Студио шпионска лига/86

 
НЕВИДИМИТЕ АРМИИ НА КРЕМЪЛ - Руслан Трад

РАДЕВ, да се бориш с олигархията НЕ означава твоите копои в униформи да арестуват и пребиват жени, които ти снимат свинския кортеж! Тук НЕ е Москва, боклук нещастен и няма да превърнеш България в полицейска държава. Гери от Струмяни ли е големия враг? На Мондешки и Пеевски хората ги назначаваш даже в собствената си партия, на тях не смееш да посегнеш, страхливец долен, а арестуваш жени и възрастни хора!
За 13 години борба срещу свинете с БОЕЦ знам две неща:
Всеки управляващ боклук, който почне да се крие зад полицейските палки е пътник.
Полицейското насилие е последния стадий на мутризация и разпад на държавата.
А нас ни управляват същите мутри и мерзавци, както и до сега! Без разлика, абсолютно същите са.
Радев, ще си заминеш презрян, като Пеевски и Борисов и всички лъжци, крадци, корумпирани боклуци и кремълски слуги. И ще плащате за всички мерзости!
Радев, помниш ли, като с колегите от БОЕЦ те посрещнахме пред БНТ, като напусна президенството и тръгна да правиш партия? Там, на входа на БНТ те пресрещнах очи в очи. И видях страхът в очите ти, видях как ти треперят ръцете! Точно затова мутрите ти бият и не позволяват на хората да снимат, за да не видят гражданите какъв страхливец си! Същият, като Бойко Борисов и Пеевски! Абсолютно същият боклук. Скоро ще се срещнем пак и няма къде да се скриеш и всичките ти несеота и мутри няма да ти помогнат. Никой не е избягал от БОЕЦ!
Всички граждани на площадите и бой до дупка, до изриване на цялата прогнила кочина!
#БОЕЦ

РУСИЯ КРАДЕ АВТОМОБИЛИ ВЕЧЕ И В КАНАДА

Канадецът сладко спи, а неговото BMW вече се носи из Москва, карано от „корави пичове“ с късметлийски мацки до тях. Между Русия и Канада има океан — как изобщо е възможно това?
Много просто — сега ще обясня.
Не, разбира се, „русо туристо“ не обикалят нощем по улиците на Торонто с „фомка“* на колана, оглеждайки подходящ „Лексус“ — Русия отдавна се е научила да краде по-цивилизовано: от разстояние, чрез посредници, контейнери, фалшиви документи и онзи ненаситен черен пазар, който мигновено възниква там, където желанието да живееш красиво е много по-силно от желанието да живееш честно.
Впрочем, честно там никога не са живели — още по-малко при путинската власт. Путин е кръстникът на мафията, главният урка**, а останалите му прислужват, както могат.
Автомобилът изчезва от канадски паркинг, прекосява океана, сменя номера, биографията и собственика си, а после се появява някъде в Москва или Санкт Петербург като „почти нов, без пробег в Русия“. The New York Times съобщава, че Русия вече е станала най-голямата дестинация за автомобилите, откраднати в Канада.
Особено прекрасна тук е патриотичната съставка.
Западът, както ежедневно ни обясняват по телевизията, е прогнил, разложен и всеки момент ще пропадне в ада, но руският патриот по някаква причина иска да пропадне там заедно с откраднатия си „Рейндж Роувър“. Той мрази Канада, презира Европа, заплашва Америка с ядрен пепел, но иска непременно да кара автомобил, създаден от тези „дегенерати“ — за предпочитане с кожен салон, панорамен покрив и подгряване на задника.
После може да залепи на багажника трикольора и надписа „Можем да повторим“, макар че, както винаги, няма какво да повтарят: автомобила са го измислили други, произвели са го други, купил го е канадец, откраднали са го бандити, а се гордее руснакът. При тях това се нарича патриотизъм.
И не трябва да казваме, че са виновни санкциите. Санкциите не учат човек да краде — те само разкриват вече съществуващия рефлекс. Когато на една нормална държава бъде прекъснат достъпът до обичайна стока, тя се опитва да произвежда своя, променя потреблението си или поне признава проблема; Русия обаче незабавно изгражда криминална логистика, фалшифицира документи, купува митничаря и нарича всичко това „паралелен внос“.
По същество това е същият начин на мислене, чрез който бяха откраднати Крим и други украински земи: достатъчно е да свалиш чуждия номер, да пренабиеш VIN номера, да поставиш собствено знаменце — и откраднатото по чудо се превръща в изконно руско. „А вие докажете! Това е наше — винаги е било наше!“
Русия от векове усъвършенства изкуството на присвояването: на чужди територии, чужда история, чужда култура, чуждо зърно, чужди деца, а сега редът стигна и до канадските автомобили.
Откраднатият автомобил е малък, хромиран модел на Руската империя, в която правото на собственост се определя не от закона, а от това кой е успял да грабне и отмъкне.
Канадецът сутрин излиза от дома си и вижда празното място на паркинга, московчанинът след месец се радва на „изгодната покупка“, а между тях лежи огромна международна канализация, която съществува единствено защото крайният купувач не иска да знае откъде мирише.
На него просто не му пука, че автомобилът е краден. Откраднатото те вече триста години наричат „ТРОФЕЙНО“.
Канада може да поставя камери, да слага тракери и да проверява контейнерите, но проблемът отдавна не е в слабата автомобилна ключалка, а в държава с ядрено оръжие, която живее по правилата на престъпна банда.
Русия краде не защото не ѝ достигат автомобили. Тя краде, защото всичко чуждо ѝ изглежда като нейно.
Какво да правим с Русия — главния крадец на света, който вече краде не автомобили, а територии, история, култура, деца и бъдещето на цели народи? Да я обградим с ров с крокодили, да построим стена от Балтика до Тихия океан?
Боя се, че няма да помогне: Русия ще открадне крокодилите, ще ги изпържи и изяде с водка на вилата; стената ще обяви за изконно руска и ще поиска от Запада пари за нейното възстановяване.
Остава единственото: да престанем да се преструваме, че пред нас стои нормална държава, с която можем да се пазарим, да подписваме договори и да си разменяме ръкостискания, и да постъпим с нея така, както се постъпва с заловен крадец — да му бъде отнето награбеното, да бъде принуден да плати за разрушеното, да бъде лишен от възможността отново да прониква в чужд дом и да бъде държан под ключ, докато не научи най-трудната за него дума:
„НЕ МОЖЕ!“
* „Фомка“ — руски жаргон за лост/щанга, използван за разбиване на ключалки и взлом.
** „Урка“ — криминален жаргон за престъпник, рецидивист, затворник.
https://www.facebook.com/share/p/18Ah8qpmTc/

Асен Генов

Ще направя едно обосновано предположение какво най-вероятно се е случило в село Струмяни.

Според мен, пиар екипът на министър-председателя е имал намерение да представи пред обществото единствено контролирано видеосъдържание – кадри, в които виждаме просълзени хора, благодарности за съчувствието и помощта, която държавата оказва на пострадалите от наводнението. С други думи – перфектно режисиран фото-оп за премиера, изграден по всички правила на политическия пиар и политическата пропаганда.

Пристигайки в селото, сценарият започва да се развива точно по план. Лош, но план.

Премиерът разговаря с местните жители, ръкува се с тях, получава усмивки и благодарствени думи. И точно тогава, сякаш от нищото, се появява една жена, която мълчаливо стои наблизо и снима всичко с телефона си.

В този момент целият внимателно подготвен план на пиар екипа е поставен под риск. Защото в нейния запис може да попадне не само поредната благодарност, а и нечия критика – за системното бездействие на държавата, за нерешените проблеми в региона, включително тези с водоснабдяването и канализацията.

