Всеки изследовател на сталинизма в Русия – педофил

Явно девизът на руските власти е: „Всеки, изследващ сталинизма – педофил“.

Това споделиха за Клуб Z правозащитници от руската автономна република Карелия.

Така те коментираха вчерашния арест на Сергей Колтирин – историк и директор на градския музей в Медвежиегорск. Новината за задържането първи съобщи сайтът „Петрозаводск говорит“. По-късно тя бе цитирана и от редица руски медии.

Изследовател на сталинизма обвинен в изнасилване на дъщеря си

Колтирин и още един човек са арестувани по подозрение в „развратни действия, извършени от група лица“, се казва в съобщение на Следствения комитет (СК) в Карелия.

Действията били извършени с непълнолетен, допълват от СК. Сайтът „Республика“ допълва, че става дума не за един, а за няколко непълнолетни – 13-годишни момчета.
Грехът на Колтирин

Оглавяваният от Сергей Колтирин градски музей в Медвежиегорск стопанисва и отговаря за състоянето на горския масив Сандармох. Точно на това място в края на 90-те г. на ХХ век друг руски историк – Юрий Дмитриев откри масови гробове на жертви на сталински репресии от 1937 г.

Дмитриев също е обвинен в педофилия. Но за това – по-надолу.

Същевременно от август насам разкопки в Сандармох започна подрепяното и финансирано от държавата Руско военно-историческо общество (РВИО). Оттам твърдят, че в този горски масив са погребани не жертви на сталинизма, а съветски военнопленници, разстреляни от финландци по време на Втората световна война. РВИО се оглавява от министъра на културата Владимир Медински.

От Общество „Мемориал“ твърдят, че откритите от Юрий Дмитриев масови гробове в Сандармох са на свръхсекретно място, което няма как да е било известно на финландците.

Арестуваният вчера Колтирев се изказвал критично за дейността на РВИО в Сандармох. Това е и грехът му пред власите, за който той сега ще плаща, коментираха правозащитници пред Клуб Z.


Ровиш в миналото на ГУЛАГ? А дали не си луд?
Случаят с Юрий Дмитриев

Полицаи водят Юрий Дмитриев, окован с белезници, в съдебната зала в Петрозаводск. Снимка АП/БТА

Юрий Дмитриев е председател на карелския клон на Общество „Мемориал“, разследващо престъпленията на сталинизма. Той бе арестуван на 13 декември 2016 г. Това стана малко, след като карелският "Мемориал" публикува имената на над 40 000 милиционери, участвали в сталинските репресии.

Изследователят бе обвинен в производство и съхраняване на детска порнография. В компютрите му бяха открити снимки на осиновената му дъщеря Наташа, които той е правил по искане на социалните служби.Те отнеха детето от Дмитриев и го дадоха на родната му баба, която дотогава изобщо не се е интересувала от внучката си.
Първоначално прокуратурата искаше 9 години лагер за Дмитриев. Съдът нареди и психиатрични тестове. Но те показаха, че историкът няма психически проблеми.

На 5 април т.г. Дмитриев бе напълно оправдан. На 15 юни обаче Върховният съд в Карелия отмени оправдателната присъда и нареди ново дело. На 29 юни съдът нареди арест за историка за два месеца по подозрение в педофилия. Мотивът бе, че той може "да окаже вредно физическо въздействие върху детето". В началото на юли Юрий Дмитриев бе обвинен в изнасилване на Наташа.

Той бе вкаран в психиатрия с искане за нова експертиза.

Управляващият Сидеров: Време е да се признае Сталин като държавник...

Прз 2015 г. Общество "Мемолриал" бе обвинено в "подкопаване на конституционния ред на Руската федерация" и създаване на "негативно обществено мнение" за действията на страната в Украйна. Министерството на правосъдието в Москва го обяви за "чуждестранен агент". Правозащитници изтъкват, че това е все едно Германия да отправи такива обвинения срещу центъра "Визентал", издирващ нацистки военнопрестъпници.

Педофила вика дръжте педофила

Българският апокалипсис. Ловът на педофила Автор: педофила Мартин Карбовски Държавата България оневинява всеки свой представител във властта, който е уличен в педофилия. Държавата България не поиска да се самопочисти. Тя си остава махалата на греха. България е раят на педофилите - от селото с малкия дом за сираци до Парламента с неговите условни присъди. В тази книга Карбовски и екипът му подробно разказват за битката си с педофила Кузов и добавят към тази страшна приказка десетки истории на жестокост към деца, неполучили правосъдие от българската съдебна система

Путин навремето беше подарил секс екскурзия на Сидеров и Грабовски до Куба. Мартин Карбовски вечеря с травестити в Куба Във вилата на брата близнак на Ленин, ГРУ им вземат компромати. Кубинските приключения на наблюдателния sex-con-revolution турист Мартин Карбовски, където разсъждава върху Фидел и социализма, среща живи съратници на Че Гобара и разкрива страшна тайна в бикините на най-красивата кубинка в историята на красивите кубинки... Руските служби го държат с педокомпромат, ще им работи безплатно доживот.

Как КГБ вербува Тръмп? Тръмп, съпругата му и асистентката ѝ Лиза Коландро, която е италианска гражданка, летят до Москва с полет на Аерофлот. Те са подслушвани в самолета. В Москва са настанени в хотел „Национал“, в стая 107, известна като „Ленинская“, защото след революцията там са живели Владимир Ленин и Надежда Крупская. Стаята е била напълно оборудвана за подслушване, а целият персонал на хотела е работил за КГБ. Довели са непълнолетно дете в стаята, направили са снимки и това е всичко.

Студио шпионска лига/44

https://www.youtube.com/watch?v=NLwYCCx03-4

През 1987 г. в инструкция за вербовка се споменава фразата, че Тръмп е стигнал до статус на човек, „готов за вербовка в перспектива“. Когато посланикът на СССР в САЩ Юрий Дубинин се среща с Тръмп, впоследствие дъщеря му разказва как той бил изключително щастлив от срещата.

Дубинин изпраща писмо до Тръмп, подготвя и докладна записка , като пише, че Тръмп има силен интерес да посети Москва. От гледна точка на разузнаването и контраразузнаването това означава, че той е готов за вербовка. Започва операцията по организиране на пътуването на Тръмп и съпругата му Ивана в СССР.

По поръчка на КГБ, Тръмп се е свалял на Даяна, но се е издънил споменал е че има връзки с КГБ . Даяна явно е споделила с Доди ал-Файед, малко след това следва катастрофата на 31 август 1997 г.

В средата на 90-те години на миналия век Тръмп прави многократни опити да съблазни Даяна. Двамата се засичат често по благотворителни събития и официални вечери. По време на благотворително мероприятие през 1995 г. Доналд Тръмп, бившата му съпруга Марла Мейпълс и Даяна дори споделят една маса и магнатът тайно отправя предложения към принцесата. Тя обаче ги отхвърля. Според източници след като магнатът научава за развода на Даяна с принц Чарлз през 1996 г., започва да я обсипва с букети и писма. Близка приятелка на принцесата - журналистката Селина Скот, споделя, че тя е била притеснена от поведението на Тръмп, защото всичко изглеждало така, сякаш я преследвал.

През 1997 г., само няколко седмици след трагичната смърт на Даяна, бъдещият президент на САЩ споделя в интервю за Шоуто на Хауърд Стърн, че винаги я е харесвал и за него тя е една от най-красивите жени, които е виждал. Той стига толкова далече, че дори обявява, че е прекарал страстна нощ с нея.

Тръмп е работил като координатор между Епщайн и КГБ за създаване на компромати на известни личности. Но руските служби го държат здраво за топките заради подпалването на Лос Анжелис, тъй като им е съдействал. За това може да отиде директно на електрическия стол.

https://www.youtube.com/shorts/B2CHygPVzxE

https://www.youtube.com/watch?v=LrRquqCA7Fc

https://www.youtube.com/watch?v=nvBhIZeo49M

Както винаги, руската посланичка търси начини да раздели обществото ни, като пуска съобщения, изпълнени с неточни или неверни твърдения. Из пуснатия на ФБ-страницата на руското посолство текст, с който се отбелязва Трети март: “Днес, в деня на завършването на тази война и подписването на Санстефанския мирен договор,…” Уважаеми приятели, Договорът е Санстефански ПРЕДВАРИТЕЛЕН мирен договор; той няма НИКАКВО правно значение за нито една от страните. Русия отдавна се е разбрала с Австро-Унгария, че на Балканите НЯМА да се създаде голяма славянска държава (вижте текста на Райхщатското споразумение, обърнете внимание на австрийския вариант). “…ние отдаваме почит на хилядите руски войници и офицери, лекари и медицински сестри…” Повечето воюващи са не руснаци, а финландци, украинци, бесарабски българи и т.н. “…Същевременно не може да не се забележи как летописът на Освобождението безмилостно се пренаписва през последните години. Изтъкват се някакви „имперски амбиции“ на Русия…” Посланичката е права - изтъкват се не просто “някакви” (затова кавички около тази дума няма!), а именно имперските планове на Русия да създаде не България, а Задунайска губерния - послушно население на контролирана от Русия територия. “Разпространяват се напълно безпочвени спекулации за „вината“ на граф Н. П. Игнатиев за убийството на Апостола на свободата Васил Левски, докато ролята на руския пратеник в подпомагането на възстаниците и защитата на интересите на християнското население пред султана се игнорира.” Нито са спекулации, нито са безпочвени. Цитират се записките на самия граф и в тях се вижда как той се отнася към българите. Ето два цитата, колкото да помогнат на руската посланичка да не пуска подобни неточни твърдения за граф Игнатиев: “Живеейки в дружба със султана и разпореждайки се с министрите му, бихме могли да подготвим автономията на едноверците и задължените нам християни, да обезвредим Турция и придобивайки правото да се разпореждаме на Проливите, да оставим султаните в Цариград да доизживяват дните си, докато може да се мине без тях, като намерим такова решение на Източния въпрос, което да остави в наше безспорно владение Проливите и съответно – влиянието ни върху българите, гърците, сърбите и арменците.” Или: “За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо постоянно нравствено подчинение на съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер.” Именно публикуваните всяка година текстове на страницата на руското посолство показват защо не е добра идея да имаме за национален празник дата, която не е извоювана от българския народ и в която се отдава почит на чужда държава и чужд народ. Ние можем да сме благодарни на онази Русия и онзи цар, което не бива да ни пречи да посочим факта, че днешна Русия е обявила България за вражеска държава и води активно подмолни действия срещу българските национални интереси. Това е още една причина Народното събрание да помисли коя дата да бъде национален празник, за да не се разделя обществото ни.

