.png)
За целия Близък изток от древни времена Ел беше безусловно богът-създател. Дори привържениците на Ваал не се съмняваха в това, но те не се покланяха на този бог-създател, а на узурпатора на неговата власт.
Баал победи Ел, кастрира го и това се отрази във факта, че дори курайшите за кратко поставиха своя идол в Кааба.
Но светостта на Кааба не се определя от това какви идоли са донесли хората там. В стената му е вграден черен камък, свещен за мюсюлманите, който не е нищо повече от ипостас на бога-създател - Ел (Аллах).
И така, когато Ваал е доведен до тази ипостас и изваден оттам в нова маска, може ли да има някакво съмнение, че именно ипостасът на създателя го е трансформирал. И може ли този процес от техническа гледна точка да се нарече по друг начин освен модернизация?
Ханаанската митология, например, както е интерпретирана от професор Зубов , съобщава, че:
„ Ваал е роден от брака на Ел и Астарет. Но винаги се повтаря, че той също е дете на Даган. Даган е зърно. Това означава, че той е роден на земята. Като всяко зърно. Зърното расте в земята. Тоест Ваал е дете на небето и земята. Това е този, който има за баща Ел, но природата му също има земен произход. В него е това, което е създало света и е създало нещата. Те са обединени в него“.
И интересното в този фрагмент е, че именно този процес на съединяване на небесното и човешкото, физически, се случи в Кааба, в буквалния смисъл на думата.
Ето защо алауитите виждали в Али своя бог Бала.
Ако направим паралел между митологичния произход на Ваал и раждането на Али в Кааба, тогава под зърно, очевидно, трябва да разбираме човешко семе. По-точно яйце.
С други думи, когато майката на Али, бременна, влезе в Кааба и, намирайки се до ипостаза на Ел и съответно под негово влияние, роди дете, потомците на ханаанците, от гледна точка на техните древна религия, виждат в това именно обединението на Бог творец с човешкото зърно, тоест добре познатия им процес на раждането на Ваал. Или по-скоро, в този случай, неговата дегенерация, или от гледна точка на техническия процес - модернизация.
Споменаването на технически процес тук е съвсем уместно, тъй като Кааба прилича на резонатор, напълно способен да изпълнява функцията на комбиниране на вълнови процеси на финия план. И ако, продължавайки да разглеждаме процеса на раждането на Ваал в технически ключ, преминем към окултния механизъм на пирамидата, тогава, както беше обсъдено по-горе, в неговия механизъм се формира нова същност на финия план точно в по същия начин както в Кааба.
То е като съединява в горната си камера ипостаса на Бога – твореца с човека.
По този начин има ясно съответствие между Али и лицето, участващо в механизма на пирамидата заедно с хипостазата на създателя и благодарение на това генерирането на нова същност на духовното пространство. И ако приемем, че същността на Ваал се е формирала именно от механизма на пирамидата, то това напълно ни разкрива защо за раждането му е бил необходим съюзът на божествения Ел със сътворения човек.
Самият демоничен вихър не е вихър от прана, възбуден в тялото на пирамидата, а такъв, който се индуцира от нея във финото енергийно пространство. Трансформацията на един вихър в друг става именно поради комбинацията на върха на пирамидата на два компонента, образуващи комбинирания ипостас на Сур.
Тялото на Али взаимодейства с вихъра на жизнената енергия на прана, а ипостасът на Създателя - Ел, от своя страна, е свързан с енергията на финото пространство. Комбинацията от тези елементи в пирамидата (или Кааба) свързва тези две енергийни пространства и именно чрез тази връзка прана вихърът предизвиква демоничен вихър във финото енергийно пространство.
Затова изключително важен е фактът, че Али е роден именно в Кааба, където се намира ипостасът на Ел. Връзката на ипостаса на твореца - Ел с тялото на Али е трансформатор на прана вихъра във вихър на фината енергия. И ако самият вихър на прана има вид на затворена енергийна верига, тогава вихърът на финото пространство, неограничен от тялото на пирамидата, се превръща в тороидална енергийна обвивка, обграждаща хипостазата на Сур.
Така се образува дъщерна система на пирамидния механизъм, която в случая е Ваал.
Демоничният вихър е характеристика на Ваал по отношение на нивото му на развитие. Като цяло той, както всяко друго същество, е точно торът на дъщерната система, състоящ се от сурово ядро и асурична тороидална обвивка.
Сега нека обърнем внимание на факта, че ядрото може да се нарече същността на дъщерната система (в същия смисъл, както ядрото на атома определя същността на този атом, което също е именно дъщерната система), и тъй като това ядро се формира от Сур, тогава той е истинската есенция на детската система.
