СОФИЯ - Министерският съвет обяви, че България временно пренасочва част от хуманитарната си чувствителност от Украйна към Русия, след като било установено, че в някои руски региони вече има недостиг на гориво, спокойствие и официални обяснения.
Според правителствени източници първата пратка ще включва туби за бензин, пакети с морална неутралност и няколко тона внимателно подбрано мълчание, предназначено за райони, в които местното население е било принудено да чака на опашка и да се бие за гориво.
„България винаги е била на страната на мира, особено когато мирът има нужда от дизел,“ заяви представител на кабинета.
От Министерството на външните работи уточниха, че помощта няма военен характер, освен ако руската страна не реши да я използва за придвижване на военна техника, селскостопански машини или исторически претенции.
В Киев решението беше посрещнато с разбиране, след като украински дипломати признаха, че при сегашната динамика на бойното поле Москва очевидно се нуждае от повече подкрепа, за да издържи последиците от собствената си специална операция.
Кой опъва чадър за голямата корупция?
В Киев решението беше посрещнато с разбиране, след като украински дипломати признаха, че при сегашната динамика на бойното поле Москва очевидно се нуждае от повече подкрепа, за да издържи последиците от собствената си специална операция.
Кой опъва чадър за голямата корупция?
ЕСТЕСТВЕНО<>>РУСКАТА ПЕДЕРАЦИЯ
Липсата на пари в държавата си има имена — Пеевски, Борисов, Василев и служебните правителства през последните 5 години.
Но сред тези имена изпъква “мозъкът“ на окончателното държавно падение, започнало след 2021 година и подготвяно систематично през годините на властване на Двете Прасета — прасета не по външен вид (всеки има право да е дебел и дори простак), а по поведение и интелект.
Крайното левичарство е болестно състояние, което се характеризира с мания за величие и абсолютна липса на реална емпатия — големи думи за грижа за хората, а после се оказва, че тези хора са ограбени, бедни и често мъртви.
Примерите с Хитлерова Германия и Сталинова РуZия са емблематични, но това не означава, че всяка малка нация не може да роди някой психопат, като например Иди Амин — този е един който ядеше хора в Уганда и се беше обявил някога за крал на Шотландия.
Знам, че тези постове са ви трудни за разбиране, но те точно отразяват липсите ви в чиниите и бързата писта, на която се намирате към гробищата — 80% от вас ще умрат 10 години по-рано от връстниците си в Западна Европа, защото са жертва на кражби и корупция, невиждани за държава от ЕС.
Не мога да ви пожелая лек път към гробищата, съжалявам.
Предпочитам да ви приканвам да слезете от този влак и да хванете друг в обратна посока към живота
Но сред тези имена изпъква “мозъкът“ на окончателното държавно падение, започнало след 2021 година и подготвяно систематично през годините на властване на Двете Прасета — прасета не по външен вид (всеки има право да е дебел и дори простак), а по поведение и интелект.
Крайното левичарство е болестно състояние, което се характеризира с мания за величие и абсолютна липса на реална емпатия — големи думи за грижа за хората, а после се оказва, че тези хора са ограбени, бедни и често мъртви.
Примерите с Хитлерова Германия и Сталинова РуZия са емблематични, но това не означава, че всяка малка нация не може да роди някой психопат, като например Иди Амин — този е един който ядеше хора в Уганда и се беше обявил някога за крал на Шотландия.
Знам, че тези постове са ви трудни за разбиране, но те точно отразяват липсите ви в чиниите и бързата писта, на която се намирате към гробищата — 80% от вас ще умрат 10 години по-рано от връстниците си в Западна Европа, защото са жертва на кражби и корупция, невиждани за държава от ЕС.
Не мога да ви пожелая лек път към гробищата, съжалявам.
Предпочитам да ви приканвам да слезете от този влак и да хванете друг в обратна посока към живота
С. Гамизов
Средната възраст на живот след пенсиониране е 3 години. НОЙ отделя от вноските за пенсия за 3 години останалите пари за 37г. се приватизират.
.jpeg)
Георги Лозанов: РАДЕВ има СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ!
https://www.youtube.com/watch?v=K4QKs8Hbuew
В случая, лежерната инфантилност на ПП, еволюционната им нагласа и толеранстност към комунистическата шайка на Радев, станаха причина да се появи нов шериф!
Интелигентен, харизматичен, революлюционен! Който на бърза ръка разпердушини бюджетното недоносче на Радев, на бърза ръка, насред курортния сезон, събра привърженици и съмишленици на антиправителствен протест.
И то без светлинни ефекти, видеостени, специални подиуми и пр. атрибути, които видяхме на декемврийските протести.
На организирания от него протест бяха предимно привърженици на ПП, разочаровани от тяхната мудност, перманентно, бля-бля-бля и нищо повече.
Комунистическото правителство се възползва от тяхната толерантност и ежедневно сътворява все нови и нови поразии. Последната беше с одита на пенсиите.
За да бъдат прекратени тези дивотии, правителството трябва да бъде свалено незабавно.
Точно с тази си визия, Манол Глишев привлече много хора, чиято многочисленост, при продължаващата лежерност на ПП, ще продължава да расте.
Феноменът с мистериозните падания на висши служители, бизнесмени и критици в #Русия (особено зачестили след 2022 г.) стана толкова популярен в международните медии, че получи хумористично-мрачното наименование „Defenestration“ (дефенестрация – изхвърляне през прозореца).Ето списък с едни от най-известните и широко отразени случаи на руски граждани от #елита, които загинаха при падане от прозорци или балкони през последните години:
1. Равил Маганов (Септември 2022 г.)
Позиция: Председател на съвета на директорите на петролния гигант „Лукойл“.
Случаят: Пада от прозорец на 6-ия етаж на Централната клинична болница в Москва. „Лукойл“ беше една от малкото руски компании, които публично призоваха за спиране на войната в Украйна малко след началото ѝ.
2. Кристина Байкова (Юни 2023 г.)
Позиция: 28-годишна вицепрезидентка на „Локо-Банк“.
Случаят: Пада от прозореца на апартамента си на 11-ия етаж в Москва. Официалната версия остава неясна, а инцидентът предизвика вълна от конспирации поради младата ѝ възраст и позиция.
3. Павел Антов (Декември 2022 г.)
Позиция: Руски магнат в хранителната индустрия (наричан „кралят на колбасите“) и местен депутат. Той беше разкритикувал руските ракетни удари по Киев в WhatsApp, макар по-късно да изтри поста и да се извини.
Случаят: Пада от прозореца на тризвезден хотел в Раягада, Индия, където е на почивка. Само два дни по-рано неговият приятел и спътник Владимир Биденов умира в същия хотел от уж „сърдечен удар“.
4. Данил Рапопорт (Август 2022 г.)
Позиция: Инвестиционен банкер от латвийско-американски произход, роден в Русия, и яростен критик на Путин.
Случаят: Пада от прозореца на луксозната си жилищна сграда във Вашингтон, САЩ. Полицията в САЩ не откри следи от насилие, но случаят остава обвит в мистерия.
