) получи дългогодишна присъда и почина в затвора през 2020 г. Много от неговите съмишленици в Русия също бяха осъдени за тежки престъпления, неоторизирано правосъдие и нанасяне на телесни повреди.
3. Българската следа и влияниеКонцепцията за „лов на педофили“ чрез онлайн примамки впоследствие се пренесе и в България от различни граждански групи. Най-популярното подобно движение у нас се свързва с активиста Ален Симеонов, който стартира своите акции по залавяне и разобличаване на сексуални хищници в интернет и издаде книгата си „Училище за ловци на педофили“. За разлика от радикалните руски групи, българските активисти твърдят, че залагат на „учтив натиск“ и предаване на събраните чатове на МВР и Прокуратурата
Адвокат на децата, обвинени за убийството на мъж в Пловдив: Повлияни са от социалните мрежи, родителите( или учителите на Такева)
изпуснаха контрола!!!
.jpeg)
А дали постоянното набеждаване в "педофилска секта" по адрес на политически противници( дар от Кремъл)не е допринесло за убийството в Пловдив?
.jpeg)
Разследването трябва да установи точната последователност на събитията, мотивите и отговорността на всеки от участниците. Но нито слуховете, нито моралните оценки за жертвата могат да дадат на когото и да било право да организира капан, да произнесе присъда и да я изпълни.
Никой няма лиценз да убива.
Това изглежда очевидно, но реакциите през последните дни показват колко много хора всъщност са готови да приемат линча, стига предварително да бъдат убедени, че жертвата е „лош човек“. А това е изключително опасна граница. Защото утре същата тълпа може да реши, че престъпникът сте вие.
Особено тревожно е колко лесно в този разговор се използва думата „педофил“ като едновременно диагноза, обвинение, присъда и оправдание за насилието. Тя не е нито едно от тези неща.
Педофилията и сексуалните престъпления срещу деца са различни категории.
Педофилията е психиатрично понятие, свързано със сексуален интерес към предпубертетни деца. Тя не е юридически термин. В Наказателния кодекс няма престъпление, наречено „педофилия“.
Наказателното право се интересува от конкретни деяния. Сексуалните престъпления срещу малолетни и непълнолетни са определени от закона действия. Човек може да извърши сексуално престъпление срещу дете, без да има педофилен сексуален интерес. И обратно – наличието на такъв интерес само по себе си не доказва, че човекът е извършил престъпление.
Също така „малолетен“, „непълнолетен“ и „предпубертетно дете“ не означават едно и също. Първите две са правни категории, свързани с възрастта. Последното е понятие, свързано с физическото развитие. Смесването им създава удобни лозунги, но не помага да разберем нито медицината, нито закона.
И едно напомняне към журналистите, които с удивителна категоричност вече обявяват дали убийството било или не било „престъпление от омраза“: това също не е работа на журналистиката.
Журналистът може и трябва да установява факти, да проверява версии, да разговаря със свидетели, да поставя действията в контекст, да пита разследващите какви мотиви проверяват и да следи дали институциите си вършат работата. Но журналистът не определя съставомерността на престъплението. Не той решава кой състав от Наказателния кодекс е осъществен, какъв е бил умисълът и дали даден мотив представлява квалифициращ признак. Това е работа на разследващите органи, прокуратурата и в крайна сметка на съда.
Също толкова непрофесионално е журналист да обяви без доказателства „това е престъпление от омраза“, колкото и категорично да постанови „това няма нищо общо с омразата“, докато разследването още установява фактите. Задачата на журналистиката не е да произнася присъди, а да задава въпросите, които властта предпочита да не ѝ бъдат задавани.
И ако журналистиката иска действително да бъде разследваща, има далеч по-смислени въпроси от това да се произнася вместо съда.
Има ли други подбудители или организатори зад тази акция? Имало ли е предварително планиране и разпределение на роли? Кой е измислил конкретния сценарий с примамването? Кой е определил възрастта и начина, по който момичето да се представя?
Внесени ли са отвън вече познати модели на т.нар. „лов на педофили“ – включително такива, разпространявани от години в Русия и други страни, където подобни групи организират капани, унижения, побои и публично „разобличаване“?
Има ли връзки между участниците и по-стари групи, страници, канали или лица, които насърчават подобни практики? Получавали ли са младежите инструкции, консултации или съдействие от по-възрастни лица? Има ли данни някой да ги е съветвал как да действат така, че акцията да изглежда като „гражданско задържане“ или „борба с престъпността“?