В този случай Али, поставен в механизма на пирамидата като негов Сур, е същността, генерирана от този механизъм на Ваал. Съзнанието на Али премина във Ваал, а съзнанието е същността на всяко създание.
И нека сравним тази мисъл с вече споменатата формула на алавитския бог:
„Али е същността, Мохамед е името, а Салман Ал-Фариси е портата.“
Както можете да видите, функционалната цел на Али в пирамидалния механизъм напълно съответства на тази формула.
Друг компонент на тора на дъщерната система е тороидалната обвивка, заобикаляща ядрото, което от своя страна трябва да съответства на характеристиките на следващия компонент на тази формула.
Вихърът на прана в пирамидата няма да възникне сам. За възбуждането му освен резонатор е необходим активен елемент – Асура на пирамидата. И тук можете да откриете, че алауитите са идентифицирали пророка Мохамед като точно този елемент.
Малко вероятно е тялото на този пророк да е участвало в механизма на Ваал в буквалния смисъл на думата, но те са имали определени символични причини за това.
От мюсюлманска гледна точка, Мохамед изгони Баал от Кааба. Но тъй като Баал в същото време се превъплъти в новата същност на Али, от гледна точка на алауитите, Мохамед стана този, който събуди този демоничен вихър в новото му качество, което определено е функция на активния елемент - ипостас на Асура. За механизма, генериращ тази същност, този процес може да се нарече модернизация, но в окултизма е прието да се използват други термини.
Преходът на Баал към ново качествено ниво не е нищо повече от неговото посвещение и този ритуал в древни времена е бил придружен от присвояването на ново име. Така Баал стана Али.
Следователно, когато говорят за Мохамед като име на техен бог, алауитите очевидно нямат предвид неговото собствено име, а факта, че този пророк е извършил церемонията по посвещение на Ваал и му е дал новото име Али.
Тази роля е възложена на Мохамед неслучайно.
Като пратеник на Аллах, той по същество е външният асуричен контур на лунната система от богове, тоест това е Асур - активният елемент, който подтикна арабите да повярват в Аллах. И така, под Мохамед алауитите не разбират неговата конкретна личност, а, съответстващ на него, следващият елемент от триединната система след Сур.
По този начин компонентите на алавитския бог, в комбинация с ипостаса на Ел, и техните характеристики съответстват на елементите на окултния генератор на вихъра на финото енергийно пространство, какъвто е техният бог съответно.
Активният елемент инициира вихър от прана енергия в резонатора на пирамидата, който комбинираният ипостас на Сура трансформира във вихър от фино енергийно пространство, дарявайки го със собствен ум. Активният елемент от своя страна генерира неговата воля, а вихърът на прана е неговата енергия. Така се формира новата независима същност на Ваал.
Въпреки това третият компонент на алавитската троица в този механизъм досега остава неизползван.
Този компонент е символична порта, която в действителност се използва като терафим - специално обработена човешка глава. А това е много важен елемент. Но за да разберем неговата цел, сега трябва да си припомним, че Ваал не е независима единица, а проекция на истинския лунен бог - Създателя.
По принцип пирамидата, като технически механизъм, съвсем недвусмислено генерира проекция на бога, чийто ипостас е поставен на нейния връх. В случая Еля. Ипостасът на твореца обаче може да замести самия творец само дотолкова, доколкото електронната схема дублира човека, който я е разработил. Човек й прехвърля част от функциите си, но тя явно не може напълно да го замести. По важни въпроси ипостасът се нуждае от контрол от своя създател, за което трябва да се установи комуникационен канал между тях. Именно такъв канал между твореца и неговия ипостас в пирамидния механизъм служи терафимът.
Така в механизма на пирамидата терафимът изпълнява функцията на приемник на информационен сигнал от онзи истински бог, когото пирамидата превръща в същност, която е нейна проекция. Освен това от терафимите зависи дали тази проекция ще бъде божествена или демонична.
Представете си, че този канал предава информация с грешки, тоест я изкривява. Очевидно това изкривяване ще проникне в работата на самата ипостас.
В технически комуникационен канал такова изкривяване може да възникне поради естествени или изкуствено създадени смущения. Нека да разгледаме как възниква такава намеса в терафимите, използвайки следния пример.
Фашистката идеология със сигурност е демонично изкривяване. Това изкривяване се поражда от напълно естественото чувство за национална идентичност на човека. Именно с това чувство се опитват да се борят привържениците на толерантността.
