http://ja-tora.com/evreiskaya-nevesta/
Казахме вече, че съвременните религиозни култове са синкретично производни, получени от компилация на рамейското Раав в Ра и арианската вярата в Aрa. Ето защо рамейский ТеоС РаоХ = ТСРХ и неговия ариански антагонист ХРСТ = Христ са обединени в Евангелията, които са компилация, смесване на рамейски и ариански религиозни текстове в един герой, единен персонаж на който, обаче, е поставено арианското име Христ(-ос). Ето защо думите на Христос в различните евангелия често си противоречат: само едни слова са изречени от ТеоС_РаоХ(-ом), а други от неговия антагонист Христос. В Отк.3:14 думата "Амин" представлява титул, както утвърждават днес bibliisty Христос. Доколкото ние винаги винаги вземаме в пред вид синкретизма, смятаме, че "Амин" не е заглавието на Христос а на ТеоС_РаоХа.
Оказва се, че ако следвате арианската доктрина, то в Отк.3:14 словото
Аминь = Христ (1.8)
Ако се ръководим от рамейската Раав, то в Отк.3:14 словото
Аминь = Теос_Раох (1.9)
Замествайки във формулата (1.7), вместо думата "Амин", неговото значение от (1.8), получаваме:
Алексаменос = Алекс_Амен_Ос => Алекс_Христ_Ос = Алекс_Христос (1.10)
Замествайки във формулата (1.7), вместо думата "Амин", стойността на (1.9), получаваме:
Алексаменос = Алекс_Амен_Ос => Алекс_Теос_Раохос = Алекс_Теос_Рекс (1.11)
От (1.11) следва, че името на Разпнатия, изобразено на фигура 30, може да се представи в съответствие с Отк.3:14 в рамейска традиция като Алекс_Теос_Рекс. Припомнете си, че на табелката при разпъването на Христос от римляните беше указана неговата титла като Rex Iudaeorum, или на кирилица Рекс Иудaеорум, което се превежда като "Цар на юдеите" (т.е., "Rex" превод на думата "цар") Тъй като Христос на иконите се изобразява антропоморфно (в човешка форма), както и въз основа на горните съображения, че в Отк.3:14, става дума именно за Теос_Раохе, а не за Христос, така можем да заключим, че Фигура 30 изобразява разпятието и предшественикът на антагониста на Христос, а именно, ТСРХ(-а) = ТеоС_РаоХ(-а) =Алексаменос(-а) = Алекс_Амен_Ос(-а) = Алекс_Теос_Рекс(-а) Имайте предвид, че тъй като Теос_Рекс се превежда на модерните езици като Бог-Цар, надписа на Рис.30 може да се преведе по следния начин: "Всемогъщият Господ на славата (Алекс)Бог-Царь (Теос_Рекс) Свято Распнат " От друга страна, думата Амин е вид разновидност, огласовка на думата Аман, позната ни от Библията в книгата на Естир. Думата "Аман" се превежда с Речта Ра като Ам_Ан = като "човек на действието". Аман е командира и съуправител на библейския цар Артаксеркс на Персия. Имайте предвид, че Персия е днешен Иран, имащ достъп до Каспийско море. Думата "Артаксеркс" може да бъде представена като:
Артаксеркс= Арта_Ксер_Кс = Орда_Касар_КаоС =>Орда Хазарска Ка-Сила, Величие (1.12)
Реконструкцията на събитията показва следното. В Рим, в района на Сий_РааБ(-ия) = РаоСоХ(-ии) на правилата на Рекс, имаме съ-регент, командир на който беше Песоглавеца Рекс-Аман. И двата съвладетеля, а именно "простия" Рекс (отговарящ за гражданските дела) и командира-Рекс-Аман бяха Раями покланяха се на Абог Ра и служиха на Рим. В един момент, "простия" Рекс се оженил за някакво младо момиче Эсфири = Эстер =Астер = Астра, която е била тайна aрианка, т.е. била е в тайна секта на арианите, които се поклониха Aру. Эсфир имаше един роднина на име Мардохей. Да обърнем внимание на това име. Факт е, че в много европейски езици, думата "морд" = "морт" означава "смърт", "убийство". След това името "Мардохей" означава:
Мардохей = Март_Ох(-ей) = Морт_Ох(-ей) – «владика на смърта и убийствата» (1.13)
По този начин, името "Мардохей" на Речта Ра означава "главен убиец." Имайте предвид, че думата "март" е вариант на огласяване на думата "Морт", което означава, че месец "март", е наречен така, защото по негово време, през март е станало убийство. Ще обърнем внимание на още един важен момент. Фактът, че буквата "Т" превключва на буквата "ф", например: Томас => Фома, Теодор => Феодор, Федор, Бартоломей => Варфоломей и т.н. Междувременно буквата "ф", от своя страна, може да се прехвърли към буквата "п", например:Босфор => Боспор, Федор =>Петр (доказателство: думата "Петр" дава деривати/производни "Патер", "Падре", което означава, "Баща". От друга страна, немската дума "баща" звучи като "Vater/Фатер" следователно очевидна идентичност на думите "Патер" и "Фатер" означаващи едно и също нещо, и затова "п" тук става "ф ") Получихме схема на прехода на буквите:" T "<=>"Ф "<=>"П "Тогава думата" март "може да бъде представен, както следва:
март = мрт => мрф => мрп <= обратное прочтение дает = прм = пурим (1.14)
Формула (1.14) е установила, важно езиково отношение еврейската дума "Пурим" е просто обратната тълкуването на думата "март", като се вземат предвид променливостта на прехода на буквата "т" в буквата "п" в старите езици. Наистина, еврейския празник Пурим често се пада през месец март, когато в действителност, настъпва и убийството. Мардохей, чрез Eстир се промъкнал в двора на Рекс, където той започнал да проповядва арианството.
«Еврейская невеста», Рембрандт
Остарелия Рекс под въздействие на внедрената млада еврейка Есфир и Мардохей упада в арианската ерес и предал Раав, тайно се обърнал в арианството. Ето защо, той от Рекс, той се е превърнал ариански Асуир/Артаксеркс => "Хазарска Орда Ка-Сила, Величие," а управляваната от него област Рима Сий_РааБ(-ия) = РаоСоХ(-ии) са станали езикови антагонисти <= БааР_йиС(-ия) = «Персия» и ХоСоаР (-ия) = «Хазария».Доколкото Хазария в днешното представяне на историческата наука е област обхващаща приКаспийските степи до региона на Северното Черноморие и Киев, делтата на Волга, граничеща с Иран, наричана по-рано Персия, а името на града "Астрахан" лингвистично произлиза от името Ищар дьо Ротшилд, "Astra" = "Естер" = "Есфир", свързването на библейските събития от книгата на Естир по местоположение подсказва че: събитията са се случили в столицата на Персия - Хазария в Итил = Сарая-Бату = Астрахан,
Актрисата Олга Чехова – любимка на Хитлер и шпионка на Сталин
където царува младата йудоарианка Астра = Эстер = Эсфир омъжена за застаряващия римски губернатор Рекс (по насоки на "Института за еврейски булки"), и той потънал в юдоарианската ерест, превърнал римска провинция в Хазарска Орда. Ако името "Асуир / Артаксеркс" се прочете наобратно, получаваме:
Артаксеркс <= сий_Хор_Ос_Кат_Ара = сий Хорс_Катар – «сущая Хора сила, Кат Ара» (1.15)
Тъй като Хор е "череното слънце", то обратния прочит на думата "Артаксеркс" показва, че той е "въплътено същества =" черното слънце " Катар (-ин)", т.е., той изповядва вярата в Катарското черно слънце. Неговата съуправител, Псеглавеца Рекс-Аман като пълководец е останал верен на Раав и Рим, но тъй като е научил за арианската конспирация, решава да унищожи всички, ариани- йудеи, може би като съуправител на Асур/Артаксеркс/Астерикс, предали Раав и превърнали се в юдео-ариани. Много е вероятно, Псеглавеца Рекс-Аман да е получил, нареждане за разрушаването на арийските-евреи директно от Рим. Това обяснява защо Артаксеркс заповядва именно на юдеите да убиват привържениците на Рекс-Аман: на Артаксеркс просто никой друг не би се подчинил, защото войниците се покланяха на Sun Ra, и така са на разположение на командира Песоглавеца- Рекс-Аман и те не се подчинила на Асура Артаксеркс. Всъщност, имаме религиозен бунт: арианите-иудеи, възползвайки се от предателство на Артаксеркс към Раав чрез изричното му съгласие и одобрение въстанаха срещу Рим, те убиха командира Аман(напр. Немцов- историята се повтаря без развитие през вековете) и намиращия се в района римски гарнизон войници. Така започна арианския религиозен бунт срещу Рим и Раав, което е отвъд разглеждането на тази глава. Библейското име "Артаксеркс" също може да бъде представено, както следва:
Артаксеркс = Арта_Ксеркс = Орда_Хрх (тъй като буквата «х» в латинице звучи като «кс») (1.16)
През Средновековието, когато в действителност, е създадена кирилица и латиница, правописни правила все още не са твърдо установени, често латинските букви са се включвали в текстове на кирилица и обратно. Словото Хрх може да се напр. като Хорхе (Испанска версия)= Хорхий = Георгий. Имайте предвид, че в испанския буквата J звучи като руското "х". Ето защо, например, думата Хорхе през Средновековието, често се е записвала на латиница под формата Jorje, а последната прочетена по правилата на кирилицата (където J се чете като "и", "й") дава "Юрий." Имаме фундаментални съотношение при латинско и кирилическо прочитане:
Ксеркс = Хрх = Хорхе = Jorje = Георгий = Юрий (1.17)
Това означава, че Артаксеркс е Орда-Юрий. Сравнявайки формулите (1.12) (1.15) (1.16) (1.17), можем да заключим, че:
Артаксеркс = Орда_Хазар_Хаос = сий_Хорс_Катар = Орда-Юрий (1.18)
От (1.18) следва, че Ордата, хазарите, Катар и Ординеца Юрий известен в историята като "Долгорукий" - е концепцията за същия хронологичен период, което означава, че те имат съвместно съжителствуване в едно и също време и след това изкуствено са разделени едно от друго и са разделени от историци в различни точки по оста на времето за покриване на незапълнени хронологични пропуски в резултат на предприетия от арианите опит да се скрие завинаги от потомците, т.е., от нас с вас, скъпи читателю, тези времена, когато на Земята е рай и хората по нея се покланят на Sun Ra като Всевишния.
