ЧЕКИСТКИЯТ КАПАН: КАК МЕТОДИТЕ НА ДС И КГБ ОВЛАДЯВАТ ИНСТИТУЦИИ ОТ СОФИЯ ДО ВАШИНГТОН
Големите политически кризи рядко започват по едно и също време случайно.
На 20 октомври 2026 г., докато Триъгълникът на властта в София е блокиран от масови протести с искане за оставка на правителството на Румен Радев и изтегляне на олигархичните кръгове от управлението, във Вашингтон се разиграва идентичен сценарий, но в глобален мащаб.
Какво всъщност се случва под повърхността?
Зад паравана на отделните трусове се крие един и същ механизъм.
Капиталите от Източния блок и наследниците на тоталитарните служби пробиват демокрацията по един и същи начин, независимо от мащаба.
От безпрецедентната концентрация на власт в българския Министерски съвет до тайните геополитически пактове в Белия дом.
АНАТОМИЯ НА ОВЛАДЯВАНЕТО: РУСКАТА СЛЕДА В КУПУВАНЕТО НА TWITTER (X)
Един от най-сериозните пробиви в западната национална сигурност през последното десетилетие се оказа не военен, а дигитален.
Разсекретените документи от американския федерален съд осветиха структурата на фонда X Holdings Corp., чрез който най-богатият човек в света, Илон Мъск придоби социалната мрежа Twitter за 44 милиарда долара.
Документите на разузнаването разкриха индиректно, но масирано финансиране от руски олигарси, маскирано зад американския инвестиционен фонд 8VC.
Разследването доказа, че като висши мениджъри в тази обща мегакаса за богаташи работят Денис Авен и Джак Мошкович.
Денис е син на Петър Авен, санкционираният милиардер и шеф на Алфа Банк, част от най-близкия кръг на Владимир Путин.
Джак пък е син на Вадим Мошкович, друг руски аграрен магнат, поставен под международни санкции заради финансиране на руската военна машина.
Тези капитали осигуриха на Кремъл индиректно влияние над най-мощната платформа за политическа комуникация в света.
Последвалата промяна в алгоритмите на Х, възстановяването на руските тролски фабрики и официалните профили на Москва демонстрират класическия модел за купуване на влияние и подмяна на информационната среда.
ДОСИЕТО МЪСК-ПУТИН: КОГАТО ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА СРЕЩНЕ КРЕМЪЛ
Разследванията на американските служби, публикувани от The Wall Street Journal, потвърждават, че контактите на Мъск с Москва не се изчерпват с финансиране.
Според данни на ЦРУ и Агенцията за национална сигурност на САЩ, Мъск поддържа редовна частна комуникация с Владимир Путин и неговия първи заместник-началник на администрацията Сергей Кириенко.
Разузнавателните доклади сочат два фундаментални факта:
Първо, става дума за геополитически услуги под масата, като по лична молба на Путин Мъск се съгласил да не активира сателитната мрежа Starlink над Тайван.
Услуга, поискана от Москва в полза на китайския лидер Си Дзинпин.
Второ, налице е директен пробив в сигурността, тъй като Сергей Кириенко се разследва от Министерството на правосъдието на САЩ за ръководене на дезинформационните кампании, целящи срив на подкрепата за Украйна.
Фактът, че същият този човек има директен канал до Мъск, е от ключово значение.
Тук изплува огромен институционален абсурд.
Илон Мъск притежава най-високото ниво на достъп до американска държавна тайна заради договорите на SpaceX с Пентагона и НАСА.
Ситуацията, в която лице с достъп до секретни военни технологии координира действията си с основния геополитически враг, изправи Вашингтон пред безпрецедентна криза на сигурността.
АКТИВНИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ ВЪВ ВАШИНГТОН И СОФИЯ.
Моделът за концентриране на еднолична власт и заобикаляне на законите показва поразителни прилики между американската и българската политическа сцена.
В основата му стои ерозията на институциите, които трябва да бъдат гръбнак на правовата държава.
За моето поколение, тези с памет от събитията около 10 ноември 1989 г. и януарските барикади от 1997 г., днешните процеси в София представляват кулминацията на една добре позната схема за овладяване на държавата.
Преминаването отвъд модела на временните правителства и директното поемане на редовната изпълнителна власт от Румен Радев оголи лостовете на влияние.
Недоволството на площада е насочено право към ядрото на проблема.
Хората излизат с искане за незабавна оставка на Радев и пълно премахване на олигархичните кръгове от управлението.
