Християн Мицкоски – страхливецът

Народът на Северна Македония заслужава да бъде наравно с другите европейски народи, да стане част от проспериращия ЕС, а не от бедния и злокобен Сръбски свят, теглещ го към Евразия



Методии Иванов

Живеем в несигурно, динамично време. На много места по света се водят войни и въоръжени конфликти, геополитическите пластове се пренареждат, правилата на международните отношения се променят. Нормално е в тази обстановка държавите да имат страхове – за сигурността си, за независимостта си, за енергийните си източници, за демографски и екологични проблеми и ред други сериозни предизвикателства. В света обаче има само една държава, на която най-големият страх е от … един протокол! Както вече сте се досетили, тази държава е Северна Македония. Как така страх от протокол, ще се запитате? Та нали това е някакъв си там документ, който дори няма собствено нормативно битие и значение, а е просто добавка към друг документ? Каква е тази държава, на която основният страх в наши дни е точно от такъв един протокол? Ще ви отговоря - това е една съвсем млада, не съвсем добре уредена (и по редица критерии попадаща в квалификацията „пленена“)

държава с авторитарно управление,

идеологически базирано на една недемократична, шовинистична доктрина от времето на комунистическа Югославия. Тази държава има сериозни проблеми с корупцията, върховенството на закона, човешките права, бедността, етническия мир, демографията, екологията, застоя в евроинтеграционния си процес, социалното напрежение, емиграцията (особено на младите), отношенията със съседите и т.н., и т.н. И въпреки всичко това, най-големият проблем за управляващите в лицето на премиера Мицкоски и президента Силяновска-Давкова, е съществуването на Втория протокол към Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България, подписан преди цели 4 години. И то не просто неговото съществуване, а присъствието му като интегрален елемент от Преговорната рамка за присъединяване на РСМ към ЕС, подписана от всички 27 страни-членки, както и от самата Северна Македония. Имаме уникалния в световната история и изключително парадоксален случай, в който една държава е поставена в състояние на

заложник на страха на своя премиер

от …един документ!
Страхът е толкова голям и реален, че заради него вече четвърта година съдържащите се в документа ангажименти не се изпълняват и на йота. И не само това – в последно време северномакедонската държава не жали средства и усилия, посредством своята дипломация, да прави опити този прословут, страховит протокол да бъде премахнат от набора с условия за започване на процеса на преговори за членство в ЕС. За целта тя оказва натиск и лобиране сред евродепутати и други представители на институциите на ЕС, а в особено голяма степен върху докладчика по разширяването, г-н Томас Вайц. Тук е мястото да напомним, че преди година тази практика доведе до грандиозен скандал в Европейския парламент, породен от резонните съмнения за неправомерни отношения, включително натиск (и/или корупция) върху г-н Вайц, свързани с изтичането на поверителна информация към Скопие за съдържанието на готвения тогава доклад за напредъка на РСМ и включването на редица искания и становища на страната-кандидат в проекта на доклада. Група евродепутати дори поискаха Вайц да бъде отзован като докладчик и разследван, което обаче не се случи.
Тази година отново забелязваме резултати от активната дейност на Вайц в услуга на интересите на страната-кандидат, което е в противоречие с принципите и правилата на самия ЕС. По-конкретно, в проекта за доклад за напредъка на РСМ, който предстои да бъде предложен за гласуване в ЕП след два месеца, той „призовава правната служба на Съвета спешно да изясни всички неясноти относно правния статут на втория двустранен протокол към Договора за добросъседство и приятелство между двете страни във връзка с процеса на присъединяване“, както и предлага „двустранните спорове между държавите следва да се решават чрез открит диалог и истинско сътрудничество извън процеса на присъединяване“ (подразбира се условията на България, които бяха включени в т.нар. „Френско предложение“ и заедно с него бяха приети от целия ЕС и РСМ през 2022г.). Вайц апелира и за „въвеждане на частично гласуване с квалифицирано мнозинство в области, свързани с процеса на присъединяване, включително чрез премахване на изискването за единодушие в междинните етапи на процеса на разширяване при вземане на решения за откриване и закриване на отделни преговорни клъстери и глави“.
Опитите на РСМ за лобизъм и промяна на условията на ЕС не са от днес. Те започнаха от мига, в който Мицкоски взе властта в нашата югозападна съседка. Той многократно се е обявявал против Договора за добросъседство от 2017г. и против „Френското предложение“ – както в цялост, така и по отношение на отделни техни елементи.

Но да се върнем на

Страшния Протокол

Спрямо него, сегашната управленска гарнитура на ДПМНЕ предприе първо вътрешнополитическа атака. Неговата валидност бе оспорена миналата година от бившата депутатка Лиляна Поповска (свързвана с бившия премиер Никола Груевски) пред Конституционния съд на РСМ, като решението на съда по този въпрос все още се очаква. След това президентът Силяновска започна да го атакува както пред родната публика, така и на свои срещи извън страната. Впрочем по подобен начин тя, в амплоато си на изтъкнат експерт-конституционалист, атакува и основното условие от Преговорната рамка, а именно искането на македонските българи за включването им в Конституцията на РСМ с будещия присмех аргумент, че то не било включено в Договора от 2017г.: „Конституционните промени не бяха част от Договора за добросъседство с България от 2017 г. Подобни въпроси не могат да бъдат прокарвани чрез неформални протоколи без съгласието на парламента. Не разбирам как подобни разпоредби станаха част от рамката за преговори с ЕС.“, заяви тя. В отговор е достатъчно само да посочим, че това нейно мнение няма никакво значение – дали даден ангажимент е договорен като част от договор през 2017 или като част от пакет условия през 2022г., към днешна дата е напълно ирелевантно, с оглед на неговата валидност и правно-обвързващ характер. Pacta sunt servanda! Освен това, Силяновска преднамерено заблуждава своите съграждани и международните си партньори, защото самият ангажимент е ратифициран като част от цялата Преговорна рамка от парламента на РСМ.

Но защо всъщност Злокобният Втори Протокол е толкова страшен за Мицкоски и компания? За да си отговорим, нека видим какви договорености са поместени в него:
- да бъдат включени българите в конституцията на страната;
- да се вземат ефикасни мерки срещу говора на омраза;
- да се осигури ефективен достъп до равни права, защита от дискриминация и опазване на културата и идентичността на българската общност в РСМ;
- двете правителства да подкрепят работата на Съвместната комисия, която насърчават да работи за постигане на конкретни резултати въз основа на строго научен дебат с цел представяне на фактите и събитията от общата история, която свързва двете държави и народите им;
- всички вече договорени резултати от нейната работа да се включат в учебните програми;
- оригиналните исторически извори да бъдат достъпни за изучаване;
- да се провеждат съвместни чествания на дати и личности от общата ни история;
- да се променят някои учебници по география, във връзка с неоснователни етнически и териториални претенции от страна на РСМ;
- правителството на РСМ се задължава да не се меси във вътрешните работи на България с цел защита правата на лица, които не са нейни граждани;
- да се отворят архивите на репресивните служби от времето на Югославия - ОЗНА, УДБА и КОС;
- да се реабилитират жертвите на комунистическия режим, репресирани въз основа на тяхното етно-политическо самоопределение като българи.

За да бъде още по-ясно, можем да обобщим изброените условия в 4 групи:
1. Осигуряване на българската общност на равни права и статут с останалите народностни общности в страната, и защита срещу говора на омраза и престъпленията на етническа основа.
2. Постигане на научен консенсус относно спорните моменти от историята, с цел прочистване на налаганите с десетилетия лъжи, фалшификации и манипулации, и замяната им с обективните исторически факти.
3. Разкриване на истината за престъпленията на комунистическия режим и реабилитация на неговите жертви.
4. Преустановяване на всякакви иредентистки претенции спрямо България.
Тези условия са напълно нормални, демократични, цивилизовани, и не би трябвало да провокират този неистов страх сред управляващите в Скопие. Още повече, че те не са просто българска приумица, а са

базирани на основните принципи на ЕС,

сред които са Копенхагенските критерии за правата на човека, добросъседството, осъждането на престъпните тоталитарни режими.

Истината е, че поведението на страхливеца Мицкоски е дълбоко неадекватно. Поне от гледна точка на добруването и просперитета на неговия народ, които са заложник на страха му. Иначе, от гледна точка на личните му и тясно партийни интереси за узурпиране на властта и облагодетелстване от нейното упражняване, вероятно той намира своите основания. Но това не е поведение на достоен европейски политик. Европейският съюз е едно голямо семейство на демократични държави, присъединяването към което представлява стратегическа цел за редица държави и мечта за десетки други, които нямат дори теоретичния шанс да станат част от него. Нормалните, рационални държавници биха положили максимум усилия, за да заведат страните си до заветната цел. Не биха се поколебали да включат 3000 българи, естонци, или дори ескимоси в конституцията си, ако това е единственото и ключово условие да започнат преговори. Не биха се поколебали да изпълнят и няколко лесни (и не изискващи огромни бюджети) условия, за да реализират нужните реформи и да започнат своята евроинтеграция.

Нормалните политици – да. Не и Мицкоски. Този страхливец се е запънал като магаре на мост, твърд в обещанието си да не включи българите в конституцията, с което напълно блокира процеса на европейска интеграция на страната си. И той ще продължава да се опитва да заобиколи условията, да промени Преговорната рамка, или дори правилата за разширяване на самия ЕС - независимо от цената, измерена в милионите, хвърлени за лобиране от страна на бедната му държава, или във времето, загубено в чакалнята на историята. Ще продължава да упорства, със смехотворното оправдание, че включването на българите в конституцията било заплаха за македонската идентичност? Интересно как само българите са такава заплаха, при положение, че наред с македонците, към настоящия момент в нея са записани още шест народности, и то много по-многобройни? А аргументът, че тяхната бройка била прекалено малка и незначителна (3504 души по официални данни от 2021г.), и затова нямало смисъл да бъдат вписани, е напълно неадекватен – та нали броят на хърватите в РСМ е 2145 души, а на черногорците едва 1023, но въпреки това никой не се е изказал срещу тяхното вписване? Истинската причина за упорството на Мицкоски не е бройката, а

страхът

И този негов страх е толкова голям, че при една от последните си медийни изяви той стигна дотам да заяви, че Северна Македония ще чака още десетилетия, ако трябва, но той няма да изпълни условията. И побърза отново да обвърже евентуалното им изпълнение с друга от любимите си опорки - за правата на себеопределящите се като етнически македонци у нас, на които лошата България забранява сдруженията, репресира ги и не изпълнява „присъдите“ на ЕСПЧ.

Тук е много важно за пореден път да посочим, че всичко това са едни нагли лъжи.
Първо, в България няма репресирани граждани по етнически признак - в това число и такива, имащи се за македонци. Второ, ЕСПЧ не издава присъди, и съответно България не е „осъдена“. Европейският съд (който впрочем дори не е орган на ЕС, а на Съвета на Европа) публикува свои решения по дадени казуси, които нямат задължителен характер за съответната страна. И дори да бъдат наложени някакви глоби в полза на ищците, това не задължава страната ни да промени своята политика, или националните съдилища да променят своите решения. Трето, в България ИМА регистрирани сдружения на определящи се като етнически македонци (например „Антични македонци“ в гр. Гоце Делчев). Куриозното е, че самият Мицкоски дори лично присъства на откриването на македонски клуб в Благоевград през 2022г.! И последно – истината е, че българският съд не допуска регистрация единствено на сдружения, в чиито устави се съдържат противоконституционни цели, или които умишлено подават неизрядни документи, за да им бъде отказана регистрация, което впоследствие да използват за пропагандни цели. Така че, на практика страхливецът Мицкоски

няма реални аргументи,

с които да защити своите претенции.
В случая е важно и друго – съгласно договореностите от Съвместната декларация от 1999г., препотвърдени с Договора за добросъседство от 2017г. и залегнали в Преговорната рамка за членство в ЕС, РСМ няма право да се намесва във вътрешните работи на България и да защитава правата на хора, които не са нейни граждани. Така че, реално действията на Мицкоски в тази посока са в нарушение на вече поетите ангажименти на страната му, залегнали в поредица международни договори.