Тъй като поразените с московска дезинформация и пропаганда са свикнали да изразяват на 3-и март признателност единствено на руснаците: - напомняме, че във войната от 1877-1878 основната ударна сила на армията на Руската империя е набирана от територията на днешна Украйна - в редиците на руската армия се бият и поляци, финландци, естонци, латвийци, литовци, грузинци, арменци - напомняме, че Сан Стефанският мирен договор постановява ОКУПАЦИЯТА на България от Московията - напомняме, че Московията се бие не за свободата на България, а за имперски завоевания, за бленуваните Проливи, Константинопол и за своята империя. - напомняме, че Московията НИКОГА в своята история не се е била, за да освобождава, а за да поробва - напомняме, че реално, макар и несправедлив, Берлинският договор от 1878 поставя основите на българската независимост - напомняме, че и до днес не сме се освободили от пипалата на най-мракобесната империя, позната на човечеството - Московията

  

На 3 март 1878 Русия си заявила претенциите за максимален размер на бъдещата ѝ колония. На 13 юни същата година Великите сили я отрязали. На 6 септември 1885 пък била против Съединението на България. Днес открито подкрепя ислямски режими. Копейките да слизат от въртележката

Трети март е наложен за национален празник у нас в края на соца, за да замести предишният празник, в който подвивахме коляно пред Русия Девети септември! На трети март България не получава независимост като Сърбия, Черна Гора и Румъния, а остава васална на султана! Това не са празници за национална гордост, а за демонстрация на подчинение!

Отношенията с Русия са уредени чрез Брест - Литовският мирен договор от 3.III.1918г. Той е подписан от болшевишкото правителство, признало българските военни победи. На този 3.III.1918г. Русия капитулира пред България, успяла да защити своята териториална цялост и суверенитет пред руската агресия по суша и вода. До края на 1916г. цяла Добруджа е освободена. Румънските и руските войски са отхвърлени одвъд Дунавската делта. Румънският крал и правителство бягат в Яш, Молдова. Фронтът се установява по р. Серет. 2/3 от Румъния е окупирана. Разгромът й е тежък - над 250 000 убити, ранени и пленени, окупирани са столицата и по-голямата част от страната. В тези боеве Българската армия разгромява и руските войски от корпуса на ген. Зайончковски, дошли на помощ на румънците и даже пленява 3 руски бойни знамена. Тази българо-руска война става през комунизма тема ТАБУ.Нашите опълченци са дали много повече жертви от руснаците!Ние ги спасяваме от разгром при Плевен и капитулация.11 905 са общите руски жертви. Отношенията с Русия са уредени чрез Брест - Литовският мирен договор от 3.III.1918г. Той е подписан от болшевишкото правителство, признало българските военни победи. На този 3.III.1918г. Русия капитулира пред България, успяла да защити своята териториална цялост и суверенитет пред руската агресия по суша и вода.

За съжаление нашето Освобождение се оказа и нашето проклятие, защото след него се пръкнаха много русофили, които и до ден днешен са готови да предадат България в името на майка им Русия. Те убиха Стефан Стамболов и продължават да работят против интересите на България. Когато им кажеш, че Русия е кочина, те ти отвръщат: „Виж България“, с цел да злепоставят собствената си страна и да покажат, че майка им Русия е нещо повече. Самите те обаче не осъзнават, че пенсиите и заплатите им са по-близо до руските, отколкото до западните – именно заради влиянието на майка им Русия. И когато им кажеш да отидат да живеят в Русия, щом е толкова хубаво, започват да те ругаят, защото знаят, че Русия се обича най-силно от Запад. Дори децата на руските лидери са го проумели, понеже са се установили там. Честит 3 март!

Как да ядосаш копейките на 3-ти март: 1. Отиди на Шипка с българското, а не с руското знаме. 2. Благодари на братята украинци, отдали живота си за освобождението на България. 3. Честити във фейсбук на всички 3 март 1918 г. Аз избирам третия вариант 

Честит 3 март 1918 г., приятели! На тази дата през 1918 г. е подписан Брест-Литовски договор, който узаконява победата на Централните сили над Русия в Първата световна война. Българската армия се сражава достойно и решително рамо до рамо със съюзниците си, доказвайки своята сила и военен професионализъм. Един от ярките примери е генерал Иван Колев — бесарабски българин, който остава символ на боен дух и преданост към България. С договора Русия е принудена да излезе от войната, признава независимостта на Украйна и се отказва от обширни територии в Източна Европа. 

Честит и национален празник, българи! Трети март трябва да бъде ден на свободата, а не на преклонение пред Руската империя.

Захари Стоянов го е казал най-точно:


„Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти! Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Николая, които ни говореха: „Ще плачете за зеленото парцалче“. Видели тия и патили, на основание на факти и на събития говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в клин, ни в ръкав, припознаха нашата висока култура и благородните ни борби, само московците стоят настрана и викат: „Стрижено е!“ — Необяснимо. Царуванието на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее, правят ни всичките злини и пакости, които може да измисли развратният човек. Но и това е недоволно. Малко ли други държави има, които също така се стремят да владеят над чужди земи и народи. Между това, ние не виждаме тая подлост в техните стремления, тия адски и гнусни средства, каквито руската дипломация употребява над България.“

1889 г. - Руски убийци отравят Захари Стоянов

Истината за Русия, която комунистическата пропаганда в България скри от вас и учебниците, по които сте учили: 1828 г.- обезоръжава българското опълчение, арестува водачите му и ги праща на Заточение в Сибир, където те умират 1828 г.- отвличат над 100 000 български семейства за да ги заселят в обезселените Крим и източна Украйана, където са избили населението. 1830-40 - прогонват черкезите и ги насочват към българските земи, които стават основния башибозук по земите ни 1861 г. - Георги Раковски издава брошурата си „РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ”. Русия изисква от Сърбия и Влашко брошурата да бъде иззета и унищожена, а Първа българска легия в Белград да бъде разтурена след намеса на злокобния руски консул в Белгард. 1861 г. - руския консул в Цариград – княз Лобанов издейства заточение на българските владици в Диарбекир. Тогава владиците ни са заточени за три години, заради обявената независимост на Българската църква. граф Игнатиев протестира срещу чл.10 от екзархийския ферман от 1870 г., открил пътя за присъединяването чрез плебисцит на македонските епархии към Българската 1872 г. - по искане и заплахи на граф Игнатиев българските владици са заточени в Измир 1872 г. - Руската църква и Вселенската патриаршия, която се поддава на натиска на граф Игнатиев, обявяват схизма против Българската църква. 1872 г. - граф Игнатиев след лична визита до султана отстранява Махмуд Недим паша по чиято заповед до привременния български съвет в Ортакьой избира екзарх на основание на фермана. 1873 г. - граф Игнатиев предлага на Турция Левски да се съди и от българи, на които казва, че съдят обикновен крадец, заради думите на Апостола: „Тоз който ни освободи, той ще да ни и пороби.” 1876 г. - На Цариградската конференция за автономия на България никой не знае че месеци преди това Русия и Австроунгария склчват тайното Райхштадско споразумение за поделяне на Балканите 1877 г. - е подписана Будапещенската конвенция. Клаузите са: Русия не възпрепятства Австро-Унгария при анексиране на Хърватска и Босна и Херцеговина, Австро-Унгария не възпрепятства Русия при евентуална инвазия на Балканите. Двете империи се задължават да не допуснат образуване на голяма и сплотена българска държава, а в случай на уреждане на въпроса на международна конференция, да си оказват взаимна дипломатическа подкрепа, което се и случва на Берлинския конгрес. 1877 г. - руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен телеграфически за конвенцията. Веднага започва совалка по саботиране на Цариградската конференция. Още на следващия ден е приет от султана, и му гарантира, че Русия ще се застъпи за запазване на значителни територии на Османска империя на Балканите. 1878 г. - на Берлинския конгрес, Русия взима от Румъния южна Бесарабия, като в замяна я компенсира с българската Добруджа. Руски войски не стъпват в Македония, защото Русия я е предвидила за Турция, както Игнатиев обещава на Цариградската конференция. 1885 г. - България обявява Съединението, а Руската империя е единствената държава, която се противопоставя и провокира султана като суверен на Източна Румелия да въведе армията и да прекрати Съединението или най-малкото – да възрази официално, за да има повод Русия отново да вкара своите войски в България под претекст, че България нарушава Берлинския договор. Турция е заплашена от Англия и отказва. 1885 г. - Русия принуждава верния си слуга Сърбия да ни нападне в гръб. след като е изтеглила целия офицерски състав още преди Съединението 1886 г. - Русия организира преврат в България за сваляне на Батемберг и го ипращат към Русия. Стамболов като председател на народното Събрание прогонва преваратаджиите. 1886 г. - След избора на Фердинад, Русия скъсва дипломатически отношения с България за 10 години 1889 г. - Руски убийци отравят Захари Стоянов 1895 г. - Платени от Русия убийци убиват Стамболов 1903 г. - При избухването на Илинденско-Преображенското въстание Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта. Спомняте си Райхщадското и Будапещенкото споразумения. 1909 г. - Русия прехвърля турския дълг към България в размер на 82 милиона златни франка или 26 тона злато. 1913 г. - Русия подкрепя Сърбия и Гърция да вероломно да задържат окупираните български територии, а в последвалата война подтиква Румъния да ни нападне в гръб за което получава южна Добруджа. 1915 г. - Русия напада вероломно България и бомбардира с кораби жилищните квартали на Варна 3-ти март 1918 г.- България със съюзниците освобождава от руско робство Полша, Литва, Латвия, Естония, Финландия, Беларус, Украйна, Молдова, Грузия и други 1918 г. - руски агенти провокират Войнишкото въстание. 1923 г. - СССР-Русия организира септемврийското въстание 1925 г. - агенти на СССР-Русия извършва атентат в църквата „Света Неделя“ - най-големият терористичен акт в историята на България 1944-1947г. - СССР-Русия напада България и окупира страната ни, крадейки всичко, което може през този период. 1945 г. - СССР-Русия организира комунистически червен терор в България, довел до избиването на ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ българи. 1946-1990 г. - Русия установява комунистически режим в България, унищожавайки живота и бъдещето на МИЛИОНИ българи в продължение на няколко поколения... 1990 -2022 г. - Русия продължава да упражнява пропагандна война спрямо България и да промива мозъците на всеки, който може...

