ЕСТЕСТВЕНО<>>РУСКАТА ПЕДЕРАЦИЯ
Липсата на пари в държавата си има имена — Пеевски, Борисов, Василев и служебните правителства през последните 5 години.
Но сред тези имена изпъква “мозъкът“ на окончателното държавно падение, започнало след 2021 година и подготвяно систематично през годините на властване на Двете Прасета — прасета не по външен вид (всеки има право да е дебел и дори простак), а по поведение и интелект.
Крайното левичарство е болестно състояние, което се характеризира с мания за величие и абсолютна липса на реална емпатия — големи думи за грижа за хората, а после се оказва, че тези хора са ограбени, бедни и често мъртви.
Примерите с Хитлерова Германия и Сталинова РуZия са емблематични, но това не означава, че всяка малка нация не може да роди някой психопат, като например Иди Амин — този е един който ядеше хора в Уганда и се беше обявил някога за крал на Шотландия.
Знам, че тези постове са ви трудни за разбиране, но те точно отразяват липсите ви в чиниите и бързата писта, на която се намирате към гробищата — 80% от вас ще умрат 10 години по-рано от връстниците си в Западна Европа, защото са жертва на кражби и корупция, невиждани за държава от ЕС.
Не мога да ви пожелая лек път към гробищата, съжалявам.
Предпочитам да ви приканвам да слезете от този влак и да хванете друг в обратна посока към живота
Но сред тези имена изпъква “мозъкът“ на окончателното държавно падение, започнало след 2021 година и подготвяно систематично през годините на властване на Двете Прасета — прасета не по външен вид (всеки има право да е дебел и дори простак), а по поведение и интелект.
Крайното левичарство е болестно състояние, което се характеризира с мания за величие и абсолютна липса на реална емпатия — големи думи за грижа за хората, а после се оказва, че тези хора са ограбени, бедни и често мъртви.
Примерите с Хитлерова Германия и Сталинова РуZия са емблематични, но това не означава, че всяка малка нация не може да роди някой психопат, като например Иди Амин — този е един който ядеше хора в Уганда и се беше обявил някога за крал на Шотландия.
Знам, че тези постове са ви трудни за разбиране, но те точно отразяват липсите ви в чиниите и бързата писта, на която се намирате към гробищата — 80% от вас ще умрат 10 години по-рано от връстниците си в Западна Европа, защото са жертва на кражби и корупция, невиждани за държава от ЕС.
Не мога да ви пожелая лек път към гробищата, съжалявам.
Предпочитам да ви приканвам да слезете от този влак и да хванете друг в обратна посока към живота
С. Гамизов
Средната възраст на живот след пенсиониране е 3 години. НОЙ отделя от вноските за пенсия за 3 години останалите пари за 37г. се приватизират.
.jpeg)
Георги Лозанов: РАДЕВ има СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ!
https://www.youtube.com/watch?v=K4QKs8Hbuew
В случая, лежерната инфантилност на ПП, еволюционната им нагласа и толеранстност към комунистическата шайка на Радев, станаха причина да се появи нов шериф!
Интелигентен, харизматичен, революлюционен! Който на бърза ръка разпердушини бюджетното недоносче на Радев, на бърза ръка, насред курортния сезон, събра привърженици и съмишленици на антиправителствен протест.
И то без светлинни ефекти, видеостени, специални подиуми и пр. атрибути, които видяхме на декемврийските протести.
На организирания от него протест бяха предимно привърженици на ПП, разочаровани от тяхната мудност, перманентно, бля-бля-бля и нищо повече.
Комунистическото правителство се възползва от тяхната толерантност и ежедневно сътворява все нови и нови поразии. Последната беше с одита на пенсиите.
За да бъдат прекратени тези дивотии, правителството трябва да бъде свалено незабавно.
Точно с тази си визия, Манол Глишев привлече много хора, чиято многочисленост, при продължаващата лежерност на ПП, ще продължава да расте.
Феноменът с мистериозните падания на висши служители, бизнесмени и критици в #Русия (особено зачестили след 2022 г.) стана толкова популярен в международните медии, че получи хумористично-мрачното наименование „Defenestration“ (дефенестрация – изхвърляне през прозореца).Ето списък с едни от най-известните и широко отразени случаи на руски граждани от #елита, които загинаха при падане от прозорци или балкони през последните години:
1. Равил Маганов (Септември 2022 г.)
Позиция: Председател на съвета на директорите на петролния гигант „Лукойл“.
Случаят: Пада от прозорец на 6-ия етаж на Централната клинична болница в Москва. „Лукойл“ беше една от малкото руски компании, които публично призоваха за спиране на войната в Украйна малко след началото ѝ.
2. Кристина Байкова (Юни 2023 г.)
Позиция: 28-годишна вицепрезидентка на „Локо-Банк“.
Случаят: Пада от прозореца на апартамента си на 11-ия етаж в Москва. Официалната версия остава неясна, а инцидентът предизвика вълна от конспирации поради младата ѝ възраст и позиция.
3. Павел Антов (Декември 2022 г.)
Позиция: Руски магнат в хранителната индустрия (наричан „кралят на колбасите“) и местен депутат. Той беше разкритикувал руските ракетни удари по Киев в WhatsApp, макар по-късно да изтри поста и да се извини.
Случаят: Пада от прозореца на тризвезден хотел в Раягада, Индия, където е на почивка. Само два дни по-рано неговият приятел и спътник Владимир Биденов умира в същия хотел от уж „сърдечен удар“.