5. Марина Янкина (Февруари 2023 г.)
Позиция: Началник на финансовото управление на Западния военен окръг на Русия (ключова фигура във финансирането на войната в Украйна).
Случаят: Намерена мъртва под прозорците на 16-етажна жилищна сграда в Санкт Петербург. На балкона са намерени нейни вещи, а разследващите обявиха #версията „самоубийство“.
6. Егор Просвирнин (Декември 2021 г.)
Позиция: Крайнодесен руски националист, блогър и основател на сайта „Спутник и Погром“. Първоначално подкрепя анексирането на Крим, но по-късно става критичен към управлението на Путин, прогнозирайки гражданска война.
Случаят: Пада гол от прозорец на петия етаж в центъра на #Москва.
Забележка: Списъкът на „мистериозните смърти“ сред руския елит включва над 40 души от 2022 г. насам. Тези, които не са паднали от прозорци, често умират при други странни обстоятелства – „подхлъзвания“ по #стълби, падане от моторни лодки, внезапни сърдечни удари или тежки форми на #отравяне. Официалните руски власти почти винаги класифицират тези случаи като #самоубийства или битови #злополуки
Романтиката на соца - когато плажът изискваше виза от МВР
Днес модерните патриотите ни обясняват как Европа ни е затворила в клетка, докато в петък вечер натоварват багажника и пресичат свободно границата с Гърция, за да седнат на по чашка узо в Халкидики. Без проверка, без граничари с автомати, без молби. Но нека се върнем към времето на истинската „свобода“, за която толкова копнеят някои носталгици. Тогава, за да посетиш родното Черноморие или някое родопско село, не ти трябваше просто бански, а писмено разрешение от МВР.
Открит лист се наричаше този държавен благослов, без който всяка екскурзия приключваше още на първата проверка, където те сваляха от автобуса като опасен диверсант.
Представете си абсурда - искаш да отидеш до Синеморец или Резово, но първо трябва да докажеш на Партията, че няма да избягаш с надуваема лодка в Турция. Чакаш три месеца, преминаваш през куп бюрократични проверки, само за да получиш правото да видиш морето. Това беше обичта на държавата – да те държи под око дори когато просто искаш да хванеш малко тен. Днес същите хора, които са се редили на опашки за пропуск, за да отидат на море, ни разправят как сме били свободни, докато се оплакват от свободното движение в Шенген. За тези, които днес леят сълзи по „хубавото“ старо време, явно свободата да пътуваш безпрепятствено е досаден детайл, а истинският кеф е бил в това милиционерът да ти решава дали въобще имаш право да видиш хоризонта.
Когато пишещите машини даваха обяснения в милицията
Днешните младежи, които драматично се оплакват от цензура, когато им ограничат профила в социалните мрежи за 24 часа, дори не могат да си представят какво означава истинска, брутална липса на свобода. В онези мрачни години на социализма държавата притежаваше абсолютен монопол върху истината, а свободата на словото беше просто мръсна дума, идваща от упадъчния Запад. Най-големият кошмар на властта тогава не бяха въоръжени бунтове, а един тежък, тракащ звяр – пишещата машина. Тя беше възприемана като същинско оръжие за масово поразяване, способно да бълва най-страшното нещо на света - независими мисли.
Тъй като Партията изпитваше параноичен ужас от идеята някой да натрака в хола си няколко реда извън официалната пропаганда, контролът беше не просто строг – той беше смазващ. Всяка частна пишеща машина трябваше да бъде занесена в милицията за задължителна регистрация. Там бдителните органи на реда снемаха нейните пръстови отпечатъци. Тъй като всяка машина има своите микроскопични фабрични дефекти по буквите, тя оставя напълно уникална мастилена следа. Ако на улицата случайно се появеше анонимен антиправителствен позив, Държавна сигурност веднага отваряше архивите, за да открие чия е буквата „Р“ с леко изкривено краче. А последствията не бяха мъмрене или глоба – следваха разпити в мазетата на ДС, въдворяване в трудов лагер и завинаги съсипан живот за цялото семейство на "престъпника".
Ако си мислите, че пишещите машини са били обект на истерия, то представете си статута на ранните копирни машини. Ксероксите съвсем не бяха скучна офис техника за размножаване на рецепти или смешки. Те бяха третирани като строго секретни обекти, затворени в специални помещения под дебел катинар и решетки. Достъпът до тях беше по-труден от проникване в ядрен бункер и изискваше специално разрешение, разписвано от проверени партийни кадри. Всичко това се правеше с едничката цел – да се бетонира информационното затъмнение и никой да не се изкуши да мултиплицира нещо по-различно от речите на вожда.
Днес, когато всеки смартфон е персонална печатница с глобален обхват, изглежда почти комично да си представим този институционален страх от металните лостове и хартията. Но зад тази абсурдна бюрокрация се криеше една брутална машина за мачкане на човешки съдби и убиване на всякакво инакомислие. Поне съвременните бунтари могат да спят спокойно – ако Shift бутонът на лаптопа им леко заяжда, това означава само ремонт в сервиза, а не покана да чукат камъни в каменоломната.
Интелигентен, харизматичен, революлюционен! Който на бърза ръка разпердушини бюджетното недоносче на Радев, на бърза ръка, насред курортния сезон, събра привърженици и съмишленици на антиправителствен протест.
И то без светлинни ефекти, видеостени, специални подиуми и пр. атрибути, които видяхме на декемврийските протести.
На организирания от него протест бяха предимно привърженици на ПП, разочаровани от тяхната мудност, перманентно, бля-бля-бля и нищо повече.
Комунистическото правителство се възползва от тяхната толерантност и ежедневно сътворява все нови и нови поразии. Последната беше с одита на пенсиите.
За да бъдат прекратени тези дивотии, правителството трябва да бъде свалено незабавно.
Точно с тази си визия, Манол Глишев привлече много хора, чиято многочисленост, при продължаващата лежерност на ПП, ще продължава да расте.
Феноменът с мистериозните падания на висши служители, бизнесмени и критици в #Русия (особено зачестили след 2022 г.) стана толкова популярен в международните медии, че получи хумористично-мрачното наименование „Defenestration“ (дефенестрация – изхвърляне през прозореца).Ето списък с едни от най-известните и широко отразени случаи на руски граждани от #елита, които загинаха при падане от прозорци или балкони през последните години:
1. Равил Маганов (Септември 2022 г.)
Позиция: Председател на съвета на директорите на петролния гигант „Лукойл“.
Случаят: Пада от прозорец на 6-ия етаж на Централната клинична болница в Москва. „Лукойл“ беше една от малкото руски компании, които публично призоваха за спиране на войната в Украйна малко след началото ѝ.
2. Кристина Байкова (Юни 2023 г.)
Позиция: 28-годишна вицепрезидентка на „Локо-Банк“.
