Студио шпионска лига/83

 

През 1926 г. Съветският съюз и Германия подписват Берлинския договор за неутралитет, който е подновен през 1931 г.
Една четвърт от целия съветски внос и износ е свързан с Германия, която се превръща в най-важния търговски партньор на изолираната от света Русия.

Двете страни сключват тайна военна спогодба, която позволява на Германия да произвежда и тества оръжия, забранени от Версайския договор, включително самолети и танкове, и да провежда тренировъчни учения на съветска територия. На свой ред руснаците се възползват от германската военна експертиза и технологии.

Търговското и военното сътрудничество между двете нации достига апогея си в началото на 30-те години на ХХ в. и Сталин силно желае да продължи специалните отношения с Германия и след идването на Хитлер на власт.

Всъщност, Хитлер дължи победата си предимно на Сталин заради нареждането му Германската комунистическа партия (ГКП), която печели над 5 милиона гласа през 1932 г., да съсредоточи атаките си не срещу нацистите, а срещу социалдемократите в Германия.

„Ако си бяха сътрудничили, ГКП и ГСДП щяха да представляват един солиден блок от 13.2 милиона избиратели срещу 11.7 милиона избиратели – преимущество от милион и половина гласа за левите партии – през ноември 1932 г. Вместо това, следвайки натрапената им от Сталин политика, германските комунисти концентрират атаките си срещу ГСДП, наричат членовете ѝ „социалфашисти“ и дори си сътрудничат с нацистите срещу социалдемократите по време на железопътната стачка в Берлин през 1932 г.“ (Алън Бълок)

Сталин не възразява и не се опитва да се намеси при ликвидирането на Германската комунистическа партия след идването на Хитлер на власт.

Напротив, по нареждане на Сталин съветските представители (Литвинов, Крестински, Молотов) полагат извънредни усилия през първите месеци на нацисткия режим да убедят германците, че няма да има промяна в съветската политика и че се надяват да постигнат подновяване на Берлинския договор между двете държави от 1926 г.

През януари 1934 г. на Седемнайсетия конгрес на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) Сталин дава ясен знак към Хитлер, че фашизмът не пречи на сътрудничеството, а първата реплика от изказването му е единствено от кумова срама и за да бъде смекчен ударът върху присъстващите на конгреса комунисти:

„Разбира се, ние далеч не сме ентусиазирани от фашисткия режим в Германия. Но фашизмът не е проблем, дори и само защото фашизмът в Италия например не попречи на Съветския съюз да установи най-добри отношения с тази държава“ .

Но нека да проследим кои са фашистите според „антифашиста“ Сталин в периода след укрепването му на власт в Съветския съюз.

През 1928 година под диктовката на Сталин Шестият конгрес на Коминтерна приема резолюция, според която комунистите навсякъде трябва да съсредоточат атаките си срещу социалистическите партии, заклеймени като „особено опасен враг на пролетариата“ и като „социалфашисти“.

Ако допуснем за миг, че целта на Коминтерна и конкретно на Сталин, е решаването на социалните проблеми на световния пролетариат, то тогава обявяването на социалдемократите за основен враг в периода 1928-1934, е напълно необяснимо.

Но ако погледнем нещата през призмата на същинския тоталитарен замисъл, на действителната цел на Сталин – тотална власт и световно господство, то става повече от ясно защо социалдемократите и другите социалисти, които се стремят да разрешат социалните проблеми не чрез насилие, а със средствата на парламентарната демокрация, са особено опасни за тези планове, отмъквайки му масите, които могат да бъдат засмукани в тоталитарното движение.

Според сталиновия план за световно съветско господство международните комунистически партии трябва да са изцяло и безпрекословно подчинени на съветския Изпълком на Коминтерна, който е под ръководството на Молотов, а след това на Мануилски – и двамата, разбира се, послушни лакеи на Сталин.

Така Сталин утвърждава позицията си на единствен вожд на световното комунистическо движение, елиминирайки конкуренцията на другите социалистически партии и техните лидери.