4. Данил Рапопорт (Август 2022 г.)
Позиция: Инвестиционен банкер от латвийско-американски произход, роден в Русия, и яростен критик на Путин.
Случаят: Пада от прозореца на луксозната си жилищна сграда във Вашингтон, САЩ. Полицията в САЩ не откри следи от насилие, но случаят остава обвит в мистерия.
5. Марина Янкина (Февруари 2023 г.)
Позиция: Началник на финансовото управление на Западния военен окръг на Русия (ключова фигура във финансирането на войната в Украйна).
Случаят: Намерена мъртва под прозорците на 16-етажна жилищна сграда в Санкт Петербург. На балкона са намерени нейни вещи, а разследващите обявиха #версията „самоубийство“.
6. Егор Просвирнин (Декември 2021 г.)
Позиция: Крайнодесен руски националист, блогър и основател на сайта „Спутник и Погром“. Първоначално подкрепя анексирането на Крим, но по-късно става критичен към управлението на Путин, прогнозирайки гражданска война.
Случаят: Пада гол от прозорец на петия етаж в центъра на #Москва.
Забележка: Списъкът на „мистериозните смърти“ сред руския елит включва над 40 души от 2022 г. насам. Тези, които не са паднали от прозорци, често умират при други странни обстоятелства – „подхлъзвания“ по #стълби, падане от моторни лодки, внезапни сърдечни удари или тежки форми на #отравяне. Официалните руски власти почти винаги класифицират тези случаи като #самоубийства или битови #злополуки
Романтиката на соца - когато плажът изискваше виза от МВР
Днес модерните патриотите ни обясняват как Европа ни е затворила в клетка, докато в петък вечер натоварват багажника и пресичат свободно границата с Гърция, за да седнат на по чашка узо в Халкидики. Без проверка, без граничари с автомати, без молби. Но нека се върнем към времето на истинската „свобода“, за която толкова копнеят някои носталгици. Тогава, за да посетиш родното Черноморие или някое родопско село, не ти трябваше просто бански, а писмено разрешение от МВР.
Открит лист се наричаше този държавен благослов, без който всяка екскурзия приключваше още на първата проверка, където те сваляха от автобуса като опасен диверсант.
Представете си абсурда - искаш да отидеш до Синеморец или Резово, но първо трябва да докажеш на Партията, че няма да избягаш с надуваема лодка в Турция. Чакаш три месеца, преминаваш през куп бюрократични проверки, само за да получиш правото да видиш морето. Това беше обичта на държавата – да те държи под око дори когато просто искаш да хванеш малко тен. Днес същите хора, които са се редили на опашки за пропуск, за да отидат на море, ни разправят как сме били свободни, докато се оплакват от свободното движение в Шенген. За тези, които днес леят сълзи по „хубавото“ старо време, явно свободата да пътуваш безпрепятствено е досаден детайл, а истинският кеф е бил в това милиционерът да ти решава дали въобще имаш право да видиш хоризонта.
Когато пишещите машини даваха обяснения в милицията
Днешните младежи, които драматично се оплакват от цензура, когато им ограничат профила в социалните мрежи за 24 часа, дори не могат да си представят какво означава истинска, брутална липса на свобода. В онези мрачни години на социализма държавата притежаваше абсолютен монопол върху истината, а свободата на словото беше просто мръсна дума, идваща от упадъчния Запад. Най-големият кошмар на властта тогава не бяха въоръжени бунтове, а един тежък, тракащ звяр – пишещата машина. Тя беше възприемана като същинско оръжие за масово поразяване, способно да бълва най-страшното нещо на света - независими мисли.
Тъй като Партията изпитваше параноичен ужас от идеята някой да натрака в хола си няколко реда извън официалната пропаганда, контролът беше не просто строг – той беше смазващ. Всяка частна пишеща машина трябваше да бъде занесена в милицията за задължителна регистрация. Там бдителните органи на реда снемаха нейните пръстови отпечатъци. Тъй като всяка машина има своите микроскопични фабрични дефекти по буквите, тя оставя напълно уникална мастилена следа. Ако на улицата случайно се появеше анонимен антиправителствен позив, Държавна сигурност веднага отваряше архивите, за да открие чия е буквата „Р“ с леко изкривено краче. А последствията не бяха мъмрене или глоба – следваха разпити в мазетата на ДС, въдворяване в трудов лагер и завинаги съсипан живот за цялото семейство на "престъпника".
Ако си мислите, че пишещите машини са били обект на истерия, то представете си статута на ранните копирни машини. Ксероксите съвсем не бяха скучна офис техника за размножаване на рецепти или смешки. Те бяха третирани като строго секретни обекти, затворени в специални помещения под дебел катинар и решетки. Достъпът до тях беше по-труден от проникване в ядрен бункер и изискваше специално разрешение, разписвано от проверени партийни кадри. Всичко това се правеше с едничката цел – да се бетонира информационното затъмнение и никой да не се изкуши да мултиплицира нещо по-различно от речите на вожда.
Днес, когато всеки смартфон е персонална печатница с глобален обхват, изглежда почти комично да си представим този институционален страх от металните лостове и хартията. Но зад тази абсурдна бюрокрация се криеше една брутална машина за мачкане на човешки съдби и убиване на всякакво инакомислие. Поне съвременните бунтари могат да спят спокойно – ако Shift бутонът на лаптопа им леко заяжда, това означава само ремонт в сервиза, а не покана да чукат камъни в каменоломната.