Случаят: Пада от прозореца на апартамента си на 11-ия етаж в Москва. Официалната версия остава неясна, а инцидентът предизвика вълна от конспирации поради младата ѝ възраст и позиция.
3. Павел Антов (Декември 2022 г.)
Позиция: Руски магнат в хранителната индустрия (наричан „кралят на колбасите“) и местен депутат. Той беше разкритикувал руските ракетни удари по Киев в WhatsApp, макар по-късно да изтри поста и да се извини.
Случаят: Пада от прозореца на тризвезден хотел в Раягада, Индия, където е на почивка. Само два дни по-рано неговият приятел и спътник Владимир Биденов умира в същия хотел от уж „сърдечен удар“.
4. Данил Рапопорт (Август 2022 г.)
Позиция: Инвестиционен банкер от латвийско-американски произход, роден в Русия, и яростен критик на Путин.
Случаят: Пада от прозореца на луксозната си жилищна сграда във Вашингтон, САЩ. Полицията в САЩ не откри следи от насилие, но случаят остава обвит в мистерия.
5. Марина Янкина (Февруари 2023 г.)
Позиция: Началник на финансовото управление на Западния военен окръг на Русия (ключова фигура във финансирането на войната в Украйна).
Случаят: Намерена мъртва под прозорците на 16-етажна жилищна сграда в Санкт Петербург. На балкона са намерени нейни вещи, а разследващите обявиха #версията „самоубийство“.
6. Егор Просвирнин (Декември 2021 г.)
Позиция: Крайнодесен руски националист, блогър и основател на сайта „Спутник и Погром“. Първоначално подкрепя анексирането на Крим, но по-късно става критичен към управлението на Путин, прогнозирайки гражданска война.
Случаят: Пада гол от прозорец на петия етаж в центъра на #Москва.
Забележка: Списъкът на „мистериозните смърти“ сред руския елит включва над 40 души от 2022 г. насам. Тези, които не са паднали от прозорци, често умират при други странни обстоятелства – „подхлъзвания“ по #стълби, падане от моторни лодки, внезапни сърдечни удари или тежки форми на #отравяне. Официалните руски власти почти винаги класифицират тези случаи като #самоубийства или битови #злополуки
Днес модерните патриотите ни обясняват как Европа ни е затворила в клетка, докато в петък вечер натоварват багажника и пресичат свободно границата с Гърция, за да седнат на по чашка узо в Халкидики. Без проверка, без граничари с автомати, без молби. Но нека се върнем към времето на истинската „свобода“, за която толкова копнеят някои носталгици. Тогава, за да посетиш родното Черноморие или някое родопско село, не ти трябваше просто бански, а писмено разрешение от МВР.
Открит лист се наричаше този държавен благослов, без който всяка екскурзия приключваше още на първата проверка, където те сваляха от автобуса като опасен диверсант.
Представете си абсурда - искаш да отидеш до Синеморец или Резово, но първо трябва да докажеш на Партията, че няма да избягаш с надуваема лодка в Турция. Чакаш три месеца, преминаваш през куп бюрократични проверки, само за да получиш правото да видиш морето. Това беше обичта на държавата – да те държи под око дори когато просто искаш да хванеш малко тен. Днес същите хора, които са се редили на опашки за пропуск, за да отидат на море, ни разправят как сме били свободни, докато се оплакват от свободното движение в Шенген. За тези, които днес леят сълзи по „хубавото“ старо време, явно свободата да пътуваш безпрепятствено е досаден детайл, а истинският кеф е бил в това милиционерът да ти решава дали въобще имаш право да видиш хоризонта.
Днешните младежи, които драматично се оплакват от цензура, когато им ограничат профила в социалните мрежи за 24 часа, дори не могат да си представят какво означава истинска, брутална липса на свобода. В онези мрачни години на социализма държавата притежаваше абсолютен монопол върху истината, а свободата на словото беше просто мръсна дума, идваща от упадъчния Запад. Най-големият кошмар на властта тогава не бяха въоръжени бунтове, а един тежък, тракащ звяр – пишещата машина. Тя беше възприемана като същинско оръжие за масово поразяване, способно да бълва най-страшното нещо на света - независими мисли.
Тъй като Партията изпитваше параноичен ужас от идеята някой да натрака в хола си няколко реда извън официалната пропаганда, контролът беше не просто строг – той беше смазващ. Всяка частна пишеща машина трябваше да бъде занесена в милицията за задължителна регистрация. Там бдителните органи на реда снемаха нейните пръстови отпечатъци. Тъй като всяка машина има своите микроскопични фабрични дефекти по буквите, тя оставя напълно уникална мастилена следа. Ако на улицата случайно се появеше анонимен антиправителствен позив, Държавна сигурност веднага отваряше архивите, за да открие чия е буквата „Р“ с леко изкривено краче. А последствията не бяха мъмрене или глоба – следваха разпити в мазетата на ДС, въдворяване в трудов лагер и завинаги съсипан живот за цялото семейство на "престъпника".
Ако си мислите, че пишещите машини са били обект на истерия, то представете си статута на ранните копирни машини. Ксероксите съвсем не бяха скучна офис техника за размножаване на рецепти или смешки. Те бяха третирани като строго секретни обекти, затворени в специални помещения под дебел катинар и решетки. Достъпът до тях беше по-труден от проникване в ядрен бункер и изискваше специално разрешение, разписвано от проверени партийни кадри. Всичко това се правеше с едничката цел – да се бетонира информационното затъмнение и никой да не се изкуши да мултиплицира нещо по-различно от речите на вожда.
Днес, когато всеки смартфон е персонална печатница с глобален обхват, изглежда почти комично да си представим този институционален страх от металните лостове и хартията. Но зад тази абсурдна бюрокрация се криеше една брутална машина за мачкане на човешки съдби и убиване на всякакво инакомислие. Поне съвременните бунтари могат да спят спокойно – ако Shift бутонът на лаптопа им леко заяжда, това означава само ремонт в сервиза, а не покана да чукат камъни в каменоломната.
ОЛИГАРХ = ПЕНСИОНЕР според Румен Радев! Битката с олигархията (с пенсионерите) продължава! Прогресивно. ❗️Колко много направиха само за 1 месец: - Внесоха закон да отнемат по 2,39 евро на месец от пенсиите! - Намалиха с 30 евро пенсиите на новите пенсионери! - Оставиха над 880 хиляди пенсионера под линията на бедност с увеличението от 1-ви юли! - СЕГА ЩЕ ПРОВЕРЯВАТ ДАЛИ ПЕНСИИТЕ НЕ СА УВЕЛИЧЕНИ ПРЕКАЛЕНО МНОГО!?! Ще проверяват дали пенсионерите не водят охолен живот с минимална пенсия от 347 евро на месец (при 390 евро линия на бедност)?!? ‼️ Вече е ясно. Това не е битка с пенсионерите. Това е война! Война с най-бедната част от населението. Война с хората, на които се налага да избират между хлаба и лекарствата. Война с нашите родители, баби и дядовци. ‼️ Това е подигравка! ‼️ Долу ръцете от възрастните хора! ‼️ Бийте се с Пеевски и Борисов. Не с пенсионерите!