Имайте предвид, че никонианците създавайки през XVII - XVIII век синкретичното православно християнство, и отрицателната дума "Beast/Звяр" имаща значение стойност в Речта Ра "сий_Евер" = ", който е въплътен Aр" се идентифициран от тях не с въплътения Horus-Христ, а с образа на Разпнатия Анубис син на Авога Ра Теос_Раох. Т. е. концепцията за "Звяра" = "сий_Эвер" обозначаваща всред римляните - рамейци дошлия през 1666 г. сущий Змей-Ара = Хора_от_Ада = Христ първоначално Rayami разпънати на змия дърво прелъстил Адам и Ева, за да се прикрие значения изместен от змията в животните на бозайници, кучета. Същото нещо се видяхме по-горе, когато инквизиторите и Хименес де Ланда, нарекли "Псеглавца" Раэл_Теох_Элосох с лингвинистичното слово антагонист "Кецалкоатъл". В същото време, както испанските инквизитори в Америка и никонианите в Русия, имплицитно и едва доловимо всели идеята, че "The Beast/Звяра" - това не е змията, не дракон, а именно "разпнатия Анубис", което в действителност е арианска лъжа, за разобличаването на която ние многократно ще се врнат.
Уравнение (1.2) показва, че фразата "Теос_Раох" може да се получи при прочитането наобратно на арианското прозвище "Песоглавци", а именно, думата "Христофор". По методът на езикова реконструкция ние открихме, че в Речта Ра името "Песоглавц" -Христофор звучи при обратно прочитане като Раптос_Раох = Рааб_Теос_Раох, или «раб» Теос_Раох реконструкция религиозни вярвания на древен Египет, Рим, включени в Рая, а оттам и реконструкция религия на Рим, където Abogu поклониха Ra = Sun Ra и Неговото въплъщение, Разпнатия и възкръснал Син на Ra = Teos_Raoh (у), Анубис, който е описван като човек с глава на куче, защото той е изпратен от Ra на земята с намерението да служат на хората като куче, даде живота Си за тях на кръста, за да изкупи греха. Именно за вярност, лоялност към хората Анубис е изобразяван с глава на куче.
Странният изображение оценка "Pseglavtsa" представители днес Православната църква в Русия. Така например, свещеникът Александър Чернышков на въпроси на своите енориаши около иконите и фреските на "Псеглавеца" заявил, че образът на св. Христофор с кучешката глава е дошъл от коптската църква (т.е. от Египет), която все още е еретична и в началото на християнството е съхранила много големи остатъци от езическото и "демонично в кавички идолопоклонничество към Анубис"
Несъзнателно, Православната свещеник признал за приемственноста на до-никонианската църковна традиция в Русия, известна като ропта, древните традиции на пирамидите в Египет, които се покланяха на Солнцето Ра, което според А.Чернышков е "демонично идол поклонение на Анубис." С тази логика, се оказва, че на "демоничния идол" се е покланял и Свети Макарий Унженски, Makarieva основател на Макаревския манастир, в който все още е запазена древната фреска "Pseglavtsa", представен от нас в Фиг. 21, както и много други, в Русия, в Европа, в Египет, в Съединените щати, до средата на ХVIII век, както е видно от запазеноя набор от икони и стенописи. Всичко това означава, че известната църква "Раскол", за която днес, никой не може да каже нищо, в действителност, е радикална промяна в религиозната парадигма, където вместо поклонение към Слънцето Ра на човечеството чрез лъжи и насилие е наложен арианския култ към Ката-Змея, наричан днес Христос, за който ние ще говорим нееднократно и по нататък.
Фиг. 31 'египетския бог "Анубис под формата на куче. Статуетка на гробницата на Тутанкамон
В действителност, именно заради "човеците" и за тяхното спасение Анубис е отдал живота си на кръста. Тогава истинския воин - свещеник се покланял на Абог Ра и Неговия Теос_Раох(-у) = Анубис, и се наричал в словото-Ра "Рааб_Теос_Раох", което означава "слуга на Теос Раох", и това име е реверсирано от арианите чрез обратно четене напротив, и му е дадено събирателнотото понятие "Христофор ", под което сега са всички" Псеглавци "-воини-свещеници на Теос_Раох(-а) = Анубис.
https://sites.google.com/site/raabtaru/
Котки и древното племе Гебри / Кучета - животни, славещи "Ав", Въплъщението и Възкресението на Ра.
МИСЛИ ФОРМИ /СЛОВОТО РА
МИСЛИ ФОРМИ 107/СЛОВОТО РА
Египетските киноцефали (песоглавци) имат същите пози, както и индийският и сиамският Хануман; напр. сред скулптурните фрагменти на Копан Стивънс е открил остатъци от колосални фигури на маймуни или бабуини, „твърде много напомнящи по очертания и външност четирите чудовищни животни, които някога са стояли пред обелиска в Луксор, прикрепени към основата му (сега те са в Париж), и на които под названието киноцефали са се покланяли в Тива. Почти във всички будистки храмове има идоли под формата на маймуни и немалко хора държат в домовете си бели маймуни, за да прогонват злите духове".
Сега ние ще разкажем за невероятни изображения по стенописи и икони на почитания от древността до наши дни православния Св Христофор, който е изобразен с глава на пес, поради което те са наричани "Песоглавци." Това е единственият случай в съвременната православна църква, където обекта на поклонение от иконата е хуманоидно създание, което има тяло на човек, но глава на кучето. Гледайки напред, трябва да кажем че и католическа църква е почитала Свети Кристофър . Има реставрирани икони на "Песоглавси", една от които е, например, в "Събор на парижската Богородица" (Париж, Франция). Един от най-известните изображения на "Песоглавци" е на фреската на Успенския манастир вград Свияжск, снимка на която е показана по-долу.
Фиг.1 фреска, изобразяваща Св. Христофор в Успенския манастир в
г.Свияжск ("Псеглавец"), 1551 год.
