Студио шпионска лига/88

След разкритията за помилвания от Йотова наркодилър (т.нар. ПЕТРИЧКИЯ ЕСКОБАР) - държавният апарат „извади“ пред обществото отново случая с ПЕТРОХАН, като отстрани, запознавайки се и с изключително компрометираната експертиза от 150 страници, която всъщност като юрист мога да кажа, че е пълен фарс, нямащ нищо общо с експертността – си зававам въпроса дали не наблюдаваме просто Част ВТОРА: „Мафията отвръща на удара“ ...


Дали ПЕТРОХАН, и СЛУЧАЯТ с ПЕТРИЧКИЯ ЕСКОБАР не касаят един и същ въпрос - за ДЪРЖАВНАТА КОНТРАБАНДА, легализирана още със Секретното Разпореждане от 19.06.1967г., с което за първи път се дава зелена светлина и се задават правилата за институционализиране на държавната контрабанда (в този документ посочена като СКРИТ ТРАНЗИТ)...

При търсене в мрежата /включително официални сайтове, към които насочва Google AI/ излиза следната информация, която лично за мен е изключително притеснителна - вие кажете така ли е или написаното по-долу не е вярно:

На базата на Разпореждане № 189/19.06.1967г. в структурата на оръжейната фирма „Кинтекс“ (създадена година по-рано, през 1966 г.) се сформира строго секретната Трета дирекция „Скрит транзит“. Разпореждането задължава МВР и Държавна сигурност да осигурят пълно оперативно прикритие на каналите, за да не се допусне международно компрометиране на България. Поради тази причина митниците и граничните войски получават заповеди да пропускат без проверка определени ТИР-ове и товари, одобрени от Трета дирекция на „Кинтекс“. Във въпросната трета дирекция „Скрит транзит“ наркотичните вещества (каптагон и други психотропни вещества) преминават под кодовото наименование „специфични стоки“, „химически продукти“ или се водят към общото направление „Специално имущество“ .. Купувачите на каптагон на едро и партньорите по Балканския път (често арабски и турски трафиканти, както и партизански движения в Близкия изток) са същите лица и организации, които купуват и нелегалното оръжие от „Кинтекс“. Първа кантора затваря целия цикъл – доставя оръжието и психотропните вещества на същите клиенти.

През март 1978 г. министър Христо Христов внася строго секретен доклад до тогавашния премиер Станко Тодоров. Мотивът на БКП е остра нужда от дефицитна западна валута (долари и марки) на всяка цена.

В резултат на това правителството приема историческото Решение № 148 на Министерския съвет (31 юли 1978 г.. Със същото цялата контрабандна дейност на територията на НРБ се монополизира и концентрира в държавното предприятие „Кинтекс“.

Контролът върху контрабандната дейност се поема от Второ главно управление на ДС (ВГУ - контраразузнаването). В архивите са открити планове за „контраразузнавателно обезпечаване“ на „Кинтекс“, което на практика означава, че офицерите от ДС не разследват контрабандата, а я охраняват и ръководят.

В оперативните отчети на ДС /може да се запознаете с архивните папки/ се съдържат детайлни справки за това какво точно преминава по тези канали под закрилата на държавата: Това са:

- Стоки под международен ембаргов контрол: Оръжие, боеприпаси, злато, сребро, чужда валута, цигари (основно марка "Марлборо"), алкохол и луксозна техника;

- Синтетични наркотици: Фармацевтични препарати и най-вече каптагон.

В архивите има документи (включително сигнали от КГБ до българските служби през 80-те), които описват пратки с психотропни вещества, маскирани като „медикаменти под контрола на СЗО“.

Какво става с печалбите: По данни от архивите годишният оборот от „скрития транзит“ в края на 70-те достига около 100 милиона долара, а чистата печалба за черните каси на режима е между 12 и 17 милиона долара годишно. Тези пари се внасят в специални банкови сметки на БКП и ДС, използвани за финансиране на задгранични операции, купуване на западно влияние или запълване на дупки в бюджета. Документите от ДС категорично доказват, че държавата е създала перфектно смазана машина, в която министерства, митници, гранични войски и тайни служби работят заедно с международния криминален контингент.

В средата на 80-те години (около 1985 г.), поради засилващия се натиск от международните организации и разкритията на западните служби, Трета дирекция в „Кинтекс“ изненадващо е закрита. Операциите със „скрития транзит“ на каптагон обаче не спират, а са прехвърлени към специализираната държавна фирма „Икомев“ (ръководена от Божидар Йорданов – бивш директор в „Кинтекс“) и външнотърговското дружество „Трансимпекс“.

Преходът през 90-те години – Как „каптагоновите канали“ прераснаха в организираната престъпност (мутрите):

С падането на Берлинската стена и разформироването на официалните структури на Държавна сигурност, каналите за „скрит транзит“ не изчезват, а претърпяват скоростна криминална приватизация.

Усвояването на инфраструктурата: Офицерите от Втори главен отдел на ДС (контраразузнаването) и оперативните работници, отговаряли за „Кинтекс“ и митниците, притежават най-ценния капитал през 1989-1990 г., а именно – контактите с международните синдикати, каналите по Балканския път и знанието как се пресичат граници без контрол. Тези хора напускат системата, но запазват връзките си.

Така постепенно от държавен монопол се преминава към силови групировки:
През първата половина на 90-те години държавата умишлено е отслабена. Логистичните канали за контрабанда са прехвърлени към новосъздадените силови групировки (ВИС-1, ВИС-2, СИК, „Мултигруп“). Бившите кадри на ДС влизат в ролята на „мозъчни тръстове“ и консултанти на младите борци (мутри), които осигуряват физическия контрол над границите, депата и трафика.

Еволюцията на Каптагона: По време на комунизма България притежава лицензи и заводи за производство на каптагон (синтетичен амфетамин), като производството се контролира от държавната фирма „Фармахим“ и се изнася основно за Близкия изток. След 1989 г. държавният контрол рухва. Химиците, технолозите и производствените мощности са „наети“ от организираната престъпност. Производството се премества от легалните заводи в тайни, нелегални лаборатории пръснати из цялата страна (цехове в Нови Искър, Дупница и др.).

Генериране на „Сенчестия капитал“: Вместо печалбите от трафика на каптагон, хероин, крадени коли и оръжие да влизат в черните каси на БКП за държавни нужди, те започват да генерират милиарди за т.нар. „нови богаташи“ и партийни каси на прехода. Чрез тези пари се извършва последващата масова приватизация на хотели, заводи и банковия сектор в България, с което престъпният капитал се легализира напълно.

Ролята на ЦРУ и DEA:
През 70-те и 80-те години на XX век ЦРУ (CIA) и Агенцията за борба с наркотиците на САЩ (DEA) започват мащабно разследване на т.нар. „Балкански път“.

В техните разсекретени днес доклади България е посочена като основен логистичен център на контрабандата, контролиран директно от комунистическата държава. Ето как западните служби документират и притискат режима в София:

1. Докладите на ЦРУ – „Държавно спонсориран трафик“:
В поредица от разсекретени анализи на ЦРУ от 80-те години се посочва, че за разлика от Латинска Америка, където трафикът се движи от частни картели, в Източния блок и конкретно в България контрабандата е държавен монопол.
Разкриването на „Кинтекс“: В доклад на ЦРУ от 1982 г., озаглавен „Българската връзка в международния трафик на оръжие и наркотици“, фирмата „Кинтекс“ е официално назована като „инструмент на правителството в София за финансиране на нелегални операции“.
Връзката с тероризма: ЦРУ документира, че през Първа кантора на „Кинтекс“ режимът не просто печели валута, а доставя оръжие и каптагон на радикални и терористични организации в Близкия изток (включително Кюрдската работническа партия - ПКК и различни фракции в Ливан). Трафиканти като Абузер Угурлу са идентифицирани като агенти под прикритие, работещи едновременно за криминалния свят и за българската Държавна сигурност.
2. Операциите на DEA и натискът върху София
За DEA Балканският път е критичен, тъй като по него преминава над 70-80% от хероина, предназначен за Западна Европа и САЩ, както и масивни пратки с каптагон.

Документиране на СОМАТ: DEA събира доказателства, че държавните камиони на българското предприятие СОМАТ се ползват с дипломатически и митнически имунитет в НРБ, което прави засичането на наркотиците на българска граница невъзможно без вътрешна информация.

Черният списък:
Поради докладите на DEA, САЩ поставят България в списъка на държавите, които не сътрудничат в борбата с наркотрафика. През 1984 г. американското правителство отправя официално предупреждение към София, заплашвайки с икономически санкции и международна изолация.

3. Реакцията на БКП: Паника и прикриване на следите
Натискът от ЦРУ, DEA и последвалите скандали в западните медии (които се засилват след атентата срещу Папа Йоан Павел II през 1981 г., където също се търси „българска връзка“) принуждават Тодор Живков и ръководството на БКП да реагират:
Закриването на Трета дирекция (1985 г.): За да демонстрира пред света, че се бори с контрабандата, режимът официално закрива Трета дирекция „Скрит транзит“ в „Кинтекс“.
Прехвърляне на активите: Това обаче е само тактически ход. Трафикът веднага е прехвърлен към споменатите фирми „Икомев“ и „Трансимпекс“, както и към офшорни компании (задгранични дружества), контролирани от Първо главен отдел на ДС.
„Показно“ сътрудничество: През втората половина на 80-те години ДС дори организира няколко показни акции и кани представители на DEA в София, за да покаже „резултати“ в залавянето на наркотици (които всъщност са били на конкурентни, неконтролирани от държавата трафиканти).Така западните служби успяват да осветят схемата, но не и да я спрат. Инфраструктурата остава непокътната и готова за приватизацията през 1989 г....