КЛОПКА ЗА МИЛИАРДИ: Подлия план на Радев да ни изкара от ЕС и да ни подари на Москва!
Приятели, да свалим маските на кукловодите и да ви покажем бруталния сценарий, който ни разиграват в момента. Всичко, което се случва с държавните ни пари през последните дни, е умишлен, хладнокръвен саботаж. Прочетете как е изчислен капанът, за да не се окажем отново в ролята на добитък...
Стъпка 1: „Гръцкият сценарий“ в Еврозоната
Преди броени дни правителството и калинките във финансите извадиха проекта за Бюджет 2026. Вътре е заложен чудовищен дефицит от 5.7% (над 7.2 милиарда евро потъващи пари) и рекорден дълг!
Помните ли "Виденовата зима"?
Брюксел веднага ни удари спирачката с предупреждение за наказателна процедура.
Защо го правят? Тъй като от 1 януари тази година сме в Еврозоната, те не могат просто да пуснат печатницата за левове и да ни фалират с хиперинфлация като Жан Виденов през 90-те.
Затова прилагат гръцкия модел – умишлено помпат инфлацията и натрупват непосилен външен държавен дълг чрез схеми и източване към кухи енергийни договори (като Боташ и Лукойл).
Стъпка 2: Голямата лъжа – „Еврото е виновно!“
Когато държавата започне да се задъхва под тежестта на тези милиардни дългове и цените скочат, Румен Радев и неговата пета колона от платени тролове и политици веднага ще излязат по телевизията.
Те ще посочат с пръст Брюксел и Франкфурт и ще изкрещят: „Видяхте ли? Единната валута ни докара до просешка тояга! Еврото е причината за инфлацията и мизерията ви!“
Те ще скрият, че парите бяха откраднати от софийските ДС калинки, и ще прехвърлят цялата вина върху Европейския съюз.
Стъпка 3: Фалшивият референдум и присламчването към Орките
След като промият мозъците на хората чрез страх и изкуствена бедност, Радев ще задейства следващия си ход – опит за фалшив референдум за излизане от Европейския съюз (Exit).
Под маската на „директна демокрация“ и „народен глас“, те ще се опитат да ни извадят от цивилизования свят и да ни присламчат обратно към орбитата на Кремъл.
И нека не се лъжем – дори утре Владимир Путин да го махнат от власт, Русия няма да се промени.
Историята ни е доказала по най-кървавия начин, че тази държава си остава имперска машина на орките. Тя се храни от това да държи съседите си бедни, подчинени и уплашени.
Време е да ги спрем!
Кукловодите бързат, защото виждат, че хората се събуждат. Те искат да ни фалират, за да ни купят евтино и да ни превърнат в заложници на руските олигарси.
Radio Antena
Стъпка 1: „Гръцкият сценарий“ в Еврозоната
Преди броени дни правителството и калинките във финансите извадиха проекта за Бюджет 2026. Вътре е заложен чудовищен дефицит от 5.7% (над 7.2 милиарда евро потъващи пари) и рекорден дълг!
Помните ли "Виденовата зима"?
Брюксел веднага ни удари спирачката с предупреждение за наказателна процедура.
Защо го правят? Тъй като от 1 януари тази година сме в Еврозоната, те не могат просто да пуснат печатницата за левове и да ни фалират с хиперинфлация като Жан Виденов през 90-те.
Затова прилагат гръцкия модел – умишлено помпат инфлацията и натрупват непосилен външен държавен дълг чрез схеми и източване към кухи енергийни договори (като Боташ и Лукойл).
Стъпка 2: Голямата лъжа – „Еврото е виновно!“
Когато държавата започне да се задъхва под тежестта на тези милиардни дългове и цените скочат, Румен Радев и неговата пета колона от платени тролове и политици веднага ще излязат по телевизията.
Те ще посочат с пръст Брюксел и Франкфурт и ще изкрещят: „Видяхте ли? Единната валута ни докара до просешка тояга! Еврото е причината за инфлацията и мизерията ви!“
Те ще скрият, че парите бяха откраднати от софийските ДС калинки, и ще прехвърлят цялата вина върху Европейския съюз.
Стъпка 3: Фалшивият референдум и присламчването към Орките
След като промият мозъците на хората чрез страх и изкуствена бедност, Радев ще задейства следващия си ход – опит за фалшив референдум за излизане от Европейския съюз (Exit).
Под маската на „директна демокрация“ и „народен глас“, те ще се опитат да ни извадят от цивилизования свят и да ни присламчат обратно към орбитата на Кремъл.
И нека не се лъжем – дори утре Владимир Путин да го махнат от власт, Русия няма да се промени.
Историята ни е доказала по най-кървавия начин, че тази държава си остава имперска машина на орките. Тя се храни от това да държи съседите си бедни, подчинени и уплашени.
Време е да ги спрем!
Кукловодите бързат, защото виждат, че хората се събуждат. Те искат да ни фалират, за да ни купят евтино и да ни превърнат в заложници на руските олигарси.
Radio Antena
ДЪРЖАВА, КОЯТО ЖИВЕЕ ОТ ПЛЯЧКОСВАНЕ:
ЩО ЗА СТРАНА Е РУСИЯ?
В България отново се надигат гласове, че нашето бъдеще било с Русия. Но ние нямаме работа в тази месомелачка. Там всички пътища водят до катастрофа, както е написал Осип Манделщам, преди да угасне в сталински концлагер.
Покрай поредното изостряне на руското присъствие на международната сцена в България отново се надигнаха гласове, според които нашето бъдеще било с Русия и Евразия. Тази позиция е неадекватна от всякаква гледна точка - политическа, социална, икономическа и т.н. Тези неща са изобилно разгледани от различни тесни специалисти, но основният, екзистенциалният проблем е другаде - в самата дума „бъдеще”, приложена към Русия.
Русия никому не предлага бъдеще, тъй като тя самата не разполага с такова. От половин хилядолетие тя живее извън времето и историята, в онзи постоянно повтарящ се кръговрат, в който са живели аграрните цивилизации преди появата на християнството. В този кръговрат всичко, което се е случвало, ще се случи отново. И всичко, което предстои да се случи, вече се е случвало.
Всичко започва с Иван Грозни
Това въртене започва с Иван Грозни в средата на 16-и век. Тогава големите европейски кралства устремно излизат от Средновековието и започват да ликвидират негови основни белези като крепостното право, властовия произвол и религиозния обскурантизъм. Подсилват се независимата частна собственост, местното самоуправление и закрилата на хората от страна на закона.
В Московия, както тогава е била известна държавата, Иван решава да направи точно обратното. Ликвидира, доколкото му стига времето, свободните съсловия, като ги прави крепостни. Изкоренява аристокрацията, като ѝ отнема земите, закрива всички видове събрания, както на благородниците, така и на обикновените хора, чрез които дотогава се е развивало самоуправлението. Обявява цялата собственост в държавата за своя лична бащиния и превръща собствените си прищевки в закон. Отмъква, разбира се, и държавната хазна - и тя му е бащиния.
