Радев встъпи в обувките на Орбан – за нас остават жълтите павета

Позицията на българския премиер ще доведе само до изолацията на страната ни в НАТО и ЕС, до много вероятно блокиране на бъдещи европейски средства и до това да не можем да разчитаме на международна солидарност в трудни за България моменти
  

Едвин Сугарев

Мисля, че е време всички онези, които уверяваха, че Румен Радев няма да бъде втори Орбан, че всичките му антиевропейски изцепки са само блъф за вътрешна употреба, че той едно говори пред българите, а друго – пред европейските лидери – та, мисля, че е редно всички тези да си вземат думите назад и да посипят главите си с пепел. След като лично потвърди резервите на България по отношение на 21-вия пакет от санкции на ЕС по отношение на Русия, налагани заради агресията срещу Украйна и военните престъпления, извършени там, не може да има и най-малкото съмнение в това, че Радев встъпва в обувките на Орбан – и че неговата мисия като български премиер е

да играе ролята на троянски кон в ЕС

Още по-ясно личи тази негова мисия като имаме предвид основния псевдо-аргумент, с който мотивира това лично свое решение, прокарвано обаче от името на България – и това е санкцията срещу Кирил патриарх Московски и Всерусийски. Не друг, а лично Орбан на няколко пъти го е отървавал от подобни санкции. Както стана ясно още от първоначалното изявление на неговия външен министър г-жа Петрова, страната ни възразява на първо място срещу санкционирането патриарха с мирско име Гундяев и мирско минало като служител на КГБ. Основанията били, според г-жа Петрова, чиято реална специалност е вирусологията, че тази санкция била имала символичен характер, а България не подкрепяла санкции, които нямат реален икономически ефект.

Символичен характер?!

Дали наистина българският министър на външните работи не знае, че патриарх Кирил подкрепя войната от самото й начало, че е един от основните идеолози на руската агресия, че цялото му войнство благославя „подвизите“ на руските воини и ръси със светена вода танковете и оръдията, които заминават за фронта, че лично патриарха обещава „вечен живот“ на главорезите, които загинат на фронта? Дали наистина не разбира, че Руската православна църква е превърната в машина за промиване на мозъци? Дали отвличането на деца и отглеждането им като еничари, изнасилването на жени, масовите убийства на цивилни и рушенето на цивилна инфраструктура с цел масов терор над населението са съвместими с православните ценности, морал и религия?

А какво да кажем за самия Румен Радев, който като въведение към своето изказване по същия повод подчерта, че „времето на кръстоносните походи приключи“? За какви по-точно кръстоносни походи говори той – може би за похода на „целокупния Запад“, за който непрекъснато говори Путин, и който вместо към Светия град сега се е насочил към Москва? Може би не точно Украйна, а този прогнил Запад воюва с нашите братя освободители – и понеже ни свързва дружба от векове за векове, ние не искаме санкции, не искаме помощи за Украйна, не искаме съд за военни престъпления, искаме мир и фашистката хунта в Киев да капитулира… Може да ви звучи драстично, но точно това е логиката, която оправдава отказа, демонстриран от Румен Радев и лепнат като мърляво петно върху всички нас – и върху България.

И още един въпрос – как звучи този отказ, аргументиран на първо място с „източноправославна“ солидарност и грижа за добруването Гундяево, на фона на пожарището в Киевско-Печорската лавра, която не просто е културен паметник в списъците на Йонеско, но е и една от светините на източноправославния свят? Как звучи над пепелта на изгорените в нея светини съображението, че да се атакува КГБ-патриарха било означавало намеса в църковните дела?

Няма да говоря за това, че възраженията почват с фигурата на Кирил, но далеч не свършват с него. Че в тях става дума и за това, че санкциите

накърняват българския национален интерес,

че те грозят икономическото добруване на българите, че екс-президентът и настоящ премиер изрично декларира, че „няма да допуснем санкции, които да рефлектират негативно върху българската икономика“, и с едно изглежда необходимо, но и много специфично, направо издайническо допълнение – че „ България винаги е отстоявала своите интереси, особено и в енергетиката“.

И ни следа от срам, забележете. След огромния корупционен скандал с „Боташ“ Румен Радев би трябвало да бяга като дявол от тамян от думата „енергетика“. Ама не – пак той щял да защитава националния ни интерес в тази област. Боже опази! И то като не забравяме, че именно

енергетиката е основния корупционен канал, по който прониква руското влияние

в България. Трябва ли да припомняме „тройния шлем“ на Първанов, трябва ли да припомняме Белене, трябва ли да припомняме „Южен поток“, при който основен строител се канеше да стане Пеевски, трябва ли да припомняме „Турски поток“ на Бойко Борисов, през който и до днес тече руски газ през Турция, трябва ли да припомняме как още по времето на Жан Виденов „Газпром“ се готвеше да сложи ръка върху българската газопреносна мрежа?