За да разберем как държавната контрабанда се превърна в личен сенчест капитал след 1989 г., трябва да проследим финансовия инженеринг на Държавна сигурност. Този процес в икономическата история е известен като „приватизацията на черните каси“ и се реализира чрез три основни направления:
1. Схемата с нерегламентираните трансфери („Червените куфари“)
Митът за физическите „червени куфари“ с пари има съвсем реално документално измерение. В края на 80-те години, усещайки неизбежния край на режима, висши кадри на БКП и ДС започват масово раздаване на средства под формата на безотчетни кредити:
• Финансиране на „наши хора“: Огромни суми от валутните резерви на страната и печалбите от „скрития транзит“ са прехвърлени на доверени лица (често бивши оперативни работници, агенти или номенклатурни кадри).
• Цел: Тези пари не са дадени за харчене, а с цел да захранят първите частни търговски дружества, които по-късно да монополизират пазара в България.
2. Офшорната мрежа на Първо главно управление (ПГУ - разузнаването)
Най-устойчивият капитал от държавната контрабанда не е бил в брой, а в чужбина. Чрез т.нар. „нерегламентирани фирми“ (задгранични дружества), създадени от ПГУ на ДС още през 70-те и 80-те години, са изнесени стотици милиони долари.
• Казусът „Икомев“: Споменатата вече фирма „Икомев“, която поема каптагоновите канали от „Кинтекс“, оперира чрез мрежа от банкови сметки във Виена, Лихтенщайн и Швейцария.
• Преливане на капитал: След 10 ноември 1989 г. контролът над тези офшорни компании е прекъснат от страна на държавата. Директорите и тайните съдружници (офицери от ДС) просто „приватизират“ сметките. През 1990–1993 г. тези пари започват да се връщат обратно в България, но вече като „чуждестранни инвестиции“ от легитимни западни компании.
3. Захранване на първите частни банки
За да бъдат напълно легализирани милиардите от контрабанда, новата каста има нужда от собствена банкова система. Парите от черните каси се използват за учредяването на първите частни банки в България в началото на 90-те години:
• Механизмът: Лица, получили куфарчета или офшорни трансфери, внасят тези средства като уставен капитал за създаване на банка.
• Рефинансирането: Веднъж създадени, тези банки започват да раздават масивни, необезпечени кредити (т.нар. лоши кредити) на свързани фирми от сивия сектор и новоизникващите мутренски групировки. Този процес изсмуква и спестяванията на обикновените граждани, което води до затварянето на кръга и окончателния крах на банковата система през Виденовата зима (1996–1997 г.).
Чрез този мащабен преврат, каналите за оръжие и наркотици, изградени от комунистическата държава, осигуриха икономическия старт на новата олигархия, трансформирайки политическата власт на БКП в постоянна икономическа власт.
Искате ли да разгледаме:
• Иманата на конкретни банки и холдинги от 90-те години, за които разследванията доказаха, че са захранени с капитали на ДС?
• Конкретния случай с източването на задграничните дружества във Виена?
(Дотук спрях да задавам въпроси и смятам да се преместя в друга държава!!!! ... допълвам нещо само за Балканския път и връзката му с Петрохан ...)

---

Балканският път е най-старият, най-директният и геостратегически най-важният сухопътен маршрут в света за нелегален трафик на наркотици, оръжие и хора от Азия към Западна Европа.Поради уникалното си географско положение, България се явява „ключът“ и географското сърце на този маршрут. Географски маршрут - В класическия си вид, разработен и използван активно от 60-те години на XX век насам, пътят има ясна начална, транзитна и крайна точка: 1./ Източникът (Златният полумесец): Суровият опиум се произвежда в Афганистан, преминава през Пакистан и Иран. 2./ Производственият център (Турция): В Турция (особено в района на Истанбул и Източен Анадол) суровината се преработва в чист хероин.3./ Българският „мост“: От Турция трафикът влиза директно в България през ГКПП „Капитан Андреево“. Оттам основната артерия преминава по права линия през Пловдив и София към ГКПП „Калотина“. 4./ Разклоненията към Европа: След излизане от България маршрутът се разделя: Северен клон: През Сърбия (преди 1989 г. – Югославия), Унгария и Австрия към Германия. Южен клон: През Северна Македония и Албания по море към Италия.
Балканският път никога не е бил еднопосочен. Той функционира на принципа на перфектен търговски обмен:
• От изток на запад (към Европа): Трафик на хероин, суров опиум, а в по-нови времена – нелегални мигранти и оръжие.
• От запад на изток (към Близкия изток): В обратна посока (от Западна Европа през България към Турция и арабския свят) се транспортират прекурсори (химикали, необходими за преработката на хероин, произвеждани в западни заводи), синтетични наркотици (каптагон/амфетамини), крадени луксозни автомобили и западна валута.

Защо е толкова ефективен?
Балканският път е предпочитан, защото сухопътният транспорт чрез камиони (ТИР-ове) позволява пренасянето на огромни количества стока наведнъж, а международните спогодби (като ТИР конвенцията) улесняват бързото преминаване на границите без пълно разтоварване.
По време на комунизма Държавна сигурност превърна този естествен географски път в държавно контролирана магистрала за контрабанда, като осигури институционален чадър над трафикантите, които плащаха "такса транзит" на режима в София.
Хижа ПЕТРОХАН се намира на стратегическо място в Стара планина, в непосредствена близост до българо-сръбската граница – регион, който исторически е част от северното разклонение на Балканския път (към Централна и Западна Европа). Поради секретността около случая бързо се появиха сериозни съмнения, че хората в хижата вероятно са „видели нещо ужасно“, извършвайки наблюдения в района, което е пряко свързано с активен наркотрафик между България и Сърбия. Появиха се и въпроси към ДАНС дали службата не е покровителствала престъпни групи в този район.

Здравите сатанистки сили в държавата и отколешни слуги на олигархията, обезпокоени от неясното политическо бъдеще на своя кандидат за президент, се мъчат да го съживят чрез поредното прехвърляне към тема, измислена от самите тях — тема, която им е по-удобно да дъвчат, отколкото да отговарят върху покровителството над наркоразпространението, на което Йотова е способствала чрез помилванията.

Йотова е аморална: не различава садистични агресори-убийци и наркотрафиканти от техните жертви

Ленин учеше, че революцията се подкрепя пропагандно /и не само/ от т.нар. „полезни идиоти" – хора, които без да са убедени болшевики, работят в услуга на каузата им от наивност, тщеславие или от чиста глупост. Сталин доразви модела: вербуване на такива чрез комунистическата идея, която беше плъзнала по света, плюс безогледен терор.

Путин, лишен от идеологическа стока за износ, замести идеята с пари и опити да представи КГБ /ФСБ и цяла Русия като православна крепост. Терорът остана.

ГРУ и КГБ взривяват в Европа, у нас най-редовно,

убиват с новичок или с каквото им падне.

Руската армия засипва невинни хора с балистични и крилати ракети, дронове, орките изнасилват, колят и бесят, като защитават едновременно православието, терора и войната, но иначе се борят за мир. А Гундяев се моли за тях...

И тук идва въпросът, който тормози всеки по- наблюдателен: към коя точно категория идиоти спадат нашите публични фигури?

„Взеха да ни пришиват към Москва, какво сме направили?"

– възкликва трогателно проф. Христо Пимпирев, шеф на инициативния комитет за издигането на Илияна Йотова за президент. Уважаваният доскоро учен го разигра в „Лице в Лице“ така мелодраматично сякаш са го обвинили несправедливо в избиването на всичките пингвини.

Наистина, какво толкова сте направили, като сте подкрепили един президент, който не прави разлика между агресор и жертва, между наркотрафикант и нормален човек. Да видим.

„Единственият начин да се стига до мир, който си искат най-нормалните хора, е масата на преговорите, търсене на решения, търсене на компромиси, дипломатически усилия“, каза Илиана Йотова в Телевизията си - БНТ.

Пропуска само една дребна подробност, Путин не е нормален човек, а маниакален диктатор с фашистки методи. И не иска преговори, а смърт, шок и ужас...

„Вече няма никакъв смисъл от тези определения"

Точно тази поразяваща фраза произнесе Илиана Йотова, когато в bTV, я попитаха

Кой е агресорът във войната в Украйна?

Прост въпрос на пръв поглед. Тя не се запъна, не се увъртоли като пате в кълчища, но се издъни жестоко – обяви категориите „агресор" и „жертва" за остарели. Цинизъм, който дори Радев не си е позволявал. Засега...

Логично следствие: щом определенията нямат смисъл, не би трябвало да прави разлика и между наркотрафикант и жертва. Защо да не помилваш наркотрафикант наистина? Какъв смисъл има от тези определения.

„Война е! Война е!

В една война има две страни", настоя с удивителен цинизъм тя, спомняйки си между другото, че Русия е „започнала инвазия" преди 5 години – внимателно подбрана дума, различна от тази, която целият останал свят използва: агресия!

Само че паметта на президентката е избирателна в буквалния смисъл. Няколко месеца по-рано, на четвъртата годишнина от войната, същата Йотова заяви пред БНТ и БНР, категорично и без увъртане, че позицията ѝ от първата нощ е ясна: говорим за агресия и агресор. От „Русия е агресор" през февруари до „вече няма смисъл от определения" през септември – какво точно се промени? Войната – не. Календарът за изборите – да.

Когато я притиснаха за тази метаморфоза, президентката обяви, че никакви противоречия няма, позовавайки се на богатия си политически опит. Забавно е как необвързващият характер на европейските декларации се използва, за да обясни защо собствените ѝ думи пред камера, без преводач и без протокол, си противоречат.

„Ние имаме по-голямата задача - да спрем на всяка цена войната“, обяснява безочливо тя.

На каква цена, президентке Йотова?

За Украйна – капитулация? За Европа – отказ от собствена сигурност и руски ботуш? За България – ролята на роб в путинския концлагер? За това ли се борите? За комендант на концлагер?

Формулата „мир на всяка цена" не е нова и е отвратително клише – тя е буквалният превод на кремълския наратив от 2022 г. насам, вкаран в устата на българския държавен глава. А това вече е страшно.

Тази жена не трябва да става президент.

Тя е Радев в пола.

А двама такива са сигурна катастрофа!

Светослав ПИНТЕВ

Президентът на България Илиана Йотова се качи на трибуната на ООН... и произнесе речта си на френски. Речта на българския държавен глава пред света. На френски. България, която е държавата, дала решаващия исторически тласък за създаването, утвърждаването и разпространението на кирилицата. Писменост, използвана днес от над 250 милиона души и повече от 50 езика. Писменост, която с присъединяването на България стана една от трите официално използвани в Европейския съюз и която самият ЕС определя като „специфичен български принос“ към неговото езиково и културно многообразие. И когато представителят на тази държава получи трибуната на ООН — мястото, на което държавите показват пред света кои са — българският език не прозвуча. Не защото не може. Не защото няма преводачи. Не защото правилата на ООН го изискват. А защото е избран друг език. Но когато стоиш там като президент на Република България, светът не се интересува дали можеш да демонстрираш добър френски. Там не представляваш Франция. Представляваш България. Стотици милиони хора по света използват азбуката, чието развитие и разпространение е неразривно свързано със средновековна България, а президентът на България получи световна трибуна и остави българския език извън нея. Не ме интересува колко добър е френският ѝ. И определено не се възхищавам на чуждоезиковите способности на държавния ни глава. Напротив кара ме да се питам какво още трябва да притежава една държава, за да смята собствения си език за достатъчно достоен да прозвучи пред света.