Интелигентен, харизматичен, революлюционен! Който на бърза ръка разпердушини бюджетното недоносче на Радев, на бърза ръка, насред курортния сезон, събра привърженици и съмишленици на антиправителствен протест.
И то без светлинни ефекти, видеостени, специални подиуми и пр. атрибути, които видяхме на декемврийските протести.
На организирания от него протест бяха предимно привърженици на ПП, разочаровани от тяхната мудност, перманентно, бля-бля-бля и нищо повече.
Комунистическото правителство се възползва от тяхната толерантност и ежедневно сътворява все нови и нови поразии. Последната беше с одита на пенсиите.
За да бъдат прекратени тези дивотии, правителството трябва да бъде свалено незабавно.
Точно с тази си визия, Манол Глишев привлече много хора, чиято многочисленост, при продължаващата лежерност на ПП, ще продължава да расте.
Феноменът с мистериозните падания на висши служители, бизнесмени и критици в #Русия (особено зачестили след 2022 г.) стана толкова популярен в международните медии, че получи хумористично-мрачното наименование „Defenestration“ (дефенестрация – изхвърляне през прозореца).Ето списък с едни от най-известните и широко отразени случаи на руски граждани от #елита, които загинаха при падане от прозорци или балкони през последните години:
1. Равил Маганов (Септември 2022 г.)
Позиция: Председател на съвета на директорите на петролния гигант „Лукойл“.
Случаят: Пада от прозорец на 6-ия етаж на Централната клинична болница в Москва. „Лукойл“ беше една от малкото руски компании, които публично призоваха за спиране на войната в Украйна малко след началото ѝ.
2. Кристина Байкова (Юни 2023 г.)
Позиция: 28-годишна вицепрезидентка на „Локо-Банк“.
Случаят: Пада от прозореца на апартамента си на 11-ия етаж в Москва. Официалната версия остава неясна, а инцидентът предизвика вълна от конспирации поради младата ѝ възраст и позиция.
3. Павел Антов (Декември 2022 г.)
Позиция: Руски магнат в хранителната индустрия (наричан „кралят на колбасите“) и местен депутат. Той беше разкритикувал руските ракетни удари по Киев в WhatsApp, макар по-късно да изтри поста и да се извини.
Случаят: Пада от прозореца на тризвезден хотел в Раягада, Индия, където е на почивка. Само два дни по-рано неговият приятел и спътник Владимир Биденов умира в същия хотел от уж „сърдечен удар“.
4. Данил Рапопорт (Август 2022 г.)
Позиция: Инвестиционен банкер от латвийско-американски произход, роден в Русия, и яростен критик на Путин.
Случаят: Пада от прозореца на луксозната си жилищна сграда във Вашингтон, САЩ. Полицията в САЩ не откри следи от насилие, но случаят остава обвит в мистерия.
5. Марина Янкина (Февруари 2023 г.)
Позиция: Началник на финансовото управление на Западния военен окръг на Русия (ключова фигура във финансирането на войната в Украйна).
Случаят: Намерена мъртва под прозорците на 16-етажна жилищна сграда в Санкт Петербург. На балкона са намерени нейни вещи, а разследващите обявиха #версията „самоубийство“.
6. Егор Просвирнин (Декември 2021 г.)
Позиция: Крайнодесен руски националист, блогър и основател на сайта „Спутник и Погром“. Първоначално подкрепя анексирането на Крим, но по-късно става критичен към управлението на Путин, прогнозирайки гражданска война.
Случаят: Пада гол от прозорец на петия етаж в центъра на #Москва.
Забележка: Списъкът на „мистериозните смърти“ сред руския елит включва над 40 души от 2022 г. насам. Тези, които не са паднали от прозорци, често умират при други странни обстоятелства – „подхлъзвания“ по #стълби, падане от моторни лодки, внезапни сърдечни удари или тежки форми на #отравяне. Официалните руски власти почти винаги класифицират тези случаи като #самоубийства или битови #злополуки
Днес модерните патриотите ни обясняват как Европа ни е затворила в клетка, докато в петък вечер натоварват багажника и пресичат свободно границата с Гърция, за да седнат на по чашка узо в Халкидики. Без проверка, без граничари с автомати, без молби. Но нека се върнем към времето на истинската „свобода“, за която толкова копнеят някои носталгици. Тогава, за да посетиш родното Черноморие или някое родопско село, не ти трябваше просто бански, а писмено разрешение от МВР.
Открит лист се наричаше този държавен благослов, без който всяка екскурзия приключваше още на първата проверка, където те сваляха от автобуса като опасен диверсант.
Представете си абсурда - искаш да отидеш до Синеморец или Резово, но първо трябва да докажеш на Партията, че няма да избягаш с надуваема лодка в Турция. Чакаш три месеца, преминаваш през куп бюрократични проверки, само за да получиш правото да видиш морето. Това беше обичта на държавата – да те държи под око дори когато просто искаш да хванеш малко тен. Днес същите хора, които са се редили на опашки за пропуск, за да отидат на море, ни разправят как сме били свободни, докато се оплакват от свободното движение в Шенген. За тези, които днес леят сълзи по „хубавото“ старо време, явно свободата да пътуваш безпрепятствено е досаден детайл, а истинският кеф е бил в това милиционерът да ти решава дали въобще имаш право да видиш хоризонта.