Но не – очевидно българското правителство се готви да блокира санкциите, като се мотивира с българския национален интерес и разни икономически фактори. Какви? Е, не е ясно, но все ще се измислят някакви. Със същата неяснота беше отбито и съгласието за участие в Международния съд, осъждащ агресията на Русия срещу Украйна. С подобни аргументи бе прокарано решението, че България няма вече да оказва военна помощ на жертвата на агресия в сърцето на Европа – за разлика от всички цивилизовани страни. И при всички положения се говори в полза на мира, само че се пропускат две много важни обстоятелства – да се каже ясно

коя страна е агресор и коя е жертвата на агресия,

и да се признае често, че искания по този начин мир – като не се оказва военна помощ и като не се обвинява Русия – на практика означава цената на този мир да е капитулацията на Украйна и нейното заличаване като суверенна страна. Което не е често и не само – подло е.

Що се отнася до българския национален интерес, тази негова защита ще доведе само до изолацията на страната ни в НАТО и ЕС, до много вероятно блокиране на бъдещи европейски средства и до това да не можем да разчитаме на международна солидарност в трудни за България моменти. Но това, уви, въобще не интересува лидерите на тъй наречената „Прогресивна България“. Това, на което те разчитат, е политическият наивитет на българина, в което сме абсолютни световни шампиони – и няма как да не бъдем, след като

нарочихме Зеленият Чорап за спасител на нацията

и му дадохме абсолютно мнозинство в парламента – нищо, че си прилича като две капки вода – и по лик, и по дух, с печално известния наш Тато.

Какво да се прави при това положение? Мисля, че рецептата е много добре известна и многократно потвърдена – жълтите павета са си на мястото. А иначе всеки би трябвало да направи това, което може, за да изрази своето отношение. Що се отнася до мен – няма вече никакъв Румен Радев. Има румен радев. Както путин, както русия, както москва.

Руският патриарх Гундяев изпрати специални благодарности на българските власти за наложеното вето срещу санкциите, насочени към него. В официално обръщение той подчерта, че яхтите, лимузините, скъпите часовници и останалите материални блага са му дарени по висш промисъл и представляват неразделна част от духовното му служение. „Бог да ви благослови за това канонично решение. Благодарение на вас успях да опазя скромния си монашески начин на живот“, заявил патриархът. Според източници от Руската православна църква в знак на признателност Гундяев обмисля да учреди нов празник – Ден на защитника на църковното имущество.

Четиридесет дни на "прогресивното правителство на Радев"

Кой е руският патриарх Кирил, когото кабинетът „Радев“ спасява от санкции на ЕС

       

Той е богат, има агентурна кариера, насърчава войните и 50 години крие, че живее с жена. Това са четири известни факта за руския патриарх Кирил. За три от тях бяха необходими журналистически разследвания и документи от архивите на няколко държави. Само един факт е пред очите на всички: патриархът оправдава руската агресия срещу Украйна. ЕС отдавна иска да му наложи санкции, но първо го спираше Унгария, а сега спирачката идва от България.

Патриарх Кирил има специално отношение към войните. Не само към тази, която страната му води в Украйна, а към войната като човешка проява. Тази в Сирия например, която уби над половин милион души, той нарече „свещена война“. За тези руснаци, които нападат Украйна, той каза, че смъртта им „ще им измие всички грехове“ и ще им даде „вечен живот“. Каза също, че ако тези воини убият някого, това няма да е нарушение на Божията заповед „не убивай“.
Военните и иконите

Интересът му към военните се проявява почти веднага след като става патриарх – през 2009 г. Още тогава той предлага на Кремъл да се възстанови една структура в армията от времето на Руската империя – военното духовенство. Идеята е приета веднага и реализирана през 2013 г. – още преди Русия да навлезе във войната в Сирия (2015), но пък след като вече е нападнала Грузия (2008). Още тогава патриархът казва, че готовността на воините да умрат за другиго е „висша проява на жертвената християнска любов“.

Професорът по философия Калин Янакиев казва, че това е „богохулно“ – да сравняваш смъртта на бойното поле с „отдаването в жертва от Бога Отца на Бога син“. Впечатлен е от повтарянето на тази идея в речите на патриарха, например в речта около частичната мобилизация в Русия за войната в Украйна – на 25 септември 2022, когато Кирил казва, че ако човек умре на война, „то той несъмнено извършва действие, равносилно на (Божествената) саможертва“.

Но да се върнем на фактите.

През 2018 г., когато Русия вече е в Сирия, вече е анексирала Крим и воюва с Украйна за Донбас, Кирил – заедно с руския военен министър Сергей Шойгу – замисля и построява катедрала на въоръжените сили, в която има изображение на Сталин. После – под натиск – изображението е махнато със следния аргумент на патриарха: че Сталин е воювал с църквата.

Руският диктатор Сталин убива във вътрешна война милиони съветски граждани.

Църквата е покрита с мозайки и стенописи с военни символи.
Идеологията „Русский мир“

Патриарх Кирил проповядва „Русский мир“ – това е краткият израз, който описва стремежа на президента Путин. Означава създаването на общество, обединено от руската култура, език, традиции и православна религия.

Изразът съществува по времето на руската империя, после е отречен от болшевиките и не е използван нито от Горбачов, нито от Елцин. Въведен е отново от Путин.

През 2022 г. изразът е посочен като име на идеология, довела до руската агресия в Украйна. Това става с резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) – същата, с която страните се ангажират да създадат трибунал за престъплението агресия във връзка с руското нападение на Украйна.