ДРОГАрката Ескобар призова пред ООН за нов световен ред без двойни стандарти. Да не се дискриминират наркотрафикантите! Помилване!

. Как КГБ уби патриарх Алексий, за да го замени с агент „Михайлов“/Гундяев

Патриарх Алексий II почина преди 15 години. Теоретиците на конспирацията все още спорят какво се е случило и дали наследникът му Кирил е виновен за краха на Руската православна църква… На 5. декември 2008 г. внезапно почина патриархът на Руската православна църква Алексий II. Той беше на 79 години. На следващия ден, 6. декември, Кирил (Гундяев) беше избран за глава на Руската православна църква (първо временно, а след това и постоянно, с ранг на патриарх). Сега той е на 77.

Обстоятелствата около смъртта на Алексий II не са напълно изяснени и до днес, а сред вярващите е популярна идеята, че той е несъвместим със съвременна Русия, която се формира през последните 20 години и завърши с пароксизма на войната в Украйна.

Християнски лидери и обикновени вярващи по света се чудят дали Руската православна църква, която безусловно подкрепи Путин и оправда „СВO“, може да се счита за християнска. Дали сегашната катастрофа на Руската православна църква е резултат от избора, който тя направи (или не успя да направи) преди 15 години?

Версии

В деня на смъртта на Алексий II и двамата „национални лидери“ бяха в чужбина: номиналният президент Дмитрий Медведев беше на официално посещение в Индия, а истинският лидер Владимир Путин беше на неофициално посещение в Армения. Първият веднага прекъсна визитата си и подписа доста пространно съобщение. Вторият не прекъсна второто посещение и се ограничи с кратко съболезнование. По-късно и тези обстоятелства ще станат „повод за размисъл”...

Алексий II имаше заболявания, свързани с възрастта - главно сърдечни (имаше коронарен байпас и използваше пейсмейкър) и дихателни проблеми. През есента на 2008 г. преминава задълбочено лечение в Германия, откъдето на 2. декември се завръща в Москва и започва активна работа. На 4. декември, на празника Въведение Богородично, той отслужи тържествена литургия в Успенската катедрала на Кремъл и разговаря с делегацията на Еладската църква, след което отиде в Донския манастир, където отслужи молебен и произнесе проповед. Според свидетелството на сегашния Тверски митрополит Амвросий (Ермаков), по това време ректор на Петербургската духовна академия, патриархът прекарал с него цял час два дни преди смъртта му и изглеждал доста бодър. По същия начин си го спомнят и участниците в службите на 4. декември.

Първите съобщения за смъртта на Алексий II се появиха на 5. декември точно по обяд. Първоначално беше съобщено, че той е починал "преди час и половина", а след това -"между 7 и 8 часа сутринта". Когато това противоречие беше посочено на тогавашния ръководител на патриаршеската пресслужба, той обеща, че точният час на смъртта „ще бъде съобщен от специална комисия“. Тя трябваше да издаде медицински бюлетин с причините за смъртта. Изминаха 15 години, но бюлетинът все още не е публикуван. Както не е публикувана нито една посмъртна снимка на Алексий II, което противоречи на традициите на Руската православна църква.

Един московски свещеник, който отслужи панихида на гроба на патриарха посред нощ на 7. декември 2008 г., каза на автора, че когато се опитал внимателно да погледне под „въздуха“ (квадратна кърпа от брокатен плат), покриващ лицето на Алексий II, той открива, че кърпата е плътно прилепнала към лицето /тоест – залепена/. Строго погледнато, дори фактът на погребението на Алексий II не може да се счита за законно установен - това ще бъде възможно да се установи едва след края на сегашния политически режим в Руската федерация.

Трудно е да се каже каква цел е преследвало ръководството на Руската православна църква и Руската федерация, създавайки тази мистерия около смъртта на Алексий II. Но е съвсем естествено, че в тази мъгла израснаха много версии и се появи ширеща се конспиративна теория. Отначало казаха, че патриархът е загинал при катастрофа, а тялото му е толкова обезобразено, че не може да се покаже. После имаше друга версия: че патриархът е бил застрелян и не е било възможно да се скрият следите (тази версия, по-специално, беше популяризирана от актьора Станислав Садалски). Тогава започнаха да говорят, че е имало електромагнитно въздействие върху пейсмейкъра, имплантиран в тялото на Алексий II. И накрая, версията, която протодякон Андрей Кураев формулира по следния начин: „Просто той бе един възрастен човек, направи внезапно движение, за секунда загуби координацията си и падна. Но падайки, тилът му се удари в ъгъла на един стол. И този ъгъл спука вената“. По времето, когато беше обявена тази версия (есента на 2009 г.), Кураев активно играеше в отбора на Кирил – и думите му имаха за цел да заглушат подозренията срещу новия патриарх.

Всъщност, самият Кирил периодично наливаше масло в огъня на подобни подозрения. На 6. декември 2008 г. в предаването „Словото на пастира“ по Първи канал на руската телевизия той заявява: „Понякога Господ дава на църквата някакво изпитание за известно време, когато тя се ръководи от престарял човек, който на практика вече не може да управлява. Това е много трудно време за църквата. Негово Светейшество патриархът си отиде, спасявайки църквата ни от това трудно положение.” Интонацията и външният вид на Кирил не оставиха съмнение относно емоциите му относно случилото се. Но, както казват младежите, кармата постепенно го настигна: днес той е само с две години по-млад от „навременно починалия“, а вече пада от амвона, случва му се да припадне, а по време на проповеди бърка имената на празниците и имената на светци...

Наследяване на властта

До 2008 г. Патриаршията се превърна във важна институция на „вертикала“ на Путин. Тя изпълняваше две основни задачи: укрепване на легитимността на властта чрез нейната „сакрализация“ (президентът не само е „избран“ от народа, но е и благословен от патриарха, т.е. заема поста си „по Божията воля“) и осигуряване на „връзката между времената“. Алексий II беше ярък символ на такава връзка: той стана свещеник при Сталин, епископ при Хрушчов, митрополит при Брежнев, патриарх при Горбачов и „възроди църквата“ при Елцин и Путин. В този смисъл Кирил изглежда по-скромен: той е строго обвързан с епохата на Путин и неговото „католическо/икуменическо“ минало, прекарано отчасти в Женева и Рим, не трябва да се напомня. Алексий II беше единственият патриарх в съветско-постсъветската история, избран (през 1990 г.) на относително свободни избори – в няколко кръга с тайно гласуване. Патриарсите Сергий, Алексий I и Пимен бяха предварително назначени от ЦК на КПСС, а изборите на Кирил (за което ще споменем по-долу) бяха изключително непрозрачни.

Най-често патриаршията на Алексий II се свързва с рязко увеличаване на броя на структурите на Руската православна църква (броят на действащите църкви в Руската федерация през неговите години се е увеличил 4 пъти). Голямото му постижение е запазването на административното единство на Московската патриаршия в бурните условия на 90-те години. Само в Естония, Украйна и Молдова Руската православна църква загуби някои от енориите си, но навсякъде тя запази доминираща позиция сред православните юрисдикции. Алексий II успя да запази единството на световното православие, което Кирил вече е унищожил; при него са канонизирани новите руски мъченици, пострадали под съветската власт, начело с цар Николай II. Вярно, „антисъветските“ новомъченици, които не признаха „червената църква“, чийто наследник е сегашната Руска православна църква, не бяха канонизирани, въпреки че те са много повече от просъветските. В същото време, при Алексий институцията на Поместния събор с участието на женени свещеници и миряни беше практически ликвидирана (според устава на Руската православна църква той трябва да се събира най-малко веднъж на всеки пет години, но това никога не стана при Алексий II), имаше тотална комерсиализация на църковния живот, прекъсване на отношенията със западните християни...

Черен пиар и светли илюзии

За първи път в историята на Руската православна църква избирането на Кирил на патриаршеския престол беше предшествано от бурна пиар кампания с изполването на мръсни методи, които шокираха йерархията и църковните хора. Андрей Кураев, който стана лице на тази кампания и беше удостоен за награда с чин протодякон и правото да носи лилава камилавка, по-късно съжаляваше нееднократно, че е изцапал биографията си по такъв начин.

Тъй като за основен конкурент на Кирил се смяташе тогавашният управляващ делата на Патриаршията - Калужкият митрополит Климент (Капалин) - „кланът Капалин“ беше атакуван чрез PR кампанията на кириловци - преди всичко кал бе хвърляна по брата на Климент, митрополита на Тоболск Димитрий (Капалин). Той, разбира се, не е ангел, но без достатъчно правни основания Кураев и другите пиари на Кирил обвиниха Димитрий за фалшифициране на изборите за Местния събор, за самоубийствата на семинаристи, за оскверняването на реликви и унищожаването на исторически и културни паметници. Към очернянето се присъедини и бившият министър на данъците и таксите Александър Починок, който авторитетно заяви в ефира на „Ехото на Москва“, че ръководителят на щаба за хуманитарна помощ на Руската православна църква, чрез който структурите на Патриаршията внасят безмитен тютюн и алкохол в Русия, е Климент. Въпреки че прякорът „Тютюневият митрополит“ остана за Кирил.

Благодарение на финала на телевизионното шоу „Името на Русия“ в края на 2008 г. стана окончателно ясно, че Кирил е кандидатът на Кремъл. Народното гласуване в този проект продължи много месеци - Сталин, Ленин и Владимир Висоцки се бориха за първото място. Но когато Кирил, все още патриаршески местоблюстител, започна да представя Александър Невски в проекта, този персонаж от 13-и век, далеч от народната душа, изведнъж се оказа победител. Именно в това предаване Кирил представи своя „геополитически проект“, с който сега обяснява „СВO“: „Невски направи избор за Русия в полза на Изтока, в полза на силна империя с обезправен народ, отхвърляйки западната „химера на свободата и човешките права“.