През 1931- 1932 Сталин отново инструктира Коминтерна да заповяда на комунистическите партии да съсредоточат огъня си върху другите леви партии. Не трябва да остане и следа от солидарност. Социалистическите, социалдемократическите и работническите партии трябва да бъдат заклеймени като проводници на „социалфашизма“.

През юли 1932 г. Сталин нарежда на Германската комунистическа партия да се съсредоточи в атаките си не върху Национал-социалистическата партия на Хитлер, а върху заплахата от социалдемократите в Германия. Потресени от тази неразбираема позиция, група германски комунисти отиват да говорят със Сталин, опитвайки се да го убедят колко опасни са нацистите, но той отхвърля опасенията им, като казва на един от тях, Франц Нойман:

„Не мислите ли, Нойман, че ако дойдат на власт в Германия, националистите ще бъдат толкова погълнати от Запада, че ние спокойно ще можем да построим социализма в света?“

Ето защо вместо да организира всеобща превантивна атака срещу нацизма, Сталин заставя Германската комунистическа партия да осъжда и да порицава своите потенциални съюзници. В Берлин зачестяват уличните стълкновения между комунисти и социалдемократи.

Сталин не иска и да чуе за тревогите на германските комунисти, защото си прави сметките, че ако нацистите дойдат на власт, те неминуемо ще влязат в конфликт със западните държави и ще предизвикат нова война в Европа. А това ще помогне за налагането на съветския комунизъм навсякъде.

С идването на Хитлер на власт в Германия Сталин вече конкретно обмисля завладяването на Европа и налагането на съветската тоталитарна власт не чрез дейността на Коминтерна и разпалването на революции в отделните страни, а посредством война с участието на Червената армия.

Някъде по това време Сталин заявява: „Революцията, това е войната, а действащите лица в нея – войниците на Червената армия“.

Георги Димитров, поредният послушен на Сталин лакей, оглавил Коминтерна, разбира тази идея на Сталин още през лятото на 1937 г., по време на дискусията, която води в дома му полковник Урицки (ръководител на Разузнавателния отдел на Генералния щаб на съветската армия) с австрийския комунист Ернст Фишер и бившата му съпруга Рут. Последната е принудена да замине с шпионска мисия в Германия за сметка на разузнавателните служби на съветската армия. Когато Фишер заявява, че е неразумно да се повери подобна работа в хитлеристка Германия на съпругата на един постоянен сътрудник на Коминтерна, офицерът му отвръща:
„Коя работа е по-важна? Георги Михайлович нека ми прости, ако кажа: това, което е важно, е Червената армия, а не комунистическите партии. Накрая нещата ще зависят от Червената армия. Ние ще трябва да понесем цялата тежест…“. (Вж книгата на Мона Фосколо "Георги Димитров, една критическа биография", изд. Просвета).

Макар че впоследствие нещата няма да се развият точно така, както ги е предвиждал Сталин, тактиката му ще се окаже печеливша. Ако в крайна сметка Червената армия не достига крайните европейски брегове на Атлантическия океан, то пряко или косвено благодарение на нея голяма част от Европа ще се превърне в сателит на СССР.

Две събития стряскат Сталин в този период и стават причина да направи рязък завой на 180 градуса през 1934 година и да нареди на Коминтерна „единен фронт“ с руганите като социалфашисти демократични социалисти.

През 1931 г. Япония нахлува в Манджурия. СССР се вцепенява от страх, когато управниците в Токио установяват марионетен режим и разполагат Квантунската армия в новозавладяната територия. Има опасения, че Япония е хвърлила око на природните ресурси на Сибир и по всяко време може да прехвърли силите си през манджурската граница. Безпокойството за Далечния изток остава постоянен фактор в решенията на съветското ръководство през първите седмици на Втората световна война.

Второто събитие, стреснало не на шега Сталин, очакващ с доволно потриващи ръце сблъсъка между западните държави и нацистите, е германо-полският акт за ненападение през 1934 година.

Работата е там, че през 1933-1934 и Хитлер има своите опасения за външната сигурност на Германия. Преследването на евреите, социалистите и комунистите, концлагерите, масовите арести и концентрационните лагери, бойкотът на еврейските компании, закриването на синдикатите – всичко това е отразено навсякъде в чужбина и е потвърдено от пристигането на 50 хиляди бежанци. Опасността французите и полските им съюзници да предприемат евентуална военна намеса срещу Германия тревожи Хитлер. Все пак не бива да забравяме, че са изминали едва 10 години от френската окупация на Рур и само три - от напускането на областта Рейнланд от френската армия.