И един особено важен въпрос, който не бива да се изключва предварително само защото е неудобен: имало ли е контакти, консултации или съдействие от служители на МВР или други хора с достъп до правоприлагащите органи? Ако да – в какъв характер и на какъв етап?
Това са журналистически въпроси. Те трябва да бъдат проверявани с документи, свидетелства, комуникации, източници и факти.
Да кажеш предварително „това е престъпление от омраза“ или „това със сигурност не е престъпление от омраза“ не е разследваща журналистика. Да установиш кой е организирал, кой е подбудил, кой е съветвал, кой е знаел предварително и дали има по-широка мрежа около извършителите – това вече е журналистика.
Ако смятате, че някой извършва сексуално престъпление срещу дете, подавате сигнал в полицията. Следват разследване, прокуратура, защита, съд и присъда. Дори когато човек бъде заловен при извършването на престъпление, гражданите могат да съдействат за задържането му и предаването му на властите — не да го пребиват и екзекутират.
Другият модел е много по-прост: някой избира жертвата, организира капан, тълпата решава, че човекът е виновен, и сама определя наказанието. За тази система дори няма значение дали обвинението впоследствие ще се окаже вярно. Присъдата вече е изпълнена.
Това се нарича линч.
И ако приемем, че линчът е допустим, когато не харесваме предполагаемото престъпление или човека, когото тълпата е набелязала, тогава проблемът вече не е само едно убийство в Пловдив. Проблемът е общество, което започва да приема убийството като допустима форма на „правосъдие“.
Днес някой ви казва, че жертвата е „педофил“, и вие решавате, че може би си го е заслужавала.
Утре някой ще сложи друг етикет върху вас.
И тогава вече няма да има значение дали е истина.
Никой няма лиценз да убива.
Това изглежда очевидно, но реакциите през последните дни показват колко много хора всъщност са готови да приемат линча, стига предварително да бъдат убедени, че жертвата е „лош човек“. А това е изключително опасна граница. Защото утре същата тълпа може да реши, че престъпникът сте вие.
Особено тревожно е колко лесно в този разговор се използва думата „педофил“ като едновременно диагноза, обвинение, присъда и оправдание за насилието. Тя не е нито едно от тези неща.
Педофилията и сексуалните престъпления срещу деца са различни категории.
Педофилията е психиатрично понятие, свързано със сексуален интерес към предпубертетни деца. Тя не е юридически термин. В Наказателния кодекс няма престъпление, наречено „педофилия“.
Наказателното право се интересува от конкретни деяния. Сексуалните престъпления срещу малолетни и непълнолетни са определени от закона действия. Човек може да извърши сексуално престъпление срещу дете, без да има педофилен сексуален интерес. И обратно – наличието на такъв интерес само по себе си не доказва, че човекът е извършил престъпление.
Също така „малолетен“, „непълнолетен“ и „предпубертетно дете“ не означават едно и също. Първите две са правни категории, свързани с възрастта. Последното е понятие, свързано с физическото развитие. Смесването им създава удобни лозунги, но не помага да разберем нито медицината, нито закона.
И едно напомняне към журналистите, които с удивителна категоричност вече обявяват дали убийството било или не било „престъпление от омраза“: това също не е работа на журналистиката.
Журналистът може и трябва да установява факти, да проверява версии, да разговаря със свидетели, да поставя действията в контекст, да пита разследващите какви мотиви проверяват и да следи дали институциите си вършат работата. Но журналистът не определя съставомерността на престъплението. Не той решава кой състав от Наказателния кодекс е осъществен, какъв е бил умисълът и дали даден мотив представлява квалифициращ признак. Това е работа на разследващите органи, прокуратурата и в крайна сметка на съда.
Също толкова непрофесионално е журналист да обяви без доказателства „това е престъпление от омраза“, колкото и категорично да постанови „това няма нищо общо с омразата“, докато разследването още установява фактите. Задачата на журналистиката не е да произнася присъди, а да задава въпросите, които властта предпочита да не ѝ бъдат задавани.
И ако журналистиката иска действително да бъде разследваща, има далеч по-смислени въпроси от това да се произнася вместо съда.
Има ли други подбудители или организатори зад тази акция? Имало ли е предварително планиране и разпределение на роли? Кой е измислил конкретния сценарий с примамването? Кой е определил възрастта и начина, по който момичето да се представя?