Както може да се види от Фигура 1, фреската изобразява войн с глава на куче в битка с римски легионер, тъй като те се появяват в съвременните филми, с лявата си ръка, той се подпира на меча си, а в дясната държи кръст. При този случай, той вместо човешка глава има главата на куче, около която е показан ореол. Известно е, че преди покръстването, със името "Христофор", светецът е имал друго име, рамейско, което днес се предават като "Репрев", или "Ребребус" което на Речта Ра означава:
«Репрев» = Раав(-и)_Рааб, то ест «Раави раб»;
«Ребребус» = Раав(-ы)_Раабос = «Раави раб Велик» (1.1)
По този начин става ясно, че този Светия по-рано е почитан като римски войник, като въплъщение на Sun Ra велик и силен, а след това, след реверсирането на Речта Рa в ариански новговор, проведено от никонианите през 1666, неговото райско-римско име е преобърнато в арианската версия на "Христофор ", прочитайки го напротив, можем да научим и другата версия на името му в Речта-Ра:
Христофор <= Роф(-о)ТСий_Рх = Раав_Те_Сий_Ра_Ох,или Раптос_Раох = Рааб_Теос_Раох (1.2)
Припомнете си, че религиозните сгради в Русия по време на до- монголския период са се наричали с думата "раабта" или "ропта." Следователно, рамейското име на Светия може да бъде преведено на съвременен език като "църквата на Слънцето и сила на Ра Властелина ." В същото време, въпреки езиковото реверсиране на името на Светия, изглежда, по време на живота си той е докарал толкова много проблеми на арианите, че на Големия Московски събор през 1667 почитането на иконите му като "Песоглавец" е напълно забранено, причинявайки отхвърляне от противниците на никонианството небесата - раи-раев-рааб, които тогава били още много и които упорито се съпротивлявали на реформи на Nikon. Старообрядниците, например, до сега почитат образа на "Песоглавецa" като и католиците. През 1707 г. в отговор на заповедта на Петър I в съответствие с правилата на иконописта, приети от Големия Московски събор през 1667 г., от Синод е издаден указ за забрана на иконите "Противно на природата, историята и истината." Към тях, според Синода са и истинските образи на Светия "Песоглавец." Въпреки това, страхувайки се от политическите последици, бунтове и безредици, Сенатът е бил принуден да не подкрепи решението на Синода, препоръчвайки да не се вземат окончателни мерки върху тези образи ", които в продължение на много години се радват на широка обществена почит" .Това е ясна индикация за новосъздадената синкретичност през XVII - XVIII в . от никонианската църква, е реверсиране на вярата на Райските Раав в арианската вяра. Във връзка с по-нататъшното укрепване на позициите на Nikonians, продължаващите "неподчинение" родословни стенописите и иконите Кристофър "с глава на пес" са били официално забранени от повторно постановление на Синода през 1722 г. Тогава св Кристофър започна да се опише антропоморфно (с човешка глава) в образа на един воин. Почти всички изображения на песоглавеца Христофор били унищожени или изгорени. В момента са известни цяла серия запазен в Русия и в чужбина изображения на"Песоглавци" в стенописите и иконите, някои от които са показани по-долу (фиг 2-25):
Рис.6 Старообрядческая житийная икона «Псеглавец», икона из музея Ростовского Кремля
Рис.7 XVII век
Рис.16 Фреска Спасо-Преображенского собора, Спасо-Преображенского собора,
г. Ярославль
(увеличен фрагмент Рис.16)
Рис.20 Иисус Христос среди Псеглавцев Киевская псалтырь , XIV век Макарьев монастырь
Рис.24 Икона «Псеглавец и апостолы» Череповецкий художественный музей
Нарочно поднесохме значителен брой пробни снимки на"Песоглавци" с една единствена цел, да се покаже на читателя, че в до-никониански времена и дори до средата на XVIII век, тези изображения са били широко разпространени, представляващи особенна традиция, школ а в иконографията за която сега почти нищо не се знае. Въпреки всички опити да се елиминира напълно този вид икони и стенописи в Русия, предприето от арианониконианското крило, от 1667 г. до сегашния момент, и въпреки факта, че ръководството на това унищожаване пое върху себе лично цар Петър I, и участваха много други свързани със Синода и Сената, все пак те не са могли да изтрият от паметта на народа, светия воин-свещеник, посветил живота си на борбата срещу арианската зараза, "Песоглавеца" Раптос_Раох(-ах), чието рамейско име никонианците, реверсираха наобратно и днес това е един събирателен термин "светия Христофор. " Имайте предвид, че изразът "Raptos_Raoh/Раптос_Раох" може да бъде представен под формата наРааб_Теос_Раох. Доколкото "Raab" днес се използва под формата на "роб" , а гръцкото "Теос" традиционно се превежда като "Всемогъщият", "Бог", то след това Рааб_Теос_Раох в съвременния смисъл на думата означава "слуга на Всевишния Раоха", което означава "слуга на Всевишния на Sun Ra на Господа" , Както се вижда от стенописите и иконите, на тях е изобразен воин в битка с броня, с меч или копие. "Pseglavets" на стенописа на Успенския Манастир г.Свияжска (Фигура 1) е представен в бронята на римските войници, което означава, че той е служил в Рим. Кучешката глава показва предаността му към Раав, както и готовността му да "да хапе врагове на Ра." Песоглавеца" се покланя именно на Ра. Например, на фиг. 19, един от "Песоглавците", е определен като "Светия Ахракс." Името "Ахракс" = Ах_Ра_Ок_Ос преведено с Словото-Ra е като "Властелинът на Рa мощна сила, величие" .Също така името "Ахракс" може да бъде представено, както Ах_Рекс. Спомнете си, че "Рекс (и)" в Рим, са наречен царе, владетели, така израза Ah_Reks може да бъде преведен на днешния език като "управляващ цар, владетел." Очевидно е, че образът на иконата на Рa е служил като войник и като господар човечески, който е защитавал Райската Раав от арианската вяра. Ето защо е все още жив споменът за него. Преданност, готовност да жертва живота си за този който защитата - това качество е винаги присъщо на кучетата. Имайте предвид, че на няколко изображения (фиг. 10, 19, 20, 22) е представена от не един, а няколко "Песоглавеца." Освен това изобразяваните върху икони и стенописи "Песоглавци" изглеждат различни един от друг (различен вид и изразът "куче-изправени" различни по цвят и текстура "коса боядисана във формата на косата," и т.н.), които дава основание да вярваме, че иконите са налични изображения на различни същества с кучешки глави, и на които всичките днес се прписва едно и също условно общо наименование "Свети Христофор", въпреки че в действителност, отново повтаряме са показвани различни герои - Римски-воини свещеници, станали известни като светци, чиято памет днес умишлено се губи.
Рис. 26 Анубис. един от повелителите на древен Египет. Верен слуга на Абог Ра.
Сравнете стенописи и икони от Русия и чужбина с образа на "Песоглавеца" избразен по-горе, фигура 26, която показва един от началниците на древен Египет, верен слуга и предана ръка на Aбог Рa, Анубис. От сравнението е ясно, че стенописите и иконите на "Песоглавците", са написани в една и съща древна рамейска традиция, като на египетското изображение на Анубис. Спомнете си, че по стените на египетските пирамиди в Африка, с изключение на Анубис, също има и изображения на много други хуманоидни същества с глави на кучета. Доколкото пирамидите на африканския Египет се създавал, когато на Земята е бил почитан Рa, за да му служат, и там са широко представени изображения на хора с глави на кучета, традицията на рисуване на "Песоглавци" в руската иконопис може да се счита за древната традиция на Ра, чиито корени са в образите по стените на пирамидите в Египет, която е преднамерено унищожена от арианите през ХVIII век, след като те са били в състояние да вземат властта и да унищожат Райския Рим, превръщайки го в един свят на а-риани. Имайте предвид, че в образа на Анубис, и изображението на "Песоглавеца" се съдържат същите композиционни решения. Така, Анубис в едната си ръка държи Taу - кръст, а в другата копие. Същото се случва в образа на "Песоглавеца": в едната си ръка, той е с кръст, а в другата или с меч или копие. И най-важното, и Анубис и "Песоглавците" имат на глава на куче. На Фигура 27 се изобразява Съда на Анубис, където човекоподобни същества с глави на кучета претеглят сърцата на хората. Текстът на "Книга на мъртвите", приведени в "Папируса на Ани", се дават подробно описание на представите на египтяните за задгробния живот. Една глава описва Съдът на Озирис, където Анубис претегля сърцето на кантара на истината. От лявата страна на везните, се поставя сърцето на покойника, отдясно - перо богини Маат (-ары) = Матери <= Ратеам, която символизира количеството на величината Бa, дадена на човека от абога Рa първоначално/изначално при рождение. Бa това е "леко" вещество. Ако човек е живял живот на праведник, и размера на Бa в сърцето му се е увеличило по време на преживения живот, замествайки мястото на "тежката" плътска енергийна компонента на човешкото тяло Ka, то сърцето на човека в края на живота е станало по "леко", отколкото при раждането, така че перото на Ратеам надделява, и така духа на човека Бa се втурва по теглото на Истината, към Слънцето РА към Pайските планети. Като изпълнил своята мисия в света.
Рис.27 Суд Анубиса. Взвешивание сердец для определения грехов душ человеческих.
Ако сърцето на починалото лице при тегленето е по-тежко от перото на Ратеам, това означава, че за живота си човек е намалил в сърцето си размера на Ба, даден му от Абог Рa при раждането, и е подменил загубел "светлинната/лека" Бa с плътска "тежка" енергия Ка, тоест с "енергията на греха. " Колкото повече в сърцето е греха "тежката" Ka, толкова по-малко, е съдържащата се в сърцето "леко" на тегло Ба, така че "тежки" греховно сърцето на починалия надхвърля перото на Матери <= Ратеам, и духа на човека се втурва по скалата на истината надолу към Aру в ада като не изпълнил своята мисия на Земята. Ето защо сърцето се претегля на Съда на Озирис, за идентифициране на Ba / Кa в сърцето на покойника в сравнение с еталонното значение Ба /референтна стойност/, достъпно с раждането. Оттук и произлиза изразът "натежало сърце", "болен в сърцето", синоним на характера, което означава едно и също нещо: вмъкване на змията на грехът в сърцето на човек, и изяждаща даденото на човека по рождение Ба. С други думи, плътския грях - змията Ka поглъща Ба.
