Последователи

понеделник, 30 май 2016 г.

12 теории за торсионните полета



Торсионните полета пренасят информация, а не енергия. За тях няма ограничение във времето. Те са основа на света.

         


Торсионните полета са физическия носител на съзнанието. Във финия свят то се представя под форма на устойчиво торсионно поле, наречено солитон, който носи голям обем информация.

     


Целта на земното пребиваване на човека се крие в еволюцията на неговото съзнание и в стремежа му да се доближи до честота на Бога.

   


Торсионнните полета са петотто състояние на веществото.

           


„В природата трябва да съществуват полета, породени от въртенето, а въртене има навсякъде“ Ели Картан.

          


Торсионнните полета образуват атомите и молекулите, които създават всички възможни състояния на вещество.

        


Според изследванията на астрофизика професор Козирев чрез торсионните полета, които различават ляво и дясно, могат да се получат сигнали от бъдещето.

   


Ако се говори опростено, торсионните полета са материя на съзнанието.

        


Торсионните полета могат да влияят върху предмети и явления от материалния свят и да насочват хода на всички процеси.

       


Мисълта, както и всичко останало, има торсионна природа, разпространява се мигновено и за нея няма прегради.

 


Възможно е информацията от торсионните полета да преминава в енергия.

      


„Отвъдното“, това е първичното информационно поле, където се съхранява Божествения План за Всичко, Което Е, чиито структури подсказват съществуването на Първоизточника.

Асато ма сат гамая – явният и скритият смисъл на мантрата, Свами Тиртха





Асато ма сат гамая
Тамасо ма джьотир гамая
Мритьор ма амритам гамая

(Брихадараняка упанишад 1.3.28)
Пътят на мантрата

Тази молитва произлиза от едно много древно индийско писание, от един Упанишад – Упанишад означава тайно учение. Ние можем да научим тази тайна в близкото общуване със садху, със свети личности. Тайните затова са тайни, защото не са публично достояние, но ние сме един близък, интимен кръг и можем да говорим за това.
Интелектуалното Разбиране

Какво е значението на мантрата? Мантрата е молитвена формула, която освобождава нашето съзнание. Една добра мантра винаги ще съдържа есенцията на съществуването. Също така ще съдържа дълбок смисъл и още нещо, което ще ви го кажа накрая.

Тези три фази на мантрата, на молитвата са много съществени. В първия ред „асат” означава нещо, което не е истинско, илюзорно. От неистинското отведи ме към реалността. Кой ще ни отведе от неистинското, от илюзорното отражение към реалността? Божественото напътствие, проявено в нашите духовни учители, в нашите светци. Също и от Божествения зов, който всички ние чувстваме в сърцата си. Тази най-силна убеденост, която чувстваме, винаги ще ни води по правилен начин. Толкова пъти сме опитвали вече нереалното. Опитвали сме се да открием своето щастие в това нереално отражение, в илюзията. Не знам вие колко сте успели в това, но аз никакъв успех не съм постигнал. Нека се опитаме да намерим удовлетворение в „сат”, в истинската реалност. Но когато ви казвам, че духовната реалност е реална, вие може да кажете: тя за мен съвсем не е реална. Моята ежедневна реалност е болка, страдание, ограничения – това е реалността ми днес. И ако казвате, че животът е мистично преживяване, то това е толкова далеч от мен. Но ако вие ми казвате, че животът е страдание, на мен това пък ми звучи много нереално. Тогава кой е по-прав: вие или аз? Чие послание е по-могъщо: вашето или моето? Това не е съревнование, но аз се надявам, че моето е по-силно. Тази молитва съдържа нещо много есенциално за нашия опит, наречен живот: от нереалното, от отражението, трябва да стигнем до изначалното. И това го прави много значимо.

Вторият ред казва: ”От мрака, отведи ме в светлината”. Мисля, че всеки разбира. Тъмнината обичайно е равнозначна на невежество, на ограничения и на страдания. Докато светлината означава знание, вяра, щастие. Ние сме намерили път от тъмнината към светлината. Затова, моля те Господи, от мрака отведи ме в светлина.

А третият ред гласи нещо много важно: „От смъртта отведи ме към безсмъртието.” Това е като финалното ограничение в живота: смърт. И то е нещо толкова несвойствено за нас, че ние искаме да го отхвърлим, ала то ще дойде рано или късно, то е още едно преживяване. Но понеже ние не знаем, че смъртта е нещо, което е нужно, за да преживеем вечния живот, тя ни изглежда като нещо необичайно. Ние, човешките същества, сме толкова „за” живота, че искаме да отхвърлим смъртта.
Това е интелектуалното разбиране на тази мантра. От нереалното отведи ме към реалното, от тъмнина в светлината, от смъртта във вечността.


Снимка: Адидеви даси
Скритото Послание

Но мъдрите учители, които се стремим да следваме, са добавили специално тълкуване към тези слова. Те казват, че когато в мантрата се казва: ”От нереалното отведи ме в реалността”, всъщност това значи от смърт води ме към вечност – това е скритият смисъл на молитвата. Когато се казва: „От мрак води ме към светлината”, всъщност се казва: от смърт води ми към вечност. Това е скритото значение на символичния език. И накрая, като се казва: ”От смърт води ме към вечност” – това значи от смърт води ме към вечност. Това е най-висшето послание вложено тук.

Имаме много значим аспект на живота – „сат”. Имаше интелектуално значение, когато разбрахме скритото послание, когато разбрахме, че става дума за преминаване от смърт към вечност. Обаче аз ви обещах и трети аспект. „Асат” означава още и непроявеното състояние на вселената. Когато всички форми на живот, всички планети, елементите, които изграждат космоса още не са проявени – всичко съществува като потенциал. От този потенциал, моля те, отведи ме към проявения, изразения свят. Вгледайте се в себе си: вие сте пълни с потенциал, повечето от който все още не е проявен. Не можем дори да си въобразим своето духовно бъдеще, нямаме никакъв представа каква перспектива ни очаква. Затова се нуждаем от такава молитва: от това непроявено мое състояние, моля някой да ме отведе във реализираното ми състояние, състоянието на реализирания ми потенциал. От нереалното отведи ме към реалното; от непроявения ми потенциал, отведи ме към прякото изразяване на духовното блаженство, преживяване.