Внесени ли са отвън вече познати модели на т.нар. „лов на педофили“ – включително такива, разпространявани от години в Русия и други страни, където подобни групи организират капани, унижения, побои и публично „разобличаване“?
Има ли връзки между участниците и по-стари групи, страници, канали или лица, които насърчават подобни практики? Получавали ли са младежите инструкции, консултации или съдействие от по-възрастни лица? Има ли данни някой да ги е съветвал как да действат така, че акцията да изглежда като „гражданско задържане“ или „борба с престъпността“?
И един особено важен въпрос, който не бива да се изключва предварително само защото е неудобен: имало ли е контакти, консултации или съдействие от служители на МВР или други хора с достъп до правоприлагащите органи? Ако да – в какъв характер и на какъв етап?
Това са журналистически въпроси. Те трябва да бъдат проверявани с документи, свидетелства, комуникации, източници и факти.
Да кажеш предварително „това е престъпление от омраза“ или „това със сигурност не е престъпление от омраза“ не е разследваща журналистика. Да установиш кой е организирал, кой е подбудил, кой е съветвал, кой е знаел предварително и дали има по-широка мрежа около извършителите – това вече е журналистика.
Ако смятате, че някой извършва сексуално престъпление срещу дете, подавате сигнал в полицията. Следват разследване, прокуратура, защита, съд и присъда. Дори когато човек бъде заловен при извършването на престъпление, гражданите могат да съдействат за задържането му и предаването му на властите — не да го пребиват и екзекутират.
Другият модел е много по-прост: някой избира жертвата, организира капан, тълпата решава, че човекът е виновен, и сама определя наказанието. За тази система дори няма значение дали обвинението впоследствие ще се окаже вярно. Присъдата вече е изпълнена.
Това се нарича линч.
И ако приемем, че линчът е допустим, когато не харесваме предполагаемото престъпление или човека, когото тълпата е набелязала, тогава проблемът вече не е само едно убийство в Пловдив. Проблемът е общество, което започва да приема убийството като допустима форма на „правосъдие“.
Днес някой ви казва, че жертвата е „педофил“, и вие решавате, че може би си го е заслужавала.
Утре някой ще сложи друг етикет върху вас.
И тогава вече няма да има значение дали е истина.
„ДРОНЪТ, КОЙТО НИ ХВАНА ПО БАНСКИ“
Днес сутринта България се събуди от новина, достойна за военно-политически сериал:
Дрон нахлул в българското въздушно пространство и се взривил!
Не е ясно още какъв е дронът, откъде е дошъл и защо е решил да ни посети. Но едно е сигурно, посрещнахме го по български: с извънредно заседание, брифинг, леко недоумение и уплах.
Премиерът Румен Радев обясни, че дронът е навлязъл около 100 метра навътре в България и се е взривил. Районът е отцепен, а специалистите установяват какъв точно е бил апаратът.
Ето го и министърът на отбраната, току-що слязъл от плажа, още с мирис на море, но вече готов да брани Родината.
А междувременно България чака модерните си самолети да станат напълно оперативни.
Само че тук вече започва другият епизод от нашата военна комедия.
Имаме F-16.
Имаме хангари.
Имаме техника.
Имаме договори.
Имаме надежди.
Само дето около техническите проблеми с един от самолетите през 2025 г. се появиха какви ли не версии и слухове. Официално обаче Военновъздушните сили заявиха, че проблемът е хардуерен, а не софтуерен, и че софтуер не е изтичал.
Ние купихме F-16, но докато чакаме модерната ни авиация да заработи, старите руски самолети продължават да присъстват в разговорите за отбраната.
И тук нашата национална матрьошка отваря следващата кутия:
„Дайте да ремонтираме руските бракми!“
Един премиер наскоро говори за технологии, иновации, наука и модерна инфраструктура.
И ето че днес космическата програма вече е в действие:
Дронът е дошъл от небето, премиерът го наблюдава, военният министър го чака с меч, а народът гледа към небето и се моли.
А най-смешното е, че в тази държава можем да говорим за космос, изкуствен интелект и високотехнологично бъдеще...
...и едновременно с това да се чудим какво точно е прелетяло над главите ни.
И ако дронът се окаже руски, ще има „матрьошка“.
Ако се окаже украински, ще има международна дипломатическа бележка.
А ако се окаже неизвестен, ще създадем комисия.
А ако комисията не разбере откъде е дошъл, ще създадем втора комисия.