Ние вече сме казали, че човек е направен от бог Ра с една единствена цел: да трансформира и "изпомпа" всичката Ka предлагана в Хор = Ка_Ар(-е) (първоначално, съставляваща част от Абога Ра и низвергната за бунт/метеж срещу Творца Ра вътре в утробата на Земята адското горещо ядро), същността на Eden Ба. След смъртта на един силен човек с мощно Бa генерирано от праведния му живот чрез трансформиране в човешкото сърце на материалното Ka, съдържащо се в плътта на човека, в своето потребление на растителни и животински храни, се втурна обратно в лоното на Ра, т.е., в "Paradise/Рай" От поколение на поколение праведните хора като "микропомпа" изпомпва със сърца животните енергия на телата им, "тежкото" Ka и го превръщат в "леко" Ба, което в края на плътската форма на живот се устремява към Sun Ra, т.е., в Рая. Много поколения милиони хора за хиляди години трансформираха постепенно и "изпомпваха" всички "енергия на греха" Ka от адския Хор в ядрото на Земята до "леко" небесно Ба да Sun Ra. Ядрото на земята, губейки Ka постепенно ще изтива, а живота на Земята, поради пълна загуба на Ка, като резултат от този процес ще спре. По този начин ще се сложи край на протеиновия живот в много, планети във Вселената: Pa абсорбира в себе си, въстаналите срещу себе си, превръщайки чрез човешка намеса Ка в Ба, така постепенно се разширява до тогава, докато в един момент отново не изпълни цялата вселена. Тогава отново ще установи навсякъде Pай, защото навсякъде и във всичко е Рa. По този начин, хората са инструмент на Ра, ръката му, неговия "трансформатор" и "микропомпа" Рa създадени специално за превръщането и последващия "трансфер" на силата на греха на Ka от Aрa в Святия Дух Ба. Ето защо човек е дуалистичен по природа: той е като съставляваща/компоненти на Ка (самото тялото употребяващо растителни и животински храни), и компонента на Бa (наричана дух, даден от Aбог Рa на човек по рождение), между които във всеки един момент и времена се води непрекъсната борба, кой ще спечели: плътта над духа, или духа над плътта. По отношение на Словото-Рa е борба между Ка и Ба. Тъй като в момента светът е доминиран от арианския култ, ритуалите на погребение в християнството, исляма, юдаизма осигуряват предаване на тялото на починалия на Хор, т.е. погребение. Това е да се гарантира, възможно най-много да се възпрепятства изхода на Бa след смъртта на покойника от сърцето и устремяването на Бa към Слънцето си Ра, т.е. в Paradise. Когато тялото се предава на Земята (погребано), Хор, разположен в ядрото на Земята, има много повече възможности за улавяне на духа Ба на починалия погребван, предаден на Земята, отколкото когато мъртвото тяло не се погребва (например, се изгоря). Ето защо след приемането на християнството в Русия се наблюдава постоянно промяна в погребалните ритуали. Ако преди тялото е било изгаряно, след приемането на християнството, се е преминало към погребения, т. е. тялото се предава на земята, на Хор. Докато при изгарянето на тялото Хор вече не може да улови духа на Бa, тъй като при изгарянето на мъртвото тяло в огъня на пожара, духа Ba се отделя от трупа и, без да бъде заловен от Земята (т.е. не е погребан), се втурва към Слънцето Рa. Този огън унищожава и останките на мъртва плът с остатъци на съдържаща се в нея Ка, която поради това не може да се върне при припева на Хор. В резултат на погребалните обреди като изгаряне на мъртвото тяло на Хор се прилага "двоен удар": първо, хорът не може да усвои Бa на умрелия, и второ, на припева няма да бъде върнато Ka, което от своя страна е в тялото на плътта на мъртвите, доколкот самото тяло и съдържащото се в него Ka е изгорено с огън. Ето защо огъня от древни времена е символ на пречистване, което води до непоправими щети на Хор. Нека обърнем внимание на един важен аспект. Факт е, че в днешните ариански култове (например, православния) за описване на "несъществуващи измерения," Има две ключови понятия: дух и душата. И семантичната разлика между двете е почти неразличима сега, и тази разлика се обяснява с православни свещеници, доста "скучно". Езиковото анализ показва, че обикновено думата "дух" е свързана с глобален, трансперсоналната знак, например, изрази като "боен дух са притежавали войски", "хора, заловени от духа на алчността и печалбата", "на тълпата слязъл Светият Дух", "нечист дух излъчваше от грешниците "и т.н. Те предполагат, че когато се говори за "духа" се има предвид някакви не-съществуваща трансперсонална парадигма, която определя поведението на много хора, цели народи и ги насърчава към определени действия. Никой не казва, например, че "бойната душа, е овладяла войската", и т.н. В същото време се използва понятието "душа", това означава, че не е, кой е най-личната фактор, присъщ на всеки отделен индивид, като изразът "спасението на душата" е частен, индивидуално персонализирана спасение на не-чист вещество вътре в съществуването на плътското тяло. Изразите "грешните души", "изгубени души" също са от личен характер, дължащи се на различни индивиди. В същото време, в концепцията за словото-Ra "дух" и "душа" са дефинирани много ясно, духа - е Бa, а душата - е персонифицираната субстанция на животнинската енергия Ka, разположена в тяло от плът на всеки одушевен и неодушевен предмет в света. Ако Бa се намира в сърцето на човека (именно затова по време на процеса на Анубис се претегля сърцето), душата на човека Ka е разпределена по цялото човешко тяло (включително в голяма степен и в човешката кръв. Поради това, "кръвта" е Ka_Ar_Av = Hor_Av т.е. въплъщение на Хор), съставляваща така наречената "Памет на тялото" или "мускулна памет."
Душата на човека в източните учения се дефинира с понятието Ци (Китай) и Ки (Япония). Осъзнавайки, че "ц" лингвистично отива в "к" (цезар = кесар), се оказва, че и в Китай и в Япония, "душа", в действителност, се нарича по един и същ, начин т.е. Kи = Ke = Ka. Ориенталски майстори на ушу и карате се преподават концентрация на енергия Ki = Ka в така наречената "живачна/киноварна област" - в мислена точка в рамките на тялото, под пъпа. Това решение душата енергия Ki = Ka, майстори на бойните изкуства се стремят да увеличат силата на въздействието и предпазни средства. По този начин, бойните изкуства, е строго фокусирани върху властта на животните Ka компонент на човешката душа. Същото важи и в индийската йога, насочени към активиране на енергия от животни "по-ниски чакри", наречена "кундалини" = Ка-андалини, която във вид на змия се издига по човешкото тяло, разкривайки последователно една след друга по-висшите чакри. Докато същевременно рамейската военна традиция, която практикуват "Песоглавците", се фокусира върху духа на Ба. В това е разликата между рамейските и арианските училища. Рамейците търсят подкрепа в боя от духа на Sun Ra, тоест, от Ба (римските войници, "Песоглавци"), а арианите се молеха за своята душа на Ka за подкрепа както в личния си душа-Ka, или от свързани с лична душа Big Ka, т.е. хор. Не е случайно, поради това, човешката "душа" се счита по своята същност, за "християнска" - наистина, доколкото "душата" е персонализирана Ka, то тя се явява част от едно цяло, а именно от Хорах-Христа, и следователно е "християнска". Арианите на всички ивици вярват, че ако телата им са били погребани в земята след смъртта, ще бъдат възкресени-Христос / Хор от мъртвите за вечен живот, след като той успява да разчупи оковите на Земята <= Аламос (ите) и избяга от разкарай засенчи Слънцето Ra и се превърне в ново слънце Кон (ия) = Chorus-Христос. Те вярват, че ако тялото на починалия ариан напълно се разложи в земята, т. е., материалът ще се слее с Хор-Христос, и индивидуалната персонализирана душа Ka се слива с голямата Ka на Chora Христос, представляващ ядрото на Земята, след освобождаването на Хор-Христос и неговото царуване в Вселената, вместо Sun Ra, арианите ще се възкресят от мъртвите, телата им отново се отделят от плътта на материята в индивидуализирани същности, а индивидуално - персонифициранта душа Ka ще се върне в регенерираното тялото от единното поле на Голямото Кa, т.е. Хор - Христос. Така че Овните/арианите се надяват да получат "вечен живот" в материята. Имайте предвид, че никъде в Arian доктрина не става въпрос за спасение на духа (т.е., Бa). Навсякъде, само и единствено за спасението на душата (т.е., индивидуално персонализираната Ka). Тъй както, видяхме по-горе, индивидуалната човешка душа Ka е поместена в цялото човешко тяло, то загуба и невъзможността за възстановяване от майката на плътта на тялото означава, че индивидуалната душа Ka просто няма къде да се върне от единното поле на Голямото Ka, т.е. Хор - Христос след неговото възцаряване, което означава невъзможността за такъв индивид да влезе
във "вечен живот." Ето защо арианите са изоставили древния обичай на изгаряне на трупове, а юдеите, например, внимателно събират разлятата, след убийство на техен колега кръв, взета и погребана заедно с тялото. По този начин те осигуряват "поток" на убития към Хор "просто едно цяло", а оттам и възможността за бъдещо възкресение на "вечен живот." Аналогично, точно обратни са рамейските възгледи по този въпрос. Известна е, древната традиция на американските индианци от Латинска във до - колумбовите времена когато те са улавяне затворници, отваряли гърдите им с ножове, отстранявали сърцето, и го излагали под палещите лъчи на слънцето Ра. Днес вече се забравило значението и не се разбират целите на техните действия, а арианските "учени" ги коментират като "кръвожадни, канибалски практики на варварски диваци" и т.н.
Рис. 28 «Кецалкоатл» – известен как «бог» на мексиканските индианци. Изображение от кодекса Мабекчиан
В действителност, това е "Песоглавец": ясно се вижда муцуната на кучето с изплезен език. В дясната си ръка - държи предмет, наподобяващ "Тау" -крест, или някакъв вид оръжие (като прашка за хвърляне камъни), в лявата си ръка - щит с кръст в центъра, както подобава на рицар на Абога Рa и Анубис.