Този Трибунал беше създаден преди месец. България, вече управлявана от мнозинството на партията на Румен Радев, не подписа документа за образуването му.

В четвъртък премиерът Радев каза, че няма да подкрепи и санкциите срещу патриарха с аргумента, че „времето за кръстоносните походи“ е приключило.

Това затваря цикъла и България се оказва извън европейското схващане за самата същност на войната в Украйна – тя отрича идеологията, която е породила нападението и отхвърля нуждата от търсене на отговорност от тези, които са я вдъхновили.
Никодим и КГБ в биографията на Кирил

Кирил е роден през 1946 г. в Ленинград, днешният Санкт Петербург, под името Владимир Гундяев, Той е син и внук на свещеници-бунтари срещу съветската власт, лежали в болшевишки лагери. Путин е казвал, че щом него самия са го кръстили тайно в Ленинград, това може да е било извършено от бащата на днешния патриарх.

След училище Гундяев постъпва в ленинградската семинария, а след това и в духовната академия.

През 1969 г. днешният патриарх приема монашески сан от ленинградския митрополит Никодим и животът му тръгва в посока, неотделима от съветските тайни служби.

Никодим, който още тогава е смятан за наставник на младия духовник, оглавява Отдела на външните църковни връзки на Московската патриаршия. Изследователите определят този отдел като структура, в която всички църковни служители работят и за КГБ, включително и конкретно Никодим.
Пътят нагоре

В архивите има документ, от който става ясно, че пътят на Никодим в ръководството на църквата е проправен от тогавашния председател на КГБ Александър Шелепин и от ген.-лейтенанта от КГБ Владимир Куроедов, отговарял за православната църква в съветския Министерски съвет.

През 1960 г. двамата молят ръководството на партията да осигури назначаването на митрополита начело на външния отдел на църквата, като представи тази стъпка като решение на самата църква. Става ясно, че целта на такова назначение е Никодим да пътува в чужбина за участие във важни форуми. Спомени на съвременници и изследвания допълват картината. Събитията идват в момент, в който съветският лидер Никита Хрушчов започва настъпление срещу остатъците от църковната самостоятелност.

Днешният руски патриарх се смята за любим ученик на Никодим, като от 1970 г. той е негов личен секретар. През 1974 Никодим става руски екзарх за Западна Европа. Две години по-късно днешният патриарх става негов заместник.

През 1978 г. Никодим умира, а бъдещият патриарх Кирил става зам.-председател на външния отдел на патриаршията.

Почти едновременно с падането на Берлинската стена през 1989 г. Кирил оглавява отдела.
Агент „Михайлов“

Това, че днешният руски патриарх има псевдоним „Михайлов“ и висок чин в КГБ, се твърдеше още през 90-те, когато руски изследователи на близкото минало откриха припокриване между външния отдел на Руската православна църква и съветските тайни служби.

Впоследствие откритието беше повторено от чешки и полски изследователи, работили в националните архиви, и потвърдено от пореден източник през 2023 г., когато Швейцария разсекрети документи на тайните си служби.

Кирил (Владимир Гундяев) е работил или пътувал често до Швейцария през 70-те.
Личният живот на Кирил

Разследвания на руски журналисти (днес в изгнание) твърдят, че състоянието на патриарха възлиза на 225 млн. рубли (2,7 млн. евро). Това е сума, която те са получили по малко на брой открити източници и само на територията на Руската федерация.

Многобройните твърдения за това, че той притежава акции в енергийни компании и недвижими имоти в чужбина, остават недоказани, но се повтарят от поне десетилетие.

Чак през декември 2025 година руската медия „Проект“ (днес в изгнание), установява, че патриархът има жена, с която живее от около 50 години, като я представя за своя трета братовчедка. Тя се казва Лидия Леонова, живее там, където и патриархът, и навсякъде пътува с него, твърди медията.
Патриарх Кирил и Румен Радев

Кирил е бил два пъти в България, откакто е патриарх. Първо през 2012 – за среща с българския патриарх Максим, а после през 2018 г. за 140-тата годишнината от Освобождението на България.

Втората среща се запомня с обвинителния тон към президента Радев и възмущението на патриарха от това, че според Радев наред с руските воини в България са загинали и бойци от други народности. Кирил е особено възмутен от споменаването на Полша и Финландия. Намира, че България не показва достатъчно благодарност към единствената си спасителка – Русия.

https://svobodnatochka.bg/

Кирил, КГБ и Кремъл: защо санкциите не са просто символични

Санкциите на ЕС срещу руския патриарх Кирил, към които България отказа да се включи, не са опит за преследване на християнски духовник. Кой е полк. Гундяев и каква е ролята му в политиката на Кремъл. От Мина Киркова.

България се е противопоставила на налагането на санкции на руския патриарх Кирил - като част от 21-я пакет санкции на ЕС срещу Кремъл. Причината - те спадали към категорията "символни” и можели да са контрапродуктивни, заяви външната министърка на страната Велислава Петрова-Чамова. Според най-високопоставената дипломатка на България санкции върху активите на патриарх Кирил няма да имат отражение върху дейността му, а и биха били предпоставка за "антиевропейска пропаганда” за това, че Европа се месела в църковни дела.