А докато комисиите работят, министърът може спокойно да си вземе хавлията.
Все пак:
Националната сигурност е важна.
Но август е август.
И така България продължава смело към бъдещето:
с единия крак в космоса,
с другия на плажа,
с меч в едната ръка,
щит в другата
и с поглед, вперен в небето…
ПРОГРЕСИВНИ СЛЪНЧОГЛЕДИ КЪМ ИЗТОК
Шахедът кацна над слънчогледовата нива, а посрещачите вече бяха строени с хляб, сол и вечната българска готовност да нарекат всяка зависимост „освобождение“.
Едни викаха „Добре дошли, братушки!“, други размахваха знамена, а трети просто чакаха да разберат кой този път плаща сметката.
Тримата отпред бяха особено въодушевени — единият козируваше, вторият се кълнеше във вярност, а третият вече беше готов да обясни защо всичко това е „в национален интерес“.
Думата „суверенитет“ тихичко се скри зад един слънчоглед.
Когато дронът прелетя над полето, никой не попита откъде идва — важното беше да не се окаже, че идва без инструкция.
На хоризонта табелата „România“ стоеше като досадно напомняне, че Европа е само на няколко километра, но някои политически компаси отдавна са настроени към Кремъл.
А ДАНС, верни на традицията, вероятно отново щяха да разберат всичко последни.
В България явно има хора, които могат да видят „освободител“ дори когато над главите им лети въоръжен дрон.
За тях няма значение дали идва с хляб, газ или ракета — стига да идва от „правилната“ посока.
И докато едни се кланят на освободители, други просто се молят следващият освободител да не кацне в двора им.
Шахедът кацна над слънчогледовата нива, а посрещачите вече бяха строени с хляб, сол и вечната българска готовност да нарекат всяка зависимост „освобождение“.
Едни викаха „Добре дошли, братушки!“, други размахваха знамена, а трети просто чакаха да разберат кой този път плаща сметката.
Тримата отпред бяха особено въодушевени — единият козируваше, вторият се кълнеше във вярност, а третият вече беше готов да обясни защо всичко това е „в национален интерес“.
Думата „суверенитет“ тихичко се скри зад един слънчоглед.
Когато дронът прелетя над полето, никой не попита откъде идва — важното беше да не се окаже, че идва без инструкция.
На хоризонта табелата „România“ стоеше като досадно напомняне, че Европа е само на няколко километра, но някои политически компаси отдавна са настроени към Кремъл.
А ДАНС, верни на традицията, вероятно отново щяха да разберат всичко последни.
В България явно има хора, които могат да видят „освободител“ дори когато над главите им лети въоръжен дрон.
За тях няма значение дали идва с хляб, газ или ракета — стига да идва от „правилната“ посока.
И докато едни се кланят на освободители, други просто се молят следващият освободител да не кацне в двора им.
"Ако ни бяха предупредили, че пристига руzки дрон - освободител, щяхме тържествено да го посрещнем с хляб и сол" допълни кремълският шпионин
Това е Максим Марцинкевич - „Тесак“ , руски неонацист, ултранационалист и лидер на движението „Реструкт“ и „Оккупай педофиляй“. Именно той популяризира този характерен жест със свития палец (палецът му е останал свит вследствие на увредено сухожилие от детството, а впоследствие жестът се превръща в негов отличителен знак)
Именно на този жест се подражават нашите изродчета , "деца", които убиха човек. А показателното е, че и нашият "ловец на педофили" Аленчо Симеонов демонстрира сходна визия с този руски неонацист. Марцинкевич между другото е намерен мъртъв на 16.09. 2020 г. в СИЗО №3 в Челябинск, където е излежавал присъда (поредна). Такава съдба заслужават всички, които се занимават с насилие. Жалко е за погубените невинни жертви, но всичко се връща - както доброто, така и лошото!
Руzките служби създават тези задгранични клетки, използвайки малоумието на подрастващите, за да сеят хаос в ЕС.
Мордор трябва да бъде унищожен!
Руzките служби създават тези задгранични клетки, използвайки малоумието на подрастващите, за да сеят хаос в ЕС.
Мордор трябва да бъде унищожен!
.gif)
Мобилизация 2026
Пути издаде указ за мобилизаЦион на всички заддунайски русопитеци
Имат ли нашите служби капацитета и желанието да разследват подобни връзки?
Аз нямам отговори на тези въпроси.