Всъщност, всичко е просто: на борба с арианите, и да ги вярва самите съсипват предателството на Раав и вяра в Aрa, индийците-рамейци със своите действията са освобождавали Бa на затворниците ариани, премахване на сърцата им и ги излагали на Sun Ra, т.е. запазена Овните, не позволявайки Бa духа, да бъде заловен от адския Aрoм, и им дава възможност за Бa завръщане в лоното на Слънцето Рa. По този начин, като се има предвид ситуацията от гледна точка на Раав, индийците оказвали безценна услуга на арианите затворници без да им дава духа на Ба да отидат в ада на Хор, и осигуряване на възможност да се втурне в Рая, и по този начин да се спаси. На Фигура 28 е представен добре познатия образ на "Кецалкоатъл", който сега се разглежда като "бог" на мексиканските индианци. "Историците" и "експерти" ни разказват, че името му се превежда като "Feathered Serpent/Пернат Змей." Вие виждате ли на фигура 28 Snake? Да змията имат два крака и две ръце? Очевидно е, че "учените", просто заблуждават обществеността по отношение на фигурата 28 ясно показваща хуманоидно създание, което има два крака, две ръце и глава на куче. Следователно, можем да заключим, че е налице мексиканска версия на изображението "Песоглавец", подобно на европейските, руски и египетски икони и стенописи. Тъй като темата на латиноамериканските индианци не е предмет на настоящия раздел, тук ще направим само няколко общи бележки. На първо място, ние ще отбележим, че всички текущи знания за "древните" индианците, населявали Америка, преди завладяването й от конквистадорите на Кортес и Писаро се основават само на две книги. Първата от тях е "Попол-Вух," преразказ на испански от доминиканския монах Франсиско Хименес на някои древни индийски източници, които на оригинален език не са запазени. На щироката общественост книгата става известна едва през 1857 г., когато тя е била публикувана учения "Relic Hunter" Шерцер във Виена. Така че, няма гаранция, че тази книга не е "римейк" -произведена специално, за да представи древна история, култура и религия на американските индианци във формата, в която тя е изгодна на поръчителите на тази книга арианските клиенти. Втората книга за историята, културата и религията на индианците пише католическия монах Диего де Ланда, известен преди всичко с факта, че той, като инквизитор унищожил десетки хиляди от същите тези индийски културни паметници, сред които са много оригинални писмени източници, а след това написал книга, където представя своя собствена версия за живота на индианците преди Колумб. Според някои съвременни изследователи, 99% от това, което сега знаем за Маите, е известно от книгата на Диего де Ланда. Други източници просто няма. Те са били унищожени в пламъците на Инквизицията на католическите палачи в XVI-XVII век. Въпросът е риторичен, има само едно: защо трябва да се вярва на инквизиторите и палачите-Хименес и де Ланда? Така че, когато те по принципа "да не вярвате на очите си", твърдят, че показания на фигура 28 "Песоглавец" е Кецалкоатъл = "Пернат Змей", ние си позволяваме да се съмняваме, доверявайки се на собственото си визуално възприятие на изображението.
Рис. 29 Разпятие на "Песоглавец" художественото изображение на мексиканските индианци. Кодекс Нуттал
На Рис.29 е представено изображение, дадено в кодекса Нуттал. Дори съвременните историци смятат, че тъй като индианците изобразява разпятието на Христос (обърнете внимание на копието в дясната страна на Разпнатия). Ние вярваме, че е очевидно, че Fig.29 представи също индийската версия на изображението "Pseglavtsa": ясно видими нокти и кучешка глава, подобни на pesyu лицето. В долната част на Fig.29 ясно видими кръст вписан в окръжност, подобно на това, което се изобразява върху щитовете на "Pseglavets" държи в лявата си ръка върху Fig.28. Оказва се, че на изображението "Песоглавец" арианите приписват името "Кецалкоатъл", и ни принуждават да мислим за "Pseglavtse" като "Feathered Змията", а не като PSE. Защо им трябва тази замяна? Не е ли за това да се скрие от нас древната религия на поклонение към Анубис = Ан_Авосу, т.е. най-древната вяра в "Авос". Оказва се, че в "Авос" са вярвали траките, в Русия, и индианците в Америка. В действителност, показания на Фигура 28 и Фигура 29 "Псеглавец" съответства на езиковия ред на арианското име"Кецалкоатъл", а именно:
Кецалкоатл = Хесалхоатл <= Ра _Эл_Теох Элос_Ох = Раэл_Теох_Элосох (1.3)
Т. е. изначално, от древни времена, показани на фигура 28 и фигура 29 "Псеглавец" на Речта Ра се наричал от индианците Раэл_Теох_Элосох , което означава "Sun Ra Разпнатия Господ Всемогъщи, Всевишният Господ на Силата." Тогава конквистадори, сред които бяха споменати по-горе, и Хименес де Ланда унищожени в пламъците на Инквизицията паметници на древната индианска литература, а в тяхната книга- "римейк" преднамерено са представили индианското име "Pseglavtsa" като Rael_Teoh_Elosoh във вид прочетен наобратно, при това изключвайки първоначалната слово фразата Ra, в резултат на което обърнатата дума "Кецалкоатъл", която в преведена на испански като "перната Serpent" (Моля, имайте предвид, че ако обратната четене на изразяване не Раэл_Теох_Элосох изключи първоначалната Ra, получаваме "Hosole_Hoetlear" = Quetzal-Kotlyar, вторият думата "Kotlyar" = "Котлър" вече е широко разпространена еврейско име, например: Филип Котлър известен маркетолог, който е автор на много произведения на маркетинга). Освен това, тъй като буквата "а" често се превръща в "г", думата "Котлър" е представен като "Gotler" = "Хитлер". Запомнете това за в бъдеще. Фразата "Кецалкоатъл" може да бъде написано като две думи като "Кат_саль Коат_ль" (тъй като тс = ц) Не е трудно да се забележи, че както в първото така и второто слово включват корена на "Кат" = "Коат", която може да се прочете в вида "Гад". Но "пълзящи" отдавна призовава змии (например, думата "пепелянка" = "Gad_Oka" = "господарят на змии") Според "Попол Вух", както е представен от Jimenez, индийски "бог" Kukulcan-Кецалкоатъл е и името на "Naqsh". Според коментатори днес ", Naqsh" е съкратеното име на краля на Изтока, началникът на царя и бога, решението на света. Всъщност, това е лесно да се види, че "Naqsh" = "Накшит" = Нак_Шит = Ника-Сет. Тъй като "Ника" -е едно от имената на Христос, интерпретирани днес като "победител" а Сет - лингвистичен противник на Теос(-а) (и) [като Теос <= Соет = Сет ], името "Naqsh/Накшит" се превежда като "печели Сет" , Jimenez идентифицира Kukulcan Кецалкоатъл = Nahshita с "перната змия", което означава, че Христос е "Petrnaty Snake". По този начин, инквизиторите и Хименес де Ланда умишлено са фалшифицирани древната религия на индианците, излъгали в книгите му, че индианците не се покланят на Разпнатия Sun Ra, изобразен на древна традиция като "Pseglavtsa" -Anubisa Rael_Teoh_Elosoh и призоваха индианците, и езиковото си антагонист
"Кецалкоатъл" т.е. Кат(-у) = "Пернат Змей" = = "Feathered Serpent" = Христос, който всъщност се поклониха себе си католик, конквистадорите и Хименес де Ланда. Имайте предвид, че думата "конквистадор" в Речта Ра е представен като:
конкистадор = Ка_Инок_Йис_Татар – т.е. това е «инок Ка, не-сущего Йис(-а) Татар(-а)» (1.4)
Или така:
конкистадор = хан_Каос_Татар (1.4 а)
т.е. "конкистадори" -хана Каос(-а) татари. Така от арианите е било скрито, че завладяването на Америка всъщност е религиозна война, в резултат на която е била унищожена религията Рa и е победило арианството, което е вяра в Котката- Кат (-а) _Aр (а), т.е., Змея-Ара, в Хора = Христа. Завръщайки се към египетскаата тема, ние отбелязваме, че Анубис е гръцка дума, древноегипетския аналог на която е Инпу = Инбу обратното прочитане дава Упн = Убн = Убан = Юбан = Иван и означава "въплътен, възкръснал човек." По този начин думата "Анубис" се превежда като:
Анубис = Ан_Аб_Ос – «човек Авос», или «човеческо воскресения сила и величие» (1.5)
Преди това беше показано, че до "кръщение" Свети Христофор е носил името "Ребребус", което днес се превежда като "презиран, отхвърлен от обществото", "угнетен". В действителност,
Ребребус = Рааб_Ра_Абос, или Рааб_Ра_Авос,
което означава "слуга на Рa Воскресение Величие", което означава, че той действително е"аутсайдер" за днешните ариански историци. Формулата (1.5) показва, че Анубис = Ан_Абос, или Ан_Авос. От сравнението на формули (1.1) и (1.5) се вижда, че "Псеглавец" като и Анубис са служители на слънчевия Авос, т.е. на Sun Ra, Воскресение Величие. Това са тези, който винаги са вярвали в "Авос". Анубис днес е представен като повелител на древен Египет с главата на куче и човешкото тяло, диригентът на мъртвите от подземния свят, за да възкръснат за новия живот. Днес се приема, че в Старото царство, Анубис е и патрон на некропола и гробища, и съдията от царството на мъртвите, хранител на отрови и лекарства. В египетската митология Анубис е син на Озирис, при които в действителност трябва да се разбира Ос_Ра_Оса = Ос_Руса = «великия Руса», или Сий Ра_Оса = «сущего Руса».