Руският патриарх Кирил далеч не е само духовник, а делата му далеч не са само църковни. Неслучайно Европейският съюз за пореден път се опитва да го санкционира - досега тези опити бяха възпирани от Унгария на Орбан. Сега са възпирани от България на Румен Радев, на когото през 2018 г. същият патриарх Кирил се скара, че президентът използвал "неправилна историческа интерпретация” на събитията, свързани с освобождението на България. Неправилната интерпретация изглежда бе споменаването на участие на други народи в освободителната война, освен на руския.
Но защо Европейският съюз настоява да санкционира патриарх Кирил?

Връзката на Руската православна църква с режима на Путин от години е неразривна. В последните години - особено след началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, църквата не само има пряка връзка с държавата, но и се използва за пропагандните военни цели на Путин. Още през 2012 патриарх Кирил нарече Владимир Путин "Божие чудо”, а в същия период Кирил се противопостави и на протестите в Русия, насочени срещу Путин и партията му.

След тази публична подкрепа обвързването на държавния апарат с църквата придобива и ясно финансово изражение. Според изчисленията на руската медия РБКпрез периода 2012–2015 г. Руската православна църква и свързаните с нея структури са получили от бюджета и от държавни организации най-малко 14 млрд. рубли.

През 2012 г. патриархът попадна в няколко скандала, свързани с финансовото му състояние. Единият се отнасяше до съдебен процес, свързан с голям апартамент в елитен квартал на Москва, собственост на патриарха. Делото приключи с присъждане на обезщетение в размер на около 500 000 долара в полза на жена, действаща от името на патриарха, докато апартаментът на съсед беше конфискуван от съдебни изпълнители. Пак по това време патриархът беше забелязан да носи швейцарски часовник на стойност 30 000 долара. Кирил заяви, че този часовник бил подарък и той не го носел редовно. След това на сайта на патриаршията се появи снимка, на която часовникът е премахнат дигитално от ръката на патриарха, но отражението му по гланцираната повърхност на масата все още се виждаше.





Агент на КГБ с огромно богатство

Въпросът как така духовник може да разполага с такива финансови възможности е разследван многократно в Русия.

Светското име на патриарха е Владимир Гундяев. Той произхожда от скромно семейство, но въпреки репресивното отношение на Съветския съюз към църквата, бъдещият патриарх успява да завърши Ленинградската семинария. По-късно Гундяев приема духовническото си име - Кирил - и става официален представител на Московската патриаршия в Световния съвет на църквите в Женева.

През 2023 г. две швейцарски медии публикуват разследване, в което анализират разсекретени документи, според които патриарх Кирил е работил за КГБ, докато е изпълнявал длъжността си в Световния съвет на църквите в Женева. Според журналистите полицията в Швейцария е потвърдила, че КГБ е проникнал в организацията през 1970-те и 1980-те години. Целта на съветските власти била да накарат институцията в Женева да осъди САЩ и техните съюзници, както и да смекчи критиките си по отношение на липсващата религиозна свобода в СССР, отбелязват местните медии. Години по-късно Кирил продължава често да посещава Швейцария.Членството в КГБе било задължително условие за всеки религиозен деятел, пътуващ в чужбина, пише историкът и правозащитник Феликс Корли. Предшественикът на Кирил, патриарх Алексий II, също бе разкрит като пълноправен агент на КГБ в тайни документи, открити в Естония през 1999 година.

Проучването на историка Корли показва, че Кирил е записан в архивите на КГБ с кодовото име "Михайлов” - навярно това е свързано с презимето му Михайлович. Проучването на Корли показва също, че Кирил също фигурира (като архиепископ Кирил от Виборг, а не с кодовото си име от КГБ) в документи на българската ДС (Държавна сигурност) от 1982 и 1984 г., свързани със съвместната операция срещу Световния съвет на църквите (ССЦ), договорена между КГБ и отдел на Шесто управление на ДС, ръководен от полковник Тодоров. Един доклад от 30 август 1982 г., подписан от Тодоров, разглежда опитите да се задържи българският православен мирянин Тодор Събев (българският агент "Дамянов”) в ССЦ, в които е участвал "архиепископ Кирил от Виборг, ректор на Ленинградската духовна академия”. Кирил също така настояваше за по-голямо представителство в ССЦ на църквите от Източна Европа.

След разпадането на Съветския съюз Кирил ръководи отдела за външни църковни отношения на патриаршията, а църквата получава официални привилегии, сред които и правото да внася алкохол и тютюн без мито. През 1995 г. Николо-Угрешкият манастир, който е пряко подчинен на патриаршията, печели 350 милиона долара от продажбата на алкохол, пише "Форбс”. Отделът за външни църковни отношения на патриаршията, ръководен от Кирил, е спечелил 75 милиона долара от продажбата на тютюн. Патриаршията обаче е отчела годишен бюджет за 1995–1996 г. от едва 2 милиона долара. Личното състояние на Кирил е било оценено през 2006 г. на 4 милиарда долара.

През 2020 г. разследване на руската медия "Проект” показва, че главата на Руската православна църква и двама от неговите втори братовчеди притежават недвижими имотина стойност 225 милиона рубли (около 3,1 милиона долара по днешни данни) в Москва, Московската област и Санкт Петербург.