Вторият ред казва: „От тъмнината отведи ме към светлината.” Тъмнината е черна, нали, а светлината е бяла. Това означава: от Черния отведи ме към Бялата. Не става дума за игра на шах. Ако разгледате картина на Бог Вишну или Бог Кришна, ще видите, че Тяхното тяло е тъмно, черно, тъмносиньо. Защо? За да се докаже, че Те не са човеци. Знаем, че цветният код на кожата е послание. Всички знаем, че хората на планетата Марс са зелени. Ако срещнем зелено същество на улицата, трябва да му кажем: ”Добре дошъл на планетата Земя, ти си от Марс.” А ако срещнете на улицата някой с тъмносин оттенък, моето предложение е да му отдадете почитанията – това е Богът. Просто за да ни напомни, че Той е отвъд човешките концепции.

Обичайно си мислим, че тъмнината не излъчва сияние, но в Неговия случай излъчва. Тъмнината на Кришна е мистична – тя излъчва светлина. От нашите учители сме разбрали, че Върховната божествена Личност, Кришна, е тъмен, Той е тъмен Бог. Обаче от вашия фолклор пък сме разбрали коя е най-голямата красавица във селото. Как се нарича тя? Да, Рада, тя винаги е най-красивата девойка в селото. Знаем, че любимата спътница на Бог Кришна е Радха. Това е пряко доказателство, че вие, българите, идвате от майка Ганга, имате връзка там. Също така сме научили, че да обожаваме този върховен Бог, който е тъмен, е много добре. Той винаги се е радвал на компанията на тази красива девойка Радха, която е светла. И затова аз се моля: ”От тъмнината отведи ме в светлината.” И това има свое значение: от разбирането за този тъмен върховен Бог да премина към разбирането за красавицата на селото. Много мистично, много езотерично значение на „от мрака отведи ме в светлината”.

А какво е мистичното обяснение на последния ред: „От смъртта води ме във вечността”? Това означава от смъртта да ме отведеш във вечността. Затова ние сме толкова щастливи да пеем тази мантра. И виждате, че като пеем това заедно, сърцата ни стават щастливи. Това е най-висшата благодат от една чиста молитва. Тя разкрива нашата изначална блажена природа. Така че какво се съдържа в една добра мантра, в една добра молитва? Сат – дълбокото значение на живота. Чит – високо интелектуално разбиране на същата тема. И ананда – блаженството, което всички ние търсим.

И така: „От илюзия води ни в истина. От тъмнина води ни в светлина. От смъртта води ни във вечността” /казва го на български/.



Из лекция на Свами Тиртха, 9 януари 2016, София.

петък, 27 май 2016 г.

КЕЛТИ В ЗЕМИТЕ НА ТРАКИЯ

ЦАРСТВОТО НА ДРЕВНИТЕ КЕЛТИ В ЗЕМИТЕ НА ТРАКИТЕ

Може би не всички от вас знаят любопитния факт, че на територията на България в древността са живели келти и за кратко време дори са имали свое царство.



Най-старите, достигнали до нас, исторически свидетелства за келтите са от средата на първото хил. пр.н.е. Историци и археолози употребяват названието келти и в етнографски смисъл, говорейки за келтска материална култура и социална организация. Най-ранно идентифициране на келтски популации, различни от съседните им, позволяват археологическите находки от западната област на Халщатската култура (750 - 400 г.пр.н.е.).

Макар, че келтските племена в Галия са използвали обединяващото ги наименование celtae, общо келтско самосъзнание през античността не може да бъде установено, също както и културна наследственост между античните келтски племена и говорещите днес келтски езици етноси. Най-голямото си разселване келтите преживяват през 5 до 1 век пр.н.е., когато населяват обширна територия от Британските острови до Мала Азия.



жълто: Гърция и гръцки колонии
тъмно-зелено: Елинистични култури
зелено: Етруски
бордо: ранна Римска империя

В началото на III в. пр. Хр. в Панония (в Северозападните Балкани и Унгария) започнали да се събират воини от много келтски племена и през 279 г. вождът Брен повел огромна армия от 150 000 пеши войници и 60 000 конници към Гърция, където накрая били разбити от съюзените елини край светилището в Делфи. Както разказва историкът Полибий, част от сразените келти стигнали до околностите на Бизантион (днешен Истанбул), след което „победили траките и превърнали града Тиле в столица на своето царство”.
Келтска брозова гривна, Археологически институт - музей към БАН; 



Древногръцкият историк Полибий пише за келтите във “Всеобща история”: “Келтите, отървали се от опасността при Делфи, не се прехвърлили в Мала Азия, ами като си харесали местността около Византион, сразили траките и превърнали Тиле в своя столица. В периода от 278 до 213 г. пр. Хр. по долината на река Тунджа те обединили под своята власт сродни племена (трокми, толистобогии, тектосаги и етосаги), като не последвали другите келти в малоазийските им походи през 278 г. пр. Хр.”

Последният келтски цар Кавар сякъл монети в Кабиле и контролирал долината на река Тунджа. Археолози откриват негови монети при крепостта до Провадия, в останките от античния град Севтополис, който сега е под вода, и в крепостта при с. Седларово. Тези находки очертават границите на съществувалото за кратко келтско царство в нашите земи.

Келтски топоними са Danubius (Дунав), Singuidunum (Белград), Naisus (Ниш), Remesiana (Бяла паланка), Bononia (Видин), Durostorum (Дръстър/Силистра).



Римляните наричат Келтите - „Гали”, а гърците – „Келтои”, но и на двата езика тези думи означават „варвари”. През 5-3 век пр. н.е. Келтите са непобедими, те окупират по-голяма част от Европа на север от Алпите, а през 3 век пр. н.е. тръгват и на юг. Около 281 г. пр. н.е. те стигат земите на днешна България и основават царството, наречено Тиле /Thile/, а след това продължават похода си на юг, влизат в земите на днешна Турция и в Анадола основават най-южното Келтско царство, наречено Галатия /Galatia/.

Галатия съществува над 300 години /според различни източници и повече/, но Тиле явно е било „трън в очите” на траките, които елиминират това царство през около 213 г. преди н.е., с което окончателно ликвидират около 60-годишното присъствие на келтите в Тракия през III в. пр. Хр.

Всъщност Тиле още не е намерена. Това е един от парадоксите на келтите в Тракия - че въпреки изричните сведения на древните историци те остават невидими за археолозите. За присъствието им свидетелстват отделни предмети тук и там. Сякаш за да докаже своето съществуване, келтският владетел Кавар - „царствен и великодушен” мъж, твърдят изворите - сякъл монети с името и титлата си. Но келтите донесли със себе си мода, най-вече оръжия и накити, която траките също възприели.
Келтски боен меч 




Нашите земи отново се оказали гранични - този път между „варварските народи” на умерена Европа и елинистическите царства на Средиземноморието. Келтите се настанили сред смесица от траки, гърци и македони и едва ли някой може да каже какъв език е говорил воинът, носил келтски меч и погребан по местния обичай.