По-важното обаче е, че Иван започва гонения срещу онези, които са искали Московия да поеме по европейския път на развитие. Символ на тези гонения е боляринът, философ, писател и военачалник Андрей Курбский, а последвалата между двамата кореспонденция очертава вечния разлом в Русия. От едната страна са онези, които като Курбский искат ограничаване на централната власт чрез разделянето ѝ между различни клонове и съсловия, настояват за права, свободи и законност, както и за независима от короната собственост. Това е пътят, водещ в крайна сметка до европейската цивилизация, в която отделният човек е по-важен от държавата.
От другата страна стоят Иван и неговите следовници. Проклинайки противниците си с най-вулгарни азиатски изрази (според Иван, Курбский е „чакал”, от чиято „зловонна уста се носи смрадта на самия Сатана” и пр.), те твърдят, че държавата е всичко, а отделните хора - нищо. И най-важното - че държавата е тяхна и че те не я държат поради нечие (например на народа) благоволение, а сами. „Самодържат” се - самодръжци. Никой друг няма никакви права - като например да е закрилян от закона, да има неприкосновена собственост или форуми за самоуправление. Държавата е всичко, а самодържецът е държавата. Неговата дума е закон, не някакви неща, писани на хартия. А всички проевропейски руснаци са чакали, измет или агенти на враждебни чужди сили.
Това е политическата закваска на Русия. И пак при Иван е забъркана онази попара, която е руската икономика.
След закрепостяването на народа, ликвидирането на аристокрацията и изгонването на такива като Курбский, Иван пристъпва към следващата крачка: да третира държавата бащиния като легитимен обект на плячкосване. Той вече е плячкосал половината от съседните му руски княжества, но започва да удря на камък с останалите и особено със съседните му на запад литовци. Но режимът му живее от плячка и инак не умее. Затова стартира плячкосването на имотите на аристократите и на по-заможните редови поданици - режимът на „Опричнината”. Експанзията на изток му дава достъп и до ресурсите на Сибир, които изнася към Европа.
Иван Грозни е дефолт програмата на Русия, от която тя никога не е излизала. Отиваме няколко поколения напред и виждаме първото повторение. В разгара на модерната епоха, когато в Европа се полагат основите на Просвещението и на хуманистичния държавен ред, Петър Велики успява да закрепости и онези съсловия, които Иван не е съумял. Успява да подчини и дотогава автономните казаци, разширили Русия чак до Далечния изток без помощта на държавата. След него в Русия няма нито един човек, включително в аристокрацията, който да не е по някакъв начин закрепостен за държавата. В момента, в който в Европа преоткриват равенството между гражданите и създават обществени договори, Петър публикува „Таблицата на ранговете”, описваща позицията на всяка професия и на всяко съсловие в тази система на пълно и всеобхватно неравенство.
В икономиката „модернизаторът” Петър прави типичната руска грешка, която допускат и до днес руските самодръжци: решава, че е разбрал как да настигне индустриалния Запад - чрез внос на западна техника. Но няма никаква представа, че Западът е технически и индустриално развит, тъй като в него има все повече свободни индивиди, които могат да правят индустрия, защото имат неприкосновена частна собственост и права. Петър вкарва западни заводи, но всичките бързо фалират. Причината: вместо да освободи някакви хора, които да работят в заводите за заплата, той подкарва натам крепостни селяни, които да работят без пари. Русия си остава аграрна страна и става жертва на подобни последващи опити за бърза индустриализация - най-видимо при Сталин, чиито заводи, внесени от САЩ и Германия, също накрая фалират.
През цялото време, разбира се, продължават гоненията на всички руснаци, които искат Русия да тръгне по европейски път - тоест, да има бъдеще.
Всичките тези вълни на отнемане на права и собственост, както и постоянните гонения срещу прозападни руснаци, са съпътствани от смъртта на огромни количества хора, изтребвани от собствената си държавна власт. И при Грозни, и при Петър, и при Сталин, и при Путин руското население намалява, тъй като от терора бягат милиони.
Има, разбира се, периодически опити за поевропейчване на Русия. Това е периодът на изборните царе с ограничена власт, последвал Иван (този период, показателно, в Русия е известен като „Смутата”). След Петър също има определено „размразяване”, както и след Павел и Александър през 19-и век, след болшевишката революция, след Сталин и след Брежнев през 20-и век. През всичките тези периоди на отслабване на самодържието икономиката дръпва напред, а населението расте поради простата причина, че хората очакват по-нататъшно отслабване на самодържието и, следователно, по-голямо пространство за собственото си развитие.
Всеки път обаче тези реформи се провалят по една и съща причина. Разхлабването на диктата върху икономиката и народа рано или късно се натъква на противодействие от страна на управляващата клика, която не иска да се лиши от самодържието си. Така в Русия никога не се появява онзи автономен и закрилян от закона индивид, който осигурява бързото развитие на Запада. Тъй като само този индивид може да създаде развитие, след края на всеки период на реформи следва икономически спад и намаляване на населението. А по-важното е, че при първите симптоми на подобни проблеми властта минава в ръцете на нов самодържец, който твърди, че проблемите са следствие на предхождащите го „либерали” (както ги наричат днес).
Русия половин хилядолетие след Иван Грозни
Това е „бъдещето”, което Русия предлага. Терор-разруха-реформи. Терор-разруха-реформи. И така до безкрай. Половин хилядолетие след Иван Грозни Русия продължава да живее от плячкосване - на ресурсите на Сибир, на собствеността на хората си, на покорени съседни държави.
Отсега е ясно, че този цикъл отново ще се повтори, защото в Русия всичко, което предстои да се случи, вече се е случвало. След Путин ще има опит за реформи и страната за малко ще живне. Реформите ще се провалят, тъй като там няма нито автономни индивиди, нито частна собственост, нито законов ред. След края на реформите ще настъпи стопански срив и хората ще хукнат да бягат. Ще дойде следващият самодържец, който ще обвини предшествалите го „либерали” за проблемите и ще предложи решение чрез възстановяване на пълното самодържие. За себе си, разбира се. И ще гони и ругае на „чакали” онези, които искат европейско бъдеще за Русия.
Нямаме работа в тази месомелачка. Там „всички пътища водят до катастрофа”, както е написал руският поет Осип Манделщам, преди да угасне в сталински концлагер.
Демерджиев сочи с пръст всички останали, а се оказва, че Румен Миланов допреди три месеца е бил в Управителния съвет на асоциацията, оглавявана от човек с името... Ники Мантинелата. Докато го играят на "борци с модела", Радевци се оказват в един и същи Управителен съвет. Май единственото истинско мнозинство в Прогресивна България е това на общите интереси.