За една от въпросните братовчедкисъщата медия в края на 2025 г. публикува разследване, в което твърди, че тя всъщност няма роднинска връзка с патриарха, а живее с него на семейни начала от години и въпреки църковните постулати изпълнява ролята на съпруга на Кирил.

Реклама

Московската патриаршия под ръководството на Кирил и "свещената война” срещу Украйна

Откакто Русия започна мащабната си инвазия в Украйна през 2022 г., Руската православна църква открито подкрепя войната. Според църковни представители през последните три години духовенството е кръстило десетки хиляди войници на фронта, построило е стотици полеви църкви и е изпратило свещеници на бойното поле.

Публичните изявления на Кирил неизменно са в съзвучие с наративите на Кремъл. В проповедите си от 2022 г. той описа инвазията в Украйна като "свещена война” срещу "морално покварения Запад”. През януари 2025 г. той благослови кръстове, върху които бяха изгравирани инициалите на президента Владимир Путин, за да бъдат раздадени на "военни герои”.

Духовници от руската православна църква са преследвани за изказвания против войната и са принуждавани да се молят не за мир, а за победа на Русия, разказват самите те. Тези символични действия илюстрират една по-дълбока приемственост: църквата не е просто морален авторитет, а легитимиращо рамо на държавната власт.

Дейността на Руската православна църква и свързаните с нея организации (както религиозни, така и светски) изисква сериозно внимание. Москва от години тества дали може да използва структурите на църквата за хибридни намеси в политиката на други държави. Това е заплаха за Европейския съюз и санкциите срещу патриарх Кирил не са опит за преследване на християнски духовник. Кремъл използва църквата като оръжие, точно защото религиозните свободи са сред основните ценности на Европейския съюз. Увеличаването на саботажите в Европа, за които има десетки примери само от последните месеци, не бива да се пренебрегват, а ролята на Руската православна църква в хибридните операции на режима на Путин е многократно доказвана.

"Генерал Христос": падението на РПЦ при патриарх Кирил

Енориашите масово напускат църквата, а той наказва свещеници, които не харесват агресията на Путин в Украйна: патриарх Кирил превърна РПЦ в секта, благославяща падащите върху украинците бомби, пише Иван Преображенский:

На Рождество Христово - Руската православна църква (РПЦ) го отбелязва на 7 януари - патриарх Кирил наложи забрана за служение на свещеника в популярната московска църква "Света Троица” Алексей Умински. През декември друг известен московски духовник Владимир Лапшин беше пенсиониран поради навършване на 75-годишна възраст. На мястото на Умински предстоятел на църквата стана скандалният милитарист Александър Ткачов. В първата си проповед на новото място той разказа за "генерал Христос".

И последните популярни противници на войната, която Владимир Путин започна срещу Украйна през февруари 2022 г., са изтласкани от Руската православна църква.

Краят на възраждането на църквата

Отец Алексей (Умински) е един от последните свещеници, който е лице на РПЦ още от 1980-те години, когато в Съветския съюз се говореше за постепенното възраждане на духовенството. Тогава свещениците се срещаха с вярващите "по домовете" и се създаваха първите големи общности. Сред тях имаше и такива, които се формираха около известни православни интелектуалци, сред които, разбира се, беше и отец Алексей Умински. Именно той през 1993 г. стана предстоятел на църквата "Света Троица" в Москва, където създаде невероятна атмосфера на християнска духовна свобода, на която и аз, докато живеех в Москва, имах време да се насладя за кратко.

Всичко, което той е свършил, просто не може да бъде описано в един текст, а не е и нужно. Достатъчно е да се припомнят най-открояващите се негови действия в последните и особено мрачни за Русия години. Заедно с няколко други духовници той не се уплаши да дойде и да подкрепи политика Алексей Миняйло по време на съдебния процес през 2019 г. В продължение на много години свещеникът и неговите енориаши помагат на детския хоспис "Дом с фар" - не само финансово, но и например като водят в своята църква на литургия деца със специални нужди, които в много московски храмове не се допускат до богослужение и причастие.

Отец Алексей ръководи мисионерска, образователна и писателска дейност. И накрая, предстоятелят на църквата "Света Троица" в Москва не прие агресията на Путин срещу Украйна и продължи да се моли за мир, когато повечето свещеници четяха по същество провоенна молитва, специално измислена и наложена от патриарх Кирил на цялата Руска православна църква след нахлуването на Русия в Украйна. За това Умински, а също и неговото паство, бяха наказани. Патриархът лично подписал указа, а свещеникът бил призован на църковен процес в катедралата "Христос Спасител", който обаче не се състоял на 11 януари. Възраждането на християнството и църквата завършва с откровен милитаризъм, за какъвто РПЦ не е мечтала дори по времето на Сталин.

Патриарх Кирил милитаризира Руската правосалвна църква, смята Иван Преображенский

Войнстваща и разпадаща се църква

За 20-те години, през които отец Алексей Умински беше предстоятел на църквата "Света Троица”, Руската православна църква осезаемо се промени. Тя загуби и доверието на много руснаци. Вместо покойния патриарх Алексий II, който предпочиташе да спазва дистанция от държавата, неин глава стана Кирил, който бързо се превърна в един от кремълските олигарси по отношение на своята реторика, доходи и агресивност.

