През един октомврийски ден на 2007 г. известен строителен предприемач облечен в дебел балтон и светлосиня вратовръзка пристига в огромна лимузина във финансовия център на Торонто. Грабва златна лопата пред група фотографи. От лявата му страна, също държащ нова лопата, е партньорът му в проект за небостъргач на стойност 500 млн. канадски долара. Строежът трябва да започне през същия ден. Той е руско-канадски милиардер, чието богатство се ражда от сблъсъка между комунизма, капитализма и КГБ при падането на Съветската империя.
Присъстват и представители на финансовия партньор на проекта – австрийска банка, на която предстои да бъде обвинена, че не е успяла да направи достатъчна проверка на източниците на парите на клиентите й – бивши съветски граждани.
Светкавиците на камерите проблясват върху лопатите, докато ухилените величия ги забиват в спретната купчинка пръст, на която е изписана думата „Тръмп“. Така започват строителните работи по проекта известен като Хотел Тръмп Интернешънъл и кула Торонто (Trump International Hotel and Tower Toronto). „Хората наистина искат да притежават това, което правя,“ казва Доналд Тръмп на интервюиращия го, заявявайки, че освен останалите й качества кулата ще бъде „по-висока от другите сгради”.
„Файненшъл таймс“ (ФТ) разследва парите зад проекта „Тръмп Торонто“ в продължение на 10 месеца. Правни документи, подписани изявления и десетки интервюта с хора, които са запознати с проекта и парите, които преминават през него, разкриват, че това начинание свързва президента на САЩ със сенчестия постсъветски свят, в който политиката и личното обогатяване са се сляли.
Някои от паричните потоци, които „Файненшъл таймс” успя да потвърди, пораждат въпроси за уязвимостта на Тръмп от неподходящо влияние сега, когато той е в Белия дом. Това включва доказателства, че партньорът-милиардер на Тръмп в проекта в Торонто е разрешил тайно плащане в размер 100 млн. щатски долара на посредник от Москва, представляващ инвеститори подкрепяни от Кремъл. Плащането е част от поредица от сделки, които генерират милиони за финансовите поддръжници на начинанието в Торонто – проект, който на свой ред печели милиони за бъдещия президент.
Месец след първата копка през 2007 г. Тръмп пише писмо до „Уолстрийт Джърнъл“ (The Wall Street Journal), цитирайки финансирането на „нашия“ проект „Тръмп Торонто“ като „доказателство за силата на името и марката Тръмп сред финансовата общност“. Но когато ФТ изпрати въпроси до Организацията „Тръмп“ във връзка с тази статия, тя отказа да отговори със следното: „Организацията Тръмп не е била собственик, предприемач или продавач на Хотел Тръмп Интернешънъл и кула Торонто. Следователно, тя не участвала във финансирането на проекта. Вместо това ролята на компанията беше ограничена до лицензирането на марката и управлението на хотела и жилищата, което тя е правила до юни 2017 г., когато споразумението приключи.“
Точно този подход към източниците на пари, който винаги е бил в основата на бизнес кариерата на Тръмп, предизвиква загриженост у много хора, които са го изследвали отблизо. Заради поредица от корпоративни фалити през 90-те години на миналия век и началото на настоящия, за бизнеса с имоти, който наследява от баща си, е почти невъзможно да получи заем от традиционни банки и Тръмп се обръща към все по-сенчести финанасови партньори. Той успява да вземе спорадични заеми от Дойче Банк, с която има дълги и колебливи отношения, но още от началото на милениума възприема и един нов модел, при който лицензира марката си за строителството на небостъргачи, които ще бъдат управлявани в последствие от Организацията „Тръмп“ въз основата на сключен договор.
Това са времената, когато новоизлюпените олигарси от бившия Съветски съюз търсят за богатство си убежища в чужбина. Някъде около 2008 г. синът на Тръмп, Доналд младши, казва следното на конференция за недвижими имоти: „Руснаците имат доста непропорционално представителство в много от нашите активи. Виждаме много пари, които се изливат от Русия.“ Някои от тези пари идват от продажбите на отделни апартаменти в имоти с марката „Тръмп“, за които Тръмп понякога има право на намаление в цената.
Предполагаема казахстанска мрежа за пране на пари е пренасочила милиони чрез продажби и покупки на апартаменти в „Тръмп Сохо“; руски олигарх е купил имот в Палм Бийч от Тръмп през 2008 г. за 95 млн. щатски долара, над два пъти повече от това, което Тръмп е платил за него четири години по-рано; във Флорида 63-ма руснаци, някои с политически връзки, са похарчили 100 млн. щатски долара за закупуване на имоти в седем луксозни кули с марката „Тръмп“, според разследване на Ройтерс. Парите идват не само и единствено от бившия Съветски съюз – в „Тръмп Панама“ някои от тях са принадлежали на трафиканти на наркотици от Латинска Америка.