Подобно на опитите в САЩ за партийно оцветяване на магистратите, в България запълването на квотите в Конституционния съд се превърна в инструмент за институционална защита на властта.
Нарушаването на Конституцията бе официално доказано още през 2021 г. с решението на съда за двойното гражданство, но днес контролът над най-висшия съдебен орган има за цел да бетонира настоящото управление.
Ярък пример за този пагубен прецедент бе изтъкнат от Теменужка Петкова: "Конституционният съд прегази финансовите закони на страната, като обяви Закона за бюджета с дефицит от 5,7% за конституционен."
Този ход не просто застрашава икономическото бъдеще, но и официално превърна съда в оръжие за узаконяване на безправието.
Контролът над службите за сигурност е първата и най-важна стъпка на всеки авторитарен модел.
Назначаването на лоялни кадри и недопускането на реална реформа в ДАНС превърнаха службите в щит на статуквото и олигархичните мрежи, свързани с бившата Държавна сигурност.
В същото време се овладя и информацията чрез квотни назначения в СЕМ, които налагат медийно тезата за миротворчество и дипломация, явяваща се просто параван за реалната геополитическа изолация на България.
Чекистките методи на руското разузнаване обаче отдавна преминаха границата на политическата реторика и навлязоха в полето на държавния тероризъм.
Разразяващият се скандал около изготвения от ГРУ черен списък за физическо ликвидиране на трима български граждани:
оръжейния търговец Емилиян Гебрев,
директора на „Арсенал“ Николай Ибушев
и
бившия заместник-министър Александър Манолев,
взриви илюзията за суверенитет.
Тези планирани покушения срещу фигурите, осигуряващи оръжейните доставки за Украйна, разкриха най-страшната истина: докато партньорските служби и украинското разузнаване в лицето на Кирило Буданов алармират за непосредствена заплаха, ДАНС и овладените структури за сигурност функционират не като щит за българските граждани, а като безпомощни наблюдатели на чужди саботажи на собствената ни територия.
Ввъв Вашингтон Доналд Тръмп реализира същия сценарий чрез изказванията си за тристранна среща между САЩ, Русия и Китай зад гърба на Украйна.
Неговите нападки срещу Володимир Зеленски и твърдението, че Русия „се държи съвсем добре“, са класически пример за политически цинизъм, целящ подмяна на международния ред.
Разликата обаче е в мащаба на институционалния отпор. В САЩ имунната система на държавата се задейства с пълна сила.
Американските служби за сигурност, съвместно с разследващата журналистика, извадиха на светло тайните досиета за контактите на Мъск с Кремъл, лишавайки заговорниците от анонимност.
В Сената се разгръща мащабно двупартийно разследване за национално предателство, водено от политици, които отказват да предадат евроатлантическия съюз.
Американското правосъдие и гражданско общество доказват, че притежават лостовете и волята да смажат всеки опит за подмяна на международния правов ред отвътре.
ДЕМОГРАФСКИЯТ КАПАН: АПАТИЯТА НА НЕДОУЧЕНОТО ПОКОЛЕНИЕ
Голямата разлика между кризите от 1989 и 1997 г. и настоящата ситуация се крие в качеството на гражданското общество.
Поколението на Прехода излизаше на площадите с идеологическа кауза, познавайки дефицита на свобода и икономическата катастрофа на комунизма.
Сегашното потребителско поколение приема демокрацията, отворените граници и икономическия комфорт като константна даденост.
Липсата на историческа памет и повърхностното образование ги правят лесна жертва на хибридни дезинформационни кампании.
Историята обаче учи, че този тип овладяване на държавата има своя естествен лимит.
Структурите на бившата Държавна сигурност и свързаните с тях олигархични кръгове притежават ясна, фанатична идеология.
Това е доктрината на чекизма, култ към неограничената, еднолична власт и тоталния контрол над обществото, съчетан с дълбока, антиевропейска изолация.
Парите и икономическите ресурси за тях не са просто средство за личен лукс, а тежко оръжие за налагането на тази тоталитарна матрица.
Истинската историческа опасност идва тогава, когато кукловодите задействат икономическите механизми на кризата и пробият комфорта на апатичното мнозинство, принуждавайки го да се сблъска с бруталната реалност на една подменена държава.
ВЕРОЯТНИ СЦЕНАРИИ (лично мнение)
Беларуският сценарий на Радев и доктрината за „нова Ялта“ на Тръмп вещаят сблъсък, който няма да се реши в избирателните секции, а по уличните барикади и в кулоарите на спецслужбите.