Следва трескаво импровизирано съвещание между служители на НСО и хора от пиар екипа на премиера. Те успяват да установят коя е жената.

Оказва се, че е добре позната на местните власти и от години активно участва в протести именно по темите за водоснабдяването и канализацията в района.

Това очевидно започва да тревожи пиар екипа. Опасенията им стигат до НСО, а НСО – по силата на субординацията и мисията си да охранява министър-председателя – оказва натиск полицията да действа така, както впоследствие видяхме.

И в крайна сметка получаваме един истински тюрлюгювеч: зле замислен и още по-зле изпълнен опит за политически пиар сред хора, пострадали от бедствие, и един случаен човек, озовал се на неподходящото място в неподходящото време.

Именно затова този човек се оказва в районното управление. Всичко останало вече го знаем

Болни от ХИВ/СПИН в Русия по официални данни са 1,23 милиона души с потвърдена ХИВ-инфекция. Реално надхвърлят 2 милиона.
По данни на ООН и независими експерти, Русия остава страната с едно от най-високите нива на разпространение на ХИВ в Европа.
Сред първите 5 е в света.
Алкохолизъм: според проучвания на руските здравни служби, общият брой на хората с тежка алкохолна зависимост и системни проблеми с алкохола надхвърля 25–28 милиона души (близо 30% от активното население злоупотребява).
Наркомания: По данни на Федералната служба за контрол на наркотиците на Русия (преди разформироването ѝ) и независими организации, редовно употребяващите наркотици са близо 6 милиона души, а епизодично – над 13 милиона.
Средна продължителност на живота в Русия: Средната продължителност е около 74,2 години (около 69,8 г. за мъжете и 79,2 г. за жените).
Сравнение със Западна Европа: Разликата е огромна. В Западна Европа средната продължителност надхвърля 81–83 години (например в Германия, Франция и Италия). Руските мъже живеят средно с 10 до 12 години по-малко от западноевропейските мъже, главно заради високата смъртност от сърдечно-съдови заболявания и злоупотреба с алкохол.
Жертви от пътнотранспортни произшествия (ПТП)В Русия: Годишно по пътищата на Русия загиват малко над 13 900 души. Това прави около 9,5 смъртни случая на 100 000 души население.Сравнение с Европа: Русия има значително по-висока смъртност на пътя от средната за ЕС (където средното ниво е около 4,6 на 100 000 души, под 2 за многа държави).
Сравнение с България: Автомобили на 1000 души.
В Русия: Към началото на годината в Русия има средно 331 леки автомобила на 1000 души.
В България: По данни на Евростат в България се падат около 450 автомобила на 1000 души. България е по-автомобилизирана в сравнение с Русия.
Доходи: Минимална заплата и пенсия
Русия - Минимална заплата27 093 рубли (~540 лв. / €275)
България1 213 лева (€620,20)
Минимална пенсия в Русия - 16 288 рубли(~325 лв. / €165)
България - 679,67 лева(€347,51)
Минималната пенсия и заплата в най-бедната държава на ЕС - България са почти двойно по-високи от тези в Русия.
Работоспобното население в Русия е около 90 милиона , но реалната заетост е по-ниска.
10% са в силовите структури.
Средно руснакът работи за 620 евро.
Двойно по-ниско от България.
Германецът за 4500 евро.

 

Култът към компота - стратегическо запасяване с туршии в очакване на Третата световна

Социализмът – онази златна епоха, в която плановата икономика ти осигуряваше абсолютно всичко... стига това "всичко" да се изчерпваше с портрет на вожда на стената и ехо от празни рафтове в магазина. В отговор на този грандиозен икономически триумф, обикновеният човек еволюира. Той превърна панелния си балкон от архитектурен елемент в стратегически бункер за оцеляване, готов да издържи на всяка геополитическа криза.

Плановата мизерия не беше провал – тя беше безплатен държавен експеримент по принудителна еволюция. Дефицитът ни превърна в радикални еко-гурута и социални инженери десетилетия преди Западът изобщо да измисли тези претенциозни термини:

• Zero-waste икономика от немай-къде - ние бяхме "зелени", защото просто нямахме какво да изхвърлим. Всяка депресирана, полуизгнила краставица с форма на въпросителен знак и всяка натъртена слива, отхвърлена от живота, намираха своето химическо безсмъртие в оцет или захарен сироп. Нищо не отиваше в кофата – защото утрешният Петилетен план можеше спокойно да ни остави само на фотосинтеза.

• Панелен тиймбилдинг и първобитен Фейсбук - забравете корпоративните семинари. Варенето на компоти в изкормения казан от пералня "Перла 04" върху открит огън пред блока беше първата и най-истинска социална мрежа. В гъстия дим на този урбанистичен ритуал процъфтяваше обществото – там се шерваха клюки, разменяха се тайни рецепти за ракия от джанки и се шепнеха антиправителствени вицове... докато внимателно се оглеждаш дали комшията от втория етаж не си води записки за Държавна сигурност.

• Холограма на разкоша - върховният триумф на социалистическата психология! Държавният гастроном можеше да предлага богат асортимент от морска сол, вкиснат оцет и тъга, но когато отвориш скрина на терасата, егото ти се изстрелваше в стратосферата. Там ти не си просто гражданин – ти си Уолстрийт брокер с портфолио, диверсифицирано в туршия. Истински арабски шейх... но на консервираните праскови и печените чушки.

В крайна сметка, най-голямата трагедия на онзи строй не бяха празните рафтове, а пълните мазета. Те се превърнаха в стъкления мавзолей на нашите откраднати амбиции. Държавата, която обещаваше да построи комунистически рай и да покори космоса, успя да създаде единствено нация от уплашени складови работници. Хора, чийто най-голям житейски триумф не беше личната реализация или свободата, а успешното вакуумиране на бурканите в мазето.

Светлото бъдеще така и не настъпи. То просто ферментира, вкисна се и накрая безславно потъна в тъмното подземие на историята, оставяйки след себе си само лепкавото петно на една провалена утопия

Страната все повече наподобява влак спрял в глух, обрасъл с трева коловоз на призрачна, изоставена гара. Всъщност той и преди трудно се движеше, защото още в началото на промените жертвите и палачите се качиха в един и същи влак, за да потеглят уж в нова посока…
Сегашният машинист, безлична марионетка на руските имперски интереси, преди време направи опит с вдигнат юмрук да подкара влака в обратна посока, на изток, дори подаде със свирката сигнал за потегляне…
От прозорците на вагоните, като в кошмарен сън, отново изплуваха персонажи като Янаки Стоилов, Бойко Рашков, Александър Маринов, Иво Христов, а това означава само едно – преходът не се е състоял. Всъщност, той дори не успя да започне… Влакът на промените не само не измина своят път, не само не достигна своята крайна гара – той провисна в нищото…
Онова публично-площадно и силно изричане на истината, преди тридесет седем години, което би трябвало да се превърне в общонародна ценност, онази българска паресия, според термина въведен от Мишел Фуко, в България не се получи…
Заради липсата на лустрация, червената хидра, с всичките си кланово-семейни, кариерно-свързани пипала, заедно с цялата армия лакеи, доносници, и политически проститутки, не само си е още тук, тя се намира и в момента в същия политическия влак, с който трябва да пътуваме заедно към бъдещето…Само включете телевизора и ще ги видите, тях децата им, внуците им…
С хора приели червената евхаристия, стиснали между зъби партийната нафора на комунизма, далеч не може да се стигне… Тези люде успяха да заличат в съзнанието на масовата публика безчинствата на руско-азиатският комунизъм, напълно променил духовния профил на страната за десетилетия напред...

