ПРОИЗХОДЪТ НА МАРТЕНИЦАТА

МАРТ Е ТРАКИЙСКО БОЖЕСТВО С НАД 3000г. ИСТОРИЯ
Домът му е Хемус планина. Освен бяло и червено траките са вплитали в мартениците и зелено.
Обичая по-късно прихващат римляните. На 1 март те са чествали Март (Марс) и Нова Година със специални ритуали (feriae Martis). Това е било началото на римска нова годината. Това е и основният символ на мартеницата - пролетта, началото на нов живот в природата, тоест нова година. Забележете името на ритуала feriae MARTIS.
Във Веда Словена мартеницата се нарича МАРИНКА. А знаем че произхода на името МАРИН (МАРТИН) е от бог МАРТ/МАРС.
Варзала му стара майка
Варзала му на роката
Варзала му белу сукну
Белу сукну и царвену
Белу сукну маринка,
Сега гу веке утварзала ...
Мартеницата се носи докато не пристигнат щъркели или лястовици, след което се слага под камък, а на следващия ден се гадае за здравето по това каква животинка има при нея. Затова и мартеницата е известна също като "гадалушка". Това четем във Веда Словена.
Кого защищава Март?
Ето какво казва Клавдий Клавдиан (Claudii Claudiani) в „Поеми” в 1. ІІІ, 305-341 :
Марсе, било че ти лежиш на облаконосният Хемус
или пребиваваш на побелялата от студ Родопа,
или на обезпокоеният от мидиеца Атон,
или на потъмнелият от черни дъбове Пангей,
въоръжи се заедно с мен и защити своите траки.
Ако славата ти се усмихне, ще бъдеш надарен с дъб покрит с плячка.
Чу това бащата, вдигна се от покритите със сняг канари
на Хемус и с вик насърчи бързите си служители.
Траките са вярвали, че бог Март ги защитава и за това за да потвърдят влиянието му върху себе си са го отбелязвали със знаци. Не само мартеницата е показател за привързаността и почитта към този Бог, тракийските облекла са били наситени с преплетени бели, червени и зелени символи. Много от тях преминават през хилядолетията и остават и до днес в
българските носии и шевици.

https://www.youtube.com/watch?v=moo6lJJM7fE

Как са се появили в българския език и народните обичаи мартеницата, Баба Марта и името на месец Март? ПАРАМАРДХА – това е първообразът на Баба Марта. Дума от свещения език на древните българите – БХАДЖА , означаваща „край – излизане от Мъртвото дихание” . Става въпрос за диханието на бог Брахма. Когато той издишва, се създава всичко и светът се разширява, а когато се вдишва, светът се свива и всичко се унищожава. Това е модел от макро космическо естество, но същият принцип е валиден и за нашия свят, в по-малки проблеми и по-ограничено действие. Това е кръговратът на сезоните в годините, който циклично и безспирно се повтаря като метрична пулсация. Днес годината се разделя на четири сезона: пролет – сътворение, лято – съществуване, есен – унищожение и зима – покой. Но според древните, тя се разделя по още два начина, на две полугодия. Според първото се разделя на издишване – от средата на зимата, до средата на лятото и вдишване – от средата на лятото, до средата на зимата. А според втория на Мъртво дихание – от средата на есента, до средата на пролетта и на Живо дихание – от средата на пролетта, до средата на есента. Самият факт, че разделянето на годината на полугодието става по два начина, вече е различно и поражда противоречие. Същото противоречие съществува и днес по въпроса „Кога е началото на човека, неговото зачатие или неговото раждане?“ . Църквата е на мнение, че началото е зачатието и затова е против абортите. Това недоразумение в човешкото битие може да се реши, като се подчертаем към процесите в природата. Там, Нощта на непорочното зачатие – "Бъдни вечер" , е на 21 декември, а Денят след зачатието, 22 декември е Коледа . Нищо не ни пречи да го празнуваме заедно с Майката природа. Нашите деди са били и са останали на позициите на идеализма, да почитат истината – причината, дори и тя да е абстрактна и невидима. Но някои, някогашни, някъде, са слезли на времето на материализма и са приели видимото – следствието, защото такъв е девизът на материализма „Око да види – ръката да пипне” . И за начало са поставили Денят на раждането, на възкресението – 22 март. По тази причина, ползваният днес зодиак започва от зодия Овен. Пролетният преходен период, между зимното и лятното полугодие, според българския зодиак е от 7 март до 6 април. Това е периодът ПАРАМАРДХА – край на Мъртвото дихание . Думата ПАРА , означава край, излизане, отвъд. Със това значение тя се използва и днес във външния български език, като чуждица – парапсихология, паранормални явления и др. Думата МАР , в много езици означава смърт, мъртво. В Будизма това е името на бога на смъртта МАРА (м.р.). А един от седемте висши принципа в Хептат от Зороастризма, е Амеретат – безсмъртие. Първата гласна А, означава отрицанието Не, а коренът на думата носищ нейния смисъл е мер – смърт.

https://borisbalkh.wixsite.com/balkhara/martenitsata

Мартеницата е един от най-древните, а и най-интересни символи. За нейното значение и произход съществуват различни виждания. Едни изследователи търсят връзка с времето, по което е живял цар Калоян, други се връщат още по-назад в миналото – в епохата на княз Аспарух. Има и такива "експерти", които се опитват да наложат вярването, че най-старата мартеница е от земите на Иран. Общо взето обаче всички тези твърдения са основани най-вече на лични желания и в никакъв случай не са подкрепени със солидни аргументи. Според мен истината е доста по-различна и би изненадала доста сънародници.


Макар да не знаем подробностите относно това колко далеч във времето са корените на преплетените бяла и червена нишка, ние инстинктивно усещаме, че се касае за нещо важно, за нещо, което е възникнало в миналото, но поради значението си е оцеляло до днес.

Това не е случайно, не е просто инстинкт, доста от нашите учени смятат, че мартеницата има апотропейно въздействие, т.е. става дума за предмет имащ магическа сила и способност да предпази притежателя.

https://www.youtube.com/watch?v=Ok-Btue3D_Q

Изобр.Petko Yotov (user:5ko) - self-made picture
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/25/Martenitsa.jpg




За това свойство на мартеницата споменава отдавна българския етнограф Михаил Арнаудов. Ето и виждането на този автор: “Първи март (също 9 март, св. Младенци) минава някъде за начало на лятото. Затова, както на други подобни дати, селянинът гадае за предстоящия период време и прибягва до магии за предпазване от злото и осигуряване на полския и домашния труд. Мартениците, които децата и младите хора си турят на ръката, и огьовете, които се палят, са средство за прогонване на зловредните сили”.


Особеното значение на мартеницата е известно дори и на изолираните групи на българския етнос, като пример за това са гагаузите. Те не са забравили своите корени и традицията на предците. За гагаузките раннопролетни обреди пише Диана Тодорова:


“ Мартенските обичаи са свързани с различни обреди с предпазна и плодоносеща функция. Това е времето на настъпването на астрономическата пролет и началото на същинските пролетни празници. На първи март (Март бабу) момичетата приготвят мартеници от бяла и червена вълнена прежда, които връзват на пръстите на краката, на китките по ръцете и по врата. Закичват с мартеници и хурките си, а по оградите и вратите слагат червено платно, което стои там девет дни.“


Николай Колев има сходно виждане по въпроса, той също вярва в предпазната функция и особеното значение на червения и белия цвят: “Червеният цвят е използуван не само поради естетически, но и поради причини от магически характер — в народните вярвания червеният цвят отблъсква злото. Белият и червеният цвят се използуват като контрастиращи цветове”.


Николай Колев е прав разбира се, не случайно червения и белия цвят са широко използвани в българската народна носия и шевици.




http://thumb9.shutterstock.com/display_pic_with_logo/818815/108734516/stock-vector-ethnic-seamless-background-textures-in-red-and-white-colors-108734516.jpg




Повече подробности получаваме от проучването на Иваничка Георгиева. Тя дори обръща внимание на материала, от който в миналото мартениците са правени:


“...В българските обредни практики вълната заема голямо място. Младоженците влизат в новия си дом по бял вълнен плат (аба) или по бял и червен вълнен конец (марша)… C вълна украсяват и сватбеното дръвце в Родопите. Общоиз­ вестен у нас е обичаят на 1 март да се връзват за здраве мартеници — усукан бял и червен вълнен конец.


Против уроки се кади вълна и се носи червена вълна...В кръга на изброените обичаи се вижда, че вълната притежава определена функцио­нална натовареност. Преди всичко тя е апотропей — като такава тя е при родилните и други обичаи, където пропъжда зли сили… Вълната принадлежи към земята, тя е свързана с хтоничните сили. Намира се в подножието на световното дърво. Тя осъществява връзката с подземния свят, откъдето е и магическата й сила да носи плодовитост, каквато функция изпълнява при сватбените оби­чаи...“


Като сполучливо продължение на проучването на Иваничка Георгиева може да се разгледа работата на Ваня Лозанова, която също вижда в мартеницата предмет с апотропейно, магическо предпазно значение. Според проф. Лозанова произхода на този особен предмет трябва да се търси в далечното минало:


“В най-общи линии усукването на бял и червен вълнен конец, т. нар. мартеница, е своего рода символичен жест на магическо възпроизвеждане на сливането между означения с бялата нишка мъжки и с червената женски аспекти в изначално творящо единство. И до днес в традиционната балканска култура усуканите бяла и червена нишка в първомартенската обредност са магически жест, който търси въздействие върху плодородието...


Един от основните елементи на мартеницата е усукването на (вълнена) прежда: "непревъртен конец не е мартеница". Информаторите съобщават и за едноцветни мартеници, направени само от бяла естествена или само от боядисана в червено вълна..


...Усукването на белите и червени нишки, носят кодираната символика на плодородието, на съчетаването на противоположностите в творящо единоначалие, когато природата се събужда и се възражда в мистерията на пролетния цъфтеж. Мнозина са убедени, че мартеницата е чисто българска традиция, но някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна духовна традиция и възхождат към тракийската (палеобалканската) и елинската древност.”