Настоящата система е изчерпана и развръзката на тази глобална криза няма да бъде нито мирна, нито институционална.
САЩ:
САЩ навлизат в най-непредсказуемия и опасен период от своята модерна история.
Предстоящите избори в Америка няма да минат през фалшифицираните машини и „мадуровките“, като тези наложени у нас.
Американците няма да се примирят с предаването на позициите пред Кремъл и Пекин, но истинското напрежение ще избухне след това.
ПОЛИТИЧЕСКАТА ПОЛЯРИЗАЦИЯ И ЗАЛОГЪТ ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ СА ТОЛКОВА ЕКСТРЕМНИ, ЧЕ ДОНАЛД ТРЪМП ФИЗИЧЕСКИ НЯМА ДА УСПЕЕ ДА ИЗКАРА СВОЯ МАНДАТ НА ВЪРХА.
Сблъсъкът между неговия кръг и американската общност за сигурност е доведен до точка на пречупване, която неизбежно ще завърши с радикален край.
Или чрез бързо и безмилостно сваляне от власт по линия на разузнаването, или чрез нов, успешен атентат, който да прекъсне този курс.
БЪЛГАРИЯ:
В България илюзията за стабилност под управлението на Радев и олигарсите ще се срине с трясък през следващите месеци.
Настоящите митинги в София са само увертюра към истинския гняв.
Страната е изправена пред икономическа разруха и предстои най-тежката зима от десетилетия насам, белязана от неконтролируемо високи цени, инфлация и блокиран бизнес.
Когато ДС-арските кукловоди дръпнат черджето на икономиката и кризата удари празната кесия на разглезеното младо поколение, апатията ще изчезне за часове.
Настъпва моментът, в който българите отново ще си спомнят барикадите от 1997 година.
Режимът в Президентството и Министерския съвет няма да си отиде с мирни оставки, дебати или юридически процедури.
Румен Радев и престъпната му компания ще изживеят най-страшния кошмар на всеки диктатор, те ще бъдат брутално прогонени от площадите с камъни от собствения си гладен, измамен и озверен народ.
В този неизбежен исторически сблъсък залогът вече не е политически, а физически.
Когато гневът прелее от Триъгълника на властта по паветата на София, компромисите ще бъдат невъзможни, а съдът на улицата ще бъде белязан от едно единствено и неизбежно историческо следствие.
„Революцията не е чаено парти. Тя не е писане на есе, нито рисуване на картина ... Революцията е акт на насилие, с който една класа събаря друга.“ (Мао Дзъдун).
Макар и от авторитарен лидер, този цитат описва суровата историческа реалност: ВЛАСТ, ВЗЕТА С ЧЕКИСТКИ МЕТОДИ, СЕ СВАЛЯ САМО С БРУТАЛНА СИЛА.
Анна Вълова
Френските власти официално идентифицираха и проследиха дейността на пропагандни мрежи, като Storm-1516, която директно се свързва с поделение 29155 на ГРУ (известно с диверсии и саботажи в Европа). Тази и други руски мрежи (като операцията Doppelgänger) извършват следните действия:
Създаване на фалшиви сайтове: Клонират се реномирани френски медии (като Le Figaro, Le Parisien, Le Monde) и правителствени портали, в които се публикуват измислени новини, целящи да насадят паника, омраза и недоверие към институциите.
Изкуствен интелект и дълбоки фалшификати (deepfakes): Използват се за генериране на манипулирани видеа, показващи фалшиво полицейско насилие или измислени инциденти, за да се провокира гняв сред протестиращите.
Подклаждане на вътрешното разделение (Контролиран хаос)
Основната цел на руското разузнаване не е да подкрепя конкретно искане (било то на ученици, синдикати или "жълти жилетки"), а да максимизира поляризацията в обществото. Хиляди ботове и тролове в социалните мрежи координирано разпространяват радикални послания:
Насаждане на расово и социално напрежение: Едновременно се засилват публикации, които подстрекават крайнолеви групировки и младежи в предградията към насилие, и такива, които плашат консервативната част от обществото с "гражданска война" и мигрантски погроми.
Дискредитиране на властта: Целта е френското правителство да изглежда безпомощно, за да се подкопае доверието в демократичната система.
Операции чрез наемници на терен (Proxies)
Френското вътрешно разузнаване (DGSI) предупреди, че руските служби са преминали от чисто дигитална пропаганда към използване на платени посредници за извършване на физически провокации. Това включва наемане на криминални елементи или чужденци (често от Източна Европа) за извършване на вандализъм с цел умишлено подпалване на скандали – като изрисуване на провокативни графити, оскверняване на паметници или подстрекаване към погроми по време на иначе мирни протести.