През последните години става все по-ясно, че много от олигарсите, които натрупаха богатството си при падането на Съветския съюз, са успяли да го защититят, като са играли в полза на интересите на управляващите клики у дома. Това богатство се движи през западните пазари, често прикрито зад кухи фирми. Секторът на действие на Тръмп – недвижимите имоти – отдавна е податлив на инжекции с пари с неизвестен произход. Голяма част от продажбите на скъпи имоти в САЩ се осъществява чрез компании, чиито истински собственици са скрити. През миналата година, американското Министерство на финансите установи, че един от всеки трима купувачи на луксозни имоти е подозрителен.
Тръмп наруши президентската традиция, защото отказва да се освободи от дяловете си в десетките компании от които се състои Организацията „Тръмп“ или да направи публично достояние данъчни декларации, които биха могли да осветлят това, което прилича на многобройни конфликти на интереси. През май миналата година решението му да уволни Джеймс Коми като шеф на ФБР задейства назначаването Робърт Мълър, той самият също бивш шеф на ФБР, за специален прокурор, който да разследва връзките между руското правителство и предизборната кампания на Тръмп.
По време на показанията му пред Комисията по разузнаване на Сената, Коми беше попитан дали разследването може да доведе до неща, които не са свързани с предизборната кампания. Той отговори, че „при всяко сложно разследване, когато започнат да се преобръщат всички камъни, понякога се откриват неща, които не са свързани с първоначалното разследване и които имат характер на престъления“.
Пол Манафорт, един от шефовете на предизборната кампания на Тръмп, вече научи какво означава това в действителност. Грозят го обвинения, които отрича, в пране на 30 млн. щатски долара във връзка с работата му като консултант за проруски политици в Украйна. Майкъл Флин, първият съветник по въпросите на националната сигурност на Тръмп, се призна за виновен по обвинения включващи лъжа за договор за лобиране, който е имал с Турция. Голяма част от останалите разследвания на Мълър са внимателно пазени в тайна, но е ясно, че финансови сделки в миналото за него също са част от справедливата игра.
Том Уорнър, американски следовател по корпоративни дела, специалист по Русия и Украйна, е сред онези, които се съгласиха да говорят пред ФТ и които вярват, че вижданията на Тръмп са продукт на съгласуване на собствените му интереси с интересите на тези, които са му дали парите, които пък са направили кариерата му възможна и устойчива. Когато Тръмп се обръща срещу дългогодишни съюзници на Америка и предлага Русия да бъде приета обратно в Г-8, някои анализатори виждат в това скрити мотиви. Тези внимателни анализи зачестиха тази седмица, след като Тръмп присъства на срещата на върха на НАТО в Брюксел, посети Лондон за да се срещне с министър-председателя Тереза Мей и сега трябва да седне на масата на преговорите с руския президент Владимир Путин в Хелзинки. „Путин или избраният от него негов наследник ще бъдат там дълго след като Тръмп напусне президентството,“ казва Уорнър. „И те [Тръмп и децата му] се нуждаят от семейния бизнес модел, който също все още ще е налице тогава.“
Историята на „Тръмп Торонто“ показва какво означава за САЩ да има лидер, чийто бизнес модел отдавна зависи от замяна на фамилното му име срещу пари с неясно минало и без задаване на въпроси.
„Тръмп Торонто“ трябваше да бъде завършен до 2010 г.: 65 етажа с 261 луксозни хотелски стаи и частни апартаменти, всички оградени с блестяща стъклена фасада. Но строителството се влачи и през октомври, Алекс Шнайдер, милиардерът, който прави първата компка с Тръмп три години по-рано, заделя още 40 млн. щатски долара за проекта. Милиони от проекта впоследствие ще стигнат до самия Тръмп, а документи, с които ФТ се запозна повдигат сериозни въпроси за това, как компанията на Шнайдер печели парите си в периода довел до решението да инвестира тези 40 млн. щатски долара в „Тръмп Торонто“.
Документите показват, че няколко месеца по-рано Шнайдер е одобрил тайно плащане в размер на 100 млн. щатски долара на „посредници“, представляващи интересите на Кремъл. Плащането е имало за цел да улесни продажбата на трофейния актив на групата му от компании – делът й в огромния металургичен комбинат „Запорожстал“ в Източна Украйна – и представлява повече от 10% от продажната цена от 850 млн. щатски долара.
„Уолстрийт Джърнъл“ съобщава през 2017 г., че продажбата на комбината е била финансирана от „Банката за развитие и външноикономическа дейност” (Внешикономбанк), руска държавна банка, чийто директор по това време е бил Владимир Путин. Но тази комисионна от 100 млн. щатски долара не е била декларирана тогава. Нито пък е било разкрито, че съдебни документи от скорошен търговски спор между Шнайдер и неговия бизнес партньор показват, че има възможност част от парите да са отишли при руски държавни служители. В такъв случай може да се окаже, че сделката с металургичния комбинат е в нарушение на законите за борба с корупцията на Канада и потенциално други западни страни, според които даване на пари на чуждестранни длъжностни лица с цел придобиване на търговско предимство е престъпление.