В руската силова и разузнавателна практика създаването и използването на т.нар. „прокси“ (прокси-организации), частни военни компании (ЧВК), ултранационалистически и подставени неформални групи от страна на спецслужбите (ФСБ, ГРУ и СВР) е утвърден инструмент за т.нар. хибридна война и операции под чужд флаг.
Тази стратегия позволява на РуZия да осъществява силови, саботажни или дестабилизиращи действия у дома и в чужбина, запазвайки т.нар. „правдоподобно отрицание“ (plausible deniability) — т.е. възможността официално да отрече каквато и да е съпричастност.
Основни типове групи и как са създадени от службите:
Частни военни компании (ЧВК / ЧВК)
В Русия частните военни компании формално са незаконни според Наказателния кодекс, което ги прави напълно зависими от силовите министерства. Те не са независими бизнеси, а са създадени от куратори в ГРУ (Главна квартира 29155 или Външно разузнаване) и ФСБ.
Примери:
Група „Вагнер“ (ЧВК Вагнер): Създадена с пряката логистична, финансова и оръжейна подкрепа на ГРУ. Оперативната база на Вагнер в Молкино (Краснодарски край) е разположена непосредствено до базата на 10-та бригада със специално предназначение на ГРУ.
ЧВК „Редут“, „БАРС“, „Конвой“.
Паравоенните структури, директно организирани и контролирани от Министерството на отбраната и ГРУ за заместване на автономните частни армии след 2023 г.
Тези армии се попълват от агресивни и безмилостни младежи, "отглеждани" в подобни улични банди-отмъстители.
Сетих се за едини филми от моето детство - "Неуловимите отмъстители", "Черните ангели".
Със сигурност, орките и днес ползват опита на своите деди.
Тези индивиди, вече организирани и спонсорирани от руската държава, се използват за военни операции в Сирия, Африка (Мали, ЦАР, Либия) и Украйна, както и за контрол над ценни природни ресурси (златни и петролни находища), осигурявайки геополитическо влияние без официално присъствие на руската армия.
От началото на 2000-те години Центърът за борба с екстремизма (Център „Э“) и V Управление на ФСБ прилагат стратегия за „управляем национализъм“. Службите инфилтрират, финансират или изкуствено създават радиални десни групи, за да неутрализират либералната оппозиция и да контролират радикалното крило.
Примерите да безброй, ето някои от тях:
БОРН (Бойна организация на руските националисти): Група, отговорна за редица знакови политически убийства (съдия Чувашов, адвокат Маркелов, журналистката Бабурова). Разследванията показват връзки между нейните лидери и служители от Администрацията на президента и ФСБ.
ДШРГ „Русич“ и „Енот ИД“: Военизирани десни радикални формирования, изпращани в Донбас още през 2014 г. под кураторството на спецслужбите.
Как се използват от Русия:
Използват се като „черна сила“ за извършване на политически убийства, насилие срещу опозиционери, сплашване на гражданското общество и изпълнение на диверсии, при които държавата остава формално дистанцирана.
Хакерски и кибергрупи („Апт-групи“)
Всички основни руски хакерски колективи са под прекия контрол на разузнавателните централи.
Примери:
Fancy Bear (APT28): Директно свързана с ГРУ (Военно поделение 26165).
Cozy Bear (APT29): Свързвана със СВР (Службата за външно разузнаване) и ФСБ.
Те провеждат кибершпионаж, саботажи на критична инфраструктура в чужбина (напр. електропреносни мрежи в Украйна), дезинформационни кампании и намеса в изборни процеси в западни държави.
Локални престъпни мрежи и проксита в чужбина
Службите (особено ФСБ и ГРУ) вербуват представители на организираната престъпност, местни проруски активисти или футболни агитки в страни от Източна Европа и Балканите.
Как се използват: За извършване на палежи, саботажи на военни складове (напр. експлозиите във Върбетице, Чехия, или инциденти в България), опити за държавни преврати (напр. Черна гора през 2016 г.) и дестабилизация на обществения ред.
Механизъм на контрол от спецслужбите на Русия
Освен чрез държавни обществени поръчки (както бе при Евгений Пригожин), финансирането често минава през черни каси, престъпни канали, контрабанда или криптовалути.
Оперативно осигуряване: Службите осигуряват фалшиви самоличности (паспорти от специални серии на МВР), оръжие, дипломатическа закрила и достъп до разузнавателни данни.