В същото свое интервю северномакедонският премиер за пореден път заяви, че няма да предприеме нужните действия за деблокиране на процеса на евроинтеграция, ако ЕС не му осигури гаранции, че след това негово неистово усилие безпроблемно ще му бъде предоставено пълноправно членство. Наложи се, също за пореден път представител на водеща държава-членка в лицето на френския посланик в Скопие Кристоф льо Лиголер да му обясни, че гаранции за членство не съществуват, защото то се получава единствено според собствените заслуги на страната-кандидат за изпълнението на нужните реформи и условия от Преговорната рамка. Както и че за сметка на това има ясен път, който РСМ трябва да поеме, за да започне преговорния процес, и той минава задължително през приемане на конституционните промени.
Същото му е разяснявано многократно и от председателя на Европейската комисия Урсула фон Дер Лайен, от председателя на Европейския съвет Антонио Коща, както и от актуалния комисар по разширяването Марта Кос.

Междувременно, народът на Северна Македония реално нито заслужава, нито подкрепя това отношение от страна на своя страхлив премиер, което е видно от нарастващия брой гневни коментари и критики към неговото управление. Той заслужава да бъде наравно с другите европейски народи, също като нас. Да стане

част от проспериращия ЕС, а не от бедния и злокобен Сръбски свят,

теглещ го към Евразия. И това ни кара да изпитваме искрено съчувствие и загриженост към този така близък нам народ, с който имаме обща история, защото имаме общи корени. Да, това е една от многото истини, които системно са укривани там. И ако за момент погледнем отвъд темата за споровете за миналото (от които впрочем северномакедонската страна тотално абдикира, като преустанови работа в Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси, отново поради страх – този път от липсата на научни аргументи, с които да защити своите позиции), налице един прост факт – налице е гласът на кръвта, която вода не става (както казва и един от създателите на съвременния македонски литературен език и азбука, Венко Марковски).
Защото фактите са неумолими - около 2 милиона днешни българи имат произход от географската област Македония. Това е повече от цялото население на РСМ, и е двойно повече от заявяващите се като етнически „македонци“ в нашата съседка. Тези 2 милиона души, живеещи днес у нас, са потомци на бежанците от всички войни и въстания през последните 150 г. На стотици хиляди хора, напуснали родните си огнища и дошли тук, в България. Тези хора не са имали нужда от преводачи, за да се разбират с местните жители, защото са били сънародници и са говорели на един и същи език. Не са имали нужда от езикови курсове, за да станат учители, свещеници, военни, учени, писатели, дипломати и дори премиери в свободна България. Били са приети добре, като братя, създали са семейства, направили са кариера и са живели нормално и спокойно, свободни.

Днес техните потомци са братовчеди, независимо как се самоопределят – като македонци в РСМ, или като българи в България. Те са не просто близки, а са роднини в буквални смисъл на думата, защото имат общи баби и дядовци, и все още се разбират без преводач. И както своите роднини в България, гражданите на РСМ ще могат съвсем скоро също да работят и живеят свободно, да просперират, и то без да се налага да напускат домовете си – в нашия общ европейски дом, в който няма граници, омраза и лъжи - Европейския съюз. За целта единственото, което трябва да напуснат, е зоната на страха, който изкуствено им налага страхливецът Мицкоски.

https://faktor.bg/hristiqn-mickoski-strahlivecat

Студио шпионска лига/52

 

Петър Москов: РАДЕВ Е ПЕЕВСКИ НА СТЕРОИДИ! Русия е хищник!

Ако е имал проевропейски избиратели би трябвало да ги е загубил вече с тези изцепки за Украйна от вчера. Съмнително проевропеец да гласува за толкова явен руски актив. Радев сменя Орбан.

Договорът, който вбеси копейките. Фронова линия с Камен Невенкин 01.04.2026

Прокурорката и Сарафов но път към Кремъл. Отиват на лекция на тема "Как да крадем има ли полза от това и основи на кражбата" лектор главният прокурор на Русия,...Чайка Шофьор Пепи Еврото

Първанов: Радев ти си като кукувица, крадеш от компроматите на Пепи Еврото

Кьовеши поиска имунитета на 11 гръцки депутаци агенти на Русия, заради източване на евросубсидии

Съгласен съм 10 млард. които Русия източва от България на година, да отиват за Украйна. Стига да изритаме паразита Путин и местните му придворни олигарси и партии от страната. Като преди това конфискуваме всички активи, движима и недвижима собственост за покриване на кражбите им за 30 години.

Днес послушах извънредното изслушване в НС което поискаха ИТН и се уверих, че без депутати и парламент е доста по-добре, от Петрохан и гавра с мъртъвци минаха на Украйна и за 5 мин чух, че украйниците са нацисти избиващи българи и призви Иран да ни бомби. Когато и да се закрие тая институция ще е късно, там е пълно с паразити и микроби

Александър Мелник · 

Сърбия включи „режима на реалността“ за руснаците Сърбия започна масови депортации на руски граждани, превишили разрешените 90 дни престой за шест месеца. Граничните служители конфискуват паспорти, завеждат дела в съда – и това вече не е изолиран инцидент, а системна история. Причината е проста като врата: Сърбия се готви за интеграция с ЕС И ЕС директно посочи: „приятели, имате каша с визите за руснаци“ Сега тази „каша“ се разчиства. И ето най-вкусното: До 150 000 руснаци са под атака, които масово избягаха в Сърбия след началото на войната. Какво всъщност означава това: — „братята“ изведнъж си спомниха, че искат да отидат в Европа, а не в „руския свят“ — дори най-лоялните страни започват да затягат гайките — „тихо да седим в чужбина, докато войната“ вече не работи И ако преведем от дипломатически на човешки: Седяхме, пихме кафе в Белград, мислехме си — „тук ни обичат“ И тогава идва ЕС и казва: „Обичайте ни, но по правилата“ И изведнъж „братята“ се превръщат в мигранти с протокол и печат.

Граждани за евразийско развитие на България, току-що се съгласиха да се обсъди отмяната на 10-годишното споразумение с Украйна. Не е първоаприлска шега, наистина са ватници

Задунайската губерния

Няколко десетилетия след официалното разпускане на Комитета за държавна сигурност (ДС), темата за неговото влияние остава една от най-парещите рани на българския преход. Вместо да изчезнат с края на режима, структурите на бившите тайни служби се трансформираха, създавайки паралелна реалност, в която старата номенклатура и оперативните работници запазиха контрол над ключови лостове на държавата. Процесът по внедряване на бивши кадри в икономиката започна още в края на 80-те години чрез т.нар. външнотърговски дружества. С настъпването на промените, тези подготвени и разполагащи с информация хора се оказаха на входа и на изхода на икономическите процеси. Те не просто участваха в приватизацията, те я дирижираха. Днес мрежите на ДС не са идеологическа общност, а прагматичен съюз. Бившите служители и сътрудници често действат като втори канал за влияние, използвайки натрупаните архиви (компромати), лични връзки и специфично ноу-хау за манипулиране на обществени поръчки и преразпределение на капитали. Проверките на Комисията по досиетата редовно разкриват стряскащи факти - десетки служители в държавната администрация, министерствата, регулаторните органи и местната власт са свързани с бившите служби. Тези фигури често заемат позиции на средно и високо управленско ниво, където се вземат оперативните решения. Тяхното присъствие осигурява приемственост на зависимостите. Когато един млад политик или бизнесмен влезе в системата, той често се сблъсква с експерти, чиято лоялност е към стари кръгове, а не към обществения интерес. Това създава среда, в която задкулисното управление става по-ефективно от официалните институции. В бизнеса влиянието е още по-видимо. Сектори като енергетика, национална сигурност, застраховане и хазарт са исторически наситени с кадри на ДС. Тук те функционират като мост между официалната политика и сивата икономика. Вторият канал за влияние работи просто: 1. Информираност - Използване на вътрешна информация за предстоящи държавни решения. 2. Протекция - Осигуряване на чадър над определени бизнеси чрез контакти в съдебната система и МВР. 3. Финансиране - Насочване на публичен ресурс към фирми, свързани с мрежата. Основната опасност не е в самата възраст на тези хора, а в модела на мислене и действие, който те предадоха на следващите поколения назначени бизнесмени и политици. Този модел е основан на лоялност към тесен кръг, непрозрачност и използване на държавата като личен ресурс. Докато тези мрежи остават активни, демократичните институции ще продължат да функционират само като фасада, зад която се крият интереси, заченати в кабинетите на една репресивна машина от миналото. Лустрацията, макар и закъсняла, остава моралният и политически дълг, който България така и не изпълни докрай, оставяйки вратата отворена за дългата ръка на Държавна сигурност. Днес имаме честта да ни представят новия си проект, който уж ще бори олигархията, а всъщност е негово отроче – поредното умело превъплъщение, целящо да подмени реалната промяна с контролиран театър. Това е класическият прийом на втория канал – да оглавиш недоволството срещу себе си, за да гарантираш, че статуквото ще оцелее под нова, по-приемлива маска.

Днес е годишнина от клането в Буча. Няма нужда да се казва "Бог да прости". Той няма какво да прощава на жертвите, те са невинни. А за убийците прошка няма и не бива да има. Слава, победа и мир на Украйна, отчаяние и гибел за Путин и касапите му. И не, тук няма място за "две мнения". Човешко е да си на украинска страна, защото украинците бяха нападнати и цивилни гинат на родна земя. Презряно и отвратително е да не им съчувстваш. М. Глишев

Според информацията, с която "Капитал" разполага, в годините назад (между 2018 и настоящата) Русинова има 31 преминавания през гранични пунктове. Интересно е, че в значителна част от тях тя ползва въпросния автомобил - Land Rover, собственост на фирма "Алфиа" АД. Същият автомобил е полазвал и Петьо Еврото при различни свои пътувания. Любопитно е, че значителна част от спътниците на Еврото и Русинова са едни и същи. Става дума на първо място за Кристиян Христов. Според информация на "Капитал" той около 20 пъти е напускал страната през гранични пунктове заедно с Петьо Петров. На 11 юни 2021 г. пътува и с днешната градска прокурорка на София Емилия Русинова. Те напускат страната през ГКПП Кулата в посока Гърция. Кристиян Христов е бивш боксьор и стана публично известен след публикуването на разследването "Осемте джуджета" на АКФ през лятото на 2020 г. Впоследствие в собствеността на "Изамет" на мястото на Кристиян Христов влиза друг човек - Венко Андонов. И тук следва изненада - Андонов също е бил сред спътниците и на Петьо Еврото, и на Емилия Русинова. И за двата вояжа извън страната е ползван същият Land Rover, собственост на близкото до Таки дружество "Алфиа" АД. Освен с общите спътници на Русинова и Петьо Еврото двамата имат и съвместно пътуване. Казано иначе - година след публикуването на разследването на АКФ "Осемте джуджета", по което и до ден днешен прокуратурата не е направила практически нищо, въпреки че неправителствената организация е установила по-голямата част от фактологията. Доказателствата за близост обаче са неоспорими. На 20 август 2021 г. точно в 12:32 ч. според данните от Гранична полиция Петьо Петров (Еврото) напуска страната в автомобил BMW през граничен пункт Златарево. Шофьор на колата е Димитър Илиев. Четири часа по-късно същия ден - в 16:48 часа, Еврото се връща в България през същия граничен пункт. В колата на връщане е и прокурор Русинова. (Естествено възниква и логичният въпрос какво точно са правили въпросните лица толкова често в Северна Македония и за толкова кратък престой - едва ли е само да обядват там плескавици.) Тази информация е била налична в информационната система "Граничен контрол" оттогава досега. Тоест в МВР, което заедно с прокуратурата издирваше изчезналия Петьо Еврото, се знае вече над пет години, че той е имал особено близки отношения с високопоставената прокурорка в СГП. Отново над пет години е достъпна информация и в системата се е знаело, че Русинова и Петров се движат в едно и също обкръжение и ползват едни и същи автомобили, собственост на фирма, смятаната за приближена до Таки. Тази информация никога не е видяла официално бял свят. Нещо повече - въпросните данни изглеждат целенасочено пренебрегвани.