С уредената комисионна от 100 млн. щатски долара, продажбата се случва, а приходите се прехвърлят в компанията на Шнайдер, която от своя страна заделя средства за „Тръмп Торонто“. Том Кийтиндж, бивш банкер на JPMorgan, който в момента е специалист по финансови престъпления в Лондонския институт Royal United Services (Руси), заяви, че ако плащането на 100 млн. щатски долара може да се счита за подкуп, тогава може да се твърди, че чрез потока от пари от Шнайдер до „Тръмп Торонто“, Организацията „Тръмп“ е получавала средства придобити от престъпление и поради това е била използвана за пране на пари. Експерти по незаконно финансиране казват, че правната уязвимост на Тръмп и неговия бизнес ще зависи от това, което той и други шефове са знаели, или би трябвало да знаят за източника на средства на партньора им.
Организацията „Тръмп“ е предприела подход към дю дилиджънс (due diligence – надлежна предварителна проверка на бизнес партньора), който бивш сътрудник, който не желае да бъде идентифициран, нарича „умишлена разсеяност“. Аби Уолак, бивша ръководна фигура в Организацията „Тръмп“, е цитиран в статия от 2017 г. в „Блумбърг“ да казва: „Доналд не прави дю дилиджънс.“
Шнайдер, роден в Санкт Петербург и израснал в Торонто, е натрупал състояние, което, както и това на няколко от бизнес партньорите на Доналд Тръмп, има своите корени в бурните последни години на Съветския съюз. Много от днешните олигарси се стремят да се представят като незначителни бизнесмени, като предпочитат борбите им за богатство на живот и смърт през 90-те години на миналия век да потънат назад в историята. И все пак, тъй като влиянието им на Запад нараства, става все по-важно да се разберат връзките им с диктатори и клептократи у дома. Това е особено вярно в случая на тези, които са имали бизнес отношения с американски президент, чиято предизорна кампания е разследвана за предполагаемо тайно споразумение с Кремъл.
„Русия отдавна е свързвана с мръсни пари,“ казва Елиз Бийн, бивш висш представител на водещата Комисия за разследване на американския Сенат и ветеран от няколко разследвания на пране на пари. „Всеки, който получава значителни средства произхождащи от бившия Съветски съюз, би трябвало да знае, че средствата са с висок риск и изискват внимателен дю дилиджънс за да се гарантира, че парите са чисти.“
Издигането на Шнайдер до един от най-богатите мъже в Канада (на 36-годишна възраст е включен в списъка на милиардерите на списание „Форбс“) е подпомогнато от Борис Бирштейн, негов тъст и бизнес ментор. Общителен и амбициозен, Бирштейн се радва на рядката за западните бизнесмени привилегия да може да минава през Желязната завеса. „Бил съм в продължение на много години в бизнеса със Съветския съюз,“ казва Бирштейн, който е роден в съветска Литва и емигрира в Канада, в интервю от 1993 г. „Започнах с [Леонид] Брежнев и, знаете ли, по някакъв начин успях да получа уникална позиция, срещнах много хора и се сприятелих с много, много могъщи хора.“
През май ФТ разговаря с бивш офицер от КГБ, който през 80-те години на миналия век работи в отдела му за чуждестранно разузнаване. Той обясни как, когато Съветският съюз се срива, комунистическата партия и КГБ се опитват да скрият пари в чужбина. Каза още, че в края на 80-те години на миналия век Бирштейн е бил един от западните бизнесмени, чиито компании са свързани с лица от КГБ, които са били част от усилията на службата за създаване на международни бизнес интереси. Адвокатът на Бирштейн каза пред ФТ, че би било „абсурдно“ и „очевидно фалшиво“ да се каже, че бизнесменът е бил „оперативен работник“ на КГБ. Той обаче добави, че Бирштейн си спомня, че се е съгласил през 80-те години да участва в съветски план за създаване на международни бизнес начинания, ръководен от Георги Арбатов, директор на престижен московски мозъчен тръст. Според разказ на дисидент, публикуван години по-късно, Арбатов е бил и разузнавач на КГБ с кодово име Василий.
Адвокатът на Бирштейн заяви, че „предложението и формализирането на споразумението за съвместно начинание никога не се е материализирало в нито един съществен проект и е било официално прекратено скоро след неговото създаване“. Той добави, че Бирштейн не е знаел, че Арбатов е „бил по някакъв начин е свързан с КГБ“, но отбелязва, че „принадлежността към КГБ или друга служба на бившата съветска държава е била изключително обичайна в Съветския съюз“.