Резултатите от тези промени са плачевни. След началото на пълномащабната руска инвазия Украинската православна църква се отдели от РПЦ - тя не беше много по-малочислена от руската. Броят на хората, които посещават църквите по Коледа, дори според официалните данни на руското Министерство на вътрешните работи, е спаднал с около 40% от 2022 г. насам - от 2,4 млн. на 1,4 милиона души.

Самият . Извън страната той е възприеман като обикновен руски олигарх: в Чехия е санкциониран от началото на 2023 г., а в Европейския съюз засега е спасен от същото само благодарение на застъпничеството на друг приятел на Путин - унгарския премиер Виктор Орбан.

Руската православна църква няма да се възроди

Милитаризацията на Руската православна църква и фактическото ѝ включване във войната на страната на руската окупационна армия укрепват отношенията на патриарх Кирил с Кремъл. Но самата РПЦ се превръща в старозаветна секта. Вместо християнски призиви за милосърдие и човечност, свещеници като отец Александър Ткачев, който наследи отец Алексей, всъщност агитират за човешки жертвоприношения и са готови да благославят ракети, падащи върху хората в Украйна.

Времето, когато църквата беше институцията, която се ползваше с най-голямо доверие сред руснаците, отмина и тя отдавна е изместена от армията и специалните служби. Сега, дори и путинизмът да рухне и патриарх Кирил да бъде заменен от някой като отец Алексей, съвсем не е сигурно, че РПЦ ще успее да изпълзи от смъртоносната криза. Изглежда сме близо до това - независимо дали под натиска на Кремъл или по собствена инициатива - патриарх Кирил да дойде и да отслужи празничната литургия в камуфлажни одежди.

https://www.dw.com/bg/general-hristos-padenieto-na-rpc-pri-patriarh-kiril/a-67963478

Руският патриарх Гундяев унижи Радев, а той сега го защитава

Надуваеми църкви и военни свещи: как путинската православната църква помага на руските войници

Кой уби патриарх Алексий II/Сатанистите се готовят за Апокалипсис.

Още преди да се разчуе, че новото правителство на България е решило да се прослави като дубльор на освиркания и пратен в трета глуха, московска Орбан, Невзоров бе написал това малко, злобно антрефиле, което ви предлагам в креативен превод на български. Сега става ясно защо Кремъл е възложил с такава страст на софийските братушки да блокират санкциите срещу военнопрестъпника в расо Гундяев: + + + + + + + + + + + + + “Патриарх Кирил е включен в проекта за нови санкции на ЕС срещу Русия. Досега на три пъти бяха правени опити той да се постави под санкции, но Унгария всеки път блокираше инициативата. Сега Будапеща е готова да подкрепи санкциите срещу него. Разбира се за пред хората Гуня ще демонстрира измъчени усмивки и ще кудкудяка нужните речи, но когато остане насаме в нужника, патриархът ще завие като хиена. Именно по Гундяев европейските санкции ще ударят особено силно. Невъзможно е дори да си представим обема на патриаршеските сълзи и сополи, които ще се пролеят, защото „измоленото“ от него през десетилетията имане няма да може да бъде закопано в храсталака зад нужника. Дълги години поради своята велика глупост той пастреше печалбите си по банките на Европа и САЩ. И ето, че сега безбожните специални служби на Запада ще заровят своите ледени лапи в натрупаните с толкова мъка патриарши богатства. Осъзнаването на този факт е непоносимо за Гуня, там е истинската му болка. Страданията на патриарха се утежняват и от съзнанието, че всички „доверени лица“, чрез които занапред ще му се наложи да управлява активите си, всички тези „богоносци“ и просветени църковници в цивилни одежди са изпечени мошеници с голям опит. Те ще ограбят своя възлюбен патриарх без да им мигне окото. Разбира се, няма да им се удаде да разграбят напълно западните „запаси“ на патриарха, но неизбежно ще ги намалят поне на половина…" Невзоров

Българската държава (тоест аз, ние, вие и те) официално сме се били противопоставили на включването на руския патриарх в новия санкционен пакет на ЕС. Нещо повече, даже сме изискали Кирил да бъде изваден от този списък…
Понеже със сигурност "миротворците" у нас, начело с премиер, патриарх и псевдо-патриотари няма да ви кажат, си позволявам да ви припомня кой… не, извинете, какво е руският патриарх Кирил.
Още на 6 март 2022, буквално дни след пълномащабната инвазия на новочервената армия в Украйна, патриарх Кирил представя войната като "защита на православния свят от покварения Запад“ и свързва конфликта с противопоставянето на либералните ценности. Според него Русия води отбранителна, а не агресивна война.
В множество проповеди и публични изявления през първата година на войната Кирил изгражда религиозна аргументация, която представя войната като необходима и легитимна. Той придава на руската държавна политика божествен и исторически смисъл.
През март 2024 г. ръководеният от него Световен руски народен събор официално определя войната срещу Украйна като „Свещена война“, а документът заявява, че Украйна трябва да попадне в сферата на изключително руско влияние.
Патриарх Кирил не само подкрепя политически войната, но и публично насърчава мобилизацията и участието във военните действия, като заявява, че "изпълняването на воинския дълг и жертвата за родината водят до Божието царство."
За илюстрация прилагам снимки, налични свободно в пространството. Осветената вода върху дулата на калашниците се превръща в капки прясна кръв.
За съжаление чрез позициите на българската държава (тоест аз, ние, вие и те) тази кръв стига и до нашите ръце.
Позор и анатема.