Днешните младежи, които драматично се оплакват от цензура, когато им ограничат профила в социалните мрежи за 24 часа, дори не могат да си представят какво означава истинска, брутална липса на свобода. В онези мрачни години на социализма държавата притежаваше абсолютен монопол върху истината, а свободата на словото беше просто мръсна дума, идваща от упадъчния Запад. Най-големият кошмар на властта тогава не бяха въоръжени бунтове, а един тежък, тракащ звяр – пишещата машина. Тя беше възприемана като същинско оръжие за масово поразяване, способно да бълва най-страшното нещо на света - независими мисли.
Тъй като Партията изпитваше параноичен ужас от идеята някой да натрака в хола си няколко реда извън официалната пропаганда, контролът беше не просто строг – той беше смазващ. Всяка частна пишеща машина трябваше да бъде занесена в милицията за задължителна регистрация. Там бдителните органи на реда снемаха нейните пръстови отпечатъци. Тъй като всяка машина има своите микроскопични фабрични дефекти по буквите, тя оставя напълно уникална мастилена следа. Ако на улицата случайно се появеше анонимен антиправителствен позив, Държавна сигурност веднага отваряше архивите, за да открие чия е буквата „Р“ с леко изкривено краче. А последствията не бяха мъмрене или глоба – следваха разпити в мазетата на ДС, въдворяване в трудов лагер и завинаги съсипан живот за цялото семейство на "престъпника".
Ако си мислите, че пишещите машини са били обект на истерия, то представете си статута на ранните копирни машини. Ксероксите съвсем не бяха скучна офис техника за размножаване на рецепти или смешки. Те бяха третирани като строго секретни обекти, затворени в специални помещения под дебел катинар и решетки. Достъпът до тях беше по-труден от проникване в ядрен бункер и изискваше специално разрешение, разписвано от проверени партийни кадри. Всичко това се правеше с едничката цел – да се бетонира информационното затъмнение и никой да не се изкуши да мултиплицира нещо по-различно от речите на вожда.
Днес, когато всеки смартфон е персонална печатница с глобален обхват, изглежда почти комично да си представим този институционален страх от металните лостове и хартията. Но зад тази абсурдна бюрокрация се криеше една брутална машина за мачкане на човешки съдби и убиване на всякакво инакомислие. Поне съвременните бунтари могат да спят спокойно – ако Shift бутонът на лаптопа им леко заяжда, това означава само ремонт в сервиза, а не покана да чукат камъни в каменоломната.
ОЛИГАРХ = ПЕНСИОНЕР според Румен Радев! Битката с олигархията (с пенсионерите) продължава! Прогресивно. ❗️Колко много направиха само за 1 месец: - Внесоха закон да отнемат по 2,39 евро на месец от пенсиите! - Намалиха с 30 евро пенсиите на новите пенсионери! - Оставиха над 880 хиляди пенсионера под линията на бедност с увеличението от 1-ви юли! - СЕГА ЩЕ ПРОВЕРЯВАТ ДАЛИ ПЕНСИИТЕ НЕ СА УВЕЛИЧЕНИ ПРЕКАЛЕНО МНОГО!?! Ще проверяват дали пенсионерите не водят охолен живот с минимална пенсия от 347 евро на месец (при 390 евро линия на бедност)?!? ‼️ Вече е ясно. Това не е битка с пенсионерите. Това е война! Война с най-бедната част от населението. Война с хората, на които се налага да избират между хлаба и лекарствата. Война с нашите родители, баби и дядовци. ‼️ Това е подигравка! ‼️ Долу ръцете от възрастните хора! ‼️ Бийте се с Пеевски и Борисов. Не с пенсионерите!
КЛОПКА ЗА МИЛИАРДИ: Подлия план на Радев да ни изкара от ЕС и да ни подари на Москва!
Приятели, да свалим маските на кукловодите и да ви покажем бруталния сценарий, който ни разиграват в момента. Всичко, което се случва с държавните ни пари през последните дни, е умишлен, хладнокръвен саботаж. Прочетете как е изчислен капанът, за да не се окажем отново в ролята на добитък...
Стъпка 1: „Гръцкият сценарий“ в Еврозоната
Преди броени дни правителството и калинките във финансите извадиха проекта за Бюджет 2026. Вътре е заложен чудовищен дефицит от 5.7% (над 7.2 милиарда евро потъващи пари) и рекорден дълг!
Помните ли "Виденовата зима"?
Брюксел веднага ни удари спирачката с предупреждение за наказателна процедура.
Защо го правят? Тъй като от 1 януари тази година сме в Еврозоната, те не могат просто да пуснат печатницата за левове и да ни фалират с хиперинфлация като Жан Виденов през 90-те.
Затова прилагат гръцкия модел – умишлено помпат инфлацията и натрупват непосилен външен държавен дълг чрез схеми и източване към кухи енергийни договори (като Боташ и Лукойл).
Стъпка 2: Голямата лъжа – „Еврото е виновно!“
Когато държавата започне да се задъхва под тежестта на тези милиардни дългове и цените скочат, Румен Радев и неговата пета колона от платени тролове и политици веднага ще излязат по телевизията.
Те ще посочат с пръст Брюксел и Франкфурт и ще изкрещят: „Видяхте ли? Единната валута ни докара до просешка тояга! Еврото е причината за инфлацията и мизерията ви!“
Те ще скрият, че парите бяха откраднати от софийските ДС калинки, и ще прехвърлят цялата вина върху Европейския съюз.