Някой ще попита, защо Кремъл ще инвестира толкова ресурс и то във Франция?
Това е, отмъщение за подкрепата, за Украйна. Франция е сред основните стълбове на европейската военна и финансова помощ за Киев. Предизвикването на хаос вътре в страната принуждава Париж да се фокусира върху собственото си оцеляване, вместо върху външната политика.
Влияние над изборите: Чрез дестабилизация на центристкото проевропейско правителство, Русия се опитва да отслаби умерените политици и да помогне на радикални, евроскептични и по-благосклонни към Москва сили да спечелят влияние преди ключови избори.
Специалистите обобщават: Протестите във Франция имат реални и дълбоки вътрешни икономически и социални причини, но ГРУ действа като "ускорител", който умишлено превръща недоволството в разрушителни безредици.
Създаване на фалшиви сайтове: Клонират се реномирани френски медии (като Le Figaro, Le Parisien, Le Monde) и правителствени портали, в които се публикуват измислени новини, целящи да насадят паника, омраза и недоверие към институциите.
Изкуствен интелект и дълбоки фалшификати (deepfakes): Използват се за генериране на манипулирани видеа, показващи фалшиво полицейско насилие или измислени инциденти, за да се провокира гняв сред протестиращите.
Подклаждане на вътрешното разделение (Контролиран хаос)
Основната цел на руското разузнаване не е да подкрепя конкретно искане (било то на ученици, синдикати или "жълти жилетки"), а да максимизира поляризацията в обществото. Хиляди ботове и тролове в социалните мрежи координирано разпространяват радикални послания:
Насаждане на расово и социално напрежение: Едновременно се засилват публикации, които подстрекават крайнолеви групировки и младежи в предградията към насилие, и такива, които плашат консервативната част от обществото с "гражданска война" и мигрантски погроми.
Дискредитиране на властта: Целта е френското правителство да изглежда безпомощно, за да се подкопае доверието в демократичната система.
Операции чрез наемници на терен (Proxies)
Френското вътрешно разузнаване (DGSI) предупреди, че руските служби са преминали от чисто дигитална пропаганда към използване на платени посредници за извършване на физически провокации. Това включва наемане на криминални елементи или чужденци (често от Източна Европа) за извършване на вандализъм с цел умишлено подпалване на скандали – като изрисуване на провокативни графити, оскверняване на паметници или подстрекаване към погроми по време на иначе мирни протести.
Някой ще попита, защо Кремъл ще инвестира толкова ресурс и то във Франция?
Това е, отмъщение за подкрепата, за Украйна. Франция е сред основните стълбове на европейската военна и финансова помощ за Киев. Предизвикването на хаос вътре в страната принуждава Париж да се фокусира върху собственото си оцеляване, вместо върху външната политика.
Влияние над изборите: Чрез дестабилизация на центристкото проевропейско правителство, Русия се опитва да отслаби умерените политици и да помогне на радикални, евроскептични и по-благосклонни към Москва сили да спечелят влияние преди ключови избори.
Специалистите обобщават: Протестите във Франция имат реални и дълбоки вътрешни икономически и социални причини, но ГРУ действа като "ускорител", който умишлено превръща недоволството в разрушителни безредици.
Атаките към магазини, малки търговци, кафенета и частни домове са извършвани неочаквано на различни места, където полицията е била изправена пред стотици мобилни групи.
Което потвърждава тезата за сериозна организация от страна на активистите.
Все повече се говори за външна намеса в събитията от страна на Алжирската мафия (влошените отношения между Франция и Алжир са факт), Иран и Русия чрез социалните мрежи.
Делян Пеевски, лидер на ДПС: Казвам НЕ на страха. Ще бъдем тук, ще бъдем с Ради, ще бъдем с всеки, който го репресира новата Държавна сигурност. Отказваме! Г-н Радев, не на страха, г-н Тончев, не на страха, Г-н Демерджиев, не на страха! Няма да се огънем. Нас ще ни има, когато вие си отидете. Това да е ясно. Няма да успеете по този начин.
ПРБ ще покрие НаркоЙотова чрез “следствената тайна”. Извънредна пресконференция на прикриващата няма да има. Уредено от Шиши, платено от всички нас
Djuni Mehmed · Този „Велик приорат“ е стариен партиен съвет с престилки, ушити от ДС, отколкото на истински рицари, но пък за кампанията на Йотова всяка масовка е добре дошла