Те обаче не разбират, че самото това чувство не е изкривяване. То е следствие от естественото чувство на принадлежност на човека към неговата божествена система.
Всяка нация е създадена като дъщерна система на своите богове, което поражда чувството за национална идентичност на човек, което е творческо по природа.
Изкривяването възниква при взаимодействието на системи, разположени на противоположни клонове на спиралата на развитие.
В нашия случай системите от богове, разположени на противоположни клонове на тази спирала, са слънчеви и лунни. И техните дъщерни системи, съответно, са народите на арийците и семитите. И колкото и да се опитват привържениците на глобализацията да смесят тези народи, европейците и семитите, колкото и прекрасни хора да са сами по себе си, неизбежно ще се изкривят един друг, без дори да знаят. Именно това взаимно изкривяване се случва сега в Европа.
Изкривяването на информацията от терафимите също се основава на същия принцип на взаимно изкривяване на системите.
Салман ал-Фариси, смятан от алауитите за врата към техния бог, е първият персиец, приел исляма. Трябва да се разбере, че иранският произход на този човек в този случай не е случаен, а е най-важният фактор в процеса на формиране на изкривявания. Само този знак подсказва, че този персиец принадлежи към този механизъм не само по име, но и по тяло.
Главата на този конкретен човек очевидно е била използвана като терафим, настроен да общува с бога на шумерската система. Но тази информация вече няма да бъде божествена.
Персите са арийци, тоест представители на противоположния, относително шумерски, клон на спиралата на развитието. Съответно, използването на ариеца като терафим, получаващ информация от шумерския бог, обръща тази информация по отношение на доброто и злото в противоположната. Това е изкривяването, което внася в системата.
Поставен в окултния механизъм на пирамидата и настроен към лунния бог, такъв терафим, получавайки информация от него, ще я изкриви и, бидейки свързан с активния елемент, ще модулира възбудения от него вихър.
От своя страна потокът на този вихър, съсредоточен на върха на пирамидата, преминава през комбинация от ипостасите на твореца и човека, които го трансформират в нова същност. Така в него проникват изкривявания.
И всичко би било наред, но както беше отбелязано по-горе, човек, който се е провъзгласил за бог, не е морално готов за силата, дадена от пирамидата, и следователно не само лесно възприема всякакви външни изкривявания, но и ги укрепва многократно, трансформирайки ги превръщат в демонични.
Изкривяванията, възприети от терафимите, лесно превръщат човек, който си въобразява, че е бог, в дявол.
По този начин, точно както естественото чувство за национална идентичност, възникнало в морално слаб човек, с помощта на фалшива пропаганда може лесно да се трансформира в яростен фашизъм, изкривяването, причинено от конфронтацията между арийската и шумерската система, се трансформира, поставено в пирамида и се използва като сура, духовно неопитен човек в демон. Вихърът, възбуден в пирамидата, става демоничен и именно този вихър е Ваал - демоничната проекция на единствения шумерски бог.
И все пак, въпреки изкривяванията, които Салман Ал-Фариси внася в същността на Ваал, терафимът, създаден именно от главата му, свързва Ваал с истинския бог на лунната система и затова може да се нарече портата, която е неразделна част от този „бог“ алауити
По този начин основната формула на алавитската религия е напълно в съответствие с процеса на възникване на нова същност на финия план и тройната структура на техния бог всъщност не е банално заимстване от християнството, както обикновено се смята. , а семантичното съдържание на реално съществуващ окултен механизъм, който служи за превръщането на еднобожието лунна (шумерска) система в демоничния вихър на Ваал.
Разбира се, доста трудно е да си представим, че такова древно и мощно божество е едната половина човек, а другата - окултен механизъм. И все пак, именно това разбиране на същността на Вал ни позволява да разберем онези аспекти на ханаанската митология, които от всяка друга гледна точка не могат да бъдат наречени по друг начин освен странни.
Баал се бие с най-могъщия бог по това време Яму и го побеждава. За да отпразнува победата над дракона, съпругата на Ваал, богинята Анат, организира празник в негова чест.
Скоро след това богинята заключва двореца и, изпадайки в убийствена ярост, започва да избива стражите, войниците и старците; потънала до колене в кръв, тя се обгражда с главите и ръцете на своите жертви.
От рационална гледна точка такава маниакална жестокост на богинята е необяснима. Тя изглежда се наслаждава на процеса и се наслаждава на силата си, сякаш е нещо ново за нея. Като се има предвид древността на тази богиня, подобно поведение наистина е доста странно.