Стъпка 3: Фалшивият референдум и присламчването към Орките
След като промият мозъците на хората чрез страх и изкуствена бедност, Радев ще задейства следващия си ход – опит за фалшив референдум за излизане от Европейския съюз (Exit).
Под маската на „директна демокрация“ и „народен глас“, те ще се опитат да ни извадят от цивилизования свят и да ни присламчат обратно към орбитата на Кремъл.
И нека не се лъжем – дори утре Владимир Путин да го махнат от власт, Русия няма да се промени.
Историята ни е доказала по най-кървавия начин, че тази държава си остава имперска машина на орките. Тя се храни от това да държи съседите си бедни, подчинени и уплашени.
Време е да ги спрем!
Кукловодите бързат, защото виждат, че хората се събуждат. Те искат да ни фалират, за да ни купят евтино и да ни превърнат в заложници на руските олигарси.
Radio Antena
Стъпка 1: „Гръцкият сценарий“ в Еврозоната
Преди броени дни правителството и калинките във финансите извадиха проекта за Бюджет 2026. Вътре е заложен чудовищен дефицит от 5.7% (над 7.2 милиарда евро потъващи пари) и рекорден дълг!
Помните ли "Виденовата зима"?
Брюксел веднага ни удари спирачката с предупреждение за наказателна процедура.
Защо го правят? Тъй като от 1 януари тази година сме в Еврозоната, те не могат просто да пуснат печатницата за левове и да ни фалират с хиперинфлация като Жан Виденов през 90-те.
Затова прилагат гръцкия модел – умишлено помпат инфлацията и натрупват непосилен външен държавен дълг чрез схеми и източване към кухи енергийни договори (като Боташ и Лукойл).
Стъпка 2: Голямата лъжа – „Еврото е виновно!“
Когато държавата започне да се задъхва под тежестта на тези милиардни дългове и цените скочат, Румен Радев и неговата пета колона от платени тролове и политици веднага ще излязат по телевизията.
Те ще посочат с пръст Брюксел и Франкфурт и ще изкрещят: „Видяхте ли? Единната валута ни докара до просешка тояга! Еврото е причината за инфлацията и мизерията ви!“
Те ще скрият, че парите бяха откраднати от софийските ДС калинки, и ще прехвърлят цялата вина върху Европейския съюз.
Стъпка 3: Фалшивият референдум и присламчването към Орките
След като промият мозъците на хората чрез страх и изкуствена бедност, Радев ще задейства следващия си ход – опит за фалшив референдум за излизане от Европейския съюз (Exit).
Под маската на „директна демокрация“ и „народен глас“, те ще се опитат да ни извадят от цивилизования свят и да ни присламчат обратно към орбитата на Кремъл.
И нека не се лъжем – дори утре Владимир Путин да го махнат от власт, Русия няма да се промени.
Историята ни е доказала по най-кървавия начин, че тази държава си остава имперска машина на орките. Тя се храни от това да държи съседите си бедни, подчинени и уплашени.
Време е да ги спрем!
Кукловодите бързат, защото виждат, че хората се събуждат. Те искат да ни фалират, за да ни купят евтино и да ни превърнат в заложници на руските олигарси.
Radio Antena
ДЪРЖАВА, КОЯТО ЖИВЕЕ ОТ ПЛЯЧКОСВАНЕ:
ЩО ЗА СТРАНА Е РУСИЯ?
В България отново се надигат гласове, че нашето бъдеще било с Русия. Но ние нямаме работа в тази месомелачка. Там всички пътища водят до катастрофа, както е написал Осип Манделщам, преди да угасне в сталински концлагер.
Покрай поредното изостряне на руското присъствие на международната сцена в България отново се надигнаха гласове, според които нашето бъдеще било с Русия и Евразия. Тази позиция е неадекватна от всякаква гледна точка - политическа, социална, икономическа и т.н. Тези неща са изобилно разгледани от различни тесни специалисти, но основният, екзистенциалният проблем е другаде - в самата дума „бъдеще”, приложена към Русия.
Русия никому не предлага бъдеще, тъй като тя самата не разполага с такова. От половин хилядолетие тя живее извън времето и историята, в онзи постоянно повтарящ се кръговрат, в който са живели аграрните цивилизации преди появата на християнството. В този кръговрат всичко, което се е случвало, ще се случи отново. И всичко, което предстои да се случи, вече се е случвало.
Всичко започва с Иван Грозни
Това въртене започва с Иван Грозни в средата на 16-и век. Тогава големите европейски кралства устремно излизат от Средновековието и започват да ликвидират негови основни белези като крепостното право, властовия произвол и религиозния обскурантизъм. Подсилват се независимата частна собственост, местното самоуправление и закрилата на хората от страна на закона.
В Московия, както тогава е била известна държавата, Иван решава да направи точно обратното. Ликвидира, доколкото му стига времето, свободните съсловия, като ги прави крепостни. Изкоренява аристокрацията, като ѝ отнема земите, закрива всички видове събрания, както на благородниците, така и на обикновените хора, чрез които дотогава се е развивало самоуправлението. Обявява цялата собственост в държавата за своя лична бащиния и превръща собствените си прищевки в закон. Отмъква, разбира се, и държавната хазна - и тя му е бащиния.
По-важното обаче е, че Иван започва гонения срещу онези, които са искали Московия да поеме по европейския път на развитие. Символ на тези гонения е боляринът, философ, писател и военачалник Андрей Курбский, а последвалата между двамата кореспонденция очертава вечния разлом в Русия. От едната страна са онези, които като Курбский искат ограничаване на централната власт чрез разделянето ѝ между различни клонове и съсловия, настояват за права, свободи и законност, както и за независима от короната собственост. Това е пътят, водещ в крайна сметка до европейската цивилизация, в която отделният човек е по-важен от държавата.