.gif)










Андрей Гюров (Номер 4). 
Радостин Василев (номер 17).


В Германия са арестувани двама турски граждани по искане на Полша. Те са заподозрени в подпалването на инфраструктура на Starlink в Полша през септември.
Пожарът е засегнал електрозахранването и резервния генератор на станцията, използвана за сателитни комуникации.
Европейските служби разглеждат подобни инциденти като част от хибридните заплахи срещу ЕС и НАТО.
Какво означава това за България?
Готова ли е България да противодейства на подобни диверсии? Трябва ли НАТО да реагира по-твърдо?


Партията настоява за ограничаване на приобщаващото образование и обучение на децата със специални потребности в отделни училища.
Реториката на AfD срещу служители с „културно чужди традиции“ поражда страхове, че чуждестранни медицински специалисти могат да напуснат региона.
Трябва ли децата с увреждания да учат заедно с всички останали? А допустимо ли е произходът на лекаря да влияе върху правото му да работи?



Защо това тревожи Европа?










Според партиите европейските санкции не работят и вредят на германската икономика.




Сред тях са прочутата вила Château de la Croë и имоти в Сен Тропе.












.gif)

2. Пряк контрол върху лидери и организации
3. ФСБ и операция „Двойник“ („Doppelganger“) - дигитален терор
Обобщение