Jew Lie (every) Morning
Още един руски имперски зомби режим, възраждащ всички най-гнили навици на своите предшественици: лъжи, агресия, гробове и „руски свят“, изграден върху кости. Символът „Z“ вече се свързва само с война, масови убийства, мъчения и нови руини. Скоро и на него ще бъде даден голям червен кръст. Четири режима. Четири епохи. Един резултат – всички те завършват по един и същи начин: в кръв, срам и пепел. Историята не познава изключения.
Kronvion UA
Радев ОТХВЪРЛИ 100% майчинство при връщане на работа. Днес управляващите на Радев показаха истинските си приоритети. ❌ Не подкрепиха майките. ❌ Не подкрепиха работещите семейства. ❌ Не подкрепиха демографското бъдеще на България. ⁉️ Когато говорим за рекордно ниска раждаемост, празни детски градини в цели региони и хиляди млади семейства, които напускат страната, държавата трябва да насърчава труда и родителството – не да ги наказва. 📉 С думи говорят за демография. 📉 С действия гласуват срещу българските майки. 👨👩👧👧 България няма бъдеще без подкрепа за семейството. Майките не са разход – те са инвестиция в бъдещето на нацията. ❌️Радев и неговото мнозинство избраха да кажат „НЕ“ на българските семейства.
ОСТАВКА!
Проф. Келбечева: Метастазите на комунизма продължават на всяко едно ниво
Професорът по история Евелина Келбечева гледа с тревога на намеренията на правителството да закрие Комисията по досиетата.
"Всичките тези фалстартове на сегашното правителство, са украсени от обявата, че ще закриват Комисията по досиетата", посочи тя.
Според нея финансовото изражение - какви са заплатите на хората в комисията, е една "димка":
"Освен че създадоха един страхотен масив от документи, издадоха над 60 сборника с документи. Това е смешно - с това те да си оправят бюджета, когато не могат да обяснят смислено за какво ще използват новия външен дълг на България, който явно не е нужен да бъде взет. Но това е едната част. Явно е, че обявяването за закриването на тази комисия ще възбуди духовете, но аз не виждам никакъв открит обществен дебат за това кой е най-адекватният начин за достъп до тези архиви и как могат да се използват. Има страшни ограничения за достъпа до архиви на самата Комисия по досиетата, но никой не може да отрече огромната работа, която тя свърши. От друга страна закриването ѝ може да бъде този сигнал за една негласна реставрация и това е най-страшното в случая".
Според нея трябва да знаем кой и как назначава тази комисия:
"Все пак тя е орган на Народното събрание и има квоти. А шефът на Държавна агенция "Архиви" се назначава от Министерския съвет. Субективният фактор кой ще оглави комисията и нейния състав и кой ще бъде назначен за ръководител на "Архивите" е изключително важен".
101 години минаха от атентата в катедралния храм "Света Неделя" на 16 април 1925 г., отбеляза в предаването "Хоризонт до обед" проф. Келбечева. И коментира:
"Бях удивена по време на работата си върху документалната изложба и след това на този филмов репортаж, който ще представим днес във Военния клуб от 18.30 часа, колко малко хора, ако знаят нещо за този атентат, те знаят само, че е рухнал един купол в центъра на София. Големият контекст на това какво е довело до този атентат, как той е бил планиран, как се провежда, колко време трае подготовката, кой е платил и кой е имал интерес от него - това общо взето оставаше абсолютно непознато за българската публика. Самият факт, че ние не го поставяме в световния контекст - това е най-големият политически терористичен акт в света до взривяването на кулите близнаци. Цялата наша изложба, която показваше историята, контекста и последствията от този абсолютно безпрецедентен терористичен акт, беше базирана на новооткрити документи и новата историография на България, т.е. ние показахме документите, с които над 7,5 милиона лева са внесени от Москва за подготовката на атентата и как от комунистическия интернационал подготвят саботажите и създаването на болшевишки режими. Това е целта на атентата в "Света Неделя" - избиването на политическия, военен и граждански елит на България, за да се отвори пътят към създаване на болшевишка диктатура и то е показано изключително добре в документите".
По думите ѝ идеята за изложбата пред църквата миналата година е била такава, че нейната визия да бъде много по-въздействаща и да говори сама по себе си. Според нея това е било постигнато. Същевременно в залата на ДА "Архиви" бяха поставени оригиналните документи, посочи проф. Келбечева.
Според нея липсата на кохерентна политика към вече откритото знание по отношение на този комунистически режим дълбоко влияе и прояжда и до ден днешен българското общество. Имаше много усилия, за да се сменят програмите по история, отбеляза тя и коментира:
"Най-после комунистическият период да влезе в нормалната програма и да не бъде претупан с половин урочие, а да се покаже адекватната история, което беше направено от историци, антрополози, социолози и т.н., но не влезе в голямата картина и голямото знание за това чрез учебници и чрез медии.
Продължават метастазите на комунизма на всяко едно ниво и това е много обезпекоително. Начинът, по който 100-годишнината от атентата беше абсолютно убита медийно миналата година, политически, бих казала и морално, е много значещ факт. Обществото не разбра точно какво е станало преди 100 години и как България, за жалост, е родината на един нов тип тероризъм - това е държавно спонсорираният тероризъм, който се плаща от Кремъл и от КОМИНТЕРНА".
Професорът по история Евелина Келбечева гледа с тревога на намеренията на правителството да закрие Комисията по досиетата.
"Всичките тези фалстартове на сегашното правителство, са украсени от обявата, че ще закриват Комисията по досиетата", посочи тя.
Според нея финансовото изражение - какви са заплатите на хората в комисията, е една "димка":
"Освен че създадоха един страхотен масив от документи, издадоха над 60 сборника с документи. Това е смешно - с това те да си оправят бюджета, когато не могат да обяснят смислено за какво ще използват новия външен дълг на България, който явно не е нужен да бъде взет. Но това е едната част. Явно е, че обявяването за закриването на тази комисия ще възбуди духовете, но аз не виждам никакъв открит обществен дебат за това кой е най-адекватният начин за достъп до тези архиви и как могат да се използват. Има страшни ограничения за достъпа до архиви на самата Комисия по досиетата, но никой не може да отрече огромната работа, която тя свърши. От друга страна закриването ѝ може да бъде този сигнал за една негласна реставрация и това е най-страшното в случая".
Според нея трябва да знаем кой и как назначава тази комисия:
"Все пак тя е орган на Народното събрание и има квоти. А шефът на Държавна агенция "Архиви" се назначава от Министерския съвет. Субективният фактор кой ще оглави комисията и нейния състав и кой ще бъде назначен за ръководител на "Архивите" е изключително важен".