Несъмнено проф. Лозанова има право, съществуват достатъчно сведения, които позволяват да се каже, че мартеницата, а и обредите свързани с нея са ехо на традиция от времето на Залмоксис, Орфей и обгърнатите в мистерии хипербореи. Присъщо на професионалист, Ваня Лозанова подкрепя твърденията си с богат изворов материал. Нашата изследователка прави връзка между българските обичаи елинското ейресионе (клонче, върху което са усукани бели и червени конци) и други свързани с него ритуали практикувани от палеобалканските народи:


“Говорейки за ейресионе на празника Панатенеи, Лутаций (Schol. ad. Stat. Teb. 2, 737) обръща внимание на белите и червените нишки, навързани по клончето (purpureis nexibus supra dicta pendebant, quae tamen interjecta diuobus predibus candida fila discriminabant)…








http://eklekti.com/wp-content/uploads/2012/02/martenitsa-na-cafnalo-darvo.jpg
българска мартеница окачена на клонче


Проф. Ваня Лозанова добавя и други интересни подробности: “ Инициацията на мистите в Самотракийските мистерии особено място заема жестът на опасване на долната част на тялото на посветения с пурпурна лента - цветът на Великата богиня (Pausan., IX, 25.5). Близка е асоциацията с червеното сватбено було на българката - знак за прехода й от статуса на девойката към този на съпруга и майка. Преходът от зимата към лятото отбелязват и игрите на кукерите, в чието облекло червеният пояс може би внушава един отдавна забравен и ирационален семиозис на обредна практика с подчертано амбивалентни функции, за който си припомняме само в първия ден на месец март. И до днес се вярва, че червеният цвят в декорацията на сурвачката има апотропейно въздействие.”


Паралелите посочени от проф. Лозанова не могат да бъдат отречени, няма как да се отрече и тълкуването й относно особеното значение на червения цвят. Още в зората на човешката цивилизация червения цвят е считан за нещо свещено и имащо магическа, предпазна сила. Не случайно червената охра е използвана дори в символичните погребения от нашите земи. Като пример могат да се посочат погребение №2 и № 4 от Варненския некропол. Използване на червена охра има и при погребението от могилата Радинград край Разград. Става дума за ритуали от пето хилядолетие преди Христа.




http://www.europeana.eu/api/v2/thumbnail-by-url.json?size=w400&uri=http%3A%2F%2Fbulgarianheritage.bulgariana.eu%2Fjspui%2Fretrieve%2F847%2F0019%25252520.jpg.preview.jpg&type=IMAGE
http://www.europeana.eu/portal/record/2021502/jspui_handle_pub_291.html




Най-ценното в работата на проф. Лозанова е това, че е посочен и възможния произход на ейресионе – еквивалента на нашата мартеница. Данните са ясни, представени са доста важни сведения, помагащи да се разбере кои са хората, които са създали ритуален предмет, който може да се разгледа като ранен вариант на българската мартеница:


Ето част от използваните сведения: “В споменатия коментар на Евстатий към Омировата „Илиада" (20, p. 1283,6) Кратес отнася появата на обичая на ейресионе към прецедента с настъпилия глад и безплодие в Атика. Атиняни, по съвета на Делфийския оракул, посвещават на Аполон една обвита с вълнени конци молебна клонка и учредяват тази традиция като магически жест за осигуряване на плодородие.




https://filologos10.files.wordpress.com/2015/12/eirc3a6sic3b3hni.jpg?w=589&h=259
ейрисионе - ellaniapili.blogspot.gr


Разказът на ретора Ликург в същия пасаж на Евстатий е един разширен и литературно обработен вариант, който генерализира мита за настъпилия глад и безплодие над целия обитаем свят. Той е интегриран посредством мита за хипербореите. Подобна история предлага и един фрагмент на Хипострат (FHG (Müller) IV, p. 432, fr. 3), повторен от лексикографа Харпократион. Когато това става, Аполон дава прорицание на допитващите се до оракула елини и варвари, че атиняни трябва да се помолят заради всички. Сред изпращаните от много народи пратеници до оракула е и изпратеният от хипербореите Абарис. Той идва в Елада, получава от Аполон прорицание, че гладът ще бъде отблъснат, ако атиняните принесат за всички жертвоприношение и започва да пътува по света: чрез неговата уста богът разгласява на запиталите го варвари и елини отговора на оракула.


Атиняните правят жертвоприношението като накичват с всички плодове едно ейресионе и бедата е отпъдена. Във възпоменание на това те повтарят ежегодно този обичай. Празникът е наречен Панопсия, а атиняните го назовават Пианепсиа.


Митологичният кръг на хипербореите изглежда познава също обредния жест на ейресионе - според запазения у Хезихий фрагмент от комедията „Делиади"на Кратин, хипербореите почитат клонки под открито небе.


Всичките тези обстоятелства подсказват, че произходът на ейресионе, макар и редактиран от античните автори в характерния за втората половина на V в. пр.Хр. атински патриотизъм и атиноцентризъм, възхожда към един по-древен източносредиземноморски празничен кръг с епицентър култа на соларното палеобалканско божество на о. Делос. В основата на очертаните празнично-обредни комплекси са инкорпорирани древните традиции на амфиктионията на островните жители, към която принадлежат и тракийските племена по т. нар. "хиперборейски диагонал" (Pindar., Olymp., 3, 16; 31; Pindar., Pyth., 10, 29; Herodot., 4, 13; 32 ).”




Въпреки, че данните представени от проф. Лозанова са изобилни, е нужно да бъдат дадени още няколко пояснения. Увитото с бели и червени нишки и украсено с плодове клонче наречено ейрисионе / εἰρεσιώνη, не е създадено от гърци.


Според старите извори обреда възниква в Атика, но от Страбон знаем, че в древността, още във времената преди Троянската Война, Атика е принадлежала на траките, а в Давлида, Фокида е царствал Терей:


“Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus “ – Strab.VII.7.1


http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html


http://www.emersonkent.com/images/attica.jpg
Карта на Атика


Сведението на Страбон не е просто легенда, Робърт Бък споменава в работата си, че наличието на тракийски божества, култове, а и тракийски топоними в Атика, Беотия, Малия и Аркадия говори за тракийско присъствие в тези региони- “A History of Boeotia”, с.67.


Още по интересно става когато разберем, че мистериозния хиперборей Абарис, благодарение на когото се появява украсеното с червени и бели нишки ейрисионе, е тракиец. Това е виждането на Димитър Дечев представено в книгата му “Тракийски Езикови Остатъци” - Ἄβαρις – Hiperboreischer Prister der Apollon…Thraker geboren in Skythenlande” - Абарис- хиперборейски жрец на Аполон, тракиец роден в земите на скитите – “Die Thrakischen Sprachreste”, с.1. Дечев добавя и това, бащата на Абарис е носил тракийското име Сефт. То е използвано от одриските благородници, среща се и в земите на Стара Велика България.


Приятните за нас изненади могат да бъдат продължени с още един факт. Не само Атика където възниква ейрисионе е била населена с траки, не само човекът заради, когото възниква eйрисионе е тракиец, но с дедите ни е свързано светилището от Делфи, от което е получен съвет как да се направи жертвоприношението, без което ейрисионе / εἰρεσιώνη – древната мартеница нямаше да се появи.


Проф. Александър Фол говори за прилики между древни храмове от нашите земи и постройките от Делфи, споменава даже за тракийски жреци в светилището на Делфи, а също така дава и важното пояснение, че в Делфи е едно от най-ранните трако-пеласгийски светилища – “Политика и Култура в Древна Тракия”, с.111, 147, 165, 166.


Връзка между българските народни обреди и древния начин на пророкуване в Делфи намира Иван Венедиков, който посочва дори паралела между червеното було на гадаещата българска булка и червеното було на древните жрици – “Медното Гумно на Прабългарите”, с. 293-294.


Самата дума ейрисионе/ εἰρεσιώνη идва от ἔριον (ерион) -вълна. Причината за това е, че в древността червените и белите конци за свещения предмет са били от вълна, която за целта е била боядисвана. Материалът не е избран случайно, Иваничка Георгиева подчертава, че вълната е апотропей, т.е. пропъжда злите сили, но също така носи плодовитост. Предмет направен от оцветена в червено и бяло вълна е бил считан за притежаващ магическа сила.


Интересното в случая с ейрисионе/εἰρεσιώνη и ерион/ἔριον -вълна е приликата с българската дума ярина-вълна с високо качество. Тя от своя страна има диалектен вариант ерина, а ерина е почти идентична на гръцката ерион/ἔριον. Няма причина нашата дума да бъде считана за заемка, по-скоро дедите ни познати в древността под името траки са дали думата ерина на съседите си гърци, които са я префасонирали на ерион.


Със сигурност предците ни са започнали да ползват мартеницата като магически символ доста преди южните ни съседи да направят това. Трудно е да се каже обаче кога точно е възникнал обичая да се преплитат бели и червени вълнени конци. На наша територия червената охра се ползва като апотропей (предпазно средство) от незапомнени времена. Варненския некропол вече бе споменат, но традицията не започва през пето хилядолетие преди Христа, а доста по-рано – през Ранния Неолит. Касае се за погребения от Ракитово, Чавдар и Самоводене. За тях съобщава д-р Крум Бъчваров, а също и за особеното значение, което е отдавано на червената охра- “Неолитни погребални обреди”, с. 145-146.


Дали мартеницата като магически символ е възникнала през Неолита няма как да се докаже. Недоказуемо е и присъствието й през Халколита, но може да се предположи, че през Бронзовата епоха дедите ни са комбинирали вълната, която са смятали за апотропей (предпазно средство) с червения цвят, който притежава същите качества и така са създали магическо средство за пропъждане на злото и същевременно довеждащо подородие.


Докато проф. Николай Колев смята, че белия цвят cе добавя за контраст, то проф. Ваня Лозанова има по-различно виждане. Тя смята, че “усукването на бял и червен вълнен конец, т. нар. мартеница, е своего рода символичен жест на магическо възпроизвеждане на сливането между означения с бялата нишка мъжки и с червената женски аспекти в изначално творящо единство.”


В това тълкуване има логика. Сам мъжът е несъвършен, така както и жената е несъвършена сама, но заедно те стават едно хармонично цяло, а и основа за цикъла на живота. Древните ни деди са осъзнавали това прекрасно и са вплели знанията си в своята символика.