За Кирил по това време агитира и гуруто на реформаторите в Руската православна църква, московският свещеник Георгий Кочетков. В интервю за Credo.Press Кочетков нарече своя бивш ректор на Ленинградската семинария „организатор, който може да координира всичко с държавните власти и да запази Църквата без разкол... Това е много талантлив, интелигентен, образован, целеустремен човек, способен на решителни действия и следователно понякога малко труден“.

И Кураев вярваше, че Кирил ще успее да „задържи Украйна“: „Периодът на църковната бездомност за Украйна е към края си“. Днес о. Георгий Кочетков е ревностен привърженик на „СВО до победен край“, а Кураев, лишен от сан от своя шеф-клиент, емигрира от Русия под заплахата от наказателно преследване от Руската православна църква. Е, в Украйна (на нейната свободна територия) не е останала нито една енория, която да поменава Кирил като свой предстоятел.

Асфалтиращият и призракът на Никодим

Поместният събор, който официално избра Кирил за патриарх, се проведе в храма "Христос Спасител" в стил „специална операция“ на 27. – 28. януари. Той стана най-краткият събор в цялата история на Руската православна църква. През първия ден бяха направени два доклада и се проведе избор за патриарх, в който Кирил победи Климент със значителна разлика (други кандидати не бяха предложени или се отказаха). Беше съобщено, че той е получил 508 гласа от 677, но бюлетините бяха незабавно изгорени, което направи невъзможно проверката на числата. На втория ден те приеха две определения и съобщение, с което се реши да не продължават работата на 29. януари, както беше планирано по-рано. В летописите е включен коментарът на катедралния делегат от Белгородската епархия йеромонах Агатангел (Белих): „Асфалтировчик!“ Да, Кирил проведе събора бързо и грубо, пресичайки в зародиш всякакви опити за изказвания или промяна на процедурата.

Съставът на участниците в събора беше, меко казано, много странен и не отразяваше реалната „демография“ на Руската православна църква. Миряните бяха „представени“ от заместник-председателя на Комитета по данъците и таксите на Държавната дума, ректора на Медицинската академия „Сеченов“, директора на Астраханския цирк, генералния директор на Unipharm LLC, няколко народни артисти на Русия, зам. началник на митницата, член на борда на директорите на швейцарска компания, председател на обществената камара на Ивановска област и главни лекари на клинични болници, ръководители на музеи, декани на университети и други длъжностни лица и големи бизнесмени. Улиците и площадите в близост до храма бяха отцепени от служители на полицията, ФСБ и Федералната служба за сигурност, а сигналите на мобилните комуникации бяха заглушени вътре и около храма. Редица независими интернет ресурси за религия бяха обект на хакерски атаки и не можаха да работят по време на събора.

Въпреки големия брой гласували за Кирил, съборът и изборите оставиха горчив привкус в Руската православна църква. Новият патриарх не стана част нито от консерваторите, нито от либералите в руското православие. Още от първия ден той беше позициониран като висш чиновник: интронизацията му се състоя на 1. февруари, а на следващия ден Дмитрий Медведев даде луксозен прием в Кремъл по този повод. Позицията на радикалната дясна опозиция беше изразена от привържениците на чукотския епископ Диомид (Дзюбан), които открито се противопоставиха на Кирил през пролетта на 2008 г., обвинявайки го в ерес и атеизъм. Заради което Кирил бързо го отлъчи от църквата и днес Диомид принадлежи към света на „алтернативното” православие.

Абсолютно неприемлив за църковните консерватори беше и остава образът на учителя на Кирил, митрополит Никодим (Ротов), убеден икуменист и в същото време привърженик на комунистическите идеи, многозначително починал по време на прием при папата през 1978 г. В докладите на КГБ той е идентифициран от комисия на Върховния съвет на Русия през 1991–92 г., там Никодим се появява като агент „Святослав“, а тогавашният му млад помощник Кирил се появява като агент „Михайлов“. Опитите на Кирил да повдигне въпроса за канонизирането на Никодим се провалиха, след като Кураев, който премина в опозиция, публикува доказателства за един „феномен“, станал известен в Руската православна църква като „грехът на Никодим“ – склоняването на семинаристи към интимни сексуални отношения с митрополита.

Административен възторг

След като стана патриарх, Кирил трескаво се зае с реформи, уверен в специалните си таланти и желаейки да направи Руската православна църква толкова голяма и влиятелна, колкото Римокатолическата църква (това беше мечтата на неговия наставник Никодим). Неговият стил изплаши традиционно православните кръгове с умишлена профанация на християнството поради огрубяване на езика на проповедта, доста комични опити за овладяване на младежки жаргон и представления на стадиони, прехвърляне на църквата в Интернет, изоставяне на аскетизма и съкращаване на богослуженията, което Кирил за себе си очевидно намира за болезнено. В този смисъл той е „шестдесетник”, продукт на съветската научно-техническа революция, на „естественонаучния” подход към мистиката. Оттук и неговото увлечение по Джуна и паранормалните явления в миналото и дискусиите за енергийно зареждане от чудотворни икони в настоящето.

Преди няколко години близки до патриаршията лингвисти, сравниха лексиката на проповедите на Алексий II и на Кирил. Сравнението беше направено „в полза“ на Кирил, но в него проникнаха любопитни факти: например, Кирил използва думата „сила“ 3 пъти по-често от своя предшественик, думата „закон“ - 10 пъти, думата „власт“ - 5 пъти.

Алексий II почти не използва светските категории „ценности“ и „разбиране“, на които Кирил непрекъснато се позовава. Той многократно критикува и някакъв „средновековен език“ (езикът на Библията и светците?), насърчава спорта вместо аскетични дела и личния си „модерен“ начин на живот, включително любовта към кучетата, алпийските ски и водните джетове. Трябва да се отбележи, че в същото време Кирил почти никога не дава интервюта в неформална обстановка, както обичаше Алексий II, а всички „течове на информация“ за личния му живот се превръщат в скандали („недобрия апартамент“ в Къщата от крайбрежния булевард, маркови часовници Breguet, скъпи лимузини, яхти и бизнес джетове, дворец край Геленджик и други подобни). Такива скандални следи не можа да остави патриарх Алексий II, който не се интересуваше особено от бизнес и призна, че не го разбира добре. Докато Кирил не без удоволствие каза в една от своите проповеди, че му се приписва състояние от 6 милиарда долара, то най-големият финансов скандал около името на Алексий II, избухнал след смъртта му, се свежда до сумата от 305 милиона рубли.

Освен това, Кирил извърши грандиозно „раздробяване“ на епархиите: ако през 2008 г. на територията на Руската федерация те бяха 69, днес са 172. Принципът на това раздробяване е съвсем прост: ако преди епархията обхващаше цялата територия на съставно образувание на Руската федерация (или дори няколко съставни образувания), сега епархии са формирани в областните центрове, така че на територията на повечето субекти има от 2 до 5. Реформата е замислена, за да доближи епископите до народа, към енориите в провинциите, но всъщност се стига до обезценяване на епископския сан, когато в новообразуваните „окръжни” епархии се назначават хора без образование и с лоша репутация. Експерти изразиха мнение, че по този начин Кирил се опитва да си осигури числено превъзходство на бъдещия Вселенски събор, където трябва да се съберат епископи от всички православни църкви, но след отказа му да участва във Всеправославния събор през 2016 г. и последвалото прекъсване на комуникацията с Вселенска патриаршия, тази мотивация естествено изчезна. Днес реформата е в застой и много „окръжни“ епархии остават без свои епископи години наред.

Друго „мисионерско“ начинание на Кирил беше заповедта за назначаване на специалисти за работа с младежта, мисионерски катехизатор и социален работник към персонала на всички градски и големи селски храмове, осигурявайки постоянното им дежурство. Енорийските свещеници, които бяха склонни да пестят пари, сами заеха тези длъжности, така че в първите години на патриаршеството на Кирил можеше да се наблюдава забавен мизансцен в църквите: бюро, поставено срещу кутия със свещи, зад което „катехизатор -мисионер” в расо дежуреше и чакаше някой да се обърне към него – някой от „търсачите на православието”. Постепенно бюрата бяха премахнати като ненужни, но гигантската и ненужна отчетност, която Патриаршията въведе при Кирил, продължава да тежи на игумените и енорийските свещеници.

Бюрократичният апарат на Патриаршията се разрасна значително: в допълнение към управлението на бизнеса, той вече включва административен секретариат, личен секретариат на патриарха, справочна служба, Московска администрация, администрация на Московската митрополия, канцелария, канцелария работна служба, протоколна служба, правна служба, финансова служба... Тук не броим десетки синодални институции. Най-малкото в сферата на бюрокрацията мечтата на Кирил за „Московски Ватикан“ беше напълно осъществена.

Бюрократизирането на църквата е процес, пряко противоположен на нейната демократизация. От реформата на Руската православна църква от 1988 – 1990, при Кирил не остана нищо: местните събори запазиха само функцията да избират патриарха, епархийските органи не се избираха от никого, а се назначаваха от епископите, дори членовете на енорийските съвети се одобряваха от епископа.

Енорийското духовенство е една от най-безсилните класи в Русия на Путин: отношенията му с Руската православна църква не са регулирани и те не са защитени от Кодекса на труда, а църковният съд е номинален орган под епископа, където е невъзможно да се постигне истината по дефиниция.

Духовенството не се избира от техните енориаши по никакъв начин и често се прехвърля от енория в енория. За да имитира съборност, Кирил измисли „Междусъборно присъствие“ и „Висш църковен съвет“, но техният състав се формира от Синода (тоест от патриарха), не се избира от никого и се отчита само пред патриарха и синода под него. Синодът, състоящ се от 14 епископи, също не се избира от никого, а формира свой състав.

Алексий II срещу "СВO"?

Тенденцията към намаляване на посещаемостта в храмовете на Руската православна църква, която се появи в края на 90-те години, доведе при Кирил до забележимо изпразване на тези храмове. Според статистиката на Министерството на вътрешните работи, посещаемостта на няколкостотин московски църкви на Великден (и това е годишният максимум) е намаляла през 2012 г. до 90 хиляди души, отстъпвайки място на посещаемостта на 4 московски джамии на Курбан Байрам (около 120 хиляди). По настояване на Кирил, методологията за изчисляване на посещаемостта на църквата в Москва беше „променена“ и днес няма надеждна статистика за това. Но старата методика се запазва в региони, където посещаемостта варира в рамките на статистическа грешка - от десети до няколко процента.