Нацията бе обезличена като история, асимилирана като духовност, смазана под сянката на грозните съветски паметници-върколаци, които не могат да бъдат паметници на освобождението, те буквално изместиха и заличиха знакови лица от българската история.
Последствията са налице - може да ги видите на перона, сред лицата на онези безлични избиратели, които продължават да правят своите ирационални, все по-абсурдни и налудни политически избори. Дори и самите те, не са в състояние да обяснят какво ги кара да мислят, че влакът с техните избраници е в състояние въобще да потегли, да ги заведе до някакво тяхно имагинерно съществуване…
Тези духовни сомнамбули, обитаващи субкултурните хабитати, нямат дори своя собствена житейска посока. Полуграмотни, , постсоциалистически, стадни слоеве с тесни хоризонти, едноизмерни носталгици по миналото, те така и не можаха да постигнат самосъзнание, духовна, или материална самостоятелност след промените.
Те са си тук, продължават да стоят гневни и озлобени на перона, изпълнени с ненавист, на ръба между едно нерадостно, колониално и безлично минало, и едно обещано популистко и невъзможно бъдеще. Това бъдеще никога няма да им се случи, заради собствената им безпаметна и безкултурна стадност…
Българският влак стои в глух коловоз, а надеждите да потегли все повече обрасват с трева…
Съществува опасност да пропадне там откъдето няма връщане…
Такава е моментната снимка на българската политическа гара, все едно дали на някой му харесва или не…
Отдавна е известно, че един невеж народ винаги сам се превръща в сляпото средство за собствената си деградация. С хромавата си, куца походка към бъдещето, още дълги години ще го бият със собствената му патерица…

НЕВИДИМИТЕ АРМИИ НА КРЕМЪЛ - Руслан Трад

Единствената кандидат президентска двойка, която е дясноцентристка, без петна от БКП/БСП и руската Педерация е Цвета Кирилова - Николай Ненчев.

Колко жалки хорица. Гюро и Кандьо, днес се кандидатирали. Не от партия. Ама момент.. Гюро беше шеф на партия ППДБ в парламента. Що тъй бре. Защо не смеят да ги издигнат ППДБ. Така мислят, че ще заблудят някого, че все едно идват от нищото, а не от партия със затихващи функции. Те добре знаят, че макс 300 000 гласа могат да вземат. И играят за Йотова, която направи Гюро служебен премиер, въпреки, че май ще се окаже не легитимен такъв. Всичко е изчислено и с ала -бала и старата кранта Йотова ще е избрана. 

На снимката: Скот Ритър вдига наздравица с руски офицери.

КЛЕТНИЦАТА ВЪВ ВЪНШНО ОТНОВО Е НЕАДЕКВАТНА
На 4 август тази година на летището Лайпциг/Хале, един от най-важните логистични центрове в Германия, германските служби откриват дрон с военен експлозив и детонатор в охраняемата зона край украински товарни самолети.
Това не е дрон, който някой е изпуснал, докато снима залеза над Саксония.
Разследването установява няколко апарата, като един от тях удря украински транспортен самолет Antonov An-124, но взривното устройство не се задейства. Германските власти определят случилото се като сериозна атака срещу транспортната и логистичната инфраструктура на страната.
След близо месец разследване германското правителство вече казва съвсем ясно кой стои зад нея:
Русия.
Германският вътрешен министър Александер Добринт заявява, че полицейското разследване и разузнавателните данни сочат руска отговорност, а външният министър Йохан Вадефул посочва, че конфигурацията на дрона, компонентите, експлозивът и системата за детонация са познати от други руски хибридни операции и от войната срещу Украйна.
Берлин не се ограничава със „загриженост“. Германия привиква руския посланик, предприема дипломатически мерки и настоява за европейски санкции срещу хора, свързани с руските хибридни операции.
Европейските институции и съюзниците в НАТО също посочват Русия.
Нашето Министерство на външните работи, ръководено от потресаващо некомпетентната клетница Велислава Чамова, изразява солидарност с Германия и заявява, че „хибридните атаки срещу нашите партньори и съюзници са неприемливи“, след което обещава България да подкрепя координираните усилия срещу хибридните заплахи.
Само една дума липсва:
Русия.
Българското външно министерство успява да напише под диктовката на клетницата-лаборантка (която в това министерство би следвало да работи най-много в столовата, без да среща хора) цяла позиция за "хибридна атака" срещу наш съюзник от НАТО, извършена според германското правителство от Русия, без нито веднъж да назове Русия.
Това трудно може да бъде обяснено с дипломатическа предпазливост, защото предпазливост би могло има, когато фактите още се установяват, докато тук самата атакувана държава официално е посочила извършителя и предприема действия срещу него.
Когато съюзникът ти казва кой го е нападнал, а ти изразяваш солидарност с него, като старателно избягваш името на нападателя, ти правиш политически избор, при който подкрепяш жертвата, но много внимаваш да не разсърдиш извършителя.*
И точно затова българската позиция по случая в Лайпциг не е неутрална.
Тя е проруска.
Какъвто е дезертиралият главнокомандващ Румен Радев, понастоящем премиер.
-----
*Точно както Борисов не посмя да изгони дори "чистачка" от руското посолство, след като цяла Европа доказа руското участие в опита за убийство на Скрипал, а българският журналист Христо Грозев доказа как същите убийци са пребивавали в България.

Квантовата Декохерентност: Научното Обяснение за “Филтъра” на Реалността

 

Quantum Decoherence Theory: Why Don’t We See Parallel Worlds Colliding?

Въведение: Загадката на Стабилния Свят



В нашето пътешествие от Архитектурата на Реалността ние постоянно се сблъскваме с една зашеметяваща идея, подкрепена от квантовата физика: съществуването на безброй много паралелни реалности.

Идеята, че всеки възможен изход от всяка ситуация се разиграва в собствената си времева линия.

Това веднага повдига един огромен, логичен въпрос: “Ако всичко това е вярно, защо, по дяволите, не ги виждаме?”

Защо нашият свят изглежда толкова стабилен, толкова последователен, толкова… самотен? Защо не виждаме други версии на себе си, които са направили различни избори?

Отговорът се крие в един от най-важните, но и най-малко обсъждани принципи на квантовата механика. Един елегантен, почти магически процес, който действа като пазител на нашата реалност. Този процес се нарича квантова декохерентност .

В тази статия ще разгледаме този феномен. Ще видим как декохерентността е научното обяснение за това, което ние в нашата философия наричаме “филтърът на реалността” .

Ще разберем, че Вселената има вграден механизъм, който не предпазва от безкрайния хаос на мултивселената, за да можем да имаме смислено, фокусирано преживяване.
Част I: “Космическият Магьосник” – Какво е Декохерентност? (На прост език)



За да разберете декохерентността, първо трябва да си припомните най-странното правило в квантовия свят – суперпозицията .

Както говорихме, преди да бъде наблюдавана, една частица не съществува на едно-единствено място. Тя е “пълна от възможности”, която съществува във всичките си потенциални състояния едновременно . Една монета, която се върти, е едновременно и ези, и тура.

Теорията за “Многото светове” казва, че когато измервам монетата, Вселената се разделя на две – в едната тя е “ези”, в другата е “тура”. Но ако това е така, защо тези светове не са взаимодействат? Защо не ползвате другата версия на нас, за която монетата е била “тура”?

Тук на сцената излиза декохерентността .

Представете си, че квантовата суперпозиция е като перфектно оформен, деликатен сапунен мехур . Той е красив, цялостен и съдържа в себе си си отражението на всички възможности.

Сега си представяте, че “околната среда” е всичко останало – молекулите въздух, фотоните светлина, дори космическите лъчи, които постоянно ни бомбардират.

Декохерентността е процесът, при който сапуненият мехур (суперпозицията) се докосва до дори една-единствена прашинка от околната среда.

Какво се случва тогава? Мехурът се спуква .

По-точно, информацията за деликатната квантова “вълна” почти мигновено “изтича” и се заплита с трилиони частици от околната среда.