Находките от тракийската гробница край с. Мезек са част от неизвестното в тази картина, тъй като в нея са намерени бронзови части от келтска колесница. Сред находките при откриването й имало няколко бронзови предмета, чието предназначение изпратения от музея в София наш голям археолог Богдан Филов – иначе голям познавач на гръцките и римските древности – не успял да определи. Едва по-късно немски археолог ги идентифицирал като части от келтска колесница.

Затова съществува мнението, че в гробницата е бил положен и владетел от династията в Тиле.
Не така смята доц. Тотко Стоянов от Софийския университет. „Гробницата е построена по-рано и е била използвана няколко пъти, вероятно от тракийски владетелски род - обяснява той. - В нея няма други келтски предмети, които да подкрепят идеята за погребан в нея знатен келт. Много по-вероятно е колесницата да е била дипломатически дар или военна плячка, съпровождаща новия си тракийски собственик.”
Бронзовото лице от келтската колесница, намерена в гробницата край с. Мезек 


„Келтското царство би трябвало да се търси на югоизток - казва доц. Стоянов, - близо до проливите - в Странджа или турската част на Тракия, все още слабо проучени райони.” Пришълците не успели да се задържат дълго сред толкова много врагове. През 213 г. пр. Хр., по времето на цар Кавар, „царството на келтите било разгромено и цялото племе затрито от траките”. Това ни казва Полибий. Всъщност не знаем какво точно се е случило, но след много перипетии една келтска колесница намерила своето място във витрините на Археологическия музей в София.

Траките и келтите са народи с индоевропейски корени в произхода си. Келтската култура подобно на тракийската се развива в периферията на гръко-римската цивилизация и контактите с последната нееднократно са извор на промени в развитието на културите на намиращи се в подобно географско положение народи – траки, келти и др. Достигнатото културно ниво на тези народи не е еднакво, но е много подобно (Домарадски 1984, 9).



Този Символ на келтите се казва Triquetra /чете се „трайкетра”/ от латински „с три ъгъла”. Този Келтски знак с триъгълен дизайн символизира
Тройното женско Божество: Мома/Майка/Баба
Вечния Цикъл: Живот/Смърт/Прераждане
Трите Сфери: Въздух/Земя/Море,
от които според келтите се състои цялата Вселенна.

Траките,от своя страна, имали изградена система от вярвания, свързани с троичното делене на света. Най известните култове са към Слънцето, към Дионисий и Орфическите мистерии. При траките типичното троично делене на света (чрез "Дървото на живота, където короната на дървото е символ на небето, стволът – на земята, а корените се свързват с подземния свят, се забелязва и в групирането на боговете също в триади – тройки божества, съчетаващи различни функции, израз на съвършеното единство на света, осъществено чрез различията.

Такива триади са:
Зевс – Дионис – Персефона,
Арес – Дионис – Атремида и
Сабазий – Дионис – Ипта.
Добавете надпис



Този келтски орнамент се казва трискел /triskel/ и представлява сбор от три спирали, като символ на безкрайното движение на живота.

Можем да го съпоставим с орфическото учение което твърди, че пътят на еволюцията е в спирала и тя се движи към все по-разширяващо се съзнание."

Типичен общ символ между тракийската и келтската митология е най важният образ на растение - този на дървото на живота. За траките „Свещеното дърво на живота” е било разделено на три части. Короната на дървото е била символ на небето, стволът – на земята, а корените се свързват с подземния свят. В някои нагръдници то е предадено като стълб, от двете страни на който излизат триъгълни листа. Дървото на живота е универсален образ на пространствения модел и мироглед за архаичните народи. На върха на дървото обикновено има птица, което е аналог на небесното и в този смисъл неземното, божественото, а съвсем логичо е да се предположи че корените символизират подземното царство на смъртта.

А ето и келтския символ на „Дървото на живота”, станал част от хилядолетната история на Шотландия , Уелс и Ирландия.



Следващия символ е така наречената Келтска плетеница /Celtic Knotwork/. Смята се, че тя има магическа сила, защото Плетеницата няма начало и край.



Келтската плетеница съотвества на вензелите на богиня Бендида при траките. Бендида е една от най-големите тракийски богини, известна още като Вендис, Вензеис. Истинското име на тракийската богиня е било Вензис, Вендис .Значението на този древен тракийски теоним наистина е – обединителката, тази, която свързва. Името на Вендис, Вензис идва от българският глагол вензати, вензит – свързвам, обединявам. Оттам и символа вензел - елемент, напомнящ гирляндите с цветя, намиращи се точно над входа на Свещарската гробница, каменните розетки по вратите на надгробните могили и финните златни филигранни елементи от произведенията на тракийската торевтика.



Келтите, този западен клон на индоевропейските народи, имат за отправна точка на своята бърза експанзия Средна Европа. Около X или IX век пр. н. е. те пристигат в Галия и на Британските острови; през VI-V век пр. н. е, проникват в Италия и Испания, простират един клон до Балканите, в Гърция и Мала Азия, като навсякъде основават селища и царства. Но след tumultus gallicus /нашествието на галите (т.е. келтските племена), които връхлитат етруските градове и завземат на Рим през 390 г. пр. н. е. и разграбването на Делфи през 279 г. пр. н. е. започва дълго и неотвратимо изтегляне, етапите на което историята на Западна Европа бележи между римското завоевание и германската експанзия.



390 г. пр. и. е.. Галите /считани от историците за келтски племена/ след като преминават Алпите, се заселват в долината на р. По, която оттогава започва да се нарича Цизалпийска Галия. Галите побеждават етруските и разгромяват римляните при р. Алия (приток на Тибър). След това превземат и опожаряват Рим В ръцете на римляните остава само силно укрепеният Капитолий. Според легендата, по време на нощната атака на галите, спящата стража е събудена от крясъците на свещените гъски, които спасяват крепостта. Римляните са принудени да платят висок откуп. Галите се оттеглят от римските владения. В резултат от нашествието на галите, намалява римското влияние в Лациум.