Ако дадена група престъпи поставените граници или се опита да демонстрира автономност (както стана с бунта на Пригожин през юни 2023 г.), тя бива светкавично ликвидирана, преструктурирана или интегрирана директно в официалните структури на Министерството на отбраната.
Дали и тук има подобни зависимости?
Иван Рейгън:Последните мигове живот на брутално убития мъж в Пловдив. Обърнете внимание на жеста, който тези момчета правят на снимката – свитият юмрук с пречупения напред палец. Това НЕ е случаен знак. Това е емблематичният поздрав на руската неонацистка организация РНЕ (Руско национално единство) и на радикалните ултранационалистически банди в Русия. В техния код пречупеният палец символизира пречупения кръст (свастиката). Тези пловдивски младежи не са просто „объркани деца“. Те изцяло са копирали модела, естетиката и бруталността на руските фашистки и скинарски групировки, които от години пребиват и убиват беззащитни хора в Русия, снимайки го на клипове за забавление. Точно тази пропита с насилие, фашизоидна и човеконенавистна субкултура е в основата на съвременния путински режим. Не е тайна, че същият този режим в Русия днес използва точно такива радикализирани и криминални елементи за бруталната си инвазия в Украйна, извършвайки военни престъпления под предлог за „денацификация“, докато самите те действат като чисти нацисти. Когато едно уж „дете“ приеме руската фашистка идеология, застане пред хитлеристко знаме и хладнокръвно убие невинен човек под знака на свастиката, то само се отказва от правото да бъде третирано като дете. Това е умишлен терор, роден от най-долната руска пропаганда и бруталност. Спрямо такива бъдещи закоравяли престъпници не трябва да има никакви двойни стандарти или смекчени присъди, а най-строга изолация от обществото!
Руzките служби създават тези задгранични клетки, използвайки малоумието на подрастващите, за да сеят хаос в ЕС.
Stefan Gamizov
Разбира се, знам, че плажът, цената на таратора и някоя дребна далавера по ориенталски е далеч по-важна, отколкото че вчера РуZия извърши много успешна диверсионна операция в България, точно в нацистки стил, с който започва ВСВ през 1939 година, когато нацистите се преобличат в полски униформи.
Сега полските униформи са под формата на украински дрон-примамка.
Това, разбира се, не е никаква изненада, но ми направи впечатление друго.
Дронът “падна” или го сложиха на 100 метра от компресорната станция по стария руZки газопровод — този, който с измама и престъпление шайките на Пеевски и Борисов спряха, след като построиха “Турски поток“, съучаствайки на РуZия да заобиколи Украйна и така да може да започне войната срещу нея.
Без “Турски поток“ война в Украйна нямаше да има, защото руснаците нямаше да могат да захранват с газ прокситата си на Балканите и Унгария по времето на Орбан и, което е особено важно, нямаше да могат тези проксита да подкупват който им е нужен в Западна Европа и Северна Америка.
Войната не е само взривове и стрелба.
Войната основно е тайни операции на територията на врага, с които го изтощаваш и деморализираш — диверсии срещу икономиката и решителността за борба, вербуване на предатели, дезинформация, създаване на конфликти между съюзниците и подкрепата за нападната страна.
Вчера първите новини за този дрон говореха за взрив и голям черен дим.
После видяхме малък украински дрон-примамка в идеално състояние.
Очевидно премиерът, министърът на отбраната, шефовете на разузнаване и контраразузнаване разказваха версия, която в началото не отговаряше на истината.
Това създава обосновано предположение за извършена успешна диверсионна руZка операция, в която обаче някой от българска страна е бил напълно въвлечен и съзнателно участващ.
Тези нацистки номера от ВСВ с преоблечени униформи или в този случай с подхвърлен дрон — не на нас, както казваме в разговор ние, българите.
Наясно съм защо руZнаците са извършили това.
Класическа операция за отклоняване на вниманието и нагнетяване на напрежение в българското общество, но има въпроси, на който трябва да се отговори:
Според изявленията системата за охрана на въздушното пространство не е засякла този дрон да лети — на север от мястото, на румънска територия, е голямата военновъздушна база до Констанца.
Те, за разлика от нас, имат радарно покритие и вероятно във въздуха има постоянно самолет за ранно предупреждение, който ще засече всяка летяща над или движеща се по повърхността цел в Черно Море на това близко разстояние до базата.
Ако не са засекли този дрон, значи той не е летял, а е бил доставен на място от руZка диверсионна група на територията на България.