От ДПС-НН съобщиха, че апартаментите на лидерът им, в сградата “Елит Резидънс 6” са унищожени от Иран.

Войната срещу Иран и падането на режима на Аятоласите ще извади на показ най-мръсните тайни на олигарх номер едно в България, който е сочен от ЦРУ и МИ 6 за най – корумпираната фигура в България и един от босовете на трансграничната престъпност в Близкия Изток – Делян Славчев Пеевски. Още по-голяма жега около Мистър Магнитски настъпи, след като Америка и Израел удариха Иран. Една от терористичните групировки на аятоласите много вероятно е участвала в пране на пари с българския олигарх. Става въпрос за 200 милиона евро кеш, платени от ливанци за ултраскъпия петзвезден хотел на Пеевски в Халкидики. Кешът е вкаран в Дубай и в България, а службите разполагат със запис, правен в Гърция, на който е записан гласът на Ради Ревански. Ради Ролекса е личният ковчежник на Пеевски, макар че не е финансово грамотен. Другият финансист на Пеевски, който е наясно със схемите му е Иван Мирински – 60 годишен негов сътрудник от средата на 2000 – те години, който сътрудничи на руското военно разузнаване и е връзката между Пеевски и Кремъл. Хотелът е купен с огромен кредит от държавната банка ББР и не е ясно дали целта на сделката не е пране на пари и вкарване на капитали на терористи в ЕС. Схемата между Пеевски и Хизбула се размириса още повече като старо сирене след убийството на Аятолах Хомейни от САЩ и Израел. Пеевски е в санкционните списъци на САЩ и Великобритания за контрабанда, корупция и бизнес с терористите от Близкия Изток. Връзката на Пеевски с тях е принц Салем, който е един от най-големите трафиканти на цигари, дрога и всякакви забранени субстанции и работи еднакво добре с групировките на сунитите и шиитите – както с Ислямска държава и Ал Кайда, така и с Хамас и с Хизбула от Ливан. Шейхът е иракчанин по рождение, кюрд по произход и работи на територията на Ирак, Иран, Сирия, Газа, Египет, Йордания, Турция и Емиратите. Подвизите на Пеевски и Салем са добре описани и документирани от ЦРУ във файловете по Магнитски, които се съхраняват в Държавния департамент. Досието на бандита Делян Пеевски е дебело почти колкото на босовете на мексиканските наркокартели от Тихуана и Синалоа Ел Чапо и Ел Менчо. Схемата на Пеевски е проста и работи от близо век – Той стои на изхода и входа на България и на Европа между тях и Азия. Схемата работи за Пеевски, защото той завладя държавата и превзе с подчинените му служби старите ДС канали. В схемата му най-голямата сухопътна граница на ГКПП Капитан Андреево, Турция и Дубай (ОАЕ) са основни точки, а към тях се прибавят и точките на Салем – Иран, Ирак, Ливан, Катар и доскоро Газа. Вероятно досието на Пеевски се обогатява всеки ден с помощта на Интерпол и службите на територията на Дубай. Скоро ще знаем и какво още знаят Мосад и ЦРУ от архива аятоласите.

Джихадисти, обучавани от руската БНО „Шипка“ в Странджа от инструктор на Боко Харам.

Victor Lilov Днес прочетох поредната новина, която демонстрира как абсурда около случилото се на Петрохан и Околчица се развива с тенденция към гротеска: родителите на Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев отново са получили отказ да видят телата на децата си, с аргумента, че “са назначени нови експертизи”. И тук се сблъскваме с резкият дисонанс, който убива доверието: разследващите говорят категорично – “две убийства и едно самоубийство”, “ясна версия”, “изяснено какво се е случило” – и в същото време, когато близките поискат най-елементарното човешко и процесуално право, отговорът е: "още не е готово”. Това е абсурдно. Или знаеш какво е станало и можеш да защитиш версията си с факти и протоколи, или не знаеш и тогава нямаш право да продаваш на публиката сценарий за "педофили" и "секта", които са се "самоубили" като окончателна истина. Какво искат семействата (тези искания не са “конспирации”, а стандартни и напълно легитимни процесуални действия): 1. Трафични данни за трите мобилни телефона (Калушев, Златков, Макулев) за периода 31.01–08.02: кога са били активни, в кои клетки, с кого са комуникирали, кои са били последните им контакти и къде са били в ключовите часове. 2. Трафични данни за всички устройства/IMEI в клетките около Околчица: за да се установи кой е бил в района и дали е имало присъствие на други лица/автомобили по време на убийствата. 3. Starlink / сателитен интернет: да се изиска чрез правна помощ информация дали, кога и къде е активиран терминалът, в кои времеви интервали и съответните трафични метаданни. Това е пряко свързано с движението на хората и контрола на информацията. 4. Допълнителен оглед на телата на тримата от кемпера, с присъствие на пострадалите и повереници, защото има противоречия между “официално изнесени” данни и логика/възможни следи по телата, а след погребение проверката става невъзможна. 5. Разпит на поемните лица и всички присъствали при първоначалния оглед на кемпера (и при аутопсиите, извън вещите лица), за да се фиксира какво са видели, какво е било положението на телата, какви следи е имало, кой е имал достъп и кога. 6. Допълнителен оглед на кемпера, също с присъствие на пострадалите/повереници – защото кемперът е ключовата сцена, а въпросите за следи, гилзи, присъствие на други лица и манипулации остават. И най-елементарното: родителите имат право да видят и разпознаят децата си. В статията се казва нещо шокиращо: “Никой досега не ни се е обадил, че децата ни са мъртви. Не сме ги разпознали.” Ако това е вярно, това е институционален позор. Още нещо съществено: каква е опасността от “протакането” (и защо новите експертизи могат да бъдат параван) Да се назначи допълнителна експертиза само по себе си не е проблем. Проблемът е какво прикрива протакането във времето: Погребение означава необратима загуба на следи. След това няма “втори шанс” за оглед на травми, следи от насилие, дрехи, барут, термични следи. Паметта на поемни лица и свидетели избледнява, а натискът расте. Колкото повече време, толкова по-лесно се “пренарежда” разказът. Дигиталните следи изчезват: метаданни, логове, видеа, записи от устройства. Ако не се фиксират със своевременни протоколи и проследимо съхранение, после всеки може да каже “няма ги”. Втора/трета експертиза може да се използва не за истина, а за “изглаждане” на противоречия – докато обществото свикне с една версия и спре да пита. Най-тревожното в разказа на Ралица Асенова не е тонът на служителите, а механиката: наблюдаващият прокурор “не е там”, заместникът “не е там”, празник, “всички са някъде”, и накрая отказ, защото “има нови експертизи”. Това е институционалното лице на държава, която иска да ѝ вярваме, но не може да осигури дежурен прокурор, не може да даде елементарна човешка процедура, и въпреки това очаква обществото да приема “окончателни изводи”. Ако властите искат доверие, има един прост тест: да дадат достъп до телата по закон, да предоставят протоколите, да изискат трафичните данни и Starlink метаданните, да разпитат поемните лица и да прекратят играта “всичко е ясно, но още не е готово”. Към момента от това тупкане на топката и укриване на данни, протоколи, свидетелства има само един извод: не се търси истината, търси се удобен за разследването (и за някого в сянка) удобен финал. 

https://www.youtube.com/watch?v=ScKkbyppSz0

Тръмп всъщност помага на Путин. Вдигането на цената на петрола, ще спаси РуZката Педерация от фалит