Поради съжителството си с древните гърци, дедите ни обитаващи Южните Балкани са предали на тези хора своя обичай да се правят мартеници. Напълно е възможно оригиналната дума за мартеница да е била ерина-вълна, червено-бяла вълна. Все пак мартеница идва от името на месец март, а това име е латинско по произход - Martius. То е проникнало и се е наложило сред древното балканско население едва след I век когато легионите на Рим окупират страната ни за повече от половин хилядолетие.


Името на магическия обект може да е променено, но традицията за направата му не се е изгубила, това е важното. Способността на дедите ни да пазят обичаите си живи, свидетелства за необикновената духовна сила на народа ни, за предаността и любовта към родната култура.


Несъмнено мартеницата е нещо особено и докато има вяра в нея, тя е и апотропей. Направата и носенето й не просто обогатяват духовния ни свят, но се явяват и като мост във времето - нашата връзка с предците. Мартеницата е вяра в доброто, положителното, надеждата за по-добро бъдеще.


Дедите ни са вярвали в особените символи, но не са оставяли съдбата си само в ръцете на първичната магия. За да получиш добро, трябва да се трудиш, да правиш добро, а и да го пазиш.

https://sparotok.blogspot.com/2016/02/blog-post_28.html

Атентати бетонират властта на Путин

 

https://www.youtube.com/watch?v=PVtv2IcBiXo&t=22s

Щурмът на училището в Беслан прерасна в хаотични стрелби на командосите, на опълченците и на терористите. Снимки Веселин Боришев и Уикипедия


Впървите две части на поредицата ни ви разказахме как след нахлуването на Русия в Украйна вълна от (само)убийства връхлетя руския елит и как Кремъл убива зад граница. Днес продължаваме с историята на атентатите, които бетонираха Владимир Путин на власт.

Кремълските (само)убийства (I ЧАСТ)

„Сенчестата армия“ убива и взривява в Европа (II ЧАСТ)

Освен от отделните случаи на (само)убийства управлението и възходът на руския президент Владимир Путин са белязани и от кървави атентати. Мнозина смятат, че те са организирани от самия него с една-единствена цел – да бетонират властта му. Още повече че последиците неизменно са репресии и постепенно ограничаване на свободите.

Царуването на Владимир Путин започва с назначаването му за премиер на Русия на 9 август 1999 г. Той наследява подалия оставка Сергей Степашин.

Причина за смяната е нахлуването на 7 август в автономната република Дагестан на 400 чеченски бунтовници, предвождани от Шамил Басаев и саудитския полеви командир Амир ибн ал Хатаб. Това е и началото на Втората чеченска война.

До назначаването му за премиер Путин има одобрението на едва 2 на сто от руснаците. Причина е фактът, че той е сравнително неизвестна фигура.

По същото време в Дагестан започват да се активизират ислямски екстремисти. Чеченският сепаратистки лидер Аслан Масхадов се разграничава от тях и обвинява руското ръководство, че търси причина за ново нахлуване в оглавяваната от него кавказка автономна република.
1999 г.: Буйнакск, Москва, Волгодонск

Следва серия от атентати в Русия и Дагестан. Те стават в периода 4–16 септември 1999 г. Жертвите са общо 307, а ранените – над 1700.

На 4 септември камион с 2700 килограма експлозиви се взривява в град Буйнакск в Дагестан до жилищен блок, обитаван от военни и семействата им.

Серията атентати през септември 1999 г. започна в Буйнакск...



На 7 септември руският Съвет за сигурност приема решение за промяна на политиката към Чечения. Новоизпеченият премиер Путин обявява, че правителството в Москва трябва да се отърси от чувството за вина заради Първата чеченска война и да преразгледа подписаното през 1996 г. споразумение за отношенията между Москва и Грозни. Той обвинява Чечения, че води открита война срещу Русия.

В полунощ срещу 9 септември взрив унищожава два входа на блок в югозападната част на Москва.

На 13 септември, в деня на траур за жертвите от предишния атентат, гръмва друг блок в руската столица. Този атентат е най-кървавият – загиват 124 души.

А на 16 септември е взривен жилищен блок в град Волгодонск, намиращ се в южната Ростовска област.

... и завърши във Волгодонск.



Властите в Москва обвиняват бунтовниците. Между 12 и 18 септември руските федерални сили обстрелват и бомбардират от въздуха редица селища в Чечения.

Изключително интересно събитие се случва на 22 септември в руския град Рязан. Бдителни граждани съобщават, че подозрителни типове стоварват три чувала със съмнително съдържание в мазето на жилищен блок. Чувалите са откарани на полигон, за да бъдат взривени. Но това така и не се случва. Първоначално е съобщено, че вътре е имало хексоген, който се използва за заряд на експлозиви. По-късно обаче Николай Патрушев – председателят на Федералната служба за сигурност (ФСБ), съобщава, че всичко е било учение и че чувалите са внесени от агенти на разведката. И именно този случай става основа за подозренията кой в действителност стои зад атентатите.

Според друга версия целта на атентатите е била въвеждане на извънредно положение и отмяна на изборите за президент, насрочени и проведени през 2000 г. Някои от привържениците на тази теория дори допускат, че зад това стои Елцин, който иска да бъде наследен от свой доверен човек. Такъв е именно Путин, който обаче все още не е популярен сред народа. И точно така се случва, но без извънредно положение.

На 23 септември започват бомбардировки на чеченската столица Грозни. А ден по-късно новоиздигнатият премиер Путин произнася фраза, която се превръща в крилата и вдига неимоверно рейтинга му:


„Ще преследваме терористите навсякъде. На летището, значи на летището. Ако ги намерим, извинете, в тоалетната – и там ще ги трепем в крайна сметка. Край, въпросът е окончателно приключен“.

На 30 септември в Чечения влизат федералните войски. Извършените „прочиствания“ са изключително брутални. Те уж са срещу терористи, но загиват много цивилни, сред които жени и деца.

През 1999 г. обаче все още Западът не подозира кой е в действителност Путин. Нещо повече, много западни лидери осъждат взривовете в жилищните блокове и подкрепят действията на руските власти. Пак през септември 1999 г. Путин е в Нова Зеландия на среща на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество. Там той разговаря с американския президент Бил Клинтън, който прави паралел между взривовете в Русия и атаките срещу американските посолства в Кения и Танзания година по-рано, взели над 100 жертви.

Часът на Путин е дошъл все още само в Русия. Рейтингът му започва главоломно да расте. На 31 декември 1999 г. изненадващо президентът Борис Елцин подава оставка и е наследен от своя премиер. От тогава до сега Путин е президент на Русия с неограничена власт. Той отстъпва този пост само за периода 2008–2012 г. на Дмитрий Медведев, но и тогава дърпа конците на управлението.
2002 г.: „Дубровка“

40 чеченски бунтовници, предвождани от Мовсар Бараев, нахлуват в Театралния център в московския район „Дубровка“. Половината от нападателите са жени, като повечето са вдовици на ликвидирани бунтовници. Атаката е извършена, докато на сцената се играе изключително популярният мюзикъл „Норд-Ост“. Залата винаги е пълна.

916 души – актьори, зрители и персонал, се оказват заложници на терористите. Нападателите настояват Русия да прекрати военните си действия в Чечения и да изтегли войските си от кавказката република.

Руски командоси извеждат заложник от театъра в „Дубровка“.



Представители на властите, депутати, журналисти и други хора водят преговори с терористите. Част от заложниците са освободени.

Сутринта на 26 октомври спецчасти нахлуват в театъра, като преди това пускат секретен газов агент във вентилационната система. Всички намиращи се вътре са приспани. При щурма са ликвидирани всички нападатели.

Загиват обаче и много заложници. Те умират от обгазяване, което води до остри критики срещу властите. Путин е обвинен, че връща методите от съветско време, когато режимът е готов да жертва например всички пътници в един самолет, само и само похитителите да не избягат в чужбина.

По официални данни загиват 129 души. Според Обществената организация „Норд-Ост“, защитаваща интересите на близките на жертвите, обаче убитите са 174. Сред загиналите е и българката с австрийско гражданство Емилия Узунова.

Путин показва, че няма намерение да води преговори с никого и че ще прави това, което е решил. И няма никакво значение колко хора ще загинат, колко от тях ще бъдат невинни жертви.

Владимир Путин разговаря с ранен при драмата на „Дубровка“.



След трагедията на „Дубровка“ Русия приема поредица от антитерористични закони. Те сериозно ограничават свободата на медиите при въвеждането на извънредно или военно положение в цялата страна или отделна нейна част. По-специално е забранено публикуването на информация, която би могла да бъде използвана от терористите. Както се казва – без коментар.

С течение на годините мерките стават все по-строги и по-строги. Днес в Русия няма разрешени опозиционни медии. Много от тях се преместиха в чужбина след закриването им.
2004 г.: Беслан

Трагедията в този град в автономната кавказка република Северна Осетия става в първия учебен ден – 1 септември. 32-ма терористи от Чечения и съседната република Ингушетия превземат местното училище и вземат за заложници над 1100 души – ученици, родители, учители и персонал. Това става навръх тържеството за откриването на новата учебна година. Исканията на нападателите са познати – изтегляне на руските войски от Чечения.

Беслан



Заложниците са натъпкани във физкултурния салон, където им е отказано дори да бъдат извеждани за облекчаване на естествените нужди. Пленниците са принудени да се хранят с листата от цветята, които са донесли на учителите си.

Терористите са ликвидирани при щурм на спецчастите „Алфа“ и „Вимпел“ по обяд на 3 септември. Убити са общо 333 души.

Повечето от жертвите са заложнии. Сред тях са 186 деца.

Действията на федералните сили отново са яростно критикувани. Една от причините е, че те допускат заедно с щурма стрелба от т.нар. опълченци. Това са цивилни, притежаващи оръжие – нещо съвсем нормално за Кавказ. Повечето от опълченците са роднини на пленените деца. Според различни сведения именно те, а не спецчастите нахлуват първи в училището.

Над медиите е наложен още по-строг контрол. Сменени са няколко главни редактори, публикували неблагоприятни за властите статии, критикуващи техните действия в Беслан.