В този момент всички различни възможности (светове) се “заплитат” с напълно различни части от средата. Светът, в който монетата е “ези”, се заплита с един набор от фотони, а светът, в който е “тура”, се заплита с друг.

Резултатът е, че двете версии на реалността вече не могат да си “говорят”. Те вече не могат да намесват едно с другото. Те стават декохерентни – взаимно невидими.

Декохерентността не унищожава другите паралелни светове. Тя просто ги прави недостъпни за нас. Тя е “космическият магьосник”, който с едно щракване на пръсти покрива всички други реалности и оставя на сцената само тази, която преживяваме.

И този процес се случва с невъобразима скорост – за фемтосекунди (милионни части от милиардната част на секундата). Ето защо нашият голям, макроскопичен свят изглежда толкова стабилен, предсказуем и “класически”.

Ние никога не виждаме странната квантова реалност под повърхността, защото декохерентността е „изчистване” моментално.

Но ако този процес е просто хаотично взаимодействие със средата, къде е ролята на съзнанието?
Част II: Ти като “Точка на Избор”

И така, виждаме, че декохерентността е естествен, почти автоматичен процес, причинен от постоянното взаимодействие на всичко с всичко. Но ако е така, къде е нашето място? Дали сме просто пасивни наблюдатели на тази реалност, която случайно ще се “бетонира” за нас?

Отговорът е “не”. Ние сме много повече.

Макар декохерентността да е универсалният механизъм, съзнанието е катализаторът и навигаторът .

1. Съзнанието като Точка на Фокус: Представяте си мултивселената като извънкрайна радиостанция, която излъчва едновременно всички възможни песни.

Декохерентността е “шумът” между станциите, които ги прави отделни. Твоето съзнание е радиото, което може да се настрои само на една честота в даден момент.

Актът на твоето съзнателно наблюдение, на твоя фокус, е това, което “избира” която от безбройните възможни реалности да бъде “чута” и преживяна от теб.

2. Всеки момент е “Точка на Избор”: Това превръща всеки един момент от твоя живот в изключително могъщ акт на сътворяване. Всеки път, когато направиш избор – от това какво да закусваш до това дали да смениш работата си – ти не просто избираш действие.

Ти избираш времева линия . Твоят избор и целенасочени ефекти като магнит, който привлича и “заключва” стойността на квантовата реалност, докато декохерентността услужливо “скрива” всички останали от погледа ти, за да може да преживееш ти да е стабилно. Това е научен гръб на идеята “Ти си Архитект на Реалността” .

3. Свободната Воля като Квантов Феномен: От тази гледна точка, нашата “свободна воля” не е просто философска концепция. Тя е фундаментален квантов феномен. Тя е способността да не навигираме през безкрайното поле от възможности (суперпозицията) и да колапсираме едно от тях в нашата лична, преживелищна реалност.
Заключение: Да благодарим на Филтъра

След всичко казано, е лесно да погледнем на декохерентността като на ограничение. Като на досадна завеса, която ни пречи да видим безкрайните светове.

Но истината е, че тя не е наш враг. Тя е нашият най-голям съюзник .

Без декохерентността, ние щяхме да бъдем изгубени в една непоносима, хаотична “квантова супа” от безкрайни възможности, без да можем да преживеем нито една от тях смислено.

Декохерентността е това, което създава платното , върху което можем да нарисуваме картината на нашия живот. Тя е “филтърът”, който не предпазва от безкрайността, за да можем да се насладим на красотата на единичното.

Тя е мълчаливият, невидим магьосник, който работи неуморно всяка фемтосекунда, за да поддържа илюзията, че светът е стабилен, последователен и реален, за да може да шият Квантов Аз да има своята площадка за игра.

Вселената ни дава безкрайни потенциали. Декохерентността не дава стабилност. А ние, със своето съзнание, даваме избора .

И в този танц между тримата се ражда реалността.

https://kvantoviataz.com/kvantovata-dekoherentnost/

Квантов дарвинизъм – що е то?

Когато става въпрос за физическия свят, който ни заобикаля, научните изследвания са доказали, че размерът наистина има значение.

Докато „големите“ обекти, всичко от пясъчно зърно до галактика, спазват един набор от правила обхванати от класическата физика, малките обекти, като атоми и частици, спазват напълно различен набор от правила, откритие, което е родило квантовата физика около 1900 година.


Учените търсят начини да помирят тези две различни физики в продължение на десетилетия. И сега, теорията, предложена за пръв път от полския теоретик-физик Войчех Зурек през 2003 г., започва да показва потенциал за сближаване на двете физики. Това е квантов дарвинизъм.

Един от по-странните аспекти на квантовия свят е суперпозицията, способността на квантовата система да съществува в повече от едно състояние едновременно. Системата привидно само приема едно или друго състояние – преминавайки от квантовия свят към класическия. Това е моментът, в който я наблюдаваме.

Този процес се нарича декохеренция, а квантовият дарвинизъм прави опит да го обясни. Според тази теория, не нашето наблюдение е нещото, което принуждава квантовата система да приема едно или друго състояние.


Квантовият дарвинизъм предполага, че взаимодействието на системата с околната среда е причината за декохеренция. Това, казват защитниците на теорията на квантовия дарвинизъм, би обяснило защо не виждаме макро обекти в квантово състояние – те винаги са подложени на факторите на околната среда.

Що се отнася до това как околната среда има този ефект, според теорията на Зурек, квантовите системи приемат „състоянието на показалеца“. Това са специфични измерими характеристики, като например местоположението или скоростта на частицата.

Когато една частица взаимодейства с околната среда, всички суперпозиции на тези характеристики – алтернативни места или скорости – изчезват, оставяйки само състоянието на показалеца, което много хора могат да наблюдават, защото „отпечатва“ реплики от себе си върху околната среда. И тук идеята за дарвинизма влиза в играта: само най-приспособеното състояние – най-подходящото за неговата специфична среда – оцелява в процеса на декохерентност.

„Основната идея на квантовия дарвинизъм е, че почти никога не правим някакво директно измерване на каквото и да било“, заявява Зурек през 2008 г.


„[Околната среда] е като голям рекламен билборд, на който навсякъде плават множество копия от информацията за нашата вселена.“

Според нова статия в списанието Quanta Magazine, три различни групи изследователи са провели експерименти, за да тестват квантовия дарвинизъм, като търсят признаци, че квантовата система отпечатва реплики от себе си върху околната среда. И трите екипа продължават да тестват теорията.

„Всички тези проучвания виждат каквото се очаква, поне приблизително“, казва Зурек пред Quanta, „което означава, че вече сме на път да съчетаем физиката на голямото с физиката на много малкото“.

---------------------------------------

Как точно работи мисловният експеримент за квантово безсмъртие

Мисловният експеримент за квантово безсмъртие (произлизащ от експеримента за квантово самоубийство) е формулиран от Макс Тегмарк през 1997 г. Той има за цел да докаже, че Интерпретацията за многото светове на Хю Еверет е реалност, а не просто математическа абстракция.
Ето как работи експериментът стъпка по стъпка:

1. Устройството („Квантовият пистолет“)
Представете си апарат, който измерва квантовото състояние на една частица – например спина на електрон.Ако измерването покаже спин „нагоре“, пистолетът произвежда само „щракване“ (празен ход).
Ако измерването покаже спин „надолу“, пистолетът произвежда изстрел, който мигновено и безболезнено убива експериментатора.
Според квантовата механика, преди измерването електронът се намира в суперпозиция – той е едновременно и в двете състояния с вероятност 50/50.