Това не е единствената документирана връзка на Бирштейн с фигура от КГБ. През 1991 г., малко преди Съветският съюз да се срине окончателно, компанията на Бирштейн наема Леонид Веселовски като икономически съветник с едногодишен договор. Адвокатът на Бирштейн заяви пред ФТ, че компанията на клиента му е наела Веселовски, защото имал докторска степен по икономика и по това време е член на Централния комитет на комунистическата партия. Но бившият офицер от КГБ заяви пред ФТ, че Веселовски е служил и като старши офицер в чуждестранния оперативен отдел на КГБ и е бил „сърцето и душата на прането на пари от КГБ“. (Веселовски не можа да бъде открит за коментар, а бившият офицер от КГБ заяви, че той е „безследно изчезнал“.)
Докато Бирштейн ухажва съветския елит, руските родители на Шнайдер се присъединяват към вълната еврейска емиграция заселваща се се през 1982 г. в квартал на Торонто, популярен между имигрантите. Купуват магазин за деликатеси, където младият Шнайдер подрежда рафтове. Той е привлечен от бизнеса и от началото на 90-те години на миналия век Бирштейн започва да го въвежда в хаотичния капитализъм, който превзема бившия Съветски съюз. С това и двамата влизат в орбитата на една от най-прословутите фигури там.
Твърдения за връзки с американската мафия преследват Тръмп по време на цялата му кариера. Що се отнася до Алекс Шнайдер, връзката с предполагаем руски гангстер минава през бившия му тъст.
Сергей Михайлов, известен като Микас, е всеобщо признат лидер на това, което през 90-те и началото на 2000-те години се смята за най-мощния синдикат на организираната престъпност в Москва: Солнцевская братва. Най-големият експерт на ФБР по руската организирана престъпност през 90-те години казва, че дейностите на групата включват изнудване, наркотици, поръчкови убийства и пране на пари.
В рядко интервю с ФТ през юни Михайлов отрече това, като каза, че Солнцевская „не съществува“. Високият и едър човек в кафяво карирано яке, чийто московски офис е украсен с православни икони, настояваше, че той е просто „обикновен бизнесмен“, с интереси в търговията, туризма и недвижимите имоти. Бившият шампион по борба добави, че предвид турбулентността на постсъветските години „моят успех е, че съм още жив“.
Препоръчан
60-годишният Михайлов заяви пред ФТ, че се е виждал с Бирштейн – „много талантлив бизнесмен“ – по време на среща с молдовския президент през 1995 г. и двамата ужасно са си допаднали. „Той ми имаше доверие и това е много важен фактор в бизнеса.“ Той каза, че двамата са правили „големи планове“ за бизнес начинания, най-амбициозният от които е ремонт на тръбопровод от Централна Азия до Украйна. Михайлов заяви, че задачата му е била да достави техническото ноу-хау, а задачата на Бирштейн – да убеди властите да подкрепят проекта.
„Той имаше големи връзки“ в Украйна, каза Михайлов, „доколкото знам, чак до президента и неговия антураж“ (Бирштейн, чрез своя адвокат, каза, че „никога не е бил приятел“ с Леонид Кучма, тогавашният президент на Украйна.) Михайлов си спомни и за среща с младото протеже на Бирштейн, Алекс Шнайдер, в ресторант в Белгия, където Бирштейн е имал офис.
Адвокатът на Шнайдер не отговори на въпрос за тази предполагаема среща с Михайлов. Адвокатът на Бирштейн каза, че клиентът му не си спомня за такава среща. Каза още, че Бирштейн се е срещал с Михайлов „няколко пъти“, но „никога не е участвал в проект за тръбопровод“, не е имал „бизнес отношения“ с него и не е бил наясно с предполагаемата му престъпна дейност.
Михайлов заяви, че перспективата за партньорство с Бирштейн е приключила внезапно, когато Михайлов е арестуван в Швейцария през 1996 г., по обвинения, че е член на престъпна организация. Според информация от разузнавателен бюлетин от това време, детективите, които са претърсили швейцарската резиденция на Михайлов, са намерили договор, според който той е трябвало да плати на Бирштейн 150 млн. щатски долара – споразумение, за което Михайлов каза, че „най-вероятно“ е било свързано с проекта за тръбопровод. Той обаче настоя, че никакви пари не са преминавали от едни ръце в други и отхвърля твърденията на следователите за противното. До колкото това е известно на Бирштейн, „няма такъв договор“, каза неговият адвокат.
Швейцарците не повдигат обвинения на Бирштейн, но делото на Михайлов влиза в съда. Процесът се провежда с много строги мерки за сигурност, след като свидетел по делото е застрелян в Амстердам. Михайлов прекарва две години затвора в очакване на присъда, преди да бъде оправдан от съдебни заседатели и да му бъде присъдено обезщетение.