Спасител изнася на бегом дете от училището в Беслан.



Това обаче не е достатъчно на Путин. Драмата в Северна Осетия му дава повод само 10 дни по-късно – на 13 септември, да огласи програма за широкообхватни политически реформи. Главната от тях е „въвеждане на система за назначаване на главите на субектите на Руската федерация“. Зад този сложен израз всъщност се крие отмяна на прякото избиране на губернаторите на регионите. Вместо това те биват предлагани от руския президент и одобрявани от регионалния парламент. Тази система действа от 2005 и 2012 г. Така е елиминирана възможността местната власт да бъде в ръцете на опозицията. По думите на Путин нововъведението е предизвикано от „необходимостта за създаването на ефективна система за вътрешна сигурност, укрепването на държавните структури и повишаване на доверието във властта“.

----

Този текст е публикуван в броя на сп. "Клуб Z" от ноември 2022 г., откъдето го препечатваме.

https://clubz.bg/131137

Омелченко: Тръмп е вербуван от КГБ, настанили са го в стаята на Ленин/Властта на педофила

Вероятността Тръмп да е вербуван от КГБ е вече 100 %. Той е агент лично на Путин и никога не може да се измъкне от тази прегръдка. Това разказва бившият съветски офицери , сега генерал-лейтенантът в оставка от Службата за безопасност на Украйна Григорий Емелянович Омелченко.

Ето какво още разказва:

През 1987 г. в инструкция за вербовка се споменава фразата, че Тръмп е стигнал до статус на човек, „готов за вербовка в перспектива“. Когато посланикът на СССР в САЩ Юрий Дубинин се среща с Тръмп, впоследствие дъщеря му разказва как той бил изключително щастлив от срещата.

Дубинин изпраща писмо до Тръмп, подготвя и докладна записка , като пише, че Тръмп има силен интерес да посети Москва. От гледна точка на разузнаването и контраразузнаването това означава, че той е готов за вербовка. Започва операцията по организиране на пътуването на Тръмп и съпругата му Ивана в СССР.

С всички административни въпроси се занимава 30-годишният съветски дипломат Виталий Чуркин, който по-късно става посланик на Русия в ООН.
Чуркин е същият дипломат, който през 2014 г., след свалянето на малайзийския самолет MH17 от руски екипаж с противоракетната система „Бук“, неволно разкрива, че проруските сепаратисти са го свалили, мислейки, че е украински транспортен самолет. По-късно Чуркин е отровен от руските спецслужби – но това е отделна тема.

Тръмп, съпругата му и асистентката ѝ Лиза Коландро, която е италианска гражданка, летят за Москва с полет на „Аерофлот“. В самолета са били подслушвани. В Москва ги настаняват в хотел „Национал“, в стая 107, известна като „Ленинската“, защото след революцията там са живели Владимир Ленин и Надежда Крупская. Стаята е била напълно оборудвана за подслушване, а целият персонал на хотела е работил за КГБ.

Вкарват в стаята малолетно дете, правят снимки и готово.

Организирано е посещение в Ленинград, което впечатлява Тръмп

Той изразява желание да построи хотел в Москва, който да бъде „мост между Москва, Вашингтон и Ню Йорк“. Среща се с Михаил Горбачов, като визитата е организирана от председателя на КГБ Владимир Крючков. Тръмп е официално вербуван като агент на КГБ под псевдонима „Краснов“. Според оперативните служби на КГБ, той е бил лесен за манипулация поради своето его, нарцисизъм и желание за величие.

Евгений Кънев: Над 300 млн. долара са отишли в създаването на пропутински политици

През 2013 г. Тръмп отново посещава Москва, този път като спонсор на конкурса „Мис Свят“. Това е удобен повод за ФСБ да се срещне с него и да му даде указания. Планирана е среща с Владимир Путин, но официално тя е отменена, а вместо това на Тръмп е връчена кутия за бижута като извинение. Контраразузнаването обаче е убедено, че срещата тайно се е състояла.
Възниква въпросът: кой им е разрешил да влязат в САЩ? Показали му Ленинград – беше във възторг. И така нататък, навсякъде говореше така.

После разказваше, че било страхотно някъде в центъра на Москва, близо до мястото, където е отсядал. Именно там му хрумнала идеята да построи свой хотел, който да бъде мост между Москва, Вашингтон и Ню Йорк за установяване на добри търговски и делови контакти. Това беше, с което Тръмп живееше.

А знаете ли кой прие Тръмп сред най-високопоставените лица в Съветския съюз?

Михаил Сергеевич Горбачов, генерален секретар на ЦК на КПСС. Организацията на срещата бе дело на председателя на Комитета за държавна безопасност Владимир Крючков. И така, докато беше в Москва, около Тръмп бе създадена специална атмосфера – възхищение от неговото величие, неговия нарцисизъм, неговата суетност. Казваха му точно това, което иска да чуе, и обсъждаха с него бъдещи големи проекти – изграждането на негов хотел и създаването на съвместно дружество в Москва, което Тръмп или негов представител да ръководи.

А сега за псевдонима „Краснов“

Разследвах този въпрос и разбрах защо точно „Краснов“. Всичко опира до личностните характеристики на Доналд Тръмп – „краля на Ню Йорк“ или, както някои го наричат, „електоралния идиот“.
Тръмп се смяташе за красавец. Даша, виждам, че се усмихвате, разбирам ви като млада дама. Тръмп вярваше, че е неустоимо привлекателен.
Той беше отседнал в хотел „Национал“, който гледа към Червения площад. Думата „червен“ (на руски „красный“) означава и „красив“, „великолепен“. И така, като се има предвид, че той се възприемаше като неустоим красавец, а хотелът му беше с изглед към Червения площад, му бе присвоен псевдонимът „Краснов“.
Под влияние на срещата си с Горбачов, генерален секретар на ЦК на КПСС, Тръмп обсъждаше тези бизнес проекти.

Той напуска Москва вече не като случаен бизнесмен, а като официално вербуван агент на КГБ под псевдонима „Краснов“. Вербуването му бе извършено от Шесто управление на КГБ на СССР, което се занимаваше с икономическото контраразузнаване.

През 2017 г. Конгресът на САЩ приема закон № 3364 за санкции срещу Русия, Иран и Северна Корея. Тръмп първоначално отказва да го подпише, но е принуден поради натиска на Конгреса.
През януари 2018 г., дни преди да бъдат обявени новите санкции срещу Русия, трима ръководители на руските спецслужби – директорът на ФСБ Александър Бортников, ръководителят на ГРУ Игор Колобков и директорът на СВР Сергей Наришкин – тайно посещават САЩ, въпреки че срещу тях има наложени санкции и им е забранен достъп до страната.

Понеже виждам, че за рублокомунистите ни педофилите са много вълнуваща тема, затова реших да насоча усилията им в тази насока, към известният Ленинградски педофил Володката

"Тайните" пороци на кремълският Чикатило, или по - известен в рАсия, като педофилът от Ленинград!

Президентът на рАсия Владимир Путин неформално си пообщува с туристите, разглеждащи Кремъл. Той вървеше от Големия Кремълски дворец към своята резиденция през Ивановския и Катедралния площад. По пътя той реши да спре, за да поговори с туристите. Сред тях имаше и 4-5 годишно момченце, което на въпроса на Путин как се казва, отговори - " Никита ". Путин приповдигна тениската на момчето и го целуна по корема.

Световната общественост е в шок. Никой не е в състояние да обясни защо Путин се спусна на колене пред първото срещнато момченце и го целуна по корема. Отговорът на този въпрос може да се намери ако внимателно се изучат така наречените " тъмни петна " от историята на живота на руския президент. Главното от които е: защо след завършване на Червенознаменния институт " Андропов " ( КАИ - рус. ) - където готвят кадри за служба в разузнаването, Путин не е взет в Първо главно управление на КГБ на СССР ( Външно разузнаване ), а го изпращат обратно в Ленинградското Управление на КГБ на по-ниска длъжност. Всеки, който е имал дори и най-малкото отношение към спецслужбите на бившия СССР знае, че да се постъпи в КАИ е било практически невъзможно и че ако на офицера от контраразузнаването му се е удавало да премине през жестокия подбор и да попадне за обучение в КАИ, светата светих на КГБ, то това, както казват чекистите, е до живот. Както пишеше Виктор Суворов в това отношение: " Входът струва рубла, а изходът - две ! " И затова випусник на КАИ, свободно владеещ немски език, да се окаже " зад борда " на Първо Главно Управление ( ПГУ ), са били необходими много сериозни причини. След като никому неизвестния Путин, по съвършено неясен начин, се оказа на върха на руската власт, аз започнах много щателно и педантично да изследвам всяка крачка от неговото кариерно развитие. И ето какво ми се удаде да разузная от тези, които добре познаваха Путин по време на неговото обучение в КАИ. Оказа се, че Путин не е бил взет във Външното разузнаване заради това, че е било установено, че той страда от Педофилия. Както разказаха осведомените хора, за този негов полов недъг са разбрали не веднага, а не много до завършването на КАИ. Естествено, че времето за проучване на Путин е било недостатъчно, а да доложи на самия връх за това, което кадровиците не са доогледали и че в недрата на съветското разузнаване се е завъдил педофил, ръководството на КАИ се е уплашило. Както е прието в спецслужбите, Путин е бил отведен от командировка във ФРГ под благовиден предлог и е бил върнат там, откъдето е дошъл в Ленинградското УКГБ и както се казва делото е приключено. Веднага след като Путин е бил назначен за директор на ФСБ, той е започнал да издирва събрания в спецслужбите за него компромат и да го унищожава, като по този начин се подготвя за бъдещо президенство. Ясно е, че бидейки директор на ФСБ, за него особени трудности по унищожаването на компромата за самия себе си, не са възникнали. По това време Путин е намерил в Управлението по вътрешна сигурност на ФСБ видеозаписи, на които чекистите са успяли да запишат своя бъдещ шеф по време когато той прави секс с непълнолетни момченца. При това Путин е бил записан в същата тази тайна квартира на улица Полянка, в която е записан и Главния прокурор на Русия Юрий Скуратов заедно с две проститутки. По-късно, когато Путин маха Скуратов от длъжността Главен прокурор, по заповед на Абрамович, като го шантажира и уговаря доброволно да напусне своя пост, той от душа се жалва на Скуратов, че него -Путин, също са го заснели в същата тази койка, като при това, разбира се, е премълчал, че него чекистите са го хванали да се занимава с педофилия. За това, че Путин е бил " осветен " в същата тази квартира на улица Полянка, Скуратов е написал в своята книга " Вариант дракона " ( Вариантът на дракона - от рус. ) на страници 153-154. Освен това, за видеозаписа на Путин с момченцата, е знаел и разстреляния във входа на своя дом заместник-директор на ФСБ - генерал-полковник Анатолий Трофимов. Последният, в тесен кръг от хора, често се е оплаквал, че ФСБ е попаднала в ръцете на педофили. За това, че Путин страда от полово извращение написа и главния редактор на вестник " Совершенно секретно " - Артем Боровик, седмица преди тайнствената си гибел. Така, че защо Путин целува момченца по корема ? Отговорът на този въпрос е достатъчно банален и прост - защото президентът на Русия страда от Педофилия. Разбира се, към мен може да се изпитва недоверие и да ми се заявява, че Путин не може да бъде педофил, тъй като е примерен семеен човек и него го обичат жена му и децата. Обаче, ако си припомним кървавата история на един от най-жестоките маниаци на нашето съвремие - Андрей Чикатило, който, за да задоволи своята похот, уби 53 деца, то жената на маниака Чикатило, както и жената на руския президент, винаги е заявявала това, че нейния съпруг е бил примерен семеен човек, който е обичал и се е грижил за своите деца.
Това е статията, заради която се предполага, че Литвиненко е екзекутиран по заповед на путКин!
Както ясно се вижда и на снимката отдолу, тАв путкин трудно може да устои на малки момченца…………………………