Крайният момент на независимото им съществуване на континента е поражението при Алезия през 52 г. пр. н. е. Белязани с печата на romanitas /римски граждани/, загубили езика си и всякаква възможност за независимост, после бързо християнизирани, континененталните келти изчезват от европейската сцена в края на античността. Самите островни келти, по-добре защитени от географията, запазват само няколко несигурни убежища в европейския далечен запад, в Ирландия, в Шотландия, в Уелс и арморикански Бретан.

КЕЛТИТЕ В ЗЕМИТЕ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ.

Древногръцкият историк Полибий пише за келтите във “Всеобща история”: “Келтите, отървали се от опасността при Делфи, не се прехвърлили в Мала Азия, ами като си харесали местността около Византион, сразили траките и превърнали Тиле в своя столица.” Последният келтски цар Кавар сякъл монети в Кабиле и контролирал долината на река Тунджа. Археолози откриват негови монети при крепостта до Провадия, в останките от античния град Севтополис, който сега е под вода, и в крепостта при с. Седларово. Тези находки очертават границите на съществувалото за кратко келтско царство в нашите земи.

През това време траките не престанали да оказват съпротива и постепенно изтласкват обратно келтите от завладените територии. През 214-213 г. пр. Хр. те си върнали и последната крепост на келтите - столицата на цар Кавар, древния град Тиле. Оттогава учените не са определили с точност местоположението на старата келтска столица. Някои я пращат към Кабиле край Ямбол, други - чак на юг от Одрин, но все още няма сигурни данни за нахождението й.
Келтски фибули от бронз 




ТИЛЕ – ИЗЧЕЗНАЛИЯ ГРАД

Тук ще ви представим теорията на един много интересен човек, който не е историк по професия. Любовта си към историята инж. Димитър Димитров наследява от родителите си, от учители и страстни събирачи на историческа литература.

Изучавайки различни официални издания на древни карти, в много от тях инж. Димитров намира топонима “Тиле” в източната част на подбалканското поле, понякога посочен с въпросителна, понякога направо нанесен на едно и също място. Мястото приблизително съвпада с хълмовете, на които се намира средновековното военно укреплениедо село (сега град) Николаево.

Откритието го ентусиазира да търси и други “сламки”. Тракийският топоним “Тиле” точно съответства на гръцкото наречие, което означава “увит, обвит”. Трите пълноводни по това време реки - Тунджа, Радова и Лазова, буквално се увиват около хълмовете и ги ограждат отвсякъде.



Всъщност келтите завладяват вече съществуващо тракийско селище, но не променят името му, което вероятно им звучало познато.

И до днес в Централна Франция има малък град с името Tulle, а един от притоците на река Рона при Дижон се нарича Tille. Поречието на Рона според Херодот е прародина на келтите. Друг логичен довод в подкрепа на предположението на инж. Димитров е, че крепостта отстоява на равни разстояния от границите на келтското царство, и оттам контролът върху тях би бил най-лесен. До трети век пр. Хр. Тунджа е плавателна до това място.

По върховете на двата по-ниски хълма Димитров открива вероятни каменни насипи от ломен камък без хоросан, характерни за тракийското крепостно строителство преди римското нашествие. На изток се намира най-високият хълм Дебелец, върху който се откриват руините от късноантичното и средновековно военно укрепление.


Инж. Димитър Димитров: В картите Тиле е с питанка.

"От прегледаните от мен 65 карти с изображение на Северна Тракия в 11 открих топонима Тилe в източната част на подбалканското поле, изписан с латински или гръцки букви, без точно посочване на мястото му, а в 7 карти открих означени селища в района, ограничен от днешните градове Николаево, Гурково и Твърдица.

Използвах технически метод, базиран на линейни и ъглови измервания, които дават възможност да бъде определено точното местоположение на обект от старата карта върху актуалната карта на района. Този метод дава точното място на съответния обект с неопределеност от 1,5 до 3,5 км според датировката, мащаба и формата на старите карти. Чрез този метод открих, че в деветата карта на Европа от Клавдий Птоломей (71-150 г.), преиздадена през 1478 г. в Западна Европа, има означено селище, изписано като Cialla на латински език, което, пренесено върху актуалната карта, съвпада с останките на север от гр. Николаево.



Единствено в карта на римските провинции по долното течение на река Дунав, издадена в края на XIX век в Германия, открих топонима Tyle? с напълно точно означеното му място. То съвпада изцяло с останките върху двата по-ниски хълма непосредствено на север от гр. Николаево.

Въпреки че мястото е точно означено, след названието на топонима е поставен въпросителен знак.
По времето на римското нашествие древният Тилe е в развалини. Името не е забравено, но мястото му се идентифицира трудно."

Проф. Валерия Фол: Всяко предположение е в сферата на хипотезата
Келтите в Югоизточна Европа са тема на историците още от древността. Тя вълнува и българските учени не само защото търсят келтски селища, артефакти и столицата Тиле на наша територията, а и заради изучаването на алтернативните на елинската и римската култура. Преди десетина дни излезе от печат сборникът “В търсене на келтската столица Тиле в Тракия (III в. пр. Хр.)” на английски език, съставител доц. д-р Людмил Вагалински. В него се разглеждат различни аспекти от трако-келтските отношения по време на около 70-годишното присъствие на келтите в Тракия през III в. пр. Хр. М. Манов разглежда отново хипотезите за местонахождението на столицата Тиле - някъде в южните склонове на Странджа, т. е. в близост до Бизантиум (Истанбул), защитавана от М. Тачева, М. Домарадски и др., и предлага нова - връх Арковна край едноименното село в Североизточна България.



Всъщност, докато не бъдат открити ясни доказателства (най-сигурното е надпис), то всяко предположение ще бъде в сферата на хипотезата. Пътят по р. Тунджа е най-прекият за движение от южното Подбалкание към Бизантиум и обратно, в монетарницата на Кабиле са сечени монети на Кавар, последните изследвания показват, че траките и келтите не са били в непрекъснат конфликт, както най-често си представят повечето хора, и са живеели и в икономическо и политическо сътрудничество.

ЕТО И МАЛКО ПОВЕЧЕ ЗА КЕЛТСКАТА ЕКСПАНЗИЯ НА БАЛКАНИТЕ

Като се възползвали от смъртта на сключилия с тях мир цар Александър Велики, както и и от смъртта на наследника му Лизимах, при настъпилия след това хаос, през 281 г. пр. н.е., келтите нахлули на териториите на юг от р. Дунав през 389 г. пр. н. е. в три посоки - срещу земите на трибалите и одрисите, срещу Илирия, на път за Македония и Гърция, и през Пеония към Македония.