Една потенциална интервенция през 1933-1934 г. с цел налагане на клаузите на Версайския договор и то преди германското превъоръжаване да е започнало да дава резултати, би била катастрофална за плановете на Хитлер. Затова преговорите по Пакта за ненападение с Полша смело могат да се нарекат голям дипломатически успех на Хитлер. Той си дава сметка, че по-радикалните инициативи (като необмисления опит за свалянето на австрийското правителство на канцлера Долфус) могат да предизвикат критична ситуация в този твърде ранен етап, когато дипломатическата изолация на Германия е пълна.

Точно в деня, в който Сталин прочита доклада си пред Седемнадесетия конгрес на ВКП (б), че на СССР не му пречи фашистката идеология, за да установи добри отношения с Италия и Германия, Хитлер подписва пакт за ненападение с Полша – а това се възприема от Сталин като стъпка срещу СССР. Ето защо той е принуден да промени политиката си поради опасенията си от една враждебна Германия на западния фланг на Съветския съюз и на една агресивна Япония на източния.

Основният му мотив за единен фронт с тези, които до вчера са ругани като социал-фашисти не са идеологически, а са свързани с параноята му, че на тоталитарната му власт и на самия СССР може да бъде сложен край при една война. И отново страхът е този, който го кара да заговори с грубиянски заплашителен тон, че тези „които дръзнат да атакуват нашата страна, ще понесат такъв съкрушителен удар, че повече няма да посмеят да навират свинските си муцуни в съветската ни градина“ .

Сталин е разтревожен от германо-полския пакт за ненападение, както и от пасивността на западните държави, които не предприемат нищо срещу все по-агресивното незачитане на Версайския договор от страна на нацистите, които е подпомогнал да дойдат на власт именно с тази цел: конфронтация между едните и другите.
Параноята му се усилва, той започва да се опасява, че си е направил сметката без кръчмаря и че вместо да се конфронтират помежду си, те ще се обединят срещу СССР.

Точно това и само това, а не идеологическа вярност към социалистическите идеи обяснява пълното завъртане на 180 градуса на политиката на Сталин през 1934.

Така че на своя VII (и последен) конгрес Коминтернът изпълнява нареждането на Сталин да направи рязък завой и демократичните социалисти, обявявани до вчера за враг номер едно, наричани социалфашисти, сега са поканени (и подмамени) да образуват Единен фронт с комунистите срещу фашизма.

Предателското поведение на Сталин към социализма е набързо забравено и простено от западните социалдемократи.

И така, до 1934 година СССР поддържа топли отношения с фашистка Италия, въпреки че Мусолини преследва Италианската комунистическа партия, не възразява срещу преследването на ГКП в Германия, а Коминтернът по нареждане на Сталин не спира да хули европейските социалисти за тяхното „класово сътрудничество“ с буржоазията.

„Антифашистът“ Сталин остава глух за молбите на германските комунисти, както и за тези на Литвинов и Димитров за отпор на нацистите и фашистите с единен фронт, а на чешките и френските комунисти, които настояват за същото, им е наредено да мълчат.

Това обаче не е погрешен анализ на ситуацията от страна на Сталин, не е негова заблуда и липса на въображение, както мислят много изследователи. Това е негова умишлена тактика, целяща сблъсък и военен конфликт между нацистите и Запада, от който СССР да се възползва.

Българският историк проф. Пламен Цветков е от малцината, които не използват евфемизми, когато трябва да посочат същинските намерения на Сталин и Хитлер, насочени към подчиняване на човечеството и които отлично разбират крайната цел на двете тоталитарни държави и разобличават мита за „антифашиста“ Сталин и „антикомуниста“ Хитлер:

„…Руският комунизъм се стреми да подчини цялото човечество, за да бъдело спасено от „империалистическия заговор“. По подобен начин германският националсоциализъм оправдава собственото си намерение да се натрапи на всички останали народи. Другояче казано, Хитлер се бори срещу комунизма с комунистически средства. Това е може би една от причините антикомунизмът му да не е толкова праволинеен, колкото изглежда на пръв поглед. Още през 1930 г. например той признава, че „ако е необходимо, за известно време ще има мир дори и със Сталин.“ .