От другата страна стоят Иван и неговите следовници. Проклинайки противниците си с най-вулгарни азиатски изрази (според Иван, Курбский е „чакал”, от чиято „зловонна уста се носи смрадта на самия Сатана” и пр.), те твърдят, че държавата е всичко, а отделните хора - нищо. И най-важното - че държавата е тяхна и че те не я държат поради нечие (например на народа) благоволение, а сами. „Самодържат” се - самодръжци. Никой друг няма никакви права - като например да е закрилян от закона, да има неприкосновена собственост или форуми за самоуправление. Държавата е всичко, а самодържецът е държавата. Неговата дума е закон, не някакви неща, писани на хартия. А всички проевропейски руснаци са чакали, измет или агенти на враждебни чужди сили.
Това е политическата закваска на Русия. И пак при Иван е забъркана онази попара, която е руската икономика.
След закрепостяването на народа, ликвидирането на аристокрацията и изгонването на такива като Курбский, Иван пристъпва към следващата крачка: да третира държавата бащиния като легитимен обект на плячкосване. Той вече е плячкосал половината от съседните му руски княжества, но започва да удря на камък с останалите и особено със съседните му на запад литовци. Но режимът му живее от плячка и инак не умее. Затова стартира плячкосването на имотите на аристократите и на по-заможните редови поданици - режимът на „Опричнината”. Експанзията на изток му дава достъп и до ресурсите на Сибир, които изнася към Европа.
Иван Грозни е дефолт програмата на Русия, от която тя никога не е излизала. Отиваме няколко поколения напред и виждаме първото повторение. В разгара на модерната епоха, когато в Европа се полагат основите на Просвещението и на хуманистичния държавен ред, Петър Велики успява да закрепости и онези съсловия, които Иван не е съумял. Успява да подчини и дотогава автономните казаци, разширили Русия чак до Далечния изток без помощта на държавата. След него в Русия няма нито един човек, включително в аристокрацията, който да не е по някакъв начин закрепостен за държавата. В момента, в който в Европа преоткриват равенството между гражданите и създават обществени договори, Петър публикува „Таблицата на ранговете”, описваща позицията на всяка професия и на всяко съсловие в тази система на пълно и всеобхватно неравенство.
В икономиката „модернизаторът” Петър прави типичната руска грешка, която допускат и до днес руските самодръжци: решава, че е разбрал как да настигне индустриалния Запад - чрез внос на западна техника. Но няма никаква представа, че Западът е технически и индустриално развит, тъй като в него има все повече свободни индивиди, които могат да правят индустрия, защото имат неприкосновена частна собственост и права. Петър вкарва западни заводи, но всичките бързо фалират. Причината: вместо да освободи някакви хора, които да работят в заводите за заплата, той подкарва натам крепостни селяни, които да работят без пари. Русия си остава аграрна страна и става жертва на подобни последващи опити за бърза индустриализация - най-видимо при Сталин, чиито заводи, внесени от САЩ и Германия, също накрая фалират.
През цялото време, разбира се, продължават гоненията на всички руснаци, които искат Русия да тръгне по европейски път - тоест, да има бъдеще.
Всичките тези вълни на отнемане на права и собственост, както и постоянните гонения срещу прозападни руснаци, са съпътствани от смъртта на огромни количества хора, изтребвани от собствената си държавна власт. И при Грозни, и при Петър, и при Сталин, и при Путин руското население намалява, тъй като от терора бягат милиони.
Има, разбира се, периодически опити за поевропейчване на Русия. Това е периодът на изборните царе с ограничена власт, последвал Иван (този период, показателно, в Русия е известен като „Смутата”). След Петър също има определено „размразяване”, както и след Павел и Александър през 19-и век, след болшевишката революция, след Сталин и след Брежнев през 20-и век. През всичките тези периоди на отслабване на самодържието икономиката дръпва напред, а населението расте поради простата причина, че хората очакват по-нататъшно отслабване на самодържието и, следователно, по-голямо пространство за собственото си развитие.
Всеки път обаче тези реформи се провалят по една и съща причина. Разхлабването на диктата върху икономиката и народа рано или късно се натъква на противодействие от страна на управляващата клика, която не иска да се лиши от самодържието си. Така в Русия никога не се появява онзи автономен и закрилян от закона индивид, който осигурява бързото развитие на Запада. Тъй като само този индивид може да създаде развитие, след края на всеки период на реформи следва икономически спад и намаляване на населението. А по-важното е, че при първите симптоми на подобни проблеми властта минава в ръцете на нов самодържец, който твърди, че проблемите са следствие на предхождащите го „либерали” (както ги наричат днес).
Русия половин хилядолетие след Иван Грозни
Това е „бъдещето”, което Русия предлага. Терор-разруха-реформи. Терор-разруха-реформи. И така до безкрай. Половин хилядолетие след Иван Грозни Русия продължава да живее от плячкосване - на ресурсите на Сибир, на собствеността на хората си, на покорени съседни държави.