И все пак е разбираемо. Споменаването на съпругите на боговете не може да се приема буквално. Съпругите са силата и енергията на самите богове. Средство за постигане на собствените си дела.
Анат е съпругата на Баал, който, след като победи Яма, трябваше да реализира нова сила за себе си, несъизмерима с човешкото съзнание. Бил човек до вчера, той става по-силен от боговете и този мит разказва как точно човек, морално неподготвен за неочакваната сила и мощ, която се е стоварила върху него, се превръща в демон.
Следващият сюжет от ханаанската митология разказва за изграждането от Ваал на дворец, съответстващ на нивото на неговата сила и предназначен да го укрепи допълнително. Фактът, че величественият дворец увеличава авторитета на владетеля, е съвсем разбираем. В този случай обаче говорим за увеличаване на личната сила на Ваал. В края на краищата, след построяването на тази структура той решава да поеме предизвикателството на самата смърт. Ясно е, че дворецът в този случай не трябва да е съвсем обикновен.
На първо място се обръща внимание на странния спор, възникнал между Ваал и строителя на този дворец за банален прозорец, който Баал упорито не искаше да има в него.
Въпросът, разбира се, не е за архитектурата, а за факта, че Ваал се е страхувал от враговете си да влязат в двореца. Или по-скоро враг, тъй като след като победи Яму, му остана само един враг - смъртта, за която се смяташе, че идва през прозореца.
Дори Библията казва това:
Защото смъртта влиза в прозорците ни, нахлува в дворците ни, за да унищожи децата от улиците, младите мъже от площадите. (Книга на Еремия 9.21)
Така че страховете на Ваал са основателни.
Въпреки това, повярвал в собствените си сили, той все пак се съгласява да направи този прозорец, за който всъщност е платил. Смъртта го убива.
И какво е интересно. Смъртта побеждава Ваал не в неговия дворец, а в подземния свят, където той съвсем определено слиза.
Но тогава какво общо има прозорецът в неговия дворец? Защо всъщност смъртта, за да убие Ваал, трябва да проникне на място, където в момента няма и следа от него? Къде е логиката тук?
И като цяло. Едва ли човек може сериозно да повярва, че може да се предпази от смърт, като запечата всички прозорци в собствения си дом. Но за Бога подобни детски страхове едва ли са съвсем подходящи. Очевидно говорим за други прозорци.
В действителност дворецът е пирамидата (зикурат), която генерира този демон. Това е неговата игла на Кащеев или каристража. На човек, поставен в нея, тя дарява безсмъртие. И докато този механизъм работи, собственикът му ще остане неуязвим. Така че борбата със смъртта именно след построяването на двореца, представляващ пирамида, от страна на Ваал изглежда напълно логичен акт.
Също така е съвсем логично да няма прозорци, през които смъртта да пречупи този механизъм. Ако прозорецът съществува, тогава е логично, след като е проникнал през него и е счупил механизма на пирамидата, смъртта убива Баал, независимо къде се намира в момента.
Така че, ако под двореца на Ваал имаме предвид пирамидата, която генерира този демоничен вихър, тогава въпросният древен ханаански мит веднага придобива строга логическа основа.
Самата смърт на Ваал е доста странна за бог.
Като цяло боговете са безсмъртни. И ако същият Ваал победи Яма или богинята Анат раздроби Мута на парчета, това не ги лишава от живот. Както природните елементи на океана, така и смъртта са неразделни елементи на вселената, които ще съществуват, докато съществува тази вселена.
Баал умира съвсем определено. Като обикновен смъртен човек. Ел дори го оплаква, тъй като дори Всемогъщият Бог не може да възкреси човек.
Оказва се обаче, че Баал не е умрял напълно, а само сякаш. Той умря, не като обикновен човек, а като механизъм, който може да се поправи, той беше сякаш счупен. Ел го възкресява, което отново подсказва, че животът на Баал се крие именно в механизма на пирамидата.
В края на краищата, точно този вид ремонт от страна на Ел на счупения механизъм на Ваал, който наблюдаваме в Кааба, когато е донесен там под формата на идол, той се превъплъщава като Али и така намира своя нов живот. И именно ипостасът на Ел, присъстващ там под формата на черен камък, го възражда.
Така че раждането на Али, като обект на алавитската вяра, съответства на възкресението на Ваал в древните ханаански митове и много от странностите на тази вяра, както и странностите на тези митове, произтичат точно от окултната същност на Ваал себе си.
Остава само да разберем защо Ел трябваше да съживи този, който го прогони на ръба на света, кастрира и отне жените му (властта)?
Няма коментари:
Публикуване на коментар