"Вярвайте на жертвата" е важен принцип в случаи на насилие, особено на сексуално такова, особено когато става дума за жени или деца, чийто глас по принцип няма особена тежест и лесно бива игнориран. И наистина, на жертвите на насилие трябва да се вярва, сигналите трябва да се проверяват, справедливостта трябва да тържествува.
Но това важи и в обратна посока: справедливост за набедени "насилници", често самите те жертви на политически поръчки и кампании за очерняне. Един поглед към Големия брат, от който много наши политици и държавници не спират да черпят челен опит, показва, че този инструментариум се ползва там от години.
"П*дофил" е добре познато и удобно оръжие за обезвреждане на политически опоненти и силни кандидати за обществени позиции в русия. Тръгнах да събирам доказателства за тезата си и попаднах на една статия в "Occupy Democracy" за ловците на п*дофили и за политическото и пропагандно ескплоатиране на темата.
Резюмирам тук, но ще я пусна и отделно, заслужава си. Накратко: неонацита се обявяват за ловци и издевателстват над хора, на които са устроили капан. Някои от жертвите наистина са проявили интерес към малолетни момичета или момчета. При други става дума за скалъпени обвинения с реални последствия, години затвор и тормоз (а често обвинените в п*дофилия в затвора стават повторно жертви на брутално насилие).
Обвинението активно се използва срещу представители на опозицията, особено в случаи, когато са се притекли на помощ на някого, подложен на публичен линч - и тогава петното "п*дофил" се лепва колективно върху всички тях.
Анти-п*дофилският дискурс върви ръка за ръка с още по-страшния тормоз върху хомосексуални хора, който кулминира в закона за забрана на ЛГБТ "пропаганда" - т.е. възможността открито да говориш по тези теми, или да показваш близост с човек от същия пол.
Ако няма никакъв повод за подобни обвинения, винаги ще се намери някой, който да отправи такива - дори и да няма нищо вярно в тях. Известен е случаят с общинския съветник и граждански активист в Петербург Борис Вишневски, който през 2019 г. е обвинен в сексуален тормоз над студентки. Кафевите медии на Пригожин ("готвача на путин") го разпъват на кръст заради фалшиви сигнали от жени, на които той никога не е преподавал и не познава, а някои даже му лепват етикета "п*дофил".
Две години по-късно Вишневски стана известен с това, че по време на местните избори в листите се появиха още двама кандидати, които в последните месеци са променили не само имената си, за да дублират неговото, а и външния си вид, за да приличат на него. През миналата година той вече е обявен за "чуждестранен агент" и е принуден да напусне поста си. Няма низости, на които агентите не са готови, за да унищожат противника и да запазят заграбената власт.
В същото време, руският президент подписа закон, който дава на участници във войната срещу Украйна имунитет за престъпления като убийства и изнасилвания, въпреки нарастващия брой престъпления, извършвани от ветерани след завръщането им.
А както в. Гардиън напомня, самият руски президент е наречен от бившия КГБ агент Александър Литвиненко "п*дофил" - заради което скоро след това изпива в Лондон чаша чай с новичок и се разделя с живота си по особено мъчителен начин.
С две думи: да вярваме на жертвите. Но и да се съмняваме, особено когато зад обвиненията прозират политически интриги, изкуствено генерирани скандали и кагебейски номера за неутрализиране на опозицията чрез омаскаряването ѝ по най-безобразен начин. В конкретния случай: имаме сигнал на млад човек, непотвърден от нищо друго и никой друг. Имаме загинал друг човек, който не може да се защити. Не е необходимо да отхвърляме сигнала като лъжа, но не бива и да го приемаме като чиста монета, особено в контекста на сложното кълбо от интересни, преплетени в този случай.
А когато паралелно вървят парламентарни процеси по вдигане на възрастта на съгласие от 14 на 16 (точно както в русия преди няколко години) и обявяване личните данни на "п*едофилите" в публичен регистър, добре е да помним, че идеята е точно такава: да може с един сигнал да се неутрализират неудобни граждански активисти и политици. И обществото ни вече се подготвя за тази стъпка. Освен този набързо гласуван закон, в момента има нов напън срещу НПО-тата и опит да им бъдат вързани ръцете, за да може корупцията да се вихри необезпокоявана от никого, а жертвите да няма към кого да се обърнат при нужда. А законът за 'чуждестранните агенти' загрява за пореден път зад ъгъла.
За съжаление, това безобразно експлоатиране на едно от най-противните престъпления обезсилва гласа на истинските жертви. То размива доверието ни и ни кара да се съмняваме, дори и когато сигналът е съвсем автентичен. И това е така, защото за тези, които са готови да употребят подобни сигнали политически, животът на жертвите е последна грижа. Тяхната грижа са собствените им интереси, власт и влияние, които упражняват безогледно и на гърба на много съсипани репутации и съдби.
Затова, ако в идните два месеца чувате "п*дофил", "г*й скандал", "секта", правителството "Петрохан" и подобни етикети, имайте едно наум. И ги разобличавайте, когато можете. Защото много хора искрено вярват в тези манипулации.
Прилагам малко снимки и линкове, а статията Russia's p*dophile hunters ще пусна отделно, защото си струва да се види механизмът, по който се опитват да ни изработят сега.
___________________________________
Alexander Litvinenko Was Killed ‘for Calling Putin a P*dophile’, "The Daily Beast", 2016. https://www.thedailybeast.com/alexander-litvinenko-was…/
Litvinenko had long-standing bitter feud with Putin, inquiry told
Murdered man had alleged Russian president was p*dophile in blogpost while his books made claims about mafia links. "The Guardian", 2015. https://www.theguardian.com/…/litvinenko-long-standing…
Russia's p*dophile hunters, "Open Democracy", 2013. https://www.opendemocracy.net/…/russias-paedophile-hunters/
St. Petersburg councilman files defamation charges after media tied to ‘Putin’s chef’ accuse him of sexually harassing his students. "Meduza", 2019. https://meduza.io/…/st-petersburg-councilman-files…
Three near-identical Boris Vishnevskys on St Petersburg election ballot, "The Guardian", 2021. https://www.theguardian.com/…/three-near-identical-boris…
St. Petersburg Opposition Lawmaker Vishnevsky Resigns Over ‘Foreign Agent’ Ban, "The Moscow Times", 2024. https://www.themoscowtimes.com/…/st-petersburg-opposition…
Convicted Russian p*dophile freed after receiving award for military service in Ukraine, Novaya gazeta, 2024. https://novayagazeta.eu/…/convicted-russian-paedophile…

РСЕ: Сърбия е полигон за руски паравоенни лагери и шпионаж в Европа

Паравоенни лагери, разпространение на расова и религиозна омраза и шпионаж из Европа, следене на руски опозиционни активисти, убежище за изгонени руски дипломати. Това са част от аферите, които свързват Русия със Сърбия. Властите в Белград, които поддържат приятелски връзки с Кремъл, до днес не са изяснили нито една от тях, нито са ги довели докрай. "Определянето на руските структури като вдъхновители или организатори би означавало открито изостряне на отношенията с Русия", заяви пред Радио Свободна Европа (РСЕ) Мая Биелош от неправителствения Белградски център за политика на сигурността. Тя подчерта, че назоваването на руските служби като участници "би подкопало наратива за суверенитет и контрол върху средата за сигурност" на Сърбия. Белград разчита на Москва заради противопоставянето ѝ на независимостта на Косово, но и заради газовата зависимост, като същевременно се позовава на традиционно приятелските отношения.

Сърбия е една от малкото европейски държави, които не са въвели санкции срещу Русия заради инвазията ѝ в Украйна. Официалните контакти не са прекъснати и четири години след началото на войната, въпреки призивите на Европейския съюз и Вашингтон Белград да се дистанцира от Москва. "Присъствието на руските служби в Сърбия е сигнал както към Запада, така и към вътрешните актьори - показване, че Русия все още има достъп и влияние в страната", добави Мая Биелош.



Лагери за обучение на паравоенни

Случаят с руския паравоенен лагер, разкрит край река Дрина в западна Сърбия през септември 2025 г., все още е във фаза на разследване. "Заподозрените са разпитани, свидетелите - изслушани, и се извършват необходимите експертизи", съобщиха от Висшата прокуратура в Шабац. Тя води разследване срещу Лазар Попович от Белград и Сава Стеванович от Лозница. На 6 февруари на Попович мярката задържане под стража е заменена с гаранция, а Стеванович е освободен на 17 октомври след разпит на свидетели. Предполага се, че бойно-тактическото обучение, което са организирали в туристическия обект "Сънчана река", е имало за цел оказване на физическа съпротива срещу полицията на Молдова в случай на безредици по време на изборния ден на 28 септември 2025 г.