Рис. 30 Древно-тракийско изображение. "Гръцкия" надпис се превежда като «Алексамен се покланя Богу»
Нашият превод на надписа: ". Алексаменос - Светия Теан (т.е. Распнат (Те) Човек (Ан)». Ако Анубис е «син (великия) сущего Ра_Ос(-а) = Руса», то Анубис има рамейски аналог и езиков/лингвистически антагонист, Христос = ХРСТ, т.е. <= ТСРХ = Те_Сий _Ра_Ох = Теос_Раох = «Распятый Величие-Слава Ра-Владыка», за когото много е казано на страниците на тази книга. Ако думата "Анубис" се прочете наобратно, то ще получим:
Анубис <= сий_Юбун(-а) = сий _ Иван = «сущий въплътен, въскръснал човек» (1.6)
Формула (1.6) има същото значение, както и на (1.5). Получихме, че Анубис - един разпнат и възкръснал Син на Sun Ra, известен също ни от Библията като арианеца Илия възнесъл се на небето в огнена колесница, който е посещавал Земята преди Христа. На Фигура 30 е представен старогръцкия/тракийски образ на разпнатия човек с глава на куче, изненадващо подобен на показано на Рис.29. Ние сега разбираме, че това изображение е на разпнатия Анубис. В горния десен ъгъл на фигурата изписана буквата «Y», древнотракийски аналог на латинска буква «V», обозначаваща "Ав", което означава, Възкресението. Надписът на снимката се превежда като "Aleksamen/Алексамен се покланя на Бога." По този начин, официалната историческа наука сега признава, че Разпнатия, изобразен на фигурата с глава на куче, там е "Бог" в разбирането на покланящия се на него Алексамен. В същото време, нашия превод на надписа звучи съвсем различно: "Алексаменос – Святой Распятый - Светия кръст" В този случай трябва да се разбере какво значи думата "Алексаменос":
Алексаменос = Алекс_Амен_Ос (1.7)
Думата "Алекс" = Ал_Эк_Ос – означава "Всевишния владика Величие, Сила, Слава " От голям интерес е думата "Амин". Факт е, че на латиница дума "Амин" се пише като «Amen», и затова можем да предположим, че в надписа в Рис.30 се съдържа думата "Амин". Днес се приема, че думата "Амин" - това е просто една последна дума на молитвата, по смисъла на който се превежда като "така да бъде", "нека да бъде", "Да", "истина ви казвам," често думата въобще не се превежда. Въпреки това, обичай да се завършва молитват с дадената дума не е описан в Библията, и този обичай се среща рядко в древни времена. В Ис.65:16, думата е използвана езиково обратно "Бог Амин", която според библиистите косвено означава, че "Бог твърдо стои на Своето, т. е., вярно и наистина пази Своите обещания" В същото време, думата "Амин" - това е едно от имената на Всевишния, която в Речта Ра може да бъде представена като Am_En/Ам_Эн и означава "Действащ", "Творящ", затова в Ис.65:16 , Бог толкова директно се нарича "Бог на Амин", че е "Бог Създател-Творец" При токова разбиране израза Амен_Ос в формулата (1.7) означава "реалност,действително (т.е. реалното, вярно, не лъжа) човешко величие, сила и слава"
https://sites.google.com/site/raabtaru/home/katalog-statej/pseglavcy
МИСЛИ ФОРМИ 107/СЛОВОТО РА
"Пeсoглавци", или Рицари на Абог Ра - 2ч
Паметникът на Съветската армия в София трябва да бъде демонтиран окончателно
Известният и като МОЧА (Монумент на окупационната червена армия) сред столичани "паметник" на Съветската армия, която разграби държавата и унищожи надеждите на поколения българи, няма място в столицата на България.
Общоизвестен и безспорен факт за всеки малко по-начетен студент по история и грамотен българин, запознат със събитията от Втората световна война и незаблуден от пропагандата е, че Съветската армия влиза в България като окупатор през 1944 година. За "благодарност" от безгръбначните лакеи комунисти в страната, в центъра на столицата е построен паметник по този повод, на когото с цялата си наглост е изписано: "На Съветската армия освободителка от признателния български народ". Няма по-голяма гавра от това народът да бъде признателен към окупатора.
Единственото, от което армията на СССР ни освобождава, е:Националното ни достойнство и памет;
Постигнатият, макар и за кратко, национален идеал - освобождението на Македония и Беломорието;
Нашата собственост, имоти и земи;
Царство България и независимостта на отечеството.
Добре е да се обясни и спомене, че Съветската армия и Съветският съюз нямат общо с Руската империя. В България има много хора, които са признателни на Русия, заради това, че тя ни освобождава през Руско-турската война през 1877-1878 година и в резултат от това България отново се появява на картата на европейския континент. Няма да се спираме на това какви са интересите и целите на Руската империя в този период, но в знак на благодарност в София е построен паметник на "царя освободител" Александър II. Русофилията на част от българите не означава да бъдеш подчинен и задължен на Съветския съюз.
Паметникът на съветската армия, така нареченият МОЧА, е по-висок от този на царя и империята, които освободиха България. Именно болшевиките чрез терор и преврат избиха семейството на царя, който освободи България, каква признателност може да има България към Съветския съюз? Същият този Съветски съюз, който плати и направи комунистическо въстание в страната (Септемврийското въстание) и предизвика гражданска война, която с кръв плати българският народ. Същият този Съветски съюз, който плати динамита за взривяването на църквата в Света Неделя - най-кървавият атентат в българската и като цяло европейската история.
Какво е и как се стига до Съветската окупация?
Със започването на Втората световна война България е изправена пред съдбоносния избор на коя страна да се включи. Под напора на това, че немската армия е пред българската граница и очертаващата се дотогава победа на Германия в конфликта, България се присъединява към Тристранния пакт, но формално. Страната остава неутрална и не изпраща войски на нито един фронт, и до последно поддържа дипломатически отношения със Съветския съюз. Въпреки това, на 5 септември Съветският съюз обявява война на България. Парадоксално е, че страната ни е единствената държава от Оста, на която СССР обявява война, въпреки че страната не е участвала във военни действия срещу съветските войски. В резултат на това, на 9 септември 1944 г. в България е извършен държавен преврат, при който правителството на Константин Муравиев е свалено, а властта е поета от Отечествения фронт (ОФ) с подкрепата на Червената армия.
От 9 септември 1944 до декември 1947 година България остава окупирана от Съюза на съветските социалистически републики (СССР). Съветската окупация представлява невиждана касапница, грабеж и икономически срив на България.
По силата на съглашението за примирие страната ни е задължена да предостави всички летища, пристанища, гари, транспортни средства, всички ресурси на страната, като цяло цялата инфраструктура, на съветските войски. През периода на окупацията близо 600 000 съветски войници пребивават на българска територия.
Архивите в Държавна агенция "Архиви" (ДАА) са категорични, че отношението на съветските войници към обикновеното българско население е потресаващо. Грабежи, мародерство, изнасилвания, убийства на стотици хора. Това е било ежедневието на българина именно в периода на окупацията.
Към тежестта да се издържа финансово Съветската армия на българска територия се добавя и необходимостта да се изплащат от българската държава обезщетения на гражданите, които са претърпели щети от същата тази армия. Така бремето върху страната ни става тройно - издръжка на чужда армия, стотици убити и ранени от тази армия и изплащането на обезщетения за близките на ранени, ограбени и убити от Съветските войски.
Според данни от архивите на БНБ окупацията на България от Съветския съюз е струвала над 133 милиарда лева. Това представляват две трети от националния доход на България, които са отивали за издръжката на една окупационна армия, което предизвиква най-голямата продоволствена и икономическа криза в новата българска история. Сумата от 133 милиарда лева се равнява на около 300 милиона долара. Това е почти 4 пъти повече от репарациите, които България трябва да плати според Парижкия мирен договор.
По същото това време е извършен и така нареченият "Народен съд". Той осъжда на смърт над 2700 души. Сред екзекутираните на 1 февруари 1945 г. са тримата регенти (принц Кирил Преславски, Богдан Филов, ген. Никола Михов), 22 министри, десетки депутати, висши офицери и общественици. Общо са издадени 9155 присъди, унищожавайки елита на нацията. В месеците след идването на Червената армия в страната целенасочено и последователно са избити учители, лекари, свещеници, адвокати, журналисти, заможни земеделци, дейци на ВМРО и като цяло елитът и авторитетът на българската нация. Авторитетни историци по въпроса посочват, че за периода са убити без съд и присъда десетки хиляди българи.
Съветската окупация поставя края на борбите на българите за национално обединение. С налагането на интернационалната идея и това, че пролетариатът няма родина, се слага край на цялата неписана национална доктрина на българската нация за обединението на отечеството в неговите етнически граници в Мизия, Тракия и Македония. Същият този идеал е започнат от Апостола на българската национална революция Васил Иванов Кунчев Левски, който заявява: "И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там, гдето живее българинът – в България, Тракия и Македония!"
Именно този национален идеал е мисълта, ежедневието, целта на всеки един национално мислещ български революционер, държавник и общественик в следващите поколения на българската държава след освобождението. Множеството въстания, освободителни войни и битки, които българинът е водил, се прекършват именно чрез идването на съветските войски в страната ни и установяването на тоталитарен режим по Сталиниски тип в България.