Приблизително по същото това врееме, Бирштейн се оттегля от постсъветската бизнес сцена и там се появява зет му. Според свидетелски показания от 2017 г. на Едуард Шифрин, украински търговец на метали, който става партньор на Шнайдер, белгийската полиция разследваща Михайлов, нахлува и претърсва през 1996 г. домовете на Бирштейн и Шнайдер в Антверпен, което кара Шнайдер да прехвърли базата си обратно в Торонто. През тази година Бирштейн продава Мидланд, групата, която Шнайдер и Шифрин е трябвало да разрастнат значително, заяви адвокатът и добави: „Нашият клиент е бизнесмен, който спазва законите и няма криминално досие“.
Адвокатът на Бирштейн заяви, че клиентът му „не е участвал по никакъв начин пряко или непряко в [„Тръмп Торонто“]“. Кипърската компания DE Multi-Finance, която най-малко до 2003 г. е била контролирана от човек, който е бил директор на компании на Бирштейн, е в списък на кредиторите на „Тръмп Торонто“ от 2016 г., но адвокатът на Бирштейн каза, че Бирштейн „никога не е бил асоцииран и няма никаква връзка“ с DE Multi-Finance или „Тръмп Торонто“.
Между Бирштейн и Шнайдер постепенно настъпва разрив. В момента Бирштейн описва Шнайдер като негов „бивш, отдавна отчужден зет“ (и двамата не пожелаха да потвърдят дали Шнайдер и дъщерята на Бирштейн са се развели). През 2005 г. Шнайдер заявява пред канадския вестник Globe and Mail, че „поради злополучни и несъвместими различия свързани с бизнес политика и семейни въпроси, не съм имал контакт с моя тъст повече от четири години“.
Набит и с късо подстригана коса, Шнайдер изглежда по-сериозен в сравнение с общителния Бирштейн. Подобно на Тръмп, той дължи възможносттите си на предишното поколение и желае да покаже, че е човек, който се е издигнал сам, казват негови партньори. Независимо от това, ролята на Бирштейн в богатството на Шнайдер не може да бъде отречена. „Борис направи много неща за него,“ казва бивш управител от Мидланд, а Шнайдер надстрои това, „което Борис създаде за него“..
Основната стартова площадка, която Бирштейн създава за Шнайдер е в Украйна, където тъстът има заявени интереси в металургията. През 90-те години на миналия век, подземните богатства на страната стават сцена на беззаконна и понякога яростна конкуренция. Именно тук Шнайдер започва да печели милионите, които в крайна сметка ще помогнат за изграждането на „Тръмп Торонто“. В свидетелското си показание Шифрин пише:„Г-н Бирштейн прехвърли на г-н Шнайдер някакви интереси в украинския стоманодобивен сектор. Г-н Шнайдер обаче не знаеше нищо за стоманата по онова време. Той не беше свързан с Украйна или с металургията преди брака си с дъщерята на г-н Бирштейн.“
Украинският стоманодобивен бизнес ще изстреля Шнайдер и Шифрин в списъка на най-богатите хора в света. Те се утвърждават първо като посредници между старите съветски стоманодобивни заводи и световните пазари. След това, в края на 90-те години на миналия век, по време на вълната от приватизационни сделки, които създадоха много олигарси, възниква възможност да купят металургичния комбинат Запорожстал.
Вадим Гриб, банкер, който е бил начело на конкурентен консорциум в тази приватизация, твърди, в неотдавнашен коментар за ФТ от Киев, че Шнайдер и Шифрин са били несправедливо облагодетелствани от украинските власти, които ги определят като „стратегически инвеститори“, давайки им предимство пред конкурентите. Техен партньор в търга е бил Васил Хмелницки, бизнесмен, който тогава е депуатат в парламента на Украйна. В интервю за ФТ, Хмелницки се съгласи, че връзките са „били ключови“. „Преди петнадесет години, за да бъдете успешен бизнесмен, трябваше да имате достъп до онези, които са на власт,“ каза той. До към 2001 г,. Шнайдер и Шифрин са платили 70 млн. щатски долара за дял в Запорожстал, който пет години по-късно ще бъде оценяван почти 10 пъти повече.
След това Шнайдер и Шифрин се разширяват. Една голяма придобивка през 2003 г. – на стоманодобивния комбинат „Червеният октомври“ в руския град Волгоград показа, че те успяват да се ориентират в развиващата се бизнес среда и в Русия, както и в Украйна. Матиьо Булег, експерт на мозъчния тръст на Chatham House в Лондон, каза, че „Червеният октомври“ е „една от малкото останали руски компании, способни да произвеждат армирана стомана и стоманобетон за нуждите на военната индустрия“. Осигуряването на разрешение за закупуване и експлоатация на комбината задължително включва поддържане на връзки с най-високите етажи на руската армия, според Булег.