Какво точно върши нашата армия и контраразузнаване, ако не е задействана заградителна операция и операция по издирване на тази диверсионна група?
Или имаме нов сценарий “Петрохан 2.0“?
Пловдивската руZка банда прекалява в своята увереност, че са най-хитрите тарикати на света с РуZия зад тях.
Нека да ви обясня някои неща “майна“ крадливи простаци.
РуZия има навика да изоставя слугите си. По-добре не ѝ слугувайте, а се занимавайте с обичайното — крадене от всичко държавно и от еврофондовете.
Защото иначе ще дойде време да последвате съдбата на Янукович и Асад — ще бягате за РуZия, а там няма да ви хареса никак, защото не е като да си цар насред Пловдив, а и в София дори.
Сега полските униформи са под формата на украински дрон-примамка.
Това, разбира се, не е никаква изненада, но ми направи впечатление друго.
Дронът “падна” или го сложиха на 100 метра от компресорната станция по стария руZки газопровод — този, който с измама и престъпление шайките на Пеевски и Борисов спряха, след като построиха “Турски поток“, съучаствайки на РуZия да заобиколи Украйна и така да може да започне войната срещу нея.
Без “Турски поток“ война в Украйна нямаше да има, защото руснаците нямаше да могат да захранват с газ прокситата си на Балканите и Унгария по времето на Орбан и, което е особено важно, нямаше да могат тези проксита да подкупват който им е нужен в Западна Европа и Северна Америка.
Войната не е само взривове и стрелба.
Войната основно е тайни операции на територията на врага, с които го изтощаваш и деморализираш — диверсии срещу икономиката и решителността за борба, вербуване на предатели, дезинформация, създаване на конфликти между съюзниците и подкрепата за нападната страна.
Вчера първите новини за този дрон говореха за взрив и голям черен дим.
После видяхме малък украински дрон-примамка в идеално състояние.
Очевидно премиерът, министърът на отбраната, шефовете на разузнаване и контраразузнаване разказваха версия, която в началото не отговаряше на истината.
Това създава обосновано предположение за извършена успешна диверсионна руZка операция, в която обаче някой от българска страна е бил напълно въвлечен и съзнателно участващ.
Тези нацистки номера от ВСВ с преоблечени униформи или в този случай с подхвърлен дрон — не на нас, както казваме в разговор ние, българите.
Наясно съм защо руZнаците са извършили това.
Класическа операция за отклоняване на вниманието и нагнетяване на напрежение в българското общество, но има въпроси, на който трябва да се отговори:
Според изявленията системата за охрана на въздушното пространство не е засякла този дрон да лети — на север от мястото, на румънска територия, е голямата военновъздушна база до Констанца.
Те, за разлика от нас, имат радарно покритие и вероятно във въздуха има постоянно самолет за ранно предупреждение, който ще засече всяка летяща над или движеща се по повърхността цел в Черно Море на това близко разстояние до базата.
Ако не са засекли този дрон, значи той не е летял, а е бил доставен на място от руZка диверсионна група на територията на България.
Какво точно върши нашата армия и контраразузнаване, ако не е задействана заградителна операция и операция по издирване на тази диверсионна група?
Или имаме нов сценарий “Петрохан 2.0“?
Пловдивската руZка банда прекалява в своята увереност, че са най-хитрите тарикати на света с РуZия зад тях.
Нека да ви обясня някои неща “майна“ крадливи простаци.
РуZия има навика да изоставя слугите си. По-добре не ѝ слугувайте, а се занимавайте с обичайното — крадене от всичко държавно и от еврофондовете.
Защото иначе ще дойде време да последвате съдбата на Янукович и Асад — ще бягате за РуZия, а там няма да ви хареса никак, защото не е като да си цар насред Пловдив, а и в София дори.
08.08.2026 | ДНЕС НЯМА ОБЗОР НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЦИРК, ЗАЩОТО НОВИНАТА НА ДЕНЯ Е САМО ЕДНА – И ТЯ Е ШЕДЬОВЪР НА ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНСКО НИЩОЖЕСТВО!
ДРОН ПАДНА. ДЪРЖАВАТА СЕ ПРИЗЕМИ СЛЕД НЕГО… КАКТО ВИНАГИ…Военен дрон с взрив спокойно влиза във въздушното пространство на България, сякаш си е у дома. Нито един радар не го забелязва – очевидно радарите ни са тренирани само да следят дали някой не пуши на балкона. Прелита си необезпокояван, като турист с безплатен вход, и се взривява край Кардам, на километър от стратегическа газова инфраструктура. Почти като да ти кажат „здравейте, можем да ви взривим където си поискаме, а вие ще продължите да си дърдорите“.