И двамата са свързани с проруския министър без портфейл в правителството на Сърбия Ненад Попович. Лазар Попович е негов бивш съветник, а Стеванович първоначално е бил член на Сръбската народна партия (СНП) на Попович, а впоследствие на "Здрава Сърбия", част от управляващата коалиция.



След техния арест екип на РСЕ е посетил мястото, което е било седалище на лагера. В местен магазин разказват, че са идвали посетители от лагера, които основно са говорели руски език. Президентът на Сърбия Александър Вучич по-късно заяви, че компетентните органи в Сърбия са установили, че в лагера са се намирали трима руски граждани. Той обаче не направи връзка с руските разузнавателни служби. Русия официално не се споменава в съобщенията на сръбската полиция и прокуратура. Министерството на вътрешните работи на Сърбия съобщи, че през бойно-тактическото обучение в "Сънчана река" са преминали между 150 и 170 граждани на Молдова и Румъния. В рамките на разследването в Молдова са задържани над 70 души, а за повечето се предполага, че са били обучавани в Сърбия. Те са обвинени в подготовка на масови безредици и дестабилизация на Молдова в навечерието на парламентарните избори на 28 септември, на които проевропейската управляваща партия убедително победи проруската коалиция.



Междувременно съд в Молдова осъди три лица за организиране на обучение през 2024 г. в Босна и Херцеговина и Сърбия. БиХ откри дело във връзка с обученията, провеждани на нейна територия през 2024 г. Властите на Молдова на два пъти заявиха, че в страните от Западните Балкани се организират обучения за предизвикване на безредици под ръководството на Русия. Още преди президентските избори и референдума за присъединяване към Европейския съюз през 2024 г. в Кишинев беше съобщено, че са организирани обучения, водени от лица, свързани с руските наемнически въоръжени групи "Ферма" и "Вагнер".



Предизвикване на расова и религиозна омраза в Париж и Берлин
Във фаза на разследване е и случаят с 11 сръбски граждани, арестувани по подозрение, че са извършили поредица от расистки акции в Париж и Берлин. Тези действия са били насочени срещу еврейските и мюсюлманските религиозни общности с цел допълнително изостряне на общественото напрежение. Те са арестувани в края на септември 2025 г. в Смедерево, на 60 километра южно от Белград. Висшата прокуратура в Смедерево не предоставя нова информация по случая. През декември от прокуратурата съобщиха, че на деветима от заподозрените е удължена мярката задържане под стража, докато за двама, които по-рано са били поставени под домашен арест, не е уточнено. Министерството на вътрешните работи на Сърбия след арестите съобщи, че едно лице, което се укрива, е заподозряно, че "по инструкции на чужда разузнавателна служба" е организирало и обучавало на територията на Сърбия 14-членна група сръбски граждани.



Два инцидента, случили се в рамките на няколко месеца, разтърсиха обществеността във Франция през 2025 г. В края на май неизвестни лица заляха със зелена боя Музея на Холокоста, три синагоги и един ресторант в центъра на Париж. В началото на септември пред девет джамии в Париж беше оставена свинска глава, а върху няколко от тях беше изписано името на френския президент Еманюел Макрон. Пред Бранденбургската врата в Берлин бяха изписани дискриминационни послания. Разследващият портал Mediapart от Париж публикува през ноември 2025 г., че френската разузнавателна служба се е сдобила с вътрешни документи на Кремъл, от които се вижда, че руската президентска администрация "пряко е одобрила" оскверняването на еврейски паметници през май 2025 г. Според резюме на доклада, до което журналистите от парижкия портал са имали достъп, Кремъл се стреми "да увеличи напрежението" между еврейската и мюсюлманската общност във Франция, "за да посее разделение във френското общество и да отслаби националното единство".

От публикации на френски разследващи медии става ясно, че ключова фигура и в двата случая е бил сръбският гражданин Александър Савич, чиито връзки с Русия са били установени от френските разузнавателни служби.



Аферата "Руски шпионин"
През ноември 2019 г. в интернет се появи видеозапис, на който се вижда как руски разузнавач предава пари на пенсиониран член на сръбската армия. Според изявления на най-висшите сръбски официални лица записът е направен почти година по-рано - на 24 декември 2018 г. Автентичността на записа беше потвърдена пред медиите от Реля Желски, началник на аналитичното звено на Агенцията за сигурност и информация (БИА), който заяви, че "на него се намира руският разузнавач Георгий Клебан". Макар първоначално да свика заседание на Съвета за национална сигурност, президентът на Сърбия Александър Вучич след среща с руския посланик Александър Боцан-Харченко констатира, че за него аферата с руския разузнавач е приключена. От Висшата прокуратура в Белград през декември 2019 г. заявиха, че институцията не води производство по този случай.



Смъртта на представител на СДПР в Москва
Представителят на сръбската държавна компания за търговия с оръжие "Югоимпорт-СДПР" в Москва Радомир Куртич беше намерен мъртъв в руската столица в средата на ноември 2025 г. Новината беше публикувана месец по-късно от проправителствени медии в Сърбия, които твърдяха, че сръбските служби за сигурност са информирали президента на държавата за "съмнителната смърт". След това новината беше потвърдена от Вучич, който заяви, че официален Белград очаква отговор от руските служби, както и че Москва не е изпратила съдебномедицинските доклади.

"Знаем, че там са изчезнали определени твърди дискове и още някои неща, но това не означава непременно, че има връзка със самото събитие. Тоест това може да бъде и рутинна акция на някоя служба, когато установяват самоличността на някого (който е починал) на улицата", каза Вучич пред РТС. Той обаче уточни, че "не желае да участва в разпространяването на подозрения и конспиративни теории".



След публикуването на новината за смъртта на Куртич нито компетентните институции, нито "Югоимпорт СДПР" отговарят на въпроса какво правят представители на сръбския държавен търговец на оръжие в Москва повече от три години след началото на руската инвазия в Украйна. През май 2025 г. руските служби обвиниха Белград, че "се опитва да ги простреля в гърба", защото доставя боеприпаси на Украйна чрез посредници, сред които се открояват отделни страни членки на НАТО в Европа. В съобщението на руската Служба за външно разузнаване (СВР) сред сръбските държавни компании, участвали в доставките, беше посочена и "Югоимпорт СДПР". Месец след това съобщение на руската служба Сърбия въведе мораториум върху целия износ на въоръжение и военна техника, произвеждани от местната отбранителна индустрия. Сръбските официални лица многократно отхвърлиха обвиненията, че Киев получава директни доставки на боеприпаси, но подчертаха, че не могат да влияят върху това къде ще се озове въоръжението, което държавата законно продава на международния пазар.



"Звуковo оръдие"
Руските власти се притекоха на помощ на официален Белград по време на масовите антиправителствени протести и блокади на факултети, предизвикани от загиването на 16 души на железопътната гара в Нови Сад. Официален Белград поиска руски следователи да проведат "независимо разследване" дали по време на мирния протест на 15 март 2025 г. е било използвано звуково оръдие. На множество видеозаписи се вижда как хиляди демонстранти в паника се разбягват от пътното платно при настъпването на силни и необичайни звуци и вибрации. В доклад на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия от април 2025 г. се казва, че след проведени тестове се е стигнало до заключение. В документа, публикуван на сайта на сръбската БИА, се посочва, че акустичните устройства тип LRAD, с които разполагат полицейските органи на Сърбия, не са били използвани по време на протеста. Според доклада ефектът от излъчвателя върху биологични обекти е бил тестван върху кучета поради "тяхната висока чувствителност към акустични въздействия". Мая Биелош от Белградския център за политика на сигурността подчерта, че Кремъл с подобни действия оказва подкрепа на властите в Белград.



"Намеренията на Кремъл са запазване на политическия режим в Сърбия, тоест подкрепа на власт, която поддържа близки отношения и не налага санкции на Русия, както и увеличаване на руското влияние в региона", обясни тя. "Освен това руските служби в кризисни моменти легитимират наратива на властите за "цветна революция", като по този начин се опитват да намалят отговорността на властта за корупцията, недоволството на гражданите и насилственото потушаване на студентския протест", смята Биелош. Няколко местни и международни неправителствени организации, които разследваха случилото се на протеста от 15 март, като организацията "Earshot", съобщиха, като представиха доказателства, че на протеста най-вероятно е било използвано звуково оръдие. Комитет на Организацията на обединените нации, както и Европейският съюз отправиха искания към сръбските власти да разследват случая.



Убежище за изгонени руски дипломати от ЕС
Най-малко трима руски дипломати, които са били изгонени от страни членки на Европейския съюз заради шпионаж, впоследствие са акредитирани в Сърбия.

Многомесечно разследване на РСЕ, публикувано през март 2023 г., показа, че двама от тях са имали връзки с руските разузнавателни служби. Русия засили дипломатическото си присъствие в Сърбия след вълната от експулсирания на дипломати от ЕС през 2022 г. заради руската инвазия в Украйна. В списъка на сръбското Министерство на външните работи през март 2023 г. фигурираха 62 акредитирани руски дипломати, в сравнение с 54 през март 2022 г. До днес нито една институция в Сърбия не се е произнесла по тези разкрития.



Шпиониране на руски активисти
През декември 2021 г. руският опозиционен активист Владимир Кара-Мурза обвини проруския Александър Вулин, тогава министър на вътрешните работи на Сърбия, че е отнесъл в Москва записи от среща на руски опозиционери в Белград, след което един от тях е бил арестуван в Русия. Вулин през декември същата година се срещна в Москва със секретаря на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев, с когото разговаря за т.нар. "цветни революции". Вулин отрече твърденията, отправени срещу него от руския опозиционер, и обяви, че ще заведе дело срещу Кара-Мурза, но не е известно дали е било образувано съдебно производство. Министерството на вътрешните работи на Сърбия и БИА не разкриват дали са предприели каквито и да било действия за проверка на твърденията на Кара-Мурза. Две години по-късно той беше осъден в Русия за държавна измяна и разпространяване на невярна информация на максималната присъда от 25 години лишаване от свобода. Кара-Мурза беше сред тримата руски активисти, освободени през лятото на 2024 г. при размяна на затворници между Русия и западни държави.