Шнайдер трупа и стандартните украшения, които вървят с огромно богатство. Купува 50-метрова яхта, израелски футболен клуб и отбор от Формула 1. Наема Джъстин Бийбър да развлича гостите на семейно празненство в Торонто. И след това трябва да придобие задължителния актив за хората натрупали милиарди покрай бившия Съветски съюз – луксозен имот на Запад.
Под звуците на „Фанфари за обикновения човек“ на Аарон Копланд, през април 2012 г. Алекс Шнайдер и Доналд Тръмп прерязват червена лента за да отбележат закъснялото отваряне на небостъргача им в Торонто. Присъстват трите пълнолетни деца на Тръм – Иванка, която по-късно ще работи с баща си в Белия дом, Доналд младши и Ерик, които ще поемат семейния бизнес. Докато семействоТръмп крачи през мраморното фоайе, всеки би помислил, че това е тяхна сграда. Но парите идват от другаде.
Изминало е повече от десетилетие, откакто Тръмп се присъединява към проекта през 2001 г., заедно с Риц-Карлтън и малко известен предприемач на име Лийб Уолдмън. Проектът без малко да се срине следващата година, когато Уолдмън е изобличен като измамник укриващ се от закона и Риц-Карлтън излиза от сделката. Тръмп обаче продължава. Шнайдер се присъединява към начинанието през 2003 г.. Нито той, нито Тръмп отговориха на въпросите на ФТ за това как са се срещнали.
През следващите години, докато Тръмп неуспешно се опитва да сключи сделка за кулата „Тръмп“ в Москва чрез мафиотския си съдружник Феликс Сатер, Шнайдер налива средства в небостъргача в Торонто. През цялото това време стоманодобивния му комбинат е сериозна част от усилията на Путин да демонстрира влиянието на Русия извън нейните граници – стратегия, която в крайна сметка ще се разрастне и ще включи намесата в изборите в САЩ през 2016 г..
С 50 000 служители, стоманодобивният комбинат Запорожстал е сред най-големите промишлени преприятия в Украйна. Той се намира само на 240 километра от руската граница. В годините преди инвазията на Путин през 2014 г., Русия провежда икономическо нашествие в източна Украйна, като си осигурява промишлени активи, пряко или чрез симпатизиращи й олигарси.
През май 2010 г. Шнайдер получава обаждане от Шифрин от Москва. Това е началото на поредица от събития, които не са били съобщавани досега, и които са описани в документите, с които ФТ се запозна, включително жалба подадена от Шнайдер срещу Шифрин през 2016 г. в арбитражен съд в Лондон и писмено свидетелско показание на Шифрин.
Според арбитражния иск на Шнайдер, Шифрин му бил казал, че купувачи, действащи „от името на руското правителство“, искат да придобият техния дял в Запорожстал и че той е „притискан“ да продава. По онова време Москва се възползва от спада в търсенето на украинска стомана за да заграбва активи с цел да запази влиянието си върху съседната й страна, която е ухажвана от Запада. Шнайдер казва, че Шифрин му е съобщил, че Москва смята да закупи металургичния комбинат Запорожстал като „политически стратегически“. Шифрин пише в свидетелското си показание, че руски официален представител му е казал „много ясно“ да върви напред със сделката, намеквайки, че ако не го направи, руските му активи ще бъдат застрашени.
Сделката е трябвало да бъде финансирана от руската държавна банка Внешикономбанк, която по това време е председателствана от Путин. Тя служи като финансов отдел на Кремъл, понякога и за нещо повече, като например когато руски шпионин в Ню Йорк използва работата си в нейн банков клон като прикритие. (След като Русия нахлу в Украйна, Внешикономбанк беше включена в списъка на западните санкции.) ФТ проучи корпоративните заявления на кипърските компании и компаниите от Британските вирджинските острови, на които Мидланд продава своя дял от Запорожстал. Те водят до сериозни предположения, че самата Внешикономбанк е определила цялата покупна цена и е приключила с контрол върху дела на Мидланд в стоманодобивния комбинат. Всъщност, сделката на Шнайдер и Шифрин е била със самата руска държава.
Внешикономбанк отказа коментар. Мидланд получава 850 млн. щатски долара за своя дял, 160 млн. повече от сумата, която Ринат Ахметов, най-богатият олигарх в Украйна, е предложил на Шнайдер и Шифрин за стоманодобивния комбинат. Но има и неочакван обрат. Документите показват, че от сумата от 160 млн. долара дадена от купувачите подкрепяни от Кремъл, 50 млн. долара са покрили дължима на Ахметов глоба за прекратяване, 10 млн. долара са били дадени на Мидланд като финансов стимул и 100 млн. долара е трябвало да бъдат изпратени през Кипър и други обиколни маршрути до тези, които Шнайдер нарича „въвеждащите лица“ – организаторите на сделката.