2. Гледната точка на външния наблюдател
Ако вие стоите отстрани и наблюдавате експеримента, ето какво ще се случи според теорията на Еверет:
При първото пускане на апарата вселената се разклонява на две. В един свят апаратът щраква, а в друг – стреля.
Тъй като вероятността е 50%, вие имате равен шанс да се окажете в свят, където експериментаторът е жив, или в свят, където той е мъртъв.
Ако експериментът се повтори 10 пъти, вероятността ученият да оцелее във вашия свят е нищожна (\(1\) на \(2^{10}\) или под 0.1%). За вас той почти сигурно ще загине много бързо.

3. Гледната точка на експериментатора (Квантовото безсмъртие)
Тук идва парадоксът, предложен от Тегмарк. Какво преживява самият човек пред пистолета?Първо измерване: Вселената се разклонява. В клон А той умира. В клон Б той чува „щрак“ и остава жив. Тъй като мъртвото тяло няма съзнание, субективното преживяване на човека може да продължи само в клон Б.
Второ измерване: Вселената отново се разклонява. Човекът отново чува само „щрак“.
След 50 измервания: Външният наблюдател отдавна вижда труп. Но субективното съзнание на експериментатора преминава единствено през тези клонове на мултивселената, в които той е жив.
За самия себе си той ще чуе „щракване“ 50 поредни пъти с 100% сигурност, въпреки че математическата вероятност за това в една вселена е астрономически малка. За експериментатора пистолетът изглежда повреден, а той самият – безсмъртен.

Ключови уловки и критики
Тегмарк подчертава, че този експеримент изисква идеални условия, които в реалността са почти непостижими:Мигновена смърт: Смъртта трябва да настъпи по-бързо, на квантово ниво, преди съзнанието да успее да регистрира процеса на умиране.
Квантова изолация: Ако експериментаторът просто се нарани или остане инвалид, неговото съзнание ще продължи да съществува в състояние на страдание, което обезсмисля „безсмъртието“

---------------------------------------------

Какво представлява Интерпретацията за многото светове на Еверет

Интерпретацията за многото светове (Many-Worlds Interpretation или MWI), предложена от Хю Еверет през 1957 г., твърди, че всички възможни алтернативни истории и бъдещета са реални. Всеки път, когато се случва квантово събитие, вселената се разклонява на паралелни копия.
За да я разберете лесно, трябва да я сравните с традиционния поглед в науката.


Големият проблем: Квантовият колапс
В класическата (Копенхагенска) квантова механика една частица (например електрон) съществува в суперпозиция – тя е на много места едновременно, представена като математическа „вълнова функция“.
Когато учен направи измерване (погледне частицата), тази вълна внезапно „колапсира“ (изчезва) и частицата се появява само на едно конкретно място.Проблемът: Никой не знае защо и как точно измерването кара реалността да избере само един резултат, нито къде изчезват другите възможности.


Решението на Еверет: Нищо не изчезва
Еверет предлага радикално проста идея: Вълновата функция никога не колапсира. [1] Вместо това, самата реалност се разделя.
Когато измервате електрон, който може да бъде на място А или място Б:Вселената се разклонява на две паралелни вселени.
В едната вселена вие измервате, че електронът е на място А.
В другата вселена ваше точно копие измерва, че електронът е на място Б.
И двете вселени са напълно реални, но след разклоняването те вече не могат да си взаимодействат или да комуникират помежду си.


Главните принципи на Многото светове🧱 Няма специални „наблюдатели“: В Копенхагенската интерпретация хората (или измервателните уреди) имат магическата сила да променят квантовия свят чрез наблюдение. При Еверет хората са просто още една купчина квантови частици, които се подчиняват на същите закони и се разклоняват заедно с експеримента.
🌌 Една Универсална вълнова функция: Има само една гигантска математическа вълна, която описва абсолютно всичко в космоса (всички минали, настоящи и бъдещи вселени накуп).
🔀 Постоянно разклоняване: Вселената не се разклонява само при научни експерименти. Всяко радиоактивно разпадане, всяко слънчево изригване и всяко квантово трептение в атомите на вашето тяло създава нови клонове на реалността трилиони пъти в секунда.


Защо Макс Тегмарк и други физици я харесват?
Въпреки че звучи като научна фантастика, много съвременни физици (като Макс Тегмарк и Шон Карол) я подкрепят поради две причини:Математическа чистота: Тя не добавя изкуствени правила като „колапс на вълната“, а просто взема оригиналните квантови уравнения на Шрьодингер и ги прилага буквално към целия свят.
Обяснява Мултивселената: Тя дава логично обяснение защо нашият свят изглежда толкова перфектно настроен за живот – защото живеем в клона, където законите са позволили нашето съществуване.

-----------------------------------------------------

Да сравним Многото светове с теорията за Симулираната реалност


Сравнението между Интерпретацията за многото светове (MWI) на Хю Еверет и Теорията за симулираната реалност (Simulation Hypothesis), популяризирана от Ник Бостром, е изключително завладяващо. И двете концепции се опитват да обяснят странностите на нашата физическа реалност, но го правят от коренно различни позиции: едната чрез фундаментална физика, а другата чрез информационни технологии.
Ето как се съпоставят двете теории по ключови показатели:

1. Какво представлява реалността?Многото светове: Реалността е чисто математическа структура (както твърди и самият Макс Тегмарк). Всичко е съставено от квантови частици и вълнови функции. Паралелните светове са естествено физическо свойство на космоса.
Симулираната реалност: Реалността е код. Ние, нашите тела и звездите, които виждаме, сме просто битове информация (0 и 1), работещи върху суперкомпютър, създаден от по-напреднала цивилизация (програматори).

2. Обяснение на квантовите странности
Един от най-силните аргументи в полза на Симулацията е, че квантовата механика се държи точно като... оптимизиран софтуер за видеоигри.Суперпозицията и колапсът: В една видеоигра (като GTA или Minecraft) светът около вас не се рендира (не се изчертава в детайли), докато вашият герой не погледне натам – това спестява изчислителна мощност.Симулацията казва: Частиците са размити (в суперпозиция), докато не ги измерим, защото компютърът пести ресурс и изчислява точната им позиция само при нужда.
Многото светове казват: Няма пестене на ресурс. Компютър не съществува. Частицата е навсякъде, защото вселената просто се разклонява и изчислява всички възможности едновременно във физическия свят.

3. Концепцията за МултивселенатаМногото светове: Има една-единствена „Универсална вълнова функция“. Разклоненията стават автоматично и непрекъснато на базово физическо ниво, създавайки безкраен брой паралелни версии на самите нас.
Симулираната реалност: Мултивселената тук би означавала, че извънземните програматори са пуснали няколко симулации едновременно (например с леко променени параметри, за да видят какво ще се случи, точно както ние пускаме симулации на климата или икономиката).

4. Изчислителни ограничения (Проблемът за ресурсите)Многото светове: Няма ограничения. Пространството и математическите възможности са безкрайни. Природата не се интересува колко „памет“ отнема създаването на нова вселена.
Симулираната реалност: Има твърд лимит. Всеки компютър, колкото и мощен да е, има ограничена памет и процесорна мощ. Ако цивилизацията под нас създаде своя симулация (симулация в симулацията), базовият компютър в реалния свят в крайна сметка ще забие или ще прегрее.


Къде се пресичат двете теории?
Макс Тегмарк често говори и за двете идеи. В своята „Хипотеза за математическата вселена“ той твърди, че физическият свят не просто се описва от математиката, а Е математика. В този смисъл разликата между физическа вселена, подчиняваща се на математически закони (MWI), и перфектно написана компютърна симулация, работеща по математически алгоритми, става почти нулева. И в двата случая ние сме изградени от информация.

-------------------------------------------------

Какво представлява теорията за квантовата декохеренция, по която Тегмарк също работи активно.