На тази карта е показано разпространението на Келтската цивилизация:

- жълто - територия Hallstatt, 6 в. пр.н.е
- зелено - максимална Келтска експанзия към 3 в. пр.н.е. /включително и половината днешна България/ , Регион Луситания в Иберия, където присъствието на Келтите не е доказано
- тъмнозелено - Шестте Келтски Нации днес /Scotland, Ireland, Isle of Man, Wales, Cornwall and Brittany/ , региони, където Келтските езици се използват в ежедневието и до днес /картата е взета от Wikipedia/

Освен Шестте Келтски Нации хора с Келтски корени има в:
1. провинция Галисия /Galicia/ Испания
2. провинция Астурия /Asturies/ Испания
3. областта Галатия /Galatia/ Турция

Войските на Керетрий воювали успешно срещу трибалите и одрисите. Трибалският военноплеменен съюз не успял да окаже сериозна съпротива и вероятно пропуснал нашествениците през териториите си, без да им даде решително сражение. Без да се отклоняват на изток, отрядите на келтите разгромили възстановеното царство на одрисите със столица Севтополис.

Предвожданите от Брен и Акихорий келти навлезли в Пеония, а отрядите под предводителството на Белгиос навлезли на териториите на Илирия, и като навлезли в Македония, предложили мир срещу откуп на цар Птолемей Кераун. Македонците отхвърлили мира и били разгромени в битка, в която паднал и базилевсът им. В Македония започвала паника, на престола се сменили двама царе - Мелеагрос, който управлявал около 60 дни, и Антипътър, управлявал 45 дни. През това време в Македония пристигнали и отрядите на Брен и Акихорий, след като подложили Пеония и земите на дарданите на разруха и грабежи. 

Келтска плетена ризница от халки 




Част от тях, под предводителството на Леонторий и Лутарий, се отделила от основния отряд и като нападнала градовете при Пропонтида и Боспора, Лизимахия и Византий, се прехвърлила в М. Азия, във Фригия, която по тяхното племенно име по-късно се наричала Галатия. Останалите не се отклонили от избраната посока и нахлули в Тесалия, но там нашествениците претърпели поражение, в което загинал вождът им Брен.

Оцелелите келти се върнали в Македония под предводителството на втория си вожд Акихорий и се заселили около планината Бермий, /Докса/, а част от тях се върнали на северозапад, между средното течение на р. Морава и между реките Сава и Дунав, където станали известни съответно с имената “Малки скордиски” и “Големи скордиски” .

Отрядите на Керетрий, които се насочили към Тракия, водели напрегнати военни действия с трибалите и гетите, които не им позволили да установят трайно надмощие в земите им. Македонският пълководец Антигон Гонат успял да разгроми един от най-силните келтски отреди от 18 000 бойци при Лизимахия. Това събитие, изтълкувано като спасение от келтите, му осигурило избиране за македонски цар.

Съпротивата на траките принудила част от келтите, под предводителството на Комонторий, да се отделят и да отседнат на територия със столица Тиле, вероятно недалеч на север от Византион, между Източна Стара планина и Странджа, във вътрешните територии без излаз към градове-пристанища на Черно или Егейско и Мраморно море. Постепенно племенната им общност се превърнала в държава със свой владетел и монетосечене.





Келтски монети

За читателите ни ще бъде интересно да узнаят, че келтите поставили в данническа зависимост дори великия град Византион, която византийците откупвали с подаръци в златни монети годишно, които достигали до 10 000, а след това, със създаването на държавата превърнали подаръците в редовен годишен данък с многократно повишена стойност. Причините, поради които силният град се съгласил да плаща данък на келтите, най-вероятно били политически – охрана на северните и западните граници на Тракийския Боспор от траките в условията на разпадане на организирания от македонците ред и особено след смъртта на Лизимах, и противниците на неговите съюзници, одрисите.

Сред тези противници били силните племена на тините, кените и астите, които се възползвали от ударите, които понесла държавата на Севт ІІІ, за да възстановят властта си над свои по-ранни територии и политически искания в региона на Югоизточните Балкани. Присъствието на келтите било необходимо и за защита на града от вероятните претенции на силните елинистични монархии на Селевкидите, Птолемеите, и на малкия и силен Пергам в Северозападна М. Азия.
Монета на дунавските келти 


"Подражания" на тетрадрахма на дунавските келти

Присъствието на келтите и обвързаността им с Византион било насочено и срещу намиращото се в криза Одриско царство, което обаче представлявало постоянна опасност поради многобройността и войнствеността на гражданите му, независимо от силата на ударите на Лизимах и келтите, и независимо от това, че централните му територии и столицата понесли разорителните им набези.
 

Към времето на управление на елинистическия владетел на Египет Птолемей (275-265 г. пр. н. е.) келтите от Тиле вече били наемани като войници в Африка, една практика, която предполага развити стоково-парични отношения и политическа организация, която ги осигурявала и която била различна от родовоплеменния съюз, в който наемането на служба извън страната би било в зависимост от общи решения на народното събрание. Осигуряването на наемници за Египет означавало и сигурност за съществуването на държавата в центъра на тракийските територии.

След понесените удари царството на одрисите постепенно се възстановявало и още през 261 или 269 г. пр. н. е. имало свой цар – Котис Райзду, който поддържал международни контакти. Известен е негов надпис от Делфи, в който е написано: “В годината на архонта Аристион и съветниците Евагор, Айкид, Мантиос, Дион, и Епикрат, градът взе решение при пълно народно събрание и законно проведени избори. Понеже Котис Райзду, тракийски цар, изпълнен още от по-рано с благосклонност, продължава да се отнася благосклонно към храма и града, и към тия, които лично се явяват при него, а и сега, пристигналият Тирил от Неапол / гр. Кавала/ изрази неговата благосклонност към храма и към града, градът реши да похвали Котис Райзду, цар на Тракия, и дадената му някога проксения да бъде проксен, и той и наследниците му, и да се даде и на него, и на потомството му промантея, асилая и проедрия при игрите, които устройва градът, както и всички привилегии, които се дават на всички проксени и благодетели на града, а това решение да се запише на каменен стълб, който да се постави на най-видно място в храма”.
/Проксения – гарантирано от държавата гостоприемство, право да се посещава законно чужд полис, без опасност гостуващият да бъде поробен./



Този текст свидетелства за това, че въпреки промените в Тракия, Одриското царство е запазвало съществуването си и политическата традиция, независимо от настъпилите решителни промени през периода на владичество и на Лизимах, и на нашествията на келтите, и независимо от загубите и разрушенията, претърпяни от траките, и независимо от това, че те вероятно са се оттеглили в укрепени и труднодостъпни места в страната си. Около 20 г. след нашествието на келтите, одрисите вече са възстановили своето политическо присъствие на Балканите и представляват политическа сила, която е желана в Елада.