ПРОИЗХОДЪТ НА МАРТЕНИЦАТА

МАРТ Е ТРАКИЙСКО БОЖЕСТВО С НАД 3000г. ИСТОРИЯ
Домът му е Хемус планина. Освен бяло и червено траките са вплитали в мартениците и зелено.
Обичая по-късно прихващат римляните. На 1 март те са чествали Март (Марс) и Нова Година със специални ритуали (feriae Martis). Това е било началото на римска нова годината. Това е и основният символ на мартеницата - пролетта, началото на нов живот в природата, тоест нова година. Забележете името на ритуала feriae MARTIS.
Във Веда Словена мартеницата се нарича МАРИНКА. А знаем че произхода на името МАРИН (МАРТИН) е от бог МАРТ/МАРС.
Варзала му стара майка
Варзала му на роката
Варзала му белу сукну
Белу сукну и царвену
Белу сукну маринка,
Сега гу веке утварзала ...
Мартеницата се носи докато не пристигнат щъркели или лястовици, след което се слага под камък, а на следващия ден се гадае за здравето по това каква животинка има при нея. Затова и мартеницата е известна също като "гадалушка". Това четем във Веда Словена.
Кого защищава Март?
Ето какво казва Клавдий Клавдиан (Claudii Claudiani) в „Поеми” в 1. ІІІ, 305-341 :
Марсе, било че ти лежиш на облаконосният Хемус
или пребиваваш на побелялата от студ Родопа,
или на обезпокоеният от мидиеца Атон,
или на потъмнелият от черни дъбове Пангей,
въоръжи се заедно с мен и защити своите траки.
Ако славата ти се усмихне, ще бъдеш надарен с дъб покрит с плячка.
Чу това бащата, вдигна се от покритите със сняг канари
на Хемус и с вик насърчи бързите си служители.
Траките са вярвали, че бог Март ги защитава и за това за да потвърдят влиянието му върху себе си са го отбелязвали със знаци. Не само мартеницата е показател за привързаността и почитта към този Бог, тракийските облекла са били наситени с преплетени бели, червени и зелени символи. Много от тях преминават през хилядолетията и остават и до днес в
българските носии и шевици.

https://www.youtube.com/watch?v=moo6lJJM7fE

Как са се появили в българския език и народните обичаи мартеницата, Баба Марта и името на месец Март? ПАРАМАРДХА – това е първообразът на Баба Марта. Дума от свещения език на древните българите – БХАДЖА , означаваща „край – излизане от Мъртвото дихание” . Става въпрос за диханието на бог Брахма. Когато той издишва, се създава всичко и светът се разширява, а когато се вдишва, светът се свива и всичко се унищожава. Това е модел от макро космическо естество, но същият принцип е валиден и за нашия свят, в по-малки проблеми и по-ограничено действие. Това е кръговратът на сезоните в годините, който циклично и безспирно се повтаря като метрична пулсация. Днес годината се разделя на четири сезона: пролет – сътворение, лято – съществуване, есен – унищожение и зима – покой. Но според древните, тя се разделя по още два начина, на две полугодия. Според първото се разделя на издишване – от средата на зимата, до средата на лятото и вдишване – от средата на лятото, до средата на зимата. А според втория на Мъртво дихание – от средата на есента, до средата на пролетта и на Живо дихание – от средата на пролетта, до средата на есента. Самият факт, че разделянето на годината на полугодието става по два начина, вече е различно и поражда противоречие. Същото противоречие съществува и днес по въпроса „Кога е началото на човека, неговото зачатие или неговото раждане?“ . Църквата е на мнение, че началото е зачатието и затова е против абортите. Това недоразумение в човешкото битие може да се реши, като се подчертаем към процесите в природата. Там, Нощта на непорочното зачатие – "Бъдни вечер" , е на 21 декември, а Денят след зачатието, 22 декември е Коледа . Нищо не ни пречи да го празнуваме заедно с Майката природа. Нашите деди са били и са останали на позициите на идеализма, да почитат истината – причината, дори и тя да е абстрактна и невидима. Но някои, някогашни, някъде, са слезли на времето на материализма и са приели видимото – следствието, защото такъв е девизът на материализма „Око да види – ръката да пипне” . И за начало са поставили Денят на раждането, на възкресението – 22 март. По тази причина, ползваният днес зодиак започва от зодия Овен. Пролетният преходен период, между зимното и лятното полугодие, според българския зодиак е от 7 март до 6 април. Това е периодът ПАРАМАРДХА – край на Мъртвото дихание . Думата ПАРА , означава край, излизане, отвъд. Със това значение тя се използва и днес във външния български език, като чуждица – парапсихология, паранормални явления и др. Думата МАР , в много езици означава смърт, мъртво. В Будизма това е името на бога на смъртта МАРА (м.р.). А един от седемте висши принципа в Хептат от Зороастризма, е Амеретат – безсмъртие. Първата гласна А, означава отрицанието Не, а коренът на думата носищ нейния смисъл е мер – смърт.

https://borisbalkh.wixsite.com/balkhara/martenitsata

Мартеницата е един от най-древните, а и най-интересни символи. За нейното значение и произход съществуват различни виждания. Едни изследователи търсят връзка с времето, по което е живял цар Калоян, други се връщат още по-назад в миналото – в епохата на княз Аспарух. Има и такива "експерти", които се опитват да наложат вярването, че най-старата мартеница е от земите на Иран. Общо взето обаче всички тези твърдения са основани най-вече на лични желания и в никакъв случай не са подкрепени със солидни аргументи. Според мен истината е доста по-различна и би изненадала доста сънародници.


Макар да не знаем подробностите относно това колко далеч във времето са корените на преплетените бяла и червена нишка, ние инстинктивно усещаме, че се касае за нещо важно, за нещо, което е възникнало в миналото, но поради значението си е оцеляло до днес.

Това не е случайно, не е просто инстинкт, доста от нашите учени смятат, че мартеницата има апотропейно въздействие, т.е. става дума за предмет имащ магическа сила и способност да предпази притежателя.

https://www.youtube.com/watch?v=Ok-Btue3D_Q

Изобр.Petko Yotov (user:5ko) - self-made picture
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/25/Martenitsa.jpg




За това свойство на мартеницата споменава отдавна българския етнограф Михаил Арнаудов. Ето и виждането на този автор: “Първи март (също 9 март, св. Младенци) минава някъде за начало на лятото. Затова, както на други подобни дати, селянинът гадае за предстоящия период време и прибягва до магии за предпазване от злото и осигуряване на полския и домашния труд. Мартениците, които децата и младите хора си турят на ръката, и огьовете, които се палят, са средство за прогонване на зловредните сили”.


Особеното значение на мартеницата е известно дори и на изолираните групи на българския етнос, като пример за това са гагаузите. Те не са забравили своите корени и традицията на предците. За гагаузките раннопролетни обреди пише Диана Тодорова:


“ Мартенските обичаи са свързани с различни обреди с предпазна и плодоносеща функция. Това е времето на настъпването на астрономическата пролет и началото на същинските пролетни празници. На първи март (Март бабу) момичетата приготвят мартеници от бяла и червена вълнена прежда, които връзват на пръстите на краката, на китките по ръцете и по врата. Закичват с мартеници и хурките си, а по оградите и вратите слагат червено платно, което стои там девет дни.“


Николай Колев има сходно виждане по въпроса, той също вярва в предпазната функция и особеното значение на червения и белия цвят: “Червеният цвят е използуван не само поради естетически, но и поради причини от магически характер — в народните вярвания червеният цвят отблъсква злото. Белият и червеният цвят се използуват като контрастиращи цветове”.


Николай Колев е прав разбира се, не случайно червения и белия цвят са широко използвани в българската народна носия и шевици.




http://thumb9.shutterstock.com/display_pic_with_logo/818815/108734516/stock-vector-ethnic-seamless-background-textures-in-red-and-white-colors-108734516.jpg




Повече подробности получаваме от проучването на Иваничка Георгиева. Тя дори обръща внимание на материала, от който в миналото мартениците са правени:


“...В българските обредни практики вълната заема голямо място. Младоженците влизат в новия си дом по бял вълнен плат (аба) или по бял и червен вълнен конец (марша)… C вълна украсяват и сватбеното дръвце в Родопите. Общоиз­ вестен у нас е обичаят на 1 март да се връзват за здраве мартеници — усукан бял и червен вълнен конец.


Против уроки се кади вълна и се носи червена вълна...В кръга на изброените обичаи се вижда, че вълната притежава определена функцио­нална натовареност. Преди всичко тя е апотропей — като такава тя е при родилните и други обичаи, където пропъжда зли сили… Вълната принадлежи към земята, тя е свързана с хтоничните сили. Намира се в подножието на световното дърво. Тя осъществява връзката с подземния свят, откъдето е и магическата й сила да носи плодовитост, каквато функция изпълнява при сватбените оби­чаи...“


Като сполучливо продължение на проучването на Иваничка Георгиева може да се разгледа работата на Ваня Лозанова, която също вижда в мартеницата предмет с апотропейно, магическо предпазно значение. Според проф. Лозанова произхода на този особен предмет трябва да се търси в далечното минало:


“В най-общи линии усукването на бял и червен вълнен конец, т. нар. мартеница, е своего рода символичен жест на магическо възпроизвеждане на сливането между означения с бялата нишка мъжки и с червената женски аспекти в изначално творящо единство. И до днес в традиционната балканска култура усуканите бяла и червена нишка в първомартенската обредност са магически жест, който търси въздействие върху плодородието...


Един от основните елементи на мартеницата е усукването на (вълнена) прежда: "непревъртен конец не е мартеница". Информаторите съобщават и за едноцветни мартеници, направени само от бяла естествена или само от боядисана в червено вълна..


...Усукването на белите и червени нишки, носят кодираната символика на плодородието, на съчетаването на противоположностите в творящо единоначалие, когато природата се събужда и се възражда в мистерията на пролетния цъфтеж. Мнозина са убедени, че мартеницата е чисто българска традиция, но някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна духовна традиция и възхождат към тракийската (палеобалканската) и елинската древност.”