Радослав Бимбалов: Радев пази рускияпатриарх от санкции, а църквата ни мълчи за Украйна

Студио шпионска лига/77

Съдебна система ПуТИМ СИТИ

Външната ни министърка лепна поредно черно петно върху репутацията на България в Европа 

Дефакто това е пряко доказателство, че Радев и правителството му изпълняват заповеди на Кремъл и руското посолство и са пряко зависими от Путин и Русия. Защото неподкрепата на санкциите срещу Русия заради патриарх Гундяев от КГБ, е по заповед. Още по-лошото е, че да се изпълняват заповеди на вражеска държава за пореден път е углавно престъпление! България в лицето на радевото правителство доказва, че е троянският кон в ЕС и е член на Съюза само на хартия, а в ключови моменти като този, е срещу него!

КАКА РУСКА ПЕПЕРУДКА - А чули ли сте я как говори френски?
КОДЪТ „ГАНГСТЕР НА КРЕМЪЛ ПОД РАСО“: ЗАЩО ВЪНШНИЯТ НИ МИНИСТЪР СТАНА АДВОКАТ НА РУСКИЯ ПАТРИАРХ?
Театърът „Приятели и врагове заедно в името на Русия“ играе поредното си гнусно представление на европейската сцена.
Външният минджистър Велислава Петрова излезе с „дълбоката“ мъдрост, че 21-вият пакет санкции трябвало да вреди на руската икономика, а не на ЕС, и затова санкционирането на руския патриарх Кирил било „символно“ и „контрапродуктивно“.
Хайде да разЧекнем тази опорна точка на петата колона, опакована в псевдозагриженост за икономиката на Европа.
С какво точно блокирането на милиардите на един КГБ агент в расо вреди на българския или европейския пенсионер?
С нищо. Но вреди на комфорта на кремълската агентура у нас и в чужбина.

МИЛИАРДЕРЪТ В РАСО: КОГАТО КОРПОРАЦИЯТА СЕ КРИЕ ЗАД КРЪСТА
Да наречеш санкциите срещу Владимир Гундяев (патриарх Кирил) „символни“, е или върховна некомпетентност и неграмотност, или умишлено прокарване на кремълска пропаганда. - (познайте от 3 пъти)
Истината: Руската православна църква под негово ръководство не е просто религиозна институция – тя е огромна, сенчеста икономическа корпорация с необлагаеми приходи, търговия с луксозни стоки и имоти по целия свят.
Тютюневият митрополит: Самият Гундяев е известен от десетилетия с този прякор заради безмитния внос на цигари през 90-те години. Неговите лични активи на Запад – банкови сметки, вили, яхти и луксозни имоти, за които редовно излизат международни разследвания – са реални финансови инструменти.
Замразяването им ИМА директен икономически ефект върху върхушката в Москва и болки в г**а на кака Велислава.
АГЕНТ „МИХАЙЛОВ“ И НЕГОВАТА ШПИОНСКА МРЕЖА
Аргументът на Петрова, че санкциите срещу него щели да се изтълкуват като „намеса в църковните дела“, е връх на наглостта.
Истината: Киро попа е доказан офицер от КГБ с псевдоним „Михайлов“. РПЦ функционира като официално подразделение на руските служби за сигурност и е основно оръжие за хибридно влияние на Балканите.
Бизнесът с войната: Този човек не е духовно лице – той е съучастник във военни престъпления.
Той официално обяви войната в Украйна за „свещена“ и обеща пред олтара опрощаване на греховете на всеки руски войник, който отиде да изнасилва и убива цивилни. Да браниш този масов убиец под предлог, че пазиш „независимостта на църквата“, е съучастие.
Ясно ли ти е предателска фръцло грозна???

Radio Antena

ЧИЙ МИНИСТЪР Е ВЕЛИСЛАВА ПЕТРОВА?
Когато "български" министър шикалкави в Брюксел и блокира или изразява резерви срещу санкции за главатара на руската хибридна машина, тя не защитава българския интерес. Тя изпълнява поръчката на кукловодите в София, в частност Митра Фанова.
Това е същата нишка, за която ви говорих в предишния пост:
Съд, прокуратура, ченгета, Сарафовци и политически марионетки са оплетени в един общ софтуер. ГЕРБ, Радев и контролираните от тях „независими“ фигури работят в перфектен синхрон.
Когато трябва да се направи реална реформа или лустрация – те блокират системата. Когато трябва да се заеме твърда европейска позиция – те започват да плачат за „руската църква“ и икономиката.
Те знаят, че ако руското влияние у нас бъде изчегъртано, цялата им мафиотска структура, градена в последните над 30 години, ще се срути. Затова всички – от тролските сайтове и мисирките в медиите до министрите – са се хванали за гушите да бранят Кремъл.
Царят е гол, како другарко, грозноват министър. И расото на агент „Михайлов“ не може да скрие нито неговите кървави милиарди, нито твоето грозно лицемерно тяло и лице.