Влиянието и реалната власт на келтите на север достигало до северните склонове на Източна Стара планина, където Л. Лазаров търси един от политическите центрове на държавата на тилитите, около съвременното селище Арковна, като се основава на голямата концентрация на монети на келтския цар Кавар.

Гетите устояли на натиска на съседите си от Тиле, но вероятно изтеглили южната си граница по северните склонове на източна Стара планина. Келтската държава се превърнала в политически фактор, който контролирал Тракийския Боспор – политика, която противоречала на стратегическите планове на одрисите и останалите тракийски племена. Независимо от това, че последният цар на Тиле, Кавар, създал коалиция от държави, като включил в нея Византион и Витинското тракийско малоазийско царство, държавата му просъществувала до 218 г. пр. н. е., когато била унищожена от тракийските племена на сапеите, кените, одрисите и гетите.
Келтски бронзови фибули 




Тиле явно е било бодлив „трън в очите” на траките, които обединявайки усилията на отделните племена, елиминират това царство през около 218 г. преди н.е., с което окончателно ликвидират около 60-годишното присъствие на келтите в Тракия през III в. пр. Хр.

През същата година Ханибал преминал Пиринеите и Алпите, и започнал война с Рим – Втората пуническа война, която продължила до 201 г. пр. н. е.

Като се възползвали от настъплението на римляните и от поражението на големите елинистически монархии Македония, Египет и Сирия, които били заграбили тракийските крайбрежни територии, траките одриси възстановили независимостта си под ръководството на Севт ІV. Македонците били изтласкани от Филипопол, който се превърнал в столица на държавата на Одриското царство.

При наследника на Севт ІV - Котис ІІ (171-167 , между одрисите и македонците бил сключен военен съюз, насочен срещу римската заплаха за Балканите. Македонският владетел признал независимостта на Одриската държава и нейният владетел отново започнал да издава монетни емисии с титлата “базилевс ”.
Добавете надпис

КЪДЕ Е ПРАРОДИНАТА НА БЪЛГАРИТЕ?



Херкулес е герой в гръцките легенди, роден от божествения баща, Херкулес убива различни демони, гадни зверове за възстановяване на мира и хармонията. 

              

Смята се, че Мегастен привлича историята на Кришна от Индия, като я променя, за да отговаря на местната среда и по този начин се родил Hercules.

             

През 4 век пр.н.е., Мегастен тракийския посланик в двора на Чандрагупта казва че "Sourasenoi (Surasena), които са живели в района на Матура се покланяха на Херакъл. "Този Herakles обикновено се идентифицирал с Кришна (Хари-Кула-Eesha, Господи на Хари Kulam). Думата Kulam означава семейство или клан. Някъде по пътя на самоличността на Vaasudeva обединено с това на Кришна.



Ако сте прочели за дванадесетте подвида на Херкулес, ще забележите, поразително сходство между убийството на демони от Кришна и тези на Херкулес. Историята на Херкулес и борбата с Hydra е подобна на триумфа на Кришна над Калия (Kalingaraya).




За присъствието на дедите ни в земите край Хималаите научих отдавна. Доста преди г-н Петър Добрев да постави корените на народа ни в Средна Азия, мой учител по йога ми разказа, как в далечното минало един от нашите владетели, чиято столица бил град Мадра, дарил коне на индийския принц Арджуна. Става дума за благородник от рода на Пандавите, той е и един от главните герои на “Махабхарата”. Този забележителен епос е записан през I век, но се предполага, че описаните събития са се случили около седем-осем века по-рано.






http://archaeologyonline.net/sites/default/files/imported/indology/2007/fig02.jpg


Карта на Бактрия –дом на бахликите, наричани от някои автори болхики


Понеже бях заинтригуван, започнах да търся информация за дедите ни, чиито коне принц Арджуна е ценил високо. Информацията ме шокира, защото намерих неща, които изобщо не очаквах. Действително в “Махабхарата” се споменават конете на народа бахлика, но те не са дарени на Аржуна от царя на бахликите, а от Васудева Кришна. Бахликите дори са врагове на рода Пандава, т.е. явяват се противници, а не приятели на Арджуна. За Мадра пък се оказа, че по начало изобщо не принадлежи на бахликите, а е владение на съвсем различни хора.






http://theunboundedspirit.com/wp-content/uploads/2013/01/Arjuna-Krishna.jpg
Принц Арджуна-противникът на бахликите


             

http://3.bp.blogspot.com


Едва ли учителят по йога ме е заблудил умишлено. Навярно той самия е бил подведен от някой друг, който е предал неточна информация. Разочарован, аз ставих тази тема на страна за известно време. Едва когато се започна интензивната, добре спонсорирана кампания за поставянето на корените на народа ни в земите на съвременен Афганистан, започнах нови проучвания.

             



Натъкнах се на доста впечатляващи и паралели. В санскрит например се срещат интересни думи като бага, дама, уда, грива, са, та, тама, бриноти, виса. Те отговарят на съвременните български думи бог, дом, вода, грива, а и на стблг.сь-тази, та-това, тьма-тъма, брити-бръсна, вьсъ-селище.

        



Името на свещената планина Меру показва близост с намиращите се на Балканите планинин Мерит и Гигамер. Край Индия е планината Имеус, Имеон, а Хемус, Хемон са най-древните названия на Стара Планина.






https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f2/Mount_Meru,_2012.jpg/280px-Mount_Meru,_2012.jpg
Планината Меру


Още по-интригуващи са други неща и по-точно факта, че при индийските брамини се наблюдава същия генетичен “букет”, който е типичен за нас българите. Касае се за наличието на хаплогрупите R1a1, J2, E, G2. Тази комбинация е много особена и изключително рядка. Това, че се среща при българи и индийски брамини не може да се определи като случайност.

            



Обяснение може да се даде с това, че в определени исторически извори старите българи са дефинирани като скити, а индийците считат скитския народ саки за потомци на древните арийци, по-точно на арийската войнска класа позната под името кшатрия. Саките са обитавали земи на север от Индия – територията на Ария Варта.


До този момент изглежда, че авторите твърдящи, че дедите ни идват от Средна Азия май имат право. Това щеше да е така, ако не бяхме обърнали внимание на няколко подробности. На първо място това са свидетелствата за етническата принадлежност на скитите към които принадлежат и саките.