Анти-украинската позиция на Румен Радев съдържа и личен елемент - публичното му унижение от Зеленски при срещата им при посещението на украинския президент на 6 юли 2023 година.

В социалистическия офис или завод работата беше вид приложно театрално изкуство. Целта не беше да произведеш качествена продукция, а да изглеждаш интензивно зает всеки път, когато някой с папка под мишница мине покрай теб. Една стратегически разтворена преписка, намръщено чело или гаечен ключ, държан с достойнство, бяха напълно достатъчни, за да се отчете Петилетката. От другата страна на бюрото Държавата играеше своята роля блестящо. Веднъж месечно получавахте пачка банкноти, които изглеждаха истински, миришеха на истински, но имаха покупателната способност на хартийки от Монополи. Държавата знаеше, че със заплатата си не можете да си купите цветен телевизор или Лада (без 15-годишно чакане), затова не възразяваше, че прекарвате четири часа от смяната си в консултации с колеги на кафе и контрабандни бисквити. Докато на Запад имаха експерти по ефективност, ние имахме експерти по гледане в далечината. Терасата или мястото за пушене бяха истинският команден център на предприятието. Там се случваше реалният обмен на информация – не за норми и планове, а за това в кой магазин са пуснали чешки обувки и кой има човек в месарницата. Тъй като заплатата беше виц, служителите си самоначисляваха бонуси. Ако работеше в хартиен комбинат, къщата ти беше пълна с тетрадки. Ако работеше на строеж, оградата на вилата ти подозрително приличаше на тази на новия Държавен съвет. Това не беше кражба – ние просто си взимахме Това беше връщане на средствата за производство в ръцете на народа, капка по капка. В крайна сметка социализмът създаде перфектната инкубаторна култура, в която държавата гарантираше оцеляването ти, стига да не стърчиш, убивайки всяка нужда от амбиция или качество. Така се роди цяло поколение от професионални присъстващи, които усвоиха до съвършенство изкуството да съществуват без усилия, докато системата бавно потъваше в собствената си летаргия.

Как се каляваше стоманата

Lena Borislavova : Румен Радев, Крум Зарков и Наталия Киселова много добре знаят, че по Конституция първо Министерският Съвет подписва, после Народното събрание - ратифицира. А не обратното. Ратификацията от парламента идва след подпис на изпълнителната власт - така работи държавата, макар предизборното лицемерие да опитва да налага друго. Разбира се, парламентът може и да не ратифицира. По-важното в случая обаче е, че подписването на това споразумение не е прищявка на отиващ си служебен кабинет (каквато безспорно бе скъпоструващият договор с Боташ), а изпълнение на решение на Министерския съвет от 2024 г., минало през всички нужни процедури, съгласувания и етапи. Тоест - това не е импровизация без време, а ДЪЛГОГОДИШНА държавна политика, провеждана от различни кабинети. И още нещо: плашенето, че „ще ни вкарат във война“, вече не върви. Тази реторика се изтърка още в края на 2022 г., когато стана ясно, че подкрепата за Украйна не е дързост, а позиция на страна от ЕС и НАТО, каквато е България. По-странното и жалкото е друго — фактът, че критиката към това споразумение идва от човека (и неговите съветници), който подписа „Боташ“ и задължи народа и страната си да плащат по 1 000 000 лева/ДЕН, без да получат нищо в замяна. Странно е и да плашиш с въвличане във война, но да не можеш да си “поделиш” с Бойко Борисов заслугите за завода на „Райнметал“ у нас, който ще произвежда … барут и снаряди. За какво си мислиш, че ще се ползват тия снаряди? В каква паралелна реалност изнасянето на военна помощ за Украйна от другите заводи в България било опасно, а тук нямало проблем по логиката на бившия главнокомандващ? Избирателният патриотизъм вече е прекалено прозрачен. Което е добре. Хубавото на опита за скандал около това споразумение с двугодишна подготовка е, че изобличава предизборното лицемерие и политически игрички. Лошото е, че България отново стои “странно” пред партньорите, а и инвеститорите от ЕС и НАТО.

САЩ вдигат санкциите срещу руски товарни кораби и високопоставени фигури от наркотрафика ​Министерството на финансите премахва десетки имена от списъка SDN (специално обозначени лица), включително плавателни съдове, свързани с големи руски лизингови компании, и предполагаеми членове на мексикански и колумбийски наркокартели. ​Тогава какъв беше смисълът от военната операция във Венецуела?

Доживяхме правителство с топки, макар и служебно. С ясна и категорична позиция в Киев: 1. Подпомагане финансирането на украинската противовъздушна отбрана. 2. Съвместно с Украйна производство на оръжия, включително дронове. 3. Създаване на алтернативен енергиен коридор за Украйна. 4. Специален трибунал за руската агресия и престъпленията на нашествениците. 5. 10-годишно споразумение за сигурност. Радев и Копейкин да вият от яд и злоба!

В Задунайската Губерния има 600 съветско-руски паметника, хиляди руско-съветски имена на булеварди, улици, училища, гимназии, планински върхове, църкви, храмове, магазини, летища, градове (Варна беше Сталин, Добрич беше Толбухин, Суворово???), села (Казашко)??? И това ли ви е патриотизма и родолюбието??? Наистина брутално-извратена перверзия! 100 процента зависимост от руски горива! 500 000 руски имота по черноморието! 100 000 руски фирми регистрирани в България! Национални движения директно наречени "Русофили", квартали "Малката Русия" (отново написано на руски), плажове с табели "Само за руснаци"??? Това се нарича Руско-дунавска област, ние държава нямаме!!! За наглата и агресивна историческа пропаганда няма да коментирам, мисля, че на българофилите и тиранофобите им е ясно! Каймака на млякото са постоянните шествия, целогодишно, по паметници и разни язовири (Бузлуджа, Копринка, Шипка), пред парламента (пред паметника на руския цар???) и така нататък с десетките, понякога стотици руско-съветски флагове, тениски и потници с ликове на Путин, Сталин и петолъчки, безбройните групи във фейсбук, с имена от сорта на "РПГ - РУСОФИЛ - ПУТИНОВА ГВАРДИЯ", в която се задава абсурдния въпрос "Искате ли Русия да анексира България и да стане част от руската федерация"???, а отдолу чета многобройни коментари "да"???, на картата на България като снимка към поста, пише "Россия" на руски език??? Като десерт, съм приготвил и коментар на "Семейство Проданови", крайни русофили от друг пост, който гласи дословно: "Аз съм православен българин русофил със българо руско самосъзнание, аз не подкрепям политиката на правителството и членството на България в нато и ес. Като русофил правителството на България вече е мой враг, при една мобилизация аз ще открия огън по всеки който тръгне срещу Русия дори това да са българи"??? Оле майко, майчице мила... и накрая, някакъв мозъчно атрофирал, амебовиден - краен русофил или комунист, или и двете, ще ми каже "Абе ние сме американска колония (Константин Стоянов)

Планът на Русия за влияние на Балканите

 

Ивайло Вълчев евродепутак от ИТН

https://www.youtube.com/watch?v=-w7AFyutzN4

Патриотичните партии ВМРО, ИТН, Израждане в европарламента са троянски кон на руската Педерация за разбиване на Европа

Навремето Лавров плашеше с Павел Чернев/Атака страхливите македонци, че бил типичния българин плод на расово смесване на турци и монголоиди.

На никой в ЕС не му пука за област Северна Македония с изключение на руските служби. Кремъл настройва балканските страни една срещу друга от стотици години, за да не се обединят срещу Русия. 

Патриотичните партии по света и у нас, под контрола на руските служби. Фидес, Сириза, Льо Пен, ВМРО, ИТН, Атака, Израждане, Величие, Меч и т.н.

Русия с главна роля в крайнодесния екстремизъм на Балканите

Обединени от чувството, че са жертви, Русия има верен съюзник в лицето на крайно десни сръбски групи. Западът ги подценява и рискува твърде много.

Работя в уебсайта за разследваща журналистика Bellingcat, където ръководя нашия проект, използващ изследователски методи с отворен код за наблюдение на крайната десница в Централна и Източна Европа. На Балканите виждаме как крайно десните в Сърбия подкрепят кървавото нахлуване на Русия в Украйна. Тези групи не само помагат за подклаждането на огъня в подкрепа на руската война; те също така получават руска помощ, за да прокарат собствения си опасен дневен ред в една вече размирна част на Европа.

Докато войната на Русия в Украйна се проточва, Кремъл има на своя страна някои от най-разрушителните и опасни крайно десни сили на Балканите. През април 2022 г. хиляди сърби излязоха по улиците на Белград, за да протестират срещу подкрепата на тяхното правителство за отстраняването на Русия от Съвета на ООН по правата на човека заради инвазията ѝ в Украйна. По време на митинга участниците в шествието развяваха руски и сръбски знамена и скандираха лозунги като например "Сърби и руснаци - братя завинаги!"

Протестът в сръбската столица беше организиран от крайнодясната група "Народен патрул" и нейния лидер Дамнян Кнежевич, който е организирал и няколко други проруски митинги. Само няколко седмици по-късно Кнежевич и друг лидер на "Народен патрул" заминаха за Русия. Те прекараха там една седмица по покана на няколко руски медийни организации, включително и на тази, ръководена от известния сътрудник на Путин Евгений Пригожин.

Много сърби смятат, че Русия е исторически защитник на Сърбия и нейните интереси; двете страни имат общи славянски корени, а хората и в Русия, и в Сърбия смятат, че са демонизирани от Запада. Кнежевич твърди, че Русия, заедно със Сърбия в югославските войни през 90-те години на ХХ в., несправедливо е представяна за агресор, докато се е опитвала да защити своите етнически братя. Кнежевич и неговите приятели са наводнили социалните медии с проруски призиви. Те се представят за най-отдадените защитници на сърбите от всякакви предполагаеми външни заплахи. Това се разпростира и върху защитата на онези, които според тях също защитават сръбския народ; ето защо един регионален анализатор заяви, че сръбската крайна десница оказва "най-постоянна и интензивна подкрепа" за руската инвазия в Украйна.

Тази подкрепа се изразява не само в думи или митинги. През май тази година малката неофашистка група "Сръбско действие" публикува в канала си в YouTube видео, в което документира посещение в Санкт Петербург, осъществено няколко месеца по-рано. Няколко членове на "Сръбско действие" са пътували там по покана на Руското имперско движение (РИМ), което е официално обявено за терористична група в САЩ и Канада. Във видеоклипа лидерът на РИМ Денис Гариев стреля с пистолет и се хвали, че обучава почти 1000 руснаци годишно в тренировъчния център на движението.

Ден след като "Сръбско действие" публикува това видео, Кнежевич се появи на пресконференция в Санкт Петербург. Той беше придружен от Александър Лисов, ръководител на " Сръбско-руския културно-информационен център". Той е обвиняван за отправяне на заплахи към антипутински настроени руснаци, живеещи в Сърбия. На пресконференцията присъства и активист на младежкото крило на политическата партия на Путин "Единна Русия".

Това, което ме заинтересува, беше не толкова какво е казал Кнежевич на тази пресконференция, а къде се провеждаше тя - в пресцентъра на Patriot Media Group - медиен конгломерат, чийто управителен съвет се оглавява от Пригожин. Patriot Media Group е една от трите медийни организации, за които "Народен патрул" твърди, че са ги поканили в Русия (другите включват скандалната руска държавна медия RT - за която Кнежевич даде интервю в студио - и прокремълския таблоид "Комсомолская правда").