От изложеното дотук може да обобщим, че и единият тоталитарен режим – съветският, и другият – германският, който току-що е роден, играят един безсрамен политически танц, в който идеологията е само наметка за прикриване на същинската цел. А същинската цел е световно господство и налагането на тоталитарната държава навсякъде.

Ето накратко съветското политическо танго на „антифашиста“ Сталин в неговата хронологична последователност:

От 1928 до 1934 - топли отношения с фашистка Италия на Мусолини, тайна военна спогодба с Германия и нареждане на германските комунисти през 1932 да подкрепят нацистите на Хитлер, а за основен враг на Коминтерна и комунистическите партии по света са посочени другите социалистически, работнически и социалдемократически партии, чиито членове и активисти са заклеймени като социалфашисти.

От 1934 до 1939 привиден единен фронт на комунистите и социалистите срещу нацистите и фашистите.

От 1939- 1941 крепко политическо, икономическо и военно сътрудничество между СССР и Германския Райх, сключено на 23 август 1939 с пакт за ненападение за пред света, а всъщност с таен протокол между двете тоталитарни държави за подялбата на Полша и други европейски страни и разпределяне на „сфери за влияние“.

С две думи: от идването си на власт след смъртта на Ленин през 1924 до 1941 година, Сталин и СССР са по-често в лагера на фашистите, отколкото в този на антифашистите.

Наистина впечатляващ „антифашизъм“!

Комунягите и ДС направиха приватизацията, ограбиха спестяванията на населението с кредитните милионери и фалиралите банки, и направиха комуняшката олигархия. Радев щял да гони олигархията без да назове имената на всички олигарси. Смях! Докато Радев разправя на шараните за "антифашистки паметници", много добре бори олигархията с орязването на минималната работна заплата, орязването на правата на работещите, и орязването на пенсиите на новите пенсионери. Парата да отива в комуняшката олигархия, а шараните да лапат мухите за "антифашистки паметници"! Да е честито прогресивният див капитализъм и комуняшката олигархия!

Да, в последните 5 години родната действителност изглежда точно така.

Нацизмът е навсякъде: в телефона, издълбан е с нож в мазилката на входа ти, в изрисувания пречупен кръст на трафопоста, надписа с маркер “смърт за”, “к*р за”, “s*ig heil” на спирката докато чакаш рейса, в издрасканите с гнусотии детски площадки, смачкан кош и строшена пейка.

Той е в просташките шеги, агресивните коментари, в училище, на стадиона, по градинките, в заведенията, в спортните клубове, в медиите, в парламента, на фронта в Украйна, в църквата.

Нацизмът понякога носи расо, полицейска униформа, друг път е облечен скъп костюм и е завършил курс по жестикулации или пък е кварталния гамен, футболен хулиган, локал или просто някой с хлапашка тениска.

Той е 40+годишен татуиран “будител”, чиято професия е да се “грижи” за нашите деца.

Зад маската на патриотизъм, спортен дух, социална ангажираност и кауза, нацизмът лови деца.
Подкрепен от мрежата, която превърна агресията в продукт и стана масова култура, а насилието взе ролята на валута и статус.
В тази масова култура има място и за “просветители”-паразити, които се изхранват като произвеждат безспирно, нечленоразделно и уродливо “съдържание”.

Отвъд "просветната" си дейност, нацизмът разпространява наркотици, представлява добре платена ударна бригада и е професионален провокатор по протести, той е в охранителните фирми и оръжейния бизнес, бие с бухалки, сплашва и сковава умовете ни.

Облича децата ни в черно, татуира им по една свастика, подстригва ги, връчва им по един нож в ръцете и ги употребява по свое усмотрение.