101 години минаха от атентата в катедралния храм "Света Неделя" на 16 април 1925 г., отбеляза в предаването "Хоризонт до обед" проф. Келбечева. И коментира:
"Бях удивена по време на работата си върху документалната изложба и след това на този филмов репортаж, който ще представим днес във Военния клуб от 18.30 часа, колко малко хора, ако знаят нещо за този атентат, те знаят само, че е рухнал един купол в центъра на София. Големият контекст на това какво е довело до този атентат, как той е бил планиран, как се провежда, колко време трае подготовката, кой е платил и кой е имал интерес от него - това общо взето оставаше абсолютно непознато за българската публика. Самият факт, че ние не го поставяме в световния контекст - това е най-големият политически терористичен акт в света до взривяването на кулите близнаци. Цялата наша изложба, която показваше историята, контекста и последствията от този абсолютно безпрецедентен терористичен акт, беше базирана на новооткрити документи и новата историография на България, т.е. ние показахме документите, с които над 7,5 милиона лева са внесени от Москва за подготовката на атентата и как от комунистическия интернационал подготвят саботажите и създаването на болшевишки режими. Това е целта на атентата в "Света Неделя" - избиването на политическия, военен и граждански елит на България, за да се отвори пътят към създаване на болшевишка диктатура и то е показано изключително добре в документите".
По думите ѝ идеята за изложбата пред църквата миналата година е била такава, че нейната визия да бъде много по-въздействаща и да говори сама по себе си. Според нея това е било постигнато. Същевременно в залата на ДА "Архиви" бяха поставени оригиналните документи, посочи проф. Келбечева.
Според нея липсата на кохерентна политика към вече откритото знание по отношение на този комунистически режим дълбоко влияе и прояжда и до ден днешен българското общество. Имаше много усилия, за да се сменят програмите по история, отбеляза тя и коментира:
"Най-после комунистическият период да влезе в нормалната програма и да не бъде претупан с половин урочие, а да се покаже адекватната история, което беше направено от историци, антрополози, социолози и т.н., но не влезе в голямата картина и голямото знание за това чрез учебници и чрез медии.
Продължават метастазите на комунизма на всяко едно ниво и това е много обезпекоително. Начинът, по който 100-годишнината от атентата беше абсолютно убита медийно миналата година, политически, бих казала и морално, е много значещ факт. Обществото не разбра точно какво е станало преди 100 години и как България, за жалост, е родината на един нов тип тероризъм - това е държавно спонсорираният тероризъм, който се плаща от Кремъл и от КОМИНТЕРНА".
По информация на Ройтерс, Московията чака доставката на 60 000 тона горива ОТ ИНДИЯ.
Два танкера пътуват вече към бреговете на Русия.
Друг източник е споделил пред агенцията, че Кремъл смята да внася 400 000 тона месечно от няколко държави.
Дневната консумация на горива в РФ е 110 000 тона на ден през лятото, когато потреблението е по-високо.
Получава се така че:
- Московията изнася петрол за Индия на ниски цени, с голяма отстъпка. Заради санкциите Русия може да продава петрол максимум за $44 на барел, а в момента пазарната цена на сорт Брент е $71.
- в същото време, купува на пазарни цени, без отстъпка горива от чужбина, чак от Индия.
Това НЯМА АНАЛОГ!
Не само българското злато са откраднали!
През есента на 1936 г., докато силите на Франко се втурват към Мадрид, 510 тона злато – почти три четвърти от целия златен резерв на страната – са изнесени контрабандно от Испания при най-строга секретност.
Мащабната специална операция с кодово име „Операция X“ е ръководена лично от началника на НКВД Ежов, а на мястото в Картахена сандъците са натоварени под прикритието на нощта от началника на съветското разузнаване Александър Орлов. Четири съветски кораба пробиват морската блокада, достигат Одеса и скоро влаковете, превозващи благородния метал, пристигат в Москва под ескорта на НКВД.
След това Сталин иронично отбелязва в частна среща: „Испанците никога повече няма да видят това злато.“
Номинално златото е прието за „временно съхранение“, но всъщност самото републиканско правителство подписва смъртната му присъда. За да сдържи настъплението на Франко, Мадрид отчаяно се нуждае от оръжия, танкове, самолети И-16 и бензин, за които Москва представя солидни сметки. Испанският министър на финансите Хуан Негрин редовно подписваше тайни заповеди за конвертиране на златни кюлчета и редки монети по курса на Понтонната борса, за да плаща за съветски военни доставки и съветници. По времето, когато Втората република пада през 1939 г., целият златен резерв е напълно изчерпан, загубен в разходите за загубената война. Режимът на Франко също се опитва да претендира за връщането на тези ценности, но Кремъл хладнокръвно издава контрафинансови доклади. Според съветските изчисления, продължителната кампания в Испания е струвала толкова скъпо на СССР, че победените републиканци са останали в дългове към Москва.
.gif)
Десислава Атанасова повече не може да бъде конституционен съдия. Това заяви Велислав Величков в декларация от името на парламентарната група на „Продължаваме промяната“, прочетена в Народното събрание. Повод за позицията са изнесените данни за съвместно пътуване на Атанасова с депутата Делян Пеевски до Дубай. Според Величков в четвъртък, по време на изслушването на вътрешния министър Иван Демерджиев, са били разкрити „скандални факти, свързани с извънпарламентарната дейност“ на Пеевски, която той нарича „личен живот“. „Вече иде реч за държавността или по-точно за тотално завладяната държава, подчинена на един човек, най-известен с присъствието си в списъка „Магнитски“, каза депутатът. По думите му са представени данни за луксозни пътувания с частни чартъри, които не са плащани от заплатата на Пеевски, а представляват „прикрити подаръци от хазартни босове, адвокатски дружества и видни бизнесмени“. Най-скандален според „Продължаваме промяната“ е фактът, че някои от полетите са били в компанията на конституционен съдия. От формацията твърдят, че поне един от тези полети е потвърден от данни на ГДБОП. „Конституционният съдия Десислава Атанасова не е обявила пътуванията си с влиятелен депутат няколко месеца, след като е встъпила в длъжност през 2024 г.“, посочи Величков. Той допълни, че Атанасова не е декларирала и лични отношения с Пеевски, които по негови думи самият депутат е потвърдил предния ден. „Не може да бъде повече обаче такъв човек конституционен съдия, защото самото ѝ присъствие в институцията (…) уронва престижа и на Конституционния съд, и на самата държава“, заяви Велислав Величков. Според него Делян Пеевски дължи обяснение пред компетентните разследващи органи, а не пред Народното събрание. Величков добави, че преписката за един от полетите е „потънала“ в Софийската градска прокуратура.
От ИТН излязоха с универсално решение по казуса
Велислава Христова
Преди време писах, че „прогресивните“ ще откажат създаването на предложената от ПП и ДБ временна комисия за Пеевски - полетите с частни самолети, финансовото състояние, имотите и цялата тази красива картинка. Случи се.