Отсега е ясно, че този цикъл отново ще се повтори, защото в Русия всичко, което предстои да се случи, вече се е случвало. След Путин ще има опит за реформи и страната за малко ще живне. Реформите ще се провалят, тъй като там няма нито автономни индивиди, нито частна собственост, нито законов ред. След края на реформите ще настъпи стопански срив и хората ще хукнат да бягат. Ще дойде следващият самодържец, който ще обвини предшествалите го „либерали” за проблемите и ще предложи решение чрез възстановяване на пълното самодържие. За себе си, разбира се. И ще гони и ругае на „чакали” онези, които искат европейско бъдеще за Русия.
Нямаме работа в тази месомелачка. Там „всички пътища водят до катастрофа”, както е написал руският поет Осип Манделщам, преди да угасне в сталински концлагер.
Демерджиев сочи с пръст всички останали, а се оказва, че Румен Миланов допреди три месеца е бил в Управителния съвет на асоциацията, оглавявана от човек с името... Ники Мантинелата. Докато го играят на "борци с модела", Радевци се оказват в един и същи Управителен съвет. Май единственото истинско мнозинство в Прогресивна България е това на общите интереси.
Jew Lie (every) Morning
Още един руски имперски зомби режим, възраждащ всички най-гнили навици на своите предшественици: лъжи, агресия, гробове и „руски свят“, изграден върху кости. Символът „Z“ вече се свързва само с война, масови убийства, мъчения и нови руини. Скоро и на него ще бъде даден голям червен кръст. Четири режима. Четири епохи. Един резултат – всички те завършват по един и същи начин: в кръв, срам и пепел. Историята не познава изключения.
Kronvion UA
Радев ОТХВЪРЛИ 100% майчинство при връщане на работа. Днес управляващите на Радев показаха истинските си приоритети. ❌ Не подкрепиха майките. ❌ Не подкрепиха работещите семейства. ❌ Не подкрепиха демографското бъдеще на България. ⁉️ Когато говорим за рекордно ниска раждаемост, празни детски градини в цели региони и хиляди млади семейства, които напускат страната, държавата трябва да насърчава труда и родителството – не да ги наказва. 📉 С думи говорят за демография. 📉 С действия гласуват срещу българските майки. 👨👩👧👧 България няма бъдеще без подкрепа за семейството. Майките не са разход – те са инвестиция в бъдещето на нацията. ❌️Радев и неговото мнозинство избраха да кажат „НЕ“ на българските семейства.
ОСТАВКА!
Проф. Келбечева: Метастазите на комунизма продължават на всяко едно ниво
Професорът по история Евелина Келбечева гледа с тревога на намеренията на правителството да закрие Комисията по досиетата.
"Всичките тези фалстартове на сегашното правителство, са украсени от обявата, че ще закриват Комисията по досиетата", посочи тя.
Според нея финансовото изражение - какви са заплатите на хората в комисията, е една "димка":
"Освен че създадоха един страхотен масив от документи, издадоха над 60 сборника с документи. Това е смешно - с това те да си оправят бюджета, когато не могат да обяснят смислено за какво ще използват новия външен дълг на България, който явно не е нужен да бъде взет. Но това е едната част. Явно е, че обявяването за закриването на тази комисия ще възбуди духовете, но аз не виждам никакъв открит обществен дебат за това кой е най-адекватният начин за достъп до тези архиви и как могат да се използват. Има страшни ограничения за достъпа до архиви на самата Комисия по досиетата, но никой не може да отрече огромната работа, която тя свърши. От друга страна закриването ѝ може да бъде този сигнал за една негласна реставрация и това е най-страшното в случая".
Според нея трябва да знаем кой и как назначава тази комисия:
"Все пак тя е орган на Народното събрание и има квоти. А шефът на Държавна агенция "Архиви" се назначава от Министерския съвет. Субективният фактор кой ще оглави комисията и нейния състав и кой ще бъде назначен за ръководител на "Архивите" е изключително важен".
101 години минаха от атентата в катедралния храм "Света Неделя" на 16 април 1925 г., отбеляза в предаването "Хоризонт до обед" проф. Келбечева. И коментира:
"Бях удивена по време на работата си върху документалната изложба и след това на този филмов репортаж, който ще представим днес във Военния клуб от 18.30 часа, колко малко хора, ако знаят нещо за този атентат, те знаят само, че е рухнал един купол в центъра на София. Големият контекст на това какво е довело до този атентат, как той е бил планиран, как се провежда, колко време трае подготовката, кой е платил и кой е имал интерес от него - това общо взето оставаше абсолютно непознато за българската публика. Самият факт, че ние не го поставяме в световния контекст - това е най-големият политически терористичен акт в света до взривяването на кулите близнаци. Цялата наша изложба, която показваше историята, контекста и последствията от този абсолютно безпрецедентен терористичен акт, беше базирана на новооткрити документи и новата историография на България, т.е. ние показахме документите, с които над 7,5 милиона лева са внесени от Москва за подготовката на атентата и как от комунистическия интернационал подготвят саботажите и създаването на болшевишки режими. Това е целта на атентата в "Света Неделя" - избиването на политическия, военен и граждански елит на България, за да се отвори пътят към създаване на болшевишка диктатура и то е показано изключително добре в документите".
По думите ѝ идеята за изложбата пред църквата миналата година е била такава, че нейната визия да бъде много по-въздействаща и да говори сама по себе си. Според нея това е било постигнато. Същевременно в залата на ДА "Архиви" бяха поставени оригиналните документи, посочи проф. Келбечева.