Консервативната и либерална съвременна политика не измислиха нищо по-умно от нацизъм с часовников механизъм. Вдъхнаха нов живот на терористични и паравоенни организации, живеещи в секти, облечени в униформи, накичени със забранени символи и маршируващи под знамената на насилието и омразата.

Нацизмът не е обикновено битово престъпление и държавата няма нито възможност, нито интерес да натисне копче, за да го спре. Напротив, той е създаден и грижливо отглеждан.
Нацизмът е държавен регулатор в обществения живот - къде-къде по-удобно е да бъдем наркозависими усмихнати човечета и вдебилени криминали, вместо умни и свободни хора.

Отпорът срещу нацизма може да бъде единствено обществен - нулева толерантност към всичките му форми!
Различно общество не се гради от безразлични хора.
На апатията трябва да се противопоставим с образование, а на конформизма с критично мислене.
Без нацисти по улиците ни!

Запознайте се с част от хората, които искат да откраднат света и живота на децата ви.

Отдолу нагоре, започваме с най-откровените нео-нацисти:
НЛБМ (младежка нео-нацистка организация)
Ангел Джамбазки (ВМРО), Ален Симеонов (Ловци на педофили), Николай Йовев-Горския (Old School Fitness, Национална съпротива, лежал за убийство), Боян Расате (БНС-2, Кубратова младеж)
Симеон Костадинов (ПП “Възраждане”, бивш лидер на “Кръв и чест България”), Александър Димов (Трети март 1918), Пело Кръстев (Алфа ТВ), Даниил Български (Патриарх), Александър Александров (Фондация “Общность с идеалъ”), Пламен Димитров (БНС, Луковмарш), Димитър Панчев (Куберов войн), Георги Драганов (Война и мир), Кристиян Шкварек (Месец на семейството), Станислав Цанов (Цанов напред и нагоре),

Типични представители на модерните авторитети с патриотични татуировки:
Георги Семерджиев (наркопласьор и убиец), Георги Георгиев (случая с Дебора), Памеца (наркодилър, инфлуенсър), Стоян Колев (инфлуенсър), Васил Михайлов (прокурорския син)

Кое е общото между убийствата на Петрохан-Околчица и това на Георги в Пловдив? 