Според свидетелските показания на Шифрин, човекът зад продажбата е Игор Бакай.
Бакай е добре известна фигура в Киев и Москва. Той заема висши позиции в държавната газова компания в Украйна и в президентската администрация, преди да избяга в Русия по време на Оранжевата революция през 2004 г.. Новото украинско правителство му повдига обвинения за злоупотреби, но руските власти отказват да го върнат у дома и той се установява в Москва като бизнес посредник. До 2010 г., според свидетелските показания на Шифрин, той е бил „с добри политически връзки на най-високо равнище“ и е бил начело на сделка, която Кремъл силно желае да реализира.
Най-важният въпрос според анализаторите, на които ФТ разказа за този паричен поток, е какво се е случило с комисионната от 100 млн. долара. Била ли е тя сделка, която в крайна сметка води до парични потоци в размер на милиони течащи към бъдещ американски президент – потоци улеснени от незаконното обогатяване на руски държавни служители?
В свидетелските си показания Шифрин признава, че тази „значителна“ комисионна „може да изглежда необичайна в сравнение с бизнес начинанията в западен стил. Въпреки това, докато прави бизнес в Русия и Украйна, Мидланд плаща различни комисионни, тъй като такава е била обичайната практика.“ И добавя нещо много съществено: „Дори не знаех дали комисионната трябва да бъде само за Бакай или има и други „получатели“, които Бакай представляваше. Като се има предвид, че крайната подкрепа на сделката е идвала от Кремъл, това прави възможно парите да са преминали от бизнес партньора на Тръмп към руски държавни служители.
В арбитражния си иск, Шнайдер предлага алтернативна версия на събитията, но и тя води до сходни подозрения за това дали е имало незаконно обогатяване на руски държавни служители. Той твърди, че под предлог, че трябва да прати тайна комисионна на Бакай, Шифрин е отклонил парите за себе си. Шнайдер казва, че Шифрин е казал на управител на Мидланд в Москва, че по време на сделката е имал нужда от пари „да се разплати със служители на Кремъл“. (Шифрин отрича това в свидетелските си показания.)
Бакай е подписал изявление по повод на арбитражното дело, че наистина е получил тези пари. На въпрос дали все още стои зад това твърдение, Бакай каза пред ФТ, че е възпрепятстван да предостави коментар за публикуване, защото е под домашен арест заради друг случай и му е забранено да говори с медиите. Колкото до Шифрин, не изглежда той да е изпаднал в немилост пред Кремъл. През октомври 2016 г., дни преди изборната победа на Тръмп, получава руско гражданство.
Няколко души, които са запознати със сделката, предложиха на ФТ различни версии за това, къде са отишли тези 100 млн. долара. Всяка една от тях обаче поражда важни въпроси за дейностите на партньора на Тръмп. От документите изглежда, че няма спор, че Шнайдер се е разписал под плащането от 100 млн. долара със съзнанието, че то ще бъде насочено към представители на интересите на Кремъл.
Документите показват, че месеци след като Шнайдер упълномощава плащането на тази „комисионна“ и продажбата на Запорожстал приключва, донасяйки стотици милиони на Мидланд, той е заделил 40 милиона долара за по-нататъшни инвестиции в изграждането на „Тръмп Торонто“. След това, най-малко 4 млн. щатски долара потичат към проекта на Тръмп под формата на такси за лицензиране и управление, а може би още повече, тъй като финансовите му декларации като кандидат и президент покриват само годините от 2014 г. насам.
И Шнайдер и Шифрин отказаха да бъдат интервюирани за тази статия или да отговорят на въпросите на ФТ. Адвокатите им заявиха, че арбитражните документи са поверителни.
Едно от най-поразителните неща в историята на „Тръмп Торонто“ е колко много отделни нишки свързват Тръмп с постсъветски пари. Райфайзен, австрийската банка, чиито представители стоят до Тръмп и Шнайдер през пролетта на 2007 г. в Торонто, преди това е подкрепяла финансово проектите на Мидланд в бившия Съветски съюз. Тя беше убедена да финансира „Тръмп Торонто“, Шнайдер казва тогава, благодарение на „универсалната привлекателност на марката Тръмп и глобалния бизнес опит на екипа на „Тръмп Торонто“.
Райфайзен финансира други северноамерикански сделки с недвижими имоти, но по-голямата част от бизнеса й е на изток от Виена. Тя се разширяв агресивно в бившия Съветски съюз и от време на време се забърква в регионални борби за власт, като например разкритията от 2006 г. че инвестиционният й отдел е представлявал скритите интереси на украински олигарх в непрозрачна сделка с руския „Газпром“.
Много проекти на Райфайзен получават финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), институция от типа „Световна банка“ за постсъветския регион. През годините до 2010 г. някои директори на ЕБВР са били безпокоени от това, което им прилича на кавалерско отношение на Райфайзен към произхода на парите на клиентите й, според двама души запознати със случая.