Стефан Византийски казва съвсем ясно, че скитите са тракийски народ. Преди него Дион Касий смята северните траки за една общност със скитите. Още по-рано, старогръцки автори най-откровено споделят, че саките са траки.


Тези сведения се потвърждават от факта, че както траките траки и скити имат общи култове към боговете Папайос, Арес и слънцето наричано Сурегет, Гетосур. Не е за пренебрегване и това, че траки и скити имат почти идентични погребални ритуали, а и, че при двата народа благородниците татуират телата си.


Какво правят траки в Индия научаваме от Страбон, Плиний, Филострат, Нон и др. Най-интересните данни представя Луций Ариан, според когото тракийския бог Дионис е този, който е създал индийската цивилизация. Преди неговото идване индийците били диви хора, хранели се със сурово месо и кора от дървета. Дионис ги научил на земеделие, дал им знания за занаятите, обогатил ги с култура и дори поставил основите на религията им.


Колкото и странно да изглежда твърдението на Луций Ариан, то бива потвърдено от генетичните маркери типични за индийските брамини. Тази група хора живее в изолация, от доста време не се допуска смесване с други касти и по този начин генетичния букет на предците им – арийците, се е запазил сравнително добре.


Докато R1a1 се среща често в Средна Азия, то J2, E, G2 са чужди за този край на света. За сметка на това са типични за балканците и част от населението на Западна Мала Азия, която в далечното минало е била гъсто населена с разични тракийски племена, едно, от които са мизите наречени още българи. Присъствието на хаплогрупите J2, E, G2 сред потомците на арийците показва убедително, че арийската прародина е на Балканите. Това обяснява защо Стефан Византийски споделя, че Ария е най-древното име на Тракия.
Гените на българите били близки до народите на Памир, доказвал ДНК анализ.

http://www.mediapool.bg/genite-na-balgarite-blizki-do-narodite-na-pamir-dokazval-dnk-analiz-news166319.html

Този материал не отразява истината, с народите на Памир делим R1a1, а при европейските народи той е с най-голяма честота при украинци и поляци. Ако се съди по този параметър, то въз основа на честотата на R1a1 при поляците, те са тези, които трябва да бъдат обявени за роднини на памирците.

Ние българите сме носители на няколко хаплогрупи:
J2 - е характеризирана като принадлежаща на потомците на първите земеделци и скотовъдци на Балканите
EV-13 - също е характеризирана като принадлежаща на потомците на първите земеделци и скотовъдци
G2 - принадлежи на най-старите европейци
R1a1 - носители на тези група обитават Балканите поне от 13 500 години
R1b - носители на тази група обитават Балканите и Мала Азия поне от Бронзовата епоха
I2 - се свързва с най-старото население на Северните Балкани





Точно в Тракия са и планините Мерит и Гигамер, чието название е сродно на това на свещената индийска планинаМеру. Значението на имената на тези планини е велика, обяснение можем да получим със стблг. меръ-велик. Това е частица, която се среща в лични имена, а най-рано я намираме в епитета на тракийския Херос – Пюрмерул.


За запознатите с историята е излишно да се споменава, че името на тракийската планина Хемус, Хемон е документирано понече от половин хилядолетие преди записването на Махабхарата.


Понеже е възможно някой все още се съмнява, че траки са извършили поход до Индия и са се заселили там, нека разгледаме българо-индийските паралели в лексиката (езиковото богаство). Наистина санскритските думи като бага, дама, уда, грива, са, та, тама, бриноти, виса отговарят на нашите бог, дом, вода, грива, сь-тази, та-това, тьма-тъма, брити-бръсна, вьсъ-селище. Тези думи обаче не са дошли от Индия, а са занесени там от траките. Багос-бог е тракийска дума, същото важи за дама-дом, вода-вода, грива-грива, са-тази, та-това, тама-тъм, брилон-бръснар,виса-висъ-селище.


Ето как подробностите променят нещата и поставят всичко на точното място. Не Индия и Афганистан са нашите най-древни земи, нашата прародина е тук на Балканите, като към старата земя на предците ни трябва да се причисли и Западна Мала Азия. Дедите ни са я обитавали от незапомнени времена, но поради агресията на нашественици са я напуснали. Тези, които са останали са подложени на генозид и асимилирани отдавна.


Виждаме, че когато се представят ограничени данни е възможно да се спекулира лесно. Присъствието на дадени хора в определена територия не прави автоматично тази територия тяхна прародина.


Англичаните са владели Индия дълго време и са оставили много следи там. В езика на индийците срещаме думи катоschool, station, hospital, doctor, nurce, principal, ward, officer, bank, car, train. Англичаните са оставили и много епиграфски паметници в Индия, това разбира се не е повод да се каже, че старите англо-сакси са дошли от Индия.


Всеки разумно мислещ човек би се изсмял на подобно твърдение. Въпреки това някои наши учени ни приписват азиатски корени като се аргументират предимно с паралели между българския и иранските езици.


Когато се изследва миналото на един народ, трябва да се работи внимателно и съвестно. Не е редно да се преиначават сведения, или да се премълчава информация. Никой не е специалист по всичко, поради това е разумно да се търси съвет от специалисти.


В случай, че хората твърдящи, че Бактрия (Афганистан) е наша родна земя се бяха допитали до професионалисти – езиковеди, археолози и антрополози, то нямаше да се стигне до страшното залитане, до впрягането на каруцата пред коня.


Нямаше да се стигне до лансирането на заблуждаващото твърдение, че болшинството от българите принадлежат на памиро-ферганската раса. То бе прието от известен брой хора защото не бе казано най-важното, а именно, че цитираното изследване засяга не дунавските, а волжките българи. Много сънародници повярваха, че са роднини на паштуни и талишци защото не знаеха, че памиро-ферганската раса е продукт на смесване на средноазиатско население и народ от средиземноморски тип.


Тези сведения показват красноречиво, че в дълбока древност, хора обитавали Балканите и Западна Мала Азия са дошли в земите на Афганистан и Индия и са се смесили с част от местното население. Не азиатци са облагородявали генофонда ни, а нашите предци са оставили гените си сред редица азиатски народи. Това се доказва и от генетичния облик на индийските брамини.
По принцип повечето индийски учени са против виждането, че арийците са народ дошъл от Европа, считат ги за местно население. За това обаче реално няма доказателства:

1. В Риг Веда местното покорено население е наречено кали, т.е. черни, с тъмна като кал кожа.