Несъмнено проф. Лозанова има право, съществуват достатъчно сведения, които позволяват да се каже, че мартеницата, а и обредите свързани с нея са ехо на традиция от времето на Залмоксис, Орфей и обгърнатите в мистерии хипербореи. Присъщо на професионалист, Ваня Лозанова подкрепя твърденията си с богат изворов материал. Нашата изследователка прави връзка между българските обичаи елинското ейресионе (клонче, върху което са усукани бели и червени конци) и други свързани с него ритуали практикувани от палеобалканските народи:


“Говорейки за ейресионе на празника Панатенеи, Лутаций (Schol. ad. Stat. Teb. 2, 737) обръща внимание на белите и червените нишки, навързани по клончето (purpureis nexibus supra dicta pendebant, quae tamen interjecta diuobus predibus candida fila discriminabant)…








http://eklekti.com/wp-content/uploads/2012/02/martenitsa-na-cafnalo-darvo.jpg
българска мартеница окачена на клонче


Проф. Ваня Лозанова добавя и други интересни подробности: “ Инициацията на мистите в Самотракийските мистерии особено място заема жестът на опасване на долната част на тялото на посветения с пурпурна лента - цветът на Великата богиня (Pausan., IX, 25.5). Близка е асоциацията с червеното сватбено було на българката - знак за прехода й от статуса на девойката към този на съпруга и майка. Преходът от зимата към лятото отбелязват и игрите на кукерите, в чието облекло червеният пояс може би внушава един отдавна забравен и ирационален семиозис на обредна практика с подчертано амбивалентни функции, за който си припомняме само в първия ден на месец март. И до днес се вярва, че червеният цвят в декорацията на сурвачката има апотропейно въздействие.”


Паралелите посочени от проф. Лозанова не могат да бъдат отречени, няма как да се отрече и тълкуването й относно особеното значение на червения цвят. Още в зората на човешката цивилизация червения цвят е считан за нещо свещено и имащо магическа, предпазна сила. Не случайно червената охра е използвана дори в символичните погребения от нашите земи. Като пример могат да се посочат погребение №2 и № 4 от Варненския некропол. Използване на червена охра има и при погребението от могилата Радинград край Разград. Става дума за ритуали от пето хилядолетие преди Христа.




http://www.europeana.eu/api/v2/thumbnail-by-url.json?size=w400&uri=http%3A%2F%2Fbulgarianheritage.bulgariana.eu%2Fjspui%2Fretrieve%2F847%2F0019%25252520.jpg.preview.jpg&type=IMAGE
http://www.europeana.eu/portal/record/2021502/jspui_handle_pub_291.html




Най-ценното в работата на проф. Лозанова е това, че е посочен и възможния произход на ейресионе – еквивалента на нашата мартеница. Данните са ясни, представени са доста важни сведения, помагащи да се разбере кои са хората, които са създали ритуален предмет, който може да се разгледа като ранен вариант на българската мартеница:


Ето част от използваните сведения: “В споменатия коментар на Евстатий към Омировата „Илиада" (20, p. 1283,6) Кратес отнася появата на обичая на ейресионе към прецедента с настъпилия глад и безплодие в Атика. Атиняни, по съвета на Делфийския оракул, посвещават на Аполон една обвита с вълнени конци молебна клонка и учредяват тази традиция като магически жест за осигуряване на плодородие.




https://filologos10.files.wordpress.com/2015/12/eirc3a6sic3b3hni.jpg?w=589&h=259
ейрисионе - ellaniapili.blogspot.gr


Разказът на ретора Ликург в същия пасаж на Евстатий е един разширен и литературно обработен вариант, който генерализира мита за настъпилия глад и безплодие над целия обитаем свят. Той е интегриран посредством мита за хипербореите. Подобна история предлага и един фрагмент на Хипострат (FHG (Müller) IV, p. 432, fr. 3), повторен от лексикографа Харпократион. Когато това става, Аполон дава прорицание на допитващите се до оракула елини и варвари, че атиняни трябва да се помолят заради всички. Сред изпращаните от много народи пратеници до оракула е и изпратеният от хипербореите Абарис. Той идва в Елада, получава от Аполон прорицание, че гладът ще бъде отблъснат, ако атиняните принесат за всички жертвоприношение и започва да пътува по света: чрез неговата уста богът разгласява на запиталите го варвари и елини отговора на оракула.


Атиняните правят жертвоприношението като накичват с всички плодове едно ейресионе и бедата е отпъдена. Във възпоменание на това те повтарят ежегодно този обичай. Празникът е наречен Панопсия, а атиняните го назовават Пианепсиа.


Митологичният кръг на хипербореите изглежда познава също обредния жест на ейресионе - според запазения у Хезихий фрагмент от комедията „Делиади"на Кратин, хипербореите почитат клонки под открито небе.


Всичките тези обстоятелства подсказват, че произходът на ейресионе, макар и редактиран от античните автори в характерния за втората половина на V в. пр.Хр. атински патриотизъм и атиноцентризъм, възхожда към един по-древен източносредиземноморски празничен кръг с епицентър култа на соларното палеобалканско божество на о. Делос. В основата на очертаните празнично-обредни комплекси са инкорпорирани древните традиции на амфиктионията на островните жители, към която принадлежат и тракийските племена по т. нар. "хиперборейски диагонал" (Pindar., Olymp., 3, 16; 31; Pindar., Pyth., 10, 29; Herodot., 4, 13; 32 ).”




Въпреки, че данните представени от проф. Лозанова са изобилни, е нужно да бъдат дадени още няколко пояснения. Увитото с бели и червени нишки и украсено с плодове клонче наречено ейрисионе / εἰρεσιώνη, не е създадено от гърци.


Според старите извори обреда възниква в Атика, но от Страбон знаем, че в древността, още във времената преди Троянската Война, Атика е принадлежала на траките, а в Давлида, Фокида е царствал Терей:


“Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus “ – Strab.VII.7.1


http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html


http://www.emersonkent.com/images/attica.jpg
Карта на Атика


Сведението на Страбон не е просто легенда, Робърт Бък споменава в работата си, че наличието на тракийски божества, култове, а и тракийски топоними в Атика, Беотия, Малия и Аркадия говори за тракийско присъствие в тези региони- “A History of Boeotia”, с.67.


Още по интересно става когато разберем, че мистериозния хиперборей Абарис, благодарение на когото се появява украсеното с червени и бели нишки ейрисионе, е тракиец. Това е виждането на Димитър Дечев представено в книгата му “Тракийски Езикови Остатъци” - Ἄβαρις – Hiperboreischer Prister der Apollon…Thraker geboren in Skythenlande” - Абарис- хиперборейски жрец на Аполон, тракиец роден в земите на скитите – “Die Thrakischen Sprachreste”, с.1. Дечев добавя и това, бащата на Абарис е носил тракийското име Сефт. То е използвано от одриските благородници, среща се и в земите на Стара Велика България.


Приятните за нас изненади могат да бъдат продължени с още един факт. Не само Атика където възниква ейрисионе е била населена с траки, не само човекът заради, когото възниква eйрисионе е тракиец, но с дедите ни е свързано светилището от Делфи, от което е получен съвет как да се направи жертвоприношението, без което ейрисионе / εἰρεσιώνη – древната мартеница нямаше да се появи.


Проф. Александър Фол говори за прилики между древни храмове от нашите земи и постройките от Делфи, споменава даже за тракийски жреци в светилището на Делфи, а също така дава и важното пояснение, че в Делфи е едно от най-ранните трако-пеласгийски светилища – “Политика и Култура в Древна Тракия”, с.111, 147, 165, 166.


Връзка между българските народни обреди и древния начин на пророкуване в Делфи намира Иван Венедиков, който посочва дори паралела между червеното було на гадаещата българска булка и червеното було на древните жрици – “Медното Гумно на Прабългарите”, с. 293-294.


Самата дума ейрисионе/ εἰρεσιώνη идва от ἔριον (ерион) -вълна. Причината за това е, че в древността червените и белите конци за свещения предмет са били от вълна, която за целта е била боядисвана. Материалът не е избран случайно, Иваничка Георгиева подчертава, че вълната е апотропей, т.е. пропъжда злите сили, но също така носи плодовитост. Предмет направен от оцветена в червено и бяло вълна е бил считан за притежаващ магическа сила.


Интересното в случая с ейрисионе/εἰρεσιώνη и ерион/ἔριον -вълна е приликата с българската дума ярина-вълна с високо качество. Тя от своя страна има диалектен вариант ерина, а ерина е почти идентична на гръцката ерион/ἔριον. Няма причина нашата дума да бъде считана за заемка, по-скоро дедите ни познати в древността под името траки са дали думата ерина на съседите си гърци, които са я префасонирали на ерион.


Със сигурност предците ни са започнали да ползват мартеницата като магически символ доста преди южните ни съседи да направят това. Трудно е да се каже обаче кога точно е възникнал обичая да се преплитат бели и червени вълнени конци. На наша територия червената охра се ползва като апотропей (предпазно средство) от незапомнени времена. Варненския некропол вече бе споменат, но традицията не започва през пето хилядолетие преди Христа, а доста по-рано – през Ранния Неолит. Касае се за погребения от Ракитово, Чавдар и Самоводене. За тях съобщава д-р Крум Бъчваров, а също и за особеното значение, което е отдавано на червената охра- “Неолитни погребални обреди”, с. 145-146.


Дали мартеницата като магически символ е възникнала през Неолита няма как да се докаже. Недоказуемо е и присъствието й през Халколита, но може да се предположи, че през Бронзовата епоха дедите ни са комбинирали вълната, която са смятали за апотропей (предпазно средство) с червения цвят, който притежава същите качества и така са създали магическо средство за пропъждане на злото и същевременно довеждащо подородие.