И как реагира нефелното, безгръбначно, вечно изненадано правителство, оглавявано от цар мунчо първий зеленочорапест?
По класическата българска държавническа технология:
Първо – „Не го видяхме.“
После – „Не знаем откъде е дошъл.“
Накрая – „Но сме абсолютно сигурни, че няма нищо преднамерено.“
Браво! Диагностика на ниво „пациентът е мъртъв, но ние смятаме, че просто спи по-дълбоко“.
Министерството на отбраната предполага, анализира, допуска, успокоява и най-вече – говори. Много говори. Радарите мълчат. Правителството се чуди какво точно трябва да прави (спойлер: нищо, както винаги). А дронът, за разлика от цялата тази циркова трупа, поне си е изпълнил задачата докрай. Професионализъм срещу импровизация. Познайте кой спечели.
И великото, епохално, стратегическо решение? „Ще сложим още средства за наблюдение по границата.“
След като дронът вече падна. След като вече се взриви. След като вече си свърши работата.
Това не е противовъздушна отбрана. Това е следдроново, следкатастрофно, следпозорно обслужване на населението. България – единствената държава, в която ПВО-то се активира чак когато парчетата започнат да падат.
А за да стане абсурдът пълен, неадекватната ни вънкашна министърка – явно сбъркала държавата на картата – привика посланика на Украйна. Защото когато над България падне дрон, естественият рефлекс е да извикаш дипломат от държава, с която нямаме обща граница, вместо да поискаш обяснение от държавата – агресор, която най-вероятно го е пуснала. Логиката е проста: „Не знаем кой го направи, но определено ще събудим някой посланик в три сутринта, за да му кажем, че не знаем.“ Но важното е да си направим поредното театрално дипломатическо шоу. Класика!
Браво, дипломация на световно ниво – или поне на цирково!
А кой на кого точно служи в Министерството на отбраната – оставям всеки сам да си прави изводите. Аз само отбелязвам този шедьовър на логиката: не са го засекли, не знаят откъде е, не знаят защо е бил там, но вече с абсолютно професионална увереност знаят, че „не е било нарочно“.
Истински майстори! Ако някой ден някой реши да ни атакува сериозно, поне ще имаме време да издадем прессъобщение, че „няма данни за преднамереност“.
На 24-ти утринта, внезапно се разболява, адютанта Му го намира паднал на пода в банята в безсъзнание. Извикан веднага е личния лекар на Царя д-р Драгомир Александров, пристигат и проф.Стоян Киркович, д-р Васил Цончев,
д-р Стефан Даскалов,
д-р Разсолков, а вече по тялото на Царя са забелязани кафяви петна. Мнението на специалисти е, че става дума за отравяне с рацин. Същия ден от Двореца нареждат на Георги Дреников да подготви самолет с който да бъде доведен от Цариград индийски лекар, един от най-големите специалисти в областта на отровите. Мнението на специалистите е да бъдат извикани Европейски лекари доказани светила в медицината. Германия веднага изпраща
проф.Ханс Епингер придружен от двама водещи германски токсиколози, както и пристигането от Австрия на токсиколога проф. Рудолф Зайц и невролога проф.
д-р Макс де Криние.
Усилията на всички български и от чужбина лекари са безмерни за да бъде спасен живота на Царя.
На 27-ми по пладне Царят идва в съзнание, всички са обнадеждени, но след часове изпада в кома и на 28 Август
Голяма Богородица, в 16часа и 22 минути на 1943 година предава Богу дух.
Данчо Полицая
Омразата ражда насилие и носи смърт! Любовта ражда живот и дава надежда! Не на омразата! Да на любовта!
За разлика от всички, аз няма да си позволя да коментирам случая в Пловдив и то не само, защото съм началник в МВР и все още се води разследване! Като полицай, мога само да сваля шапка на Ален Симеонов и лъвчетата от Младите срещу Системата! Изключително възмутен съм от позорните нападки срещу тях и мога да заявя от лични впечатления от първо лице, че са големи мъжкарчета и истински български родолюбци! Винаги сме работили прекрасно заедно, помагали са ни за разрешаването на безброй заплетени случаи и цялата им дейност е посветена на това да помагат на МВР и обществото!