Според нея липсата на кохерентна политика към вече откритото знание по отношение на този комунистически режим дълбоко влияе и прояжда и до ден днешен българското общество. Имаше много усилия, за да се сменят програмите по история, отбеляза тя и коментира:
"Най-после комунистическият период да влезе в нормалната програма и да не бъде претупан с половин урочие, а да се покаже адекватната история, което беше направено от историци, антрополози, социолози и т.н., но не влезе в голямата картина и голямото знание за това чрез учебници и чрез медии.
Продължават метастазите на комунизма на всяко едно ниво и това е много обезпекоително. Начинът, по който 100-годишнината от атентата беше абсолютно убита медийно миналата година, политически, бих казала и морално, е много значещ факт. Обществото не разбра точно какво е станало преди 100 години и как България, за жалост, е родината на един нов тип тероризъм - това е държавно спонсорираният тероризъм, който се плаща от Кремъл и от КОМИНТЕРНА".
Професорът по история Евелина Келбечева гледа с тревога на намеренията на правителството да закрие Комисията по досиетата.
"Всичките тези фалстартове на сегашното правителство, са украсени от обявата, че ще закриват Комисията по досиетата", посочи тя.
Според нея финансовото изражение - какви са заплатите на хората в комисията, е една "димка":
"Освен че създадоха един страхотен масив от документи, издадоха над 60 сборника с документи. Това е смешно - с това те да си оправят бюджета, когато не могат да обяснят смислено за какво ще използват новия външен дълг на България, който явно не е нужен да бъде взет. Но това е едната част. Явно е, че обявяването за закриването на тази комисия ще възбуди духовете, но аз не виждам никакъв открит обществен дебат за това кой е най-адекватният начин за достъп до тези архиви и как могат да се използват. Има страшни ограничения за достъпа до архиви на самата Комисия по досиетата, но никой не може да отрече огромната работа, която тя свърши. От друга страна закриването ѝ може да бъде този сигнал за една негласна реставрация и това е най-страшното в случая".
Според нея трябва да знаем кой и как назначава тази комисия:
"Все пак тя е орган на Народното събрание и има квоти. А шефът на Държавна агенция "Архиви" се назначава от Министерския съвет. Субективният фактор кой ще оглави комисията и нейния състав и кой ще бъде назначен за ръководител на "Архивите" е изключително важен".
101 години минаха от атентата в катедралния храм "Света Неделя" на 16 април 1925 г., отбеляза в предаването "Хоризонт до обед" проф. Келбечева. И коментира:
"Бях удивена по време на работата си върху документалната изложба и след това на този филмов репортаж, който ще представим днес във Военния клуб от 18.30 часа, колко малко хора, ако знаят нещо за този атентат, те знаят само, че е рухнал един купол в центъра на София. Големият контекст на това какво е довело до този атентат, как той е бил планиран, как се провежда, колко време трае подготовката, кой е платил и кой е имал интерес от него - това общо взето оставаше абсолютно непознато за българската публика. Самият факт, че ние не го поставяме в световния контекст - това е най-големият политически терористичен акт в света до взривяването на кулите близнаци. Цялата наша изложба, която показваше историята, контекста и последствията от този абсолютно безпрецедентен терористичен акт, беше базирана на новооткрити документи и новата историография на България, т.е. ние показахме документите, с които над 7,5 милиона лева са внесени от Москва за подготовката на атентата и как от комунистическия интернационал подготвят саботажите и създаването на болшевишки режими. Това е целта на атентата в "Света Неделя" - избиването на политическия, военен и граждански елит на България, за да се отвори пътят към създаване на болшевишка диктатура и то е показано изключително добре в документите".
По думите ѝ идеята за изложбата пред църквата миналата година е била такава, че нейната визия да бъде много по-въздействаща и да говори сама по себе си. Според нея това е било постигнато. Същевременно в залата на ДА "Архиви" бяха поставени оригиналните документи, посочи проф. Келбечева.
Според нея липсата на кохерентна политика към вече откритото знание по отношение на този комунистически режим дълбоко влияе и прояжда и до ден днешен българското общество. Имаше много усилия, за да се сменят програмите по история, отбеляза тя и коментира:
"Най-после комунистическият период да влезе в нормалната програма и да не бъде претупан с половин урочие, а да се покаже адекватната история, което беше направено от историци, антрополози, социолози и т.н., но не влезе в голямата картина и голямото знание за това чрез учебници и чрез медии.
Продължават метастазите на комунизма на всяко едно ниво и това е много обезпекоително. Начинът, по който 100-годишнината от атентата беше абсолютно убита медийно миналата година, политически, бих казала и морално, е много значещ факт. Обществото не разбра точно какво е станало преди 100 години и как България, за жалост, е родината на един нов тип тероризъм - това е държавно спонсорираният тероризъм, който се плаща от Кремъл и от КОМИНТЕРНА".
По информация на Ройтерс, Московията чака доставката на 60 000 тона горива ОТ ИНДИЯ.
Два танкера пътуват вече към бреговете на Русия.
Друг източник е споделил пред агенцията, че Кремъл смята да внася 400 000 тона месечно от няколко държави.
Дневната консумация на горива в РФ е 110 000 тона на ден през лятото, когато потреблението е по-високо.
Получава се така че:
- Московията изнася петрол за Индия на ниски цени, с голяма отстъпка. Заради санкциите Русия може да продава петрол максимум за $44 на барел, а в момента пазарната цена на сорт Брент е $71.
- в същото време, купува на пазарни цени, без отстъпка горива от чужбина, чак от Индия.
Това НЯМА АНАЛОГ!