Докато проф. Николай Колев смята, че белия цвят cе добавя за контраст, то проф. Ваня Лозанова има по-различно виждане. Тя смята, че “усукването на бял и червен вълнен конец, т. нар. мартеница, е своего рода символичен жест на магическо възпроизвеждане на сливането между означения с бялата нишка мъжки и с червената женски аспекти в изначално творящо единство.”


В това тълкуване има логика. Сам мъжът е несъвършен, така както и жената е несъвършена сама, но заедно те стават едно хармонично цяло, а и основа за цикъла на живота. Древните ни деди са осъзнавали това прекрасно и са вплели знанията си в своята символика.


Поради съжителството си с древните гърци, дедите ни обитаващи Южните Балкани са предали на тези хора своя обичай да се правят мартеници. Напълно е възможно оригиналната дума за мартеница да е била ерина-вълна, червено-бяла вълна. Все пак мартеница идва от името на месец март, а това име е латинско по произход - Martius. То е проникнало и се е наложило сред древното балканско население едва след I век когато легионите на Рим окупират страната ни за повече от половин хилядолетие.


Името на магическия обект може да е променено, но традицията за направата му не се е изгубила, това е важното. Способността на дедите ни да пазят обичаите си живи, свидетелства за необикновената духовна сила на народа ни, за предаността и любовта към родната култура.


Несъмнено мартеницата е нещо особено и докато има вяра в нея, тя е и апотропей. Направата и носенето й не просто обогатяват духовния ни свят, но се явяват и като мост във времето - нашата връзка с предците. Мартеницата е вяра в доброто, положителното, надеждата за по-добро бъдеще.


Дедите ни са вярвали в особените символи, но не са оставяли съдбата си само в ръцете на първичната магия. За да получиш добро, трябва да се трудиш, да правиш добро, а и да го пазиш.

https://sparotok.blogspot.com/2016/02/blog-post_28.html

Атентати бетонират властта на Путин

 

https://www.youtube.com/watch?v=PVtv2IcBiXo&t=22s

Щурмът на училището в Беслан прерасна в хаотични стрелби на командосите, на опълченците и на терористите. Снимки Веселин Боришев и Уикипедия


Впървите две части на поредицата ни ви разказахме как след нахлуването на Русия в Украйна вълна от (само)убийства връхлетя руския елит и как Кремъл убива зад граница. Днес продължаваме с историята на атентатите, които бетонираха Владимир Путин на власт.

Кремълските (само)убийства (I ЧАСТ)

„Сенчестата армия“ убива и взривява в Европа (II ЧАСТ)

Освен от отделните случаи на (само)убийства управлението и възходът на руския президент Владимир Путин са белязани и от кървави атентати. Мнозина смятат, че те са организирани от самия него с една-единствена цел – да бетонират властта му. Още повече че последиците неизменно са репресии и постепенно ограничаване на свободите.

Царуването на Владимир Путин започва с назначаването му за премиер на Русия на 9 август 1999 г. Той наследява подалия оставка Сергей Степашин.

Причина за смяната е нахлуването на 7 август в автономната република Дагестан на 400 чеченски бунтовници, предвождани от Шамил Басаев и саудитския полеви командир Амир ибн ал Хатаб. Това е и началото на Втората чеченска война.

До назначаването му за премиер Путин има одобрението на едва 2 на сто от руснаците. Причина е фактът, че той е сравнително неизвестна фигура.

По същото време в Дагестан започват да се активизират ислямски екстремисти. Чеченският сепаратистки лидер Аслан Масхадов се разграничава от тях и обвинява руското ръководство, че търси причина за ново нахлуване в оглавяваната от него кавказка автономна република.
1999 г.: Буйнакск, Москва, Волгодонск

Следва серия от атентати в Русия и Дагестан. Те стават в периода 4–16 септември 1999 г. Жертвите са общо 307, а ранените – над 1700.

На 4 септември камион с 2700 килограма експлозиви се взривява в град Буйнакск в Дагестан до жилищен блок, обитаван от военни и семействата им.

Серията атентати през септември 1999 г. започна в Буйнакск...



На 7 септември руският Съвет за сигурност приема решение за промяна на политиката към Чечения. Новоизпеченият премиер Путин обявява, че правителството в Москва трябва да се отърси от чувството за вина заради Първата чеченска война и да преразгледа подписаното през 1996 г. споразумение за отношенията между Москва и Грозни. Той обвинява Чечения, че води открита война срещу Русия.

В полунощ срещу 9 септември взрив унищожава два входа на блок в югозападната част на Москва.

На 13 септември, в деня на траур за жертвите от предишния атентат, гръмва друг блок в руската столица. Този атентат е най-кървавият – загиват 124 души.

А на 16 септември е взривен жилищен блок в град Волгодонск, намиращ се в южната Ростовска област.

... и завърши във Волгодонск.



Властите в Москва обвиняват бунтовниците. Между 12 и 18 септември руските федерални сили обстрелват и бомбардират от въздуха редица селища в Чечения.

Изключително интересно събитие се случва на 22 септември в руския град Рязан. Бдителни граждани съобщават, че подозрителни типове стоварват три чувала със съмнително съдържание в мазето на жилищен блок. Чувалите са откарани на полигон, за да бъдат взривени. Но това така и не се случва. Първоначално е съобщено, че вътре е имало хексоген, който се използва за заряд на експлозиви. По-късно обаче Николай Патрушев – председателят на Федералната служба за сигурност (ФСБ), съобщава, че всичко е било учение и че чувалите са внесени от агенти на разведката. И именно този случай става основа за подозренията кой в действителност стои зад атентатите.

Според друга версия целта на атентатите е била въвеждане на извънредно положение и отмяна на изборите за президент, насрочени и проведени през 2000 г. Някои от привържениците на тази теория дори допускат, че зад това стои Елцин, който иска да бъде наследен от свой доверен човек. Такъв е именно Путин, който обаче все още не е популярен сред народа. И точно така се случва, но без извънредно положение.

На 23 септември започват бомбардировки на чеченската столица Грозни. А ден по-късно новоиздигнатият премиер Путин произнася фраза, която се превръща в крилата и вдига неимоверно рейтинга му:


„Ще преследваме терористите навсякъде. На летището, значи на летището. Ако ги намерим, извинете, в тоалетната – и там ще ги трепем в крайна сметка. Край, въпросът е окончателно приключен“.

На 30 септември в Чечения влизат федералните войски. Извършените „прочиствания“ са изключително брутални. Те уж са срещу терористи, но загиват много цивилни, сред които жени и деца.

През 1999 г. обаче все още Западът не подозира кой е в действителност Путин. Нещо повече, много западни лидери осъждат взривовете в жилищните блокове и подкрепят действията на руските власти. Пак през септември 1999 г. Путин е в Нова Зеландия на среща на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество. Там той разговаря с американския президент Бил Клинтън, който прави паралел между взривовете в Русия и атаките срещу американските посолства в Кения и Танзания година по-рано, взели над 100 жертви.

Часът на Путин е дошъл все още само в Русия. Рейтингът му започва главоломно да расте. На 31 декември 1999 г. изненадващо президентът Борис Елцин подава оставка и е наследен от своя премиер. От тогава до сега Путин е президент на Русия с неограничена власт. Той отстъпва този пост само за периода 2008–2012 г. на Дмитрий Медведев, но и тогава дърпа конците на управлението.
2002 г.: „Дубровка“

40 чеченски бунтовници, предвождани от Мовсар Бараев, нахлуват в Театралния център в московския район „Дубровка“. Половината от нападателите са жени, като повечето са вдовици на ликвидирани бунтовници. Атаката е извършена, докато на сцената се играе изключително популярният мюзикъл „Норд-Ост“. Залата винаги е пълна.

916 души – актьори, зрители и персонал, се оказват заложници на терористите. Нападателите настояват Русия да прекрати военните си действия в Чечения и да изтегли войските си от кавказката република.

Руски командоси извеждат заложник от театъра в „Дубровка“.



Представители на властите, депутати, журналисти и други хора водят преговори с терористите. Част от заложниците са освободени.

Сутринта на 26 октомври спецчасти нахлуват в театъра, като преди това пускат секретен газов агент във вентилационната система. Всички намиращи се вътре са приспани. При щурма са ликвидирани всички нападатели.

Загиват обаче и много заложници. Те умират от обгазяване, което води до остри критики срещу властите. Путин е обвинен, че връща методите от съветско време, когато режимът е готов да жертва например всички пътници в един самолет, само и само похитителите да не избягат в чужбина.

По официални данни загиват 129 души. Според Обществената организация „Норд-Ост“, защитаваща интересите на близките на жертвите, обаче убитите са 174. Сред загиналите е и българката с австрийско гражданство Емилия Узунова.

Путин показва, че няма намерение да води преговори с никого и че ще прави това, което е решил. И няма никакво значение колко хора ще загинат, колко от тях ще бъдат невинни жертви.

Владимир Путин разговаря с ранен при драмата на „Дубровка“.



След трагедията на „Дубровка“ Русия приема поредица от антитерористични закони. Те сериозно ограничават свободата на медиите при въвеждането на извънредно или военно положение в цялата страна или отделна нейна част. По-специално е забранено публикуването на информация, която би могла да бъде използвана от терористите. Както се казва – без коментар.

С течение на годините мерките стават все по-строги и по-строги. Днес в Русия няма разрешени опозиционни медии. Много от тях се преместиха в чужбина след закриването им.
2004 г.: Беслан

Трагедията в този град в автономната кавказка република Северна Осетия става в първия учебен ден – 1 септември. 32-ма терористи от Чечения и съседната република Ингушетия превземат местното училище и вземат за заложници над 1100 души – ученици, родители, учители и персонал. Това става навръх тържеството за откриването на новата учебна година. Исканията на нападателите са познати – изтегляне на руските войски от Чечения.