„Това е безотговорно поведение,“ Кърт Байер, бивш служител на австрийското министерство на финансите, който тогава е бил директор на ЕБВР, каза пред ФТ по повод на сделките на Райфайзен от онова време. „Просто бутате напред и изграждате пазарен дял без да правите необходимите проверки“. ЕБВР заяви пред ФТ, че през 2010 г., по повод безпокойството й заради „предполагаем инцидент“, тя е „работила в тясно сътрудничество с ръководния екип на [Райфайзен], за да разработи подходящо решение, чието ядро представлява цялостен преглед на системата за съответствие на банката с капиталовите изисквания“. Райфайзен заяви, че процесите й за осигуряване на съответствие и за набиране на персонал е „трябвало да бъдат коригирани“, поради растежа й в Централна и Източна Европа и по-строгите регулации. Такова беше, добави Райфайзен, „развитието на цялата банкова индустрия“.
Райфайзен отпуска 310 млн. канадски долара за „Тръмп Торонто“, а след това се държи изключително любезно с предприемачите. На първо място, тя изисква от тях да продадат само 80% от апартаментите, преди да отпусне заема, под 100-те%, които са обичайния стандарт според местните медии. Когато продажбите изостават, Райфайзен удалжава крайните срокове поне 10 пъти. Когато „Тръмп Торонто“ окончателно пропада през 2016 г., на банката все още се дължи почти целия първоначален заем минус само 9 милиона канадски долара. Помолена за обяснение за тази си снизходителност, Райфайзен заяви пред ФТ, че австрийските закони за банковата тайна я възпрепятстват да обсъжда проекта.
Сега, когато Тръмп е президент, подходът на администрацията му към разделянето на държавните и личните интереси понякога изглежда като отражение на това как често се прави бизнес в постсъветските държави, където много от неговите финансови партньори са натрупали парите си.
Би Би Си съобщи през май, че адвокатът на Тръмп, Майкъл Коен, е получил плащане от 400 000 щатски долара, организирано от посредници, действащи за президента на Украйна Петро Порошенко, за да организира разговори с Тръмп. (Двамата лидери се срещнаха през юни миналата година, но и Порошенко и Коен отхвърлиха твърденията на Би Би Си.) Изобилстват събщения за прояви на конфликти на интереси и в президентската администрация. През февруари Вашингтон пост информира, че Обединените арабски емирства, Китай, Израел и Мексико се опитват да повлияят чрез бизнес интереси на Джаред Кушнер, зет на Тръмп и висш съветник на Белия дом, и той потомък на семейство предприемачи в сектора на недвижимите имоти от Ню Йорк.
Няколко експерти по финансови престъпления и шпионаж казаха пред ФТ, че най-тревожната част от взаимодействието между бизнес миналото на Тръмп и настоящата му държавна длъжност е потенциалната му поддатливост на изнудване. Кийтиндж, експертът на Руси по незаконно финансиране, нарича подобен сценарий „страхът номер едно на всяка разузнавателна агенция“. Информацията за незаконна сделка може да не е толкова сензационна, колкото най-известното твърдение в досието на бившия офицер на МИ 6, Кристофър Стийл, за руските връзки на Тръмп – че руското разузнаване има заснети кадри как бъдещият президент инструктира проститутки да уринират върху легло в московски хотел, в което е спал Обама. Но тя може да бъде също толкова мощна, ако се използва като компромат, с който да се оказва натиск върху президента.
Имотите с марката Тръмп-имат обичай да се пукат, дори и в периоди на икономически бум. Продажбите в кулата в Торонто се оказаха по-ниски отколкотопредвиждаха предприемачите по време на строителството, но Тръмп все пак направи милионите си. През 2017 г. фонд за недвижими имоти изкупува фалиралото начинание и го преименува на хотел Аделаида.
Първо падна буквата М, а след това П-то, а след тях изчезнаха и Т-то, Р-то и Ъ-то. Това става през юли 2017 г., когато Доналд Тръмп е от седем месеца президент и Вашингтон кипи от новини, че е провел тайна частна среща с Путин по време на пътуване до Германия, и че по време на предизборната кампания Доналд младши се е срещал с руска адвокатка обещаваща да предостави компромат за Хилъри Клинтън. Името Тръмп беше навсякъде, но в Торонто кранът го отстраняваше от върха на втората по височина сграда на Канада, буква по огромна буква. Миналото, обаче, не може да бъде изтрито толкова лесно.
Том Бърджис е кореспондент по разследванията на ФТ. По статията работиха и Роман Олеарчик в Киев, Макс Седън в Москва, Дейвид Блъд в Лондон, Джим Брънсден в Брюксел и Керин Хоуп в Атина
Превод Биволъ
.jpeg)
.gif)
.gif)