Александър Вулин от юли 2023 г. е в списъка със санкции на Съединените щати заради корупция и участие в трафик на наркотици, както и заради връзки с Русия. Той е сред главните радетели за геополитическия прокт "Сръбски свят" за доминация на Балканите.



Опитът за държавен преврат в Черна гора
Случаят "държавен преврат", който преди едно десетилетие разтърси обществеността в съседна Черна гора, стигна до завършек в съда на 20 февруари. Апелативният съд на Черна гора съобщи, че при повторното разглеждане е потвърдил оправдателната присъда по обвиненията за опит за тероризъм в деня на парламентарните избори през октомври 2016 г. Обосновката на съда е, че не е доказано обвиняемите да са извършили престъпленията, които им се приписват. С решението на Апелативния съд бяха оправдани просръбските политици Милан Кнежевич и Андрей Мандич, както и останалите обвиняеми по случая.





Общо 13 лица от Русия, Сърбия и Черна гора бяха обхванати от обвинителния акт. За организиране и финансиране на държавния преврат бяха обвинени руските граждани Едуард Шишмаков и Владимир Попов. От черногорските граждани, освен Мандич и Кнежевич, обвиняем беше и шофьорът на Мандич - Михайло Чадженович. Днес Мандич е председател на парламента на Черна гора, а Кнежевич е депутат в парламента. Коалицията, водена от Мандич и Кнежевич на изборите през 2023 г., подкрепи настоящото правителство на премиера Милойко Спаич. Преди това двамата участваха в изборите през 2020 г., които доведоха до смяната на почти тридесетгодишното управление на Демократическата партия на социалистите (ДПС), чийто лидер беше бившият президент на Черна гора Мило Джуканович.



По делото "държавен преврат" бяха обвинени и осем сръбски граждани, сред които и пенсионираният генерал от сръбската жандармерия Братислав Дикич. Сърбия отказа да екстрадира двама от обвиняемите. Черна гора издаде международни заповеди за арест срещу руснаците Шишмаков и Попов. Всички обвиняеми отрекоха вината си и твърдяха, че не се познават помежду си. Първоначално Висшият съд ги осъди на затвор. Апелативният съд отмени присъдата и нареди нов процес, а при повторното разглеждане Висшият съд ги оправда. Специалната прокуратура подаде жалба срещу оправдателната присъда, но с решение от 20 февруари Апелативният съд я отхвърли.



Източник: БГНЕС

Бивш собственик на х.Петрохан потвърди: Отдолу има тунели

Разположена под хижа „Петрохан“ съществува подземна галерия, насочена към Северна България, която е част от мрежа от сходни тунели . Това заяви пред „България Днес“ Евгени Вълкачовски – ръководител на туристическо дружество, стопанисвало обекта преди той да премине към бащата на Искра Фидосова, а впоследствие и към групата на Ивайло Калушев.


„Има такова нещо“, потвърди категорично Вълкачовски.

За мистериозния проход, по който до момента разследващите не са дали публична информация, първа съобщи София Андреева – майка на Валери Андреев, младежа, отделил се от групата на Калушев и подал сигнал до службите за дейността ѝ. В свои публикации във фейсбук, цитирани първо от електронното издание bgdnes.bg, тя твърди, че от хижата тръгва тунел в посока Северна България. По думите ѝ сградата е изградена по този начин през 80-те години, като мястото е функционирало като тренировъчен център за различни организации.

„Доколкото ми е известно, тунелът започва от крилото, което някога е горяло“, уточнява Андреева. Тя обяснява, че едва сега разкрива информацията за подземния коридор, тъй като първоначалният шок я е накарал да го изключи от съзнанието си. Майката на Валери поставя и риторичния въпрос дали полицията зазижда или изследва прохода. „Тунелът обяснява много странни неща, как тия мъжаги се оставиха да ги убият“, заключава София Андреева.

Евгени Вълкачовски, който потвърждава съществуването на тайния тунел, участва в управлението на няколко туристически дружества, сред които и „Монтана“ – организацията, стопанисвала хижа „Петрохан“ преди тя да бъде предоставена на бащата на бившето правно острие на ГЕРБ и настоящ столичен нотариус Искра Фидосова. Фидос Симеонов управлява обекта от 2005 г. до началото на 2020 г., когато според официалните данни го продава на

Калушев и съдружниците му за 96 000 лева. По информация на запознати след сделката Симеонов бил предупреден от рейнджъри да не посещава района и оттогава не се е връщал там.

По думите на Вълкачовски тунелът е прокопан около 1985 г., като изходът му достига близо до село Бързия. През галерията преминава тръба, по която към хижата се подава вода. Тя минава под друг тунел, където е изградена пречиствателна станция. В миналото проходът е бил използван от различни служби за дейности с неизяснен характер. Вълкачовски твърди, че е разполагал с карта на тунелната мрежа и че е влизал в петроханския проход, но само на няколко метра навътре, където пътят бил блокиран от срутени камъни. От 7–8 години не е посещавал хижата и не знае дали групата на Ивайло Калушев или други лица са извършвали ремонт на съоръжението. Според него именно пещерняци биха били най-подходящи за възстановяване на подобна система от подземни тунели, което би могло да обясни продължителното пребиваване на групата в сградата.



След трагичните събития с шестима загинали в района на Петрохан и под Околчица Вълкачовски вече е бил разпитван от полицията. „Много неща знам, но ми казват да не ги казвам“, заявява той, без да уточнява дали предупреждението идва от разследващите органи. Според него от случая едва ли ще има резултат, тъй като по думите му са намесени ДАНС и УБО. „Много неща са им ясни, но и много неща ще се покрият“, обобщава той.

Вълкачовски коментира и появилите се твърдения за тунел, достигащ до Сърбия, който евентуално би могъл да бъде използван за трафик. Той е чувал за подобен проход и не отрича възможността да съществува, но лично не го е виждал. Като основен въпрос при изграждането му посочва къде би била депонирана огромната изкопана земна маса. Предполага се, че входът му е разположен значително по на запад от Петроханския проход, за да се скъси разстояниието до границата.

Бившият ръководител изтъква и приноса си към развитието на туризма в района и на други места, където е работил. По думите му Фидос Симеонов е бил коректен и съвестен хижар по времето, когато е управлявал „Петрохан“, докато за последните стопани предпочита да не коментира, пише novini-news.com.

Хижата се намира в местността Калето, в близост до османско укрепление – табия, на около 2 километра по асфалтов път от Петроханския проход. Открита е през 1983 г. по повод 60-годишнината от Септемврийското въстание. Разположена е на 1470 метра надморска височина – колкото „Камен дел“ на Витоша и „Вада“ в Рила. Сградата е с разгъната площ малко над 1100 кв. м, разполага със стаи за 76 души със собствени санитарни възли и общи помещения. Двуетажната постройка е изградена върху държавен терен, което поставя въпроса за законността на поставените през последните години електропастири и вериги по пътя към нея, оформящи своеобразен ограден парцел.

Планинар разказва пред изданието, че табелите в района с предупреждение за стрелба без предупреждение са се появили след 2020 г. Преди това не е имало заграждения, а Фидос Симеонов е бил достъпен и отзивчив хижар, като телефонът му се е споделял из туристическите форуми. По онова време водата се е изпомпвала от близък източник, което поставя въпроса дали стопанинът изобщо е знаел за тунела към Бързия или системата вече не е функционирала. В периода на неговото управление около хижата е имало петли, които той отглеждал и обучавал, а в основната зала години наред посетителите били посрещани от календар на футболния ЦСКА за 2013 г.

Телепортация ли са владеели рейнджърите от Петрохан?

Думите на София Андреева за тунел под хижата се потвърждават, съоръжението е 8-километрово и оттам може да са минали екзекуторите

Шестимата райнджъри, сред които по непотвърдени данни от ПП-ДБ е имало поне двама агенти на ДАНС, освен Пхова – специална практика за изстрелване на съзнанието през фонтанелата (б.а. както твърди спонсорката на Ивайло Калушев София Андреева), вероятно са владеели и телепортация. Това е единственото (не)логично обяснение на това как 22-годишният Николай Златков се е озовал в издирвания кемпер под връх Околчица с куршум в главата.

Криминалния журналист Кирил Борисов коментира пред Bulgaria ON AIR противоречивите данни от сагата „Петрохан“. Той говори за кадрите, предоставени от прокуратурата, на които младият мъж липсва. В кемпера се качват само ламата Иво и 15-годишният Александър.

Николай не е с тях, защото е отпътувал със сребристия пикап към София рано сутринта в първия ден на февруари. Отишъл там, за да остави багажа на момичето, което е било с тях в село Българи.

Точно в 13:54 часа същият автомобил се връща. Паркиран е пред хижата, но не се вижда кой слиза от него. Виждат се само, трима мъже с куче.

Дали специален агент на ФБР Дейл Купър не би възкликнал „(само)убийствата не са, това, което са“, не е много ясно, но София Андреева, която проклина собствения си син заради сигнала му за педофилия срещу ламата, може да се окаже права за тунелите под хижата. Думите й са потвърдени от Евгени Вълкачовски, който е бил ръководител на туристическо дружество, което стопанисвало хижата преди да го придобие бащата на Искра Фидосова.

Според Вълкачовски тунелът достига до село Бързия, което е на 8 километра в права линия от хижата. А дали няма и друг тунел, водещ до сръбската граница?

Галина Гайдарова, която е специалистът по национална сигурност от Академията на МВР, наскоро коментира, че рейнджърите, които са били агенти на българските служби вероятно са имали мисията да контролират канала за наркотици по т.нар. балкански път, са екзекутирани от професионалисти. Според нея пожарът е бил запален, за да излязат момчетата от групата на Калушев навън, където са ги застреляли. Ако обаче екзекуторите са проникнали през тунела, стрелбата е станала в самата хижа. Затова и намерените разпилени гилзи са от оръжия, различни от тези на рейнджърите. Пожарът най-вероятно е бил запален за замитане на следите.