Краткият отговор е рашистката намеса! А разликата е в това, че убийците в Пловдив са продукт на руската пропаганда, а убитите на Петрохан и Околчица, в качеството си на представителна извадка на гражданския сектор и демократичното общество, бяха обект на руските многопластови интереси у нас, за което ще спомена по-долу. Вижте само разликата между продуктите и обектите на рашистките изчадия! Погледнете лицата им. Вижте какви изроди създава рашизма и как изглежда разума и човешката будност, в лицата на убитите на Петрохан и Околчица. За случая в Пловдив, на всички стано ясно, че тийнеджърите са последователи на руския неонацизъм, който е посяван дългогодишно в умовете на българските деца, чрез пропаганда, организирана и финансирана от Русия. Пропагандата е навсякъде около нас. Тя бива инжектирана в социалните мрежи чрез тролски фабрики. Тя бива инжектирана в училищата чрез грубата намеса на Русия в образователната ни систеима и програма, с цел подмяна на историята и прикриване на факти свързани със зверствата извършени от Русия спрямо българската интелигенция, икономика, интереси и българщината въобще. Пропагандата вече е инжектирана и в българската църква, която прави опит да ни превърне в безмълвни и послушни овце. Неонацистките мрежи в България са продукт именно на дългогодишната руската пропаганда. Такива неонацистки мрежи съществуваха по време на комунизма, като обществото живееше с усещането, че със зората на демокрацията, това е останало само спомен. Помня скинарските групи от моето детство, когато бях пионерче. Обект на техните набези по онова време бяха основно ромите, които не смееха да покажат нос извън ромските махали, за да не бъдат линчувани. Всички сме чували потресаващи случаи на убийства и садистични извращения, извършвани от скинари=неонацисти спрямо роми. За съжаление, неонацистката вълна в България се оказва, че е била в тиха будност, която избухна отново. Интересен е факта, че новата неонацистка вълна не показва расизъм чрез нетолерантност и насоченост на агресия към ромите, както беше в първоначалния си вид. Сиреч расизмът и ксенофобията в неонацизма са избирателни спрямо моментната картина на интереси. Вероятно липсата на агресия към ромите е обвъзразана с огромния интерес на статуквото към ромите, които са основните им донори на власт чрез купен вот. Който купи циганите у нас, си купува властта. Няма как руските слуги у нас да позволят пропаганиране на омраза към ромите, защото няма да могат да им купят гласовете на следващите избори. Това идва да покаже, че в неонацизма няма никаква идеология, а има само моментни пропагандни интереси. По същия начин рашизма ползва религията в момента. През комунизма беше забранено да се влиза в църква, а днес рашистите осъзнаха, че всъщност могат да използват религията за пропаганда и изведнъж смениха курса, като взеха да пробутват идеи за въвеждане на религия в училищата. Но да се върнем на неонацизма. Агресията на новата неонацистка вълна е основно с хомофобска насоченост-срещу хората с нетрадиционна сексуална ориентация и срещу педофилията. Тази анти ЛГБТ риторика е в пълен синхрон с антиевропейската риторика на Русия и цели подкопаване на демокрацията в страните от бившия соцблок, които все още биват тровени от метастазите на комунизма. Интересен е също така факта, че цялата тази неонацистката мрежа е възродена пред шиоко затворените очи на ДАНС, за която служба знаем че е подчинена на прякото командване на Кремъл. И тук идва връзката между руската намеса и убийствата на Петрохан и Околчица. Тази връзка идва именно чрез ДАНС и МВР, но най-вече чрез ДАНС, чиито шефове е ясно, че биват одобрявани в Кремъл, преди да бъдат избрани у нас. Всички станахме свидетели на един режисиран фантастичен сценарий ала Туин Пийкс, в който именно ДАНС имаше воеща роля. Оказа се че именно ДАНС е водила някаква оперативна разработка /проучване на организацията на рейнджърите, която разработка остана дълбоко покрита от публичното пространство. В хода на тази оперативна разработката при всяка вероятност рейнджърите са били подслушвани и следени. Оказа се че именно в ДАНС е имало вербувани секретни сътрудници сред членовете на рейнджърската организация, който факт също остана официално премълчан. Оказа се че именно ДАНС са пристигнали първи на местопрестъплението на Петрохан, в преки опитите за опровергаване на твърдението на кмета на Гинци, с обяснението че се бил объркал. Нищо че излязоха данни, същия да е секретен сътрудник именно на ДАНС! Той явно не си познава вербовчиците! Поради предхождащия убийствата, сериозен интерес на ДАНС към организацията на рейнджърите, аз съм склонна да смятам че шесторното убийство е предварително планувано дълго време преди февруари 2026г, а не се дължи на някакви обстоятелства настъпили непосредствено преди убийствата, като хваната пратка с дрога, открито съкровище и т.