Квантовата декохеренция е фундаменталният физичен процес, който обяснява защо странният квантов свят изглежда толкова нормален, твърд и предвидим за нас в ежедневието.
Тя дава липсващото звено в теорията на Хю Еверет: обяснява как точно и защо вселената се разклонява на паралелни светове, без да е необходим „колапс на вълната“.
Макс Тегмарк прави някои от най-важните математически изчисления в тази област през 90-те години на XX век.


Големият парадокс: Защо котките не са живи и мъртви едновременно?
В микросвета една изолирана квантова частица може да бъде в състояние на кохеренция – това означава, че нейните вълни са перфектно синхронизирани и тя може да бъде на две места едновременно (суперпозиция).
Но когато сглобим тези частици в големи обекти (като котка, ябълка или човек), тази суперпозиция изчезва. Ние никога не виждаме футболна топка, която е едновременно вкарана във вратата и аут. Защо?


Какво всъщност е декохеренцията?
Декохеренцията е процесът, при който квантовата система губи своята изолация и се „заплита“ с околната среда.
Никое тяло в реалния свят не е напълно изолирано. Върху него постоянно падат фотони (светлина), удрят се въздушни молекули или просто излъчва топлина.
Когато една квантова частица влезе в контакт с околната среда, тя се сблъсква с трилиони атоми.
Информацията за нейната суперпозиция се „размива“ и се разпръсква в околната среда като вълни в океана.
Поради това разпръскване на информация, различните квантови възможности губят синхрон (декохерерират) и спират да си взаимодействат.


Връзката с Многото светове: Как се разклонява реалността?
Преди откриването на декохеренцията, критиците на Еверет питаха: „Ако вселената се разклонява, защо не усещаме това разклоняване и защо паралелните светове не се сливат обратно?“
Декохеренцията дава физическия отговор:
Когато апаратът измери квантовата частица, той се заплита с нея. След това въздухът в стаята се заплита с апарата, а ученият се заплита с въздуха.
Този процес се разпространява със скоростта на светлината. Той превръща едната вселена в два напълно изолирани паралелни клона. Декохеренцията действа като физическото „лепило“, което разделя световете толкова чисто, че те никога повече не могат да си повлияят.


Приносът на Макс Тегмарк: Колко бързо става това?
През 2000 г. Макс Тегмарк публикува изключително важен научен труд, в който изчислява скоростта на декохеренция в човешкия мозък. По това време някои учени (като Роджър Пенроуз) твърдяха, че съзнанието ни работи като квантов компютър благодарение на квантови суперпозиции в невроните ни.
Тегмарк използва уравненията на декохеренцията и доказа математически, че:Мозъкът е твърде топъл, мокър и пълен с движещи се частици.
Декохеренцията в невроните настъпва за умопомрачително кратко време – около \(10^{-13}\) до \(10^{-20}\) секунди.
Това е трилиони пъти по-бързо, отколкото мозъкът може да обработи каквато и да е мисъл.
С това изследване Тегмарк доказа, че човешкият мозък работи като класически, а не квантов компютър, защото декохеренцията моментално унищожава всякакви квантови суперпозиции в него.

Как теорията за декохеренцията помага на учените днес да строят истински квантови компютри?

Теорията за декохеренцията е едновременно най-големият кошмар за инженерите, които строят квантови компютри, и най-елегантното решение на най-известния парадокс във физиката.
Ето как декохеренцията отговаря и на двата въпроса:


1. Как декохеренцията помага за строежа на квантови компютри?
В квантовите компютри информацията се съхранява в кюбити (quantum bits или qubits). За разлика от обикновените битове, които са 0 или 1, кюбитите могат да бъдат в суперпозиция – и 0, и 1 едновременно. Това им позволява да изчисляват огромни масиви от данни паралелно.
Проблемът:
За да изчисляват, кюбитите трябва да останат в състояние на кохеренция (перфектен квантов синхрон). Но както изчисли Макс Тегмарк, околната среда постоянно атакува кюбитите. Дори едно минимално трептение на топлина, магнитно поле или преминаващ фотон кара кюбитите да декохерерират – те губят квантовите си свойства и се превръщат в обикновени, бавни 0 и 1. Компютърът прави грешка и забива.
Как теорията помага на учените днес?🥶 Криогенно охлаждане: Разбирайки, че топлината (движението на атомите) е основен източник на декохеренция, инженерите охлаждат квантовите компютри (като тези на IBM и Google) до температури, близки до абсолютната нула (\(-273.15^{\circ }\text{C}\)) – по-студено от дълбокия космос.
🛡️ Вакуум и изолация: Кюбитите се затварят в специални камери с брутален вакуум и магнитни щитове, за да се предотврати всякакъв контакт с външни частици, които биха предизвикали декохеренция.
🧮 Квантова корекция на грешки (Quantum Error Correction): Понеже е невъзможно декохеренцията да бъде спряна на 100%, учените използват математическите модели на декохеренцията, за да създадат алгоритми, които улавят и поправят грешките в движение, преди системата да е загубила квантовата си информация.


2. Как декохеренцията решава парадокса с Котката на Шрьодингер?
Оригиналният парадокс на Ервин Шрьодингер (създаден през 1935 г.) гласи: ако поставим котка в затворена кутия с радиоактивен атом и отрова, която се задейства при разпадането му, котката трябва да бъде едновременно жива и мъртва (в суперпозиция), докато не отворим кутията и не погледнем вътре.
Решението на декохеренцията:
Декохеренцията доказва, че не е нужно човек да отваря кутията, за да изчезне суперпозицията. Котката никога не е била в състояние „жива и мъртва едновременно“.Котката е твърде голяма: Котката не е изолирана квантова частица; тя е изградена от около \(10^{26}\) атома.
Постоянно взаимодействие: Котката диша въздух в кутията, тялото ѝ излъчва топлина (инфрачервени фотони), а атомите ѝ се удрят в стените на кутията.
Моментален избор: Дори кутията да е перфектно запечатана за нас, вътре в нея въздухът и самата кутия постоянно „измерват“ състоянието на котката чрез трилиони сблъсъци в секунда.
Декохеренцията настъпва за частица от секундата. Околната среда вътре в кутията моментално кара вълновата функция да се разклони: в единия физически клон котката е жива, в другия е мъртва. Когато ние отворим кутията, ние просто разбираме в кой от двата вече обособени свята се намираме. Самият парадокс изчезва, защото природата прави своя избор чрез декохеренция много преди човекът да погледне.

-------------------------------------------------

Хипотезата за математическата вселена на Макс Тегмарк (Ниво IV Мултивселена), която обединява всичко това.



Хипотезата за математическата вселена (Mathematical Universe Hypothesis или MUH), предложена от Макс Тегмарк, е една от най-радикалните и провокативни идеи в модерната космология. Тя формира т.нар. Мултивселена от Ниво IV – най-висшето и всеобхватно ниво в неговата класификация.
Накратко, Тегмарк твърди следното: Нашата физическа реалност не просто се описва от математиката, тя Е математика.


Главната идея: Външната реалност е математическа структура
Тегмарк започва от една проста научна позиция: съществува Външна физическа реалност (External Reality Hypothesis), която е напълно независима от нас, хората, и нашето човешко съзнание.
Ако тази реалност съществува независимо от нас, тогава нейното пълно описание не трябва да съдържа никакви човешки концепции (като думи, цветове, усещания). Когато премахнем всички човешки езикови обвивки от физиката, остават само математически структури – числа, уравнения, вектори, геометрични пространства и симетрии.
Тегмарк прави следващата радикална стъпка: Ако нещо има абсолютно същите свойства като математическа структура, тогава то е математическа структура. Вие, компютърът ви, планетата Земя и Млечният път сме просто сложни геометрични и алгебрични обвързаности в гигантско математическо пространство.