Пригожин е човек, когото ние в Bellingcat за съжаление познаваме твърде добре. Той е бивш затворник и довереник на Путин, обект на санкции от страна на САЩ и издирван от ФБР заради предполагаемата му роля в руската намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г. Спечелил е милиарди долари от руски държавни поръчки и се предполага, че контролира частната военна компания "Вагнер", свързана с множество предполагаеми военни престъпления в Африка и Украйна.

Би било грешка да се пренебрегнат отношенията между сръбската крайна десница и Русия като безсмислени или твърде дребни за по-нататъшно внимание. По-рано тази година организации за защита на правата на човека предупредиха, че крайно десният екстремизъм в Сърбия се засилва; EuroPride - международното ЛГБТ събитие, планирано да се проведе в Белград този месец, беше атакувано и заплашвано с насилие от страна на крайната десница. След няколкодневни протести сръбският президент Александър Вучич обяви, че то ще бъде отменено. В съседна Босна и Херцеговина, където националистическото напрежение заплашва да разкъса страната, през октомври предстоят избори.

В Черна гора, която се отдели от Сърбия през 2006 г., скоро също може да има нови избори. Страната продължава да бъде измъчвана от спорове за националната си идентичност между по-независимите черногорци и самоопределящите се като сърби, които искат по-близки отношения със съседна Сърбия. Напрежението с Косово, което обяви независимост от Сърбия през 2008 г. и в което живее малко сръбско малцинство, остава най-горещата точка на напрежение в региона. За съжаление моментът е подходящ за крайната десница в Сърбия да създаде проблеми, а ако пожелае - тя има приятели в Русия, които да ѝ подадат ръка.

Всъщност Русия вече започна да помага. Английският документален филм, излъчен неотдавна по RT, даде трибуна на Кнежевич и други сръбски крайнодесни политици да изразяват възгледите си безпрепятствено. "Точно както Русия освобождава руския свят чрез денацификация и демилитаризация - казва Миша Вачич, крайнодясна фигура, за която отдавна се твърди, че е свързана с Вучич и неговата управляваща Сръбска прогресивна партия, - ние, сърбите, също имаме право чрез специални операции да създадем свой собствен сръбски свят".

Пренебрегваме крайната десница на Балканите на свой риск. Техните идеологии се основават на същите фрустрации и недоволства, които предизвикаха войните, довели до разпадане на Югославия през 90-те години на миналия век. Но сега те намират все повече хора по света, включително в Русия, които са готови да ги насърчават и подкрепят. Това не е всичко - Държавният департамент на САЩ твърди в наскоро разсекретена телеграма, че от 2014 г. насам Русия е похарчила 300 млн. долара, за да се опита да повлияе на политици и други лица по света, включително на Балканите. Русия може все още да не е разпалила този пожар, но би била повече от щастлива да помогне за разпалването му./БГНЕС

------------------------------------------------------------------

Майкъл Колборн, „Гардиън”

ISW: Русия започва нов опит да дестабилизира Балканите и прокарва "референдум"

Кремъл започна нова вълна от усилия за дестабилизиране на Балканите и ликвидиране на Дейтънските споразумения от 1995 г., които сложиха край на Босненската война от 1992-1995 г. — вероятно в рамките на по-голяма кампания за разединяване и отвличане на вниманието на Европа, пише Институтът за изследване на войната (ISW).

Анализаторите посочват, че на 9 септември руският външен министър Сергей Лавров се е срещнал с отстранения президент на Република Сръбска Милорад Додик. Срещата се състоя в Москва, след което руският външен министър направи редица изявления на пресконференция.

Лавров припомни, че той и Додик са се срещнали на тридесетата годишнина от подписването на Дейтънските споразумения, които сложиха край на военните действия в Босна и Херцеговина, които Русия нарича "агресия на НАТО“. Лавров заяви, че Русия е един от гарантите на Дейтънските споразумения от декември 1995 г. и обвини Запада в "нарушение“ на споразуменията – с цел да получи "неделим контрол“ над Босна и Херцеговина и да лиши сърбите от правата им.

Освен това руският министър заяви също, че "външната намеса“ във вътрешните работи на Босна и Херцеговина е "недопустима“ и че Русия осъжда т.нар. "опити на Запада да отстрани от властта "нежелани“ сръбски лидери“.

От ISW напомнят, че Лавров имал предвид решението на апелативния съд на Босна и Херцеговина за присъдата на Додик за игнориране на решенията на върховния представител на Съвета на чуждестранните държави, които гарантират изпълнението на мирното споразумение в Босна и Херцеговина, и за пренебрегване на решенията на Конституционния съд.

Лавров твърдеше, че "разрушаването на консенсуса, който е в основата на Босна и Херцеговина, е по същество престъпление, защото това е покана за поредната война на Балканите“.

Лавров също така одобри идеята на Додик за планиране на "референдум“ в Република Сръбска през октомври 2025 г. Руският министър саркастично заяви, че "Западът не обича референдумите“, като нарече "прозрачен“ проведеният от Русия референдум в Крим през 2014 г.

"Лавров и Додик се срещнаха в същия ден, в който Русия осъществи мащабно нахлуване с дронове във въздушното пространство на Полша, което вероятно също е имало за цел да тества единството на НАТО и ЕС", допълват от ISW.

Анализаторите припомнят, че Кремъл по-рано е използвал отношенията си с Република Сръбска, за да окаже по-голямо влияние в Балканите, да посее раздори в Европа и да подкопае подкрепяните от САЩ Дейтънски споразумения, с цел да потопи Балканите в хаос.

Милорад Додик, лидер на босненските сърби, от 2018 г. е един от тримата членове на президентството на Босна и Херцеговина – колективен върховен орган на властта, който отговаря на поста президент в други държави. След войната през 90-те години в Босна в него влизат трима души, които представляват две вътрешни държавни структури и три етноса: един сърбин от Република Сръбска, по един представител на хърватите и босненците – от Федерацията на Босна и Херцеговина. Членовете на този триумвират се избират едновременно за четиригодишен мандат, като всички те представляват различни религии: сърбите изповядват предимно православието, босненците— исляма, а хърватите — католицизма.

Това е резултат от крехък компромис, известен като Дейтънските споразумения. Те бе сключени през 1995 г. с участието на международната общност и страните-гаранти (САЩ, Германия, Великобритания, Франция и Русия). След Босненската война от 1992-1995 г. именно тези споразумения затвърдиха основата за по-нататъшното съжителство на трите етноса в Босна и Херцеговина.

На 26 февруари 2025 г. бе съобщено, че съдът в Босна и Херцеговина е признал Милорад Додик за виновен в неподчинение на решението на върховния представител и го е осъдил на една година лишаване от свобода.

https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/ISW-Rusiya-zapochva-nov-opit-da-destabilizira-Balkanite-i-prokarva-referendum-2703058

Сърби протестират с портрети на руския президент Владимир Путин срещу военното сътрудничество с НАТО. Тази демонстрация е сред успехите на руската пропаганда на Балканите.

"Руска операция за влияние в САЩ е нещо, коетео следим много внимателно."

Така наскоро "Вашингтон пост" цитира неназован висш разузнавателен източник. Ето какво се казваше в статията:


"Американски разузнавателни и правоохранителни агенции разследват това, което разглеждат като широка руска операция под прикритие в САЩ за сеене на обществено недоверие в предстоящте президентски избори и в американските политически институции, съобщиха представители на разузнаването и Конгреса."

Информационните кампании не са нещо ново за Русия, която ги води на Балканите най-малко от 8 години насам, като всичко започна с отделянето на Косово от Сърбия и провъзгласяването на независимостта. Там стратегията й се състои в създаването на представа за Русия като за велика сила и силен съюзник, като за това се харчат малко пари в инвестиции или дарения за държавите.

Ето какво могат да научат САЩ от руския нискотарифен и високодоходен комуникационен подход там.

Защо Балканите?

Западните Балкани са от символична важност за външната политика на Путин. Мнозина в Русия видяха в разпадането на Югославия пример за унижение, при който Западът пренебрегна мнението на Москва. А постсъветския свят първи видя плана за "цветните революции". Този план бе "Отпор" ("Съпротива") - масово невъоръжено движение, което щеше да освободи страната от Слободан Милошевич, а след това да се превърне в неправителствена организация, която съветва и обучава продемократични активисти.

Путин така и не се отърси от своята изненада как Русия изгуби влиянието си в Косово, когато то стана автономно, а след това бе признато като независима държава. Той използва катаклизмите и независимостта на тази територия като оправдание за налагане на руската сила чрез битките в Абхазия и Южна Осетия през 2008 и в Крим през 2014 г.

Руснаците смятат, че за да бъде велика сила, страната им трябва да играе роля в настоящето на Балканите. Историческите причини са две. Първо, това са интересите на Руската империя да контролира Босфора. Второ - тъй като много руснаци смятат, че славяните могат да се обединят през границите, има сантимент, наречен панславизъм, според който има "специална връзка" между Русия и славянските страни на Балканите.

Как Русия води пропагандната си кампания на Балканите

Руската пропагандна кампания на Балканите е насочена предимно към сръбскоезичните славянско-православни общности на Балканите. Главно оръдие на руската информационна политика са телевизионната мрежа и интернет порталът RT (преди Russia Today) и онлайн новините и радиопрограмата Sputnik Srbija. От началото на 2015 г. двете програми имат общо относително малоброен персонал от 30 души.

Главното послание е недвусмислено - има специална връзка между Русия и славянско-православните общности на Балканите.

Това послание се създава по няколко начина. Първо, водещите и авторите редовно говорят за общите славянски история и култура, като наблягат върху дългогодишната и (в този случай) благородна намеса на Руската империя в тази част на света.

Второ, като отдушник биват използвани риториката срещу политическия елит и Запада, като се говори най-вече за събития и идеи, чувствителни за сърбите, като бомбардировките на НАТО в Сърбия през 1999 г.

И накрая, те говорят за теории на конспирацията във връзка с продължаващата заплаха от Запада като твърдението, че Мадлин Олбрайт, която беше държавен секретар, когато НАТО бомбардира Югославия през 1999 г., изпитва "патологична омраза към славяните".

Канят се местни проруски анализатори и политици, за да подсилят тези внушения, като припомнят на аудиторията за ветото на Москва върху резолюцията на ООН за геноцида в Сребреница и приноса й в подкопаването на кандидатурата на Косово за ЮНЕСКО. Противопоставянето на сръбското правителство срещу членството на Косово в ЮНЕСКО се основаваше върху нежеланието му да признае официалното съществуване на Косово. Официалната му позиция обаче бе твърдението, че не може да се вярва на косовското правителство, че опазва намиращите се там сръбски православни манастири. Противопоставянето на Белград, подкрепено от Русия, в крайна сметка доведе до провал на кандидатурата на Косово.

Същевременно Западът бива рисуван като културно безразличен и (за разлика от Москва) неспособен да разбере славянската изключителност.

Избраният от Русия метод е разширен чрез редица медии на Балканите. Базираният в Белград Център за евроатлантически проучвания идентифицира 109 организации, насърчаващи различни аспекти на сръбско-руските отношения, включително руски фондации и проруски депутати.

Разбира се, само по себе си наблягането върху славянското братство не е дезинформация. Това, което Русия се опитва да направи, е да внуши чувството, че отношенията между двете страни са между по-голям и по-малък брат. тя се опитва да пробута образа на Москва, която се вслушва и третира еднакво славянските правителства в Белград (Сърбия), Скопие (Македония) и Баня Лука (Република Сръбска в Босна и Херцеговина).

Западът обратно - не предлага адекватен подход, при който балканските държави да бъдат вкарани в идентичността на ЕС. В резултат обществената подкрепа за Европейския съюз започна да спада.
Какво се опитва да постигне Русия?