Естествената жестокост на Кирил, разчетена във фразите му „Би било неправилно да се прости“ (в случая с апартамента) или „Прошката не съществува без справедливост“ (за СВO), отчужди интелигенцията и морално чувствителната младеж от него. Агресивното навлизане на Руската православна църква в системата на образованието и здравеопазването, съчетано с показния лукс на патриарха и висшето духовенство, също не понижи алергичната реакция на обществото „към поповете“. Разбира се, всичко това започна при Алексий II, но нямаше да достигне такива размери без титаничните усилия на Кирил. След подобно преживяване, ако в Русия отново бъде наложен държавен атеизъм, ще има много по-малко вярващи, готови да умрат за своята вяра, отколкото в ерата на мъчениците от 20-те и 30-те години на ХХ век.

Алексий II бе представител на друго поколение, той бе израснал в свободна предвоенна Естония. И той оцени малкото атрибути на независимост и свобода, които Руската православна църква получи в късния СССР и през 90-те години на миналия век, и това му позволи например рязко да осъди Първата чеченска война и да не благослови войната срещу Грузия. Освен това, Алексий II отказа да приеме енориите на Абхазия и Южна Осетия в юрисдикцията на Руската православна църква, признавайки ги за неразделна част от Грузинската патриаршия. Оттук и следващият въпрос към теоретиците на конспирацията: случайно ли е, че между войната в Грузия и смъртта на Алексий II са изминали само 4 месеца?

В първите години на своето патриаршество Кирил сякаш продължи курса на своя предшественик: той не се появи в Кремъл за церемонията по подписването на договора за присъединяването на Крим към Руската федерация и до миналата година признаваше епархиите на окупирания Крим (и по-късно на „ДНР“ и „ЛНР“) като неразделна част от Украинската църква. Освен това, до 2014 Кирил флиртуваше с Украйна: той я посещаваше всяка година, заедно с президента Юшченко полагаха цветя на паметника на жертвите на Гладомора, обещаваше да приеме украинско гражданство. Той също така развиваше концепцията си за „Руския свят“ в частта за Украйна, като предлагаше Руската православна църква в ролята на наднационална структура, обединяваща „три братски народа“ без политическо подчинение един на друг.

Концепцията се провали през 2014 г. и окончателно умря през 2022 г. Сега „Руският свят“ не е „културен проект“, а пълномащабна военна операция и Кирил напълно се подчини на тази нова реалност. Той се подчини не пасивно, от безнадеждност, а творчески, опитвайки се отново да поучава и благославя - вече строго в рамките на "СВO". „Ние като Църква“, казва той, „трябва да вземем участие в борбата на нашето Отечество... срещу тази проказа, срещу това антихристово движение, което може да унищожи както целия свят, така и Русия“.

Сега кредото на Кирил е „богословието на войната“, което той нарича свещено, метафизично. Има само един път към рая, който е очевиден за него - смъртта на бойното поле в "СВO". И има само един пророк, който възвестява истината на руския народ и чрез него - на целия свят. На 28. ноември на Световния руски народен събор, участниците в който се кръстиха и се поклониха пред образа на Путин, Кирил за първи път толкова ясно свърза съдбата на Руската православна църква със съдбата на Путин (преди само критиците на Руската православна църква говореха за това). След като посвети доклада си на тезата, че Русия може да бъде свободна само при сегашното правителство и само при победа над „трудните обстоятелства“, Кирил заключава: „Ако няма свободна Русия, няма да има и Руска църква. Такава е неговата вяра: неговата църква не се гради върху Христос, а „върху Русия“.

Студио шпионска лига/87

 

Легионаризмът, по-известен като Православен фашизъм!
Това е реална идеология, която е определена като опасна дори от фашистите – съчетава краен национализъм, православен християнски мистицизъм, култ към мъченичеството в името на православните ценности, антисемитизъм, ксенофобия, омраза към различните и възхвала на политическото насилие.

Един от най-известните исторически примери е румънската Желязна гвардия, известна и като „Легионерите на Архангел Михаил“ – клерикално-фашистка и антисемитска организация от периода преди и по време на Втората световна война.

Идеите рядко се завръщат със същите имена. Те се връщат като „традиционни ценности“, „възпитание в патриотизъм“, „борба с упадъка“, „защита на децата“, „истинско християнство“. Всяка една от тези теми може да има напълно легитимно място в обществото.

Опасността започва тогава, когато се превърнат в инструмент за разделяне на хората на „чисти“ и „врагове“, инструмент за оправдаване на убийства или например когато БПЦ в свое изявление легитимира омраза над хора с различия чрез внушението, че техните предпочитания и влечения са форма на вродена греховност, което противоречи на християнската етика и учение.

Или Патриарх Даниил, който в едно видео обясняваше съвсем спокойно, че УКРАЙНА БИЛА ИЗМИСЛЕНА ДЪРЖАВА, оправдавайки убийствата на хиляди хора.

Когато училището започне да възпитава не в критично мислене, а в единствено допустим морален модел, и то морален модел по руски стандарт. (Припомняме скандала, че в единия проектоучебник пишеше, че хомосексуализмът се наказва със смърт.) Когато религията се използва като политически инструмент (против основните ценности на Европа), вместо като личен избор.

Когато патриотизмът се превърне в подозрение към различния. Когато самозвани „ловци на педофили“ започнат да заменят държавата с публични унижения, саморазправа и убийства.

Историята показва, че подобни процеси не остават изолирани. Те създават култура, в която омразата изглежда оправдана, а насилието – морално.

И първите, които плащат цената, обикновено са малцинствата, различните и най-вече младите хора, които тепърва изграждат представите си за света.

В този смисъл и убийците от Пловдив са жертва на същата тази пропагандна идеология – зад която седи конкретно Русия, чиито проксита създават непоносимост в обществото.

А и както вече показахме, профилите на тийнейджърите убийци в TikTok са споделяли руски православни фашисти и призиви за убийства.

Това е същата мрежа, която с хаштаг #рекомендации осигури на Румен Радев 90 милиона гледания на новорегистрирани профили, и същата мрежа, заради която в Румъния отмениха резултатите от изборите заради външно влияние в полза на проруски кандидат.

Не всеки, който подкрепя часове по религия или патриотично образование, подкрепя авторитарни идеи или руски модели.

Тези часове са приложими и с добра насоченост, но когато тези предмети се превърнат в средство за идеологическо възпитание и са въведени от руски структури, целта не е образование, рискът е реална индоктринация на подрастващите.

А ние в този случай имаме конкретни лица – Патриарх Даниил, Янка Такева и други явни защитници на руските интереси.

През последните години виждаме и тревожен ръст на престъпленията от омраза, извършвани от все по-млади извършители. Само за последните няколко дни получихме информация както за случая в Банско, при който Румен Радев оправда антисемитските прояви, случая в Радомир на дете, пребиващо друго дете с оправдание, че детето на 13 било педофил или гей... След това случая в Пловдив, където, повлияни от руската неонацистка идеология, деца убиха по особено жесток начин невинен човек, и стигаме до все още непубличния казус на група скинари, извършили сексуално посегателство над жена. (Като по последния за момента няма да разкриваме информация.)

Това всичко не възниква във вакуум. Децата и тийнейджърите попиват езика, с който обществото говори за „враговете“, „предателите“, „изродите“, „джендъри“ и „врагове на обществото“. Насилието започва с думи много преди да започне с юмруци.

Не са виновни само Ален Симеонов, Александър Александров и другите проксита на „Ловци на педофили“, проблемът е много по-сериозен. В държавата, в която руски структури необезпокоявани събираха подписки срещу „джендър идеологията в училище“, без нито един от тях да може да обясни „какво въобще означава това“, държавата, в която полицаи си бяха направили Telegram канал, в който споделят как се гаврят с арестувани, а оратори от екрана облъчваха с непоносимост обществото ежедневно – съвсем умишлено, за да отклоняват общественото внимание от най-важната тема – войната.

Та дори и бившата шефка на СЕМ споделяше в личния си Facebook пропаганди срещу малцинства. Това е една широка стратегия за пренасочване на обществения гняв. От това последваха множество провалени за последните години животи.

Особено тревожно е, че подобен тип реторика все по-често повтаря с точност моделите, които Кремъл активно популяризира – смесица от агресивен национализъм, милитаризация на обществото, политизирано православие, демонизиране на ЛГБТИ хората и други малцинства, расизъм, ксенофобия, отхвърляне на либералната демокрация и представяне на човешките права като заплаха за „традиционните ценности“. Това не са „български традиции“ – това е конкретен политически модел, който Русия използва като инструмент за влияние далеч извън собствените си граници.

Историята не се повтаря дословно. Повтарят се механизмите, чрез които обществата свикват с омразата.

Снимката е политическа сатира, целяща да предизвика размисъл за системата, в която живеем.

Патриарх Даниил не държи на тази снимка наистина книгата на неонациста Ален Симеонов

Канада поиска асоциирано членство в ЕС! На този фон проруската политика на българското правителство е неадекватна!

Вербовката на Тръмп в Путинбург

Сватбата на Тръмп-младши, платена от Путин: „Синът на американския президент отпразнува сватбата си на частни острови на Бахамите, като разходите за стотици хиляди долари бяха платени от влиятелен руски служител, награден от Путин. За младоженците - подарък. За наблюдателите на националната сигурност - много по-деликатен въпрос: какъв дълг, достъп или влияние би могъл да създаде такъв подарък?“

Москва отправи предупреждение към Франция за ядреното възпиране
Русия реагира остро на решението на Финландия да се присъедини към френската инициатива за разширено ядрено възпиране в Европа.
Говорителката на руското МВнР Мария Захарова заяви, че инициативата създава „рискове“ за Москва и предупреди, че евентуално разполагане на френски ядрени средства по-близо до руските граници би ги направило по-лесни за поразяване при военен конфликт.
Франция и Финландия планират да създадат обща група за координация на новото сътрудничество. Париж запазва изключителния контрол върху решението за използване на френското ядрено оръжие

Какво ли ще стане ако ядреното куфарче се озове в ръчичките на Пути Льо Пен?