Какво е Мултивселената от Ниво IV?
Докато предишните нива на Мултивселената (включително Ниво III на Хю Еверет) споделят едни и същи фундаментални закони на физиката (просто с различни изходи или начални условия), Ниво IV променя самите закони.
Според Тегмарк, всяка математическа структура, която е логически възможна, съществува физически като реална вселена.Има вселена, базирана на триизмерна евклидова геометрия.
Има вселена, където времето има две измерения, а пространството – само едно.
Има вселена, управлявана от съвършено различна алгебра, където няма квантова механика, а законите на Нютон са абсолютно точни.
Има вселени, които са толкова абстрактни математически обекти, че човешкият мозък дори не може да си ги представи графично.
Ние живеем в тази конкретна вселена (със своите три пространствени измерения, теория на относителността и квантова механика) просто защото тази математическа структура е достатъчно сложна, за да позволи появата на „самоосъзнаващи се подструктури“ (каквито сме хората). Това е върховната форма на т.нар. Антропен принцип.


Как това обединява всичко, за което говорихме?
Хипотезата за математическата вселена свързва в единен възел Квантовата механика, Многото светове, Декохеренцията и Симулацията:Квантовите светове на Еверет: В рамките на Ниво IV, Интерпретацията за многото светове на Еверет (Ниво III) е просто едно специфично математическо разклонение на Универсалната вълнова функция. Тя съществува, защото уравненията на Шрьодингер са чиста математика, а математиката винаги е реална.
Декохеренцията: Декохеренцията е просто геометрично разделяне на вектори в безкрайно-мерно математическо пространство (Хилбертово пространство). Тя обяснява как една голяма математическа структура се разделя на две изолирани подструктури.
Решаването на спора за Симулацията: Ако реалността е чиста математика, тогава разликата между „истински физически свят“ и „перфектна компютърна симулация“ изчезва. Компютърният код е математика. Физическите закони са математика. Дали една вселена се „изчислява“ на извънземен компютър, или просто съществува като вечно математическо уравнение извън времето, няма значение – субективното усещане за живот вътре в нея е абсолютно едно и също.

През 1897 г. е проведен един от най-потулваните референдуми в историята - референдумът за новата форма на Земята.

По онова време старата Земя вече била силно износена и трябвало да бъде подменена. Основният спор не бил дали да има нова Земя, а каква форма да ѝ се даде.

На бюлетината имало три възможности:

А) Плоска - евтина за производство, лесна за картографиране и без излишна кривина.
Б) Сферична - по-скъпа, но удобна за въртене и международен транспорт.
В) Да се запази сегашната форма до следващия референдум.

Плоската форма спечелила убедително.

Само че няколко големи морски държави отказали да признаят резултата, защото вече били инвестирали огромни средства в глобуси, навигационни системи и сферични учебни помагала. След месеци преговори бил постигнат компромис: Земята физически да остане плоска, но официално да се води кръгла.

Точно затова старите карти от края на XIX век изведнъж започват да изчезват, а малко след това глобусите масово навлизат в училищата.

Граница, Таки, паркинги. Кой е Размиг Чакърян – Ами, когото Радев посочи като недосегаем

 

Колаж с архивна снимка на Ами прд ресторант "Келари" в кв. Драгалевци



Размиг Чакърян – Ами има малко снимки, но много „златни бизнеси“. Близки до него фирми държат „златната локва“ и „златната лаборатория“ на „Капитан Андреево“. Свързани фирми контролират и „златните паркинги“ по границите. А историята му върви ръка за ръка с тази на Къро и Таки и някогашните силови групировки

В понеделник лично премиерът Румен Радев спомена името на Размиг Чакърян – Ами. От думите му се разбра, че намереният мощен GPS заглушител при акция в софийския квартал „Драгалевци“ е свързан именно с Ами.

Негов е и имотът с ресторант „Келари“, който Радев нарече „имението на Ами“. Разследващите съобщиха, че при операцията са иззели и оръжия и боеприпаси. Обиск имаше и в къща близо до „Капитан Андреево“ на границата с Турция.

Радев каза, че „до неотдавна тези хора и българската политическа класа са били едно цяло, защото полицията е стояла отпред да ги пази“.

Вътрешният министър Иван Демерджиев потвърди също, че пред имота в „Драгалевци“ е пазела и полицейска патрулка. И също като Радев заговори за „политически чадър“.

От опозицията обаче им припомниха, че по време на управлението на служебния кабинет на Гълъб Донев, назначен от Радев, беше направен пропуск в полза на Ами. Този пропуск на държавата тогава удължи контрола на фирма, свързана с него и издирвания за наркотрафик Таки, върху фитосанитарната лаборатория на „Капитан Андреево“.

Но лабораторията на пункта с Турция е само един детайл от доходоносната мрежа от бизнеси по границите, която се свързва с Ами. В нея влизат и казина, буферни паркинги, а в миналото – и „златната“ локва“ за дезинфекция. Кой е Ами и какво знаем за него?
Бой по журналисти

Още преди името му да започне да се свързва с бизнеси по границата, Размиг Чакърян – Ами попада в новините заради случай на нападение над журналисти.

През 2017 г. репортерите от Нова телевизия Мария Милкова и Огнян Пенев са нападнати на магистрала „Тракия“ от 6-7 мъже, сред които и Чакърян. Причината е, че колата на журналистите се оказва пред техните два автомобила. Mъжете им присветват, засичат ги и се опитват да ги изтласкат от пътя. После изскачат от колата и започват да бият Пенев.

Един от биячите взима телефона на Милкова, когато тя се опитва да звънне на 112. Именно това според медийните публикации тогава е Размиг Чакърян – Ами.

Всички нападатели са обявени за издирване, но единствено Ами така и не е открит. Останалите шестима са задържани.
Връзката с Таки и Къро

Оказва се, че мъжете са охранители от няколко фирми, сред които „Омега 69“. В миналото тя е била собственост на бившата съпруга на Красимир Каменов – Къро, за когото ще стане дума след малко.

Медийните публикации тогава съобщават, че Ами има няколко фирми, една от които се занимава с хазарт и има казино по границата с Турция. Освен това той е съдружник и в тържището за плодове и зеленчуци – „Борса Слатина – Къра“ ЕАД. Това е друга от връзките на Ами с Къро.

През годините името на Красимир Каменов – Къро се споменава често в комплект с това на бизнесмена Христофорос Аманатидис – Таки, издирван в миналото от Интерпол за наркотрафик. И двамата са свързани със силовите групировки от 90-те години в България.

Неофициално името на Къро също се свързва с наркотрафик. В началото на 2020 г. полицията залови пратка от 100 кг кокаин в кашони с цитрусови плодове в борсата в „Слатина“.

През 2023 г. Къро беше убит в Южна Африка. След убийството му тогавашният вътрешен министър Иван Демерджиев потвърди публично, че има данни за конфликт между Къро и Ами.

„Не е ясно в кой момент е настъпил разрив между Аманатидис и Каменов, но Чакърян очевидно се е еманципирал и се смята по-скоро за доверен човек на Таки“, написа тогава „Капитал“.
Петьо Еврото

На този фон малко след убийството на Къро МВР проведе акция в същия ресторант „Келари“ в „Драгалевци“, където сега беше намерен силният GPS заглушител.

Неофициално беше съобщено, че основната цел на операцията през 2023 г. е била да бъде задържан Петьо Петров – Еврото. Това е безследно изчезналият бивш шеф на столичното следствие. Той беше главно действащо лице в разследването на АКФ „Осемте джуджета“ за злоупотреба с влияние и водене на предполагаема престъпна група за изземване на бизнеси.

Опитът за задържането му обаче не беше успешен. Според неофициалната информация тогава Петров е успял да избяга, използвайки тунелите под заведението, което сега премиерът Радев нарече „имението на Ами“.