Руската комуникационна стратегия носи дивиденти. Значително повече сръбски граждани казват, че биха предпочели съюз с Русия (67,2 на сто "за" и 18,8 на сто "против"), отколкото да кажат, че биха искали да влязат в ЕС ((50,9 на сто "за" срещу 38,8 на сто "против").

Интересното е, че руската комуникационна стратегия не предлага алтернатива на ЕС. В медиите тя може да критикува Брюксел и европейската политика, но те не описват Евразийския съюз като възможна алтернатива за Белград.

Нещата изглеждат по-предизвикателни от военна перспектива. Русия открито увещава балканските страни да не влизат в НАТО, призовава за по-тясно военно сътрудничество с подкрепяната от Москва Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС). Черна гора трябва да стане пълноправен член на НАТО някъде между декември 2016 и април 2017 г. Изправена пред този краен срок, Москва може да подтикне сръбските военни да сътрудничат по-тясно с руските сили, като се присъедини към ОДКС.

Антинатовската кампания може да има силно отражение в краткосрочна перспектива върху умиротворителните мисии на ЕС (ЕУФОР) и на НАТО (КФОР) на Западните Балкани.

Какво може да научи Западът от руската комуникационна стратегия на Балканите?

Балканите може да са опитно поле за информационните кампании на Кремъл където и да било. Ограничените инвестиции доведоха до благоприятни обществени нагласи и повече открито проруски партии в сръбския парламент, където те получиха почти 15 на сто от гласовете. Въпреки че това може да са малки победи, те могат да бъдат достатъчни да наклонят изборите и политиката в по-близка до Кремъл посока.

• Руската комуникационна стратегия е ефективна, когато показва разликите, но рядко предлага подходящи алтернативи. Тя насърчава антизападни настроения, стимулира поляризация, но не предлага убедителна алтернатива на Европейския съюз.

• ЕС работи срещу руската пропаганда най-вече в рускоезичните страни. Той все още не е обърнал внимание на руското влияние на Балканите въпреки настояванията на конференцията за Балканите на Лондонското училище за икономика през 2015 г.

Преди нахлуването в Украйна руският генерал Николай Бордюжа бе попитан за пропагандните усилия на Кремъл. Той бе цитран да казва:


"В информационната война страната, която казва истината, губи."

Русия постепенно увеличи разходите за телевизия, радио и онлайн медии зад граница. Макар че шансовете за руска военна намеса извън Украйна и Сирия може да са ограничени, Кремъл несъмнено ще продължи с пропагандната си стратегия, най-вече по отношение на ключовите избори на Запад.

https://clubz.bg/44810-planat_na_rusiya_za_vliyanie_na_balkanite

РАЖДАНЕТО НА РИМ, ИЛИ ИДВАНЕТО НА ТРАКИТЕ НА АПЕНИНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

 

Траките и Рим - скритата история.

Официално трако-римските отношения започват през II в.пр.Хр. Да, но описвайки събития от този период Тит Ливий споменава за старо [всъщност датиращо от дълбока древност] приятелство между траки и римляни. Явно се касае за времето на трако-троянецът Еней, а и дошлите по-рано пеласги, явяващи се основатели на Рим. За тях пише Плутарх, опиращ се на сведения на по-стари автори. Не можем да пропуснем и Егерия. Тя е втората съпруга на римския цар Нума Помпилий. Смята се, че тя е предала знанията за държавно-творческа дейност на своя съпруг. Името Егерия не притежава смисъл на латински. Албер Карноа тълкува Egeria c *Eger - езеро, а и самата Егерия е наречена езерна нимфа. По-скоро се касае за благородничка, жрица от трако-пеласгийски произход. Нейните знания стават основа на римските закони и държавна организация. Несъмнено римляните са помнили дълго време какво са им дали нашите предци и тази благодарност е била още жива през II в.пр. Хр.

Мистерията на пеласгите - хората основали Атина и Рим

Най-рано сведения за пеласгите, чието правилно име е пеласти, намираме в египетските хроники от времето на Рамзес II, краят на XIII в.пр. Хр. Египтяните наричат пеластите пелесет, а асирийците ползват името палашту. Старите евреи също познават пеластите, казват им пелищим, палестини, филистим, реално става дума за библейските филистимци.
"The name Pelastoi - Πελαςτοι can be identified with Old Hebrew pelisht-im (im is the ending in plural), Assirian palashta, pilishtu, and Egyptian prsht i.e. with the Philistines of the Bible. According to the Biblical tradition, the Philistines had come from the island of Crete. The French archeologist Berard (1952) confirmed this thesis with archeological data...Thus Pelasgians migrated from the Aegean region to Palestine, the territory to which they gave their name...” -Georgiev V., 1981, c.107". След войната с Египет пеластите основават в носещата тяхното име Палестина, имащите тракийски имена Гет, Газа, Аскелон, Акрон, Ашдод. Обяснение на значението на топонимите е дадено в Неразказаната История на Траките. В приблизително същият период от време други пеласти отновават Рим - Roma, като според Плутарх името на града означава rome-сила. Пеласгийското rome присъства в старобългарската дума раменъ-силен, а разбира се и в тракийските имена Рометалк, Румиталк, Реметалк. Пеласги и траки са две групи на един и същ народ. Има пеласги сели, грайки, кавкони, а има и траки сели, граи, кавкони, кавкенсии. Херодот разказва, че най-старите атиняни са пеласгите, а като основател на Атина е известен и Тезей, който е от рода на фригиеца Пелопс. Плиний твърди, че най-старото име на Пелопонес е Пеласгия, но Пелопонес е и дом на фригите на Пелопс. Освен това знаем, че не само Атина, но и цяла Атика е принадлежала на траките. Ясно е, че траки и пеласги са едни и същи хора. Според Омир пеластите обитават о-в Крит, като са наречени богоравни. Това означава, че те са аристокрацята на крито-минойското общество. В минойските архиви срещаме тракийските имена Арей, Диза, Питак, Тетюс, те са разчетени от Вл. Георгиев, П. Ван Сусберген и др. Самата минойска писменост има корени на Балканите. Последвалата я крито-микенска писменост показва смайваща близост със старобългарските руни, а това е установено още през 1905 г. от проучващият Плиска археолог Успенски. За минойската линейна керамика проф. Хрозни твърди, че е донесена от траките и илирите обитавали Балканите. *Като пеласгийски думи са посочени балиос-бял, сито-жито, елайон-лой, връзката с българския е ясна, но не се коментира, защото няма как да се твърди, че речта ни се появява на Балканите към 6-7 в., а същевременно принадлежи на най-старото балканско население, както е в случая и с гените ни разбира се. Прочее, езиковедите признават, че българските думи блюя и брей-вид растение, отговарят на древни пеласгийски думи, но не обясняват как "изчезналите" от историята пеласги дават думи на българи и тези "заемки" са обясними на български език. *Интересен пеласгийски топоним е Сабул-интос, той съдържа корен Сабас - вариант на Сабазий [Дионис], и умалителната наставка -инт, присъстваща в тракийската глоса волинт-млад вол, а и в тракийския топоним Пер-инт. За тази наставка акад. Георгиев и др. признават, че съотвества точно на стблг. -ѧте (във вол-ѧте, козл-ѧте, осл-ѧте). Самото име Сабас, Сабадий е тълкувано от Грегоар и Бонфанте със стблг. свободь-свободен. Важното тук е не само, че името е много древно, че коренът и умалителната наставка са български, но и това, че и в Тракия има топоним Сабуленте, като той е документиран през 7 в. от Симоката. Този съвестен автор споделя, че Сабуленте е дума от езика на местното население. А това е поредното доказателство, че тракийския език е още жив през 7 в. Тракийският език е жив и днес разбира се, но носи името български. *Пеласги, или както е по-правилно пеласти може да се обясни с българската диалектна дума пелест имаща древно значение стряха. Пеласти означава подслонени, хора живеещи в постоянни жилища, като в този случай сродна стгр. дума се явява πέλας-покритие, кожа, а сродна стлат. дума е pellis. Сродно е и името на намиращият се в Македония град Пела, означаващо дом, подслон. Понеже пеластите са първите, които построяват домове, този факт е и причината за появата на името им.

-----------------------------------------------------------------

Преди около три месеца излезе работата ми Тайните на тракийския език – Орфей проговаря. В нейните 532 страници направих опит да дам на читателите си сведения за речта на далечните ни предци. Представен бе и речник, който е в пъти по-голям от тракийските речници на акад. Дуриданов и акад. Георгиев. В приложенията има ценни материали, които помагат да се изяснят важни моменти не само от античната, но и от ранносредновековната ни история. Разбира се, както бе обещано в излязлата през 2020 г. Тайните на тракийския език – Посланията на древните надписи, бе даден и по-голям списък с тракийските племена. Допълнени бяха и данните засягащи тяхната история.







За моя голяма изненада точно това приложение, в което обръщам внимание на имената на различни групи наши предци, е събудило най-големия интерес у читателите. Получих доста съобщения във Фейсбук, а също и на мейла си. Над сто сънародника изразиха желание да научат повече за историята на отделните племена.



Данни разбира се има и то изключително интересни данни, защото дедите ни са първият народ, който прави значителна експанзия и колонизира нови земи, като при това повлиява силно местното население. Генетичните проучвания от ново време са най-яркото доказателство за този незасегнат до този момент аспект от историята на траките.



Данни има, но проблемът е, че много. Това наистина е проблем, защото в том III на Тайните на тракийския език ще бъде представен не само големият речник с около 600 думи, но и още много интересни неща засягащи ролята на дедите ни в оформянето на гръцката митология.



Ако в бъдещия том III на Тайните на тракийския език бъде дадено всичко накуп, ще се получи четиво от над 600 страници, а това вече затормозява. След разговор, с издателя ми, решихме преди да бъде пуснат том III, да бъде публикувана друга, по-малка по обем книга, в която да бъде обърнато повече внимание на тракийското влияние над различни народи.



Изненадите ще са много, но ще са и приятни. Учените ни не отричат тракийското присъствие в Египет. То е манифестирано по различен начин: исторически извори, епиграфски паметници, археологически находки. Проблемът е, че въпросното присъствие на дедите ни в страната на пирамидите започва много по-рано от общоприетото, като за това има солидни доказателства.



Присъствието на траки на Апенинския полуостров също не се отрича от учените ни, но както е в случая с Египет, точно най-ранните преселения не се разглеждат, нито се изследва влиянието на дедите ни в оформянето на езика и културата на римляните.




С настоящето есе давам един кратък пример какво могат да очакват читателите ми в новата книга, която се надявам да излезе към края на тази година.







По време на проучванията си върху римо-македонските войни попаднах на пасаж, който силно ме озадачи. Тит Ливий – авторът, който описва събитията от II в. пр. Хр., разказва за това как след бойните действия между легионите на Вечния град и армията на македонския владетел Персей, участвалият на страната на македонците цар Котис праща свои благородници в Рим с намерението да откупи сина си, а и други пленени свои сънародници. Реакцията на сенаторите срещнали се с тракийската делегация бе истинска изненада за мен. Патрициите отвръщат на траките, че помнят добре приятелството между римляните, Котис, неговите предци и тракийския народ…и макар да укоряват одриския владетел за това, че взема страната на Македония, все пак връщат свободата на тракийските военнопленници и не само не приемат предложения от Котис откуп, но даряват освободените траки с по 2000 аса (медна, или бронзова монета бел.авт.) и им осигуряват придружители, за да стигнат безпроблемно до родните земи (Liv. 45.42.6-11).



Постъпката е несъмнено благородна, защото римляните не прощават току-така на хора водили война срещу тях. Явно споменатото от сенаторите “приятелство между римляните, Котис, неговите предци и тракийския народ…“ е нещо с много дълбоки корени, нещо, което римляните не могат да пренебрегнат и това ги подбужда не само да забравят за прегрешението на цар Котис, но и да му окажат уважение, дарявайки хората му със значителна сума пари.