2. Патанджали съобщава, че едно от основните изисквания за един брамин е да е с руса коса.

3. Конят е опитомен не в Индия, а в Черноморските степи, там е намерено и най-старото изображение на свастиката.

4. В Индия се говорят два напълно различни вида езици - арийски и дравидски, към които спада тамилския. Това е силна индикация за външно културно влияние върху индийците.

5. Говорещите арийски език индийци се различават дори генетично от сънародниците си в Южна Индия.

Въпреки тези неща, индийските учени продължават да смятат арийците за местен народ. В никакъв случай не би допуснато признание за българско, или да го кажем по-правилно палеобалканско влияние върху индийците. Възможно е е да го стори индивид, но не и индийския учен свят като цяло.



Не само от гледна точка на антропологията и генетиката ние сме местен балкански народ. Свидетелствата от археологията също показват това. Свещения за дедите ни знак IYI се среща на Балканите по керамиката на културата Винча – 4500 пр. Христа.


Старобългарската чернолъскава керамика не е изобретена в долините на Афганистан, а има древна балканска традиция. Стамен Михалов е публикувал прекрасна работа на тази тема. Не само керамиката на дедите ни е древна, същото важи и за името на старобългарския род Дуло. Той е споменат най-рано не в Бактрия, а в микенски документи от Бронзовата епоха. В документи от същия период срещаме дори родови имена като Вокил и Ерми, а и лични имена Кубир, Исевер, Токеу, Винийо. Те са ранни варианти на Кубер, Севар, Токт, Винех.


Културата ни също не идва от земите на Афганистан. Кукерските и русалийските игри, лазаруването, ладуването, Герман, обредите по Коледа и Сирни Заговезни са от древен балкански произход. Ехо от тракийската религия са и празнуването на Гергьовден, Тодоровден, също и особената почит към Света Марина, Св. Илия, Св. Модест, да не забравяме и мартеницата.

В най-старата китайка книга "Нейдцзин" придворният лекар Цибо,отговаряйки на Хуанди, Жълтият Император, на въпросите му за здравето и начините за лечението на човек, много пъти се позовава на мъдреци, които са му дали подобаващите отговори и разяснения. В тези отговори се посочвало и, че по човешкото тяло на строго определени места имало области, по-точно точки, и въздействието по определени начини върху тях водело до оздравяване на човека. Известно е, че това става в началото на третото хилядолетие преди Р.Х. Подразбира се, че тези мъдреци, наричани от Цибо свръхмъдри хора, не са били от този народ, чиито Император бил Хуанди. Преди 90-те години при разкопки в Пловдивско, наши археолози намират глинени плочки с черти и точки по тях. Предоставили ги за датиране и се установило, че те са били от 4 000 години преди Р.Х. При направена консултация със специалисти, които имали подобаващи познания по традиционната китайска медицина. станало ясно, че чертите оформят части от човешкото тяло, а точките в очертанията им, съвпадали с разположението на съответните точки, посочени в споменатата книга и в други подобни на нея. С тази информация и свидетелствата за датиране наши представители през 1995 г. участват в поредния конгрес на Международната организация по ТРАДИЦИОННА КИТАЙСКА МЕДИЦИНА и България безпроблемно е приета за пълноправен нейн член! До сега никой не е представял подобни или други доказателства, които да доказват, че някъде другаде по света, освен в нашите земи, е имало подобни знания, както в България и в Китай. От това по-убедително доказателство за пренасяне на знание от земите ни до земите на Китай е трудно да се представи. Има още едно и това са двата еднакви ритуални глинени съда без дъна, единият от които е от гроб № 4 на Варненския халколитен некропол, а другият е от Япония.



Това е истината, тя може да е неудобна, дори неприятна за определени индивиди, но трябва да се приеме. Живеем във века на информацията и сега всеки буден човек може да извърши проверка на дадени твърдения. За да не се обрича изстрадалия българин на повече разочарования, би било редно тези, които ни отправиха в погрешна посока в търсенията на корените ни, да се извинят.


Да се греши е човешко, да се признае грешка е благородно. Не е важно кой е прав и кой е крив. Понякога, с най-добри намерения определени хора позаобикалят истината, но доброто намерение не оправдава деянието. Всичко си има последствия, това трябва да се осъзнае. Правото на лично мнение е свещено, но, ако това лично мнение се внушава на българския народ посредством значително количество книги, в които доста данни са пропуснати, вече не можем да говорим просто за лично мнение, а нещо по-различно.

Българинът заслужава да знае истината за себе си. За разлика от други народи ние не сме си съчинявали подвизи, нито сме си приписвали деянията на други хора. Напротив, чужденци бяха тези, които не само откраднаха старата ни слава, но и съчиниха безсрамни лъжи за нас.



Използвана литература:


1.K.R. Subramanian, Origin of Saivism and Its History in the Tamil Land, AES, Madras, 2002;
2.H.H.Wilson, Ch. Manson, Ariana Antiqua: A Descriptive Account of the Antiquities and Coins of Afghanistan, London, MDCCCLI;
3.H.H.Wilson, The Vishńu Puráńa: A System of Hindu Mythology and Tradition, London, 1840;
4.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
5.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
6.Н.А. Дубова, К проблеме формирования памиро-ферганской расы. // Сов.этнография. 19786, №4.
7.С.Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;
8.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;
9.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;
10.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство "Наука", 1984;
11.С. Крыкин, ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, Thracia 8,Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;
12.А.Мелюкова, Скифия и Фракийский Мир, Наука, Москвар 1979;
13.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
14.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
15.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
16.A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952;
17.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;
18.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;
19.И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите, Митове на българската земя,
Издателство към Частен колеж „Тракия”, II. прераб. изд., Стара Загора 1995;
20.И.Венедиков, Златният стожер на прабългарите, Издателство Наука и изкуство, София 1987;
21.E.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;
22. Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
23..Д.Попов, Тракийска Религия, Изд. Изток-Запад, София, 2014;
24.Д.Попов, Приказна Древна Тракия, Изд. Изток-Запад, София, 2012;
25.Д.Попов, Тракийска Религия, Лик, София, 2010;
25.Г.Михайлов, Траките, Нов Български Университет, София, 2015;
26.П.Добрев, Кои сме ние българите, Книга за изгубената нишка на нашето минало или кратък курс по българознание, Галик, София, 2002;
27. Loan Words in Hindi


http://blogs.transparent.com/hindi/loan-words-in-hindi/