Беслан



Заложниците са натъпкани във физкултурния салон, където им е отказано дори да бъдат извеждани за облекчаване на естествените нужди. Пленниците са принудени да се хранят с листата от цветята, които са донесли на учителите си.

Терористите са ликвидирани при щурм на спецчастите „Алфа“ и „Вимпел“ по обяд на 3 септември. Убити са общо 333 души.

Повечето от жертвите са заложнии. Сред тях са 186 деца.

Действията на федералните сили отново са яростно критикувани. Една от причините е, че те допускат заедно с щурма стрелба от т.нар. опълченци. Това са цивилни, притежаващи оръжие – нещо съвсем нормално за Кавказ. Повечето от опълченците са роднини на пленените деца. Според различни сведения именно те, а не спецчастите нахлуват първи в училището.

Над медиите е наложен още по-строг контрол. Сменени са няколко главни редактори, публикували неблагоприятни за властите статии, критикуващи техните действия в Беслан.

Спасител изнася на бегом дете от училището в Беслан.



Това обаче не е достатъчно на Путин. Драмата в Северна Осетия му дава повод само 10 дни по-късно – на 13 септември, да огласи програма за широкообхватни политически реформи. Главната от тях е „въвеждане на система за назначаване на главите на субектите на Руската федерация“. Зад този сложен израз всъщност се крие отмяна на прякото избиране на губернаторите на регионите. Вместо това те биват предлагани от руския президент и одобрявани от регионалния парламент. Тази система действа от 2005 и 2012 г. Така е елиминирана възможността местната власт да бъде в ръцете на опозицията. По думите на Путин нововъведението е предизвикано от „необходимостта за създаването на ефективна система за вътрешна сигурност, укрепването на държавните структури и повишаване на доверието във властта“.

----

Този текст е публикуван в броя на сп. "Клуб Z" от ноември 2022 г., откъдето го препечатваме.

https://clubz.bg/131137

Омелченко: Тръмп е вербуван от КГБ, настанили са го в стаята на Ленин/Властта на педофила

Вероятността Тръмп да е вербуван от КГБ е вече 100 %. Той е агент лично на Путин и никога не може да се измъкне от тази прегръдка. Това разказва бившият съветски офицери , сега генерал-лейтенантът в оставка от Службата за безопасност на Украйна Григорий Емелянович Омелченко.

Ето какво още разказва:

През 1987 г. в инструкция за вербовка се споменава фразата, че Тръмп е стигнал до статус на човек, „готов за вербовка в перспектива“. Когато посланикът на СССР в САЩ Юрий Дубинин се среща с Тръмп, впоследствие дъщеря му разказва как той бил изключително щастлив от срещата.

Дубинин изпраща писмо до Тръмп, подготвя и докладна записка , като пише, че Тръмп има силен интерес да посети Москва. От гледна точка на разузнаването и контраразузнаването това означава, че той е готов за вербовка. Започва операцията по организиране на пътуването на Тръмп и съпругата му Ивана в СССР.

С всички административни въпроси се занимава 30-годишният съветски дипломат Виталий Чуркин, който по-късно става посланик на Русия в ООН.
Чуркин е същият дипломат, който през 2014 г., след свалянето на малайзийския самолет MH17 от руски екипаж с противоракетната система „Бук“, неволно разкрива, че проруските сепаратисти са го свалили, мислейки, че е украински транспортен самолет. По-късно Чуркин е отровен от руските спецслужби – но това е отделна тема.

Тръмп, съпругата му и асистентката ѝ Лиза Коландро, която е италианска гражданка, летят за Москва с полет на „Аерофлот“. В самолета са били подслушвани. В Москва ги настаняват в хотел „Национал“, в стая 107, известна като „Ленинската“, защото след революцията там са живели Владимир Ленин и Надежда Крупская. Стаята е била напълно оборудвана за подслушване, а целият персонал на хотела е работил за КГБ.

Вкарват в стаята малолетно дете, правят снимки и готово.

Организирано е посещение в Ленинград, което впечатлява Тръмп

Той изразява желание да построи хотел в Москва, който да бъде „мост между Москва, Вашингтон и Ню Йорк“. Среща се с Михаил Горбачов, като визитата е организирана от председателя на КГБ Владимир Крючков. Тръмп е официално вербуван като агент на КГБ под псевдонима „Краснов“. Според оперативните служби на КГБ, той е бил лесен за манипулация поради своето его, нарцисизъм и желание за величие.

Евгений Кънев: Над 300 млн. долара са отишли в създаването на пропутински политици

През 2013 г. Тръмп отново посещава Москва, този път като спонсор на конкурса „Мис Свят“. Това е удобен повод за ФСБ да се срещне с него и да му даде указания. Планирана е среща с Владимир Путин, но официално тя е отменена, а вместо това на Тръмп е връчена кутия за бижута като извинение. Контраразузнаването обаче е убедено, че срещата тайно се е състояла.
Възниква въпросът: кой им е разрешил да влязат в САЩ? Показали му Ленинград – беше във възторг. И така нататък, навсякъде говореше така.

После разказваше, че било страхотно някъде в центъра на Москва, близо до мястото, където е отсядал. Именно там му хрумнала идеята да построи свой хотел, който да бъде мост между Москва, Вашингтон и Ню Йорк за установяване на добри търговски и делови контакти. Това беше, с което Тръмп живееше.

А знаете ли кой прие Тръмп сред най-високопоставените лица в Съветския съюз?

Михаил Сергеевич Горбачов, генерален секретар на ЦК на КПСС. Организацията на срещата бе дело на председателя на Комитета за държавна безопасност Владимир Крючков. И така, докато беше в Москва, около Тръмп бе създадена специална атмосфера – възхищение от неговото величие, неговия нарцисизъм, неговата суетност. Казваха му точно това, което иска да чуе, и обсъждаха с него бъдещи големи проекти – изграждането на негов хотел и създаването на съвместно дружество в Москва, което Тръмп или негов представител да ръководи.

А сега за псевдонима „Краснов“

Разследвах този въпрос и разбрах защо точно „Краснов“. Всичко опира до личностните характеристики на Доналд Тръмп – „краля на Ню Йорк“ или, както някои го наричат, „електоралния идиот“.
Тръмп се смяташе за красавец. Даша, виждам, че се усмихвате, разбирам ви като млада дама. Тръмп вярваше, че е неустоимо привлекателен.
Той беше отседнал в хотел „Национал“, който гледа към Червения площад. Думата „червен“ (на руски „красный“) означава и „красив“, „великолепен“. И така, като се има предвид, че той се възприемаше като неустоим красавец, а хотелът му беше с изглед към Червения площад, му бе присвоен псевдонимът „Краснов“.
Под влияние на срещата си с Горбачов, генерален секретар на ЦК на КПСС, Тръмп обсъждаше тези бизнес проекти.

Той напуска Москва вече не като случаен бизнесмен, а като официално вербуван агент на КГБ под псевдонима „Краснов“. Вербуването му бе извършено от Шесто управление на КГБ на СССР, което се занимаваше с икономическото контраразузнаване.

През 2017 г. Конгресът на САЩ приема закон № 3364 за санкции срещу Русия, Иран и Северна Корея. Тръмп първоначално отказва да го подпише, но е принуден поради натиска на Конгреса.
През януари 2018 г., дни преди да бъдат обявени новите санкции срещу Русия, трима ръководители на руските спецслужби – директорът на ФСБ Александър Бортников, ръководителят на ГРУ Игор Колобков и директорът на СВР Сергей Наришкин – тайно посещават САЩ, въпреки че срещу тях има наложени санкции и им е забранен достъп до страната.

Понеже виждам, че за рублокомунистите ни педофилите са много вълнуваща тема, затова реших да насоча усилията им в тази насока, към известният Ленинградски педофил Володката

"Тайните" пороци на кремълският Чикатило, или по - известен в рАсия, като педофилът от Ленинград!

Президентът на рАсия Владимир Путин неформално си пообщува с туристите, разглеждащи Кремъл. Той вървеше от Големия Кремълски дворец към своята резиденция през Ивановския и Катедралния площад. По пътя той реши да спре, за да поговори с туристите. Сред тях имаше и 4-5 годишно момченце, което на въпроса на Путин как се казва, отговори - " Никита ". Путин приповдигна тениската на момчето и го целуна по корема.