Римляните хранят уважение към героите и талантливите. Жителите на Вечния град знаят за Дионис, когото дори наричат Татко Либер (Pater Liber), знаят за известния с дарбите си Орфей, но също така им е известен и тракийския произход на Еней – човекът явяващ се праотец на ранната римска аристокрация. Старите автори вярват, че от брака между Еней и Лавиния се ражда Силвий, който полага началото на династията на царете Силвии, като някой от тях: Атис, Капус и Капетус носят тракийски имена. Те са последвани от Нумитор, чиято дъщеря ражда Ромул и Рем.







Съществуват и други неща, които карат римляните да уважават дедите ни. Има предостатъчно данни за ролята на старите балканци в оформянето на културата на жителите на Лациум и Апенините като цяло. Описвайки живота на Ромул Плутарх представя различните легенди за основаването на Рим. В поставеното на първо място предание се излага твърдението, че пеласгите са народ, който успява да обходи по-голямата част от обитаемия свят, като при това покорява по-голямата част от човечеството, след това, установявайки се на мястото (на което ще се появи Вечния град бел.авт.) пеласгите създават селище, чието име е Рим, а значението е сила, военна мощ (Plut.Rom.I.1).



Названието Roma (Рим) действително може да се преведе като сила, военна мощ, а обяснение може да бъде дадено със стблг. рамѣнъ – силен. Явно тук коренът е *ram/*rom-сила, мощ, а частицата -ѣнъ служи за образуване на прилагателно както е и днес: силен, волен, мощен, горен. В старогръцкия срещаме пеласгийската заемка ὄρμενος-висок (първоначално със значение едър, силен бел.авт.). Явно южните ни съседи са префасонирали ромен/ρὄμενος на ὄρμενος, тъй както преобразуват древната наша дума еленос/ἔλενος – елен на енелос/ἔνελος – елен (за справка Frisk, H. Griechische Etymologische Wörterbuch, c. 514, бел. Niedermann).



Коренът *ram/*rom-сила, мощ, намираме и в тракийската ономастика по простата причина, че траки и пеласги са хора от една и съща общност, делят един език и култура. Според акад. Владимир Георгиев към едно от най-древните названия на тракийски богове трябва да се причисли Рома/Рομη. На север от река Дунав – в Дакия пък се среща топонима Ramidava/Рамидава. Същият елемент откриваме и в името на тракийския цар Рометалк/Ρωμηταλκης, познат и като Реметалк. Явно думата *rome – сила наистина е много древна, понеже е ползвана от траки от различни региони. Нашeто старо съществително *rome – сила (основа на появилото се по-късно стблг. прилагателно рамѣнъ – силен) е обяснение за предложеното от Плутарх значение на името на град Рим (Roma).



Разбира се има и други възможности за тълкуване на названието на древния град. Цитирайки Шулце, Кречмер и други свои колеги, езиковедът Алоиз Валде е склонен да види в названието на Рим значение Stromstadt – град на река, като при анализа споменава стблг. думи строуiа – струя и островъ – остров. Действително, Мавър Сервий Хонорат пише за това, че Румон е по-старото име на река Тибър: “…nam hoc est Tiberini fluminis proprium, adeo ut ab antiquis Rumon dictus sit…” (Serv. Serv. A. 8.63).



В края на анализа си, Валде споменава нещо, което е много, много интересно: “Der Name des Tiber, Rūmo, erinert freilich stark an Στρῡμων.” – “(по-старото бел.авт.) име на Тибър, Румо (също и Rūmon бел.авт.), наподобява, напомня силно за Стрюмон (тракийското название на река Струма бел. авт.). Благодарение на Есхил ние знаем, че преди Троянската Война пеласгите са обитавали земите край река Струма. В работата “Молителките” срещаме следния ценен пасаж: “Аз съм Пеласг, потомък на Палехтон, когото земята роди, господар на тази земя и по моето име – това на техния цар, са назовани поданиците ми пеласги-тези, които обработват тази земя. В цялата област, в която чистата река Стрюмон тече, та и на запад, аз съм господар…” (Aesch. Suppl. 250-255). Напълно естествено е, ако дошлите от земите край Струма пеласги са се установили в близост до река в Лациум, да ѝ дадат свое име, а в случая – Rūmon име сродно на Στρῡμων.



Плутарх не е единственият автор, според когото дошлите от Балканите пеласги се явяват основатели на града, чиято сянка след време ще падне върху три континента. Един друг летописец от времето на Античността – Дионисий от Халикарнас, също дава много интересна, а и полезна информация. Този автор е уверен, че пеласгите са взели участие в основаването на Рим: “Що се касае до народа на пеласгите, тези от тях, които не бяха погубени или разпръснати из различни колонии (понеже малцина оцеляха от живелите някого много), останаха като съжители на местните хора тук (Лациум, Апенините бел.авт.), и след време наследниците им, заедно с други издигнаха град Рим. (Dion. Hal. Rom. Ant. I. 30.5). Тук не се споменава дали названието на селището идва от пеласгийската и тракийска дума *rome – сила, или пък от най-старото име на Тибър – Румон/Rūmon (от по-старо Струмон/Στρῡμων), но това реално е без значение. Която и версия да приемем за вярна – и в двата случая дедите ни се явяват кръстници на града.



Колкото и интересни да са сведенията на Плутарх и Дионисий от Халикарнас, на нас са ни нужни повече исторически извори, в които се говори за идване на траки и пеласги на Апепинския полуостров. За наше щастие има запазени документи, полезни за изследването ни. При описанието на Лациум, Плиний Стари споменава, че областта е обитавана в различни времена от различни хора, като пеласгите са една от групите (Plin.III.56). Същият автор съобщава за присъствие на пеласги в областите Лукания и Брутиум (Plin.III.71). Разказвайки за северните части на Апенините Плиний обяснява, че Етрурия започва при река Макра (буквално мокра бел. авт., на територията на България тече река Мокра Бяла). От това място умбрите биват прогонени от пеласгите (Plin.III.50). Римският летописец дава и други подробности, а именно това, че другото име на етруския град Цере е Агила и то е дадено от пеласгите, които са и основателите на селището (Plin.III.51). Не е за пренебрегване и Плиниевото твърдение, че азбуката е донесена в Лациум от пеласгите (Plin.VII.193). Това е едно от най-ценните сведения защото все пак писмеността е важен фактор за развитието на обществото и знаейки на кого трябва да благодарят за своята азбука, римляните несъмнено са изпитвали уважение към дедите ни.



На друго място Плиний изказва твърдението, че хората наречени корани, обитаващи земи недалеч от херниките са потомци на троянеца Дардан (Plin.III.63). Дардан е епоним на траките дардани – хора населяващи западните Балкани. За това свидетелства в една от книгите си Диодор Сицилийски (Diod.Sic.V.48.2). Уповавайки се на свидетелства на живелия по-рано летописец Меандрий, Страбон разказва как след Троянската Война, енети (наречени също и венети бел.авт.) и траки са се заселили в северните покрайнини на Адриатическо море (Strab.XIII.3.25). Въпросните енети са споменати и от Херодот, който ги нарича илирийски народ (Her. I.196), но към коя група спадат траките, придружили своите илирийски роднини толкова далеч на запад не е уточнено.



Най-вероятно се касае за част от мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) защото техните земи са опустошени от ахейците още в самото начало на Троянската война. Има и друга индикация, че споменатите от Меандрий и Страбон траки установили се край северните брегове на Адриатическо море са от групата на мизите. Съдим за това по факта, че в региона на тяхното заселване е локализирана река носеща името Атрианос/Ἀτριανὸς (Ptol.III.16.20). Това название е само вариант на локализираната в Тракия Iatrus (Янтра), която е точно в областта Мизия. На Апенините се среща град с име Атрия, Адрия/Atria/Adria, а малоазийска Мизия пък намираме селището Адрамютеон/Ἀδραμύττειον. Както топонимите, така и хидронимите са обясними със стблг. прилагателно ѩдръ – бърз. Явно на мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) трябва да се припише и даването на името на Адриатическо море. Страбон съобщава за това, че в древността името Адриа (Адриатическо море) е важало само за северните части на морето, но по негово време (I в. бел.авт.) названието важи за цялото море. Старият автор пише и за това, че за въпросното море е наричано и Йонийско (Strab.VII.5.9).



Същото това название – Йонийско море, Херодот използва когато разказва за древната миграция на мизи и тевкри, покорили всеки по пътя си и стигнали на запад до Йонийско, т.е. Адриатическо море, а на юг до река Пеней (Her.VII.20). За някои читатели назоваването на Адриатическо море Йонийско навярно изглежда странно. Все пак ареалът населяван от йонийците се намира доста по на изток – в западна Мала Азия. Това е така, но за сметка на това западните Балкани, чиито брегове се мият от Адриатическо море, и по-точно Епир са населявани не от кой да е, а от пеласгите. (Strab.V.2.4). За предците на йонийците Херодот съобщава, че преди идването на Данай, те са били известни като крайбрежни пеласги (Πελασγοὶ Αἰγιαλέες) и чак след това получават названието йонийци, по името на героя Йон (Her.VII.94). Eто защо старото име на Адриатическо море е Йонийско – то е дадено от пеласгите, които са деди на йонийците. Явно пеласгийската миграция на Апенините е на няколко вълни, като точно пеласгите са първите стари балканци основали свои колонии на Апенинския полуостров.



Освен пеласги от земите край Струма, дардани и мизи, Апенините са колонизирани и от други наши предци. Извършвайки изследвания на особени погребални практики проф. Диана Гергова споменава за град Сатрианум, който според нея е сравним само с Рим по отношение на своето значение. Това селище е основано по време на ранната Желязна епоха. Ползвайки данни на Рос-Холоуей и др., проф. Гергова съобщава за това, че некропола на Сатрианум са открити погребения с трупоизгаряне, трупополагане, a и такива в проучваното от нея седящо (подобно на Буда) положение. По-интересно е това, че керамиката от въпросния некропол, а и нейната украса показват особено силна близост с керамиката от същия период (ранна Желязна епоха) от Тракия. А самият топоним Сатрианум отговаря на името на обитаващите югозападна Тракия сатри: регионите край планината Пангей, между реките Strymon/Струмон (Струма) и Nestos/Нестос (Места), а и западните Родопи (Gergova, 2005).



За тези сведения дължим на проф. Гергова огромна благодарност, защото тя не просто обръща внимание паралела между името на траките сатри и намиращият се на Апенините град Сатрианум, но, което е по-важно: посочва паралелите в погребалните обреди и керамиката. Така става ясно от кой регион са дошли основателите, или поне едни от основателите на Сатрианум, а именно войствените сатри, в чиито землища е прочутото в древността светилище на бог Дионис.



И така – по сведения от историческите извори, а и благодарение на данни от археологията можем да заключим, че балканците колонизирали Апенинския полуостров и имащи значителен принос в основаването на Рим и оформянето на ранната култура на италийските племена са следните стари балканци: мизи, дардани (към които спадат Еней е други бежанци от Троада), сатри и пеласги. В следващата глава ще обърнем повече внимание на други трако-пеласгийски селища от територията на Апенинския полуостров. Мнозина читатели с удивление, но несъмнено и задоволство ще установят, че всички трако-пеласгийски топоними от земите на Италия са лесно обясними на български език. А и как да е иначе, след като ние българите сме наследници на траките и пеласгите.