Ето какво казва и последният исторически лидер на ВМРО по темата: "Нека запомним и се съобразяваме и за в бъдеще с факта, че загубата в 1913 и в 1918 година за българщината е по-малка от тая в 1944 година!" - Иван Михайлов
Това е причината за това, че в България не може да има съветски паметници - паметници на лъжата, защото съветската армия не освобождава никого от нищо. Крайно време е центърът на София да осъмне с хубав български паметник, символизиращ единството на българската нация и повдигащ националния дух на обществото. Крайно време е тотемите на болшевизма да бъдат изкоренени!
Автор: Калоян Христов
Документ за бащата на острие на Радев: Тоталитарен копой, политически милиционер, съсипал много талантливи хора
През 2012 година в БАН е особено напрегнато. Обявен е конкурс за нови членове-академици. Накрая по документи са допуснати двама, като единият от тях е Васил Проданов, бащата на днешното икономическо острие на Румен Радев – Коснстантин Проданов.
Срещу Васил Проданов се завихря истински народен бунт в академичните среди, който намира своето отражение в отворено писмо на професор Петко Ганчев.
Интересното е, че в последствие писмото от 6.10.2012 година е заличено в интернет, явно през добре платена кампания за зачистване на следи към бъдещия прогресивен депутат. Не и обаче в един сайт, където 7dniplovdiv.bg го намери.
Вижте какво пише проф. Ганчев за бащата на Костадин Проданов:
„Вторият – дългогодишният помощник на Милко Балев – най-ретроградната фигура в Политбюро на ЦК на БКП и втория човек след Т.Живков – чл. кор. Проф. Васил Проданов.
Тази политическа позиция осугури на господина “етик”, преквалифицирал се след серия пропагандни материали по идеология на комунизма в политически философ, дълги години директорското място в Института за философски изследвания на БАН и “естествено” подбиране на вярното си обкръжение от посредствени научни сътрудници, които го величаеха.
Вероятно това не е стигало на господина, който от средата на 80-те години на ХХ в. вече се подвизава като агент от Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност под псевдонима “др. Иванов”. Разкриването на моралния образ на този човек от Комисията по досиетата стана много късно, защото от средата на 80-те години на ХХ в. до 2010 година, т.е. четвърт век този представител на политическата милиция на тоталитаризма в науката съсипа съдбите на много талантливи хора, като пречеше на тяхното развитие и публично признание и толерираше от властовите позиции на разните комитети и съвети само своите лакеи.
Протоколите на Института за съвременни социални теории, откъдето той е изгонен през 1983 г. за плагиатство и протоколите на Института за философски изследвания, както и на различни обществени структури като Агенцията за дискриминация, колкото и пестеливо да е правено това са запазили част от атмосферата, която този представител на политическите копои е насаждал и в редица случаи се е разправял със своите опоненти, намерили морална смелост да се опълчат срещу му.
Завършвайки това “Отворено писмо” аз искам да попитам членовете на Българската академия на науките, нейното ръководство: “Има ли в тази велика институция на българския дух, родена преди рождението на съвременната българска държава достойни мъже, не само умни и знаещи, но и с характер и воля, които да отхвърлят дългата ръка на сталинизма и ДС и да положат началото на нейното възраждане, като условие за възраждането на държавата ни, или и тя неумолимо, неспасямо ще бъде погубена за десетилетия?”
Някога доносниците са писали анонимни писма до службите, за да съсипят чужд живот заради различно мнение. Днес техните внуци правят абсолютно същото, но с един клик. Докладването в платформите се маскира като "грижа за общността", но в същността си е чиста, примитивна цензура. То дава власт на посредствения човек да заглуши умния, просто защото не може да понесе истината.
" С отпаднала необходимост"!
Следваща инкарнация в "червена еуглена"
„Червената еуглена“ (обикновено Euglena sanguinea) е едноклетъчен организъм, който съдържа голямо количество червен пигмент (астаксантин). Подобно на зелената еуглена (Euglena viridis), тя съчетава растителни и животински белези, но при стрес променя цвета си, оцветявайки водоеми в кървавочервено.
Каравелов заминава за Русия с идеалистични очаквания, за да учи в Московския университет. Вместо свободна славянска държава обаче, той заварва деспотичен режим, крепящ се на крепостното право и цензурата.
Той бързо се сближава с руските радикални интелектуалци (като Александър Херцен и Николай Чернишевски), които също се борят срещу абсолютната власт на царя.
Заради своите свободолюбиви статии и контакти с революционни кръгове, Каравелов попада под постоянно наблюдение от руската тайна полиция. Квартирата му е претърсвана, а през 1867 г. той е принуден буквално да избяга от Русия, за да не бъде арестуван.
След като напуска империята, Каравелов започва да издава вестниците „Свобода“ и „Независимост“ в Букурещ. В тях той развива своята най-дълбока теза - „Робът не може да освобождава“.
Той аргументира това по няколко начина:
• Липсата на вътрешна свобода - Каравелов пише, че руският народ сам по себе си е поробен от собственото си правителство. Той резонно пита - Как може една държава, която не е дала свобода, права и конституция на собствените си граждани, да донесе истинска и чиста свобода на друг народ?
• Опасността от подмяна на господарите - Той предупреждава българите, че ако разчитат изцяло на руския цар за своето освобождение, те рискуват просто да заменят турския султан с руския император.
• Имперският егоизъм - Каравелов подчертава, че руската външна политика се интересува от Балканите само като геополитическа територия и път към Цариград (Проливите), а не заради благоденствието на българите.
В своите публицистични текстове Каравелов е изключително директен и остър. В едно от емблематичните си изказвания той пише:
„Руското правителство е същият такъв деспотин, какъвто е и турското... Ако Русия ни освободи, тя ще ни освободи само за да ни върже в своите вериги и да ни направи свои слуги.“
Каравелов не мрази руския народ или руската култура (той самият пише произведения на руски език и превежда руски автори). Неговата критика е насочена изцяло срещу политическата система на царизма. Той иска модерна, демократична и европейска България. Затова той настоява, че българите трябва да извоюват свободата си сами – чрез революция и просвета, – за да не дължат нищо на чужди империи
(Текстът е от 2025 г.)
" През 2026-та година, след загубата на войната в Украйна и унижението от загубения Крим, Руската федерация изсипа последната си геополитическа отрова върху почва, която беше подготвяна десетилетия наред — разчленената от кремълска пропаганда, уморената, неразбрала себе си България. Хибридната война, започната през екрана на телевизора и компютъра, влезе изведнъж в реалността с автомати и артилерия.
Мрежата от русофили, фейсбук-пастири, чалга-патриоти, униформени марионетки и хора, които още мислеха, че Тодор Живков ще се върне като Исус, сработи бързо. Варна падна първа. После Бургас. В края на лятото всичко източно от Стара Загора бе под контрол на "освободителите", подпомогнати от някои от най-долнопробните представители на българския геном.
Падането на Варна бе светкавично. Части от местната армия, свързана с проруски елементи, преминаха на страната на "освободителите" още преди да започнат реалните сблъсъци. Полицията изчезна на същия ден под заповедите на местните МВР-шефове, отдавна пробити от руските мрежи за влияние. Ракети удариха комуникационни възли, военни складове и няколко телевизионни кули. Властта бе поета от паралелна структура – Съвет за национално спасение, сформиран от местни русофили, криминални фигури с имоти по морето, и представители на "професионалните съюзи", подготвени за деня на преврата. Местните канали преминаха към руски сигнал още на третия ден.
След падането на Бургас, границата на новата зона бе набързо очертана — почти права линия, която прорязваше страната вертикално, на около 30 километра източно от Стара Загора. Тя бе закрепена с КПП-та, бетонни блокове, наблюдателни кули и безименни войници с лицеви маски. Територията между тази линия и Черно море се обяви за „Чёрноморская народная республика“. Реалната власт обаче не бе в ръцете на някакъв си народ, а на назначения от Москва с указ президент – Румен Радев, бивш държавен глава на България, обявен за „достоен лидер на прехода“ от Кремъл.
Окупацията бе преустановена от съвместните сили на Румъния, Турция, Украйна и САЩ. Настъплението бе задушено. Но вече бе късно. България бе разкъсана – западна България остана демократична, но всичко на изток бе прекроено и наместено по московски калъп.
Нарекоха територията Чeрноморска народна република, но всички я наричаха просто Варненская. Столицата ѝ – Варненск – бе бетонно копие-плакат на Донецк, управляван от псевдополитици - сбирщина подмазвачи, доносници и трафиканти. Икономиката не съществуваше. Валутата бе рубла, но реалната стойност на всичко се мереше в буркани, цигари и връзки.
Границата между двете Българии минаваше от Дунав до Странджа, правена с бързината на телена ограда за добитък – КПП-та, кал, бариери и нервни новобранци, които не знаеха дали са българи или не. Прехвърляне от Варненская към България? Забрави. Само със строго регулирани визи, най-вече за специалисти. Имаше десеткилометрова демилитаризирана зона, а след нея започваше европейска България.
Бивша Варна, преименувана на Варненск, беше сивият команден център на републиката. Градът функционираше с мъртвешка енергия – административен скелет, лишен от икономическа мускулатура. Повечето министерства и дирекции бяха настанени в стари обществени сгради, ремонтирани набързо след войната с гипсокартон, руска боя и банери с лозунги. По фасадите висяха огромни платна с ликовете на Путин, Радев и „народните герои от освобождението“ – хора с неясни биографии и военни звания, назначени за авторитети.