Полша преразглежда системата си за сигурност на фона на нови инциденти с руски дронове
На 18 септември президентът Карол Навроцки ще се срещне с министъра на отбраната Владислав Косиняк-Камиш и началника на Генералния щаб ген. Веслав Кукула.
Разговорите ще бъдат посветени на сигурността и координацията между институциите след поредица от инциденти край Полша. По данни на полските власти край брега е открит руски дрон с бойна гл
ава, а два други безпилотни апарата са нанесли удари в Украйна близо до полската граница.
След срещата Бюрото за национална сигурност ще подготви препоръки за допълнителни системни мерки

Германия: руските шпионски и хибридни операции се засилват
Германското военно контраразузнаване MAD предупреждава, че страната е сред приоритетните цели на руските разузнавателни служби.
Причините са стратегическата роля на Германия в НАТО, разширяването на Бундесвера и въвеждането на нови оръжейни системи. Сред заплахите се посочват кибератаки, дронове, шпионаж, саботаж и опити за политическо влияние.
Особено внимание се обръща на риска за транспортната, енергийната и телекомуникационната инфраструктура, както и на използването на наети агенти за диверсионни действия.
Берлин вече предприема допълнителни мерки срещу шпионажа и саботажа и за защита на критичната инфраструктура

Избирателна активност по служебна линия?
Според публикуван документ регионалните власти в Запорожка област трябва да осигурят „гарантирано висока избирателна активност“, като в процеса се включат местната администрация, общинските структури и ръководители на бюджетни учреждения.
Официално става дума за информационни и агитационни дейности. Но когато началници и държавни структури започнат да отговарят за политическата активност на гражданите, възниква важен въпрос: къде свършва информирането и къде започва административният натиск?
Демократичните избори се основават на свободен избор, тайна на вота, реална политическа конкуренция и липса на принуда.
Високата активност има стойност само когато хората участват доброволно.
А как според вас трябва да се гарантира свободата на избор?

Ватенката Фицо, измамникът Бабиш и нашият селски идиот Радев формират проруски фронт срещу военната помощ за Украйна, за да не може страната да се защити от руската агресия.
Единственият ефект ще бъде, че България ще бъде навряна в ъгъла на ЕС, а българските граждани ще усетят през стомасите си вредната политика на Радев. За справка - унгарците през последните години.

Салвини: Италия не трябва завинаги да прекъсва отношенията си с Русия
Италианският вицепремиер Матео Салвини се срещна в Милано с предприемачи, които продължават да работят на руския пазар. Срещата беше организирана от ръководителя на GIM Unimpresa Виторио Торембини.
Според „Лига“ над 300 италиански компании все още поддържат бизнес връзки с Русия, а двустранният стокообмен е около 8 млрд. евро, спрямо 30 млрд. евро през 2013 г.
Салвини се обяви против евентуална забрана на туристическите визи за руснаци и заяви, че трайното прекъсване на отношенията с Москва би било „глупаво, безполезно и вредно“.
Позицията му отново отвори дебата в Италия за санкциите, отношенията с Москва и бъдещето на икономическите връзки с Русия

Проруски медии плашат Европа с икономически крах без руски енергоносители
Словашкото издание Jednotne Slovensko и чешкото Pravý Prostor разпространяват тезата, че отказът от руски газ и конфронтацията с Москва водят ЕС към икономическа катастрофа.
В публикациите европейските лидери са обвинявани в некомпетентност, а санкциите и политиката спрямо Русия се представят като основна причина за икономическите проблеми на Европа.
Подобни послания се вписват в по-широк информационен наратив, използван от проруски медии за подкопаване на доверието в европейските институции и за засилване на вътрешните разделения в ЕС.
Целта е проста: европейците да бъдат убедени, че подкрепата за Украйна и намаляването на енергийната зависимост от Русия са твърде скъпи

След вчерашната тирада на Радев с наблягане на думата "педофили", по-ясно ли е кой насъсква тийнейджъри да убиват

СКОРО ПО КИНАТА: „ГЪГНЕЩИЯТ С ЛЕШОЯДИ“
Най-новият некро-садо-хорър-фентъзи-криминален хит!
Когато фактите свършат — започва прогресивното гъгнене.
Когато доказателствата липсват — пристига мащабната съдебно-психиатрична, психологична, сексологична и теологична посмъртна експертиза, поднесена садистично от главния герой — Криминалния Лешояд.
А когато някой извика „Петрохан!“ — мисирките грабват микрофоните и започва ловът на сензационни жълтини.
Един криминален лешояд.
Армия от гулюкащи мисирки.
Една огромна митична птица, кръжаща застрашително над всичко това и гъгнеща в училищния двор:
„Това наистина е секта… НПО… PDF…“
…с последноинстанционен фюрерски екстаз.
А в президентството тиктака една цъкаща бомба, която чака следващото гръмко разкритие за спорните случаи на помилване.
„ГЪГНЕЩИЯТ С ЛЕШОЯДИ“
Когато фактите отлетят, започва гъгненето.
ПРЕМИЕРА — скоро

Петрохан, помилвания и политическата битка
Кой подмени заключенията на аутопсиите?
Кой и защо настоява да изкара Калушев педофил на всяка цена и да прикрие убийствата?
Време е за наказателно преследване на вещите лица, участвали в този позор!
Те са положили подписи върху очевидно и доказуемо неверни заключения, дадени напълно съзнателно!
Това е престъпление против правосъдието, което се наказва с лишаване от свобода до 5 години!
Журналистът от OFFNews Владо Йончев, заяви публично, че разполага с експертизите от аутопсиите на трите тела от Околчица!
Тези тела са били обект на пряк оглед и аутопсия, от един единствен съдебен медик с инициали Ф.Т от МБАЛ "Христо Ботев" във Враца, на 08.02.2026г. Нито един друг съдебен медик не е преглеждал лично телата.
Впоследствие е изготвена допълнителна съдебно-медицинска експертиза в София.
Тази допълнителна експертиза, е изготвена по документи, на база прегледа от Ф.Т. и изготвената от него първоначална експертиза и фотоалбум.
Медиците по допълнителната експертиза не са преглеждали телата, тъй като те вече са били погребани. Не е правена и ексхумация.
В първоначалната експертиза е посочено ясно и точно следното относно констатациите по аналните отверствия на Ники и Сашко:
"Задния проход е затворен и чист, без видими травматични увреждания, със запазен лигавичен релеф".
В разрез с тази констатация, участвалият съдебен медик в комплексната експертиза (Александър Александров) заяви по време на пресконференцията на 14.09.2026г, че "аналните отверствия на Ники и Сашко били отворени, с нарушен лигавичен релеф".
Коренно противоречащо заключение, на това което е дадено от единствения лекар извършил преглед на телата и аутопсиите!
Вероятно разследващите са се надявали, че никой не разполага с протоколите от аутопсиите, но удариха на камък!
Обществото трябва да настоява за спешен отвод на вещите лица положили подпис върху неверните заключения и предаването им на съд!
Очевидно не можем да разчитаме на обективни заключения, изготвени от български експерти!
Или поне на такива, извършени от "добре подбрани" български експерти", някои от които носят часочници за 100 бона в евро!
Как мислите, дали такива суми се изкарват от обективни и безпристрастни заключения?

Ilian Vassilev
Напънаха се авторите и вдъхновителите на Петроханския държавен компромат и… родиха мишле.
Несвързани твърдения. Объркани послания. Няма отговор. Няма мотив. Няма доказателства.
И това е безумието в целия Петрохански казус: вместо да разследват убийците на убитите, разследват самите убити.
Хубаво лансираха версията за самоубийства и убийства. Само че без мотив всичко се срутва. Защото зад всяко тежко престъпление трябва да стои отговорът на най-простия въпрос:
Защо?
Кой има мотив? Какъв е мотивът? Как се вписва той в останалите факти?
Няма отговори.
Затова днес ни дадоха пресконференция, чийто основен „извод“ беше: „Няма външна намеса.“
Очевидно само заради това изречение беше свикана цялата тази безсмислена пресконференция.
А как си мислят, че с това недоносче ще отклонят вниманието от скандала с „Нарко Йотова“?
Точно никак.
Напротив — когато няма мотив, няма доказателства и няма отговори, а има само версии и гръмки заключения, възникват още повече въпроси.
И още нещо.
Добре, че този универсален говорител и любимец на ГЕРБ Росен Йорданов най-сетне се разкри като такъв и свали маската на „независимия експерт“.
Когато един и същ човек системно се появява, за да легитимира удобната за властта версия, вече не е толкова важно как го представят — „експерт“, „психолог“ или „независим анализатор“.
Важно е какво говори и в чий интерес работи неговото говорене.
А днешната пресконференция не даде отговор на най-важния въпрос.
Кой и защо уби тези хора?
Всичко останало е пушилка.
А с пушилка истината не се прикрива.
Само се отлага.

Възможно ли е убитите от Петрохан да са разбрали за покровителство на властта върху групировки за
наркотрафик и контрабанда?

Проф. Келбечева: В България не трябва да остане нито един съветски паметник

АГЕНТ ВЕЛИНСКИ
ПОРЕДНИЯТ ДС-АГЕНТ ВЪВ ВЛАСТТА: ДОЦ. ВЕЛИНОВ – ПСИХИАТЪРЪТ ОТ „ПЕТРОХАН“, ПОМИЛВАЩ ПРИ ПРЕЗИДЕНТА, ДОНОСНИК НА ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ НА ДС!
Докато България брои трупове и търси справедливост за децата, които никога няма да пораснат, в комисията по помилванията към президента Радев заседава човек, писал доноси за Държавна сигурност!
Доц. д-р Владимир Велинов – психиатърът, който „експертно“ обяснява педофилията и психологическото насилие в „Петрохан“, е същият агент на репресивния комунистически апарат. Същият, който днес решава кой заслужава милост от името на държавата!
Какво да очакваме, когато в екипа, призван да защити децата, е човек, обучен да мачка съвести и да манипулира съдби? Велинов и компания ни обясняват, че „нямало противоречия“ в експертизата – ами как да има, когато всички са от една глутница?
Докато обикновеният българин се чуди как да опази детето си от uзрoдu, доносниците на ДС раздават морал и милост от най-високо място.
Докато агентите на ДС пишат експертизи и решават съдби, България ще си остане пленена от миналото.