Траки и римляни - неразказаната история

*Римляните несъмнено са народ с висока култура, но и те са получили много от други хора и не на последно място - от нашите деди, които влизат в историята под името траки. Езиковедите признават, че огромна част от древните топоними на Апенинския п-в не могат да се обяснят на латински и сродните му езици. Някои учени без увъртане признават, че имената на определени селища са тракийски, пеласгийски по произход. Имайки предвид твърдението на Плутарх за водещата роля на пеласгите, а и сведенията на Страбон за идване на траки на Апенините, можем да кажем, че присъствието на предците ни там е доказано. *На Апенините богинята на любовта Венера е почитана и под имената Lubia, Lubentia, Lubentina, а те отговарят на българските лични имена Люба, Любенка, Любетина. Обикновено особените названия на римската богиня биват обяснени с лат. libet, от по-древно *lubet- харесвам, чиито сродни думи от стблг. са любъ-възлюбен, любити-любя, обичам. В тракийската ономастика намираме *луптес-лоптес- любен, обичан, тълкуването е на акад. Георгиев разглеждащ теонима Де-лоптес. *Названията на Венера - Люба, Любентия, Любентина не са единствената културна връзка между траки и римляни. Акад. И. Венедиков пише следното:" Очевидно щом у нас Розалиите са влезли в задълженията на бакхическите дружества, една от причините за това трябва да е била връзката на Дионис със Залмоксис, а другата — съвпадането на един домашен празник в чест на мъртвите, подобен като Розалиите, или пренасянето върху самите Розалии на някой тракийски празник, който по-рано се е празнувал на друг ден…” (Венедиков, 1995, с.220 – 221). Още по-смело е изказването на проф. Е. Теодоров: "Обстоятелството, че празникът (Розалиите) е отбелязан в по-ранно време в Македония (през 119 или 120 г.), отколкото в Рим (през 153 г.) 452 и че той освен на Балканския полуостров се установява здраво в северозападния ъгъл на Мала Азия (454), където е имало тракийски племена, ни кара да мислим, че разпространението на празника е вървяло първоначално не от Рим към Тракия, а от Тракия към Рим, че празникът, по-късно обогатен с някои нови елементи, се връща при траките и преживява нов разцвет всред градското население… ” (Теодоров, цит. Paulys Real Encyclopädie, 1972, с.149). *Не само Розалиите са тракийски по произход. На проф. Теодоров трябва да благодарим и за нещо друго. Пишейки за римския празник Палилия нашият етнолог отбелязва следното: “…римският празник Палилия, честван от римляните на 21 април, е бил тракийски по произход, както може да се заключи от следното: 1. Съществуването на двете обозначения на празника (163) – Палилия и Парилия – говори за заемка на думата палилия, която по-късно подхвърлена в латинския език, по закона на дисимилацията се превръща в Парилия, която се и налага в по-голяма степен. 2. Божеството Палес, което е чествано на празника, вероятно е преминало в Рим от чужд култ. Иначе не би могло да се обясни, че представата за него е толкова смътна, че то бива считано “ту за бог, ту за богиня” (164), че е било познато в историческо време само по име, и то въз основа на самия празник (165), че е могло да се развие формата Парилия за обозначаване на празник в чест на Палес и, че “не може да се смята за задоволително нито едно от обясненията на името Палес чрез латинския език” (166). 3. Трудностите, които се явяват от това, че божеството “покровителства и пастирите и града” (167), възникват на римска почва и са обясними чрез тракийския култ на херос…” (Теодоров, цит. Roscher Lexikon, Paulys Real Encyclopädie, 1972, с. 25-26). *И при хетите има празникнаречен Пурулия, той е смятан за един от най-важните празници (Топоров, 1976, с. 125). След подробно проучване на характера на древния празник руският лингвист Владимир Топоров стига до забележителни заключения. Въз основа на информация от трудове на други учени, Топоров изказва твърдението, че както хетския Purulliia, така и римския Parelia, Palelia, поради това, че стоят изолирани и при двата народа, може да се заключи, че са заети от други хора и това са траките (Топоров, 1976, с. 125 – 141). Несъмнено изводът е правилен, но идва и още един, доста по-интересен момент. След изброяването на тракийските думи, имена с корен *pur със значения горя, паля, Топоров дава сравнение с българските думи запури, пърля и др.

Българите в Италия преди Алцек и техните надписи

*Благодарение на редица стари автори знаем, че на Апенинския п-в са идвали траки и пеласги, и то по времето на Бронзовата епоха. На пеласгите дори се приписва основаването на Рим, т.е. на тях се гледа като на доминантна група хора. *Тези стари балканци са оставили следи в древните названия на градове на Апенините като например Руселе, Пирги, Скаптия, Каластра и др. Те нямат обяснение на латински език, но редица изследователи свързват названията със сродни топоними от Тракия. *Един интересен хидроним е Атрианус, Адрия, защото се смята, че името на тази река е дала и названието на Адриатическо море. Името Атрианус, Адрия е сродно на тракийските Атрус, Етерус, Адра-митеон. Елементът АТР, АДР означава бърз и е обясним със стблг. ѩдръ - бърз. *Понеже Атрус, Етерус, Адра-митеон са от земите на мизите, то явно Адрия, Атрианус на Апенините са дадени от мизи. От друга страна точно от средите на мизите произлизат хората, които носят името българи. И действително на Апенините, още преди римската експанзия на Балканите има роби наречени Вулгарес. *Смятам, че Вулгарес - роби е опороченото предаване на един древен тракийски етноним. По същия начин възникват Траса - робиня, тракийска жена, Фригилос - фригийче, роб. *Дълго време нашите деди са били доминантна група на Апенините, но след загубата на своята позиция те биват подчинени на хората, над които са властвали в миналото. Ето защо римляните ползват Вулгарес като алтенативна дума за роб. Реално тя няма обяснение на латински език. Дедите ни населявали Апенините в древността са оставили и свои надписи, които лесно могат да бъдат изтълкувани с помощта на старобългаския език.

Български думи в старолатинския

Как е звучала речта на древните македони? За нас е разбираема

*Благодарение на Юстин и Помпей Трог научаваме, че най-древното население на Македония са пеласгите, а страната носи името Пеония [Just.VII.1]. Пеласгите и пеоните са свързани не с кой да е, а с българите. Мирмидоните са пеласги, а според Йоан Малала българите от неговото време са потомци на мирмидоните, които Ахил Пелеев предвожда по време на Троянската война [бълг.превод е представено от Й.Иванов].
Йоан Цеца също свързва мирмидоните с българите [GIBI, X.1980, c.104]. *За пеоните, Йоан Цеца и Йоан Зонара изказват твърдение, че в ново време се наричат българи: “Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι” [Д. Ангелов, с.373-375]. *И друг древен народ явяващ се важен етнически елемент на древното македонско население, е свързан по-късно с българите. Това са мизите. Херодот съобщава, че още преди Троянската война мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) покорили всички траки, а походът им стигнал чак до река Пеней [Her.VII.20]. *Михаил Аталиат и др. наричат българите както мизи, така също пеони, мирмидони [Ангелов, с.373-375]. *Представените тук исторически извори показват, че всички основни групи съставяли старото македонско население се явяват и основни групи на населението на земите на Тракия, наречена по-късно България. Това прочее е доказано от генетично проучване от 2012 г.: Македонците имали ДНК като на българите, вестник СЕГА, Брой 4298 (18) 23 Януари 2012 http://old.segabg.com/article.php?id=... *Аристокрацията на стара Македония е представена от пеласги, докато простолюдието се състои от траки и то не само мизи и пеони, но също бриги, перхеби, пиери, бисалти, мигдони, одоманти, крестони, едони, ботиеи. Самата древномакедонска столица Пела е основана от траките ботиеи [Strab.VII.fr. 20]. *Докато простолюдието пази своя бит и език, македонската аристокрация бива повлияна от от гърците. В следствие на римо-македонските войни, които са кръвопролитни, четири на брой и са в периода 215 – 148 г. пр. Христа, Македонското Царство губи не само територии, но и голяма част от жителите си.Тит Ливий разказва как македонският цар Филип V докарва в страната си огромен брой траки, понеже населението на Македония е оредяло [Liv.39.24]. *След победата на Емилий Павел над македонската войска, жителите на 72 града са продадени в робство [Plin.H.N, IV.39]. Това означава, че в страната е останало почти само селското население, което е от тракийски произход - представено предимно от мизи и пеони. *Селското население на Македония говори същият език както и това на Тракия. След освобождаването на страната ни от княз Аспарух, населението на Македония става част от Българското Княжество. Знаем за това от работата на споменавания от Ценов Равенски Космограф: “Inter Thraciam vel Macedoniam et Mysiam Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия само българи живеят. *След този период, дълго време няма сериозна промяна на населението на страната.

Македония - укритите сведения за произхода на старото население и българската връзка

Благодарение на Юстин и Помпей Трог научаваме, че най-древното население на Македония са пеласгите, а страната носи името Пеония: " Macedonia was formerly called Emathia, from the name of king Emathion, of whose prowess the earliest proofs are extant in those parts. 2 As the origin of this kingdom was but humble, so its limits were at first extremely narrow. 3 The inhabitants were called Pelasgi, the country Paeonia. " [Just.VII.1]. Пеласгите и пеоните са свързани не с кой да е, а с българите. Мирмидоните са пеласги, а според Йоан Малала българите от неговото време са потомци на мирмидоните, които Ахил Пелеев предвожда по време на Троянската война [бълг.превод е представено от Й.Иванов]. Йоан Цеца също свързва мирмидоните с българите [GIBI, X.1980, c.104] *За пеоните, Йоан Цеца и Йоан Зонара изказват твърдение, че в ново време се наричат българи: “Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι” [Ангелов, с.373-375]. *И друг древен народ явяващ се важен етнически елемент на древното македонско население, е свързан по-късно с българите. Това са мирмидоните, а и мизите. Херодот съобщава, че още преди Троянската война мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) покорили всички траки, а походът им стигнал чак до река Пеней [Her.VII.20]. *Михаил Аталиат и др. наричат българите както мизи, така също пеони, мирмидони [Ангелов, с.373-375]. *Представените тук исторически извори показват, че всички основни групи съставяли старото македонско население се явяват и основни групи на населението на земите на Тракия, наречена по-късно България. Това прочее е доказано от генетично проучване от 2012 г.: Македонците имали ДНК като на българите, вестник СЕГА, Брой 4298 (18) 23 Януари 2012 http://old.segabg.com/article.php?id=... *Аристокрацията на стара Македония е представена от пеласги, докато простолюдието се състои от траки и то не само мизи и пеони, но също бриги, перхеби, пиери, бисалти, мигдони, одоманти, крестони, едони, ботиеи. Самата древномакедонска столица Пела е основана от траките ботиеи [Strab.VII.fr. 20]. *Докато простолюдието пази своя бит и език, македонската аристокрация бива повлияна от от гърците. По времето на Александър III процесът на елинизация на благородниците вече е напреднал. Квинт Курций Руф разказва за Филота, който наричал селяните фригийци [т.е. траки] и т.н. и със своите сънародници говорел с преводач. Това разделение, а и отричане от родното се оказва пагубно за старата македонска държава, защото народът не поддържа искрено своите владетели. *Освен процесът на елинизация на аристокрацията има и друг важен фактор играещ роля за упадъка на макенодската народност. В следствие на римо-македонските войни, които са кръвопролитни, четири на брой и са в периода 215 – 148 г. пр. Христа, Македонското Царство губи не само територии, но и голяма част от жителите си.Тит Ливий разказва как македонският цар Филип V докарва в страната си огромен брой траки, понеже населението на Македония е оредяло [Liv.39.24]. *След победата на Емилий Павел над македонската войска, жителите на 72 града са продадени в робство [Plin.H.N, IV.39]. Това означава, че в страната е останало почти само селското население, което е от тракийски произход - представено предимно от мизи и пеони. Гърчеещата се благородническа прослойка е депортирана извън държавата. *Селското население на Македония говори същият език както и това на Тракия. След освобождаването на страната ни от княз Аспарух, населението на Македония става част от Българското Княжество. Знаем за това от работата на споменавания от Ценов Равенски Космограф: “Inter Thraciam vel Macedoniam et Mysiam Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия само българи живеят. *След този период, дълго време няма сериозна промяна на населението на страната. В периода XI-XIII в Македония се заселват гръкоговорящи. В периода XIV - XIX се заселват доста евреи, турци, арумъни, но основното население е представено от древните балканци, носещи името българи. Ето защо езикът на жителите на Македония се явява просто един български диалект. Прочее, името на митичния владетел на Древна Македония Гаван е обясено от професионалисти с помощта на стблг. говети – говея, почитам, т.е. Гаван означава почитан, радващ се на почит. Друго име на древен владетел е Каран, а Каран е прозвище на княз Крум. Балиос - името на коня на Ахил се обяснява с пеласг. балиос-бял.