Но основната тема, по която се чува името на Ами през всички тези години, е граничният пункт „Капитан Андреево“. Това е най-големият пропускателен пункт между България и Турция.

Дълго време той се смята за „зона на контрол“ на Къро, а Ами е само негово „доверено лице“, пише „Капитал“.

Няколко печеливши бизнеса там първоначално са експлоатирани от Къро, но впоследствие надделява Таки чрез Ами. Става дума за дейности, които би трябвало да се извършват от държавата, но вместо това са отдадени на частни компании, които трупат милиони.

Първият такъв „златен“ бизнес е дезинфекцията на автомобили, влизащи от Турция.

Според разследвания на Бърд и „Капитал“ фирма, свързвана с Къро и Ами, получава правата над „златната локва“ през 2013 г. по време на управлението на ГЕРБ. Това става на тъмно и без обществена поръчка, показа разследване на Генка Шикерова и Антикорупционния фонд през 2019 г.

По-късно се разбра, че касовите апарати на фирмата изобщо не са били свързани с Националната агенция по приходите.

Държавата си върна контрола върху дезинфекцията по границата през 2023 г.
Лабораторията на „Капитан Андреево“

До това се стигна едва след като друга схема на същата граница беше публично осветена.

През 2022 г. правителството на Кирил Петков опита да върне на държавата лабораторния контрол на „Капитан Андреево“. Това е задължителното тестване на храните, влизащи в Европейския съюз от Турция.

Въпреки че отново става дума за дейност, която трябва да се извършва от държавата, този контрол беше възложен на частната фирма “Евролаб 2011” без конкурс. Опитът на правителството през 2022 г. да върне дейността на държавата доведе до разкрития за заплахи и предлагани подкупи.

А проверки на „Капитал“ и Бърд показаха връзки на фирмата с Таки и Ами.
Пропускът на кабинета „Донев“

След свалянето на кабинета на Кирил Петков от ПП-ДБ казаха, че разкритията за лабораторията на границата са били една от причините за падането на правителството. То беше свалено след действия на ИТН на Слави Трифонов.

Сега от „Продължаваме промяната“ (ПП) припомниха, че един от депутатите от ИТН, които критикуваха тогавашното правителство, беше Пламен Абровски. Днес той е министър на земеделието в кабинета на Радев.


„Целта на цирка не е да се сложи ред на границата, а една частна фирма да се замени с друга“, твърдеше през 2022 г. Абровски.

От ПП припомниха още, че през 2023 г. по време на служебното правителство на Гълъб Донев, назначено от Радев, Агенцията по храните (БАБХ) направи явен пропуск в полза на частния монопол на границата.

Тогава Върховният административен съд отказа да разгледа жалбата на БАБХ срещу решението, което позволяваше свързаната с Ами „Евролаб 2011“ да остане на границата с Турция. Това стана, след като агенцията изпусна срока да внесе таксата от 70 лева, за да обжалва решението.
Буферните паркинги

Но освен всичко това множество журналистически разследвания свързаха Ами и с буферните паркинги по границата в „Капитан Андреево“, Русе и Видин.

Това са паркингите за тирове на излизане от България към Турция и Румъния. Институциите казват, че те не са задължителни. Но шофьорите на камионите свидетелстват, че са принуждавани да се отбиват в тези паркинги дори и да не искат. Там те са карани да плащат такса за престоя, която възлиза на милионна печалба за фирмата оператор.

Още преди години стана ясно, че Ами е официално един от собствениците на тези паркинги. Проверка на Свободна точка в Търговския регистър показа, че към днешна дата той продължава официално да фигурира като собственик.

Това става през неговата фирма „Прогресив Билдинг 2016“, която има дял в дружеството „Ай Би Ти Ти“. „Ай Би Ти Ти“ от своя страна е собственик на паркинга на „Капитан Андреево“.

Другите акционери в “Ай Би Ти Ти” са собственост на фирма на покойния финансист Емил Хърсев. Дружеството има още един паркинг – на граничния пункт Лесово.

Адресът на „Ай Би Ти Ти“ пък е в същия комплекс в квартал „Драгалевци“, в който се намира и обискираният преди дни ресторант „Келари“.Засилено полицейско присъствие около ресторант „Келари“ в квартал „Драгалевци“. Снимка: БТА
Паркингът в Русе

Доходоносната схема от южната граница впоследствие беше копирана и на северната. Там през 2023 г. първо беше изграден буферен паркинг преди граничния пункт на „Дунав мост 1“ в Русе.

Той беше построен на общински имот, отдаден от Общината на търг със само двама участници, които се оказаха свързани помежду си. Единият беше „Ай Би Ти Ти“, а другият – „Тир Паркинг Русе” ООД.

Спечели второто дружество, а малко след това негов собственик стана Емил Хърсев. Именно през него личи свързаността с Ами според разследване на Антикорупционния фонд.

След като България влезе в Шенген обаче, граничният контрол с Румъния отпадна. С това отпаднаха и опашките по тази граница и съответно бизнес моделът с паркингите там спря да бъде печеливш.

На този фон в началото на тази година кметът на Русе предложи Общината да купи паркинга за 10 млн. евро. След протести това не се случи.

Паркингът във Видин

По същата схема доскоро работеше и паркингът до „Дунав мост 2“ във Видин. Той е собственост на фирмата “Данубия логистик Видин”. Тя няма друга дейност и е собственост на македонски гражданин без друг известен опит в бизнеса. Връзките обаче водят отново към мрежата на Ами.

Въпросният македонски гражданин купува „Данубия логистик Видин“ от друг собственик – фирмата “Паркинг Капитан Андреево”. За известно време през 2022 г. адресът ѝ за кореспонденция е бил на буферния паркинг за тирове на граничния пункт “Капитан Андреево”.

Според разследване на Капитал дружеството е оператор на този паркинг.

Светофар отклонява тировете, а на платното стоят хора, които ги насочват към паркинга на границата във Видин. Колаж


Освен това се откриват косвени връзки на „Данубия логистик Видин“ и с фирмата „Ай би Ти Ти“, в която Ами контролира дял.

И двете фирми са представлявани от адвокат Ивайло Велинов, който според разследване на Капитал е бил адвокат и на фирмата “Евролаб 2011”.

Самият Ами заведе няколко дела срещу сайта Бърд заради разследванията му, разказващи за връзките му с бизнесите по границата. Ами води и дело срещу бившия зам.-министър на земеделието Иван Христанов.

Съдът на първа инстанция определи, че при повечето от тях става дума за „дела шамари“. Тоест искове, които целят цензура, сплашване, финансов и психологически натиск с краен ефект заглушаване на критичния глас на журналистите и възпиращ ефект върху останалите критични гласове.

https://svobodnatochka.bg/

С тези джамъри/заглушители да не излезе само, че Ами и Таки са агенти на ДАНС. Просто предупреждавам.
И сега МВР да се чуди как да върне джина обратно в бутилката, защото Пламен Тончев отново е начело на ДАНС. Защото репутационната щета е лично за Радев.
Както при убийството в Петрохан.
Защото „застрашените“ лица, които имат нужда от подобни заглушители — уж за да се пазят от бомби, активирани дистанционно — не са един или двама. А като гледам Ами и Таки, изобщо не изглеждат притеснени от МВР и ДАНС, но са притеснени от споделяне на съдбата на Алексей Петров, Къро, Нотариуса и т.н.
Защото всеки път когато на повърхността изплува надеждата, че този път ще бъде различно и винаги се намират "по-висши" съображения, нещата да се потулват.
Продават на публиката лесните обяснения, че всичко е ДС - първо, втора, трета цедка. А то си мафия от нов тип - симбиоза между престъпници, институции и власт. Чиято основна цел е да пази себе си от истински реформатори

#IlianVassilev