Калин Манолов: Радев изпълнява кремълски сценарий срещу Европа

Дончев: Радев и Йотова са в истерия, защото са под огромен натиск на руското посолство

Вместо да порицае некомпетентния прокурор, назначил неквалифициран експерт за вещо лице, Румен Радев се обадил на Росен, за да го поздрави за добре изиграния фарс!

Официалната версия не обслужва обективната истина, а екзистенциалния страх на държавния елит. Властта се нуждаеше спешно от сюжет, който да провокира незабавно обществено отвращение и автоматично да ликвидира всички въпроси за милионите левове, мълчанието на институциите и осигурения политически гръб.

Ако извадим думата „педофил“ от тази мега-експертиза, цялата официална версия за случилото се разпада на молекули. Защо един човек, подкрепян от милионери, кметове и министри, с неограничен ресурс и напълно узаконена „армия“ на Петрохан, внезапно ще изгори собствената си крепост и ще разстреля младежите, за които се е грижил години наред?

Официалната версия за трагедията не почива на обективен криминалистичен анализ, а на „фолк-криминалистика“. Тъй като извършителят е мъртъв и делото няма да влезе в съда, където адвокатите на защитата биха разрушили тази хипотеза само чрез експертизата от Враца, прокуратурата и назначените от нея тролове-експерти имат лукса да съчинят възможно най-зловещия и завършен за обществото мотив (сектантска педофилия).

Фактите, които противоречат на тази сюжетна линия, са съзнателно премълчани и скрити, за да се постигне перфектен „PR“ ефект за край на разследването.

В този случай човекът, който е прегледал телата (д-р Федя Тодоров), установява липса на изнасилване. Въпреки това, доц. Александров, който не е правил аутопсиите на Александър Макулев и Николай Златков, прави допускане за такова, след което тролът Росен съчинява масивен престъпен мотив и пише филмов сценарий.

------

В съдебната медицина основното правило е: Заключението се дава от лекаря, който е извършил аутопсията и е видял тялото на масата.

А д-р Федя Тодоров във Враца е написал в официалния протокол от 9 февруари: "без видими травматични увреждания със запазен лигавичен релеф", това е официалното физическо доказателство по делото.

-------

Изявлението на доц. Александров на пресконференция (който не е извършил аутопсията) е в най-добрия случай „неуместен коментар от втора ръка“, а в най-лошия - опит за медийно манипулиране на разследването.

д-р Федя Тодоров (Враца) е написал официална експертиза, в която констатира "без видими травматични увреждания със запазен лигавичен релеф", това на съдебен език означава: няма обективни физически доказателства за дългосрочно или скорошно анално проникване.

Медицински факт е, че след настъпване на смъртта мускулните тъкани се отпускат (след преминаване на трупното вкочаняване) и релаксацията на сфинктерите е абсолютно нормален посмъртен процес, както сам признава Александров в последствие.

Доц. Александров, като опитен съдебен медик, много правилно се е застраховал на брифинга, посочвайки, че разширеният сфинктер не е доказателство за сексуален акт.

След смъртта мускулатурата преминава през трупно вкочаняване (rigor mortis), след което се отпуска (вторично мускулно отпускане). Тъй като момчетата са убити в кемпера дни преди аутопсията (смъртта е около 1-2 февруари, аутопсията във Враца е на 9 февруари), телата са престояли минимум седмица.

При началото на гнилостните процеси и образуването на газове, релаксацията и разширяването на сфинктерите е нормален постмортален процес, а не доказателство за изнасилване.

Д-р Федя Тодоров очевидно е описал точно това, че няма травми.

Липсата на семенна течност, е "обяснена" от доц. Александров с това, че бързо се разграждала...

Това е типичен пример за логиката „липсата на доказателства доказва престъплението“ - класическа логическа грешка.

В същото време доц. Александров си връзва гащите професионално, като добавя редицата условности: може да е от гниене (известен факт в съдебната медицина е постморталното отпускане на сфинктера/релаксация), от позицията на тялото и т.н. Той хвърля "кокала" на троловете (педофилията), но документално остава "чист", защото ползва думите "може" и "вероятно".

Изказването на доц. Александров е базирано на снимки, без да е извършил аутопсията на тези две тела, и има стойността на предположение, а не на процесуално доказателство.

Фактът, че психологическата експертиза игнорира официалния аутопсионен протокол от Враца, е абсурден процесуален гаф. В съда всеки средностатистически адвокат би разбил тази точка за минути.

По случая са извършени 2 аутопсии.

Аутопсиите на телата от хижа „Петрохан“ са извършени на следващия ден след откриването (3 февруари 2026 г.). Доц. Александров публично представя резултатите от тях като началник на Клиниката по съдебна медицина в „Александровска“.

Аутопсиите на телата от кемпера под Околчица са извозени във Враца. Аутопсиите там са извършени на 9 февруари 2026 г..

Доц. Александров изрично казва: „знам от колегите във Враца, че също са приключили аутопсиите“.

Съдебномедицински експертизи на Александър Макулев и Николай Златков са изготвени във Враца от д-р Федя Тодоров. В тях е записано, че при аналната област не са констатирани видими травматични увреждания ("без видими травматични увреждания със запазен лигавичен релеф").

-----

За да сглоби своята хипотеза за „разширеното нарцистично самоубийство“ и да обясни защо Калушев избива групата, на тролът Росен му трябва мотив, нещо шокиращо, което да срине изцяло нарцистичния свят на Калушев... и това е етикетът „педофил“.

Затова тролът Росен игнорирал експертизата на д-р Тодоров, взел само първата част от изказването на доц. Александров (че има разширяване), игнорирал втората част от изказването на Александров (че това е нормален следсмъртен процес), за да изгради монументалния профил на „седуктивен преференциален педофил“.

В експертизата си тролът Росен пише: "В подкрепа на този извод са... заключенията от съдебно-медицинските експертизи, визиращи травматичен произход на нетипично разширените анални отверстия, констатирани при Александър Макулев и Николай Златков".

Но такова нещо не пише в експертизата от Враца, значи авторите на психологическата експертиза директно лъжат в официален документ.

Това се нарича „нагласяване на фактите спрямо теорията, вместо теорията да се гради на фактите“.

Така един криминален роман е представен като съдебна експертиза. Фундаментът (физическото доказателство) е манипулиран, а всички онези 50 страници разсъждения за "нарцистичния колапс", "Стокхолмския синдром" и "седуктивните техники" остават да висят във въздуха като чиста проба белетристика.

------

Самата експертиза е фолк-криминалистика написана като "Холивудски трилър".

Експертите конструират кинематографична хипотеза за последните часове на групата, която обяснява как 6 души умират на две различни места. Според тях това е „разширено нарцистично самоубийство“, предизвикано от факта, че бащата на едно момиче (Портев) е разбрал за сексуалните посегателства и е заплашил Калушев с полиция и детектор на лъжата.

Според експертите, Калушев е разделил групата на "господари" (той и момчетата) и "роби" (тримата възрастни мъже), защото не е бил сигурен, че всички ще се подчинят на заповедта за масово самоубийство.

Според експертизата, счетоводителят Дечо Василев е бил назначен за „подпалвач“, понеже не можел да стреля (заради слабо периферно зрение) и не му е поверено оръжие. Тъй като се възпламенил като факла и ръцете му били изгорени, той не е могъл да се застреля сам и не се е самоубил доброволно, а се е съгласил ситуативно, за да се спаси от адската болка на изгарянията..

Затова се е наложило бившият Холивудски IT-специалист Пламен Статев, обявен за безчувствен „шизоиден тип“, да го застреля, за да спре агонията му, след което да застреля самия себе си.

Ивайло Иванов (Ивей) е изиграл ролята на „погребален агент“. Според експертите той е изчакал другите двама да умрат, обърнал е труповете им по гръб (като в ковчег), за да се увери, че са мъртви. След това е стрелял в себе си отдолу нагоре (през брадичката). Куршумът е минал през носа му и той е оцелял. След това, в напълно съзнателно състояние, е произвел втори, фатален изстрел.

Калушев отвел момчетата с кемпер на Околчица. Блокирал вратата на кемпера с тялото си (за да не избягат) и хладнокръвно убил първо Златков отпред, а после Алекс Макулев отзад, който тъкмо си обръщал главата..

След това, излязъл и публикувал Ботевото стихотворение „Борба“, за да преживее убийствата на деца като „морален и духовен триумф на национален мъченик под сянката на Христо Ботев“. Според Росен, Калушев си е бил създал паралелна вселена, в която умира като Ботев в името на висша цел.

Експертизата обяснява пълното подчинение на 46-годишния счетоводител Дечо Василев с това, че е имал анатомична малформация (малък полов член). Според тях това го е направило асексуален, изпълнен със срам, което Калушев манипулирал, обяснявайки му, че това не е дефект, а „висш духовен аскетизъм“.

От този чисто физиологичен факт експертите заключили, че той се е скрил в планината от страх и срам от жени, а Калушев използвал това, за да го убеди, че това го правело "велик будистки аскет". Това "напълно обяснявало" ролята на Дечо като подчинен служител за хранене на кучета и покорно самоубийство.

Успешният юрист (Ивей), който е завършил в Швейцария, е представен като „самураят-мазохист“, човек с "мазохистична структура", търсещ симбиоза, за да изкупи несъзнателна първична вина към майка си.

Калушев го е ползвал за "администратор" и "преговарящ", докато го е карал да му се кланя до земята по 15-30 минути на ден пред бариерата.

Пламен Статев е профилиран като лептозомен шизоиден тип, който е "филобат" (любител на дистанцията).

Понеже е работил с дигитални ефекти за Холивуд (стоял е дълго пред компютър), той мразел хората и е намерил перфектното прикритие като безмълвен пазач с пушка в сектата.

Работата на компютър по монотонни CGI задачи му била докарала нуждата от "сетивна депривация" под вода (гмуркане). Тъй като не искал да се занимава с емоции, с удоволствие облякъл тактическа "рейнджърска" униформа, стоял като роб пред бариерата на хижата и стрелял в Дечо, защото в "шизоидния си свят" не правил разлика между виртуалната реалност на Кастанеда и огнестрелното оръжие.