Българите и създаването на Римската империя

*Има достатъчно исторически извори, в които се говори за идване на траки и пеласги на Апенините. В някои случаи се дават времената преди Троянската война, а в други е посочена епохата след Троянската война. *По време на Античността всички римляни са знаели за Еней – човекът явяващ се праотец на ранната римска аристокрация. Старите автори вярват, че от брака между Еней и Лавиния се ражда Силвий, който полага началото на династията на царете Силвии. Някои от тези ранни владетели: Атис, Капус и Капетус носят тракийски имена (1)*. Тези хора са последвани от Нумитор, чиято дъщеря Рея Силвия забременява от бога на войната Марс (смятан за роден в Тракия) и ражда героите Ромул и Рем. *Коренът *ram/*rom – сила, мощ, намираме и в тракийската ономастика по простата причина, че траки и пеласги са хора от една и съща общност, делят един език и култура. Според акад. Владимир Георгиев към едно от най-древните названия на тракийски богове трябва да се причисли Рома/Рομη (Георгиев, 1977, с. 54). На север от река Дунав – в Дакия пък се среща топонима Ramidava/Рамидава. Същият елемент откриваме и в името на тракийския цар Рометалк/Ρωμηταλκης, познат и като Реметалк. Явно думата *rome – сила наистина е много древна, понеже е ползвана от траки обитаващи различни, отдалечени един от друг региони. Нашeто старо съществително *rome – сила (основа на появилото се по-късно стблг. прилагателно рамѣнъ – силен) е обяснение за предложеното от Плутарх значение на името на град Рим (Roma). *Разбира се има и други възможности за тълкуване на названието на древния град. Цитирайки Шулце, Кречмер и други свои колеги, езиковедът Алоиз Валде е склонен да види в названието на Рим значение Stromstadt – град на река, като при анализа споменава стблг. думи строуiа – струя и островъ – остров. Действително, Мавър Сервий Хонорат пише за това, че Румон/Rimon е по-старото име на река Тибър: “…nam hoc est Tiberini fluminis proprium, adeo ut ab antiquis Rumon dictus sit…” (Serv. Serv. A. 8.36). В края на анализа си, Валде споменава нещо, което е много, много интересно: “Der Name des Tiber, Rūmo, erinert freilich stark an Στρῡμων.” – “(по-старото бел.авт.) име на Тибър, Румо (също и Rūmon бел.авт.), напомня силно за Стрюмон (тракийското название на река Струма бел. авт.), като това едва ли е случайно… (Walde, 1910, c. 657). Приликата между речните имена Румон/Rimon и Стрюмон/Στρῡμων наистина не е случайна. Благодарение на Есхил ние знаем, че преди Троянската Война пеласгите са обитавали земите на запад от Струма, реката е тяхна източна граница. *По време на Античността всички римляни са знаели за Еней – човекът явяващ се праотец на ранната римска аристокрация. Старите автори вярват, че от брака между Еней и Лавиния се ражда Силвий, който полага началото на династията на царете Силвии. Някои от тези ранни владетели: Атис, Капус и Капетус носят тракийски имена (1)*. Тези хора са последвани от Нумитор, чиято дъщеря Рея Силвия забременява от бога на войната Марс (смятан за роден в Тракия) и ражда героите Ромул и Рем. *Несъмнено дедите ни играят роля в оформянето на ранното римско общество, но създаването на Римската Република и на Римската Империя са дело на местно население, на хора обитаващи Лаций. *Не може да се отрече, че дедите ни имат огромен принос в появата на Константинопол като нова столица на империята. Константин Велики (306-337) е роден в Мизия и разбира се принадлежи на мизите. В своята работа “Езикът на Константин Велики “ Гeорги Сотиров обясни аргументирано, че този известен император е тракиец по произход. Важна подробност е това, че Константин Велики е човекът, който от малкото селище Византион прави нова столица на Римската Империя и така измества центъра на властта от Апенините в сърцето на тракийската общност. *От средите на траките идва и император Галериий властвал в периода 305-311 година. Той е роден в тракийско селце в близост до Сердика (София). Подобно на своя сънародник Максимин Тракиец, Галерий е известен с едър ръст и забележителна сила. Гордеел се е c произходa си съвсем открито и по сведения на Лактанций, дори е възнамерявал да преименува империята от Римска на Дакийска. Името българи обаче идва от хора от средите на мизите.

Тайната на имената на нашите реки

Имената на съвременните български реки крият много тайни. В тях намираме паралели с древните тракийски речни названия, а това показва, че езика на траките е само древна форма на българския. Ятрус и Йетерус са древните названия на Янтра, професионалистите дават значение " бърза" [река], но пропускат да отбележат, че още през XIX в. Вилхелм Томашек е дал тълкуване с прилагателното ѩдръ – бърз. *Тракийското название Тимакус е древният вариант на Тимок, като началния елемент Тим- е тълкуван със стблг. тьма - тъма. Киаброс е древното тракийско име на Цибрица, Цибър, то е тълкувано с цибър, цибрея - светлея, но се смята, че цибрея е заемка, защото не се среща в руски, полски и т.н. Тази аргументация е несеиозна, но пък става пределно ясно, че древните тракийски речни названия Ятрус, Йетерус, Тимакус, Киаброс и др. са лесно обясними на български език. От друга страна съвременните речни названия Бялата река, Белица, Стара река, Бебровска река и др. имат ясни успоредици с тракийски названия като Бела, Бела-стура, Стар [аскенос], бебрики. Това е поредното доказателство, че тракийски и български са две названия на един и същ език, но от различни епохи.

Български думи в старогръцкия - неудобен и премълчаван факт

*Гръцкият език съдържа голямо количество особени думи, които нямат смисъл на гръцки език. Те са заети от по-старото население на страната, а това население се състои от трако-пеласги. Те са обитавали територията от Тесалия до Пелопонес, като различните исторически извори дори предлагат информация коя група къде е живяла. Мизите и тевкрите са обитавали Тесалия, техни съседи са били пиерите и перебите. На юг от тях са живели абантите, а и поданиците на тракийските благородници Терей и Евмолп, властващи над Давлида и Атика. Самият Пелопонес получава името си от фригиеца Пелопс, който се заселва там със своите хора. Повечето от племената на Епир и най-вече селите, наречени още ели, а и грайките са класифицирани като пеласги. Пелопонес също е обитаван от пеласгите и по-точно кавконите. *Поради това, че запазените в гръцката реч, а и получени от трако-пеласгиге думи са по характер български, можем да заключим, че речта на трако-пеласгите е древен вариант на българския език. *Това, че не само езикът ни е древен, но и ние физически наследници на древното трако-пеласгийско население знаем и благодарение на мащабните антропологични проучвания от 1959 г. Там е ясно казано, че повечето от българите брюнети спадат към характерния за траките понтийски антропологичен тип. Добавено е и, че дори част от светлокосите и светлооки българи са физически наследници на траките [Попов М. Антропология на Българския Народ, т. I, Физически Облик на Българите, в сътрудничество с д-р Г. Марков, ред. Акад. А. И. Хаджийолов, БАН, София, 1959]. Генетичните проучвания дават същата картина. Най-често срещаните при българите маркери са E-V13 е I2, а те са наследени от хора, обитавали земите ни хилядолетия преди Потопа в Черно море. Древни маркери са J2 и R1bL23. Голяма част от носителите на R1a са наследници на хора, живели на юг от Дунава преди повече от 10 000 години. Тази информация бива неглижирана от повечето ни учени, а някои се опитват с некоректно представяне на данни от изследвана ДНК да прокарат нови лъжи. *Една от най-интересните особени думи в гръцкия е арвули [άρβύλη]. Нейното значение е цървули, обувки от кожа. Първият намерил връзката между гр. арвули [άρβύλη] и цървули е Георги Сотиров. Поради това, че той живее и работи в Канада, за него не е пречка да публикува неудобна за нашите учени информация. *Отново откритие на Сотиров е това, че топонимът Керасус [Κερασοῦς] е свързан с името на плода керасос, което не е нищо друго освен гръцкото предаване на думата череша. Акад. Вл. Георгиев отбелязва в свой труд, че думата череша е българска, понеже нашият език има прекрасно обяснение за названието. Коренът кер идва от черно-червения цвят на плода. *Пак на Сотиров трябва да благодарим за правилното тълкуване на името на град Лебедос [ Λέβεδος] с думата лебед. Градът е лидийски, но самите лидийци, познати още като лидо-меони са част от палео-балканската общност. Тяхното правилно име е Люди [ Λυδοί ] и преди много време е обяснено със стблг. людиѥ - люде, хора, народ. *Друго необяснимо на гръцки език име на растение е дафиновия храст, наричан дафне, но и даухна [δαυχνα]. Проф. Милан Будимир търси връзка със срхр. duh-дъх, миризма, но реално най-подходяща е нашата дума дъхна - мириша приятно. Дафиновият лист наистина мирише приятно и това е дало името му - явно от хора говорещи древен вариант на нашата реч. *Важно е и името Ахерон, това е название на река, спомената в древните митове, но се явава и име на няколко реални реки от територията на Елада, чиито най-древни поселници са нашите предци. Ахерон бива тълкувано с лит. аžeras, ežeras - езеро, а и ѥзеро-езеро.

Българската дума Дева е най-древното название за богиня

Думата дева е много древна и не просто древна, но и се явява едно от многото доказателства за това, че български и тракийски са имена на един и същ език, но от различни епохи. Лингвистите обаче правят странни опити за тълкуване на дева. Професиналистите смятат, че думата идва от и.е. корен *dhe(y)w - доя, суча, бозая [БЕР, т.I, с. 330 - с.331], т.е. дева тази, която кърми, тази, която дава на дете да бозае. Тълкуването е крайно несериозно, защото дева означава жена, момиче, което още не е било интимно с мъж. Следователно няма как да се говори за забременяване, раждане и в последствие кърмене. Дева означава не само непорочна, но най-вече чиста, светла, сияйна. Точно това значение обаче плаши хората, които не желаят истината за нашите корени да излезе на бял свят. Причината е проста - дева присъства в тракийската ономастика, като например в Дева Вендис [богинята Бендида], същият корен намираме в арийските думи deva - бог, devi - богиня, diva - сияние, светлина. Учените ни обаче признават, че българската дума дива, самодива, може да се свърже със староарийската deva - бог, лат. divius - бог и др.[БЕР, т.I, с.384]. За елементът див в името на билката дивизма се признава, че е свързано с понятие за бог, божествен и значението на названието е божествен, божий пламък, божия свещ, призната е и връзката между дивизма и древното тракийско билково име диесеме [БЕР, т.I, с.384]. И тук трябва да се добави, че според Ерих Бернекер старобългарската дума диво означава първоначално светлина, сияние.

КАК ТРАКИТЕ СЪЗДАДОХА МИКЕНСКАТА И МИНОЙСКА ПИСМЕНОСТ, КОИТО СА СРОДНИ НА ГЛАГОЛИЦАТА

НАЙ-ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРСКИ ИМЕНА ОТ ВТОРО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПРЕДИ ХРИСТА

МИСТЕРИЯТА НА ДРЕВНИТЕ ЕТРУСКИ/Ремикс

Българското име на река Тибър.

Истинските имена на Олимпийските богове

Тайните на българския език