Икономиката на Варненск беше изцяло паразитна — поддържаше се от две руски дотационни инжекции годишно, в рубли, разпределени от Централното планиране в Москва. Парите се разпределяха през три звена:
– Министерство на народната икономика (което не произвеждаше нищо),
– Комисариат по стабилността (който отговаряше за вътрешния контрол),
– и Управлението по координация с Руската федерация (фактически контролиращо всичко останало).
Заплатите в града бяха символични — учител взимаше между 200 и 300 евро в рублова еквивалентност. Лекар – 400. Единственият реален приток на валута идваше от международни хуманитарни програми, контрабандата и подкупи.
Храната беше оскъдна. Доставяше се централизирано — през пристанището или със самолети, основно сухи стоки, консерви, евтина риба, фалшив алкохол и санитарни продукти. Местните пазари съществуваха, но приличаха на лагерни борси в третия свят— търговията беше в натура, със стари дрехи, акумулатори, различни метали и цигари.
Варненск беше град на тишината — не защото беше спокоен, а защото страхът говори само тихо. По улиците имаше милиция, паравоенни отряди, млади доброволци с автомати. Нямаше и помен от някакви публични дебати.
Бившият град Бургас, превърнат в Бургаск, беше втората по значимост точка в ЧНР. Докато Варненск беше административен център, Бургаск бе логистичен възел. Тук беше седалището на „Държавната корпорация по възстановяване“ – структура, съставена от руски олигарси, криминални посредници и местни ”бизнесмени” с широки вратове и тесни чела.
В Бургаск се съхраняваха горива, оръжия, резервни части и контрабандни стоки. На пристанището пристигаха кораби с неясен флаг, разтоварващи метал, захар, гуми, дрога и технологичен скрап. По улиците на града минаваха тежкотоварни машини с броня, които упражняваха “качествен контрол” върху вносът и износът на стоки.
Градът беше разделен на две зони — вътрешна, за служебни лица и охранителен апарат, и външна – за останалите граждани-роби. Вътрешната зона беше снабдена – имаше магазини с руски стоки, кафенета с охрана и дори малък търговски център, в който се продаваха предимно китайски дрехи, лекарства със съмнителен произход и копия на западни продукти. Външната зона приличаше на разрушен индустриален парк, в който хората живееха в обрасли с бурени блокове, превърнати в призрачни крепости след бомбардировките на “освободителите”.
Ако Варненск беше властта, а Бургаск – логистиката, то Златни Пясъци беше вакханалията. Курортът, превърнат в перверзен анклав за елита, бе изолиран от останалата територия с бетонни бариери, камери, частни патрули и система от контролни пунктове.
Вътре се намираше „Елитен комплекс №7“ – бивш хотел на Георги Гергов, сега преустроен в казино, бордей, резиденция и бункер едновременно. Тук идваха московските височайши поканени олигарси, представители на разузнавателни служби и български функционери, доказали верността си чрез доноси и безгръбначие.
В Златните нямаше режим. Имаше разрешение за всичко, ако си част от системата. Проституцията бее организирана – млади момичета от вътрешността, някои отвлечени, други продадени от семействата си. Наркотиците се разпространяваха свободно. Алкохолът бшее навсякъде. Всичко, което бе забранено извън комплекса, тук беше част от "възстановителния пакет" за заслужилите.
Вечер над курорта гърмеше музика – смесица от руски поп, балкански кючек и ретро военни маршове. Екраните по фасадите прожектираха клипове от парадите в Москва, смесени с пропагандни анимации за деца и реклами за живота в републиката, които нямаха нищо общо с реалността.
Село Роздолие се намираше на четири километра южно от Варненск. Преди войната се е наричало Ракитника. След това бързо бе прекръстено от назначена от Москва комисия за „географическо освобождение на територията“. Имаше 217 жители по последно преброяване. Никой не беше сигурен кой го е провел.
Местната икономика се крепеше на самоделна търговия: риболов, буркани, износ на алкохол за Златни Пясъци когато идваше московският елит. Дотациите от Русия идваха два пъти годишно – с чували и телевизионно шоу в стил „Часът на пропагандата“. Който получаваше нещо – дължеше благодарност. Който не – явно не е бил достатъчно предан.
Зарко бе на дванайсет. Роден през годината на анексията, майка му убита в първите седмици на бомбардировките, баща му – участник в "народната съпротива срещу западния упадък”. Награден с орден.
Бунгалото, в което живееха, беше стара постройка от соцвремената – тесен коридор, мирис на мухъл, олющени плакати на „освободителите“ по стените, и една стара печка на дърва, която не работеше от две зими.
В училище – руски език, история на победата, обществена защита и военна подготoвка. Никакъв български. Беше забранен. Но у дома, между себе си, те още си говореха на български – макар и полузабравено, със счупени думи, почти като тайнствен език останал от миналото. Баща му така и не можа да свикне на руския, въпреки че се опитваше в първите години след инвазията.
– “Тате…“ – гласът на Зарко беше тих, почти колеблив, докато отваряше вратата на бунгалото.
Баща му седеше на обичайния си стол, до вратата, с бутилка между краката, полуизпразнена чаша в ръката и поглед, втренчен в нищото. Прозорецът бе отворен. Въздухът бе влажен, а миризмата на евтина водка се смесваше с мухъла на стара дървесина и прах.
– “Днес Петьо… от "В” клас… ни показа видео от Пловдив. Чичо му е ходил – работна виза. Пратил му е клипчета. Центърът… чист. Сградите бяха красиви, боядисани. Имаше много нови коли по улиците.
И магазини, пълни. Сирене, месо, ябълки… портокали. Хората по улиците се смееха, изглеждаха щастливи.”
Зарко спря. Думите му увиснаха. Баща му не реагираше. В очите му се мержелееше нещо.
– “Тате, нали и ние сме българи? Защо живеем така… Защо живеем при руснаците?”
Баща му въздъхна дълбоко. После остави чашата, бавно, почти церемониално, върху масата. Ръцете му трепереха. Май не беше от студ.
– “Не живеем при руснаците, Зарко. Ние живеем… тук, в къщи. Руснаците просто… го обградиха. Нарекоха го свое. И ние останахме.”
– “Но защо? Защо никой не се опълчи?”
– “Опълчи се, Зарко. Някои. Малцина. Аз… не бях от тях.”
Зарко го гледаше. В очите му се четеше онова тежко, безмълвно „защо“, което нито дете, нито възрастен може напълно да формулира.
– “В дните преди всичко… не мислех ясно. Имаше гняв. Имаше страх. Говореше се, че Европа ни изоставя. По телевизора крещяха, че НАТО ще ни хвърли в нова война. Че еврото ще ни отнеме хляба. Радев и проруските симпатизанти искаха референдум срещу еврото.
Русия – казваха – ще ни даде сигурност, топлина, братство.”
Той замълча.
– “В онези дни… Зарко, аз вярвах. Или, по-точно… исках да вярвам. Защото беше най-лесното.”
Момчето не отговори. Само слушаше. Очите му се изпълниха със сенки.
– “И тогава дойдоха. Бързо стана всичко, нямаше шанс да се мисли кой знае колко в ситуацията. Имаше един командир – оттук, от Варна. Беше наш човек, познавах го от казармата.
Повика ме. Каза: „Или си с нас, или ще останеш сам.“
– “И какво направи?“ - попита Зарко.
– “Облякох униформата. Хванах оръжието. Патрулирах. Не стреляx. Но носех… символите.
Наричаха ни "освободители". А ние... просто бяхме хора, които не знаеха какво друго да бъдат.”
Бащата бутна леко бутилката с върха на пръстите си, без да я поглежда.
– “После обаче… дойдоха други – по-лоши. Те не питаха. Войната беше като болест – лека треска в началото, после кашлица, после не можеш да дишаш.”
– “А сега?” – попита Зарко.
– “Сега… ние сме онова, което е останало. Майка ти… не можа да избяга, а искаше. Аз… не поисках.
Ти обаче не избра. Ти просто се роди тук.”
Гледаше към снимката на стената – избеляла снимка на жена с топли очи, хванала ръката на бебе.
Настъпи тишина. Навън духаше вятър. Пердето потрепваше с всяко подухване, като нервен жест на невидима ръка.
– “Но тате, България… нали още е там?”
– “Да. Там е.”
– “И там живеят хора… като нас?”
– Да, Зарко. Живеят българи, като нас. Бил съм там като млад, преди…” - гласът на баща му заглъхна. Сведе поглед в земята.
– “И ние ще можем ли някога…?”
– “Не знам, моето момче.”
Гласът му бе тих, сякаш в него нещо се беше отчупило.
Зарко се изправи, без да каже нищо.
Отиде до куката на стената. Взе старата си ватирана риза. Обу гумените ботуши.
– “Тате, ще изляза с лодката” – каза тихо.
Баща му не отговори.
Навън небето беше облачно. Сиво, тежко, ниско. Морето се свиваше в едно с хоризонта като негова сянка. Къщите в селото мълчаха, със заковани прозорци и ръждясали сателитни чинии по покривите.
Той се спря и погледна нагоре. Облаците се движеха бавно, като огромни мълчаливи праисторически животни.
Момчето дръпна въжето, отвързвайки лодката. "
________________________________
чрез "Пловдивски дюнер ноар"
Не само да си замразите заплатите,трябва да върнете откраднатото и да покриете дълговете на държавата.Да не забравяме,че и вие г-н Радев сте във схемата на унищожителите и крадците на държавата.
.jpg)
.jpg)