Ралица (майката на Николай) била "асистирала на сводника на собствените си деца". Тя буквално доставяла на Гуруто децата си за изнасилване с обяснението, че неграмотните учителки в София и Европа не могат да оценят високия интелект на Ники.

Според "експертизата" масовото избиване се свежда някаква митологизирана схватка на един Нарцис с въображаема вселена.

--------

Чл. 25 от Наредба № 2 от 26 октомври 2011 г. (за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи) казва:

„Съдебнопсихологичен експерт може да бъде психолог със специалност по клинична психология и по възможност със специална подготовка по съдебна психология.“

Клиничната психология е тежка и много специфична медицинско-психологическа специалност. Само клиничен психолог има компетенцията да борави с термини, свързани с психопатология, сексуални девиации, нарцистични личностни разстройства и парафилии (педофилия).

Росен Йорданов е магистър по организационна, трудова и социална психология. Това означава, че той няма законово право да поставя клинични и психопатологични оценки, нито да бъде вещо лице по такъв тип дела.

В съда това е основание за отвод на вещото лице (по чл. 148 от НПК) и за обявяване на експертизата за процесуално негодно доказателство, тъй като е изготвена от некомпетентно (в правния смисъл) лице.

Адвокатите по делото (като Ина Лулчева) вече са използвали точно този аргумент, за да искат отстраняването му.

-----

Наблюдаващият прокурор подписал документ с правната стойност на тоалетна хартия, възлагайки тежка криминална експертиза на трудов психолог, чиято реална компетенция е да мери офисния стрес и да води тиймбилдинги.

И вместо да смаже този прокурор институционално за директното погазване на закона, Румен Радев вдигнал телефона като развълнуван телевизионен фен, за да поздрави вещото лице за увлекателния холивудски сценарий.

Вместо да изиска главата на некомпетентния прокурор, назначил неквалифициран измамник за вещо лице и му дал да пише процесуално нищожни експертизи, Румен Радев вдигнал телефона, за да поздрави лично самозванеца Росен и да му честити телевизионното шоу..

Това се нарича институционален кретенизъм: правосъдието си бърше ръцете с белетристика, а държавата вместо присъди, раздава награди за съдебномедицинска фантастика

Има един детайл около експертизите по „Петрохан“, който според мен заслужава много повече внимание.

В първите седмици след убийствата д-р Светлана Димитрова – клиничен и криминален психолог, психотерапевт и съдебен експерт – коментира случая многократно. И позицията ѝ през целия февруари е забележително последователна.

5 февруари, NOVA NEWS: Димитрова казва, че основният въпрос е КОЙ Е УБИЛ ТЕЗИ ХОРА, а не какви хора са били те. Според нея вниманието опасно се измества към характеристиките и евентуалната вина на самите жертви. Тя определя убийството като професионално и предварително планирано.

8 февруари, bTV: отново предупреждава, че трите тела не се разглеждат достатъчно ясно като ЖЕРТВИ на тежко престъпление, а фокусът се премества към търсене на вина у самите тях.

10 февруари, Actualno: тук има особено важен момент. Водещата изрично казва на Димитрова, че разговорът се води със съзнанието, че тя е „АНГАЖИРАНА В СЛУЧАЯ КАТО ВЕЩО ЛИЦЕ“. Димитрова не отрича и не коригира това твърдение. В същото интервю определя случилото се като „категорично убийство“, казва, че личностовият профил на Калушев според нея сочи в друга посока и подчертава нещо методологически важно: когато човекът е мъртъв и не е непосредствено изследван, можем да предполагаме и да формулираме хипотези, но не и да се държим така, сякаш сме проникнали със сигурност в психиката му.

19 февруари, NOVA NEWS: вече са изнесени нови материали от прокуратурата. Димитрова не ги отхвърля – напротив, признава, че част от тях подкрепят версията на разследващите. Но отново поставя границата: случаят трябва да се сглобява „час по час, детайл по детайл“, пълен психопрофил на починалите не може да бъде направен и „продължаваме да се намираме в сферата на спекулациите“.

Тоест през целия февруари виждаме специалист, който може да има собствена работна хипотеза, но постоянно прави разлика между хипотеза и доказан факт. И след това – тишина. Не намирам нейни последващи публични изяви по случая след февруари.

А на 17 март 2026 г., по собствените му думи, като вещо лице е привлечен Росен Йорданов. Това е потвърдено и в искането на адвокатите за отвода му. Преди назначаването си той вече е участвал в поредица медийни изяви през февруари и е развивал именно психологическата конструкция, която по-късно ще се превърне в основа на комплексната експертиза.

Впоследствие именно Йорданов се превръща в най-активния публичен защитник и пропагандатор на сегашната версия – кой е бил лидерът, кой кого е убил, кой се е самоубил, какви са били мотивите и защо външна намеса практически не трябва да се разглежда. Дори след назначаването му като вещо лице през юли е публикувано негово интервю, в което версията за външна намеса е отхвърлена категорично и предварително се заявява, че експертизите ще потвърдят основната версия на разследващите.

Не разполагаме засега с постановленията, които да доказват формална административна операция „Димитрова е отстранена и заменена с Йорданов“. Затова не бих представял това като вече установен факт.

Но установимата последователност е достатъчно интересна сама по себе си:

Февруари: клиничен психолог, публично представен като ангажиран по случая като вещо лице, настоява за предпазливост, разграничаване на хипотезите от фактите и криминалистично доказване. След февруари: публичните ѝ изяви по случая изчезват.

А на 17 март 2026 г., по собствените му думи, като вещо лице е привлечен Росен Йорданов. Преди назначаването си той вече е участвал в медийни изяви и е развивал психологическата конструкция, която впоследствие ще стане част от комплексната експертиза.

По-късно именно Йорданов се превръща в най-активния публичен защитник и пропагандатор на сегашната версия – кой е бил лидерът, кой кого е убил, кой се е самоубил, какви са били мотивите и защо алтернативните версии практически не заслужават внимание.

Тук въпросите вече не могат да бъдат учтиво административни. Какво точно се случи със Светлана Димитрова?

Проблемът в нейния професионализъм ли беше? В това, че настояваше да различаваме хипотезата от факта? В това, че отказваше да превърне посмъртния психологически профил в присъда? В това, че не беше готова да обяви един мъртъв човек едновременно за сексуален хищник, организатор на убийства и режисьор на колективно самоубийство, преди криминалистиката да е дала отговорите?

Била ли е именно затова извадена от експертния състав? И ако да – защо малко след това е привлечен Росен Йорданов, който вече публично е защитавал версията, към която прокуратурата очевидно се е насочвала?

Още по-неприятният въпрос е следният:

Защо квалифициран клиничен психолог изчезва, а на негово място в центъра на експертизата се появява човек, за когото публично не намираме данни да притежава изискуемата специалност по клинична психология, но който се оказва изключително удобен и изключително категоричен защитник на прокурорската хипотеза?

Това случайност ли е? Професионален подбор ли е? Или експертният състав е бил подбран така, че да произведе желания от разследването разказ? Прокуратурата може много лесно да прекрати тези съмнения: да покаже постановленията за назначаването, освобождаването и промяната на вещите лица и да обясни мотивите си.

Защото ако експертите са били подбирани според това дали потвърждават предварително избрана версия, тогава вече не говорим за експертиза. Говорим за производство на доказателствено алиби за една предварително написана история.

“Това е категорично убийство“: Д-р Светлана Димитрова за случая “Петрохан – Околчица“ (ВИДЕО)

„Ще преследваме терористите навсякъде. На летището — на летището. Така че, ако ме извините, ако ги хванем в тоалетната, в крайна сметка ще ги изтрием и в тоалетната.“ / 24 септември 1999 г. Тези изясниха всичко за Путин, тогавашния министър-председател. Защото фразата е добре позната и напомня за ГУЛАГ.

Русия е отровата, която руши и унищожава България и българското общество, със съдействието на банда национални предатели.

“Той е стар и оплешивява, ходи зле, заеква и говори глупости. Значително е остарял – вече не лети с клин от жерави и не лови щуки, не се гмурка на дъното за амфори и не вкарва милион голове за едно полувреме. Вече не е същият дявол. Седи в Кремъл от четвърт век, обичайно лъже, заплашва света с ядрена палка, изпраща хора на клане и вече е станал част от националния пейзаж, както двуглавият орел, мавзолеят и телевизорът, който никога не се изключва, защото без него можеш да чуеш собствените си мисли. А това е по-страшно от всеки Соловьов или Скабеева.“
Парламентарните "избори" започнаха в Русия в петък, въпреки че нито парламент, нито избори съществуват отдавна. Резултатите са известни, кандидатите са избрани, камерите са поставени, бюлетините са отпечатани и на гражданина му остава само да играе ролята на статисти в пиеса, в която трупът на демокрацията отново се изнася на сцената. И те изискват да спрем да си затваряме носа от вонята на трупове. Руснаците са подушили въздуха и не си затварят носа – миришели сме и по-зле, гордо заявяват руснаците.
Вярно е – неведнъж са им забивали лицата в лайната. Но защо треперят коленете на славния наследник на Златната орда?
Не, руснаците не се страхуват от изборите. Страхуват се от това, което ще дойде след това, когато декорите бъдат премахнати и малките, лакоми дяволчета бъдат освободени зад кулисите: нова мобилизация, призовки, покачващи се цени, празни бензиностанции, погребални съобщения, военни данъци и поредната поредица от лъжи за това как всичко върви по план.
Преди пет години Русия все още се преструваше на страна с бъдеще. Сега се преструва на страна, която поне има настояще. Москва живее между газопроводи и слухове за мобилизация, между украински удари по петролни рафинерии и вечерни новини, където веселите диктори съобщават за стабилност, сякаш стабилността е, когато войната вече е влязла в къщата, но все още събува обувките си в... коридора.
Самият дявол е смъртен. Но той е плодовит, ужасно плодовит. Малките създания, които ще остави след себе си, са ужасяващи: войната като занаят, доносничеството като добродетел, лъжите като официален език и милиони хора, които продължават да повтарят, че всичко е наред, докато някой не почука на вратата им.
И ако наивно сте си мислили, че целият ужас ще свърши със смъртта на Путин, трябва да ви разочаровам: ИСТИНСКИЯТ УЖАС ЕДВА ЗАПОЧВА...
Валерий Бочков