н. Убитите са били интелигентни хора с проевропейска политическа ориентация и никога не биха уведомили службите за разкрит канал или съкровище, защото знаят каква кочина цари в държавата ни и какво ще им се стовари на главите. Просто плануваното шесторно убийство е изчаквало команда в удобен и подходящ за кочината момент, който се оказа предизборната кампания за настоящия парламент. С един куршум два заека-хем кочината заквича предизборно срещу демократичните партии, хем си разчисти каналите за незаконен трафик. Всички сме свидетели на това, че шефовете на ДАНС през последните десетелитея се назначават от кръга Пеевски-Борисов, който отскоро стана ясно че е с разширен състав-вече Пеевски-Борисов-Радев, тъй като видяхме че Радев борави със същата банка кадри, с която боравеше статуквото. Това е кръгът на русоробите, който с годините е даказал принадлежността си към силите на мрака, които продават българския национален интерес в лична угода. Нека си припомним Турски поток, Боташ, липсващите данъци на Лукойл, с които е ущетен българския национален интерес в огромни размери. Нека не забравяме и политическата употреба на случая Петрохан-Околчица. Убийствата и тежката трагедия на роднините на убитите, бяха използвани по най-грозния начин с предизборна риторика в ущърб на демократичните сили у нас, които за мен са единствено „Продължаваме Промяната” и „Демократична България”. Всички други са русороби с маски. Покрай случая Петрохан-Околчица се направи опит за насаждане на омраза към европейските ценности свързани с толерантност към свободния избор на вяра, убеждения, сексуална ориентация и др. Най-циничното е това, че катеренето по гърба на европейските ценности беше направено чрез катерене по стълба, изградена от шест трупа. Именно онези, които би трябвало да са заподозрени в поръчителство на убийствата на Петрохан и Околчица, си позволиха да определят кое е престъпление и кое не е, кой е убиец и кой е жертва! Не твърдя че единствената причина за убийствата е преследвала само преидзборни политически цели, каквито несъмнено постигна чрез спад от от над 5% в резултатите на ППДБ. Както загатнах, предполагам че причините за убийствата са „многопластови” както е модерно да се твърди след изказването на една видна прогресистка. Най-вероятно, между пластовете има и причина свързана с незаконния трафик, за който рейнджърите са били реална заплаха. Който и пласт да отгърнем, все мирише на изток, защото Русия, чрез българските русороби контролира и незаконния трафик през балканите и всяка друга незаконна и подривна държавността ни дейност. Надявам се някой ден да разберем истината, но не онази която ще ни съобщи Демерджиев в края на август, а реалната такава! Да не си и помислят, че обществото ще приеме свободни съчинения без ясни, категорични и безспорни факти и доказателства! В противен случай протести до дупка! Нека не си правим илюзиите че липсата на адекватно обяснение и разумна логика в твърденията на властите, за случилото се на Петрохан и Околчица, се дължи на липса на факти и доказателства. Единствената причина за информационното затъмнение е ИСТИНАТА, която води към силите на мрака у нас=русоробите! Докато излезе цялата истина ще продължаваме да бъдем в плен на пропагандата.Така е било откакто съществуват обществата и битката за контрола върху тяхното съзнание и воля. Пропагандата е оръжието, чрез което малцинството на мрака властва над мнозинството. Пропагандата е оръжието, чрез което малцинството на мрака ограбва и поробва мнозинството. Пропагандата е оръжието, чрез което малцинството на мрака противопоставя брат срещу брата! Без пропаганда, малциноството на мрака е обречено на линч и забвение,което ще отвори пътя към разумното съществуване на човечеството. Единствената оръжие срещу пропагандата е пробуждането и осъзнаването на обществото, инплементирано в съчетаване на обективните знания за външния и вътрешния свят на човека. Будният човек е онзи който познава не само заобикалящия го свят, но също така и собствената си природа. За съжаление, онова на което се обръща най-малко внимание в образователната ни система, е именно ЧОВЕКОЗНАНИЕТО! Учим всичко за външния свят, който ни заобикаля-география, история, природознание, физика, химия, математика, астрономия и т.н. Знаем повече за космоса, животните и растенията, отколкото за нас човеците.Не учим нищо за нашия вътрешен свят! Не учим нищо за нашия ум, за нашата психика, воля, за това как да открием онова, което ни прави щастливи и онова което ни прави нещастни. Не ни учат на това как да постигнем собственото си щастие. Не ни учат на любов към природата, от която сме част. Не ни учат на това как да разграничим истината от лъжата, как да разпознаем симптомите на девиантно поведение в зародиш, как да преодолоема психическа травма и депресия. Не ни учат на това как да разпознаваме какво иска тялото ни, какво иска душата ни. Човек е способен да бъде разумен господар на собствената си воля, стига да опознае себе си. Това би могло да се постигне със засилено изучаване в училище на философия, психология, логика, етика, морал, дейности свързани с развитието на ума и волята-йога, активни занимания сред природата и други. Но не, нас ни учат само как да станем работни пчели данъкоплатци! Учат ни как да станем роби на материалния свят за сметка на загърбване на душевността ни=разума ни. Това разбира се не е случайно! Това е част от пропагандния свят в който живеем. Единственото кътче на земята, където разумът и формирането на свободна воля е заченало своето развитие, е стара и демократична Европа. Нашето спасение е неотклонната ни принадлежност към Европа
България в зоната на риска – Контракоментар с Руслан Трад

7

8

9

0

1

2

3