Флагман

Проговори бившият стопанин на имота Евгени Вълкачовски: Под хижа “Петрохан” наистина има тунел, влизал съм в него, много неща ще се покрият…

Борисов не може да не е знаел за тунела под хижата. Най - вероятно е "преслушал" Федосова.

Мишо Стойков

Сретан Йосич всъщност е бил арестуван на 28 юли 1997 година в Стара планина, близо до прохода Петрохан, на около 150 - 200 метра от сегашната хижа.
Много преди официалната версия от 2002-ра.
Крие се в планината, след като влиза нелегално в страната, за да координира трафик на наркотици и оръжия.
Операцията тогава е ръководена от МВР, а главен секретар все още не е Бойко Борисов.
Главен секретар на МВР през 1997 г. е генерал-майор Божидар Попов. Той е назначен на длъжността чрез указ № 252 от 7 юли 1997 г., след идването на власт на правителството на ОДС, и оглавява оперативното ръководство на министерството в този период.
Дето се вика няколко седмици по - рано.
Ивайло Калушев тогава е още много млад и участва като експерт по оцеляване и водач.
По регистри официално е собственик на хижата през 2020-та.
Той помага да се открие скривалището на Йосич в гората и води групата от специални сили, в която е и Стоян Салагинов, български експерт по бойни изкуства участвал в много състезания в Кнежа, дългогодишен треньор на специализирания отряд за борба с тероризма, и видна фигура в развитието на бойното самбо в България.
Арестът е извършен за по-малко от пет минути. Цялата история е описана в интервюта с участници, включително Саладинов. Ще ги изровя като му дойде времето.
Районът на Петрохан, който е на по-малко от двайсет километра от сръбската граница, е бил част от така наречения Балкански път за хероин и оръжия още от 90-те години. Маршрутът минава от Турция през България към Сърбия, Словения, Австрия и Холандия, с разклонения към Италия. Йосич е бил един от основните координатори по линията, работейки с хора от бившата Държавна сигурност в България като генерал Любомир Гоцев, Стоимен Стоименов, Виктор Вълков и Бриго Аспарухов. Той живее в Самоков над три години, плащайки по 1500 долара на килограм хероин като „такса за спокойствие“, за да осигури безпроблемен транзит. Ако имало проблеми, следвали поръчкови убийства или бомби.
Каналите продължават и след 90-те, вече с връзки към български политици и служби.
Ще спестя имената, че ни предстои служебен кабинет.
Спекулира се, че е имало плащания към Борисов за защита, които по-късно се обръщат срещу самия Йосич.
И до днес никой официално не е открил и скрития тунел с дължина около трийсет километра, който според разкази свързва района на хижата при Петрохан с територията на Република Сърбия и е бил директната връзка.
Целият сценарий странно напомня на сериала „Дяволското гърло“, където отново се преплитат жертвоприношения, религиозни символи и тъмни ритуали. Повтаряемостта на събитията през годините и съвпадението с освобождаването на Сретан Йосич не изглеждат случайни и са само една малка подробност. Както казах в едно мое предишно видео, Йоцо Амстердамеца ще оправи нещата през пролетта.
Та всички сме част от нечий "План".
А колкото до опитите да се хакне лаптопа ми, то понякога и аз трудно влизам през PRODOS.
Може да е от календара с дата 1987-ма, знам ли. Поне месеца и деня са верни.
Между другото нямаше ли да има нов сезон на "Дяволското гърло" или сценария се пише от събитията с хижата less

Руската Педераця източва/краде от България по 10 млад. евро на година. Целта е не само облага а и целенасочено обедняване на местното население. Копипейст на с-та за контрол от кремълската хунта над руZките гои/добитък. 90% от московитите в Ленинград и Москва са на квартири. 

Радев , Борисов, Пеевски, защо сте толкова тъпи и още не сте прикрили убийството в Петрохан, затова ли ви плащам 1 % от кражбите в България.

Кой е бил Пламен Статев?

Пламен Статев е бил известен специалист по визуалните ефекти (CGI) и е работил с множество холивудски мегапродукции, включително с актьори като Силвестър Сталоун, Морган Фрийман, Джейсън Стейтъм и Брус Уилис. Неговата работа остава зад кадър, но е от ключово значение координация на екипи, контрол на процеси и превръщане на сложните дигитални сцени в убедителна екранна реалност.
През 2012 г. Статев прави неочакван завой. Напуска динамиката на филмовата индустрия и се установява в Мексико, в района на Солидаридад, Кинтана Роо. Там се посвещава на спелеологията и на изследването на пещерни системи страст, която постепенно се превръща в начин на живот.

Бизнес в Мексико

Пламен Статев е имал фирма в Мексико, базирана в Солидаридад, Кинтана Роо, Мексико, и е специализирала в дизайна и производството на облекла и аксесоари от естествени влакна, използваща традиционни техники.
Компанията е работила като. малък бизнес в сектора за производство на текстилни изделия. Спелеологът е работил там на пълно работно време и е регистриран през 2018 година, като се води на работа там и до ден днешен.
"Осигуряване на правилното, стабилно и ефикасно функциониране на Интегрираната система за управление на качеството (ИСУКА). Следим за безопасността и въздействието върху околната среда на производството. Тоест производството да не навреди на флората и фауната в региона. Управляваме и ръководене на одити.
Гаранция, че суровините и готовата продукция се получават, съхраняват и експедират в съответствие с изискванията на клиентите, поръчали определените стоки", това пише в описанието на фирмата на Статев, която е базирана в Мексико.

И тук личи характерната му организираност същата, която го прави ценен професионалист в киното.
През 2012 г. Статев прави неочакван завой. Напуска динамиката на филмовата индустрия и се установява в Мексико, в района на Солидаридад, Кинтана Роо. Там се посвещава на спелеологията и на изследването на пещерни системи страст, която постепенно се превръща в начин на живот.

От 21 февруари 2024 година Пламен Статев е и съдружник в Българската асоциация по екстремни спортове, където заедно с Ивайло Иванов, Николай Златков, Ивайло Калушев и Дечо Василев развива мащабна дейност, обхващаща всичко от образователни курсове до производство на екипировка и мултимедийни продукции. Организацията, управлявана от Ивайло Иванов, има за цел да популяризира планинските спортове у нас чрез инженеринг, маркетинг и специализирано обучение, съчетавайки търговския успех с любовта към природата.
Животът на Пламен Статев очертава необичайна траектория от света на високобюджетните продукции към по-тиха, но съзнателна връзка с природата.

Как намереният на Околчица Николай Златков се е качил в кемпера на Калушев?

Камери показват, че Николай Златков… излиза от хижата рано сутринта във фаталния 1-ви февруари и повече не се връща там. Как и кога той е стигнал до кемпера на Ивайло Калушев?

1 февруари. Рано сутринта един от мъжете излиза с високопроходим автомобил.

На следващите кадри, които разследващите предоставят – джипът вече го няма. Предполага се, че с него пътува Николай. Дни по-късно това ще се докаже и от разпита на бащата на момичето, пътувало с тях до морето.

„На 01 02 2026 около 09:00 – 09:10 Ники дойде до нас и докара багаж на , който беше останал на хижата. Не беше нервен, неспокоен или притеснен“, разказа бащата пред БТВ.

И докато Николай е в София, около 10 часа – останалите четиримата мъже и Александър се събират пред хижата.

След това в кемпера се качват Калушев и Александър. След завоя кемпера е прихвнат от килърите. 

Минава през села, след това през Враца, село Челопек и продължават в посока към мястото, където дни по-късно откриват телата им. 

 А в хижата – около 1 по обед – най-вероятно Пламен и Ивей се качват в черен джип. 50 минути по-късно черният джип и този, с който Николай е излязъл сутринта, се връщат. Не се вижда кой слиза от тях. Минути по-късно от посоката, където са паркирани автомобилите пристигат тримата мъже – Дечо, Пламен и Ивайло Иванов. Николай го няма. Как е стигнал до кемпера и къде точно се е качил в него – разследващите не съобщават. Около 16 часа тримата мъже в хижата се събират отпред.

Няколко часа по-късно започва пожар.

Хора, какво ви става?
Тук се търсят убийци и подпалвачи - ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ на ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА! Но още далеч преди да са открити и разкрити, юристите търсят у жертвата в полза на извършителите смекчаващи вината обстоятелства и може би вече подготвят защитните си пледоарии..
ОСТАВАМЕ СЪВСЕМ БЕЗ ДУМИ.
Ние (Око да види) установаваме като странични НАБЛЮДАТЕЛИ следните факти:
Налице са

1) жертви на евентуално зверско убийство и щети от масивен пожар

2) разследващи органи, които от неспособност или поради нареждане нямат желание да разследват професионално

3) юристи, които, търсейки под вола теле из "хисторито" на жертвите, подготвят вече защитата на убийците, в случай че бъдат разкрити.

Правете си изводите сами.

(Снимката показва как работят българските разследващи органи - пренебрегват, подритват и тъпчат евентуални веществени доказателства. Това е само един от примерите за онагледяване.)
Снимката е кадър от това видео 

https://www.youtube.com/watch?v=AZNIZ6C_nvc )

След като майката на Валери, а после и бивш собственик на хижа Петрохан споменаха, че под нея има тунел, много хора се шегуваха.
Оказва се обаче, че тунел под хижата наистина има! Става въпрос за събирателния Искрецки канал, част от каскада Петрохан, който с 8 алпийски и 2 шахтови водохващания влива водите в изравнител Петрохан (язовира до шосето, при отбивката. 2 тунела с обща дължина 1,7км. Преминава от изток на запад, северно от хижата).
Въпросното водохранилище, намиращо се в непосредствена блиЗост до хижата, вероятно е свързано с въпросния канал. Тунел в посока север-изток не би довел до никъде. От север е стръмен скат, в полите на който лежи (и то много по-ниско) обратния, 180°ов завой на шосето.
*На военната карта, в синьо (хижата е обозначена като "турбаза", има и водохранилище, на 30-50м северно от нея).
*На другата карта добре се виждат оборите югоизточно от хижата. А тя самата е малкото тъмносиво петно до което води пунктираната линия - отбивката от шосето.