Tрудно e да се разбере логиката на българската позиция да се противопостави на включването на руския патриарх Кирил в новия пакет санкции срещу Русия.
Още по-трудно е да се разбере как точно българският национален интерес се оказа свързан с това България да рискува да блокира целия санкционен пакет заради капелана на Путин.
Тук не обсъждаме духовния сан на лицето Владимир Гундяев. Не става дума за православие. Не става дума за църковни дела или канон.
Става дума за човек, който от години използва авторитета на църквата, за да оправдава войната, руската агресия срещу Украйна и убийството на невинни хора. Човек, който много по-често звучи като военолюбец, отколкото като духовен водач, призоваващ към мир.
Още по-странно е, че това се случва в момент, когато многократно са поставяни въпроси за ролята на структурите и активите на Руската православна църква в различни държави като инструмент за влияние и в някои случаи за заобикаляне на вече съществуващи санкционни режими.
Именно затова аргументът, че санкционирането на патриарх Кирил представлявало намеса в църковните дела, звучи повече като удобно оправдание, отколкото като сериозна външнополитическа позиция.
Новото българско правителство непрекъснато обяснява, че България щяла да води самостоятелна външна политика и да защитава твърдо националния интерес. Само че националният интерес не се доказва с това да заемаш различна позиция на всяка цена. Още по-малко с това да защитаваш позиции, които удивително съвпадат с интересите на Кремъл.
Именно тук възниква въпросът, каква точно българска полза произтича от това България да се превърне в основния защитник на един от най-видимите публични поддръжници на войната на Путин?
По-силна ли става сигурността ни? По-защитени ли стават българските граждани? По-успешна ли става външната ни политика?
Или просто за пореден път някой се опитва да представи чужд интерес като проява на независима българска позиция Защото между независима политика и адаптиране на чужди интереси има разлика. И тя обикновено се вижда много ясно отстрани.

Да си припомним Йотова как коленичеше пред руския агент. Споко, дедо попе, и новата е коректна, с терен

https://www.youtube.com/watch?v=ZYfNvNjNVdI

Досега Виктор Орбан спираше санкциите срещу патриарх Кирил - сега тази роля е поета от МВнР на България при Румен Радев

Спирова за G7, отговорът на Москва чрез Радев, алтернативата

https://www.youtube.com/watch?v=d1gh1mftdSw

От коневръза

Христо Слави Рачев

На снимката впрегната “руска тройка” – от българския коневръз. Липсва кочияшът с нагайката, който ухилен крещи:

“говноеды вперед”...

В Интернет пространството така наричат онези, които хълцат в пристъпи на сервилност и пълна историческа безпаметност. Същите тролят и веднага се лепят на чужди стени, като мухи на биволско лайно, без никой да ги пита, и се интересува от объркания им словоред, и мисли… та те дори не умеят цветисто да ругаят. Скучни са, защото са стъписващо прости, а простотията изпитва неудържимо желание да застане красиво в пространството. Българска сватба, ледено хоро, тричане, денонощни гюрултии, гонки, летящи боклуци от етажи…Така простотията се чувства значима, изобретателно намира и преживява своята уникалност.

Кочияшът на българската тройка, обаче се знае, обикновено се укрива в тайните служби, зандани, московски институти с нежни имена и понякога излита, под формата на пръски, от акромегално прораснала мандибула на Лавров, “честните” сини очички на Песков и най-вече от бункера, където се укрива малоценната бледолика какавида.
Файтонът от коневръза вече набра опасно висока скорост. Ще отбележа, че такива впрегатни коне, сме имали отколе, сега ми идва наум и руската дума,

“показуха”,

тоест перчене с цел да се произведе добро впечатление някому…впрегатните коне никога няма да се обърнат с гняв към кочияша, да му изкрещят стига си плющял с тоя камшик над Европа, съседите. По това веднага ще познаете кой е файтонджията. Кой дава зоб, когато се умилостиви за малко, извади кървавото удило / железната скоба / от устата, тогава българската тройка подбелва очи и обезумяла се втурва в предизборна и управленска

кушия,

започва да гази живи хора, народ, международни договори, лъже…тъпче свободата, докато всичко се разпадне: ред, законност, справедливост, за да ни отпрати отново на последното място в Европа. Около тройката е пълно с коняри, които нищо не разбират от коне. Още по-малко от международна солидарност, стратегическо позициониране.

Забележете, никой не иска да чисти лайната.

Чуват се разнопосочни команди, дий, дуур, стоой, стии…Накрая премиерът се показва и гръмко обявява: изказването на военния министър, е било вид форлойфер, вечерна проверка, всички ли са в строя или дали народът не е заспал.
Ние, обаче сме тук и ви гледаме сеира. Ако мислите да ни пробутате за президент някой от коневръза – ах, как сте сгрешили.

Инджев за ветото на Радев и вратичката на религиозната тема за Русия

ПВО-то в Москва спря украински дрон с капака на рафинерията.