️Отказаха я с такава нелепи аргументи, сякаш става дума за поредната досадна формалност, а не за инструмент, с който уж щяха да разобличават „модела“. Защото нали знаете - трябва да си припишат точки пред електората, да залъжат хората, че най-после ще се борят с ГЕРБ-Пеевски олигархията и „задкулисието“. А на практика... подмяна, не промяна. Класика в жанра: в предизборната кампания шумно обявяваш, че ще го бориш тоз модел, тез олигарси... после тихичко гласуваш „въздържал се“ по някои предложения или направо "против" по други. Защото какво толкова, ако обявим нарушения и разкрития (които отдавна се знаят), с фойерверки и салюти? Какво от това, ако после пак няма да има осъдени? Иначе делата са си там - уютно подредени на трупчета. За Бойче са 70. За Пеевски.... Булгартабак, КТБ, Чирен, Боташ, Барселонагейт... списъкът е дълъг, почти колкото оправданията защо нищо не се случва. И какво от това? 
️Очевидно бях права за първата част от прогнозата. Съвсем скоро ще видим и втората - как „промяната“ се превръща в поредната подмяна. Говоря за избора на нов ВСС и „съдебната реформа“. ️Посоката вече е ясно различима. Дали този път ще е различно, или просто отново ще гледаме поредния сезон на все същия кремълски сериал? С все същите главни герои от един отбор. Скоро ще разберем. Дано не се окажа права.
ЮРИДИЧЕСКИ И МОРАЛЕН АНАЛИЗ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНАТА КЛЕВЕТА
Като гражданин, заемащ непримирима позиция срещу деградацията на
политическата среда и институционалното лицемерие, излагам неоспоримите факти, които напълно делегитимират твърденията на бившия служебен министър Иван Демерджиев.
Официалните данни, самолетните билети за полети TK 1032 и TK 1031 на „Турските авиолинии“ и граничните регистри доказват по безспорен начин:
конституционният съдия Десислава Атанасова встъпва в длъжност на 26 януари 2024 г., а пътуването ѝ до Истанбул е осъществено месеци по-късно – между 5 и 8 април.
Това деяние надхвърля рамките на обикновената политическа демагогия и навлиза в полето на наказателната отговорност.
Използването на класифицирана или служебно придобита информация за лични политически цели и публичното ѝ манипулиране от трибуната на властта е проява на краен правен нихилизъм.
Когато позитивното право и вечният Божествен закон се преплетат, те дават категорична и съкрушителна оценка за това институционално насилие.
Този паралел не е просто реторичен прийом.
В своята същност Свещеното Писание е първообразът на древния наказателен кодекс, който съвременното право днес единствено е осъвременило, облякло в юридическа терминология и кодифицирало.
Моралните забрани срещу лъжесвидетелстването, клеветата и злоупотребата с власт са залегнали в основата на цивилизационния ни договор хилядолетия преди появата на модерните закони.
Ето защо, когато анализираме днешните закононарушения, ние неизбежно се сблъсходваме с техните вечни морални първоизточници.
1. Изпълнителното деяние по превишаване на власт и грехът на фалшивото свидетелство
От гледна точка на Наказателния кодекс, разгласяването и изопачаването на лични данни за пътувания от висш чиновник разкрива пълния състав на престъпление по чл. 282 от НК (длъжностно престъпление).
Обективната страна на деянието се изразява в превишаване на власт и права чрез използване на официална институционална трибуна за разпространение на неистини.
Субективната страна е белязана от пряк умисъл – съзнателно преследване на специална цел: причиняване на вреда на чуждата репутация и извличане на неправомерни политически дивиденти.
В духовния свят това умишлено изкривяване на реалността е директно нарушение на моралния кодекс:
„Не свидетелствай лъжливо против ближния си.“ (Изход 20:16 – Деветата Божия заповед)
и
„Лъжесвидетел няма да остане ненаказан, и който диша лъжа, ще загине.“ (Притчи Соломонови 19:9)
Когато един министър „диша лъжа“ от трибуната на държавата, той превръща поверената му от закона функция в инструмент за лична разправа.
Признаците на състава по чл. 282 от НК кореспондират точно с библейското определение за институционализираното лъжесвидетелстване, което руши обществения мир.
2. Незаконната експлоатация на данни и моралната тъмнина
Изнасянето на информация за резервационни данни на пътници представлява брутално нарушение на PNR Директивата (ЕС 2016/681), която строго ограничава обработката на тези масиви единствено до предотвратяване и разследване на тероризъм и тежки престъпления.
Паралелно с това, превратното използване на чувствителна информация съставлява престъпление по чл. 145а от НК (използване на информация, събрана чрез специални средства или служебни канали извън законовото ѝ предназначение).
Обективната съставомерност тук е очевидна, а моралната присъда над подобни методи е изречена още преди хилядолетия:
„Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто – зло; които поставят тъмнина за светлина, а светлина за тъмнина...“ (Исая 5:20)
и
„Който тайно клевети ближния си, него ще погубя...“ (Псалм 101:5)
Европейското и българското право пазят гражданите от произвола на държавния апарат.
Опитът едно легитимно пътуване до Турция през април да бъде превърнато в тайно „съучастие в Дубай“ преди клетвата през януари е съзнателно поставяне на „тъмнина за светлина“ с цел публичен линч на един конституционен съдия.
3. Разгласяването на тайни и неизбежното падение на клеветника
Особено тежка квалификация се разкрива по чл. 357 във връзка с чл. 360 от НК, касаещ разгласяването на информация, представляваща държавна тайна или класифицирани сведения, достъпни по служба.
Когато пазителят на информацията я манипулира за политическа интрига, неговото изпълнително деяние вреди на сигурността на самите институции.
Библията описва този акт като върховно безумие, при което агресорът сам понася последствията от своя удар:
„Който разнася клевета, е безумен. Който копае яма, сам ще падне в нея; и който търкаля камък, върху него ще се обърне.“ (Притчи Соломонови 10:18; 26:27)
и
„Рови окоп, изкопа го и падна в ямата, която направи. Злобата му ще се обърне върху неговата глава.“ (Псалм 7:15-16)
Нарушавайки законовата рамка чрез незаконосъобразно изнасяне на информация, Демерджиев сам падна в изкопаната от него яма. Обективните факти реагираха като бумеранг.
Вместо да уязви интегритета на съдия Атанасова, той освети собственото си закононарушение, сривайки авторитета на МВР и демонстрирайки за пореден път моралния провал на задкулисното говорене.
Заключение
Съвкупното наличие на признаци, изпълващи съставите на PNR Директивата, чл. 282, чл. 145а и чл. 357 във връзка с чл. 360 от НК, е напълно достатъчно основание за ангажиране на персонална наказателна отговорност.
Като гражданин с критично мислене обаче, аз виждам в този казус нещо по-дълбоко – върховна проява на моралния разпад, който разяжда институциите ни.
Завършвам този анализ с думите от Притчи Соломонови 12:22:
„Мерзост са за Господа лъжливите устни; а онези, които постъпват вярно, са Му угодни.“
Юридическите текстове на Наказателния кодекс и европейските директиви са просто съвременният превод на тези вечни истини.
Когато институциите нарушават законите, те не просто извършват административно или длъжностно нарушение – те погазват фундамента, върху който е изградена човешката справедливост.
Държавността изисква светлина, а не злоупотреба с власт в името на евтини политически дивиденти.