Световната общественост е в шок. Никой не е в състояние да обясни защо Путин се спусна на колене пред първото срещнато момченце и го целуна по корема. Отговорът на този въпрос може да се намери ако внимателно се изучат така наречените " тъмни петна " от историята на живота на руския президент. Главното от които е: защо след завършване на Червенознаменния институт " Андропов " ( КАИ - рус. ) - където готвят кадри за служба в разузнаването, Путин не е взет в Първо главно управление на КГБ на СССР ( Външно разузнаване ), а го изпращат обратно в Ленинградското Управление на КГБ на по-ниска длъжност. Всеки, който е имал дори и най-малкото отношение към спецслужбите на бившия СССР знае, че да се постъпи в КАИ е било практически невъзможно и че ако на офицера от контраразузнаването му се е удавало да премине през жестокия подбор и да попадне за обучение в КАИ, светата светих на КГБ, то това, както казват чекистите, е до живот. Както пишеше Виктор Суворов в това отношение: " Входът струва рубла, а изходът - две ! " И затова випусник на КАИ, свободно владеещ немски език, да се окаже " зад борда " на Първо Главно Управление ( ПГУ ), са били необходими много сериозни причини. След като никому неизвестния Путин, по съвършено неясен начин, се оказа на върха на руската власт, аз започнах много щателно и педантично да изследвам всяка крачка от неговото кариерно развитие. И ето какво ми се удаде да разузная от тези, които добре познаваха Путин по време на неговото обучение в КАИ. Оказа се, че Путин не е бил взет във Външното разузнаване заради това, че е било установено, че той страда от Педофилия. Както разказаха осведомените хора, за този негов полов недъг са разбрали не веднага, а не много до завършването на КАИ. Естествено, че времето за проучване на Путин е било недостатъчно, а да доложи на самия връх за това, което кадровиците не са доогледали и че в недрата на съветското разузнаване се е завъдил педофил, ръководството на КАИ се е уплашило. Както е прието в спецслужбите, Путин е бил отведен от командировка във ФРГ под благовиден предлог и е бил върнат там, откъдето е дошъл в Ленинградското УКГБ и както се казва делото е приключено. Веднага след като Путин е бил назначен за директор на ФСБ, той е започнал да издирва събрания в спецслужбите за него компромат и да го унищожава, като по този начин се подготвя за бъдещо президенство. Ясно е, че бидейки директор на ФСБ, за него особени трудности по унищожаването на компромата за самия себе си, не са възникнали. По това време Путин е намерил в Управлението по вътрешна сигурност на ФСБ видеозаписи, на които чекистите са успяли да запишат своя бъдещ шеф по време когато той прави секс с непълнолетни момченца. При това Путин е бил записан в същата тази тайна квартира на улица Полянка, в която е записан и Главния прокурор на Русия Юрий Скуратов заедно с две проститутки. По-късно, когато Путин маха Скуратов от длъжността Главен прокурор, по заповед на Абрамович, като го шантажира и уговаря доброволно да напусне своя пост, той от душа се жалва на Скуратов, че него -Путин, също са го заснели в същата тази койка, като при това, разбира се, е премълчал, че него чекистите са го хванали да се занимава с педофилия. За това, че Путин е бил " осветен " в същата тази квартира на улица Полянка, Скуратов е написал в своята книга " Вариант дракона " ( Вариантът на дракона - от рус. ) на страници 153-154. Освен това, за видеозаписа на Путин с момченцата, е знаел и разстреляния във входа на своя дом заместник-директор на ФСБ - генерал-полковник Анатолий Трофимов. Последният, в тесен кръг от хора, често се е оплаквал, че ФСБ е попаднала в ръцете на педофили. За това, че Путин страда от полово извращение написа и главния редактор на вестник " Совершенно секретно " - Артем Боровик, седмица преди тайнствената си гибел. Така, че защо Путин целува момченца по корема ? Отговорът на този въпрос е достатъчно банален и прост - защото президентът на Русия страда от Педофилия. Разбира се, към мен може да се изпитва недоверие и да ми се заявява, че Путин не може да бъде педофил, тъй като е примерен семеен човек и него го обичат жена му и децата. Обаче, ако си припомним кървавата история на един от най-жестоките маниаци на нашето съвремие - Андрей Чикатило, който, за да задоволи своята похот, уби 53 деца, то жената на маниака Чикатило, както и жената на руския президент, винаги е заявявала това, че нейния съпруг е бил примерен семеен човек, който е обичал и се е грижил за своите деца.
Това е статията, заради която се предполага, че Литвиненко е екзекутиран по заповед на путКин!
Както ясно се вижда и на снимката отдолу, тАв путкин трудно може да устои на малки момченца…………………………

"Вярвайте на жертвата" е важен принцип в случаи на насилие, особено на сексуално такова, особено когато става дума за жени или деца, чийто глас по принцип няма особена тежест и лесно бива игнориран. И наистина, на жертвите на насилие трябва да се вярва, сигналите трябва да се проверяват, справедливостта трябва да тържествува.
Но това важи и в обратна посока: справедливост за набедени "насилници", често самите те жертви на политически поръчки и кампании за очерняне. Един поглед към Големия брат, от който много наши политици и държавници не спират да черпят челен опит, показва, че този инструментариум се ползва там от години.
"П*дофил" е добре познато и удобно оръжие за обезвреждане на политически опоненти и силни кандидати за обществени позиции в русия. Тръгнах да събирам доказателства за тезата си и попаднах на една статия в "Occupy Democracy" за ловците на п*дофили и за политическото и пропагандно ескплоатиране на темата.
Резюмирам тук, но ще я пусна и отделно, заслужава си. Накратко: неонацита се обявяват за ловци и издевателстват над хора, на които са устроили капан. Някои от жертвите наистина са проявили интерес към малолетни момичета или момчета. При други става дума за скалъпени обвинения с реални последствия, години затвор и тормоз (а често обвинените в п*дофилия в затвора стават повторно жертви на брутално насилие).
Обвинението активно се използва срещу представители на опозицията, особено в случаи, когато са се притекли на помощ на някого, подложен на публичен линч - и тогава петното "п*дофил" се лепва колективно върху всички тях.
Анти-п*дофилският дискурс върви ръка за ръка с още по-страшния тормоз върху хомосексуални хора, който кулминира в закона за забрана на ЛГБТ "пропаганда" - т.е. възможността открито да говориш по тези теми, или да показваш близост с човек от същия пол.
Ако няма никакъв повод за подобни обвинения, винаги ще се намери някой, който да отправи такива - дори и да няма нищо вярно в тях. Известен е случаят с общинския съветник и граждански активист в Петербург Борис Вишневски, който през 2019 г. е обвинен в сексуален тормоз над студентки. Кафевите медии на Пригожин ("готвача на путин") го разпъват на кръст заради фалшиви сигнали от жени, на които той никога не е преподавал и не познава, а някои даже му лепват етикета "п*дофил".
Две години по-късно Вишневски стана известен с това, че по време на местните избори в листите се появиха още двама кандидати, които в последните месеци са променили не само имената си, за да дублират неговото, а и външния си вид, за да приличат на него. През миналата година той вече е обявен за "чуждестранен агент" и е принуден да напусне поста си. Няма низости, на които агентите не са готови, за да унищожат противника и да запазят заграбената власт.
В същото време, руският президент подписа закон, който дава на участници във войната срещу Украйна имунитет за престъпления като убийства и изнасилвания, въпреки нарастващия брой престъпления, извършвани от ветерани след завръщането им.
А както в. Гардиън напомня, самият руски президент е наречен от бившия КГБ агент Александър Литвиненко "п*дофил" - заради което скоро след това изпива в Лондон чаша чай с новичок и се разделя с живота си по особено мъчителен начин.
С две думи: да вярваме на жертвите. Но и да се съмняваме, особено когато зад обвиненията прозират политически интриги, изкуствено генерирани скандали и кагебейски номера за неутрализиране на опозицията чрез омаскаряването ѝ по най-безобразен начин. В конкретния случай: имаме сигнал на млад човек, непотвърден от нищо друго и никой друг. Имаме загинал друг човек, който не може да се защити. Не е необходимо да отхвърляме сигнала като лъжа, но не бива и да го приемаме като чиста монета, особено в контекста на сложното кълбо от интересни, преплетени в този случай.
А когато паралелно вървят парламентарни процеси по вдигане на възрастта на съгласие от 14 на 16 (точно както в русия преди няколко години) и обявяване личните данни на "п*едофилите" в публичен регистър, добре е да помним, че идеята е точно такава: да може с един сигнал да се неутрализират неудобни граждански активисти и политици. И обществото ни вече се подготвя за тази стъпка. Освен този набързо гласуван закон, в момента има нов напън срещу НПО-тата и опит да им бъдат вързани ръцете, за да може корупцията да се вихри необезпокоявана от никого, а жертвите да няма към кого да се обърнат при нужда. А законът за 'чуждестранните агенти' загрява за пореден път зад ъгъла.
За съжаление, това безобразно експлоатиране на едно от най-противните престъпления обезсилва гласа на истинските жертви. То размива доверието ни и ни кара да се съмняваме, дори и когато сигналът е съвсем автентичен. И това е така, защото за тези, които са готови да употребят подобни сигнали политически, животът на жертвите е последна грижа. Тяхната грижа са собствените им интереси, власт и влияние, които упражняват безогледно и на гърба на много съсипани репутации и съдби.
Затова, ако в идните два месеца чувате "п*дофил", "г*й скандал", "секта", правителството "Петрохан" и подобни етикети, имайте едно наум. И ги разобличавайте, когато можете. Защото много хора искрено вярват в тези манипулации.
Прилагам малко снимки и линкове, а статията Russia's p*dophile hunters ще пусна отделно, защото си струва да се види механизмът, по който се опитват да ни изработят сега.
___________________________________
Alexander Litvinenko Was Killed ‘for Calling Putin a P*dophile’, "The Daily Beast", 2016. https://www.thedailybeast.com/alexander-litvinenko-was…/
Litvinenko had long-standing bitter feud with Putin, inquiry told
Murdered man had alleged Russian president was p*dophile in blogpost while his books made claims about mafia links. "The Guardian", 2015. https://www.theguardian.com/…/litvinenko-long-standing…
Russia's p*dophile hunters, "Open Democracy", 2013. https://www.opendemocracy.net/…/russias-paedophile-hunters/
St. Petersburg councilman files defamation charges after media tied to ‘Putin’s chef’ accuse him of sexually harassing his students. "Meduza", 2019. https://meduza.io/…/st-petersburg-councilman-files…
Three near-identical Boris Vishnevskys on St Petersburg election ballot, "The Guardian", 2021. https://www.theguardian.com/…/three-near-identical-boris…
St. Petersburg Opposition Lawmaker Vishnevsky Resigns Over ‘Foreign Agent’ Ban, "The Moscow Times", 2024. https://www.themoscowtimes.com/…/st-petersburg-opposition…
Convicted Russian p*dophile freed after receiving award for military service in Ukraine, Novaya gazeta, 2024. https://novayagazeta.eu/…/convicted-russian-paedophile…